Държавен вестник, брой 34 от 19.IV

Чл. I-1-1. (1) Този Правилник за устройство на електрическите уредби се отнася за новоизгражданите и реконструиращите се електрически уредби за напрежение до 400 кV включително, с изключение на:

- електрическите уредби в корабите, подвижния състав на железопътния транспорт, самолетите и моторните превозни средства;

- електрическите уредби в подземните рудници;

- електрическите уредби на Министерство на съобщенията.

(2) Този Правилник е водещ за проектиране и изпълнение на електрическите уредби до 400 кV включително и всички други правилници и ведомствени нормативни документи и инструкции в тази област не трябва да му противоречат.

Чл. I-1-2. (1) Електрическа уредба е уредбата, в която се произвежда, предава, преобразува, разпределя и консумира електрическа енергия.

(2) Електрическите уредби се разделят на електрически уредби за напрежение до 1000 V и електрически уредби за напрежение над 1000 V.

Чл. I-1-3. Открита електрическа уредба е електрическата уредба, която е монтирана на открито и е подложена на валежи (дъжд, сняг и др.) или други атмосферни въздействия (слънчева радиация, вятър, прах, влага и др.).

Чл. I-1-4. (1) Закрита електрическа уредба е електрическата уредба, монтирана в закрито помещение, и не е подложена на въздействие на атмосферните влияния.

(2) Електрическите уредби, предпазени с навеси, мрежи и др., се разглеждат като открити.

Чл. I-1-5. Електрическо помещение е помещението или заградената с мрежа част от помещение, в което са монтирани електрически съоръжения и което е достъпно само за обслужващ персонал.

Чл. I-1-6. (1) Сухо помещение е помещението, в което не се отделят пари и относителната влажност на въздуха не превишава 75 %.

(2) Когато в такива помещения няма условията, посочени в чл. I-1-7 до чл. I-1-16, помещенията се наричат нормални.

Забележка. Допустимо е кратковременно (случайно) повишаване на относителната влажност в сухото помещение със следващо изсъхване.

Чл. I-1-7. Влажно помещение е помещението, в което парите или кондензиращата се влага се отделят във вид на кондензат или мъгла и относителната влажност на въздуха е по-голяма от 75 % (например водни помпени станции, влажни тунели, някои кухни за обществено хранене, бани, хладилници, някои котелни помещения и др.). Горната граница на влажността се определя от действуващите стандарти.

Чл. I-1-8. (1) Мокро помещение е помещението, в което таванът, стените, подът и предметите, намиращи се в него често се пръскат с вода и са покрити с влага (например някои обществени перални, винарски изби, автомивки, помещения в обществени бани, пивоварни, кожарски и химически заводи, галванични уредби и др.).

(2) Процентното съдържание на влага в мокрите помещения се определя от действуващите стандарти.

Чл. I-1-9. Топло помещение е помещението, в което независимо от сезона температурата е по-висока: продължително от 35 градуса С и кратковременно от 40 градуса С (например сушилни, някои помещения от металургичните заводи и котелните уредби и др.).

Чл. I-1-10. Студено помещение е помещението, в което температурата на въздуха е по-ниска от 1 градус С (например някои неотоплявани помещения, складове и др.).

Чл. I-1-11. (1) Прашно помещение е помещението, в което се отделя технологичен или друг вид прах в такова количество, че полепва по проводниците, прониква вътре в машините или апаратите и се напластява върху електрическите уредби, вследствие на което се влошават условията на охлаждане и изолация, но не съществува опасност от пожар или взрив (например циментови и керамични заводи, каменотрошачни кариери, някои помещения от металургичните заводи и др.).

(2) При необходимост трябва да се разграничават проводимият прах от непроводимия с оглед непрекъснатата работа на електрическите уредби.

Чл. I-1-12. (1) Помещение с химически активна или органична среда е помещението, в което постоянно или в продължение на дълъг период от време се съдържат агресивни пари, газове, течности, образуват се наслоявания или плесен, действуващи разрушаващо на изолацията и тоководещите части на електрическите уредби и съоръжения (например някои цехове на химически заводи и на хранителната промишленост, лаборатории и др.).

(2) Зоната на разпространение на агресивната среда се определя от действуващите стандарти.

Чл. I-1-13. (1) Взривоопасно помещение или взривоопасна открита уредба е помещението или откритата уредба, в които от технологичния процес или по други причиня се образуват взривоопасни смеси на:

- запалителни газове или пари с въздуха или кислорода или с други газове или пари (например с хлор);

- запалителни прахове или влакна с въздуха, когато последните се намират във въздушната среда.

Зоната на разпространение на взривоопасната среда се определя според действуващите стандарти.

Чл. I-1-14. (1) Пожароопасно помещение или пожароопасна открита уредба е помещението или откритата уредба, в която се използуват или се съхраняват запалителни вещества (лесновъзпламеняващи се), които при взаимодействие с кислорода на въздуха и под едновременното действие на топлина или искра се възпламеняват, но техните количества, физико-химични свойства и скорост на изгаряне не предизвикват взрив.

(2) Зоната на разпространение на пожароопасната среда се определя от действуващите стандарти.

Чл. I-1-15. Помещение с повишена опасност за поражение от електрически ток е помещението, характеризиращо се с наличие в него на едно от следните условия, създаващи повишена опасност:

- влажност или проводим прах (вж. чл. I-1-7 и чл. I-1-11);

- токопроводими подове (метални, землени, стоманобетонни, тухлени и др.);

- повишена температура (вж. чл. I-1-9);

- възможност за едновременно докосване на човек до съединени със земята метални конструкции на сградата, технологични апарати, механизми, тръбопроводи и др., от една страна, и с металния корпус на електрическите съоръжения, от друга.

Чл. I-1-16. Особено опасно помещение за поражение от електрически ток е помещението, характеризиращо се с наличие на едно от следните условия, създаващи особена опасност:

- влага съгласно чл. I-1-8;

- химически активна среда съгласно чл. I-1-12;

- наличие едновременно на две или повече условия, създаващи повишена опасност (вж. чл. I-1-15).

Забележка. Счита се, че всички видове работи, които се извършват на открито, са свързани с особена опасност за поражение от електрически ток.

Чл. I-1-17. Помещение с нормална опасност за поражение от електрически ток е помещението, в което липсват условията, създаващи повишена и особена опасност.

Чл. I-1-18. (1) За определяне на задължителността на изискванията на настоящия Правилник се използуват изразите "трябва", "е необходимо".

(2) Изразът "обикновено" означава, че даденото решение е най-добро и поради това трябва да се използува в повечето случаи.

(3) Изразът "препоръчва се" означава, че даденото решение е едно от най-добрите, но не е задължително.

(4) Изразът "допуска се" означава, че даденото решение е задоволително, а и редица случаи принудено.

Чл. I-1-19. (1) Приетите в Правилника размери и норми с указание "не по-малко" са минимални.

(2) Всички числени стойности, дадени с предлозите "от" и "до", трябва да се приемат "включително".

Чл. I-1-20. Използуваните в електрическите уредби съоръжения и материали трябва да отговарят на изискванията на действуващите стандарти и технически изисквания, утвърдени по установения ред.

Чл. I-1-21. Строителната част на електрическите уредби трябва да отговаря на изискванията на действуващите строителни и други правилници и нормативни документи.

Чл. I-1-22. Противопожарната безопасност на електрическите уредби трябва да се осигурява съгласно изискванията, дадени в съответните глави от настоящия Правилник и изискванията на "Противопожарните строително-технически норми".

Чл. I-1-23. За защита на съобщителните връзки от смущаващите влияния на електрическите уредби трябва да се вземат мерки в съответствие с действуващите правилници.

Чл. I-1-24. Работните характеристики на използуваните в електрическите уредби съоръжения трябва да отговарят на работните условия, при които се намират електрическите уредби.

Чл. I-1-25. Конструкцията, видът на изпълнението и начинът на монтаж на електрическите съоръжения трябва да отговарят на условията на околната среда и на съответните изисквания на настоящия Правилник.

Чл. I-1-26. Електрическите съоръжения и свързаните с тях конструкции трябва да бъдат защитени от корозия със защитни покрития, устойчиви на действието на околната среда.

Чл. I-1-27. Помещенията и откритите уредби, в които са монтирани електрическите съоръжения, не трябва да се използуват за неспецифични цели или за складиране на материали и на резервни части, които са необходими за поддържане на електрическите съоръжения.

Чл. I-1-28. Помещенията и откритите уредби, в които са монтирани електрически съоръжения, трябва да бъдат така устроени, че да се възпрепятствува свободен достъп на външни лица. Входовете трябва да се заключват и да бъдат снабдени с предупредителни надписи.

Чл. I-1-29. (1) При всяка електрическа уредба трябва да бъде осигурена възможност за лесно разпознаване на отделните й елементи (простота и прегледност на схемата, подходящо разполагане на съоръженията, надписи, маркировки, оцветяване).

(2) Голите проводници и шини трябва да се означават и разполагат в съответствие с БДС 1212.

Чл. I-1-30. При предаването на електрически уредби в експлоатация те трябва да са снабдени с противопожарни уреди и съоръжения в съответствие с изискванията на противопожарните строително-технически норми и с лични защитни средства в съответствие с изискванията на Правилника за техническа експлоатация (ПТЕ) и Правилника за безопасност на труда (ПБТ).

Чл. I-1-31. Присъединяването на електрическите уредби трябва да се съгласува и разрешава от електроснабдителните организации в съответствие със Закона за електростопанството и Правилника за неговото приложение и с технически условия, които трябва да съдържат:

- необходимостта от разработване на варианти;

- данни за други потребители в района на проектирания обект;

- място на присъединяване и режим на напреженията;

- избор на напрежението на новоизгражданите електропроводи и средства за регулирането му; разработване на варианти за броя на електропроводите, сеченията и трасетата;

- обосновка на необходимостта от усилване на съществуващата мрежа, предизвикани от изграждането на новия обект;

- специфични изисквания но отношение на уредбите, към които се присъединяват захранващите електропроводи от електроенергийната система;

- стойности на токовете на късо съединение;

- изисквания към релейната защита, автоматиката, изолацията и защитата от пренапрежения;

- мероприятия за подобряване на коефициента на мощността;

- изисквания по отношение отчитането на електрическата енергия;

- изисквания към спомагателните съоръжения;

- съгласуване на проектите със заинтересованите ведомства.

Чл. I-2-1. Тази глава от Правилника се отнася до общите изисквания към разпределителните мрежи.

Чл. I-2-2. Разпределителна мрежа е електрическата мрежа за средно и ниско напрежение (Ср.Н и НН), захранваща отделни трансформаторни постове и въводи към електрическите уредби на потребители.

Чл. I-2-3. Източник на захранване се нарича разпределителна уредба на генераторно напрежение в електрическите централи или разпределителната уредба средно напрежение в понижаващата подстанция на електроенергийната система, акумулаторните батерии и генератори с независими първични двигатели (дизелови, бензинови и др.).

Чл. I-2-4. (1) Независими източници за захранване са източниците на захранване, чието напрежение се запазва при отпадане на напрежението от другите захранващи източници.

(2) Разпределителните уредби на две електрически централи или подстанции, а също две секции от разпределителната уредба 110 кV/Ср.Н на една електрическа централа или подстанция се приемат за два независими източника при едновременното спазване на условията:

- всяка секция да има захранване от един генератор или трансформатор;

- секциите да са отделени помежду си с нормално отворен или затворен прекъсвач.

(3) Разпределителна уредба, към която е присъединена акумулаторна батерия или генератор с независим първичен двигател, трябва да се смята за независим източник на захранване.

Чл. I-2-5. Въпросите за електроснабдяване на потребителите, както и изборът на броя и разположението на подстанциите трябва да се решават комплексно, като се вземе пред вид състоянието на електроенергийната система в дадения район.

Чл. I-2-6. Проектирането на разпределителните мрежи трябва да се извършва по такъв начин, че да се постигат възможно най-икономични решения, като се удовлетворяват изискванията на настоящия Правилник и се създадат условия за по-нататъшно развитие на мрежата.

Чл. I-2-7. Номиналните напрежения на разпределителните мрежи трябва да отговарят на БДС 4709.

Чл. I-2-8. Проектирането на разпределителните мрежи трябва да се извършва по такъв начин, че отклоненията и колебанията на напрежението, изкривяването на формата на напрежението вследствие на хармоници и несиметрията на напрежението на клемите на потребителите на електрическа енергия да се намират в допустимите граници, дадени в БДС 10594.

Чл. I-2-9. Регулирането на напрежението настрана средно напрежение на двунамотъчните трансформатори на подстанциите 110 КV/Ср.Н трябва да се осъществява автоматично и съобразно с изменение на натоварването.

Чл. I-2-10. (1) По отношение на изискванията за непрекъснато захранване на потребителите с електрическа енергия те се разделят на четири категории: нулева, първа, втора и трета.

(2) За намаляване на разходите за резервиране се препоръчва определянето на категориите па потребителите на електрическа енергия да се извършва поотделно за всеки потребител вместо за обектите като цяло.

Чл. I-2-11. (1) Потребители на електрическа енергия нулева категория са тези, чието прекъсване води до опасност за живота на хора и до повреда на скъпи съоръжения, като например: аварийното осветление в места, в които се събират много хора (театри, кина, хотели, стадиони, болници и др.), специалните инсталации в операционни и родилни блокове, отделения за реанимация и интензивно лечение и др., противопожарните помпи и сигнализационните системи за пожар, специалните инсталации в жилищните блокове със 17 етажа и повече (сигнални лампи за авиацията, евакуационно стълбищно осветление, устройства за отваряне на димните стълбищни люкове, асансьори и др.), средства за информация на населението, системи за безаварийно спиране на производствени процеси.

(2) Потребителите на електрическа енергия от нулева категория трябва да се захранват от два или повече независими източници.

(3) Причисляването на даден потребител към нулева категория, определянето на специалните изисквания към захранването му и на независимите източници трябва да се извършва въз основа на настоящия Правилник и на други нормативни документи.

Чл. I-2-12. (1) Потребители на електрическа енергия първа категория са тези, чието прекъсване води до значителни загуби за народното стопанство, масов брак на продукция, разстройване на сложни технологични процеси, нарушаване работата на много важни комунални обекти на населени места.

(2) Захранване на потребителите от първа категория трябва да се извършва от два независими източника. При разделна работа на двата независими източника и при отпадане на единия от тях прехвърлянето към другия източник трябва да се извършва автоматично.

Чл. I-2-13. (1) Потребители на електрическа енергия втора категория са тези, чието прекъсване води до спиране на производството на масова продукция, престой на работници, съоръжения и промишлен транспорт, нарушаване па нормалните условия на живот на голям брой хора.

(2) Към втора категория се причисляват и потребителите на жилищните блокове от 5 до 16 етажа, на жилищните блокове със 17 етажа и по-високи, с изключение па тези причислени към нулева категория.

(3) Захранването на потребителите от втора категория трябва да се извършва от два независими източника, като при отпадане на единия от тях прехвърлянето към другия се извършва посредством превключвания от дежурния персонал или подвижна оперативна бригада.

Чл. I-2-14. (1) Потребители на електрическа енергия трета категория са всички останали, които не влизат в нулева, първа или втора категория.

(2) Захранването на потребителите от трета категория се извършва от един източник.

Чл. I-2-15. (1) Допустимото претоварване на трансформатори 110 кV/Ср.Н и Ср.Н/НН за комунално-битов товар, при което практически не се намалява трайността на тяхната изолация, е:

- при номинален работен режим - 30 %;

- при авариен режим с продължителност до един месец - 50 %.

(2) При друг характер на товара допустимото претоварване

на трансформаторите се определя от БДС 10521.

Чл. I-2-16. (1) Електрическите мрежи средно напрежение трябва да работят с изолиран или заземен през дъгогасителен реактор или активно съпротивление звезден център.

(2) Заземяването на звездния център е необходимо, когато капацитивният ток при земно съединение е по-голям от 10 А.

(3) Начинът на заземяване на звездния център се избира в зависимост от вида на мрежата и съотношението на кабелната и въздушна част, както следва:

а) въздушни мрежи - чрез дъгогасителен реактор или комбинирано (дъгогасителен реактор и активно съпротивление);

б) кабелни мрежи - чрез активно съпротивление;

в) смесени мрежи - чрез активно съпротивление, когато кабелната част е по-голяма от 40 % от общата дължина на мрежата, и комбинирано (дъгогасителен реактор и активно съпротивление), когато кабелната част от мрежата е по-малка от 40 %.

(4) Електрическите мрежи 6-20 кV с директно присъединени генератори и двигатели трябва да работят:

а) при капацитивен ток на земно съединение до 5 А - с изолиран звезден център;

б) при капацитивен ток на земно съединение над 5 А - съгласно изискванията на (3).

(5) При ток на земно съединение 50 А и повече се препоръчва да се поставят не по малко от два дъгогасителни реактора.

Чл. I-2-17. (1) Електрическите мрежи с напрежение до 1000 V могат да бъдат както с директно заземен, така и с изолиран звезден център, а електрическите мрежи за постоянен ток - с директно заземена или изолирана средна точка.

(2) В четирипроводни мрежи за променлив ток има трипроводни мрежи за постоянен ток е задължително директното заземяване на звездния център или средната точка.

(3) В електрическите мрежи с номинално напрежение 500 или 660 V звездният център трябва да бъде изолиран.

(4) Електрическите мрежи с изолиран звезден център трябва да се използуват при повишени изисквания за безопасност при условие, че е осигурен контрол на изолацията на мрежата, изправност на пробивните предпазители и автоматично изключване на участъците от мрежата със земно съединение.

Чл. I-3-1. (1) Тази глава от Правилника се отнася до избора на сечението на проводниците и кабелите с напрежение до 20 kV според условията на нагряване с оглед да се избегне недопустимо топлинно стареене на изолацията.

(2) Действителното токово натоварване на проводниците и кабелите може да бъде по-ниско с оглед допустимия пад на напрежението, необходимостта от резервиране, изискванията за икономична работа и др.

Чл. I-3-2. Температурата на жилата на проводниците и кабелите при работни условия не трябва да надвишава тяхната максимално допустима температура.

Чл. I-3-3. При околна температура, която се различава от тази, при която е даден допустимият ток, последният трябва да се умножи с корекционен коефициент, чиято стойност се пресмята по формулата

Чл. I-3-4. (1) Допустимият ток на проводници за вътрешни инсталации с изолация от поливинилхлорид и при условия на полагане в съответствие с табл. I-3-1 е даден в табл. I-3-2 и I-3-3.

Таблица I-3-1

Влияние на начина на полагане на проводниците върху техния допустим ток

Таблица I-3-2

Допустим ток на натоварване на едножилни и многожилни проводници с медни или алуминиеви жила, с изолация от поливинилхлорид при условия на полагане в съответствие с т. I-5 от табл. I-3-1. Температура на жилата 70 градуса С и околна температура 25 градуса С

(2) При ползуване на табл. I-3-1 - I-3-3 трябва да се има пред вид следното:

1. Размерите на тръбата или кожуха трябва да са такива, че да позволяват лесно полагане на проводниците в тях.

2. Напречното сечение на канала е много по-голямо в сравнение с напречното сечение на инсталираните в него проводници или тръби.

Чл. I-3-5. (1) Допустимият ток на натоварване на едножилните и многожилните проводници, разположени в един или няколко пласта, се определя, като се ползуват корекционните коефициенти, дадени в табл. I-3-4. За едножилните проводници за база се приема допустимият ток за два проводника, а за многожилните - за три (табл. I-3-2 и табл. I-3-3).

(2) Корекционни коефициенти не се прилагат за определяне на допустимия ток, когато разстоянието между проводниците ц по-голямо от удвоения им диаметър.

Чл. I-3-6. (1) Допустимият ток при трифазните четирипроводникови линии със симетрично натоварване се определя както при три натоварени проводника, тъй като през нулевия проводник нормално не протича ток.

(2) Допустимият ток на натоварване на трифазните четирипроводникови линии с несиметрично натоварване се определя, като допустимият ток за три натоварени проводника се умножи с корекционен коефициент, равен на 0,9, при условие, че през тленни проводник нормално протича ток, близък до този на фактите проводници.

(3) Разрешава се оразмеряването на медни проводници до 6 mm да става на базата на еквивалентния продължителен товар.

Таблица I-3-3

Допустим ток на натоварване на едножилни и многожилни проводници с медни или алуминиеви жила, с изолация от поливинилхлорид при условия на полагане в съответствие с т. 6-10 от табл. I-3-1.

Температура на жилата 70 градуса С и околна температура 25 градуса С

Чл. I-3-7. (1) Допустимият ток на натоварване на кабели за напрежение до 20 кV е даден в табл. I-3-5 до I-3-8.

(2) Посоченият допустим ток на натоварване в табл. I-3-5 за кабели, положени на открито със сечение 10 кв. мм и повече, важи и за преносими кабели за напрежение до 1000 V с поливинилхлоридна или гумена изолация.

Таблица I-3-4

Корекционни коефициенти за допустимия ток на натоварване на проводници, разположени в един или няколко пласта

Таблица I-3-5

Допустим ток на натоварване на трижилни кабели за напрежение до 1000 V с изолация от поливинилхлорид, положени в тръба, на открито или директно в земя.

Температура на жилата 70 градуса С, температура на почвата 20 градуса С; термично съпротивление на почвата 100 градуса С ст W(-1); температура на околния въздух 25 градуса С

Таблица I-3-6

Допустим ток на натоварване на трижилни кабели 6 kV с изолация от поливинилхлорид и на три допрени едножилни кабели 10-20 kV с изолация от полиетилен, положени директно в земя или открито

Температура на жилата 70 градуса С; температура на почвата 20 градуса С; термично съпротивление на почвата 100 градуса С ст W(-1), температура на околния въздух 25 градуса С

Таблица I-3-7

Допустим ток на натоварване на трижилни кабели за напрежение 6 и 10 kV с хартиено импрегнирана изолация с обща метална обвивка на трите жила и на кабели с напрежение 20 kV с хартиено импрегнирана изолация с отделна обвивка на всяко жило, положени в тръба в земя. Температура на жилата 65, 60 и 50 градуса С при напрежение 6, 10 и 20 kV, температура на почвата 20 градуса С; термично съпротивление на почвата 100 градуса С ст W(-1)

Таблица I-3-8

Допустим ток на натоварване на трижилни кабели за напрежение 6 и 10 kV с хартиено импрегнирана изолация с обща метална обвивка на трите жила и на кабели с напрежение 20 kV с хартиено импрегнирана изолация с отделна метална обвивка на всяко жило, положени директно в земя. Температура на жилата 65, 60 и 50 градуса С при напрежение съответно 6, 10 и 20 kV, температура на почвата 20 градуса С; термично съпротивление на почвата 100 градуса С ст W(-1)

Чл. I-3-8. Допустимият ток на трифазните четирижилни кабели за ниско напрежение се определя съгласно изискванията на чл. I-3-6.

Чл. I-3-9. При полагана на няколко кабела в един пакет от тръби в земя допустимият ток на кабелите се определя по специална методика.

Чл. I-3-10. Допустимият ток на натоварване на положени няколко кабела в земята (директно или в тръби) се определя, като се вземат пред вид корекционните коефициенти, дадени в табл. I-3-9.

Таблица I-3-9

Корекционни коефициенти за допустим ток на натоварване в зависимост от броя на работещите кабели, които са положени в земята един до друг във и без тръби

Чл. I-4-1. Тази глава от правилника се отнася за избора на електрическите апарати, тоководещите части и носещите конструкции по условията на късо съединение (к. с.).

Чл. I-4-2. (1) Изборът на електрическите апарати, тоководещите части и носещите конструкция по условията на к. с. трябва да се извършва въз основа на БДС 7685 и стандартите за съответните електрически съоръжения.

(2) Определянето на натоварването при к. с. се извършва за възможно най-тежките работни условия. Допускат се изключения, ако околната среда не е пожароопасна или взривоопасна, като например:

а) разрешава се да не се избират по условията на к. с. токови трансформатори във веригите с напрежение до 20 kV, ако това налага увеличаване на коефициента на трансформация, при което не може да бъде осигурен необходимият клас на точност за присъединените измерителни апарати, например търговски електромери;

б) разрешава се да не се избират по условията на к. с. радиални кабелни линия с напрежение до 20 кV, ако това налага използуването на неоправдано големи сечения и ако е възможна лесна подмяна на повредения кабел;

в) разрешава се да не се взема пред вид удължаването на времето за протичане на тока на к. с. при кабелните линии с напрежение до 20 кV при отказ на основната релейна защита;

г) разрешава се изборът на сечението на два или повече кабели, положени с пакет с напрежение до 20 кV, по условията на к. с. непосредствено след пакета;

д) разрешава се да не се отчита увеличаването на тока на к. с. при разделна работа на два или повече източници на захранване при тяхното включване в паралел при извършване на оперативните превключвания.

Чл. I-4-3. (1) Електрическите апарати, разположени в отклонения от събирателните шини преди токоограничаващи реактори, се проверяват по условията на к. с. след токоограничаващпя реактор при условие, че електрическите апарати са отделени от събирателните шини с разделящи прегради.

(2) Шините и електрическите апарати, разположени преди разделящите прегради, се проверяват по условията на к. с. преди токоограничаващин реактор.

Чл. I-4-4. Температурата па токозодещите части при к. с. не трябва да бъде по-висока от стойностите, дадени в табл. I-4-1.

Таблица I-4-1

Допустими температури на тоководещите части при к. с. по БДС

Чл. I-4-5. (1) Механичните напрежения при к. с. в ръбовите нишки на опасното сечение на твърди проводници не трябва да бъдат по-големи от напрежението на провлачане на материала.

(2) За пълно използуване на носещата способност на проводника се разрешава въз всички нишки на опасното сечение

Чл. I-4-6. Механичните сили при к. с., които шините упражняват върху подпорните изолатори, трябва да бъдат с 10 % по-малки от силата на огъване, с което индивидуално се изпитва всеки изолатор.

Чл. I-5-1. Тази глава от правилника се отнася за измерването на електрическата енергия.

Чл. I-5-2. (1) Търговско измерване на електрическата енергия е измерването на произведената, продадената или закупената електрическа енергия на и от предприятията и от други електроенергийни системи, продадената за собствени нужди на централите и електрическите подстанции и продадената на потребителите.

(2) Разплащането на електрическата енергия трябва да става съобразно с действуващата тарифа.

Чл. I-5-3. Измерването на електрическата енергия трябва да осигурява възможност за определяне количеството на:

(1) произведената електрическа енергия от генераторите на електрическите централи;

(2) потребената електрическа енергия за собствени нужди на електрическите централи и подстанции;

(3) продадената електрическа енергия от електрическите централи в разпределителните мрежи;

(4) продадената или закупената електрическа енергия във или от други електроенергийни системи;

(5) продадената електрическа енергия на потребителите.

Чл. I-5-4. (1) При търговско измерване на електрическата енергия на потребителите с максимална работна мощност, по-голяма от 500 кW, трябва да се поставят апарати за регистриране на усреднената активна мощност.

(2) Регистрирането на усреднената активна мощност трябва да се осъществява за интервалите 15, 30, 45 или 60 min.

Чл. I-5-5. Препоръчва се да се поставят апарати за регистриране на усреднената мощност на страна 110 кV на всички трансформатори и всички електропроводи 400, 220 и 110 кV.

Чл. I-5-6. (1) Техническо (контролно) измерване на електрическата енергия е измерването, по което не се извършва разплащане на електрическата енергия, а то служи само за контрол.

(2) Електромерите, предназначени за техническо измерване, се наричат контролни.

Чл. I-5-7. (1) Електромери за търговско измерване на електрическата енергия трябва да се поставят на границата на електрическите съоръжения между електропроизводствените и електроснабдителните предприятия, между отделните електроснабдителни предприятия и между електроснабдителните предприятия и потребителите на електрическа енергия.

(2) За търговско измерване на активната електрическа енергия на всички генератори трябва да се поставят импулсни електромери и при наличието на два и повече генератори в една електрическа централа трябва да се монтират сумарни електромери и апарати за регистриране на усреднената активна мощност в интервалите 15, 30, 45 и 60 min.

(3) Когато промишлени предприятия се захранват с електрическа енергия чрез радиални линии Ср. Н., търговското измерване трябва да се извършва в началото на радиалната линия.

(4) Когато търговското измерване трябва да се извършва в трансформаторни постове и възлови подстанции, електромерите се поставят, както следва:

а) при трансформатори с мощност над 400 kVА - на първичната страна;

б) при трансформатори с мощност 400 kVА и по-малка - на вторичната страна.

Чл. I-5-8. Търговското измерване па междусистемните връзки трябва да се осъществява посредством комплектни измерителни групи, осигуряващи:

- двупосочно измерване на общата електрическа енергия;

- двупосочно измерване на електрическата енергия по зони (тарифи);

- двупосочно регистрирана на усреднената активна мощност в интервалите 15, 30, 45 или 60 min;

- клас на точност 0,2 или 0,5;

- пред комплектната измерителна група трябва да се монтират технически (контролни) електромери за активна енергия - за двете посоки, които се използуват за отчитане на електрическата енергия, когато се извършват проверки и изпитвания на комплектната група, а по електропровода се извършва обмен на енергия;

- други условия, предвидени по установения ред.

Чл. I-5-9. (1) Електромери за техническо измерване на електрическата енергия трябва да се поставят на всички изходящи линии за напрежение над 1000 V в електрическите централи и подстанции, с изключение на местата, на които се изисква поставянето на търговско измерване.

(2) Препоръчва се в промишлените предприятия да се поставят електромери за техническо измерване по цехове за установяване разхода на електрическата енергия за единица готова продукция.

Чл. I-5-10. (1) Електромерите трябва да отговарят на:

- изискванията на БДС 2279 и 11801. Закона за мерки и измерителни уреди и Закона за електростопанството;

- да имат пломба със съответния държавен знак и година на държавната проверка;

- всички електромери за търговско измерване, преди да бъдат монтирани, трябва да бъдат проверявани в електрическите лаборатории на електроснабдяване, което се удостоверява със знак, поставен върху капака; след монтиране се пломбира капачката на клемовия блок.

(2) Класът на точност на електромерите, сроковете на задължителните държавни проверки, методите за проверки и изпитвания трябва да отговарят на действуващите стандарти.

Чл. I-5-11. Електромерите за търговско измерване на активната електрическа енергия при трифазни линии НН трябва да бъдат четирипроводникови, а при линии Ср. Н и ВН се допуска да бъдат трипроводникови.

Чл. I-5-12. Електромерите за търговско измерване на електрическата енергия, свързани посредством измерителни токови трансформатори Ср. Н и ВН, се присъединяват към намотките на измерителните трансформатори с клас на точност 0,5 заедно с електроизмерителните апарати. Не се допуска свързването на релейни защити във веригите на измерването.

Чл. I-5-13. За захранване на веригите на електромерите за търговско измерване могат да се използуват както еднофазни, така и трифазни напреженови трансформатори с клас на точност 0,2 или 0,5.

Чл. I-5-14. Веригите на електромерите за търговско измерване трябва да бъдат изведени на специални клемореди в близост до електромерите, които да имат приспособление за шунтиране на токовите вериги и за пломбиране на капачката.

Чл. I-5-15. Ръчките на лостовите задвижвания на разединителите на напреженовите трансформатори, към които са присъединени търговските електромери, трябва да имат приспособление за пломбиране.

Чл. I-5-16. Измерването на енергията за битови нужди се извършва с еднофазни и трифазни (четирипроводникови) електромери. Монтажът на електромерите за битови нужди трябва да бъде преден.

Чл. I-5-17. При търговско измерване не се разрешава използуването на електромери с номинален ток, по голям от 50 А. При по-голям ток се използуват токови трансформатори.

Чл. I-5-18. Електромерите трябва да се поставят в сухи помещения, на стени, в ниши, на табла, в шкафове, удобни за обслужване и достъпни за проверка и отчитане по всяко време на денонощието от органите на електроснабдяването.

Чл. I-5-19. (1) На места, където има опасност от механични повреди или замърсяване на електромерите, или в места, достъпни за външни лица (коридори, стълбища и др.), електромерите трябва да се поставят в заключаващ се шкаф с прозорче на височината на цифровите механизми.

(2) Не се разрешава електромери да се поставят в помещения, където по производствени условия температурата може често да превишава + 40 градуса С, а също и на открито. Допуска се електромери да се поставят в неотоплявани помещения и коридори на РУ на електрическите централи и подстанции, а също и в шкафове за открит монтаж. През зимни дни трябва да се предвижда отопление на шкафовете. Отопление не се изисква за трифазни електромери, предназначени да работят при температура на околния въздух - 15 до + 25 градуса С.

(3) Електромерите, предназначени за измерване на електрическата енергия от генераторите на електрическите централи, трябва да се монтират в помещения със средна температура на околния въздух от + 15 до + 25 градуса С.

Чл. I-5-20. Конструкциите и размерите на шкафовете, нишите и таблата трябва да позволяват свободно да се свалят и поставят електромерите и да се заменят с други с по-големи външни размери.

Чл. I-5-21. Всички прикрепителни винтове на електромерите трябва да могат да се свалят и поставят от лицевата страна на електромера.

Чл. I-5-22. Разстоянията на електромерите до съседните тоководещи части трябва да бъде достатъчно с оглед безопасното отчитане, изпитване, демонтиране и монтиране на електромерите.

Чл. I-5-23. При свързване на трифазните електромери тоководещите проводници към и от електромера трябва да се оставят с резерв от 100-120 мм.

Чл. I-5-24. Изолационната обвивка на нулевия проводник трябва да бъде оцветена в сив цвят.

Чл. I-5-25. За безопасно монтиране и демонтиране на електромерите при напрежение 380 V трябва пред електромерите да се поставят лостови прекъсвачи или автомати за прекъсване на напрежението.

Чл. I-5-26. При свързване на електромерите към измерителни трансформатори проводниците на отделните вериги трябва да бъдат различно оцветени.

Чл. I-5-27. Минимално допустимото сечение на проводниците за напреженовите вериги трябва да бъде 1,5 кв. мм при едножични медни проводници и 2,5 кв. мм при алуминиеви едножични проводници с допустим пад на напрежението до 0,5 %.

Чл. I-5-28. Минимално допустимо сечение на проводниците за токовите вериги е 2,5 кв. мм при едножичен меден проводник и 4 кв. мм при едножичен алуминиев проводник.

Чл. I-5-29. На електромерите за търговско измерване, монтирани на едно табло, на всеки електромер трябва да се поставя надпис с наименованието на отделните присъединения.

Чл. I-6-1. Тази глава от правилника се отнася за измерванията, които се извършват с помощта на стационарни електроизмерителни апарати.

Чл. I-6-2. Всички монтирани електроизмерителни апарати трябва да имат приспособления за пломбиране.

Чл. I-6-3. Монтираните електроизмерителни апарати трябва да отговарят на следните изисквания:

1. Показващите и регистриращите апарати трябва да бъдат с клас на точност от 1,0 до 2,5.

2. Класът на точността на шунтовете, добавъчните съпротивления и измерителните трансформатори трябва да бъде не по-нисък от посочения в табл. I-6-1.

3. Скалата на електроизмерителннте апарати трябва да се избира, като се вземат пред вид най-големите продължителни стойности на измерваните величини.

4. Във вериги, където са възможни краткотрайни токови претоварвания (двигатели със съединен накъсо ротор, трансформатори и др.), трябва да се използуват амперметри със скала, която допуска претоварване.

Таблица I-6-1

Клас на точност на измерителните апарати

* Стойностите, посочени в скобки, се допускат по изключение.

Чл. I-6-4. (1) При променливи токове и напрежение с по-големи стойности от номиналните на електроизмерителните апарати трябва да се използуват измерителни трансформатори.

(2) При избора на коефициента на трансформация па токовите трансформатори трябва да се взема пред вид възможността за продължително претоварване на електрическите съоръжения, токът на които се измерва.

(3) Препоръчва се коефициентът на трансформация на токовите трансформатори да бъде по възможност най-малък с оглед показанията на амперметрите да са в границите от 50 до 75 % от обхвата на скалата.

Чл. I-6-5. (1) В електрическите уредби за постоянен ток се разрешава да се използуват амперметри, включени посредством открит шунт.

(2) При нужда (при големи стойности на измервания ток или във вериги с напрежение над 660 V) амперметрите могат да се включват посредством специални трансформатори за постоянен ток.

(3) При вериги с напрежение над 660 V се разрешава да се използуват амперметри за директно включване. Амперметрите трябва да бъдат разположени по такъв начин, че да осигуряват безопасно обслужване. Цоклите на амперметрите трябва да бъдат боядисани в червеи цвят. На скалите трябва да бъдат нанесени предупредителни знаци.

Чл. I-6-6. (1) Измерването на тока в симетрично натоварените вериги е достатъчно да се извършва посредством един амперметър.

(2) Три амперметъра трябва да се монтират при електрическите съоръжения, при които е възможно продължително несиметрично натоварване, като например:

а) линии с пофазно управление;

б) трифазни четирипроводникови линии, конто захранват силови и осветителни товари;

в) линии, които захранват електропещи.

(3) Три амперметъра трябва да се монтират също на синхронните генератори, компенсаторите и други, които са чувствителни към несиметрията на тока.

Чл. I-6-7. Измерването на напрежението на трифазните вериги се извършва с един волтметър, както следва:

а) при напрежение над 1000 V с голям ток на земно съединение - трите междуфазни напрежения (с превключвател);

б) при всички напрежения с малък ток на земно съединение - едно междуфазно напрежение;

в) при напрежение до 1000 V със заземен звезден център - едно междуфазно напрежение.

Чл. I-6-8. В мрежите с изолиран звезден център или заземен през дъгогасителен реактор и в мрежите за постоянен ток с изолирана средна точка трябва да се монтират устройства за контрол на изолацията.

Чл. I-6-9. Видът на електроизмерителните апарати и местата на тяхното поставяне трябва да се определят по такъв начин, че да предоставят необходимата информация за осигуряване правилната работа на електрическите уредби.

Чл. I-6-10. (1) Показващите апарати на таблата трябва да се поставят на височина от 1,2 до 2,2 м. Показващите апарати с голяма точност или с малки скали трябва да се поставят на височина до 1,7 т.

(2) Регистриращите апарати трябва да се поставят така, че хоризонталната им ос да се намира на височина от 0,6 до 2 м.

Чл. I-6-11. Корпусите на електроизмерителните апарати, поставени върху заземени метални конструкции, не подлежат на заземяване.

Чл. I-7-1. Тази глава от Правилника се отнася за общите изисквания за защита срещу поражения от електрически ток в електрическите уредби. Допълнителните изисквания в съответствие със спецификата на различните уредби са дадени в съответните глави на Правилника.

Чл. I-7-2. Защита срещу поражения от електрически ток е системата от организационни и технически мероприятия и средства, която осигурява защита от вредните и опасните въздействия на електрическия ток при преминаване през човешкото тяло.

Чл. I-7-3. Защита срещу директен допир е защитата, с която се предотвратяват поражения от електрически ток поради допиране или опасно приближаване до части под напрежение.

Чл. I-7-4. Защита срещу индиректен допир е защитата, с която се предотвратяват поражения от електрически ток поради възникване на опасни напрежения на частите, които нормално не се намират под напрежение.

Чл. I-7-5. Електрическо корпусно съединение (корпусно съединение) е случайното електрическо съединение на част под напрежение с част, която нормално не се намира под напрежение.

Чл. I-7-6. Напрежение на корпуса (корпусно напрежение) е напрежението, което се появява при повреда па изолацията между достъпни за допиране части, които нормално не се намират под напрежение, и една достатъчно отдалечена точка от земната повърхност или между такива части и други токопроводими части с нулев потенциал.

Чл. I-7-7. Напрежение при допир (допирно напрежение) е напрежението, на чието действие може да бъде подложен човек при допиране.

Чл. I-7-8. Допустимо напрежение при допир (допустимо допирно напрежение) е най-високото напрежение при допиране, което не е свързано с опасности за човека при съответните условия на околната среда.

Чл. I-7-9. Крачно напрежение е напрежението между две точки от земната повърхност, разположени на разстояние 1 м една от друга, радиално по посока към заземителя, през който протича електрически ток.

Чл. I-7-10. Ток на земно съединение е токът, който протича през земята в мястото на повредата на изолацията.

Чл. I-7-11. Електрически уредби с голям ток на земно съединение са уредбите с напрежение над 1000 V, в които еднофазният ток на земно съединение е над 500 А.

Чл. I-7-12. Електрически уредби с малък ток на земно съединение са уредбите с напрежение над 1000 V, в които еднофазният ток на земно съединение е до 500 А.

Чл. I-7-13. Директно заземен звезден център е звездният център на генератор или трансформатор, който е присъединен към заземителна инсталация непосредствено или чрез малко съпротивление, например токов трансформатор.

Чл. I-7-14. Изолиран звезден център е звездният център на генератор или трансформатор, който не е присъединен към заземителна инсталация или е присъединен към такава чрез напреженови трансформатори, чрез апарати за компенсиране на капацитивния ток на мрежата или чрез други апарати с голямо съпротивление.

Чл. I-7-15. Заземяване е създаването на електрическа връзка на част от електрическата уредба със заземителя или заземителната инсталация.

Чл. I-7-16. Защитно заземяване е заземяването на части, които подлежат на защита срещу индиректен допир при спазване на допълнителни изисквания.

Чл. I-7-17. Зануляване е свързването на части на електрическата уредба, които подлежат на защита срещу индиректен допир, с многократно заземения нулев (в мрежите за постоянен ток-среден) проводник при спазване на допълнителни изисквания, определени от ПБТ.

Чл. I-7-18. Защитно изравняване на потенциалите е взаимното свързване и заземяване на части от електрическата уредба, които подлежат за защита срещу индиректен допир.

Чл. I-7-19. Защитно изолиране е отделянето на частите под напрежение от частите, които подлежат на защита срещу индиректен допир с двойна или усилена изолация.

Чл. I-7-20. Защитно разделяне е сигурното електрическо отделяне на определен токов кръг от захранващата мрежа и от земята за осъществяване на защитата срещу индиректен допир.

Чл. I-7-21. Безопасно свръхниско напрежение е достатъчно ниското напрежение, което се използува за намаляване на опасността от поражение от електрически ток. Безопасното свръхниско напрежение се получава от източници, които отговарят на специални изисквания съгласно ПБТ.

Чл. I-7-22. Защитно изключване е автоматичното изключване на всички полюси или фази на захранващото напрежение чрез специални устройства при намаляване на съпротивлението на мрежата, при поява на опасно напрежение или ток на утечка, поради повреда на изолацията.

Чл. I-7-23. Защитен прекъсвач е прекъсвачът, който изключва при достигане на определена стойност на тока на утечка или на корпусното напрежение.

Чл. I-7-24. Основна (работна) изолация е изолацията, необходима за осигуряване на нормална работа на електрическата уредба и за основна защита срещу индиректен допир.

Чл. I-7-25. Допълнителна изолация е независимата изолация, поставена допълнително към основната изолация и служеща за защита срещу индиректен допир при повреда на основната изолация.

Чл. I-7-26. Двойна изолация е изолацията, която съдържа основна и допълнителна изолация, отделени една от друга.

Чл. I-7-27. Усилена изолация е подобрената основна изолация, равностойна по диелектрични и механични качества на двойната изолация.

Чл. I-7-28. (1) Клас на защита срещу поражения от електрически ток - служи за изразяване на начина на електрообезопасяването при електротехнически изделия за напрежение до 1000 V.

(2) Изделие от клас I е изделие, което има навсякъде основна изолация и има защитна клема. Изделията от клас I могат да имат части с двойна или усилена изолация или части, които работят при безопасно свръхниско напрежение.

(3) Изделие от клас II е изделие, което има навсякъде двойна или усилена изолация и няма защитна клема. Изделията от клас II могат да имат части, които работят при безопасно свръхниско напрежение.

(4) Изделие от клас III е изделие, което е предназначено да работи само при безопасно свръхниско напрежение. Изделията от клас III нямат вътрешни вериги за напрежение, по-високо от номиналното, и нямат защитни клеми.

Чл. I-7-29. Трансформатор за защитно разделяне (разделящ трансформатор) е трансформаторът, който служи за сигурно електрическо отделяне на дадена токова верига от захранващата мрежа.

Чл. I-7-30. Защитен проводник е проводникът, който се използува само за осъществяване на защитна верига при защитата срещу индиректен допир.

Чл. I-7-31. Защитна клема е клемата, която служи само за свързване на защитни проводници.

Чл. I-7-32. Частите на електрическите уредби за напрежения до и над 1000 V, които нормално се намират под напрежение, опасно за човека, трябва да се изолират, разполагат или ограждат по такъв начин, че да не бъде възможно на хора без използуване на помощни средства и на полезни животни да се приближават на опасно разстояние или да се допират до тези части.

Чл. I-7-33. Защита срещу директен допир може да не се прилага:

- в електрически уредби за напрежение до 24 V (постоянно или променливо);

- при особени условия на действие, например при заваръчни и галванотехнически уредби, изпитателни стендове и др. В такива случаи за осигуряване на безопасността трябва да се използуват лични защитни средства за изолиране на краката и ръцете, изолиране на цялото работно място, изолирани инструменти и др.

Чл. I-7-34. (1) Възникването на опасни допирни напрежения в електрически уредби трябва да се предотвратява преди всичко чрез качествено и сигурно изпълнение на електрическата изолация.

(2) На защита срещу индиректен допир не подлежат:

- електрически уредби с напрежение до 250 V спрямо земя, които се захранват от източници с вътрешно съпротивление, по-голямо от 10 килоома, или с мощност, по-малка или равна на 2 VА;

- метални обвивки на проводници и кабели и металните носачи на кабелите и свързаните с тях метални части в електрическите уредби с напрежение до 1000 V.

Чл. I-7-35. Мероприятията за защита срещу индиректен допир трябва да се прилагат таке, че да бъдат ефективни. Прилагането на комбинации от различни мероприятия не трябва да намалява ефективността на всяко от тях.

Чл. I-7-36. (1) Най-високото допустимо напрежение при допир е 50 V при променливо напрежение и 100 V при постоянно напрежение. Когато пулсациите на изправеното напрежение са над 10 %, допустимото напрежение при допир е 50 V.

(2) Най-високото допустимо напрежение при допир за деца до 16 г. и полезни животни е 24 V (променливо или постоянно).

Чл. I-7-37. Допустимите напрежения при допир се ограничават в зависимост от характеристиката на средата по отношение на опасността от поражения от електрически ток, както следва:

- в среда с особена опасност и на открито - до 24 V променливо или до 50 V постоянно;

- при работа в котли, резервоари, кладенци и др. подобни - до 12 V променливо или до 24 V постоянно.

Чл. I-7-38. (1) За естествени заземители могат да се използуват:

- положените в земята водопроводни и други метални тръбопроводи, с изключение на тръбопроводите за горими течности, горими или взривоопасни газове, а също и тръбопроводите, покрити с изолация за защита от корозия;

- металните конструкции и арматурата на стоманобетонни те конструкции на сградите и съоръженията, които имат връзка със земята;

- металните шпунтове на хидротехническите съоръжения;

- оловните обвивки на кабелите, положени в земята; не се допуска използуването на алуминиевите обвивки на кабелите и неизолирани алуминиеви проводници за естествени заземители.

(2) Когато обвивките на кабелите служат като естествени заземители, те трябва да се имат пред вид пои изчисляване на заземителните инсталации само тогава, когато кабелите са най-малко два.

(3) За заземители на електрически съоръжения и апарати се препоръчва да се използуват и стълбовете па изходящите електропроводи, когато са свързани със заземителната инсталация на уредбата посредством гръмозащитно въже при положение, че то не е изолирано от стълбовете.

Чл. I-7-39. Естествените заземители трябва да бъдат свързани в различни места със заземяващите инсталации на електрическата уредба най-малко с два проводника.

Чл. I-7-40. Специфичното съпротивление на почвата, в която се предвижда да бъдат положени изкуствени заземители, трябва да се определи чрез измерване, като се вземат пред вид сезонните му изменения. За изчислително съпротивление се приема най-неблагоприятната стойност.

Чл. I-7-41. (1) За изкуствени заземители трябва да се използуват стоманени тръби, ленти, профили, прътове и др.

(2) Когато съществува опасност от интензивна корозия, трябва да се използуват помеднени или поцинковани заземители.

(3) Положените в земята заземители и защитни проводници не трябва да бъдат боядисани.

(4) Не се допуска полагането на неизолирани алуминиеви проводници в земята и използуването им като заземители.

Чл. I-7-42. На защита срещу индиректен допир подлежат:

- корпусите на въртящите се електрически машини, трансформаторите, електрическите апарати, осветителните тела и др.;

- задвижваните механизми и приспособления на електрическите апарати;

- металните конструкции на комплектните комутационни устройства (разпределителни и командни табла, електрически шкафове и др.);

- металните корпуси на подвижните и преносимите електропотребители;

- вторичните намотки на измерителните трансформатори.

Чл. I-7-43. На защита срещу индиректен допир не подлежат:

- арматурите на висящите и подпорните изолатори, конзолите и осветителните тела, монтирани на дървените стълбове;

- елементи на електрически уредби, които са свързани електрически с други елементи, за които е осигурена защитата срещу индиректен допир:

- релсовите пътища, които излизат вън от териториите на електрическите централи, подстанции, разпределителни уредби и промишлени предприятия;

- елементите на електрическите уредби, които са защитно изолирани (с двойна или усилена изолация), защитно разделени посредством специални трансформатори) или нямат вериги с напрежение, по-високо от 42 V (променливо) или 48 V (постоянно).

Чл. I-7-44. (1) Защитните клеми трябва да служат само за свързване на защитни проводници към частите, които подлежат на защита срещу индиректен допир. Те не трябва да изпълняват каквито и да било други функции, например крепежни.

(2) Измененията на работната температура, сътресения, удари и вибрации не трябва да влияят върху качеството на електрическото съединение при защитните клеми.

(3) Всяка отделно разположена защитна клема трябва да бъде означена със знак "земя" по БДС 5768. Специалните шини, планки и други с по-голям брой защитни клеми трябва да се означават с един знак, разположен на шината (плавката) или в непосредствена близост до нея.

(4) Защитните клеми трябва да отговарят на БДС 12001.

Чл. I-7-45. (1) При нормално състояние на изолацията на електрическите уредби през защитните проводници не трябва да протича работен ток.

(2) Допуска се през защитните или помощните защитни проводници да протича ток в случаите, когато този ток се използува за контролиране на изправността на защитната верига.

(3) Защитните проводници, които са разположени въз вътрешността на електрическите машини и съоръжения, трябва да бъдат изолирани, като изолацията им трябва да бъде равностойна на изолацията на тоководещите проводници.

(4) Защитните проводници, които са разположени извън машините и съоръженията, могат да бъдат както изолирани, така и неизолирани.

Чл. I-7-46. Оразмеряването на сеченията на защитните проводници трябва да се извършва в съответствие с изискванията за ефективност на съответното защитно мероприятие. Минималните сечения на защитните проводници са дадени в табл. I-7-1. При сечения на тоководещите проводници до 16 кв. мм защитните проводници трябва да имат сечение, равно на това на тоководещите проводници.

Таблица I-7-1

Минимални сечения на медни и алуминиеви защитни проводници

Чл. I-7-47. (1) Металните конструктивни части на електрическите уредби могат да се използуват като защитни проводници при условие, че не се намалява ефективността на съответното защитно мероприятие.

(2) За защитни проводници могат да се използуват още:

- стоманени тръби, в които се полагат тоководещите проводници;

- алуминиевите обвивки на кабелите;

- открито положените метални тръбопроводи с различно предназначение, с изключение на тръбопроводите за пожаро- и взривоопасни смеси, за канализация и за централно отопление.

Чл. I-7-48. За защитни проводници не трябва да се използуват:

- металните обвивки на тръбните проводници;

- металните обвивки на белите бергманови тръби;

- оловните обвивки на кабелите.

Чл. I-7-49. Защитните проводници трябва ла имат цветна маркировка посредством жълти и зелени ивици.

Чл. I-7-50. Защитните проводници трябва да отговарят на изискванията на БДС 11999.

Чл. I-7-51. Защитните проводници трябва да се свързват помежду си чрез защитни клеми или чрез заварка. Дължината на заваръчния шев трябва да бъде равна на двойната ширина при правоъгълно сечение или на шесткратния диаметър при кръгло сечение.

Чл. I-7-52. Когато за защитни проводници се използуват стоманени тръби, в които се полагат тоководещите проводници, трябва да бъде осигурена качествена електрическа връзка както между отделните тръби, така и между тръбите и корпусите на електрическите съоръжения, в които се въвеждат тръбите.

Чл. I-7-53. Връзките между защитни проводници и тръбопроводи, използувани като защитни проводници или заземители, трябва да се изпълняват чрез заварка. Когато това не е възможно, трябва да се използуват гривни с антикорозионно покритие. Повърхностите на тръбите в местата, на които се разполагат гривните, трябва да бъдат зачистели до метален блясък. Местата и начинът на свързване трябва да бъдат така избрани, че при ремонт на тръбопроводите да бъде осигурена необходимата електрическа връзка. Когато в тръбопроводите има елементи (кранове, вентили и др.) от изолационен материал, трябва да бъдат предвидени шунтиращи електрически връзки.

Чл. I-7-54. Защитните проводници трябва да се свързват с металните обвивки на кабелите и проводниците чрез спояване. Преди спояването трябва да се осигури механично чрез навиване, гривни или по друг начин.

Чл. I-7-55. (1) В сухи, несъдържащи активни пари или газове помещения се допуска защитните проводници да се полагат непосредствено по стените.

(2) Във влажни, особено влажни помещения и в помещенията, които съдържат разяждащи пари или газове, защитните проводници трябва да се разполагат на разстояние най-малко 10 cm от стените.

Чл. I-7-56. В местата на пресичания на защитните проводници с кабели, тръбопроводи, жп линии, а също и на други места, където е възможно те да бъдат подложени на механични натоварвания, трябва да бъдат взети мерки за предпазване на защитните проводници от повреди.

Чл. I-7-57. В местата, където защитните проводници се въвеждат в сградите, трябва да бъдат поставени специални отличителни знаци.

Чл. I-7-58. За осигуряване на защитата срещу директен допир частите под напрежение трябва да се разполагат извън зоната на ръчния обсег или да се използуват защитни прегради, изолиращи покрития, блокировки или безопасно свръхниско напрежение.

Чл. I-7-59. (1) При разполагане на частите под напрежение извън зоната на ръчния обсег минимално допустимите разстояния са съгласно БДС 14902.

(2) В редица случаи разстоянията трябва да бъдат увеличавани значително в зависимост от конкретните експлоатационни условия. Така например, когато в електрическите уредби се използуват стълби или площадки, при определяне на безопасните разстояния трябва да се предвижда разположението и височината на стълбите или площадките.

Чл. I-7-60. (1) Защитните прегради трябва ефективно да възпрепятствуват допирането до частите под напрежение. Разстоянията между частите, които се намират под напрежение, и защитните прегради трябва да бъдат не по-малки от посочените в табл. I-7-2 и не трябва да се намаляват през време на работа на уредбата, например поради облягане на човек, удари, вибрации и пр. Височината на защитните прегради трябва да бъде не по-малка от 1700 mm.

Таблица I-7-2

(2) Преградите за цялостна защита чрез своята конструкция, размери, начин на поставяне, механична здравина, износоустойчивост и изолационни свойства трябва да възпрепятствуват действително и трайно допирането до частите под напрежение.

(3) Преградите за частична защита трябва да възпрепятствуват приближаване и допиране до частите под напрежение чрез перила, мрежи или по друг подобен начин само откъм страната на обслужването.

(4) Защитни прегради с отвори (решетки, мрежи и др.) може да се използуват, когато е необходимо през време на работа да се наблюдават оградените части или когато е необходимо да се осигури свободен достъп на въздух за охлаждането. Размерите на отворите са съгласно БДС 14902 и табл. I-7-2.

Чл. I-7-61. (1) Корпусите и кожусите на машините и съоръженията също могат да служат за осигуряване на защитата срещу директен допир. Те трябва да осигуряват степен на защита най-малко IР 20 (по СТ на СИВ 778-77) и след отделяне на лесно снемаемите части (лесно снемаеми части са тези, които могат да се отделят без употреба на инструмент). Конструктивните елементи на корпусите и кожусите, които осъществяват защитата срещу директен допир и в процеса на експлоатацията рядко се снемат или отварят, трябва да се закрепват чрез винтови съединения и демонтирането им да става с помощта на инструмент.

(2) Конструктивните елементи, които осъществяват защита срещу директен допир и в процеса на експлоатацията често се снемат или отварят, трябва да имат секретни ключалки или отварянето им трябва да става със специален инструмент.

Чл. I-7-62. Защитата срещу директен допир чрез изолиране се осъществява чрез покриване на частите под напрежение с изолационен материал, изолиране на работното място или чрез използуване на лични защитни средства за краката и ръцете.

Чл. I-7-63. (1) Покриването на частите под напрежение с изолационен материал трябва да бъде изпълнено така, че изолационният материал да може да се снема само чрез разрушаване.

(2) Изолационни покрития от емайл, оксидации, лакове, текстилни оплетки и други такива не се считат за защитно изолиране.

Чл. I-7-64. Работно място, което е изолирано за защита срещу директен допир, трябва да отговаря на следните условия:

- да не е възможно от изолираното работно място да се осъществи едновременно допиране до тоководещи части с различен потенциал;

- да не е възможно от изолираното работно място да се осъществи допиране до токопроводими части, като метални тръби, мрежи и други, които имат връзка с части на електрическата уредба, конто при повреда на изолацията могат да попаднат под опасно напрежение;

- изолацията на работното място трябва да бъде така конструирана и изпълнена, че защитното й действие да не се намалява от очакваните при работа климатични, механични, електрически, топлинни натоварвания и от замърсявания.

Чл. I-7-65. (1) Блокировките, които се прилагат за осигуряване на защитата срещу директен допир, трябва да осигуряват изключване на напрежението, преди да е създадена възможност за допир до частите под напрежение.

(2) Ако след задействуваме на блокировките все пак е необходимо някои части да остават под напрежение, защитата на тези части трябва да се осъществява чрез прегради или покриване с изолационен материал.

Чл. I-7-66. Напрежения до 24 V (постоянни или променливи) могат да се използуват и за осигуряване на защитата срещу директен допир само ако се получават от източник на безопасно свръхниско напрежение. Големината на напреженията до посочената граница се избира с оглед на конкретните условия на експлоатацията.

Чл. I-7-67. За заостряне на вниманието и за избягване на опасностите, които възникват при снемане на защитните прегради, те трябва да се означават с предупредителен знак за високо напрежение по БДС 401, а вътрешните повърхности, които са разположени в непосредствена близост до частите под напрежение, се препоръчва да бъдат боядисани със сигнален цвят по БДС 12175.

Чл. I-7-68. В електрическите уредби за напрежения над 1000 V разстоянията между частите, които се намират под напрежение, и защитните прегради трябва да бъдат не по-малки от посочените в табл. I-7-3 и не трябва да се намаляват по време на експлоатацията на уредбата.

Чл. I-7-69. Когато части на електрическите уредби, които са под напрежение, се разполагат над проходи в затворени електротехнически помещения, разстоянието до пода трябва да бъде не по-малко от посоченото в табл. I-7-4.

Таблица I-7-3

Таблица I-7-4

Чл. I-7-70. (1) Електрическите уредби с напрежение до 1000 V могат да бъдат с директно заземен или с изолиран звезден център, а уредбите за постоянен ток - с директно заземена или изолирана средна точка.

(2) В четирипроводни мрежи за променлив ток или трипроводни мрежи за постоянен ток е задължително директното заземяване на звездния център.

(3) В електрически мрежи с напрежение 660 или 500 V звездният център трябва да бъде изолиран.

Електрически мрежи с изолиран звезден център трябва да се използуват при повишени изисквания за безопасност, напр. в рудници.

(4) Мрежите с изолиран звезден център, които са свързани чрез трансформатори с мрежи с напрежение над 1000 V, трябва да бъдат защитени от пробив на изолацията между намотките за високо и ниско напрежение на трансформатора с пробивни предпазители, поставени в неутралата или фазите на страната ниско напрежение на трансформатора.

Чл. I-7-71. (1) Звездните центрове на генераторите и трансформаторите трябва да имат сигурна връзка с работния заземител, който трябва да бъде разположен непосредствено до тях.

(2) В отделни случаи, например при вътрешноцехови трафопостове и подстанции, се допуска разполагане на заземителя непосредствено около стените на сградата, от външната им страна.

Чл. I-7-72. Изводите от фазите и звездния център на генераторите и трансформаторите към таблата на разпределителната уредба трябва да се изпълняват с шини или кабели. Нулевата шина (жило) трябва да има проводимост най-малко 50 % от проводимостта на фазните шини (жила).

Чл. I-7-73. (1) Съпротивлението на заземителната инсталация, към която се присъединяват звездните центрове на генераторите и трансформаторите, не трябва да бъде по-голямо от 4 w. Изключение се допуска за звездните центрове на генераторите и трансформаторите с мощност 100 кVА и по-малко, за които заземителните инсталации могат да имат преходно съпротивление до 10 w.

(2) Когато генераторите или трансформаторите работят в паралел, съпротивление до 10 w се допуска при сумарна мощност до 100 кVА.

Чл. I-7-74. (1) При въздушни електропроводи връзката с неутралата на източника на напрежение трябва да се осъществява посредством нулевия проводник, разположен на същите стълбове, на които са разположени и фазовите проводници.

(2) През всеки 250 m на въздушните електропроводи, а също в краищата на електропроводите и на отклоненията от тях с дължина над 200 m трябва да се прави повторно заземяване на нулевия проводник независимо от материала на стълбовете, като за тази цел трябва да се използуват преди всичко естествени заземители.

(3) В скалисти райони при липса на естествени заземители или при по-големи трудности за реализиране на изкуствени заземители се допуска поставянето на повторни заземители само в краищата на електропроводите.

(4) При кабелни линии повторно заземяване на нулевия проводник трябва да се прави в цеховите и разпределителните електрически табла.

(5) Повторното заземяване на средния проводник в мрежите за постоянен ток трябва да се изпълнява посредством отделни изкуствени заземители, които не трябва да имат електрическа връзка с подземни тръбопроводи.

(6) Препоръчва се заземителните инсталации на електропроводите, предназначени за защита от атмосферни пренапрежения, да се използуват и за повторно заземяване на нулевия проводник.

Съпротивлението на всеки повторен заземител не трябва да надвишава това, посочено в чл. I-7-80.

Чл. I-7-75. Сеченията на проводниците, които осъществяват връзката със заземителите за повторно заземяване, трябва да отговарят на изискванията за механична якост. Стоманените шини, ленти и др. видове проводници трябва да имат сечения, не по-малки от 48 кв. мм, при дебелина най-малко 4 мм или диаметър най-малко 8 мм. Медните проводници трябва да имат сечения, не по-малки от 4 кв. мм, а алуминиевите - не по-малки от 10 кв. мм.

Чл. I-7-76. Мероприятията за защита срещу индиректен допир с използуване на защитен проводник са:

- заземяване:

- зануляване;

- защитно изключване.

Чл. I-7-77. Мероприятията за защита срещу индиректен допир без използуване на защитен проводник са:

- защитно изолиране;

- защитно разделяне;

- безопасно свръхниско напрежение.

Чл. I-7-78. (1) Областите на приложение на защитните мероприятия са дадени в табл. I-7-5.

(2) Изискванията към мероприятията за защита срещу индиректен допир са съгласно БДС 14308.

Таблица I-7-5

Чл. I-7-79. (1) Защитно заземяване. Частите, подлежащи на защита, трябва да бъдат свързани посредством защитни клеми и защитни проводници към заземител или заземителна инсталация.

(2) В мрежите с изолиран звезден център или с изолирана средна точка (фиг. I-7-1) електрическото съпротивление на заземителя (заземителната инсталация) не трябва да бъде по-голямо от 2 w, а съпротивлението на защитния проводник и контактните връзки между всеки потребител и мястото на свързването към заземителя (заземителната инсталация) не трябва да бъде по-голямо от 1 w.

(3) Изолационното съпротивление на мрежите с изолирана неутрала трябва да се контролира непрекъснато. Устройствата за контролиране на изолацията трябва да отговарят на съответните стандарти и да бъдат узаконени по установения ред.

(4) В мрежите с директно заземен звезден център или с директно заземена /средна точка (фиг. I-7-2)

електрическото съпротивление на заземителя (заземителната инсталация) R3 не трябва да бъде по-голямо от определеното по формулата

Стойностите на коефициента k са дадени в табл. I-7-6.

Таблица I-7-6.

Чл. I-7-80. (1) Зануляване. Примерна схема е показана на фиг. I-7-3.

(2) Частите, които подлежат на защита, трябва да бъдат свързани чрез защитни клеми и защитни проводници към нулевия проводник на мрежата.

(3) Частите, които подлежат на повторно заземяване, трябва да бъдат свързани чрез защитни клеми и защитни проводници към заземител или заземителна инсталация.

(4) Съпротивлението на повторното заземяване (заземителната инсталация) не трябва да бъде по-голямо от 10 w.

(5) Допуска се в мрежи, захранвани от трансформатори или генератори с мощност до 100 кVА, съпротивлението на всеки повторен заземител да бъде до 30 w при положение, че повторните заземители са най-малко три.

(6) Нулевият проводник трябва да бъде повторно заземен най-малко на две места и да бъде свързан с подходящите естествени заземители.

(7) Общото съпротивление на нулевия проводник и свързаните към него изкуствени и естествени заземители спрямо земя не трябва да бъде по-голямо от 2 w.

(8) Във веригата на нулевия проводник, който се използва и като защитен, не трябва да има монтирани прекъсвачи или предпазители.

(9) При сечение на фазовите проводници до 16 кв. мм сечението на нулевия проводник не трябва да бъде по-малко от това на фазовите проводници.

(10) Токът на еднофазно късо съединение на входа на всеки потребител трябва да предизвиква заработване на максималнотоковата защита или на специален прекъсвач, който се задействува от тока през нулевия проводник.

(11) Определянето на тока на еднофазно късо съединение може да се извършва чрез изчисления или чрез измерване. За приблизителни изчисления може да се използува формулата

Стойностите на коефициента k са дадени в табл. I-7-6.

(13) Ефективността на зануляването може да се определя чрез изчисления и по други методи, утвърдени по установения ред.

(14) Ефективността на зануляването чрез измерване трябва да се определя посредством апарати, приети по установения ред.

(15) При подвижни машини и съоръжения и при такива с временен характер на монтаж и експлоатация, при които съществуват условия за прекъсване на работния нулев проводник, трябва да се използува отделен защитен проводник (фиг. I-7-4) за помещения без повишена опасност. Отделен защитен проводник трябва да се използува и когато напрежението на работния нулев проводник спрямо земя, макар и безопасно, може да предизвика смущения в работата на съоръженията (в изчислителната техника, в медицинската техника и др.). Препоръчва се и комбинирано изпълнение - за част от мрежата работният нулев проводник да се използува и като защитен (фиг. I-7-3), а за друга част от мрежата работният нулев проводник и защитният проводник да бъдат отделени (фиг. I-7-4).

(16) Прекъсвачите, задействувани от тока през нулевия проводник, трябва да отговарят на съответните стандарти и да бъдат узаконени по установения ред. Схемите на свързване и експлоатацията им трябва да съответствуват на указанията на производителя и на ПБТ.

(17) Във всички случаи, когато условията за ефективност на зануляването не могат да бъдат спазени, трябва да се прилагат други защитни мероприятия, като защитно изключване, защитно разделяне, защитно изолиране или безопасно (свръхниско) напрежение.

Чл. I-7-81. (1) Защитна изключване. Защитното изключване трябва да осигурява изключване на всички фази на захранващото напрежение, когато съпротивлението на изолацията на защищавания участък от мрежата е по-малко от допустимото, при ток на утечка, по-голям от допустимия, или при поява на опасно напрежение на корпуса на защищавания потребител.

(2) Примерна схема с приложение на устройство за контрол на изолацията е показана на фиг. I-7-1. Изискванията за защита са дадени в чл. I-7-79.

(3) Примерна схема на защита от токове на утечка е показана на фиг. I-7-5. Корпусите на защищаваните потребители трябва да бъдат свързани чрез защитни клеми и защитни проводници към заземители или заземителна инсталация. Не се допуска използуване на заземителите от мълниезащитните уредби. В обосновани случаи и когато прекъсвачите имат необходимата комутационна способност или комутационната способност и бързодействието на максималнотоковата защита са достатъчни, допуска се свързване на корпусите към нулевия проводник преди прекъсвача. Прекъсвачите за ток на утечка трябва да отговарят на съответните стандарти и да бъдат узаконени по установения ред.

Фиг. I-7-5. Защита от токове на утечка:

(4) В участъка преди прекъсвача за ток на утечка защитният проводник трябва да бъде в обща обвивка с фазовите проводници. Електрическото съпротивление на заземителя не трябва да бъде по-голямо от определеното по формулата

(5) Изправността на прекъсвача за ток на утечка трябва да се проверява периодично съобразно с указанията на производителя.

(6) Примерна схема на защита от опасно напрежение на корпуса е показана на фиг. I-7-6. Корпусът на защищавания потребител трябва да бъде изолиран от земята и да бъде свързан чрез защитна клема и защитен проводник към прекъсвача за опасно напрежение. Прекъсвачите за опасно напрежение трябва да отговарят на съответните стандарти и да бъдат узаконени по установения ред.

(7) Прекъсвачът за опасно напрежение трябва да бъде свързан чрез помощен защитен проводник със специален спомагателен заземител, разположен на разстояние, не по-малко от 10 м от други изкуствени или естествени заземители.

(8) Съпротивлението на спомагателния заземител не трябва да бъде по-голямо от допустимото за съответния тип прекъсвач.

(9) Защитният и помощният защитен проводник трябва да бъдат изолирани от земята и един от друг по такъв начин, че да не е възможно шунтиране на изключвателния елемент на прекъсвача. Тези проводници не трябва да бъдат разположени в обща обвивка с фазовите и нулевия проводници, разположени преди защитния прекъсвач.

(10) Помощният защитен проводник не трябва да бъде в обща обвивка с фазовия и нулевия проводник, разположени след защитния прекъсвач, и не трябва да се свързва към нулевия проводник или към мълниезащитни уредби.

(11) Изправността на прекъсвача за опасно напрежение трябва да се проверява периодично съобразно с инструкциите на производителя.

Чл. I-7-82. (1) Защитно изолиране. Изпълнения на защитно изолирани елементи на електрическите уредби са показани на фиг. I-7-7. Те могат да бъдат:

- с изолационна обвивка (а);

- с метална обвивка и междинно изолиране (б);

- с метална и изолационна обвивка (в).

(2) Изолационните материали трябва да имат такава механична и електрическа якост и топлинна и химична устойчивост, че да осигурят напълно безопасността при използуване на изделията в съответствие с предназначенията им. При повреда на елементи от конструкцията, които осъществяват защитното изолиране, те трябва да бъдат подменяни само с оригинални резервни части или в съответствие с указанията на производителя.

Фиг. I-7-7. Изпълнение на защитно изолиране:

а - с изолационна обвивка;

б - с легална обвивка и междинно изолиране;

в - с метална и изолационна обвивка.

(3) Достъпните за допиране части, които нормално не се намират под напрежение, при защитно изолираните изделия не трябва да имат защитни клеми и към тях не трябва да се свързват защитни проводници.

(4) Защитно изолираните изделия трябва да отговарят на съответните стандарти и да са означени със знак съгласно БДС 5763.

Чл. I-7-83. (1) Защитно разделяне. Токовите кръгове могат да бъдат защитно разделени от захранващата мрежа чрез разделящи трансформатори по БДС 12348, моторгенераторни групи или преобразуватели, чиито намотки са разделени от първичните вериги с изолация, осигуряваща степен на безопасност както двойката изолация. Когато защитното разделяне се осъществява чрез разделящ трансформатор, към всяка изходяща намотка може да се свързва само един потребител. Примерни схеми за свързване на разделящи трансформатори към захранващата мрежа са показани на фиг. I-7-8. Номиналните изходящи напрежения са 220 или 380 V. Изолацията на разделящите трансформатори трябва да се проверява периодично съобразно с инструкциите на производителя.

(2) В защитно разделен токов кръг не се допуска заземяване или свързване с проводници от други токови кръгове.

Когато в защитно разделен токов кръг се използуват инсталационни материали (щепсели, щекери, прекъсвачи и др.), които имат защитни клеми, те трябва да бъдат свързани помежду си, а когато се използува потребител (инструмент, уред или др.) от клас I, същите трябва да бъдат свързани и с него чрез проводник за изравняване на потенциалите. Този проводник трябва да бъде в обща обвивка (шланг) с токопроводимите проводници и трябва да отговаря на изискванията за защитен проводник.

Фиг. I-7-8. Свързване на защитни трансформатори (разделящи и за безопасно свръхниско напрежение) към мрежата

а - стационарен трифазен трансформатор от клас I;

б - стационарен еднофазен трансформатор от клас I;

в - стационарен еднофазен трансформатор от клас II;

г - преносни еднофазен трансформатор от клас II.

Чл. I-7-84. Безопасно свръхниско напрежение. Безопасното свръхниско напрежение трябва да се получава от специални източници (трансформатори, преобразуватели или електрохимични източници). Ако източникът е трансформатор или преобразувател, веригите за безопасно напрежение трябва да бъдат отделени от първичните вериги с изолация, осигуряваща степен на безопасност както двойната изолация. Трансформаторите трябва да отговарят на изискванията на БДС 12348. Схемите за свързване към мрежата са показани на фиг. I-7-8.

(2) Номиналната стойност на безопасното свръхниско напрежение не трябва да бъде по-голяма от:

- 42 V между проводниците при еднофазно напрежение;

- 24 V между фазовите проводници и нулевия проводник при трифазно напрежение;

- 48 V между проводниците при постоянно напрежение.

(3) Напрежението на празен ход ш източника за безопасно свръхниско напрежение не трябва да бъде по-голямо от 50 V между проводниците, респ. 29 V между фазовите проводници и нулевия проводник.

(4) Номиналната стойност на безопасното свръхниско напрежение съгласно БДС 4709 се избира до посочените граници в съответствие с изискванията към изделията, като се взема предвид характерът на средата по отношение на опасността от поражения от електрически ток.

(5) Токовите кръгове за безопасни свръхниски напрежения не трябва да бъдат свързани към защитни проводници и не трябва да бъдат заземявани. Изделията за безопасно напрежение не трябва да имат защитни клеми.

(6) Токовите кръгове за безопасно свръхниско напрежение трябва да бъдат изпълнени така, че в тях да не могат да бъдат пренесени по-високи напрежения. Те не трябва да се полагат в едни и същи инсталационни тръби, канали, снопове или в общ шланг с други токови кръгове.

(7) Щепселите, използувани в токови кръгове за безопасно свръхниско напрежение, не трябва да могат да се включват в контактите за по-високо напрежение.

Чл. I-7-85. (1) Заземителннте инсталации на електрическите уредби с голям ток на земно съединение се оразмеряват по следните начини :

а) съпротивлението на заземителната инсталация да не бъде по-голямо от 0,5 w през всяко време на годината;

б) напрежението при допиране до заземен обект да не превишава допустимото допирно напрежение при изчисления ток на земно съединение.

(2) По първия начин на оразмеряване елементите на изкуствените заземители по възможност трябва да се разполагат така, че да се получи равномерно разпределение на електрическия потенциал по цялата площадка, заета от електрическите съоръжения. За тази цел по оста и на разстояние 0,8 - 1 м от фундаментите или основите на съоръженията трябва да бъдат разположени изравнителни проводници на дълбочина 0,5 - 0,7 м. При двустранно разположение на съоръженията и разстояние между техните фундаменти или основи най-малко 3 м се допуска разстоянието от фундаментите или основите до изравнителните проводници да се увеличи до 1,5 м, като се положи един проводник за два реда съоръжения. Проводниците, с които се свързват съоръженията или металните конструкции към мрежата на изравнителните проводници, по цялото им протежение трябва да се разполагат на дълбочина най-малко 0,3 м; при оразмеряването на заземителните инсталации тези проводници не се вземат пред вид. Изравнителните проводници по цялата площадка, заета със съоръженията, трябва да бъдат свързани с напречни проводници със стъпка не повече от 6 м.

(3) Разстоянието от границата на заземителя до вътрешната стена на оградата на електрическата уредба трябва да бъде най-малко 3 м. При стеснени условия, голямо преходно съпротивление на терена и на неоградена площадка той може да се разшири извън границите на електрическата уредба; при това металните части на оградата и арматурата на стоманобетонните колове трябва да бъдат заземени.

(4) Изравняване на потенциалите трябва да се предвиди:

а) на входовете и изходите на територията на електрическата уредба между оградата и външния заземител, като се положат два проводника на разстояние 1 и 2 м от заземителя на дълбочина съответно 1 и 1,5 м и се свържат със заземителя най-малко в две точки; тези проводници трябва да имат дължина, превишаваща широчината на входа или изхода с по 1 м от двете му страни;

б) при разширяване на заземителната инсталация извън границите на оградената територия на електрическата уредба, като се положи един проводник около заземителната инсталация на разстояние 1 м от външния й контур, на дълбочина 1 м;

в) на входовете и изходите на промишлените сгради, заземителните инсталации на които са присъединени към заземителната инсталация на електрическата уредба с голям ток на земносъединение, като се положат проводници на разстояния и дълбочина съответно както тези в т. "а". При това около тези сгради на разстояние 1 м от стените и на дълбочина 1 м под терена трябва да се положи проводник (външен заземител), свързан с вътрешния заземителен контур най-малко в две диагонално разположени точки.

(5) При втория начин на оразмеряване на заземителните инсталации допустимото напрежение, на което е подложено тялото на човека при допиране до заземени обекти, в зависимост от продължителността на въздействието, т. е. от продължителността на протичането на тока, е дадено в табл. I-7-7.

Таблица I-7-7

(6) При оразмеряване на заземителните инсталации по допустимо напрежение на тялото елементите на заземителите трябва да бъдат разположени така, че допирното напрежение да не бъде по-голямо от това, което съответствува на допустимото напрежение на тялото на човека. При това разстоянията между напречните проводници могат да бъдат по-големи от 6 м. Напрежението на заземителя при изчисления ток на земно съединение се препоръчва да се ограничава до 5 кV с оглед по-лесно изпълнение на защитата от изнасяне на опасен потенциал от подстанцията.

(7) Заземителните инсталации по посочените начини трябва да се оразмеряват в съответствие с методики, утвърдени по установения ред.

(8) За да се избегне изнасянето на опасен потенциал, забранява се захранването от трансформаторите с напрежение 380/220 V с директно заземен звезден център, разположени в границите на заземителния контур на уредби с голям ток на земно съединение, на потребители, разположени извън същия контур. При необходимост такива потребители може да се захранват от трансформатори с изолиран звезден център.

Чл. I-7-86. (1) За изчислителен ток при оразмеряването на заземителните инсталации трябва да се приема максималният траен ток на еднофазно съединение, протичащ през тях при земно съединение непосредствено във или извън тях. При това трябва да се взема пред вид разпределението на тока на земно съединение между заземените звездни центрове на мрежата.

(2) Изчислителният ток трябва да бъде определен от тази експлоатационна схема на мрежата, при която токът на земно съединение има максимална стойност.

Чл. I-7-87. (1) В електрическите уредби без компенсация на капацитивния ток съпротивлението на заземителната инсталация при протичане на изчислителния ток на земно съединение по всяко време на годината трябва да бъде:

- при заземителни инсталации, които се използуват едновременно и за електрически уредби с напрежение до 1000 V:

- при заземителни инсталации, които се използуват само за електрически уредби над 1000 V:

където R(3) е максималното съпротивление ка заземктелната инсталация през най-сухия период на годината;

I - изчислителният ток на земно съединение, А.

(2) Изчислителният ток е пълният ток на земно съединение. Съпротивлението на заземителната инсталация за тези мрежи не трябва да бъде по-голямо от 10 w.

Чл. I-7-88. (1) Съпротивлението на заземителната инсталация в мрежи с компенсация на капацитивния ток трябва да бъде определено в съответствие с чл. I-7-87. При това за изчислителен ток трябва да се приема:

- за заземителни инсталации, към които са свързани компенсиращи апарати - 125 % от номиналния ток на тези апарати;

- за заземителни инсталации, към които не са свързани апарати за компенсиране на капацитивния ток - остатъчният ток на земно съединение, който може да се получи в дадената мрежа при изключване на компенсирания апарат с най-голяма мощност, но най-малко 30 А.

(2) Изчислителната стойност на тока на земно съединение трябва да бъде определена за тази експлоатационна схема на мрежата, при която токът на земно съединение има максимална стойност.

Чл. I-7-89. (1) Заземителните инсталации на електрическите уредби с малък ток на земно съединение могат да се оразмеря-ват в съответствие с чл. I-7-87, като за изчислителен се приема токът на задействуване на релейната защита от междуфазни къси съединения или токът, предизвикващ стопяване на жичката на предпазителите, ако тези защити осигуряват изключването на земните съединения.

При това токът на земното съединение трябва да бъде най-малко 1,5 пъти по-голям от тока на задействуване на релейната защита или 3 пъти по-голям от номиналния ток на предпазителите.

Чл. I-7-90. В електрическите уредби с напрежение над 1000 V с изолиран звезден център или с компенсация на капацитивния ток трябва да бъде предвидена възможност за бързо откриване на земно съединение с помощта на устройства за контрол на изолацията чрез секциониране на мрежата, а когато това е необходимо - и със селективна сигнализация или защитно изключване на повредените участъци.

Чл. I-7-91. Когато специфичните съпротивления на почвата през най-неблагоприятното време на годината е по-голямо от 200 wm (2.10(4)w/cm), при изпълнението на изкуствените заземители трябва да се предвиждат следните мероприятия:

1. Полагане на дълбочинни заземители, когато при по-голяма дълбочина специфичното съпротивление на почвата се намалява.

2. Изкуствена обработка на почвата за намаляване на специфичното й съпротивление при положение, че други средства не могат да бъдат използувани или не дават необходимия ефект.

3. Полагане на отдалечени (изнесени) заземители, когато на близо (до 1-2 км) има места с малко специфично съпротивление на почвата.

Чл. I-7-92. При скални терени със специфично съпротивление през най-неблагоприятното време на годината, по-голямо от 500 w/m (5.10(4) w/cm), когато мероприятията, предвидени в чл. I-7-91, не дават възможност да се получат приемливи по икономически съображения заземители, се допуска да се повишат изискваните по тази глава стойности на съпротивленията на заземителните инсталации р/500 - пъти, където р е специфичното съпротивление на почвата в w/m (или р/500 при р в w/cm). При това увеличаването на изискваните по тази глава съпротивления на заземителните инсталации не трябва да превишава повече от 10 пъти стойностите, които се изискват при нормални условия.

Чл. I-7-93. Към частите, които подлежат на защита срещу индиректен допир в уредбите за напрежение над 1000 V, освен посочените в чл. I-7-42 се отнасят:

- металните ограждания;

- металните елементи на ръчните задвижвания на апаратите и съоръженията, ако влизащите в състава на задвижването вериги, въжета, валове или лостови предавки при неизправност могат да бъдат обхванати от електрическа дъга;

- устройствата за защита срещу пренапрежения;

- вторичните вериги на измерителните трансформатори.

Чл. I-7-94. Не се допуска монтиране на прекъсвачи или предпазители във веригите на заземителните проводници.

Чл. I-7-95. Действието на защитното заземяване трябва да бъде доказано чрез измерване или изпитване по методи, утвърдени по установения ред.

Чл. I-7-96. Подвижните електрически централи трябва да имат заземителни инсталации, изпълнени както при неподвижни електрически уредби в съответствие с изискванията на тази глава, с изключение на случаите, посочени в чл. I-7-99.

Чл. I-7-97. Корпусите на подвижните съоръжения, които се захранват с електрическа енергия от подвижни електрически централи, трябва да имат електрическа връзка със заземителната инсталация на захранващите източници.

Чл. I-7-98. В зависимост от характера на работата на подвижната електрическа уредба,когато заземяването в съответствие с изискването на тази глава е невъзможно или нецелесъобразно, може да се използува защитно изключване.

Чл. I-7-99. Не се изисква заземяване на подвижните електрически централи при следните случаи:

1. Когато електрическите централи са разположени на обща метална конструкция непосредствено до съоръженията, които захранват, и не захранват други съоръжения.

2. Когато електрическата централа захранва не повече от две съоръжения, които се намират на разстояние до 50 м от нея и корпусите им имат електрическа връзка с корпуса на електрическата централа.

Чл. I-7-100. (1) При използуване на земята като фазов или нулев проводник с продължително протичане на ток заземителят трябва да бъде термично устойчив при протичане на работния ток през него; това изискване е изпълнено, когато съпротивлението на заземителната инсталация през най-сухия период от годината има стойност

където I е токът, който протича през заземителя, А.

(2) Когато използуването на земята като фазов или обратен проводник е временна работна схема, съпротивлението на заземителната инсталация не трябва да бъде по-голямо от стойността

(3) Фазите трябва да се присъединяват към заземителя с отделни заземителни проводници.

(4) Забранява се използуването на земята като фазов или нулев проводник в електрическите уредби с напрежение до 1000 V.

Чл. II-1-1. Под понятието "населено място" се разбира град, село, курортно място, промишлено селище, гаров район или всяко друго място, където постоянно или сезонно живеят хора. Територията на населеното място се определя в архитектурно-градоустройствените разработки.

Чл. II-1-2. В този раздел се третират изчислителните електрически товари на населените места и специфичните особености на схемите на електроснабдяването им. Регламентират се и начините за определяне на броя, мощностите и местата на трансформаторните постове средно напрежение/ниско напрежение на територията на населените места на базата на общите изисквания, дадени в част I.

Чл. II-1-3. Схемата на външно електроснабдяване на дадено населено място обхваща източниците, преносните линии до подстанциите от енергийната система 220-400/110 кV и до периферно разположените разпределителни подстанции 110/Ср.Н., респ. до възловите станции при по-малките населени места.

Чл. II-1-4. Схемата на вътрешното електроснабдяване на дадено населено място обхваща преносните линии на територията на населеното място, разпределителните подстанции 110/Ср.Н., възловите станции, разпределителната мрежа за средно напрежение, трансформаторните постове Ср.Н/НН и мрежата за ниско напрежение.

Чл. II-1-5. (1) Потребителите на електрическа енергия в населено място се разделят натри основни групи: комунално-битови, промишленост и селско стопанство.

(2) В групата комунално-битови потребители се включват: осветление и домакински нужди в жилищните сгради и комуналните нужди, които обхващат външното осветление, обществените сгради и заведения, малките комунални предприятия, водоснабдяването, канализацията и градския електротранспорт.

Чл. II-1-6. (1) При проектирането на обектите за електроснабдяване на населените места да се разработват генерални планове, технико-икономически доклади и работни проекти за конкретни и индивидуални обекти. При разработването им е задължително да се спазват решенията на Министерството на енергетиката по отношение на генералните разработки за електроснабдяването.

(2) Изменение на решенията на ЕТИС относно електроснабдяването на населените места може да се прави само от министъра на енергетиката по предложение на експертния технико-икономически съвет (ЕТИС) при Министерство на енергетиката съгласно 49 ПМС от 18.VII.1977 г.

Чл. II-2-1. (1) Изходна база за определяне на изчислителните електрически товари е начинът на цялостното електроснабдяване на бита, т. е. степента на участие на отделните енергоносители - електрическа енергия, топлинна енергия от локални и централни отоплителни системи, газ и индивидуално топлоснабдяване.

(2) В зависимост от използуването на електрическа енергия за отопление и за нагряване на вода за битови нужди индивидуалните върхови електрически товари на едно домакинство се определят, като се категоризират към един от следните седем начина на електроснабдяването на бита:

I начин - жилища с централна топлофикация (отопление и топла вода) - 6 кW/домак.;

II начин - жилища без топлофикация с частично ползуване на електрическо отопление - до 10 % от общо необходимата енергия за отопление на жилището и 100 % електрическо нагряване на вода - 7 кW/домак.;

III начин - също като II начин, но с частично електрическо отопление (10-20 %) - 8 кW/домак.;

IV начин - също като II начин, но с частично електрическо отопление (20-30 %) - 9 кW/домак.;

V начин - също като II начин, но с частично електрическо отопление (10-50 %) - 12 kW/домак.;

VI начин - жилища с пълно електрическо отопление и 100 % ел. нагряване на вода - 15 кW/домак.;

VII начин - жилища в средните и в по-големите села и в малките градове - 4 kW/домак.

(3) Необходимата обща енергия за отопление, спрямо която са определени горните проценти на електрическо отопление, е 5000 kWh/ж. год.

Чл. II-2-2. (1) Изчислителен върхов товар (Р) на по-голям брой домакинства или апартаменти в зависимост от очакваното внедряване на електрическо отопление, респ. индивидуален върхов товар (Р(инд)) и брой на домакинствата (п), се определя по формулата

P = P(инд)nk(ед),

където k(ед) е коефициент на едновременност, чиито стойности зависят от броя на домакинствата и от големината на индивидуалния товар.

(2) Коефициентът на едновременност се определя от кривите, дадени на фиг. II-2-1.

Чл. II-2-3. Предвижданията на електроконсумацията на жилищата за битови нужди (както за кратък, така и за дълъг перспективен период) се определя в зависимост от наситеността на отделните електродомакински уреди и специфичната им електроконсумация, която е дадена в табл. II-2-1.

Таблица II-2-1

Чл. II-2-4. (1) Изчислителните комунални електрически товари трябва да се определят в зависимост от конкретните потребители на електрическа енергия.

(2) За обществените сгради изчислителният товар се приема в границите 15-40 W/кв. м разгъната застроена площ, а за големите търговски центрове той може да достигне и до по-високи стойности - до 100 W/кв. м.

Чл. II-2-5. В курортните обекта - хотели и ресторанти, в зависимост от категорията им трябва да се предвиждат изчислителни товари от 500 до 1000 W/легло. Този изчислителен товар зависи много от начина на снабдяване с топла вода, сезонността на използуване на обектите и от начина на отоплението им, както и от комфорта.

Чл. II-2-6. Общото комунално-битово електроснабдяване на населените места в зависимост от големината им по брой на населението се определя по табл. II-2-2.

Таблица II-2-2

Прогноза на електрокоясумацията за комунално-битови нужди на селищата, kWh/ж.г

Чл. II-2-7. Върховият товар за комунално-битови нужди на дадено населено място се определи от годишната консумация на електрическа енергия, определена по табл. II-2-2, и възприетата годишна използуваемост на върха Т = 3000 - 4000 часа в зависимост от структурата на електропотреблението и преди всичко от използуването на електрическо отопление, което има ниска годишна използуваемост на върха Т = 1800 - 2200 часа.

Чл. II-2-8. Препоръчва се при определяне на комунално-битовите изчислителни товари по отделните звена на електрическата мрежа в жилищните райони да се приемат следните коефициенти на едновременност:

0,9 - за линии от мрежата за ниско напрежение към трансформаторните постове;

0,85-0,9 - от трафопостовете към мрежата за средно напрежение;

0,9-0,95 - от средното напрежение към подстанцията;

0,98-1,00 - от сумарен товар на подстанции към общия връх.

Чл. II-3-1. В тази глава на Правилника са дадени начините за определяне на изчислителните товари на електроснабдителните системи на промишлените предприятия (ЕСПП): среден товар Р(ср); средноквадратичен товар (Р(ср.кв)); максимален товар (Р(м)) и върхов ток (I(в)). Не трябва да се използуват понятията работна мощност и върхова мощност, тъй като са излишни при наличието на въведените изчислителни товари.

Чл. II-3-2. Различните изчислителни товари се използуват за определяне на следните величини:

а) среден товар - за изчисляване на потреблението на електрическата енергия, загубите на мощност и енергия, мощността на компенсиращите устройства, максималния товар, средноквадратичния товар и върховия ток;

б) максималния товар - за оразмеряване на елементите на ЕСПП по допустимо нагряване, определяне на отклонението на напрежението, пресмятане на максималните загуби на мощност и загубите на енергия;

в) върхов ток - за изчисляване на колебанията на напрежението, избор на предпазители, настройки на релейна защита, проверка на електрическата мрежа според условията на самопускане на двигателите;

г) средноквадратичен товар - за пресмятане на загубите на енергия, определяне на върховия ток при кранови двигатели, оразмеряване на електрически съоръжения по допустимо загряване.

Чл. II-3-3. Тази глава на Правилника не се отнася за определяне на изчислителни товари за специални потребители, като промишлен електрически транспорт, изпитвателни станции, уредби за обзавеждане на лаборатории и др.

Чл. II-3-4. Средният товар се определя за най-натоварената смяна, денонощие и година. По време на най-натоварената смяна потреблението на електрическа енергия е максимално.

Чл. II-3-5. Максималният ток е постоянен по стойност във времето фиктивен ток, който е еквивалентен на променящия се действителен ток по отношение на най-голямото топлинно въздействие, при което се достига максималната температура на нагряване или топлинно износване на изолацията.

Чл. II-3-6. (1) Максималният товар е възможният най-голям среден товар на един или група потребители за време 15, 30 и 45 мин. Той се характеризира с честота на възникване в определен период от време (работен цикъл, смяна, месец, година).

(2) Максималният товар може да се разглежда като активен (P(м)), реактивен (Q(м)) и привиден товар (S(м)).

Чл. II-3-7. Върхов ток на един или на група консуматори се нарича възможният максимален ток с продължителност 1-2 s.

Върховият ток се характеризира също с честота на възникване.

Чл. II-3-8. (1) Коефициентът на използуване на активната мощност на един консуматор или на група консуматори (K(ма)) се определя с отношението на средния активен товар на консуматора (група консуматори) и номиналната им мощност.

(2) Номиналната мощност на потребителите е мощността, означена върху табелките от завода-производител или посочената в паспортите на съоръженията.

Чл. II-3-9. (1) Коефициент на максимума на активната мощност (K(ма)) се нарича отношението между максималния активен товар и средната мощност за най-натоварената смяна на консуматора или групата консуматори.

(2) Реципрочната стойност на коефициента на максимума се нарича коефициент на запълване на товаровия график за най-натоварената смяна.

Чл. II-3-10. Коефициентът на търсене на активната мощност (K(та)) се определя с отношението на максималния активен товар и номиналната мощност на потребителя.

Чл. II-3-11. Коефициент на едновременност (K(е)) на активните максимални товари се нарича отношението между общия максимален товар и сумата от максималните товари на отделните групи консуматори.

Чл. II-3-12. Коефициентът на формата на товаровата диаграма се определя с отношението между средноквадратичния товар и средния товар.

Чл. II-3-13. Средният коефициент на мощност (соs j(ср)) за произволен интервал от време (смяна, месец, година и др.), се определя с формулата

където W(t) и V(t) са съответно потребените активна и реактивна енергия за интервала t.

Чл. II-3-14. Еквивалентен (ефективен) брой на потребителите (n(е)) - това е такъв брой потребители с еднороден режим и с еднакви номинални мощности, които обуславят същия максимален товар, както и действителната група от различни по мощност и режим на работа потребители. Еквивалентният брой на потребителите се определя с отношението между квадрата на сумата от номиналните мощности и сумата от квадратите на номиналните мощности на отделните потребители.

Чл. II-3-15. Агрегатите с многодвигателно електрозадвижване се разглеждат като един потребител на електрическа енергия с номинална мощност, равна на сумата от номиналните мощности на отделните двигатели, приведени към ПВ (Относителна продължителност на включване на консуматора, работещ в повторно-кратковременен режим) = 100 %. Това не се отнася за крановите механизми, при които под потребител се разбира електрозадвижването на всеки отделен механизъм.

Чл. II-3-16. Средният активен товар за най-натоварената смяна на група консуматори с еднореден режим на работа се определя с формулата

Чл. II-3-17. Средният товар на няколко групи потребители с различен работен режим и съвпадащи най-натоварени смени е равен на сумата на техните средни товари за най-натоварената смяна, т. е.

Ако най-натоварените смени на групите потребители не съвпадат

допуска се средният товар да се определя по същия начин.

Чл. II-3-18. Средният реактивен товар за най-натоварената смяна се изчислява въз основа на средния активен товар и средния коефициент на мощността за най-натоварената смяна.

Чл. II-3-19. Годишният среден активен и реактивен товар на един или група консуматори се определя, като се дели съответното годишно потребление на електрическа енергия на действителното работно време за годината, изразено в часове. Това време (Т(r)) може да се изчисли по формулата

Чл. II-3-20. Годишната консумация на електрическа енергия на един или на група консуматори може да се определи, както следва:

1. Годишната консумация на активна (Wr) или реактивна (Vr) електрическа енергия се изчислява по формулите:

2. Чрез максималните активни и реактивни товари, умножени

по съответните им годишни използуваемости.

3. Определяне потреблението на активна електрическа енергия чрез специфичния разход на електрическа енергия за единица продукция, когато е известен този разход, както и на обема на годишната продукция.

Чл. II-3-21. (1) Във фаза работен проект максималният активен товар на група консуматори за всички звена на електроснабдителната система на промишлените предприятия се изчислява по формулата

Чл. II-3-22. Във фаза работен проект максималният реактивен товар на група потребители се определя като произведение

Таблица II-3-1

Стойности на коефициенти на максимума K(на)

на средната реактивна мощност за най-натоварената смяна и коефициента K`(м). Коефициентът K`(м) се определя в зависимост от коефициента на използуване (K(иа)) и еквивалентния брой потребители (n(е)) по следния начин:

Чл. II-3-23. Ако действителният брой на потребителите е по-малък от 4, тогава максималният активен или реактивен товар се приема равен на сумата от номиналните мощности.

Чл. II-3-24. Когато действителният брой на потребителите е по-голям от 4, а еквивалентният брой потребители е по-малък от 4, тогава максималният товар се определя като сума от произведенията на коефициента на натоварване и номиналните мощности на отделните потребители. Ако липсват данни за коефициента на натоварване и коефициента на мощността, тогава те се приемат съответно 0,9 и 0,8 за потребители в продължителен режим на работа, а за потребители в повторно-кратковременен режим - 0,75 и 0,7.

Чл. II-3-25. Когато продължителността (t) на максималния товар е различна от половин час, коефициентът на максимума (К(мt)) се преизчислява по формулата

където K(м) е коефициентът на максимума при t = 30 min, а t e продължителността в h.

Чл. II-3-26. За предварителни изчисления във фаза ТИД и контролни изчисления максималният активен товар на група потребители с еднакъв режим на работа се допуска да се определя с произведението на коефициента на търсене (дефиниран в чл. II-3-10) и номиналната мощност на групата потребители.

Чл. II-3-27. (1) При приблизително определяне на максималния товар в дадена възлова точка на ЕСПП се допуска да се ползува коефициентът на едновременност k(e), т. е.

където Р(mi) е максималният товар на i-тия клон, захранван от разглеждана възлова точка.

(2) Стойността на коефициента на едновременност да се има от 0,85 до 100 в зависимост от мястото на възловата точка в ЕСПП.

Чл. II-3-28. Големината на върховия ток (I(В)) за група потребители с индуктивен товар може да се изчисли с достатъчна за практиката точност по формулата

където i(пм) е най-големият от пусковите токове на потребителите в групата, А;

i(нм) - номиналният (приведен към ПВ = 100 %) ток на потребителя с най-голям пусков ток, А;

I(м) - максимално продължителният ток, А;

K(на) - коефициентът на използуване на потребителя с най-голям пусков ток.

Чл. II-3-29. Когато групата потребители има синхронни двигатели с голяма мощност, броят на потребителите е малък и техните инсталирани мощности се различават значително, за по-голяма точност върховият товар се изчислява по формулата

където K(м) е коефициент на максимума на групата потребители без двигателя с най-голям пусков ток i(пм);

р(ср), q(ср) - средни товари на двигателя с i(пм);

Р(ср), Q(ср) - средни товари на цялата група консуматори.

Чл. II-3-30. Върховият ток на единични потребители се приема равен на пусковия ток. Когато не са известни паспортите данни, пусковият ток се определя по следния начин:

а) за асинхронни двигатели с накъсо съединен ротор и синхронни двигатели се приема пет пъти номиналният ток;

б) за асинхронни двигатели с навит ротор и постояннотокови двигатели се приема 2,5 пъти номиналния ток;

в) за пещни и заваръчни трансформатори се приема не по-малък от три пъти номиналния ток.

Чл. II-3-31. Върховият ток на група потребители, които се включват едновременно, е равен на сумата на пусковите токове на отделните потребители.

Чл. II-3-32. (1) Върховият ток на единични агрегати за контактна заварка да се изчислява по следния начин:

където U(2m) и i(2м) са максималните стойности на вторичното напрежение и на заваръчния ток, а U(ф) е фазовото напрежение на захранваната мрежа.

(2) Ако паспортните данни са неизвестни, върховият ток се приема не по-малко от три пъти номиналния ток (без да се привежда към ПВ = 100 %).

Чл. II-3-33. Върховият ток на агрегати с ударни натоварвания и на двигатели при самопускане се определя по конкретни за случая методи. При агрегатите с ударни натоварвания е необходимо освен големината да се определи и честотата на върховия ток.

Чл. II-3-34. (1) Пусковият ток на луминесцентните лампи с ниско налягане достига до 2 I(н), като трайността му е 6 - 10 s.

(2) Пусковият ток на живачните лампи с високо налягане е (2,5 - 3) I(н), а продължителността му - около 60 s.

(3) Пусковият ток на лампи с нажежаема жичка с мощност 500 W и повече достига до (14 - 18) I(н), като трайността му е 0,3 - 0,5 s.

(4) Тези пускови токове трябва да се имат пред вид при избор на предпазители и настройка на защитата на автоматичните прекъсвачи.

(5) За по-маломощни лампи с нажежаема жичка се приема, че върховият ток е равен на максималния, т. е. не се взема предвид пусковият ток.

Чл. II-3-35. Средноквадратичният товар се определя от произведението на коефициента на формата и средния товар за най-натоварената смяна. Стойностите на коефициента на формата са дадени в литературата.

Чл. II-4-1. При съставяне на генералните планове за перспективно градоустройствено развитие на населените места е необходимо да се съставя генерален план и за перспективното развитие на електроснабдителната им мрежа. В този генерален план се установяват балансът на електрическата енергия и мощност, източниците на захранване на електрическите мрежи и подстанциите на напрежение 20 кV и по-високо, както и принципната конфигурация на електрическите мрежи ниско и средно напрежение.

Чл. II-4-2. Схемите на външното електроснабдяване на населените места се разработват така, че в зависимост от големината на товара електроснабдяването им да се осъществява най-малко от два източника, което означава: две електрически централи, две подстанции, две захранващи линии или една линия, която може да се захранва двустранно, включително и от една подстанция.

Чл. II-4-3. При проектиране на външните захранващи електрически линии задължително се прави технико-икономическа обосновка, като задължително се взема пред вид етапността на изграждането на населеното място.

Чл. II-5-1. При големите градове с население над 100 000 жители за преносната електрическа мрежа за високо напрежение на територията на града се препоръчва да се използува пръстен около града, както и "дълбок въвод" на високо напрежение, осъществен чрез радиални и магистрални линии по отношение на основния външен пръстен. Целта е разпределителните подстанции да са разположени колкото е възможно по-близо до центъра на товара

Чл. II-5-2. Дълбокият въвод на високо напрежение се осъществява максимално, докъдето е възможно от градоустройствена гледна точка с въздушна линия, като за по-далечна перспектива се разчита да се продължи изпълнението му с кабелна линия.

Чл. II-5-3. (1) Местата на разпределителните подстанции 110/Ср Н и тяхната мощност се избира, като се разглеждат вариантите с конкретна технико-икономическа обосновка или на базата на общи оптимизационни изчисления за съответната площна плътност на електрическия товар на населеното място.

(2) При всички случаи разпределителната подстанция трябва да бъде в центъра на товара или най-близко до него.

Чл. II-5-4. При средните и малките градове с население съответно до 100 000 и до 30 000 жители, при които разпределителната подстанция електроснабдява и селски райони, площадката й се избира така, че да бъде най-близко разположена до електрическите товари на населеното място. Мястото на подстанцията задължително се избира чрез разработване на вариантни решения.

Чл. II-5-5. (1) От гледка точка на регулирането на напрежението е целесъобразно за промишлените зони да се изграждат самостоятелна разпределителни подстанции.

(2) Поради същата причиня се препоръчва по възможност разпределителните подстанции за захранване с електрическа енергия на селата да бъдат отделно от подстанциите за електроснабдяване на големите градове или да се използуват отделни трансформатори.

Чл. II-5-6. Разпределителните уредби за високо напрежение 100 кV и по-високо на подстанциите, разположени в централните жилищни райони на големите градове или в промишлените зони, където има силно замърсяване, да се правят закрити в сгради. Чл. II-5-7. Захранването на мрежите за средно напрежение се извършва от уредбите за Ср Н на разпределителните подстанции 110/Ср Н или от разпределителните уредби на генераторно напрежение на електрическите централи.

Чл. II-5-8. Градските електрически мрежи с напрежение над 1000 V трябва да се изпълняват трифазни за напрежение 10 или 20 kV в зависимост от конкретните особености на населеното място. При разширяване и реконструкция на мрежите с напрежение 6 kV трябва да се преминава на напрежение 10 kV, но след като кабелните линии се изпитат с напрежение 40 kV постоянен ток и се отстранят установените дефекти. Това не се отнася за промишлени електрически мрежи, които имат консуматори на напрежение 6 kV.

Чл. II-5-9. Големината на средното напрежение в жилищните и промишлените райони на населените места се определя в генплана за електроснабдяването на базата на разработени варианти или въз основа на общи оптимизационни изследвания.

Чл. II-5-10. (1) Конфигурацията на разпределителната мрежа за средно напрежение в жилищните райони и промишлени зони трябва да се изпълнява с директни изводи от разпределителните подстанции. Изграждането на междинни разпределителни пунктове (възлови станции) в промишлените зони, ако това се налага, се доказва с технико-икономическа обосновка.

(2) Под директен извод се разбира въздушна електропроводна или кабелна линия, изтеглена от подстанцията за един или група трансформаторни постове Ср Н/НН, които работят в пръстен.

Чл. II-5-11. (1) Електрическите мрежи в населените места, както и районните електрически мрежи за електроснабдяване на селските райони се изграждат по схемата "отворени мрежи", които независимо от възможностите за резервиране нормално се захранват едностранно.

(2) Затворени електрически мрежи, които нормално работят със захранване от две и повече страни, може да се приемат само след конкретна технико-икономически обосновка.

Чл. II-5-12. Отворените електрически мрежи за средно напрежение се изграждат по следните схеми:

1) Радиални (лъчисти) схеми без резервиране както при кабелно, така и при въздушно изпълнение.

При тях за всеки трансформаторен пост Ср Н/Н Н се изтегля отделна линия от подстанцията.

2) Магистрални схеми, при които по дължината на линията има включени два и повече трафопоста. В зависимост от броя на захранващите източници и възможностите за резервиране се изграждат като:

а) схеми със захранване от един източник, които биват:

- без възможност за резервиране;

- с възможност за резервиране, т. е. пръстеновидна мрежа с ръчно или автоматично включване на резервата;

б) схеми със захранване на два насрещни източника - с ръчно или автоматично включване на резервата.

Чл. II-5-13. Видът на мрежата за средно напрежение се избира според конкретните особености и изискванията за сигурност на електроснабдявянето и консуматорите, като за целта се разработват варианти.

Чл. II-5-14. Схемите на електрическите мрежи за средно напрежение в жилищните райони и промишлените зони на градовете, както и за електроснабдяването на селските райони трябва да са магистрални с възможност за резервиране, което в най-общия случай е чрез ръчно превключване. Захранването е от един или два източника.

Чл. II-5-15. (1) Схемата на вътрешнозаводските електрически мрежи за средно напрежение на територията на самите предприятия трябва да се избира въз основа на броя и взаимното разположение на трансформаторните постове.

(2) Радиална схема да се използува, когато вътрешнозаводските трансформаторни постове са разположени в различни направления с прямо захранващата уредба и не са отдалечени много от нея.

(3) Препоръчва се трансформаторните постове да се присъединяват към централния разпределителен пункт по блокова схема (без прекъсвачи и разединители), като апаратурата се съсредоточава в централния разпределителен пункт.

(4) Магистрална схема да се използува, когато вътрешнозаводските трансформаторни постове са разположени в едно направление спрямо захранващата уредба и са на сравнително по-големи отстояния от нея.

Чл. II-5-16. (1) Магистралите се изграждат между разпределителните подстанции (електрически централи) или започват и свършват в различните секции на една и съща разпределителна подстанция (електрическа централа).

(2) Натоварването на началния участък на магистралата не трябва да бъде по-голямо от половината на допустимия ток с оглед на нагряване на кабела или въздушния електропровод. При прекъсване на началния участък на магистралата нейното захранване се извършва от съседната разпределителна подстанция (или от другата секция на същата разпределителна подстанция), като съответният начален участък се натоварва с допустимия ток.

(3) Не се препоръчва изграждането на възлови трансформаторни постове, съдържащи повече от два извода и "напречни връзки" между магистралите, освен при съществуващи мрежи, за които не се предвижда реконструкция в следващите 10 години.

Чл. II-5-17. Когато източникът (разпределителната подстанция или ел. централата) е един, отделните магистрали може да се натоварват 100 % от допустимия ток при номинален режим, като резервирането на всяка една от тях се осъществява от един резервен кабел, който има аварийна връзка с края на всяка една от магистралите и нормално не носи никакъв товар. В този случай е необходимо да се изграждат възлови трансформаторни постове.

Чл. II-5-18. (1) Мрежите за средно напрежение да се секционират (включително и уредбите средно напрежение на разпределителните подстанции).

(2) Включването на нормалния отворен комутационен апарат в зависимост от изискванията за сигурност да се извършва автоматично (или посредством телеуправление) или ръчно чрез оперативни превключвания. За намаляване на броя и продължителността на прекъсванията във въздушните мрежи 20 кV се препоръчва да се използуват автоматични отделители (бързодействуващи разединителя), които прекъсват електропровода по време на безтоковата пауза в цикъла на многократно АПВ.

Чл. II-5-19. Икономически е целесъобразно сечението на кабелните мрежи за 10 и 20 кV да се определя от условието на продължително нагряване. При необходимост от допълнително увеличаване на сечението за овладяване на краткотрайното нагряване при къси съединения се препоръчва изборът на сечението да се извършва при разделна работа на трансформаторите в.н./ср. н.

Чл. II-5-20. (1) Препоръчва се уредбите средно напрежение на разпределителните подстанции за средно напрежение да се изграждат с комплектни разпределителни устройства (КРУ), а уредбите за стзедно напрежение на трансформаторните постове - с опростени КРУ, съдържащи мощностни разединители и мощностни разединители, комбинирани с предпазители вместо с прекъсвачи.

(2) Прекъсвачи се използуват при захранване на рязко променливи товари, причиняващи недопустимо стареене на стопилката на предпазителя.

Таблица II-5-1

Допустими загуби на напрежение в електрическите мрежи

Чл. II-5-21. Допустимите загуби на напрежение в отделните звена на мрежите са дадени в табл. II-5-1.

Таблица II-5-1

Чл. II-6-1. (1) Схемите на трансформаторните постове, изграждани в жилищните райони в самостоятелни сгради, вградени в обществени сгради или комбинирани с павилиони, спирки на градския транспорт и др. под., зависят от възприетата схема на мрежата за средно напрежение.

(2) При общоприетата магистрална схема с взаимно резервиране между разпределителните подстанции и при пръстеновидната схема, която също работи като "магистрална", схемата на високата страна на трансформаторните постове е: входящо и изходящо поле, единична шинна система и трансформаторно поле. Входящите и изходящите полета се съоръжават само с разединители или с мощностни разединители, а трансформаторното поле - с разединител и предпазители или с мощностен разединител, комбиниран с предпазители, или с разединител и маломаслен прекъсвач, съоръжен с вторични максималнотокови релета. Допуска се за трансформаторно поле да се използуват и първични максималнотокови релета вместо вторични.

(3) Трансформаторните постове, които служат за превключване на резервно захранване по линиите за Ср Н между две подстанции или в пръстена на една подстанция, се съоръжават и с трето входящо поле, което освен с разединител се съоръжава и с маломаслен прекъсвач. Същата схема се препоръчва и за някои трансформаторни постове по дължината на линията, които служат за присъединяване на напречни връзки между две линии или на един пръстен.

Чл. II-6-2. Препоръчва се трансформаторните постове в жилищните райони на населените места да се изграждат по сглобяем начин със заводски панели и съоръжаването им да бъде с комплектни разпределителни устройства (КРУ) - опростен тип.

Чл. II-6-3. Там, където условията позволяват, трябва да се използуват комплектни трансформаторни постове както за закрит, така и за открит монтаж.

Чл. II-6-4. Средната трансформаторна мощност, респ. броят на трансформаторните постове в жилищните райони, се определя с технико-икономически сравнения на варианти или чрез общи оптимизационни изчисления, извършвани ръчно или чрез ЕИМ въз основа на средната плътност на електрическия товар (kW/кт(2)).

Чл. II-6-5. При определяне на броя на трансформаторните постове за комунално-битовите нужди задължително се отчита коефициентът на претоварване на трансформаторите и уплътняването на товаровата диаграма. За целта се използуват следните зависимости:

където п е брой на трансформаторните постове;

Р(tm) - върхов товар в трансформаторите, kW;

Р(оп) - оптимална средна инсталирана мощност не един трансформаторен пост, kVА;

k(тов) - коефициент на натоварване на трансформатора, т. е. отношение на действителния товар към номиналния; стойността му е <=1, когато трансформаторът не се претоварва, и > 1, когато трансформаторът се претоварва.

Чл. II-6-6. При определяне коефициента на натоварване на трансформаторите за комунално-битови нужди задължително се взема пред вид претоварването им съгласно предписанията на Правилника за техническа експлоатация (ПТЕ).

Чл. II-6-7. (1) Когато не се взема пред вид допустимото претоварване на трансформаторите, коефициентът на резерва (k(рез)) зависи от степента на използуване на електрическо отопление, както следва:

(2) Когато се приеме и претоварване на трансформатора, което се изразява с коефициент на натоварване k(тов)>1, k(рез) ще има съответно по-високи стойности, които се изчисляват по формулата, дадена в чл. II-6-5.

Чл. III-1-1. (I) Предмет на тази глава са токопроводк за постоянен и променлив ток с напрежение до 35 кV, изпълнени с неизолирани проводници на закрито или открито. Допълнителните изисквания към токопроводнте са дадени в глава V-1, V-2, VI-1, VI-4, VII-1, VII-3 и VIII-6.

(2) Изискванията в тази глава не се отнасят за специалните видове токопроводи в електролизните цехове и електротермичните уредби, а също и за въздушните електропроводни линии.

Чл. III-1-2. (1) Токопроводът е устройство, състоящо се от неизолирани проводници и принадлежащите към тях изолатори, конструкции и др., предназначено за пренасяне на електрическа енергия в тунели, галерии, естакади, конструкции и др.

(2) Токопроводът може да се изпълни от твърди или гъвкави (многожични или едножични) проводници.

Чл. III-1-3. По начина на защита срещу допиране до тоководещите части и срещу въздействието на окръжаващата среда се различават следните видове токопроводи:

1. Открити - когато проводниците не са защитени срещу допиране или срещу попадане върху тях на чужди предмети.

2. Защитени - когато проводниците са предпазени срещу случайни допирания и от попадане върху тях на чужди предмети (с мрежа, кожух от перфорирана ламарина и др.).

3. Закрити - когато проводниците са монтирани в плътен кожух; закрити са и токопроводнте, при които за една или повече стени на кожуха се използува стена или масивна преграда.

4. Прахонепроницаеми - както в т. 3, но съединенията и шевовете на кожуха не допускат проникването на прах в кожуха.

5. Водозащитени - както в т. 3, но в кутия, в която не могат да проникват водни капки.

Чл. III-1-4. В условията на химически агресивна среда токопроводито трябва да бъдат в подходящо изпълнение или трябва да бъдат взети други защитни мерки срещу това въздействие.

Чл. III-1-5. (1) При токопроводите за променлив ток над 1500 А трябва да бъдат взети мерки за намаляване на загубите в шинодържателите, арматурата, изолаторите и носещата конструкция от магнитен хистерезис (напр. чрез употреба на немагнитек материал и др.) и от вихрови токове (напр. чрез избягване на затворени контури в кожусите и др.).

(2) При токове над 2500 А се препоръчва също разполагането на проводниците (шините) в квадратен пакет, използуването на профилни шини, кръгли и квадратни кухи тръби, както и транспозиция на фазите.

Чл. III-1-6. Механичната якост на висящите и подпорните изолатори на токопроводите трябва да съответствува на БДС.

Чл. III-1-7. В случаите, когато температурното разширение, вибрациите в трансформаторите и т. н. могат да предизвикват опасни механични напрежения в проводниците или изолаторите, трябва да се вземат мерки за отстраняване на тези напрежения чрез монтирането на компенсатори или подобни на тях съоръжения. Компенсатори трябва да се монтират и в местата, където токопроводите пресичат температурни и улягащи фуги на сградите. Монтирането на температурни компенсатори в гъвкави токопроводи не се изисква.

Чл. III-1-8. Твърдите съединения на токопроводите трябва да се изпълняват чрез заварка. Съединенията на проводници от различни метали трябва да се изпълняват по начин, предотвратяваш, възможността от повреди вследствие на корозия на тоководещите части.

Чл. III-1-9. (1) Откритите и защитените токопроводи, с изключение на гъвкавите токопроводи, трябва да бъдат оцветени според чл. I-1-29. Откритите гъвкави токопроводи за напрежение над 1000 V трябва да бъдат означени според чл. I-1-29.

(2) Тоководещите части на закритите токопроводи трябва да бъдат оцветени в червено, а в местата на излизането им от защитните кожуси трябва да бъдат оцветени на дължина 0,3 м според чл. I-1-29.

(3) Повърхностите на защитните кожуси, монтирани на открито, трябва да бъдат оцветени: при ток до 1500 А - в сиво, а при ток над 1500 А - в сребристо.

Чл. III-1-10. На открито и в закрити помещения могат да се използуват токопроводи от всички изпълнения по чл. III-1-3. Във влажни и в особено влажни помещения трябва да се използуват открити или водозащитени токопроводи.

Чл. III-1-11. (1) В производствени помещения с достъп на необучен персонал откритите токопроводи трябва да се монтират на височина от пода, не по-малка от 3,5 м, а защитените - 2,5 м.

(2) Строителните конструкции, на които се монтират токопроводите, трябва да бъдат негорими.

(3) Преминаването на неизолирани токопроводи през стени и преграда трябва да се изпълнява през отвори или през изолационни плочи.

Чл. III-1-12. Сечението (или диаметърът) на проводниците на откритите токопроводи в производствени помещения трябва да бъде не по-малко от: 2,5 кв. мм - за медни; 4 кв. мм - за алуминиеви; фи 3,5 мм - за стоманени и 60 кв. мм - за лентови при дебелина на лентата, не по-малка от 3 мм.

Чл. III-1-13. (1) В помещенията разстоянията от тоководещите части на откритите токопроводи до тръбопроводите трябва да бъде най-малко 1 м, а до технологичните съоръжения - 1,5 м.

(2) Разстоянията от защитени, закрити, прахонепроницаеми и водозащитени токопроводи до тръбопроводи и технологични съоръжения не се нормират.

Чл. III-1-14. Разстоянието между проводниците на различните фази или полюси на токопроводите и от тях до стените на сградата и заземените конструкции не трябва да бъде по-малко от посоченото и табл. III-1-1.

Таблица III-1-1

Минимални светли разстояния между проводниците на различните фази или полюси на токопроводите и от тях до стените на сгради и заземени конструкции

Чл. III-1-15. (1) Апаратите към захранващите и разпределителните тлгопроводи трябва да се монтират непосредствено до пункта на отклонение и да бъдат достъпни за наблюдение и ремонт.

Те трябва да бъдат разположени или оградени по такъв начин, че при обслужването им да е изключена възможността за случайно допиране до частите, намиращи се под напрежение.

(2) За оперативно управление от нивото на пода на разположените на недостъпна височина комутационни апарати трябва да бъдат предвидени съответни устройства (щанги, въжета). Апаратите трябва да бъдат снабдени с различими от пода указатели "включено" и "изключено".

Чл. III-1-16. По цялото трасе на токопровода през всеки 10-15 м и в местата, посещавани от хора (например на работната площадка на краниста и др.), трябва да бъдат закрепени предупредителни табелки и надписи.

Чл. III-1-17. При необходимост трябва да бъдат взети мерки за предотвратяване на сплитане на проводниците от съседни фази при къси съединения (монтирани на изолационни подпори и др.).

Чл. III-1-18. Токопроводите в района на крановите полета трябва да отговарят и на следните изисквания:

1. Когато токопроводите са разположени над нивото на моста на крана, неоградените неизолирани проводници по фермите трябва да се монтират на височина най-малко 2,5 м от нивото на моста на крана. При монтиране на токопровода по-ниско от 2,5 м, но не по-ниско от нивото на долния пояс на покривните ферми, трябва да бъдат предвидени ограждения по цялото протежение на токопровода, предпазващи от случайно допиране до проводниците от пътеката на моста на крана. Като изключение се допуска ограждане във вид на навес върху самия край под токопровода.

2. Откритите токопроводи над ремонтните площадки на крановете трябва да имат ограждения, предпазващи от допиране до тоководещите части на количката на крана. Ограждения не се изискват, ако токопроводът е разположен на височина над нивото на количката на крана най-малко 2,5 м или ако в тези места се използуват изолирани токопроводи. В последния случай най-малкото разстояние до тях се определя от изискванията на ремонта.

3. Монтиране на токопроводи под кранове без прилагане на специални защитни мерки срещу механични повреди се допуска само в мъртвата зона на крана, където те могат да бъдат разположени или на конструкция, или на подкрановата греда. Специални защитни мерки срещу механични повреди не се изискват за закрити токопроводи за ток до 600 А, разположени близо до технологичното обзавеждане извън мъртвата зона на крана.

Чл. III-1-19. В производствени помещения трябва да се използуват закрити или прахонепроницаеми токопроводи. Във влажни и в особено влажни помещения трябва да се прилагат водозащитени токопроводи.

Чл. III-1-20. Разстоянието между тоководещите части и от тях до заземените конструкции на откритите и защитените токопроводи, а също и до оградите на откритите токопроводи трябва да бъдат не по-малки от изискванията в гл. V-2 на правилника.

Чл. III-1-21. (1) На открито могат да се използуват токопроводи от всички изпълнения според чл. III-1-3.

(2) В места със замърсена атмосфера могат да се използуват открити или защитени токопроводи с усилена изолация или прахонепроницаеми токопроводи.

(3) Токопроводите трябва да бъдат защитени от атмосферни пренапрежения в съответствие с изискванията на Правилника.

(4) Разстоянията от токопроводите до сгради, съобщителни, въздушни и кабелни линии, автомобилни и железни пътища и др. съоръжения трябва да се приемат според гл. III-4.

Чл. III-1-22. (1) При изпълнение на токопроводи в тунели и галерии трябва да се спазват следните изисквания:

а) Широчината на коридора за обслужване и височината на огражденията на откритите токопроводи не трябва да бъдат по-малки от посочените в табл. III-1-2.

(2) При дължина на токопровода над 150 м широчината на коридора за обслужване както при едностранно, така и при двустранно разположение на съоръженията трябва да бъде увеличена в сравнение с дадената в табл. III-1-2 с не по-малко от 0,2 м.

(3) В началото и в края на токопровода и в местата на транспозиция на фазите трябва да се осигурява възможност за присъединяване на заземяващите устройства.

(4) Броят и местата за присъединяване на заземяващи устройства трябва да се избират така, че при късо съединение в съседен токопровод индуктираното линейно напрежение в заземената част на токопровода да не надвишава 250 V.

Таблица III-1-2

Широчина на коридора за обслужване и височина на огражденията на откритите токопроводи в тунели и галерии

Чл. III-1-23. (1) Електрическото осветление на тунели и галерии, в които са разположени токопроводи, трябва да се изпълнява съобразно изискванията на част VIII.

(2) Осветлението по протежение на тунелите и галериите трябва да се захранва от два източника с редуване на присъединените лампи към двата източника. Осветителната арматура в помещения с открити токопроводи трябва да бъде монтирана така, че да е възможно безопасното й обслужване, а захранващите осветлението проводници трябва да бъдат екранирани (кабел с метална обвивка, проводници в стоманени тръби и др.).

Чл. III-1-24. Тунелите и галериите, в които се разполагат токопроводи, трябва да се изграждат, като се спазват следните изисквания:

1. Разполагайте в тунелите и галериите съоръжения трябва да бъдат от негорим материал, а строителните конструкции (носещи и ограждащи) трябва да имат граница на огнеустойчивост най-малко 1,5 h.

2. Тунелите и галериите трябва да бъдат разделени на участъци с дължина 200-250 m чрез негорими прегради. Преминаването на токопроводите през преградите се извършва посредством проходни изолатори. Всеки участък трябва да има собствен изход.

3. Вратите между участъците трябва да се отварят в две посоки. Изходните врати трябва да се отварят навън, като при необходимост се изграждат площадки.

4. При оразмеряване на вентилационните системи трябва да се вземат пред вид отделената топлина от загуби в проводниците, арматурата, шинодържателите, изолаторите и др. Вентилацията трябва да бъде изпълнена така, че разликата между температурите на входящия и изходящия въздух при номинален товар на токопровода да не превишава 15 градуса С.

Вентилационните отвори трябва да бъдат снабдени с жалузи или с мрежи и защитни козирки.

5. Тунелите й галериите не трябва да бъдат пресичани от каквито и да е тръбопроводи.

6. До вратата във всеки участък трябва да се инсталира телефонен апарат.

Чл. III-2-1. (1) Тази глава се отнася за кабелни линии за напрежения до 110 кV включително, изпълнени със силови и контролни кабели.

(2) Кабелните линии за по-високи напрежения да се изпълняват съгласно указанията на производителя на кабелите и съответните проекти.

(3) Допълнителните изискания за кабелните линии, разположени във взривоопасни и пожароопасни помещения, са дадени в гл. VII-3 и VII-4.

Чл. III-2-2. Кабелна линия (к. л.) се нарича електропровод, който се състои от един или няколко кабела със съответните им принадлежности (муфи, крайни главя, прикрепителни съоръжения, резервоари за масло и газ, помпени агрегати, сигнални устройства и др.).

Чл. III-2-3. Кабелни помеления се наричат специално изградените помещения в централите, подстанциите и др. сгради за полагане и монтаж в тях на кабели и техните принадлежности.

Чл. III-2-4. Непроходими кабелни канали и проходими кабелни тунели се наричат специално изградените в земята инженерни съоръжения за полагане на кабели и монтаж на техните принадлежности.

Чл. III-2-5. Общоградски проходими инсталационни колектори се наричат изградените подземни инженерни съоръжения за съвместно полагане в тях на кабели и тръбопроводи, както и техните принадлежности.

Чл. III-2-6. Кабелни шахти се наричат специално изградените, вертикално разположени кабелни помещения за полагане на кабелите между различните етажи или между кабелни пометения, разположени на различни нива.

Чл. III-2-7. Кабелни естакади се наричат изградените на открито и разположени под наклон или хоризонтално проходими дълги кабелни помещения.

Чл. III-2-8. Кабелна блокова или тръбна мрежа се нарича съоръжението, оформено от бетонови блокове с няколко отвора или от тръби, свързани с камери за изтегляне на кабелите.

Чл. III-2-9. Кабелни камери или шахти се наричат изградените в земята помещения, предназначени за изтегляне на кабелите през блоковите и тръбните мрежи, както и за монтиране в тях на кабелни принадлежности. Камерите са покрити с подвижни или неподвижни плочи, снабдени с люкове.

Чл. III-2-10. (1) Кабелна линия, изпълнена с маслонапълнени кабели за ниско, средно или високо налягане на маслото, е тази линия, в която налягането на маслото при температура, отговаряща на нормален работен режим, не надвишава 0,1 МРа - за к. л. с ниско налягане, 0,3 МРа - за к. л. със средно налягане, и 1,5 МРа - за к. л. с високо налягане.

(2) Кабелна линия, напълнена с газ, се нарича кабелната линия, изпълнена със специално изолирани кабелни жила, изтеглени в стоманена тръба, в която се намира газ под налягане около 1,5 МРа.

Чл. III-2-11. Секция на к. л., изпълнена с маслонапълнен кабел, се нарича участъкът от тази линия, ограничен от крайните кабелни глави и спирателните или полуспирателните муфи, както и между две спирателни или полуспирателни муфи.

Чл. III-2-12. Захранващ пункт се нарича подемно или надземно разположеното устройство, което служи за поддържане на налягането на маслото или газта в кабелите (специални резервоари, помпени агрегати и др.).

Чл. III-2-13. Разделителна глава на кабел с масло под високо налягане или с газ под налягане се нарича устройството, което се монтира на края на тръбопровода, откъдето се разклоняват трите кабелни жила към крайните глави.

Чл. III-2-14. Захранващ агрегат се нарича автоматично действуващо устройство, което се състои от специални резервоари, помпи, тръбопроводни инсталации, клапани, вентили, релейни табла и други съоръжения, предназначени за поддържане на налягането на маслото в маслонапълнените кабели с високо налягане и на кабелите с газ под налягане.

Чл. III-2-15. Изграждането на кабелните линии трябва да става въз основа на проекти, конто дават правилни технико-икономически решения и държат сметка за перспективното развитие на електрическите мрежи, сигурността и предназначението им, особеностите на трасето, типа и начина на полагане на кабелите.

Чл. III-2-16. При избора на кабелните трасета трябва да се избягват по възможност почви, съдържащи вещества, които разяждат обвивките на кабелите.

Чл. III-2-17. (1) За кабелните линии трябва да се отреждат пояси по установения ред. В този пояси не трябва да се поставят други съоръжения. Широчината на тези пояси зависи от броя. външния диаметър, типа и работното напрежение на кабелите.

(2) Местата за полагане на кабелите и широчината на съответните пояси за това полагане под уличните тротоари са дадени в "Правилни норми за подземни и надземни улични проводи и съоръжения".

(3) Забранява се хвърлянето на големи тежести, изливането на киселини и основи и изхвърлянето на сгурия и сняг върху кабелното трасе.

(4) Забранява се също да се извършват строителни работи по кабелните трасета без разрешение от ведомствата, които експлоатират кабелните линии.

(5) За кабелни линии, положени под вода, трябва да се оставя защитен пояс, ограничен между две успоредни гранични линии на 100 м от двете страни на крайните кабели. Този пояс може да се намали на 20 м, ако се вземат специални мерки срещу повреждане на кабелите. В този пояс се забранява да се поставят халки за превързване на плавателни съдове и хвърляне на котви и тежки риболовни съоръжения.

Чл. III-2-18. (1) Трасето на кабелните линии трябва да се избира с оглед на минимален разход на кабел, както и за запазването му от механични повреди, корозия, вибрации, прегряване и повреди от електрическа дъга, възникнала в съседни кабели.

(2) При полагане на кабелите трябва да се избягва по възможност кръстосването им с тръбопроводи и др.

(3) При избора на трасетата на к. л. с маслонапълнени кабели с ниско или средно налягане се взема под внимание и релефът на терена с оглед най-рационалното разполагане и използуване на специалните резервоари за поддържане на налягането на маслото.

Чл. III-2-19. (1) Кабелните линии трябва да се изграждат по такъв начин, че да не се получават механични напрежения и повреди в кабелите през време на монтажа и експлоатацията.

(2) За тази цел да се спазва следното:

а) Кабелите трябва да се полагат змиеобразно с резерв 1-5 % за компенсиране на евентуалното разместване на терена и деформацията на самите кабели и на носещите ги конструкции вследствие на температурните изменения. Оставянето на резервен кабел във вид на пръстен (шлайфа) не се допуска. Това може да стане само когато се предвижда необходим резерв за отклонение на кабела към бъдещ, трансформаторен пост, чието място е строго определено и при крайни глави на особено важни кабели, ако при змиеобразното полагане не може да се получи достатъчен резерв.

б) Положените хоризонтални кабели върху конструкции, стени и др. трябва да се закрепят в краищата им непосредствено по кабелните глави от двете страни в местата на извивките и при съединителните муфи.

в) Положените вертикално кабели по стени, конструкции и др. трябва да се закрепват по такъв начин, че да не се получават деформации на обвивките и разкъсвания на съединенията в муфите и главите под действието на теглото на кабела.

г) Конструкциите, по които се полагат небронирани кабели, трябва да се изпълняват по такъв начин, че да се избягват механични повреди на кабелната обвивка. В местата на закрепване кабелите трябва да се предпазват от корозия и механични повреди с помощта на еластична подложка.

д) Кабелите, вкл. бронираните, които са положени на места, където са възможни механични повреди и достъп на външни лица, трябва да бъдат защитени на височина 2 м от терена или пода и на 0,3 м в земята.

е) При полагане на кабели близо до други кабели трябва да се вземат мерки за избягване на повреди.

ж) Кабелите да се полагат на достатъчно разстояние от затоплени повърхнини, така че да се избегне недопустимото им загряване; при това те трябва да се предпазват от попадението на горещи изпарения, излизащи на местата на връзките и фланцовите съединения.

Чл. III-2-20. Кабелните линии трябва да се предпазват от блуждаещи токове и от корозия съгласно изискванията на настоящия правилник и "Наредбата за защита на подземните метални съоръжения от корозия".

Чл. III-2-21. Конструкцията на подземните кабелни канали, тунели и др. трябва да бъде изчислена според теглото на кабелите, налягането на земните маси, пътната настилка и натоварването от транспортните средства.

Чл. III-2-22. Кабелните помещения и конструкциите, върху които се полагат кабелите, трябва да са от негорими материали.

Чл. III-2-23. При открито полагаме кабелите трябва да бъдат предпазени от действието на слънчевите лъчи и други източници на топлина. Кабелите с пластмасова изолация и защитна покривка от ПВХ могат да се полагат и експлоатират под прякото въздействие на слънчевите лъчи.

Чл. III-2-24. Вътрешният радиус на огъване на кабела при полагането му не трябва да бъде до-малък от този, посочен от неговия производител.

Чл. III-2-25. Вътрешният радиус на огъване на кабела непосредствено до кабелните глави, ако не е посочен от производителя, може да се допусне да бъде най-малко 10 пъти диаметъра на кабела.

Чл. III-2-26. Силата на теглене на кабела при полагането и изтеглянето им през тръби не трябва да надвишава допустимата граница, определена от производителя на кабела.

Чл. III-2-27. (1) Всяка кабелна линия трябва да има свой номер или име. Ако кабелната линия се състои от няколко паралелни кабела, всеки от тях трябва да има един и същи номер или име с допълнителна буква А, Б, В и пр.

(2) Открито положените кабели, а също и всички муфи и глави трябва да са снабдени с маркировка със следните означения:

- върху маркировката на кабела - типа, напрежението, сечението, номера или името;

- върху маркирането на муфите и главите - датата на монтажа и името на изпълнителя.

(3) Маркировките трябва да са устойчиви срещу въздействията на околната среда.

Чл. III-2-28. (1) Трасето на всяка подземна и подводна кабелна линия трябва да се нанася върху план, като се реперира по отношение на осови точки, масивни сгради и други трайни знаци или спрямо специалните знаци, които показват разположението на кабелните муфи.

(2) За кабелните линии, изпълнявани с маслонапълнени кабели с ниско или средно налягане и с изтичаща импрегнация, трябва да се съставя надлъжен профил на трасето. Върху плана и профила трябва да се означат муфите, кабелните камери и захранващите пунктове.

Чл. III-2-29. Тръбопроводите на маслонапълнените кабели с високо налягане трябва да се покриват с антикорозионни средства.

Чл. III-2-30. В района на електрическите централи, на подстанциите и на възловите станции кабелите се полагат в тунели, канали, блокове и тръби. Допуска се полагането в изкопи само на единични (1-2) кабели, които захранват отдалечени спомагателни обекти, като складове за гориво, работилници, районно осветление и др.

Чл. III-2-31. В района на промишлените предприятия кабелите могат да се полагат в тунели, канали, блокове, тръби и в земята.

Чл. III-2-32. Когато от едно разпределително устройство изхождат в една посока повече от 12 кабела за ниско или средни напрежение, препоръчва се те да се полагат в проходими кабелни тунели.

Чл. III-2-33. (1) В траловете и населените места по принцип кабелите се полагат в изкоп под тротоарите, зелените площи и дворовете, на местата, определени от "Правила и норми за подземни улични проводи и съоръжения".

(2) По улиците и площадите, където има гъста мрежа от подземни съоръжения, се препоръчва кабелите да се полагат в кабелни канали, тунели и колектори.

(3) При пресичането на улиците и площадите с интензивен транспорт кабелите трябва да се полагат в тръби или блокове, разположени в земята. При това трябва да се положи известен брой резервни тръби и блокове, като краищата им се уплътняват добре, за да не се затлачват.

Чл. III-2-34. В сградите кабелите могат да се полагат непосредствено на конструкцията на сградата, открито или закрито, в канали, блокове, тунели или в тръби, положени по подовете, стените и таваните, както и във фундаментите на машините. Допуска се транзитно преминаване на кабели за СрН и НН през сутерените на сградите, като кабелите се полагат в стоманени тръби, които се заземяват.

Чл. III-2-35. При определяне на начина на полагане на кабелите трябва да се има пред вид следното:

1. В пояса под тротоарите, определен за полагане на силови електрически кабели, могат да се сложат най-много 6 броя кабелни линии.

2. Допустимото електрическо натоварване на кабелите с увеличаване броя на кабелите, положени в един изкоп, респ. с намаляване на разстоянието между положените успоредно кабели.

3. Препоръчва се 6-12 броя успоредни кабелни линии да се полагат в непроходими кабелни канали. Когато броят на кабелните линии надвишава 12 и съществува възможност за увеличаването му, полагането да става в проходими кабелни тунели или колектори.

4. Когато броят на кабелите надвишава 100, силовите и контролните кабели трябва да се полагат в отделни тунели и канали.

Чл. III-2-36. Кабелите с пластмасова изолация - трижилни за напрежение до 6 кV и едножилни за 10 и 20 кV, се полагат неподвижно без ограничение в денивелацията. Не се допуска полагането на такива кабели без броня в течащи води и места без твърдо дъно.

Чл. III-2-37. Едножилните силови кабели за номинално напрежение 6/10 и 12/20 кV, образуващи една трифазна линия, се полагат в сноп в триъгълник или по изключение (по преценка на проектанта) в една равнина на разстояние помежду им, най-малко равно на два пъти външния диаметър на едножилния кабел.

Чл. III-2-38. (1) Не се допуска полагане на едножилни кабели поединично в стоманени тръби или успоредно в една равнина през метални контури от магнитен материал.

(2) При полагане на едножилни кабели в сноп в триъгълна форма те трябва да се превързват с пластмасова лента или други материали приблизително на всеки три метра. При триъгълно полагане в сноп тези кабели могат да се полагат в стоманени тръби или в други метални контури.

(3) Закрепването на едножилни кабели, положени успоредно в една равнина, в канали, тунели и др., да се извършва със скоби от немагнитен материал.

Чл. III-2-39. Кабелните линии в обектите, посочени в чл. III-2-82, се изпълняват, както следва:

За контролни кабели на основните блокове и на уредби 400 кV се използуват кабели с екранираща метална обвивка, заземена в единия край на кабела. Допуска се полагане на бронирани кабели или кабели само със защитна обвивка от негорящ материал (поливинилхлорид и др.), при което функциите на екраниращата метална обвивка се поемат от бронята, респ. от 1-2 резервни жила на кабела, съответно заземен в единия край. Преходното съпротивление на заземяването не трябва да надвишава 4 w.

За помощните стопанства и уредби 110 кV се ползуват кабели с изолация от полиетилен и защитна обвивка от негорящ материал.

Кабелите за топлотехнически контрол, автоматично регулиране и технологични защити в електрическите централи трябва да бъдат бронирани със стоманена броня.

Чл. III-2-40. (1) Когато се полага кабел по трасе, което преминава през различни терени и околни среди, видът на кабела трябва да се избере съобразно с частта от трасето, в което той е подложен да работи при най-тежки условия, ако дължината на участъка с по-благоприятни работни условия не превишава фабричната дължина на кабела.

(2) При по-големи дължини на отделните участъци от трасето с различен характер за всеки участък трябва да се използува подходящ вид кабел.

Чл. III-2-41. (1) При полагане на кабели за напрежение до 20 кV по трасета с нееднакви условия на охлаждане сечението на кабела трябва да се избере за участъка от трасето с най-неблагоприятно охлаждане, ако дължината на този участък е повече от 10 м.

(2) При една кабелна линия за напрежение до 10 кV, с изключение на подводните, се допуска използуването на няколко кабела с различни сечения, но не повече от три при условие, че дължината на най-късото парче е най-малко 20 m (вж. чл. III-2-73).

Чл. III-2-42. Кабелните линии трябва да се изпълняват предимно с кабели с алуминиеви жила и евентуално с алуминиеви обвивки (изключения вж. чл. IV-4-3, чл. VII-2-40). Във взривоопасните помещения клас В-1 и В-1а трябва да се употребяват кабели с медни жила.

Чл. III-2-43. (1) Когато полаганите в земята кабели не са подложени на тежки спъвания, те могат да бъдат без метална броня, но трябва да бъдат от типа с пластмасова обвивка, понасяща механични и корозионни въздействия.

(2) Маслонапълнените кабели с ниско и средно налягане, както и тръбопроводите на маслонапълнените кабели с високо налягане и на газовите кабели трябва да имат антикорозионна защита съобразно указанията, дадени в проектите.

Чл. III-2-44. (1) В колекторите, тунелите, каналите, както и във всички специални кабелни помещения се допуска полагането на небронирани кабели.

(2) В помещения за електрически уредби (разпределителни устройства, ел. табла, ел. машини и т. н.), както и в други помещения, се допуска полагането на небронирани кабели на недостъпна височина (най-малко 2 т). Полагането на кабели на по-малка височина може да стане при условие, че се вземат мерки за предпазване на кабелите от механични повреди (чрез тръби, ламарини, мрежи, профилни стомани и др.).

Чл. III-2-45. (1) При изграждане на кабелни линии в специални кабелни помещения, а също и в производствени помещения кабелите не трябва д а имат външно покритие от горим материал.

(2) При изграждане на кабелни линии в помещения с агресивна среда трябва да се използуват кабели с оловна, РУС или друга подходяща обвивка в зависимост от състава на агресивната среда.

Чл. III-2-46. (1) За контролните кабелни линии в обектите, посочени в чл. III-2-82, трябва да се използуват кабели с екранираща метална обвивка или броня, покрита с неподдържаща горенето усилена пластмасова обвивка.

(2) Кабелите за технологичен контрол, автоматично регулиране, автоматични технологични защити и дистанционно управление в електрическите централи трябва да бъдат бронирани със стоманена лента и защитени отгоре с неподдържаща горенето обвивка.

Чл. III-2-47. За кабелни линии, изпълнени в тръбна мрежа, трябва да се използуват небронирани кабели с неподдържаща горенето усилена пластмасова обвивка при положение, че не са подложени на ненормални за тях усилия на опън. При наличност на такива усилия се използуват кабели с подходяща конструкция (със стоманена телена броня).

Чл. III-2-48. При открито полагане извън сградите и под покрити навеси по негорящи конструкции кабелите трябва да бъдат в стоманени тръби.

Чл. III-2-49. Трябва да се избягва полагането на кабели в почви, които съдържат вещества, действуващи разрушително върху обвивката на кабела (солници, блата, насипи от сгурия и строителни материали и др.); ако е необходимо, в тези случаи трябва да се използуват кабели с подходяща антикорозионна обвивка. При преминаване на кабелни линии през блата кабелите трябва да се подбират с оглед на геоложките, химичните и механичните условия.

Чл. III-2-50. При опасност от свличане на терена трябва да се вземат мерки за отстраняване на силите, които действуват върху кабелите при свличане на почвата (например оставяне на резервна дължина, укрепване на терена с подпорни стени и др.).

Чл. III-2-51. При пресичане на малки реки се употребяват същите кабели, които се полагат в земята (чл. III-2-107).

Чл. III-2-52. При изпълнение на кабелни линии по железопътни мостове се препоръчва използуването на кабели с пластмасова или алуминиева обвивка. Допуска се и употребата на кабели с обвивка от олово, съдържащо примеси, които увеличават издръжливостта му при вибрациите.

Чл. III-2-53. Кабелните линии, които захранват подвижни консуматори, трябва да се изпълняват в гъвкави кабели с гумена или друга подобна изолация, която издържа на многократни огъвания.

Чл. III-2-54. (1) За подводни кабелни линии трябва да се употребяват кабели със специално изпълнение и по възможност с една фабрична дължина. Във връзка с това се препоръчва използуването на едножилни кабели.

(2) В местата на преминаване на кабелите от брега в морето при наличие на силен прибой, в участъците на реките със силно течение и разливащи се брегове, както и при полагане на кабели на голяма дълбочина (40-60 т) трябва да се употребяват кабели със специална телена броня.

Чл. III-2-55. За кабелните линии за напрежение 110 kV и по-високо типът и конструкцията на кабелите се определят в проектите.

Чл. III-2-56. (1) При полагане на кабели за напрежение до 35 кV във вертикални и наклонени участъци с денивелация, която надвишава допустимата от завода-производител, трябва да се използуват кабели с неизтичаща кабелна маса или със суха изолация. В такива участъци се полагат кабели с нормална импрегнирана хартиена изолация при условие, че се монтират спирателни муфи, разположени по трасето, съобразно с допустимите за такива кабели денивелации.

(2) Разположението на спирателните муфи на маслонапълнените кабели се определя съобразно с техническите качества на кабелите и след съответните изчисления за установяване на подхранващите с масло устройства при различните режими на затопляне.

Чл. III-2-57. В четирипроводниковите мрежи трябва да се употребяват четирижилни кабели. Полагането на нулево жило отделно от фазовите жила не се допуска. Допуска се употребата на алуминиевата обвивка на трижилните кабели до 1 kV като нулев проводник в четирипроводниковите мрежи за променлив ток с директно заземена нула, с изключение на:

1. Уредби във взривоопасна среда във и извън помещения.

2. Уредби, в които при нормални експлоатационни условия в нулевия проводник протича ток.

Чл. III-2-58. Допуска се употребата на едножилни силови кабели с пластмасова изолация в трифазни мрежи с номинални напрежения 10 и 20 кV съгласно БДС 2570.

Чл. III-2-59. Уредбите за подхранване с масло на маслонапълнените кабели трябва да осигуряват редовна работа пои нормални и преходни топлинни режим.

Чл. III-2-60. Количеството на маслото в маслозахранващата система трябва да се определи съобразно с изчисления разход на масло за нейното редовно действие. Трябва да се разполага също с резерв от масло, необходим при отстраняване на аварии и за напълване на най-дългия участък от кабелната линия.

Чл. III-2-61. (1) Препоръчва се резервоарите за захранване с масло на кабелните линии с ниско и средно налягане да се монтират в закрити помещения.

(2) Маслозахранващите резервоари в краищата на маслонапълнените кабели се монтират върху конструкцията, която носи кабелните глави или близо до нея.

(3) Маслозахранващите резервоари трябва да бъдат снабдени с манометри за отчитане на налягането на маслото.

Чл. III-2-62. (1) Агрегатите, които подхранват кабелните линии с масло под високо налягане, трябва да се монтират в закрити помещения, чиято температура да не е по-ниска от + 10 градуса С, и да се разполагат по възможност до кабелните линии.

(2) Свързването на няколко маслозахранващи агрегата към кабелната линия става чрез маслен колектор.

Чл. III-2-63. При паралелно полагане на няколко маслонапълнени кабелни линии с високо налягане се препоръчва всяка линия да се подхранва с масло от отделен маслозахранващ агрегат или да се използува уредба за автоматично превключване на агрегата към една или друга линия.

Чл. III-2-64. Препоръчва се маслозахранващите агрегати да се електроснабдяват от два независими източника с автоматично включване на резерва (АВР).

Чл. III-2-65. Всяка кабелна линия с маслонапълнен кабел трябва да притежава сигнална уредба, която да регистрира намаляването или покачването на налягането на маслото извън допустимите граници и да подава сигнали на дежурния персонал.

Чл. III-2-66. Във всеки участък от кабелната линия, изпълнена с маслонапълнен кабел с ниско налягане, трябва да има поне един датчик на сигнал, за линия със средно налягане - два датчика, а на линия с високо налягане-датчици при всеки маслозахранващ агрегат. Аварийните сигнали трябва да се предават в местата, където има постоянен дежурен електротехнически персонал.

Чл. III-2-67. Маслозахранващите пунктове по кабелните линии с ниско и средно налягане трябва да имат съобщителни връзки със съответния дежурен персонал.

Чл. III-2-68. Маслопроводът, който свързва колектора на маслозахранващия агрегат с маслонапълнените кабели с високо налягане, трябва да се монтира в помещение с температура над 0 градуса С. Допуска се монтирането му в канали или в земята при условие, че се осигурява температура на околната среда над 0 градуса С.

Чл. III-2-69. В помещението на таблото с апаратурата за автоматично командуване на маслозахранващите агрегати вибрациите не трябва да превишават допустимите граници.

Чл. III-2-70. Апаратите, които поддържат налягането на газа при газовите кабели, се монтират в краищата на кабелите съобразно с предписанията на производителя и проекта.

Чл. III-2-71. Съединенията, отклоненията и краищата на кабелните линии трябва да се изпълняват по такъв начин, че кабелите да бъдат защитени срещу проникването на влага и въздействието на други вредни вещества от околната среда. Съединенията, отклоненията и краищата трябва да издържат също предвидените изпитвателни напрежения на съответния кабел.

Чл. III-2-72. Направата и монтажът на съединителните и отклонителните муфи и кабелни глави трябва да се извършва съгласно действуващите технически инструкции, предписанията на производителя на кабела или съобразно с проекта, ако липсват одобрени по установения ред инструкции.

Чл. III-2-73. (1) Броят на съединителните муфи за 1 кт новострояща се кабелна линия за трижилните кабели 1-35 кV не трябва да надвишава 6; по-голям брой муфи (до 8 бр.) се допуска само със съгласието на електроснабдителните организации.

(2) Броят на съединителните муфи за кабелните линии за напрежение над 35 кV се определя в проектите.

(3) Броят на съединителните муфи на фаза за 1 кт новострояща се к. л. с едножилни пластмасови кабели 10 и 20 кV не трябва да бъде повече от 2; по-голям брой (до 4) се допуска само със съгласието на електроснабдителните организации.

Чл. III-2-74. Съединителните и спирателните муфи на маслонапълнените кабели трябва да се изпълняват по начин и с материали, доставени или предписани от производителя на кабела.

Чл. III-2-75. При кабелните линии, изпълнени комбинирано с кабели с импрегнирана хартиена изолация и кабели със суха изолация, съединенията трябва да се правят със спирателно-преходни муфи, ако нивото на полагане на кабела с импрегнирана изолация е по-високо от това на кабела със суха изолация.

Чл. III-2-76. При кабелните линии за напрежение над 1000 V, изпълнени с гъвкави кабели с гумена изолация и гумена обвивка, възстановяването на изолацията трябва да става чрез гореща вулканизация, покрита с противовлажен лак.

Чл. III-2-77. Отклоненията от магистралите на кабелните разпределителни мрежи НН се извършват в зависимост от сигурността на електроснабдяването и вида (категорията) на потребителя посредством отклонителни муфи или разпределителни шкафове, които се монтират по протежение на магистралите и са неразделна част от тях.

Чл. III-2-78. (1) Кабелите с метални обвивки или брони и металните конструкции, по които се полагат кабелите, трябва да се заземяват или зануляват съгласно изискванията (вж. гл. I-7) на настоящия правилник.

(2) При заземяване или зануляване на металните обвивки на силовите кабели обвивката и бронята трябва да бъдат свързани с гъвкав меден проводник както помежду им, така и с метални те муфи и металните обвивки на кабелните глави.

(3) При кабели за напрежение над 6 кV с алуминиева обвивка заземяването на обвивката и бронята трябва да става с отделни проводници.

(4) Заземяващите или зануляващите защитни проводници не трябва да имат проводимост, по-голяма от тази на кабелната обвивка. Във всички случаи сечението на защитния гъвкав меден проводник не трябва да бъде по-малко от 6 кв. мм.

Чл. III-2-79. (1) Крайните глави и съединителните муфи на маслонапълнените и други кабели 110 кV се заземяват съгласно проектите.

(2) При използуване на бронирани маслонапълнени кабели с ниско и средно налягане във всяка камера броните от двете страни на муфата трябва да се свържат помежду си и да се заземят съгласно проекта.

Чл. III-2-80. (1) Стоманеният тръбопровод на маслонапълнените кабели с високо налягане, положен в земята, се заземява във всяка камера и в краищата. Когато тръбопроводът е положен открито, се правят допълнителни заземявания съгласно проектите.

(2) Когато е необходимо да се монтира специална защита на тръбопровода от корозия, заземяването му се изпълнява съобразно с изискванията на тази защита. При това трябва да се осигури измерването на електрическото съпротивление на антикорозионното покритие.

Чл. III-2-81. (1) При преминаване на кабелни линии от подземни в открити на стълб, който не е заземен, се допуска кабелните глави да се заземяват към металните обвивки на кабела при условие, че кабелната глава на другия край на кабела е заземена, както и че съпротивлението на заземяване на кабелната обвивка отговаря на изискванията на гл. I-7.

(2) Ако на стълба на въздушна линии за напрежение над 1000 V освен кабелни глави са монтирани и катодни отводители, бронята, металната обвивка на кабела и кабелната глава трябва да се свържат със заземителното устройство на катодните отводители. В този случай не се допуска използуването само 1 на металната обвивка на кабела за заземяващо устройство.

Чл. III-2-82. Изискванията в чл. III-2-83 до III-2-89 се отнасят за кабелни линии в централи 1000 МW и повече с единична мощност на блоковете 200 и над 200 МW и подстанции с напрежение 400 кV и по-високо.

Чл. III-2-83. Главната електрическа схема, електрическата схема за собствените нужди и вторичната комутация, командуването и разполагането на съоръженията и к. л. в ЕЦ и ПС трябва да се изпълняват по такъв начин, че при пожар в к. л. или извън тях да не се прекъсва работата на повече от един енергоблок в ЕЦ, както и да не се допуска едновременното отпадане на взаимно резервиращите се връзки в разпределителните уредби (РУ) и ПС и излизането от строя на пожароизвестителните и пожарогасителните устройства.

Чл. III-2-84. Главните кабелни потоци на ЕЦ трябва да се полагат в кабелни помещения, тунели, естакади, етажи, шахти и др. отделно от тези на технологичните съоръжения и без достъп на външни лица. Кабелните трасета трябва да се избират така, че: а) да се избягва затоплянето на кабелите от загретите части на технологичните съоръжения; б) да се избягва повреждането на кабелите при почистване на праха посредством прахопречиствателните уредби; в) да не се полагат транзитно преминаващи кабели в технологичните тунели на сгуроизвозването, в помещенията на химводоочистването и в местата, където се намират тръбопроводи с агресивни химични течности.

Чл. III-2-85. (1) Взаимно резервиращите се к. л. (силови, съобщителни, сигнални, от пожарогасителни системни др.) трябва да се полагат така, че при пожар да се запазва едната кабелна, линия.

(2) В кабелни участъци, където има опасност от разпространяване на авария, кабелните линии трябва да се разделят на изолирани една от други групи (снопове). Това разделяне се извършва съгласно местните условия.

Чл. III-2-86. (1) За един енергоблок в ЕЦ се допуска полагането на кабели извън специалните кабелни помещения при условие, че кабелите са защитени от механични повреди, запрашаване, от искри и огън при ремонтни работи по съоръженията, както и че са осигурени нормална температурни условия за к. л. и удобно обслужване.

(2) Достъпът до к. л., разположени на височина над 5 m, трябва да се осигурява посредством специални стълби и площадки.

(3) За малък брой кабели (до 20 бр.) могат да не се монтират специални площадки, но трябва да се осигури бърза подмяна и ремонт на к. л. при експлоатационни условия.

(4) За кабелите на един енергоблок, разположени извън специалните кабелни помещения, трябва да се осигури по възможност разделянето им на групи, разположени по различни трасета.

Чл. III-2-87. (1) Кабелните помещения и тунели, в които се полагат кабели от различни енергоблокове на ЕЦ, кабелните помещения и тунели под командните табла на енергоблоковете, включително местата на преминаване на кабелите, трябва да се разделят по блокове и да се отделят от другите помещения, кабелни етажи, тунели, шахти и канали с негорими прегради и покритие с огнеустойчивост, не по-малка от 1,5 часа.

(2) На местата, където преминават кабели и се предвижда допълнително да се прокарват други, трябва да се поставят прегради от негорим леснопробиваем материал с огнеустойчивост, не по-малка от 1,5 часа.

(3) По протежение на кабелните помещения в ТЕЦ трябва да се предвиждат аварийни изходи на не повече от 103 м един от друг.

(4) Кабелните помещения в ЕЦ и ПС трябва да се отделят от изходящите, намиращи се извън сградата кабелни тунели и канали с негорими прегради с огнгустойчивост, не по-малка от 1,5 часа.

Чл. III-2-88. (1) В местата на влизане на кабелите в помещенията на закрити разпределителни уредби (ЗРУ) и в помещенията на командните и релейните табла трябва да се поставят прегради с огнеустойчивост, не по-малка от 1,5 часа.

(2) Кабелните шахти трябва да се затварят отдолу и отгоре с капаци и да се отделят от кабелните тунели и етажи и от другите кабелни помещения посредством негорими прегради с огнеустойчивост, не по-малка от 1,5 часа.

(3) При всяко преминаване през етажните плочи и на не по-малко от 20 м шахтите трябва да се разделят на участъци посредством негорими прегради с огнеустойчивост, не по-малка от 0,75 часа.

(4) Кабелните шахти трябва да имат входни врати и да са снабдени със стълби или специални скоби.

Чл. III-2-89. Разрешава се за нуждите на един енергоблок да се използуват помещения с огнеустойчивост 0,25 часа. При това технологичните съоръжения, които могат да причинят пожар (съдове с масла, помпи за масло и др.), трябва да са заградени с прегради с огнеустойчивост, не по-малка от 0,75 часа, така че да не бъде възможно запалването на кабелите при избухване на пожар в тези съоръжения.

Чл. III-2-90. (1) При изграждането на кабелните линии непосредствено в земята кабелите трябва да се полагат в изкоп. Кабелите се полагат направо върху дъното на изкопа или пресята пръст, която не съдържа камъни, отпадъци от строителни материали и сгурия, и се покриват с пясък или с пресята пръст. При скалист или каменист терен под кабелите да се полага един пласт от 10 ст пясък или пресята пръст.

(2) Кабелите трябва да бъдат предпазени по цялата им дължина от механични повреди чрез тухли или да бъдат маркирани с други трайни подходящи предпазни покрития, поставени върху покритието от пясък или от пресята пръст.

(3) Допуска се за предпазването на кабелите по цялата им дължина да се използува пластмасова лента като символична защита, поставена върху покритието от пясък или пресята пръст.

Всички необходими условия и изисквания, които трябва да се спазват при този начин на полагане на кабелите, се уреждат с инструкция, утвърдена от министъра на енергетиката. Пластмасовата лента, която се използува като символична защита, трябва да отговаря на изискванията на отрасловата нормала.

Чл. III-2-91. (1) Полагането на кабелите до 35 кV трябва да става на дълбочина 0,7 м от нивото на тротоарите, зелените площи и терените, по които не се движат превозни средства. Под уличните платна, под площадките и терените, по които се движат превозните средства, полагането на кабелите да става на дълбочина, не по-малко от 1 м.

(2) Допуска се полагането на кабелите на дълбочина 0,50 м в участъци с дължина до 5 т при въвеждане на кабелите в сградите, а също и на местата на пресичането им с други подземни съоръжения при условие, че кабелите ще бъдат предпазени от механични повреди, напр. положени в тръби.

(3) Кабелите 110 кV трябва да се полагат в земята на дълбочина най-малко 1 м.

Чл. III-2-92. При полагането на кабелите покрай сградите се препоръчва светлото разстояние между кабелите и основите на сградите да не бъде по-малко от 0,6 м.

Чл. III-2-93. Когато няколко кабела се полагат паралелно, препоръчва се светлото разстояние между тях да бъде, както следва:

а) най-малко 100 мм между силови кабели за напрежение до 20 кV, както и между тях и контролните кабели. При кабелни линии 35 кV това разстояние трябва да бъде 250 мм.

б) 500 мм - между кабели, принадлежащи на различни организации, а също между силови кабели до 35 кV и съобщителни кабели. Допуска се при необходимост и след съгласуване между заинтересуваните ведомства съобразно с местните условия намаляване на това разстояние до 100 мм (с изключение на високочестотните) при условие, че се вземат мерки за предпазване на кабелите от повреда вследствие на къси съединения (полагане в тръби, поставени на огнеустойчиви прегради и др.).

в) 500 мм между кабелите за напрежение 110 кV и другите силови кабели. Допуска се при необходимост съобразно с местните условия намаляване на това разстояние до 300 мм при условие, че са взети мерки за предпазването на кабелите от повреда вследствие на к. с. в някои от тях, чрез полагането им в тръби, поставяне на огнеупорни прегради и др.

г) най-малко 1 м между кабелите 110 кV и съобщителните кабели. По изключение за сближаване с дължина до 200 м се допуска това разстояние да се намали до 0,5 м, обаче кабелите 110 кV трябва да се отделят от съобщителните кабели с бетонни плочи, поставени на ребро. Освен това трябва да се направи проверка на електромагнитното влияние върху съобщителните кабели.

д) разстоянието между контролните кабели не се нормира.

Чл. III-2-94. (1) При полагане на кабели в участъци с дървени насаждения нормалното разстояние между кабелите и стъблата на дърветата трябва да бъде не по-малко от 2 м.

(2) Допуска се по изключение и в съгласие със службите по озеленяването това разстояние да се намали на 1 м, ако не се уврежда коренната система и ако при растежа дърветата няма да причинят повреда на кабела през време на неговия експлоатационен период.

Чл. III-2-95. (1) При полагане на кабели до 35 кV успоредно с тръбопроводи хоризонталното разстояние между кабелите и тръбопроводите трябва да бъде най-малко 0,5 м, а при нефто- и газопроводи - най-малко 1 м (за топлопроводи чл. III-2-96).

(2) Кабелите, конто се намират на по-малко разстояние, но не по-малко от 0,25 м, трябва да бъдат положени в тръби по цялото протежение на сближението.

(3) При маслонапълнените кабели 110 кV хоризонталното разстояние от тръбопровода не трябва да бъде по-малко от 1 м (от топлопровода, чл. III-2-96).

(4) Разрешава се доближаване до 0,5 м в участък до 30 м при условие, че между маслонапълнените кабели 110 kV и тръбопроводите се монтират преградни стени, които не позволяват да се получават механични повреди.

(5) Не се допуска успоредно полагане на кабелите във вертикална равнина над и под тръбопроводите.

Чл. III-2-96. При полагане на кабели успоредно с топлопроводи светлото разстояние между кабела и тръбопровода трябва да бъде най-малко 2 м. Това разстояние може да се намали до 0,5 m при положение, че в целия участък на сближаване топлопроводът трябва да бъде изолиран по такъв начин, че допълнителното нагряване на почвата от топлопровода в зоната на кабела да не надвишава 10 градуса С за кабелни линии до 10 кV и 5 градуса С - за кабелни линии 20-110 кV. При това трябва да се има пред вид увеличението на топлинното съпротивление на почвата в близост на топлопровода.

Чл. III-2-97. При полагане на кабели успоредно на жп линии кабелните линии трябва да бъдат извън жп зона. Полагане на кабели в тази зона се допуска само със съгласието на Министерството на транспорта, което определя както разстоянието между кабела и релсовия път, така и начина на полагане.

Чл. III-2-98. Когато кабелите се полагат успоредно на трамвайните линии, разстоянието до най-близката релса не трябва да бъде по-малко от 2 м. Допуска се намаляване на това разстояние при условие, че по цялото протежение на приближаване кабелът се полага в изолирани блокове или тръби.

Чл. III-2-99. Когато кабелите се полагат успоредно на пътни магистрали, не трябва да се разполагат откъм външната страна на канавката на разстояние, най-малко 1 м от нея. Намаляване на това разстояние може да стане само със съгласието на съответното пътно управление.

Чл. III-2-100. При полагане на кабели успоредно с електропроводи 110 kV и по-високо разстоянието от вертикалната равнина, минаваща през крайния проводник, до кабела не трябва да бъде по-малко от 10 м.

Чл. III-2-101. (1) Светлото разстояние между кабелната линия и заземените части и заземителите на стълбовете на електропроводите за напрежение до 35 кV трябва да бъде не по-малко от 5 м, а при напрежение над 110 kV - над 10 м. При притеснени условия разстоянието от кабелната линия до подземните части и заземителите на стълбовете на електропроводите за напрежение над 1000 V може да се намали до 2 м; при това разстоянието от кабела до вертикалната равнина, минаваща през крайния проводник на електропровода (ВЕ), не се нормира.

(2) Светлото разстояние между к. л. и стълбовете на електропроводите за напрежение до 1000 V трябва да бъде не по-малко от 1 м, а при полагане на кабела в изолирани тръби в участъка на сближаване - 0,5 м.

(3) В територията на електрическите централи и подстанции при притеснени условия се допуска полагането на к. л. на разстояние, не по-малко от 0,5 м от подземните части на стълбовете на РУ и на електропроводите за напрежение над 1000 V при положение, че заземителните уредби на тези стълбове са свързани със заземителния контур на подстанциите.

Чл. III-2-102. При пресичане на кабелните линии с други кабели те трябва да се разделят със земен пласт, дебел най-малко 0,5 м. За кабелите до 110 кV това разстояние може да се намали до 0,25 м при условие, че по целия участък на пресичане, вкл. по 1 м от двете му страни, кабелите трябва да бъдат разделени с бетонни или други равностойни прегради или положени в тръби. При това слаботоковите кабели трябва да се полагат над силнотоковите кабели.

Чл. III-2-103. Когато кабелните линии се пресичат с тръбопроводи, в това число нефто- и газопроводи, разстоянието между кабелите и тръбопроводите трябва да бъде най-малко 0,5 м. Допуска се намаляване на това разстояние до 0,25 м при условие, че кабелът се полага в тръба в участъка на пресичане на 2 м от двете страни.

Чл. III-2-104. При пресичане на кабелни линии до 35 kV с топлопровод светлото разстояние между кабелите и покритието на топлопровода трябва да бъде най-малко 0,5 м. При това на мястото на пресичането на по 2 м от двете страни на крайните кабели топлопроводът трябва да има такава топлинна изолация, че температурата на почвата да не се повишава с повече от 10 градуса С спрямо най-високата лятна температура и с повече от 15 градуса С спрямо най-ниската температура. В случай че не могат да се спазят тези температури, препоръчва се да се прилага някое от следните мероприятия:

а) полагане на кабела на дълбочина 0,5 м вместо на 0,7 м (чл. III-2-91);

б) използуване на мястото на пресичането на кабел с по-голямо сечение;

в) полагане на кабел под топлопровода на най-малко 0,50 м в тръби; тръбите трябва да се поставят по такъв начин, че да бъде възможно подменянето на кабела, без да се извършват изкопни работи в мястото на пресичането (въвеждане на тръбите в шахти).

При пресичане на кабелни линии 110 kV с топлопроводи разстоянието между кабелите и покритието трябва да се решава с проекта. При това в участъка на пресичането по на 3 м от двете страни на кабелите топлопроводът трябва да има такава топлинна изолация, че температурата на почвата да не се повишава с повече от 5 градуса С през което и да е време от годината.

Чл. III-2-105. (1) При пресичане на железопътни линии и автомобилни пътища кабелите трябва да се полагат в тръби, блокове, тунели и колектори в целия участък на отчуждения пояс за тези линии и пътища. Когато няма специално отчужден пояс за пътно платно, пресичането става по същия начин в участък, включващ по 2 м от двете страни на платното.

(2) Дълбочината на пресичане под жп линиите трябва да отговаря на нормативите на БДЖ, които съгласуват и начина на пресичането.

(3) Пресичането на пътищата трябва да става на дълбочина най-малко 1 м от повърхността на платната и най-малко 0,5 м под дъната на отводнителните канавки. Това разстояние може да се намали на 0,20 м при положение, че кабелите се положат в защитна тръба.

(4) При пресичането на електрифицирани и подлежащи на електрифициране жп линии на постоянен ток блоковете и тръбите трябва да се изолират. Мястото на пресичане на жп линии трябва по възможност да отстои на повече от 5 м от стрелките и кръстовките.

(5) Краищата на тръбите и блоковете трябва да бъдат уплътнени с юта, подмазана с глина или друга подходяща замазка, която да не позволява затлачването на тръбите.

(6) При пресичането на второстепенни, ненатоварени с тежки транспортни средства пътища кабелите могат да се полагат направо в земята.

(7) При пресичане на съществуващи кабелни линии с новостроящи се пътища или други инженерни съоръжения трябва да се вземат мерки за сигурното предпазване на кабелите от повреда или за изместването им.

(8) При преминаване на подземна кабелна линия във въздушна кабелът трябва да излезе на открито на най-малко 3,5 м извън канавката или банкета.

Чл. III-2-106. (1) При пресичането на трамваен път кабелите трябва да се полагат в изолирани тръби или блокове.

(2) Пресичането трябва да стане на повече от 3 м от стрелките и кръстовките.

Чл. III-2-107. При пресичането на пътни отклонения за вкарване на колите в дворовете, гаражите и др. кабелите трябва да се полагат в тръби. По такъв начин трябва да се пресичат дерета и малки реки.

Чл. III-2-108. (1) Светлото разстояние между кабелната муфа и най-близко намиращия се до нея кабел от друга кабелна линия или система трябва да бъде 250 мм. При невъзможност да се спази това разстояние трябва да се вземат мерки за предпазване на намиращите се в близост на муфата кабели, като се поставят тухли и др. или се вдълбае муфата.

(2) Кабелните муфи трябва да се монтират и разполагат по-такъв начин, че да се избегне измъкването на жилата от съединителите, както и повреждането на уплътняването (оставане на хлабина и др.).

(3) За кабелите с импрегнирана изолация не се препоръчва монтирането на съединителни муфи в силно наклонени терени. При необходимост да се монтират муфи в такива участъци под муфите трябва да се оформят хоризонтални площадки.

Чл. III-2-109. За осигуряване на повторен монтаж в случай на повреда от двете страни на муфата трябва да се оставя резервна дължина (чл. III-2-19).

Чл. III-2-110. (1) При проучване на трасетата на кабелните линии трябва да се избягват зоните, в които има опасност от блуждаещи токове.

(2) При невъзможност да се намери безопасно трасе трябва да се използуват кабели съгласно чл. III-2-49 или:

а) да се предвидят мерки за максимално намаляване големината на блуждаещите токове;

б) да се изпълни ефективна защита на кабелите от въздействието на електрокорозията.

Чл. III-2-111. (1) При полагане на кабели в агресивни почви и в зони с опасни блуждаещи токове трябва да се приложи катодна поляризация (електродренажна уредба, протектори, катодна защита).

(2) При свързване на електродренажните устройства трябва да се спазват нормите за разликата на потенциалите в участъци те на засмукване, дадени в "Правилника за защита на подземните метални съоръжения от корозия".

(3) Не се препоръчва използуването на катодна защита на кабели, положени в почви, които съдържат сол.

Чл. III-2-112. (1) Необходимостта от защита на к. л. от корозия се обуславя от електрически измервания и химически анализ на почвата. Защитата на к. л. от корозия не трябва да влошава работата на съседни подземни съоръжения.

(2) Проектираните мероприятия за защита от корозия трябва да се изпълняват преди пускането на новите к. л. в експлоатация.

Чл. III-2-113. (1) При наличност на блуждаещи токове в земята трябва да се създадат контролни пунктове по к. л. на места и разстояния, които позволяват да се определят границите на опасната зона. Това е необходимо за правилния избор и разположение на защитните средства.

(2) За контролиране на потенциала на к. л. може да се използуват кабелните излази в трансформаторните подстанции, възловите разпределителни подстанции и др.

Чл. III-2-114. (1) При пресичане на уличните платна, други подземни съоръжения или при необходимост да се увеличи защитата на кабелите те се полагат в тръби и циментови блокове.

(2) Допуска се използуването на стоманени, чугунени, каменинови, циментови, азбестоциментови, пластмасови и др. тръби.

(3) При избора на материала на тръбите и блоковете трябва да се има предвид агресивността на почвата, наличието на блуждаещи токове и нивото на подпочвените води.

(4) Когато отделните жила от една трифазна система, образувана от едножилни кабели, се полагат в три отделни тръби, тези тръби трябва да бъдат от антимагнитен материал.

Чл. III-2-115. Допустимото натоварване на кабелите, положени в блокови мрежи, е дадено в гл. I-3, табл. I-3-5, 6, 7, 8 и 9.

Чл. III-2-116. Всяка блокова мрежа трябва да има резервни канали до 10 %, но най-малко един резервен канал.

Чл. III-2-117. (1) Дълбочината на полагане на кабелните блокове в земята трябва да се избира съобразно с местните условия, но тя не трябва да бъде по-малка от дълбочините, посочени в чл. III-2-91, мерено от най-горния кабел.

(2) Дълбочината на полагане на кабелните блокове и тръби в места и в пода на производствените помещения не се нормира.

Чл. III-2-118. Кабелните блокове трябва да имат наклон най-малко 0,1 % по посока на камерите (шахтите). Също такъв наклон трябва да се спазва при полагане на тръбите, които завършват в кабелни камери.

Чл. III-2-119. (1) При полагане на тръбите за кабелни линии непосредствено в земята най-малко светло разстояние между тръбите и между тях и другите кабели и съоръжения трябва да бъде както това за кабелите, положени без тръби (чл. III-2-93).

(2) При полагане на кабели в тръби, положени в пода на помещенията, разстоянието между тях се приема както това при полагане в земята.

Чл. III-2-120. (1) На местата, където се правят отклонения от кабелни линии, положени в блокове, и на местата на преминаване на кабелите от блоковете в обикновен изкоп трябва да се изграждат кабелни камери (шахти), които да осигуряват удобното изтегляне на кабелите и извеждането им от блоковете. Такива камери трябва да се изграждат също и в прави участъци на разстояния, които се определят съобразно допустимата сила и удобството за изтегляне на кабелите.

(2) Когато кабелите са по-малко от 5 броя, допуска се преминаването им от кабелни блокове в обикновени изкопи посредством малки камери, запълнени с глина.

Чл. III-2-121. (1) Преминаването на кабелите от блоковете и тръбите в сградите, тунелите, мазетата и др. трябва да става по един от следните начини: чрез непосредствено въвеждане на тръбите и блоковете, чрез изграждане на шахти или камери в сградите или до външните им стени.

(2) Трябва да се вземат мерки срещу проникване през отворите на вода, мишки или други дребни животни от кабелното легло в сградите, тунелите и др.

Чл. III-2-122. Каналите на кабелните блокове, вътрешността на тръбите, техните краища и съединения трябва да са с чиста и гладка повърхност, за да се запази обвивката на кабела при неговото изтегляне и през време на експлоатацията.

Чл. III-2-123. (1) Надземните кабелни канали и техните капаци трябва да бъдат от стоманобетон. Каналите трябва да бъдат разположени върху специални стоманобетонни конструкции и да имат най-малко 0,1 % наклон за оттичане на дъждовната вода. При пресичане на пътища за автомобилен и др. транспорт кабелите трябва да се полагат в подземни канали или тръби.

(2) Разликата между температурите в канала и извън канала не трябва да бъде повече от 10 градуса С.

Чл. III-2-124. Кабелните помещения, канали, тунели и колектори трябва да се оразмеряват, като се предвижда резервно място за полагане на допълнителен брой кабели минимум 15% от кабелите, предвидени в проекта.

Чл. III-2-125. (1) Кабелните помещения трябва да бъдат отделени от другите помещения посредством огнеустойчиви прегради и капаци с граница на огнеустойчивост съгласно противопожарните строително-технически норми (ПСТН).

(2) Кабелните тунели и колектори трябва да бъдат разделени на участъци с дължина не повече от 200 м с такива прегради, снабдени с врати или люкове.

(3) Вратите трябва да бъдат огнеустойчиви най-малко 1 h и 30 min, а люковете - метални (чл. III-2-139).

(4) Вратите и средните участъци трябва да се отварят в двете страни и да бъдат снабдени с устройство, което да ги държи винаги в затворено положение.

(5) Влизането в колекторите и тунелите през люковете трябва да става със стълба или скоби - стъпала.

(6) Преминаването на кабелите през огнеупорните прегради трябва да става през негорими тръби с добре уплътнени отверстия или през други плътни негорими прегради, пригодени за лесно пробиване с оглед на прокарване на допълнителни кабели за подмяна на съществуващите кабели.

Чл. III-2-126. (1) Колекторите, тунелите и каналите трябва да са изпълнени така, чe да не проникват в тях технологични води и масла, а случайно проникнали дъждовни и подпочвени води да се отвеждат в канализацията или на друго подходящо място. Дъното на кабелните помещения, тунели и колектори трябва да има минимален наклон от 0,1 % към водосборното място или канализацията.

(2) Колекторите и тунелите трябва да бъдат осигурени с отводнителни устройства - дренажи или помпени уредби, съобразно нивото на подпочвените води и на канализацията. Препоръчва се автоматично действие на помпените уредби. Тези уредби трябва да бъдат противовлажно изпълнение.

(3) Допуска се разположените извън помещенията кабелни канали, които се намират над нивото на подпочвените води, да имат естествено дъно от земя с 10 - 15 см дренираща подложка от трамбована баластра или пясък.

Чл. III-2-127. (1) Кабелните канали в разпределителните уредби и в помещенията трябва да се покриват с подвижни огнеустойчиви плочи. За каналите, в които се полагат само контролни кабели, се допуска използуването и на друг вид капаци.

(2) В електромашинни и други подобни помещения каналите трябва да се покриват с рифелова ламарина, а в помещенията с командни табла и подове от паркет - с дървени капаци и паркет.

(3) Капаците на каналите трябва да са изчислени да издържат товарите, които ще минават върху тях.

Чл. III-2-128. (1) Кабелните канали извън сградите трябва да бъдат засипани с пръст, баластра или допълнително покрити с плочи.

(2) В заградените места, които са достъпни само за обслужващия персонал, засипването на каналите не е задължително.

(3) При добро решение, съгласувано със съответните градоустройствени органи, се допуска капаците на каналите да служат за тротоар.

Чл. III-2-129. Не се разрешава използуването на кабелни канали в участъците, където може да се разлее разтопен метал, течности с високи температури или други вещества, които могат да повредят обвивката на кабелите. В тези участъци не се допуска също оставянето на люкове за колекторите и тунелите.

Чл. III-2-130. Колекторите извън сградите трябва да са със земно покритие най-малко 0,3 м.

Чл. III-2-131. (1) В колекторите заедно със силовите кабели до 35 кV се разрешава полагането и на контролни и телефонни кабели, водопроводи, топлопроводи и въздухопроводи. Не се допуска съвместно полагане на силови кабели с газопроводи и тръбопроводи, съдържащи лесно възпламенителни и горими течности.

(2) Разположението на кабелите и тръбопроводите трябва да бъде, както следва:

1) при двустранно разположение:

- от едната страна на коридора горе се разполагат телефонните кабели, под тях - топлопроводът; от другата страна на коридора, горе - силовите кабели, долу - водопроводът;

2) при едностранно разположение:

- най-горе се полагат силови кабели, под тях телефонни кабели, най-долу - водопроводът или топлопроводът.

(3) При съвместно полагане на силови кабели и топлопроводи в колекторите допълнителното затопляне на въздуха и топлопровода в зоната на кабелите през което и да е време от годината не трябва да надвишава 5градуса С. За тази цел трябва да се предвиди вентилация на колектора и подходяща топлинна изолация на тръбите.

(4) За полагането на кабелите в колекторите важат изискванията на чл. III-2-132; III-2-135 и III-2-137.

Чл. III-2-132. (1) При полагането на кабели в тунели, канали и кабелни помещения кабелите трябва да се разполагат в следния ред:

1. При двустранно разположение: контролните и телефонните кабели да се полагат по възможност на срещуположната страна на силовите кабели.

2. При едностранно разположение: контролните и телефонните кабели трябва да се разположат под силовите кабели, като при това се отделят от тях с хоризонтална преграда.

3. Допуска се полагането на контролни кабели наред със силови кабели за напрежение до 1000 V, с изключение на случаите, предвидени в чл. III-2-86.

(4) Силовите кабели до 1000 V да се полагат по възможност под кабелите за напрежение, по-високо от 1000 V.

5. Препоръчва се различните групи от кабели, като например работните и резервните кабели над 1000 V от генераторите и трансформаторите и други захранвани потребители от нулева категория, да се полагат върху плътна лавица.

6. Хоризонталните прегради, посочени в т. 2 и 5, трябва да бъдат от негорим материал с огнеустойчивост най-малко 45 мин.

(2) Кабелите 110 кV трябва да се полагат в най-долната част на тунела, канала и на кабелните помещения. Маслонапълнените кабели се отделят от намиращите се над тях кабели с плътна негорима преграда с граница на огнеустойчивост не по-малко от 1 h и 30 min.

(3) При нужда се допуска полагане на кабелите 110 kV и на по-горни лавици.

Чл. III-2-133. (1) В тунелните и кабелните помещения освен кабелните линии се разрешава полагането и на други токопроводни линии за различни напрежения при условие, че те се полагат в метални или огнеустойчиви тръби. Разрешава се и монтирането на въздухопроводи, които обслужват въздухоструйните прекъсвачи и пневматичните приводи на електрическите уредби. Съединението на тези въздухопроводи трябва да става със заварка.

(2) Полагането на въздухопроводи и маслопроводи за други нужди заедно с кабелите не се допуска.

Чл. III-2-134. За да могат да се ликвидират своевременно пожари в колекторите и тунелите, в които са положени повече от 30 силови кабели с дължина над 50 м, както и кабелните помещения и шахти с повече от 20 силови кабели с дължина над 10 м трябва да се монтират известители на дим или топлина.

Чл. III-2-135. (1) Полагането на кабели в тунелите, колекторите, каналите и кабелните помещения да става върху специални конструкции. Допуска се полагането на кабелите също и по дъното (освен в случаите, споменати в чл. III-2-86 и чл. III-2-88), като при това разстоянието между групата от силози кабели за напрежение над 1000 V и групата контролни кабели трябва да бъде най-малко 100 мм или тези групи от кабели трябва да са разделени с негорима преграда.

(2) За разстоянието между кабелите, разположени върху носачите, вж. табл. III-2-1.

(3) Покриване с пясък на кабелите, положени по дъното на каналите и тунелите, не се разрешава.

(4) В сравнение с дадените в табл. III-2-1 разстояния се допуска стесняване на коридора до 800 мм на дължина 1 м както при едностранно, така и при двустранно разположение на конструкциите.

Чл. III-2-136. Допуска се направата на полупроходими тунели с намалена височина в сравнение с табл. III-2-1, но най-малко 1,5 м при следните условия:

1. Тунелът да не бъде по-дълъг от 100 м, като останалите разстояния бъдат съгласно табл. III-2-1.

2. В краищата на тунела да има врати или люкове.

Чл. III-2-137. (1) Препоръчва се в колекторите, тунелите, каналите и помещенията кабелите да се полагат с фабричната им дължина.

Таблица III-2-1

Минимални размери, които трябва да се спазват при изпълнението на кабелни линии в колектори, тунели, канали, помещения и шахти(1)

Забележки: 1) Горните размери се отнасят и за кабелни линии (трифазни системи), изпълнени с едножилни кабели, разположени един до друг в триъгълник, като за диаметър на кабела се взема два пъти диаметъра на едно жило.

2) При едножилни кабели 10 kV това разстояние трябва да бъде 300 мм, обаче по преценка на проектанта за режима на охлаждане това разстояние може да остане 250 mm.

(2) Маслонапълнените кабели с ниско и средно налягане за напрежение 110 кV могат да се положат върху конзоли или трупчета от негорим материал, като трите жила на една трифазна система, разположени непосредствено едно до друго, се свързват със скоба на 1 до 1,5 м. В случай че жилата се заскобяват поотделно върху метална конструкция, скобите трябва да бъдат от антимагнитен материал, за да се избегне загряване то на кабела вследствие на затваряне на магнитното поле през стоманената конструкция. Разстоянието между местата на подпиране или закрепване не трябва да бъде повече от 1,5 м.

(3) Стоманените тръбопроводи на маслонапълнените или газовите кабели с високо налягане могат да се полагат на конзоли, негорими трупчета или подвески. Разстоянието между подвеските и начинът на укрепване се решават в проектите, като се имат пред вид деформациите вследствие на измененията на температурата през време на експлоатацията.

(4) Крайните разделителни антимагнитни тръби на маслените кабели с високо налягане и на газовите кабели се прикрепват на носещите конструкции също със скоби от антимагнитен материал.

(5) Дългите крайни разделителни тръби (над 10 м) трябва да имат направляващи - плъзгащи, крепители, които да не позволяват тяхното изместване встрани.

Чл. III-2-138. (1) Кабелните камери трябва да се изграждат от бетон или тухли, несъдържащи силикати. Препоръчва се камерите да се изграждат от стоманобетонни елементи. Покривът или капаците на тези камери трябва да са изчислени за Товара, който ще понасят.

(2) Кабелните камери (шахти) трябва да имат размери които позволяват да се монтират свободно муфите или да се улесни полагането на кабелите.

(3) Камерите, които се изграждат покрай бреговете, при полагане на кабелите под вода трябва да имат размери, които да позволяват полагането на резервни кабели и захранващи апарати.

(4) На дъното на камерите трябва да се предвидят кладенчета за събиране на подпочвени и дъждовни води. Трябва да се предвидят също отводнителни устройства съобразно с изискванията, предвидени в чл. III-2-126.

(5) Кабелните шахти и камери трябва да бъдат снабдени с метални стълби.

(6) В кабелните камери кабелите и съединителните муфи трябва да се положат на конструкции, площи или специални подложки.

Чл. III-2-139. Люковете на кабелните камери и тунели трябва да имат двоен метален капак за затваряне, като по-долният трябва да има приспособление за заключване. Капаците трябва да са снабдени с приспособление за вдигане, респ. отваряне.

Чл. III-2-140. Върху съединителните муфи на силовите кабели 6-35 кV, намиращи се в колектори, тунели и кабелни помещения, трябва да се поставят специални защитни стоманени кожуси. Съединителните муфи на контролните кабели не се предпазват със стоманени кожуси. Муфите на едножилните силови кабели с полиетиленова изолация, изпълнени съгласно инструкцията за тях. също не се предпазват със стоманени кожуси.

Чл. III-2-141. Кабелните глави на маслонапълнените кабели с високо налягане трябва да се монтират в помещения с температура над 0 градуса С или да бъдат съоръжени с нагреватели, които да се включват автоматично при спадане на температурата на околния въздух под 5 градуса С.

Чл. III-2-142. (1) Помещенията на маслозахранвапште агрегати за кабелни линии с високо налягане трябва да имат естествена вентилация.

(2) Допуска се монтирането на маслозахранващите агрегати в кабелните камери. Тези камери трябва да бъдат отводнени съгласно чл. III-2-126 и чл. III-2-138.

Чл. III-2-143. (1) Кабелните помещения, тунелите и колекторите трябва да имат естествено или изкуствено вентилиране.

(2) Обмяната на въздуха в тях се определя така, че разликата между температурата на входящия и изходящия въздух да не надвишава 10 градуса С.

(3) Вентилационните устройства трябва да бъдат снабдени с подходящи клапи за спиране на достъпа на въздуха в случай на пожар.

Чл. III-2-144. Кабелните естакади се разполагат и изпълняват по отношение на противопожарното им осигуряване съгласно указанията, дадени в ПСТН.

Чл. III-2-145. Кабелните помещения, тунелите и колекторите трябва да бъдат съоръжени с електрическо осветление - обикновено и за ремонтни нужди, съобразно с изискванията на част VIII.

Чл. III-2-146. (1) При полагане на кабелите в производствени помещения трябва да се спазват следните изисквания:

(1) Кабелите трябва да се полагат така, че да има достъп за ремонт, а когато са разположени открито - за преглед.

Кабелите, включително и бронираните, които се намират на места, където се движат механизми, съоръжения и транспортни средства, трябва да бъдат предпазени съгласно изискванията на т. "д" от чл. III-2-19.

2. Светлото разстояние между кабелите трябва да бъде съгласно табл. III-2-1.

3. Разстоянието между паралелно положени кабели с тръбопроводи не трябва да бъде по-малко от 0,50 м, а с газопроводи и тръбопроводи с горими течности - не по-малко от 1 м.

Ако по изключение това разстояние не може да се спази, както и при пресичане, кабелите трябва да се предпазват от механични повреди (с метални тръби, кожуси и др.) по протежение на целия участък на сближаване и по 0,5 м от двете му страни. Във всички случаи кабелите трябва да се предпазват от затопляне (подсилване на топлинната изолация на топлопроводите, на охлаждането, изкуствено охлаждане и др.).

(2) Не се допуска полагането на кабели над и под тръбопроводи за масла, запалителни течности и газове.

Чл. III-2-147. (1) Полагането на кабели в подовете и през плочите трябва да става в канали или тръби; глухи отклонения от тези кабели не се допускат.

(2) Преминаването на кабелите през плочите и стените може да става в тръби или направо през пробитите в тях отвори. След полагане на кабелите пространството около тях в тръбите и отворите трябва да се запълня с лесно премахващ се негорим материал (азбест, шлакова вата и др.).

(3) При пресичането на проходите кабелите трябва да се поставят на височина най-малко 1,8 м от пода.

Чл. III-2-148. (1) При пресичане на реки, канали и др. с кабелни линии кабелите трябва да се полагат предимно в участъците, чиито дъно и брегове са най-малко изложени на разрушение (за пресичане на малки реки чл. III-2-51).

(2) Не се препоръчва полагането на кабели в пристанищни зони, пристанища, ферибооти, постоянна спирки на плавателни съдове и шлепове.

Чл. III-2-149. При полагане на кабели в морета трябва да се взема пред вид дълбочината, скоростта на движение на водата и действуващите сили в мястото на преминаване, преобладаващите ветрове, профилът и химическият състав на водата и на дъното, по което се полагат.

Чл. III-2-150. Полагането на кабелите по дъното трябва да става така, че в неравните места кабелите да не провисват. Заострените издатини трябва да се отстраняват. Плитките участъци, скалистите места и други подводни препятствия по трасето трябва да се заобикалят или в тях трябва да се правят просеки и траншеи.

Чл. III-2-151. (1) При пресичане на реки, канали и др. кабелите по принцип трябва да се вкопават в дъното, както следва: не по-малко от 1 м - в крайбрежни и плитководни участъци, както и през плавателни реки; 2 м - при пресичане с маслонапълнени кабели.

(2) В плавателните участъци на реките, в които периодично се извършват вдълбавания на дъното, кабелите трябва да се полагат на кота, определена и съгласувана със СО "Воден транспорт".

(3) При полагането на маслонапълнени кабели за напрежение 110 кV през плавателни реки и канали се препоръчва покриването им с пясъчни торби, а върху тях - камъни или бетонни плочи.

Чл. III-2-152. (1) Препоръчва се разстоянието между кабелите, положени по дъното на реките, да бъде 0,25 м.

(2) Начинът на полагане на маслонапълнените кабели за 110 кV в подводните участъци се определя в проекта.

(3) При паралелно полагана под водата на масло напълнени и други кабели минималното разстояние между тях трябва да се определи в проекта, като се вземат мерки за избягване на повреждане на кабелите при оформяне на траншеи и при полагане на кабелите.

Чл. III-2-153. Хоризонталното разстояние от кабелите, положени под дъното на реките, каналите и други водни басейни до тръбопроводи (нефтопроводи, газопроводи и др.), се определя в проектите съобразно с размера на подводните изкопни работи за полагане на тръбопроводите и кабелите, но не трябва да е по-малко от 50 м. Допуска се намаляването му до 15 м при съгласуваност между организациите-собственици на кабелните линии и на тръбопроводите.

Чл. III-2-154. (1) Препоръчва се да се оставя резервна дължина от двата края на кабелите при полагането им през морета и големите реки.

(2) При коригираните и укрепени брегове на местата на излизането на кабелите трябва да се изграждат кабелни камери.

Чл. III-2-155. На местата, където коритата и бреговете се рушат, трябва да се вземат мерки против разкриването на кабелите от ледоходи и наводнения чрез укрепване на бреговете (диги, стени, насипи, шпунтови прегради, плочи и др.).

Чл. III-2-156. Пресичането на кабелни линии под водата с други кабели и помежду им не се допуска.

Чл. III-2-157. Местата на излизане на подводните кабели на брега трябва да се означават със съответни знаци, съгласувано със СО "Воден транспорт".

Чл. III-2-158. (1) При полагане на едножилни маслонапълнени кабели под вода трябва да се предвиди резерва, както следва;

за една трифазна система - едно жило;

за две трифазни системи - две жила;

за три и повече трифазни системи - съгласно проекта, но не по-малко от две жила.

Резервните жила трябва да се полагат по такъв начин, че да могат да заместват която и да е от работните фази.

Чл. III-2-159. (1) Полагането на кабели по каменни, стоманобетонни и метални мостове трябва да става под тротоарната част в канали или отделни огнеупорни тръби. Тръбите не трябва да служат за оттичане на дъждовни води.

(2) Допуска се открито полагане на кабели на недостъпни за гражданите места, като се взема пред вид затоплянето при преките попадения на слънчевите лъчи.

Чл. III-2-160. Полагането на кабелите по дървени мостове, естакади и пристанища трябва да става в стоманени тръби.

Чл. III-2-161. На местата на преминаване на кабелите през подвижните дилатационни фуги на стоманените и др. конструкции трябва да се вземат мерки да се избягват механични усилия в кабелите.

Чл. III-2-162. Полагането на кабели по насипни стени, диги и пристанища непосредствено в земята се допуска при дебелина на земния пласт най-малко 1 м.

Чл. III-2-163. Не се допуска полагането на маслонапълнени кабели за 110 кV с ниско и средно налягане на маслото по мостове, които са подложени на вибрации от преминаване на транспортни средства.

Чл. III-3-1. (1) Тази глава се отнася за въздушни електропроводни линии за напрежение до 1000 V, изпълнени с неизолирани проводници.

(2) Изискванията на тази глава не се отнасят за електропроводни линии, изграждането на които се определя от специални, правила и норми (трамвайни, тролейни линии и др.).

(3) Изискванията към електропроводните отклонения за жилищни и промишлени сгради са посочени в гл. VII.

(4) Кабелните участъци и кабелните отклонения трябва да се изпълняват в съответствие с изискванията на гл. III-2.

Чл. III-3-2. Въздушна електропроводна линия (ВЛ) се нарича устройството, което служи за пренасяне и разпределяне на електрическата енергия посредством неизолирани проводници, разположени на открито и закрепени чрез изолатори и арматури към стълбове или чрез конзоли към съоръжения.

Чл. III-3-3. (1) Нормален режим на работа на ВЛ е режимът при нескъсани проводници.

(2) Авариен режим на работа е режимът при скъсани проводници.

Чл. III-3-4. (1) Оразмеряването на проводниците, изолаторите и арматурите на ВЛ трябва да се извършва по метода на допустимите експлоатационни напрежения от действието на товарите, определени съгласно този правилник.

(2) Стълбовете и фундаментите се изчисляват съгласно действуващите за тях правилници и норми.

Чл. III-3-5. Стълбовете на ВЛ трябва да се разполагат така, че да не затрудняват транспорта и движението на пешеходците.

Чл. III-3-6. Върху стълбовете на височина 2,5 - 3 м от земята трябва да се нанесат типът, поредният номер и годината на изправяне на стълба.

Чл. III-3-7. Металните конструкции на ВЛ трябва да бъдат защитени от корозия.

Чл. III-3-8. (1) Изчислителните климатични условия за ВЛ се определят по данни от фактически наблюдения, като налягането на вятъра (респ. скоростта му) и дебелината на ледената обвивка се избира както за ВЛ 20 кV.

(2) За ВЛ, преминаващи през застроени местности, максималната скорост на вятъра трябва допълнително да се намали с 40 % в сравнение с посочените стойности в чл. III-4-20.

Чл. III-3-9. Проводниците на ВЛ трябва да се оразмеряват за работа в нормален режим при скорост на вятъра и дебелина на ледената обвивка, определени според чл. III-3-8. Дебелината на ледената обвивка се приема 10 мм за II климатичен район, 16 мм за III климатичен район, 20 мм за IV климатичен район и над 20 мм за специалните климатични райони.

Чл. III-3-10. (1) При оразмеряването на ВЛ трябва да се приемат съчетания на климатични условия:

1. Максимална температура без вятър и лед.

2. Проводници, покрити с лед, без вятър, t = -5 градуса С.

3. Минимална температура без вятър и лед.

4. Средно годишна температура без вятър и лед.

5. Максимално налягане на вятъра Q тах; t = -5 градуса С без лед.

6. Проводници, покрити с лед, t = -5 градуса С, налягане на вятъра 0,25 Q(тах) (0,5 V(тах)).

(2) За максимална температура се приема t(mах) = 40 градуса С, а за минимална t(тin) = -30 градуса С.

Чл. III-3-11. Проверка за приближаване на проводниците към сгради и съоръжения трябва да се прави при максимална скорост на вятъра и температура t = 15 градуса С.

Чл. III-3-12. (1) За ВЛ могат да се употребяват едножични и многожични проводници.

(2) По изискванията за механична сигурност на ВЛ трябва да се употребяват проводници със сечение най-малко: алуминиеви - 16 кв. мм, стоманеноалуминиеви, медни и биметални - 10 кв. мм, стоманени многожични - 25 кв. мм, стоманени едножични - диаметър 4 мм.

(3) Употребата на едножични стоманени проводници с диаметър, по-голям от 5 мм, и на едножични биметални проводници с диаметър, по-голям от 6,5 мм, не се допуска.

Чл. III-3-13. Механичното оразмеряване на проводниците трябва да се извършва в съответствие с чл. III-4-36 и чл. III-4-37.

Чл. III-3-14. (1) Съединяването на проводниците трябва да се прави със специални клеми.

(2) Съединения, подложени на опън, трябва да имат механична якост най-малко 90 % от якостта на скъсване на проводника.

(3) Съединения на проводници от различни метали или с различни сечения трябва да се извършват само на стълбовете.

Такива съединения не трябва да бъдат подложени на механични усилия.

Чл. III-3-15. (1) Окачването на проводниците върху стълбовете трябва да бъде единично. Закрепването на проводниците към носещите изолатори трябва да се изпълнява с превръзки или със специални клеми.

(2) Проводниците за отклонение трябва да имат на стълбовете крайни връзки.

Чл. III-3-16. Коефициентът на сигурност на металните пръти и куки трябва да е най-малко 2.

Чл. III-3-17. (1) Разположението на проводниците върху стълба може да бъде най-различно.

(2) Нулевият проводник трябва да се разполага под фазовите проводници.

(3) Проводниците за улично осветление, окачени на стълбовете заедно с проводниците на ВЛ, могат да се разполагат под нулевия проводник.

Чл. III-3-18. Поставянето на открити предпазители върху стълбовете за отклонение към сградите се забранява.

Чл. III-3-19. Вертикалното разстояние между проводниците, разположени един под друг върху стълба, трябва да е най-малко 0,40 м. Хоризонталното разстояние между два съседни проводника върху стълба трябва да е най-малко 0,30 м.

Чл. III-3-20. (1) Хоризонталните разстояния между проводниците при спусъци по стълба трябва да бъдат най-малко 0,15 м.

(2) Разстоянието на проводниците до повърхността на стълба, конзоли, куки и др. трябва да бъде най-малко 0,05 м.

Чл. III-3-21. Коефициентът на сигурност на стоящите изолатори, т. е. отношението на разрушаващата сила към действуващата сила, не трябва да бъде по-малък от 2,5.

Чл. III-3-22. Когато е необходимо да се окачват няколко проводника върху един изолатор, се употребяват многошийкови или специални изолатори. Нулевият проводник трябва да бъде закрепен на изолатори.

Чл. III-3-23. (1) В мрежи с изолиран звезден център прътите и арматурите на стоманобетонните стълбове трябва да бъдат заземени, а в мрежи със заземен звезден център - съединени с нулевия заземен проводник.

(2) Заземяващият спусък по стълба трябва да бъде с диаметър най-малко 6 мм. Допуска се като заземяващ спусък да се използува арматурата на стоманобетонните стълбове.

(3) Съпротивлението на заземителите не трябва да бъде по-голямо от 50 w.

Чл. III-3-24. (1) За защита от атмосферни пренапрежения на ВЛ (които не са екранирани от високи здания, дървета и др.) трябва да бъдат поставени заземители.

(2) Разстоянията между заземителите трябва да бъдат не по-големи от 200 м за райони със средна атмосферна електрическа гръмотевична дейност (от 10 до 40 гръмотевични часа на година) и 100 м - за райони с повишена атмосферна електрическа гръмотевична дейност.

(3) Съпротивлението на заземителите не трябва да бъде по-голямо от 30 w.

(4) Освен това заземители трябва да бъдат поставени:

1. На стълбове с отклонения към сгради, в които може да се събират много хора или които имат голямо стопанско значение.

2. На крайни и разклонителни стълбове, като най-голямото разстояние до съседното защитно заземяване трябва да бъде не повече от 100 м за райони със средна атмосферна електрическа гръмотевична дейност и 50 м в райони с повишена дейност.

(5) Към заземителните устройства трябва да се присъединяват елементите на стълбовете, посочени в чл. III-3-23. Препоръчва се заземителните устройства да се използуват за повторно заземяване на нулевия проводник.

Чл. III-3-25. За ВЛ се употребяват следните видове стълбове: носещи, опъвателни, ъглови, крайни, отклонителни, кръстовищни.

Чл. III-3-26. (1) Стълбовете независимо от техния тип могат да бъдат с подпори или обтяжки. Обтяжките могат да се закотвят в терена или към различни съоръжения.

(2) Стоманените обтяжки се оразмеряват, като тяхното сечение трябва да бъде най-малко 25 кв. мм.

(3) В прави участъци на ВЛ, намиращи се в открити места, да се поставят усилени стълбове след всеки 8 - 9 носещи стълба.

Чл. III-3-27. (1) Стълбовете независимо от техния тип трябва да се оразмеряват само за механични товари при нормален режим на работа при проводници, свободни от лед или покрити с лед.

(2) Крайните и ъгловите стълбове при междустълбия, по-малки от критичното, трябва да се оразмеряват при режим с минимална температура, без вятър и лед.

(3) При изчисленията трябва да се вземат под внимание следните товари:

а) За носещи стълбове - напречно-хоризонталното натоварване от налягането на вятъра върху проводниците и стълба.

б) За опъвателни стълбове - освен натоварването от вятъра още и надлъжните хоризонтални товари, създадени от различните сили на проводниците в съседните междустълбия.

в) За ъглови стълбове - напречно-хоризонталната сила от тегленето на проводниците, насочени по ъгъла и товара от вятър.

г) За крайни стълбове - надлъжно-хоризонталните товари от едностранно натягане на проводниците.

Чл. III-3-28. При поставяне на стълбове по заливаеми участъци, където е възможно отмиване на почвата, трябва да се вземат мерки за укрепването им.

Чл. III-3-29. Ъгълът на пресичане на ВЛ със съоръжения други линии, улици и др. не се нормира.

Чл. III-3-30. (1) Разстоянието от земята до проводниците при най-големия им провее трябва да бъде най-малко 6 м.

(2) При пресичане на улици с отклонения на ВЛ към сгради разстоянието от проводниците до тротоарите и пешеходните пътеки може да се намали до 3,5 м.

Чл. III-3-31. При определяне на разстоянието на проводниците на ВЛ до земята или до пресичани съоръжения трябва да се взема пред вид най-големият провее на проводниците без нагряването им от тока. Този провее може да се получи в следните два случая:

1. Проводници, покрити с лед, t = -5 градуса C, без вятър.

2. Максимална температура, без вятър.

Чл. III-3-32. (1) Разстоянието по хоризонтала от проводниците при най-голямото им отклонение до сградите трябва да бъде най-малко 1,5 м до балкони, прозорци и тераси и 1 м до калкан.

(2) Преминаването на ВЛ над сгради не се допуска, с изключение на отклоненията от ВЛ към захранваната сграда.

(3) Не се допуска проектиране и извършване на строително-монтажни и товарно-разтоварни работи, складиране на материали, гариране на строително-монтажна и транспортна механизация в охраняваната зона на високоволтова електропроводна мрежа.

Охраняваната зона е, както следва:

за електропроводи до 20 кV - 10 м

за електропроводи до 110 кV - 20 м

за електропроводи до 400 кV - 100 м

Чл. III-3-33. Разстоянията от стълбовете на ВЛ до подземни кабели, тръбопроводи и др. не трябва да бъдат по-малки от приведените в табл. III-3-1.

Таблица III-3-1

Минимални разстояния от ВЛ до подземни кабели, тръбопроводи и надземни колонки

Чл. III-3-34. (1) Преминаването на ВЛ над плавателни реки не се препоръчва.

(2) При пресичане на плавателни реки и канали разстоянието от проводниците на ВЛ до най-високото ниво на водата не трябва да бъде по-малко от 2 м, а до леда - 6 м.

(3) Разстоянието от стълбовете на ВЛ до брега на некоригирана река не трябва да бъде по-малко от височината на стълба.

Чл. III-3-35. При преминаване на ВЛ по горски масиви и зелени насаждения не се изисква направата на просека. Разстоянието от проводниците при най-големия им провее или най-голямо отклонение до растителността трябва да бъде най-малко 1 м.

Чл. III-3-36. При пресичане на ВЛ за напрежение до 1000 V с ВЛ за напрежение, по-голямо от 1000 V, трябва да се спазват изискванията, дадени в чл. III-4-108 до III-4-114.

Чл. III-3-37. Пресичания на ВЛ за напрежение до 1000 V трябва да се изпълняват на кръстовищни стълбове.

Чл. III-3-38. При пресичане на ВЛ със съобщителни линии трябва да бъдат спазени следните изисквания:

1. Пресичанията трябва да се изпълняват само в междустълбията на линията. Пресичанията с радиотранслационни линии могат да се изпълняват на общи стълбове.

2. Проводниците на ВЛ трябва да се разполагат над проводниците на съобщителната линия.

Проводниците на ВЛ трябва да бъдат многожични, като съединения в междустълбието на пресичането не се допускат. Минималните сечения са 25 кв. мм за алуминиеви проводници и 16 кв. мм за проводници от други метали.

3. Разстоянието по вертикала от проводниците на ВЛ при най-големия им провес до проводниците на съобщителната линия в точката на пресичането трябва да бъде най-малко 1,25 м. Стълбът на ВЛ трябва да отстои най-малко на 2 м от мястото на пресичане.

Чл. III-3-39. (1) Допуска се проводниците на съобщителната линия да бъдат над проводниците на ВЛ при условие, че ще бъдат спазени следните изисквания:

1. Разстоянието между проводниците в мястото на пресичане трябва да е не по-малко от 1,25 м.

2. Неизолираните проводници на съобщителната линия трябва да имат коефициент на сигурност при най-лошите климатични условия (минимална температура или лед) най-малко 2,2.

3. Изолираните проводници на съобщителната линия трябва да имат пробивно напрежение на изолацията най-малко удвоеното работно напрежение на пресичаната ВЛ и коефициент на сигурност при опъване, не по-малък от 1,5.

(2) В населени места се допуска минаването на отклонение от ВЛ с проводници с атмосферно устойчива изолация към въводи на сгради под телефонни линии.

Чл. III-3-40. Стълбовете на ВЛ, ограничаващи междустълбията на пресичане с телефонни линии, могат да бъдат от носителен или опъвателен тип.

Чл. III-3-41. При пресичане на ВЛ с телефонни кабели, окачени на стълбове, трябва да се спазват изискванията на чл. III-3-47.

Чл. III-3-42. При пресичане на ВЛ с подземни кабелни съобщителни линии трябва да се спазват следните изисквания:

1. Хоризонталното разстояние от стълба до кабелната линия трябва да бъде най-малко 0,8 м в застроена местност и 1,5 м при незастроена местност.

Когато кабелът е защитен с тръби, разстоянието може да се намали на 0,3 м.

2. Разстоянието от заземителя на стълба на ВЛ до кабелната линия трябва да бъде най-малко:

5 м в защитен участък чрез поставяне в земята на допълнителен екран;

25 м в незащитен участък без допълнителен екран.

Чл. III-3-43. (1) При сближаване на ВЛ с въздушни съобщителни линии разстоянието по хоризонтала между крайните проводници на тези линии трябва да бъде най-малко 2 м, а в стеснени условия 1 м.

(2) В незастроени местности разстоянието между линиите не трябва да бъде по-малко от височината на стълба на ВЛ.

Чл. III-3-44. Доближаването на ВЛ с напрежение до 1000 V до антенни съоръжения на радиопредаватели, приемни радиоцентрове, отделни приемни пунктове на радиофикацията и местните радиовъзли не се нормира.

Чл. III-3-45. Разстоянията между проводниците на отклонения от ВЛ и проводници на радиотранслационни вериги на въводите на сгради трябва да бъдат най-малко 0,6 м. При взаимно разположение на проводниците по вертикала тези на ВЛ трябва да се разполагат над проводниците на радиотранслационната линия.

Чл. III-3-46. Съвместно окачване върху общи стълбове на проводници от ВЛ и радиотранслационни линии се допуска при следните условия:

1. Проводниците на ВЛ трябва да се разполагат над проводниците на радиотранслационната линия, като при това се спазва минимално вертикално разстояние между тях от 1 м върху стълба и 0,6 м в междустълбието.

2. Работата на ВЛ при съвместно окачване на проводниците трябва да бъде в съответствие с изискванията на Правилника за техническа експлоатация на електрическите централи и мрежи.

Чл. III-3-47. (1) Съвместното окачване на проводници на ВЛ в мрежи със заземен звезден център и съобщителни кабели се допуска при следните изисквания:

1. Кабелите трябва да се окачват под проводниците на ВЛ.

2. Вертикалното разстояние по стълба от най-ниско разположения проводник до кабела трябва да бъде най-малко 1,1 м.

3. Металната обвивка на кабела трябва да бъде завемена през не повече от 250 м.

(2) Съвместното окачване на проводници на ВЛ в мрежи с изолиран звезден център и съобщителни кабели се забранява.

Чл. III-3-48. Съвместно окачване на проводници на ВЛ и проводниците на веригите за телеуправление се допуска при условие, че те принадлежат на един собственик, и ако са спазени изискванията на гл. III-3-45.

Чл. III-3-49. При пресичане или успоредност на ВЛ с железопътни линии, а също и с автомобилни пътища I и II категория трябва да се изпълняват изискванията на чл. III-4-129 до чл. III-4-138. Пресичането може да се извърши и с кабелиране на ВЛ.

Чл. III-3-50. При пресичане или успоредност на ВЛ с автомобилни пътища проводниците трябва да бъдат разположени над пътните знаци или техните носещи въжета на разстояние най-малко 1 м. Носещите въжета трябвала бъдат заземени през съпротивление, не по-голямо от 10 w.

Чл. III-3-51. При пресичане и сближение на ВЛ с контактни проводници и носещи въжета на трамвайните и тролейните линии трябва да бъдат спазени следните изисквания:

1. ВЛ обикновено трябва да се разполага извън зоната на контактната мрежа.

2. Проводниците на ВЛ трябва да бъдат разположени над носещите въжета на контактните проводници. Проводниците трябва да бъдат многожични със сечение най-малко 35 кв. мм за алуминиеви и 16 кв. мм за стоманени, стоманено-алуминиеви и медни.

Съединения в междустълбието на пресичането не се допускат.

3. Разстоянието от проводниците на ВЛ до повърхността на земята при най-голям провее трябва да бъде най-малко 8 м при пресичане с трамвайни линии и 9 м при пресичане с тролейбусни линии. При това във всички случаи разстоянието от проводници те на ВЛ до носещото въже или контактния проводник трябва да бъде най-малко 1,5 м.

4. Пресичане на ВЛ при кръстовка на контактни мрежи се забранява.

Чл. III-3-52. При пресичане и доближаване на ВЛ с въжени линии и надземни метални тръбопроводи трябва да бъдат изпълнени следните изисквания:

1. ВЛ трябва да минава под въжената линия. Минаването над нея се забранява. Препоръчва се кабелиране в участъка на пресичането.

2. При въздушно пресичане въжената линия трябва да има отдолу защитна мрежа за предпазване на ВЛ.

3. Разстоянието на проводниците на ВЛ при най-големия им провее или отклонение до метални части трябва да бъде най-малко 1 м.

4. При успоредност разстоянието от проводниците на ВЛ до въжената линия или тръбопровода не трябва да бъде по-малко от височината на стълбовете на ВЛ, а в участъци със стеснено трасе при най-голямо отклонение на проводниците - най-малко 1 м.

5. При пресичане с ВЛ тръбопроводите и металните конструкции на въжените линии трябва да бъдат заземени със съпротивление, не по-голямо от 10 w.

Чл. III-3-53. При строеж на ВЛ близо до летища разстоянието от ВЛ до границата на летището трябва да се приема в съответствие с чл. III-4-161, а близо до пожароопасни и взривоопасни съоръжения - съгласно чл. III-4-159 и чл. III-4-160.

Чл. III-4-1. (1) Тази глава от правилника се отнася за въздушни електропроводни линии (ВЛ) за напрежение от 1 кV до 400 kV включително, изпълнени с неизолирани проводници.

(2) Изискванията на тази глава не се отнасят за ВЛ, чието изграждане се определя от специални норми, постановления и правилници (контактни мрежи на електрифицирания транспорт трамваи, тролейбуси, сигнални линии за автоблокировки и др.).

(3) Преминаването на въздушните електропроводни линии в

кабелни се изпълнява в съответствие с изискванията на гл. III-2.

Чл. III-4-2. (1) Въздушна електропроводна линия (ВЛ) се нарича съоръжение, предназначено за пренасяне и разпределяне на електрическа енергия посредством неизолирани проводници, разположени на открито и закрепени с помощта на арматури и изолатори към стълбове или към конзоли, монтирани на някои инженерни съоръжения (мостове, язовирни стени, огради и др.).

(2) За начало и край на ВЛ се приемат порталите на откритите разпределителни уредби или сградите на закритите уредби, а за отклонения - разклонителният стълб и порталите на ОРУ или сградите на ЗРУ.

Чл. III-4-3. (1) Нормален режим на ВЛ по отношение на механичното им оразмеряване се нарича режимът на работа при нескъсани проводници и мълниезащитни въжета.

(2) Авариен режим на, ВЛ по отношение на механичното им оразмеряване се нарича режимът на работа при напълно или частично скъсани проводници или мълниезащитни въжета.

(3) Монтажен режим на ВЛ се нарича режимът на работата на ВЛ по време на монтажа на стълбовете, проводниците и мълниезащитните въжета.

(4) Габаритно междустълбие се нарича междустълбието дължината на което се определя от нормирания вертикален габарит от проводниците до земята при разположение на стълбовете върху идеално равна повърхност.

(5) Ветрово междустълбие се нарича дължината на участък от ВЛ, в който налягането от вятъра върху проводниците и мълниезащитните въжета се поема от един стълб.

(6) Теглово междустълбие се нарича дължината на участък от ВЛ, в който теглото на проводниците и мълниезащитните въжета се поема от един стълб.

(7) Габаритен провее се нарича най-големият провес на проводниците в габаритното междустълбие.

Гл. III-4-4. (1) Населена местност в този правилник се нарича територията на градовете, селата, промишлените и селскостопанските предприятия, пристанищата, доковете, жп гари, обществените паркове, вилните зони и плажовете в границите на тяхното утвърдено перспективно развитие за 10 години.

(2) Ненаселена местност се нарича незастроена местност, посещавана от хора и достъпна за транспорт и селскостопанска машини. Овощните и зеленчуковите градини, местностите с отделни сгради, както и временните съоръжения с техните територии се смятат за ненаселени местности.

(3) Труднодостъпна местност се нарича местността, недостъпна за транспорт и селскостопански машини, с изключение на строителни машини.

(4) Участък със стеснено трасе на ВЛ:

- всички участъци, попадащи в населено място;

- участъци в извъннаселено място, където близо до изгражданите ВЛ има инженерни съоръжения (ВЛ, ТТ линии, жп линии и др.), естествени препятствия (реки, езера, дерета, дефилета, скали и др.), сгради, обработваеми земи I, II и III категория и гори.

Големи преходи се наричат пресичания на плавателни реки или канали, на които се поставят стълбове с височина 50 м и повече, както и пресичане на всякакви водни пространства с междустълбия, по-големи от 700 м, независимо от височината на стълбовете на ВЛ.

Чл. III-4-5. (1) Оразмеряването на проводниците, мълниезащитните въжета, изолаторите и арматурите на ВЛ трябва да се извършва за допустимите експлоатационни напрежения, получавани от въздействието на изчислителните натоварвания, приети в съответствие с изискванията на този Правилник.

(2) Стълбовете и фундаментите се изчисляват съгласно действуващите за тях правилници и норми.

Чл. III-4-6. (1) На ВЛ 110-400 кV и дължина над 100 км за намаляване на несиметрията на токовете и напреженията се изпълнява един пълен транспозиционен цикъл. Двойните ВЛ трябва да бъдат с еднаква схема на транспозиция. Стъпката на транс-позицията не се определя от необходимостта за намаляване на влиянието на ВЛ върху съобщителните линии. В отделни случая при доказана целесъобразност се допуска да не се прави транспозиция на ВЛ с дължина над 100 км.

(2) В електрическите мрежи за 110-400 кV, които се състоят от ВЛ с дължина под 100 км, както и във въздушните мрежи 20 кV, трябва да се извършва такова свързване между порталите на подстанцията и крайните стълбове на ВЛ, че за конкретната мрежа сумарните дължини на участъците с различно редуване на фазите да са приблизително равни.

Чл. III-4-7. За преминаване по трасетата на линиите с напрежение 110-400 кV, както и за осигуряване на достъп до тях е необходимо да бъде разчистена от камъни, пънове, храсталаци и др. земна ивица с ширина най-малко 2,5 м. Изключение се допуска само за участъци от ВЛ:

1. Преминаващи през блата и силно пресечени местности, където достъпът е невъзможен. В такива случаи се препоръчва да се правят по дължината на трасето пешеходни пътеки с мостчета с ширина най-малко 0,4 м или насипни пътеки с ширина най-малко 0,8 м.

2. Преминаващи през овощни и зеленчукови градини или други ценни култури и защитни насаждения покрай жп линии и шосета.

3. Специални пътеки не се оформят в лесопарковете, защитните горски пояси и защитените природни обекти.

Чл. III-4-8. (1) Стълбовете на ВЛ трябва да бъдат далеч от бреговете на реки с интензивна ерозия и от реки, които изменят коритата си. Трябва да се избягва поставянето на стълбове в често наводнявани райони и в места, където възникват порои, потоци от дъждовна вода, ледоходи и др.

(2) Когато е невъзможно стълбовете да се отдалечат достатъчно от посочените по-горе места, трябва да се вземат мерки за защитата им от повреди (специални фундаменти, укрепване на бреговете, отводнителни канали, ледорези или други защитни съоръжения).

(3) Най-високата кота за ледоходите или на максималните води се приема с осигуреност 2 % (повторяемост веднъж на 50 години) за линии с напрежение до 220 кV и 1 % (повторяемост веднъж на 100 години) за ВЛ с напрежение 400 кV.

Чл. III-4-9. Металните стълбове и фундаменти, както и всички открити метални части на другите видове стълбове, трябва да бъдат защитени против корозия чрез поцинковане, устойчива боя или друга предпазна покривка.

Чл. III-4-10. При стълбове със стоманобетонни фундаменти на фундаментните болтове се поставят гайки и контрагайки. Препоръчва се резбата на болта да се зачеканява.

Чл. III-4-11. На всеки стълб на ВЛ трябва да бъдат поставени трайно следните знаци:

1. Пореден номер.

2. Номер на ВЛ или нейното условно означение, година на пускане в експлоатация. При двойни линии на обща стълбовна линия трябва да бъде означена и всяка линия.

3. Предупредителни табелки "Опасно за живота" на височина 2,5-3 м от земята.

4. На крайните стълбове и на стълбовете, където се променя разположението на фазите, те трябва да бъдат трайно означени.

Чл. III-4-12. За осигуряване безопасността на летенето на самолетите на стълбовете от ВЛ, които по своето разположение и височина представляват препятствие при полетите, трябва да се поставя сигнално осветление (светлоограждане) и дневна маркировка, както следва:

1. Сигналното осветление се изгражда във вид на пояси по височината на стълба от най-високата му точка надолу през всеки 4,5 м. На всеки пояс трябва да се поставят най-малко две светлини, монтирани на две външни страни на стълба и работещи едновременно, или една светлина със сигурна автоматична подмяна при изгарянето й така, че светлинният сигнал на всеки пояс да може да се наблюдава от всички направления.

2. Осветителната арматура на сигналното осветление и начинът на нейното монтиране трябва да осигуряват видимост на светлоизточниците от всички посоки в граници от зенита до 5градуса под хоризонта.

3. Сигналното осветление в зависимост от конкретните условия се захранва или от отделен местен източник, или като се използува капацитивно отнемане на мощност от ВЛ.

4. За осигуряване на удобно и безопасно обслужване на сигналното осветление, трябва да се предвиждат площадки в зоните на осветителните пояси и стълби до тях. За тази цел трябва да се използуват и съществуващите по стълбовете площадки и стълби.

5. Сигналното осветление на стълбовете, разположени в летищата, се управлява от централния пост на летището.

При разполагане на стълбовете на ВЛ със сигнално осветление в места, където няма дежурен персонал, се предвижда автоматично управление на светлините или се допуска денонощно да светят. Във всеки случай трябва да се предвижда възможност за изключване на сигналното осветление при особени обстоятелства.

6. Стълбове, които имат сигнално осветление, трябва да се боядисват във височина в два цвята - черен и бял на ивици от 2 до 15 м (в зависимост от височината на стълбовете), наклонени под ъгъл 45 градуса спрямо хоризонта, като броят на ивиците от всеки цвят трябва да бъде най-малко три.

7. Конкретизирането на опасността за летенето, която представлява даден стълб, определянето на минималната височина на стълбовете, при която е необходимо осветление за всеки участък от ВЛ, става съгласно с МНО и Министерство на транспорта.

Чл. III-4-13. (1) За определяне на местата на повредите на ВЛ с напрежение 110 кV и по-високо в подстанциите трябва да се предвиждат специални уреди.

(2) При преминаване на ВЛ в райони, където може да се очаква заледяване с дебелина на стеничката 15 мм и повече, се препоръчва да се предвиждат устройства, сигнализиращи за появата на заледяване.

Чл. III-4-14. (1) При дебелина на ледената стеничка 20 мм и повече, а също и в местата с чести образувания на заледявания и заскрежавания, придружени със силни ветрове, се препоръчва разтопяване на образуванията по проводниците посредством електрически ток.

(2) Когато е осигурено разтопяване на леда без прекъсване на електроснабдяването на потребителите, допуска се намаляване на изчислителната дебелина на стеничката с 15 мм, но тази дебелина не може да бъде по-малка от 15 мм.

Чл. III-4-15. (1) При проектиране на ВЛ в райони със значителни заледявания, силни ветрове, лавини, свличания, в блата и др. трябва да се заобикалят особено неблагоприятните места. Заобикалянето на такива места трябва да бъде обосновано със сравнителни технико-икономически изчисления.

(2) Във всички останали случаи трасетата на ВЛ трябва да се избират по възможност най-къси.

Чл. III-4-16. (1) Изчислителните климатични условия за оразмеряване на ВЛ трябва да се определят въз основа на данни, получени в резултат на достатъчно продължителни наблюдения на температурата на въздуха, скоростта на вятъра, дебелината и специфичното тегло на заледяванията, гръмотевичната дейност и вероятността за "игра" на проводниците, в зоната на трасето.

(2) При обработване на данните от наблюденията трябва да се вземе под внимание влиянието на микроклиматичните особености върху интензивността на заледяванията и скоростта на вятъра както в резултат на природните условия (пресечен терен, надморска височина,наличие на големи езера и водохранилища, преобладаваща посока на вятъра, степен на залесеност и др.), така и в резултат на вече изградени или проектирани инженерни съоръжения (язовирни стени, преливници, плътно застроени зони и др.).

Чл. III-4-17. Изчислителните стойности на налягането, респ. скоростта на вятъра и дебелината на ледената обвивка, се определят въз основа на тяхната повторяемост:

1 път на 15 години за ВЛ с напрежение 400 кV;

1 път на 10 години за ВЛ с напрежение от 6 до 220 кV;

1 път на 5 години за ВЛ с напрежение до 6 кV включително.

Чл. III-4-18. Налягането на вятъра върху проводниците и мълниезащитните въжета се изчислява за приведената височина h(пр) на центъра на тежестта им, която се определя по формулата

където f е максималният провес (при максимална температура или пра заледяване без вятър), а h(1) и h(2) се определят по следния начин:

1. При механичното оразмеряване на проводниците и мълниезащитните въжета h(1) и h(2) са височините на точките на окачване на фиктивен или реален проводник, разположен в средата (по височината на стълба) между най-горния и най-долния фазов проводник.

2. Налягането на вятъра върху проводниците и мълниезащитните въжета или определяне на силите, действуващи върху стълбовете, конзолите и др., както и на силите, меродавни за отклоненията на проводниците, въжетата и изолаторните вериги, се изчислява поотделно за всеки проводник и мълниезащитно въже. Изчисленията се извършват за приведената височина на центъра на тежестта им (h(1) и h(2) са действителните височини на точките на окачване на всеки конкретен проводник или мълнигзащитно въже).

Чл. III-4-19. При големи преходи на реки и водни пространства с междустълбия над 500 м приведената височина на центъра на тежестта на проводниците и мълниезащитните въжета се определя, като се спазва следното:

1. Височините на точките на окачване h(1) и h(2) се отчитат от средното ниво на реката или водохранилището.

2. Когато преходът се състои от едно междустълбие, приведената височина на центъра на тежестта се определя съгласно чл. III-4-18.

3. Когато преходът се състои от няколко междустълбия, приведената височина на центъра на тежестта се изчислява по формулата

където h(пр1), h(пр2), . . ., h(прn) са приведените височини на центровете на тежестта на проводниците или въжетата за всяко междустълбие на прехода;

l(1), l(2), . . ., l(п) - дължините на отделните междустълбия.

Чл. III-4-20. При оразмеряване на ВЛ изчислителните скорости на вятъра трябва да се приемат:

за осигуреност 5 години - 25 или 30 т/s

за осигуреност 10 години - не по-малки от 25 т/s;

за осигуреност 15 години - не по-малки от 30 т/s.

Чл. III-4-21. Определените съгласно чл. III-4-16, III-4-17 и III-4-20 скорости на вятъра за височина 10 м са валидни за приведени височини на центъра на тежестта до 15 м. За приведени височини на центъра на тежестта над 15 м скоростта на вятъра се коригира, като се умножава с коефициентите, дадени в табл. III-4-1.

За междинни стойности коефициентите се получават чрез интерполиране.

Таблица III-4-1

Коефициенти за увеличаване на скоростта на вятъра във височина

Получените скорости на вятъра се закръгляват към най-близката от следните стойности: 25, 27,5, 30, 32,5, 35 и 37,5 т/s. ЗВЛ до 6 kV тези скорости се закръгляват към 25 или 30 m/s.

Чл. III-4-22. (1) Определените съгласно чл. III-4-16 и III-4-17. дебелини на ледената обвивка от наблюдения върху проводник с диаметър 10 мм, разположен на височина 10 м, и приведени към цилиндрична форма на заледяването с плътност 900 кг/куб.м, са меродавни за приведена височина на центъра на тежестта до 25 м.

Изчислителните дебелини на леда върху проводници и въжета с други диаметри се получават, като измерените дебелини върху проводник с диаметър 10 мм се умножат с коефициентите в табл. III-4-2 (вж. стр. 143, горе).

Таблица III-4-2

(2) Когато приведената височина на центъра на тежестта на проводника или мълниезащитното въже е по-голяма от 25 м, дебелината на ледената обвивка се увеличава, като се умножи с коефициентите в табл. III-4-3.

Таблица III-4-3

(3) Междинните стойности на корекционните коефициенти за диаметъра и височината на проводника или мълниезащитното въже се получават чрез интерполиране.

(4) Коригираната дебелина на ледената обвивка се закръглява към най-близката от следните стойности: 10 мм (II климатичен район); 15 мм (III климатичен район); 20 мм (IV климатичен район); 30 мм (I специален климатичен район); 40 мм (II специален климатичен район).

(5) В изключителни случаи, доказани чрез наблюдения, дебелината на ледената обвивка може да се приеме и над 40 мм. При дебелина на ледената обвивка над 20 мм плътността на леда може да се приема по-малка от 900 кg/куб.м, ако това е доказано чрез фактически наблюдения.

Чл. III-4-23. Минималната и максималната изчислителна температура при оразмеряване на ВЛ се приемат еднакви за цялата страна: t(min) = -30 градуса С и t(тах) = +40 градуса С. Средногодишната температура, определена за района, през който преминава ВЛ, се закръглява до цяло число.

Чл. III-4-24. За големи преминавания и участъци на ВЛ, преминаващи по язовирни стени и близо до водоеми (охладителни езера и др.), при липса на конкретни наблюдения дебелината на стеничката на заледяването трябва да се приема с 5 мм по-голяма, отколкото за съседните участъци на линията.

Чл. III-4-25. При механичното оразмеряване на ВЛ за работа в нормален режим трябва да се приемат следните изчислителни съчетания на климатичните условия:

1. Максимална температура t(тах) = 400 градуса С, без вятър, проводници и мълниезащити и въжета без лед.

2. Проводници и мълниезащитни въжета, покрити с лед, температура -5 градуса С, без вятър.

3. Минимална температура t(min) = -30 градуса С, без лед и вятър.

4. Средногодишна температура (СР, проводници и мълниезащитни въжета без лед, без вятър.

5. Максимално изчислително налягане от вятър Q (mах) (максимална изчислителна скорост на вятъра V(тax), температура 15 градуса С.

6. Проводници и мълниезащитни въжета, покрити с лед, температура на въздуха -5 градуса С, изчислително налягане на вятъра 0,25 Q(тах) (0,5 V(тах)), но най-малко 140 Ра (15 т/s). Последното ограничение се отнася за случаите, когато дебелината на стеничката от лед не е по-малка от 15 мм.

Чл. III-4-26. При механичното оразмеряване на ВЛ в авариен режим трябва да се приемат сладните съчетания от климатични условия:

1. Проводници и мълниезащитни въжета, покрити с лед, температура -5 градуса С, без вятър.

2. Минимална температура t(min) = -30 градуса С, проводници и мълниезащитни въжета без лед, без вятър.

Чл. III-4-27. (1) При изчисляване на разстоянията на тоководещите части до елементите на стълба и до съоръженията се приемат следните съчетания от климатични условия:

а) при работно напрежение: максимално изчислително налягане на вятъра Q(тах), температура 15 градуса С;

б) при атмосферни и вътрешни пренапрежения: температура + 15 градуса С, налягане на вятъра Q = 0,1 Q(max)(V = 0,3 V(тах)), но не по-малко от 60 Ра;

в) по условието за безопасно качване на стълбовете под напрежение: температура -10 градуса С, без вятър и лед.

(2) Разстоянията на тоководещите части до елементите на ъгловите стълбове носещ тип се проверяват допълнително при следните условия:

а) минимална температура t(min), без вятър, незаледени проводници и мълниезащитни въжета;

б) проводници и мълниезащитни въжета, покрити с лед, температура -5 градуса С, налягане на вятъра съгласно чл. III-4-25, т. 6.

Чл. III-4-28. При механичното оразмеряване на ВЛ трябва да се прави проверка за монтажен режим при следното съчетание от климатични условия: температура -10 градуса С, налягане на вятъра 60 Ра на височина до 15 м от земята, без лед.

Чл. III-4-29. При изчисляването на проводниците, мълниезащитните въжета и стълбовете направлението на вятъра трябва да се приема под ъгъл 90 градуса спрямо трасето на линията.

Чл. III-4-30. Изчислителната сила Р на вятъра върху проводниците и мълниезащитните въжета за който и да е изчислителен режим се определя по формулата

където

алфа е коефициент, отчитащ и равномерността на вятъра, който се приема:

1 - при скорост на вятъра до 21 m/s;

0,85 - при налягане на вятъра до 400 Ра (скорост на вятъра 25 m/s);

0,75 - при скорост на вятъра 30 m/s;

0,70 - при скорост на вятъра над 30 m/s.

Междинните стойности на а се получават чрез интерполация.

K(е) - коефициент, отчитащ дължината на ветровото междустълбие, който се приема:

1,2 - при дължина на ветровото междустълбие до 50 м;

1,1 - при дължина на ветровото междустълбие 100 м;

1,05 - при дължина на ветровото междустълбие 150 м;

1,00 - при дължина на ветровото междустълбие 250 м и повече.

Междинните стойности на K(е) се получават чрез интерполация

С(х) - коефициент, отчитащ челното съпротивление, който се приема:

1,1 - за проводници и въжета с диаметър 20 мм и по голям;

1,2 - за проводници и въжета с диаметър под 20 мм и за всички проводници и въжета, покрити с лед:

V - скоростта на вятъра за приведената височина на центъра на тежестта, т/s;

Е - коефициент, отчитащ начина на измерване на скоростта на вятъра, който се приема:

Е = 1, когато данните за скоростта на вятъра са получени от измервания с малоинерционни анемометри

бета се определя в зависимост от надморската височина на трасето по таблицата.

F - площта на диаметралното сечение, кв. м.

Чл. III-4-31. (1) ВЛ могат да се изпълняват с един или с няколко проводника на фаза (снопов проводник).

(2) Диаметърът на проводниците, сечението и броят им на фаза, както и разстоянието между отделните проводници в сноповия проводник се определят въз основа на технико-икономически сравнения.

Чл. III-4-32. С оглед на механичната им якост ВЛ трябва да се изпълняват с многожични проводници и мълниезащитни въжета със сечения: алуминиеви - най-малко 35 кв. мм, медни - 16 кв. мм, стоманеноалуминиеви и стоманени - 25 кв. мм (вж. също чл. III-4-117, чл. III-4-136, III-4-141 и чл. III-4-150).

Чл. III-4-33. С оглед на загубите от корона при надморска височина на трасето на ВЛ до 1000 м се препоръчва използуването на единични проводници с диаметър най-малко 11,3 мм за ВЛ с напрежение 110 кV, 21,6 мм за ВЛ 220 кV, снопови проводници за ВЛ 400 kV. При надморска височина над 1000 м сеченията на проводниците се избират въз основа на технико-икономическа обосновка. Напрегнатостта на електрическото поле на повърхността на проводниците трябва да бъде не по-голяма от 28 кV/ст. По-големи стойности могат да се допуснат само въз основа на специални изследвания.

Чл. III-4-34. При избора на проводниците за ВЛ освен загубите от корона трябва да се вземат под внимание високочестотните смущения в съобщителните линии и радио- и телевизионните предавания.

Чл. III-4-35. (1) Термичната устойчивост на избраното по механична якост мълниезащитно въже трябва да бъде проверена при еднофазно късо съединение на всеки от стълбовете на ВЛ за напрежение 110 кV и по-високо. На участъци с изолирано окачване на въжето такава проверка не се прави.

(2) Изчислителният ток на еднофазно късо съединение при термично оразмеряване на мълниезащитните въжета трябва да се приема според прогнозата за стойността му след 10 години.

(3) Допуска се токът в мълниезащитното въже при еднофазно късо съединение на не повече от 3 стълба на всяка ВЛ да бъде по-голям от допустимия ток на въжето при късо съединение.

Чл. III-4-36. При механичното оразмеряване на проводниците и мълниезащитните въжета трябва да се използуват физикомеханичните им характеристики, дадени в табл. III-4-4.

Таблица III-4-4

Физико-механични характеристики на проводниците и мълниезащитните въжета

Чл. III-4-37. (1) Механичното оразмеряване на проводниците и мълниезащитните въжета се извършва при следните изчислителни условия:

а) при максимално натоварване - съгласно чл. III-4-25, т. 6;

б) при минимална температура - съгласно чл. III-4-25, т. 3;

в) при средногодишна температура - съгласно чл. III-4-25, т. 4.

(2) Максималните допустими напрежения в проводниците и мълниезащитните въжета при посочените условия са дадени в табл. III-4-5.

Таблица III-4-5

Максимални допустими напрежения в проводниците и мълниезащитните въжета в % от напрежението на скъсване на цялото сечение

* При дебелина на ледената обвивка над 23 мм се допуска увеличаване на максималното допустимо напрежение на стоманените въжета със сечение над 95 кв. мм и на стоманено-алуминиевите проводници със сечение над 120 кв. мм до 60% от напрежението на скъсване на цялото сечение.

Чл. III-4-38. Напреженията в по-високата точка на окачване не трябва да бъдат по-големи от посочените в чл. III-4-37 с повече от 5 % за стоманени и алуминиеви проводници и с повече от 10 % за стоманено-алуминиеви проводници и мълниезащитни въжета.

Чл. III-4-39. При окачване на проводниците и въжетата на ролки или ролкови носителни клеми трябва да се отчитат допълнителните напрежения от прегъването им в тази елементи.

Чл. III-4-40. (1) В места, където от продължителен опит е установено, че проводниците са подложени на корозия (морски крайбрежия, химически предприятия и други) и при доказана целесъобразност могат да се използуват медни или специални стоманено-алуминиеви проводници, защитени от корозия.

(2) При липса на експлоатационни данни ширината на застрашената от корозия ивица се приема 5 км за крайбрежията и 1,5 км за химическите предприятия.

Чл. III-4-41. Проводниците и мълниезащитните въжета на ВЛ трябва да бъдат защитени от вибрации независимо от начина на окачването им в следните случаи:

1. При един проводник на фаза:

за алуминиеви и стоманеноалуминиеви проводници:

със сечение до 95 кв. мм и междустълбия с дължина над 80 м; със сечение 120-240 кв. мм и междустълбия с дължина над 100 м; със сечение 300 кв. мм и междустълбия с дължина над 120 м;

за стоманени проводници и мълниезащитни въжета за всички сечения при междустълбия с дължина над 120 м;

ако механичното напрежение в проводниците и мълниезащитните въжета при средногодишна температура превишава следните стойности:

35 МРа - за алуминиеви проводници;

40 МРа - за стоманеноалуминиеви проводници;

180 МРа - за стоманени проводници и мълниезащитни въжета.

Когато трасетата на ВЛ преминават през силно пресечени терени, в застроени местности или в горски масиви посочените минимални дължини на междустълбията или механичното напрежение могат да бъдат увеличени с 20 %.

2. При два проводника на фаза (снопови проводници) - за всички междустълбия с дължина над 150 м в равнинни местности, ако механичното напрежение в проводниците при средногодишна температура превишава следните стойности:

40 МРа - за алуминиеви проводници;

45 МРа - за стоманеноалуминиеви проводници.

Когато трасетата на ВЛ преминават през силно пресечени терени, в застроени местности или в горски масиви, дължината на посоченото минимално междустълбие или механичното напрежение могат да бъдат увеличени с 10 %.

3. При междустълбия с дължина над 500 м независимо от броя на проводниците на фаза и от стойността на механичното напрежение в проводниците и мълниезащитните въжета при средногодишна температура.

Защита от вибрации не се изисква в следните случаи:

1. Когато ВЛ преминават през естествено защитени от напречните ветрове места през гори с по-високи от проводниците и въжетата дървета, през долини и други.

2. При 3 и повече проводници на фаза с групови разпънки (състоящи се от няколко броя във всяка точка), ако механичното напрежение в проводниците при средногодишна температура не е по-голямо от 67,5 МРа и разстоянието между отделните групи разпънки, съединяващи всичките проводници, не е по-голямо от 60 м.

Чл. III-4-42. Отделните проводници на сноповия проводник в междустълбията и в мостовите съединения на опъвателните стълбове трябва да бъдат отделени с разпънки.

Чл. III-4-43. Разположението на проводниците върху стълбовете на ВЛ може да бъде произволно. За ВЛ с напрежение 110 кV и по-високо е желателно проводниците да бъдат разместени хоризонтално, т. е. да не са точно един под друг.

Чл. III-4-44. Разстоянията между проводниците на ВЛ се определят съобразно допустимите изолационни разстояния между тях в междустълбията и допустимите сближения между тоководещите части и елементите на стълба съгласно чл. III-4-45 и чл. III-4-49.

Чл. III-4-45. При хоризонтално разположени проводници разстоянието между тях при сближаването им в междустълбието се изчислява при асинхронното им разлюляване на ъгъл алфа/8, като алфа е ъгълът на отклонението на проводниците при максимална скорост на вятъра и температура +15 градуса С. Така изчисленото разстояние трябва да бъде равно или по-голямо от посоченото в табл. III-4-6 за работно напрежение.

Ъгълът на отклонението а се определя по формулата

където К е коефициент, отчитащ динамиката на колебанията на проводника или въжето при отклонението им, който има стойности, дадени в табл. III-4-7.

Таблица III-4-6

Минимални изолационни разстояния по въздуха между фазите на ВЛ

Таблица III-4-7

Корекционни коефициенти за налягането на вятъра

Забележка. Междинните стойности на К се получават чрез интерполация.

Р - силата на налягането на вятъра според чл. III-4-30, N;

G(пр) - теглото на проводника или въжето, N;

G(в)- теглото на изолаторната верига, N.

Чл. III-4-46. Междуфазните разстояния по въздуха между проводниците на ВЛ не трябва да бъдат по-малки от посочените в табл. III-4-6. Тези изисквания са валидни и за стълбовете, на конто се осъществява транспозиция на фазите.

Чл. III-4-47. Изчислените разстояния по въздуха от тоководещите части до заземените елементи на стълба за съчетанията от климатични условия според чл. III-4-27 трябва да бъдат не по-малки от посочените в табл. III-4-8.

Чл. III-4-48. Разстоянията между проводниците на стълба трябва да бъдат не по-малки от посочените в табл. III-4-9. Посочените минимални разстояния не се отнасят за преустроявани ВЛ.

Таблица III-4-8

Минимални разстояния по въздуха от тоководещите до заземените части на ВЛ

* В случаите, когато се използуват съществуващи типови стълбове, при които това изискване не е изпълнено, качването на стълбовете под напрежение може да става при спазване на специална инструкция.

Таблица III-4-9

Минимални разстояния между проводниците и между проводниците и мълниезащитните въжета на стълбовете

При дебелина на ледената обвивка над 10 мм вертикалните разстояния между проводниците в междустълбието трябва да бъдат не по-малки от дадените в табл. III-4-6 за работно напрежение. Това разстояние се определя при следния изчислителен режим: без вятър; горният проводник е покрит с лед; долният съседен проводник е покрит с лед във всички междустълбия освен в разглежданото междустълбие, в което върху проводника е останал 60 % от леда, и при напрежение на опън, равно на 90 % от напрежението при пълно натоварване с лед, без да се взема под внимание намаляването на провеса вследствие на преместването на изолаторните вериги. Тази проверка не се изисква, когато хоризонталното разстояние между проводниците на стълба е по-голямо от: 2.4 м за ВЛ 110 кV; 4 м за ВЛ 220 кV и 7 м за ВЛ 400 кV.

Чл. III-4-49. Разстоянието между мълниезащитното въже и най-близкия фазов проводник в средата на междустълбието трябва да отговаря на следните изисквания:

1. Вертикалното разстояние, определено съгласно чл. III-4-48, трябва да бъде не по-малко от посоченото в табл. III-4-8 при съответното работно напрежение.

2. Вертикалното разстояние при температура 15 градуса С, без вятър с оглед осигуряване на достатъчно изолационно разстояние при атмосферни пренапрежения за междустълбия от 200 до 1500 м трябва да бъде не по-малко от изчисленото по формулата

h = 1+0,015l,

където l е дължината на междустълбието.

3. За осигуряване на избрания мълниезащитен ъгъл в средата на междустълбието е необходимо при температура 15 градуса С, без вятър провесът на мълниезащитното въже да бъде не по-голям от провеса на фазовите проводници.

Чл. III-4-50. Нормираните в табл. III-4-6 и табл. III-4-8 минимални изолационни разстояния при работно напрежение трябва да бъдат спазени в средата на междустълбието в условия на "игра" на проводниците и мълниезащитните въжета. Определянето на разстоянията между фазовите проводници, респ. между мълниезащитното въже и най-близкия фазов проводник, се извършва съгласно "Ръководещи указания за избор на разстоянията между проводниците и мълниезащитните въжета на стълбовете на ВЛ 35-500 кV в условия на игра на проводниците".

Чл. III-4-51. Минималните разстояния между проводниците на стълба с оглед сближаването им в междустълбието за ВЛ 20 kV се определят по следните формули:

при носещи изолатори

при висящи изолатори

В горните формули

d е разстоянието между точките на окачването, м;

f - провесът на проводника при температура 15 градуса С, без вятър, м;

U - номинално напрежение на ВЛ, kV;

ламбда - дължина на изолаторната верига, м.

Чл. III-4-52. На ВЛ с две и повече тройки проводници на обща стълбовна линия разстоянието на стълба между най-близките проводници от различните тройки с оглед на разстоянията им в междустълбието трябва да бъде най-малко: 1,5 м за ВЛ с напрежение до 20 kV с носещи и висящи изолатори, 4 м - за ВЛ 110 kV, 6 м - за ВЛ 220 kV, 7 м - за ВЛ 400 kV.

Чл. III-4-53. (1) Проводниците на ВЛ различни номинални напрежения могат да се разполагат произволно на общи стълбове в следните случаи:

а) ВЛ с номинално напрежение над 1 кV;

б) ВЛ до 20 kV включително и ВЛ с номинално напрежение до 1 кV, ако последните са оразмерени за изчислителните условия на ВЛ с по-високото напрежение. Фазовите проводници на по-високото напрежение трябва да се разполагат по-високо от тези с по-ниско напрежение или от другата страна на стълба.

(2) Разстоянията между проводниците с различни напрежения трябва да се приемат в съответствие с изискванията за ВЛ с по-високото номинално напрежение.

(3) Потенциалът на звездния център на мрежи с изолиран звезден център с напрежение от 0,4 до 20 kV, които имат участъци с общо окачване с ВЛ за по-високо номинално напрежение, не трябва да превишава 10 % от фазовото напрежение на мрежата с по-ниско напрежение.

(4) В мрежи с ефективно заземен звезден център, които имат участъци с общо окачване с ВЛ за по-високо номинално напрежение, специални изисквания по отношение на индуктираното напрежение не се предявяват.

Чл. III-4-54. Напреженията, на които изолаторите на ВЛ издържат, разположени на надморска височина до 1000 т, трябва да бъдат не по-ниски от посочените в табл. III-4-10.

Чл. III-4-55. (1) В табл. III-4-11 са дадени препоръчителните стойности на броя на изолаторите в носещите изолаторни вериги.

(2) За ВЛ с напрежение 20-220 кV с дървени стълбове изолаторите във веригите могат да бъдат с един по-малко спрямо препоръчваните в табл. III-4-11.

Чл. III-4-56. При избирането на броя на изолаторите във веригите трябва да се има пред вид следното:

1. Броят на изолаторите от всички типове в опъвателните вериги при ВЛ с номинално напрежение 110 кV трябва да се увеличи с един изолатор в сравнение с определения брой в носещите вериги. Опъвателните вериги за ВЛ до 20 кV, изпълнени с изолаторни елементи ИВ-30, трябва да бъдат съставени с един елемент повече от носещите вериги.

Таблица III-4-10

Минимални издържани напрежения на изолаторите (изолаторните вериги) на ВЛ

Таблица III-4-11

Препоръчителни стойности на броя на някои типове изолатори в носещите вериги на ВЛ с метални и стоманобетонни стълбове

За ВЛ с напрежение 220 и 400 кV броят на изолаторните елементи в носителните и опъвателните вериги се приема еднакъв.

2. На преходните стълбове с височина над 40 м броят на изолаторните елементи в носещите вериги се увеличава в сравнение с приетите за останалите стълбове на ВЛ с един елемент на всеки 10 м от височината на стълба над 40 м.

3. За ВЛ, разположени на надморска височина от 1000 до 2500 м, броят на изолаторните елементи във веригите трябва да се увеличи с един изолатор в сравнение с определените според чл. III-4-54 и т. 1 и 2 на този член.

4. Броят и типът на изолаторните елементи за ВЛ, преминаващи през райони, където изолацията е подложена на замърсява не (близо до промишлени предприятия, морски крайбрежия и др.), се избира според конкретните местни условия по "Инструкции за проектиране и експлоатация на външната изолация на въздушните електропроводи и откритите електрически уредби за променливо напрежение от 6 до 400 кV в замърсени райони".

Чл. III-4-57. Изолаторите трябва да имат коефициент на сигурност на механична якост, както следва:

1. При стоящи изолатори отношението на разрушаващата сила към действуващата сила трябва да бъде не по-малко от:

2 - при изчислителни режими според чл. III-4-25, т. 2 и 3;

3,5 - при изчислителен режим според чл. III-4-25, т. 4.

2. При висящи изолатори отношението на гарантираната електромеханична сила към действуващата сила трябва да бъде не по-малко от:

2,7 - при изчислителни режими според чл. III-4-25, т. 3 и 6;

5 - при изчислителен режим според чл. III-4-25, т. 4;

1,8 - при ВЛ до 220 кV за авариен режим според чл. III-4-26 и чл. III-4-81 до чл. III-4-83;

2 - при ВЛ 400 кV за авариен режим според чл. III-4-26 и чл. III-4-81 до III-4-83.

Чл. III-4-58. (1) Проводниците се окачват към изолаторните вериги с помощта на носещи или опъвателни клеми. За ВЛ с напрежение 110-400 кV опъвателните клеми трябва да бъдат пресови. По изключение на ВЛ с напрежение 110 кV се допуска използуването на клинови опъвателни клеми.

(2) Закрепването на проводниците към стоящите изолатори се извършва с превръзки или чрез специални клеми.

Чл. III-4-59. Носещите клеми могат да бъдат глухи, с ограничена якост и откачващи. При големи преминавания може да се използува свободно окачване на проводниците и мълниезащитните въжета на ролкови клеми или на специални клеми.

Чл. III-4-60. (1) За различните фази на един и същи стълб, а също и за една и съща фаза, но на различни стълбове могат да се използуват носещи клеми от различен тип (глухи, с ограничена якост и откачващи).

(2) Дебелина на ледената обвивка 20 мм и повече и в участъци от ВЛ, където е възможно погрешно задействуване на клемите (при значителна денивелация на съседните стълбове и др.), а също и на труднодостъпни за ремонт места (блата, езера и др.) използуването на откачващи клеми не се допуска.

Чл. III-4-61. Закрепването на мълниезащитните въжета към носещите стълбове трябва да се изпълнява с глухи носещи клеми, а на опъвателните стълбове - с опъвателни клеми.

Чл. III-4-62. (1) Съединяването на проводниците трябва да се извършва със специални клеми, като във всяко междустълбие се допуска не повече от едно съединение на всеки проводник или мълниезащитно въже (изключение вж. чл. III-4-98; чл. III-4-102; чл. III-4-111; чл. III-4-117; чл. III-4-133; чл. III-4-136 и чл. III-4-141).

(2) Силата на скъсване на съединението в съединяващите и опъвателните клеми трябва да бъде не по-малка от 90 % от силата на скъсване на проводника или мълниезащитното въже.

(3) За осигуряване на добра електрическа връзка препоръчва се съединяването на проводниците да се извършва чрез пресоване или заварка.

Чл. III-4-63. Коефициентът на механична сигурност на арматурата, куките и прътовете, т. е. отношението на разрушаваща та им сила към действуващата изчислителна сила. трябва да бъде не по-малък от:

2,5 - при изчислителни режими според чл. III-4-25, т. 3 и 6;

4,0 - при изчислителен режим според чл. III-4-25, т. 4;

1,7 - в авариен режим според чл. III-4-26 и чл. III-4-81 до чл. III-4-83.

Чл. III-4-64. (1) ВЛ с напрежение от 110 до 400 кV с метално и стоманобетонни стълбове трябва да бъдат защитени от преки попадения на мълнии с мълниезащитно въже по цялата си дължина.

(2) ВЛ 110 и 220 кV се изпълняват без мълниезащитно въже в следните случаи:

1. В райони със слаба атмосферна електрическа дейност при средна годишна продължителност под 20 h.

2. В участъци от ВЛ райони с ниска електрическа проводимост на почвата.

3. В участъци от трасето, където изчислителната дебелина на ледената обвивка е над 20 мм.

(3) Усилване на изолацията в посочените случаи не се изисква.

Чл. III-4-65. (1) При ВЛ с напрежение до 20 кV монтирането на мълниезащитното въже по цялата дължина не е задължително. Препоръчва се поставянето на мълниезащитното въже само в участъци, за които чрез наблюдения или от експлоатационния опит на електроснабдителното предприятие е доказана интензивна атмосферна електрическа дейност.

(2) ВЛ с напрежение до 220 kV, изпълнени с дървени стълбове, не трябва да бъдат защитени с мълниезащитни въжета.

Чл. III-4-66. (1) Мълниезащитното въже на ВЛ до 110 kV вкл. се заземява на всеки стълб.

(2) Мълниезащитното въже на ВЛ 220-400 кV се окачва на стълбовете посредством изолатор с паралелно монтирал искров отвод с междуелектродно разстояние 40 гага. Мълниезащитните въжета се отделят галванично от въжетата на съседните опъвателни полета, като при дължина на опъвателното поле до 10 км се заземяват еднократно в средата ш полето. При по-дълги опъвателни полета местата на заземяване на въжетата се определят така, че максималното индуктирано напрежение във въжето при къси съединения по ВЛ да не предизвиква пробиви в искровите отводи.

(3) Когато мълниезащитните въжета са окачени на няколко изолатора (например при схеми за топене на леда или при използуване на въжетата за съобщителни канали), искровите отводи трябва да се координират с изолационното ниво на веригата, на която е окачено въжето.

(4) Когато ВЛ 110 и 220 kV са без мълниезащитно въже, подходите им към подстанциите с дължина най-малко 2 км трябва да бъдат защитени с мълниезащитно въже, което се заземява на всеки стълб.

(5) Когато мълниезащитните въжета на ВЛ 220 и 400 кV не се използуват за топене на леда, отнемане на мощност или като съобщителни канали, те трябва да се заземяват в подходите към подстанциите на всеки стълб на разстояние от подстанцията най-малко 2 км при напрежение 220 кV и 4 км при напрежение 400 кV.

(6) Заземителните съпротивления на стълбовете в подходите измерени в сухо време с променливо напрежение 50 Нz, трябва да бъдат не по-високи от посочените в табл. III-4-12.

Таблица III-4-12

Заземителни съпротивления на стълбовете в границите на защитния подход към подстанциите и централите

Чл. III-4-67. При проектиране на мълниезащитата на ВЛ с мълниезащитни въжета трябва да се има пред вид следното:

1. При ВЛ, защитени с едно мълниезащитно въже, мълниезащитният ъгъл трябва да бъде не по-голям от 30 градуса.

2. При ВЛ с хоризонтално разположение на проводниците, защитени с две мълниезащитни въжета, мълниезащитният ъгъл не трябва да бъде по-голям от 20 градуса, а при дебелина на ледената обвивка 15 мм и повече - не по-голям от 30 градуса. При портални стоманобетонни стълбове мълниезащитният ъгъл не трябва да бъде по-голям от 30 градуса (независимо от дебелината на ледената обвивка).

3. При ВЛ с две мълниезащитни въжета разстоянието между тях трябва да бъде по-малко от петкратното вертикално разстояние между мълниезащитите въжета и най-горния проводник.

Чл. III-4-68. Допълнителните изисквания към мълниезащитата на ВЛ в местата, където те пресичат различни съоръжения, са посочени в чл. III-4-119; чл. III-4-131 и чл. III-4-140.

Чл. III-4-69. Стълбовете на ВЛ трябва да бъдат заземени в следните случаи:

1. Когато ВЛ е защитена с мълниезащитно въже или на стълбовете са поставени мълниезащитни устройства.

2. Всички метални и стоманобетонни стълбове на ВЛ 110 - 400 кV.

3. Всички метални стълбове за ВЛ до 20 кV.

4. Всички стоманобетонни стълбове за ВЛ до 20 кV в населени места.

Чл. III-4-70. Заземителните съпротивления на стълбовете, измерени с честота 50 Нz, лятно време трябва да бъдат по-малки от посочените в табл. III-4-13. Измерването се извършва при откачени или изолирани мълниезащитни въжета.

Таблица III-4-13

Заземителни съпротивления на стълбовете на ВЛ

Чл. III-4-71. (1) В местности с глинести, песъчливо-глинести, песъчливи и други почви със специфично електрическо съпротивление до 300 w/m и несъдържащи химически агресивни води арматурите на стоманобетонните фундаменти трябва да се използуват като естествени заземители без или в съчетание с изкуствени заземители (вж. чл. III-4-72).

(2) В почви със специфично електрическо съпротивление над 300 ига ролята на стоманобетонните фундаменти като естествени заземители не се взема пред вид, а изискваните в табл. III-4-13 стойности на заземителното съпротивление трябва да се осигуряват само чрез изкуствени заземители.

Чл. III-4-72. (1) Стоманобетонните фундаменти на стълбове/е могат да бъдат използувани като естествени заземители, ако:

а) фундаментите са без асфалтова замазка:

б) има подходяща метална (електрическа) връзка между закрепващите болтове и арматурата на фундамента.

(2) Проводимостта на стоманобетонните фундаменти трябва да се измерва не по-рано от два месеца след поставянето им в почвата.

Чл. III-4-73. (1) Като заземяващи проводници при стоманобетонните стълбове се използуват всички елементи на надлъжната им арматура, които трябва да имат метална връзка помежду си. Прегряването на прътовете на арматурата, използувани за заземяващи проводници, при къси съединения не трябва да превишава 60 градуса С.

(2) Обтяжките на стоманобетонните стълбове трябва да се използуват като допълнителни (към арматурата) заземяващи проводници. При това свободният край на обтяжката трябва да се присъединява към работната част на обтяжката чрез специална клема. Като заземители могат да се използуват "U" болтовете на обтяжките на стълбовете.

Чл. III-4-74. (1) При дървени стълбове сечението на заземяващите проводници трябва да бъде не по-малко от 35 кв. мм, а диаметърът на едножичните заземяваща проводници - не по-малък от 10 мм. Заземяващите проводници се свързват чрез болтови или заваръчни съединения.

(2) При метални стълбове като заземяващи проводници се използува металната конструкция на стълбовете. При токове на земно съединение над 15 кА трябва да се предвижда допълнителна електрическа връзка между мълниезащитното въже и металната конструкция на стълба чрез подходящ гъвкав проводник.

Чл. III-4-75. Заземителите на стълбовете трябва да се монтират на дълбочина най-малко 0,5 м, а в орна земя - 1 м. В скална почва се допуска полагане на лъчеви заземители непосредствено под културния слой (над скалната почва), ако дебелината на този слой е над 0,1 м. При по-малка дебелина на културния слой или при липса на такъв се препоръчва полагането на лъчеви заземители по повърхността и заливането им с циментов разтвор.

Чл. III-4-76. (1) Във ВЛ могат да се употребят следните типове стълбове: носещи опъвателни, ъглови, крайни и специални. Всички стълбове могат да бъдат за една и повече тройки.

(2) Опъвателните стълбове могат да имат твърда или еластична конструкция.

(3) Ъгловите опъвателни стълбове и крайните стълбове трябва да имат твърда конструкция.

(4) Опъвателните стълбове могат да бъдат нормална или облекчена конструкция.

(5) Ъгловите стълбове могат да бъдат носещи или опъвателни. Ъглово-опъвателните стълбове могат да имат нормална или облекчена конструкция.

Чл. III-4-77. (1) Опъвателните стълбове се употребяват на места, определени съобразно с условията им на работа и монтажа на ВЛ.

(2) Опъвателните стълбове нормална и облекчена конструкция могат да се употребят при пресичане на ВЛ с различни съоръжения, когато при експлоатационни условия с носителки стълбове не се достига необходимата сигурност.

(3) При ВЛ, преминаващи през планински и силно пресечени местности, специални кл. райони, а също и за ъгли, по-големи от 20 градуса, трябва да се употребят ъглови стълбове от опъвателен тип.

Чл. III-4-78. (1) На ВЛ със сечение на проводниците до 185 кв. мм при окачване на проводниците с откачващи клеми, а също и при смесено окачване на проводниците (на един и същ стълб) с глухи и откачващи клеми, разстоянието между два опъвателни стълба (опъвателно поле) не трябва да бъде по-голямо от 5 км, а при проводници със сечение, по-голямо от 185 кв. мм - 10 км.

(2) При окачване на проводниците с глуха клеми, клеми с ограничена якост и на стоящи изолатори разстоянието между два опъвателни стълба (опъвателното поле) не се нормира, а се определя в зависимост от конкретните условия по трасето на ВЛ и възможностите за монтаж.

Чл. III-4-79. (1) Стълбовете се оразмеряват, за да понесат натоварвания, предизвикани от нормален и авариен режим на работа на ВЛ.

(2) Стълбовете от опъвателен тип трябва да бъдат проверени за разлика в силите, възникващи вследствие на натягането на проводниците и мълниезащитните въжета от двете страни на стълба, равняваща се на 30 % от максималното усилие на всички проводници и мълниезащити въжета. Климатичните условия при тази проверка се приемат: температура - 5 градуса С без лед, без вятър.

Чл. III-4-80. (1) При нормален режим на работа на ВЛ стълбовете трябва да бъдат оразмерени при следните условия:

а) проводници и мълниезащитни въжета нескъсани, без лед, температура на въздуха - 5 градуса С, скорост на вятъра v(таx);

б) проводници и мълниезащитни въжета, покрити с лед, температура на въздуха - 5 градуса С, скорост на вятъра минимум, 0,5v(таx)(0,25 Q(таx));

в) стълбовете от опъвателен тип, а също и ъгловите стълбове от носещ тип се проверяват и на режим при минимална температура - 30 градуса С, без лед.

(2) Крайните стълбове се оразмеряват на едностранна сила от налягането на всички проводници и мълниезащитни въжета, покрити с лед при температура на въздуха - 5 градуса С и скорост на вятъра V = 0,5 v(таx).

(3) При определяне на натиска на вятъра върху стълба той се увеличава съобразно с височината на отделните зони, като се умножи с коефициента за съответната височина от табл. III-4-14.

Таблица III-4-14

Коефициенти за увеличение на налягането от вятър върху стълба съобразно с височините на отделните зони

*При определяне на зоните по височина те не трябва да бъдат по-големи от 10 м. За приведена височина на всяка зона се приема средата на съответната зона.

(4) За приведена височина на зоната до 15 м стойността на к се приема както за височина над терена до 10 м.

(5) Междинните стойности на к се получават чрез линейна интерполация.

(6) Налягането на вятъра върху стълба се приема в най-неблагоприятна посока, т. е. перпендикулярна на оста на ВЛ; под ъгъл 45 градуса спрямо оста на ВЛ или по бисектрисата на ъгъла при ъгловите стълбове.

(7) Налягането на вятъра върху проводниците ц мълниезащитните въжета при направление 45 градуса спрямо оста на ВЛ се изчислява по формулата

където Р е налягането на вятъра върху съответния проводник или мълниезащитно въже в посока, перпендикулярна на оста на ВЛ, Ра.

Чл. III-4-81. (1) При авариен режим на ВЛ носещите стълбове с висящи изолатори (изолаторни вериги) трябва да се оразмеряват на условни сили при скъсване на такива проводници и мълниезащитни въжета, от които се получава най-голям огъващ или усукващ момент.

(2) Оразмеряването се извършва за следните условни натоварвания на стълба от:

1. Скъсан проводник или проводници на една фаза (при какъвто и да е брой на проводниците на стълба), мълниезащитните въжета не са скъсани.

2. Скъсано едно мълниезащитно въже, проводниците не са скъсани.

При тези случаи вертикалните сили, действуващи върху стълба от проводниците и мълниезащитните въжета, се изчисляват при средногодишна температура без вятър, без лед. По изключение тези силя се изчисляват за носителните стълбове на големи преходи при температура - 5 градуса С, проводници и мълниезащитни въжета, покрити с лед, без вятър.

3. За изчислителни сила при скъсване на проводник, окачен с глуха клема за ВЛ с една проводник на фаза, се приемат условните величини, показана в табл. III-4-15.

Таблица III-4-15

Условни изчислителни усилия при скъсване на проводник, окачен с глуха клема за ВЛ с един проводник на фаза

Т (max) е най-голямата изчислителна сила на проводника.

(3) Изчислителните усилия при скъсване на проводници, окачени с глухи клеми за ВЛ с напрежение до 220 кV със снопови проводници,се определят така, както за единични проводници с въвеждане на коефициент 0,8 при два проводника на фаза, 0,7 при три проводника на фаза и 0,6 при четири проводника на фаза. При конструиране на стълбове за ВЛ с напрежение 400 кV със снопови проводници условната изчислителна сила, приложена в мястото на окачване на една фаза, се приема равна на 0,15 T(тax), но не по-малка от 18 000 N.

(4) Изчислителната сила при скъсано мълниезащитно въже се приема 0,5 Т(max), където Т(max) е най-голямата изчислителна сила на мълниезащитното въже.

(5) За еластични стълбове (стоманобетонни, дървени и др. стълбове без обтяжки) се допуска определяне на изчислителните сили от скъсване на въжето, като се взема под внимание еластичността на стълба.

(6) В изчисленията се допуска да се отчете поддържащата роля на накъсаните проводници и въжета в режим на средногодишна температура, без лед и вятър. При това условните изчислителни сили трябва да се приемат както за стоманекерешетъчни свободностоящи стълбове и за стълбове от друг материал с обтяжки, а напреженията, възникващи в поддържащите проводници и въжета, трябва да не превишават 70 % от разрушаващите.

(7) Във всички тези случаи при изчисляване на стълбове по метода на пределните състояния (с изчислителни натоварвания) се въвежда коефициент на съчетание 0,8 за силите на проводниците и мълниезащитите въжета и натоварването от лед.

Чл. III-4-82. Стълбовете с окачване на проводниците на стоящи изолатори с помощта на превръзки при авариен режим трябва да се изчисляват на максимална изчислителна сила от един проводник, но не по-голяма от 1500 N.

Чл. III-4-83. (1) Опъвателните, ъгловите, крайните и специалните стълбове в авариен режим трябва да се изчисляват при скъсан проводник или мълниезащитно въже, даващи най-голям огъващ, или усукващ момент.

(2) Изчисленията трябва да се извършват при следните условия:

1. Скъсан един проводник от едно междустълбие при какъвто и да е брой на проводниците със сечение 185 кв. мм (АС-185) и по-голямо. Мълниезащитните въжета не са скъсани.

2. Скъсани два проводника от едно междустълбие при какъвто и да е брой на проводниците със сечение, по-малко от 185 кв. мм (АС-185). Мълниезащитните въжета не са скъсани.

3. Скъсано едно мълниезащитно въже. Проводниците не са скъсани.

(3) При всички тези условия се приемат вертикални сили от обледени проводници и мълниезащитни въжета без вятър.

Хоризонталните сили но проводниците и мълниезащитните въжета са максималните изчислителни. При снопови проводници се приема скъсване на всички проводници от снопа.

(4) Във всички тези случаи при изчисляване на стълбове по метода на пределните състояния (с изчислителни натоварвания) се въвежда коефициент на съчетание 0,9 за силите на проводниците и мълниезащитните въжета и натоварването от лед.

Чл. III-4-84. (1) Стълбовете от опъвателен тип трябва да се проверяват на следните монтажни условия:

1. В едно опъвателно поле при какъвто и да е брой на проводниците на стълба е монтирана само една тройка фазови проводници. Мълниезащитните въжета не са монтирани.

2. В едно опъвателно поле са монтирани мълниезащитите въжета. Проводниците не са монтирани.

(2) При тези условия хоризонталните сили от проводниците и мълниезащитните въжета се изчисляват при температура - 10 градуса С и скорост на вятъра v = 10 m/s.

(3) При проверка на монтажни условия (изправяне на стълбове, монтаж на проводници и мълниезащити въжета) при необходимост могат да се предвидят временни усилвания или да се предпишат други мерки (употреба на временни обтяжки и други).

Чл. III-4-85. (1) Конзолите и върховете на всички стълбове трябва да се проверят на натоварвания, съответствуващи на начина на монтаж, приет в проекта, като се вземат под внимание компонентите от силите на теглещото въже и теглото на монтираните проводници или мълниезащитни въжета и изолаторните вериги, а също и допълнителните натоварвания от теглото на монтажните приспособления и монтьора с инструменти.

(2) Силите се приемат приложени в мястото на окачване на изолаторната верига. Изчислителното тегло на монтажните приспособления и монтьора с инструменти се приема:

2500 N - за ВЛ с напрежение 400 кV;

1500 N - за ВЛ с напрежение до 220 кV за носещи стълбове с висящи изолатори;

2000 N - за ВЛ с напрежение до 220 кV за стълбове от опъвателен тип;

1000 N - за ВЛ със стълбове с носещи изолатори.

Чл. III-4-86. (1) При повече от една изолаторна верига на фаза се допуска веригите да бъдат на единично окачване за конзолата на стълба.

(2) В този случай коефициентът на сигурност на единичните елементи на окачване, т. е, отношението на механичната разрушаваща сила към най-голямата изчислителна сила при нормален режим, не трябва да бъде по-малък от 3,5.

Чл. III-4-87. (1) Конструкциите на стоманенорешетъчните стълбове на ВЛ трябва да осигуряват лесно качване по стълбовете на обслужващия персонал и ремонтна работи под напрежение.

(2) Когато наклонът на диагоналите на стоманенорешетъчните стълбове към хоризонта е по-голям от 30 градуса, трябва да се предвиждат специални стъпала.

(3) Диагоналите на решетката на стълбовете, с изключение на хоризонталните елементи на диафрагмите, трябва да се изчисляват на сила от теглото на човека, чиято изчислителна величина е 1000 N.

(4) При монтиране на стълби или скоби по стълбовете те трябва да започват на височина 3 м от земята и да не бъдат под конзолите на стълба, освен ако завършват на 4 м (вертикално разстояние) под най-ниско разположената тоководеща част.

Чл. III-4-88. На стоманобетонните стълбове трябва да се маркира типът на стълба и за какъв проводник е оразмерен.

Чл. III-4-89. (1) Дървени стълбове за ВЛ трябва да се изработват от иглолистен материал. Те трябва да бъдат импрегнирани и да се монтират на стоманобетонни подрезки (приставки).

(2) Всички хоризонтално и наклонено разположени чела на стълбовете и подрезките (приставките) се препоръчва да бъдат защитени "покрития" (от етернит, ламарина, асфалтова мушама и др.).

(3) Елементи на стълба могат да се приготвят както от кръгъл, така и от бичен дървен материал. Препоръчва се връзките да се изпълняват без зарязване.

Чл. III-4-90. (1) За основните елементи на дървените стълбове (колона, подрезка, конзола) диаметърът в горната им част трябва да бъде най-малко 16 см за ВЛ с напрежение до 20 кV. За спомагателните елементи диаметърът в горния край трябва да бъде най-малко 14 см.

(2) Конусността на дървените трупи при изчисленията се приема 12 мм на 1 м дължина.

Чл. III-4-91. (1) Вертикалното разстояние от проводниците на ВЛ до повърхността на земята при нормален режим трябва да бъде най-малко 6 м за ВЛ с напрежение до 110 кV, 7 м за ВЛ 220 kV и 8 м за ВЛ 400 kV. В труднодостъпни места посочените разстояния могат да бъдат намалени с 1 м, а в недостъпни места (стръмни склонове, скали и др.) - с 3 м.

(2) Вертикалното разстояние се определя при максимален провее на проводниците при двата режима - максимална температура на въздуха или при лед, без вятър, без да се отчита нагряването им от електрическия ток.

Чл. III-4-92. Хоризонталните разстояния от крайните проводници на ВЛ при неотклонено положение до сгради и съоръжения трябва да бъдат най-малко 10 м - за ВЛ 20 кV; 20 м - за ВЛ 110 kV; 25 м - за ЕЛ 220 kV; 30 м - за ВЛ 400 kV (охранявана зона на съоръжението). По изключение при технико-икономическа изгода се прилага чл. III-4-106. При ново строителство на сгради и съоръжения в охраняваните зони по-малки хоризонтални разстояния се съгласуват с органите на експлоатацията.

Чл. III-4-93. Широчината на просеките трябва да бъде не по-малка от:

1. В нискостеблени насаждения с височина до 4 м - разстоянието между крайните проводници плюс 6 м (по 3 м от двата крайни проводника).

При големи разстояния между крайните проводници се преви монтажна просека до 10 м.

При големи преминавания с единични стълбове се прави монтажна просека под всяка фаза с широчина до 5 м.

2. В насаждения с височина над 4 м - разстоянието между крайните проводници плюс удвоената средна височина на дърветата.

Допуска се намаляване на широчината на просеките при съгласуваност между организациите, експлоатиращи ВЛ и горските насаждения, но тя не трябва да бъде по-малка от посочената в чл. III-4-94.

3. При големи дерета, скатове и оврази, ако вертикалното разстояние от върховете на дърветата до проводниците е по-голям от 5 м, се прави само монтажна просека с широчина разстоянието между крайните проводници плюс 2 м от всяка страна, но не повече от 10 м.

Чл. III-4-94. (1) Трасетата на ВЛ не трябва да преминават през защитени природни обекти или преминаването през тях трябва да става с кабели.

(2) В паркове, резервати, зелени пояси и други ценни насаждения (семенни бази, горски опитни участъци, иглолистни гори, широколистни високостъблени и горски култури) широчината на просеката може да бъде намалена. Разстоянията на проводниците при най-голямото им отклонение до короните на дърветата трябва да бъде най-малко 2 м - за ВЛ 20 kV; 3 м - за ВЛ 110 kV; 4 м - за ВЛ 220 кV и 5 м за ВЛ 400 кV.

Чл. III-4-95. При преминаване на ВЛ през овощни градини просеки не се правят. При овощни градини с височина до 4 м не се предвиждат никакви мероприятия. При височина на дърветата над 4 м се допуска изсичане и подкастряне на единични дървета за разстилане и регулиране на проводниците. След регулацията дърветата се подкастрят така, че да има минимални вертикални и хоризонтални разстояния до проводника съгласно чл. III-4-93. За намаляване на изсичането и при доказана икономическа изгода се допуска увеличаване на изискваното в чл. III-4-91 минимално разстояние до земята.

Чл. III-4-96. При пресичане от ВЛ на водни пространства (реки, канали, езера, язовири, заливи и др.) ъгълът на пресичането не се нормира.

Чл. III-4-97. (1) Стълбовете, ограничаващи междустълбията за пресичане на плавателни реки, канали, заливи и др., трябва да бъдат крайни от опъвателен тип. На ВЛ с напрежение 110 кV и по-високо и със сечение на проводниците над 120 кв. мм се допуска употребата на носещи стълбове, но следващите стълбове трябва да бъдат от опъвателен тип. Стълбове за две тройки проводници се оразмеряват при авариен режим на два скъсани проводника, даващи максимален огъващ и усукващ момент.

(2) Проводниците и мълниезащитните въжета трябва да се закрепват на носещите стълбове с глухи клеми.

Таблица III-4-16

Минимални разстояния от проводниците на ВЛ до повърхността на водата

Чл. III-4-98. (1) Минималното сечение на проводниците в междустълбието на пресичането се приема съгласно чл. III-4-32.

(2) Съединяването на проводниците и мълниезащитните въжета в това междустълбие не се допуска. По изключение се допуска по едно съединение на всеки проводник, ако проводниците са със сечение над 240 кв. мм.

Чл. III-4-99. (1) Разстоянието от най-ниските проводници на ВЛ до повърхността на водата не трябва да бъде по-малко от посоченото в табл. III-4-16.

(2) Нивото на водата и леда се приемат съгласно чл. III-4-8. Не се взема под внимание нагряването на проводниците от работния ток.

Чл. III-4-100. Местата на пресичане на ВЛ с плавателни реки, канали и др. трябва да бъдат означени със сигнални знаци, поставени на бреговете в съответствие с действуващите правила и норми.

Чл. III-4-101. (1) При преминаване на ВЛ в населени места ъгълът на пресичане с улици и пътища не се нормира.

(2) При преминаване на ВЛ по улиците се допуска разполагане на проводниците над пътното платно.

Чл. III-4-102. (1) Окачването на проводниците трябва да става с изолаторни вериги и глухи клеми. При използване на носещи изолатори окачването трябва да бъде двойно.

(2) В междустълбията на пресичане с улици и шосета проводниците и мълниезащитните въжета не трябва да имат съединения. При сечение на проводниците 240 кв. мм и по-голямо се допуска не повече от едно съединение на всеки проводник.

Чл. III-4-103. (1) Разстоянието от проводниците на ВЛ при най-големия им провее (без да се взема под внимание нагряването на проводниците от работния ток) до повърхността на земята трябва да бъде не по-малко от посоченото в табл. III-4-17.

(2) В местата на пресичане на ВЛ с улици, пешеходни пътеки и др. разстоянията по вертикала от проводниците на ВЛ със сечение, по-малко от 185 кв. мм, до повърхността на земята трябва да бъдат проверени при скъсване на проводник в съседно междустълбие, без да се взема под внимание нагряването от електрическия ток. Тези разстояния трябва да бъдат не по-малки от посочените в табл. III-4-17.

(3) При преминаване на ВЛ в пределите на специално отредени коридори в чертите на града, а също за ВЛ с проводници със сечение 185 кв. мм и повече проверка на вертикалните разстояния при скъсване на проводник в съседно междустълбие не се изисква.

Чл. III-4-104. Местоположението на стълбовете за ВЛ по тротоарните платна трябва да отговаря на изискванията, отразени в "Правила и норми за подземни и надземни улични проводи и съоръжения" (ДВ, брой 39/1965 г.).

Чл. III-4-105. (1) Преминаване на ВЛ над сгради и съоръжения се забранява. По изключение се разрешава за ВЛ с напрежение до 220 кV и със сечение на проводниците 240 кв. мм и по-голямо преминаване над масивни сгради и съоръжения. ЕЛ 20 кV могат да преминават само над незапалителни промишлени сгради. При това вертикалните разстояния от най-ниския проводник до покрива или съоръжението при най-голям провее трябва да бъде не по-малко от посоченото в табл. III-4-17.

(2) Преминаване на ВЛ 400 кV над сгради и съоръжения се забранява. По изключение се разрешава преминаване на ВЛ 400 кV над производствени сгради и съоръжения в електрическите централи и подстанции с разстояние по вертикала от проводниците до сградата или съоръжението, не по-малко от 7 м, при условие, че се осигури защита на персонала, намиращ се вътре в сградата, от влиянието на електрическото поле.

Таблица III-4-17

Най-малки разстояния от проводниците на ВЛ до повърхността на земята, здания, съоръжения в населена местност

(3) Металните покриви, над конто преминават ВЛ, трябва да се заземят през съпротивление според табл. III-4-13.

Чл. III-4-106. Хоризонталните разстояния от крайните проводници на ВЛ при най-голямото им отклонение до най-близки части на здания и съоръжения трябва да бъдат най-малко: 2 м за напрежение 20 kV; 4 м за напрежение 110 kV; 5 м за 220 kV и 7 м за напрежение 400 kV.

Чл. III-4-107. Приближаването на ВЛ до здания и съоръжения, имащи взриво- и пожароопасни помещения, а също и до взриво- и пожароопасни съоръжения и райони трябва да се изпълнява в съответствие с чл. III-4-159.

Чл. III-4-108. (1) Ъгълът на пресичане между две ВЛ не се нормира. Хоризонталните разстояния между стълба на пресичащата ВЛ до проводниците на отдолу минаващата (пресичана) ВЛ при най-голямото им отклонение трябва да бъде най-малко 6 м, а от стълба на пресичаната ВЛ до проводниците на пресичащата ВЛ - най-малко 5 м.

(2) Допуска се в отделни случаи пресичане на ВЛ на общ стълб.

Чл. III-4-109. При взаимно пресичане на ВЛ с напрежение 220 и 400 kV стълбовете на пресичащата ВЛ трябва да бъдат опъвателен тип или трябва да се използува опъвателно поле с не повече от два носителки стълба.

Чл. III-4-110. Проводниците на ВЛ с по-високо напрежение трябва да бъдат разположени над проводниците на ВЛ с по-ниско напрежение. Изключения се допускат само след съгласуване с експлоатационното предприятие.

Чл. III-4-111. Проводниците и мълниезащитите въжета на пресичащата ВЛ в междустълбията на пресичането не трябва да имат съединения. По изключение се допуска по едно съединение на всеки проводник при сечение най-малко 240 кв. мм.

Чл. III-4-112. В междустълбията на пресичане стълбовете на пресичащата ВЛ трябва да бъдат с глуха клеми. При сечения на проводниците 185 кв. мм и по-голямо се допускат клеми с ограничена якост или откачващи клеми на съществуващата ВЛ при преминаваме под нея на новострояща се ВЛ.

Чл. III-4-113. (1) Вертикалните разстояния между най-близките проводници и мълниезащити въжета на пресичащите се ВЛ при температура 15 градуса С без вятър не трябва да бъдат по-малки от посочените в табл. III-4-18. За всяко междинно междустълбие съответните разстояния се определят чрез линейна интерполация.

(2) Допуска се запазване на стълб от пресичаната ВЛ с напрежение до 110 kV под проводниците на пресичащата ВЛ, ако вертикалното разстояние от проводниците на пресичащата ВЛ до върха на стълба от пресичаната ВЛ се увеличават с 4 м спрямо посоченото в табл. III-4-18.

Таблица III-4-18

Минимални разстояния между проводници или между проводници и мълниезащитни въжета при пресичащи се ВЛ

Чл. III-4-114. Хоризонталните разстояния между успоредни ВЛ не трябва да бъдат по-малки от посочените в табл. III-4-19. При ВЛ с различни напрежения меродавни са разстоянията за по-високото напрежение.

Таблица III-4-19

Минимални хоризонтални разстояния между успоредни ВЛ

* При сближаване на ВЛ 400 kV помежду си и с други ВЛ с по-ниски напрежения се приема височината на по-високия стълб, но не по-малко от 40 м.

Чл. III-4-115. (1) Ъгълът на пресичане между ВЛ и въздушните съобщителни и сигнални линии не се нормира.

(2) Проводниците на ВЛ трябва да бъдат разположени над проводниците на съобщителните и сигналните линии.

(3) Мястото на пресичането трябва да се избира по възможност близо до стълба на ВЛ, като хоризонталното разстояние от стълбовете на ВЛ до проводниците на съобщителната линия не трябва да бъде по-малко от 7 м, а от стълба на съобщителната линия до проводниците на ВЛ - най-малко 10 м.

(4) Допуска се стълбовете на съобщителни и сигнални линии да бъдат разположени под проводниците на пресичащата ги ВЛ, ако вертикалното разстояние от проводниците на ВЛ до върха на стълба на съобщителните или сигнални линии е не по-малко от нормираното в табл. III-4-120 при нормален режим, увеличено с 1 м.

(5) Когато по проводниците на ВЛ се предвиждат канали за високочестотна връзка и телемеханика с апарати с изходяща мощност над 10 W, пресичаните съобщителни и сигнални линии, уплътнени с високочестотни системи с честотен диапазон от 30 до 150 kH, трябва да бъдат изпълнени с положен в земята

кабел.

Чл. III-4-116. (1) ВЛ за напрежение 110 kV и по-високо с проводници със сечение 120 кв. мм и по-голямо, пресичащи съобщителни и сигнални линии, могат да бъдат с носещи стълбове в междустълбието на пресичането.

(2) Когато ВЛ за напрежение до 20 кV със сечения, не по-малки от посочените в чл. III-4-117, пресичат съобщителни линии, уплътнени с многоканални апарати, или диспечерски линии, ВЛ трябва да бъдат с опъвателни стълбове в междустълбието на пресичането. При пресичане на всички останали съобщителни линии ВЛ могат да бъдат с носещи стълбове (ако не са едноколонни дървени стълбове).

Дървените опъвателни стълбове на ВЛ за напрежение до 20 kV трябва да бъдат със стоманобетонни приставки или да бъдат усилени с антисептично обработени дървени приставки.

Чл. III-4-117. (1) Сечението на проводниците на ВЛ в междустълбието на пресичането трябва да бъде не по-малко от 25 кв. мм при стоманено-алуминиеви и медни проводници и 70 кв. мм при алуминиеви проводници. Употреба на стоманени проводници, с изключение на мълниезащитни въжета, не се допуска.

(2) Проводниците и мълниезащитните въжета на ВЛ, а също и проводниците на съобщителните и сигнални линии не трябва да имат съединения в междустълбията на пресичането. Като изключение се допуска за всеки проводник на пресичащата ВЛ със сечение най-малко 240 кв. мм да се направи не повече от едно съединение.

Чл. III-4-118. В междустълбието, където ВЛ за напрежение до 20 kV с носещи изолатори пресичат радиофикационни линии, последните трябва да се изпълнят с подземни кабели с пластмасова обвивка. Защита на кабелните кутии в този случай не се изисква.

Чл. III-4-119. На дървените стълбове на ВЛ, ограничаващи междустълбието на пресичането, трябва да се поставят вентилни или искрови отводи, а на стълбовете на пресичаните съобщителни и сигнални линии, ограничаващи междустълбието на пресичането, трябва да се поставят искрови отводи. Съпротивлението на заземителите на отводите трябва да бъде не по-голямо от 25 w.

Чл. III-4-120. (1) В междустълбията на пресичане проводниците на ВЛ с висящи изолатори трябва да бъдат с единично окачване с глухи клеми, а при носещи изолатори - с двойно окачване (с два носещи изолатора) върху подходящо оразмерени носещи или опъвателни стълбове.

(2) Проводниците на съобщителните и сигналните линии трябва да бъдат с двойно окачване.

Чл. III-4-121. (1) Вертикалното разстояние от проводниците на ВЛ до проводниците на пресичаните съобщителни и сигнални линии при нормален и авариен режим на ВЛ трябва да бъде не по-малко от посоченото в табл. III-4-20.

(2) За нормален режим по смисъла на този член се приема по-неблагоприятният от следните изчислителни режими:

- максимална температура, без да се взема под внимание нагряването на проводниците от протичащия през тях ток;

- максимално натоварване - при лед без вятър (вж. чл. III-4-25, т. 2).

(3) За авариен режим се приема скъсан проводник в съседно на пресичащото междустълбие при средногодишна температура, без вятър.

Чл. III-4-122. (1) При пресичане на подземни кабелни съобщителни и сигнални линии трябва да се спазва следното:

Таблица III-4-20

Минимални вертикални разстояния от проводниците на ВЛ до проводниците на съобщителните и сигналните линии

1. Хоризонталното разстояние от началото на кабелната вставка на съобщителната или сигналната линия до проекцията на най-близкия проводник на пресичащата ВЛ върху хоризонталната равнина трябва да бъде най-малко 10 м, без да се взема под внимание отклонението на проводниците на ВЛ от вятъра. Когато проводниците на ВЛ се използуват като канали за високочестотна връзка в диапазона 30-150 кНz с изходяща мощност на апаратите над 10 W, това разстояние се определя чрез изчисления според допустимото влияние на ВЛ върху съобщителната или сигналната линия, но не може да бъде по-малко от 100 м.

2. Разстоянието от съобщителните и сигналните кабели до заземителя на най-близкия стълб на ВЛ, а ако стълбът не е заземен - до най-близката част на фундамента, не трябва да бъде по-малко от нормираното в табл. III-4-21.

Таблица III-4-21

Минимални разстояния от съобщителни и сигнални кабели до заземителя или фундамента на най-близкия стълб на ВЛ

(2) В случай че съобщителните или сигналните кабели са положени в стоманени тръби или са покрити с профилна стомана и др. подобни с дължина, равна на разстоянието между крайните проводници на ВЛ плюс 10 м от всяка страна на крайните проводници, допуска се посочените в табл. III-4-21 да се намалят до 5 м.

Чл. III-4-123. (1) В участъци на успоредно или косо сближение на въздушните съобщителни и сигнални линии с трасетата на ВЛ опасното и смущаващо влияние на ВЛ върху съобщителните и сигнални линии се изчисляла според "Правилника за защита на съобщителните линии от опасно и смущаващо влияние на електропроводните линии и за допустимите минимални сближения" (Издание на ДИ "Техника". С., 1971). Съобразно с получените резултати трябва да се предвиждат налагащите се защитни мерки и мероприятия.

(2) За изчислителен ток при определяне на опасното влияние се приема влияещият ток на еднофазно късо съединение според прогнозата за стойността му след 10 години спрямо годината на проектирането.

(3) Транспозицията на проводниците не трябва да се използува като средство за намаляване на влиянието на ВЛ върху въздушните съобщителни линии.

Чл. III-4-124. (1) При къси участъци на сближение, когато опасното и смущаващо влияние на ВЛ върху съобщителните линии е под нормираните стойности, хоризонталното разстояние между проводниците на ВЛ при максималното им отклонение под действието на вятъра и проводниците на съобщителните и сигналните линии не трябва да бъде по-малко от 2 м за ВЛ за напрежение 20 kV, 4 м за ВЛ 110 kV; 6 м за ВЛ 220 kV и 10 м за ВЛ 400 kV.

(2) Единичните (едноколонните) носителни дървени стълбове на ВЛ трябва да бъдат на стоманобетонни приставки или да бъдат усилени с подпори или обтяжки през всеки 4-5 междустълбия, а П-образните дървени стълбове трябва да бъдат усилвани с кръстообразни (Х) и зетообразни (Z) връзки.

(3) Стълбовете на въздушните съобщителни и сигнални линии трябва да се усилват с допълнителни подпори или да се поставят двойни стълбове, за да се избегни падане на тези линии и допиране на проводниците мм до проводниците на ВЛ.

Чл. III-4-125. (1) Взаимните разположения между начупени паралелни участъци на ВЛ с носещи изолатори и въздушни съобщителни и сигнални линии трябва да се избират така, че при скъсани превръзки на ъглов стълб разстоянието между проводниците на ВЛ и съобщителната линия да бъде не по-малко от нормираното в чл. III-4-121.

(2) Когато не е възможно да се спази това изискване, проводниците на линията, минаващи от външната страна, трябва да бъдат с двойно окачване.

Чл. III-4-126. Окачване на общи стълбове на проводници на ВЛ за напрежение над 1000 V и проводници на радиотранслационни линии не се допуска.

Чл. III-4-127. Разстоянието на ВЛ до предавателни радиостанции трябва да бъде не по-малко от посоченото в табл. III-4-22.

Чл. III-4-128. (1) Разстоянията на ВЛ до приемателни радиоцентрове, радиофикационни пунктове и местни радиовъзли не трябва да бъдат по-малки от посочените в табл. III-4-23.

(2) В отделни случаи се допуска намаляване на нормираните разстояния при условие, че се вземат мерки за намаляване на смущенията. За всеки от тези конкретни случаи трябва да се състави проект за мероприятията за намаляване на смущенията, който се съгласува със заинтересованите страни.

Таблица III-4-22

Минимални разстояния от ВЛ до антенните устройства на радиопредавателите