НАРЕДБА № 6 ЗА ХИГИЕННИТЕ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ПРОИЗВОДСТВЕНИТЕ И ОБСЛУЖВАЩИТЕ ДЕЙНОСТИ И МИНИМАЛНИТЕ ХИГИЕННО-ЗАЩИТНИ ЗОНИ
НАРЕДБА № 6 ЗА ХИГИЕННИТЕ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ПРОИЗВОДСТВЕНИТЕ И ОБСЛУЖВАЩИТЕ ДЕЙНОСТИ И МИНИМАЛНИТЕ ХИГИЕННО-ЗАЩИТНИ ЗОНИ
Обн. ДВ. бр.67 от 26 Август 1983г., изм. ДВ. бр.45 от 12 Юни 1987г., отм. ДВ. бр.46 от 4 Юни 1992г.
Отменена с § 1 от заключителните разпоредби на Наредба № 7 за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда - ДВ, бр. 46 от 4 юни 1992 г.
Чл. 1. (1) Хигиенно-защитна зона е територията между производствено-техническата база на предприятията или обектите (производствените помещения, съоръжения, инсталации и други източници, които отделят производствените вредности в околната среда) и границата на жилищната зона на населените места, курортните и излетните комплекси съгласно градоустройствения (застрахователния и регулационен) план.
(2) Производствата в зависимост от отделяните вредности, технологията на производствените процеси при наличност на ефективно действуващи пречиствателни (прахоулавящи и газоочистни) съоръжения на най-съвременно техническо ниво и осигуряване на шумови нива в съответствие с хигиенните норми се делят на следните седем групи: I група - хигиенно-защитна зона с широчина най-малко 3000 м; II група - хигиенно-защитна зона с широчина най-малко 2000 м; III група - хигиенно-защитна зона с широчина най-малко 1000 м; IV група - хигиенно-защитна зона с широчина най-малко 500 м; V група - хигиенно-защитна зона с широчина най-малко 300 м; VI група - хигиенно-защитна зона с широчина най-малко 100 м; VII група - хигиенно-защитна зона с широчина най-малко 50 м.
(3) Групите по ал. 2 на чл. 1 обхващат всички видове производствени дейности съгласно приложение № 1.
Чл. 2. (1) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 1987 г.) Хигиенно-защитните зони и площадките за топлоелектрически централи, отоплителни централи, циментови заводи, химични комбинати, комбинати на черната и цветната металургия или група от големите промишлени предприятия се определят за всеки конкретен случай от дирекция "Здравна профилактика и държавен санитарен контрол" при Министерството на народното здраве (МНЗ) съгласувано с Комитета по териториално и селищно устройство и Комитета за опазване на природната среда в зависимост от предлаганите технологии, перспективната им производствена мощност, състава на използуваните суровини, горивната база, ефективността на пречиствателните съоръжения, природните фактори и наличните концентрации на вредни вещества в атмосферния въздух.
(2) Площадките за летища се определят съгласно БДС 14398-77 с цел недопускане на наднормени шумови нива в селищата при излитане и кацане на самолетите.
(3) (Ал. 3 зал., нова - ДВ, бр. 45 от 1987 г.) Хигиенно-защитните зони за радиопредавателните станции, телевизионните центрове, ретранслаторите и радиолокационните станции се определят от МНЗ на най-малко 150 м от тях по представени проекти въз основа на методика, отчитаща:
1. селищната застройка;
2. диаграмата на излъчване;
3. мощността на излъчвателя;
4. параметрите и височината на антената;
5. релефа на земната повърхност.
(4) (Нова - ДВ, бр. 45 от 1987 г.) Хигиенно-защитните зони за открити електрични уредби с напрежение 110 кВ и повече се определят от МНЗ по утвърдена методика.
(5) (Нова - ДВ, бр. 45 от 1987 г.) Отстоянията на жилищни сгради до улична регулационна линия се определят в съответствие с Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство (обн., ДВ, бр. 69 и 70 от 1977 г.; изм. и доп., бр. 99 от 1985 г. и бр. 52 и 64 от 1986 г.).
(6) (Нова - ДВ, бр. 45 от 1987 г.) Хигиенно-защитните зони за предприятия за производство и складове за съхраняване на взривни вещества, оръжия и боеприпаси и за различни дейности с тях се определят от органите на Министерството на вътрешните работи.
Чл. 3. (1) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 1987 г.) Хигиенно-защитната зона за отделни предприятия може да бъде увеличена въз основа на хигиенна обосновка по предписание на дирекция "Здравна профилактика и държавен санитарен контрол" при МНЗ в зависимост от производствената мощност и технологията на предприятието, ефективността на пречиствателните съоръжения, дозата на ветровете и други географски условия.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 1987 г.) Хигиенно защитната зона може да бъде намалена от дирекция "Здравна профилактика и държавен санитарен контрол" при МНЗ при намаляване на изхвърляните в атмосферата производствени вредности и снижаване концентрациите на вредните вещества в приземните слоеве на атмосферния въздух под пределно допустимите.
(3) (Нова - ДВ, бр. 45 от 1987 г.) Допуска се при хигиенно-защитна зона най-малко 200 м изграждане в съществуващи животновъдни стопански дворове чрез реконструкция и модернизация за профилиране на: кравеферми до 500 животни; комплекси за затворено отглеждане до 1000 броя телета или юници за разплод; телеугояване до 500 животни и овцеферми до 1000 броя, като се осигурят необходимото благоустрояване, озеленяване и разполагане в зоната към населеното място складови и обслужващи дейности в съответствие с приложение № 1.
Чл. 4. (Изм. - ДВ, бр. 45 от 1987 г.) Концентрациите на вредните вещества в атмосферния въздух на границата на хигиенно-защитната зона на съответното предприятие, включително и замърсяването от други обекти, не могат да бъдат по-високи от тези по Наредба № 2 от 1984 г. на МНЗ за пределно допустимите концентрации на вредни вещества в атмосферния въздух на населените места (ДВ, бр. 16 от 1984 г.).
Чл. 5. Предприятията се разполагат в промишлената зона, групирани по производствени отрасли така, че отделяните вредни вещества да не оказват неблагоприятно влияние върху работниците, съоръженията, суровините и готовата продукция на предприятията с безвредна производствена дейност или с производствена дейност с отделяне на по-малко вредности, което се осигурява с градоустройствените решения.
Чл. 6. (Изм. - ДВ, бр. 45 от 1987 г.) Хигиенно-защитната зона за производства, които не са посочени в приложение № 1, се определя от дирекция "Здравна профилактика и държавен санитарен контрол" при МНЗ.
Чл. 7. (Изм. - ДВ, бр. 45 от 1987 г.) При реконструкция предприятията, изградени в жилищните райони на селищата, или предприятия, за които не е осигурена необходимата минимална хигиенно-защитна зона, преминават на безвредна производствена дейност или намаляват отделяните вредности в границите на хигиенните норми съгласувано с органите на държавния санитарен контрол. В противен случай се изнасят от жилищния район.
Чл. 8. (1) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 1987 г.) Не се изисква хигиенно-защитна зона за дейности, свързани с обслужването на населението, при които не се отделят вредности и обслужващият ги транспорт не превишава натовареността на съответната улична мрежа в района.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 1987 г.) Обектите и дейностите, посочени в приложение № 2, може да се разкриват (извършват) в зависимост от мощността им в жилищни и нежилищни сгради, в ниски постройки или самостоятелно разположени спрямо жилищни и нежилищни сгради.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 1987 г.) Не се разрешава в жилищни и нежилищни сгради извършването на производствени и обслужващи дейности, при които се получават прах, газове, шум, вибрации и други наднормени вредности.
Чл. 9. (1) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 1987 г.) Хигиенно-защитните зони за научноизследователски и научно-производствени институти, конструкторски бюра бази за техническо развитие, учебно-производствени корпуси, централни заводски лаборатории и други обекти, които имат в състава си работилници и полупроизводствени експериментални съоръжения и технологии (включително и производство на нулеви серии), се определят след съгласуване със съответните органи на държавния санитарен контрол в зависимост от профила, капацитета им и очакваните вредности.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 1987 г.) Хигиенно-защитните зони за предприятия, сгради и съоръжения, където се използуват радиоактивни вещества, се определят от Инспекцията по безопасно използуване на атомната енергия при Комитета за използуване на атомната енергия за мирни цели и дирекцията "Здравна профилактика и държавен санитарен контрол" съгласно Закона за използуване на атомната енергия за мирни цели и Наредба № 035 на МНЗ и МВР за работа с радиоактивни вещества и други източници на йонизиращи лъчения (ДВ, бр. 60 от 1974 г.).
Чл. 10. Хигиенно-защитните зони за предприятията и складовите бази от хранителната промишленост трябва да бъдат съобразени с изискванията, посочени в приложение № 1 за съответните други производствени дейности спрямо жилищните райони. Тези изисквания се отнасят и за курортни и излетни комплекси, райони и местности и за лечебно-профилактичните заведения извън населените места.
Чл. 11. (1) (Доп. - ДВ, бр. 45 от 1987 г.) В районите на хигиенно-защитните зони, железопътните ареали и районите на предприятията се забранява строителство на жилищни сгради и общежития, включително за персонала по авариите и за временни нужди. Допуска се разполагането само на административни и битови сгради, здравни пунктове, работнически поликлиники, обслужващи търговски и комунално-битови заведения, складове с непроизводствено предназначение, перални, пречиствателни съоръжения за отпадъчни производствени води, противопожарни депа, газоспасителни станции, гаражи и паркинги.
(2) (Нова - ДВ, бр. 45 от 1987 г.) Допуска се изграждане на общежития за работници и бази за обучение в промишлена зона, към предприятия с безвредна производствена дейност, при разполагане в района им на границата с жилищна зона и осигуряване самостоятелна площадка и отделен вход.
(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 45 от 1987 г.) Физкултурни съоръжения и обществени паркове се изграждат общо от предприятията за нуждите на работниците към жилищните зони на населените места съгласно градоустройствените решения.
(4) (Предишна ал. 3, доп. - ДВ, бр. 45 от 1987 г.) В района на предприятията с прилагане на тежък физически труд и с непрекъснато производство се допуска изграждане на спортни площадки за кратковременни физкултурни занимания за раздвижване.
Чл. 12. Територията на хигиенно-защитните зони, ако не е заета от съоръжения или производствени дейности, трябва да бъде благоустроена и максимално озеленена с подходяща по вид растителност, устойчива на въздействието на вредните вещества.
Чл. 13. Площадките за производствени отпадъци и за утайки от пречиствателни съоръжения за производствени отпадъчни води не трябва да създават възможности за проникване на отровни и вредни вещества в атмосферния въздух, в почвата и особено в подпочвените води.
Чл. 14. Пробивно-взривни работи се извършват при спазване на съвременни схеми и средства за взривяване с оглед очакваният сеизмичен ефект и размерите на опасните зони от действието на въздушно-ударната вълна и поразяването от скални парчета да обхващат най-много 50 на сто от широчината на хигиенно-защитната зона спрямо населените места.
Чл. 15. Разстоянията между компресорни и други излъчващи шум инсталации и уредби и жилищни, административни и учебни сгради и заведения за обществено обслужване трябва да се определят въз основа на Хигиенните норми за пределно допустимите нива на шума в жилищни и обществени сгради и жилищни райони (обн., ДВ, бр. 87 от 1972 г.; доп., бр. 16 от 1975 г.) в различните територии и зони на населените места и избраните технически средства за защита от шума.
Чл. 16. Хигиенно-защитните зони за газонапълнителни станции, складове за втечнени газове и инсталации към тях спрямо жилищни и обществени сгради се осигуряват в съответствие с Противопожарните строително-технически норми (необнародвани).
Чл. 17. (1) (Доп. - ДВ, бр. 45 от 1987 г.) Борбата с вредителите на селскостопанските култури и зелените насаждения, във водохранителните зони на централните водоизточници и водоснабдителните съоръжения, в паркове, лесопаркове, райони и местности за отдих и спортуване и в районите до 500 м от жилищни квартали се извършва с биологични средства за защита.
(2) (Нова - ДВ, бр. 45 от 1987 г.) По изключение, когато с биологични средства за защита не се постига ефект, се допускат химични средства за защита с разрешение от МНЗ съгласувано с Комитета за опазване на природната среда.
Чл. 18. Месторазположението на стопански сгради за отглеждане на животни и птици и оранжерии в личното стопанство (двора в населеното място) се определя по компетентност от техническите служби на народните съвети, а изискванията за устройването на помещенията, събирането на тора и поддържането на санитарен ред се определят и контролират от органите на държавния ветеринарно-санитарен контрол с оглед да не се допускат замърсяване в района на дворовете и улиците и развъждането на мухи и гризачи.
Заключителни разпоредби
Параграф единствен. Наредбата се издава на основание чл. 20 от Закона за народно здраве и отменя Санитарната класификация на производствените дейности и необходимите за тях минимални санитарно-защитни зони (ДВ, бр. 18 от 1972 г.).
Приложение № 1 към чл. 1, ал. 3
ВИДОВЕ ПРОИЗВОДСТВЕНИ ДЕЙНОСТИ
Химични производства
I. Хигиенно-защитна зона - 3000 м
1. Производство на свързан азот и азотни торове.
2. Производство на азотна киселина и други киселини, получаването на които е свързано с образуването на азотни окиси.
3. Химична преработка на каменни въглища (коксови, газови заводи).
4. (Доп. - ДВ, бр. 45 от 1987 г.) Производство на флуороводородна киселина, криолит, фенол, и соли на флуора.
5. Производство на серовъглерод.
6. Производство на хлор и хлоропренов каучук.
7. Производство на натриев хидроокис (натриева основа) по електролитен начин.
8. (Доп. - ДВ, бр. 45 от 1987 г.) Производство на винилхлорид, епихлорхидрин, епоксидни смоли и поливинилхлорид.
II. Хигиенно-защитна зона - 2000 м
9. Производство на целулоза и полуцелулоза по киселия сулфитен, бисулфитен и моносулфитен начин и приготвяне на разтвори за варене чрез изгаряне на сяра и други материали, съдържащи сяра.
10. Производство на газ - светилен, воден, генераторен, над 50 000 куб. м/час.
11. Производство на изкуствени влакна по вискозен метод и целофан.
12. Преработка на нефт със съдържание над 0,5% сяра (по тегло).
13. Производство на сярна киселина, олеум и серни окиси.
14. Производство на суперфосфати при наличие на сернокисели цехове.
15. Производство на препарати за защита на растителността.
16. (Изм. - ДВ, бр. 45 от 1987 г.) Производство на минерални торове.
17. Производство на амоняк при използуване като суровини въглища и мазут.
18. (Доп. - ДВ, бр. 45 от 1987 г.) Производство на пикринова киселина и фосфорна киселина.
III. Хигиенно-защитна зона - 1000 м
19. Производство на полупродукти на анилинобояджийската промишленост от бензолен и етерен ред (аналин, нитробензол, нитроанилин, паранитроанилин, алкиламинол, хлорбензол, нитрохлорбензол, фенол и др.) при обща мощност над 1000 т годишно.
20. Производство на полупродукти от нафталинов и антраценов ред (бета-нафтол, аш-киселина, фенилперинова киселина, перикиселина, фталов анхидрид, антрахинон и др.) при обща мощност над 2000 т годишно.
21. Производство на сажди, газосиликати.
22. Преработване на естествен природен и нефтен газ.
23. Производство на генераторен газ от въглища и торф в количество 25 000 - 50 000 куб. м /час.
24. Производство на амоняк при използуване като суровина природен газ.
25. Производство на калцинирана сода по амонячен начин в количество над 400 000 т годишно.
26. Производство на хлоропренов каучук при липса на територията на завода на производство на хлор и други видове синтетичен каучук.
27. Производство на амониева, калиева, натриева и калциева селитра.
28. Производство на арсен и неорганичните му съединения.
29. Производство на хлорирани и хидрохлорирани въглеводороди без винилхлорид и поливинилхлорид.
30. Производство на циановодородна киселина и нейните производни.
31. Производство на калциев карбид.
32. Производство на нефтен газ в количество над 5000 куб. м/час.
33. Производство на суперфосфат при липса на цехове за сярна киселина с използуване на летливи флуорни съединения.
33а. (Нова - ДВ, бр. 45 от 1987 г.) Производство на троен суперфосфат и натриев триполисулфат.
34. Преработка на нефт със съдържание на сяра, по-малко от 0,5 % (по тегло).
35. Химична преработка на горливи шисти.
36. Производство на живак.
37. Производство на солна киселина.
38. Производство на аминоенантова киселина.
39. Производство на ацеталдехид от ацетилен с прилагане на метален живак.
40. Производство на диметилтерефталат.
41. Производство на катализатори.
42. Производство на фосфор (жълт и червен).
43. Производство на бром и железен бромид.
44. Производство на серни органични бои (сернисто черни и др.).
45. Производство на карбамид и тиокарбамид.
46. Производство на натриев нитрит, хидрацинов сулфат, тионилхлорид, въглеамониеви соли и амониев карбонат.
47. Производство на ацетилен от въглеродни и природни газове.
48. Производство на диметилформамид.
49. Производство на спирт от метилова и етилова течност.
50. Химична преработка на торф.
51. Производство на продукти и полупродукти за синтетични, полиамидни и полимерни материали и за органичен синтез; метилметакрилат, ацетонцианхидрат.
52. (Доп. - ДВ, бр. 45 от 1987 г.) Производство на химични синтетични лекарствени препарати и биомет.
53. Производство на парафори.
54. Производство на азбестови изделия.
55. Производство и преработка на естествени смоли и техните остатъци (каменовъглена смола и др.).
56. Производство на битум и други продукти от отпадъците при дестилацията на каменовъгления катран, нефт и дървесинна смола (гудрон, полугудрон и др.).
57. Производство на хромови и оловни минерални бои, оловна глеч, миниум, фрита.
58. Производство на фуражни дрожди и фурфурол от дървесина и отпадъци от селското стопанство по метода на хидролизата.
59. Производство на катран, течни и летливи дестилати от дървесина, метилов спирт, оцетна киселина, терпентин, терпентинови масла, ацетон, креозот.
IV. Хигиенно-защитна зона - 500 м
60. Производство на фенолалдехидни и други изкуствени смоли в количества над 300 т годишно.
61. Производство на изкуствени и синтетични влакна: ацетатни, медноамонячни, капролактан, капрон, хлорин, нитронамид и лавсан.
62. Производство на хромов анхидрид и соли на хромовата киселина.
63. Производство на полиетилен и полипропилен на база на нефтен газ.
64. Производство на синтетичен камфор по изомеризационния начин.
65. Производство на калцинирана сода по амонячен начин в количество, по-малко от 400 000 т годишно.
66. Производство на нефтен газ в количество 1000 - 5000 куб. м/час.
67. Производство на генераторен газ от въглища и торф в количество от 5000 до 25 000 куб. м/час.
68. (Изм. - ДВ, бр. 45 от 1987 г.) Производство на бензол, толуол, ксилол, нафтол, крезол, антрацен, фенатрен, аккридин, карбозол.
69. Производство на органични реактиви.
70. Производство на биологичноактивни препарати.
71. Производство на пластмаси от целулозни естери.
72. Производство на бариев хлорид с използуване на сероводород.
73. Производство на технически мазнини (с получаване на водород по неелектролитен начин).
74. Производство на ултрамарин.
75. Производство на корунд.
76. Производство на изкуствени кожи с прилагане на летливи органични разтворители.
77. Производство на антибиотици.
78. Производство на сложни етери.
79. (Доп. - ДВ, бр. 45 от 1987 г.) Производство на амонячна вода и изграждане на складове за амоняк.
80. Производство на продукти на органичен синтез (спирт, етилов етер и др.) и преработка на нефтени газове над 5000 куб. м/час.
81. Производство на синтетичен етилов спирт.
82. Производство на полупродукти на анилинобояджийската промишленост от бензолен и етерен ред (аналин, нитробензол, нитроанилин, паранитроанилин, алкиламинол, хлорбензол, нитрохлорбензол, фенол и др.) при обща мощност, по-малка от 1000 т годишно.
83. Производство на полупродукти от нафталинов и антраценов ред (бета-нафтол, аш-киселина, фенилперилова киселина, перикиселина, фталов анхидрид, антрахинон и др.) при обща мощност, по-малко от 2000 т годишно.
84. Производство на индиго (боя) от всички класи на азотолите и азоамините.
85. Експериментални заводи на анилинобояджийската промишленост при обща мощност до 2000 т годишно и единични производства по-малко от 1000 т годишно.
86. (Доп. - ДВ, бр. 45 от 1987 г.) Производство на фармацевтични препарати чрез биологичен синтез, витамин С, сорбит и препарати за нуждите на селското стопанство.
87. Производство на мастни синтетични киселини.
88. Производство на никотин.
89. Производство на електроизолационни лакове и на лакови основи в количество повече от 600 т годишно.
90. Производство на гума и регенерация на гума и каучук.
91. Вулканизация на гуми с прилагане на серовъглерод.
V. Хигиенно-защитна зона - 300 м
92. Производство на пресовани и намотани изделия от книга и тъкани, импрегнирани с фенолалдехидни смоли в количество над 100 т годишно.
93. Производство на ебонит и гумени обувки.
94. Производство на полистирол и съполимерите на стирола.
95. Производство на хартия от готова целулоза и стари парцали.
96. Производство на фенолалдехидни и други изкуствени смоли в количество, по-малко от 300 т годишно.
97. (Доп. - ДВ, бр. 45 от 1987 г.) Производство на минерални соли с изключение на солите на арсена, фосфора и хрома и комплексна ускоряваща добавка за свръхбързо втвърдяващ се цимент.
98. Производство на пластмаси (карболит, целулоид, бакелит, хлорвинил и др.) и епоксидни смоли.
99. Производство на изкуствени минерални бои с изключение на хромови и оловни.
100. Производство на синтетичен каучук от етилов спирт по метода на акад. С. В. Лебедев.
101. Производство на прахообразни перилни средства.
102. Производство на нейоногенни повърхностноактивни вещества.
103. Производство на въглищни изделия за електропромишлеността (четки, електровъглища и др.).
104. Производство на сода каустик по начина на Левинг и варния начин.
105. Производство на ацеталдехид по парофазен начин без прилагане на метален живак.
106. Производство на силициево-органични лакове, смоли и течности.
107. Производство на оцетна киселина.
108. Преработка на флуоропласти.
109. Производство на безир.
110. Производство на лакове: маслени, спиртове, типографски (печатарски), за гумената промишленост, изолиращи и др.
111. Производство на електроизолационни лакове и лакови основи в количество до 600 т годишно.
112. Производство на пластификатори.
113. (Доп. - ДВ, бр. 45 от 1987 г.) Производство на генераторен газ от въглища и торф в количество до 5000 куб. м/час и въглероден окис.
114. Производство на мазнини по контактен способ.
115. Производство на изкуствени кожи на основата на поливинилхлоридни и други смоли без използуване на летливи органични разтворители.
116. Производство на полихлорвинилов пластификат: винилпласт, минипластови сепарати, пенополиуретан, поропластове, стъклопластове.
117. Производство на сапун над 2000 т годишно.
118. Производство на химикали при смесване с топлинна обработка.
VI. Хигиенно-защитна зона - 100 м
119. Производство на стиропор.
120. Производство на пресовани и намотани изделия от книга.
121. Производство на нефтен газ в количество до 1000 куб. м/час.
122. Производство на минерални естествени бои (креда, охра и др.).
123. Производство на дървесна маса и полуцелулоза с прилагане на сода или моносулфид при получаване на готов моносулфид и без изгаряне на използуваните сярасъдържащи луги и други материали и без прилагане на течен серен двуокис.
124. Производство на халотит и други белтъчни пластмаси (аминопласти и др.).
125. Производство на глицерин.
126. (Доп. - ДВ, бр. 45 от 1987 г.) Производство на органопрепарати, развъждане на бактерии за препарати за третиране на семена и фитохимични производства.
127. Производство на технически мазнини (с получаване на водород по електролитен начин).
128. Производство на сол и смилане и брикетиране на сол.
129. Производство на натриев хипохлорит (белина).
130. (Доп. - ДВ, бр. 45 от 1987 г.) Производство на химикали при смесване без топлинна обработка; мастила, екстракционни инсталации за етеричномаслени продукти, фумигация с метилбромит и микроелементи неорганични смеси.
131. Производство на захарин и ванилин.
132. Производство на дъбилни екстракти.
133. Производство на кибрит.
134. Производство на алкалоиди и Галенови препарати.
135. (Доп. - ДВ, бр. 45 от 1987 г.) Производство на парфюми и билкови чайове.
136. Производство на пресовъчни материали (фенолформалдехидни, карбамидо- и меламиноформалдехидни, силициево-органични и др.).
137. Производство на изделия от синтетични смоли, полимерни материали и пластмаси по различен начин (пресоване, щамповане, леене под налягане, вакуумформуване и др.).
138. Станция за очистване, измиване и изпарване на цистерни.
139. Производство на сапун в количество, по-малко от 2000 т годишно.
VII. Хигиенно-защитна зона - 50 м
140. (Доп. - ДВ, бр. 45 от 1987 г.) Производство на фармацевтични калиеви соли (хлориди, карбонати и сулфати), таблетиране и разфасоване на готови лекарствени форми, дестилерии за етеричномаслени продукти, козметични кремове, шампоани и пасти за зъби в затворени инсталации.
141. (Доп. - ДВ, бр. 45 от 1987 г.) Производство на неорганични реактиви при липса на хлорни цехове, водоразтворими смазки, миещи средства и композиции за машиностроенето в затворени инсталации.
142. Вулканизация на гуми без прилагане на серовъглерод.
143. Производство на въгледвуокис и сух лед.
144. Производство на изделия от пластмаси (механична обработка).
145. Производство на фотохимични изделия (фотоленти, фотографска хартия).
146. (Изм. - ДВ, бр. 45 от 1987 г.) Производство на сгъстен водород, кислород, криптон, ксенон и аргон.
147. Производство на различни видове хартия и картон от суровинни полуфабрикати.
148. Производство на моливи.
Металургични, машиностроителни и металообработващи производства
I. Хигиенно-защитна зона - 3000 м
149. Агломериране на руди, на черни и цветни метали и пиритни угарки.
150. Добиване на цветни метали направо от руди и концентрати (в т. ч. олово, калай, мед и никел) и производство в количество над 2000 т годишно.
151. Производство на берилий.
II. Хигиенно-защитна зона - 2000 м
152. Добиване на чугун при общ обем на доменните пещи над 1500 куб. м
153. Добиване на стомана в количество над 1 000 000 т годишно чрез Мартенови пещи и по конверторен начин.
154. Вторична преработка на цветни метали в количество над 3000 т годишно и производства, при които се извършва такава преработка; производство на акумулатори с оловни елементи.
155. Производство на кокс.
156. Производство на феросплави.
157. Производство на цветни метали в количество, по-малко от 2000 т годишно.
III. Хигиенно-защитна зона - 1000 м
158. Производство на алуминий по електролитен начин от разтворените соли на алуминия (алуминиев окис).
159. Добиване на чугун при общ обем на доменните пещи до 1500 куб. м.
160. Доливане на стомана в количество, по-малко от 1 000 000 т годишно; производство на флюси.
161. Производство на магнезий по хлориден начин.
162. Вторична преработка на цветни метали в количество от 1000 до 3000 т годишно и производства, при които се извършва такава преработка; производство на кадмиево-никелови акумулатори.
163. Производство на мляна томасова шлака.
164. Производство на чугунени фасонни отливки в количество над 20 000 т годишно и отливки от цветни метали над 300 т годишно.
165. Производство на антимон по пирометалургичен начин.
166. Производство на цинк, мед, никел, кобалт по елекролитен начин от водните им разтвори.
167. База за взривяване на метални отливки.
168. Химична преработка на руди от редки метали за получаване солите на антимона, бисмута, лития и др.
IV. Хигиенно-защитна зона - 500 м
169. Производство на магнезий (по всички начини освен хлоридния).
170. Производство на тантал и ниобий.
171. Производство и ремонт на кораби, автомобили, локомотиви и вагони.
172. Производство на стоманени тръби с термична обработка.
173. Обогатяване на металите по хидрометалургичен начин (чрез флотация).
174. Вторична преработка на цветни метали в количество до 1000 т годишно и производства, при които се извършва такава преработка.
V. Хигиенно-защитна зона - 300 м
175. (Изм. - ДВ, бр. 45 от 1987 г.) Производство на чугунени фасонни отливки в количество от 1000 до 20 000 т годишно и отливки от цветни метали от 100 до 300 т годишно при електролеене и допустими шумови нива.
176. Производство на изолиран кабел с оловно, пластмасово, лаково, гумено и други покрития.
177. Химична преработка на руди от редки метали за получаване солите на волфрама, кобалта, молибдена, мангана.
178. Производство на прибори с живак (живачни изправители, термометри, лампи и др.) и други видове акумулатори.
179. Производство на метални електроди.
180. (Доп. - ДВ, бр. 45 от 1987 г.) Производство на котли, емайлирани съдове и метални конструкции.
181. Металообработващи предприятия при производство на чугунени и стоманени отливки от 1000 до 5000 т годишно в електропещи.
VI. Хигиенно-защитна зона - 100 м
182. Производство на машини и прибори за електротехническата промишленост (динамомашини, мотори, трасформатори и др.) при наличие на горещи цехове.
183. Производство на лазерна техника.
184. Металообработващи предприятия при производството на чугунени и стоманени отливки до 1000 т годишно и отливки от цветни метали до 100 т годишно в електропещи.
185. Производство на гол кабел.
186. (Доп. - ДВ, бр. 45 от 1987 г.) Производство на металокерамични, молитокварцови, електротехнически и др. изделия и леки изолационни и огнеупорни изделия с двуалуминиев триокис (с леене при 60-70 градуса С).
VII. Хигиенно-защитна зона - 50 м
187. Производство на твърди и мъчнотопими сплави без химична обработка на рудите.
188. (Доп. - ДВ, бр. 45 от 1987 г.) Металообработващи предприятия с термична обработка без леярна дейност, цехове (ателиета) за златарска промишленост с малки леярни и заваръчна дейност в помещение.
189. (Доп. - ДВ, бр. 45 от 1987 г.) Производство на електротехнически, домакински и други изделия (прибори), цехове за механично обработване на детайли; резервни части и алуминиеви профили.
Добиване на руда и нерудни изкопаеми
II. Хигиенно-защитна зона - 2000 м
190. Производство на брикети от дребни въглища и торф.
191. Добиване на руди за олово, арсен и манган.
192. Хвостохранилища, сгуроотвали, шламохранилища.
193. Открито добиване на железни руди и нерудни полезни изкопаеми с използуването на взривни вещества.
III. Хигиенно-защитна зона - 1000 м
194. Добиване на нефт със съдържание на сяра повече от 0,5% (по тегло).
195. Табани (насипища на земни маси).
196. Хвостохранилища, сгуроотвали, шламохранилища със затревени оградни диги и постоянно овлажнена повърхност.
IV. Хигиенно-защитна зона - 500 м
197. Добиване на нефт със съдържание на сяра, по-малко от 0,5% (по тегло).
198. Добиване на горливи шисти.
199. Добиване на кафяви и черни каменни въглища, антрацит, лигнитни въглища.
200. Добиване на фосфорити, апатити, пирити без химична обработка.
201. Обогатителни фабрики с мокри процеси на обогатяване.
V. Хигиенно-защитна зона - 300 м
202. Подземно извличане на руда с киселини при осигурено незамърсяване на водоизточници.
203. Добиване на нерудни полезни изкопаеми: доломит, магнезит, азбест, гудрон и др. по открит начин (без взривяване).
204. Добиване на руди от метали и металоиди по открит начин с изключение на рудите на оловото, арсена и мангана.
VI. Хигиенно-защитна зона - 100 м
205. Добиване на руди, метали и металоиди по шахтен начин с изключение на оловни, арсенови и манганови руди.
206. Добиване на торф по фрезерен начин.
207. Добиване на каменна готварска сол.
Производства на строителната промишленост
II. Хигиенно-защитна зона - 2000 м
208. Добиване на камък по взривен начин.
III. Хигиенно-защитна зона - 1000 м
209. (Доп. - ДВ, бр. 45 от 1987 г.) Производство на портландцимент, шланов портландцимент, пуцоланов цимент в количество до 150 000 т годишно, добив на минерална суровина и промишлено производство на кизелгур над 10 000 т годишно.
210. Производство на вар, талк, перлит, магнезит, доломит и шамот с изпичане в шахти и въртящи се и други пещи.
211. (Доп. - ДВ, бр. 45 от 1987 г.) Добиване на камък по взривен начин при специални изисквания по отношение на зоната на въздействие съгласно чл. 14 от наредбата.
212. (Доп. - ДВ, бр. 45 от 1987 г.) Производство на асфалтобетон, екзокрас, непрокрас, мозайка и трошачно-сортировъчни инсталации за камък и варовик.
213. Производство на азбесто-циментови изделия и шиферни плочи.
IV. Хигиенно-защитна зона - 500 м
214. Производство на гипс.
215. Производство на стъклена вата и шлакова вълна.
216. Трошачно-миячни и сортировъчни инсталации за камък и варовик при обработка с вода; домостроителни комбинати.
217. (Доп. - ДВ, бр. 45 от 1987 г.) Изпичане на вар в шахтови пещи; инсталации за хидратна вар, сушене на кварцов пясък, добив на минерална суровина и промишлено производство на кизелгур до 10 000 т годишно.
V. Хигиенно-защитна зона - 300 м
218. Добиване по невзривен начин и промиване на нерудни строителни материали (чакъл, пясък и др.); глинени кариери.
219. Производство на мушама и рубеоид.
220. Производство на алабастър.
221. (Доп. - ДВ, бр. 45 от 1987 г.) Производство на тухли при използуване на твърдо гориво, полимермрамор (полиестерен камък) и изгаряне на автоклавирани кости за костен порцелан.
222. Бази (станции) за насипване, съхраняване и извозване на цимент и други прахообразни строителни материали.
VI. Хигиенно-защитна зона - 100 м
223. Производство на изкуствени камъни, бетонови изделия и строителни разтвори.
224. Производство на строителни материали от отпадъци на ТЕЦ.
225. Производство на стъкло.
226. Производство на керамични и огнеупорни изделия.
227. Производство на порцеланови и фаянсови изделия.
228. Обработване на естествени камъни.
229. Производство на тухли при използуването на течно гориво.
VII. Хигиенно-защитна зона - 50 м
230. (Доп. - ДВ, бр. 45 от 1987 г.) Производство на гипсови изделия и временни бетонови възли за строителство на жилищни сгради или към обекти в жилищни райони до изграждането им.
231. Производство на камъшит, соломит, диферент, фибролит и др.
232. Производство на глинени изделия.
233. Производство на сувенири от мрамор.
Дървообработващи производства
II. Хигиенно-защитна зона - 2000 м
234. Производство на дървени въглища с изключение на ретортния начин.
III. Хигиенно-защитна зона - 1000 м
235. Консервиране на дървесина посредством импрегнация с вещества, отделящи неприятна миризма и отрови.
236. Производство на дървени въглища по ретортен начин.
V. Хигиенно-защитна зона - 300 м
237. (Доп. - ДВ, бр. 45 от 1987 г.) Производство на дървесновлакнести плоскости (плочи), дърволит, корк и коркови изделия.
238. Производство на дървен материал, шперплат и паркет.
VI. Хигиенно-защитна зона - 100 м
239. Производство на дървени плавателни съдове.
240. Производство на хвоен екстракт, хлорофило-каротинови пасти и хвойно-витаминни брашна.
241. Производство на мебели и дърводелски изделия.
242. Производство на плоскости от дървесни частици.
VII. Хигиенно-защитна зона - 50 м
243. Консервиране на дървесина чрез солеви и водни разтвори (без солите на арсена) или с намазване.
244. Производство на бъчварски изделия с готови дъски.
245. Производство на рогозки.
Текстилни производства
II. Хигиенно-защитна зона - 2000 м
246. Първична обработка на растителни влакна (лен, коноп, памук и др.).
III. Хигиенно-защитна зона - 1000 м
247. Импрегнация на тъкани с вещества, съдържащи серовъглерод.
IV. Хигиенно-защитна зона - 500 м
248. Непрекъсната импрегнация на тъкани и хартия с маслени, масленоасфалтови, бакелитови и други лакове с обем на производството над 300 т годишно импрегниран материал.
V. Хигиенно-защитна зона - 300 м
249. Импрегниране и обработване на тъкани (дерматин, гранитол и др.) с химични вещества с изключение на серовъглерод.
250. Апретурно-бояджийски цехове и избелване.
251. Непрекъсната импрегнация на тъкани и хартия с маслени, масленоасфалтови, бакелитови и други лакове с обем на производството до 300 т годишно импрегниран материал.
VI. Хигиенно-защитна зона - 100 м
252. Производство на котонин.
253. Пашкулоизваряване.
254. Производство на канапи, въжета и конци.
255. Производство на коприна.
256. Производство на смесени (меланжови) тъкани и прежди.
257. Апретурно-бояджийски цехове и избелване при работа в затворени съоръжения и климатизирани помещения.
VII. Хигиенно-защитна зона - 50 м
258. Производство на прежди и тъкани от памук, лен и вълна без бояджийски и избелващи цехове.
259. Производство на трикотажни изделия и дантели.
260. Производство на килими и изкуствен каракул.
261. Производство на шивашки изделия (конфекция) без работилници за услуги.
Производства на преработване на животински продукти
I. Хигиенно-защитна зона - 3000 м
262. (Доп. - ДВ, бр. 45 от 1987 г.) Преработване трупове на умрели животни, риби, части от тях и други животински отпадъци (екарисажи), вкл. добиване на технически мазнини.
263. Изгаряне и смилане на кости.
II. Хигиенно-защитна зона - 2000 м
264. Производство на туткал от остатъци от кожа, кости и други животински отпадъци.
265. Производство на технически желатин от кости, сухожилия, остатъци от кожи и други животински отпадъци при съхраняването им в складове.
IV. Хигиенно-защитна зона - 500 м
266. Производство на технически мазнини.
V. Хигиенно-защитна зона - 300 м
267. Обработване и боядисване на сурови кожи от едри и дребни животни за кожарски изделия; производства на велур, марокен, чортова кожа и др.
268. Производство на фураж от хранителни отпадъци.
269. Складове за мокро-солени и необработени кожи (над 200 бр.).
VI. Хигиенно-защитна зона - 100 м
270. Производство на висококачествен желатин от пресни суровини при съхранение в специално устроени складове с хладилници.
271. Производство на кече и изолационна мушама.
272. Производство на скелети и анатомични препарати от животни, птици и др. като учебни помагала.
273. Изработване на изделия от коси, четина, шкембета, пера, рогове, копита, пилешки крачета.
274. Обработване на черва и производство на струни и кетгут.
VII. Хигиенно-защитна зона - 50 м
275. Производство на обувки.
276. Производство на лакирани кожи.
277. Производство на изделия от преработени кожи.
278. Производство на четки от обработени коси и четини.
279. Производство на изделия от филц.
280. Складове за временно съхранение на мокро-солени кожи (до 200 бр.).
Производства на хранителни продукти и вкусови вещества
IV. Хигиенно-защитна зона - 500 м
281. Претопяване на мас от морски животни.
V. Хигиенно-защитна зона - 300 м
282. Производство на винени киселини.
283. Производство на декстрин, глюкоза и преработване на меласа.
284. Клане и обработване на птици.
285. Преработване на риба.
286. Производство на албумин.
VI. Хигиенно-защитна зона - 100 м
287. Производство на етилов спирт и изваряване на ракия.
288. Месокомбинати (за клане и добив на месо и производство на месни полуфабрикати) при разполагане на оборите за престояване на животните (не повече от 24 часа) на най-малко 200 м от жилищните квартали и други производства от хранителната промишленост. При престояване на животните 12 часа преди клането им помещенията за тях могат да бъдат в един блок с месодобивния цех. Допуска се в месокомбинатите да се преработват кости в месо-костен хомогенат за хранителни цели съгласно утвърдените технологии и да се създават складове за мокро-солени кожи.
289. Преработване на мляко и производство на млечни продукти.
290. Производство на растителни масла.
291. Производство на маргарин.
292. Мелници, семечистачни станции, предприятия за лющене на зърно и др.
293. Преработване и сушене на плодове.
294. Преработване на зеленчуци на туршии.
295. Производство на захар.
296. Производство на нишесте.
297. Производство на вино, оцет, спирт, спиртни напитки.
298. Производство на бира, малц и мая.
299. Комбинати за производство на консерви.
300. Печене на кафе.
301. (Доп. - ДВ, бр. 45 от 1987 г.) Съхраняване на цвекло до преработването му и лукохранилища с почистване и сортиране до 10 000 т годишно.
VII. Хигиенно-защитна зона - 50 м
302. Производство на газирани напитки; водоналивни предприятия.
303. Производство на зеленчукови и плодови консерви.
304. Производство на месни полуфабрикати и изделия.
305. Производство на хляб, хлебни изделия и макарони (предприятия, цехове, работилници).
306. Производство на захарни и сладкарски изделия.
307. Производство на хранителни полуфабрикати и готови пакетирани изделия.
308. Производство на хранителни подправки.
309. (Доп. - ДВ, бр. 45 от 1987 г.) Пунктове за изваряване на ракии от гражданите (при вземане на отпадъците) вкл. на самообслужване.
310. Складове за хранителни стоки, включително и хладилници.
310а. (Нова - ДВ, бр. 45 от 1987 г.) Кланични пунктове за животни.
Животновъдни дейности и обекти, свързани с тях
I. Хигиенно-защитна зона - 3000 м
311. Свинекомплекси с над 12 000 свинеместа.
312. Говедовъдни ферми с над 10 000 броя животни.
313. Птицекомбинати с над 500 000 броя.
314. Сушилни за торова постеля за фураж с обезмирисване.
II. Хигиенно-защитна зона - 2000 м
315. Свинекомплекси с 1000 до 12 000 свинеместа.
316. Говедовъдни ферми с 5000 до 10 000 животни.
317. Птицекомбинати със 100 000 до 500 000 броя.
318. Организирано депониране на животински отпадъци (торища). В животновъдните комплекси и ферми се осигурява временното им събиране на терен, най-отдалечен от жилищните квартали.
319. Шахти за умрели животни (животински ями).
III. Хигиенно-защитна зона - 1000 м
320. (Доп. - ДВ, бр. 45 от 1987 г.) Свинеферми от 5000 до 10 000 броя при затворено боксово отглеждане с механизирано почистване.
321. (Изм. - ДВ, бр. 45 от 1987 г.) Свинеферми до 1000 броя и терени за отглеждане от граждани (частни стопани) на 5 до 300 свине за промишлени нужди с разполагане общо до 1000 броя.
322. Говедовъдни ферми с 1000 до 5000 животни.
323. Птицекомбинати с 50 000 до 100 000 броя.
324. Пунктове и съоръжения за събиране на умрели животни за екарисажите.
325. (Доп. - ДВ, бр. 45 от 1987 г.) Открити компостни площадки и терени за заравяне (загробване) на трупове на умрели животни и други животински отпадъци при невъзможност да се преработят в екарисажите.
IV. Хигиенно-защитна зона - 500 м
326. Свинеферми с 1000 до 5000 броя при затворено боксово отглеждане с механизирано почистване.
327. Говедовъдни ферми с 500 до 1000 животни и овцеферми с над 1000 броя.
328. (Доп. - ДВ, бр. 45 от 1987 г.) Птицекомбинати от 5000 до 50 000 броя и промишлено отглеждане на пилета в затворени помещения над 10 000 броя (бройлери).
V. Хигиенно-защитна зона - 300 м
329. Свинеферми до 1000 броя при затворено боксово отглеждане с механизирано почистване.
330. (Изм. - ДВ, бр. 45 от 1987 г.) Говедовъдни ферми от 10 до 500 животни и овцеферми с 30 до 1000 броя.
331. (Доп. - ДВ, бр. 45 от 1987 г.) Промишлено отглеждане на пилета от 2000 до 10 000 броя в затворени помещения (бройлери) и кокошки-носачки от 1000 до 5000 броя.
332. Ферми за гъски с открити дворове и басейни за плуване с капацитет до 10 000 бр.
333. (Доп. - ДВ, бр. 45 от 1987 г.) Промишлено отглеждане на над 100 броя зайци, нутрии, норки.
334. (Доп. - ДВ, бр. 45 от 1987 г.) Стопански сгради за работен добитък, силажохранилища и силажни ями.
335. Производство на фуражни смески.
VI. Хигиенно-защитна зона - 100 м
336. (Изм. - ДВ, бр. 45 от 1987 г.) Промишлено отглеждане на бройлери до 2000 броя в затворени помещения и от 2000 до 4000 броя при механизирано хранене, водопой и поддържане на микроклимата (вентилиране) при запазване на сухи подове.
337. (Изм. - ДВ, бр. 45 от 1987 г.) Селскостопански дворове със складове, работилници, сушилни, фуражни бази, парници за разсад, люпилни и др.; станции за обеззаразяване на семена и билки чрез обгазяване.
337а. (Нова - ДВ, бр. 45 от 1987 г.) Промишлено отглеждане на кокошки-носачки от 500 до 1000 броя; зайци, нутрии, норки от 10 до 100 броя; затворено угояване на гъски от 100 до 500 броя; бази за временно лагеруване на стада овце през топлия сезон при всекидневно събиране и изнасяне на торовия отпад.
VII. Хигиенно-защитна зона - 50 м
338. Ветеринарни лечебници със стационар и осеменителни станции.
339. (Доп. - ДВ, бр. 45 от 1987 г.) Изкупвателни пунктове за животни и депа за товарене на животни за износ.
339а. (Нова - ДВ, бр. 45 от 1987 г.) Промишлено отглеждане на бройлери до 2000 броя при механизирано хранене, водопой и поддържане на микроклимата (вентилиране), при запазване на сухи подове; затворено угояване до 100 броя гъски; отглеждане на 200 до 500 кокошки-носачки.
Други дейности и комунални съоръжения
I. Хигиенно-защитна зона - 3000 м
340. (Изм. - ДВ, бр. 45 от 1987 г.) Организирано и контролирано обезвреждане на комунално-битови твърди отпадъци без системно засипване с пръст и строителни отпадъци (сметища).
341. Претоварни станции за комунално-битови отпадъци.
342. Складове за вторични суровини от органичен произход.
343. (Зал. - ДВ, бр. 45 от 1987 г.)
II. Хигиенно-защитна зона - 2000 м
344. (Изм. - ДВ, бр. 45 от 1987 г.) Терени за унищожаване на пестициди и обезвреждане на химични препарати и токсични отпадъци.
345. Площадки за изпитване ефективността на димки.
III. Хигиенно-защитна зона - 1000 м
346. (Доп. - ДВ, бр. 45 от 1987 г.) Участъци за изхвърляне на твърди нетоксични, производствени отпадъци от неорганичен произход.
347. Разпределителни гари и пристанища за насипни товари и течни горива.
348. (Изм. - ДВ, бр. 45 от 1987 г.) Заводи и съоръжения за изгаряне на комунално-битови отпадъци на съвременно техническо ниво.
349. (Изм. - ДВ, бр. 45 от 1987 г.) Организирано и контролно обезвреждане на комунално-битови твърди отпадъци с ежедневно засипване с пръст и строителни отпадъци (организирани сметища).
350. Полета за напояване с механично пречистени отпадъчни води.
351. Инсталации за обезпрашаване на отпадъчна хартия с ефективно прахоулавяне.
352. Мотостадиони.
353. Крематориуми.
353а. (Нова - ДВ, бр. 45 от 1987 г.) Инсталации за борба с градушките с централни складове за съхраняване на противоградушкови изделия; стрелкови (ракетни) площадки за противоградушкова защита; охраняеми складове за взривни вещества; открити стрелбища с носимо огнестрелно оръжие; ловни стрелбища.
IV. Хигиенно-защитна зона - 500 м
354. Преработка на водорасли и алгинати.
355. Автобази за транспортни средства за събиране и транспортиране на комунално-битови отпадъци със съоръжения за измиването им.
356. Пречиствателни станции за отпадъчни води от населени места.
357. (Изм. - ДВ, бр. 45 от 1987 г.) Базисни складове за химични препарати за растителна защита, минерални торове и др.
358. Летища за селскостопанска авиация.
359. (Доп. - ДВ, бр. 45 от 1987 г.) Площадки за измиване на техника, използувана за растителна защита (целесъобразно е да бъдат към летищата за селскостопанска авиация и агрохимични центрове).
360. Полета за напояване с биологично пречистени отпадъчни води.
361. Селскостопански площи за самолетно пръскане с препарати за растителна защита и минерални торове.
362. Камери и площадки за обработване на компост за гъбопроизводство.
363. Инсталации за получаване на биогаз.
364. (Изм. - ДВ, бр. 45 от 1987 г.) Площадки за изпитване на пожарогасителна техника.
365. Бази за рязане на кораби, автомобили и други метални изделия.
366. Площадки (полигони) за обучение (кормуване) с моторни превозни средства.
367. Картинг-писти, хиподроми.
368. (Зал. - ДВ, бр. 45 от 1987 г.).
V. Хигиенно-защитна зона - 300 м
369. Автобази за над 500 автомобила със сервиз за обслужването им; тролейбусни депа.
370. Дезинфекционни станции и пунктове за вагони и пунктове за почистване, измиване и дезинфекция на товарни вагони след превозване на животни.
371. (Зал. - ДВ, бр. 45 от 1987 г.).
372. Биотермични камери.
373. Сметищни площадки за селски населени места.
374. Гробища.
375. Пристанища за пакетирани товари и товароразтоварни гари.
376. Складове за течни горива над 5000 куб. м.
377. Складове за вторични суровини от неорганичен произход.
378. Складове за амонячна вода.
VI. Хигиенно-защитна зона - 100 м
379. (Изм. - ДВ, бр. 45 от 1987 г.) Автобази за 50 до 500 автомобила без ремонт на двигателите, изчукване на автомобили и тенекеджийски услуги в помещения.
380. Машинноремонтни бази и предприятия; бригадни станове.
381. Комплексни бази за услуги (дървообработване, металообработване и др.).
382. Полиграфични комбинати и печатници.
383. Закрити складове за силно действуващи отровни вещества и за минерални торове (целесъобразно е да бъдат в съществуващи селскостопански обекти).
384. Складове за течни горива до 5000 куб. м .
385. Закрити стрелбища с носимо огнестрелно оръжие (в спортни комплекси).
386. Командни пунктове на площадките за противоградова защита.
387. Обработване и ферментация на тютюни.
388. Оранжерии с отоплителни инсталации.
389. Вагонно-екипировъчни площадки и депа.
390. (Доп. - ДВ, бр. 45 от 1987 г.) Пречиствателни съоръжения в сгради с биологично пречистване за битови отпадъчни води или за неутрализиране на производствени отпадъчни води и съоръжения със съвременни модулни решения, разположени в земята и с ограничена открита повърхност.
391. Промишлени бази за химическо чистене и перални.
392. (Доп. - ДВ, бр. 45 от 1987 г.) Бази за приготвяне на разтвори за пръскане на селскостопански култури, препарати за растителна защита и торове.
VII. Хигиенно-защитна зона - 50 м
393. (Доп. - ДВ, бр. 45 от 1987 г.) Автомобилни и железопътни гари, пристанища и оста на железния път (при нови линии с интензивно влаково движение), миячна станция за външно машинно измиване на пътнически вагони.
394. Бази за химическо чистене и перални услуги.
395. (Изм. - ДВ, бр. 45 от 1987 г.) Автобази до 50 автомобила; сервизни станции за автомобили без ремонт на двигателите; вулканизация на гуми.
396. Бази за поддържане на пътищата.
397. (Доп. - ДВ, бр. 45 от 1987 г.) Многоетажни гаражи за леки автомобили на предприятия на автомобилния транспорт и открити паркинги за над 100 леки автомобила.
398. Бензиностанции от голям тип (над 3 колонки).
399. Складове за нехранителни стоки, отоплителни и други материали.
400. (Доп. - ДВ, бр. 45 от 1987 г.) Дейности за битови услуги, фуражомелки и др., свързани със създаване на шум и минимални вредности и изработване на паметни плочи и рамки за гробове (най-целесъобразно в районите на гробищните паркове).
401. Работилници за разбиване на вълнени, памучни и други тъкани.
402. (Доп. - ДВ, бр. 45 от 1987 г.) Временни отоплителни централи на течно гориво (тип Хеншел) и други с мощност до 30 Гкал, при ефективна шумозащита и осигурено пълно изгаряне.
403. (Изм. - ДВ, бр. 45 от 1987 г.) Станции за зареждане на моторни превозни средства с газ пропан-бутан и пунктове за пълнене с газ на бутилки за битови нужди.
404. (Нова - ДВ, бр. 45 от 1987 г.) Фабрики за производство (пакетиране) на цигари с ферментирали тютюни.
Приложение № 2 към чл. 8, ал. 2
(Изм. - ДВ, бр. 45 от 1987 г.)
ДОПУСТИМИ ОБЕКТИ И ДЕЙНОСТИ В ЖИЛИЩНИ ЗОНИ, ПРИ КОИТО НЕ СЕ СЪЗДАВАТ НАДНОРМЕН ШУМ И ВРЕДНОСТИ
I. В приземни (първи) етажи
А. В жилищни и нежилищни сгради
1. Работилници за битови услуги: шивашки, плетачни, обущарски, за ремонт на тапицерия на мебели до 3 работни места; за поправка на електродомакински уреди; за експресно парно гладене с изчакване.
2. Приемателни пунктове за химично чистене, пране (и обмяна на бельо), на асансьорни сервизи, за други битови услуги.
3. Фотоателиета и лаборатории към тях.
4. Златарски и часовникарски ателиета.
5. Магазини за хранителни продукти при осигурени складови площи в тях.
6. Магазини за нехранителни стоки.
7. Котелни инсталации за съответни сгради с височина на комина най-малко 30 см над околните сгради, с ефективна шумозащита.
8. Абонатни топлофикационни станции при създаване на шумови нива до допустимите норми; хидрофорни инсталации на съвременно техническо ниво с шумо- и виброзащита.
9. Лекарски и стоматологични кабинети, манипулационни, детски и женски консултации, кабинети за физиотерапевтични процедури, аптеки, аптечни пунктове при самостоятелни входове (отделни от тези за жилищата) и необходимата вентилация.
10. Надомна работа, при която не се създават наднормен шум и вредности (най-целесъобразно в жилища с дворове).
11. Гаражи за обитателите в подземни и надземни етажи (допуска се включване и на подземни и скатни пространства до сградите) с отвеждане на отработените газове над покривите.
Б. Само в нежилищни сгради
12. Малки фурни за хляб и тестени закуски.
13. Малки сладкарски работилници към съответни обекти.
14. Работилници за бързи печатарски услуги.
15. Магазини за продажба на пакетирани препарати за растителна защита, торове и зеленчукови семена.
16. Работилници за ръчно изработване на килими, губери и др.
17. Павилиони за пълнене на газови запалки.
18. Ателиета за експресно химично чистене с една програмирана машина.
19. Обществени тоалетни в сутеренни етажи с водно промиване, заустени в канализационната система (допускат се и в пешеходни подлези).
II. В самостоятелни сгради на най-малко 5 м от жилищни и нежилищни сгради
20. Трафопостове (при необходимост се допускат и на фуга до сградите).
21. Хидрофорни уредби с гъвкава връзка към сградите и необходимата шумо- и виброзащита.
22. Автоматични перални за услуги и самообслужване от гражданите.
23. Ателиета за експресно химично чистене (с една машина) и парно гладене с изчакване на място.
24. Работилници за банички, мекици и други пържени закуски.
25. Пунктове за събиране на вторични суровини (хартия, стъклени, метални, текстилни, пластмасови) с площ до 50 кв. м и покрити складове.
26. Информационно-изчислителни центрове при осигурено обезшумяване (допускат се и в нежилищни сгради).
27. Оранжерии в личното стопанство с разход на гориво за отопление, равен на този за едно жилище, и при използуване на разрешени препарати за растителна защита.
28. Отглеждане на гъби в лично стопанство с пастьоризиран компост.
29. Камери за термична обработка (пастьоризиране) на компост за гъбопроизводство с площ 20 до 30 кв. м.
30. Творчески ателиета (за художници, скулптори, керамици и др.) в затворени помещения - допускат се и в сграда.
31. Вулканизиране на вътрешни гуми с готови лепенки (допуска се и в гаражи под жилищни сгради).
32. Етажни надземни гаражи - паркинги за лични автомобили до 200 места (допускат се и на фуга между жилищни блокове) със затворени външни фасади - за нужди на живеещи в района.
33. Открити извънулични паркинги за леки автомобили до 25 места.
34. Обекти, разрешени за разполагане в жилищни и нежилищни сгради, в едноетажни постройки между жилищни блокове, но без комини над тях.
III. В самостоятелни сгради и парцели от жилищни и нежилищни сгради
А. На най-малко 15 м
35. Комбинати за битови услуги при работно време от 7 до 22 часа, вкл. и с ателиета за химично чистене и пране на бельо (допуска се между калканни фасади и на 5 м от сградите).
36. Контролно-диагностични пунктове за автомобили без ремонт на двигателите.
37. Микротехнически центрове и работилници "Направи сам".
38. Бензиностанция от малък тип (до 3 колонки) за продаване на бензин и пакетирани масла, а през отоплителния сезон - и на нафта за битови нужди.
39. Ветеринарни лечебници и осеменителни пунктове.
40. Малки люпилни.
41. Етажни надземни гаражи - паркинги за лични автомобили над 200 места със затворени външни фасади - за нужди на живеещи в района.
42. Открити извънулични паркинги за леки автомобили с 25 до 50 места.
43. Ярмомелки за лични нужди (с време за ползуване общо 1-2 часа дневно).
44. Септични ями и други пречиствателни съоръжения за отпадъчни води до 2 л/сек., вкл. с биологично пречистване, разположени под земята или в сгради.
45. Закрити помпени станции за питейни или отпадъчни води (допускат се и в сгради).
46. Обществени тоалетни - подземни (и на 10 м) или вкопани (до 1 м над терена) с водно промиване, заустени в канализационната система.
Б. На най-малко 25 м
47. Автогари с капацитет до 3 места за пристигащи и заминаващи автобуси с работно време от 6 до 20 (21) часа (отстоянието се отнася до паркоместата).
48. Теснолинейни и второстепенни жп линии и гари към тях.
49. Етажни надземни гаражи - паркинги за обществени и държавни автомобили до 300 места.
50. Открити извънулични паркинги за леки автомобили с 50 до 100 места.
51. Токоизправителни станции за тролейбусни линии.
52. Циркове.
53. Площадки за кацане на вертолети в зелени площи.
54. Пунктове за приемане и временно съхраняване на изсушени кожи (до 15 дни за балиране и транспорт).
IV. Електропроводи
Терените под проводите не се застрояват за обитаване или извършване на дейности от двете страни:
1) при електропроводи 110 кВ - на 10 м;
2) при електропроводи 220 кВ - на 20 м;
3) при електропроводи 400 кВ - на 30 м;
4) при електропроводи над 400 кВ - на 60 м.
