ВЕТЕРИНАРНО-САНИТАРНА КОНВЕНЦИЯ МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА УЗБЕКИСТАН (УТВЪРДЕНА С РЕШЕНИЕ № 128 ОТ 27 ФЕВРУАРИ 2004 Г. НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ. В СИЛА ОТ 25 АПРИЛ 2004 Г.)
ВЕТЕРИНАРНО-САНИТАРНА КОНВЕНЦИЯ МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА УЗБЕКИСТАН
(Утвърдена с Решение № 128 от 27 февруари 2004 г. на Министерския съвет. В сила от 25 април 2004 г.)
Обн. ДВ. бр.49 от 8 Юни 2004г.
Правителството на Република България и правителството на Република Узбекистан, наричани по-нататък "договарящите се страни",
ръководени от желанието за задълбочаване на сътрудничеството в областта на ветеринарномедицинската дейност за предотвратяване разпространението на инфекциозни болести по животните и взаимното предпазване на териториите на своите държави от епизоотии,
взеха решение да сключат тази конвенция и се договориха за следното:
Член 1
Договарящите се страни ще си сътрудничат за предпазване на териториите на своите държави от епизоотии при вноса, износа и транзита на живи животни, материали за животинско възпроизводство, продукти от животински произход, фуражи и предмети, които могат да бъдат преносители на заразни агенти.
Член 2
1. Договарящите се страни се уведомяват взаимно за появата на болести по списък "А" на Международното бюро по епизоотии (МБЕ), като се посочват неблагополучните зони, обектите, видовете и броят на заразените животни, формите на протичане на болестите, предполагаемите пътища за пренасяне на инфекциите, типът на причинителя, а също и взетите мерки за ограничаване и ликвидиране на заболяването.
2. Договарящите се страни се информират взаимно за появата на зооантропонози, за наличието в животните или в продуктите от животински произход на вещества от биологично, химично естество, както и на механични примеси, представляващи опасност за здравето на човека и животните.
3. В случай на нужда договарящите се страни си оказват взаимна помощ за диагностициране на заболяванията по животните, разменят помежду си бактериални и вирусни щамове, спазвайки установените за тази цел международни ветеринарно-санитарни правила.
Член 3
Разпоредбите на тази конвенция се прилагат по отношение на:
1) всички видове животни (включително птици, лабораторни, зоопаркови, домашни и диви животни, морски животни, пчели, риби и други животни от хидросферата, ембриони, зиготи, яйцеклетки и семенна течност на животните, яйца за инкубация и оплоден хайвер);
2) продукти от животински произход - месо и месни продукти, мляко и млечни продукти, риба, яйца, пчелни продукти;
3) материали от животински произход - кожи, вълна, кожи с козината, пух, пера, ендокринни и чревни материали, кръв, кости и други видове материали;
4) храна за животни;
5) ветеринарни препарати, биологически материали и предмети за колекциониране от животински произход.
Член 4
Договарящите се страни се уведомяват взаимно за условията и начините за прилагане на съществуващите в съответните страни инструкции и програми за профилактика и борба срещу заразните и паразитните болести по животните.
Договарящите се страни разменят информация за ветеринарно-санитарните изисквания за внос, износ и транзит на животни, продукти и материали от животински произход, храна за животни, ветеринарни препарати, биологически материали и предмети за колекциониране от животински произход, а така също информация за мерките, които се прилагат при възникване на незаразни болести, дължащи се на токсични продукти, радиоактивни и други вещества, които могат да причинят значителни икономически щети.
Член 5
Договарящите се страни:
1) разменят нормативни актове и други специализирани публикации, свързани с ветеринарномедицинската дейност;
2) взаимно се информират за специализирани срещи и съвещания в областта на ветеринарната медицина, като специалисти от двете договарящи се страни могат да участват в тях;
3) осъществяват сътрудничество в областта на ветеринарномедицинската наука, образованието и практическата организация на ветеринарната служба чрез обмен на специалисти, опит и знания за развитие и по-нататъшно усъвършенстване на ветеринарномедицинската дейност, както и за повишаване на професионалната квалификация на ветеринарните лекари.
Член 6
1. Разходите по обмена на документацията, посочена в чл. 4 и 5 на тази конвенция, са за сметка на договарящата се страна, която я изпраща.
2. Обменът на специалисти става по взаимна договореност между компетентните органи на двете договарящи се страни. В такива случаи разходите за пътуването им са за сметка на договарящата се страна, която ги изпраща. Договарящата се страна, която ги приема, заплаща дневните и квартирните разходи, както и разходите, свързани с пътуванията в страната, по предварително съгласувана програма.
Член 7
При осъществяване на сътрудничеството в рамките на тази конвенция действителни са ветеринарните сертификати, издадени и съгласувани от договарящите се страни въз основа изискванията на Международния зоосанитарен кодекс на МБЕ, които се оформят на руски и английски език.
Член 8
В случай че по време на преглед при пресичане на границата бъде установено, че внасяните стоки или отделното транспортно средство с живи животни, продукти и материали от животински произход, фуражи не отговарят на условията от ветеринарния сертификат по отношение на санитарните и хигиенните изисквания или ако транспортното средство, което транспортира стоките, не отговаря на ветеринарните изисквания за транспортиране, компетентните органи на страната вносител уведомяват компетентните органи на страната износител и предприемат мерки за защита на територията на своята държава от разпространение на заразни и паразитни болести по животните и зооантропонози по хората в съответствие с националното законодателство.
Член 9
В случай на възникване на територията на една от договарящите се страни на болести, посочени в списък "А" на МБЕ, компетентните органи на тази договаряща се страна са длъжни незабавно да известят компетентните органи на другата договаряща се страна и да прекратят износа на животинска продукция, определена в чл. 3 на тази конвенция.
Установеният ред за износа на животинска продукция се възобновява по установените международни правила и процедури.
Член 10
При съгласуване между договарящите се страни разпоредбите на тази конвенция могат да се прилагат по отношение на други известни и неизвестни болести. При всеки такъв случай се оформя допълнителен протокол, явяващ се неотделима част от тази конвенция.
Член 11
Договарящите се страни ще провеждат консултации и преговори в рамките на международните организации с цел провеждане на съгласувана политика по въпросите, представляващи взаимен интерес.
Член 12
Тази конвенция не засяга правата и задълженията на договарящите се страни, произтичащи от други международни договори, по които те са страни.
Член 13
Споровете, възникващи във връзка с тълкуването или прилагането на тази конвенция, се решават чрез консултации и преговори между договарящите се страни.
Член 14
Тази конвенция влиза в сила след изтичане на тридесет дни от датата на получаване по дипломатически път на последното писмено съобщение за изпълнението от договарящите се страни на процедурите, предвидени от националното им законодателство, за нейното влизане в сила.
Тази конвенция се сключва за срок от пет години. Нейното действие автоматично се продължава за всеки следващ период от пет години, ако нито една от договарящите се страни не уведоми в писмена форма по дипломатически път другата договаряща се страна не по-късно от шест месеца преди изтичането на съответния период за своето намерение да прекрати действието на тази конвенция.
Конвенцията е подписана в София на 24 ноември 2003 г. в два екземпляра, всеки от които на български, узбекски и руски език, като всички текстове имат еднаква сила. В случай на възникване на противоречия в тълкуването на разпоредбите на тази конвенция меродавен е текстът на руски език.
