Държавен вестник, брой 56 от 29.VI

Отменено основание. Виж § 9, т. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за авторското право и сродните му права, с която е отменен Законът за авторското право от 1951 г. - ДВ, бр. 56 от 29 юни 1993 г., в сила от 1 август 1993 г.

Чл. 1. (1) На всички екземпляри от произведения на литературата, изкуството и науката, публикувани в НР България, се поставя знак за авторско право.

(2) Разпоредбата на ал. 1 се отнася до:

1. книгите, включително сборници, речници и енциклопедии;

2. списанията;

3. художествените картички;

4. художествените плакати;

5. художествено оформените календари (стенни и настолни);

6. произведенията на художествената фотография;

7. всякакъв вид нотни издания;

8. всякакъв вид картографски произведения;

9. филми за кино и телевизия;

10. телевизионни програми, като телевизионни пиеси, детски предавания, очерци, новели, пътеписи и др., когато са заснети на трайна материална основа по способ, аналогичен на кинематографичния;

11. грамофонните плочи, включително и обвивките им.

Чл. 2. (1) Знакът за авторското право се състои от буквата С, заградена в кръгче, името на носителя на авторското право и годината на първото публикуване.

(2) При книгите, предназначени за неограничен кръг лица, и при нотните издания, ако носител на авторското право е български гражданин, към горепосочените елементи на нов ред се прибавя текстът: c/o Jusautor, Sofia.

Чл. 3. Знакът за авторското право се поставя, както следва:

1. на книгите и многолистните нотни издания - на гърба на титулната страница долу;

2. на еднолистните издания (ноти, плакати, картички, карти, календари и др.) - на първата страница долу;

3. на списанията - на гърба на титулната страница долу, а ако няма такава страница - на първата страница долу;

4. на произведения на художествената фотография - в долния ляв ъгъл или на гърба;

5. при кино- и телевизионните филми и телевизионните програми - в началото или в края на филма или програмата, непосредствено след посочване названието на производителя;

6. на грамофонните плочи - на гърба на обвивката долу и на всяка от двете страни на самата плоча, най-отдолу под другите надписи.

Чл. 4. (1) Като носител на авторското право се посочва авторът или авторите.

(2) В случаите, при които носители на авторското право съгласно Закона за авторското право са юридически лица, се посочват: върху списанията - организацията, която ги издава, независимо дали самостоятелно или чрез някое издателство; върху енциклопедиите и сборниците като цяло - научният институт, който ги издава, върху кино- и телевизионните филми и програми като цяло - предприятието, което ги е произвело, независимо дали самостоятелно или чрез някоя студия; върху грамофонните плочи като цяло - предприятието производител.

(3) Носител на авторското право върху произведение на художествената фотография е лицето, което е направило снимката.

(4) При нотните издания, в които към музиката има и текст, като носители на авторското право се сочат поотделно както авторът на музиката, така и авторът на текста.

(5) При сборници, когато има съставителство, се поставя знак за авторско право на съставителя.

Чл. 5. (1) Знак за авторско право не се поставя, ако по време на публикуването авторското право е погасено съгласно чл. 18 от Закона за авторското право.

(2) През времетраенето на предвидения в чл. 18 от Закона за авторското право 50-годишен срок в авторския знак се посочва името на автора, а не на наследниците му.

Чл. 6. (1) При преиздаване на произведение, издадено за пръв път без знак за авторско право, такъв знак не се поставя.

(2) Знак за авторско право се поставя само когато при новото издание произведението е било преработено или допълнено в размер над 25% в сравнение със старото издание.

Чл. 7. При преиздаване на произведение, чието първо издание е осъществено след 7 юни 1975 г. и знакът на авторско право не е поставен, той се поставя върху новото издание във вида, предвиден за първо издание.

Чл. 8. (1) При всяко преиздаване на произведение, чието първо издание съдържа знак за авторско право, същият знак без изменение се поставя и върху новото издание, ако авторското право не е погасено.

(2) В случаите по предходната алинея се посочват издателството, осъществило новото издание и годината на преиздаването.

Чл. 9. Предвидените в чл. 6, 7 и 8 правила се прилагат и при възпроизвеждане на нови копия или екземпляри от филми.

Чл. 10. (1) При издаване на произведения на чуждестранни автори в превод или при преиздаването им на езика, на който е издаден оригиналът, ако оригиналното издание съдържа знака за авторско право, този знак се възпроизвежда без изменение.

(2) Когато в оригиналното произведение няма знак за авторско право по смисъла на чл. 2, такъв знак не се поставя и на българското издание.

Чл. 11. (1) При издаване на превод на произведение на чуждестранен автор, ако има знак за авторско право на чуждия език, под него се поставя самостоятелен знак за авторско право на преводача.

(2) Знакът по ал. 1 се състои от буквата С, заградена в кръгче, името на преводача, указание, че е превод и годината на публикуването на превода.

(3) Знак за авторско право на преводача се поставя и когато в преводното издание няма знак на носителя на авторското право върху оригинала.

(4) При преиздаване на превода знакът за авторско право на преводача се възпроизвежда.

(5) Когато произведението впоследствие бъде преведено от друг преводач, на новото издание се поставя знак с неговото име, а знакът на предишния преводач не се възпроизвежда.

Чл. 12. (1) При преиздаване на превод, върху чието първо издание не се съдържа знак за авторско право на преводача, такъв знак не се поставя.

(2) Когато първото издание на превода е било осъществено след 7 юни 1975 г., този знак се поставя върху новото издание в посочения чл. 11 вид.