Държавен вестник, брой 76 от 21.IX

Чл. 1. (1) С наредбата се определят условията и редът за вписване в публичния регистър на лицата, които осъществяват дейност по добиване, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях по занятие, както и изискванията към дейността им. С наредбата се определя и редът за проверка за установяване съдържанието на чисто злато и сребро (титър) и за маркиране на всички златни и сребърни изделия, изработени в страната или внесени от чужбина с търговска цел.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 20 от 2020 г., в сила от 10.03.2020 г.) Добиване, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях по занятие могат да извършват:

1. търговци, регистрирани по Търговския закон или по законодателството на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, както и юридически лица, създадени въз основа на нормативен акт; в предмета на дейност на търговеца или в дейността на юридическото лице трябва да е вписано осъществяване на дейности с благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях по занятие;

2. дружества по Закона за задълженията и договорите, когато извършват такава дейност по занятие и са вписани в публичния регистър на лицата, осъществяващи дейности с благородни метали и скъпоценни камъни и изделия с тях.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2019 г., в сила от 01.03.2019 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2022 г., в сила от 08.07.2022 г.) Лицата по ал. 2 са длъжни да се регистрират в Министерството на икономиката и индустрията в 14-дневен срок преди започване на дейността.

Чл. 2. (1) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2019 г., в сила от 01.03.2019 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2022 г., в сила от 08.07.2022 г.) Регистрацията на лицата, които извършват дейности по добиване, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях по занятие, се извършва в Министерството на икономиката и индустрията чрез вписване в публичен регистър по образец, утвърден от министъра на икономиката и индустрията.

(2) (*) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 20 от 2020 г., в сила от 10.03.2020 г.) Вписването в регистъра по ал. 1 се извършва въз основа на писмено заявление по образец съгласно приложение № 1 с посочен ЕИК (БУЛСТАТ) по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел за служебна проверка на статуса на търговците и проверка на дружества по Закона за задълженията и договорите за извършване на съответната икономическа дейност съгласно класификатора за икономическите дейности. Към заявлението се прилагат следните документи в оригинал или заверено копие:

1. (изм. - ДВ, бр. 14 от 2012 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 12 от 2015 г., отм. - ДВ, бр. 20 от 2020 г., в сила от 10.03.2020 г.)

2. (отм. - ДВ, бр. 14 от 2012 г.)

3. (отм. - ДВ, бр. 14 от 2012 г.)

4. (изм. - ДВ, бр. 14 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 18 от 2019 г., в сила от 01.03.2019 г.) документ за установяване на обстоятелствата относно съдимостта на физическите лица - търговци, членовете на управителните и контролните органи и неограничено отговорни съдружници в юридическите лица по ал. 1, както следва:

а) (изм. - ДВ, бр. 20 от 2020 г., в сила от 10.03.2020 г.) за български граждани, родени в страната - копие от личната карта или три имена и единен граждански номер (ЕГН) с цел служебно установяване на обстоятелствата относно съдимостта чрез издаване на електронно служебно свидетелство за съдимост по реда на чл. 35б от Наредба № 8 от 2008 г. за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост (ДВ, бр. 24 от 2008 г.);

б) за български граждани, за които не е възможно издаване на електронно служебно свидетелство за съдимост, включително за български граждани, родени в чужбина - декларация относно данните, посочени в чл. 35, ал. 1 и 4 от Наредба № 8 от 2008 г. за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост, за служебно установяване на обстоятелствата относно съдимостта им или по желание на лицето - свидетелство за съдимост;

в) за чуждите граждани - свидетелство за съдимост, издадено по реда на Наредба № 8 от 2008 г. за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост, а когато нямат личен номер на чужденец - свидетелство за съдимост или друг официален документ за удостоверяване на липсата на предходно осъждане, издаден съгласно националното им законодателство не по-рано от 6 месеца от датата на представянето му, или декларация за липса на осъждане, когато съгласно националното им законодателство не се издава такъв документ;

5. (нова - ДВ, бр. 14 от 2012 г.) копие на документ, удостоверяващ правото на ползване на обекта, в който ще се осъществява дейността, с вписан точен адрес;

6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 14 от 2012 г.) документ за платена държавна такса;

7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 14 от 2012 г.) други документи съобразно конкретния случай, ако са изрично предвидени в наредбата.

(3) (*) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2012 г.) Лицата, регистрирани в държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в държава извън Европейския съюз, прилагат към заявлението копие от документа за самоличност на лицето, което представлява заявителя, и следните документи в оригинал или заверено копие или снабдени с апостил:

1. документ за актуална търговска регистрация по националното законодателство, издаден от компетентен орган на съответната държава;

2. (отм. - ДВ, бр. 14 от 2012 г.)

3. документ, удостоверяващ правото на лицата по националното им законодателство да извършват сделки и действия с благородни метали и скъпоценни камъни;

4. (отм. - ДВ, бр. 14 от 2012 г.)

5. документ за платена държавна такса;

6. други документи съобразно конкретния случай, ако са изрично предвидени в наредбата.

(4) (*) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2007 г.) Лицата, регистрирани в държава - членка на Европейския съюз, осъществяващи дейности с необработени диаманти, прилагат към заявлението за регистрация следните документи в оригинал или заверено копие:

1. документ за актуална търговска регистрация по националното законодателство, издаден от компетентен орган на съответната държава;

2. копие от документа за създаване на лицето;

3. документ, удостоверяващ правото на лицата по националното им законодателство да извършват сделки и действия с необработени диаманти;

4. копие от документа за самоличност на лицето, което представлява заявителя.

(5) (*) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2015 г.) Вписването в публичния регистър по ал. 1 се извършва от длъжностното лице по регистрацията в 14-дневен срок след постъпването на заявлението и всички изискуеми документи. В публичния регистър се вписват обстоятелствата по чл. 13, ал. 2 от Валутния закон и промените в тях.

(6) (Доп. - ДВ, бр. 14 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 18 от 2019 г., в сила от 01.03.2019 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2022 г., в сила от 08.07.2022 г.) При промяна на някое от регистрираните обстоятелства лицата са длъжни да уведомят Министерството на икономиката и индустрията в 14-дневен срок от настъпването на промяната, да върнат оригинала на издаденото удостоверение за регистрация и да поискат вписване на новите обстоятелства и издаване на ново удостоверение за регистрация, като представят документите, удостоверяващи промяната.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2019 г., в сила от 01.03.2019 г.) Обработването на документите се извършва при спазване изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) и на Закона за защита на личните данни.

(8) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2019 г., в сила от 01.03.2019 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2022 г., в сила от 08.07.2022 г.) Всички документи, представени в Министерството на икономиката и индустрията във връзка с вписването в публичния регистър на лицата по чл. 1, ал. 2, образуват партидата на лицето, която се води по регистрационен номер и се съхранява 5 години след прекратяването на регистрацията му по наредбата.

(9) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2019 г., в сила от 01.03.2019 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2022 г., в сила от 08.07.2022 г.) Публичният регистър се води от длъжностни лица по регистрацията, определени със заповед на министъра на икономиката и индустрията.

(10) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2012 г.) В случай че заявлението за вписване не отговаря на установената форма или към него не е приложен някой от документите по наредбата, длъжностното лице по регистрацията писмено уведомява заявителя в 14-дневен срок от приемането на документите. В 14-дневен срок от получаването на уведомлението заявителят е длъжен да представи необходимия документ или да отстрани посочения от длъжностното лице недостатък. Ако в 14-дневния срок заявителят не представи необходимия документ или не отстрани посочения недостатък, заявлението се оставя без разглеждане.

(11) (Доп. - ДВ, бр. 12 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 20 от 2020 г., в сила от 10.03.2020 г.) Не се извършва вписване в регистъра по чл. 2, ал. 1, а извършеното вписване се заличава служебно от длъжностно лице по ал. 9, като се отбелязва в регистъра в срок до 14 дни от настъпването на някое от следните обстоятелства:

1. когато някой от документите, изисквани съгласно наредбата, е признат за недействителен;

2. когато физическите лица - търговци, членовете на управителните и контролните органи и неограничено отговорните съдружници в юридическите лица, както и физическите лица, заявени за вписване в регистъра за осъществяване на заявените за регистрация дейности по наредбата, са осъдени с влязла в сила присъда за престъпления против собствеността, престъпления против паричната и кредитната система и за престъпления против финансовата, данъчната и осигурителната система съгласно Наказателния кодекс;

3. по молба на регистрираното лице;

4. при обявяване в ликвидация, в несъстоятелност, при заличаване на търговеца от търговския регистър или дружество по Закона за задълженията и договорите в регистър БУЛСТАТ;

5. при смърт на физическото лице - търговец.

(12) (Доп. - ДВ, бр. 14 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 18 от 2019 г., в сила от 01.03.2019 г., изм. - ДВ, бр. 20 от 2020 г., в сила от 10.03.2020 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2022 г., в сила от 08.07.2022 г.) За вписването в регистъра на лицата, които осъществяват дейност по добиване, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях по занятие, министърът на икономиката и индустрията или оправомощено от него длъжностно лице издава удостоверение съгласно приложение № 2. Копие от удостоверението се съхранява на видно място във всеки търговски обект или ателие.

(13) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2012 г.) При изгубване или унищожаване на удостоверението по ал. 12 съществуващата регистрация се заличава и лицето подава документи за нова регистрация.

Чл. 2а. (Нов - ДВ, бр. 14 от 2012 г.) (1) Лицата от държава - членка на Европейския съюз, които постоянно осъществяват в страната сделки с благородни метали и скъпоценни камъни и с изделия със и от тях и които са със статут на местни лица, прилагат към заявлението копия от следните документи, като тези по т. 1 - 3 са снабдени с апостил:

1. документ за самоличност на лицето, което осъществява дейността или представлява търговското дружество;

2. документ за актуална регистрация по националното им законодателство, издаден от компетентен орган на съответната държава;

3. документ, удостоверяващ правото на лицата по националното им законодателство да извършват сделки и действия с благородни метали и скъпоценни камъни;

4. списък на търговските обекти в България, както и на наетите лица, които осъществяват дейността;

5. документ за платена държавна такса.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2019 г., в сила от 01.03.2019 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2022 г., в сила от 08.07.2022 г.) За лицата от Европейския съюз, които имат право по националното им законодателство да извършват сделки и действия с благородни метали и скъпоценни камъни и които временно и еднократно предоставят услугите си на територията на Република България, изискванията на ал. 1 не се прилагат. Лицата уведомяват Министерството на икономиката и индустрията за дейността си при временно и еднократно пребиваване в страната чрез деклариране на:

а) времето, за което ще пребивават в страната;

б) вида на услугите и дейностите, които ще предоставят;

в) правното основание за упражняване на декларираната дейност.

Чл. 3. (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2012 г.) Добив на благородни метали е всяка дейност по:

1. извличане на благородни метали по промишлен начин от находища на подземни богатства по смисъла на § 1, т. 13 от допълнителните разпоредби на Закона за подземните богатства;

2. промиване на златоносен пясък от руслата на реките;

3. извличане на благородни метали от технологични индустриални отпадъци.

Чл. 4. (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2012 г.) Добивът на благородни метали се извършва от търговци, вписани в регистъра по чл. 2, ал. 1:

1. по промишлен начин - след получаването на концесия по реда на Закона за подземните богатства;

2. (изм. - ДВ, бр. 20 от 2020 г., в сила от 10.03.2020 г.) чрез ръчно промиване на златоносен пясък с допълнителни дребни технически средства - след получаването на писмено съгласие от кмета на общината, на чиято територия се намира обектът с обозначени географски координати;

3. чрез промиване на златоносен пясък с механизация - в участъци, определени с Плановете за управление на речните басейни и с работните проекти съгласно Закона за водите.

Чл. 5. (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2012 г.) Извличане на благородни метали от технологични индустриални (включително минни) отпадъци, съдържащи благородни метали, се извършва от лица, вписани в регистъра по чл. 2, ал. 1, разполагащи с технологични възможности за ефективното им извличане.

Чл. 6. (1) Преработване на благородни метали е всяка дейност, водеща до:

1. (изм. и доп. - ДВ, бр. 14 от 2012 г.) стандартен чист вид и проба, равна на или над 995/1000 по БДС - за продажба като инвестиционно/монетарно злато и злато за производствено потребление; платина до стандартен вид на кюлчета за производствени и инвестиционни цели; сребро на кюлчета и гранули за търговски и производствени цели от:

а) български металургични предприятия, разполагащи с технологии за рафиниране на благородни метали, вписани в регистъра по чл. 2, ал. 1;

б) български предприятия, вписани в регистъра по чл. 2, ал. 1, възложители на преработки в чужбина на български рудни концентрати и отпадни продукти при чуждестранни рафинерии;

2. сплави, прокат и какъвто и да е друг вид материали на благородна основа, предназначени за:

а) допълнителна обработка и влагане в производството на продукция, услуги, при изследвания и др.;

б) ползване в електротехническата, електронната и друга промишленост за лабораторни и други нужди от предприятия, вписани в регистъра по чл. 2, ал. 1;

в) (изм. и доп. - ДВ, бр. 14 от 2012 г.) бижутерийни цели от предприятия, вписани в регистъра по чл. 2, ал. 1 и прилагащи еталони, отговарящи на еталоните на лабораторията за контрол върху изделията от благородни метали към Националната агенция за приходите;

г) профили за леене, дискове, ленти, припои, тел за куки и други материали за стоматологични цели, разрешени за употреба по реда на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина, от предприятия, вписани в регистъра по чл. 2, ал. 1 и притежаващи разрешение за производство и разрешение за употреба за съответствие на изработените от тях сплави с утвърдените в страната медицински стандарти, издадени от орган на Министерството на здравеопазването;

д) (изм. и доп. - ДВ, бр. 14 от 2012 г.) медали, плакети, ордени и други подобни от предприятия, вписани в регистъра по чл. 2, ал. 1;

е) (нова - ДВ, бр. 14 от 2012 г.) сечене на монети, емитирани от Българската народна банка и от други чуждестранни емисионни институции.

(2) За дейността по ал. 1, т. 1 лицата са длъжни:

1. (*) (изм. - ДВ, бр. 76 от 2007 г.) да представят към документите за регистрация по чл. 2, ал. 2 и 3 и:

а) данни за капацитета и технологичните възможности на рафинерията;

б) данни за регистрираните от лицето метали за нуждите на борсовата търговия в съответствие с действащите борсови стандарти;

2. (изм. - ДВ, бр. 18 от 2019 г., в сила от 01.03.2019 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2022 г., в сила от 08.07.2022 г.) да представят ежегодно в Министерството на икономиката и индустрията информация за:

а) преработените благородни метали по количество и видове;

б) направленията за реализация в страната и в чужбина.

Чл. 7. (1) Изработване на бижутерийни и ювелирни изделия, сувенири, пластики, както и предмети, свързани с религиозните култове, се извършва от лица, вписани в регистъра по чл. 2, ал. 1 за изработка, преработка и ремонт на бижутерийни и ювелирни изделия от благородни метали и скъпоценни камъни.

(2) Преработката на необработени естествени диаманти се извършва от лица, вписани в регистъра по чл. 2, ал. 1.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 20 от 2020 г., в сила от 10.03.2020 г.) Дейността по изработката по ал. 1 може да бъде в следния обхват:

1. само с материал на клиента;

2. (изм. - ДВ, бр. 14 от 2012 г.) с материал на клиента и с материал, закупен от регистрираните предприятия, за рафиниране на благородни метали и за изработка на сплави за бижутерийни цели.

(4) При изработването на изделия от благородни метали по ал. 1 се допуска фира до 4,5 на сто.

(5) (*) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2007 г.) За дейността по ал. 1 лицата прилагат към документите по чл. 2, ал. 2 и 3 и:

1. (доп. - ДВ, бр. 14 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 20 от 2020 г., в сила от 10.03.2020 г.) списък на лицата, които непосредствено ще извършват дейността, придружен със свидетелство, диплом или друг документ, удостоверяващ професионалната им квалификация съгласно Закона за предучилищното и училищното образование и съгласно изискванията за придобиване на професионална квалификация по Закона за професионалното образование и обучение и Закона за висшето образование;

2. списък на помещенията, където ще се извършва дейността.

Чл. 8. (1) Изработването на изделия от благородни метали за стоматологично лечение и протезиране се извършва от правоспособни лица в медико-технически лаборатории.

(2) В медико-техническите лаборатории могат да се ползват само стоматологични сплави, произведени от български предприятия, регистрирани за такова производство. Сплави от внос могат да се ползват, при условие че вносът е разрешен от съответния орган към Министерството на здравеопазването, контролиращ вноса на лекарствени средства. Стоматологичните сплави трябва да отговарят на утвърдените в страната медицински стандарти.

(3) Министърът на здравеопазването определя условията и реда за изработване на изделия от благородни метали с лечебни цели.

Чл. 9. (1) Добитите и преработените благородни метали в стандартен чист вид в регистрираните български преработвателни предприятия и рафинерии или в чуждестранни рафинерии могат да бъдат продавани на местни и чуждестранни финансови пазари и на регистрираните по реда на наредбата потребители.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 14 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 18 от 2019 г., в сила от 01.03.2019 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2022 г., в сила от 08.07.2022 г.) Продавачите водят регистри по образец съгласно приложение № 3 за осъществените продажби и представят ежегодно обобщен отчет в Министерството на икономиката и индустрията до края на месец март на следващата отчетния период година.

Чл. 10. Регистрираните предприятия и лица по реда на чл. 6, както и лицата, потребители на продукцията им, могат да закупуват благородни метали в чист вид за производствени нужди.

Чл. 11. Закупените, но невложени в производствено потребление метали и материални запаси от благородни метали в чист вид, се продават на лица, регистрирани за дейности по реда на наредбата, и на търговски банки.

Чл. 12. (Доп. - ДВ, бр. 14 от 2012 г.) Предприятията, регистрирани за производство на сплави на благородни метали, ги продават за производствени нужди на други предприятия - потребители, регистрирани по реда на наредбата, както и на чуждестранни предприятия, на местни и чужди финансови пазари. При продажбата на сплави се издава сертификат, съдържащ данни за химическото им съдържание.

Чл. 13. При вторична продажба на невложени в производство сплави на благородни метали на купувача се предоставя заверено копие от сертификата, издаден от производителя на сплавта.

Чл. 14. Външнотърговски сделки с благородни метали и скъпоценни камъни се извършват от лица, вписани в регистъра по чл. 2, ал. 1.

Чл. 15. (1) Сделки с инвестиционно злато се извършват от предприятия, вписани за тази дейност в регистъра по чл. 2, ал. 1.

(2) (*) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2007 г.) Към документите за регистрация по чл. 2, ал. 2 и 3 се прилагат и:

1. списък на лицата, които ще осъществяват сделките;

2. документ, удостоверяващ, че лицето е регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2019 г., в сила от 01.03.2019 г., доп. - ДВ, бр. 20 от 2020 г., в сила от 10.03.2020 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2022 г., в сила от 08.07.2022 г.) Лицата по ал. 1 са длъжни да водят регистър за покупко-продажбата на инвестиционно злато и да представят ежегодно отчет в Министерството на икономиката и индустрията по образец съгласно приложение № 3.

Чл. 16. (1) (Доп. - ДВ, бр. 14 от 2012 г.) Изкупуването на златни, сребърни и платинени изделия и скъпоценни камъни, с изключение на монетите, сечени преди 1800 г., се извършва от предприятия, вписани за тези дейности в регистъра по чл. 2, ал. 1.

(2) (*) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2007 г.) Към документите за регистрация по чл. 2, ал. 2 и 3 се прилагат и:

1. списък на лицата, извършващи изкупуването;

2. списък на обектите, в които се осъществява дейността.

3. (отм. - ДВ, бр. 14 от 2012 г.)

(3) При осъществяване на дейността си лицата по ал. 1 са длъжни да обявяват на видно място определените от тях цени за изкупуване на благородни метали - по вид и проба.

(4) Цените по ал. 3 следва да отчитат котировката на Българската народна банка, а в случаите, когато липсва такава - цените на Лондонската метална борса.

(5) (Доп. - ДВ, бр. 14 от 2012 г.) За сключване на сделка по изкупуване на златни, сребърни и платинени изделия при цена, отклоняваща се с над 12 на сто от цената на съдържащия се в тях благороден метал по котировки на обявения за деня курс "продава" на Българската народна банка или Лондонската метална борса, е необходим писмен договор в два еднообразни екземпляра - по един за всяка от страните.

Чл. 17. (1) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2012 г.) Продажбата на изделия от благородни метали (злато, сребро и платина) и на скъпоценни камъни от местно производство, вътреобщностно придобити и от внос, се извършва от предприятия и търговци, вписани за тези дейности в регистъра по чл. 2, ал. 1.

(2) Изделията от благородни метали се продават със сертификат, удостоверяващ пробата на сплавта, от която са изработени.

Чл. 18. (1) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2019 г., в сила от 01.03.2019 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2022 г., в сила от 08.07.2022 г.) Скъпоценните камъни се продават със сертификат за идентичност и качество, издаден от вписани в регистъра по чл. 2, ал. 1 български предприятия, разполагащи със съответните специалисти в тази област, или на чуждестранни специализирани предприятия и институти, чиито сертификати са потвърдени от българско предприятие, регистрирано в Министерството на икономиката и индустрията.

(2) Всички търговци, осъществяващи дейности по внос, обработка и износ на обработени и необработени скъпоценни камъни, са длъжни да водят отчет за количеството на вноса, износа, обработката и покупко-продажбата им, като водят регистър за това.

Чл. 19. Обмяна на златни изделия и стари зъбни протези от граждани срещу златни сплави за стоматологични цели, както и продажба на такива сплави се извършва от предприятия, вписани в регистъра по чл. 2, ал. 1 за тази дейност. Сплавите за стоматологични цели трябва да отговарят на установените в страната медицински стандарти.

Чл. 20. Пациентите могат да закупуват по лекарско предписание сплави за лечение от предприятията, регистрирани за обмяна и продажба на сплави за стоматологични цели.

Чл. 21. При обмяната и продажбата се предоставят сплави, изработени от регистрираните български предприятия или от внос, които са разрешени за употреба от компетентния орган към Министерството на здравеопазването, придружени от документ, указващ съответствие на сплавта с установените в страната медицински стандарти, номера на регистрация и съдържанието на благороден метал.

Чл. 22. (1) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2012 г.) Изкупуването на добито разсипно злато и други благородни метали от регистрираните за добиването лица се извършва от предприятия, вписани в регистъра по чл. 2, ал. 1 за тази дейност.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2012 г.) Изкупните цени се определят на пазарна основа, като се отчитат текущата котировка на обявения за деня курс "продава" на Българската народна банка или на Лондонската метална борса, ако благородният метал не се котира от Българската народна банка, както и съдържанието на метал в предлаганата суровина.

Чл. 23. (1) Анализите на суровината се извършват от регистрираните лаборатории и/или от лабораториите на изкупуващите предприятия.

(2) Разходите по първичната преработка и рафиниране са за сметка на възложителя.

Чл. 24. Изкупуващите предприятия, регистрирани по чл. 6, са длъжни да осигурят привеждането на металите в стандартен инвестиционен вид - под формата на кюлчета или плочки, с тегла, приети от пазарите за злато, и с чистота, равна на или по-голяма от 995/1000.

Чл. 25. Получаването на благородни метали от регистрираните за продажба предприятия се извършва от упълномощено материалноотговорно лице, определено със заповед на ръководителя на предприятието.

Чл. 26. (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2012 г.) Закупените благородни метали се заприходяват на материалноотговорното лице и се съхраняват в специално осигурени помещения, метални каси и шкафове.

Чл. 27. Влагането на металите в производствено потребление се извършва по първични документи, осигуряващи информация за количеството с точност до третия знак, за вида и чистотата на метала с точност до втория знак. При ползване на сплави се посочва и пробата.

Чл. 28. Изработените детайли от благородни метали, сплави, амалгами и химични продукти на благородна основа се съхраняват в железни каси, стоманени шкафове или в специално пригодени помещения.

Чл. 29. В производствените помещения за обработка на благородни метали се осигурява специален допуск за персонала, както и ежедневно установяване на незавършеното производство и неговото съхраняване по начина, предвиден за материалите и продукцията, в която са вложени металите. При непрекъсваеми процеси се осигурява приемане от упълномощено лице в застъпващата смяна.

Чл. 30. При липси стойността на установените липси се определя на базата на текущата котировка "продава" на Българската народна банка за съответния метал и при отчитане на разходите за привеждане на материалния запас до вида, в който е бил преди липсата.

Чл. 31. В случай че благородният метал не се котира ежедневно от Българската народна банка, ползват се международните котировки на Лондонската метална борса през официалния курс на Българската народна банка за валутата, в която са обявени, а когато котировките са в евро - по обявения от нея курс "продава" за евро.

Чл. 32. Технологичен брак, шламове, амалгами, разтвори и други отпадни продукти с анализно съдържание на благородни метали над 2 на сто се съхраняват по реда, предвиден за материалните запаси на благородни метали.

Чл. 33. Технологичен брак, шламове, амалгами, разтвори, прах и други отпадни продукти с анализно съдържание на благородни метали до 2 на сто се съхраняват разделно от другите технологични отпадъци в осигурени помещения и хранилища.

Чл. 34. Отпадъчните продукти със съдържание на благородни метали, получени при производствена, научна, учебна и друга дейност, се предават от собственика им за преработване на вписани в регистъра по чл. 2, ал. 1 лица, осъществяващи преработване на отпадъчни продукти, съдържащи благородни метали.

Чл. 35. Добитите след преработката благородни метали се ползват от собственика на отпадъчните продукти за обратно влагане в дейността му след регистриране на добития вторичен метал. В случай че собственикът не е потребител на металите, те се продават на лицензирани банки и на регистрирани по чл. 6 предприятия.

Чл. 36. Отпадъчни продукти, съдържащи благородни метали, получени от разкомплектуване на бракувани машини, съоръжения, електронна техника и други технически средства, както и негодни материални запаси от резервни части и елементи за тях се предават за преработка на вписани в регистъра по чл. 2, ал. 1 лица, осъществяващи преработване на отпадъчни продукти, съдържащи благородни метали.

Чл. 37. Разкомплектуването се извършва от предприятията собственици или от предприятия, обработващи вторични суровини, съдържащи благородни метали, за разделната им преработка, регистрирани за тази дейност в регистъра по чл. 2, ал. 1.

Чл. 38. (1) Предприятията по чл. 37 документират изкупуването и движението на вторичните суровини до крайната им преработка с цел извличане на металите и тяхната продажба.

(2) Приемането и изкупуването на отпадъчни продукти, съдържащи благородни метали, с произход от промишлени дейности може да се извършва само от търговци, осъществяващи съответната промишлена дейност.

Чл. 39. При липса на технологични възможности за ефективна преработка на някои отпадъчни продукти от български преработватели те могат да се преработват от специализирани чуждестранни преработватели. Добитите метали се продават на регистрираните предприятия по чл. 6 или на международните пазари от възложителя на преработката.

Чл. 40. Предаваните за преработка отпадъчни продукти се придружават от анализен сертификат, издаден от вписаните в регистъра по чл. 2, ал. 1 за тази дейност предприятия и лаборатории.

Чл. 41. (1) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2012 г.) Златните и сребърните изделия, изработени на територията на страната, в друга държава - членка на Европейския съюз, или внесени от трета страна и предназначени за продажба, с изключение на монети, медали и инвестиционни кюлчета, подлежат на проверка за установяване съдържанието на чисто злато и сребро (титър) и на маркиране.

(2) На проверка и маркиране подлежат и:

1. златните и сребърните изделия, изработени с материали на клиента (ишлеме);

2. златните дискове, ленти, профили, припои, щифтове, тел и др. за стоматологични цели;

3. златните и сребърните изделия, предназначени за износ.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 14 от 2012 г., доп. - ДВ, бр. 12 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 18 от 2019 г., в сила от 01.03.2019 г., изм. - ДВ, бр. 20 от 2020 г., в сила от 10.03.2020 г.) Златните и сребърните изделия, с изключение на монети, медали и инвестиционни кюлчета, се маркират с държавен знак, по образец съгласно приложение № 3а, както следва:

1. Държавна марка за сребро - житен клас;

2. Държавна марка за злато - стилизирана роза.

(4) (Нова - ДВ, бр. 12 от 2015 г.) В търговските обекти, в които се предлагат за продажба златни и сребърни изделия, се поставя информационна табела на видно място за задължителните държавни знаци за маркиране и изображенията им съгласно приложение № 3а.

Чл. 42. (1) По искане на лица, вписани в регистъра по чл. 2, ал. 1, могат да се извършват информационни изследвания без маркиране за установяване на точния титър на златните и сребърните изделия, злато и сребро на кюлчета, пръчки, ленти, зърна и др. в сурово състояние.

(2) Информационните изследвания по ал. 1 се правят и в случаите, когато се изнасят сплави за изработване на изделия на ишлеме.

(3) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2012 г.) Информационните изследвания по ал. 1 могат да се извършват от лабораториите, вписани в регистъра по чл. 2, ал. 1, и от лабораториите на Националната агенция за приходите.

Чл. 43. (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2012 г.) (1) Подлежащите на продажба в производство по принудително изпълнение по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и конфискуваните, отнетите и изоставените в полза на държавата златни и сребърни изделия, както и придобитите от държавата в производство по несъстоятелност подлежат на проверка за установяване съдържанието на чисто злато и сребро (титър) и на маркиране, когато се продават като бижутерийни или ювелирни артикули. Останалите изделия, включително употребяваните и маркираните със стари държавни марки, както и части от изделия и изделия, неотговарящи на установения стандарт за съдържание на чисто злато и сребро (титър), с изключение на посочените в чл. 44, ал. 1, т. 2, 6, 7, 9, 11 - 13, се продават като материал за рафиниране само на производители, регистрирани по чл. 2, ал. 1.

(2) Конфискуваните, отнетите и изоставените в полза на държавата скъпоценни камъни, както и придобитите от държавата в производство по несъстоятелност се продават въз основа на оценка за тяхната пазарна стойност, идентичност и качество, извършена по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Чл. 44. (1) Не подлежат на маркиране следните златни и сребърни изделия:

1. произвежданите в страната или внасяните от чужбина ордени и медали за нуждите на Президента на Република България;

2. (изм. - ДВ, бр. 14 от 2012 г.) монетите, емитирани от Българската народна банка и от чуждестранни емитенти;

3. внасяните за лично ползване от лица - членове на чуждестранни мисии, ползващи се с дипломатически имунитет;

4. получаваните от чужди държави ордени, медали и други отличия, с които се награждават български граждани;

5. притежаваните от местни и чуждестранни физически лица, както и внасяните от тях за лично ползване;

6. хирургическите, физическите и други подобни инструменти, уреди и апарати, включително частите им, които служат за лечебни, научни, технически и други цели;

7. художествените, археологическите, етнографските и други ценности;

8. изделията - образци, временно внесени в страната като експонати за панаири, изложби и други, при условие че ще бъдат върнати обратно в чужбина в определените срокове;

9. (доп. - ДВ, бр. 14 от 2012 г.) медалите и плакетите, изработени по технология на монетното производство;

10. (нова - ДВ, бр. 14 от 2012 г.) изработените в страната и внасяните мостри на изделия от благородни метали, когато не са предназначени за продажба;

11. (нова - ДВ, бр. 14 от 2012 г.) инвестиционното злато (кюлчета, плочки, монети и др.);

12. (нова - ДВ, бр. 14 от 2012 г.) изделията с тегло до един грам;

13. (нова - ДВ, бр. 14 от 2012 г.) часовниците, изработени от благородни метали.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2012 г.) На проверка без маркиране подлежат:

1. изделията с тегло до един грам; за тях се издава документ за извършената проверка за установяване съдържанието на чисто злато и сребро, в който се вписват видът и броят на изделията;

2. часовниците, изработени от благородни метали; за тях се издава документ за извършената проверка за установяване съдържанието на чисто злато и сребро, в който се вписва и уникалният сериен номер на часовника.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2012 г.) Не подлежат на контрол и маркиране изделията от платина, произвеждани в страната или внасяни от чужбина.

(4) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 18 от 2019 г., в сила от 01.03.2019 г., изм. - ДВ, бр. 20 от 2020 г., в сила от 10.03.2020 г.) Освобождават се от задължително маркиране с държавен знак, по образец съгласно приложение № 3а, изделията от благородни метали, които отговарят на следните условия:

а) да са законно произведени и/или се предлагат на пазара в друга държава - членка на Европейския съюз, в Турция или в държава от ЕАСТ, която е страна по споразумението за Европейското икономическо пространство;

б) да са маркирани законно в съответствие с националното законодателство на страните по буква "а" с марка за чистота, посочваща вида на метала и стандарта за чистота, и с марка за отговорност, регистрирани в лаборатория към Националната агенция за приходите;

в) да са с марка на оторизирано ведомство по пробите и изпитванията, указваща, че изделието от благородни метали е изпитвано от конкретно упълномощено ведомство по пробите и изпитванията на съответната страна в съответствие с изискванията, идентични или еквивалентни на тези, описани в наредбата;

г) потребителите са ясно информирани чрез маркирането за вида на благородния метал и за степента на неговата чистота.

(5) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2012 г.) Не подлежат на допълнително маркиране и тези изделия от благородни метали, които притежават марки, признати с международна конвенция или договор, по който Република България е страна.

Чл. 45. (1) Златните и сребърните изделия трябва да имат следното съдържание на чисто злато и сребро (титър):

1. златни изделия в хилядни части по тегло:

а) 916/1000 - 22 карата;

б) 833/1000 - 20 карата;

в) 750/1000 - 18 карата;

г) 585/1000 - 14 карата;

д) 500/1000 - 12 карата;

е) 333/1000 - 8 карата

(един карат = 41,667 хилядни тегловни части);

2. сребърни изделия в хилядни части по тегло:

а) 950/1000;

б) 925/1000;

в) 800/1000;

г) 750/1000;

д) 500/1000.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2012 г.) Не се допуска отрицателен толеранс (отклонение) по отношение на чистотата на пробата, посочена (определена) за изделието от благороден метал.

Чл. 46. Златните или сребърните изделия, за които при анализа се установи, че са с титри, неотговарящи на определените по чл. 45, се връщат на производителя или вносителя, като се маркират със знак "неотговарящ на пробата".

Чл. 47. (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2012 г.) (1) Когато изделието е от няколко части, състоящи се от повече от една сплав на един и същ благороден метал, държавната марка се поставя на сплавта с най-ниска чистота в изделието.

(2) Ако изделието се състои от части, които са прикрепени или лесноотделими, държавната марка се поставя на основната (главната) част, а когато е възможно - и на по-малките части.

(3) Ако изделието се състои от сплави на различни благородни метали и ако цветът и размерът на всяка сплав са ясно видими, марката на производителя се поставя на една от сплавите на един благороден метал, а съответната държавна марка се поставя на всяка от сплавите.

(4) Ако изделието се състои от сплави на различни благородни метали и ако цветът и размерът на всяка сплав не са видими или са недостъпни за маркиране, марката на производителя и държавната марка се поставят на най-малко ценния, достъпен за маркиране, благороден метал. Държавната марка, отнасяща се за останалите благородни метали, може да не се поставя.

Чл. 48. Съдържанието на златните сплави за стоматологични цели се посочва в приложение към разрешението за употреба, издадено от компетентния орган към Министерството на здравеопазването.

Чл. 49. (1) Златните изделия могат да бъдат изработени от сплав, съдържаща следните материали:

1. злато, сребро и мед;

2. злато и сребро;

3. злато и мед;

4. злато, сребро, платина, паладий и никел;

5. злато и лигатура, съдържаща сребро и други благородни и неблагородни метали.

(2) Допуска се в материалите от злато за стоматологични цели, включително в припоя, да се добавят и други благородни и неблагородни метали при спазване на утвърдените в страната медицински стандарти.

(3) Сплавите за производство на златни изделия, както и сплавите с материал на клиента (ишлеме) задължително се изготвят от чисто злато 999,9/1000 или от злато със съдържание на чисто злато не по-малко от 995/1000, получено чрез рафиниране.

(4) Сплавите за стоматологически цели задължително се изготвят само от чисто злато 999,9/1000.

Чл. 50. (1) Сребърните изделия могат да бъдат изработвани от сплав, съдържаща сребро и мед.

(2) Сплавите за производство на сребърни изделия, както и сплавите с материал на клиента (ишлеме) задължително се изготвят от чисто сребро 999,9/1000.

(3) Сребърните изделия, позлатени или покрити със златни листа (плакирани), се маркират като сребърни.

(4) Сребърните изделия, които имат покритие от други благородни и неблагородни метали, се маркират като сребърни.

Чл. 51. Сплавта, която служи за спояване при златните и сребърните изделия, с изключение на сплавта за стоматологически цели, трябва да бъде със същия титър както титъра на самите изделия.

Чл. 52. (1) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2019 г., в сила от 01.03.2019 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2022 г., в сила от 08.07.2022 г.) Сплавите, от които се изработват изделия от злато и сребро, се изготвят от предприятия, регистрирани в Министерството на икономиката и индустрията.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2019 г., в сила от 01.03.2019 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2022 г., в сила от 08.07.2022 г.) Всеки производител на златни и сребърни сплави и на прокати от тях гарантира химическия състав на сплавите със сертификат, издаден от лаборатории, регистрирани в Министерството на икономиката и индустрията, по методите, определени в чл. 61, ал. 2, т. 1, буква "б" и т. 2, буква "б".

(3) (Доп. - ДВ, бр. 14 от 2012 г.) Изработваните златни и сребърни изделия, с изключение на монети и медали, трябва да бъдат маркирани с фирмен знак на предприятието производител.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2019 г., в сила от 01.03.2019 г., изм. - ДВ, бр. 20 от 2020 г., в сила от 10.03.2020 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2022 г., в сила от 08.07.2022 г.) Изображение на фирмения знак по ал. 3 се представя в лабораторията за проверка и маркиране на благородни метали към Националната агенция за приходите в София. Министерството на икономиката и индустрията може да изиска информация относно фирмения знак по ал. 3.

(5) Вносните златни и сребърни изделия се придружават от сертификат на фирмата производител, чрез който се гарантира химическият им състав.

Чл. 53. Забранява се изработването в страната или вносът от чужбина на златни и сребърни изделия с пълнители.

Чл. 54. (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2012 г.) Контролът и маркирането на златните и сребърните изделия се извършват от лаборатории за контрол върху изделията от благородни метали на Националната агенция за приходите.

Чл. 55. (1) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2012 г.) Лабораториите на Националната агенция за приходите приемат за контрол и маркиране златни и сребърни изделия, представени им от производители и лица, извършващи изработка с материал на клиента (ишлеме), от вносители и търговци, придружени от следните документи:

1. за производители и лица, изработващи златни и сребърни изделия с материал на клиента (ишлеме), както и за търговци на такива изделия:

а) удостоверение за регистрация по чл. 2, ал. 1;

б) писмени данни за вида, броя и грамажа;

в) документ за внесена държавна такса;

г) сертификат по чл. 52, ал. 2 за титъра на изделията и процентното съдържание на сплавиращите добавки;

2. за вносители:

а) удостоверение за регистрация по чл. 2, ал. 1;

б) митническа декларация;

в) сертификат от чуждестранната фирма производител за пробата на златото или среброто и за процентното съдържание на сплавиращите добавки;

г) писмени данни за вида, броя, грамажа и титъра на изделията;

д) документ за внесена държавна такса;

3. (нова - ДВ, бр. 14 от 2012 г.) за изделия, вътреобщностно придобити:

а) удостоверение за регистрация по чл. 2, ал. 1;

б) сертификат от чуждестранната фирма производител за пробата на златото или среброто и за процентното съдържание на сплавиращите добавки;

в) фактура за закупените изделия от благородни метали;

г) писмени данни за вида, броя, грамажа и титъра на изделията;

д) документ за внесена държавна такса.

(2) Лабораториите за проверка на изделията от благородни метали извършват анализ на съдържанието на чисто злато и сребро в тях, след което маркират редовните изделия и издават свидетелство, в което отбелязват вида, теглото и бройките на проверените изделия, както и установения титър.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 14 от 2012 г.)

(4) Свидетелство, удостоверяващо титъра, се издава и в случаите, когато са извършени информационни изследвания на златни и сребърни изделия, без да бъдат маркирани.

Чл. 56. Държавните знаци, с които се маркират изделията, се поставят на такова място и по такъв начин, че да не се поврежда външният вид на изделията.

Чл. 57. Производителите на златни и сребърни изделия са длъжни да осигурят място за маркиране на изделията.

Чл. 58. (Доп. - ДВ, бр. 14 от 2012 г.) Не могат да се продават в страната непроверени и немаркирани златни и сребърни изделия, произведени в страната, вътреобщностно придобити и/или внесени от чужбина, както и да се предават непроверени и немаркирани златни и сребърни изделия на клиентите, с чийто материал са изработени, с изключение на посочените в чл. 44.

Чл. 59. (1) (Предишен текст на чл. 59, изм. - ДВ, бр. 14 от 2012 г.) Лицата, които продават златни и сребърни изделия, произведени в страната и внесени от чужбина, или изработват с материал на клиента (ишлеме) такива изделия, трябва да държат в търговските обекти или ателиета само проверени и маркирани изделия, поставени на отделни и ясно разграничени места с четливо обозначение на вида - "злато" и "сребро", и на съответната проба. Грамажът и пробата се вписват и във фактурата или в касовата бележка, която се издава при продажбата.

(2) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2012 г.) В каса на търговските обекти или ателиета по ал. 1 могат да се държат и немаркирани изделия, ако са документирани и описани по вид, дати, тегло, брой и произход, както и по етап от оформянето им за продажба, групирани, както следва:

1. от внос, приготвени за маркиране и придружени с документ за закупуване;

2. от собствено производство, приготвени за маркиране;

3. изкупени като материал от клиенти;

4. незавършено производство;

5. поръчки за изработка.

(3) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2012 г.) Изделията на различни етапи от оформянето им за продажба следва да се съхраняват отделно в касата.

Чл. 60. Лабораторни изследвания на благородни метали в стандартен вид с право на издаване на анализен сертификат за тях се извършват от лабораториите на българските предприятия, регистрирани за рафиниране. Равностойни на издадените от българските рафинерии са анализните сертификати на чуждестранни рафинерии, регистрирани на борсите за благородни метали.

Чл. 61. (1) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2012 г.) Лабораторни изследвания с маркиране съдържанието на благородни метали в изделията за граждански оборот се извършват от лаборатории на Националната агенция за приходите. Тези лаборатории издават и свидетелство за пробата на изделията.

(2) Лабораториите по ал. 1 определят съдържанието на чисто злато и сребро в сплавите и изделията от благородни метали по следните химични методи за анализ:

1. за определяне съдържанието на чисто злато:

а) метод с еталони на камък;

б) купелация;

2. за определяне съдържанието на чисто сребро:

а) метод с еталони на камък;

б) утаечен обемен анализ (Фолхард).

Чл. 62. (1) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2019 г., в сила от 01.03.2019 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2022 г., в сила от 08.07.2022 г.) Лабораторни изследвания с право на издаване на анализен сертификат за метали, добити чрез промиване на природни разсипи, вторични продукти с благородни метали, нерафинирани метали от вторична преработка, както и за сплави за производство на изделия от благородни метали, се извършват от лаборатории, регистрирани в Министерството на икономиката и индустрията.

(2) Лабораториите, регистрирани по ал. 1, определят съдържанието на чисто злато и сребро в сплавите по съответните химични методи:

1. купелация за определяне съдържанието на чисто злато;

2. утаечен химичен анализ (Фолхард) за определяне съдържанието на чисто сребро.

Чл. 63. (1) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2019 г., в сила от 01.03.2019 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2022 г., в сила от 08.07.2022 г.) Лабораторни изследвания с право на издаване на експертен сертификат за идентичност и качествени характеристики на скъпоценни камъни, както и за стойностни оценки по текущи цени се извършват от лаборатории, регистрирани в Министерството на икономиката и индустрията и разполагащи със съответните специалисти в тази област, които притежават свидетелство, диплом или друг документ, удостоверяващ професионалната им квалификация.

(2) Националният музей "Земята и хората" може да извършва дейностите по ал. 1 след вписване в регистъра по чл. 2, ал. 1.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 18 от 2019 г., в сила от 01.03.2019 г.)

(4) (Отм. - ДВ, бр. 18 от 2019 г., в сила от 01.03.2019 г.)

Чл. 64. (*) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2007 г.) Всяка дейност, свързана с необработени диаманти, се осъществява в съответствие с наредбата и с условията на Регламент (ЕО) 2368/2002 на Съвета относно въвеждането на схема за сертифициране в рамките на Кимбърлийския процес за международната търговия с необработени диаманти (ССКП), наричан по-нататък "регламента".

Чл. 65. (*) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 18 от 2019 г., в сила от 01.03.2019 г.) Внос, износ и транзит на необработени диаманти във, от и през територията на страната се допуска само от и за държава - участничка в ССКП, при условията и по реда, предвидени в регламента.

Чл. 65а. (Нов - ДВ, бр. 20 от 2020 г., в сила от 10.03.2020 г.) Внос и износ на необработени диаманти могат да осъществяват само лица, вписани в регистъра по чл. 2, ал. 1.

Чл. 66. (*) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2007 г., отм. - ДВ, бр. 18 от 2019 г., в сила от 01.03.2019 г.)

Чл. 67. (*) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2007 г.) Необработени диаманти извън случаите по чл. 65 се считат за "конфликтни диаманти" и не се допускат за внос, износ или транзит, а се отнемат в полза на държавата.

Чл. 67а. (Нов - ДВ, бр. 20 от 2020 г., в сила от 10.03.2020 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2022 г., в сила от 08.07.2022 г.) Министърът на икономиката и индустрията координира участието в дейностите по изпълнение на Регламент (ЕО) № 2368/2002 на Съвета от 20 декември 2002 г. относно въвеждане на схема за сертифициране в рамките на Кимбърлийския процес за международна търговия с необработени диаманти.

Чл. 68. (*) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2007 г., отм. - ДВ, бр. 18 от 2019 г., в сила от 01.03.2019 г.)

Чл. 69. (*) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2007 г., отм. - ДВ, бр. 18 от 2019 г., в сила от 01.03.2019 г.)

Чл. 70. (*) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2007 г., отм. - ДВ, бр. 18 от 2019 г., в сила от 01.03.2019 г.)

Чл. 71. (*) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2007 г., отм. - ДВ, бр. 18 от 2019 г., в сила от 01.03.2019 г.)

Чл. 72. (*) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2007 г., отм. - ДВ, бр. 18 от 2019 г., в сила от 01.03.2019 г.)

Чл. 73. (*) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2007 г., отм. - ДВ, бр. 18 от 2019 г., в сила от 01.03.2019 г.)

Чл. 74. (*) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2007 г., отм. - ДВ, бр. 18 от 2019 г., в сила от 01.03.2019 г.)

Чл. 75. (*) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2007 г., отм. - ДВ, бр. 18 от 2019 г., в сила от 01.03.2019 г.)

Чл. 76. (*) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2012 г., отм. - ДВ, бр. 18 от 2019 г., в сила от 01.03.2019 г.)

Чл. 77. (*) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2007 г., отм. - ДВ, бр. 18 от 2019 г., в сила от 01.03.2019 г.)

Чл. 78. (*) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2007 г., отм. - ДВ, бр. 18 от 2019 г., в сила от 01.03.2019 г.)

Чл. 79. (*) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2007 г., отм. - ДВ, бр. 18 от 2019 г., в сила от 01.03.2019 г.)

Чл. 80. (*) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2007 г., отм. - ДВ, бр. 18 от 2019 г., в сила от 01.03.2019 г.)

Чл. 81. (*) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2007 г., отм. - ДВ, бр. 18 от 2019 г., в сила от 01.03.2019 г.)

Чл. 82. (*) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2012 г., отм. - ДВ, бр. 18 от 2019 г., в сила от 01.03.2019 г.)

Чл. 83. (*) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2007 г., отм. - ДВ, бр. 18 от 2019 г., в сила от 01.03.2019 г.)

Чл. 84. (*) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2007 г., отм. - ДВ, бр. 18 от 2019 г., в сила от 01.03.2019 г.)

Чл. 85. (*) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2007 г.) Под режим транзит могат да бъдат превозвани пратки/партиди на необработени диаманти при условията на чл. 18 от регламента.

Чл. 86. (*) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2007 г.) Всяка покупка и продажба, както и всяка друга търговска операция (дейност) с необработени диаманти, освен внос, износ и транзит, трябва да е придружена най-малко с документ - убедително доказателство за произхода на стоката.

Чл. 87. (*) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2007 г.) Физическите и юридическите лица, осъществяващи дейности с необработени диаманти, са длъжни да съхраняват записи с информация за тези дейности. Записите трябва да съдържат най-малко:

1. наименованието на стоката и митническия тарифен код;

2. качествените и количествените характеристики на необработените диаманти - обект на по-нататъшна обработка;

3. качествените и количествените характеристики на обработените диаманти;

4. загубите и технологичните остатъци, получени по време на процеса на обработка.

Чл. 88. (*) (Нов - ДВ, бр. 76 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 18 от 2019 г., в сила от 01.03.2019 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2022 г., в сила от 08.07.2022 г.) Физическите и юридическите лица, осъществяващи дейности с необработени диаманти, са длъжни да представят в Министерството на икономиката и индустрията до 31 януари всяка година годишен доклад относно дейностите, извършени с необработени диаманти, за предходната календарна година.

Чл. 89. (*) (Нов - ДВ, бр. 76 от 2007 г., отм. - ДВ, бр. 18 от 2019 г., в сила от 01.03.2019 г.)

Чл. 90. (*) (Нов - ДВ, бр. 76 от 2007 г., отм. - ДВ, бр. 18 от 2019 г., в сила от 01.03.2019 г.)

Чл. 91. (*) (Нов - ДВ, бр. 76 от 2007 г., отм. - ДВ, бр. 18 от 2019 г., в сила от 01.03.2019 г.)