Държавен вестник, брой 15 от 21.II

Чл. 1. Самоуправляващите се стопански организации-стокопроизводители и стопани на социалистическата собственост, широко използуват съвременни форми на международно сътрудничество, като създават съвместни предприятия, обединения и научно-технически организации с организации на социалистическите страни за ускоряване внедряването на научно-техническия прогрес, повишаване ефективността на производството и качеството на продукцията, увеличаване на печалбата и решаване на социално-битовите и културните въпроси на колективите.

Чл. 2. (1) Съвместните предприятия, обединения и научно-технически организации (наричани по-нататък "съвместни организации") се създават и осъществяват дейността си в Народна република България съгласно българското законодателство.

(2) В съответствие с българското законодателство се урежда и правното положение на имуществото на съвместните организации.

Чл. 3. (1) Отклонения от българското законодателство във връзка със създаването и функционирането на съвместните организации може да се правят само в случаите, когато договарянето на такива отклонения изрично се допуска от закона.

(2) Въпроси, свързани с дейността на съвместните организации, неуредени от българското законодателство, може да се включват в междудържавни и междуправителствени спогодби дотолкова, доколкото уреждането на такива въпроси е от компетентност на съответния български държавен орган - страна по спогодбата.

Чл. 4. (1) Съвместните организации са юридически лица на гражданското право и участници в тях могат да бъдат само предприятия, организации за изследвания и технологии и търговски предприятия и дружества. Стопанските обединения могат да бъдат участници в съвместни предприятия, когато предметът на дейност на съвместното предприятие не съответствува на предмета на дейност на предприятията, включени в стопанското обединение. Държавни органи (министерства и ведомства), асоциации и обществени организации не могат да бъдат участници в съвместни организации.

(2) Съвместните организации се създават с гражданскоправни договори за определен срок.

Чл. 5. Участниците в съвместните организации имат следните права и задължения:

1. да участвуват в управлението по реда, определен в учредителния акт или в устава;

2. да участвуват активно в осъществяване функциите на съвместните организации;

3. да правят вноските си в уставния фонд на съвместните предприятия и научно-технически организации и във финансовия фонд на съвместните обединения;

4. да участвуват в разпределението на печалбата и в загубите на съвместните предприятия и научно-технически организации;

5. да получават утвърдените отчети и баланси и друга допълнителна информация за дейността на съвместните организации;

6. да участвуват в подялбата на имуществото, останало след ликвидацията на съвместната организация.

Чл. 6. (1) Съвместните организации се създават въз основа на разработени съвместно от участниците технико-икономически съображения.

(2) В технико-икономическите съображения за съвместните предприятия се посочват: производствената програма, техническото равнище и качеството на продукцията, нейната реализация (вътрешни потребности, износ за друга страна, чиято организация участвува в създаването на съвместното предприятие, и за трети страни), източниците и величината на необходимите основни и оборотни средства (собствени или кредити), материално-техническото снабдяване (суровини, материали, горива и енергия), рентабилността, финансовият резултат от стопанската дейност в национална валута (левове), в преводни рубли и в конвертируема валута, необходимите работници и специалисти.

(3) В технико-икономическите съображения за съвместните обединения се посочват: номенклатурата и обемите на продукцията, която ще се обменя, материално-техническото осигуряване, размерът на финансовия фонд и източниците за попълване на фонда.

(4) В технико-икономическите съображения за съвместните научно-технически организации се посочват очакваните научно-технически резултати.

Чл. 7. (1) В технико-икономическите съображения задължително се посочват ориентировъчните цени на продукцията, по които тя ще бъде продавана от съвместните предприятия и от участниците в съвместните обединения.

(2) Цените по предходната алинея се определят със съдействието на съответните търговски организации. При това Министерството на търговията, Държавната планова комисия и Комитетът по цените оказват необходимата методическа помощ.

Чл. 8. Когато при създаването на съвместни предприятия и обединения се предвижда реализация на част от продукцията в трети страни, а също внос от тези страни на оборудване, комплектовка, материали, технологии и др., технико-икономическите съображения се съпровождат от съответно пазарно проучване на възможностите и условията за извършване на доставките в перспектива на съответните пазари.

Чл. 9. Въз основа на технико-икономическите съображения се подготвя проект на договор. По проекта на договора и по технико-икономическите съображения се взема мнението на Държавната планова комисия, Държавния комитет за изследвания и технологии, Министерството на търговията и Българската външнотърговска банка, както и заключения от съответния съвет при Министерския съвет. Договорът се сключва по реда, установен в Указ № 535 на Държавния съвет от 1980 г.

Чл. 10. (1) Съвместните предприятия се създават за осъществяване на собствена стопанска дейност в конкретна производствена или друга сфера.

(2) Съвместните предприятия имат самостоятелен баланс. Те действуват на основата на стопанска сметка и пълно самофинансиране в левове и валута.

(3) Съвместните предприятия са самоуправляващи се организации.

(4) Съвместните предприятия могат да създават филиали за производствена и друга стопанска дейност. Представителства се създават в зависимост от обема на производствената и търговската им дейност.

Чл. 11. (1) Съвместните предприятия осъществяват своята дейност въз основа на планове, утвърдени от ръководния им орган.

(2) Съвместните предприятия могат да участвуват по свое усмотрение в конкурси за получаване на държавни поръчки и да сключват договори за тяхното изпълнение.

(3) Материално-техническото снабдяване на съвместните предприятия се извършва на договорна основа от българската страна, от страната на партньора и от трети страни.

Чл. 12. (1) Реализацията на продукцията на съвместните предприятия, включително и износът, се осъществява от самите предприятия или от търговски организации.

(2) Разпределението на продукцията за продажба на организациите в страните на участниците и за продажба на организации в трети страни се определя в учредителния акт.

(3) В случаите, когато съвместните предприятия внасят оборудване, материали, лицензии, "ноу-хау" и други от несоциалистическите страни, съответна част от продукцията се определя задължително за износ в несоциалистическите страни.

Чл. 13. Доставките на продукцията и услугите, извършвани от съвместните предприятия, се отразяват в дългосрочните търговски споразумения и в годишните протоколи за стокообмен и плащания.

Чл. 14. (1) Съвместните обединения се създават за координиране на стопанската дейност между участниците. Те организират производственото и научно-техническото сътрудничество между участниците, съдействуват за внедряване на научно-техническите постижения и за реализацията на продукцията им.

(2) В съвместните обединения може да се създават научно-технически колективи, съвместни лаборатории и проектно-конструкторски бюра и други звена - неюридически лица, за съвместно извършване на научно-технически изследвания за нуждите на участниците.

(3) Представителства може да се създават в зависимост от обема на дейността на обединението.

(4) Участниците в съвместните обединения могат да организират съвместна стопанска дейност, ако тя се окаже необходима за изпълнението на задачите на обединението.

Чл. 15. Производствените и научно-техническите връзки между участниците в съвместните обединения произтичащи от годишните планове за производствено и научно-техническо сътрудничество и другите съгласувани мероприятия в рамките на обединението, се осъществяват на договорна основа.

Чл. 16. (1) Българските участници в съвместните обединения сключват по установения ред непосредствено с участниците от другите страни договорите за специализация и коопериране на производството и за научно-технически изследвания (включително за създаване на научно-технически колективи и проектно-конструкторски бюра). Въз основа на договорите за специализация и коопериране се сключват договори за доставка на специализираната и кооперираната продукция.

(2) Доставките на продукцията и услугите, извършвани в рамките на обединенията, се отразяват в търговските споразумения и в годишните протоколи за стокообмен и плащания.

Чл. 17. (1) Съвместните научно-технически организации се създават за съвместно провеждане на научноизследователски и опитно-конструкторски работи по разработване, адаптация и развитие на нови технологии и оборудване за внедряване в производството на страните на участниците и за продажба в трети страни на комплектна документация.

(2) Съвместните научно-технически организации са юридически лица и осъществяват дейността си на принципа на стопанската сметка и пълно самофинансиране в левове и валута.

(3) Съвместните научно-технически организации осъществяват дейността си въз основа на правилата за съвместните предприятия.

Чл. 18. (1) Съвместните организации имат ръководещ орган, изпълнителен орган и контролен орган.

(2) Компетентностите на тези органи и редът за приемане на решения се определят в учредителния акт.

Чл. 19. Ръководещият орган (управителният съвет) има следната изключителна компетентност:

1. определя основните направления за развитието и дейността (на съвместните организации) в съответствие с определения им в учредителния акт предмет на дейност;

2. внася изменения в разпределението на износа на продукцията на съвместните предприятия, извършено в учредителния акт;

3. внася изменения в уставния фонд на съвместните предприятия и научно-технически организации и във финансовия фонд на съвместните обединения;

4. назначава и отзовава изпълнителния (директора и неговия заместник) и контролния орган;

5. утвърждава плановете за дейността (на съвместните организации) и отчетите за дейността им;

6. определя състава, предназначението, размера и източниците за образуване и реда за използуване на паричните фондове (на съвместните предприятия);

7. утвърждава баланса и разпределението на финансовите резултати; приема решения за покриване загубите (на съвместните предприятия);

8. създава и прекратява по установения ред филиали (в съвместните предприятия); назначава и освобождава от длъжност техните ръководители, утвърждава плановете за тяхната дейност и отчетите за изпълнение на тези планове, както и състава предназначението, размерите, източниците за образуване и реда за използуване на техните парични фондове;

9. назначава и отзовава ликвидаторите и утвърждава заключителния отчет за тяхната дейност.

Чл. 20. Изпълнителният орган (директорът и неговият заместник) има следната компетентност:

1. ръководи оперативно стопанската дейност и организира изпълнението на плановете и другите решения на ръководещия орган;

2. разпорежда се с паричните средства в пределите, установени в учредителния акт и в решенията на ръководещия орган;

3. представлява съвместните организации в отношенията им с другите органи или организации;

4. назначава или освобождава от длъжност работниците и служителите.

Чл. 21. За контрол върху финансовата и стопанската дейност на съвместните организации ръководният орган назначава ревизионна комисия.

Чл. 22. (1) Ревизионната комисия извършва своята дейност в съответствие с българското законодателство, учредителния акт и решенията на ръководния орган.

(2) Ревизионната комисия е подотчетна на ръководния орган.

Чл. 23. (1) Съвместните организации могат да се разпореждат с имуществото си.

(2) Земята, нейните недра, водите и горите, а също сградите на територията на Народна република България се ползуват от съвместните предприятия или срещу еднократно заплащане на правото на ползуване (за определен срок), или срещу наем.

Чл. 24. (1) За осигуряване на първоначалната стопанска дейност на съвместните предприятия с основни и оборотни средства се създава уставен фонд.

(2) Уставният фонд се образува с вноски от собствени средства на участниците под формата на:

1. машини, съоръжения, оборудване и други имуществени права, включително "ноу-хау" и др.;

2. права на ползуване на съоръжения, оборудване и сгради;

3. парични средства.

(3) Уставният фонд на съвместните предприятия, които имат седалище в Народна република България, се определя в левове и се преизчислява в преводни рубли, за да се определят дяловите вноски на участниците.

Чл. 25. Дяловите вноски се определят съгласувано от участниците, които преценяват своята заинтересуваност, възможностите си за осигуряване на собствени средства и използуването на крайната продукция на съвместното предприятие.

Чл. 26. (1) Съвместните обединения при необходимост създават финансов фонд, средствата по който се набират от вноски на участниците.

(2) Размерът на финансовия фонд и средствата в него в национална валута, преводни рубли и конвертируема валута се определят въз основа на обоснована преценка на действителните нужди, целите на съвместното обединение, както и въз основа на възможностите на участниците да осигурят собствени средства за неговото образуване.

(3) Вноските във финансовия фонд на участниците в съвместните обединения се определят по договореност между тях, като се имат пред вид взаимният интерес, ползуването на резултатите от дейността и възможностите за осигуряване на средствата.

(4) Сроковете за внасяне на сумите от отделните участници се определят от ръководния орган.

Чл. 27. (1) Преизчисляването на националната валута (левове) в преводни рубли и обратно се извършва по курсовете и коефициентите, действуващи в българската страна, за държавните стопански организации.

(2) Преизчисляването на националната валута (левове) в конвертируема валута и обратно се извършва по курсовете и коефициентите, определяни и публикувани от Българската народна банка.

(3) Преизчисляването на преводните рубли в конвертируема валута и обратно се извършва чрез курсовете и коефициентите на националната валута, посочени в предходните алинеи.

Чл. 28. (1) Съвместните предприятия, създавани в Народна република България, прилагат действуващите у нас системи на отчетност за самоуправляващите се стопански организации.

(2) Балансът на съвместното предприятие се утвърждава от ръководния орган и се представя на компетентните органи и банки у нас чрез българския участник.

Чл. 29. Съвместните предприятия в Народна република България начисляват амортизации, застраховат своето имущество и правят вноски за обществено осигуряване в съответствие с действуващите у нас норми и правила. Амортизационните отчисления са на разположение на съвместните предприятия и се използуват съгласно решението на ръководния орган. Вноските за общественото осигуряване на чуждестранните работници и служители се правят съгласно българското законодателство.

Чл. 30. Съвместните предприятия образуват задължително фондове за работна заплата, развитие и техническо усъвършенствуване и за резерви. Други финансови фондове може да се създават по решение на ръководния орган, който определя и начина за набиране на средства за фондовете.

Чл. 31. (1) Финансовите резултати от стопанската дейност на съвместните предприятия се установяват въз основа на годишния счетоводен отчет и баланс.

(2) Печалбата се определя съгласно установения в страната вътрешен механизъм.

(3) Реализираната печалба се разпределя за:

1. вноски в държавния бюджет за данъци, такси и други плащания съгласно действуващото законодателство, за погашения на кредити, лихви, застраховки и др.;

2. начисления за фондовете на предприятието;

3. участниците в съответствие с дяловите им вноски в уставния фонд.

(4) Преводът на печалбата на чуждестранния участник се извършва от сметката на предприятието.

Чл. 32. Когато се реализира загуба, тя се покрива от съответните фондове на съвместното предприятие.

Чл. 33. Съвместните предприятия могат да откриват свои сметки в местна и чуждестранна валута в Българската външнотърговска банка и в друга компетентна банка в страната и да ползуват кредити от тях.

Чл. 34. (1) Приходите на съвместните предприятия в конвертируема валута се използуват съгласно българското законодателство.

(2) Останалите в края на годината чисти валутни приходи (валутно салдо) може по решение на съвета, ако не са необходими за закупуване на оборудване, суровини, материали, лицензии, "ноу-хау" и др., да бъдат насочени за покриване на потребностите за отделните парични фондове и разпределени срещу заплащане между участниците в съвместните предприятия.

Чл. 35. (1) Съвместните предприятия се кредитират от български банки в национална и чуждестранна валута при условията и по реда на Правилника за стопанската дейност.

(2) Съвместните предприятия могат да ползуват кредити от банките.

Чл. 36. (1) Необходимите на съвместните предприятия оборотни средства за провеждане на стопанската им дейност се формират от собствени средства и кредити в национална валута.

(2) При осъществяване на експортни и импортни операции, свързани с дейността им, съвместните предприятия могат да ползуват кредити на договорна основа от банките в преводни рубли и конвертируема валута.

Чл. 37. (1) Оценката на материалните ценности, включително обектите на промишлена собственост и "ноу-хау", внасяни от участниците в съвместните предприятия за сметка на техните дялови вноски, се извършва по външнотърговските цени, действуващи във взаимната търговия в момента на оценката.

(2) Ако такива цени няма, те се съгласуват от участниците на базата на международните цени.

Чл. 38. (1) Цените на правото на ползуване и наемът на земята, нейните недра, водите, горите и сградите се определят по реда, предвиден в българското законодателство.

(2) Ако такъв ред не е установен, участниците оценяват правото на ползуване и наема на вещите по предходната алинея и на останалите материални ценности на базата на използуваните в международната търговия цени, тарифи, наем и методите за тяхното определяне.

Чл. 39. Оценяването на правото за ползуване на изобретения и "ноу-хау" се извършва, като се вземат пред вид разходите на предаващата страна за разработката, степента на новост, икономическият ефект от използуването на изобретението или "ноу-хау" от съвместното предприятие.

Чл. 40. (1) Износът на продукцията на съвместните предприятия, както и обменът на кооперирани възли, детайли и компоненти между участниците в съвместните обединения се осъществяват по международни цени.

(2) Цените на кооперираните възли, детайли и компоненти може, ако българската държава е поела такова междудържавно задължение, да се определят и изменят от участниците в съвместните обединения и обвързано с цената на крайната продукция. Такова обвързване на цените на кооперираните възли, детайли и компоненти не се прилага, когато възлите, детайлите и компонентите имат самостоятелно значение и може да бъдат предмет на самостоятелен обмен на международния пазар.

Чл. 41. Когато за дадени изделия има съгласувани контрактни цени по линия на общия стокообмен между Народна република България и съответната страна, тези цени се прилагат и по отношение на доставките на продукцията на съвместните предприятия и на продукцията на участниците в съвместните обединения.

Чл. 42. (1) Съвместните предприятия, създадени на територията на Народна република България, получават услуги и стоки от стопанските организации на Народна република България по цените валидни за тези организации.

(2) Съвместните предприятия реализират своята продукция на територията на Народна република България по цени, определени съгласно вътрешния механизъм на ценообразуване.

Чл. 43. Търговските предприятия и дружества оказват активно съдействие на българските самоуправляващи се стопански организации, участвуващи в съвместните организации, при определяне на цените.

Чл. 44. Трудовото възнаграждение на чуждите граждани, които не живеят постоянно в страната, се определя по българското трудово законодателство.

Чл. 45. Работниците и служителите, които не живеят постоянно в страната:

1. подлежат на задължително обществено осигуряване за всички осигурителни случаи по условията на българското законодателство;

2. се облагат с данъци и такси в съответствие със спогодбите за премахване на двойното данъчно облагане в случаите, когато има сключени такива спогодби;

3. имат право да превеждат в страната на своето постоянно местоживеене спестяванията си в съответствие с валутните правила на българската страна в размер не повече от 50 на сто от получаваната от тях работна заплата.

Чл. 46. Съвместните организации се прекратяват:

1. с изтичане на срока, за който са били учредени;

2. по решение на участниците;

3. по други основания, посочени в учредителния акт.

Чл. 47. При наличието на основания за прекратяване ръководещият орган назначава ликвидатори.

Чл. 48. С назначаването на ликвидаторите пълномощията на изпълнителния орган се прекратяват. Ликвидаторите осъществяват правомощията на изпълнителния орган, но само с оглед на нуждите на ликвидацията. Те са длъжни да завършат текущите работи, да осигурят превръщането на имуществото в пари и удовлетворяването на претенциите на кредиторите. След завършване на ликвидацията ликвидаторите представят за утвърждаване от ръководещия орган заключителния отчет.