Държавен вестник, брой 58 от 17.VII

Отменена с § 1, т. 2 от заключителните разпоредби на Постановление № 120 на Министерския съвет от 3 юли 1992 г. за приемане на Наредба за общественото осигуряване на лицата, упражняващи свободна професия или търговия - ДВ, бр. 58 от 17 юли 1992 г.

Чл. 1. Тази наредба урежда общественото осигуряване на дейците от духовната сфера, наричани за краткост в наредбата "дейци на свободна практика", които не са осигурени за всички осигурителни случаи на друго основание.

Чл. 2. Дейците на свободна практика се осигуряват по дял III от Кодекса на труда от 1951 г.

Чл. 3. (1) Общественото осигуряване на дейците на свободна практика се извършва чрез:

1. творческия, творческо-професионалния или професионалния съюз или творческия фонд - за дейците, които са членове на такава организация;

2. Задругата на майсторите на народните художествени занаяти - за дейците, които са майстори на народните художествени занаяти;

3. съответния културен институт или фирма (къща) - за дейците, които не са членове на организации по т. 1 и 2, но работят по писмен договор с културен институт или фирма (къща).

(2) Организациите по ал. 1 действуват като осигурители за сметка на държавното обществено осигуряване.

Чл. 4. (1) Не подлежат на задължително осигуряване дейците, които получават пенсия за изслужено време и старост.

(2) Дейците, които получават пенсия за изслужено време и старост по някои от отменените закони, укази, правилници и устави или по Закона за пенсиите, ако пожелаят, могат да се осигуряват при условията на тази наредба, като за времето на участието в осигуровката пенсията им се спира.

Чл. 5. (1) Осигуряването по реда на тази наредба започва от месеца, през който деецът е приет за член на съответния творчески, творческо-професионален или професионален съюз или фонд, съответно Задругата на майсторите на народните художествени занаяти, и продължава, докато членува в тях.

(2) За дейците по чл. 3, ал. 1, т. 3 осигуряването започва от месеца, през който са започнали работа по писмен договор с културен институт или фирма, и продължава, докато трае договорът.

(3) Осигуряването по наредбата се прекъсва, когато деецът се включи в осигуряване за всички осигурителни случаи на друго основание.

Чл. 6. (1) За осигуряване на дейците на свободна практика се внасят задължителни осигурителни вноски, които са за тяхна сметка.

(2) Осигурителната вноска е в размер 30 на сто върху брутната сума на месечния доход на дееца, но върху не по-малко от минималната работна заплата, установена за страната, и върху не повече от четворния й размер.

Чл. 7. (1) За времето, през което дейците не са получили доход или полученият доход е под минималната работна заплата, те внасят минималната задължителна месечна осигурителна вноска.

(2) При неравномерно помесечно постъпване на доходите по желание на дееца, изразено в писмена декларация пред организацията-осигурител, може да бъде извършено сумиране на доходите му в рамките на една календарна година и да се платят осигурителни вноски върху брутната сума на средния месечен доход при спазване на максималните размери по чл. 6, ал. 2.

Чл. 8. Времето, прекарано в отпуск, през който се изплащат обезщетения от държавното обществено осигуряване, се зачита за участие в осигуровката, без да се внасят осигурителни вноски. За частта от месеца, през която осигуреният не е ползувал такъв отпуск, той внася пропорционална част от осигурителната вноска, изчислена по реда на чл. 6 и 7.

Чл. 9. (1) Учрежденията, предприятията, фирмите и другите организации, които изплащат възнаграждения на дейци на свободна практика, удържат служебно осигурителната вноска в размер 30 на сто от изплащаните брутни суми и я превеждат в тридневен срок на съответната организация-осигурител, посочена от дееца, като същевременно я уведомяват писмено на кого е изплатено възнаграждението, в какъв размер и каква е сумата на удържаната осигурителна вноска.

(2) След изтичане на всеки месец организацията-осигурител сумира доходите и удържаните и преведени от нея осигурителни вноски, извършва преразчитане и съответно връща на дееца удържаните в повече вноски или го задължава с недовнесената сума до минималната осигурителна вноска.

Чл. 10. (1) Ръководствата на творческите, творческо-професионалните и професионалните съюзи и фондове, Задругата на майсторите на народните художествени занаяти и културните институти и фирми, в които работят дейци по писмени договори, са длъжни да обезпечават своевременното събиране и внасяне на осигурителните вноски.

(2) Нарежданията на организациите-осигурители по събирането на осигурителните вноски са задължителни за организациите, които изплащат възнаграждения на подлежащите на осигуряване дейци на свободна практика.

Чл. 11. (1) Ако за някои от месеците, през които не е получил доход или полученият доход е под минималната работна заплата за страната, осигуреният деец не внесе минималната задължителна месечна осигурителна вноска, той може да направи това със съответната лихва в срок от една година, считано от края на месеца, за който се отнася вноската.

(2) В случая по ал. 1 месецът, за който е направена просрочената вноска, се зачита за участие в осигуряването, но не се възстановяват неползувани права на парични обезщетения, помощи и месечни добавки за деца за същия месец.

Чл. 12. Просрочените осигурителни вноски по държавното обществено осигуряване се внасят с 12 на сто годишна лихва.

ЧЛ. 13. (1) Паричните обезщетения за временна нетрудоспособност, помощите и месечните добавки за деца се изплащат на осигурените дейци на свободна практика от организациите-осигурители.

(2) Деец на свободна практика, който не е внесъл дължимата от него осигурителна вноска, няма право на парични обезщетения, помощи и месечни добавки за деца.

Чл. 14. (1) Организациите-осигурители разрешават и изплащат паричните обезщетения, помощите и месечните добавки за деца съгласно чл. 150, 152 и 154-160 от Кодекса на труда от 1951 г., правилниците и наредбите за прилагане на дял III от същия кодекс и Указа за насърчаване на раждаемостта.

(2) Плащанията се извършват от 1-во до 5-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят съответните осигурителни плащания. Еднократните помощи за раждане на дете могат да се изплатят и преди този срок.

Чл. 15. (1) Паричните обезщетения за временна нетрудоспособност се изчисляват въз основа на дохода, от който са определени и внасяни осигурителни вноски през календарния месец, предхождащ временната нетрудоспособност, при спазване на минимумите и максимумите по чл. 6, ал. 2.

(2) Когато през предходния календарен месец деецът не е бил длъжен да внесе минималната осигурителна вноска, обезщетението се изчислява от дохода, върху който е внесена дължима вноска през последния календарен месец, за който е следвало да внесе такава.

(3) Парично обезщетение се изплаща само за работните дни през периода на временната нетрудоспособност.

Чл. 16. (1) Пенсиите на дейците на свободна практика се определят, спират, прекратяват и видоизменят при условията и по реда на Закона за пенсиите и правилниците и наредбите за неговото прилагане.

(2) Пенсиите се определят съобразно дохода, върху който са плащани осигурителните вноски, при спазване на минимумите и максимумите по чл. 6, ал. 2.