Държавен вестник, брой 64 от 19.VIII

Чл. 6. (1) Възобновителни сечи се провеждат в зрели насаждения за постигане на следните основни цели:

1. осигуряване на възобновяването и създаване на ново поколение гора;

2. производство и добив на висококачествена дървесина;

3. направляване на процесите на възобновяване на горите;

4. регулиране смяната на видовете;

5. опазване на биологичното разнообразие в горите.

(2) Видът на възобновителните сечи, интервалите, през които се провеждат, и продължителността на възобновителния период се определят в зависимост от лесовъдската система, условията на месторастене, количеството и височината на подраста и/или залесените фиданки, състава и състоянието на насажденията.

(3) В зависимост от начина на възобновяването, вида и състоянието на насажденията се провеждат:

1. възобновителни сечи с предварително естествено възобновяване;

2. възобновителни сечи за съчетаване на естественото с изкуствено възобновяване;

3. възобновителни сечи с последващо възобновяване.

(4) Прилагането на сечите по ал. 3 се извършва при спазване на следните правила:

1. в насаждения, в които е започнал възобновителен процес и наличният подраст е достатъчен, се провеждат сечи с предварително естествено възобновяване;

2. в насаждения със затруднено възобновяване се провеждат сечи за съчетаване на естественото с изкуствено възобновяване;

3. в изредени невъзобновени насаждения, в гори, създадени от бързорастящи видове за ускорено производство на дървесина и биомаса, както и тези за издънково стопанисване и реконструкция се провеждат сечи с последващо възобновяване.

Чл. 7. Възобновителните сечи са постепенни, изборни и голи.

Чл. 8. (1) Постепенните сечи са възобновителни сечи с предварително естествено възобновяване, при които дървостоят се отсича на два или повече пъти за възобновителен период, по-дълъг от една година.

(2) Постепенните сечи са краткосрочни и дългосрочни в зависимост от продължителността на възобновителния период на насаждението.

Чл. 9. Краткосрочните постепенни сечи са тези, при които възобновителният период е не по-дълъг от 20 години. Те са краткосрочно-постепенна и постепенно-котловинна сеч.

Чл. 10. (1) Краткосрочно-постепенната сеч се провежда в буковите, дъбовите и боровите гори, както и в смърчови и смесени иглолистни гори в долната граница на среднопланинския пояс, когато възобновителният процес протича равномерно върху цялата площ на насаждението.

(2) Краткосрочно-постепенната сеч се провежда чрез изсичане на дърветата равномерно по площта на насаждението на 2, 3 или 4 пъти, наречени фази на сечта.

(3) Подготвителната фаза се провежда в насаждения със склопеност над 0,8 при следните правила:

1. изсичат се изостанали в растежа си дървета, такива със силно развита корона, с некачествени и криви стъбла;

2. при наличие на храсти, които пречат на възобновяването, те се изсичат;

3. склопеността на насаждението се намалява до 0,6 - 0,7.

(4) Осеменителната фаза се провежда в семеносна година и склопеността на насаждението се намалява до 0,4 - 0,6, като се създават условия за поява на поници и развитие на подраста.

(5) При провеждане на осеменителна фаза задължително се изсичат подлесът и подтиснатите дървета, които пречат на възобновяването.

(6) Осветителната фаза се провежда след осеменителната фаза при наличие на минимум 50 % покритие на площта на насаждението с подраст.

(7) При провеждане на осветителна фаза склопеността на насаждението се намалява до 0,3 - 0,4, като се отсича до 50 % от запаса му.

(8) Окончателната фаза се провежда след осветителната фаза при наличие на минимум 75 % покритие на площта на насаждението с достатъчно количество подраст.

Чл. 11. Постепенно-котловинната сеч се провежда в гори от светлолюбиви дървесни видове - дъбове, борове и др., при спазване на следните правила:

1. след проведени първа и втора фаза на четирифазна краткосрочно-постепенна сеч се отварят котли с площ до 0,25 хектара в местата с най-голямо количество подраст;

2. разширяването на котлите се извършва еднократно или на два пъти до окончателно изсичане на зрелия дървостой и цялостно възобновяване на насаждението при възобновителен период от 8 - 20 години.

Чл. 12. Дългосрочните постепенни възобновителни сечи са тези, при които възобновителният период е по-дълъг от 20 години. Те са групово-постепенна сеч и неравномерно-постепенна сеч.

Чл. 13. (1) Групово-постепенната сеч се провежда в чистите и смесените иглолистни и широколистни гори, както и в смърчовите, еловите и муровите гори от високопланинския пояс.

(2) Групово-постепенна сеч се провежда, като зрелият дървостой се отсича постепенно под формата на прозорци, които се разширяват.

(3) Групово-постепенната сеч се прилага при следните условия:

1. подрастът е на групи в различни части на насаждението и липсва възобновяване в останалите части на насаждението;

2. насаждението е разновъзрастно.

(4) Групово-постепенна сеч се провежда при спазване на следните правила:

1. прозорците се залагат в местата, в които е започнало естествено възобновяване или се откриват такива на един или два пъти в насаждението или части от него със склопеност, по-голяма от 0,7;

2. на 1 хектар се залагат не повече от 3 прозореца с диаметър до 30 м;

3. дървостоят около прозорците, в ивица с ширина около 20 м, се изрежда равномерно до склопеност 0,5, като се отсичат болни, криви, престарели дървета;

4. разширяването на прозорците се извършва, когато подрастът е в достатъчно количество и е добре укрепнал;

5. едновременно с възобновяването подрастът в прозорците се отглежда, като се провеждат съответните отгледни сечи;

6. при неуспешно естествено възобновяване в прозорците то се подпомага чрез залесяване.

Чл. 14. В защитните и рекреационни гори сечите по чл. 10, 11 и13 се провеждат при удължен възобновителен период и/или възобновителната сеч се провежда на малки площи.

Чл. 15. Неравномерно-постепенната сеч е с неопределен по продължителност възобновителен период. Провежда се в смесени насаждения за разновъзрастно стопанисване при спазване на следните правила:

1. възобновителната сеч започва, като се залагат от един до три броя прозорци на хектар с диаметър до 30 метра във вътрешността на насаждението, при предварително определена технологична схема на извозните пътища и с интензивност до 15 %;

2. в следващите етапи на възобновителната сеч съществуващите прозорци се разширяват и се залагат нови в зависимост от степента на възобновяване и от технологичната схема;

3. през целия възобновителен период се провеждат отгледни сечи във възобновените части на насаждението.

Чл. 16. (1) Изборните сечи съчетават едновременното отглеждане и възобновяване на насажденията. С провеждането на изборни сечи се формират и поддържат разновъзрастни гори с балансирана възрастова структура.

(2) Изборните сечи се провеждат през 8 - 10 години.

(3) Изборните сечи са единично-изборна сеч и групово-изборна сеч.

(4) Единично-изборна сеч се провежда в разновъзрастни насаждения, съставени от сенкоиздръжливи дървесни видове, при следните правила:

1. сечта се провежда по цялата площ на насаждението, като се отсичат единични или малки групи дървета от всички степени на дебелина, при което се отварят прозорци с диаметър не по-голям от 1/2 от височината на дървостоя;

2. склопеността на насаждението не се намалява под 0,6;

3. интензивността на сечта не може да бъде повече от 20 % от запаса на насаждението преди сечта.

(5) Групово-изборна сеч се провежда в насаждения от светлолюбиви дървесни видове, като се отсичат по цялата площ на насаждението групи дървета с цел оформяне на котли с диаметър от 1 до 1,5 пъти от височината на дървостоя. Котлите не се разширяват при провеждане на следващата сеч.

Чл. 17. (1) Голи сечи са възобновителни сечи с последващо възобновяване и се провеждат във:

1. насаждения със затруднено естествено възобновяване;

2. изредени невъзобновени насаждения;

3. горите, създадени от бързорастящи видове за ускорено производство на дървесина и биомаса (тополови, върбови, акациеви и др.);

4. горите за нискостъблено (издънково) стопанисване;

5. горите за реконструкция.

(2) В насаждения със затруднено естествено възобновяване се провежда гола сеч на малки площи и на тесни ивици, размерът на които е в зависимост от изискванията към светлината на дървесните видове, с които ще се залесява, и е:

1. за сенкоиздържливи дървесни видове до 0,5 хектара, съответно до 30 м;

2. за светлолюбиви дървесни видове до 1 хектар, съответно до 50 м.

(3) Гола сеч на малки площи се провежда в насаждения с разнообразен и пресечен терен.

(4) Между сечищата се оставя неизсечена площ, която трябва да бъде два пъти по-голяма от площта им.

(5) Гола сеч на тесни ивици се провежда в насаждения, разположени на еднообразен терен, при спазване на следните правила:

1. при наклон на терена до 30 градуса ивиците се разполагат перпендикулярно или косо на хоризонталите по посока, обратна на преобладаващите ветрове;

2. при наклон на терена над 30 градуса ивиците се разполагат по хоризонталите отгоре надолу.

(6) Минималното разстояние между ивиците е два пъти по-голямо от тяхната ширина.

(7) Разширяване на площта на голото сечище се извършва, когато височината на младото насаждение е достигнала 50 - 100 см в зависимост от дървесния вид и условията на месторастене.

(8) В ловностопанските райони се допуска извеждане на голи сечи на площ до 5 хектара, когато е необходимо създаването на дивечови ниви и дивечови сечища.

Чл. 18. (1) Отгледните сечи се провеждат през периода от възникването на насаждението до достигане на неговата зрялост.

(2) Отгледните сечи се провеждат за постигане на следните основни цели:

1. регулиране на състава на насажденията;

2. регулиране произхода на насажденията;

3. регулиране на растежа и развитието на насажденията в зависимост от функциите им и поставените стопански цели;

4. селекция на дърветата в насажденията;

5. подобряване на защитните и рекреационни функции на горите;

6. подобряване на здравословното състояние и устойчивостта на насажденията;

7. създаване и поддържане на разнообразие от местообитания и опазване на биологичното разнообразие в горите;

8. намаляване на риска от пожари в горите;

9. съкращаване на срока за производство на едра дървесина.

(3) Интензивността и повтаряемостта на отгледните сечи е различна в зависимост от състава, възрастта и състоянието на насажденията.

(4) Интензивността на сечта се определя в процент от общия запас или общата кръгова площ на насаждението.

(5) Степените на интензивност са:

1. слаба - до 15 %;

2. умерена - 15 - 25 %;

3. силна - 25 - 35 %;

4. много силна - над 35 %.

(6) Повторяемостта на отгледните сечи е:

1. през 4 - 8 години при слаба и умерена интензивност на сечта;

2. през 10 - 12 години при силна и много силна интензивност на сечта.

Чл. 19. (1) Отгледните сечи са осветления, прочистки, прореждания и пробирки.

(2) Осветления се провеждат от възникването на насажденията до склопяването им. С осветленията се регулират съставът и произходът на насажденията и се извършват по следните начини:

1. отсичане или пречупване на нежеланите дървесни видове или издънки;

2. отглеждане на повредения широколистен подраст (подрязване на пънче).

(3) Прочистките се провеждат от склопяване на насажденията до възрастта, в която започва интензивно нарастване на дърветата по височина. С прочистките се контролират съставът, произходът и качеството на дърветата в насажденията, като след сечта пълнотата на насаждението не може да бъде по-малка от 0,8.

(4) Прорежданията се провеждат в периода на интензивен растеж на дърветата по височина и с тях се контролира броят на дърветата с желани качества, осигуряват се условия за нарастването им по височина и същевременно се подобрява и поддържа стабилността на насажденията. След сечта пълнотата на насаждението не може да бъде по-малка от 0,7 - 0,8.

(5) Пробирките се провеждат в периода на интензивен растеж на дърветата по диаметър до започване на възобновителна сеч. С пробирките се създават условия за нарастването на дърветата по диаметър за подобряване на индивидуалната им стабилност при спазване на следните правила:

1. след сечта пълнотата на насаждението не може да бъде по-малка от 0,7, с изключение на случаите, когато се провежда пробирка в горния етаж на двуетажно насаждение;

2. със сечта трябва да се осигури равномерно разпределение на хектар на качествени дървета, които ще осигурят възобновяване на насаждението;

3. пробирките се повтарят през 10 - 15 години и приключват 10 години преди започване на възобновителните сечи.

Чл. 20. (1) Осветленията и прочистките се провеждат по един от следните начини:

1. върху цялата площ, когато броят на дърветата от желаните видове и с желаните качества е ограничен и е необходимо да се подпомогне оцеляването на всяко от тях;

2. върху част от площта, така че да се осигури равномерно разпределение на дърветата от желаните видове и с желаните качества на разстояние едно от друго не по-голямо от 3 - 4 метра; отгледната сеч се провежда под формата на ивици, в групи или комбинация от тях, като се обхваща площ не по-малка от 30 % от цялата територия на насаждението.

(2) Сечите по ал. 1 се извършват чрез освобождаване на желаните дървета от конкуриращите ги нежелани дървета, храсти, издънки и треви.

Чл. 21. (1) При провеждане на прочистките и първите прореждания може да се прилага еднократно схематичен метод на отгледната сеч.

(2) Схематичният метод включва изсичане на част от насаждението по предварително определена схема (коридори, редове, групи) със задължително провеждане на прочистка или прореждане в останалата част по методите съгласно чл. 18, ал. 1.

(3) Схематичният метод не се прилага в насаждения на ерозирани терени, на стръмни терени с наклон над 25 градуса, в зоната на горната граница на гората, както и в насаждения с ниска механична устойчивост.

(4) При прилагане на схематичния метод площта на изсечените коридори, редове или групи не може да бъде по-голяма от 25% от площта на насаждението.

Чл. 22. (1) Прорежданията и пробирките се провеждат по комбиниран метод с преобладаване на низов или върхов метод в зависимост от дървесния състав на насажденията.

(2) Комбиниран метод с преобладаване на низов метод се прилага в следните случаи:

1. в чисти иглолистни насаждения или смесени насаждения с преобладаване на иглолистни дървесни видове, както и такива, съставени от липа и бреза;

2. в насаждения на стръмни терени;

3. в горната граница на гората;

4. в защитните горски пояси;

5. при провеждане на последната пробирка преди краткосрочно-постепенна сеч в широколистните гори.

(3) При прилагане на метода по ал. 2 се отстраняват изостанали в растежа си и трайно потиснати дървета, както и такива, които са нежелани, независимо от тяхното място в насаждението.

(4) Комбиниран метод с преобладаване на върхов метод се прилага в насаждения, които:

1. са съставени от/или с преобладаване на широколистни дървесни видове, независимо от произхода им, с изключение на случаите по ал. 2, т. 5;

2. са кастрени интензивно за производство на висококачествена дървесина.

(5) При прилагане на метода по ал. 4 се отстраняват дървета с височина над средната за насаждението, които потискат, пряко конкурират или физически пречат на дървета с желани качества (дървета на бъдещето).

Чл. 23. Отгледните сечи в двуетажните насаждения се провеждат поотделно за всеки етаж в зависимост от дървесния състав. При провеждане на пробирки в горния етаж се допуска намаляване на пълнотата до 0,5.

Чл. 24. (1) В насаждения за семепроизводство се провеждат селекционни сечи до започване на възобновителната сеч.

(2) Сечите по ал. 1 се провеждат при условията и по реда на Наредба № 5 от 2001 г. за горска селекция и семепроизводство (ДВ, бр. 11 от 2001 г.).

Чл. 25. (1) Санитарни сечи се провеждат при наличие на повреди в насажденията, причинени от биотични и/или абиотични фактори.

(2) При констатиране на повреди, причинени от биотични фактори, санитарни сечи се провеждат след обследване и с предписание на специализираните териториални звена на Националното управление по горите по лесозащита.

(3) В случаите, когато след установяване на повредите състоянието на насаждението отговаря на критериите за провеждане на съответната отгледна или възобновителна сеч, тя се провежда едновременно със санитарната сеч.

Чл. 26. (1) В млади и средновъзрастни естествени или изкуствено създадени гори с цел повишаване на пълнотата им или превръщането им в разновъзрастни се провежда сеч за оформяне на котли за залесяване.

(2) Котлите се залагат в изредените места, като се отсичат единични или групи дървета, които ще пречат за развитието на залесените фиданки.

(3) Големината, формата и броят на котлите са в зависимост от наличните изредени места.