Безплатен Държавен вестник

Изпрати статията по email

Държавен вестник, брой 52 от 4.VII

НАРЕДБА № 5 ЗА КОРАБНИТЕ ДОКУМЕНТИ

 

НАРЕДБА № 5 ЗА КОРАБНИТЕ ДОКУМЕНТИ ОТ 1982 Г.

Издадена от Министерството на транспорта

Обн. ДВ. бр.5 от 19 Януари 1982г., изм. ДВ. бр.52 от 4 Юли 1986г., отм. ДВ. бр.54 от 9 Юли 1991г.

Отменена с § 6 от преходните и заключителните разпоредби на Наредба № 5 за корабните документи - ДВ, бр. 54 от 9 юли 1991 г.


Раздел I.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. Тази наредба определя вида и формата, издателя, сроковете на валидност и съхранение за корабните документи, с които Кодексът на търговското мореплаване (КТМ), Указът за търговското корабоплаване на Народна република България (УТК) (Изв., бр. 79 от 1953 г.; изм., ДВ, бр. 56 от 1970 г.) и международните конвенции, страна по които е Народна република България, изискват да бъдат снабдени българските морски кораби и българските кораби, плаващи по вътрешните водни пътища.


Чл. 2. (1) Корабните документи трябва да бъдат постоянно на кораба и при поискване да се представят на компетентните власти за проверка.

(2) При липса или невалидност на корабните документи началникът на Държавна инспекция по корабоплаване - капитан на пристанището, може да забрани влизането на съответния кораб в пристанището или отплаването му.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 1986 г.) Корабните документи по чл. 9, 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27 и 28 на корабите, плаващи под чуждо знаме, получили разрешение от компетентните власти за престой или обработка в пристанище, се задържат от Държавната инспекция по корабоплаване до отплаването им.


Чл. 3. (1) Корабният документ става невалиден, когато:

1. е изтекъл срокът, за който е издаден;

2. отпадне основанието корабът да плава под знамето на Народна република България;

3. корабът промени името си;

4. корабът промени собственика си;

5. корабът потъне, изчезне или се разруши;

6. с кораба са станали изменения, застрашаващи неговата безопасност;

7. на кораба са направени изменения, предизвикващи недействителност на данните, вписани в документа.

(2) Временното свидетелство за плаване под знамето на Народна република България остава валидно и след промяна на собственика на кораба, когато промяната е вписана в свидетелството.


Чл. 4. (Доп. - ДВ, бр. 52 от 1986 г.) Срокът за валидност на корабните документи може да бъде продължаван: в страната - от компетентните органи, които са издали документа, а в чужбина - от българските дипломатически или консулски представителства или от местните компетентни органи по молба на българската администрация на морски кораби до 5 месеца и на кораби от вътрешно плаване - до 3 месеца.


Чл. 5. Срокът на валидност на корабни документи на кораб, плаващ под чуждо знаме, може да бъде продължаван от органите на Държавната инспекция по корабоплаване: по молба на администрацията на страната, в която е регистриран корабът; по силата на взаимни задължения, произтичащи от международни конвенции или споразумения, на които Народна република България и съответната страна са членове, след преглед, при който да се установи, че условията за това продължаване са налице.


Чл. 6. Корабни документи, издадени на български кораб от администрация на чужда държава, се признават наравно с българските документи, когато Народна република България има споразумение с тази държава за взаимно зачитане на съответните документи или това е предвидено в международна конвенция или договор, на който Народна република България и съответната държава са членове, както и в случаите, когато документите са издадени по молба на българските компетентни власти.


Раздел II.
ВИДОВЕ КОРАБНИ ДОКУМЕНТИ

Чл. 7. Временно свидетелство за плаване под знамето на Народна република България (приложение № 1) се издава на кораб, придобит в чужбина, или на новопостроен кораб в нашата страна. Когато корабът е придобит в чужбина, свидетелството се издава по молба на купувача от съответното българско дипломатическо или консулско представителство, за което то уведомява Министерството на транспорта. Когато корабът е построен в нашата страна, свидетелството се издава по молба на корабостроителния завод от Министерството на транспорта. Свидетелството е валидно до пристигането на кораба в първото българско пристанище, но за срок, не по-дълъг от 1 година, или до предаването на кораба от корабостроителния завод на притежателя му.


Чл. 8. С "Акт за националност" (приложение № 2) се удостоверява правото корабът да плава под знамето на Народна република България и правото на собственост върху кораба. Актът за националност е безсрочен. Той се издава от Министерството на транспорта.


Чл. 9. (1) С "Корабно удостоверение" (приложение № 3) се удостоверява правото корабът да плава под знамето на Народна република България, правото на собственост върху кораба, че корабът е построен и стъкмен така, че техническото състояние на корпуса, механизмите, системите и уредбите, броят, квалификацията и организацията на екипажа удовлетворяват изискванията за безопасност на корабоплаването, че корабът е годен да плава по предназначение в указан район. Корабното удостоверение се издава от Министерството на транспорта, след като корабът бъде прегледан и регистриран от Държавната инспекция по корабоплаване.

(2) Държавната инспекция по корабоплаване извършва периодично преглед на корабите и заверява корабните им удостоверения: на пътническите кораби, танкерите и на корабите, превозващи опасни товари - ежегодно, а на останалите кораби - всеки 2 години.


Чл. 10. С "Позволително за плаване" (приложение № 4) се удостоверява правото корабът да плава под знамето на Народна република България и правото на собственост върху кораба. Позволителното за плаване се издава и ежегодно се заверява от Държавната инспекция по корабоплаване след преглед, при който се установи, че корабът е годен да плава по предназначение в указан район.


Чл. 11. Със "Свидетелство за годност" (приложение № 5) се удостоверява, че корабът е построен и стъкмен така, че състоянието на корпуса, механизмите, системите и уредбите му, броят, квалификацията и организацията на екипажа удовлетворяват изискванията за безопасност на корабоплаването, че корабът е годен да плава по предназначение в указан район. Свидетелството за годност се издава и заверява ежегодно от Държавната инспекция по корабоплаване след преглед.


Чл. 12. (1) "Списък на екипажа" (приложение № 6) се изготвя от капитана или от упълномощено от него лице от командния състав на кораба. С този списък се установява целият личен състав, обезпечаващ управлението, обслужването или работата. Той трябва да съдържа всички изисквани от държавните власти сведения за броя и състава на екипажа при пристигане и заминаване на кораба. Промените в екипажа се отразяват веднага в списъка.

(2) Списъкът на екипажа се заверява от Държавната инспекция по корабоплаване при всяко първоначално комплектуване на кораба с екипаж, при всяка промяна в екипажа и преди всяко отплаване на кораба от българско пристанище в задгранично плаване.


Чл. 13. (1) Със "Свидетелство за отплаване" (приложение № 7) се удостоверява, че корабът е регистриран, прегледан и готов за плаване във всяко отношение.

(2) Свидетелството по ал. 1 се издава от Държавната инспекция по корабоплаване със срок на валидност 1 година. То се заверява от инспекцията след проверка на корабните документи, количеството и укрепването на товара или броя на пътниците преди всяко отплаване на кораба.


Чл. 14. (Изм. - ДВ, бр. 52 от 1986 г.) С "Международно свидетелство за тонажа" (приложение № 8) се удостоверяват бруто и нето тонажите на кораба, определени съгласно разпоредбите на Международната конвенция за измерване тонажа на кораби от 1969 г. (ДВ, бр. 70 от 1982 г.). Свидетелството е безсрочно и се издава от Държавната инспекция по корабоплаване на основание извършени измервания от компетентни лица или организация.


Чл. 15. С "Мерително свидетелство за кораби от вътрешно плаване" (приложение № 9) се удостоверява максимално допустимото газене на кораба за осигуряването на необходимата запасна плавателност, както и теглото на товара, пресметнато на база газенето на кораба. Свидетелството се издава от бюрото за измерване в Русе или Лом със срок на валидност 15 години.


Чл. 16. (1) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 1986 г.) С "Разрешително за корабна станция" (приложение № 10) се снабдява всеки кораб, който има радиостанция.

(2) Разрешителното по ал. 1 се издава от Министерството на съобщенията без срок на валидност. То определя повиквателните (позивните) сигнали на кораба и удостоверява правото да се ползува корабната станция на съответни честоти.


Чл. 17. (1) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 1986 г.) "Радиодневник" (приложение № 11) се води на всеки кораб, снабден с радиостанция. В него корабният радиооператор отразява дейността на корабната станция и събитията, свързани с нея.

(2) Радиодневникът се пронумерова, прошнурова, регистрира и заверява от Държавната инспекция по корабоплаване.


Чл. 18. (1) В "Корабен дневник" (приложение № 12, 13, 14, 15 и 16) се отразява непрекъснатата цялостна дейност на кораба, събитията, свързани с кораба и екипажа. Корабният дневник се води от капитана и вахтените помощник-капитани денонощно, всякога, докато на кораба има капитан или лице, изпълняващо задълженията на капитана.

(2) Корабният дневник се пронумерова, прошнурова, регистрира и заверява от Държавната инспекция по корабоплаване.


Чл. 19. (1) В "Машинен дневник" (приложение № 17) се отразява работата по техническата експлоатация на корабната силова уредба, системите и устройствата, разходът на горивно-смазочни материали, котелна вода и др. и събитията, свързани с тях.

(2) Машинният дневник се пронумерова, прошнурова, регистрира и заверява от Държавната инспекция по корабоплаване.


Чл. 20. В "Санитарен дневник" (приложение № 18) се отразява санитарно-хигиенното състояние на кораба. Органите на Медицинското обслужване на транспорта вписват в дневника своите предписания и контролират изпълнението им.


Чл. 21. (1) "Международно свидетелство за товарните водолинии - 1966 г." (приложение № 19) се издава от Държавната инспекция по корабоплаване за срок, не по-дълъг от 5 години, ако при преглед се установи, че корабът съответствува на изискванията на Международната конвенция за товарните водолинии от 1966 г. (ДВ, бр. 94 от 1968 г.) и че марките на товарните водолинии са нанесени на двата борда на кораба.

(2) Свидетелството по ал. 1 е валидно при наличието на годишна заверка. Тя се прави от Държавната инспекция по корабоплаване след преглед, при който се установи, че корабът не е претърпял изменения, влияещи на изчисленията за определяне местата на марките на товарните водолинии, както и че корабът продължава да отговаря на изискванията на конвенцията.


Чл. 22. (Изм. - ДВ, бр. 52 от 1986 г.) "Свидетелство за сигурност на пътнически кораб" (приложение № 20) се издава от Държавната инспекция по корабоплаване със срок на валидност не повече от 12 месеца. Преди издаването му се прави преглед, при който трябва да бъде установено, че корабът отговаря на изискванията на Международната конвенция за безопасност на човешкия живот по море от 1974 г. (ДВ, бр. 61 от 1983 г.), както и на всички други изисквания по отношение безопасността на корабоплаването.


Чл. 23. (Изм. - ДВ, бр. 52 от 1986 г.) "Свидетелство за сигурност на конструкцията на товарен кораб" (приложение № 21) се издава от Държавната инспекция по корабоплаване със срок на валидност не повече от 5 години. Преди издаването му се прави преглед, при който трябва да бъде установено, че конструкцията на кораба и нейните елементи, както и тяхното състояние са в съответствие с изискванията на Международната конвенция за безопасност на човешкия живот по море от 1974 г. (ДВ, бр. 61 от 1983 г.), и че отговарят на всички други изисквания по отношение безопасността на корабоплаването.


Чл. 23а. (Нов - ДВ, бр. 52 от 1986 г.) (1) "Приложение към свидетелството за сигурност на конструкцията на товарен кораб" (приложение № 21а) се издава след преглед от Държавната инспекция по корабоплаване за срок, не по-дълъг от 5 години, в съответствие с правило 6 (б) на глава I от Протокола от 1978 г. към Международната конвенция за безопасност на човешкия живот по море от 1974 г. и изискванията на Резолюция А 413 (ХI) на Международната морска организация, приета на 11 сесия, състояла се на 15.11.1979 г.

(2) За да има валидност, свидетелството по ал. 1 трябва да бъде заверявано ежегодно. Заверката се прави от Държавната инспекция по корабоплаване след преглед, при който се установи, че корабът продължава да удовлетворява изискванията, съдържащи се в документите, посочени в ал. 1.


Чл. 23б. (Нов - ДВ, бр. 52 от 1986 г.) (1) "Допълнение към свидетелството за сигурност на конструкцията на товарен кораб" (приложение № 21б) се издава след преглед от Държавната инспекция по корабоплаване за срок не по-дълъг от 5 години, в съответствие с правило 10 на глава I от Протокола от 1978 г. към Международната конвенция за безопасност на човешкия живот по море от 1974 г.

(2) За да има валидност, свидетелството по ал. 1 трябва да бъде заверявано ежегодно. Заверката се прави от Държавната инспекция по корабоплаване след преглед, при който се установи, че корабът продължава да удовлетворява изискванията, съдържащи се в документите, посочени в ал. 1.


Чл. 24. (Изм. - ДВ, бр. 52 от 1986 г.) "Свидетелство за сигурност на оборудването и снабдяването на товарен кораб" (приложение № 22) се издава от Държавната инспекция по корабоплаване със срок на валидност не повече от 24 месеца. Преди издаването му се прави преглед, при който трябва да бъде установено, че оборудването и снабдяването на кораба, както и техните елементи и състояние съответствуват на изискванията на Международната конвенция за безопасност на човешкия живот по море от 1974 г. (ДВ, бр. 61 от 1983 г.), както и на всички други изисквания по отношение безопасността на корабоплаването.


Чл. 24а. (Нов - ДВ, бр. 52 от 1986 г.) (1) "Приложение към свидетелството за сигурност на оборудването и снабдяването на товарен кораб" (приложение № 22а) се издава след преглед от Държавната инспекция по корабоплаване за срок не по-дълъг от 2 години, в съответствие с правило 6 (б) на глава I от Протокола от 1978 г. към Международната конвенция за безопасност на човешкия живот по море от 1974 г. и изискванията на Резолюция А 413 (ХI) на Международната морска организация, приета на 11 сесия, състояла се на 15.11.1979 г.

(2) За да има валидност, свидетелството по ал. 1 трябва да бъде заверявано ежегодно. Заверката се прави от Държавната инспекция по корабоплаване след преглед, при който се установи, че корабът продължава да удовлетворява изискванията, съдържащи се в документите, посочени в ал. 1.


Чл. 24б. (Нов - ДВ, бр. 52 от 1986 г.) (1) "Допълнение към свидетелството за сигурност на оборудването и снабдяването на товарен кораб" (приложение № 22б) се издава след преглед от Държавната инспекция по корабоплаване за срок, не по-дълъг от 2 години, в съответствие с правило 8 на глава I от Протокола от 1978 г. към Международната конвенция за безопасност на човешкия живот по море от 1974 г.

(2) За да има валидност, свидетелството по ал. 1 трябва да бъде заверявано ежегодно. Заверката се прави от Държавната инспекция по корабоплаване след преглед, при който се установи, че корабът продължава да удовлетворява изискванията, съдържащи се в документите, посочени в ал. 1.


Чл. 25. (Изм. - ДВ, бр. 52 от 1986 г.) "Свидетелство за радиотелеграфна сигурност на товарен кораб" (приложение № 23) се издава от Държавната инспекция по корабоплаване със срок на валидност не повече от 12 месеца. Преди издаването му се прави преглед, при който трябва да бъде установено, че радиотелеграфната станция на кораба по тип и състояние съответствува на изискванията на Международната конвенция за безопасност на човешкия живот по море от 1974 г. (ДВ, бр. 61 от 1983 г.), както и на всички други изисквания към радиооборудването за безопасност на корабоплаването.


Чл. 26. (Изм. - ДВ, бр. 52 от 1986 г.) "Свидетелство за радиотелефонна сигурност на товарен кораб" (приложение № 24) се издава от Държавната инспекция по корабоплаване със срок на валидност не повече от 12 месеца. Преди издаването му се прави преглед, при който трябва да бъде установено, че радиотелефонната станция на кораба по тип и състояние съответствува на изискванията на Международната конвенция за безопасност на човешкия живот по море от 1974 г. ( ДВ, бр. 61 от 1983 г.), както и на всички други изисквания към радиооборудването за безопасност на корабоплаването.


Чл. 27. (Изм. - ДВ, бр. 52 от 1986 г.) "Свидетелство за освобождаване" (приложение № 25) се издава от Държавната инспекция по корабоплаване, когато по изключение за извършването на отделен рейс инспекцията допусне корабът да не отговаря на някои изисквания на Международната конвенция за безопасност на човешкия живот по море от 1974 г. (ДВ, бр. 61 от 1983 г.). Свидетелството се издава като допълнение към съответния корабен документ по чл. 22, 23, 24, 25 и 26 за допуснатото изключение. Преди издаването му се прави преглед, при който трябва да бъде установено, че корабът съответствува на изискванията за безопасност на корабоплаването или че са взети допълнителни мерки, които Държавната инспекция по корабоплаване счита, че са достатъчни за безопасното извършване на рейса.


Чл. 28. "Международно свидетелство за освобождаване по товарните водолинии" (приложение № 26) се издава от Държавната инспекция по корабоплаване вместо свидетелството по чл. 21. С него се освобождава корабът от някои изисквания по международната конвенция за товарните водолинии от 1966 г. Свидетелството се издава и заверява по ред и срокове, предвидени в чл. 21.


Чл. 28а. (Нов - ДВ, бр. 52 от 1986 г.) (1) "Международно свидетелство за предотвратяване на замърсяване с нефт" (приложение № 29) се издава от Държавната инспекция по корабоплаване със срок на валидност, не по-дълъг от 5 години. При издаването му се прави преглед на кораба, при който трябва да бъде установено, че обзавеждането и снабдяването, фитингът и тяхното разположение, конструкцията и материалите на кораба, както и тяхното състояние във всяко отношение са удовлетворителни и че корабът като цяло отговаря на изискванията на приложение I към Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването на морето от кораби от 1973 г.

(2) За да има валидност, свидетелството по ал. 1 трябва да бъде заверявано ежегодно. Заверката се прави от Държавната инспекция по корабоплаване след преглед, при който се установи, че корабът продължава да удовлетворява изискванията, съдържащи се в документите, посочени в ал. 1.


Чл. 29. (1) В "Дневник за нефтените операции" (приложение № 27) се регистрират извършените на кораба операции с нефт, приемане или изхвърляне на баласт или сантинни води. Вписванията в дневника се правят от длъжностните лица, извършващи операциите. Воденето му се контролира от главния механик и капитана на кораба.

(2) Дневникът по ал. 1 се пронумерова, прошнурова, регистрира и заверява от Държавната инспекция по корабоплаване.


Чл. 29а. (Нов - ДВ, бр. 52 от 1986 г.) (1) "Международно свидетелство за предотвратяване на замърсяване при превозване наливно на вредни течни вещества" (приложение № 30) съгласно Международната конвенция за предотвратяване замърсяването на морето от кораби от 1973 г. се издава от Държавната инспекция по корабоплаване със срок на валидност, не по-дълъг от 5 години. Преди издаването му на кораба се прави преглед, при който трябва да бъде установено, че той е построен, снабден и обзаведен така, че неконтролируемото изхвърляне зад борд на вредни течни вещества е сведено до минимум съгласно изискванията на същата конвенция.

(2) За да има валидност, свидетелството по ал. 1 трябва да бъде заверявано през 30 месеца. Заверката се прави от Държавната инспекция по корабоплаване след преглед, при който се установи, че състоянието на кораба продължава да удовлетворява изискванията на конвенцията по ал. 1.


Чл. 29б. (Нов - ДВ, бр. 52 от 1986 г.) (1) В "Дневника за товарни операции на кораб, превозващ наливно вредни течни вещества" (приложение № 30) се регистрират всички извършени операции с тези товари. Вписванията в дневника се извършват на български и английски език. Те се подписват от инспектора на Държавната инспекция по корабоплаване, който контролира операциите с товара, или от лицата от състава на екипажа, отговорни за операциите. Воденето на дневника се контролира от капитана на кораба.

(2) Дневникът по ал. 1 се пронумерова, прошнурова, регистрира и заверява от Държавната инспекция по корабоплаване.


Чл. 30. Със "Свидетелство за дератизация/Свидетелство за освобождаване от дератизация" (приложение № 28) се удостоверява, че на кораба са проведени мероприятия за унищожаване на гризачите. Свидетелството се издава в Народна република България от транспортна хигиенно-епидемиологична инспекция, а в чужбина - от съответния орган, упълномощен от Световната здравна организация, със срок на валидност 6 месеца.


Чл. 31. (1) (Доп. - ДВ, бр. 52 от 1986 г.) Корабните документи по чл. 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 20, 21, 22, 23, 23а, 23б, 24, 24а, 24б, 25, 26, 27,28,28а,29а и 30, станали невалидни, не се съхраняват в архив.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 52 от 1986 г.) След попълването на последната им страница корабните документи по чл. 17 и 19 се съхраняват на кораба 1 година, а корабният документ по чл. 29 и 29б - 3 години. След изтичането на тези срокове документите не се съхраняват.

(3) След попълването на последната му страница корабният документ по чл. 18 се съхранява на кораба 1 година и в архивния фонд на корабопритежателя - 10 години. След изтичането на този срок експертна комисия на корабопритежателя преглежда дневниците и онези от тях, в които има записани данни от научен и исторически характер, се предават за постоянно съхранение в съответния държавен архив.


Раздел III.
КОРАБНИ ДОКУМЕНТИ НА МОРСКИ КОРАБИ

Чл. 32. Корабите от крайбрежно плаване с вместимост до 40 бруто регистър тона (БРТ) включително трябва да бъдат снабдени със:

1. позволително за плаване;

2. свидетелство за годност;

3. корабен дневник (приложение № 12);

4. свидетелство за отплаване;

5. (изм. - ДВ, бр. 52 от 1986 г.) разрешително за корабна станция - когато има радиостанция;

6. списък на екипажа;

7. (изм. - ДВ, бр. 52 от 1986 г.) радиодневник - когато има радиостанция.


Чл. 33. Корабите с вместимост над 40 до 500 БРТ и извършващите задгранични плавания кораби с вместимост до 40 БРТ трябва да бъдат снабдени със:

1. акт за националност;

2. свидетелство за годност;

3. мерително свидетелство;

4. списък на екипажа;

5. корабен дневник (приложение № 12);

6. машинен дневник - когато има механичен двигател;

7. санитарен дневник;

8. свидетелство за отплаване;

9. свидетелство за сигурност на пътнически кораб - когато превозва повече от 12 пътници;

10. (изм. - ДВ, бр. 52 от 1986 г.) разрешително за корабна станция - когато има радиостанция;

11. (изм. - ДВ, бр. 52 от 1986 г.) радиодневник - когато има радиостанция;

12. свидетелство за дератизация/свидетелство за освобождаване от дератизация.


Чл. 34. Корабите, построени след 1963 г., по-дълги от 24 м, и корабите, построени след 1963 г., с обща вместимост, по-голяма от 150 БРТ, освен с документите по чл. 33 трябва да бъдат снабдени със:

1. международно свидетелство за товарните водолинии - 1966 г.;

2. международно свидетелство за освобождаване по товарните водолинии - когато корабът е освободен от изискванията по Международната конвенция за товарните водолинии - 1966 г.


Чл. 35. (1) Товарните кораби с вместимост от 300 до 1600 БРТ освен с документи по чл. 33 и 34 трябва да бъдат снабдени и със "Свидетелство за радиотелефонна сигурност".

(2) Товарните кораби с вместимост над 1600 БРТ освен с документите по чл. 33 и 34 трябва да бъдат снабдени и със "Свидетелство за радиотелеграфна сигурност".

(3) Когато кораб има едновременно радиотелефонна и радиотелеграфна станция, издава се свидетелство за радиотелеграфна станция.


Чл. 36. Товарните кораби с вместимост над 500 БРТ освен с документите по чл. 33, 34 и 35 трябва да бъдат снабдени със:

1. (изм. - ДВ, бр. 52 от 1986 г.) свидетелство за сигурност на конструкцията на товарен кораб, приложение и допълнение към свидетелството;

2. (изм. - ДВ, бр. 52 от 1986 г.) свидетелство за сигурност на оборудването и снабдяването на товарен кораб, приложение и допълнение към свидетелството;

3. (изм. - ДВ, бр. 52 от 1986 г.) свидетелство за освобождаване - за допуснатите изключения от изискванията на Международната конвенция за безопасност на човешкия живот по море от 1974 г. (ДВ, бр. 61 от 1983 г.).


Чл. 37. (Изм. - ДВ, бр. 52 от 1986 г.) Корабите с вместимост над 400 БРТ и танкерите, предназначени за превоз на нефт и нефтопродукти, с вместимост над 150 БРТ освен с документите по чл. 33, 34, 35 и 36 трябва да бъдат снабдени с международно свидетелство за предотвратяване на замърсяване с нефт и "Дневник за нефтените операции".


Чл. 37а. (Нов - ДВ, бр. 52 от 1986 г.) Всички кораби, когато превозват наливно вредни течни вещества, освен с документите по чл. 32 до 37 включително трябва да бъдат снабдени и със:

1. международно свидетелство за предотвратяване на замърсяване при превозване наливно на вредни течни вещества (1973 г.);

2. дневник за товарни операции на кораб, превозващ наливно вредни течни вещества.


Чл. 38. Корабите, които не са предназначени за стопанска дейност, с вместимост до 10 БРТ, когато плават в териториалните и вътрешните води на Народна република България, трябва да бъдат снабдени само с "Позволително за плаване".


Раздел IV.
КОРАБНИ ДОКУМЕНТИ НА КОРАБИ ОТ ВЪТРЕШНО ПЛАВАНЕ

Чл. 39. (1) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 1986 г.) Корабите, с изключение на малките кораби, плаващи в българския участък на р. Дунав, трябва да бъдат снабдени със:

1. корабно удостоверение;

2. свидетелство за отплаване;

3. мерително свидетелство за кораби от вътрешно плаване;

4. списък на екипажа - когато има екипаж;

5. корабен дневник;

6. машинен дневник - когато има механичен двигател;

7. (изм. - ДВ, бр. 52 от 1986 г.) разрешително за корабна станция - когато има радиостанция;

8. (изм. - ДВ, бр. 52 от 1986 г.) радиодневник - когато има радиостанция;

9. свидетелство за дератизация/свидетелство за освобождаване от дератизация.

(2) Самоходните кораби трябва да бъдат снабдени с корабен дневник (приложение № 13), несамоходните - с корабен дневник (приложение № 14), плаващите средства - с корабен дневник (приложение № 15) и малките кораби - с корабен дневник (приложение № 16).


Чл. 40. (Изм. - ДВ, бр. 52 от 1986 г.) Малките кораби, плаващи в българския участък на р. Дунав, трябва да бъдат снабдени с документите по чл. 39, без корабния документ по т. 9, като вместо с корабно удостоверение се снабдяват с позволително за плаване.


Чл. 41. (Изм. - ДВ, бр. 52 от 1986 г.) Корабите, които не са предназначени за стопанска дейност, трябва да бъдат снабдени с документите по чл. 39 без документа по т. 3, а когато са с вместимост до 10 БРТ и плават в българския участък на р. Дунав - само с позволително за плаване.


Допълнителни разпоредби

§ 1. Морските кораби, когато плават във вътрешни води, и корабите от вътрешно плаване, когато плават в морски води, трябва да бъдат снабдени с корабни документи за морски кораби.


§ 2. По смисъла на тази наредба някои от употребяваните думи и изрази имат следното значение:

1. "пътнически кораб" е всеки кораб, който превозва повече от 12 пътници, независимо от предназначението му;

2. "товарен кораб" е всеки кораб, който не е пътнически;

3. "крайбрежно плаване" е плаването в черноморските териториални и вътрешни води на Народна република България;

4. "вътрешни водни пътища" са реките, езерата и каналите на Европа, ползувани за корабоплаване;

5. "вътрешно плаване" е плаването по вътрешните водни пътища;

6. (изм. - ДВ, бр. 52 от 1986 г.) български участък на р. Дунав е частта от реката между км. 845,500 и км. 374,200 вдясно от талвега;

7. (доп. - ДВ, бр. 52 от 1986 г.) "малък кораб" е всеки кораб, чиято дължина и широчина са съответно по-малки от 15 и 3 м. или максималното водоизместване на който е по-малко от 15 т. с изключение на платформите и малките кораби, предназначени да влачат, тласкат или придвижват на борд други кораби, които не се считат за малки кораби.


Преходни и Заключителни разпоредби

§ 3. Наредбата не се прилага за военни кораби.


§ 4. За издаване и заверяване на корабни документи се събират такси съгласно Тарифа № 5 за таксите, които се събират в системата на Министерството на транспорта (обн., ДВ, бр. 91 от 1975 г.; изм., бр. 71 от 1978 г. и бр. 29 от 1980 г.).


§ 5. (Доп. - ДВ, бр. 52 от 1986 г.) Тази наредба се издава на основание чл. 86 от Кодекса на търговското мореплаване и чл. 14 от Указа за търговското корабоплаване на Народна република България (обн., ДВ, бр. 79 от 1953 г.; изм., бр. 56 от 1970 г., бр. 55 от 1975 г. и бр. 36 от 1986 г.).


§ 6. Наредбата отменя Наредбата за документите на морските кораби, плаващи под знамето на Народна република България (обн., ДВ, бр. 43 от 1973 г.; изм., бр. 67 от 1977 г.) и Правилника за документите на корабите, плаващи под знамето на Народна република България (обн., ДВ, бр. 44 от 1956 г.; изм., бр. 43 от 1973 г.).


§ 7. Приложенията, към които препращат разпоредбите на тази наредба, са приложени към ведомственото издание на наредбата.


Промени настройката на бисквитките