Държавен вестник, брой 17 от 6.III

Приложение № 1 към чл. 8, ал. 2

(Изм. - ДВ, бр. 6 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.)

Приложение № 2 към чл. 12

(Изм. и доп. - ДВ, бр. 6 от 2007 г.)

Специфични изисквания към системите за размразяване и срещу изпотяване на предните стъкла (Загл. изм. - ДВ, бр. 6 от 2007 г.)

1.1. (изм. - ДВ, бр. 6 от 2007 г.) Размразяване на предното стъкло

1.1.1. (изм. - ДВ, бр. 6 от 2007 г.) Всяко превозно средство да е оборудвано със система за премахване на скреж и лед от стъклените повърхности на предното стъкло. Системата за размразяване да е достатъчно ефективна, за да осигурява видимост през предното стъкло при студено време.

1.1.2. (изм. - ДВ, бр. 6 от 2007 г.) Ефективността на системата се проверява посредством периодично определяне на размразената площ на предното стъкло след пускане на двигателя на превозно средство, което е било държано в нискотемпературна камера за определен период от време.

1.1.3. Изискванията по т. 1.1.1 и 1.1.2 се проверяват, като се използва методът, описан в т. 2.1.

1.1.4. Да бъдат удовлетворени следните изисквания:

1.1.4.1. двадесет минути след започване на изпитването площта, определена в т. 2.2 на приложение № 4 (поле А), да бъде размразена 80 %;

1.1.4.2. (изм. - ДВ, бр. 6 от 2007 г.) двадесет и пет минути след започване на изпитването размразената площ на предното стъкло от страната на пътника да е равностойна на тази от страната на водача, определена в т. 1.1.4.1;

1.1.4.3. четиридесет минути след започване на изпитването площта, определена в т. 2.3 на приложение № 4 (поле В), да е размразена 95 %.

1.2. (изм. - ДВ, бр. 6 от 2007 г.) Отстраняване на изпотяването на предното стъкло

1.2.1. (изм. - ДВ, бр. 6 от 2007 г.) Всяко превозно средство да е оборудвано със система срещу изпотяване на вътрешната повърхност на предното стъкло.

1.2.2. (изм. - ДВ, бр. 6 от 2007 г.) Системата срещу изпотяване да е достатъчно ефективна, за да възстанови видимостта през предното стъкло при влажно време. Ефективността й да бъде проверена посредством процедурата, описана в т. 2.2.

1.2.3. Да бъдат удовлетворени следните изисквания:

1.2.3.1. за 10 min площта, определена в т. 2.2 на приложение № 4 (поле А), да бъде с отстранено изпотяване 90 %;

1.2.3.2. за 10 min площта, определена в т. 2.3 на приложение № 4 (поле В), да бъде с отстранено изпотяване 80 %.

2. Процедура за провеждане на изпитването

2.1. (изм. - ДВ, бр. 6 от 2007 г.) Размразяване на предното стъкло

2.1.1. (изм. - ДВ, бр. 6 от 2007 г.) Изпитванията се провеждат при една от температурите, определени от производителите:

- 8 ± 2°С или - 18 ± 3°С.

2.1.2. Изпитването се провежда в достатъчно голяма нискотемпературна камера, побираща цялото превозно средство и оборудвана да поддържа една от температурите в камерата, посочени в т. 2.1.1, по време на цялото изпитване, както и да циркулира студен въздух. Преди началото на изпитването в нискотемпературната камера се поддържа определената или по-ниска изпитвателна температура за не по-малко от 24 h.

2.1.3. (изм. - ДВ, бр. 6 от 2007 г.) Преди изпитването вътрешните и външните повърхности на предното стъкло изцяло се обезмасляват с денатуриран спирт или с друг еквивалентен обезмаслител. След изсушаване се нанася амонячен разтвор (от 3 до 10 %). Повърхността отново се оставя да изсъхне и след това се подсушава със сух памучен плат.

2.1.4. Превозното средство със загасен двигател се държи не по-малко от 10 h при изпитвателната температура. Този период може да бъде съкратен, ако уредите могат да проверят дали охлаждащата течност и смазочните материали на двигателя са стабилизирани на изпитвателната температура.

2.1.5. (изм. - ДВ, бр. 6 от 2007 г.) След периода по т. 2.1.4 се нанася равен пласт от лед 0,044 g/cm2 върху цялата външна повърхност на предното стъкло посредством пистолет за пръскане, който работи под налягане 3,5 ± 0,2 bar. Разпръскващата дюза, регулирана на пълно обдухване и на максимален поток, се държи перпендикулярно и на разстояние между 200 и 250 mm от стъклената повърхност. Тя се насочва така, че да образува равен пласт лед върху предното стъкло от едната до другата страна. За да се спазват тези изисквания, може да се използва пистолет за пръскане с дюза с диаметър 1,7 mm и дебит на течността 0,395 l/min, който може да образува обдухване в диаметър 300 mm върху стъклена повърхност от разстояние 200 mm. Позволени са всякакви други устройства, които удовлетворяват тези изисквания.

2.1.6. (изм. - ДВ, бр. 6 от 2007 г.) След образуването на леда по предното стъкло превозното средство се държи в нискотемпературната камера за време не по-малко от 30 min и не повече от 40 min.

2.1.7. (изм. - ДВ, бр. 6 от 2007 г.) След изтичане на времето по т. 2.1.6 един или двама наблюдатели влизат в превозното средство и двигателят може да бъде пуснат и ако е необходимо - с помощта на външно средство. Времето за провеждане на изпитването започва веднага с пускането на двигателя.

2.1.7.1. По време на първите 5 min на изпитването оборотите на двигателя могат да бъдат тези, препоръчани от производителя за загряване при пускане в студено време.

2.1.7.2. По време на последните 35 min от изпитването (или по време на цялото изпитване, ако не е спазена процедурата за петминутно загряване):

2.1.7.2.1. двигателят трябва да работи при обороти, ненадвишаващи 50 % от оборотите, съответстващи на неговата максимална изходна мощност; както и

2.1.7.2.2. акумулаторът трябва да е напълно зареден;

2.1.7.2.3. напрежението при клемите на устройството за размразяване не може да надвишава повече от 20 % над номиналната мощност на системата;

2.1.7.2.4. (изм. - ДВ, бр. 6 от 2007 г.) температурата в изпитвателната камера се измерва на нивото на центъра на предното стъкло в точка, която не се влияе значително от топлината на изпитваното превозно средство;

2.1.7.2.5. (изм. - ДВ, бр. 6 от 2007 г.) хоризонталната компонента на скоростта на охлаждащия въздух в камерата, измерена непосредствено преди изпитването в средната равнина на превозното средство в точка, разположена 300 mm пред основата на предното стъкло и на ниво наполовина между основата и най-високата точка на предното стъкло, трябва да е възможно най-ниска и по-малка от 8 km/h;

2.1.7.2.6. капакът на двигателя, вратите и вентилационните отвори, с изключение на смукателните и изпускателните отвори на отоплителната и вентилационната система, трябва да бъдат затворени; един или два прозореца могат да са отворени до общо вертикално разстояние от 25 mm, когато има подобно изискване от производителя;

2.1.7.2.7. устройството за регулиране на температурата на системата за размразяване е настроено в положение "максимум";

2.1.7.2.8. (изм. - ДВ, бр. 6 от 2007 г.) устройствата за почистване на предното стъкло могат да се използват по време на изпитването ако могат да работят без ръчна помощ;

2.1.7.2.9. указаната от производителя система за размразяване да бъде приведена в действие на превозното средство в условия, определени от производителя за удовлетворителна работа при ниски температури.

2.1.8. (изм. - ДВ, бр. 6 от 2007 г.) Наблюдателят(-ите) очертава(-т) размразената площ на вътрешната повърхност на предното стъкло на интервали от 5 min от началото на изпитването.

2.1.9. (изм. - ДВ, бр. 6 от 2007 г.) При завършване на изпитването контурът на размразената площ, очертан върху вътрешната повърхност на предното стъкло, съгласно изискванията по т. 2.1.8 се отбелязва и маркира, за да се определи страната на водача.

2.2. (изм. - ДВ, бр. 6 от 2007 г.) Отстраняване на изпотяването на предното стъкло

2.2.1. (изм. - ДВ, бр. 6 от 2007 г.) Преди изпитването вътрешната повърхност на предното стъкло изцяло се обезмаслява с денатуриран спирт или с друг еквивалентен обезмаслител. След изсушаване се нанася амонячен разтвор (от 3 до 10 %). Повърхността отново се оставя да изсъхне и след това се подсушава със сух памучен плат.

2.2.2. (изм. - ДВ, бр. 6 от 2007 г.) Изпитването се провежда в камера за изпитване при външни въздействия, достатъчно голяма, за да побере цялото превозно средство и да е оборудвана да създава и поддържа температура на изпитването - 3 ± 1°С през цялото време на изпитването.

2.2.2.1. (изм. - ДВ, бр. 6 от 2007 г.) Температурата в изпитвателната камера се измерва на нивото на центъра на предното стъкло в точка, която не се влияе значително от топлината на изпитваното превозно средство.

2.2.2.2. (изм. - ДВ, бр. 6 от 2007 г.) Хоризонталната компонента на скоростта на охлаждащия въздух в камерата, измерена непосредствено преди изпитването в средната равнина на превозното средство в точка, разположена 300 mm пред основата на предното стъкло и на ниво наполовина между основата и най-високата точка на предното стъкло, трябва да е възможно най-ниска и по-малка от 8 km/h.

2.2.2.3. (доп. - ДВ, бр. 6 от 2007 г.) Капакът на двигателя, вратите и вентилационните отвори, с изключение на смукателните и изпускателните отвори на отоплителната и вентилационната система, трябва да бъдат затворени. Един или два прозореца могат да са отворени от началото на изпитването до общо вертикално разстояние от 25 mm, когато има подобно изискване от производителя.

2.2.3. (изм. - ДВ, бр. 6 от 2007 г.) Запотяването се осъществява посредством парния генератор, описан в приложение № 5. Генераторът трябва да съдържа достатъчно вода, за да генерира най-малко 70 ± 5 g/h пара за всяко посочено от производителя място за сядане при температура на околната среда -3 ± 1°С.

2.2.4. (изм. - ДВ, бр. 6 от 2007 г.) Вътрешната повърхност на предното стъкло се почиства, както е указано в т. 2.2.1, и превозното средство се поставя в камерата за изпитване. Температурата на околния въздух се намалява, докато температурата на охлаждащата течност на двигателя, смазочните материали и въздухът вътре в превозното средство се стабилизират при температура -3 ± 1°С.

2.2.5. Парният генератор се поставя с изпускателните отвори в средната равнина на превозното средство на височина 580 ± 80 mm над точката "R" на мястото на водача. Той обикновено се поставя непосредствено зад предната облегалка на седалката с облегалка, настроена в предписания ъгъл, ако тя може да се регулира. В случай,че конструкцията на превозното средство не позволява такова регулиране, генераторът се поставя пред облегалката, на най-близкото подходящо място до посоченото.

2.2.6. След 5 min работа на генератора вътре в превозното средство един или двама наблюдатели влизат в предната част на превозното средство. Парата от генератора се намалява със 70 ± 5 g/h за всеки един наблюдател.

2.2.7. Една минута след като наблюдателят/ите са влезли в превозното средство, двигателят се запалва, както е указано от производителя. Времето на провеждане на изпитването започва с пускането на двигателя.

2.2.7.1. По време на изпитването:

2.2.7.1.1. двигателят трябва да работи при обороти, ненадвишаващи 50 % от оборотите, съответстващи на неговата максимална изходна мощност; както и

2.2.7.1.2. регулаторите на устройството срещу изпотяване да бъдат настроени съгласно препоръките на производителя на превозното средство за температурата на изпитването;

2.2.7.1.3. акумулаторът да е напълно зареден;

2.2.7.1.4. напрежението при клемите на устройството срещу изпотяване не може да бъде повече от 20 % над номиналната мощност на системата.

2.2.8. (изм. - ДВ, бр. 6 от 2007 г.) В края на изпитването се отбелязва контурът на отстраняване на изпотяването.

Приложение № 3 към чл. 14, ал. 1

(Изм. - ДВ, бр. 6 от 2007 г.)

Метод за определяне на пространствените зависимости между първоначалните еталонни означения на превозното средство и триизмерната координатна мрежа (Загл. изм. - ДВ, бр. 6 от 2007 г.)

1. (изм. - ДВ, бр. 6 от 2007 г.) Зависимост между координатната мрежа и първоначалните еталонни означения на превозното средство

За проверка на характерните размери на или в превозното средство, предоставено за одобряване на типа в съответствие с тази наредба, зависимостта между координатите на триизмерната координатна мрежа, посочени при началния етап на проектиране на превозното средство, и местоположенията на първоначални еталонни означения, се установяват точно, така че характерните точки на чертежите на производителя да бъдат разположени върху конкретно превозно средство, произведено по тези чертежи.

2. (изм. - ДВ, бр. 6 от 2007 г.) Метод за установяване зависимостта на координатната мрежа спрямо еталонните означения

За целта се построява изходна еталонна равнина, която се обозначава с Х - Х измерение и У - У измерение. Методът за постигане на това е определен във фиг. 3, където еталонната равнина, върху която стои превозното средство, е твърда, плоска с хоризонтална повърхност, и която има две измервателни скали, трайно поставени на повърхността. Тези скали са градуирани в милиметри. Скалата Х - Х е с дължина не по-малка от 8 m, а скалата У - У е с дължина не по-малка от 4 m. Двете скали трябва да образуват прав ъгъл, както е показано на фиг. 3. Точката на пресичане на двете скали е нулево положение.

3. (изм. - ДВ, бр. 6 от 2007 г.) Преглед на еталонната равнина

С оглед осигуряване минимални отклонения по отношение нивото на еталонната равнина или изпитвателната зона се измерват отклоненията от началото на координатната мрежа по абсцисата и ординатата през интервали от 250 mm и се отчитат получените показания, за да могат да бъдат направени корекции при проверка на превозното средство.

4. (изм. - ДВ, бр. 6 от 2007 г.) Положение при провеждане на изпитването

С оглед осигуряване минимални отклонения във височината на окачването и др. е необходимо да са налични средства за привеждане на първоначалните еталонни означения до точните координатни позиции, свързани с проектното положение, преди да бъдат извършени други измервания. А също така да бъде възможно да се регулира превозното средство за незначителни напречни и/или надлъжни разлики в местоположението, за да може то да бъде позиционирано правилно по отношение на координатната мрежа.

5. (изм. - ДВ, бр. 6 от 2007 г.) Отчитане на резултатите

Местоположението на точките, необходими за проучване на изискванията за видимост, може да се определи лесно, като превозното средство се постави правилно спрямо координатната мрежа и в конструктивното му положение. Изпитвателните методи за определяне на тези изисквания могат да включват употребата на теодолити, източници на светлина или сенници или всякакъв друг метод, който може да даде равностоен резултат.

(изм. - ДВ, бр. 6 от 2007 г.) Фиг. 1. Определяне на точки "V" при ъгъл на облегалката на седалката 25°

(1) права, минаваща през средната надлъжна равнина на превозното средство

(2) права, минаваща през вертикалната равнина, пресичаща точката R

(3) права, минаваща през вертикалната равнина, пресичаща точките V1 и V2

(изм. - ДВ, бр. 6 от 2007 г.) Фиг. 2. Триизмерна координатна мрежа

Фиг. 3. Хоризонтална работна площ

1 - проекция върху земята на вертикалната равнина, минаваща през централната линия на предните колела

2 - първоначални еталонни означения, разположени на земята

3 - проекция върху земята на средната надлъжна равнина на превозното средство

4 - X - координатата на точката R

5 - X - координатна скала

6 - разположение на предните колела на достатъчно разстояние от края на скалата

7 - скали, разположени под прав ъгъл и трайно поставени на земята

8 - разположение на надлъжната равнина на превозното средство на достатъчно разстояние от края на скалата

9 - Y - координатна скала

Приложение № 4 към чл. 15

(Изм. - ДВ, бр. 6 от 2007 г.)

Процедура за определяне полетата на видимост на предните стъкла на превозни средства от категория М1 по отношение на точките "V" (Загл. изм. - ДВ, бр. 6 от 2007 г.)

1. Местоположения на точките "V"

1.1. (изм. - ДВ, бр. 6 от 2007 г.) Местоположенията на точките "V" по отношение на точката "R", както са означени с координатите XYZ на триизмерната координатна мрежа, са определени в табл. 1 и 2.

1.2. (изм. - ДВ, бр. 6 от 2007 г.) Таблица 1 показва основните координати за проектен ъгъл на облегалката на седалката 25°. Положителната посока на координатите е показана във фиг. 1 на приложение № 3.

1.3. (изм. - ДВ, бр. 6 от 2007 г.) Корекция за проектни ъгли на облегалката на седалката, различни от 25°. Таблица 2 показва допълнителните корекции, които трябва да бъдат направени на координатите Х и Z за всяка точка "V", когато проектният ъгъл на облегалката на седалката не е 25°. Положителната посока на координатите е показана във фиг. 1 на приложение № 3.

2. Полета на видимост

2.1. Определят се две полета на видимост от точките "V".

2.2. (изм. - ДВ, бр. 6 от 2007 г.) Поле на видимост А е площта върху външната повърхност на предното стъкло, ограничено от следните 4 равнини, които се проектират напред от точката "V" (виж фиг. 1):

- вертикална равнина, минаваща през "V1" и "V2" под ъгъл 13° наляво от оста Х,

- равнина, успоредна на оста Y, минаваща през "V1" и е под ъгъл 3° нагоре от оста Х,

- равнина, успоредна на оста Y, минаваща през "V2" и е под ъгъл 1° надолу от оста Х,

- вертикална равнина, минаваща през "V1" и "V2" под ъгъл 20° надясно от оста Х.

2.3. (изм. - ДВ, бр. 6 от 2007 г.) Поле на видимост В е площта върху външната повърхност на предното стъкло, което е повече от 25 mm от външния ръб на прозрачната площ и е ограничено от пресичането на следните 4 равнини с външната повърхност на предното стъкло (виж фиг. 2):

- равнина, успоредна на оста Y, минаваща през "V1" и е под ъгъл 7° нагоре от оста Х,

- равнина, успоредна на оста Y, минаваща през "V2" и е под ъгъл 5° надолу от оста Х,

- вертикална равнина, минаваща през "V1" и "V2" под ъгъл 17° наляво от оста Х,

- равнина, симетрична на предишната, по отношение на средната надлъжна равнина на превозното средство.

Фиг. 1. Поле на видимост А

(1) права, минаваща през средната надлъжна равнина на превозното средство

(2) права, минаваща през вертикалната равнина, пресичаща точката "R"

(3) права, минаваща през вертикалната равнина, пресичаща точките "V1" и "V2"

Фиг. 2. Поле на видимост B

(1) права, минаваща през средната надлъжна равнина на превозното средство

(2) права, минаваща през надлъжната равнина, пресичаща точката "R"

(3) права, минаваща през надлъжната равнина, пресичаща точките "V1" и "V2"

Приложение № 5 към чл. 16

(Изм. - ДВ, бр. 6 от 2007 г.)

Характеристики на парния генератор

Парният генератор, използван за провеждане на изпитването, трябва да има следните характеристики:

а) контейнерът за вода е с капацитет най-малко 2, 25 l;

б) (изм. - ДВ, бр. 6 от 2007 г.) загубата на топлина в точката на кипене да не надвишава 75 W при температура на околната среда - 3 ± 1°С;

в) вентилаторът е с капацитет от 0,07 до 0,10 m3/min при статично налягане 0,5 mbar;

г) около върха на генератора са осигурени шест отвора за изходящата пара с диаметър 6,3 mm;

д) (изм. - ДВ, бр. 6 от 2007 г.) генераторът е калибриран при температура - 3 ± 1°С, за да отчита за всяка пара от 70 ± 5 g/h до максимум n пъти тази цифра, където "n" е броят места за сядане, определени от производителя.

Схема на парния генератор

Размери и характеристики на парния генератор