Държавен вестник, брой 72 от 14.IX

Чл. 9. Опаковъчните комплекти със съдържащото се в тях използвано ядрено гориво от гледна точка на ядрената безопасност се класифицират по следния начин:

1. опаковки клас 1 - ядрено безопасни при неограничен брой, при произволното им разположение и при всякакви предвидими условия за превоза;

2. опаковки клас 2 - ядрено безопасни при ограничен брой, при произволното им разположение и при всякакви предвидими условия на превоза;

3. опаковки клас 3 - ядрено безопасни при всякакви предвидими условия на превоза поради взетите особени мерки на предпазливост или в резултат на специални мерки на административен контрол, установен при превоза.

Чл. 10. Максималната температура на всяка достъпна повърхност на опаковката по време на превоза на използваното ядрено гориво не трябва да превишава 355 градуса К (82 градуса С) при нормални условия на превоза.

Чл. 11. Максималното работно налягане на опаковката не следва да превишава 0,7 МПа (7 кгс/кв. см).

Чл. 12. За да бъде изключено възникването на неуправляема верижна реакция при превоза на използвано ядрено гориво, необходимо е за всяка опаковка да се изпълнява едно от следните условия:

1. масата на делящите се материали в опаковката да не превишава допустимата, т. е. 80 на сто от критичната маса за системата, както при нормални, така и при аварийни условия на превоза;

2. ефективният коефициент на размножение на неутроните в опаковката да не превишава 0,95 както при нормални, така и при аварийни условия на превоза.

Чл. 13. Ако не бъдат представени доказателства, че разтопяването на горивото не може да стане, общото количество на делящия се материал в опаковката не трябва да превишава критичната маса на разтопено гориво.

Чл. 14. За опаковките от клас 1 ядрената безопасност при превоза се осигурява от конструкцията на опаковъчния комплект.

Чл. 15. Конструкцията на опаковката въз основа на направеното изпитание при нормални и аварийни условия на превоза трябва да осигурява:

1. да не прониква вода в опаковката, ако не се предвижда наличност на вода в нея по условията на превоз. В случай че се създават условия за проникване на вода в опаковката, които не са предвидени при анализа за осигуряване на ядрената безопасност, ефективният коефициент на размножение на неутроните не трябва да превиши 0,95;

2. да не се изменят конфигурацията на съдържимото и геометрията на опаковъчния комплект (с отчитането на еластичните деформации), така че ефективният коефициент на размножение на неутроните да превиши 0,95 или количеството на делящите се вещества в опаковката да превиши 80 на сто от критичната маса на системата;

3. да остава в подкритично състояние:

а) група от неповредени опаковки с еднаква конструкция при всякакво количество и при всякакво разположение;

б) група, състояща се от повредени опаковки на брой до 250 с еднаква конструкция при произволно разположение и при обкръжение от всички страни на минимално разстояние с отражател вода. В този случай наличието на водород - съдържащ забавител между опаковките и попадането на вода в опаковката трябва да се отчитат, ако това предизвиква увеличение на реактивността на системата.

Чл. 16. Ако по изискванията на радиационната безопасност дебелината на стената на опаковъчния комплект е равна или повече от 0,15 м, такива опаковки се считат за добре изолирани от неутронно взаимодействие и съобразно чл. 15, т. 1 и 2 се отнасят към клас 1.

Чл. 17. Не се допуска групирането на опаковки от клас 2 на определеното за целта място в брой, по-голям от този, посочен в придружителната документация или сертификата.

Чл. 18. Конструкцията на опаковката от клас 2 трябва да удовлетворява допълнителните изисквания, посочени в чл. 15, т. 1 и 2.

Чл. 19. (1) За всяка конструкция на опаковката от клас 2 допустимото количество на опаковките в групи, разместени произволно при превоза, се определя в резултат на разчет или на експеримент по най-малкото от числата:

1. 1/5 от критическото число на неповредените опаковки или

2. 1/2 от критическото число на повредените опаковки, обкръжени от всички страни на минимално разстояние от отражател вода.

(2) Наличието на водосъдържащ забавител между опаковките и попадането на вода в опаковката трябва да се отчитат, ако това предизвиква увеличение на реактивността на системата.

Чл. 20. (Попр. - ДВ, бр. 72 от 1982 г.) Към опаковките от клас 3 се отнасят тези опаковки, които не съответстват напълно на изискванията на раздел III на тази глава.

Чл. 21. За опаковките от клас 3 следва да се вземат особени мерки за безопасност и контрол, предотвратяващи опасните повреждания на опаковките при всички предвидими условия на превоза.

Чл. 22. Конструкцията на опаковките от клас 3 в съчетание с особените мерки на безопасност при превоза трябва да осигуряват изпълнението на общите изисквания по ядрена безопасност, изложени в чл. 37.

Чл. 23. Особените мерки при превоза се определят конкретно за всяка опаковка на базата на анализа на отклоненията й от изискванията към опаковките за клас 1 и клас 2. Такива мерки следва да бъдат:

1. технически мероприятия, които предотвратяват недопустимите повреждания на опаковките;

2. административни мероприятия, които създават особени условия на превоза, изключващи аварийните състояния;

3. мероприятия за оперативен контрол за състоянието на опаковката и нейните съставни части преди зареждането й и по времето на превоза.

Чл. 24. (1) Опаковъчният комплект, с който ще се превозва използваното ядрено гориво, трябва да е бил подложен на изпитанията, предвидени в чл. 27-31 от раздел II и чл. 32-36 от раздел III.

(2) Изпитанията по предходната алинея могат да бъдат проведени по един от следните методи или тяхното съчетание:

1. изчисления (математическо моделиране) за повреждането на конкретен опаковъчен комплект;

2. изпитания на модели или прототипи на опаковъчни комплекти.

Чл. 25. От изпитанията на опаковъчните комплекти е необходимо да бъдат получени:

1. данни за възможността за загуба на съдържимото в опаковката и поглътителите, целостността на топлоотделящите елементи, конструкционните материали, величините на изменение на геометричните размери на системата, размерите на временните деформации (сближаване, изкривяване и др.) при изпитания на механичната якост и херметичност на опаковката;

2. данни за измененията и поглътителите, топлоотделящите елементи и конструкционните материали (цялостност, разтопяване, изменение на геометрията) при изпитания, имитиращи условия на пожар;

3. данни за количеството вода, попаднала в опаковката при изпитания на потапяне на опаковката във вода.

Чл. 26. Копие от материалите за извършените изпитания трябва да бъде приложено към сертификата на опаковъчния комплект.

Чл. 27. Изпитанията на опаковъчния комплект при нормални условия на превоза задължително включват:

1. изпитания при обливане с вода;

2. изпитания на свободно падане;

3. изпитания на натиск;

4. изпитания на удар.

Чл. 28. Изпитанието при обливане с вода се счита за удовлетворително, ако са изпълнени следните условия:

1. количеството вода върху единица площ да е равно на количеството вода от дъжд с интензивност 0,05 м за 1 ч.;

2. водата да пада върху образеца под ъгъл 45 градуса спрямо хоризонта;

3. водата да се разпределя почти равномерно, както по време на дъжд, по външната повърхност на образеца по направление на струята;

4. образецът да се намира в такова положение, при което се предполага възможно най-силното въздействие върху изследваните детайли;

5. образецът да е разположен по такъв начин, че да не се събира вода около него.

Чл. 29. При изпитание на свободно падане образецът следва да се хвърля върху мишената, така че да бъде нанесена възможно максимална вреда на изпитваните детайли, обезпечаващи безопасността. Височината на свободно падане, измервана от най-долната точка на образеца до горната повърхност на мишената, не трябва да бъде по-малка от 1,2 м, а в случай че образецът тежи повече от 5000 кг, височината на падане не трябва да бъде по-малка от разстоянието, посочено в приложение № 1.

Чл. 30. (Попр. - ДВ, бр. 72 от 1982 г.) Изпитанието на натиск изисква:

1. в течение на 24 часа образецът да бъде подложен на натиск, равен на по-голямата от следните величини:

а) петкратен еквивалент на теглото на фактическата опаковка;

б) еквивалент 13 000 Па (1300 кгс/кв. м), умножен с вертикално проектираната площ на опаковката;

2. натоварването трябва да се разпределя равномерно върху двете противоположни страни на образеца, една от които трябва да бъде основата, върху която стои опаковката.

Чл. 31. Изпитването на удар изисква образецът да бъде поставен върху твърда хоризонтална плоска повърхност. Върху образеца да се хвърли прът с диаметър 32 мм и полусферичен край и тегло 6 кг от височина 1 м, измерена от долния край на пръта до горната повърхност на образеца. Прътът да се хвърля вертикално в направление към центъра на най-уязвимата част на образеца, така че, ако пробие достатъчно дълбоко образеца, да бъде засегната и системата на херметизиране. Прътът не трябва да има значителна деформация при провеждане на изпитанието.

Чл. 32. Изпитанията на опаковъчния комплект при аварийни условия на превоза задължително включват:

1. изпитания на механично повреждане;

2. топлинно изпитание;

3. изпитания на потопяване във вода.

Чл. 33. Изпитанието на механично повреждане трябва да се състои от две падания върху мишени, така че да се получи възможно най-голяма повреда на образеца:

1. при първото подаване образецът следва да падне върху мишената, така че да се получи максимално повреждане, а височината на падането, измерено от най-долната точка на образеца до горната повърхност на мишената, да е 9 м;

2. при второто падане образецът трябва да падне върху мишената, така че да се получи максимално повреждане, а височината на падане, измерена от предполагаемата точка на удара на образеца до горната повърхност на мишената, да бъде 1 м.

Чл. 34. Топлинното изпитание се счита за удовлетворително при условие, че целият образец получава топлинно облъчване в течение на 30 мин. при температура 1073 ˜ К (800˜ С) с коефициент на емисия 0,9. След прекратяване на външното топлинно въздействие върху образеца трябва да бъдат изпълнени следните две условия:

1. образецът да не се охлажда изкуствено в течение на следващите 3 часа;

2. горенето на материала на образеца да не се прекратява в течение на следващите 3 часа, ако то не свърши по-рано по естествен път.

Чл. 35. Изпитанието на потопяването във вода изисква образецът да бъде на дълбочина не по-малко от 15 м и да се намира в това положение в течение на не по-малко от 8 часа.

Чл. 36. Само за опаковките от клас 1 и клас 2, за които проникването на вода довежда до увеличаване реактивността на системата, се изисква при изпитанията при потапянето във вода образецът да се намира на дълбочина не по-малко от 0,9 м и да престои там не по-малко от 8 часа в такова положение, при което се очаква максимално проникване на вода.