Държавен вестник, брой 47 от 1.VI

Приложение № 21

Учебно-изпитна програма за държавен зрелостен изпит по български език и литература

I. Вид и времетраене на изпита

Изпитът е писмен, анонимен, с продължителност 5 астрономически часа.

II. Учебно съдържание

2.1. Автори и произведения:

Христо Ботев

поезия: "Майце си", "Елегия", "До моето първо либе", "На прощаване", "Борба", "Странник", "Гергьовден", "Хаджи Димитър", "В механата", "Моята молитва", "Обесването на Васил Левски".

Иван Вазов

поезия: "Епопея на забравените" - "Левски", "Паисий", "Раковски", "Кочо", "Опълченците на Шипка"; "Отечество любезно", "Новото гробище над Сливница", "При Рилския манастир", "Елате ни вижте", "Векът";

разкази: "Дядо Йоцо гледа", Пейзаж", "Тъмен герой", "Травиата";

повестта "Чичовци";

романът "Под игото".

Алеко Константинов

пътеписът "До Чикаго и назад";

фейлетони: "Страст", "Разни хора, разни идеали", "Херострат II", "Миш-маш";

книгата "Бай Ганьо".

Пенчо Славейков

поезия: "Cis moll", "Сърце на сърцата", "Ни лъх не дъхва над полени", "Плакала е горчиво нощта", "Спи езерото; белостволи буки", "Самотен гроб в самотен кът", "Псалом на поета";

поемата "Ралица".

Пейо Яворов

поезия: "Градушка", "Заточеници", "Арменци", "Хайдушки песни", "Нощ", "Две души" "Две хубави очи", "Ще бъдеш в бяло", "Стон", "Сенки".

Елин Пелин

разкази: "Ветрената мелница", "Косачи", "Самодивските скали", "Край воденицата", "Задушница", "На оня свят", "Огледалото на свети Христофор", "Чорба от греховете на отец Никодим", "Занемелите камбани";

повестта "Гераците".

Димчо Дебелянов

поезия: "Черна песен", "Пловдив", "Спи градът", "Да се завърнеш...", "Помниш ли, помниш ли...", "Аз искам да те помня все така", "Гора", "Един убит", "Тиха победа", "Сиротна песен".

Христо Смирненски

поезия: "Ний", "Юноша", "Старият музикант", "Цветарка", "Жълтата гостенка", "Зимни вечери" , "На гости у дявола".

Гео Милев

поезия: "Иконите спят";

поемата "Септември".

Атанас Далчев

поезия: "Прозорец", "Болница", "Стаята", "Къщата", "Повест", "Книгите", "Любов" "Дяволско", "Метафизически сонет".

Елисавета Багряна

поезия: "Кукувица", "Стихии", "Бретан", "Ръцете", "Вечната", "Святата".

Йордан Йовков

разкази: сб. "Песента на колелетата" - "Песента на колелетата", "Последна радост"; сб. "Старопланински легенди" - "Шибил", "Кошута", "Индже"; сб. "Вечери в Антимовския хан" - "Албена", "Другоселец", "Грехът на Иван Белин".; сб. "Женско сърце" - "Серафим"; "Белите рози".

Никола Вапцаров

поезия: "Вяра", "Писмо" ("Ти помниш ли..."), "Завод", "Песен за човека", "История", "Кино", "Пролет", "Прощално", "Предсмъртно".

Димитър Димов

романът "Тютюн".

Димитър Талев

романът "Железният светилник".

2.2. Литературнотеоретични понятия:

• Жанр, роман, повест, разказ, фейлетон, сатира, политическа сатира, ода, елегия, балада, поема, сонет, лирическа миниатюра;

• Литературно направление, литературна школа, индивидуален стил;

социален реализъм, модернизъм, естетически индивидуализъм, символизъм, експресионизъм;

• Заглавие, мото, посвещение;

• Литературен герой, лирически "аз", повествовател;

• Художествено време и пространство;

• Свободен стих, предметна поезия;

• Композиция, сюжет, експозиция, завръзка, кулминация, развръзка, епилог, поанта;

• Междутекстови връзки, цитат;

• Поетически език; тропи и фигури; антитеза, контраст, епитет, художествено сравнение, метафора, метонимия, хипербола, литота, алегория, символ, гротеска, оксиморон, парадокс, градация, алитерация, асонанс, повторения, анжамбман;

• Символ, мит, фолклор, литература;

• Културен контекст, литература и национални митове, литературни образи на родното.

III. Оценявани компетентности

3.1. Езикови компетентности (книжовноезикови норми и изграждане на текст):

• владее и умее да прилага граматичната норма на съвременния български книжовен език;

• владее и умее да прилага правописната норма на съвременния български книжовен език;

• владее и умее да прилага пунктуационната норма на съвременния български книжовен език;

• подчинява изграждането на текста на поставената задача и на зададения жанр;

• изгражда цялостен и завършен текст с ясно обособени и смислово обвързани композиционни части;

• умее да подбира и съчетава езиковите средства в съответствие с жанра на съчинението.

3.2. Литературни компетентности:

• разбира условния характер на художествената литература;

• познава основни автори, творби и факти от българската литературна история;

• познава и прилага необходимите литературно-теоретични понятия съобразно изпитната задача;

• при затворен прочит на текста коментира структурните му особености, а при контекстуален подход - връзките на литературния текст с други литературни творби, с митологичната и фолклорната култура.

IV. Формат на изпита

Жанрът на писмената работа е интерпретативно съчинение върху конкретен литературен текст. Изборът на изпитния жанр се основава на ДОИ за учебно съдържание по български език и литература.

Интерпретативното съчинение гарантира проверката на езиковите компетентности, способността да се създаде цялостен и завършен текст, като се използват различни типове аргументация.

Интерпретативното съчинение върху конкретен литературен текст предполага разчитане на литературния текст с оглед на неговата структура, образност и символика.

Интерпретативното съчинение предоставя възможност за избор. Тълкуването на литературния текст може да бъде:

- затворено - коментират се особеностите само на изпитния текст;

- контекстуално - изпитният текст се коментира в неговата взаимосвързаност с други текстове - литературни, фолклорни, митологични.

Интерпретативното съчинение върху конкретен литературен текст проверява способностите за разбиране на художествен текст, като се използват знанията по литературна теория и история.

V. Изисквания за оценяване

Критериите за оценка на писмените работи се основават на ДОИ за учебно съдържание по български език и литература.

Цифровата оценка се оформя по шестобална система със стъпка 0,25 и представя степента на овладяване на съответните компетентности.

Крайната оценка е средноаритметична от получените оценки по всяка една от компетентностите.

Приложение № 22

Учебно-изпитна програма за държавен зрелостен изпит по английски език (първи чужд език)

I. Вид и времетраене на изпита

Държавният зрелостен изпит по английски език като първи чужд език (профилирана подготовка) е писмен, анонимен, с продължителност 3 часа и 10 минути.

II - III. Учебно съдържание и оценявани компетентности

Учебно-изпитната програма за държавен зрелостен изпит по английски език като първи чужд език (профилирана подготовка) е насочена към езиковите умения и функции.

Целта на държавния зрелостен изпит е да провери степента на умението на зрелостниците да използват средствата на езика за осъществяване на успешна комуникация.

Обект на проверка и оценка са постигнатите резултати, предвидени в учебните програми по английски език като първи чужд език (профилирана подготовка).

Основният фокус на програмата са полезността, приложимостта и резултатността на усвоения езиков материал в съответствие с учебните програми по английски език. Целта на представеното съдържание на учебно-изпитната програма е да осигури надеждно и валидно измерване и оценяване на езиковите умения и знания.

Държавният зрелостен изпит по английски език като първи чужд език (профилирана подготовка) проверява в каква степен зрелостниците:

• могат да възприемат и разбират оригинална английска реч при слушане (разбиране при слушане - Listening Comprehension);

• могат да разбират оригинална английска реч при четене (разбиране при четене - Reading Comprehension);

• владеят правилния и уместен изказ на английски език (граматически модели и лексика - Use of English: Structure and Written Expression);

• владеят лексиката на езика - най-употребяваните 8000 лексикални единици;

• могат да се изразяват писмено на английски език (писане - Writing).

Проверката на разбирането при слушане оценява в каква степен зрелостникът:

• разбира общия смисъл на текста;

• разбира конкретни подробности;

• извлича конкретна информация;

• оценява изразено мнение.

Проверката на разбирането при четене оценява в каква степен зрелостникът:

• разбира общия смисъл на литературния текст - художествена проза;

• осмисля сюжета, героите и техните взаимоотношения;

• разбира правилно идеите на автора в съответния контекст - исторически, социален, културен, естетически;

• разбира правилно основните формални характеристики на текста - жанр, стил, образност (метафора, сравнение, хипербола), тон, ирония и т.н.

Проверката на правилния и уместен изказ на английски език оценява в каква степен зрелостникът:

• владее лексиката на езика:

3 употребява правилно и познава граматическите модели на лексикалните единици;

3 употребява уместно лексикалните единици и владее многообразието от техните значения;

3 съчетава и използва уместно думите в съответната езикова ситуация;

• владее граматическите структури и модели на езика:

• структура на изречението:

3 словоред на простото изречение;

3 словоред на сложното изречение;

3 видове сложно-подчинени изречения;

3 съюзи;

3 промяна на фокуса на изречението.

• граматика на именната фраза:

3 съществително име;

3 местоимения;

3 определители на съществителното име;

3 прилагателни имена;

3 степенуване на прилагателните имена;

3 притежание;

3 разширяване на именната фраза.

• граматика на глаголната фраза:

3 спомагателни глаголи;

3 модални глаголи;

3 граматически модели на глагола;

3 глаголни времена;

3 наклонение.

• наречия;

• предлози;

• владее граматиката на текста:

3 кохезия;

3 смислова свързаност.

Проверката на умението за писане оценява в каква степен зрелостникът:

• може да открие и интерпретира авторовата теза в кратък цитат от литературно произведение;

• може да изкаже собствено мнение и да заеме лична позиция по отношение на авторовата теза;

• може да изложи логически и да аргументира убедително своята позиция по тезата;

• може да изкаже своите идеи чрез правилни и уместни езикови средства;

• владее правописа и пунктуацията на английския език.

IV. Формат на изпита

Държавният зрелостен изпит по английски език като първи чужд език (профилирана подготовка) се състои от тест и съчинение. Общият брой точки на изпита е 100, от които 75 точки на теста и 25 точки на съчинението.

Тест. Тестът се състои от три части:

Part One: Listening Comprehension

Part Two: Reading Comprehension

Part Three: Use of English

Part One: Listening Comprehension

Разбиране при слушане на текстове от научнопопулярна или художествена литература, върху които са зададени 15 въпроса. Към всеки въпрос са формулирани четири отговора, един от които е правилен.

Текстовете са от областта на странознанието, образованието, психологията, историята, техниката и др. и не съдържат специализирана терминология.

Текстът се прослушва два пъти. Докато слушат текста, зрелостниците могат да следят и въпросите върху него.

Времетраене - 35 минути

Максимален брой точки - 15

Part Two: Reading Comprehension

Разбиране при четене на текстове от художествената литература, върху които са зададени 15 въпроса. Към всеки въпрос са формулирани четири отговора, един от които е правилен.

Времетраене - 35 минути

Максимален брой точки - 15

Part Three: Use of English

Състои се от четири компонента:

• Cloze Test

• Error Identification

• Error Correction

• Paraphrase

Cloze Test

В популярни текстове на 10 места са пропуснати думи или части от словосъчетания. Предлагат се четири възможности за попълване, като само един от отговорите е правилен. Задачата на зрелостниците е да посочат правилните отговори.

Времетраене - 15 минути

Максимален брой точки - 10

Error Identification

Откриване на грешки в 15 изречения. Задачата на зрелостниците е за всяко изречение да посочат кое от подчертаните словосъчетания съдържа грешката (ако в изречението изобщо има грешка). Ако преценят, че в изречението няма грешка, посочват отговора No error.

Времетраене - 20 минути

Максимален брой точки - 15

Error Correction

Откриване и поправяне на грешки в свързан текст от 15 реда, в 10 от които са допуснати грешки. Задачата на зрелостниците е да ги открият, като ги подчертаят на съответното място в текста и след това ги поправят, като изпишат правилната форма на празното място срещу съответния ред. Ако текстът на съответния ред не съдържа грешка, зрелостниците трябва да отбележат това срещу този ред с отметка.

Времетраене - 20 минути

Максимален брой точки - 10

Paraphrase

Избиране на най-подходящите в синтактично и смислово отношение парафрази на 10 изречения.

Времетраене - 15 минути

Максимален брой точки - 10

Writing

Писане на собствен текст върху кратък цитат от художествена проза, поезия или драма в рамките на 250 - 300 думи. Зрелостниците имат възможност да избират между две теми.

Времетраене - 50 минути

Максимален брой точки - 25

III. Изисквания за оценяване

Общ брой точки на изпита - 100.

Тест

Всеки верен отговор носи една точка. Максималният брой точки на теста е 75.

Съчинение

Оценката се поставя въз основа на следните критерии: строго придържане към темата и поставената задача, смислова свързаност и завършеност на текста, подходяща организация на текста, правилна и уместна употреба на езиковите средства, езиково богатство, правопис.

Максималният брой точки на съчинението е 25.

Когато общият брой точки на теста е 24 или по-малко, съчинението не се проверява и оценява.

Критерии за оценка на съчинението

Максималният брой точки за съчинението е 25. Броят на точките се определя въз основа на 4 критерия, като три от тях имат еднакво относително тегло (8 т.), а четвъртият критерий има ниско относително тегло при оценяването на съчинението (1 т.). Три от тези критерии са сложни величини, в чийто състав влизат няколко параметъра. Всеки един от тези параметри също има различно относително тегло.

1. Съдържание и организация - 8 т.

• разбиране на идеята на цитирания текст - 1 т.

• смисленост и последователност в разработването на собствената теза - 4 т.

• смислова сложност в изложението на тезата (по-висока степен на абстрактност; преобладават по-сложни от логическа гледна точка разсъждения и обобщения при развиване на тезата) - 1 т.

• добро структуриране на параграфите (свързване на изреченията в параграфа) - 1 т.

• свързване на параграфите в цялостен текст (логически връзки/плавен преход) - 1 т.

2. Точност и правилност в употребата на изразните средства - 8 т.

Граматични форми - 4 т.

• отлично владеене на граматичните форми с отделни незначителни неточности - 4 т.

• 1 - 2 сериозни или 2 - 3 маловажни граматични грешки - 3 т.

• 3 - 4 сериозни или 4 - 5 маловажни граматични грешки - 2 т.

• 5 - 6 сериозни или 6 - 7 маловажни граматични грешки - 1 т.

• над 6 сериозни грешки - 0 т.

Лексика - 4 т.

• отлично владеене на лексиката с отделни незначителни неточности - 4 т.

• 1 - 2 сериозни или 2 - 3 маловажни лексикални грешки - 3 т.

• 3 - 4 сериозни или 4 - 5 маловажни лексикални грешки - 2 т.

• 5 - 6 сериозни или 6 - 7 маловажни лексикални грешки - 1 т.

• над 6 сериозни грешки - 0 т.

3. Разнообразие и уместност при употребата на изразните средства - 8 т.

Синтаксис - 4 т.

• свобода на изказа и висока степен на владеене на характерните за английския език синтактични структури (преобладават по-сложни синтактични конструкции) - 4 т.

• по-ограничено използване на характерни за английския език синтактични конструкции - 3 т.

• преобладават елементарни синтактични конструкции - 2 т.

• употреба само на елементарни синтактични конструкции - 1 т.

• грешни синтактични конструкции - 0 т.

Фразеология - 4 т.

• богата фразеология и типични за английския език словосъчетания - 4 т.

• уместно подбрани словосъчетания - 3 т.

• по-ограничено владеене на словосъчетания - 2 т.

• елементарни, но приемливи словосъчетания - 1 т.

• нехарактерни и грешни за английския език съчетания - 0 т.

4. Правопис - 1 т.

• Когато правописните грешки са повече от 3, се отнема 1 точка.

Ако съчинението не отговаря на темата, то носи 0 точки.

Сериозни грешки са:

• лексикални и граматически грешки, свързани с основни езикови знания;

• грешки, които водят до нарушаване на комуникацията.

Оформяне на окончателната оценка

Окончателната оценка се изчислява по следната формула:

брой точки на изпита (тест + съчинение)	x 6
---------------------------------------
100

Приложение № 23

Учебно-изпитна програма за държавен зрелостен изпит по английски език (втори чужд език)

I. Вид и времетраене на изпита

Държавният зрелостен изпит по английски език като втори чужд език (профилирана подготовка) е писмен, анонимен, с продължителност 3 часа.

II - III. Учебно съдържание и оценявани компетентности

Учебно-изпитната програма за държавен зрелостен изпит по английски език като втори чужд език (профилирана подготовка) е насочена към езиковите умения и функции.

Целта на държавния зрелостен изпит е да провери степента на умението на зрелостниците да използват средствата на езика за осъществяване на успешна комуникация.

Обект на проверка и оценка са постигнатите резултати, предвидени в учебните програми по английски език като втори чужд език (профилирана подготовка).

Основният фокус на програмата са полезността, приложимостта и резултатността на усвоения езиков материал в съответствие с учебните програми по английски език. Целта на представеното съдържание на учебно-изпитната програма е да осигури надеждно и валидно измерване и оценяване на езиковите умения и знания.

Държавният зрелостен изпит по английски език като втори чужд език (профилирана подготовка) проверява в каква степен зрелостниците:

• могат да възприемат и разбират оригинална английска реч при слушане (разбиране при слушане - Listening Comprehension);

• могат да разбират оригинална английска реч при четене (разбиране при четене - Reading Comprehension);

• владеят правилния и уместен изказ на английски език (граматически модели и лексика - Use of English: Structure and Written Expression);

• владеят лексиката на езика - най-употребяваните 6000 лексикални единици;

• могат да се изразяват писмено на английски език (Писане - Writing).

Проверката на разбирането при слушане оценява в каква степен зрелостникът:

• разбира общия смисъл на текста;

• извлича конкретна информация;

• оценява изразено мнение.

Проверката на разбирането при четене оценява в каква степен зрелостникът:

• разбира общия смисъл на текста;

• интерпретира правилно идеите и мнението на автора;

• извлича смисъла на непознати думи и фрази в конкретния контекст.

Проверката на правилния и уместен изказ на английски език оценява в каква степен зрелостникът:

• владее лексиката на езика:

3 употребява правилно и познава граматическите модели на лексикалните единици;

3 употребява уместно лексикалните единици и владее многообразието от техните значения;

3 съчетава и използва уместно думите в съответната езикова ситуация.

• владее граматическите структури и модели на езика:

• структура на изречението:

3 словоред на простото изречение;

3 словоред на сложното изречение;

3 видове сложно-подчинени изречения;

3 съюзи;

3 промяна на фокуса на изречението.

• граматика на именната фраза:

3 съществително име;

3 местоимения;

3 определители на съществителното име;

3 прилагателни имена;

3 степенуване на прилагателните имена;

3 притежание;

3 разширяване на именната фраза.

• граматика на глаголната фраза:

3 спомагателни глаголи;

3 модални глаголи;

3 граматически модели на глагола;

3 глаголни времена;

3 наклонение.

• наречия;

• предлози;

• владее граматиката на текста:

3 кохезия;

3 смислова свързаност.

Проверката на умението за писане оценява в каква степен зрелостникът:

3 може да създаде текст в съответствие с поставената задача и зададената тема;

3 може да изкаже собствено мнение и заеме лична позиция;

3 може да изложи логически и да аргументира убедително своята позиция по тезата;

3 може да изкаже своите идеи чрез правилни и уместни езикови средства;

3 владее правописа и пунктуацията на английския език.

IV. Формат на изпита

Държавният зрелостен изпит по английски език като втори чужд език (профилирана подготовка) се състои от тест и съчинение. Общият брой точки на изпита е 100, от които 75 на теста и 25 на съчинението.

Тест. Тестът се състои от три части:

Part One: Listening Comprehension

Part Two: Reading Comprehension

Part Three: Use of English

Part One: Listening Comprehension

Разбиране при слушане на популярни текстове, върху които са зададени 15 въпроса. Към всеки въпрос са формулирани четири отговора, един от които е правилен.

Текстовете са от областта на странознанието, образованието, психологията, историята, техниката, и др. и не съдържат специализирана терминология.

Текстът се прослушва два пъти. Докато слушат текста, зрелостниците могат да следят и въпросите върху него.

Времетраене - 35 минути

Максимален брой точки - 15

Part Two: Reading Comprehension

Разбиране при четене на текстове от научно-популярната литература, върху които са зададени 15 въпроса. Към всеки въпрос са формулирани четири отговора, един от които е правилен.

Времетраене - 35 минути

Максимален брой точки - 15

Part Three: Use of English

Състои се от три компонента:

• Cloze Test

• Error Identification

• Sentence Completion

Cloze Test

В научно-популярни текстове на 15 места са пропуснати думи или части от словосъчетания. Предлагат се четири възможности за попълване, като само един от отговорите е правилен. Задачата на зрелостниците е да посочат правилните отговори.

Времетраене - 20 минути

Максимален брой точки - 15

Error Identification

Откриване на грешки в 15 изречения. Задачата на зрелостниците е за всяко изречение да посочат кое от подчертаните словосъчетания съдържа грешката (ако в изречението изобщо има грешка). Ако преценят, че в изречението няма грешка, посочват отговора No error.

Времетраене - 20 минути

Максимален брой точки - 15

Sentence Completion

Избиране на най-подходящите в синтактично и смислово отношение думи и словосъчетания в 15 изречения. Предлагат се четири възможности за попълване, като само един от отговорите е правилен. Задачата на зрелостниците е да посочат правилните отговори.

Времетраене - 20 минути

Максимален брой точки - 15

Writing

Писане на съчинение с дължина 180 - 200 думи върху зададена тема от общожитейски характер, за която не е необходима теоретична подготовка. Зрелостниците имат възможност да избират между две теми.

Времетраене - 50 минути.

Максимален брой точки - 25

V. Изисквания за оценяване

Общ брой точки на изпита - 100.

Тест

Всеки верен отговор носи една точка. Максималният брой точки на теста е 75.

Съчинение

Оценката се поставя въз основа на следните критерии: строго придържане към темата и поставената задача, смислова свързаност и завършеност на текста, подходяща организация на текста, правилна и уместна употреба на езиковите средства, езиково богатство, правопис.

Максималният брой точки е 25.

Когато общият брой точки от теста е 24 или по-малко, съчинението не се проверя и оценява.

Критерии за оценка на съчинението

Максималният брой точки на съчинението е 25. Броят на точките се определя въз основа на 4 критерия, като три от тях имат еднакво относително тегло (8 т.), а четвъртият критерий има ниско относително тегло при оценяването на съчинението (1 т.). Три от тези критерии са сложни величини, в чийто състав влизат няколко параметъра. Всеки един от тези параметри също има различно относително тегло.

1. Съдържание и организация - 8 т.

• смисленост и последователност в разработването на собствената теза - 4 т.

• смислова сложност в изложението на тезата (по-висока степен на абстрактност; преобладават по-сложни от логическа гледна точка разсъждения и обобщения при развиване на тезата) - 2 т.

• добро структуриране на параграфите (свързване на изреченията в параграфа) - 1 т.

• свързване на параграфите в цялостен текст (логически връзки/плавен преход) - 1 т.

2. Точност и правилност в употребата на изразните средства - 8 т.

Граматични форми - 4 т.

• отлично владеене на граматичните форми, с отделни незначителни неточности - 4 т.

• 1 - 2 сериозни или 2 - 3 маловажни граматични грешки - 3 т.

• 3 - 4 сериозни или 4 - 5 маловажни граматични грешки - 2 т.

• 5 - 6 сериозни или 6 - 7 маловажни граматични грешки - 1 т.

• над 6 сериозни грешки - 0 т.

Лексика - 4 т.

• отлично владеене на лексиката, с отделни незначителни неточности - 4 т.

• 1 - 2 сериозни или 2 - 3 маловажни лексикални грешки - 3 т.

• 3 - 4 сериозни или 4 - 5 маловажни лексикални грешки - 2 т.

• 5 - 6 сериозни или 6 - 7 маловажни лексикални грешки - 1 т.

• над 6 сериозни грешки - 0 т.

3. Разнообразие и уместност при употребата на изразните средства - 8 т.

Синтаксис - 4 т.

• свобода на изказа и висока степен на владеене на характерните за английския език синтактични структури (преобладават по-сложни синтактични конструкции) - 4 т.

• по-ограничено използване на характерни за английския език синтактични конструкции - 3 т.

• преобладават елементарни синтактични конструкции - 2 т.

• употреба само на елементарни синтактични конструкции - 1 т.

• грешни синтактични конструкции - 0 т.

Фразеология - 4 т.

• богата фразеология и типични за английския език словосъчетания - 4 т.

• уместно подбрани словосъчетания - 3 т.

• по-ограничено владеене на словосъчетания - 2 т.

• елементарни, но приемливи словосъчетания - 1 т.

• нехарактерни и грешни за английския език съчетания - 0 т.

4. Правопис - 1 т.

Когато правописните грешки са повече от 3, се отнема 1 точка.

Ако съчинението не отговаря на темата, то носи 0 точки.

Сериозни грешки са:

• лексикални и граматически грешки, свързани с основни езикови знания;

• грешки, които водят до нарушаване на комуникацията.

Оформяне на окончателната оценка

Окончателната оценка се изчислява по следната формула:

брой точки на изпита (тест + съчинение)	x 6
---------------------------------------
100

Приложение № 24

Учебно-изпитна програма за държавен зрелостен изпит по испански език (първи чужд език)

I. Вид на изпита

Изпитът е писмен и анонимен.

II - III. Учебно съдържание и оценявани компетентности

В учебното съдържание са включени акценти върху ключови моменти от учебните програми за гимназиалния етап. Гаранция за успешно полагане на зрелостния изпит е пълното изпълнение на учебните програми за профилирана подготовка в четирите години на гимназиалния етап на обучение.

Учебното съдържание - обект на оценяване на зрелостния изпит по испански като първи чужд език, е в съответствие с очакваните резултати в четирите ядра на Учебните програми по испански като първи чужд език за IХ, Х, ХI и ХII клас профилирана подготовка.

В резултат на усвоените умения за устно разбиране (разбиране при слушане) от кандидата на зрелостен изпит по испански като първи чужд език се очаква да:

• Разбира основната информация в изказвания с нормална скорост на говорене и на стандартен език в различни комуникативни ситуации на ежедневието; в дебати, дискусии, интервюта по електронните медии, във филми и спектакли;

• Открива основните етапи в аргументацията; проследява аргументационната линия на изказванията;

• Определя проблеми и разграничава темите в прослушан текст;

• Разграничава участниците, техните позиции, чувства и намерения чрез тона и езиковите средства на изказванията;

• Определя социокултурния характер на изказванията; разпознава характеристиките на книжовния, стандартния и разговорния стил;

• Извлича подробна информация в рамките на изучаваните теми;

• Сравнява сведения от различни източници; подбира, групира и систематизира информация според поставена задача;

• Разграничава гледни точки по дадена тема;

• Долавя имплицитна информация.

В резултат на усвоените умения за писмено разбиране (разбиране при четене) от кандидата на зрелостен изпит по испански като първи чужд език се очаква да:

• Разбира основната информация в публицистични текстове (текстове от вестници и списания), художествени и научнопопулярни произведения, официални писма;

• Разпознава основните литературни и публицистични жанрове и текстови разновидности въз основа на формалните и съдържателните им характеристики;

• Определя темите и проследява съдържателната линия в хронологически и логически аспект; проследява сюжетната линия, разграничава етапи в текста;

• Определя тона на текста, разграничава позициите и отношението на участниците и автора;

• Анализира в подробности текст, за да извлече основната идея; извлича проблеми, становища и аргументи;

• Подбира необходимата конкретна информация в зависимост от задачата;

• Открива, свързва и прегрупира елементи на съдържанието или изказа по определена задача съобразно методите на анализ, специфични за различните текстови разновидности и жанрове;

• Прави изводи и обобщения, като се основава на наблюденията си върху текста и интерпретира смисъла на текста;

• Свързва и систематизира сведения за събития, явления, личности;

• Синтезира информация, сведения, коментари и ги подрежда в логически ред;

• Извлича и сравнява конкретна информация от два и повече източника;

• Намира и свързва еднородни елементи, сходни по смисъл изрази;

• Открива причинно-следствени връзки;

• Разпознава основни литературни похвати;

• Разпознава характеристиките на книжовния, стандартния и разговорен стил.

В резултат на усвоените умения за писмено изразяване (писане) от кандидата на зрелостен изпит по испански като първи чужд език се очаква да:

• Пише по модел, съобразно характеристиките на конкретна текстова разновидност;

• Преформулира, резюмира, съкращава, разширява или продължава текст;

• Съставя правилно официални писма до институции и лица в съответствие с възприетите испаноезични норми;

• Пише отговор-разсъждение, в който изразява и аргументира лично мнение, позовава се на факти, авторитети, други източници;

• Пише коментар, в който разглежда характеристиките и спецификата на кратък литературен текст или откъс;

• Подбира и синтезира материали от различни източници;

• Излага факти - ясно, точно и последователно;

• Изразява мнение, отношение към проблем;

• Привежда доводи; аргументира в полза на или против възгледи, становища, позиции;

• Прави изводи и обосновава предложения;

• Преформулира, резюмира, обобщава информация;

• Умее да структурира текст и да акцентира върху логическите връзки между отделните му части;

• Съобразява езиковите средства и графичното оформление с нормите за писмено общуване на испански език и с комуникативната ситуация.

Текстовете за писмено и устно разбиране могат да бъдат по една от следните теми, предвидени за разглеждане в програмите по испански като първи чужд език на гимназиите с профилирана подготовка:

• Човекът: външен вид, характер, темперамент, личност. Лично щастие, мечти, идеали.

• Качество на живота. Здраве и здравословен начин на живот.

• Дом, семейство, бит, ежедневие; семейството в испаноезичния свят.

• Ценности и убеждения; религия; национална идентичност, национални, общоевропейски, общочовешки ценности; поколения; проблеми в човешките взаимоотношения; толерантност, унификация, отчуждение, насилие.

• Жилище, обзавеждане. Услуги. Селище, градоустройство, транспорт. Услуги. Хранене. Публична администрация.

• Свободно време, хоби, спорт, туризъм, пътуване, четене, занимания с изкуствата.

• Географски и исторически области. Обществен и културен живот в Испания и испаноезичните страни. Стереотипи. Традиции, обичаи, празници. Културни паметници.

• Човекът и природата. Екологични проблеми.

• Образование, училище и обучение. Отношения между учители и ученици. Европейски измерения на образованието. Образователни системи в испаноезичния свят. Ролята на чуждите езици.

• Труд, професия, занаяти, кариерно развитие и реализация.

• Нови информационни и комуникационни технологии. Научен прогрес.

• Изкуство, испанска и латиноамериканска литература, сцена, екран.

Кандидатът трябва да владее в писмена форма следните речеви актове, включени в програмите по испански като първи чужд език за гимназиите с профилирана подготовка:

• твърди, потвърждава;

• заключава;

• изразява намерение;

• задава въпроси, търси информация;

• отговаря на въпроси; дава информация;

• отстоява/подкрепя мнение;

• опровергава/отхвърля твърдение, като се аргументира;

• прави предположение, изказва хипотеза;

• изразява несигурност, колебание;

• дава оценка, изразява отношение, чувство;

• изразява съчувствие, изказва съболезнования;

• дава съвет, препоръка.

От кандидата се очаква да е овладял следните граматически категории:

• Глаголни форми. Спрежения. Значение и употреба на времената.

• Темпорални отношения. Съгласуване на времената в изявително и подчинително наклонение.

• Глаголите ser и estar.

• Вид и залог на глагола. Конструиране на страдателен залог.

• Именни форми. Употреби.

• Глаголни конструкции (perнfrasis verbales).

• Модалност и модални глаголи.

• Езикови средства за изразяване на:

- реални, вероятни и нереални действия (например, si ..., a condiciуn de que..., con tal de que, ... a menos que..., a no ser que, .... и пр.).

- предположения, хипотези (например, si ... , en caso de..., бъдещи времена за изразяване на хипотези и пр.).

• Езикови средства за изразяване на логически връзки (причина, следствие, отстъпление, противопоставяне и др.) в рамките на параграфа и текста; съчинителни и подчинителни съюзи.

• Свързване на елементите в сложното изречение и в текста. (Conectores discursivos, expresiones de enlace.)

• Пряка и непряка реч (estilo directo e indirecto). Глаголни, местоименни и адвербиални трансформации. Глаголи, въвеждащи непряка реч.

• Наречия. Видове. Употреба. Наречия на -mente.

• Членни форми и употреби на членовете.

• Имена: видове; род и число. Съгласуване на съществителни и прилагателни.

• Градация на прилагателни и наречия (степени за сравнение).

• Местоимения: видове, форми и употреби. Числителни.

• Предлози.

• Междуметия.

• Правопис и пунктуация.

• Граматическа синонимия (преформулиране на една и съща идея с различни граматически изразни средства).

IV - V. Формат, времетраене и изисквания

за оценяване

	Време-	Точ-	Проверява:
	траене:	ки:
1. Разбиране при	30 мин.	10 т.	разбиране
слушане: 20 стандарт-			при слушане
ни реда - 10 задачи с
отговор "вярно"/
"невярно"
2. Текст с правописни	20 мин.	10 т.	правопис
грешки: 10 стандартни
реда - 10 грешки. Попра-
вя се със:
а) подчертаване на греш-
ната форма в текста
б) изписване на вярната в
дясното поле на текста.
3. Разбиране при четене:	20 мин.	5 т.	разбиране
около 20 - 25 стандартни			при четене
реда - 5 задачи с избор
от 4 възможности - 1 ве-
рен отговор или "вярно -
"невярно" (V-F). Верният
отговор се огражда с кръгче.
4. Попълване на празни мес-	20 мин.	10 т.	Лексика
та с избор от 3 възможнос-
ти: около 10 - 15 стандартни
реда - 10 задачи.
5. Тест:Език и култура -	60 мин.	45 т.	граматика,
45 задачи: 15 по граматика,			комуника-
10 комуникативни, 10 по ци-			ция, литера-
вилизация, 10 по литература;			тура, циви-
с избор от 4 възможности -			лизация
1 верен отговор. Верният
отговор се огражда с кръгче.
6. Съчинение: коментар по	60 мин.	40 т.	изразяване
зададена тема с опорни			в писмена
въпроси: обем на текста до			форма
25 реда: 200 - 250 думи.
В края на текста се посочва
броят думи (за дума се
смята всяка форма между
две бели полета, препина-
телните знаци не се броят).

Общ брой точки: 120	Времетраене
	общо: 210 минути.

Критерии за оценяване:

Общ: чрез отнемане на точки от общия брой, които всеки елемент носи.

Конкретни:

Разбиране при слушане: отнема се 1 т. за всяка грешка.

Правопис: отнемат се:

а) 1 т. за неоткрита и неподчертана сгрешена дума или за подчертана вярно изписана дума

б) 1 т. за грешно коригирана дума.

Разбиране при четене: отнема се 1 т. за всяка грешка.

Празни места: отнема се 1 т. за всяка грешка.

Тест: отнема се 1 т. за всяка грешка.

Коментар:

Отнемат се:1 т. за всяка правописна, лексическа или граматическа грешка.

N.B.: Оценителите предварително се споразумяват за санкционирането на допуснатите нарушения в логическата свързаност, последователността на изложението и аргументацията на темата в рамките на 10 т.

В случай на пълно несъответствие на съчинението на зададената тема не се присъждат точки за елемент № 6.

Санкции при неспазване на изискването за обем:

- отнемане от 25% до 50% от получения брой точки според другите критерии за всяка конкретна писмена работа.

Крайната оценка се изчислява, като полученият общ брой точки от всички елементи се умножи по 6 и се раздели на максималния възможен брой точки (120):

Брой точки	x 6
----------
120

Приложение № 25

Учебно-изпитна програма за държавен зрелостен изпит по испански език (втори чужд език)

I. Вид на изпита

Изпитът е писмен и анонимен.

II - III. Учебно съдържание и оценявани компетентности

В учебното съдържание са включени акценти върху ключови моменти от учебните програми за гимназиалния етап. Гаранция за успешно полагане на зрелостния изпит е пълното изпълнение на учебните програми за IХ, Х, ХI и ХII клас профилирана подготовка.

Учебното съдържание, което е обект на оценяване на зрелостния изпит по испански като втори чужд език, е в съответствие с очакваните резултати в четирите ядра на Учебните програми по испански като втори чужд език за IХ, Х, ХI и ХII клас с профилирана подготовка.

В резултат на усвоените умения за устно разбиране (разбиране при слушане) от кандидата на зрелостен изпит по испански като втори чужд език се очаква да:

• Разбира основната информация в изказвания с нормална скорост на говорене и на стандартен език в различни комуникативни ситуации на ежедневието; в дебати, дискусии, интервюта по електронните медии, във филми и спектакли;

• Определя проблеми и разграничава темите в прослушан текст;

• Разграничава участниците, техните позиции, чувства и намерения чрез тона и езиковите средства на изказванията;

• Извлича в подробности информация в рамките на изучаваните теми;

• Разграничава гледни точки по дадена тема.

В резултат на усвоените умения за писмено разбиране (разбиране при четене) от кандидата на зрелостен изпит по испански като втори чужд език се очаква да:

• Разбира основната информация в публицистични текстове (текстове от вестници и списания), художествени и научнопопулярни произведения, официални писма;

• Определя темите и проследява съдържателната линия в хронологически и логически аспект; проследява сюжетната линия, разграничава етапи в текста;

• Определя тона на текста, разграничава позициите и отношението на участниците и автора;

• Извлича проблеми, становища и аргументи;

• Подбира необходимата конкретна информация в зависимост от задачата;

• Свързва и систематизира информация и я подрежда в логически ред;

• Намира и свързва еднородни елементи, сходни по смисъл изрази;

• Открива причинно-следствени връзки.

В резултат на усвоените умения за писмено изразяване (писане) от кандидата на зрелостен изпит по испански като втори чужд език се очаква да:

• Пише по модел, съобразно характеристиките на конкретна текстова разновидност;

• Съставя правилно официални писма до институции и лица в съответствие с възприетите чуждоезикови норми;

• Излага факти - ясно, точно и последователно;

• Изразява мнение, отношение към проблем;

• Привежда доводи;

• Прави изводи и обосновава предложения;

• Съобразява езиковите средства с нормите за писмено общуване на испански език и с комуникативната ситуация;

• Пише с отговарящи на основните чуждоезикови норми графично оформление, правопис и пунктуация.

Текстовете за писмено и устно разбиране могат да бъдат по една от следните теми, предвидени за разглеждане в програмите по испански като втори чужд език на гимназиите с профилирана подготовка:

• Бит, ежедневие; отношения в семейството. Проблеми на младите хора.

• Дом, жилище, обзавеждане. Хранене. Облекло и мода.

• Услуги, пазаруване. Медицинско обслужване.

• Свободно време, хоби, спорт, туризъм, пътуване, четене, занимания с изкуствата.

• Обучение и избор на професия.

• Религия; национална идентичност; европейска интеграция.

• Традиции, обичаи, празници.

• Екологични проблеми. Научен прогрес.

Кандидатът трябва да владее в писмена форма следните речеви актове, включени в програмите по испански като втори чужд език за гимназиите с профилирана подготовка:

• твърди, потвърждава;

• заключава;

• доказва;

• изразява намерение;

• задава въпроси, търси информация в конкретна житейска ситуация;

• отговаря на въпроси, дава информация в конкретна житейска ситуация;

• прави предложение;

• приема/отхвърля предложение;

• описва факти и събития;

• дава оценка, изразява отношение, чувство;

От кандидата се очаква да е овладял следните граматически категории:

• Глаголни форми. Образуване, значение и употреба на основните времена.

• Темпорални отношения. Съгласуване на времената в изявително и подчинително наклонение.

• Основни употреби на глаголите ser и estar.

• Основни глаголни конструкции (perмfrasis verbales).

• Основни модални глаголи.

• Основни езикови средства за изразяване на:

- реални, вероятни и нереални действия;

- предположения, хипотези;

• Основни езикови средства за изразяване на логически връзки (причина, следствие, отстъпление, противопоставяне и др.) в рамките на параграфа и текста; основни съчинителни и подчинителни съюзи.

• Свързване на елементите в сложното изречение и в текста. (Най-честите Conectores discursivos и expresiones de enlace.)

• Предаване на пряка реч (estilo indirecto). Основни глаголни, местоименни и адвербиални трансформации. Най-чести глаголи, въвеждащи непряка реч.

• Наречия. Наречия на -mente.

• Основни употреби на членовете.

• Имена; род и число. Съгласуване на съществителни и прилагателни.

• Градация на прилагателни и наречия (степени за сравнение).

• Местоимения: форми и употреби. Числителни бройни; редни (до 10).

• Основни предлози с основните им употреби.

• Основни правила за правопис на буква и ударение.

IV. - V. Формат, времетраене и изисквания за оценяване

	Време-	Точ-	Проверява:
	траене:	ки:
1. Разбиране при слушане	20 мин.	5 т.	разбиране
- 15 стандартни реда с 5			при слушане
задачи с възможност за
избор "вярно"/"невярно"
2. Разбиране при четене:	20 мин.	5 т.	разбиране
около 20 стандартни ре-			при четене
да - 5 задачи с избор от
4 възможности - 1 верен
отговор или "вярно - не-
вярно" (V-F). Верният от-
говор се огражда с кръгче.
3. Текст с правописни	25 мин.	10 т.	правопис
грешки: 10 стандартни
реда - 10 грешки. Попра-
вя се със:
а) подчертаване на греш-
ната форма в текста
б) изписване на вярната в
полето в дясно на текста.
4. Попълване на празни	25 мин.	10 т.	лексика
места с избор от 3 въз-
можности:
10 - 15 стандартни реда,
10 задачи - 1 верен отговор.
Верният отговор се
огражда с кръгче.
4. Тест:	30 мин.	30 т.	граматика;
30 задaчи: 20 по грaматика			лексика;
и 10 по лексика (вкл. ко-			комуника-
муникативни) с избор от			ция
4 възможности - 1 верен
отговор. Верният отговор
се огражда с кръгче.
5. Съчинение: довършване	60 мин.	40 т.	разбиране
на предложен текст или			при четене;
коментар на зададена			изразяване в
тема с опорни въпроси:			писм. форма
до 20 стандартни реда:
150 - 200 думи (за дума се
смята всяка форма между
две бели полета, препина-
телните знаци не се броят).

Общ брой точки: 100	Времетраене
	общо: 180 минути.

Критерии за оценяване:

Общ: чрез отнемане на точки от общия брой, които всеки елемент носи.

Конкретни:

Разбиране при слушане: отнема се 1 т. за всяка грешка.

Разбиране при четене: отнема се 1 т. за всяка грешка.

Правопис: отнема се:

а) 1 т. за неоткрита и неподчертана сгрешена дума или за подчертана вярно изписана дума

б) 1 т. за грешно коригирана дума

Празни места: отнема се 1 т. за всяка грешка.

Тест: отнема се 1 т. за всяка грешка.

Довършване на текст или коментар на зададена тема с опорни въпроси:

Разпределение на общия брой точки:

10 т. - за логическа свързаност, последователност на изложението и аргументация на темата

N.B.: Оценителите предварително се споразумяват за санкционирането на допуснатите нарушения в логическата свързаност, последователността на изложението и аргументацията на темата.

10 т. - за правилна употреба на граматиката (морфология и синтаксис). Отнема се 1 т. за всяка грешка.

10 т. - за правилна употреба на лексиката: отнемат се: 0,25 т. за неправилно употребена дума; 0,50 т. за погрешно конструирани и неправилно употребени изрази.

10 т. - за познаване на правописа: отнема се 0,25 т. за всяка грешка.

В случай на пълно несъответствие на съчинението на зададената тема не се присъждат точки за елемент № 5.

Санкции при неспазване на изискването за обем:

- отнемане от 25 % до 50 % от получения брой точки според другите критерии за всяка конкретна писмена работа.

Крайната оценка се изчислява, като полученият общ брой точки от всички елементи се умножи по 6 и се раздели на максималния възможен брой точки (100):

Брой точки	x 6
----------
100

Приложение № 26

Учебно-изпитна програма за държавен зрелостен изпит по италиански език (първи чужд език)

I. Вид на изпита

Изпитът е писмен и анонимен.

II - III. Учебно съдържание и оценявани компетентности

В учебното съдържание са включени акценти върху ключови моменти от учебните програми за гимназиалния етап. Гаранция за успешно полагане на зрелостния изпит е пълното изпълнение на учебните програми за IХ, Х, ХI и ХII клас профилирана подготовка.

Учебното съдържание, което е обект на оценяване на зрелостния изпит по италиански като първи чужд език, е в съответствие с очакваните резултати в четирите ядра на учебните програми по италиански като първи чужд език за IХ, Х, ХI и ХII клас профилирана подготовка.

Проверяват се и се оценяват следните умения:

- слушане с разбиране - оценяват се уменията на зрелостниците да извличат необходимата информация от непознат текст при слушане и да изпълняват определени задачи

- четене с разбиране - оценяват се уменията на зрелостниците да избират верен отговор след прочитане на непознат текст, да отговарят на въпроси, да попълват липсващи думи в текст, да подреждат разбъркани изречения, да преразказват, допълват и/или измислят логически завършек на дадения текст

- писане - оценяват се уменията на зрелостниците за правилен и уместен изказ (лексика, граматика, правопис), за откриване на грешки и за създаване на смислово свързани писмени текстове съобразно текстовите разновидности.

За успешното полагане на изпита са необходими следните знания:

Граматика:

род и число на съществителните и прилагателните

определителен и неопределителен член

спомагателни глаголи

модални глаголи

лични местоимения

притежателни, показателни, въпросителни, относителни и неопределителни местоимения

числителни - бройни и редни

предлози - прости и членувани

глагол - изявително наклонение

наречие

степени за сравнение

повелително наклонение

условно наклонение

подчинително наклонение

съгласуване на времената в изявително наклонение

страдателен залог

деепричастие

безлична форма на глагола

хипотетичен период

спрегнати и неспрегнати форми на глагола

пряка и непряка реч

особености в употребата на подчинително наклонение

съгласуване на времената и наклоненията

Лексика

Учениците трябва да притежават достатъчен речников запас, който да им дава възможност да общуват свободно в различни сфери и ситуации, като използват разнообразни и уместни езикови средства и структурират добре изказванията си в устна и писмена форма. Лексиката е съобразена с учебното съдържание, залегнало в програмите за профилирана подготовка, които включват автентични откъси от съвременни литературни произведения, статии от вестници и списания.

IV - V. Формат, времетраене и изисквания за оценяване

Изпитът е съставен от 5 елемента.

Всеки един от тях носи определен брой точки и се оценява отделно.

Сборът от получените точки формира крайната оценка по съответна формула.

Общ брой точки от всички елементи: 130

Времетраене - 4 астрономически часа, 30 минути от които се отделят за първия елемент - слушане.

П ъ р в и е л е м е н т

Слушане с разбиране (prova di comprensione di testi orali) Време: 30 мин.

Учениците слушат два пъти непознат текст, на запис или прочетен с нормална бързина от преподавател по италиански и отговарят писмено на зададените въпроси. След изтичане на определеното време ученикът прибира лист 1 с отговорите в съответния плик.

Максимален брой точки: 10

Оценяване

Отнемат се:

- 2,00 т. за грешен отговор

- 0,25 т. за правописна грешка

В т о р и е л е м е н т

Четене с разбиране (prova di comprensione di testi scritti)

Избор на една от три задачи, степенувани по трудност и носещи различен брой точки. При разработване и на трите задачи се оценява само едната

Първа задача

Отговор на въпроси, свързани с текста.

Максимален брой точки: 10

Оценяване

Отнемат се:

- 0,25 т. за правописна грешка

- 0,50 т. за граматическа или лексикална грешка

- 1,00 т. за неправилно конструирано изречение

- 10,00 т. за неразбран текст

Втора задача

Съчиняване на логичен завършек на дадения текст или преработка на текста, следвайки определена схема.

Максимален брой точки: 20

Оценяване

Отнемат се:

- 0,25 т. за правописна грешка

- 0,50 т. за граматическа или лексикална грешка

- 1,00 т. за неправилно конструирано изречение

- 15,00 т. за липса на логическа връзка с дадения текст

Бонус - 10,00 т. за оригиналност, богатство на езика, стил.

Трета задача

Разсъждения по дадена тема, свързана с текста, от 80 - 100 думи.

Максимален брой точки: 30

Оценяване

Отнемат се:

- 0,25 т. за правописна грешка

- 0,50 т. за граматическа или лексикална грешка

- 1,00 т. за неправилно конструирано изречение

- 2,00 т. за неразбран елемент от съдържанието

Бонус - 10,00 т. за оригиналност, богатство на езика, стил.

Т р е т и е л е м е н т

Проверка на лексиката (рrova di competenza linguistica)

Текст или изречения за попълване на липсващи лексикални елементи и/или задачи с 4 отговора, единият от които е верен.

Максимален брой точки: 30

Оценяване:

Отнема се по 1 точка за всяка грешка.

Приемат за верни синоними и подходящи думи, различни от тези, дадени в ключа.

Ч е т в ъ р т и е л е м е н т

Cloze test - Текст с липсващи граматически елементи (дават се по три варианта за всеки липсващ елемент) и/или откриване и поправяне на грешки.

Максимален брой точки: 20.

Оценяване:

Отнема се по 1 точка за всяка грешка.

П е т и е л е м е н т

Писане на есе (от 200 - 250 думи) по зададена тема (prova di produzione di testi scritti).

Дават се две теми по избор.

Максимален брой точки: 40.

Оценяване

Отнемат се:

- 0,25 т. за правописна грешка

- 0,50 т. за граматическа или лексикална грешка

- 1,00 т. за неправилно конструирано изречение

Бонус - 10 т. за оригиналност, богатство на езика, стил.

Санкции при неспазване на изискването за обем:

- отнемане от 25% до 50% от получения брой точки според другите критерии за всяка конкретна писмена работа.

Не се присъждат точки за есе извън темата.

Забележка:

Общият брой точки от всички елементи, заедно с бонусите, не трябва да надвишава 130 точки.

Крайната оценка се изчислява, като полученият общ брой точки от всички елементи се умножи по 6 и се раздели на максималния възможен брой точки (130):

Брой точки	x 6
----------
130

Приложение № 27

Учебно-изпитна програма за държавен зрелостен изпит по италиански език (втори чужд език)

I. Вид на изпита

Изпитът е писмен и анонимен.

II - III. Учебно съдържание и оценявани компетентности

В учебното съдържание са включени акценти върху ключови моменти от учебните програми за гимназиалния етап. Гаранция за успешно полагане на зрелостния изпит е пълното изпълнение на учебните програми за IХ, Х, ХI и ХII клас профилирана подготовка.

Учебното съдържание, което е обект на оценяване на зрелостния изпит по италиански като втори чужд език, е в съответствие с очакваните резултати в четирите ядра на Учебните програми по италиански като втори чужд език за IХ, Х, ХI и ХII клас с профилирана подготовка.

Проверяват се и се оценяват следните умения:

- слушане с разбиране - оценяват се уменията на зрелостниците да извличат необходимата информация от непознат текст при слушане и да изпълняват определени задачи

- четене с разбиране - оценяват се уменията на зрелостниците да избират верен отговор след прочитане на непознат текст, да отговарят на въпроси, да попълват липсващи думи в текст

- писане - оценяват се уменията на зрелостниците за правилен и уместен изказ (лексика, граматика, правопис), за откриване на грешки и за създаване на смислово свързани писмени текстове съобразно текстовите разновидности.

За успешното полагане на изпита са необходими следните знания:

Граматика:

род и число на съществителните и прилагателните

определителен и неопределителен член

спомагателни глаголи

модални глаголи

лични местоимения

притежателни, показателни, въпросителни, относителни и неопределителни местоимения

числителни - бройни и редни

предлози - прости и членувани

глагол - изявително наклонение

наречие

степени за сравнение

повелително наклонение

условно наклонение

подчинително наклонение

съгласуване на времената в изявително наклонение

Лексика

Учениците трябва да умеят да се ориентират в текстове на италиански, съдържащи думи от основния речников фонд по темите, залегнали в програмите за изучаване на италиански език като втори чужд език за 9 - 12 клас.

Времетраене - 4 астрономически часа, 30 минути от които се отделят за първия елемент - слушане.

IV - V. Формат, времетраене и изисквания за оценяване

Изпитът е съставен от 5 елемента. Всеки един от тях носи определен брой точки и се оценява отделно.

Сборът от получените точки формира крайната оценка по съответна формула.

Общ брой точки от всички елементи: 110

Времетраене - 4 астрономически часа, 30 минути от които се отделят за първия елемент - слушане.

П ъ р в и е л е м е н т

Слушане с разбиране (prova di comprensione di testi orali) време: 30 мин.

Учениците слушат два пъти непознат текст на запис или прочетен с нормална бързина от преподавател по италиански и отговарят писмено на зададените въпроси. След изтичане на определеното време ученикът прибира лист 1 с отговорите в съответния плик.

Максимален брой точки: 10

Оценяване

Отнемат се:

- 2,00 т. за грешен отговор

- 0,25 т. за правописна грешка

В т о р и е л е м е н т

Четене с разбиране (prova di comprensione di testi scritti)

Избиране на верен отговор след прочитане на непознат текст и отговаряне на въпроси

A. Indicare l`affermazione esatta tra quelle proposte

B. Rispondere alle domande

Mаксимален брой точки 20 (общо за А и B)

Oценяване:

А. - за всеки грешен отговор се отнема по 1 точка

B. - отнемат се:

- 0,25 т. за правописна грешка

- 0,50 т. за граматическа или лексикална грешка

- 1,00 т. за неправилно построено изречение

Т р е т и е л е м е н т

Проверка на лексиката (prova di competenza linguistica)

Попълване на текст с 20 липсващи думи, дадени допълнително, в разбъркан ред и/или отделни изречения с няколко възможни отговора, единият от които е верен.

Максимален брой точки: 20

Оценяване:

За всеки грешен отговор се отнема по една точка.

Ч е т в ъ р т и е л е м е н т

Cloze test - Текст с липсващи граматически елементи (дават се по три варианта за всеки липсващ елемент) и/или откриване и поправяне на грешки.

Максимален брой точки: 30

Оценяване:

За всеки грешен отговор се отнема по една точка.

П е т и е л е м е н т

Тема за свободно писмено изразяване (Prova di produzione di testi scritti)

Създаване на писмен текст с дължина от 150 - 200 думи.

Максимален брой точки: 30

Оценяване

Отнемат се:

- 0,25 т. за правописна грешка

- 0,50 т. за граматическа или лексикална грешка

- 1,00 т. за неправилно построено изречение

Санкции при неспазване на изискването за обем:

- отнемане от 25 % до 50 % от получения брой точки според другите критерии за всяка конкретна писмена работа.

Не се присъждат точки за съчинение извън темата.

Крайната оценка се изчислява, като полученият общ брой точки от всички елементи се умножи по 6 и се раздели на максималния възможен брой точки (110):

Брой точки	x 6
----------
110

Приложение № 28

Учебно-изпитна програма за държавен зрелостен изпит по немски език (първи чужд език)

I. Вид и времетраене на изпита

Изпитът е писмен и анонимен и продължава 4 часа.

II. Учебно съдържание

Учебно-изпитната програма за държавен зрелостен изпит по немски език съответства на равнище В2 от Общата европейска рамка - самостоятелно владеене на езика. С явяването си на зрелостен изпит ученикът трябва да докаже компетентност, която предполага способността му да следва във ВУЗ или да започне специална професионална подготовка. В това отношение той трябва да е развил самостоятелност, способност да работи целенасочено и да изразява собствена позиция по актуални проблеми от културен, икономически, политически, обществен и екологичен характер. От ученика се очаква да е запознат с отделни аспекти от историята, науката, икономиката, обществените и политическите структури и свързания с тях начин на живот в немскоговорящите страни.

III. Оценявани знания и умения

Ученикът трябва да умее

при слушане:

• да разбира продължителна реч и да проследява дори сложни аргументи по сравнително познати теми;

• да разбира голяма част от телевизионни новини и програми, които отразяват актуални събития;

• да разбира интервюта, диалози, монолози, в които речта е в рамките на общоприетата езикова норма.

при четене:

• да чете статии и доклади, свързани със съвременни проблеми, в които авторите изразяват особено отношение или позиция;

• да разбира научнопопулярни четива и статии;

• да разбира съвременна литературна проза (напр. кратки разкази, юношески романи и др.).

при писане:

• да съставя подробен текст (различавайки различни текстови жанрове) по широк кръг теми, свързани с неговите интереси;

• да посочва аргументи в подкрепа или срещу конкретна гледна точка;

• да съставя писмо, в което споделя личния си опит;

• да съставя сбит преразказ/резюме (Inhaltsangabe) на научнопопулярен текст;

• да прилага различни похвати за структуриране на текст;

• да владее на добро ниво немските правопис, граматика и лексика.

IV. Формат на изпита

Компонентите, включени в държавния зрелостен изпит по немски език, са 3 на брой: "слушане с разбиране", "четене с разбиране" и "писмено изразяване" - сбит преразказ/резюме на научнопопулярен текст (Inhaltsangabe eines Sachtextes).

Писменият изпит включва:

А) Слушане с разбиране

Слуша се аудиозапис на текст с научнопопулярен характер. Компонентът има за цел да провери умението на ученика да проследи главната линия на аргументация в ясно структуриран текст с нормална скорост на говорене и на стандартен немски език.

По съдържанието на чутия текст са формулирани твърдения в писмена форма. Срещу всяко от тях са посочени два алтернативни отговора (вярно - невярно).

Преди прослушването на текста учениците се запознават самостоятелно с поставената задача. Те слушат текста 2 пъти. При първото прослушване е забранено воденето на бележки, за да се избегне разконцентрирането. Следва пауза от 3 минути за осмисляне на чутото и евентуално попълване на отговорите.

По време на второто слушане учениците могат да попълват работния лист. След приключване на второто четене се дават 3 минути за довършване на задачата. След изтичане на това време учениците преминават към изпълнение на следващата задача.

Б) Четене с разбиране

Предлага се оригинален публицистичен или научно-популярен текст с обем 300 - 400 думи. С тази задача се проверява умението на ученика да извлича основната информация и да намира конкретни детайли от публицистичен и научнопопулярен текст на стандартен немски език.

Компонентът "четене с разбиране" съдържа две от посочените типове задачи:

• формулиране на заглавия към всеки откъс от зададения текст;

• свързване на заглавия с откъси от текста;

• задача от типа множествен избор (multiple choice);

• обяснение на значението на конкретни думи и изрази от текста;

• отговор на формулирани към текста въпроси;

• довършване на изречения с информация от текста.

В) Задача за писмено изразяване - сбит преразказ/резюме (Inhaltsangabe eines Sachtextes)

По зададен публицистичен или научнопопулярен текст от около 600 думи ученикът трябва да напише резюме с обем 200 (± 10) думи.

V. Изисквания за оценяване

Съотношението на отделните компоненти от изпита е:

• слушане с разбиране: 20 %

• четене с разбиране: 40 %

• писмено изразяване: 40 %

Критерии за оценяване:

А) Слушане с разбиране

Всеки верен отговор се оценява с определен брой точки. За неверен отговор не се дават точки.

Б) Четене с разбиране

Всеки верен отговор се оценява с определен брой точки. За неверен отговор не се дават точки.

• При отговор на формулирани към текста въпроси не се санкционират маловажни лексикални и граматични грешки, които не нарушават разбирането. При такава задача е важна прецизността на представената в отговора информация. Неясни, твърде общи, отклоняващи се от въпроса отговори и такива, изпълнени с грешки, водещи до неразбиране, се считат за неверни и не получават точки.

• При задача за обяснение на значението на конкретни думи и изрази от текста за верен отговор се счита синоним или описателен израз на немски език. Маловажни граматични и правописни грешки, които не нарушават разбирането, не се отчитат. За грешен се смята отговор, напълно несъответстващ на зададената задача или изпълнен с грешки, затрудняващи разбирането.

• При задача за свързване на заглавия с откъси от текста се дава определен брой точки за всяко вярно свързано заглавие.

• При задача от типа множествен избор (multiple choice) се предлага само един верен отговор. Всички останали отговори са грешни и не получават точки.

• При задача за довършване на изречения с информация от текста за верен се счита само отговор, съдържащ конкретната липсваща информация.

В) Писмено изразяване - сбит преразказ/резюме (Inhaltsangabe)

1. Съдържание

Изисквания към съдържанието и структурата на резюме на научно-популярен текст (Inhaltsangabe eines Sachtextes):

1.1. Увод (Einleitung/Basissatz):

• обем: едно-две изречения:

• съдържание:

n жанр (репортаж, статия, интервю и др.);

n заглавие;

n автор;

n източник (вестник, книга, статия);

n място и дата на публикуване (ако са указани);

n тема / основен проблем (детайлът не е тема).

1.2. Изложение (Hauptteil)

• Резюмето се пише в сегашно време (Prдsens). Само при предварителност на действието (Vorzeitigkeit) се допуска употребата на минало време (Perfekt).

• Резюмето не съдържа пряка реч;

• Резюмето не е преразказ, а съдържа основната информация от текста;

• Ученикът трябва да покаже висока степен на абстракция и способност да обобщава;

• Не е нужно спазването на последователността на фактите в текста, а на тяхната логическа връзка;

• Съдържанието се предава със собствени думи, с изключение на ключови думи и термини;

• Стилът е обективен, дистанциран, делови, неемоционален, без субективна оценка и коментар;

• Изложението трябва да бъде добре структурирано в ясно обособени абзаци.

1.3. Заключение

Резюмето завършва с изчерпване съдържанието на текста.

Комисията по проверка на изпитните работи получава инструкция с примерна структура, моментите, които трябва да съдържа резюмето, и съответния брой точки за всеки важен момент.

Максималният брой точки за съдържание е 12.

2. Начин на изразяване

Начинът на изразяване се оценява, както следва:

• диференцираност на изразните
средства	макс. 1,5 т.
• синтаксис макс. 1,5 т.
• стилистична адекватност	макс. 1,5 т.
• умело свързване на изречения в
текст	макс. 1,5 т.

Скала за оценяване:

1,5 т. = много добро ниво;

1,0 т. = добро ниво;

0,5 т. = задоволително ниво;

0 т.= незадоволително ниво.

Максималният брой точки за начин на изразяване е 6.

3. Граматика и правопис

Грешките се определят по вид. Проверителят ги отбелязва в полето на изпитния лист за резюме по следния начин:

Z (Zeichensetzung)	= 0,25 грешка - за допусната
	пунктуационна грешка;
R (Rechtschreibung)	= 0,50 грешка - за допусната
	правописна грешка;
G (Grammatik)	= 1,00 грешка - за допусната
	граматична грешка;
А (Ausdruck)	= 1,00 грешка - за допусната
	лексикална грешка.

Грешките се събират, умножават се по 100 и се разделят на броя на думите в резюмето. Така полученото число определя индекса на грешка. То се сравнява в приложената таблица и се превръща в брой точки.

Повтаряща се грешка, например грешно употребен определителен член, се отбелязва в полето за проверителя в скоби и се санкционира само веднъж.

Напр.:

20 грешки x 100
---------------	= 10,00 (индекс на грешка) -
200	съответства на 5,5 точки.

Максималният брой точки за граматика и правопис е 12.

Таблица за превръщане на индекса на грешка в точки

индекс на	индекс на	точки
грешка	грешка

-	0,794	12,00
0,75	1,499	11,5
1,50	2,249	11,0
2,25	2,999	10,5
3,00	3,749	10,0
3,75	4,449	9,5
4,50	5,249	9,0
5,25	5,999	8,5
6,00	6,749	8,0
6,75	7,499	7,5
7,50	8,249	7,0
8,25	8,999	6,5
9,00	9,749	6,0
9,75	10,449	5,5
10,50	11,249	5,0
11,25	11,999	4,5
12,00	12,749	4,0
12,75	13,499	3,5
13,50	14,249	3,0
14,25	14,999	2,5
15,00	15,749	2,0
15,75	16,499	1,5
16,50	17,249	1,0
17,25	17,999	0,5
ab	18,00	0,0

Крайната оценка от компонента "писмено изразяване" се получава, като се съберат точките за съдържание, начин на изразяване и граматика и правопис.

Приложение № 29

Учебно-изпитна програма за държавен зрелостен изпит по немски език (втори чужд език)

I. Вид и времетраене на изпита

Изпитът е писмен и анонимен и продължава 4 часа.

II. Учебно съдържание

Учебно-изпитната програма за държавен зрелостен изпит по немски като втори чужд език e предназначена за учениците, изучавали немски език като втори чужд език (профилирана подготовка). Тя съответства на равнище В1 от Общата европейска рамка и изпълнява изискванията за равнопоставеност, измеримост и постижимост на изхода от средното образование. С явяването си на зрелостен изпит ученикът трябва да докаже компетентност, която предполага способността му да следва във ВУЗ или да започне специална професионална подготовка. В това отношение той трябва да е развил самостоятелност, способност да работи целенасочено и да се изразява кратко по познати теми и такива от личен интерес. От ученика се очаква да е запознат с някои аспекти от културните и обществените структури и свързания с тях начин на живот в немскоговорящите страни.

III. Оценявани знания и умения

Ученикът трябва да умее

при слушане:

• да разбира основните идеи във всекидневната реч по познати теми, използвани в училище и през свободното време;

• да разбира основната идея на радио- или телевизионни програми на актуални теми, или въпроси от личен характер, когато речта е сравнително бавна и ясна;

при четене:

• да разбира текстове, които съдържат предимно всекидневна лексика;

• да разбира пожелания, чувства и събития в писмен текст.

при писане:

• да съставя свързан текст на теми, които са познати или от личен интерес (свързани с неговите интереси);

• да съставя обикновено писмо, което описва личния му опит и впечатления.

IV. Формат на изпита

Компонентите, включени в държавния зрелостен изпит по немски като втори чужд език, са 3 (три) на брой: "слушане с разбиране", "четене с разбиране" и "писмено изразяване" - тема - разсъждение на базата на поговорка или афоризъм.

А) Слушане с разбиране

Слуша се аудиозапис на текст с научнопопулярен характер. Компонентът има за цел да провери умението на ученика да разбира текст на актуална тема, прочетен сравнително бавно и ясно на стандартен немски език.

По съдържанието на чутия текст са формулирани твърдения в писмена форма. Срещу всяко от тях са посочени два алтернативни отговора (вярно - невярно).

Преди прослушването на текста учениците се запознават самостоятелно с поставената задача. Те слушат текста 2 пъти. При първото прослушване е забранено воденето на бележки, за да се избегне разконцентрирането. Следва пауза от 3 минути за осмисляне на чутото и евентуално попълване на отговорите.

По време на второто слушане учениците могат да попълват работния лист. След приключване на второто четене се дават 3 минути за довършване на задачата. След изтичане на това време учениците преминават към изпълнение на следващата задача.

Б) Четене с разбиране

Предлага се оригинален публицистичен или научнопопулярен текст с обем около 300 думи. С тази задача се проверява умението на ученика да извлича основната информация от научнопопулярен текст на стандартен немски език.

Компонентът "четене с разбиране" съдържа две от посочените типове задачи:

n свързване на заглавия с откъси от текста;

n задача от типа множествен избор (multiple choice);

n отговор на формулирани към текста въпроси;

n довършване на изречения с информация от текста.

В) Задача за писмено изразяване - съчинение-разсъждение

Ученикът има право да избира между две теми. Те предполагат разсъждения на базата на избрана пословица, поговорка, крилата фраза, сентенция, афоризъм. За улеснение са дадени по няколко поддържащи въпроса към всяка тема. Ученикът не е задължен да се води по тях, те служат само за ориентация. Дължината на съчинението трябва да бъде около 160 (± 10) думи.

V. Изисквания за оценяване

5.1. Съотношението на отделните компоненти от изпита е:

• слушане с разбиране: 20 %;

• четене с разбиране: 40 %;

• писмено изразяване: 40 %.

5.2. Критерии за оценяване:

А) Слушане с разбиране

Всеки верен отговор се оценява с определен брой точки. За неверен отговор не се дават точки.

Б) Четене с разбиране

Всеки верен отговор се оценява с определен брой точки. За неверен отговор не се дават точки.

• При задача за свързване на заглавия с откъси от текста се дава определен брой точки за всяко вярно свързано заглавие.

• При задача от типа множествен избор (multiple choice) се предлага само един верен отговор. Всички останали отговори са грешни и не получават точки.

• При задача за довършване на изречения с информация от текста за верен се счита само отговор, съдържащ конкретната липсваща информация.

• При отговор на формулирани към текста въпроси не се санкционират маловажни лексикални и граматични грешки, които не нарушават разбирането. При такава задача е важна прецизността на представената в отговора информация. Неясни, твърде общи, отклоняващи се от въпроса отговори и такива, изпълнени с грешки, водещи до неразбиране, се считат за неверни и не получават точки.

В) Писмено изразяване - съчинение-разсъждение

1. Съдържание

Изисквания към съдържанието и структурата на съчинение-разсъждение:

За тема на съчинението може да послужи поговорка, афоризъм, сентенция или крилата фраза. Структурата на съчинението съдържа:

• увод;

• изложение; и

• заключение.

В увода се формулира тезата на базата на мисли, чувства и лични впечатления, породени от заглавието.

Цел на изложението е изразяването на собствена позиция по поставената тема. В изложението трябва да се защити и убедително да се аргументира тезата, като се подкрепи с примери.

Една от възможностите за заключение е да се синтезира кратко всичко, написано до момента.

Максималният брой точки за съдържание е 12.

2. Начин на изразяване

Начинът на изразяване се оценява, както следва:

• богатство на изразните
средства	макс. 1,5 т.
• синтаксис макс. 1,5 т.
• стилистична адекватност	макс. 1,5 т.
• умела употреба на конектори	макс. 1,5 т.

Скала за оценяване:

1,5 т. = много добро ниво;

1,0 т. = добро ниво;

0,5 т. = задоволително ниво;

0 т. = незадоволително ниво.

Максималният брой точки за начин на изразяване е 6.

3. Граматика и правопис

Грешките се определят по вид. Проверителят ги отбелязва в полето на изпитния лист за съчинение-разсъждение по следния начин:

Z (Zeichensetzung)	= 0,25 грешка - за допусната
	пунктуационна грешка;
R (Rechtschreibung)	= 0,50 грешка - за допусната
	правописна грешка;
G (Grammatik)	= 1,00 грешка - за допусната
	граматична грешка;
А (Ausdruck)	= 1,00 грешка - за допусната
	лексикална грешка.

Грешките се събират, умножават се по 100 и се разделят на броя на думите в резюмето. Така полученото число определя индекса на грешка. То се сравнява в приложената таблица и се превръща в брой точки.

Повтаряща се грешка, например грешно употребен определителен член, се отбелязва в полето за проверителя в скоби и се санкционира само веднъж.

Например:

20 грешки x 100
---------------	= 10,00 (индекс на грешка) -
200	съответства на 5,5 точки.

Максималният брой точки за граматика и правопис е 12.

Таблица за превръщане на индекса на грешка в точки

индекс на	индекс на	точки
грешка	грешка

-	1,0	12,00
1,0	1,75	11,5
1,75	2,50	11,0
2,50	3,25	10,5
3,25	4,0	10,0
4,0	4,75	9,5
4,75	5,50	9,0
5,50	6,25	8,5
6,25	7,0	8,0
7,0	7,75	7,5
7,75	8,50	7,0
8,50	9,25	6,5
9,25	10,0	6,0
10	10,75	5,5
10,75	11,50	5,0
11,50	12,25	4,5
12,25	13,0	4,0
13,0	13,75	3,5
13,75	14,50	3,0
14,50	15,25	2,5
15,25	16,0	2,0
16,0	16,75	1,5
16,75	17,50	1,0
17,50	18,25	0,5
Над 18,25		0,0

Крайната оценка от компонента "писмено изразяване" се получава, като се съберат точките за съдържание, начин на изразяване и граматика и правопис.

Приложение № 30

Учебно-изпитна програма за държавен зрелостен изпит по руски език (първи чужд език)

I. Вид и времетраене на изпита

Държавният зрелостен изпит по руски език е писмен, анонимен, с продължителност 240 минути (четири астрономически часа).

II. Учебно съдържание

1. Обща тематика:

1. Човекът и неговият личен живот: любов, семейство, дружба;

2. Образование, възпитание и професионални интереси;

3. Свободно време: култура, изкуство, спорт, различни форми на отдих;

4. Човекът и обществото: социални отношения, гражданско общество, икономически проблеми, политика;

5. Наука и техника: достижения, възможности и перспективи;

6. Човекът и изкуството. Руската литература и изкуство (в рамките на учебните програми);

7. Човекът и природата. Земята - наш общ дом;

8. Духовното развитие и търсения на човечеството;

9. Човекът и космосът.

2. Учебно съдържание за постигане на обща езикова компетентност:

2.1. Лексикална компетентност

Ученикът владее пасивно и активно основната руска лексика, правилно разбира и употребява значенията на лексикалните единици в контекста, борави адекватно със синонимичните средства за изразяване, спазва нормите на лексико-семантичната съчетаемост и функционално-стилистическата принадлежност на руските думи.

Ученикът активно владее не по-малко от 4000 лексикални единици.

2.2. Фонетична компетентност

Ученикът владее необходимите за общуването на руски език фонетични средства на езика: възприемане и произнасяне на отделни звукове и съчетания от звукове, ударение, интонация в изречението.

2.3. Граматическа компетентност

Ученикът владее следните граматични средства на руския език:

Морфология

Граматически особености и употреба на съществителните имена, основни лексико-граматични разряди на съществителните.

Значение и употреба на категориите род, число и падеж. Значение на падежните форми. Склонение на съществителните.

Граматически особености и употреба на прилагателните имена.

Съгласуване на прилагателните по род, число и падеж. Склонение на прилагателните. Значение и употреба на степените за сравнение на прилагателните. Значение и употреба на кратките и пълните форми на прилагателните.

Значение и употреба на местоименията.

Видове местоимения и тяхната употреба в речта.

Значение и употреба на числителните: бройни и редни числителни.

Граматически особености и употреба на глаголите.

Словоизменение на глаголите (продуктивни, непродуктивни класове и неправилни глаголи).

Значение и употреба на видовете на глаголите.

Образуване и употреба на времената.

Образуване и употреба на наклоненията.

Употреба на причастни и деепричастни форми.

Глаголно управление.

Употреба на модални, фазови глаголи, глаголи за движение.

Значение и употреба на наречия.

Значение и употреба на предлози, съюзи, частици и междуметия.

Синтаксис

Синтаксис на словосъчетанието и изречението.

Норми при свързване на подлога и сказуемото. Съгласуване и управление.

2.4. Текстуална компетентност

Ученикът умее да оформя текст в съответствие с логическите, комуникативните, стилистичните и граматичните норми на руския език.

2.5. Правописен минимум

Правопис на проверяемите гласни и съгласни в корена на думата. Правопис на непроверяемите гласни и съгласните в думите, предвидени за активна употреба. Правопис на непроизносимите съгласни в корена на думата. Правопис на гласните ы и и. Употреба на буквата ь след съгласни. Разделителни ъ и ь. Буквите з и с в края на представките, завършващи на -з(с). Гласните е/и в представките пре- и при-. Правопис на съединителните гласни о и е в сложни думи.

Правопис на гласните в падежните окончания на съществителните. Употреба на буквите о и е след ж, ш, ч, щ и ц в наставките и окончанията.

Правопис на чужди думи, предвидени за активна употреба.

Използване на главна буква.

Правопис на гласните в падежните окончания на прилагателните. Употреба на буквите о и е след ж, ш, ч, щ и ц в окончанията на прилагателните. Основни правила за правопис на единично (-н-) и двойно (-нн-) в наставките на прилагателните.

Употреба на буквата ь в числителните.

Правопис на гласните в личните окончания на глаголите. Употреба на буквата ь в края на глаголите след ж, ш, ч, щ. Различаване на -тся- и -ться-. Употреба на буквата ь във формите за повелително наклонение.

Правопис на гласните в падежните окончания на причастията.

Употреба на буквите о и а в края на наречията, предвидени за активна употреба. Употреба на буквата ь в края на наречията.

Правопис на частицата не с различни части на речта. Правопис на частицата ни.

III. Оценявани компетентности

1. При слушане

Ученикът:

- разбира основната информация в изказвания, като успява да проследи главната линия на аргументация, може да определи темата на текста, разбира основната идея, дори когато тя е изразена имплицитно;

- разбира разговори и изказвания, дори когато не са ясно структурирани и скоростта на говорене е сравнително висока, разбира комуникативните намерения, социалните, емоционалните и поведенческите характеристики;

- разбира научнопопулярни текстове по изучена тематика;

- разбира и може да намери интересуващата го конкретна информация от различни видове текстове;

- разбира фактическата информация в текста, може да определи значението на отделни фрагменти на текста (жанрови и стилови особености, лексикални единици, идиоми).

2. При четене

Ученикът:

- разбира основната информация от публицистични, научнопопулярни и художествени текстове, написани на стандартен език, като определя темата, подтемите и изводите в текста, определя логическата структура на текста (тезис и аргументация), различава обективната (фактологична) от субективната информация;

- разбира описваните факти, събития, мнения, оценки и връзките между тях;

- разбира общото съдържание, сюжета, замисъла на автора, характерите и постъпките на действащите лица, намира художествени детайли и стилистически особености (в художествените текстове);

- намира необходимата му конкретна информация в публицистични, научнопопулярни и художествени текстове (факти, цитати, примери);

- разбира фактическата информация в текста, може да определи значението на отделни фрагменти на текста (жанрови и стилови особености, лексикални единици, идиоми).

3. При писане

Ученикът:

- репродуцира прочетен или прослушан текст, като демонстрира умения за извличане на основната информация от текста;

- прави писмен коментар на прочетен или прослушан текст, като изразява собствена позиция с достатъчно експлицирани елементи на аргументиране и оценка;

- съставя кратък писмен текст, представящ собствена оценка, доказателство на теза, сравнение, извод, обобщение по отделни проблеми, свързани с автори, творби и епохи в литературния процес на Русия, които са включени в учебните програми;

- пише есе по актуални проблеми, като излага позицията си и съобразява изложението си с комуникативните си намерения;

- използва подходящи езикови средства, графично оформление в съответствие с нормите на руския език.

IV. Формат на изпита

Компоненти	Проверява	Обем	Характеристика	Брой и видове	Оценяване
			на текста	задачи
1	2	3	4	5	6

1. Разбиране при	Равнището и уменията за	До 1 печатна	Текстовете за	Брой на задачите към	Максимален брой
слушане	разбиране както на	страница (от 3 до 4	проверка на	текста - 20.	точки - 20.
Текстът се чете два	основното съдържание, така	минути звучене)	разбирането при	Видове задачи - за	За всеки верен
пъти от правоспособен	и на конкретната		аудиране са	множествен или	отговор - 1 точка, за
преподавател по	информация и		оригинални -	алтернативен избор,	грешен отговор - 0
руски език с нормално	подробностите от различни		съобщения или откъси	за допълване, за	точки.
темпо и ясна дикция.	видове аудиотекстове и		от научнопопулярни	трансформация.	Този компонент
Между двете четения	адекватното възприемане		статии, текстове от		формира 20 % от
се прави пауза от пет	на социокултурните и		вестници или		крайния резултат.
минути за	емоционалноекспресивните		списания, откъси от
запознаване с	особености на речта.		художествени
въпросите към текста.			произведения,
			текстове- диалози
			(разговори).
			Тематиката на
			диалозите е актуална
			за социално-битовата,
			социално-културната и
			учебната сфера на
			общуване. Допустима
			непозната лексика -
			до 3 %.
2. Разбиране при	Равнището и уменията за		Научнопопулярни	Брой на задачите към	Максимален брой
четене - чрез задачи	разбиране както на		статии, текстове от	текста - 20.	точки - 20.
в тестова форма	основното съдържание, така		вестници или	Видове задачи - за	За всеки верен
	и на конкретната		списания, откъси от	множествен или	отговор - 1 точка, за
	информация и		художествени	алтернативен избор,	грешен отговор - 0
	подробностите. Проверяват		произведения.	за допълване, за	точки.
	се също така уменията за		Допустима	трансформация.	Този компонент
	критично разбиране и		лексикална сложност -		формира 20 % от
	извличане на подтекст, при		до 5 % непознати		крайния резултат.
	наличието на такъв, и		думи, като чрез тях се
	определяне на авторовото и		проверяват уменията
	собственото отношение към		за езикова и
	изложената в текста		контекстуална
	информация. Уменията		догадка.
	адекватно да се
	интерпретират различни
	автентични текстове.
	Задачите целят и проверка
	на уменията за
	установяване на
	контекстуалните връзки на
	думата или израза,
	отчитането на модалните
	особености на текста,
	умението за перифразиране
	на отделни изречения.
3. Езикова	Равнището на езиковата			Видове задачи - за	Максимален брой
компетентност	компетентност, необходима			допълване, за	точки - 30.
(правопис, лексика,	за решаването на			транс-формация, за	За всеки верен
граматика)	комуникативните задачи в			множествен избор, за	отговор - 1 точка, за
	различните видове речева			комбиниране.	грешен отговор - 0
	дейност в съответствие с				точки.
	държавните образователни				Този компонент
	изисквания и учебните				формира 30 % от
	програми по руски език.				крайния резултат.
4. Създаване на	Уменията за създаване на	Зададен обем - 200 -	-	Учениците имат право	Оценява се по точкова
писмен текст	писмен текст по зададена	250 думи.		на избор от две	система.
	тема.			предложени теми.	Максимален брой
				Едната от темите е	точки - 30.
				свободна (в рамките	Този компонент
				на изучената тематика	формира 30 % от
				от учебните	крайния резултат.
				програми), другата
				може да е свързана с
				автори или
				произведения,
				включени в учебните
				програми.
				Формулировката на
				темите също може да
				бъде представена
				различно - просто
				зададена тема или
				във вид на
				афористичен текст по
				проблемен въпрос,
				или кратък текст,
				предложен за
				коментар. В
				зависимост от
				сложността на темата
				е възможно
				представянето и на
				структурни опори във
				вид на въпроси и/или
				кратки текстове.

V. Изисквания за оценяване

Оценяването по първи, втори и трети компонент е посочено в таблицата.

Четвъртият компонент се оценява по точкова система. Максимален брой точки - 30.

Броят на точките се определя чрез присъждане на точки по 3 основни критерия. Относително по-голяма тежест имат критериите № 1 и 2 (от 15 и 10 точки), а критерий № 3 - 5 точки. Първият критерий е сложна величина, в чийто състав влизат няколко параметъра. Всеки един от тези параметри също има различно относително тегло. Оценяването по този критерий се извършва по принципа на бонуса, при липса на посочените качества по изброените критерии не се присъждат точки или се присъждат по-малко точки от посочения максимален бал по всеки пункт.

Изискването за спазването на обема налага отнемането на точки само при недостатъчен обем на създадения текст от крайната оценка по основните критерии.

Критерий № 1. Съдържание и организация

Максимален бал - 15 точки

I. Съдържанието на текста адекватно и пълно съответства на зададената тема - от 0 до 5 точки.

II. Създаденият текст е смислово цялостен, завършен, задълбочено и последователно разработен - от 0 до 5 точки.

III. Текстът е цялостен, смислово сложен (с по-сложни от логическа гледна точка разсъждения, разгърнати доводи, примери в подкрепа на изразената теза), използвани са разнообразни синтактични конструкции - от 0 до 3 точки.

IV. Текстът е цялостен, добре структуриран (логически връзки/плавен преход между абзаците), свобода на изказа се достига чрез употреба на характерни за руския език словосъчетания и синтактични конструкции - от 0 до 2 точки.

Критерий № 2. Точност и правилност при употребата на изразните средства

Максимален бал - 10 точки

	А. Граматични форми
•	отлично владеене на граматичните
	форми -	5 точки;
•	правилно и коректно използване на
	граматичните форми с 1 - 2 незначи-
	телни грешки -	4 точки;
•	3 - 4 сериозни граматични грешки	3 точки;
•	5 - 6 сериозни граматични грешки	2 точки;
•	7 - 8 сериозни граматични грешки	1 точка;
•	над 9 сериозни граматични грешки	0 точки.
	Б. Лексика
•	отлично владеене на лексиката (богат
	речников запас, точен избор на думи, спа-
	зени норми на лексикална съчетаемост и
	стилистични характеристики на използва-
	ната лексика)	5 точки;
•	добро владеене на лексиката с допуснати
	1 - 2 неточности (стилистични грешки)	4 точки;
•	3 - 4 лексикални грешки	3 точки;
•	5 - 6 лексикални грешки	2 точки;
•	7 - 8 лексикални грешки	1 точка;
•	над 9 сериозни лексикални грешки	0 точки.
	Критерий № 3. Правопис
	Максимален бал - 5 точки
•	без правописни грешки	5 точки;
•	при допуснати 1 - 2 правописни грешки	4 точки;
•	при допуснати 3 - 4 правописни грешки	3 точки;
•	при допуснати 5 - 6 правописни грешки	2 точки;
•	при допуснати 7 - 8 правописни грешки	1 точка;
•	при допуснати над 9 правописни грешки	0 точки.
	Обем на продуцирания текст. Зададен
	обем - 200 - 250 думи.
	При недостатъчен обем се отнемат точки:
•	при по-малко от 175 думи	1 точка;
•	при по-малко от 150 думи	2 точки;
•	при по-малко от 125 думи	3 точки;
•	при по-малко от 100 думи	4 точки.

Максималният брой точки от държавния зрелостен изпит по руски език е сто.

Окончателната оценка се изчислява по формулата:

6 x общ брой точки, получени от зрелостника
------------------------------------------	.
100 (максимален брой точки)

Приложение № 31

Учебно-изпитна програма за държавен зрелостен изпит по руски език (втори чужд език)

I. Вид и времетраене на изпита

Държавният зрелостен изпит по руски език е писмен, анонимен, с продължителност 240 минути (четири астрономически часа).

II. Учебно съдържание

1. Учебно съдържание за постигане на обща езикова компетентност

В проверката на общата базова комуникативна компетентност се включва и комплексна проверка чрез различните задачи от формата на изпита на лингвистичната компетентност, което най-общо предполага:

А. Усвояване на активна лексика по предложената в програмите от IХ до ХII клас тематика - около 2000 лексикални единици. Проверката на този аспект се определя от комуникативните задачи и ситуации във функционалните тестове и от принципите - необходимост и достатъчност, семантична и съчетаемостна ценност на думата, честота на употребата и стилистична неутралност. Отчитат се също така сходствата и различията между руските лексикални единици и техните български съответствия в семантичен и синтагматичен план.

Б. Умения за изразяване на универсални значения от предметно понятийната сфера на речта, включващи общите понятия за:

- съществуване, наличие/отсъствие;

- пространство;

- движение;

- време;

- количество;

- качество;

- основни емоционални, волеви и интелектуални действия;

- елементарни средства за изразяване на връзки и взаимоотношения.

В. Усвояване на формално-граматичната структура на основните типове изречения в руския език.

Г. Умения за разбиране на основните средства за организация на текста и елементарното им използване при продуцирането на текст от видовете, посочени в програмите от IХ до ХII клас.

Д. Сформиран минимум за езикова и екстралингвистична догадка.

Е. Ученикът осъществява общуване в устна и писмена форма в рамките на следната обща тематика:

1. Разказ за себе си (биография, детство, семейство, училище, интереси, мечти, планове);

2. Личен живот: приятелство, любов;

3. Учене, професии, работа;

4. Моят работен ден;

5. Свободно време, отдих, развлечения (култура, изкуство, спорт);

6. Родина, роден град, столица;

7. Здраве;

8. Климат, време, екология;

9. Най-общи сведения за Русия - природа, големи градове, празници, традиции, междукултурни взаимодействия между България и Русия.

За целта е необходимо ученикът да е усвоил следните фонетични, лексикални и граматични теми в обема, предвиден от програмите за IХ, Х, ХI, ХII клас - втори чужд език:

1.1. Фонетичен минимум, необходим при основните видове речева дейност:

- звукобуквени съотношения, графика;

- гласни и съгласни звукове;

- основни фонетични опозиции в руския език: корелация на меки/твърди и глухи/звучни съгласни;

- основни правила за редукция на гласните;

- специфика на руското ударение;

- основни интонационни конструкции;

- основни правила за четене.

1.2. Морфологичен минимум:

- основни умения за определяне морфемния състав на думата;

- основни продуктивни словообразователни модели в рамките на изучената активна лексика;

- съществително име - род, число, склонение, неодушевени/одушевени съществителни, основни падежни значения;

- прилагателно - склонение, съгласуване по род, число и падеж със съществителното име, пълни и кратки прилагателни, степени за сравнение, най-употребявани конструкции с кратки прилагателни (рад, готов, занят, должен, болен и др.);

- местоимения - склонение и употреба в речта на основните видове местоимения, включени в учебните програми;

- глагол - I и II спрежение на глаголите, вид и време, инфинитив и основни случаи на употребата му в типови фрази, императив и условно наклонение, глаголно управление в рамките на изучената активна лексика, основни модални глаголи, глаголи за движение и употребата им в речта;

- наречия - за място, време, начин и употребата им в речта, основни предикативни наречия;

- числителни - бройни (основни правила за съгласуване със съществителните имена), редни.

Синтаксис:

- словосъчетания - употреба на основни модели за съгласуване, управление и присъединяване;

- основни типове модели на простото изречение - двусъставни, едносъставни;

- комуникативна парадигма на изречението;

- сложно изречение - основни модели на сложносъчинени и сложноподчинени изречения.

1.3. Основни средства за организация на текста:

- основни съюзи, съюзни думи и частици;

- дейктични думи - местоимения и показателни частици;

- основни средства за изразяване на времевите отношения в текста;

- структурно-композиционни средства за изразяване на източника на информация, основни модални значения, илюстриране, обобщаване, извод;

- основни правила на руския словоред и актуалното членение на фразата;

- основни средства за свръзка в диалогичен текст.

III. Оценявани компетентности

1. При слушане

Ученикът:

- разбира основната информация в кратки монологични изказвания с нормална скорост на говорене и стандартен език, може да определи темата и основната идея на текста;

- разбира в подробности разговори и изказвания с нормална скорост на говорене и основните комуникативни намерения и характеристики на говорещия (говорещите);

- разбира и може да извлече интересуващата го конкретна информация от текстове на стандартен език от типовете: съобщение, повествование, а също така текстове от смесен тип.

2. При четене

Ученикът:

- разбира основната информация от текстове на стандартен език по позната тематика, като определя темата и основната идея на текста;

- разбира както основната, така и конкретната информация с достатъчна пълнота и точност в различни видове текстове по позната тематика (разбира основните описвани факти, събития, мнения); разпознава жанровата им разновидност;

- извлича необходимата му конкретна информация от публицистични, научнопопулярни и художествени текстове;

- самостоятелно интерпретира прочетен текст на равнище критическо осмисляне и подтекст.

3. При писане

Ученикът:

- резюмира съдържанието на научнопопулярен или публицистичен текст;

- съставя кратко писмено монологично изказване на базата на прочетен или прослушан текст по позната тематика със зададена комуникативна установка или с опора - въпроси по текста;

- съставя писмено монологично изказване по предложена тема (от изучената тематика) в съответствие със зададена комуникативна програма;

- съставя стандартен автобиографичен текст;

- използва езикови средства, съобразени с основните изисквания за писмено общуване, графично оформление, правопис и пунктуация, които съответстват на нормите на руския език.

IV. Формат на изпита

Компоненти	Проверява	Обем	Характеристика	Брой и видове	Оценяване
			на текста	задачи
1	2	3	4	5	6

1. Разбиране при	Уменията за разбиране	До 30 - 35 реда (от 2 до	Текстът е оригинален, но	Брой на задачите към	Максимален брой точки -
слушане	както на основната, така и	3 минути звучене)	се допуска и използване	текста - 15.	15.
Текстът се чете два пъти	на конкретната информация		на адаптирани текстове.	Видове задачи - за	За всеки верен отговор -
от правоспособен	от различни видове		Той е цялостен, логичен	алтернативен и/или	1 точка, за грешен
преподавател по руски	аудиотекстове и		и завършен, с неутрален	множествен избор, за	отговор - 0 точки.
език с нормално темпо и	адекватното възприемане		характер от	идентификация или	Този компонент формира
ясна дикция. Между	на социокултурните и		функционална гледна	съотнасяне, за	15 % от крайния
двете четения се прави	емоционалноекспресивните		точка и средна трудност	допълване на празни	резултат.
пауза от пет минути за	особености на звучащата		(допустима непозната	места в текст.
запознаване с въпросите	реч.		лексика до 2 %).
към текста.			Използват се текстове от
			публицистичен,
			научнопопулярен жанр
			или кратки съобщения в
			рамките на лексикалния
			и на учебните програми -
			запис от телефонен
			секретар, съобщения в
			обществения транспорт,
			прогноза за времето,
			реклами-покани и др.
2. Разбиране при четене	Уменията за глобално и	1 до 1,5 печатни	Текстът е непознат,	Брой на задачите към	Максимален брой точки -
- чрез задачи в тестова	детайлно разбиране на	страници.	оригинален, по жанр -	текста - 30.	30.
форма	текста - умението да се		публицистичен,	Видове задачи - за	За всеки верен отговор -
	прави извод на основата на		научнопопулярен или	алтернативен и/или	1 точка, за грешен
	разбрани от текста факти,		несложен художествен	множествен избор, за	отговор - 0 точки.
	да се определя новата		текст в рамките на	съотнасяне, за	Този компонент формира
	информация в текста, да се		лексикалния и на	трансформация, замяна,	30 % от крайния
	осъществява свиване		граматичния минимум,	за допълване, за	резултат.
	(компресия) на		предвидени в учебните	проверка на
	информацията. Проверяват		програми. Текстът е	възприемането на
	се също така уменията за		смислово цялостен и	отделни факти в
	критично разбиране и		завършен. Може да	логическата им или
	извличане на подтекст, при		съдържа елементарни	хронологическа
	наличието на такъв, и		диалогични единства	последователност.
	определяне на авторовото и		или косвена реч.
	собственото отношение към		Лексикална сложност -
	изложената в текста		до 5 % непознати думи,
	информация. Задачите		като чрез тях се
	целят и проверка на		проверяват уменията за
	уменията за установяване		езикова и контекстуална
	на контекстуалните връзки		догадка.
	на думата или израза,
	отчитането на модалните
	особености на текста,
	умението за перифразиране
	на отделни изречения.
3. Езикова компетентност	Равнището на езиковата	-	-	Видове задачи -	Максимален брой точки -
(лексика, граматика)	компетентност, необходима			попълване на кратки	25.
	за решаването на			текстове с пропуснати	За всеки верен отговор -
	комуникативните задачи в			елементи, за	1 точка, за грешен
	различните видове речева			трансформация - без или	отговор - 0 точки.
	дейност в съответствие с			с вариант за избор	(При задачите с
	държавните образователни			между алтернативни	комуникативна
	изисквания и учебните			отговори, за множествен	насоченост - напр.
	програми по руски език.			избор, за допълване на	Попълване на реплики в
	В този компонент от			реплики в диалози, за	диалог - изпълнението
	проверката се включват и 1 -			съотнасяне на реплики с	на комуникативната
	2 вида задачи за проверка			определени ситуации и	задача носи съответния
	на адекватността на			др.	брой точки.)
	комуникацията и				Този компонент формира
	перцептивните възможности				25 % от крайния
	на учениците.				резултат.
4. Създаване на писмен	Уменията за създаване на	Зададен обем - 170 - 200	Кратко описание;	Предлага се избор от	Оценява се по точкова
текст	писмен текст по зададена	думи.	написване на писмо по	две теми - по опорен	система.
	тема с лексикални и		въведена ситуация;	текст и/или по опорни	Максимален брой точки -
	структурни опори.		емоционално-експресивно	въпроси.	30.
			разсъждение във вид на		Този компонент формира
			коментар към предложен		30 % от крайния
			кратък текст и/или		резултат.
			провокирано от
			проблемен въпрос,
			свързани с изучаваните
			по учебните програми
			теми; попълване на
			липсващи части в текст
			(формуляр,
			автобиография,
			писмо-мотивировка и др.)

V. Изисквания за оценяване

Оценяването по първи, втори и трети компонент е посочено в таблицата.

Четвъртият компонент се оценява по точкова система. Максимален брой точки - 30.

Броят на точките за съчинението се определя чрез присъждане на точки по 3 основни критерия. Първият критерий е сложна величина, в чийто състав влизат няколко параметъра. Всеки един от тези параметри също има различно относително тегло.Оценяването по този критерий се извършва по принципа на бонуса. При липса на посочените качества по изброените критерии не се присъждат точки или се присъждат по-малко точки от посочения максимален бал по всеки пункт.

Изискването за спазването на обема налага отнемането на точки само при недостатъчен обем на създадения текст от крайната оценка по основните критерии.

Критерий № 1. Съдържание и организация

Максимален бал - 15 точки

I. Съдържанието на текста адекватно и пълно съответства на зададената тема или следва пълно и точно зададената комуникативна ситуация - от 0 до 5 точки.

II. Създаденият текст е смислово цялостен, завършен, задълбочено и последователно разработен - от 0 до 5 точки.

III. Текстът е цялостен, смислово сложен (с по-сложни от логическа гледна точка разсъждения при изразяване на собствена гледна точка), използвани са разнообразни синтактични конструкции - от 0 до 3 точки.

IV. Текстът е цялостен, добре структуриран (логически връзки/плавен преход между абзаците), свобода на изказа се достига чрез употреба на характерни за руския език словосъчетания и синтактични конструкции - от 0 до 2 точки.

Критерий № 2. Точност и правилност при употребата на изразните средства

Максимален бал - 10 точки

	А. Граматични форми
ђ	отлично владеене на граматичните форми	5 точки;
ђ	правилно и коректно използване на гра-
	матичните форми с 1 - 3 незначителни
	грешки	4 точки;
ђ	4 - 6 сериозни граматични грешки	3 точки;
ђ	7 - 9 сериозни граматични грешки	2 точки;
ђ	10 - 12 сериозни граматични грешки	1 точка;
ђ	над 12 сериозни граматични грешки	0 точки.
	Б. Лексика
ђ	отлично владеене на лексиката (богат
	речников запас, точен избор на думи,
	спазени норми на лексикална съчетае-
	мост и стилистични характеристики на
	използваната лексика)	5 точки;
ђ	добро владеене на лексиката с допуснати
	1 - 3 неточности (стилистични грешки)	4 точки;
ђ	4 - 6 сериозни лексикални грешки	3 точки;
ђ	7 - 9 сериозни лексикални грешки	2 точки;
ђ	10 - 12 сериозни лексикални грешки	1 точки;
ђ	над 12 сериозни лексикални грешки	0 точки.
	Критерий № 3. Правопис
	Максимален бал - 5 точки
ђ	без правописни грешки или при
	допуснати 1 - 3 правописни грешки	5 точки;
ђ	при допуснати 4 - 6 правописни грешки	4 точки;
ђ	при допуснати 7 - 9 правописни грешки	3 точки;
ђ	при допуснати 10 - 12 правописни грешки	2 точки;
ђ	при допуснати 13 - 15 правописни грешки	1 точка;
ђ	при допуснати над 15 правописни грешки	0 точки.
	Обем на продуцирания текст. Зададен
	обем - 170 - 200 думи.
	При недостатъчен обем се отнемат точки:
ђ	при по-малко от 150 думи	1 точка;
ђ	при по-малко от 125 думи	2 точки;
ђ	при по-малко от 100 думи	3 точки;
ђ	при по-малко от 75 думи	4 точки.

Максималният брой точки от държавния зрелостен изпит по руски език е сто.

Окончателната оценка се изчислява по формулата:

6 x общ брой точки, получени от зрелостника
------------------------------------------	.
100 (максимален брой точки)

Приложение № 32

Учебно-изпитна програма за държавен зрелостен изпит по френски език (първи чужд език)

I. Вид на изпита

Изпитът е писмен и анонимен.

II - III. Учебно съдържание и оценявани компетентности

В учебното съдържание са включени акценти върху ключови моменти от учебните програми за гимназиалния етап. Гаранция за успешно полагане на зрелостния изпит е пълното изпълнение на учебните програми за IХ, Х, ХI и ХII клас профилирана подготовка.

Учебното съдържание, което е обект на оценяване на зрелостния изпит по френски като първи чужд език, е в съответствие с очакваните резултати в четирите ядра на Учебните програми по френски като първи чужд език за IХ, Х, ХI и ХII клас профилирана подготовка.

В резултат на усвоените умения за устно разбиране (разбиране при слушане) от кандидата на зрелостен изпит по френски като първи чужд език се очаква да:

• разбира основната информация в изказвания с нормална скорост на говорене и на стандартен език в различни комуникативни ситуации на ежедневието; в дебати, дискусии, интервюта по електронните медии, във филми и спектакли;

• открива основните етапи в аргументацията; проследява аргументационната линия на изказванията;

• определя проблеми и разграничава темите в прослушан текст;

• разграничава участниците, техните позиции, чувства и намерения чрез тона и езиковите средства на изказванията;

• определя социокултурния характер на изказванията; разпознава характеристиките на книжовния, стандартния и разговорния стил;

• извлича подробна информация в рамките на изучаваните теми;

• сравнява сведения от различни източници; подбира, групира и систематизира информация според поставена задача;

• разграничава гледни точки по дадена тема;

• долавя имплицитна информация.

В резултат на усвоените умения за писмено разбиране (разбиране при четене) от кандидата на зрелостен изпит по френски като първи чужд език се очаква да:

• разбира основната информация в публицистични текстове (текстове от вестници и списания), художествени и научнопопулярни произведения, официални писма;

• разпознава основните литературни и публицистични жанрове и текстови разновидности въз основа на формалните и съдържателните им характеристики;

• определя темите и проследява съдържателната линия в хронологически и логически аспект; проследява сюжетната линия, разграничава етапи в текста;

• определя тона на текста, разграничава позициите и отношението на участниците и автора;

• анализира в подробности текст, за да извлече основната идея; извлича проблеми, становища и аргументи;

• подбира необходимата конкретна информация в зависимост от задачата;

• открива, свързва и прегрупира елементи на съдържанието или изказа по определена задача съобразно методите на анализ, специфични за различните текстови разновидности и жанрове;

• прави изводи и обобщения, като се основава на наблюденията си върху текста и интерпретира смисъла на текста;

• свързва и систематизира сведения за събития, явления, личности;

• синтезира информация, сведения, коментари и ги подрежда в логически ред;

• извлича и сравнява конкретна информация от два и повече източника;

• намира и свързва еднородни елементи, сходни по смисъл изрази;

• открива причинно-следствени връзки;

• разпознава основни литературни похвати;

• разпознава характеристиките на книжовния, стандартния и разговорен стил.

В резултат на усвоените умения за писмено изразяване (писане) от кандидата на зрелостен изпит по френски като първи чужд език се очаква да:

• пише по модел, съобразно характеристиките на конкретна текстова разновидност;

• преформулира, сбива, разширява или продължава текст;

• съставя правилно официални писма до институции и лица в съответствие с възприетите френски норми;

• пише отговор-разсъждение, в който изразява и аргументира лично мнение, позовава се на факти, авторитети, други източници;

• пише коментар, в който разглежда характеристиките и спецификата на кратък литературен текст или откъс;

• подбира и синтезира материали от различни източници;

• излага факти - ясно, точно и последователно;

• изразява мнение, отношение към проблем;

• привежда доводи;

• прави изводи и обосновава предложения;

• преформулира и резюмира информация;

• добре структурира своя текст и умее да акцентира върху логическите връзки между отделните му части;

• съобразява езиковите средства с нормите за писмено общуване на френски език и с комуникативната ситуация;

• пише с отговарящи на основните чуждоезикови норми графично оформление, правопис и пунктуация.

В резултат на усвоените умения за устно изразяване (говорене) от кандидата на зрелостен изпит по френски език се очаква да:

• участва в свободен разговор или дискусия;

• участва в предвидени и непредвидени комуникативни ситуации, преминава от една тема на друга при събеседване;

• задава въпроси;

• отговаря на въпроси, разказва, описва, обяснява;

• отговаря адекватно, придържа се към темата;

• излага конкретна информация ясно, логически свързано;

• обсъжда и привежда аргументи, предлага решения;

• изказва отношение към възникналите проблеми в разговора, обяснява намеренията си, отстоява позициите си;

• излага и аргументира становището си, като проявява толерантност към събеседниците си;

• отговаря на въпроси, свързани с неговата личност, образование, проекти, в рамките на събеседване;

• след предварителна подготовка (запознаване с текст и други автентични материали) прави кратко свързано изказване по зададен проблем или тема;

• анализира, коментира, обобщава, оценява информация от различни източници;

• предава със свои думи факти и събития, използвайки разнообразни изразни средства;

• преформулира и резюмира информация;

• анализира и интерпретира литературен текст съобразно специфичните за жанра и текстовата разновидност методи;

• съпоставя текстове от един и същ жанр и извежда заключения;

• използва подходящи за комуникативната ситуация езикови средства;

• произношението и интонацията му отговарят на чуждоезиковите норми;

• умее да прилага компенсаторни стратегии, като търси помощ от събеседника си, когато му липсват езикови средства, за да изрази комуникативното си намерение.

Текстовете за писмено и устно разбиране могат да бъдат по една от следните теми, предвидени за разглеждане в програмите по френски като първи чужд език на гимназиите с профилирана подготовка:

- Характер, темперамент, личност. Лично щастие, мечти, идеали;

- Качество на живота. Здравословен начин на живот;

- Дом, семейство, бит, ежедневие; семейството във франкофонските държави;

- Ценности и убеждения; религия; национална идентичност, национални, общоевропейски, общочовешки ценности; поколения; проблеми в човешките взаимоотношения; толерантност, унификация, отчуждение, насилие;

- Дом, жилище, услуги, обзавеждане. Селище, транспорт. Хранене;

- Свободно време, хоби, спорт, туризъм, пътуване, четене, занимания с изкуствата;

- Традиции, обичаи, празници;

- Географски и исторически области във франкофонското пространство. Обществен и културен живот във Франция и франкофонските страни. Традиции, културни паметници, стереотипи;

- Екологични проблеми. Човекът и природата;

- Образование, училище и обучение. Отношения между учители и ученици. Европейски измерения на образованието. Образователни системи във франкофонския свят. Ролята на чуждите езици;

- Труд, професия, занаяти;

- Нови информационни и комуникационни технологии. Научен прогрес;

- Изкуство, френска литература, сцена, екран.

Кандидатът трябва да владее в писмена форма следните речеви актове, включени в програмите по френски като първи чужд език за гимназиите с профилирана подготовка:

• твърди, потвърждава;

• заключава;

• изразява намерение;

• задава въпроси, търси информация;

• отговаря на въпроси;

• защитава мнение;

• опровергава твърдение, като се аргументира;

• прави предположение, изказва хипотеза;

• изразява несигурност, колебание;

• дава оценка, изразява отношение, чувство;

• изразява съчувствие, изказва съболезнования;

• дава съвет, препоръка.

От кандидата се очаква да е овладял следните граматически категории:

• Глаголни форми

• Темпорални отношения

• Съгласуване на времената в изявително, подчинително и условно наклонение

• Конструкции за изразяване на вида на глагола

• Модалност и модални глаголи

• Езикови средства за изразяване на:

- реални, вероятни и нереални действия (например si, а condition que, а moins que)

- предположения, хипотези (например si, en cas de..., soit que ... soit que...)

• Езикови средства за изразяване на логически връзки (причина, следствие, отстъпление, противопоставяне и др.) в рамките на параграфа и текста

• Свързване елементите на сложното изречение: съчинителни и подчинителни съюзи

• Предаване на чужда реч (discours direct et indirect)

• Членни форми, род и число на имената

• Местоимения

• Пунктуация

Кандидатът трябва да умее да преформулира и изразява една и съща идея с различни езикови средства, като преминава от една граматическа категория към друга.

IV - V. Формат, времетраене и изисквания за оценяване

№	Компонент	Времетраене	Брой
	на изпита		точки

1.	Тест за проверка на
	правописа	30 мин.	10
2.	Тест за устно разбиране
	(разбиране при слушане)	40 мин.	20
3.	Текст(ове) за разбиране
	(разбиране при четене) с
	текстови въпроси	40 мин.	15
4.	Тест за проверка на гра-
	матическите и лексикал-
	ните знания	40 мин.	15
5.	Писмен - отговор-разсъж-
	дение на въпрос, тема-
	тично свързан с текста	90 мин.	30
	ОБЩО	240 мин.	90

1. Тест за проверка на правописа

30 мин.

10 т.

Откриване и поправяне на съзнателно допуснати правописни грешки (сгрешени, пропуснати или излишни букви; погрешни окончания) в свързан текст или задача за множествен избор от няколко варианта, един от които е верен.

Тестът включва 10 пункта върху текст от 10 - 15 реда.

Всяка неоткрита или непоправена грешка или грешен отговор в множествения избор води до отнемането на 1 т.

2. Тест за устно разбиране (разбиране при слушане)

40 мин.

20 т.

Изпитният материал е записан на касета - автентичен аудиоматериал с продължителност около 3 мин. (2 мин. 30 сек. - 3 мин. 30 сек.).

Говорещите лица се изразяват на стандартен език, с ясна дикция. Избягват се записи, в които има околен шум.

В указанията са предвидени средно три слушания, разпределени във времето според типа задача и трудността на материала. Предвидено е и точно време за отговор на всеки въпрос. Всички указания са записани на български език върху касетата.

Точките се разпределят между отделните задачи.

3. Текст(ове) за разбиране с тестови въпроси

40 мин.

15 т.

Предлага се един текст или няколко текста, но с обща дължина до 50 реда. Тестът включва от 3 до 5 въпроса (за множествен избор, за отговор с да/не, за отворен отговор), част от които задължително проверяват разбиране на имплицитно съдържаща се в текста информация. Последният въпрос предполага по-обстоятелствен отговор.

При всеки от въпросите за отворен отговор се заделят и (относително по-малък брой) точки за писмено изразяване.

4. Тест за проверка на граматическите и лексикалните знания

40 мин.

15 т.

Тестът включва:

- от 3 до 5 граматически задачи (за трансформиране, множествен избор на форма);

- от 3 до 5 лексикални задачи (за трансформиране, перифразиране, търсене на синоними, антоними, производни, лексикални полета).

Точките се разпределят между отделните задачи.

5. Писмен отговор-разсъждение

90 мин.

30 т.

Дават се два въпроса по избор: единият е тематично свързан с текста или текстовете за разбиране (по т. 3), а вторият - с автор/автори и произведение/произведения от включените в учебните програми по френски като първи чужд език за ХI и XII клас с профилирана подготовка.

Отговорът-разсъждение трябва да е с обем от 200 до 250 думи.

Двадесет и осем от тридесетте точки за оценяване на писменото изразяване се разпределят в следните 10 критерия:

№	Критерий	3 т.	2 т.	1 т.	0 т.
1.	Адекватност на
	отговора, съответствие
	на поставения въпрос
2.	Ясно изразени тези	критерият е изпълнен
3.	Привеждане на	в целия текст
	доводи и подходящи		критерият е
	примери в подкрепа на		изпълнен в около 2/3	критерият е изпълнен	критерият не е
	тезите		от текста	в около 1/3 от текста	изпълнен
4.	Логическа свързаност
	на параграфите, точни
	езикови връзки между
	тях
5.	Богатство на	разнообразна лексика	сравнително	сравнително бедна	бедна лексика.
	използваната лексика	включваща не само	разнообразна	лексика, включваща	включваща само
		общоупотребими думи	лексика, включваща	предимно	общоупотребими думи
		и изрази	малък брой	общоупотребими думи	и изрази
			общоупотребими	и изрази
			думи и изрази
6.	Точност на	при една до	при четири до	при седем до девет	при десет и повече
	(Лексикалните единици	трилексикални		допуснати лексикални	лексикални неточности
	са използвани уместно	неточности		неточности
	според контекста,
	регистъра и нормата във
	френския език.)
7.	Разнообразие на	разнообразна	сравнително	сравнително	еднотипна структура
	използваните	структура на	разнообразна	еднотипна структура	на изречението, без
	синтактични структури	изречението,	структура на	на изречението,	подчинени изречения
		включваща различни	изречението,	включваща по-скоро	и с бедна структура на
		типове подчинени	включваща по-скоро	малък брой подчинени	простото изречение
		изречения и части на	голям брой	изречения и части на
		простото изречение	подчинени	простото изречение
			изречения и части
			на простото
			изречение
8.	Спазване на	при едно до две	при три до четири	при пет до шест	при седем и повече
	граматическите	допуснати нарушения	допуснати	допуснати нарушения	допуснати нарушения
	(морфологични,	на граматическата	нарушения на	на граматическата	на граматическата
	синтактични) норми	норма	граматическата	норма	норма
			норма
9.	Спазване на нормите	при до три допуснати	при четири до шест	при седем до десет	при повече от десет
	за правопис и	отклонения от нормата	допуснати	допуснати отклонения	допуснати отклонения
	пунктуация		отклонения от	от нормата	от нормата
				нормата

10. Прегледност и графично оформяне на параграфите

(1 т. или 0 т.)

Останалите 2 т. се дават по преценка на оценителя само като бонус за оригинални тези, умела аргументация, сполучливи изразни средства (2 т. бонус, 1 т. бонус или 0 т. бонус).

Санкции при неспазване на изискването за обем:

- отнемане от 25% до 50% от получения брой точки според другите критерии за всяка конкретна писмена работа.

Крайната оценка се изчислява, като полученият общ брой точки от всички елементи се умножи по 6 и се раздели на максималния възможен брой точки (130):

Брой точки x 6
------------	.
90

Приложение № 33

Учебно-изпитна програма за държавен зрелостен изпит по френски език (втори чужд език)

I. Вид на изпита

Изпитът е писмен и анонимен.

II. - III. Учебно съдържание и оценявани компетентности

В учебното съдържание са включени акценти върху ключови моменти от учебните програми за гимназиалния етап. Гаранция за успешно полагане на зрелостния изпит е пълното изпълнение на учебните програми за IХ, Х, ХI и ХII клас профилирана подготовка.

Учебното съдържание, което е обект на оценяване на зрелостния изпит по френски като втори чужд език, е в съответствие с очакваните резултати в четирите ядра на Учебните програми по френски като втори чужд език за IХ, Х, ХI и ХII клас с профилирана подготовка.

В резултат на усвоените умения за устно разбиране (разбиране при слушане) от кандидата на зрелостен изпит по френски като втори чужд език се очаква да:

• Разбира основната информация в изказвания с нормална скорост на говорене и на стандартен език в различни комуникативни ситуации на ежедневието; в дебати, дискусии, интервюта по електронните медии, във филми и спектакли;

• Определя проблеми и разграничава темите в прослушан текст;

• Разграничава участниците, техните позиции, чувства и намерения чрез тона и езиковите средства на изказванията;

• Извлича в подробности информация в рамките на изучаваните теми;

• Разграничава гледни точки по дадена тема.

В резултат на усвоените умения за писмено разбиране (разбиране при четене) от кандидата на зрелостен изпит по френски като втори чужд език се очаква да:

• Разбира основната информация в публицистични текстове (текстове от вестници и списания), художествени и научнопопулярни произведения, официални писма;

• Определя темите и проследява съдържателната линия в хронологически и логически аспект; проследява сюжетната линия, разграничава етапи в текста;

• Определя тона на текста, разграничава позициите и отношението на участниците и автора;

• Извлича проблеми, становища и аргументи;

• Подбира необходимата конкретна информация в зависимост от задачата;

• Свързва и систематизира информация и я подрежда в логически ред;

• Намира и свързва еднородни елементи, сходни по смисъл изрази;

• Открива причинно-следствени връзки.

В резултат на усвоените умения за писмено изразяване (писане) от кандидата на зрелостен изпит по френски като втори чужд език се очаква да:

• Пише по модел съобразно характеристиките на конкретна текстова разновидност;

• Съставя правилно официални писма до институции и лица в съответствие с възприетите френски норми;

• Излага факти - ясно, точно и последователно;

• Изразява мнение, отношение към проблем;

• Привежда доводи;

• Прави изводи и обосновава предложения;

• Съобразява езиковите средства с нормите за писмено общуване на френски език и с комуникативната ситуация;

• Пише с отговарящи на основните чуждоезикови норми графично оформление, правопис и пунктуация.

В резултат на усвоените умения за устно изразяване (говорене) от кандидата на зрелостен изпит по френски език се очаква да:

• Участва в ежедневни комуникативни ситуации;

• Задава въпроси;

• Отговаря на въпроси: разказва, описва, обяснява;

• Отговаря адекватно, придържа се към темата;

• Отговаря на въпроси, свързани с неговата личност в рамките на събеседване;

• Предава със свои думи факти и събития;

• Използва подходящи за комуникативната ситуацията езикови средства;

• Произношението и интонацията му отговарят в основни линии на чуждоезиковите норми;

• Умее да прилага компенсаторни стратегии, като търси помощ от събеседника си.

Текстовете за писмено и устно разбиране могат да бъдат по една от следните теми, предвидени за разглеждане в програмите по френски като втори чужд език на гимназиите с профилирана подготовка:

- Бит, ежедневие; отношения в семейството. Проблеми на младите хора.

- Дом, жилище, обзавеждане. Хранене. Облекло и мода.

- Услуги, пазаруване. Медицинско обслужване.

- Свободно време, хоби, спорт, туризъм, пътуване, четене, занимания с изкуствата.

- Обучение и избор на професия.

- Религия; национална идентичност; европейска интеграция.

- Традиции, обичаи, празници.

- Екологични проблеми. Научен прогрес.

Кандидатът трябва да владее в писмена форма следните речеви актове, включени в програмите по френски като втори чужд език за гимназиите с профилирана подготовка:

• твърди, потвърждава;

• заключава;

• доказва;

• изразява намерение;

• задава въпроси, търси информация в конкретна житейска ситуация;

• прави предложение;

• описва факти и събития;

• дава оценка, изразява отношение, чувство.

От кандидата се очаква да е овладял следните граматически категории:

• Глаголни форми

• Темпорални отношения

• Съгласуване на времената в изявително наклонение

• Модални глаголи

• Изразяване на нереални действия

• Свързване елементите на сложното изречение: съчинителни и подчинителни съюзи

• Предаване на чужда реч (discours direct et indirect)

• Членни форми, род и число на имената

• Местоимения.

IV. - V. Формат, времетраене и изисквания за оценяване

Зрелостният изпит по френски като втори чужд език се състои от 4 компонента, които носят максимален брой 60 точки.

№	Компоненти	Времетраене	Точки
	на изпита

1.	Текст(ове) за разбиране
	с тестови въпроси	40 мин.	15 т.
2.	Тест за проверка на гра-
	матическите знания	40 мин.	15 т.
3.	Комуникативен тест	40 мин.	10 т.
4.	Задача за писмено
	изразяване	60 мин.	20 т.
	Общо	180 мин.	60 т.

1. Текст(ове) за разбиране с тестови въпроси

40 мин.

15 т.

Предлага се един текст или няколко текста, но с обща дължина не повече от 50 реда.

Тестът включва от 3 до 5 въпроса (за множествен избор, за отговор с да/не, за търсене на информация в текста, въпрос за отворен отговор).

Точките се разпределят между съответните въпроси.

2. Тест за проверка на граматическите знания

40 мин.

15 т.

От 3 до 5 граматически задачи, свързани с части от текста по т. 1.

Точките се разпределят между съответните въпроси.

3. Комуникативен тест

40 мин.

10 т.

Попълване на липсващи елементи в микродиалог (евентуално чрез множествен избор) или подреждане на разместени реплики в предложен в писмена форма разговор.

Точките се разпределят между съответните липсващи елементи или броя на разместените реплики.

4. Задача за писмено изразяване

60 мин.

20 т.

Създаване на писмен текст по въведена ситуация - 180 - 200 думи.

Критерии за оценяване:

1. Адекватност на съдържанието, съответствие със зададената ситуация

1.1. Придържане към темата	0-4 т.
1.2. Свързаност на изложението	0-4 т.
2. Коректност на използвания език
2.1. Богатство и точност на използва-
ната лексика	0-4 т.
2.2. Спазване на граматическите
(морфологични и синтактични) норми
на френския език	0-4 т.
3. Графично оформление според нормите
за френския език	0-4 т.

4. Спазване на изискването за обем (150 до 200 думи)

Санкции при неспазване на изискването за обем:

- отнемане от 25 % до 50 % от получения брой точки според другите критерии за всяка конкретна писмена работа.

Крайната оценка се изчислява, като полученият общ брой точки от всички елементи се умножи по 6 и се раздели на максималния възможен брой точки (60):

Брой точки x 6
------------	.
60

Приложение № 34

Учебно-изпитна програма за държавен зрелостен изпит по математика

I. Вид и времетраене на изпита

Изпитът е писмен, анонимен, с продължителност 5 (пет) астрономически часа (300 минути).

II. - III. Учебно съдържание и оценявани умения

Алгебра и анализ

1. Числа: реални числа.

С това съдържание се проверява умението за действия и сравняване на реални числа, представени с различен запис.

2. Дробно-рационални изрази, уравнения и неравенства: тъждествени преобразувания на изрази, дробно-рационални уравнения и неравенства.

С това съдържание се проверява умението за намиране на допустими стойности на променливи и параметри, преобразуване на изрази, решаване на дробни уравнения и неравенства, уравнения и неравенства, съдържащи модули, параметрични уравнения и неравенства с един параметър, доказване на тъждества.

3. Квадратна функция: свойства и графика на квадратната функция, квадратни уравнения и неравенства, уравнения и неравенства, свеждащи се до квадратни, системи уравнения от втора степен.

С това съдържание се проверяват уменията за решаване на посочените видове уравнения, неравенства и системи, уменията за приложение на формулите на Виет, теоремите за разположение на корените на квадратен тричлен, уменията за решаване на модулни уравнения и неравенства, уменията за решаване на параметрични уравнения с един параметър.

4. Степен: тъждествени преобразувания на изрази, съдържащи степени с реален степенен показател, ирационални уравнения и неравенства.

С това съдържание се проверява умението да се преобразуват изрази, съдържащи степени, умението за определяне на допустими стойности и чужди корени, за решаване на ирационални уравнения с не повече от три радикала (до 4-ти корен) и ирационални неравенства.

5. Показателна функция: свойства и графика на показателна функция, показателни уравнения и неравенства.

С това съдържание се проверява умението да се прилагат свойствата и графиката на показателна функция, умението да се преобразуват изрази, да се решават показателни уравнения и неравенства (с не повече от един параметър).

6. Логаритмична функция: свойства и графика на логаритмична функция, логаритмични изрази, логаритмични уравнения и неравенства.

С това учебно съдържание се проверява умението да се преобразуват изрази с логаритми, определянето на допустими стойности, прилагането на свойствата и графиката на функцията, умението да се решават логаритмични уравнения и неравенства (с не повече от един параметър).

7. Тригонометрични функции: преобразуване на изрази, съдържащи тригонометрични функции, свойства и графики на тригонометрични функции, тригонометрични уравнения и основни тригонометрични неравенства.

С това съдържание се проверява умението да се прилагат свойствата и графиките на основните тригонометрични функции, да се доказват тригонометрични тъждества, да се решават тригонометрични уравнения (с не повече от един параметър), да се решават основни тригонометрични неравенства.

8. Числови редици: граница на числова редица, свойства, аритметична прогресия, геометрична прогресия, безкрайно намаляваща геометрична прогресия, лихва.

С това съдържание се проверява умението да се намират граници на числови редици с теоремите за граници, да се решават задачи, свързани с прогресии.

9. Граница и производна на функция: граница на функция, непрекъснатост и диференцируемост, екстремуми, изпъкналост и вдлъбнатост на функция, инфлексна точка, уравнение на допирателна.

С това съдържание се проверява умението да се изследват полиномна функция (с не по-висока от четвърта степен) или дробно-линейна функция, умението да се моделира с функции при решаване на екстремални задачи.

Задачите, свързани с учебното съдържание по алгебра и анализ, са четири.

Комбинаторика, вероятности и статистика

1. Съединения без повторения: пермутации, вариации, комбинации.

С това съдържание се проверява умението за определяне вида на съединението, определяне броя на възможностите по различни начини, умение да се използват формулите за съединения без повторения.

2. Вероятност: случайни събития, класическа вероятност.

С това съдържание се проверява умението да се намира класическа вероятност.

3. Статистика: извадки, статистически ред, статистически средни, средноквадратично отклонение и дисперсия, нормална крива.

С това съдържание се проверява умението да се обработват и анализират данни, да се избира средната стойност (мода, медиана, средноаритметично), характеризираща най-добре дадена статистическа съвкупност, да се изчислява средноквадратичното отклонение и дисперсия, да се прилага кривата на нормалното разпределение.

Задачата, свързана с учебното съдържание по комбинаторика, вероятности и статистика, е една.

Геометрия

1. Геометрични преобразувания на равнината: еднаквости в равнината, хомотетия.

С това съдържание се проверява умението за откриване на необходимото изображение и прилагане на свойствата му при решаване на задачи за намиране елементи на фигури и задачи за доказателство.

2. Правоъгълен триъгълник: метрични и тригонометрични зависимости за елементи на правоъгълен триъгълник, лице.

С това съдържание се проверява умението за намиране на елементи на правоъгълен и равнобедрен триъгълник, умението да се използват и доказват метрични и тригонометрични зависимости за елементи на такива триъгълници, умението за намиране на лице.

3. Произволен триъгълник: подобни триъгълници, метрични и тригонометрични зависимости за произволен триъгълник, лице.

С това съдържание се проверява умението да се откриват подобни триъгълници и да се прилагат свойствата им, умението за намиране на елементи и лице на произволен триъгълник, умението за използване и доказване на зависимости между елементи на триъгълник чрез свойства на ъглополовящи, теорема на Талес, синусова теорема и косинусова теорема, умението за параметризиране с ъгъл или линеен елемент, забележителни точки в триъгълник (медицентър, ортоцентър, център на вписаната и център на описаната окръжност).

4. Четириъгълник: успоредник, трапец, изпъкнал четириъгълник, лице.

С това съдържание се проверява умението да се намират елементи и лица на тези фигури чрез метрични и тригонометрични зависимости, умението да се доказват зависимости.

5. Окръжност: ъгли в окръжност, метрични зависимости в окръжност, вписан и описан многоъгълник в окръжност.

С това съдържание се проверява умението да се намират и сравняват ъгли, свързани с окръжност, умението да се прилагат метричните зависимости в окръжност.

6. Многостени: взаимни положения на точки, прави и равнини в пространството, ъгъл между две прави, ъгъл между права и равнина, двустенен ъгъл, призма, пирамида, пресечена пирамида, сечение на многостен с равнина, обем и лице на повърхнина на изучените многостени.

С това съдържание се проверява умението да се обосновават положения на точки, прави и равнини в пространството, да се определя и обосновава ъгъл между две прави, ъгъл между права и равнина, двустенен ъгъл, да се определя и обосновава видът на сечения на многостен с равнина, умението да се намират елементи на многостени, лица на повърхнини и обеми.

7. Ротационни тела: конус, пресечен конус, цилиндър, сфера, кълбо.

С това съдържание се проверява умението да се намират елементи на ротационни тела, лица на повърхнини и обеми на ротационни тела, умението да се прилагат необходими и достатъчни условия за вписване и описване на сфера във и около многостен.

Задачите, свързани с учебното съдържание по геометрия, са три.

IV. Формат на изпита

Темата съдържа 8 задачи, които са разделени в три групи по трудност. Първата група съдържа задачи, които се решават с пряко приложение на изучените теореми, свойства или стандартни алгоритми. Втората група задачи се решават на базата на използване на аналитико-синтетични разсъждения. Задачите от третата група са задачи с повишена трудност. Броят на задачите в съответните групи е: първа група - 3 задачи, втора група - 3 задачи, и трета група - 2 задачи.

V. Изисквания за оценяване

Решението на всяка от задачите се оценява с по 10 точки , като критерият за разпределянето на точките за всяка задача се дава от Централната изпитна комисия в зависимост от темата. Максималният брой точки е 80.

Оценка Отличен (6,00) се получава при набиране на поне 68 точки. Изпитът се счита за издържан при получени не по-малко от 17 точки (25 % от минималния брой точки за отличен). Оценката по шестобалната система в зависимост от получените точки се получава по формулата:

	k
Оц = 2 +	--,	където 17 I k I 68.
	17

Пособия и помагала, които са разрешени за използване по време на изпита

По време на изпита ученикът може да използва математически справочници, одобрени от МОН, които съдържат определения, правила, теореми и формули, съответстващи на учебните програми по математика. Ученикът може да използва чертожни инструменти, черен молив, синьо пишеща химикалка и калкулатор, който има само действията събиране, изваждане, умножение, деление, квадратен корен и процент.

Приложение № 35

Учебно-изпитна програма за държавен зрелостен изпит по информатика

I. Вид и времетраене на изпита

Националният зрелостен изпит по информатика е анонимен. Той е съставен от две части - теоретична, под формата на тест, и практическа.

Продължителността на изпита е 4 часа. Изпитваните могат да използват компютър веднага щом приключат работата по теоретичната част и бъде запечатан листът с отговори.

II. Учебно съдържание

Държавният зрелостен изпит по информатика се базира на следното учебно съдържание:

Формални математически модели

1. Думи над крайна азбука. Лексикографска наредба. Операции с думи - намиране на начало и край на дума, конкатенация на думи.

2. Позиционни бройни системи. Преминаване от една бройна система в друга. Аритметика в двоична бройна система.

3. Съждения и съждителни формули. Конюнкция, дизюнкция и отрицание. Преобразувания на съждителни формули.

Компютърни системи

4. Компютърна архитектура на фон Нойман - основни принципи.

5. Оперативна памет, представяне на числови стойности и текст.

6. Централен процесор, команди, адресиране.

Операционни системи

7. Операционна система с команден интерфейс DOS - файлова система.

8. Операционна система с команден интерфейс DOS - команден интерпретатор, основни команди.

Алгоритми и структури данни

9. Списък, стек, опашка - статични или динамични реализации.

10. Граф, дърво, двоично дърво - реализации.

11. Алгоритъм на Евклид за намиране на НОД.

12. Сортиране на масив от числа (поне един алгоритъм със сложност n2 и поне един алгоритъм със сложност n.logn), сливане на сортирани масиви.

13. Двоично търсене в сортиран масив. Дърво на двоично търсене.

14. Обхождане на граф в ширина и в дълбочина. Построяване на покриващо дърво.

15. Пораждане на пермутации, комбинации и вариации.

16. Алгоритми - основни характеристики.

Програмиране

17. Език за програмиране (Pascal или C/C++) - представяне на данните, изрази, оператор за присвояване, масиви, записи/структури, низове/масиви от тип char, завършващи с '\0'.

18. Език за програмиране - разклоняване на програмата, цикли.

19. Език за програмиране - подпрограми, предаване на параметри. Рекурсия.

20. Текстови файлове. Създаване, записване, четене.

III. Оценявани знания, умения и отношения

• Ниво на познание на представянето (кодирането) на информацията във вид на данни, двоичната позиционна бройна система и мерките за количествена оценка на данни.

• Познаване на основните компоненти на съвременния компютър и предназначението им.

• Умения за работа с клавиатура, мишка и устройства за работа със сменяеми носители на данни.

• Разграничаване на функциите на компютъра (хардуера) от тези на компютърните програми (софтуера).

• Познаване на основните функции на операционните системи.

• Ниво на използване на средствата на операционна система с команден интерфейс (DOS) за организация и управление на файлова система.

• Умения за вярна интерпретация и адекватна реакция на съобщенията на ОС.

• Познаване на основните характеристики на алгоритмите.

• Умения за разграничаване на елементарните стъпки на алгоритъм, моментите на вземане на решения и повторяемите (цикличните) последователности от стъпки.

• Умения за прилагане на средства за формална спецификация при описанието на алгоритми.

• Умения за изграждане на циклични алгоритмични конструкции.

• Познаване на основните линейни и нелинейни абстрактни типове данни и представянето им в структури от данни.

• Свободно използване на елементи на език за програмиране.

• Познаване и прилагане на алгоритми за сортиране и търсене в линейни и нелинейни структури.

• Умения за превеждане на език за програмиране на специфициран формално алгоритъм.

• Умения за създаване и използване на рекурсивни функции и процедури.

• Познаване на основните свойства на релации над крайни множества - еквивалентност, наредба, граф, дърво.

• Умения за работа с конкретна среда за програмиране - въвеждане настройване и изпълняване на програми; адекватна реакция на съобщенията на средата.

• Умения за използване на език за програмиране за съставяне на програми, реализиращи алгоритми за обработка на данни.

• Познаване на основните етапи при решаването на задачи с компютър.

IV. Формат на изпита

Изпитът е съставен от две части. Първата е теоретична под формата на тест, а втората част е практическа.

Теоретичната част се състои само от въпроси и задачи с избираем отговор. Предлагат се по четири варианта за отговор (А, Б, В, Г), от които само един е верен. Въпросите и задачите, свързани с език за програмиране, са разработени в два варианта - на С/С++ и Pascal. Практическата част се провежда с използване на компютър и се състои в написване на две програми (на С/С++ или Pascal) под операционната система DOS, решаващи две отделни задачи.

Първата задача за програмиране ще изисква: въвеждане на числови или текстови данни от клавиатурата, съхраняването им в подходяща структура, несложна обработка на данните, която изисква преминаване (итеративно, рекурсивно) през елементите на структурата и извеждане на решението, намерено в резултат на обработката, на екран.

При решаването на втората задача непременно ще се използва някой от изучаваните абстрактни типове данни (списък, опашка, стек и т.н.) и на някои от изучаваните алгоритми или алгоритмични техники (сортиране, търсене и т.н.).

И при двете задачи входът и изходът се осъществяват от стандартните устройства за вход и изход.

Като резултат от изпита ученикът представя две идентични по съдържание дискети, съдържащи файлове съгласно условията на задачите.

V. Изисквания за оценяване

Окончателната оценка от зрелостния изпит се формира по следния начин: 50 % от оценката се вземат от теоретичната част и 50 % - от практическата част на изпита.

Всеки правилен отговор на въпрос в теоретичната част се оценява с 1 точка. Броят на въпросите е 22. За оценка Среден (3,00) на теоретичната част са необходими 5 точки, а за оценка Отличен (6) - 20 или повече точки. Оценката се пресмята по формулата 2+0,20.К1, ако K1 < 20, или Отличен (6), ако K1 і 20 (К1 е броят на получените точки).

За оценка Среден (3,00) на практическата част са необходими 5 точки, а за оценка Отличен (6) - 20 точки. Оценката се пресмята по формулата 2+0,20.К2, където К2 е общият брой на получените от двете задачи точки.

Всяка от двете задачи се тества с по 5 тестови примера, всеки от които носи по 2 точки.

Организация на изпита

1. Националният зрелостен изпит по информатика се провежда в изпитни центрове (ИЦ). Компютрите в ИЦ трябва да са предварително подготвени, като на твърдите дискове (почистени от вируси) е инсталиран само софтуерът, необходим за изпитите по информатика и информационни технологии. Мрежата, ако такава има, трябва да бъде изключена за изпита по информатика.

2. На всеки ученик се предоставят по две празни и форматирани дискети с подпечатани от ИО етикети и по два подпечатани карирани листа за чернова.

За практическата част на всеки изпитван се предоставя избрана от него среда за програмиране - Free Pascal, Borland Pascal 7.0, RHIDE (за DJGPP или Pascal) или Borland C/C++ 3.1.

3. Анонимността на изпита се осигурява чрез следната процедура: на ученика се предоставят малък, среден и голям плик. В малкия плик се поставя лист с името на ученика, училището, класа и града и пликът се запечатва. Листът с отговорите на теста се поставя в средния плик и той се запечатва в присъствието на квестора. Запечатаните малък и среден плик, заедно с двете дискети се поставят в големия плик, който се запечатва и се предава на квестора.

Комисията по засекретяване поставя един и същ фиктивен номер на трите плика, листа с отговори и двете дискети.

4. За осигуряване на независимостта на изпита от неизправности на компютърната техника се прилага следната процедура: ако по време на работа възникне повреда в хардуера или софтуера, квесторът записва момента на възникване на събитието в протокола, след което се възстановява работоспособността на компютъра или се осигурява ново работно място. Моментът на възстановяване на работното място също се отбелязва в протокола и се удължава времето за работа на ученика със загубеното време. Ученикът носи отговорност за периодичното съхраняване на дискета на изходния текст на програмите.

Приложение № 36

Учебно-изпитна програма за държавен зрелостен изпит по информационни технологии

I. Вид на изпита

Държавният зрелостен изпит по информационни технологии (ИТ) се състои от две части - теоретична и практическа.

Теоретичният изпит е анонимен и включва решаването на тестови задачи. Изпитният материал за теоретичния изпит е единен за всички ученици.

Практическият изпит не е анонимен и включва решаването на практическа задача и задание. При недостатъчно работни места за учениците той се провежда на няколко сесии, като изпитният материал е различен за отделните изпитни сесии.

Теоретичният изпит е 1 астрономически час. Практическият изпит е 3 астрономически часа. По време на практическия изпит ученикът може да ползва индивидуална почивка от 15 минути за всеки астрономически час.

II. Учебно съдържание

• Информационни технологии - същност и приложения.

• Компютърни системи. Компоненти и характеристики.

• Компютърни програми (софтуер) - същност и основни групи. Примери.

• Периферни устройства - инсталиране и конфигуриране.

• Здравни норми при работа с персонален компютър.

• Правни и етични аспекти при работа с информационни технологии.

• Средства на ИТ за пренос на данни. Основни единици за измерване на информация.

• Операционна система с графичен потребителски интерфейс. Понятия, обекти, организация и настройки. Файлова система.

• Интегриране на дейности при създаване на комбиниран компютърен документ. Импортиране. Експортиране. Планиране, изпълнение и представяне на проект.

• Компютърни вируси. Класификация. Типични симптоми за наличие на вируси. Антивирусни програми. Профилактика.

• Компресиране и декомпресиране на данни. Архивиращи програми. Саморазархивиращи се и инсталационни архиви.

• Компютърна обработка на текстове. Понятия. Програми за обработка на текст - възможности, предназначение и изисквания към хардуера. Файлови формати при компютърната текстообработка.

• Дейности при изграждане на текстов документ - въвеждане, редактиране, форматиране, съхраняване, отваряне, отпечатване.

• Основни характеристики на листа при компютърната текстообработка - формати, ориентация, наборно поле, отстъпи, колонцифри.

• Основни характеристики на текста при компютърната текстообработка на ниво символ и абзац. Създаване на изброими списъци, водеща главна буква на абзац.

• Вградени и потребителски стилове в компютърната текстообработка - същност, приложения и дефиниране.

• Вмъкване на обекти в текстов документ - символи, специални знаци, графични изображения, художествен надпис, текстови карета, формули, рамки, организационни диаграми, звук, видео, номер на страница, дата, час, шаблонни полета, разделители на текста.

• Създаване на таблица в текстообработваща система. Попълване и редактиране на данни, извършване на автоматични изчисления, форматиране на ниво клетка, ред, колона, таблица.

• Вмъкване и вграждане на обекти в текстов документ, създадени с други приложения.

• Коментари, бележки под линия, индекси, съдържание в текстов документ.

• Циркулярни писма - същност, предназначение, обекти и създаване.

• Компютърна графика. Видове. Графични редактори. Графични формати за файлове при съхраняване на графично изображение. Конвертиране на графични формати.

• Създаване и обработване на графично изображение. Инструменти за чертане, рисуване и редактиране на изображение.

• Електронни таблици. Предназначение, структура и дейности в електронната таблица. Програми за управление на електронни таблици.

• Данни в електронната таблица - типове и формати. Въвеждане, редактиране и форматиране. Автоматично попълване на данни. Сортиране, търсене, замяна и средства за защита на данни.

• Формули в електронната таблица. Вградени функции (математически, логически, дата и време и подбор). Приоритет на действията във формулите. Относително и абсолютно адресиране.

• Диаграми. Видове диаграми и предназначението им.

• Работа с данни от няколко листа и няколко електронни таблици.

• Вмъкване на обекти в електронна таблица - графични изображения, художествен надпис, организационни диаграми, разделител за страница.

• Вмъкване и вграждане на обекти, създадени с други приложения, в електронна таблица.

• База от данни. Системи за управление на бази от данни. Логическа и физическа организация. Модели на данни. Релации. Обекти на базите от данни. Типове данни.

• Основни стъпки при работа с база от данни.

• Попълване на данни в база от данни - в табличен вид и чрез формуляри. Импортиране.

• Генериране на запитвания и създаване на отчети. Формули. Експортиране на данни.

• Средства за защита на данните в база от данни.

• Представяне на информация чрез средства на информационните технологии. Компютърна презентация. Авторски системи. Презентационни системи.

• Презентационни материали - видове и дизайн. Основни елементи - текст, линии, форми, текстури, цветове.

• Структура на компютърна презентация. Слайд - структура и дизайн.

• Вмъкване на обекти в слайд - символи, специални знаци, графични изображения, художествен надпис, текстови карета, формули, организационни диаграми, звук, видео, номер на страница, дата, час.

• Вмъкване и вграждане на обекти, създадени с други приложения, в компютърна презентация.

• Анимационни ефекти на слайд и ефекти на преход между слайдове при компютърна презентация.

• Импортиране и експортиране на компютърна презентация и части от нея.

• Мултимедия. Технология за създаване на мултимедийни приложения. Софтуерни средства за създаване на мултимедийни продукти.

• Компютърни мрежи. Потребители и достъп до ресурси. Видове локални мрежи. Глобални компютърни мрежи.

• Интернет - същност, технически и технологически аспекти. Хиперлинк технология. Основни услуги и протоколи. Видове достъп до интернет. Адреси в интернет.

• Електронна комуникация. Електронна поща. Разговори в реално време.

• World Wide Web - същност и функциониране. Браузери.

• Web страница - същност, предназначение и елементи. Технологии за създаване.

• Проектиране, дизайн, разработване и тестване на web страница. Основни HTML тагове.

III. Оценявани знания, умения и отношения

Целта на зрелостния изпит е да се оценят общите компетенции на зрелостниците в областта на ИТ. Като основна цел на тестовите задачи е да се провери степента на усвоените знания, владеенето на понятийния апарат по дисциплината и способността да се прави адекватен подбор на средства на ИТ за решаване на даден проблем.

При практическата задача се оценява до каква степен се използва ефективно конкретно програмно средство.

При заданието се оценява възможността да се създава компютърен продукт чрез комбинативното използване на различни програмни средства, като се обръща внимание на адекватния подбор на отделните програмни средства, с които се създава всеки един от елементите както по отношение на ефективност, така и по отношение на ефикасност, прецизността в изработката на всеки един отделен информационен елемент и композиционната схема, в която те са представени.

IV. Формат на изпита

Теоретичният изпит съдържа тестови задачи с изборен или свободен отговор. Тук под тестови задачи с изборен отговор разбираме въпроси с определен брой фиксирани отговори, като само един от предложените е верен. Броят на предложените отговори трябва да бъде еднакъв за всички въпроси, като не трябва да бъде по-малък от три. Това изискване не важи за въпроси, които представляват твърдение, чиято истинност е необходимо да бъде потвърдена или отхвърлена. Тестовите задачи със свободен отговор представляват въпроси, чиито отговори ученикът е длъжен сам да формулира. Поставеният въпрос трябва да бъде дефиниран така, че неговият отговор да бъде в рамките на три-четири изречения. Броят на тестовите задачи се определя, като се спазват следните изисквания за необходимо време при решаване на една тестова задача: с изборен отговор не по-малко от 1 - 2 минути; със свободен отговор - 3 - 4 минути, като продължителността може и да бъде по-голяма в зависимост от условието на тестовата задача.

Практическата задача изисква извършване на последователност от действия, като се работи с инструментариума на едно и също приложение. Пример за такива задачи са: създаване на конкретно изображение в графичен редактор; въвеждане, редактиране и форматиране на даден текст в текстообработваща система; въвеждане и извършване на операции с данни, в това число и тяхно графично представяне в електронна таблица и т.н. В условието на задачата могат да са изброени основните стъпки, които трябва да бъдат извършвани.

При работата върху заданието се изисква създаването на компютърен продукт за решаване на проблем. Проблемът трябва да бъде дефиниран така, че да позволява неговото решаване да бъде извършено със средствата на изучаваните програмни средства и да изисква като резултат представянето на краен продукт. В неговото условие не трябва да фигурират в явен вид какви програмни средства са подходящи за използване, както и последователността на тяхното прилагане. Това ще позволи да се направи оценка на стратегията, която е предприел изпитваният в решаването на проблема. Не е задължително в условието на поставения проблем да бъде дефиниран видът на крайния продукт. Така например, ако проблемът, поставен за разрешаване, е свързан с извършването на анализ, крайният продукт може да бъде компютърна презентация, текстов документ или web страница. По този начин може да бъде направена и оценка на подбора на средство за представяне на информация.

V. Изисквания за оценяване

Тестовите въпроси, практическата задача и заданието се оценяват с точки. Общият брой на точките (К) е число, кратно на 8. В зависимост от него се определя тежест (Т) на всяка точка. Тя се получава, като се раздели числото 4 на общия брой точки, т.е. по формулата Т=4:К.

Съотношението на броя точки между теоретичния изпит (ТИ), практическата задача (ПЗ), заданието (З) е ТИ : ПЗ : З е 3:1:4.

Оценката от изпита се получава след сумиране на получените точки (С) на ученика по формулата: 2 + С x Т. Окончателната оценка се закръглява с точност до 0,25.

Проверката на резултатите от практическия изпит се извършва от оценители. При проверка на практическата задача и заданието оценителят попълва формуляр за точките, поставени от него за всяка една от стъпките, които се оценяват. Формулярите за попълване и критериите за оценяване се определят от националната комисия за оценяване по информационни технологии.

Организация на изпита

Зрелостният изпит по ИТ се състои от две части - теоретична и практическа. Провеждането на всяка една от тези части е разделено във времето от другата, като двете части трябва да бъдат проведени в рамките на един ден. За провеждане на зрелостния изпит по информационни технологии се организират изпитни центрове (ИЦ). Началният час на теоретичния изпит за всички ИЦ в страната е един, а за практическия се решава от Регионалната комисия за подготовка и провеждане на държавните зрелостни изпити по информационни технологии.

Всеки един ИЦ се състои от учебни зали за провеждане на теоретичната част и компютърни зали с минимум 7 работни места, свързани в локална мрежа, в които ще се провежда практическата част. За всяка компютърна зала се осигурява едно резервно работно място, което се използва при необходимост. Върху локалния диск на всяко едно работно място се създава директория, която се обявява на учениците за работна в началото на практическия изпит.

По време на практическия изпит учениците нямат право да ползват мрежовите ресурси. При установен опит за нарушение на това изискване работата на ученика се анулира.

За нуждите на учителя-консултант се осигурява едно работно място със:

• записващо CD устройство, което се използва след приключване на изпитния ден за съхранение на изпитните работи;

• два празни компактдиска (CD-ROM);

• връзка към локалната мрежа.

В състава на техническата комисия влиза поне едно техническо лице, което се грижи за изправността на техниката и нормалното функциониране на компютърните системи.

Регионалната комисия за подготовка и провеждане на държавните зрелостни изпити по информационни технологии осигурява подходящи условия, отговарящи на техническите изисквания, за нормалното провеждане на изпита, като определя местоположението на ИЦ за региона.

По време на практическия изпит ученикът работи на локалния твърд диск. Той запазва файловете си в директория, чието име е неговото ЕГН. Тази директория се създава от самия ученик като поддиректория на преди това създадената, от учителя-консултант, и обявена работна директория.

В изпитния център за всеки ученик се осигурява по една работна дискета. Тя се използва от ученика за междинно съхраняване на данни.

След като приключи работата си по задачите от практическата част, ученикът предава работната дискета за съхранение и уведомява квестора за необходимостта от прехвърляне на неговата директория с файлове върху локалния диск на работното място на учителя-консултант. Това действие учителят-консултант извършва в присъствието на ученика, след което изтрива от локалния диск, на който е работил изпитваният, съдържанието на работната директория.

След приключване на изпитния ден учителят-консултант изготвя идентични копия на ученическите директории върху двата компактдиска. Заедно с работите на учениците върху компактдисковете се записват и текстови файлове, съдържащи списък на учениците с техните имена и ЕГН, които се изготвят от Регионалната комисия за подготовка и провеждане на държавните зрелостни изпити по информационни технологии.

Единият компактдиск и предадените от учениците работни дискети се запечатват и предават за съхранение в РИО като резервно копие. Вторият компактдиск се предава на оценителите за проверка на работите заедно с разпечатка на списъка с имената на учениците и ЕГН.

Приложение № 37

Учебно-изпитна програма за държавен зрелостен изпит по философия

I. Вид и времетраене на изпита

Изпитът е писмен, анонимен, по времетраене - петчасов, и се полага на изпитен свитък в училище или специално посочено място.

По време на изпита не се ползват никакви помагала и помощ от други лица под каквато и да е форма.

II. Учебно съдържание

Конкретното съдържание на изпитните задачи се извлича от тематичните и идейни ядра на предметите от цикъла "Философия" - задължителна и профилирана подготовка. Тези тематични и идейни ядра са обобщени в основни теми, на които се основава изпитът.

За задължителната подготовка тези основни теми са:

1. Човешкото съществуване

2. Философията - самопознание, критическо мислене и изследване

3. Свят и човечество

4. Познание и творчество

5. Общество, държава, власт, право

6. Наука и научни методи

7. Култура и цивилизация

8. История и политика

9. Морал и ценности

10. Гражданска култура и гражданско поведение

11. Общуване и личностни образци

12. Аз и философията

За профилираната подготовка тези теми са:

1. Решаване на конфликти

2. Истина и смисъл

3. Свобода и отговорност

4. Смисъл на историята и философия на живота

III. Оценявани компетентности

Учебно-изпитната програма следва целта на обучението по предметите от цикъл "Философия" - да ориентира ученика в отношенията му към себе си, към другите и към света, да съдейства за неговото самоопределяне като автономна личност и свободен гражданин. Осъществяването на тази цел насърчава свободното мислене, формира умения за самостоятелно решаване на теоретически и практически проблеми с типови и творчески методи, мотивира изучаване на европейската културна и гражданска традиция в нейните исторически образци.

Учебно-изпитната програма се основава на учебното съдържание според Държавните образователни изисквания. Програмата систематизира Държавните образователни изисквания за учебно съдържание за цикъла "Философия" както от задължителната подготовка, така и от профилираната подготовка. В нея са зададени равнища на обща езикова, мисловна и изразна култура, които трябва да владее ученикът, за да покрие изискванията за завършване на средна образователна степен.

В учебно-изпитната програма равностойно в качествен смисъл са представени отделните учебни съдържания на предметите от цикъл "Философия". Конкретните задачи дават възможност на учениците да демонстрират нива на възпроизвеждане на изучавания материал, логическа култура, способности да разбират и оценяват теоретични и жизнени ситуации, умения да осмислят и създават философски текст.

Учебно-изпитната програма се съсредоточава в задачи по теми от учебния материал, които засягат не само уменията на учениците да прилагат знанията, овладени в средния курс в предметния цикъл по философия, но и да изразяват гражданска култура.

Тестовите задачи и есето дават възможност на учениците да демонстрират:

n знания, разбиране и приложение на изучавания материал;

n логическа култура и умения за аргументиране;

n способности да разбират и оценяват теоретични и жизнени ситуации;

n умения да осмислят и създават философски текст.

IV. Формат на изпита

Изпитният свитък се състои от следните части:

n Индивидуализираща - включва име, презиме, фамилия на завършващия, дата и месторождение, училище, място, дата и час, в който е започнал изпитът. Тази част се попълва собственоръчно от зрелостника и при предаване на изпитния свитък се засекретява от член на изпитната комисия.

n Изпитни материали:

Първа - решаване на двадесет и пет (25) тестови задачи.

Двадесет (20) от тях са въпроси от цялото учебно съдържание, регистриращи умения за възпроизвеждане на знания, цялостно владеене на материала, способности за адекватно прилагане на знания и осмисляне на междупредметни връзки, основни аналитични умения и обща култура. Всеки въпрос е адаптиран към конкретен стандарт или основно понятие от учебното съдържание за цикъла "Философия". Тези въпроси са с един възможен отговор от посочените четири; те са точково равностойни и се оценяват по шаблон.

Пет (5) задачи засягат способността за осмисляне и дефиниране на понятия, преформулиране на проблем, ориентиране в основополагащ за гражданското поведение текст, тълкуване на текст или ситуация при зададени условия и пр. Те се основават както на усвоените понятия, компетенции и умения според Държавните образователни изисквания по предметите от цикъла "Философия" - задължителна и профилирана подготовка, така и на връзки с учебно съдържание по други предмети от задължителната подготовка. Тази част измерва способността за приложение на знанията, преминаването от едно в друго учебно съдържание, първоначални умения за работа с понятия, анализ на текст и извличане на смисли, обосноваване на тези и антитези.

Втора - създаване на философско есе върху избран фрагмент от три зададени, съдържащ едно идейно ядро или минимум две от основните понятия според Държавните образователни изисквания и учебните програми. С тази част се измерват знанията, компетенциите и уменията на зрелостниците; способността им да си служат с основни философски понятия, идеи, принципи и теории в тяхното богатство и смислово многообразие като познавателни средства, осигуряващи синтез на знания и умения; способността им да осмислят своя жизнен опит с философски средства; умението им да създават и аргументират собствени идеи, свързани с общочовешките ценности, хуманизма и гражданското самосъзнание; нивото на общата писмена, интерпретативна и стилистична култура.

n Информативна - отбелязват се особености по протичането на изпита, ако има такива, и задължително час на предаване на работата от член на изпитната комисия.

n Обосноваваща - след всяка от двете части на изпитния свитък двамата оценители мотивират писмено оценката и отбелязват получените точки в специални графи.

V. Изисквания за оценяване

Изпитният свитък се оценява независимо от двама оценители.

Крайната оценка е средноаритметична от оценките на двамата оценители и се определя с точност до третия десетичен знак.

Оценката се формира според общия брой точки, като преходът от точкова в шестобална система се извършва по скала.

Скалата за оценяване има за цел да диференцира оценката с точност до 0,25:

От 22 до 27 точки: оценка среден (3,00)

От 28 до 33 точки: оценка среден (3,25)

От 34 до 39 точки: оценка добър (3,50)

От 40 до 45 точки: оценка добър (3,75)

От 46 до 51 точки: оценка добър (4,00)

От 52 до 57 точки: оценка добър (4,25)

От 58 до 63 точки: оценка много добър (4,50)

От 64 до 69 точки: оценка много добър (4,75)

От 70 до 75 точки: оценка много добър (5,00)

От 76 до 81 точки: оценка много добър (5,25)

От 82 до 87 точки: оценка отличен (5,50)

От 88 до 93 точки: оценка отличен (5,75)

От 94 до 100 точки: оценка отличен (6,00)

Изпитът е издържан, ако зрелостникът е постигнал минималния брой точки - от двадесет и две (22) - от двете части.

Оценката на националната комисия е окончателна и се вписва в дипломата за завършено средно образование.

За първа част

Основни критерии за оценяване на първата част са степента, в която зрелостникът демонстрира умения да:

• разпознава и посочва верните отговори на тестовите задачи;

• дефинира и сравнява понятия;

• характеризира и обосновава идея/идеи;

• открива противоречия и аргументира тези и антитези;

• трансформира определено твърдение (научно, историческо, житейско и др.) при зададени условия;

• тълкува текст, като извлича, сравнява или променя смисли.

Отговорите на първите двадесет (20) тестови задачи се оценяват по шаблон - 1 точка за верен отговор.

Последните пет задачи предполагат вариативни отговори, насочени към проверка на способността за прилагане на философски умения, както в предметите от цикъл "Философия" - задължителна и профилирана подготовка, така и от други предмети от общообразователния курс. Отговорите се оценяват в диапазон от 0 до 6 точки.

Оценяването на петте задачи се основава на следните критерии:

• За първата задача - въпрос за дефиниране на две философски понятия в смислова връзка:

- за неправилно дефиниране и на двете понятия - нула (0) точки;

- за дефиниране на едно понятие и просто посочване на другото - една (1) точка;

- за частично дефиниране и на двете понятия, без да е изведена смислова връзка - две (2) точки;

- за обстойно дефиниране на едно понятие и частично определяне на друго, без да е изведена смислова връзка между тях - до четири (4) точки;

- за обстойно дефиниране на едно и частично определяне на друго с посочена смислова връзка между тях - пет (5) точки;

- за обстойно дефиниране и на двете понятия с изведена смислова връзка - шест (6) точки.

• За втората задача - въпрос за откриване и промяна на философски смисъл в нефилософски текст (научен, исторически, художествен и др.) чрез посочени понятия или условия:

- за неправилно тълкуване на текста или за подмяна на понятията/условията - нула (0) точки;

- за тълкуване на текста в несвързана форма и елементарна замяна на тезата - една (1) точка;

- за непоследователно тълкуване на текста в стила на съответната предметна област (физика, биология, история, изкуство и т.н.) и промяна на смисъла, без да се използва категориалният апарат на философията - две (2) точки;

- за непоследователно тълкуване, включващо философски понятия, близки до смисъла на текста - три (3) точки;

- за последователно научно (в съответната предметна област) и философско тълкуване и частична промяна на смисъла на текста - четири (4) точки;

- за последователно научно-философско тълкуване, промяна на смисъла и преход към други равнища на знание в съответната предметна област - пет (5) точки;

- за цялостна промяна на смисъла на текста с формулирани философски тези и аргументирани научни и светогледни следствия - шест (6) точки.

• За третата задача - въпрос за характеристика на идея (определяне на общ смисъл) от посочени понятия в няколко смислени изречения (не повече от 5):

- за погрешно определяне на приведените понятия и подмяна на задачата - нула (0) точки;

- за просто редополагане на понятията в изречение - една (1) точка;

- за определяне на идеята чрез едно понятие - две (2) точки;

- за ограничено разкриване на идеята с част от понятията (две-три) - три (3) точки;

- за формулиране на идеята чрез недостатъчно задълбочено определяне на понятията - четири (4) точки;

- за свързано включване на понятията в определяне на идеята - пет (5) точки;

- за цялостно разгръщане на идеята чрез последователно включване на посочените понятия - шест (6) точки.

• За четвъртата задача - въпрос за откриване и дефиниране на противоречие и обосноваване на теза и антитеза в зададен текст:

- за неоткриване на противоречието и необосноваване на теза и антитеза - нула (0) точки;

- за откриване на противоречието, без да са формулирани теза и антитеза - една (1) точка;

- за откриване и дефиниране на противоречието и тълкуване на тезата/антитезата чрез просто обръщане на понятията - две (2) точки;

- за дефиниране на противоречието и разработване единствено на тезата или антитезата - три (3) точки;

- за дефиниране на противоречието и непълно обосноваване на тезата/антитезата - четири (4) точки;

- за дефиниране на противоречието и обосноваване на тезата и антитезата чрез предметно свързано с тях понятие или прецедент (научен, исторически, практически и т.н.) - пет (5) точки;

- за дефиниране на противоречието и цялостно обосноваване на тезата и антитезата и посочване на обща идея за съществуването на противоречието - шест ( 6 ) точки.

• За петата задача - въпрос за тълкуване на текст в три зададени смисъла от психологически, логически, етически, правен, общофилософски контекст:

- за неразбиране на заданието (неизвеждане на смисъл в посочените контексти) - нула (0) точки;

- за частично тълкуване на текста и посочване на смисъл в един контекст - една (1) точка;

- за частично тълкуване на текста и посочване на смисъл в два контекста - две (2) точки;

- за цялостно тълкуване на текста и извеждане на смисъл поне в един контекст - три (3) точки;

- за тълкуване на текста чрез цялостно извеждане на смисъл в един контекст и частично в другите два - четири (4) точки;

- за пълно и цялостно тълкуване на текста и извеждане на смисъл в два контекста - пет (5) точки;

- за пълно и цялостно тълкуване на текста и последователно извеждане на смисъл в посочените три контекста - шест (6) точки.

За втора част

Оценяването на философското есе по теми и проблеми, зададени от избран фрагмент, се основава на критерии (вж. Учебни програми, част III, София, 2000, с. 102 и сл.), основаващи се на следните показатели:

• нивото на разпознаване, разбиране и интерпретиране на темата/проблема, изказан чрез фрагмента;

• степента, в която основните понятия във фрагмента са изведени, дефинирани и развити;

• нивото на употреба и владеене на философския инструментариум, с които се изказват и формулират разсъждения и позиции по зададената тема/проблем чрез фрагмента;

• равнището на употреба и владеене на философска аргументация (психологическа, логическа, етическа, правна, общофилософска), в която се разграничават предпоставки и заключения, анализ и синтез;

• степента на изразено оригинално и обосновано лично отношение;

• езикова и стилистична култура.

Основните критерии за оценката на философското есе са равнището на осмисляне и философизиране на темата/проблема, зададен чрез фрагмента, както и изразеното оригинално и обосновано лично отношение на "аз"-а към себе си, към другите и към света.

Оценяването на философското есе е поместено в диапазон от 10 до 50 точки и се извършва по следната скала:

• не разпознава темата/проблема, зададен чрез фрагмента; не извежда ключови термини и понятия от фрагмента; не използва философски инструментариум; отсъстват собствени разсъждения; наличие на груби езикови грешки и неграмотност - от нула (0) до десет (10) точки;

• частично разпознава темата/проблема, не си служи с философски изразни средства; предлага общи и повърхностни разсъждения върху понятие от фрагмента, без теза, лично отношение и аргументация; забелязват се незначителни пропуски в стила и езика - от десет (10) до двадесет (20) точки;

• разпознава темата/проблема; предлага общи разсъждения върху казаното във фрагмента, като използва философски изразни средства; проявява лично, но недостатъчно аргументирано отношение към темата/проблема; демонстрира правилен граматичен и стилистичен изказ - от двадесет (20) до тридесет (30) точки;

• разпознава темата/проблема и предлага разсъждения, в които с философски изразни средства интерпретира употребените във фрагмента понятия и идеи; формулира ясна и обоснована теза с възможни изводи от нея; демонстрира правилен граматичен и добър стилистичен изказ - от тридесет (30) до четиридесет (40) точки;

• интерпретира и осмисля темата/проблема; демонстрира висока общофилософска понятийна и аналитична култура; служи си с ключови понятия; извежда основен смисъл на фрагмента и го разглежда в светогледна традиция; формулира ясна, оригинална и обоснована теза, като проследява възможните изводи от нея; проявява предметно овладяна и отработена езикова техника - от 40 до 50 точки.

Приложение № 38

Учебно-изпитна програма за държавен зрелостен изпит по история и цивилизация

I. Вид и времетраене на изпита

Изпитът е писмен, анонимен, с продължителност 4 (четири) астрономически часа.

II. - III. Учебно съдържание и оценявани компетентности

Държавният зрелостен изпит по история и цивилизация обхваща съдържанието по история на България по учебните програми за ХI клас за задължителна и профилирана подготовка и отделни теми от съвременната световна история по учебната програма за Х клас (Приложение 38 А).1

До 2004/2005 учебна година, когато ще е постигнат пълен цикъл на въвеждането на учебниците, съответстващи на новите учебни програми, зрелостният изпит ще се осъществява само върху съдържанието на учебните програми по История и цивилизация за ХI клас.

Целта на изпита е да установи степента, в която кандидатите са постигнали държавните образователни изисквания за:

• Знания за българската история от Античността до наши дни и за съвременната световна история.

• Умения да представят, анализират и интерпретират различни исторически източници (писмени исторически текстове, карти, схеми, статистически данни).

В тематично отношение подборът на изпитните задачи е ориентиран към различни аспекти на историческото съдържание (общество, политика, стопанство, изкуство, всекидневие и манталитет).

Държавните зрелостни изпити по История и цивилизация ще позволят да се оцени историческата компетентност на кандидатите и да се прояви гражданската им образованост.

Характеристика на компонентите на изпита

ПЪРВИ КОМПОНЕНТ

Първият компонент включва проверка на знания върху конкретни исторически събития, на умения на кандидатите да боравят самостоятелно с исторически факти и историческа хронология, които се отнасят до различни аспекти на политическия, стопанския, културния и всекидневния живот.

Задачите в тази част са 6 и изискват кандидатите да:

• попълват и да съставят хронологии за определени епохи, периоди и събития;

• установяват синхрон между отделни събития, личности и идеи в българската и световната история;

• разпознават определени събития или периоди по исторически карти.

ВТОРИ КОМПОНЕНТ

Вторият компонент обхваща проверка на знанията за съдържание на понятия и уменията за тяхното приложение в конкретно зададени ситуации.

1 Вж. Учебни програми по история и цивилизация за Х - ХI клас

Задачите в тази част са също 6 и изискват кандидатите да:

• дават определение на отделни основни исторически понятия;

• посочват примери, с които илюстрират съдържанието на дадено историческо понятие;

• използват исторически понятия в зададена конкретна ситуация;

• коментират исторически понятия, включени в писмен източник.

Първите два компонента включват задачи, които обхващат учебно съдържание от българската и от съвременната световна история.

Задачите от първи и втори компонент могат да съдържат различен брой елементи, като общият им брой за всеки един от компонентите е 30.

ТРЕТИ КОМПОНЕНТ

Третият компонент предвижда проверка на уменията на кандидатите да съставят самостоятелен текст по избор на един от следните варианти:

• по зададен исторически въпрос;

• по исторически източник (или комбинация от източници).

При работа с тези източници кандидатите проявяват умението си да:

• формулират твърдения;

• организират и структурират изложението си;

• привеждат аргументи в подкрепа на формулираните твърдения, като се основават на познаването, разбирането и осмислянето на изучаваните исторически явления.

Текстовете трябва да разкриват историческите компетенции и общата езикова култура на кандидатите.

Двата варианта се придружават от въпроси, които подпомагат структурирането на изложението.

Обемът на съставените от кандидатите текстове по този компонент не бива да надхвърля:

• 4 страници за първия вариант;

• 3 страници за втория вариант.

Първи вариант - отговор на исторически въпрос

Формулировката на въпроса съответства на изискванията на учебните програми и е съобразена с наличието на достатъчна по обем историческа информация в учебниците за ХI клас. Тя не повтаря заглавията на урочните единици и не допуска буквалното възпроизвеждане на основни текстове от тях.

Въпросът може да се отнася до процеси, личности, идеи.

Съставеният текст показва умението на кандидата да анализира и прави заключения, като подбира и организира исторически факти в съответствие със зададения въпрос.

В структурно отношение отговорът на историческия въпрос включва:

• изясняване на ключовите понятия в заглавието;

• изложение на твърдения и тяхното аргументиране с факти;

• изводи, основани на направения анализ.

Втори вариант - съставяне на текст по отделен исторически източник (или комбинация от източници)

Кандидатът може да избира между анализа на два вида исторически източници: текст или изображение (или комбинация от текст и изображение).

Източниците могат да бъдат подбрани измежду включените в утвърдените от МОН учебници или да бъдат сходни на тях по вид и съдържание (текст, схема, карта, карикатура, таблица, диаграма, графика, статистически данни и др.).

Подбират се източници, които съдържат достатъчно информация, позволяваща да бъде направен анализ.

Коментарът на източника не допуска неговото преразказване или излизане извън съдържанието му.

При работа с тези източници кандидатите проявяват умението си да:

• представят източника;

• извлекат коректно информация от него;

• направят коментар съобразно със зададената тема, като отговорят на всички поставени въпроси.

IV. Формат на изпита

Състои се от три компонента, които не са обвързани тематично помежду си. Съдържанието на задачите във всеки един компонент може да се отнася до различни исторически епохи и периоди.

Съществените различия между тях се изразяват във включването на такива задачи, които оценяват различни равнища на постижения и различни умения, заложени в държавните образователни изисквания.

V. Изисквания за оценяване

1. Крайната оценка на изпитните материали се формира от общия бал, получен за трите компонента.

2. Максималният брой точки, който гарантира отлична оценка, е 100.

3. Броят на точките, който може да се получи за първи и втори компонент по отделно, е 30.

4. Минималният брой точки за успешно положен изпит е 28, задължително получени с решаването на задачи от първи и втори компонент. При набирането на този бал не се допуска минималният брой точки за единия от компонентите да е по-нисък от 12.

5. Всяко подусловие от задачите, включени в първи и втори компонент, се оценява с 1 точка.

6. Пълният отговор на трети компонент се оценява с 40 точки.

7. Минималният брой точки за този компонент е 15.

8. При разлика в крайните оценки на двамата проверители, по-голяма от 0,50, изпитната работа се предава за окончателно оценяване от арбитър.

• Критериите за оценка на трети компонент се изработват според конкретно зададения вариант.

• Скала за оценяване

28 - 30 точки:	оценка среден	(3)
от 31 до 36 точки:	оценка среден	(3,25)
от 37 до 44 точки:	оценка добър	(3,50)
от 45 до 50 точки:	оценка добър	(3,75)
от 51 до 56 точки:	оценка добър	(4)
от 57 до 61 точки:	оценка добър	(4,25)
от 62 до 67 точки:	оценка много добър	(4,50)
от 68 до 73 точки:	оценка много добър	(4,75)
от 74 до 78 точки:	оценка много добър	(5)
от 79 до 84 точки:	оценка много добър	(5,25)
от 85 до 90 точки:	оценка отличен	(5,50)
от 91 до 95 точки:	оценка отличен	(5,75)
от 96 до 100 точки:	оценка отличен	(6)

Приложение № 38А

Тематични области от съвременна световна история в съответствие с учебната програма за Х клас

1. Версайска система.

2. Политически системи в Европа между двете световни войни.

3. Международни отношения през 30 - 50-те г. на ХХ в.

4. Процесите на евроинтеграция.

От учебното съдържание на посочените теми се съставят задачи за първите два компонента на изпита.

Приложение № 39

Учебно-изпитна програма за държавен зрелостен изпит по география и икономика

I. Вид и времетраене на изпита

Изпитът е писмен, анонимен, с продължителност 4 (четири) астрономически часа.

II. - III. Учебно съдържание и оценявани компетентности

Учебно-изпитната програма за държавен зрелостен изпит по география и икономика обхваща съдържанието по социално-икономическа география на света и география на България. Тя е в съответствие с утвърдените от МОН учебни програми за IX - XII клас за задължителна и профилирана подготовка.

Целта на зрелостния изпит е да провери и оцени степента на географските знания и умения на зрелостниците в съответствие с Държавните образователни изисквания.

• Знания за география на света и България;

• Знания и умения за ориентиране и интерпретиране на природни и икономически явления, процеси и проблеми в съвременния свят;

• Знания и умения за интерпретиране на географска информация от различни източници (географски текст, географски карти, картодиаграми, картосхеми, статистически материали и др.).

Съгласно поставените цели на обучението по география и икономика за задължителна подготовка на проверка подлежат следните Държавни образователни изисквания:

• знания за основните закономерности за развитие на природата на Земята, на природните региони и на България;

• знания за разкриване на взаимовръзките между природата, обществото и стопанството на глобално, регионално и национално ниво;

• степента на развитие на познавателните способности като наблюдение, описание, логическо и пространствено мислене и др.;

• умения за самостоятелна работа като съставяне и оформяне на географски текст, на графични приложения на базата на разнообразна географска фактология и информация;

• придобитите познавателни способности за работа с различни географски документи, карти, статистически материали и др.;

• умения за пространствен анализ на природни и социално-икономически явления и процеси;

• степента на ориентираност относно съвременните политически, икономически и културни събития и процеси на глобално, регионално и национално ниво;

• знания за демографски, екологични, икономически и др. глобални проблеми;

• умение за прилагане на географското познание в стопанския, политическия и културния живот на човека.

Съгласно поставените цели на обучението по география и икономика за профилирана подготовка на проверка подлежат следните Държавни образователни изисквания:

• знания за по-сложните проблеми на съвременното географско познание, разкриване на причините, които ги пораждат, и пътищата на научното познание за тяхното решаване;

• умения за самостоятелно познание, разбиране и осмисляне на географските факти, явления и процеси;

• умения за разкриване и обясняване на причинно-следствените връзки между изучаваните явления и процеси, както и проблемите, произтичащи от тях;

• умения за анализиране на графични и статистически материали;

• умения да проследяват и съпоставят различни географски явления и процеси;

• умения да подбират факти и привеждат аргументи в подкрепа на формулирани твърдения;

• умения за аргументирано и логично излагане на знания в обобщен вид;

• умения за формулиране на изводи, основани на направения анализ;

• умения да използват научен стил на изложение, като проявяват висока езикова култура.

IV. Формат на изпита

В структурен план се състои от три компонента, разпределени, както следва:

• Компонент А

Съдържа писмена разработка на географски теми (или части от тях).

• Компонент Б

Включва тестови задачи със структуриран и отворен отговор.

• Компонент В

Проверява практическите знания и умения на зрелостниците чрез изпълнение на конкретни задачи.

Компонент А - включва учебното съдържание по География на света и География на България в съотношение 50% : 50%. Зрелостниците развиват по избор две от предложените географски теми:

- една от География на света;

- една от География на България.

Kомпонент А участва с най-голям дял във формирането на окончателната оценка на изпита - 45%. Препоръчително е обемът на писмените разработки по двете теми да бъде около 6 (шест) страници - по три на тема, а времетраенето за тяхната разработка да е около два часа.

Компонент Б - представлява тестови задачи със структуриран и отворен (без посочен) отговор. Всяка задача със структуриран отговор съдържа четири отговора, от които само един е верен. Задачите с отворен отговор също изискват само един верен отговор. Съотношението между въпросите от тестовите задачи е в полза на География на България - 60 % : 40 %. Препоръчително е времетраене около един час от изпитното време. Компонентът формира 30 % от окончателната оценка.

Компонент В - проверява практическите знания и умения на зрелостниците. Постига се чрез анализиране и интерпретиране на географска информация. При отговорите се изисква знания за географски обекти и пространствена ориентация върху географска карта. Проверяват се знанията и уменията на зрелостниците при работа с източници на географска информация. Компонентът изисква изпълнението на две практически задачи - по една от учебните програми за География на света и География на България. Оценката от него формира 25 % от окончателната оценка на изпита.

Окончателната оценка от зрелостния изпит се формира от отговорите на задачите от трите компонента А, Б и В, които се оценяват с различна тежест.

V. Изисквания за оценяване

Критерии за оценка. Основен критерий се явява степента на усвоеност на географските знания и умения в съответствие с Държавните образователни изисквания и Учебните програми за IX - XII клас. Получените резултати от оценените знания и умения трябва да съответстват на поставените цели на обучението по география и икономика. Те определят степента на формираната географска култура.

1. Всеки от компонентите носи съответен относителен дял от окончателната оценка.

2. Окончателната оценка от изпита е обща за трите компонента и се формира като отношение 45% : 30 % : 25 %.

Компонент А дава 45 точки (20 точки за разработена тема от География на света и 25 точки - за География на България). Въпросите се оценяват по зададен алгоритъм, включващ определени критерии и носещи съответен брой точки.

Компонент Б формира 30 точки при пълен отговор на тестовите задачи (по една точка за всеки верен).

Компонент В Верният и пълен отговор на задачите дава 25 точки.

3. Максималният брой точки от трите компонента, гарантиращ отлична оценка, е 100 точки.

4. Минималният брой точки, който се равнява на успех среден 3,00, се равнява на 30 точки.

5. Окончателната оценка от зрелостния изпит е комплексна, включва оценките от трите компонента и се формира по следната схема, в която стъпката е 0,25:

№

Брой точки

Оценка

1	до 29 точки	Слаб 2
2	30 - 34 точки	Среден 3,00
3	35 - 39 точки	Среден 3,25
4	40 - 44 точки	Добър 3,50
5	45 - 49 точки	Добър 3,75
6	50 - 54 точки	Добър 4,00
7	55 - 59 точки	Добър 4,25
8	60 - 64 точки	Мн. добър 4,50
9	65 - 69 точки	Мн. добър 4,75
10	70 - 74 точки	Мн. добър 5,00
11	75 - 79 точки	Мн. добър 5,25
12	80 - 84 точки	Отличен 5,50
13	85 - 89 точки	Отличен 5,75
14	90 - 100 точки	Отличен 6,00

Приложение № 40

Учебно-изпитна програма за държавен зрелостен изпит по физика и астрономия

I. Вид и времетраене на изпита

Изпитът е писмен, анонимен, с продължителност 3 (три) астрономически часа.

II. Учебно съдържание

Държавният зрелостен изпит по физика и астрономия се провежда по учебно-изпитна програма, съобразена с ДОИ за учебно съдържание върху задължителната и задължителноизбираема подготовка (приложение № 40 А).

III. Оценявани компетентности

Чрез държавния зрелостен изпит по физика и астрономия се проверяват:

• усвояването на фундаменталните физични явления;

• умението да се прилагат тези знания в познати и непознати ситуации;

• умения за наблюдение и изследване на експериментални данни.

Експерименталните умения не се проверяват директно, а чрез задачи за:

• конструиране на експериментална постановка по схематично зададени или описани елементи;

• разчитане и/или построяване на графики по данни от експериментални резултати;

• установяване на достоверността на физични закономерности по експериментални данни.

Чрез задачите в изпитния материал ще бъдат проверявани и знанията за единиците на физичните величини, техните дробни и кратни, а така също и връзките между единиците на всички споменати в програмата физични величини.

IV. Формат на изпита

Зрелостният изпит включва решаването на 60 тестови задачи с избираем отговор.

Всяка задача съдържа четири възможни отговора, от които само един е верен.

V. Изисквания за оценяване

Всеки верен отговор на въпрос от теста се оценява с 1 (една) точка. За грешен отговор на въпрос или в случай, че не е посочен възможен отговор, точки не се дават.

Максималният бал е 60 точки. Държавният зрелостен изпит по физика и астрономия е положен успешно, ако полученият бал е равен или по-голям от 30 % от максималния възможен.

Оценката от изпита се определя по приложената таблица (приложение № 40 Б), в която е посочено съответствието между постигнатия от зрелостника бал (в проценти от максималния възможен) и оценката.

Учениците имат право да ползват четиризначна математическа таблица (одобрена от МОН), електронен калкулатор и периодична таблица.

Приложение № 40А

Изпитна програма по физика и астрономия - задължителна и задължителноизбираема подготовка

Ядро	Тема	Знания и умения
		(Ученикът трябва да:)
1	2	3
Движе-	• Меха-	описва движението на телата (средна
ние и	ника	скорост, моментна скорост, уско-
енергия		рение);
		прилага законите за скоростта и пътя при
		праволинейни равномерно и равнопроменливо
		движение (свободно падане, движение на
		тяло, хвърлено вертикално нагоре, и дви-
		жение на превозни средства);
		описва взаимодействието на телата чрез
		сили (сила на тежестта, сила на съпротив-
		ление, архимедова сила, сила на натиск);
		формулира трите принципа на механиката;
		прилага принципите на механиката само
		при праволинейно движение на тяло;
		определя външни и вътрешни сили, затво-
		рена и отворена система;
		дефинира импулс на тяло и импулс на
		механична система от две тела;
		прилага закона за запазване на импулса
		на две тела;
		обяснява качествено реактивното движение.
	Енергия	дава определение за величините
		работа и мощност;
		дефинира консервативни и неконсервативни
		сили;
		определя величините кинетична, потенциална
		и пълна механична енергия на тяло;
		формулира закона за изменение на меха-
		ничната енергия на отворена система и
		закона за запазване на механичната
		енергия на затворена система;
		прилага законите за запазване на
		енергията и на импулса при абсолютно
		нееластичен удар и челен абсолютно
		еластичен удар на две тела;
		свързва температурата на телата с хао-
		тичното движение на градивните частици;
		сравнява температурните скали на Целзий
		и Келвин;
		дефинира налягане като макровеличина и
		чрез ударите на молекулите в стените
		на съда;
		прилага законите за изохорен, изобарен,
		изотермен процес за идеален газ;
		разпознава величините работа, вътрешна
		енергия и количество топлина;
		описва на макроскопично ниво процесите
		топлообмен, топене и втвърдяване, кипене
		и втечняване;
		прилага уравнението на топлинния баланс;
		различава начините за изменение на меха-
		ничната и вътрешната енергия;
		формулира първия принцип на термодинами-
		ката;
		прилага първия принцип на термодинамиката
		при изопроцесите с идеален газ;
		описва принципа на действие на топлин-
		ните двигатели и хладилниците;
		дефинира КПД на топлинен двигател;
		посочва причините за топлинното замърся-
		ване на околната среда;
		разпознава графиките на изопроцесите в
		pV-, pT- и VT- диаграма.
Елек-	Електро-	формулира закона на Кулон;
тричес-	статично	разграничава интензитета на елек-
тво и	взаимо-	тростатичното поле от силата, с
магне-	действие	която то действа на точков заряд;
тизъм		разпознава електричното поле по
		свойствата на силовите линии
		пресмята силата, с която си взаимодействат
		два точкови заряда;
		прилага принципа на суперпозицията за
		пресмятане на интензитета на електрич-
		ното поле и електричната сила;
		разпознава приложения на електростатич-
		ното взаимодействие.
	Еднород-	разграничава потенциал, напреже-
	но елек-	ние, потенциална енергия на заряд
	троста-	в електростатично поле и познава
	тично	връзките между тях;
	поле	прилага формулите за потенциал,
		напрежение, потенциална енергия
		на заряд в електростатично поле;
		прилага връзката между напрежение
		и интензитет в еднородно електро-
		статично поле;
		описва движението на заряди в
		еднородно електрично поле.
	Провод-	описва и сравнява явленията елект-
	ници и	ростатична индукция и поляризация
	диелек-	на диелектрик;
	трици в	описва устройството и предназна-
	елек-	чението на кондензатора;
	трично	прилага връзката между напреже-
	поле	нието, заряда и капацитета на кон-
		дензатор;
		пресмята капацитета на плосък кондензатор;
		прилага закономерностите за заряда, напре-
		жението и капацитета при успоредно и после-
		дователно свързани кондензатори;
		разпознава различни приложения на провод-
		ници и диелектрици в електростатично поле
		(електростатична защита, пиезо-, пиро-
		електрици, електрети).
	Постоя-	дефинира електричен ток;
	нен елек-	определя посоката на електричния
	тричен	ток;
	ток	познава характеристиките на източ-
		ник на напрежение в електрическа
		верига;
		използва формулите за:
		• електричен ток;
		• закона на Ом за част от веригата и за
		затворена верига;
		• съпротивление на метален проводник;
		• работата и мощността на електричния ток.
		прилага закона на Ом за част от веригата
		за успоредно, последователно и смесено
		свързани резистори;
		пресмята отделената топлина чрез закона
		на Джаул-Ленц;
		обяснява принципа на действие на електри-
		ческите предпазители;
		определя стойности на тока, напрежението
		и съпротивлението по данни от графиката
		на закона на Ом за част от веригата;
		познава режима на "късо съединение";
		знае предназначението на волтметър,
		амперметър, ватметър и електромер и
		как се включват в електрическа верига
		амперметър и волтметър;
		разпознава елементите (източник
		на ЕДН, консуматор, ключ, ампер-
		метър, волтметър) на електрическа
		верига по схематичните им означения;
		пресмята ток, напрежение и съпротив-
		ление по зададена електрическа схема.
	Електри-	разграничава носителите на електри-
	чен ток	чен ток в метали, полупроводници,
	в различ-	електролити и газове;
	ни среди	познава явленията електролитна
		дисоциация и йонизация и механизмите
		на възникване на токови носители
		в полупроводници;
		разграничава типовете полупро-
		водници според видовете електрич-
		на проводимост;
		назовава свойствата на полупровод-
		ниците и на p-n прехода;
		изброява приложения на свръхпро-
		водимостта в метали, на ток в
		електролити, на полупроводникови
		диоди и на различни видове газови
		разряди;
		разграничава несамостоятелния от
		самостоятелния газов разряд;
		познава графичната зависимост на
		съпротивлението в метали и полу-
		проводници от температурата.
	Магнит-	знае източниците на магнитно поле;
	но взаи-	знае геометричното представяне на
	модей-	магнитното поле и посочва свойст-
	ствие и	вата на магнитните индукционни
	магнит-	линии;
	ни мате-	илюстрира магнитното поле на пос-
	риали	тоянен магнит, праволинеен провод-
		ник и намотка с ток чрез магнитни
		индукционни линии;
		дава определение на величината маг-
		нитна индукция и определя посоката
		й в дадена точка;
		определя посоката на магнитната
		сила, която действа на заряд, и
		пресмята големината на максималната
		сила;
		описва качествено характера на дви-
		жението на заряд в еднородно магнитно
		поле;
		прилага закона на Ампер в случая на
		еднородно магнитно поле;
		групира веществата според техните
		магнитни свойства на парамагнитни,
		диамагнитни и феромагнитни вещества;
		обяснява качествено разликата в свой-
		ствата на парамагнитни, диамагнитни и
		феромагнитни вещества;
		изброява видове феромагнитни вещества
		и посочва техни приложения;
		описва устройството и принципа на
		действие на електромотора.
	Електро-	назовава условията за възникване на
	магнит-	индуцирано напрежение;
	на индук-	познава различните групи опити за
	ция и	получаване на индуциран ток и ин-
	промен-	дуцирано напрежение;
	лив ток	прилага правилото на Ленц за опре-
		деляне посоката на индуцирания ток;
		разграничава характеристиките на
		променлив ток и променливо напрежение;
		определя характеристики от графиките
		на зависимостта на променливия ток
		от времето и на променливото на-
		прежение от времето;
		пресмята мощност на променлив ток
		и коефициент на трансформация;
		използва ефективните стойности на
		променливия ток;
		знае устройството и принципа на
		действие на трансформатора.
Трепте-	Хармо-	разграничава хармонично трептене
ния и	нично	от трептене;
вълни	трептене	познава основните величини и зако-
		номерности, характеризиращи хар-
		моничното трептене;
		разбира причината за затихване на
		трептенията в реалните системи;
		познава явлението механичен резонанс;
		прилага формулите за честота и период
		на математично и пружинно махало;
		обяснява качествено преобразуването
		и запазването на енергията при
		незатихващите хармонични трептения.
	Меха-	познава характеристиките на хармо-
	нични	ничната вълна - период, честота,
	вълни	амплитуда, дължина на вълната
		и скорост на разпространение;
		разграничава надлъжна и напречна
		вълна;
		прилага основните закономерности между
		характеристиките на хармонична вълна;
		описва получаването и разпространение-
		то на звук;
		обяснява качествено отражението и
		интерференцията на механичните вълни;
		сравнява звук, ултразвук, инфразвук
		и сеизмични вълни по техни характе-
		ристики и свойства.
	Електро-	описва основните характеристики на
	магнит-	монохроматична електромагнитна
	ни вълни	вълна (честота, дължина, скорост);
		разграничава видовете вълни в
		спектъра на електромагнитните вълни;
		познава принципа на радиопредаването,
		радиоприемането и телевизията.
Свет-	Разпрос-	характеризира разпространението на
лина	тране-	светлината в различни среди;
	ние, от-	свързва показателя на пречупване със
	ражение	скоростта на разпространение и дъл-
	и пречуп-	жината на вълната;
	ване на	определя граничния ъгъл на пълно
	светли-	вътрешно отражение;
	ната	прилага законите за отражение и
		пречупване на светлината;
		проследява хода на светлинните
		лъчи при отражение и пречупване.
	Вълнови	познава спектъра на видимата
	явления	светлина;
	при свет-	знае, че показателят на пречупване
	лината	зависи от дължината на вълната;
		описва качествено явленията интер-
		ференция, дифракция и дисперсия на
		светлината;
		разграничава дифракция от процеп, пре-
		града и дифракционна решетка;
		прилага зависимостите между дължина
		на вълната, честота, скорост на раз-
		пространение и показател на пречупване.
	Видове	познава спектрите на излъчване на
	лъчения	различни източници на светлина;
	и техни-	разграничава инфрачервените и
	те източ-	ултравиолетовите лъчи по техните
	ници	свойства;
		описва получаването и свойствата
		на рентгеновите лъчи;
		прилага законите на Вин и на Стефан
		за излъчване на абсолютно черно тяло;
		познава приложения на видовете
		лъчения в медицината и технологиите.
	Свет-	знае, че светлината се излъчва и се
	линни	поглъща на кванти;
	кванти и	познава връзката между енергията на
	вълнови	кванта и честота на светлината;
	свойства	обяснява фотоелектричния ефект с
	на части-	квантовата природа на светлината;
	ците	прилага уравнението на Айнщайн за
		фотоефект;
		знае, че микрочастиците имат двойствена
		природа (вълна-частица) и ги характери-
		зира с вълна на Дьо Броил;
		прилага връзките енергия-честота и
		импулс-дължина на вълната за микрочастиците.
От ато-	Атоми и	пoзнава на качествено равнище
ма до	атомни	модела на Бор за водородния атом;
Кос-	преходи	обяснява спектралните линии на
моса		водородния атом с преходи между
		енергетичните нива;
		определя честота и дължина на въл-
		ната на погълнат или излъчен квант;
		описва най-важните условия за гене-
		риране на лазерни лъчения;
		илюстрира с примери приложението
		на лазерното лъчение в технологиите и
		медицината.
	Атомно	характеризира ядрата с енергия на
	ядро и	връзката и масов дефект;
	ядрени	описва изменението в атомните ядра
	реакции	при алфа-, бета- и гама-разпадане;
		характеризира радиоактивното раз-
		падане с период на полуразпадане;
		характеризира биологичния ефект от
		йонизиращите лъчения;
		познава реакциите на делене на урана
		и принципа на действие на ядрения реактор;
		разграничава ядрен синтез от термоядрен
		синтез.
	Елемен-	познава основни свойства на лепто-
	тарни	ните и кварките;
	частици	изброява фундаменталните взаимо-
		действия и сравнява тяхната сила.
	Еволю-	групира по определени признаци
	ция на	планетите и малките тела в Слън-
	звездите	чевата система;
		познава връзката между масата на
		звездите и тяхната еволюция;
		разграничава видове звезди върху
		диаграмата "спектър - светимост";
		свързва обяснението на еволюцията
		на звездите с термоядрени реакции;
		посочва явления, съпътстващи слън-
		чевата активност.
	Поглед	разпознава структурните елементи на
	към Все-	Вселената;
	лената	има представа за теорията на горе-
		щата Вселена.

Приложение № 40Б

1. Всеки верен отговор на въпрос от теста се оценява с една точка.

2. За грешен отговор на въпрос или в случай, че не е посочен възможен отговор, точки не се дават.

3. Максималният бал е 60 точки.

4. Държавният зрелостен изпит по физика и астрономия е положен успешно, ако полученият бал е равен или по-голям от 30 % от максималния възможен.

5. Оценката от изпита се определя по приложената таблица, в която е посочено съответствието между постигнатия от зрелостника бал (в проценти от максималния възможен) и оценката.

%	оценка	%	оценка	%	оценка
30	3,00	50	4,00	70	5,00
31	3,05	51	4,05	71	5,05
32	3,10	52	4,10	72	5,10
33	3,15	53	4,15	73	5,15
34	3,20	54	4,20	74	5,20
35	3,25	55	4,25	75	5,25
36	3,30	56	4,30	76	5,30
37	3,35	57	4,35	77	5,35
38	3,40	58	4,40	78	5,40
39	3,45	59	4,45	79	5,45
40	3,50	60	4,50	80	5,50
41	3,55	61	4,55	81	5,55
42	3,60	62	4,60	82	5,60
43	3,65	63	4,65	83	5,65
44	3,70	64	4,70	84	5,70
45	3,75	65	4,75	85	5,75
46	3,80	66	4,80	86	5,80
47	3,85	67	4,85	87	5,85
48	3,90	68	4,90	88	5,90
49	3,95	69	4,95	89	5,95
				90	6,00
				над 90	6,00

6. Пример.

Изпитен бал - 43 точки.

Резултат в проценти от максималния бал - 71,67 % » 72 %.

Оценка - много добър (5,10).

Приложение № 41

Учебно-изпитна програма за държавен зрелостен изпит по биология и здравно образование

I. Вид и времетраене на изпита

Изпитът е писмен и анонимен. Продължителността му е 4 (четири) астрономически часа.

II.-III. Учебно съдържание и оценявани знания и умения

Учебното съдържание е разработено на основата на учебните програми по биология и здравно образование за задължителна и профилирана подготовка в IХ - ХII клас. Представено е по ядра, теми и подтеми и със съответните знания и умения, които ще бъдат оценявани (приложение № 41 А).

IV. Формат на изпита

Изпитната тема съдържа 70 тестови задачи, разпределени в четири части - I част (30 задачи), II част (20 задачи), III част (15 задачи) и IV част (5 задачи).

Част I и част II съдържат задачи със структуриран отговор (тип "множествен избор"). В част I са включени задачи с четири възможни отговора, от които само един е верен. В част II са включени задачи, които съдържат четири елемента, комбинирани в четири възможни отговора, от които само един е верен.

Част III съдържа задачи с ограничена свобода на отговора (тип "полуоткрити задачи"). Задачите от този тип са разнообразни: за заместване; за откриване и коригиране на грешки; за асоциация; за допълване, преобразуване и редактиране на текст; за означения на схеми; за изграждане на диаграми и графики; за попълване на таблици; за решаване на генетични задачи и др.

Част IV съдържа задачи със свободен отговор (тип "есе"). Задачите от този тип са формулирани така, че предопределят кратки отговори (от няколко думи до няколко изречения). Рядко се изисква по-обширен отговор. При решаването им се проявява собствен стил на мислене, собствена позиция, находчивост, творчество.

V. Изисквания за оценяване

Оценяването на задачите се извършва по точкова система. Оценката (в брой точки) се формира като сума от постигнатите резултати от всички части на теста. Преобразуването на крайната оценка от брой точки в оценка по шестобалната система се осъществява по скала (приложение № 41 Б).

Всяка задача от част I и част II има един верен отговор, който се оценява с 1 точка. При грешен отговор или при липсващ отговор задачата се оценява с нула точки.

Всяка задача от част III и част IV се оценява с определен брой точки в зависимост от относителната й тежест. Ако посоченият отговор е верен и пълен, задачата се оценява със съответния за нея максимален брой точки.

При оценяването на задачите от част III и част IV се има предвид следното:

1. Оценката на дадена задача е нула точки, ако отговорът е изцяло грешен или не е въведен отговор.

2. Ако отговорът е верен, но не е пълен, оценката е съответна част от максималния брой точки, определен за тази задача. (Пример: Ако задачата включва три верни отговора и всеки от тях се оценява с по 0,5 точки, а зрелостникът е посочил само два от тях, то задачата се оценява с 1 точка.)

3. В случай, че за дадена задача зрелостникът е посочил освен верните отговори и грешни отговори, то за всеки грешен отговор се отнемат толкова точки, колкото се дават за съответния верен отговор. (Пример: Ако задачата има четири верни отговора и всеки от тях се оценява с по 0,5 точки, а зрелостникът е посочил освен тях и един грешен отговор, то задачата се оценява с 1,5 точки.)

Приложение № 41А

• Учебно съдържание

Ядра и теми	Подтеми	Знания и умения
1	2	3

Ядро
Биосфера
(макросистема -
структура и
процеси)
Теми
Равнища на орга-		• Дефинира понятията микросистема, мезосистема и макросистема и илюс-
низация на жива-		трира с примери връзки между елементите им.
та материя		• Обяснява йерархичната зависимост между равнищата на макросистемата.
Екологични	Среда на живот и	• Дефинира среда на живот, местообитание, екологичен фактор; абио-
фактори на	екологични фактори	тични, биотични, антропогенни фактори и илюстрира с примери.
средата		• Характеризира абиотичните фактори на средата въз основа на техни
		признаци (периодизъм, лимитиращи стойности).
	Закономерности	• Описва закономерностите при въздействието на екологичните фактори
	при взаимодействи-	върху организмите.
	ето на организмите	• Дефинира екологичен минимум, песимум, оптимум и максимум; огра-
	с факторите на	ничаващ (лимитиращ) екологичен фактор и ги представя схематично.
	средата	• Дефинира екологична пластичност; стенобионтни и еврибионтни орга-
		низми и илюстрира с примери.
	Абиотични еколо-	• Обяснява въздействието на светлината и температурата върху орга-
	гични фактори	низмите.
		• Описва сухоземната и водната среда на живот.
		• Класифицира организми в екологични групи според отношението им
		към даден екологичен фактор и илюстрира с примери от растителното
		и животинското царство.
		• Обосновава приспособления на организмите към съответен абиотичен
		фактор.
		• Обяснява комплексното влияние на абиотичните фактори върху орга-
		низмите.
		• Аргументира въздействието на организмите върху средата и го илюстри-
		ра с примери (климат, почвообразуване, воден режим, пречистване на
		водите).
	Приспособяване на	• Дефинира приспособяване (адаптация) на организмите към условията
	организмите към	на средата.
	средата	• Характеризира основните насоки за адаптация на организмите към
		средата (анабиоза, хомеостаза, миграции, биоритми) и ги илюстрира
		с примери.
		• Определя предимствата и недостатъците на всяка една от насоките за
		адаптация.
		• Обосновава значението на приспособяването за организмите.
Популация	Същност и характе-	• Дефинира популация, подвид, вид, раса и ги илюстрира с примери.
	ристика на попула-	• Изброява видове популации.
	цията	• Характеризира популациите чрез техния размер, разпространение,
		стабилност, численост.
	Структура и свой-	• Описва структурата на популацията - възрастова, полова, пространстве-
	ства на популацията	на, етологична и ги представя схематично.
		• Описва свойствата на популацията - раждаемост, смъртност, численост,
		плътност.
		• Изброява процеси, влияещи върху числеността на популацията - ражда-
		емост и смъртност, емиграции и имиграции.
	Динамика на числе-	• Описва възможности за регулация на популационната численост.
	ността на попула-	• Прогнозира колебанията в числеността на популацията вследствие
	цията	взаимодействието й с абиотичните и биотичните фактори на средата.
		• Анализира схеми и графики, отразяващи популационната структура и
		динамиката на числеността.
Биоценоза	Биоценоза -	• Дефинира биоценоза, фитоценоза, зооценоза и микробоценоза.
	същност,
	състав, видове	• Сравнява биоценозите по структура и взаимоотношения между попу-
	биоценози	лациите.
	Структура на	• Дефинира елементите на морфологичната и функционалната структура
	биоценозата	на биоценозата и илюстрира с примери.
		• Характеризира хранителни вериги и мрежи; екологични пирамиди и
		илюстрира с примери.
		• Дефинира екологична ниша и илюстрира с примери.
		• Трансформира информация от графика или схема в текст и обратно.
	Взаимоотношения	• Характеризира взаимоотношения между организми в биоценозата (поло-
	между организмите	жителни, неутрални и отрицателни взаимоонношения) и илюстрира с
	в биоценозата	примери.
	(биотични фактори)	• Обосновава значението на взаимоотношенията между организмите за
		саморегулиране числеността на популациите.
Екосистема	Екосистема.	• Дефинира екосистема, развитие на екосистемата (сукцесия), климакс.
	Видове.	• Сравнява основни типове екосистеми по биотоп, структура, състав,
	Продуктивност и	продуктивност.
	развитие на еко-	• Дефинира първична и вторична продуктивност.
	системите	• Разпознава в текст или схема етапи от развитието на екосистемите.
		• Свързва етапи от развитието на екосистемата с видовото разнообразие
		в биоценозата, продуктивността на екосистемата и екологичното
		равновесие.
	Кръговрат на	• Дефинира кръговрат на веществата и поток на енергията.
	вещест-
	вата и поток на	• Описва кръговрата на въглерода, азота и водата в природата.
	енергията	• Обосновава значението на кръговрата на веществата и потока на енер-
		гията за живота на Земята.
		• Обосновава биологичното разнообразие като условие за устойчивост на
		биоценозите и екосистемите.
	Биоми	• Изброява основните биоми.
		• Характеризира биомите според географското им разположение, състав
		на видовете и продуктивност.
Поведение	Поведение -	• Дефинира поведение и ключови стимули.
	същност, стимули.	• Изброява формите на поведение - индивидуално, социално, репродуктив-
	Форми на	но, и илюстрира с примери.
	поведение
		• Разпознава различни поведенчески реакции по описание - чрез текст или
		по схема.
	Физиологични	• Характеризира поведението на организмите на физиологична основа.
	основи на	• Обосновава приспособителното значение на поведението за организмите.
	поведението
Биосфера	Биосфера - същност,	• Дефинира понятието биосфера.
	структура	• Изброява елементи от структурата на биосферата.
		• Анализира антропогенната дейност на биосферно равнище и прогнозира
		последствията от нея.
		• Обосновава връзката между промени в биосферата и здравето на човека.
		• Прогнозира влиянието на човешката дейност върху биоразнообразието и
		екологичното равновесие.
Ядро	Химични	• Изброява и групира химични елементи като микроелементи и макро-
Клетка	елементи и	елементи въз основа на процентното им съдържание в клетката и илюс-
(микросистема -	съединения	трира с примери тяхното значение за клетката и организма.
структура и		• Назовава биогенните елементи и обяснява химичните свойства и значе-
процеси)		нието на въглерода.
Теми		• Обосновава общото и различното между неживата и живата природа на
Равнища на		равнище химични елементи и химични съединения.
организация		• Дефинира понятието биополимер и илюстрира с примери видовете
на микро-		биополимери.
системата		• Обяснява свойствата и значението на водата и минералните соли за
		клетката.
		• Дефинира въглехидрати, липиди, белтъци и нуклеинови киселини.
		• Класифицира органичните съединения въз основа на броя и вида на
		мономерните единици.
		• Назовава мономерите на въглехидратите и изгражда модел на поли-
		захаридни вериги.
		• Класифицира въглехидратите в зависимост от броя и вида на мономер-
		ните единици и привежда примери.
		• Изброява видовете липиди, обяснява тяхната структура и биологични
		функции.
		• Представя обща структурна формула на аминокиселина и изгражда
		модел на полипептидна верига.
		• Обяснява особеностите на полипептидната верига и описва структурните
		нива на белтъчната молекула.
		• Сравнява фибриларни и глобуларни белтъци по пространствена струк-
		тура и функция.
		• Описва функциите на белтъците (структурна, защитна, транспортна,
		регулаторна, съкратителна) и илюстрира с примери.
		• Обяснява каталитичната функция. Дефинира ензим.
		• Обяснява химичната природа и механизма на действие на ензимите.
		• Представя схематично механизма на ензимното действие.
		• Обяснява чрез текст или схема структурата на ензимите.
		• Описва необходимите условия за ензимното действие и разчита графики.
		• Изброява факторите, влияещи върху ензимното действие (инхибитори,
		активатори).
		• Сравнява конкурентно и неконкурентно инхибиране по механизма на
		действие и резултата и дава примери.
		• Разпознава чрез текст или чрез схема механизма и регулацията на ензим-
		ното действие и прави изводи.
		• Описва приложението на ензимите в практиката и ензимните биотех-
		нологии, илюстрира с примери.
		• Изяснява приложението на ензимите в медицината (диагностика, про-
		филактика и лечение на наследствени и придобити заболявания) и илюс-
		трира с примери.
		• Дефинира нуклеинови киселини.
		• Представя чрез текст и схема нуклеотид и изгражда модел на поли-
		нуклеотидна верига.
		• Дефинира ДНК, РНК, ген и генетичен код.
		• Обяснява структурата и функцията на ДНК.
		• Изброява видовете РНК. Описва структурата и функцията им.
		• Сравнява видовете РНК по строеж и функция и представя таблично.
		• Сравнява ДНК и РНК по структура и функция и представя в таблица.
	Надмолекулни	• Дефинира надмолекулни комплекси.
	комплекси	• Описва значението на надмолекулните комплекси.
	Вируси	• Дефинира вирус, вирион и бактериофаг.
		• Обяснява устройството на вирусите и етапите на тяхното възпроизвод-
		ство и илюстрира с примери.
		• Обяснява връзката между вируси и онкологични заболявания.
	Бактериофаги	• Описва устройството и цикъла на възпроизвеждане на бактериофагите.
		• Назовава вирусни заболявания и представя в таблица (начин на заразя-
		ване и засегнат орган).
		• Обяснява механизма на заразяване със СПИН.
	Структура на	• Дефинира прокариотна клетка.
	клетката	• Изброява прокариотни клетки и илюстрира с примери.
		• Описва разпространението, формата и общия строеж на прокариотните
		клетки.
		• Обяснява процесите хранене, дишане и размножаване при прокариотите
		и обосновава тяхното широко разпространение.
		• Изброява бактериални заболявания.
		• Дефинира еукариотна клетка.
		• Обяснява формата, размерите и принципното устройство на еукариот-
		ната растителна и животинска клетка.
		• Сравнява прокариотна и еукариотна клетка по съществени белези.
		• Сравнява еукариотна растителна и еукариотна животинска клетка по
		строеж.
		• Разпознава прокариотни и еукариотни клетки в текст, схема или елект-
		ронно-микроскопска снимка.
		• Изобразява схематично принципното устройство на прокариотна и
		еукариотна клетка и прави означения на изображението.
		• Прави означения на клетъчни структури, представени чрез схеми.
		• Дефинира клетъчна мембрана.
		• Описва устройството и образуванията на клетъчната мембрана и илюс-
		трира с примери.
		• Обяснява транспорта през клетъчната мембрана (активен и пасивен).
		• Представя чрез схема дифузия, осмоза, активен транспорт, поглъщане и
		отделяне на вещества от клетката.
		• Илюстрира с примери видовете транспорт.
		• Разпознава в текст или на схема вида на транспорта през клетъчната
		мембрана.
		• Дефинира клетъчни органели и ги класифицира по ограничеността им с
		мембрана.
		• Дефинира и изброява немембранните клетъчни органели.
		• Описва устройството и функциите на немембранните органели.
		• Разпознава немембранните клетъчни органели на схема и на електронно-
		микроскопска снимка.
		• Дефинира и изброява едномембранните клетъчни органели.
		• Описва устройството и функцията на едномембранните органели.
		• Разпознава в текст, схема и електронно-микроскопска снимка едно-
		мембранните клетъчни органели.
		• Сравнява едномембранните органели по устройство и функция и пред-
		ставя в таблица.
		• Обяснява връзката между едномембранните органели.
		• Дефинира двумембранни органели.
		• Описва устройството, произхода и функцията на митохондриите и
		хлоропластите.
		• Сравнява митохондрии и хлоропласти по форма, размери, устройство и
		функция и представя таблично.
		• Разпознава двумембранните органели в текст, схема и електронно-
		микроскопска снимка.
		• Дефинира клетъчно ядро.
		• Описва разположението, формата и размерите на ядрото, представя
		схематично и илюстрира с примери.
		• Обяснява функциите на клетъчното ядро.
		• Представя схематично състоянието на хроматина в неделящата и
		делящата се клетка.
		• Дефинира хромозоми и кариотип.
		• Обяснява строежа на хромозомите и представя схематично.
		• Разпознава в текст, схема и електронно-микроскопска снимка клетъчно-
		то ядро и ядрените структури.
		• Описва различни методи за изследване на микросистемата (микро-
		скопия, хроматография, електрофореза, фракциониране, авторадио-
		графия).
		• Дефинира клетъчни култури.
		• Описва значението на клетъчните култури за науката и за практиката.
Процеси в	Генетични процеси	• Описва посоките на пренос на генетичната информация.
клетката		• Изгражда схема на преноса на генетичната информация.
		• Дефинира репликация, транскрипция, транслация.
		• Описва основните принципи на репликацията (матричен и комплемен-
		тарен) и илюстрира с примери.
		• Обяснява механизма на репликацията и го представя чрез схема.
		• Сравнява репликацията при прокариоти и еукариоти.
		• Обяснява механизма на транскрипцията и го представя схематично.
		• Обяснява механизма на транслацията и го представя схематично.
		• Описва и илюстрира с примери основни начини за регулация на генната
		активност.
	Метаболизъм	• Дефинира метаболизъм и метаболити.
		• Групира организмите в зависимост от типовете обмяна (автотрофни,
		хетеротрофни, аеробни, анаеробни).
		• Сравнява по съществени белези метаболитните процеси в клетката.
		• Разпознава в текст или на схема по съществени белези принадлежността
		на представения процес (анаболитен или катаболитен).
		• Дефинира анаболитни процеси в клетката.
		• Описва по схема светлинна и тъмнинна фаза на фотосинтезата.
		• Обяснява локализацията, етапите, механизма и условията за протичане
		на процеса фотосинтеза.
		• Обосновава значението на фотосинтезата.
		• Описва процеса хемосинтеза.
		• Дефинира катаболитни процеси.
		• Представя схематично и характеризира биологичното окисление.
		• Разпознава на схема основните етапи на разграждане на глюкозата и
		обосновава тяхното значение.
		• Дефинира понятието ферментация и илюстрира с примери.
		• Представя таблично приликите и разликите между аеробно и анаеробно
		разграждане.
		• Дефинира биологично окисление и окислително фосфорилиране.
		• Обяснява в хронологичен ред етапите и механизма на биологичното
		окисление и окислителното фосфорилиране.
		• Обосновава ролята на АТФ за използване на енергията в клетката.
		• Разчита и анализира сравнителна таблица за общото и различното между
		анаболитните и катаболитните процеси.
		• Описва и илюстрира с примери основни начини на регулация на метабо-
		литните процеси.
	Делене на клетката	• Изброява видовете делене на клетката.
		• Разпознава в текст, схема или на електронно-микроскопска снимка видо-
		вете делене на клетката.
		• Дефинира митоза и мейоза.
		• Представя чрез текст и схема митотичен цикъл.
		• Описва и представя чрез схема механизма на митозата.
		• Описва процеса мейоза и обосновава биологичния смисъл на мейотичното
		делене.
		• Илюстрира с примери кариотип, хаплоиден и диплоиден хромозомен
		набор.
		• Разпознава по описание, схема или на електронно-микроскопска снимка
		всяка фаза на митотичното и мейотичното делене на клетката.
		• Сравнява митотичното и мейотичното делене на клетките по етапи и
		резултат.
		• Обяснява по схема жизнен цикъл на клетката.
		• Дефинира клетъчна диференциация.
		• Обяснява процесите, които стоят в основата на клетъчната диференциация.
		• Обосновава ролята на клетъчната диференциация за развитието на
		многоклетъчния организъм.
	Биотехнологични	• Изброява методите в биотехнологията - хибридизация, клониране,
	процеси	рекомбинантни ДНК технологии.
		• Описва основните методи, използвани в генното инженерство на клетъч-
		но ниво (пренасяне на хромозоми, пренасяне на ядра от едни клетки в
		други, хибридизация на клетки).
		• Обяснява приложението на генното инженерство при лечението на
		наследствените болести и илюстрира с примери.
Ядро	Организмът -	• Дефинира мезосистема.
Многоклетъчен	единно цяло	• Дефинира равнищата на организация на мезосистемата - тъкан, орган,
организъм		система от органи.
(мезосистема,		• Сравнява по структура и функция основните равнища на организация на
структура и		мезосистемата.
процеси)		• Илюстрира с примери равнищата на организация на мезосистемата.
Теми		• Сравнява по устройство една и съща система при различни групи животни.
Равнища на		• Сравнява групи организми по основните жизнени процеси.
организация		• Илюстрира с примери основни принципи в еволюцията на многоклетъч-
на многокле-		ните организми (принцип за прогресивното развитие и за зависимостта
тъчния		на еволюционното развитие от условията на съществуване).
организъм		• Обосновава ролята на регулаторните системи като обединяващи фактори
		на подсистемите в организма.
		• Илюстрира с примери връзката между структура и функция на всяко от
		равнищата на мезосистемата.
Наследственост	Монохибридно,	• Дефинира наследственост, изменчивост, монохибридно, дихибридно,
и изменчивост	дихибридно и	полихибридно кръстосване, генотип, фенотип и алел.
	полихибридно	• Дава примери и илюстрира чрез схема унаследяване на една двойка
	кръстосване	белези при кръстосване на чисти линии.
		• Дефинира законите на Мендел.
		• Дефинира анализиращо кръстосване, илюстрира с примери и обосновава
		значението му.
		• Анализира фенотипа и генотипа на индивидите в F1 и F2 при дихибридно
		и трихибридното кръстосване.
		• Анализира количественото разпадане по фенотип и генотип в F2.
		• Изгражда решетка на Пънет, като попълва фенотипните и генотипните
		класове.
		• Решава задачи за монохибридно и дихибридно кръстосване.
	Взаимодействия	• Дефинира взаимодействие между гените: алелни и неалелни взаимо-
	между гените	действия (пълно и непълно доминиране, кодоминиране, летално взаимо-
		действие, комплементарно, епистатично и полимерно взаимодействие).
		• Обяснява и представя схематично видовете алелни и неалелни взаимодействия на
		гените.
		• Решава задачи за взаимодействия между гените.
	Генетика на пола	• Дефинира пол, детерминиране на пола (прогамно, епигамно, сингамно).
		• Характеризира начините на детерминиране на пола и илюстрира с примери.
		• Дефинира хомогаметен, хетерогаметен пол, унаследяване, свързано с пола, и
		хемизиготност.
		• Обяснява и представя схематично разпадането на белега пол, унаследяване,
		свързано с пола, и илюстрира с примери.
		• Решава задачи за унаследяване, свързано с пола.
		• Описва хромозомната теория за наследствеността.
	Цитологичен	• Дефинира скачени гени, група на скачване, пълна и непълна скаченост
	анализ на	на гените, кросинговър.
	Менделовите	и кросинговър.
	закони. Скачени
	гени	• Обосновава връзката между броя на рекомбинантните индивиди и раз-
	стоянието между
	гените в
	хромозомата.
		• Дефинира морганид.
		• Решава задачи за скачени гени.
	Изменчивост	• Дефинира модификационна изменчивост, норма на реакция, генотипна
		изменчивост и мутации.
		• Характеризира модификациите и илюстрира с примери влиянието на средата.
		• Изброява видовете мутации - геномни, хромозомни и генни.
		• Характеризира видовете мутации и илюстрира с примери.
		• Разпознава видовете мутации, представени чрез текст и схема.
		• Моделира чрез схеми видове хромозомни мутации.
		• Обяснява причините за възникването на мутациите и тяхното значение за
		организмите и еволюционния процес.
	Генетика на	• Изброява и характеризира методите на генетичен анализ - родословен
	човека	анализ, метод на близнаците, популационно-статистически, цитогенети-
		чен метод, ДНК анализ.
		• Дефинира наследствени болести при човека.
		• Изброява и обосновава причини за наследствени болести при човека.
		• Описва болести, дължащи се на геномни и генни мутации, и илюстрира с примери.
		• Характеризира автозомно-доминантно, автозомно-рецесивно унаследяване,
		половосвързано и кодоминантно унаследяване.
Индивидуално	Размножаване при	• Дефинира процеса размножаване (полово и безполово) и илюстрира с
развитие на	животните и човека	примери.
животните и		• Сравнява безполово и полово размножаване по механизъм и биологично
човека		значение.
		• Дефинира гаметогенеза и оплождане.
		• Проследява в хронологичен ред фазите на овогенезата и сперматогенезата.
		• Сравнява овогенезата и сперматогенезата по механизъм и резултат.
		• Представя схематично овогенезата и сперматогенезата.
		• Характеризира цикличните промени в яйчника и лигавицата на матката.
		• Описва видовете оплождане (външно и вътрешно) и илюстрира с примери.
		• Обяснява механизма на вътрешното оплождане.
		• Обосновава биологичното значение на половия процес.
	Индивидуално	• Дефинира индивидуално (зародишно и следзародишно) развитие при
	развитие при много-	животните и човека.
	клетъчните животни	• Характеризира етапите на зародишното развитие - дробене, гаструлация
	и човека	и органогенеза.
		• Сравнява етапи на индивидуалното развитие и стадии на зародишното развитие при
		животните и човека.
		• Изгражда таблица за произхода на органите от трите зародишни пласта при
		хордовите животни.
		• Характеризира пряко и непряко развитие (пълна и непълна метаморфоза) и
		илюстрира с примери.
		• Обосновава биологичното значение на метаморфозата.
		• Характеризира особеностите на стареенето и видовете смърт (клинична и
		биологична).
Ядро	Хипотези за	• Описва в определена последователност хипотези за произхода на живота
Биологична	произхода на	върху Земята.
еволюция	живота	• Характеризира същността на различните хипотези и ги сравнява по
Теми		водещи идеи.
Поява на		• Проследява в хронологичен ред и характеризира етапите на биохимич-
живота на		ната еволюция.
Земята		• Привежда аргументи за и против една или друга хипотеза.
	Еволюционни идеи	• Представя в хронологичен ред основни еволюционни хипотези и теории.
	и теории	• Описва и представя схематично основните положения в теорията на
		Ч. Дарвин.
		• Дефинира изменчивост, наследственост, борба за съществуване, изкуствен отбор,
		естествен отбор и илюстрира с примери.
		• Сравнява факторите на еволюцията по значимостта им за еволюционния процес.
Еволюция на	Съвременна теория	• Описва основните положения, залегнали в основата на съвременните
организмите	за еволюцията	теории за еволюцията.
		• Дефинира микроеволюция и еволюционни фактори (мутационен процес,
		популационни вълни, миграции, изолация, дрейф на гените).
		• Описва значението на еволюционните фактори за еволюцията и илюстрира с
		примери.
		• Дефинира естествен отбор и описва неговото действие.
		• Изброява формите на естествения отбор.
		• Дефинира стабилизиращ, движещ и дизруптивен отбор и илюстрира с примери.
		• Представя схематично различните форми на естествения отбор и ги сравнява по
		резултата от тяхното действие.
		• Дефинира вид.
		• Изброява критериите за вида и илюстрира с примери.
		• Дефинира видообразуване.
		• Изброява типовете видообразуване и ги сравнява по продължителност.
		• Разпознава на схема различните типове видообразуване и прави съответните
		означения.
		• Представя последователност от етапи при алопатричното (географско)
		видообразуване и илюстрира с примери.
		• Обяснява симпатричното и скокообразното видообразуване и илюстрира с примери.
		• Сравнява различните типове видообразуване по микроеволюционните процеси, които
		протичат при всеки от тях.
	Макроеволюция	• Дефинира макроеволюция, дивергенция, паралелизъм, конвергенция и
		илюстрира с примери.
		• Описва същността на макроеволюционните процеси и обяснява кои еволюционни
		изменения стоят в основата на макроеволюцията.
		• Сравнява дивергенцията, конвергенцията и паралелизма по изходни форми и по
		резултата от процеса.
		• Представя схематично основните макроеволюционни процеси.
		• Обяснява произхода на надвидовите систематични групи и представя графично.
	Основни насоки и	• Дефинира основните насоки на еволюционния процес - биологичен
	пътища на еволю-	прогрес и биологичен регрес, и ги сравнява по съществени белези.
	ционния процес	• Изброява пътищата на биологичния прогрес.
		• Дефинира основните пътища на биологичния прогрес - ароморфоза, идиоадаптация,
		ценогенеза и катаморфоза (обща дегенерация).
		• Илюстрира с примери различните пътища на биологичния прогрес.
		• Обяснява същността на различните пътища на биологичния прогрес и значението им
		за еволюцията.
		• Сравнява ароморфози с идиоадаптации по значимост за еволюционния процес.
	Еволюция на	• Дефинира антропогенеза.
	човека	• Изгражда схема на еволюционното дърво на приматите и определя
		мястото на човека.
		• Сравнява човека с човекоподобните маймуни по части на тялото и представя в
		табличен вид.
		• Изброява в хронологичен ред прадедите на човека.
		• Дефинира човешки раси.
		• Описва морфологични различия между трите големи раси.
		• Обяснява ролята на условията на средата и географската изолация за възникването
		на расите.
		• Обосновава принадлежността на трите човешки раси към вида Homo sapiens.
	Доказателства за	• Изброява групи доказателства за еволюцията на организмовия свят.
	еволюцията	• Характеризира палеонтологичните доказателства и илюстрира с примери.
		• Дефинира ръководни вкаменелости, изкопаеми преходни форми, филогенетични
		редове.
		• Представя схематично филогенетичния ред на коня.
		• Дефинира хомологни, аналогни и рудиментарни органи и илюстрира с примери от
		растителния и животинския свят.
		• Сравнява хомологни с аналогни органи по произход и по функция.
		• Обяснява сравнително-ембриологичните доказателства.
		• Формулира и обяснява биогенетичния закон.