НАРЕДБА ЗА ДЪРЖАВНИТЕ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА ВИСШЕ ОБРАЗОВАНИЕ ПО СПЕЦИАЛНОСТТА "ВЕТЕРИНАРНА МЕДИЦИНА"
НАРЕДБА ЗА ДЪРЖАВНИТЕ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА ВИСШЕ ОБРАЗОВАНИЕ ПО СПЕЦИАЛНОСТТА "ВЕТЕРИНАРНА МЕДИЦИНА"
Обн. ДВ. бр.56 от 29 Юни 2004г., изм. ДВ. бр.87 от 1 Ноември 2005г., отм. ДВ. бр.9 от 2 Февруари 2016г.
Отменена с Параграф единствен от заключителните разпоредби на Постановление № 17 от 28 януари 2016 г. за приемане на Наредба за държавните изисквания за придобиване на висше образование на образователно-квалификационна степен "магистър" по специалността "Ветеринарна медицина" - ДВ, бр. 9 от 2 февруари 2016 г., в сила от 06.02.2016 г.
Чл. 1. (1) (Изм. - ДВ, бр. 87 от 2005 г.) Висше образование по специалността "Ветеринарна медицина" от професионално направление "Ветеринарна медицина" на образователно-квалификационната степен "магистър" с професионална квалификация "ветеринарен лекар" се придобива във висши училища, които отговарят на изискванията на Закона за висшето образование и на наредбата.
(2) Формата на обучение е редовна.
Чл. 2. Обучението по специалността "Ветеринарна медицина" е с продължителност 11 семестъра, съответстващи на 5 и половина учебни години, с общ минимален хорариум 4260 часа.
Чл. 3. (1) Приемането на студенти за обучение по специалността "Ветеринарна медицина" се извършва чрез писмен конкурсен изпит по биология, който се провежда в рамките на кандидатстудентската сесия.
(2) Конкурсните работи се оценяват по шестобалната система.
Чл. 4. (1) Обучението включва задължителни, избираеми и факултативни учебни дисциплини.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 87 от 2005 г.) Задължителните учебни дисциплини и минималният им хорариум са:
1. | Физика с основи на биофизиката | 60 часа |
2. | Медицинска химия | 60 часа |
3. | Зоология | 45 часа |
4. | Медицинска ботаника | 30 часа |
5. | Биостатистика | 30 часа |
6. | Латински език | 45 часа |
7. | Екология с радиоекология | 45 часа |
8. | Анатомия на домашните животни (включително | |
цитология, хистология и ембриология) | 435 часа | |
9. | Физиология на животните | 150 часа |
10. | Биохимия | 120 часа |
11. | Генетика и развъждане на животните | 90 часа |
12. | Фармакология и фармация | 150 часа |
13. | Токсикология | 45 часа |
14. | Микробиология и вирусология | 180 часа |
15. | Имунология | 45 часа |
16. | Превантивна медицина | 60 часа |
17. | Акушерство, репродукция и репродуктивни нарушения | 120 часа |
18. | Патология (включително специална патологична анатомия) | 240 часа |
19. | Паразитология | 25 часа |
20. | Инфекциозни болести | 60 часа |
21. | Вътрешни незаразни болести | 105 часа |
22. | Хирургия (включително анестезиология и спешна медицина) | 120 часа |
23. | Болести по продуктивните животни | 300 часа |
24. | Болести по животните за компания | 160 часа |
25. | Болести по еднокопитните животни | 90 часа |
26. | Радиология | 40 часа |
27. | Държавна ветеринарна медицина и обществено здраве | 15 часа |
28. | Ветеринарномедицинско законодателство и | |
съдебна ветеринарнамедицина | 30 часа | |
29. | Професионална етика | 15 часа |
30. | Фармакотерапия | 20 часа |
31. | Пропедевтика с клинична лаборатория | 120 часа |
32. | Хранене, агрономия и диететика | 90 часа |
33. | Икономика на животновъдството | 30 часа |
34. | Животновъдство | 90 часа |
35. | Зоохигиена, етология и защита на животните | 90 часа |
36. | Хигиена, технология и контрол на храните | |
от животински произход | 210 часа | |
Общо: | 3560 часа | |
(3) Висшите училища могат да включват в учебния план като задължителни учебни дисциплини и други освен посочените в ал. 2.
(4) Хорариумът на факултативните учебни дисциплини не може да надхвърля 10 на сто от общата аудиторна заетост по учебен план.
Чл. 5. (1) Лекционните курсове по задължителните учебни дисциплини и семестриалните изпити към тях се провеждат от хабилитирани в съответното научно направление преподаватели.
(2) С решение на академичния съвет до 30 на сто от лекционните курсове и семестриалните изпити към тях по задължителните учебни дисциплини могат да бъдат възлагани на нехабилитирани преподаватели с образователна и научна степен "доктор" или с научна степен "доктор" в съответното научно направление.
(3) Не по-малко от 70 на сто от хабилитираните преподаватели по задължителните учебни дисциплини са на основна работа във висшето училище.
Чл. 6. (1) Обучението включва и практическа подготовка с общ хорариум 700 часа, която се осъществява, както следва:
1. практика по животновъдство - до седми семестър с продължителност не по-малко от 2 седмици - 60 часа;
2. клиничен стаж след осми семестър с продължителност не по-малко от 4 седмици - 160 часа;
3. преддипломен стаж след приключване на десети семестър - 12 седмици - 480 часа.
(2) Практическата подготовка на студентите се организира от висшето училище на базата на сключени договори между него и Националната ветеринарномедицинска служба и се провежда в самостоятелно обособени факултетски клиники и лаборатории, в структурите на Националната ветеринарномедицинска служба, в частни ветеринарномедицински клиники и амбулатории и предприятия за добив, преработка, съхранение и реализация на суровини и храни от животински произход.
Чл. 7. (1) Обучението завършва с държавни изпити, които се провеждат в две групи дисциплини:
1. (изм. и доп. - ДВ, бр. 87 от 2005 г.) вътрешни незаразни болести, хирургия, акушерство, репродукция и репродуктивни нарушения;
2. (изм. - ДВ, бр. 87 от 2005 г.) хигиена, технология, контрол на храните от животински произход, инфекциозни болести и паразитология.
(2) Висшите училища могат да включват и други задължителни учебни дисциплини, по които да се полагат държавни изпити.
(3) Всеки държавен изпит се полага пред държавна изпитна комисия, включваща най-малко по един хабилитиран преподавател от посочените в ал. 1 дисциплини. В комисията могат да бъдат включени и външни за висшето училище лица.
(4) Съставът на всяка изпитна комисия се определя със заповед на ректора на висшето училище.
Чл. 8. (1) (Предишен текст на чл. 8 - ДВ, бр. 87 от 2005 г.) Студентите, изпълнили задълженията си по учебния план, в който са отразени изискванията на наредбата, получават диплома за висше образование на образователно-квалификационната степен "магистър" и професионална квалификация "ветеринарен лекар".
(2) (Нова - ДВ, бр. 87 от 2005 г.) Лицата, получили диплома за висше образование по специалността "Ветеринарна медицина" и професионална квалификация "ветеринарен лекар", могат да упражняват ветеринарномедицинска професия при условията и по реда на Закона за ветеринарномедицинската дейност.
Допълнителни разпоредби
§ 1. В минималния хорариум по чл. 2 се включват часовете за лекции и упражнения по задължителните учебни дисциплини и практическата подготовка.
§ 2. Висши училища, които не отговарят на изискванията на наредбата, не могат да приемат студенти и да издават дипломи за висше образование.
Преходни и Заключителни разпоредби
§ 3. Студентите, които през учебната 2004 - 2005 г. са в четвърти, пети и шести курс, продължават обучението си и се дипломират по сега действащите учебни планове.
§ 4. Наредбата се издава на основание чл. 9, ал. 3, т. 5 от Закона за висшето образование и влиза в сила от 1 септември 2004 г.