Държавен вестник, брой 43 от 1.VI

1. Тази наредба се издава на основание чл. 45 от Кодекса на търговското мореплаване и урежда реда и начина за вписването на корабите в черноморските пристанища на Народна република България.

2. Всеки кораб, плаващ под знамето на НР България, трябва да бъде вписан в корабните регистрови книги в едно българско пристанище. Регистровите книги се водят от регистровата служба към съответната районна държавна инспекция по корабоплаване под ръководството на нейния началник - капитан на пристанището.

Не се вписват плаващите средства като лодки и други, които са принадлежност на корабите.

3. Корабопритежателите сами определят пристанището, в което ще се извърши вписването.

4. В районните държавни инспекции по корабоплаване - Варна и Бургас, се водят по приложените образци следните книги, съставляващи пристанищния корабен регистър:

а) книга за регистриране на големите кораби - приложение № 1;

б) книга за регистриране на малките кораби - приложение № 2.

В останалите пристанища се водят само районни книги за регистриране на малките кораби - приложение № 2.

5. Корабите с вместимост до 40 бруто регистър-тона включително се вписват в книгата за малките кораби.

Корабите с вместимост над 40 бруто регистър-тона се вписват в книгата за големите кораби.

Корабите с вместимост до 40 бруто регистър-тона включително подлежат на вписване всяка година.

6. В пристанищните регистрови книги подлежат на вписване следните данни:

а) пристанището, в което се извършва вписването;

б) поредният номер и датата на вписването;

в) видът, името или номерът на кораба;

г) времето и мястото на построяването на кораба;

д) наименованието и седалището на притежателя;

е) основанието за придобиване на кораба;

ж) техническа и експлоатационна характеристика на кораба;

з) морски ипотеки и установяването на ограничения в разпорежданията на кораба;

и) датата и основанието за вписване на кораба.

7. Всяко изменение на вписаните в регистровите книги данни и обстоятелства също подлежат на вписване.

8. Вписването на корабите в пристанищните регистрови книги се извършва по писмена молба на корабопритежателя, адресирана до началника на съответната районна държавна инспекция по корабоплаване - капитан на пристанището.

9. Заявлението за вписване в регистровите книги трябва да се направи в срок от 6 седмици от деня, в който лицата, които са длъжни да направят това, са узнали за обстоятелствата, които подлежат на вписване. При придобиване на кораб зад граница този срок е 6 седмици от деня, в който корабът за пръв път е пристигнал в българско пристанище.

Ако лицата, длъжни да направят заявлението за вписване, не сторят това, органите, които водят регистровите книги, след извършване на разследване, правят служебно вписване.

10. За вписването на корабите с вместимост до 40 бруто регистър-тона включително трябва да се представят следните документи:

а) документ, установяващ основанието за придобиването на кораба - постановление или разпореждане на Министерския съвет, министерска заповед или фотокопие от тях, или нотариално заверен препис от договор за покупко-продажба.

Когато и двете страни по договора за покупко-продажба са български държавни организации, нотариална заверка на подписите не е необходима;

б) позволително за плаване, а за тези кораби, регистриращи се за първи път - спецификация за корпуса, машините и оборудването, издадена от компетентна техническа организация;

в) документ или препис от него, указващ, че корабопритежателят има право да експлоатира кораби в съответствие с член 29 от Кодекса на търговското мореплаване.

За кораби, които не извършват стопанска дейност, такъв документ не следва да се представя.

11. За вписването на кораби с вместимост, по-голяма от 40 бруто регистър-тона, трябва да се представят следните документи:

а) документ, установяващ основанието за придобиването на кораба - постановление или разпореждане на Министерския съвет, министерска заповед или фотокопие от тях, или нотариално заверен препис от договор за покупко-продажба.

Когато и двете страни по договора за покупко-продажба са български държавни организации, нотариална заверка на подписите не е необходима;

б) мерително свидетелство;

в) попълнен образец БК-1 - приложение № 3;

г) спецификация за корпуса, машините и механизмите и изчисление за свободния борд, издадени от компетентна техническа организация;

д) свидетелство за клас или свидетелство за техническа годност за плаване, ако корабът има такива;

е) документ или препис от него, указващ, че корабопритежателят има право да експлоатира кораби в съответствие с член 29 от Кодекса на търговското мореплаване.

12. След извършване на вписването и намиране кораба, годен за плаване, документите, упоменати в т. 10, с изключение на тези от букви "а" и "в" и тези от т. 11, с изключение на упоменатите в букви "а", "в" и "е", се връщат на правоимащия и корабът се снабдява със:

а) акт за националност или позволително за плаване;

б) свидетелство за отплаване.

13. На корабите, вписани в книгата за големите кораби, се издава акт за националност, а на тези, вписани в книгата за малките кораби - позволително за плаване.

Позволително за плаване получават и корабите, вписани в книгата за големите кораби, които се занимават с риболов в териториалните води, тези, които не излизат извън районите на пристанищата, заливите, реките и езерата, както и тези, които изпълняват пристанищни или крайбрежни служби.

14. Актът за националност е валиден за цялото съществуване на кораба. Той може да бъде заменен само при промяна на данните, вписани в него, или при физическото му износване.

Позволителното за плаване е валидно за една година.

15. Право да вдигат знамето на НР България имат само корабите, които са вписани в регистровите книги на някое българско пристанище и са снабдени с акт за националност или позволително за плаване, както и корабите, които са снабдени с временно свидетелство за право на плаване под знамето на НР България.

16. Корабите с вместимост, по-голяма от 40 бруто регистър-тона, трябва да имат нанесени по траен начин и на видно място следните данни:

а) от двете страни на носовата част името или номерът на кораба с български шрифт, не по-малък от 30 см, а под него същото с латински шрифт, не по-малък от 15 см, ако извършва задгранично плаване;

б) на кърмата (а при остри кърми - от двете страни на същата) - името или номерът на кораба с български шрифт, не по-малък от 20 см, а под него, пристанището на регистрация също с български шрифт, но не по-малък от 15 см.

17. Корабите с вместимост, по-малка от 40 бруто регистър-тона, трябва да имат написани от двете страни на носовата част с български шрифт името или номера, под който са регистрирани, а на кърмовата част - името или номера и пристанището на регистрация, също с български шрифт. Тези означения трябва да бъдат написани с шрифт не по-малък от 15 см.

18. Корабопритежателите са длъжни да поддържат в изправност посочените в т. 16 и 17 надписи.

19. Забранява се издаването на документи на кораби, които нямат име или отличителен номер.

20. Наименованието на корабите, както и промяна на името става съгласно чл. 31 от Кодекса на търговското мореплаване. Новото име може да бъде написано на кораба само след вписване изменението в регистровите книги и във всички корабни документи.

21. Притежателите на кораби с вместимост, по-малка от 10 бруто регистър-тона, определят или изменят името на плавателния съд само с разрешение на началника на съответната районна държавна инспекция по корабоплаване - капитан на пристанището.

22. По искане на корабопритежателите корабите могат да бъдат заличени от регистровите книги на пристанището, в което са вписани, и да бъдат регистрирани в регистровите книги на друго пристанище на НР България.

Промяната на пристанището, където е вписан ипотекиран кораб, или промяната на името му не се допуска без писмено съгласие на ипотекарните кредитори.

23. Новото вписване на кораба става с писмена молба от корабопритежателя до началника на районната държавна инспекция по корабоплаване - капитан на пристанището, където желае да бъде вписан корабът. По отношение на молбата се прилагат разпорежданията на т. 8, 10 и 11 от тази наредба.

Регистровата служба на пристанището вписва кораба в своите регистрови книги, като известява за това пристанището, където е бил регистриран по-рано.

24. Регистровата служба на пристанището, където по-рано е бил вписан корабът, след като получи съобщение от пристанището, което е извършило новото вписване, заличава кораба от своите регистрови книги, като отбелязва името, датата и регистрационния номер, под който е бил регистриран при новото вписване.

25. Кораб, придобит в чужбина, се снабдява с временно свидетелство за право на плаване под знамето на НР България.

Временното свидетелство се издава от българското дипломатическо представителство или ако няма такова - от българското консулско представителство по молба на корабопритежателя, в която се посочва и домуващото пристанище, където ще бъде вписан корабът.

Издаващият временното свидетелство задължително отбелязва в него и пристанището, където ще бъде вписан корабът.

26. За получаване на временно свидетелство за право на плаване под знамето на НР България корабопритежателят е длъжен да представи следните документи:

а) документ, установяващ законното основание за придобиване на кораба, заверен нотариално или от българското дипломатическо (консулско) представителство;

б) мерително свидетелство;

в) документ, установяващ заличаването на кораба в чуждия регистър, където е бил вписан, в който да са отразени и наложените ипотеки, налози и други морски вземания, ако е имало такива, и редът на тяхното учредяване, преди корабът да е станал българска собственост;

г) свидетелство, удостоверяващо годността на кораба за плаване, издадено от съответната държавна власт.

27. Временното свидетелство за право на плаване под знамето на НР България е валидно до пристигането на кораба в българско пристанище, но за срок, не по-дълъг от една година. За издаването на свидетелството българското дипломатическо или консулско представителство уведомява Министерството на транспорта.

28. Когато корабът не може да пристигне на посочения във временното свидетелство срок в българско пристанище, капитанът на същия трябва да съобщи за това на най-близко намиращото се българско дипломатическо или консулско представителство, което може да удължи срока на временното свидетелство за право на плаване под знамето на НР България за шест месеца. В такива случаи българското дипломатическо или консулско представителство уведомява Министерството на транспорта за продължаването на срока, както и за причините, които са го наложили.

29. След пристигането на снабдения с временно свидетелство за право на плаване под знамето на НР България кораб в българско пристанище временното свидетелство се задържа от органите на Държавната инспекция по корабоплаване и се извършва вписване по установения в тази наредба ред. За целта корабопритежателят е длъжен да представи и упоменатите в т. 26 от тази наредба документи.

30. Вписването на чужд кораб, придобит от българска организация в българско пристанище, се извършва срещу представяне на молба от тази организация и документите, изискуеми за кораб, придобит в чужбина, и упоменатите в т. 10 и 11 от тази наредба документи.

31. След извършване на вписването в българските регистрови книги всички по-рано извършени вписвания в чуждестранни регистри нямат сила.

32. Когато актът за националност, позволителното за плаване или свидетелството за отплаване бъдат загубени или унищожени, корабопритежателят подава молба до началника на съответната районна държавна инспекция по корабоплаване - капитан на пристанището, където е регистриран корабът, за да му бъдат издадени дубликати от загубените или унищожени документи. В молбата се посочват обстоятелствата, при които са били загубени или унищожени.

Държавната инспекция по корабоплаване издава на молителя исканите документи със забележка върху тях, че се издават вместо загубените или унищожените (дубликат).

33. Ако преди издаването на дубликатите възникне какъвто и да е спор относно собствеността на кораба, издаването на документите се спира до разрешаването на въпроса по съдебен ред.

34. Всички промени в данните и обстоятелствата, вписани за даден кораб, трябва да се съобщават от корабопритежателя в 6-седмичен срок, считано от датата на настъпването им.

35. При промяна на корабопритежателя трябва да се представи документ, установяващ основанието за придобиване на кораба - постановление или разпореждане на Министерския съвет, министерска заповед или фотокопие от тях, или нотариално заверен препис от договор за покупко-продажба.

Когато и двете страни по договора са български държавни организации, нотариална заверка на подписите не е необходима.

36. Нотариусът или консулът, пред когото е извършена промяна на собствеността, учредяване на морска ипотека или други тежести, или премахването им, съобщава служебно за това на районната държавна инспекция по корабоплаване, където е регистриран корабът, която нанася настъпилите промени в регистровите книги по реда на постъпването им. Корабопритежателят също е задължен от своя страна да направи съответно уведомление.

При пристигането на кораба в пристанището, където е вписан, настъпилите промени се отразяват в акта за националност на кораба.

37. При промяна на технико-експлоатационните данни на даден кораб, корабопритежателят трябва да представи документи, установяващи тези промени, издадени от компетентна класификационна организация.

След като провери обстоятелствата и представените документи по промените във вписванията, регистровата служба извършва необходимите корекции в регистровите книги.

38. Обстоятелствата, подлежащи на вписване в регистровите книги, имат сила за трети лица само след вписването им.

39. Документите на кораб, отразяващи стари данни, се изземват, като се издават нови, отразяващи коригираните данни.

40. Вписан кораб се заличава от корабните регистрови книги при следните случаи:

а) когато за кораба отпадне основанието да плава под знамето на НР България;

б) когато корабът потъне, изчезне или бъде разрушен;

в) когато корабът е признат за негоден за ремонт или ремонтирането му е станало стопански неизгодно;

г) при промяна на пристанището на регистрацията.

В случаите, посочени в букви "а", "в" и "г", заличаването на кораба става със съгласието на кредитора, чието вещно право е вписано в регистровите книги.

41. Корабопритежателите са длъжни при загубване правото корабите им да плават под знамето на НР България да заявят писмено това, както и да предадат всички корабни документи в Държавната инспекция по корабоплаване в 6-седмичен срок от деня, в който са загубили това право.

Срокът на алинея първа започва да тече от момента на признаване кораба за негоден за ремонт или че ремонтирането му е станало стопански неизгодно.

42. За заличаване на кораб, продаден в чужбина, продавачът трябва да представи договор за продажбата.

Формата на договора трябва да бъде такава, каквато предвиждат законите на страната, където е сключен.

Продавачът е длъжен да докаже чрез заверка на договора от българско дипломатическо или консулско представителство, представяне на заверени преписи от нормативни разпоредби или по друг начин, че е спазена изискваната форма на договора.

43. За заличаване на кораб, признат за негоден за ремонт или чието ремонтиране е станало стопански неизгодно, корабопритежателят трябва да представи документ-протокол за бракуването му, съставен и утвърден по определения ред.

44. Кораб се счита за изчезнал, когато не са получени от него никакви известия през течение на един месец в Черно море или Средиземно море и три месеца в океанско плаване. Ако получаването на известие е могло да бъде забавено поради военни действия, този срок е шест месеца.

45. Когато в Държавната инспекция по корабоплаване стане известно, че са настъпили обстоятелства, предизвикващи заличаването на кораба от регистровите книги, а от страна на корабопритежателя не са постъпили в определения срок съобщения и документи за това, началникът на съответната районна държавна инспекция по корабоплаване - капитан на пристанището, го поканва да се яви и да даде обяснение.

В случай, че местожителството на корабопритежателя е неизвестно, Държавната инспекция по корабоплаване го призовава чрез еднократно обявление, обнародвано в Държавен вестник.

В поканата или публикацията се дава на корабопритежателя 6-седмичен срок да представи доказателства, че корабът не подлежи на заличаване от регистровите книги.

В случаите, когато корабопритежателят не представи в срока исканите доказателства или когато представените доказателства се намерят за недостатъчни, органите на Държавната инспекция по корабоплаване извършват разследване и ако намерят за необходимо, правят служебно заличаване.

46. Вписването на български кораб в чужди регистрови книги не поражда никакви правни последици, ако същият не бъде заличен от българските регистрови книги.

47. Пристанищните регистрови книги са явни. Лицата, които имат интерес от това, могат да искат заверени извлечения от тях, за което заплащат определена по тарифата такса.

48. Всички разпоредби, свързани с издаване и преиздаване на корабните документи, извършване на разследване, както и други, породени от изискванията на тази наредба, се заплащат от корабопритежателя.

Корабопритежателят заплаща и определените в тарифата такси.

49. Разпоредбите на тази наредба се прилагат за всички български кораби, с изключение на тези, плаващи под военноморско знаме.

50. За нарушение на тази наредба се налагат глоби в размери и по реда на член 368 от Кодекса на търговското мореплаване.

Тази наредба влиза в сила от 1 януари 1973 г. и отменя Правилника за вписване на търговските кораби в пристанищата на НР България от 28.04.1956 г.