Държавен вестник, брой 11 от 5.II

Чл. 1. С тази наредба се уреждат условията и редът за определяне на възнагражденията на вещи лица, назначени от органите на съдебната власт по експертизи по граждански, административни, търговски, фирмени, следствени, наказателни дела и по дела по несъстоятелност.

Чл. 2. Тази наредба се прилага и за експертизи, назначени от органите на предварителното производство и по изпълнителни дела.

Чл. 3. Определянето на възнагражденията по отделните видове експертизи се извършва по реда на глава четвърта от тази наредба.

Чл. 4. (1) При определяне на възнагражденията органът, възложил експертизата, съобразява и преценява:

1. сложността и спецификата на поставените задачи;

2. компетентността и степента на квалификация на вещото лице;

3. времето, необходимо за извършване на експертизата;

4. обема на извършената работа;

5. необходимите разходи за извършването на експертизата, като употреба на материали, консумативи, използвани пособия, съоръжения и други;

6. други условия, оказващи влияние върху заплащането за извършената работа, в това число срочност на изпълнението, работа в почивни дни и национални празници.

(2) Обстоятелствата по т. 3, 4, 5 и 6 се установяват от вещото лице със справка-декларация съгласно приложението.

Чл. 5. Пътните, дневните и квартирните пари, изразходвани от вещото лице за изготвяне на експертизата, не влизат в размера на възнаграждението и се определят съгласно Наредбата за служебните командировки в страната (обн., ДВ, бр.11 от 1987 г.; изм., бр. 21 от 1991 г., бр. 2 от 1994 г., бр. 62 от 1995 г., бр. 34 от 1997 г. и бр. 40 от 1999 г.), доколкото тази наредба не съдържа правила, които й противоречат.

Чл. 6. (Изм. с Решение № 1631/2005 г. на ВАС – ДВ, бр. 29 от 2005 г., в сила от 05.04.2005 г.) Разпоредбата на чл. 4, т. 5 не се прилага в случаите, в които експертизата е извършена от вещо лице, което е държавен служител или работи по трудов договор в специализиран орган или институт в системата на Министерството на правосъдието. В тези случаи възнаграждението се определя еднократно.

Чл. 7. (1) Когато експертизата е назначена по искане на страни, които не са освободени от заплащане на разноски, възнаграждението се определя предварително, с първоначален депозит, който се внася по сметката на органа.

(2) По дела, по които страните са освободени от разноски, се определя първоначално възнаграждение в размер предвидения минимум по чл. 13.

(3) Първоначално възнаграждение в минималния му размер може да се определи и в случаите по ал. 1, по преценка на органа, възложил експертизата.

(4) Възнаграждение се определя и за устно допълнение към експертизата.

Чл. 8. (1) Изготвената експертиза се представя заедно със справка-декларация по чл. 4, ал. 2, към която се прилагат документи за извършените разходи.

(2) Ако прецени, че са налице основания да увеличи първоначално определеното възнаграждение, органът, възложил експертизата, определя окончателно възнаграждение при условията на глава втора.

(3) Ако вещото лице не представи справка-декларация или ако органът, възложил експертизата, прецени, че няма основание да увеличи възнаграждението, то остава в първоначално определения му размер.

Чл. 9. (1) Пътните, дневните и квартирните пари, свързани с изготвяне на експертизата, се декларират отделно в справка-декларация по чл. 4, ал. 2, към която се представят оправдателни документи.

(2) Не се признават за разходи:

1. пътни за самолет;

2. пътни над 20 лева в една посока без представяне на билет;

3. квартирни пари над 35 лв. за една нощувка.

Чл. 10. (1) Възнаграждението на вещото лице се заплаща от органа, назначил експертизата, от внесения депозит, съответно от сумите по бюджетната сметка.

(2) Първоначалното възнаграждение на вещото лице не се изплаща, ако органът, възложил експертизата, не приеме заключението.

Чл. 11. (1) Пътните, дневните и квартирните пари, свързани с изготвяне на експертизата, се заплащат заедно с определеното възнаграждение от внесения депозит, съответно от сумите по бюджетната сметка.

(2) Пътни, дневни и квартирни пари се заплащат и за всяко явяване на вещото лице пред органа, назначил експертизата.

(3) Ако вещото лице не представи документи за пътни и квартирни, те се заплащат по преценка на органа, назначил експертизата, при условията на чл. 5 и 9.

Чл. 12. Висшият съдебен съвет осъществява контрол за изразходваните средства по чл. 10 и 11.

Чл. 13. (1) За отделните видове експертизи се заплаща минимално възнаграждение, както следва:

(2) Когато експертизата е изготвена от повече от едно вещо лице, възнаграждението по ал. 1 се заплаща на всяко едно от тях.

Чл. 14. (1) За всеки действително отработен час се заплаща възнаграждение в размер 3 лв.

(2) Броят на часовете се установява от справка-декларация по чл. 4, ал. 2.

Чл. 15. (1) За особено сложни и специфични експертизи, извършени от висококвалифицирани вещи лица, възнаграждението по чл. 13, ал. 1 може да бъде увеличено до 100 %.

(2) За експертизи, извършени по нареждане на органите по чл. 1 в почивни дни и национални празници, възнаграждението по чл. 13, ал. 1 се увеличава съответно със 75 % и 100 %.

Чл. 16. Извършените необходими разходи за изготвяне на експертизата се заплащат съгласно справка-декларация по чл. 4, ал. 2.

Чл. 17. (1) Окончателният размер на възнаграждение се определя съгласно чл. 13, ал. 1 и чл. 15.

(2) Когато експертизата е изготвена от повече от едно вещо лице, се прилага разпоредбата на чл. 13, ал. 2.

(3) Ако първоначално определеното възнаграждение е по-високо, се заплаща окончателно определеното.