Държавен вестник, брой 27 от 5.IV

Чл. 1. Тази наредба урежда взаимоотношенията между комсомолските комитети и органите на Министерството на народната просвета (МНП), които организират младежкия бригадирски труд, от една страна, и социалистическите организации, които ползуват младежки бригадирски труд (наричани по-нататък "социалистически организации"), от друга, с оглед усъвършенствуване на организацията и създаване условия за по-правилно използуване на младежкия бригадирски труд.

Чл. 2. (1) Младежкият бригадирски труд е форма за включване на учащата се младеж в общественополезен труд за решаване на важни социални и икономически задачи на обществото с цел комунистическото й възпитание. Той се ръководи и организира от Димитровския комунистически младежки съюз (ДКМС).

(2) Младежкият бригадирски труд се организира и планира на договорна основа съгласно принципите на доброволното участие, на материалната и моралната заинтересуваност и отговорност на бригадирите и социалистическите организации за крайните резултати и съчетаване на личните и колективните с обществените интереси.

Чл. 3. (1) Учениците и студентите полагат младежки бригадирски труд чрез:

1. комсомолски трудови бригади - организирани от ДКМС със съдействието на органите на МНП и стопанските организации в учебно и извънучебно време;

2. бригади в учебно време - организирани от учебните заведения съвместно с ДКМС като част от учебната програма. Тяхната продължителност е 20 учебни дни за учениците и 30 учебни дни за студентите от висшите и полувисшите учебни заведения и учащите се в техникуми над средно образование;

3. часова работа по смисъла на чл. 114 от Кодекса на труда - организирана от заинтересуваните социалистически организации със съдействието на ДКМС за желаещи ученици и студенти в свободното от учение време.

(2) Младежкият бригадирски труд се организира под формата на бригади, бригадни групи и чрез индивидуално участие.

(3) Студенти, прекъснали образованието си при условията на чл. 58, ал. 5 от Правилника за прилагане на Закона за висшето образование (обн., ДВ, бр. 75 от 1973 г.; попр., бр. 77 от 1973 г.; изм. и доп., бр. 29 от 1975 г. и бр. 26 от 1987 г.), могат да работят и в комсомолски трудови бригади и бригадни групи при условията на тази наредба.

Чл. 4. Учениците и студентите полагат младежки бригадирски труд при спазване разпоредбите на Кодекса на труда.

Чл. 5. (1) Планирането на младежкия бригадирски труд се осъществява на основата на баланс на трудовите ресурси и диалог със социалистическите организации.

(2) Централният комитет на ДКМС съвместно с Комитета по труда и социалното дело (КТСД) и МНП ежегодно провежда диалог със заинтересуваните държавни органи и социалистическите организации, определя приоритетни направления за приложение на младежкия бригадирски труд и изработва баланс на ресурсите на национално равнище.

(3) Окръжните комитети на ДКМС съвместно с изпълнителните комитети на окръжните народни съвети ежегодно провеждат диалог със социалистическите организации и комсомолските комитети в учебните заведения, съставят баланс на ресурсите на окръжно равнище и разработват окръжни програми за организация на младежкия бригадирски труд.

Чл. 6. (1) Взаимоотношенията между комсомолските комитети, учебните заведения и социалистическите организации се уреждат с договори съгласно Наредбата за стопанските договори (ДВ, бр. 19 от 1987 г.).

(2) Комсомолските комитети, учебните заведения и социалистическите организации на конкурсна основа избират самостоятелно съдоговорителите си.

(3) Страните по договора за организиране на младежки бригадирски труд гарантират изпълнението на утвърдените баланси на национално и окръжно равнище.

(4) С договорите за организиране на младежки бригадирски труд се определят правата и задълженията на страните относно обема и видовете работа, условията и сроковете за нейното изпълнение, трудовото възнаграждение, икономическите стимули и санкции, условията за бит и отдих.

(5) Редът за сключване на договорите и отговорностите за неизпълнение на поетите задължения се определят в съответствие със Закона за договорите между социалистическите организации и Наредбата за стопанските договори.

(6) При непостигане на съгласие за договаряне в изпълнение на националния и окръжните баланси органите по предходния член оказват съдействие за сключване на договорите или пренасочват комсомолските комитети към други социалистически организации.

Чл. 7. При организиране на младежки бригади за изпълнение на задачи с национално значение договорите се сключват от Централния комитет на ДКМС.

Чл. 8. (1) Въз основа на сключените договори по предходните два члена учениците и студентите, които полагат младежки бригадирски труд по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 3, сключват със социалистическата организация групови или индивидуални трудови договори за срока на бригадата в съответствие с Кодекса на труда.

(2) След подписване на груповите или на индивидуалните трудови договори измененията на договорите по чл. 6 и 7 се извършват само със съгласието на бригадата или бригадната група.

Чл. 9. Социалистическите организации организират трудовия процес и осигуряват техническо ръководство, спомагателен персонал, униформено облекло, гарантират безопасни и здравословни условия на труд.

Чл. 10. Бригадният (груповият) акорд е основна форма на организация и заплащане на труда на бригадирите.

Чл. 11. (1) Продължителността на работното време на бригадирите над 18-годишна възраст е както на заетите в съответните социалистически организации, в които работят.

(2) Продължителността на работното време на бригадирите от 16- до 18-годишна възраст е 35 часа седмично и 7 часа дневно при петдневна работна седмица и 36 часа седмично и 6 часа дневно при шестдневна работна седмица. Бригадирите под 16-годишна възраст работят при условията на чл. 301, ал. 2 от Кодекса на труда - 30 часа седмично и 6 часа дневно при петдневна работна седмица и 33 часа седмично и 5 часа и 30 минути дневно при шестдневна работна седмица.

Чл. 12. (1) Трудът на бригадирите се оценява по установените трудови норми, тарифни ставки и разценки, като за бригадирите до 18-годишна възраст трудовите норми се коригират според намалената продължителност на установения работен ден.

(2) Трудовото възнаграждение на бригадирите се определя на базата на извършената работа и приетите в съответните социалистически организации разценки за този вид работа, повишени с процента на корекцията на трудовите норми, съгласно предходната алинея, при запазване размера на тарифната ставка за пълен работен ден за съответния разред и вид работа.

(3) Бригадирите полагат труд съгласно притежаваната квалификация по определените в договорите видове работа.

Чл. 13. Продукцията, произведена от бригадири, се измерва, окачествява и отчита всекидневно от представители на социалистическата организация и ръководството на бригадата по ред, определен в договора.

Чл. 14. (1) Социалистическите организации изплащат пряко на бригадирите полагащото им се трудово възнаграждение в пълен размер непосредствено след завършването на бригадирската смяна, като се приспадат разходите за храна и стойността на изгубеното или повреденото имущество и получените аванси.

(2) В първите 3 дни от началото на бригадирската смяна социалистическите организации начисляват трудово възнаграждение, не по-малко от разходите за храна.

(3) При престои трудовото възнаграждение се определя съобразно чл. 267 от Кодекса на труда.

(4) При лоши климатични условия на бригадирите се осигурява работа на закрито. Минималното възнаграждение в този случай не може да бъде по-малко от разходите за храна независимо от това, дали е осигурена работа.

Чл. 15. (1) Ръководителите на комсомолските трудови бригади се определят от съответните комсомолски комитети; ръководителите на бригадите в учебно време се определят от комсомолските комитети по предложение на ръководствата на учебните заведения.

(2) Ръководствата на социалистическите организации определят длъжностно лице, което подпомага организацията и отговаря за техническото ръководство на бригадите. Работната му заплата се поставя в зависимост от резултатите, качеството и степента на изпълнение на производствените задачи на бригадата.

Чл. 16. (1) Времето, през което учащите се и ръководителите на бригади са участвували в комсомолска трудова бригада, се признава за трудов стаж съгласно Кодекса на труда и социалното законодателство.

(2) Учениците и студентите, които полагат младежки бригадирски труд по реда на чл. 3, ал. 1, т. 1 и 3, имат право да придобият квалификационна степен (разред) по установения ред.

Чл. 17. (1) Изпълнителните комитети на народните съвети и ръководствата на социалистическите организации отговарят за състоянието и развитието на базата за бит и свободно време на бригадирите.

(2) Социалистическите организации настаняват бригадирите за своя сметка в квартири и бази, одобрени от органите на Министерството на народното здраве (МНЗ).

Чл. 18. (1) Социалистическите организации, които ползуват бригадири, осигуряват изхранването им. Стойността на храната се калкулира: за продуктите, произведени от стопанските организации - на база държавна изкупна цена; за закупените - по единни цени на дребно, намалени със съответната търговска отстъпка. Режийните разноски са за сметка на социалистическите организации.

(2) Храната на бригадирите се поевтинява в размер, не по-малък от този за работниците на съответната социалистическа организация.

(3) Когато социалистическите организации не разполагат с необходимата база за столово хранене, бригадирите ползуват заведенията за обществено хранене на столови начала при условията на предходните алинеи.

Чл. 19. (1) Санитарно-хигиенните изисквания, медицинското обслужване и охраната на труда при полагане на младежки бригадирски труд се уреждат с наредба на МНЗ, централното ръководство на Българските професионални съюзи и КТСД съгласувано с Централния комитет на ДКМС.

(2) Медицинските работници, които обслужват бригадите, се определят от изпълнителните комитети на окръжните народни съвети.

Чл. 20. (1) За нарушаване разпоредбите на тази наредба и на постановлението на Министерския съвет, с което е приета, виновните лица се наказват съгласно чл. 32 от Закона за административните нарушения и наказания, ако не подлежат на по-тежко наказание.

(2) Нарушенията се установяват с актове, съставени от контролните органи на ДКМС, КТСД, МНП, МНЗ, Българските професионални съюзи и от органите на финансовия контрол.

(3) Наказателните постановления се издават от съответния ръководител на министерството или ведомството или от упълномощено от него лице.