Държавен вестник, брой 37 от 4.V

Чл. 1. Тази инструкция урежда (регламентира) работата и взаимодействието на органите на предварителното разследване по прилагането на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), Наказателния кодекс (НК), Закона за съдебната власт (ЗСВ), Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР), Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ) и Закона за специалните разузнавателни средства (ЗСРС), както и организацията на дейността на органите на предварителното разследване и взаимодействието им със службите на МВР и другите органи на изпълнителната власт с цел:

1. защита от престъпни посегателства срещу Република България, срещу живота, свободата, честта, правата и законните интереси на гражданите, както и срещу правата и законните интереси на юридическите лица;

2. предотвратяване на престъпленията и укрепване на законността;

3. оптимизиране на дейността във връзка с предотвратяване, разкриване, разследване, доказване и регистриране на престъпленията.

Чл. 2. (1) Взаимодействието между органите на предварителното разследване, както и с другите органи на изпълнителната власт, се осъществява при стриктно спазване на закона.

(2) Органите на предварителното разследване в пределите на своята компетентност са длъжни да вземат всички мерки, за да осигурят разкриването на обективната истина само по реда и със средствата, предвидени в НПК.

Чл. 3. (1) Взаимодействието се осъществява непрекъснато на национално, регионално и районно равнище с цел постигане оптимална организационна ефективност за качествено, срочно и в рамките на закона разследване.

(2) Органите на предварителното разследване и другите органи на МВР и изпълнителната власт осъществяват дейността си на екипен принцип при неизменност на ангажираните и отговорни за всеки конкретен случай длъжностни лица.

Чл. 4. (1) Органи на предварителното разследване са прокурорите и разследващите органи.

(2) Разследващи органи са следователите, а в случаите, когато не се провежда предварително производство - дознателите (чл. 48, ал. 2, чл. 171 и 400 НПК).

(3) Разследващи органи са и прокурорите при извършване на отделни процесуални действия по реда на чл. 177 и чл. 236, ал. 6 НПК.

Чл. 5. Следователи, провеждащи предварителното производство, са:

1. при Националната следствена служба;

2. при окръжните следствени служби;

3. при военно-окръжните прокуратури.

Чл. 6. Дознатели в производството по наказателни дела са:

1. съответните длъжностни лица от МВР, определени със заповед на министъра на вътрешните работи;

2. митническите служители, определени със заповед на министъра на финансите;

3. дознателите, определени със заповед на министъра на отбраната или със заповед на съответния ръководител на ведомство, в което са изградени формирования на Въоръжените сили;

4. капитаните на плаващите под български флаг кораби извън територията на Република България.

Чл. 7. Службите на МВР и органите на предварителното разследване са длъжни да регистрират всеки сигнал или заявление за извършено престъпление и да предоставят информация на пострадалия за номера на регистрацията и по възможност на кое длъжностно лице са възложени съответните проверовъчни и други действия.

Чл. 8. (1) Министерството на вътрешните работи регистрира и съхранява информация за станалите престъпления и произшествия в цялата страна, както и за движението на работата по тях.

(2) Органите на МВР ползват всички възможни източници на информация: съобщения и сигнали на граждани, държавни и контролни органи, болнични и здравни заведения, публикации в медиите, оперативни данни и информация, придобита при използване на специални разузнавателни средства.

Чл. 9. (Попр. - ДВ, бр. 37 от 2004 г.) Органите на МВР и на предварителното разследване взаимно се информират за всяко регистрирано от тях престъпление или произшествие. Регионалните дирекции на вътрешните работи (Столичната дирекция на вътрешните работи) изпращат ежедневно на съответната прокуратура и следствена служба бюлетина за регистрираните престъпления.

Чл. 10. (1) Полицейските и други служби на МВР по преценка на ръководителя им изпращат на съответстващата им прокуратура оперативни материали или дела на оперативен отчет за правна оценка и указания, когато по тях са събрани данни за извършено престъпление.

(2) Правната оценка и указания на прокурора или следователя в тези случаи е задължителна за органите на МВР.

Чл. 11. (1) Предварителното разследване се ръководи и по него се упражнява надзор за законност само от наблюдаващия прокурор или от компетентния по-горестоящ прокурор.

(2) Директорите на следствените служби осигуряват провеждането на предварителното производство в съответствие с разпоредбите на НПК, ЗСВ, тази инструкция и указанията на прокурора.

(3) Директорите на следствените служби осъществяват общо организационно, административно и методическо ръководство на съответните следствени служби. Директорите на следствените служби не могат да упражняват правомощия на прокурора по чл. 176 НПК, включително да изискват следствени дела или материали от тях за проучване, проверки и указания по същество на конкретното дело.

Чл. 12. (1) Директорите на окръжните следствени служби и регионалните директори на МВР организират денонощни дежурства на следователи, дознатели, полицейски и други служители на МВР.

(2) В поделенията на МВР по ред, определен от министъра на вътрешните работи, се изграждат и функционират оперативни дежурни звена (ОДЗ).

(3) Окръжните прокурори и ръководителите на окръжните следствени служби ежеседмично изпращат в оперативните дежурни части на РДВР (СДВР) информация за дежурните в неприсъствени и други дни прокурори, следователи и телефоните за връзка.

(4) Информацията по ал. 3 се изпраща и на апелативните прокуратури.

Чл. 13. За извършване на първоначални или неотложни следствени действия при престъпления, за които се провежда полицейско производство, към поделенията на МВР се организират дежурни групи от дознатели, специалисти от научно-техническата служба и други служби на МВР. Ръководител на групата е старшият по длъжност дознател, който ръководи и определя задачите на групата.

Чл. 14. (1) Ръководителите на окръжните (Столична) следствени служби и на РДВР (СДВР) организират функционирането на дежурни следствено-оперативни групи. Групата е в състав - следовател, специалист от научно-техническата служба при МВР, оперативен работник, районен инспектор, автоконтрольор, водач на следово куче и др.

(2) При нужда в групата по ал. 1 се включват външни специалисти като лекари, инженери, техници, компютърни специалисти и др., които се ползват като експерти или технически помощници. Те предварително се одобряват и вписват в специален списък, след като е взето и тяхното съгласие. Списъкът се утвърждава от директора на РДВР (СДВР) и окръжния (градски) прокурор и се съхранява при дежурния офицер, който осигурява тяхното присъствие на местопроизшествието.

Чл. 15. (1) Местопроизшествието се посещава от следствено-оперативна група, в чийто състав се включва следовател в случаите на:

1. убийства;

2. човешки трупове със съмнения за насилствена смърт - констатирана при удавени, обесени, прегазени, изпаднали от височина, намерени на необичайни места;

3. производствени аварии с последвали значителни щети или смърт - трудови злополуки с последвала смърт;

4. пътнотранспротни произшествия с последвала смърт, тежка или средна телесна повреда;

5. произшествия по жп и воден транспорт, свързани със значителни щети или последвала смърт;

6. палежи и взривове с опасност за живота, със значителни вреди или опасност да последват такива;

7. изнудване със средна или тежка телесна повреда;

8. причинена телесна повреда на магистрат или служител на МВР;

9. блудства и изнасилвания, при които е последвал опит за самоубийство;

10. грабежи, придружени с убийства или опити за убийства, въоръжен грабеж или грабеж в големи размери;

11. за престъпления, извършени от чужденци;

12. когато незабавното посещаване на местопроизшествието е единствената възможност за събиране на доказателства.

(2) Ръководител на следствено-оперативната група е следовател, който определя задачите на всеки участващ и координира дейността на групата.

Чл. 16. (1) В Столичната и в окръжните следствени служби в зависимост от възможностите и необходимостта могат да се изградят една или повече щатни следствено-оперативни групи.

(2) Извън случаите по чл. 15, ал. 1 следователите дежурят на повикване.

Чл. 17. При нужда в дежурните групи по чл. 15 и 16 могат да бъдат включвани и експерти или технически помощници: лекари, инженери, техници и други.

Чл. 18. Директорите на следствените служби и ръководителите на териториални структурни звена на МВР уточняват посещаването на местопроизшествия в съдебните райони или на територии на РПУ, където няма следователи или са по-малко от двама, от ДСОГ при окръжния или най-близкия град.

Чл. 19. Организацията по сформирането на следствено-оперативната група и посещаването на произшествието се осигурява от началника на съответното ОДЗ и се обезпечава технически.

Чл. 20. (1) За разследване на особено тежки престъпления могат да се сформират и временни съвети (щабове) за координация и ръководство на издирвателните и процесуално-следствените действия.

(2) Ръководители на съвета (щаба) са окръжният прокурор, ръководителят на окръжната следствена служба и регионалният директор на РДВР (СДВР) или техните заместници.

(3) По преценка на горестоящия орган в ръководството на съвета (щаба) се включват представители на ВКП, НСлС и националните служби на МВР.

Чл. 21. По преценка на зам. главния прокурор и ръководител на ВКП в неработните дни се организират дежурства от прокурори при ВКП.

Чл. 22. (1) Органите на МВР са длъжни да вземат незабавно мерки за:

1. оказване на помощ на пострадалите;

2. запазване на местопроизшествието;

3. заградителни мероприятия, преследване и залавяне на заподозрените по "горещи следи";

4. запазване на следите от престъплението и охрана на местопроизшествието до извършване на неотложните и първоначалните следствени и други действия;

5. установяване на самоличността на пострадали, очевидци, свидетели и заподозрени и по възможност осигуряване присъствието им на местопроизшествието за следствени действия;

6. максимално точно информиране на прокуратурата, следствието и висшестоящата инстанция в МВР (данни за лицето, подало сигнала, време, място и характер на произшествието, начин на извършване на деянието, брой и отличителни белези на извършителите, посока и начин на бягство, търсени вещи, наличие на очевидци, предприети действия и необходимост от допълнително осигуряване със специалисти и техника);

7. оповестяване и осигуряване на длъжностните лица и външните специалисти, необходими за работа по случая;

8. изпълнение на разпорежданията във връзка с организацията на работата:

а) осигуряване на лица за разпит;

б) събиране и проверка на данни в информационните масиви - по прякори, по словесен портрет, по характерни белези, за издирвани лица и МПС, адресни справки, справки за фирми, справки в ГКПП, митници, здравни заведения, справка за съдимост и т.н.;

в) предприемане на претърсване на местности, сгради, МПС и лица;

г) оказване на съдействие при извършване на следствени действия - например: охрана и конвоиране на задържани лица, наблюдение на заподозрени лица, довеждане на лица за участие в следствени действия (чл. 201а, ал. 2 НПК);

д) оказване на съдействие на органите на предварителното разследване при необходимост от охрана или транспортиране на веществени доказателства, особено на такива, които поради естеството си изискват повишени мерки за сигурност или са на значителна стойност;

9. събиране на максимална информация от всички ползвани източници и обмен на информация със съседни поделения на МВР, ГКПП и пр.

(2) За резултата от извършените действия по ал. 1 служителите на МВР съставят докладна записка.

(3) За осигуряване на задълженията си органите на МВР разработват, уточняват и допълват типови планове за действие, които се изучават и отработват от служителите им по ред, определен от министъра на вътрешните работи.

Чл. 23. (1) Следователят (ръководителят на ДСОГ) е длъжен:

1. да осигури получаването на максимално точна информация за произшествието и консултация от специалист;

2. да определи съвместно с дежурния офицер състава на дежурната следствено-оперативна група;

3. да определи границите на местопроизшествието и поредността на неотложните следствени действия;

4. да разпредели задачите на членовете на дежурната следствено-оперативна група и на полицейските служители;

5. да вземе мерки за фиксиране и запазване на следите от престъплението, изготвяне на видеозапис, фотоснимки, скици, схеми и т.н. съобразно НПК;

6. да извърши неотложните и първоначални следствени действия и да състави протоколи за тях;

7. да предостави незабавно подробна информация за бюлетина на МВР, а при тежки престъпления с повишен обществен отзвук - и справка за следствените служби и окръжната прокуратура.

(2) Справката до ОСС (НСС) и окръжната (Софийска градска) прокуратура по ал. 1, т. 7 съдържа данни за:

1. време и място;

2. характер и развитие;

3. предприети мерки за помощ на пострадалите и ограничаване на произшествието;

4. вредни последици и приблизителна начална оценка на материалните щети;

5. предполагаеми причини, условия и заподозрени лица;

6. процесуални решения - за образувано предварително производство, задържани заподозрени или обвиняеми;

7. необходими средства и специалисти за продължаване на разследването.

Чл. 24. (1) При особено тежки и сложни от фактическа страна престъпления окръжният (софийският градски) прокурор може да осъществи надзор и ръководство непосредствено на местопроизшествието.

(2) Когато на местопроизшествието има прокурор, той образува предварително производство и ръководи разследването.

Чл. 25. (1) За престъпления и произшествия, свързани с повече човешки жертви, с големи материални щети и други изключително тежки последици, оперативните дежурни части, РДВР (СДВР) незабавно уведомяват по телефона, факса, телекса, телеграфа или по друг бърз начин отдел "Следствен" при Върховната касационна прокуратура (ВКС), Националната следствена служба и МВР.

(2) В случаите по ал. 1 ВКП, НСлС и МВР могат да изготвят съвместно съобщение за средствата за масова информация.

Чл. 26. (1) Проверката е извънпроцесуална, издирвателна дейност, която се извършва с цел да се установи наличието на достатъчни данни, че е извършено престъпление от общ характер.

(2) Проверка не се извършва в случаите, когато са налице достатъчно данни за престъпление от общ характер или са извършени неотложни следствени действия по чл. 191, ал. 1 НПК.

Чл. 27. (1) Когато за извършването на проверката са нужни специални познания или компетентност, прокурорът на основание чл. 119, ал. 1 ЗСВ възлага извършването им на съответните компетентни органи. При необходимост и преценка прокурорът може лично да извърши проверката. В постановлението за възлагане се отразяват обектът, в който трябва да се извърши, въпросите, които трябва да се изяснят, искането за уведомяване на прокурора за констатациите, взетите мерки и срокът за извършването, който не следва да е по-голям от 30 дни. Срокът тече от датата на завеждане преписката при органа, на който е възложена проверката, до датата на извеждането й при същия.

(2) Възлагателното постановление се изпраща до ръководителя на органа, компетентен да извърши проверката. Ако органът е от по-висока степен на възлагащата прокуратура, възлагателното писмо се изпраща чрез съответната по степен прокуратура.

(3) Възлагането на проверки на националните служби на МВР и други централни органи се извършва само от или чрез ВКП.

(4) По сигнали срещу съдия, прокурор или следовател проверката се извършва лично от прокурор при ВКП. В тези случаи прокурорът може да възлага на органите на МВР и други административни органи извършването на отделни проверовъчни действия, при които се използват способи и възможности в кръга на тяхната компетентност.

Чл. 28. (1) При проверка могат да се използват следните действия и методи:

1. устно изясняване на необходимите обстоятелства при приемане на молби на граждани;

2. изслушване на пострадали и др. лица или изискване на становища от ведомства;

3. изискване от учреждения, длъжностни лица или граждани на определени предмети и книжа (медицински удостоверения, документи и др.);

4. в допустимите от закона случаи - възлагане на финансови ревизии;

5. проучване на висящи или приключени наказателни, граждански, нотариални административни и други дела;

6. изискване на мнения от специалисти или сведения, свързани със специални знания из областта на науката, изкуството или техниката;

7. изясняване на определени въпроси чрез оперативно-издирвателните способи на МВР, като:

а) вземане на обяснения от граждани;

б) извършване на справки по информационните фондове за лица, осъществяващи престъпна дейност;

в) вземане на образци за сравнително изследване;

г) белязване на обекти и предмети;

д) изследване на предмети и документи;

е) извършване на наблюдение;

ж) идентифициране на лица и обекти;

з) проникване и изследване на помещения, сгради, съоръжения, части от местности и транспортни средства;

и) контрол на пощенската, телеграфната и друга кореспонденция;

к) контрол на телефонните разговори;

л) събиране на информация от технически канали за комуникация;

м) оперативно внедряване;

н) оперативен експеримент;

о) предупредително въздействие върху лица чрез устни и писмени предупреждения за преустановяване нарушения на правовия ред в страната и предотвратяване прерастването им в престъпна дейност;

п) оперативна проверка на събраните данни и тяхното документиране;

р) осъществяване на контролирани доставки и покупки;

с) извършване на насрещни проверки по документи;

т) контрол на радиочестотния спектър, използване на други форми и методи, които осигуряват точна и бърза информация за случая.

(2) Дейността по ал. 1 се осъществява посредством специфични способи и средства, както и чрез използване на специални разузнавателни средства и на граждани, приели доброволно сътрудничество с органите на МВР при изпълнение на функциите им.

(3) Проверовъчните действия се извършват по възможност на място с оглед пълнота на информацията, осигуряване на бързина, ограничаване възпрепятстването дейността на граждани, фирми и др.

Чл. 29. (1) За резултатите от проверката органите по ал. 1 съставят справка, в която посочват имена, адреси на лица, документи и др., както и своето становище.

(2) При невъзможност проверката да се извърши в определения от прокурора срок органът, на когото тя е възложена, прави мотивирано искане за продължаване на срока до съответния прокурор, който, ако намери искането за основателно, продължава срока.

(3) Материалите по всички проверки се изпращат за решаване на съответната прокуратура.

Чл. 30. (1) При неспазване на първоначално или допълнително определен от прокурора срок или при неизпълнение на дадените конкретни разпореждания за проверката се налага наказание по чл. 201 ЗСВ с постановление на прокурора, възложил проверката.

(2) В случаите по ал. 1 лицето се уведомява писмено, че има възможност да даде обяснения във връзка с нарушението в определен от прокурора срок. Уведомителното писмо, подписано от лицето или от лице, удостоверяващо, че то му е връчено, се прилага по преписката. Постановлението за наказване се връчва срещу подпис на наказаното лице, като в съобщението изрично се отразява, че то може в едномесечен срок да подаде жалба срещу постановлението до прокурора, който го е издал.

(3) Прокурорът се произнася по подадена жалба с ново постановление, с което отказва отмяна или изменение на постановлението или го отменя, или го изменя. Препис и от това постановление се връчва на лицето, привлечено към отговорност, с уведомление, че то е окончателно.

Чл. 31. (1) Районните и окръжните прокуратури всяко тримесечие изпращат подробна информация на съответната им апелативна прокуратура за образуваните при тях преписки и резултатите от тях относно: пране на пари, наркотрафик, трафик на хора, тероризъм, престъпления против интелектуалната собственост, данъчни престъпления, вкл. измами с ДДС, корупционни престъпления, констатации на Сметната палата и Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол, опазване на горите, грабежи по пътищата, организирани престъпни групи, контрабанда с МПС, оръжие, стоки и технологии с възможна двойна употреба и др.

(2) Апелативните прокуратури след обобщаване на информацията по ал. 1 изпращат подробни справки на отдел "Следствен" при ВКП на всеки шест месеца.

(3) Преписките, по които предварителните проверки са започнали преди 3.VI.2003 г., се изпращат на съответната прокуратура за решаване по същество - постановяване на отказ да се образува наказателно производство, образуване на наказателно производство или възлагане на допълнителни проверовъчни действия. Ако по тях са извършени процесуално-следствени действия по реда на чл. 191, ал. 2 (стар) НПК, не се счита, че е започнало предварителното разследване, като тези действия запазват процесуалната си стойност.

Чл. 32. В районните прокуратури се водят на специален отчет делата:

1. по които има задържани лица на основание чл. 152 НПК;

2. по които разследването не е приключило в четиримесечен срок;

3. със свидетели, по отношение на които са взети мерки за защита на основание чл. 97а НПК;

4. разследването по които се извършва от следовател при НСлС;

5. срещу чужденци и непълнолетни;

6. за контрабанда на наркотични вещества и прекурсори (чл. 242, ал. 2 и 3 НК), трафик на хора (чл. 159а-в НК); против интелектуалната собственост (чл. 172а, 227 НК), корупционни престъпления (чл. 201, 212 НК), образувани по констатации на Сметната палата и Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол, контрабанда (чл. 242 - 242а НК), опазване на горите (чл. 235 - 236 НК), грабежи по пътищата (чл. 198, 200 НК) с предмет моторни превозни средства (кражби, грабежи, измами, противозаконно отнемане, промяна на регистрация и др.), с предмет - оръжие, боеприпаси, външнотърговска дейност със стоки и технологии с възможна двойна употреба (чл. 233 НК), в случаите на отказ за вземане на мярка за неотклонение "задържане под стража" от съда или изменението й в по-лека;

7. по чл. 239а и чл. 239, ал. 11 във връзка с ал. 1, т. 3 НПК, когато първоинстанционна прокуратура е съответната районна прокуратура.

Чл. 33. По преценка на районния прокурор могат да се водят на специален отчет и дела за други престъпления с по-висока степен на обществена опасност и интерес.

Чл. 34. Окръжните и Софийска градска прокуратура водят на специален отчет делата:

1. за престъпления против републиката, включително и за тероризма;

2. за умишлени убийства;

3. със свидетели, защитени на основание чл. 97а НПК;

4. по които има задържани лица за повече от два месеца;

5. по които разследването не е завършило в шестмесечен срок;

6. срещу чужденци и непълнолетни;

7. разследването по които се извършва от следовател при НСлС;

8. за случаите по чл. 253а - пране на пари; чл. 255 - 259 - данъчни престъпления; чл. 199 - грабежи, чл. 203 - присвояване, чл. 278а, чл. 282, 301 - 307а - корупционни престъпления;

9. образувани срещу организирани престъпни групи (чл. 321 - 321а НК);

10. по чл. 239а и чл. 239, ал. 11 във връзка с ал. 1, т. 3 НПК, когато първоинстанционна е съответната окръжна прокуратура.

Чл. 35. По преценка на окръжния (софийския градски) прокурор могат да се водят на специален отчет и дела за други престъпления с висока степен на обществена опасност и интерес.

Чл. 36. (1) Апелативните прокуратури водят на специален отчет делата:

1. на районните прокуратури по чл. 31, т. 6;

2. на окръжните (СГП) прокуратури по чл. 33, т. 1, 8 и 9;

3. на районните и окръжни (СГП) прокуратури, разследването по които не е приключило в шестмесечен срок, както и делата, по които има задържани лица повече от два месеца.

(2) По преценка на апелативния прокурор могат да се водят на специален отчет и дела за други престъпления от компетентност на районните и окръжните прокуратури.

Чл. 37. В отдел "Следствен" при ВКП се водят на специален отчет делата:

1. образувани срещу лица, ползващи се с имунитет, и членове на МС;

2. надзорът и ръководството по които се осъществява от прокурор при ВКП (чл. 172а, ал. 4 НПК);

3. (попр. - ДВ, бр. 37 от 2004 г.) посочени в чл. 32, т. 6, чл. 34, т. 1, 8 и 9 и чл. 36, т. 1 и 2;

4. разследването по които не е приключило в деветмесечен срок;

5. по които има задържани лица повече от шест месеца.

Чл. 38. По преценка на зав.-отдел "Следствен" при ВКП могат да се водят на специален отчет и дела за други престъпления с изключително висока обществена опасност и интерес.

Чл. 39. Всяко дело, взето на специален отчет, се отбелязва в следствената книга и върху наблюдателното производство със сигнатурата "СО" на външната корица и се записват номерът на делото, на коя следствена служба или РДВР е възложено разследването, името на прокурора, който ще упражнява ръководството и надзора за законност по делото. Прокурорът е длъжен:

1. да осъществява постоянно ръководство и надзор за законност, за срочно и качествено разследване, включително и веднъж седмично да посещава съответната следствена служба, РДВР или РПУ и на място да се запознава с хода на разследването;

2. при констатирани пропуски да отбелязва в постановлението за образуване на наказателно производство конкретни указания и срокове за отстраняването им;

3. да утвърждава следствено-календарен план за разследването и упражнява надзор за изпълнението му;

4. да уведомява незабавно горестоящата прокуратура за това, че делото е взето на специален отчет и ако същото се вземе на специален отчет и от горестоящата прокуратура, ежемесечно да изпраща подробна справка за хода на разследването (за дознанията на всеки седем дни); да уведоми горестоящата прокуратура за крайния резултат, като изпрати копие от съответния прокурорски акт;

5. да решава по същество делото и по възможност да участва при разглеждане на делото в съответния съд, освен при обективна невъзможност за това.

Чл. 40. (Попр. - ДВ, бр. 37 от 2004 г.) След като се получи информация за делата по чл. 32, т. 6, чл. 34, т. 1, 8 и 9 и чл. 36, т. 3, в съответната апелативна прокуратура се образува наблюдателно производство, което се възлага на наблюдаващ прокурор. Върху външната корица на наблюдателното производство се отбелязват номерът на делото, в района на коя прокуратура е образувано, имената на водещите разследването - дознател, следовател и наблюдаващ прокурор от долустоящата прокуратура. Наблюдаващият прокурор от апелативна прокуратура е длъжен:

1. да уведоми незабавно отдел "Следствен" при ВКП и съответната долустояща прокуратура, че делото е взето на специален отчет в апелативна прокуратура;

2. да поддържа постоянна връзка с прокурора, който пряко наблюдава делото в долустоящата прокуратура, да упражнява контрол, ръководство и помощ за качествено и срочно приключване на разследването;

3. да изпраща на всеки два месеца информация на отдел "Следствен" при ВКП за хода на разследването;

4. да участва при разглеждане на делото в апелативния съд, освен при обективна невъзможност за това.

Чл. 41. Апелативните прокуратури на всяко шестмесечие изпращат на отдел "Следствен" във ВКП обобщена справка за хода на разследването на делата, посочени в чл. 39 и чл. 36, т. 4 и 5.

Чл. 42. След като се получи информация за делата, взети на специален отчет в районна, окръжна и апелативна прокуратура, в отдел "Следствен" при ВКП се образува наблюдателно производство, което се възлага на наблюдаващ прокурор. Върху външната корица на наблюдателното производство се отбелязват номерът на делото, в коя прокуратура е образувано, имената на водещите разследването - следовател, дознател, наблюдаващи прокурори от долустоящите прокуратури. Наблюдаващият прокурор от ВКП е длъжен:

1. да уведоми незабавно долустоящите прокуратури, че делото се взема на специален отчет и във ВКП;

2. да поддържа постоянна връзка с наблюдаващите прокурори от долустоящите прокуратури, да упражнява контрол, ръководство и помощ за качественото и срочно разследване;

3. да проверява и се произнася служебно относно законосъобразността на постановленията за прекратяване или спиране на наказателното производство в случаите, когато не е упражнен съдебен контрол или са налице други законови основания.

Чл. 43. (1) Наблюдателните производства, към които се прилага цялата информация, свързана с делото, се предават заедно с обвинителния акт на отдел "Съдебен" при ВКП, а тези, по които не е съставен обвинителен акт, остават в отдел "Следствен" и се отнасят към архив отделно от другите преписки и дела.

(2) В отдел "Следствен" при ВКП с участието на представители на Националната следствена служба и на МВР всяко шестмесечие се анализира състоянието на работата по делата на специален отчет.

Чл. 44. Националната следствена служба води на специален отчет делата, които отдел "Следствен" при ВКП води на отчет. Окръжните следствени служби водят на специален отчет делата, които районните и окръжните прокуратури водят на отчет.

Чл. 45. За взетите на специален отчет полицейски производства съответните директори на РДВР (СДВР) и техните заместници оказват непосредствена организационна помощ на дознателите за срочно и качествено разследване. Те поддържат постоянна връзка с наблюдаващия прокурор от съответната прокуратура.

Чл. 46. (1) Органи на предварителното производство са следователите. По делата за престъпления, извършени от непълнолетни, се провежда предварително производство от определени следователи със съответна подготовка (чл. 377 НПК). Разследването на престъпления, извършени от лица, ползващи се с имунитет, и членове на Министерския съвет, се осъществява от следовател от НСлС.

(2) При условията на чл. 201а, ал. 1 НПК следователят може писмено да поиска от дознател от същия следствен район извършване на следствени действия по чл. 116 НПК. Следователите от Националната следствена служба могат да поискат извършване на следствени действия от следователи и дознатели от всички следствени райони в страната.

(3) Правилото по ал. 2 се прилага за всички предварителни производства, включително преобразуваните в предварителни производства полицейски производства и предварителните производства, които се водят за престъпления извън случаите на чл. 171, ал. 1 НПК. Следователят не може да иска извършване от друг разследващ орган на следствени действия с участието на обвиняемия или такива, които имат съществено значение за разкриване извършителя на престъплението, освен когато случаят е неотложен.

(4) Разследващият орган, от който е поискано по реда на ал. 2 извършване на следствени действия, не може да откаже извършване на съответните действия и да подава възражения срещу постановления и писмени указания на прокурора в същото производство.

(5) Когато разкриването на обективната истина съобразно предмета на доказване и събирането на съответните доказателства е невъзможно без съдействие на органи на МВР със специфични сили, средства и оперативни способи, прокурорът и следователят с мотивирано постановление на основание чл. 201а, ал. 2 НПК ги възлагат на компетентните органи от МВР:

1. да подготвят и обезпечат провеждането на конкретни процесуални действия, физически да участват в тях или самостоятелно да ги извършат в съответствие с издаденото постановление; в особени случаи да осигурят или да доведат лице за разпит; в неотложните случаи, когато това е единствената възможност за проверка на данни, за събиране и запазване на доказателства - да извършат претърсване на местности, сгради, моторни превозни средства или лица или да извършат оглед и освидетелстване със съгласието на лицето;

2. да установят самоличността на неиздирени обвиняеми или неразпитани свидетели по словесно или друго основание, фотоснимка, видеозапис, прякор или открият тяхното актуално местоживеене, месторабота, временно пребиваване;

3. да извършат допълнителна проверка при непосредствено разкриване от прокурора или следователя на признаци на извършени и други престъпления чрез предприемане на оглед, беседи, снемане на обяснения, доброволно предаване на писмени документи и други доказателства от пострадали или други заинтересовани лица, проверки на място, съставяне на констативни протоколи, изземване на образци от почерка или други образци за сравнително изследване и изготвяне на експертни справки, като представят окончателните резултати, придружени с докладна записка, в срок съгласно постановлението за възлагане;

4. да съберат сведения или представят налични данни за лица, за фактическите или роднински връзки между тях; да извършат проучвания и набавят характеристични данни; да представят легализирани материали за подозирани в правонарушения или престъпления лица.

Чл. 47. (1) Предварително производство задължително се провежда за престъпления от общ характер, които са подсъдни като първа инстанция на окръжния съд, както и за престъпления по чл. 122, 134, 142, 142а, 143, 143а, 152, 162 - 167, 169, 201 - 205, 212, 212а, 220 - 223, 227 б - 227 е, 240, 282 - 285, 304 - 307, 320, 339а, чл. 343, ал. 1, буква " Б" и ал. 3, буква " А" НК (чл. 171 НПК).

(2) Предварително производство задължително се провежда и за престъпления, извършени от непълнолетни, от лица с физически или психически недостатъци, които им пречат да се защитават сами, и от чужди граждани, освен когато са налице условията по чл. 408б, ал. 2 НПК, както и за престъпления, извършени в чужбина.

(3) Извън случаите по ал. 1 и 2 се провежда полицейско производство.

(4) Извън случаите по ал. 1 прокурорът може да образува предварително производство, когато това се налага от фактическа и правна сложност на случая.

(5) При преобразуване на полицейското производство в предварително производство от прокурора, в хипотезите на чл. 409, ал. 2 и чл. 411, ал. 1, т. 7 НПК законосъобразно извършените до този момент действия запазват процесуалната си стойност.

(6) Директорът на Националната следствена служба осъществява правомощията си по чл. 172а, ал. 3 НПК след изрично писмено съгласие на съответния наблюдаващ прокурор.

Чл. 48. Предварително производство задължително се образува съгласно чл. 186, ал. 2 НПК в случаите на убийство, транспортни и трудови злополуки със смърт или тежки увреждания на здравето, неестествена или неизяснена смърт, настъпила вследствие на удавяне, обесване, отравяне, падане от височина, изгаряне, при необичайни обстоятелства и необичайни места или друга подобна причина.

Чл. 49. (1) Предварителното производство се образува от прокурора.

(2) Предварително производство може да се образува и от следователя, за което незабавно уведомява прокурора, като му изпраща и копие от постановлението за образуване.

(3) Когато предварителното производство трябва да се извърши от друг следовател, а се налагат неотложни следствени действия, следователят образува предварително производство, за което незабавно уведомява прокурора и му изпраща копие от постановлението за образуване.

Чл. 50. (1) В постановлението за образуване на предварително производство прокурорът дава конкретни указания за разследване на делото. За сложни от фактическа и правна страна престъпления той може да възложи разследването на няколко следователи, което отбелязва в постановлението. Възлагането на няколко следователи може да се осъществи и в хода на разследването.

(2) При образуване на предварително производство - при посочване на разпоредбата на чл. 187 НПК, следва да се конкретизира какъв е законният повод за образуване с оглед изброените в текста четири основания.

(3) При посочване на разпоредбата на чл. 190 НПК следва изчерпателно да се изброяват документите и кои факти, описани в тях, обосновават достоверността и достатъчността на данните, от които е направено основателното предположение за извършено престъпление от общ характер.

(4) Не са нужни данни, от които могат да се направят изводи относно лицата, извършили престъплението, или относно приложимия наказателен закон. Когато законният повод и наличието на фактически основания се установят от прокурора, той разпорежда да се образува предварително производство, като дава конкретни указания по разследването. Когато следовател започне предварително производство, той незабавно уведомява прокурора с писмо, а когато е образувал същото - изпраща препис от постановлението.

(5) В зависимост от престъплението, за което се образува предварителното разследване - против личността, стопанско престъпление или др., следва да се сочат данни за основните признаци на съответното престъпление - напр. при резултатните престъпления е необходимо да се събират данни, от които да може да се направи основателно предположение за настъпили вредни последици.

Чл. 51. В случаи, предвидени в закона, разследващите органи могат да извършват оглед на местопроизшествието и свързаните с него претърсване и изземване, разпознаване на лица и предмети и разпит на очевидци, когато незабавното им извършване е единствената възможност за събиране и запазване на доказателства. Разследващият орган е длъжен незабавно не по-късно от 24 часа да уведоми прокурора. Предварителното производство се счита за образувано от съставяне на акта за съответното следствено действие. В тези случаи не се допуска съставяне на постановление за отказ от образуване на предварително производство (чл. 191 НПК) и не се прилагат разпоредбите на чл. 192 - 194 НПК.

Чл. 52. (1) Право да откаже да образува предварително производство имат следователят и прокурорът.

(2) Отказът на следователя да образува предварително производство се потвърждава или отменя от прокурора, като в първия случай преписката се прекратява.

(3) Отказът да се образува предварително производство се извършва с постановление.

Чл. 53. (1) За отказа за образуване на предварително производство задължително се уведомяват пострадалият и лицето, направило съобщението.

(2) По жалба на заинтересованото лице или по свой почин съответният по-горестоящ прокурор може да образува предварително производство.

Чл. 54. Не се допуска постановяване на отказ за образуване на предварително производство в случаите на чл. 218б и 218в НК срещу неизвестен извършител.

Чл. 55. Преписките по проверките, завършили с мнение за прекратяване, се изпращат за решаване от съответния прокурор.

Чл. 56. (1) Когато образуват предварително производство срещу неизвестен извършител, наред с действията по разследването прокурорът и следователят възлагат на органите на МВР издирването на извършителя на престъплението.

(2) Когато следователят поиска, органите на МВР са длъжни да му окажат съдействие при извършване на отделни следствени действия (чл. 201а, ал. 2 НПК).

Чл. 57. Независимо от резултатите от работата по установяване и издирване на извършителя на престъплението органите на МВР са длъжни да уведомят следователя или прокурора за конкретно предприетите мерки по издирване на извършителите и за информацията, добита в хода на проверката (чл. 192а, ал. 2 НПК).

Чл. 58. (1) За всяко образувано следствие или дознание за престъпление, извършено от чужденец, или когато пострадалият от престъплението е чужденец, прокурорът незабавно уведомява отдел "Консулски" при Министерство на външните работи и отдел "Следствен" при ВКП (евентуално Министерство на правосъдието, отдел " Международен"). В уведомителното писмо се посочват пълни данни за: самоличността на чужденеца, номера и датата на паспорта му и мястото, откъдето той е издаден, основанието и времето на пребиваването му в нашата страна, фактическите обстоятелства и правната квалификация на извършеното от него престъпление или на престъплението, от което е пострадал, датата и мястото на извършването му, причинените вреди, мярката за неотклонение, къде се намира извършителят, ако е задържан, и др.

(2) При задържане на чуждестранен гражданин указаните в ал. 1 органи освен с писмо незабавно се уведомяват по телекс, факс, телефон.

(3) Органите по ал. 1 се уведомяват и за резултата от разследването.

(4) Делата се водят с голяма бързина и се приключват в съкратени срокове (5 - 10 дни). Спешно се събират всички необходими доказателства, като въпросът за престоя на чужденеца в страната се урежда чрез съответните органи на МВР.

(5) При образуване на наказателно производство срещу чужденец, ако мярката му за неотклонение е различна от задържане под стража, следователят, респ. прокурорът трябва да се убедят, че чужденецът има къде да отседне (адрес и достатъчно средства за издръжката му, докато се провежда предварителното производство). Ако чужденецът няма възможност да поеме разходите си по престоя в страната или няма къде да отседне, чрез органите на МВР се настанява в приемник-разпределителя за чужденци или на друго подходящо място.

(6) По отношение на обвиняеми - чужденци, може да се прилага чл. 153а НПК (забрана за напускане пределите на Република България).

Чл. 59. Чужди граждани се задържат само когато са извършили престъпление, представляващо голяма обществена опасност.

Чл. 60. Органите на предварителното разследване не предприемат следствени действия пряко с лица, които се ползват с имунитет по отношение на наказателната юрисдикция на Република България, преди да докладват случая във Върховна касационна прокуратура и да получат съответни указания. Независимо от това те извършват неотложните и първоначалните следствени действия и събират всички възможни доказателства, освен тези - пряк източник на които са лицата с имунитет. Сведение дали лицето се ползва с имунитет се иска чрез НСлС или ВКП от управление "Консулско" при Министерство на външните работи.

Чл. 61. Прокурорите, следователите и органите на дознанието, в чиито райони се намират гранични и други контролно-пропускателни пунктове (на границата, летището, пристанището, гарата и др.), организират обмяната на информация и взаимодействието със съответните контролни и митнически органи. Те изискват от тях веднага да ги уведомят за всяко констатирано престъпление, бързо да представят необходимите данни и документи, както и да осигурят присъствието на нарушителя.

Чл. 62. (1) Предварително производство по материали, получени от чужда държава, за извършено в чужбина престъпление от български гражданин, който се е завърнал в страната, се образува от съответната прокуратура, като делото се разследва от Националната следствена служба.

(2) За резултата в случаите по ал. 1 (образувано предварително производство, отказ да се образува предварително производство, внесен обвинителен акт в съда) прокурорът незабавно уведомява отдел "Следствен" при ВКП.

Чл. 63. (1) Ръководителите на НСлС и окръжните следствени служби разпределят делата съобразно възможностите, специализацията и натовареността на следователите.

(2) При продължително отсъствие на следовател съответният ръководител взема мерки да не се спира разследването по възложените му дела.

Чл. 64. (1) Срокът за разследване на предварителното следствие е двумесечен от деня на извеждането му от съответната прокуратура (а не от датата на щемпела на следствената служба, където делото е изпратено за разследване).

(2) Прокурорът може да определи по-кратък срок за разследване, който е задължителен за следователя. Този срок се продължава до два месеца по общия ред от прокурора, определил по-краткия за разследване срок.

(3) Срокът за разследване по ал. 1 може да бъде продължен от окръжния прокурор по искане на следователя до 6 месеца. В изключителни случаи Главният прокурор може да продължи срока за разследване до 9 месеца. Във всеки отделен случай прокурорът се произнася по мярката за неотклонение.

Чл. 65. (1) В искането за продължаване на срока за разследване се посочва: кога е образувано предварителното следствие, за какво престъпление, кога е извършено деянието, има ли повдигнати обвинения, от коя дата, по кой текст на НК и срещу кои лица, има ли разрешавани и други продължения и с колко месеца, има ли задържани лица и кога са задържани, какво е здравословното им състояние, по какви причини делото не е приключено в законния срок, какви следствени действия са извършени и какви следва да се извършат, какво е доказано. Искането за продължаване срока за разследване се изпраща чрез съответната прокуратура. По искането прокурорът, който наблюдава делото, дава писмено мнение, включително и за мярката за неотклонение "задържане под стража".

(2) Искането за продължаване на срока за разследване се прави своевременно с оглед разрешението да се получи в следствената служба, преди да е изтекъл първоначалният законен срок. Искането се изготвя от следователя не по-късно от 15 дни преди изтичане на срока.

(3) Предложението за продължаване срока на предварителното следствие над 6 месеца се прави чрез окръжния прокурор.

Чл. 66. При неоснователно просрочване на разследването прокурорът, който го наблюдава, сигнализира ръководителя на съответния следовател. Директорът на съответната следствена служба е длъжен да уведоми прокурора за предприетите мерки.

Чл. 67. Когато полицейско производство е преобразувано в предварително производство, срокът на предварителното производство се отчита от датата на започване на полицейското производство.

Чл. 68. При обединяване на няколко дела в едно срокът на обединеното дело се изчислява от датата на започване на първото производство.

Чл. 69. Когато предварителното производство е образувано по отделени материали от друго следствено дело, срокът на новообразуваното дело започва да тече от деня на образуването му.

Чл. 70. (1) Времето за придвижването на делата от органите на предварителното разследване до прокурора или съда и обратно се включва в срока на разследването.

(2) Когато делото е сложно от правна и фактическа страна, с повече задържани и обвиняеми, водещият разследването съставя паркетно дело, като заверява вторите екземпляри с цел да не се прекъсва работата по делото, докато последното е при прокурора или съда във връзка с различни жалби на страните по делото.

Чл. 71. Когато предварителното производство е образувано в един район и е изпратено по подследственост в друг, не се съставя ново постановление за образуване. Делото в този случай се изпраща след изчерпване на всички следствени действия, свързани с района на образуването му. Срокът на разследването тече от датата, на която делото е образувано.

Чл. 72. При възникване на спор за подследственост следователят, при когото се намира делото, отнася спора до наблюдаващия делото прокурор, който упражнява ръководство и надзор за законност.

Чл. 73. (1) Споровете за подследственост между прокуратури от района на една окръжна прокуратура се решават от съответния окръжен прокурор.

(2) Спорове за подследственост между прокуратури от района на една апелативна прокуратура се решават от съответния апелативен прокурор.

(3) Спорове за подследственост между прокуратури от различни апелативни прокуратури се решават от ръководителя на ВКП.

Чл. 74. Обединяването на две или повече предварителни производства в едно се допуска само когато съществува връзка между тях и ако правилното им изясняване налага това (чл. 29, 31, 31а и 32 НПК). Предварителните производства се обединяват с постановление на прокурора, следователя или дознателя, който ще продължи разследването по обединеното дело. Когато обединяването се извършва от следовател или дознател, копие от постановлението се изпраща на прокурор.

Чл. 75. (1) Разделянето на едно предварително производство на две или повече се допуска извън случаите по чл. 31а НПК и когато това няма да се отрази на пълнотата, всестранността и обективността на разследването и няма да попречи за правилното решаване на делата.

(2) Копие от постановлението за разделяне се изпраща на прокурора и на органа, който ще продължи разследването по отделеното дело.

(3) Разделянето на предварително производство, образувано от прокурора, се извършва с негово разрешение.

(4) Отделеното дело се образува с ново постановление.

(5) На органа, който ще извършва разследването по отделеното дело, се изпращат всички събрани по него доказателствени материали, описани подробно в опис, който съпровожда постановлението за образуване на новото дело. При необходимост, при отделяне на материали за новото производство, заверени преписи от тях се оставят по делото.

Чл. 76. (1) Следствените действия по делегация (чл. 115 НПК) се възлагат с постановление. Към постановлението се прилага въпросен лист. При нужда се изпращат и материали по делото или преписи от тях. Поръчката се изпълнява във възможно най-кратък срок.

(2) Ако се окаже, че някое лице се намира в друг район, следствената поръчка незабавно се препраща на съответния орган по местонахождение на лицето, за което се уведомява възложителят на поръчката.

(3) Следствените действия: повдигане и предявяване на обвинение, изменение на обвинението, предявяване на следствието или дознанието, определяне на мярка за неотклонение, вземане на обезпечителни мерки по чл. 156 НПК, привличане в качеството на заподозрян и разпит на същия, съставяне на заключително постановление, не могат да се възлагат за извършване по делегация в страната.

(4) Когато е постановена от орган на предварителното разследване, поръчката се изпълнява от съответния орган на разследването.

Чл. 77. (1) Следствените поръчки и исканията за други действия в чужбина, включително за екстрадиция, се отправят до главния прокурор на Република България, който прави искане до замолената страна по реда, предвиден в договора за правна помощ със съответната държава.

(2) Предложенията до Върховна касационна прокуратура се изготвят при спазване изискванията на НПК (чл. 461 и сл. НПК) и съответните международни договори:

1. Европейска конвенция за екстрадиция (ДВ, бр. 8 от 1995 г.);

2. Европейска конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси (ДВ, бр. 8 от 1995 г.);

3. двустранни договори с Белгия, Виетнам, Гърция, Испания, Кипър, Йемен, КНДР, Куба, Кувейт, Монголия, Полша, Румъния, Русия, САЩ, Словакия, Сирия, Тунис, Турция, Украйна, Унгария, Чехия, държавите от бивша Югославия и държавите от бившия СССР и др.

(3) Предложението до Върховна касационна прокуратура трябва да съдържа:

1. посочване номера на делото, следствената служба и прокуратурата, в които е регистрирано, за какво престъпление е делото и правната квалификация, до кого се отправя искането и какви действия се искат, пълните имена на лицата, спрямо които се искат действията, и адреса им в замолената държава;

2. постановлението за привличане в качеството на обвиняем и за определяне на мярка за неотклонение; въпросник за разпит, който се съставя на български език и се подписва от следователя;

3. какви следствени действия се иска да се извършат и в каква последователност;

4. извлечения от текстовете на българските закони, послужили като основание за привличането към наказателна отговорност, респ. съответните текстове от НПК.

(4) Съставянето на искането на главния прокурор, преводите на искането и всички приложени по него документи на езика на замолената страна се подготвят от ВКП, респ. Министерството на правосъдието.

Чл. 78. Следствените поръчки за чужбина се изпращат на ВКП от съответната прокуратура, в чиято компетентност е следственото дело, след задълбочена проверка на въпросите по предходните членове.

Чл. 79. Предварителното производство срещу обвиняем или уличен с неизвестно местоживеене се приключва и решава след събиране на всички необходими доказателства, включително и за мерките, предприети за щателното му издирване в страната. На такова лице задължително се налага ограничение по реда на чл. 153а НПК и се обявява за общодържавно издирване.

Чл. 80. Разследването и разглеждането на делото в отсъствие на обвиняемия съгласно чл. 217а, вр. чл. 268, ал. 3 и 4 НПК се извършват, когато:

1. това няма да попречи за разкриването на обективната истина;

2. местоживеенето му в страната не е известно и след щателно издирване не е установено;

3. не е намерен на посочения от него адрес или е променил същия, без да уведоми съответния орган;

4. обвиняемият се намира извън пределите на Република България и местоживеенето му не е известно или не може да бъде призован по други причини или редовно е призован, но не е посочил уважителни причини за неявяването си.

Чл. 81. (1) При разследване в отсъствие на обвиняемия участието е задължително на негов защитник, който подписва протокола за привличане в качеството на обвиняем и при приключване на делото - протокола за предявяване на предварителното производство.

(2) За щателното издирване на обвиняемия от органите на МВР постановленията за привличане в качеството на обвиняем и за принудително довеждане (или заверени копия от тях) се изпращат с писмо до директора на РДВР с искане за обявяване на лицето за общонационално издирване; директорът на РДВР (СДВР) или определен от него служител е длъжен в 10-дневен срок от получаване на постановлението да уведоми органа на предварителното разследване за номера на бюлетина, с който обвиняемият е обявен за общонационално издирване.

Чл. 82. Органите на МВР са длъжни да създадат организация за резултатното издирване, намиране и размножаване снимки на лицето, определяне на компетентните издирвателни органи, изготвяне на съобщения до средствата за масова информация и т. н.

Чл. 83. (1) Повдигането на обвинение е изключително важен процесуален юридически факт, с който сериозно се ограничават правата на обвиняемия. Необоснованото повдигане на обвинение е основание за отговорност на държавата за вреди, причинени на гражданите. С повдигането на обвинение се конкретизира предметът на наказателния процес.

(2) С оглед сроковете по чл. 239а НПК внимателно се преценява в кой момент да се повдигне обвинението.

Чл. 84. (1) Достатъчни доказателства по смисъла на чл. 207 НПК са налице, когато от тях може да се направи обоснован извод, че определено лице виновно е извършило конкретно престъпление и този извод към момента на привличането му в качеството на обвиняем не се опровергава от останалите доказателства по делото.

(2) Преценката по чл. 82, ал. 2 се прави в зависимост от състава на престъплението, като всеки от елементите на този състав следва да е доказан.

(3) Постановлението за привличане в качеството на обвиняем се съставя при стриктно спазване на разпоредбата на чл. 207, ал. 2 НПК и прецизна и обоснована правна квалификация (т. е. пълно фактическо и юридическо формулиране).

Чл. 85. Изискването по чл. 207, ал. 2 НПК да се посочи "престъплението, в което се обвинява" означава в постановлението за привличане в качеството на обвиняем:

1. да се укажат времето, мястото, начинът на извършване на престъплението;

2. да се цитират нарушените нормативни разпоредби, а не само посочване на текста от наказателния закон (ако нормата от НК е бланкетна и препраща към други закони - напр. ЗДП, ППЗДП, Закона за митниците и т.н., в диспозитива на постановлението за привличане в качеството на обвиняем се изписва с думи и цифри конкретно нарушената норма от този закон - ЗДП, ППЗДП и т.н.);

3. точно и ясно да се формулират фактическите обстоятелства, които правят деянието наказуемо (или по-тежко наказуемо от предишното привличане) и се конкретизира самото деяние, например: да се посочи видът на телесната повреда, формата на съучастие, отнетото, обсебеното, присвоеното имущество с индивидуалните му особености и неговата стойност.

Чл. 86. Обвинение не може да се повдига с постановлението, с което е образувано предварителното производство.

Чл. 87. Когато в хода на разследването се установят нови данни за точната стойност на предмета на престъплението или други обстоятелства от значение за квалификацията на деянието, следователят повдига обвинение с ново постановление.

Чл. 88. (1) Последващото постановление за привличане в качеството на обвиняем на едно лице не изключва предшестващото постановление за привличане в качеството му на обвиняем - т.е. ако с отделни постановления за привличане в качеството на обвиняем на едно лице се повдигнат няколко различни обвинения, не е необходимо съставянето на т. нар. "окончателно постановление за привличане в качеството на обвиняем".

(2) Не се съставя постановление за привличане в качеството на обвиняем или заподозрян, а съставеното се отменя за лице, ползващо се с имунитет. Наказателното преследване срещу същото лице за същото престъпление се възбужда след отпадането на имунитета, ако не са налице други пречки за това (чл. 207, ал. 3 НПК).

Чл. 89. (1) Обвинението се предявява, като следователят предоставя възможност на обвиняемия и неговия защитник да се запознаят с пълния текст на постановлението за привличане в качеството на обвиняем и при нужда дава допълнителни разяснения.

(2) Обвинението се предявява незабавно, след като се повдигне.

(3) Ако обвинението се предявява в ден, различен от този, в който е съставено постановлението за привличане в качеството на обвиняем, това обстоятелство се вписва в самото постановление за привличане в качеството на обвиняем, като се изписват датата и часът на предявяване на обвинението.

(4) При задължително участие на защитник обвинението не може да се предяви на обвиняемия в отсъствие за защитника му.

Чл. 90. (1) Процедурата по повдигане на обвинение и неговото предявяване задължително (чл. 73, ал. 2 НПК) започва с разясняване правата на обвиняемия и осигуряване на възможност да се свърже с адвокат.

(2) Разясняването на правата се отразява в писмена форма както в нарочен протокол с изписване на конкретните права - словом с думи и текстове от наказателните закони, така и с постановлението за привличане в качеството на обвиняем.

Чл. 91. (1) Първото задължително следствено действие след предявяване на обвинението е разпит на обвиняемия.

(2) В протокола за разпит се отразява разяснението на органа на предварителното производство за правата на обвиняемия (чл. 51 НПК):

1. да научи в какво се обвинява и въз основа на какви доказателства (ако това няма да затрудни разследването по делото) да дава обяснения по обвинението - каквито намери за необходимо, както и правото му да откаже даването на обяснение, да представя доказателства, да участва в наказателното производство, да прави искания, бележки и възражения, да се изказва последен, да обжалва решенията на съда и органите на предварителното производство, които накърняват неговите права и законни интереси, и да има защитник от момента на привличане в качеството му на обвиняем, който по негово искане може да присъства при извършването на следствените действия с него, правото му да дава обяснения само в присъствие на защитника си и когато защитата не е задължителна;

2. частта от протокола за разпит на обвиняем, в която е отразено запознаването му с тези права, при предявяване на обвинението се подписва отделно, ако не е съставен нарочен за тази цел протокол.

(3) Предявяване на обвинение без участието на защитник - адвокат, в случаите по чл. 70, ал. 1, т. 4 и 5 НПК, може да се извърши само при изрично изявление от страна на обвиняемия, че не желае защитник, което се отразява в протокола за разпит на обвиняем и се подписва от него.

(4) Когато участието на защитник е задължително и обвиняемият не е упълномощил такъв (договорен защитник), органът на предварителното производство е длъжен с постановление да назначи служебен защитник и да предприеме предявяване на обвинението в негово присъствие.

(5) Присъствието на защитник не освобождава органа на предварителното производство от задълженията му за разясняване правата на обвиняемия и изричното им вписване в протокола.

Чл. 92. (1) При предявяване на обвинение съобразно чл. 209, ал. 5 НПК органът на предварителното разследване е длъжен да предостави на обвиняемия и неговия защитник възможност да се запознаят единствено с пълния текст на постановлението за привличане в качеството на обвиняем и да даде при нужда разяснения.

(2) Материалите по делото не се предоставят на обвиняемия и на неговия защитник. Органът на предварителното разследване може да представи и отделни материали по делото, само ако това няма да затрудни следствието (чл. 207, ал. 2 НПК) и да попречи на разкриване на обективната истина. В този случай при разпита на обвиняемия задължително се задават въпроси относно предявените материали, ако обвиняемият е съгласен да дава обяснения.

Чл. 93. (1) Разпит на обвиняемия се извършва през деня, освен когато не търпи отлагане. Дневно (по смисъла на чл. 140 КТ) е времето от 6 до 22 ч.

(2) Разпитът на обвиняемия се извършва в кабинета на следователя. Когато е необходимо, разпитът може да се проведе на пункт или на мястото, с което са свързани фактите и обстоятелствата, за които се отнасят неговите обяснения.

Чл. 94. (1) Обвиняемият дава обясненията си устно и непосредствено.

(2) При разпита могат да присъстват само лицата, посочени в НПК. В протокола за разпит се посочват всички присъстващи на разпита.

Чл. 95. (1) Обясненията на обвиняемия трябва да бъдат свързани с конкретното обвинение, с елементите на престъпния състав, с фактите и обстоятелствата, на които се изгражда обвинението, с нормативните актове, с веществените доказателства, с констатациите, направени в ревизионни и други актове, с всички обстоятелства, вкл. в предмета на доказването. При съучастие обясненията на обвиняемите се насочват към изясняване на общата и самостоятелната дейност на всеки от тях, на личната роля, получената от всеки облага.

(2) Недопустимо е органите на предварителното разследване да превръщат разпита на обвиняемия в "разпит на защитника".

(3) Ако обвиняемият ползва правото си да откаже да дава обяснения по чл. 51, чл. 87, ал. 3 НПК, органът на предварителното производство може да задава въпроси и в протокола да отразява отказа на обвиняемия да дава отговор и на тях.

Чл. 96. (1) Обвиняем, спрямо когото е взета мярка за неотклонение "задържане под стража", се разпитва най-малко два пъти седмично, когато се налага да бъдат изяснени обстоятелства по предмета на доказване в наказателното производство.

(2) Обвиняем, спрямо когото е взета мярка за неотклонение "задържане под стража", с когото продължително време няма да се извършват следствени действия, по разпореждане на прокурора се превежда в съответния затвор.

Чл. 97. (1) За провеждането на разпита на обвиняемия органите на предварителното разследване се подготвят предварително. Те се запознават с всички материали по делото и с данните за личността на обвиняемия. Набелязват обстоятелствата за изясняване от обвиняемия, последователността на въпросите към него и тактиката на разпита.

(2) Ако след разясняването на правата на обвиняемия, вкл. по чл. 73, ал. 2 НПК, той поиска на разпита му да присъства защитник, това искане се вписва в протокола, а разпитът се отлага и се призовава защитникът.

(3) Отказът на обвиняемия от правото му да дава обяснения в присъствието на защитник (когато защитата не е задължителна), вкл. по чл. 70, ал. 2, вр. ал. 1, т. 4 и 5 НПК, се протоколира и подписва отделно от обвиняемия заедно с разясненията на правата му и последиците от даването на обясненията.

Чл. 98. При разпита на обвиняемия специално внимание се обръща на причините и условията, които са способствали за извършване на престъплението, на данните за неговата личност и на онези обстоятелства, които имат значение за определяне формата на вината.

Чл. 99. Разпитът на обвиняемия пред съдия се извършва, когато неговите обяснения са от особена важност за правилното решаване на делото (чл. 210, ал. 3 и чл. 277, ал. 1 НПК).

Чл. 100. (1) Когато в хода на разследването се разкрият основания да се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление или закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление при съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението или да се включат в обвинението нови престъпления или нови лица, следователят е длъжен да предяви на обвиняемия ново обвинение - с ново постановление за привличане в качеството на обвиняем.

(2) Всички постановления за привличане на лицето в качеството на обвиняем се прилагат към делото.

Чл. 101. Мерките за неотклонение, съгласно чл. 146 НПК, които могат да се вземат спрямо обвиняеми, са: подписка, гаранция, домашен арест и задържане под стража.

Чл. 102. Подписка и парична гаранция се вземат от разследващия орган, респективно от прокурора. Възражението на обвиняемия срещу размера на определената гаранция пред прокурора не спира изпълнението на мярката, освен ако прокурорът или по-горестоящият прокурор разпореди друго. Мерките за неотклонение се вземат с постановление на органи на предварителното производство, изготвено непосредствено след повдигане на обвинението. В него се посочват времето и мястото на издаване, органът, който го издава, делото, трите имена на обвиняемия, престъплението, за което се повдига обвинение, мотивите на така определената мярка. Постановлението се предявява на обвиняемия срещу подпис. При непредставяне на гаранция в определения срок прокурорът може да направи искане пред съда за вземане на мярка за неотклонение домашен арест или задържане под стража (чл. 150, ал. 4 НПК).

Чл. 103. (1) Мерките за неотклонение домашен арест и задържане под стража се вземат от съответния първоинстанционен съд по реда на чл. 151 и 152а НПК и подлежат на въззивен контрол от по-горен съд.

(2) Задържане под стража се взема от съответния първоинстанционен съд по искане на прокурор или на разследващ орган. Основанията за вземане на мярка за неотклонение задържане под стража са:

1. обвинението да е за престъпление, за което се предвижда наказание "лишаване от свобода" или по-тежко наказание;

2. от данните по делото може да се направи обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъплението, за което е обвинен;

3. съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление.

(3) Ако от доказателствата по делото не се установява противното, опасността е налице при:

1. опасен рецидив или повторност;

2. обвинението е за тежко умишлено престъпление и обвиняемият е осъждан за друго тежко умишлено престъпление от общ характер на лишаване от свобода не по-малко от една година или друго по-тежко наказание, чието изтърпяване не е отложено по реда на условното осъждане (чл. 66 НК);

3. обвинението е за престъпление, за което се предвижда не по-малко от десет години лишаване от свобода или друго по-тежко наказание.

(4) Задържането под стража не може да продължи над определените максимални срокове по чл. 152, ал. 4 НПК:

1. повече от една година - ако обвинението е за тежко умишлено престъпление;

2. повече от две години - ако обвинението е за престъпление, за което се предвижда лишаване от свобода не по-малко от 15 години или доживотен затвор;

3. повече от два месеца - във всички останали случаи.

(5) При изтичане на посочените срокове съответните прокурори вземат мерки за незабавно освобождаване на лицата с мярка за неотклонение задържане под стража.

(6) Прокурорът по свой почин изменя мярката за неотклонение задържане под стража в по-лека мярка, когато в предварителното разследване се установи, че опасността обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление е отпаднала.

Чл. 104. Делата, по които е взета мярка за неотклонение "задържане под стража", или такава е изменена от прокурор, се вземат на специален отчет от органа на разследването и от наблюдаващата прокуратура. Окръжните прокурори изготвят обобщени ежемесечни справки за хода на делата със задържани лица, които изпращат на съответната апелативна прокуратура. Апелативните прокурори изготвят обобщени справки за апелативния район и периодично изпращат същите на отдел "Следствен" при ВКП.

Чл. 105. Домашният арест се състои в забрана обвиняемият да напуска жилището си без разрешение на съответния орган. Тази мярка за неотклонение в предварително производство се взема и се контролира от съда по реда на чл. 152а и 152б НПК. Контролът по фактическото изпълнение на мярката се извършва от органите на предварителното разследване.

Чл. 106. Други мерки за процесуална принуда са:

1. отстраняване на обвиняемия от длъжност (чл. 154 НПК):

а) когато обвинението е за умишлено престъпление от общ характер, извършено във връзка с работата, и има достатъчно основание да се счита, че служебното положение на обвиняемия ще създаде пречки за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, съдът може да отстрани обвиняемия от длъжност по искане на прокурора;

б) първоинстанционният съд в предварителното разследване се произнася еднолично в открито заседание с участие на прокурор, обвиняем и неговия защитник; определението подлежи на жалба и протест пред съответния въззивен съд в тридневен срок; въззивният съд се произнася в състав от трима съдии в открито заседание с участието на прокурора, обвиняемия и неговия защитник; неявяването на обвиняемия без уважителни причини не е пречка за разглеждане на делото;

в) когато отпадне нуждата от взетата мярка, в предварителното разследване отстраняването от длъжност се отменя от прокурора или по искане на обвиняемия от съда;

2. настаняване за изследване в психиатрично заведение (чл. 155 НПК): постановява се по искане на прокурора от съответния първоинстанционен съд; съдът се произнася с определение в открито съдебно заседание, в състав от съдия и двама съдебни заседатели; настаняването е за срок не по-дълъг от 30 дни; постановеното определение подлежи на жалба и протест пред съответния въззивен съд в тридневен срок; ако срокът за изследване, определен от съда, се окаже недостатъчен, съдът може да го продължи еднократно с не повече от 30 дни; времето, през което лицето е било настанено в психиатрично заведение, се зачита като задържане под стража;

3. забрана за напускане пределите на Република България (чл. 153а НПК): тази мярка се прилага от прокурора в предварителното разследване при обвинение за умишлено престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода или друго по-тежко наказание; задължително се уведомяват ГКПП; по искане на обвиняем за напускане пределите на страната се произнася прокурорът в тридневен срок; отказът му подлежи на обжалване пред съда, който незабавно се произнася с окончателно определение;

4. по съдебен ред и по искане на прокурора за нуждите на наказателнопроцесуалната дейност и за целите на обезпечаване на наказанията глоба и конфискация и на отнемането в полза на държавата по чл. 53 НК се прилагат запор на вещи и възбрана на недвижими имоти на обвиняемия;

5. принудително довеждане (чл. 157 НПК): прилага се по отношение на обвиняеми и свидетели, които, редовно призовани, не се явяват пред орган на предварителното разследване, без уважителни причини за това; обвиняемият и свидетелят могат да бъдат доведени принудително без предварително призоваване, когато са се укрили или нямат постоянно местоживеене.

Чл. 107. (1) Когато участието на защитник е задължително и обвиняемият не е упълномощил такъв, органът на предварителното разследване е длъжен служебно с постановление да му назначи защитник.

(2) Органите на предварителното производство допускат до участие в процеса само упълномощени от обвиняемия защитници. Съпругът, възходящите и низходящите роднини на обвиняемия, когато встъпват като защитници, също следва да са упълномощени писмено.

Чл. 108. Органите на предварителното производство при възможност и при наличие на подходящи помещения и при съблюдаване на съответните правила за реда и охраната на задържаните под стража осигуряват среща насаме на задържания обвиняем с неговия защитник.

Чл. 109. (1) При задължителна защита защитникът задължително се призовава да участва в процесуално-следствените действия, които се извършват с участието на самия обвиняем, като: повдигане и предявяване на обвинението, разпит на обвиняемия, очна ставка, следствен експеримент (ако е с участието на обвиняемия), оглед и освидетелстване на обвиняемия. Действието се извършва и при отсъствие на редовно призования защитник, ако обвиняемият изрично е дал съгласие за това.

(2) Органите на предварителното производство могат по своя преценка по реда на чл. 211 НПК да призоват или да допуснат присъствието на защитника на обвиняемия и на други следствени действия.

Чл. 110. Присъствието на защитник не освобождава органите на предварителното производство от задълженията им, вкл. по чл. 10, ал. 2, чл. 12, ал. 1, чл. 73, ал. 2 НПК, нито от отговорността им съобразно чл. 201 НПК за своевременно, законосъобразно и успешно извършване на следствените действия с обвиняемия.

Чл. 111. (1) По искане на присъстващия защитник органът на предварителното производство, който ръководи следственото действие с обвиняемия, допуска уточняващи въпроси или действия.

(2) Защитникът, който присъства на следственото действие с обвиняемия, може да направи искания, бележки или възражения, които се вписват в протокола и по които органът на предварителното производство се произнася с постановление.

(3) Отказът на следователя да уважи направените искания от страна на защитата по време на предявяване на предварителното производство не подлежи на самостоятелно обжалване от страна на обвиняемия и неговия защитник.

Чл. 112. (1) Разпитът на свидетеля се извършва в кабинета на следователя, освен при болест или инвалидност на свидетеля, съобразно разпоредбата на чл. 95, ал. 2 НПК.

(2) Разпитът на свидетеля може да се проведе и на мястото, с което са свързани фактите и обстоятелствата, за които той може да свидетелства.

(3) В случаите, когато в определено населено място, предприятие или другаде има повече лица за разпит, те могат да бъдат разпитани на пункт.

Чл. 113. (1) Органът на предварителното производство организира съответни мерки при разпит на защитен свидетел - уточнява времето и мястото, пропускателния режим и т.н. за разпит на този свидетел с цел изключване на контакт с уличеното лице, заподозрения, обвиняемия или заинтересовани лица.

(2) (Отменена като незаконосъобразна с Решение № 8201/2006 г. на ВАС - ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г.)

Чл. 114. В протокола за разпит на съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на уличеното лице, заподозрения или обвиняемия отделно изрично се вписва и подписва от свидетеля, че правото му да откаже да свидетелства по чл. 94 НПК му е било разяснено.

Чл. 115. При разпит на свидетеля по възможност се изясняват и условията, при които същият е имал възприятия, както и от възможностите му за правилно възприемане на фактите и достоверното им излагане с оглед евентуална проверка (напр. следствен експеримент, експертиза и др.).

Чл. 116. (1) Решението за принудително довеждане на свидетел при условията на чл. 95, ал. 3 НПК се взема с постановление.

(2) Постановлението съдържа данни за: самоличността на свидетеля, адреса, на който е бил редовно призован, датата и часа за принудителното довеждане, размера на глобата, която се налага на основание чл. 95, ал. 3 НПК, и органа, който следва да осъществи принудителното довеждане.

Чл. 117. (1) Разпит пред съдия се извършва: когато съществува опасност свидетелят да не може да се яви пред съда поради тежка болест, продължително отсъствие от страната или по други причини, които правят невъзможно явяването му в съдебно заседание, а също когато е необходимо да се закрепят показанията на свидетел, които са от изключително значение за разкриване на обективната истина.

(2) Разпитът се осъществява от съдия от съответния първоинстанционен съд или от най-близкия, еднакъв по степен съд.

Чл. 118. Малолетният свидетел се разпитва в присъствието на педагог или психолог, а когато е необходимо, и в присъствието на родителя или настойника. Когато намери това за необходимо, следователят допуска педагога или психолога да присъства и при разпита на непълнолетен свидетел и да му задават въпроси (чл. 99, ал. 3 НПК). Следователят разяснява на малолетния свидетел необходимостта да даде правдиви показания, без да му отправя предупреждение за отговорност (чл. 99, ал. 4 НПК).

Чл. 119. Когато съществува обосновано съмнение относно способността на свидетеля с оглед на неговото физическо и психическо състояние правилно да възприема фактите, които имат значение за делото, и да дава достоверни показания за тях, органът на досъдебното производство задължително назначава съдебно-психиатрична експертиза.

Чл. 120. (1) Свидетел, който не се яви на определеното място и време да даде показания, се довежда принудително за разпит и му се налага глоба в размер до 100 лв. (чл. 95, ал. 3 НПК).

(2) Принудително довеждане на затворници - свидетели, се извършва с нареждане на прокурора до администрацията на съответния затвор или поправителен дом.

(3) Военнослужещи - свидетели, се довеждат от съответните военни органи.

Чл. 121. При продължително отсъствие на единствен свидетел извън пределите на страната, когато неговият разпит е наложителен, прокурорът може да спре наказателното производство (чл. 239, ал. 1, т. 3 НПК).

Чл. 122. (1) Разпитът на свидетеля следва надлежно да се протоколира от следователя. В протокола се посочват: датата и мястото на разпита, времето, когато е започнат и завършил, лицата, които са участвали, и тяхната самоличност, направените искания, бележките и възраженията, отношението към другите участници в процеса, извършените действия по разпита в тяхната последователност, събраните доказателства. Протоколът се подписва от органа, който е извършил разпита.

(2) Всички поправки, изменения и допълнения в протокола се удостоверяват с подписа на лицата, които са го подписали. Разпитаният свидетел удостоверява с подписа си, че неговите показания са записани правилно. Ако протоколът е написан на няколко страници, разпитаният се подписва на всяка от тях (в горната и долната част на страницата).

(3) При наличие на предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 96, ал. 1 НПК, свидетелят изрично заявява, че му е разяснено правото да откаже да свидетелства по реда на чл. 96, ал. 1 НПК и се подписва под това си изявление, след което започва разпитът по същество, ако не се ползва от това си право.

Чл. 123. (1) Мерките за защита на свидетеля по чл. 97а НПК са изключение и следва мотивирано да се вземат при едновременното наличие на:

1. достатъчно данни, че в резултат на свидетелстването е възникнала или е възможно да възникне реална опасност за живота, здравето или имота на свидетеля, негови низходящи, възходящи, братя, сестри, съпруг или лица, с които се намира в особено близки отношения;

2. съгласие или искане на свидетеля.

(2) Данните по ал. 1, т. 1 могат да се съдържат в докладна записка на органи на МВР, а могат да са установени в това или друго наказателно производство.

(3) Данни по ал. 1, т. 1 следва да обосновават не само обща вероятност от увреждане на свидетеля или негови близки (например: специфична престъпна дейност на уличеното лице, заподозрения или обвиняемия, характеристични данни за агресивност, отправяни закани, наличие на връзки или контакти с организирани групи, служили си с насилие или заплахи, заинтересовани от делото лица, свързани с такива групи, и т.н.), но и предвид особената важност на свидетелските показания да създават основателно предположение за опасността.

(4) Когато по време на предварителното или съдебното производство се получат данни, даващи основание да се предполага, че е възникнала или може да възникне реална опасност за свидетеля в резултат на свидетелстването, съответният орган го уведомява и иска съгласието му да бъде защитен.

(5) При получаване на съгласие или отказ на свидетеля от предлаганата му защита се съставя протокол, в който се отразяват обстоятелствата, налагащи защитата или мотивите за отказ от нея.

Чл. 124. Мерките по чл. 97а, ал. 2 НПК могат да се прилагат заедно или поотделно.

Чл. 125. (1) Съответните органи на МВР писмено предлагат на органите на предварителното производство отменяне на взетите мерки за защита на свидетел, когато се установи, че необходимостта от тях е отпаднала.

(2) Когато органите на МВР получат информация за възникнало или предстоящо възникване на реална опасност за свидетел по наказателно производство във връзка със свидетелстването, те са длъжни незабавно писмено да уведомят чрез съответния си началник органа на предварителното производство.

(3) Когато прецени, че не са налице достатъчно основания за вземане на мярка за защита на свидетеля, органът на предварителното разследване писмено уведомява съответния началник на МВР.

Чл. 126. Всяка от взетите мерки се отменя по молба на лицето, по отношение на което е взета и отпадне необходимостта от нея (чл. 97а, ал. 4 НПК).

Чл. 127. Постановлението за вземане на мерки за защита на свидетел съобразно чл. 97а, ал. 4 и чл. 180 НПК съдържа:

1. датата, мястото, органа, който го издава, делото, по което се издава, данни за самоличността и идентификационния номер на лицето;

2. кратки мотиви с данни за основанията за вземане на мярката за защита;

3. обстоятелствата, обуславящи избора на конкретните мерки за защита;

4. диспозитив, в който се определят конкретните мерки за защита на свидетеля;

5. подписи на органа на предварителното разследване и на защитения свидетел.

Чл. 128. (1) Присъствието на свидетел, на когото е определена мярка за защита, се осигурява от прокурора, който изпраща на началника на РПУ - МВР писмено искане за осигуряване присъствието му, в което се посочват имената и адресът му, датата и мястото на явяване и определената мярка за защита.

(2) Писменото искане се връчва в запечатан плик на специален куриер, изпратен от началника на РПУ - МВР.

Чл. 129. (1) Началникът на РПУ - МВР издава заповед, с която определя служителите от оперативния състав по осигуряване на защитени свидетели за нуждите на органите на предварителното разследване или съда.

(2) Служителите, на които е възложена дейността по ал. 1, съставят за всеки конкретен случай план, който се утвърждава от началника на РПУ, за тактиката по осигуряването на застрашения свидетел с цел запазване в тайна на самоличността и организиране охраната му.

(3) Всички действия по осигуряване присъствието на защитен свидетел пред органите на предварителното производство или съда, участието му в отделни процесуални действия и връщането му по местоживеене се извършват в условията на секретност.

(4) Когато по време на довеждането или връщането на защитения свидетел възникнат инциденти, при които бъде разкрита неговата самоличност или са извършени действия, които създават реална опасност за здравето или живота му, придружаващите вземат всички мерки за неутрализиране на опасността и докладват на началника си, който незабавно уведомява органа, взел мярката за защита.

Чл. 130. Когато бъде разкрита самоличността на защитен свидетел, постановилият мярката орган я изменя със съгласието на свидетеля в осигуряване на охрана.

Чл. 131. (1) Когато постъпи устна или писмена молба от свидетеля за отменяването на мярката, съответният орган я отменя с постановление.

(2) Ако молбата е устна, съставя се протокол, който се подписва от молителя и длъжностното лице.

(3) Когато органът, взел мярката за защита на свидетеля, прецени, че е отпаднала необходимостта от прилагането й, след изслушване мнението на свидетеля той я отменя с постановление, за което уведомява свидетеля.

Чл. 132. Председателят на окръжния съд (Софийски градски) предоставя на съответните органи на МВР специално помещение за техническо оборудване и охрана на защитения свидетел.

Чл. 133. (1) Всички документи, получени и съставени по повод и във връзка с вземането и прилагането на мярка за защита на свидетел, се завеждат в специален регистър.

(2) Специални регистри се водят в МВР, прокуратурата, следствието и съда, като съответните им ръководители със заповед определят реда за попълването, воденето и съхраняването им, нивото на допуск до тях в съответствие с действащата нормативна уредба.

(3) По реда на предходните алинеи се съхраняват предадените от защитения свидетел документи и вещи.

(4) Предаването на документите и вещите по ал. 3 от един на друг орган се извършва лично от органа, у когото се съхраняват, за което се съставя съответен протокол.

(5) Оригиналните протоколи за разпит на защитен свидетел се предават в отделен запечатан плик по реда на ал. 4.

Чл. 134. Условията и редът за прилагането на мярката за защита на свидетел "Осигуряване на охрана" се определят с наредба, издадена от министъра на правосъдието.

Чл. 135. (1) Началниците на службите по чл. 13 от Закона за специалните разузнавателни средства (ЗСРС) обсъждат предварително с началника на оперативно-техническата служба на МВР вида и начина на използването на специалното разузнавателно средство (СРС) и възможностите му за придобиване на конкретна информация, като изготвят план за съвместна дейност.

(2) Когато са налице условията по ал. 1, оперативно-техническата служба предоставя на службата заявител бланка - образец на искане за използване на СРС.

Чл. 136. (1) Когато се наложи използване на СРС, съответните началници на службите по чл. 13 ЗСРС правят писмено мотивирано искане до председателя на окръжния (Софийски градски) съд или до изрично упълномощен от него заместник-председател.

(2) Писменото искане се изготвя в един екземпляр, като след даване на разрешението се връчва на органа заявител.

(3) Писменото искане се завежда в секретното деловодство на службата заявител.

Чл. 137. (1) Органът, до който е направено искането, се произнася незабавно с писмено разпореждане, с което отказва или дава разрешението.

(2) Разрешението се изготвя в два екземпляра, като единият от тях остава при органа, дал разрешението, а другият се връчва на службата заявител.

Чл. 138. Искането и разрешението се докладват на министъра на вътрешните работи, който писмено се разпорежда за прилагане на СРС.

Чл. 139. В случай на необходимост, когато се налага срокът за използване на СРС да бъде продължен над два месеца, от съответната служба заявител се прави ново мотивирано искане до органа, дал първоначалното разрешение, не по-късно от 7 дни преди изтичането на срока, като се отразяват причините, налагащи продължаването.

Чл. 140. (1) Когато използването на СРС не е дало резултат, далият разрешението орган писмено се разпорежда за прекратяване на използването и унищожаване на събраните данни.

(2) Разпореждането се връчва на длъжностното лице от службата заявител, която го предава на съответните оперативно-технически служби на МВР, които унищожават събраните данни и съставят протокол.

(3) След унищожаването екземпляр от протокола се изпраща на службата заявител, която уведомява органа, дал разрешението. Това обстоятелство задължително се докладва на водещия разследването орган и на наблюдаващия прокурор.

Чл. 141. (1) Специалният регистър се води за всяка календарна година и заедно с издадените разрешения по чл. 111а НПК се съхраняват в огнеупорна каса, в помещение, оборудвано от СОД - МВР. Достъпа до нея имат само лицата, издаващи разрешения.

(2) В регистъра се вписват датата на постъпилото искане, службата заявител, от която е направено, регистрационният номер, под който е заведено, и видът на разрешението за използване на СРС.

(3) След издаване на разрешението в регистъра се отразяват датата на издаването му, срокът за използване на СРС и продължението на срока, ако е разрешено такова.

(4) Срокът за съхранение и унищожаване на специалния регистър и разрешенията е 15 години от приключване на съответната календарна година.

Чл. 142. (1) Съдът и органите на предварителното производство при необходимост писмено изискват от органите на МВР, съхраняващи придобитите със СРС информационни носители, изготвени по реда на ЗСРС, за използването им по наказателно производство.

(2) В искането по ал. 1 се отразяват датата, номерът на следственото или наказателното дело и видът на исканото веществено доказателствено средство.

(3) Вещественото доказателствено средство се предоставя на органите на предварителното производство заедно с искането за използване на СРС, разрешението на съдията и разпореждането на министъра на вътрешните работи в тридневен срок.

Чл. 143. (1) Когато делото е приключило с влязла в сила присъда или наказателното производство е прекратено, то се архивира, а материалните носители, послужили за изготвянето на веществени доказателствени средства, включително и тези, представени на председателя на окръжния (Софийски градски) съд на основание чл. 111в НПК, се връщат на оперативно-техническите служби на МВР.

(2) Ако наказателното производство е спряно поради неразкриване извършителя на престъплението, веществените доказателствени средства съпровождат делото.

Чл. 144. Органите на предварителното производство вземат всички необходими мерки за правилното съхраняване и грижливо опазване на веществените доказателства.

Чл. 145. В прокуратурите, следствените служби и поделенията на МВР се съставят и водят книги за контрол и отчет на веществените доказателства.

Чл. 146. Ръководителите на прокуратурите, следствените служби и съответните поделения на МВР осигуряват подходящи условия за правилното съхранение и пазене на веществените доказателства: охраняеми паркинги и складове, каси, здраво затварящи се и заключващи се шкафове и др. Те ежегодно проверяват как се съхраняват и отчитат веществените доказателства и вземат мерки за отстраняването на допуснатите слабости.

Чл. 147. (1) Веществените доказателства се приобщават по делото с документ, например:

1. протокол за следственото действие, при което са били иззети или изготвени;

2. протокол за доброволно предаване, в който се посочва лицето, което ги е доставило, или "свидетел под защита", като при повече от един такъв свидетел по делото се указва и поредният му номер;

3. копие от писмото с искане по чл. 133 НПК и съпроводителното писмо, с което са предадени такива доказателства по делото;

4. постановление за назначаване на специалист като експерт или технически помощник и неговия протокол за изготвяне на веществените доказателства по чл. 112 НПК или изземване на образци за сравнително изследване по чл. 119 НПК.

(2) В протокола по ал. 1 се описват веществените доказателства по вид, брой и състояние и се отразяват всички други обстоятелства от значение за делото. Снимките и протоколите за иззети или получени веществени доказателства се прилагат към делото.

(3) Протоколите и другите документи, с които по делото са приобщени веществени доказателства, се регистрират след надлежно вписване в книгата за отчет и контрол над веществени доказателства.

Чл. 148. (1) Веществените доказателства се вписват в книгата за отчет и контрол и се предават от един орган на друг с документ (съпроводително писмо, опис и др.).

(2) В документите за връщане, оставяне на съхраняване или на отговорно пазене, предаване заедно с делото и др. на веществени доказателства те се описват по вид, количество и други белези по същия начин, по които са били иззети, и по възможност с указание на поредния номер в протокола, с който са били иззети или приети.

(3) В книгата за веществени доказателства се вписват номерът и датата на писмото и учреждението, където те са изпратени, или името на прокурора, който е разпоредил предаването им по чл. 108 НПК.

(4) От всяко веществено доказателство - наркотично вещество или растение по приложение № 1 на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, което е над един кг, се вземат представителни проби по реда на Наредбата за условията и реда за изземване, съхранение, унищожаване и предоставяне за научна дейност на наркотични вещества и растения за вземане на представителни проби от тях, приета с ПМС № 37 от 2000 г. (обн., ДВ, бр. 26 от 2000 г.; изм., бр. 4 от 2001 г.).

Чл. 149. (1) Екземпляр от всички документи за върнати, оставени на съхранение или за отговорно пазене, предадени за ползване и пр. веществени доказателства съобразно разпоредбите на чл. 107 - 109 НПК се прилагат към делото.

(2) На всяко веществено доказателство се поставя картонче, върху което се записва номерът на следственото дело и регистрацията в книгата за отчет и контрол на веществените доказателства.

Чл. 150. (1) Парите и другите ценности се считат за приложени по делото с прилагането на разписка за предаването им за пазене в обслужваща държавния бюджет банка или в БНБ съобразно чл. 107, ал. 5 НПК.

(2) Органите на предварителното производство и съответните органи на МВР са длъжни да внесат доказателствата по ал. 1 в разумен срок не по- дълъг от три работни дни от изземането и приключването на следствените действия (разпознаване, предявяване на разпит, експертиза и др.) с ценностите.

Чл. 151. (1) Чуждестранни стоки, които са иззети като веществени доказателства за престъпления, се съхраняват със знанието и под контрола на митническите органи до извършване на митническите формалности по отношение на тях съгласно чл. 229, ал. 3 от Закона за митниците.

(2) Веществените доказателства за извършени престъпления по чл. 242, 242а и 251 НК се пазят и съхраняват от митническите органи до приключване на наказателното производство, съответно административно-наказателното производство, съгласно чл. 229, ал. 2 от Закона за митниците с оглед евентуалното им отнемане в полза на държавата при режима на НК, Закона за митниците и Валутния закон.

(3) Веществените доказателства, които подлежат на бърза развала, се продават или унищожават от митническите органи по разпореждане на прокурора.

(4) Решението за предаване на съхранение или отговорно пазене на веществени доказателства се взема с постановление на прокурора (или с разрешение на прокурора).

Чл. 152. (1) Разпореждането с веществените доказателства във фаза предварително разследване се извършва с разрешение на прокурора (чл. 108, ал. 2 НПК). Отказът на прокурора да върне веществено доказателство може да се обжалва пред съда. Прокурорът се разпорежда с веществени доказателства и когато прекратява наказателното производство. Прокурорът може да вземе решение за пазене на веществените доказателства по дела на производство и по спрени дела.

(2) Органите на предварителното разследване могат да предлагат на прокурора решение за пазене или разпореждане с веществените доказателства. Разпореждането с вещественото доказателство от органа на предварителното производство (следователят) се извършва с писмено разрешение на прокурора.

Чл. 153. (1) Веществените доказателства по прекратени предварителни производства се пазят до изтичане срока за обжалване на постановлението за прекратяване на делото пред съответния първоинстанционен съд, а по спрените дела - по възможност до окончателното решаване на делото или съобразно с решението на прокурора за конкретния случай.

(2) Предметите, иззети като веществени доказателства по прекратени преписки и предварителни производства, които при условията на чл. 109 НПК подлежат на отнемане в полза на държавата, се предават на:

1. Агенцията за държавните вземания със съпроводително писмо и копие от постановлението за прекратяване;

2. Служба "Контрол над общоопасните средства" при съответната РДВР - за оръжие и боеприпаси;

3. Агенция "Митници" - за наркотичните вещества и техните представителни проби, както и стоките, за които не са извършени митническите формалности;

4. Междуведомствената комисия за контрол на прекурсорите при Министерството на икономиката - за прекурсорите от приложение № 4 на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.

Чл. 154. (1) Предметите, иззети като веществени доказателства по прекратени преписки и предварителни производства, които не подлежат на отнемане в полза на държавата, се връщат на лицето, от което са иззети, срещу подпис. В книгата за веществените доказателства се отбелязват трите му имена и адресът.

(2) В случаите на отказ за образуване или при прекратяване на наказателно производство стоките, които са предмет, средство или доказателство за извършено административно нарушение по Закона за митниците или Валутния закон, се предават за разпореждане на съответния административно наказващ орган.

Чл. 155. (1) Веществени доказателства на основание чл. 109, ал. 2 НПК се унищожават от комисия в състав: районния (окръжния) прокурор, административния секретар и още едно външно лице, определено от прокурора, когато това се извършва в прокуратурата, и съответно в състав: ръководителя на ОСС и други две лица, определени от него, като предварително се уведомява наблюдаващият делото прокурор.

(2) За унищожаването на веществени доказателства се съставя протокол, който се прилага към прекратената преписка или прекратеното предварително производство. Номерът и датата на протокола се вписват в книгата за веществените доказателства.

(3) Унищожаването на непотърсени предмети, иззети като веществени доказателства по прекратени преписки и предварителни производства, когато те нямат стойност, се извършва по реда на предходните алинеи.

Чл. 156. (1) Когато веществени доказателства по делото са куршуми, патрони, гилзи или части от тях и образци за сравнително изследване от огнестрелно оръжие, органите на предварителното производство назначават като експерти само специалистите от съответните звена на РДВР (СДВР) или НИКК - МВР.

(2) Когато оръжието е идентифицирано, то или образци за сравнително изследване от него се изпращат в НИКК - МВР за проверка в Националната съдебно-балистична колекция. След проверката въпросът за разпореждане с идентифицираното оръжие - веществено доказателство по делото, се решава по общите правила.

(3) Когато оръжието не е идентифицирано или липсва, органите на предварителното производство изпращат веществените доказателства по ал. 1 с постановление за включване в Националната съдебно-балистична колекция при Научноизследователския институт по криминалистика и криминология (НИКК) на МВР. Изпращането може да се извърши и чрез експертите на РДСВ (СДВР).

Чл. 157. (1) Експертите от НИКК - МВР са длъжни най-късно в двуседмичен срок да върнат за прилагане по делото на експертно заключение с фотоалбум и приемателен протокол за регистрация на веществените доказателства (обектите) в Националната съдебно-балистична колекция.

(2) Експертите от НИКК - МВР са длъжни служебно да извършват сравнително изследване на представените веществени доказателства с налични такива от неразкрити престъпления.

(3) За резултатите от сравнителното изследване по ал. 2 се уведомяват органите на предварителното производство и съответните полицейски и други служби на МВР.

Чл. 158. (1) При необходимост от следствени действия (напр. допълнителна експертиза) органите на предварителното производство изискват веществените доказателства от Националната съдебно-балистична колекция с писмо, към което се прилага копие от приемния протокол, с който те са заведени в Националната съдебно-балистична колекция.

(2) След приключване на следствените действия веществените доказателства - обекти в НСБК, се връщат в НИКК - МВР.

Чл. 159. (1) Фото-, видео-, аудио- и други записи могат да бъдат веществено доказателство в наказателното производство и когато не са изготвени от органите на предварителното производство или по тяхно искане от експерти по делото - напр. любителски снимки, филми и записи, официални, частни документи, писма, карти, билети, талони и пр., когато сами по себе си съставляват факти от значение за предмета на доказване по делото.

(2) Веществените доказателства по ал. 1 се приобщават към делото по общия ред (протокол за доброволно предаване, изземване, оглед).

(3) Лицата, от които са иззети или които доброволно са предали фото-, видео-, аудио- и други записи и документи, се поканват да дадат съответни обяснения или показания.

Чл. 160. (1) Специални разузнавателни средства са техническите средства и оперативните способи за тяхното прилагане, които се използват за изготвяне на веществени доказателствени средства (ВДС) - кинозаписи, видеозапизи, звукозаписи, фотоснимки, белязани предмети, диапозитиви (чл. 2 ЗСРС).

(2) Технически средства са електронните и механичните съоръжения, както и веществата, които служат за документиране на дейността на контролирани лица и обекти.

(3) Оперативни способи са наблюдението, подслушването, проследяването, проникването, белязването и проверката на кореспонденцията и компютризираната информация, които се прилагат при използването на техническите средства.

Чл. 161. Специалните разузнавателни средства се използват по отношение на:

1. лица, за които са получени данни и има основание да се предполага, че изготвят, извършват или са извършили тежки престъпления;

2. лица, за чиито действия са получени данни и има основание да се предполага, че се използват от други лица, без да им е известен престъпният характер на извършваната дейност;

3. лица и обекти, свързани с националната сигурност (чл. 12, ал. 1 - 3 ЗСРС).

Чл. 162. Специалните разузнавателни средства могат да се използват и за опазване на живота или имуществото на лицата, които са дали писмено съгласие за това (чл. 12, ал. 2 ЗСРС).

Чл. 163. В наказателния процес могат да се събират и проверяват по законоустановения ред като ВДС и изготвени преди започване на конкретното наказателно производство информационни носители чрез използване на СРС (по аргумент от чл. 111, ал. 4 и чл. 111а, ал. 3 НПК).

Чл. 164. (1) Право да искат използване на СРС имат (чл. 13 ЗСРС):

1. националните служби, с изключение на Национална служба "Пожарна и аварийна безопасност", и териториалните служби на МВР;

2. службите "Военна информация" и "Сигурност - военна полиция и военно контраразузнаване" към министъра на отбраната;

3. Национална следствена служба, Столична следствена служба и окръжните следствени служби;

4. главният прокурор, Върховната касационна прокуратура, Върховната административна прокуратура, Военноапелативната прокуратура, апелативните прокуратури, Софийска градска прокуратура, окръжните и военноокръжните прокуратури.

(2) Други органи освен посочените в ал. 1 не могат да искат и да използват специални разузнавателни средства.

Чл. 165. (1) За използването на СРС се изготвя мотивирано писмено искане на съответния ръководител на посочените органи в чл. 163, ал. 1.

(2) Искането по ал. 1 съдържа:

1. пълно и изчерпателно посочване на фактите и обстоятелствата, даващи основание да се предполага, че се подготвя, извършва или е извършено тежко престъпление, които налагат използването им;

2. пълно описание на извършените до момента действия и резултатите от извършена проверка или от разследването;

3. установъчни данни на лицата или обектите, спрямо които ще се използват;

4. срок на използването;

5. оперативните способи, които следва да се приложат;

6. упълномощеното длъжностно лице, което да бъде уведомявано за получените резултати.

(3) В случаите на чл. 12, ал. 2 ЗСРС към искането се прилага и писменото съгласие на лицето, спрямо което ще се използват СРС.

Чл. 166. (1) Разрешението за използване на СРС в случаите на чл. 111, ал. 2 НПК се дава предварително от председателя на окръжния (Софийски градски) съд или от изрично упълномощен от него заместник-председател.

(2) Разрешението за използване на СРС по отношение на военнослужещите се дава предварително от председателя на съответния военен съд или от изрично упълномощен от него заместник-председател.

(3) Разрешение за използване на СРС може да даде и председателят на съответния апелативен съд или изрично упълномощен от него заместник-председател, когато председателят на окръжния (Софийски градски) съд или изрично упълномощен от него заместник-председател мотивирано откаже да даде исканото разрешение.

(4) За издадените разрешения по предходните алинеи в съда се води специален регистър.

Чл. 167. (1) След получаването на разрешение от съда министърът на вътрешните работи или писмено упълномощеният от него заместник-министър на вътрешните работи дава писмено разпореждане за прилагане на СРС от дирекциите по чл. 20, ал. 1 ЗСРС, които ги осигуряват.

(2) В неотложни случаи прилагането на СРС може да започне веднага след получаване на писменото разрешение от съда, за което незабавно се уведомява министърът на вътрешните работи или писмено упълномощеният от него заместник-министър на вътрешните работи.

Чл. 168. (1) В случаите на непосредствена опасност от извършване на тежки умишлени престъпления или заплаха за националната сигурност СРС могат да се използват и без разрешение на съда въз основа на разпореждане на министъра на вътрешните работи или на писмено упълномощения от него заместник-министър на вътрешните работи.

(2) Използването на СРС се прекратява, ако в срок 24 часа не бъде дадено разрешение от съда, който се произнася по съхраняването или унищожаването на събраната информация.

(3) В случаите на последващо даване на разрешение от съда (правоимащия орган) с това разрешение се потвърждават извършените до момента действия.

Чл. 169. Специалните разузнавателни средства се осигуряват и прилагат единствено от оперативно-техническите служби на МВР (чл. 111 б, ал. 1 НПК).

Чл. 170. Съдържанието на информацията, получена като резултат от прилагането на СРС, се записва върху материален носител (чл. 24 ЗСРС).

Чл. 171. (1) Използването на СРС се прекратява, когато:

1. е постигната предвидената цел;

2. използването им не дава резултати;

3. срокът на разрешението е изтекъл (чл. 111б, ал. 5, т. 1 - 3 НПК).

(2) При преустановяване използването на СРС незабавно писмено и мотивирано се уведомява органът, дал разрешението.

Чл. 172. (1) Резултатите от прилагането на СРС се отразяват в писмена форма от съответния орган на дирекцията по чл. 20, ал. 1 ЗСРС непосредствено след получаването им.

(2) Документът по ал. 1 се изпраща на органа, направил искане за прилагане на СРС. Заедно с документа могат да се изпратят и изготвени снимки и записи.

Чл. 173. (1) Веществените доказателствени средства се изготвят в два екземпляра, единият от който се предава в запечатан плик на органа, дал разрешението, в срок 24 часа от изготвянето им.

(2) Неспазването на 24-часовия срок има за последица опорочаване на ВДС и невъзможността му за приобщаване към доказателствения материал.

Чл. 174. Органът, направил искането за СРС, писмено уведомява оперативно-техническата служба за прекратяване използването на СРС.

Чл. 175. Веществените доказателствени средства се отразяват в протокол при условията и по реда на чл. 111 НПК (чл. 29 ЗСРС).

Чл. 176. (1) Експертизата се назначава от органа на предварителното разследване с постановление. В постановлението се определя учреждението или конкретният експерт, на когото се възлага извършването на експертизата.

(2) Когато с постановлението за назначаване на експертиза се определя конкретен експерт, той се подписва върху самото постановление за назначаване на експертизата.

(3) Ако експертизата се възлага на учреждение без посочване на конкретно вещо лице, постановлението за назначаване на експертиза се подписва само от възлагащия орган.

Чл. 177. (1) Задачата на експерта се формулира ясно, точно и конкретно, без да се включват въпроси, които са от изключителна компетентност на органите на предварителното производство. При непълнота или неяснота в задачата по искане на експерта органът на предварителното разследване е длъжен да даде допълнителни указания.

(2) Постановлението за назначаване на експертиза се връчва на експерта, като му се разясняват правата и задълженията, както и отговорността, която носи, ако откаже да даде заключение или даде невярно заключение.

Чл. 178. Органът на предварителното разследване осигурява достъп на експерта до материалите по делото, до обектите за изследване и съдейства при нужда за работата му в архиви и информационни фондове, колекции, складове и пр. с ограничителен пропускателен режим.

Чл. 179. (1) Видовете експертизи, които се извършват от специалисти, са:

1. съдебно-счетоводни, финансово-икономически и експертизи за оценка на движими вещи - от службите за съдебно-счетоводни и финансово-икономически експертизи при Министерството на финансите;

2. автотехнически експертизи - от специалисти, посочени от Министерството на транспорта и неговите поделения и от Съюза на българските автомобилисти; когато посочените специалисти не достигат, органът, който назначава експертизата, може да изисква специалисти за автотехнически експертизи и от други ведомства;

3. съдебно-медицински и съдебно-психиатрични експертизи - от специалисти при здравните, научните и болнични заведения;

4. криминалистически експертизи - от специализираните органи в СДВР, РДВР, МВР, НИКК - МВР, Служба "Сигурност - ВП и ВКР" и регионалните служби за сигурност на МО;

5. съдебни експертизи за оценка на услуги и недвижими имоти, както и на всички други експертизи без посочените в предходните точки - от съответните правоспособни експерти при ведомствата и общинските съвети, както и от оценители, лицензирани от Агенцията за приватизация.

(2) Когато е невъзможно да се назначи експерт по реда на чл. 120, ал. 1 НПК, експертизата може да се възложи на специалисти извън съответните учреждения или организации, ако имат необходимата професионална квалификация, удостоверена по надлежния ред (диплом, разрешително, лиценз и др.), чл. 120, ал. 3 НПК. Когато случаят налага това, съответният орган може да назначи вещо лице от списъците на други съдебни райони.

Чл. 180. При приемане на експертното заключение и преценката за необходимостта от допълнителна или повторна експертиза органите на предварителното производство вземат предвид задълженията по нормативните актове - раздел II от глава осма от НПК, глава осемнадесета "а" от ЗСВ и други подзаконови актове, ако има такива за съответната експертиза, като се следи експертът:

1. да не взема становище по правни въпроси, нито отношение по въпроси, които са извън неговата компетентност;

2. да си служи с точен и ясен език, като изводите са определени, а не уклончиви, да не се обосновават и изразяват с алтернативи, предположения и варианти;

3. да е извършил експертизата лично, без да е привличал други лица като експерти за участие в проверката;

4. да не се позовава на чужди заключения, констатации и изводи;

5. да посочи изрично в заключението си откритите нови материали, които имат значение за делото, но по които не му е била поставена задача.

Чл. 181. Допълнителна експертиза се назначава, когато са открити (вкл. от първоначалната експертиза ) нови факти или материали или първоначалното заключение е недостатъчно пълно и ясно. При необходимост допълнителната експертиза може да е комплексна с участие на други експерти.

Чл. 182. (1) Повторната експертиза се назначава, когато заключението е необосновано и възниква съмнение относно неговата правилност.

(2) Повторната експертиза се възлага на друг експерт. При провеждането й може да участва и първоначално назначеният експерт, ако конкретният случай налага това.

Чл. 183. При необходимост назначилият експертизата орган писмено уведомява ръководителите на министерствата, другите ведомства, общините и научните институти, които са длъжни да осигурят условията за извършване на експертизата, когато предметът на изследването е от тяхна компетентност.

Чл. 184. Оглед на местности, помещения, предмети и лица се извършва по дела за транспортни и трудови злополуки, убийства, пожари, изнасилвания, взломни кражби и във всички други случаи, когато това е необходимо за изясняване на обстоятелствата по делото.

Чл. 185. Подготовката на огледа обхваща следните по-важни мероприятия: назначаване на охрана на местопроизшествието, вземане на мерки за предотвратяване вредните последици от престъплението, осигуряване на медицинска помощ на пострадалите лица, предприемане на действия за залавяне на престъпника, изграждане на следствени версии, определяне задачите на огледа, осигуряване присъствието на поемни лица, експерти или специалисти - технически помощници и други лица, когато това е необходимо, както и на необходимите технически средства и материали, набелязване тактиката на огледа, обхвата и последователността на огледните действия, обезпечаване безопасни условия за работа и други мероприятия, свързано с конкретната обстановка, както и определяне на трайни ориентири.

Чл. 186. (1) Съответните органи на МВР и органите на предварителното производство провеждат огледа след добра подготовка, при използване на съответни научно-технически средства, като издирват и фиксират всички следи от престъплението и други данни, които имат значение за разкриване на престъплението и неговия извършител и за изясняване на другите обстоятелства по делото. Огледът трябва да бъде подробен, да отразява пълно и точно картината на местопроизшествието. Особено внимание се обръща на местоположението и взаимното разположение на предметите и следите, свързани с престъплението, на издирването, откриването и изземването на микроследите и пр.

(2) При огледа поемните лица участват активно, като оглеждат местопроизшествието наред с извършващия оглед. Не се допуска подписване на огледния протокол от поемно лице, което не е присъствало на самия оглед на местопроизшествието.

(3) Извършващият огледа следи стриктно за правилното оформяне на протокола за оглед, като в същия подробно се описват иззетите веществени доказателства, следи и предмети (откъде са иззети, в какво състояние, от коя страна на стъклото - прозореца, какво количество - в грамове, килограми, бройки, купюри - серии, номера).

Чл. 187. Недопустимо е огледът да прерасне в друго следствено действие - например следствен експеримент.

Чл. 188. (1) При оглед на труп с неустановена самоличност освен задължително фотозаснемане (с оглед бъдещи антропометрични експертизи) се снемат дактилоскопни отпечатъци от пръстите на двете ръце и дланите на починалия. Изземват се косми от главата, заснема се или се описва от специалист в областта зъбният статус на починалия. При наличие на татуировки, характерни белези, бенки, петна те се фотозаснемат.

(2) Изземват се всички предмети, намиращи се по дрехите на пострадалия. Дрехите подробно се описват, а при необходимост - се изземват.

Чл. 189. (1) Оглед на живо лице се извършва, за да се установят някой физически признаци и свойства на човешкото тяло, както и за откриване на следи и други данни върху него, имащи значение за правилното решаване на делото. Следственото действие не може да бъде извършено по начин, при който се унижава достойнството на лицето или се поставя в опасност неговото здраве.

(2) Ако се налага освидетелстваният да бъде съблечен, поемните лица трябва да бъдат от същия пол. Когато органът на предварителното разследване е с пол, различен от пола на подлежащото на освидетелстване лице, действието се извършва от лекар.

Чл. 190. Оглед на лице в предварителното разследване се извършва с писменото му съгласие, а без такова съгласие - с разрешение на съдия от съответния първоинстанционен съд. В неотложни случаи, когато това е единствената възможност за събиране и запазване на доказателствата, органите на предварителното разследване могат да извършат оглед без предварително разрешение, като протоколът незабавно се представя за одобряване на съдията, но не по-късно от 24 часа. Обстоятелствата по чл. 132, ал. 3, предл. второ от НПК трябва да бъдат мотивирани от органа на предварителното разследване и предоставени на съдията за одобряване заедно с протокола за следственото действие в 24-часов срок.

Чл. 191. В предварителното разследване претърсване и изземване се извършват с разрешение на съдия от съответния първоинстанционен съд.

Чл. 192. (1) При претърсване и изземване може да се ползва съдействието на експерти или специалисти - технически помощници, ако това е необходимо.

(2) Извършващият следственото действие "претърсване и изземване" взема мерки поемните лица да присъстват реално при извършването на тази действия.

Чл. 193. Претърсването и изземването се извършват след предварителна подготовка, която обхваща: определяне на задача, обект, време и начин на извършване, осигуряване на участващите лица и необходимите технически средства и материали, обезпечаване на охрана и мерки за безопасност и други мероприятия съобразно случая.

Чл. 194. Претърсването на компютърни или информационни системи и програмни продукти се извършва с участието на експерт с оглед недопускане промяна, заличаване или повреждане на информацията.

Чл. 195. Иззетите предмети, книжа и компютърни информационни системи, в които се съдържат компютърни информационни данни, се предявяват на поемните лица и другите присъстващи. Когато е необходимо, те се опаковат и запечатват на мястото на изземването им. Компютърните информационни данни се изземват чрез запис върху хартиен носител или друг носител. Когато носителят е хартиен, всяка страница се подписва от лицата. В останалите случаи носителят се запечатва с бележка, в която се посочват: извършилият изземването орган, делото, датата и имената на всички присъстващи, които се подписват. Разпечатването на носителя за нуждите на разследването се допуска само с разрешение на прокурора и се извършва в присъствието на поемни лица и специалист - технически помощник.

Чл. 196. Извършването на следствен експеримент се предшества от подготовка, която обхваща: определяне на задачите, уточняване на условията (време, място и др.), определяне на участващите лица, характера и поредността на опитните действия, осигуряване на необходимите технически средства и материали, набелязване на мерки за безопасно извършване на опитните действия, разясняване правата и задълженията на участващите лица и други.

Чл. 197. (1) За извършения следствен експеримент се съставя протокол, подписан и от поемни лица.

(2) Ако в хода на следствения експеримент възникне необходимост от извършване на оглед на веществено доказателство или на местопроизшествие, това се осъществява с отделни протоколи, като се спазват всички правила за оглед на местопроизшествие или веществено доказателство.

Чл. 198. Разпознаването на лица и предмети се предшества от подготовка, която обхваща: определяне на задачите, обекта и субекта на разпознаването, определяне на мястото за провеждане на разпознаването и неговата последователност в системата на другите следствени действия, осигуряване на подходящи обекти (не по-малко от три на брой) за предявяване заедно с обекта на разпознаването, осигуряване на необходимите научно-технически средства, две или повече поемни лица и др.

Чл. 199. Разпитът преди разпознаването може и да не е проведен отделно, но задължително следва да съдържа данните по чл. 144 НПК, както и данни за евентуални допълнителни възприятия (например от публикации, предварителни разговори и пр.).

Чл. 200. (1) Когато разпознаването на лица или предмети трябва да се извърши от няколко обвиняеми, заподозрени или свидетели, те се показват поотделно на всеки от тях. Едновременно разпознаване от няколко лица е недопустимо.

(2) Изискването за сходство по външност се спазва и при разпознаването по снимки.

(3) Родово определени вещи също могат да са предмет на разпознаване (например определена търговска марка или тип вещ).

(4) "Когато не е възможно" по смисъла на чл. 145, ал. 3 НПК означава:

1. разпознаваното лице не се намира в страната или е починало;

2. разпознаваното лице не може да бъде намерено за извършване на разпознаването;

3. при разпознаване от защитен свидетел по смисъла на чл. 97а, ал. 2, т. 1 НПК са взети съответните мерки за защита на самоличността на свидетеля (липса на стая за разпознаване, липса на възможност свидетелят да бъде изведен от сградата, без да бъде наблюдаван от разпознаващия, и др.).

(5) При разпознаване по снимки се изготвя фотоалбум, който не дава възможност за въздействие върху отделните снимки/ламинира се, върху всяка на очната ставка. Определяне на лицата, между които ще се проведе очната ставка, уточняване на тактиката на очната ставка и др. Фотоалбумът е придружен от справка, която съдържа данни за самоличността на лицата (трите имена и ЕГН), чийто снимки са предявени за разпознаване. Справката е неразделна част от фотоалбума и протокола за разпознаване.

(6) Справката не се предявява при разпознаването, а в протокола за предявяване се отразяват трите имена и ЕГН на разпознатото лице и номерът на снимката му.

(7) Не се допуска разпознаване, когато разпознаващият посочва разпознавания с достатъчно установъчни данни (две или три имена, местоживеене, адрес и др.), както или ако преди разпознаването са извършвани други следствени действия, при които разпознаваният и разпознаващият са имали пряк контакт (например очна ставка).

Чл. 201. (1) Провеждането на очна ставка се предшества от подготовка, която обхваща: определяне на фактите и обстоятелствата, за които са събрани противоречиви устни доказателства, и във връзка с това - задачата на очната ставка; определяне на лицата, между които ще се проведе очната ставка, уточняване на тактиката на очната ставка и др.

(2) В случаите, когато очната ставка е изключена поради защита на свидетел или с оглед тактиката на разследване е нецелесъобразна, съпоставката на обясненията и показанията се извършва чрез прочитане, като на обвиняемия се дава възможност да даде обяснения след прочитането.

Чл. 202. (1) Към протоколите за следствените действия се прилагат: фотоснимки, киноснимки, планове, схеми, отливки от следи, магнетофонни записи, видеозаписи, компютърни разпечатки, изображения на видеопринтер и др., чието изготвяне изрично се отбелязва в протокола. Приложените фотоснимки се оформят във фотоалбум с текст и с пояснение какво илюстрират и се подпечатват.

(2) Между данните, отразени в протокола за следственото действие, и направените по време на същото фотоснимки и графически изображения трябва да има пълно съответствие и обвързаност. Всички приложения се подписват от участниците в следствените действия и следователя.

(3) Към протоколите за разпит на обвиняеми и свидетели се прилагат и изготвените от тях по време на разпита графически изображения (скица, чертеж и др.) за онагледяване на собствените им обяснения и показания.

Чл. 203. (1) Всички протоколи за извършени следствени действия се прилагат към предварителното производство.

(2) Протоколите за следствените действия се изготвят в два екземпляра, а когато се подготвя и прокурорско дело - в три.

Чл. 204. (1) В протокола за претърсване и изземване се посочват: целта и обектът на претърсването, вещите и документите, които са иззети, като се индивидуализират с техните белези, свойства, качества и количества, дали намерените вещи са предадени доброволно и от кого, кой е посочил къде се намират или са иззети принудително, къде и при какви обстоятелства са били намерени, правен ли е опит да се скрият или унищожат, какви бележки са направили лицата, присъствали при извършване на претърсването и изземването, и др.

(2) В случай че се налага да се разруши или повреди врата, катинар, стена и др., в протокола се вписват обстоятелствата, които са наложили това. Отбелязват се и откритите тайници и вещите, укрити в тях, като се фотографират и се фиксират с чертежи, скици и др.

(3) При претърсване на обширни местности и големи помещения с голям брой участници в протокола може да се отрази само броят на участващите полицай или технически помощници, използваните технически средства. В този случай задължително се изготвя и план или скица, фиксиращи мястото на намиране на доказателствата.

(4) За правилно описване на вещи могат да се използват специалисти - технически помощници (например при електронни или машинни части, нумизматични ценности и т.н.).

(5) Когато при претърсването са открити и следва да се изземат голям брой документи или вещи, чието подробно описване създава извънредни затруднения, органът на предварителното производство може да организира те да бъдат опаковани и запечатани с подписите на участващите лица до детайлното им описване и изследване чрез оглед на доказателства.

Чл. 205. В протокола за следствен експеримент се вписват целта на експеримента, условията и ходът на неговото провеждане, какви варианти и колко пъти са проверени, какви технически средства са използвани, какви резултати са установени и други данни, които имат значение за конкретния случай.

Чл. 206. (1) В протокола за разпознаване се посочва кои лица или предмети са били показани за разпознаване, какви поредни номера са си избрали разпознаваните лица или как поемното лице е номерирало представените за разпознаване снимки или вещи, на кого са били предявени за разпознаване и какво е неговото процесуално качество (обвиняем, заподозрян или свидетел), по какви признаци лицата и предметите са били разпознати, какви обяснения и показания са дадени при разпознаването и пр. Изчерпателно се отразява както положителното, така и отрицателното отношение на разпознаващия. Протоколът се подписва от следователя, поемните лица, разпознаващия, разпознавания и от предявените заедно с него други лица.

(2) При разпознаване от свидетел под защита чрез запазване на самоличността му в тайна в протокола не се вписват съответните данни за разпознаващия, а се посочва идентификационният му номер на свидетел под защита.

Чл. 207. Преценката по чл. 213, ал. 1 НПК, че са извършени всички необходими следствени действия, може да се направи от органите на предварителното производство само след като по делото са приобщени всички материали. Последващо приобщаване на материали по делото (например заключение на експерт, отговор на писмо и пр.) изисква ново предявяване.

Чл. 208. (1) Следователят е длъжен да призове само обвиняемия и неговия защитник.

(2) Когато делото се разследва в отсъствие на обвиняемия, материалите по него се предявяват на защитника на обвиняемия. В протокола се вписва обстоятелството, че делото се разследва в отсъствие на обвиняемия и материалите по делото се предоставят на защитника му за запознаване със същите.

(3) Призоваването на пострадалия от престъплението не е задължително съобразно чл. 213, ал. 2 НПК, но органът на предварителното разследване съобразно чл. 211 НПК може да го призове за това действие.

Чл. 209. Призоваването за предявяване е изрично, писмено или устно, срещу подпис на лицата с отразяване на точното място и време за запознаването с материалите по делото. По изключение призоваването за предявяване може да се извърши по телефон, за което органът на предварителното производство съставя справка. Документите за призоваването се прилагат към предварителното производство.

Чл. 210. (1) При предявяването на предварително производство органите на предварителното разследване отново разясняват правата на явилите се лица: да се запознаят с всички материали по делото в достатъчен срок, да правят необходимите извлечения, да правят искания за събиране на нови доказателства, бележки относно воденето на разследването и извършването на отделните следствени действия, както и възражения срещу действия, които накърняват правата им.

(2) В протокола за предявяване на предварителното производство всеки участник удостоверява изрично с подпис, че правата му са разяснени съобразно ал. 1.

Чл. 211. За запазване на важни веществени доказателства и оригинали от документи могат да се предявят техни копия (фотоалбуми), заверени по съответния ред.

Чл. 212. Предварителното разследване се предявява поотделно за всяко от лицата и се изготвят отделни протоколи. Предявяват се всички материали, приложени към делото.

Чл. 213. (1) Писмените искания, бележки и възражения се прилагат по делото, а устните се вписват в протокола.

(2) Ако уважи направените искания, бележки и възражения и извърши допълнителни следствени действия, органът на предварителното производство повторно насрочва предявяване и призовава само обвиняемия и лицата, които са ги направили.

(3) Отказът да се уважат искания за извършване на допълнителни следствени действия се извършва с мотивирано постановление, което не подлежи на самостоятелно обжалване от страна на страните в процеса.

(4) Органът на разследването не може да лишава лицата по чл. 217 НПК от правата им. При повторно предявяване се спазват правилата за първоначалното предявяване.

Чл. 214. Всяко заключение по предварителното производство започва със заглавието "Заключително постановление". Под него като подзаглавие се записва "Обвинително постановление", "Постановление с мнение за прекратяване на наказателното производство" или "Постановление с мнение за спиране на наказателното производство".

Чл. 215. (1) Относно формата и съдържанието на обвинителното постановление и постановлението с мнение за прекратяване или спиране на предварителното производство се спазват изискванията по чл. 219 и 220 НПК.

(2) За всеки правен извод по установената фактическа обстановка органът на предварителното разследване посочва относимите доказателства, респективно тома и листа по делото, където са протоколите или документите.

(3) При няколко обвинения срещу едно и също лице или срещу повече лица в заключителното постановление се взема отношение по всяко от тях.

Чл. 216. Когато предлага обвиняемият да бъде предаден на съд, органът на предварителното разследване попълва съответната част от картата на обвиняемо лице по образец, съгласуван с НСИ. Върнатата след решаване на делото карта на обвиняемо лице след съответното отразяване на данни в следствения регистър се изпраща на Националния статистически институт, както и във Върховната касационна прокуратура с оглед поддържане на регистър на обвиняеми и осъдени лица.

Чл. 217. (1) В делото се подреждат всички доказателствени и други материали, събрани на предварителното производство.

(2) Оригиналите на важни документи се съхраняват по реда, определен за документи, предадени или иззети от свидетел под защита. В този случай по делото се прилага заверено от следователя копие, а оригиналът се предоставя при искане на съда.

(3) Веществените доказателства се изпращат заедно с делото с опис.

Чл. 218. (1) Документите по делото се подреждат в следната последователност:

1. опис на материалите към делото;

2. постановлението за образуване на предварителното производство;

3. постановленията за присъединяване, разделяне на производствата;

4. писмата за продължаване на срока за разследване;

5. първоначалните материали, въз основа на които е образувано производството;

6. постановленията за привличане в качеството на обвиняем (заподозрян);

7. пълномощно на защитник и протокол за предявяване на обвинение и разпит на обвиняем;

8. протоколите от следствените действия по видове;

9. постановленията за назначаване на експертиза и експертните заключения;

10. събраните доказателствени материали, подредени систематично.

(2) По сложни и многоепизодни дела или по дело с повече обвиняеми лица материалите се подреждат по факти, епизоди, по обвиняеми лица и др. Към делото се прилагат и всички документи за направените разноски за експертизи, фотоснимки, киноснимки, чертежи, схеми и др. При подреждането на материалите се изхожда от изискването за яснота, прегледност и удобство при ползването.

(3) Номерирани и описани, всички материали към делото се подшиват и прошнуроват, а последната страница се подпечатва. В един том се подшиват до 120 страници.

(4) При допълнително разследване и допълнително заключително постановление материалите се подреждат след първоначалното заключение и предписанието, въз основа на което е извършено доразследването. Те също се подшиват, номерират и описват, без да се разкъсва първоначалното прошнуроване.

Чл. 219. (1) При разделяне на производствата оригиналите на протоколите и материалите, касаещи обвиняемия или лицето, по отношение на което се разделя производството, се прилагат по новото производство, а по делото се подреждат заверени копия.

(2) При обединяване на производствата се запазва целостта на делата, които се присъединяват.

Чл. 221. (1) Посочените в чл. 234 НПК въпроси, които прокурорът обсъжда до приключване на предварителното производство, до голяма степен обосновават решението му, поради което е задължително да се прави задълбочена преценка:

1. дали деянието съставлява престъпление и правилна ли е квалификацията; това включва преценка относно наличие на обективните и субективните елементи на престъпния състав; специално се прави преценка налице ли са квалифициращите обстоятелства за всяко отделно престъпление;

2. събрани ли са нужните и възможните доказателства за разкриване на обективната истина; освен относимостта към състава на престъплението те трябва да са годни за използване в процеса и да са приобщени по надлежния процесуален ред, който, ако не е спазен, доказателственото им значение отпада (чл. 84 и 85 НПК);

3. подкрепят ли събраните доказателства извод за наличие на извършено престъпление; тази преценка е комплексна и трябва да води до изключване на съмнение относно извършеното престъпление и неговия извършител;

4. допуснато ли е съществено нарушение на процесуалните правила при разследването; ако има такова, то може да доведе до прекратяване на съдебното производство и връщане на делото за допълнително разследване.

(2) Освен въпросите по ал. 1 във всички случаи се прави преценка налага ли се изменение на мярката за неотклонение, както и взети ли са съответни мерки за отстраняване на причините и условията, способствали за извършване на престъплението, и ако има основание, се вземат съответни решения.

Чл. 222. (1) Прокурорът обсъжда и постановява решенията си в следната последователност:

1. изпращане по компетентност;

2. прекратяване на предварителното производство;

3. спиране на предварителното производство;

4. връщане за допълнително разследване;

5. освобождаване от наказателна отговорност на непълнолетни (чл. 61 НК);

6. внасяне на предложение за освобождаване от наказателна отговорност на основание чл. 78а НК;

7. внасяне на предложение за прекратяване на наказателното производство със споразумение;

8. внасяне на обвинителен акт.

(2) При решаване на въпросите по ал. 1 прокуратурите следят по всички нововъведени в компетентност на окръжен съд престъпления да е проведено предварително производство, което е задължително.

(3) Ако предварително производство не е проведено, дознанията се преобразуват, а по новопостъпилите материали, съдържащи достатъчно данни за извършени такива престъпления, се образуват предварителни производства. Наблюдателните производства, както и делата в районните прокуратури по тези дела във фаза действие на прокурора след завършване на предварителните производства се изпращат по компетентност на окръжните прокуратури.

Чл. 223. Когато делото е разделено на новопредвидено основание в чл. 31а - събрани данни за няколко престъпления, извършени от едно лице, прокурорът взема решение по всяко от отделните производства.

Чл. 224. Съгласно чл. 234, ал. 2 НПК прокурорът взема решение в месечен срок от получаване на делото. Когато има основателни причини този срок да не бъде спазен, се прави мотивирано искане до главния прокурор за удължаването му и той може еднократно да го удължи с още два месеца.

Чл. 225. (1) Предварителното производство се прекратява от прокурора с постановление, в което се посочва основанието за прекратяване след отразяване на приетата фактическа обстановка и правни оценки и изводи.

(2) Основанията за прекратяване са недоказаност на обвинението и посочените в чл. 21 НПК.

(3) Преценката за наличие на основанията и реда за прекратяване се съобразява с измененията на чл. 21 НПК, по-съществени от които са:

1. не се прекратява наказателно производство при наличие на основание за прилагане на чл. 78а НК (чл. 21, ал. 1, т. 7 НПК); в тези случаи прокурорът внася делото с мотивирано постановление в съда с предложение за освобождаване на лицето съгласно глава двадесета, раздел IV НПК;

2. образуваните производства от прокурора на основание чл. 46 НПК не се прекратяват на основание чл. 21, ал. 5 и 6 НПК; въпреки че са за престъпления от частен характер, те се движат по общия ред;

3. не се прекратяват и се движат по общия ред и досъдебни производства, по които е установено, че извършеното престъпление се преследва по тъжба на пострадалия, но прокурорът приеме, че са налице условията на чл. 46 НПК - когато пострадалият не може да защити своите права и законни интереси поради безпомощно състояние или зависимост от извършителя на престъплението (чл. 46а НПК);

4. съгласно новоприетата ал. 4 на чл. 21 НПК по предвидените в особената част на НК случаи наказателно производство от общ характер не се образува, а образуваното се прекратява, ако няма съответна тъжба на пострадалия по чл. 186, ал. 3 до прокурора; разпоредбата на чл. 21, ал. 4 се прилага и по започнатите наказателни производства по посочените текстове, ако в 30-дневен срок от влизане на ЗИДНПК в сила пострадалият не е подал тъжба до прокурора по реда на чл. 186, ал. 3 (§ 143 от преходните и заключителните разпоредби на ЗИДНПК);

5. с изменението на ал. 2 на чл. 237 с постановлението прокурорът освен че се произнася по въпросите за веществените доказателства, отменя наложените на обвиняемия мерки за процесуална принуда, както и мярката по чл. 156, ако основанието за нейното налагане е отпаднало.

Чл. 226. (1) Препис от постановлението за прекратяване се изпраща на обвиняемия и пострадалия с уведомление, че могат да го обжалват в 7-дневен срок пред съответния първоинстанционен съд. Прокурорът не съставя постановление за частично прекратяване на наказателното производство при изменение на обвинението срещу същото лице за същото деяние (чл. 237, ал. 6 НПК).

(2) При прекратяване на наказателното производство следва да се съобразява съществено измененият ред за контрол над постановленията за прекратяване, регламентиран с новите ал. 4, 5 и 7 на чл. 237. Те могат да се обжалват пред съда и той в закрито заседание в седемдневен срок се произнася с определение, което не подлежи на жалба и протест. С това определение съдът може да потвърди постановлението, да го измени или да го отмени, като може да даде задължителни указания относно прилагането на закона.

(3) В ал. 7 на НПК е предвидена възможността по-горестоящият прокурор да отмени постановлението за прекратяване, ако не са били налице основанията по ал. 1, при положение че то не е било обжалвано пред съда.

Чл. 227. (1) Когато наказателното производство се прекратява по реда на чл. 239а НПК, срокът по чл. 239а, ал. 3 започва да тече от определението на съда.

(2) Когато по делото се налага да бъдат разпитани важни свидетели или обвиняеми, намиращи се извън пределите на страната, прокурорът в условията на неотложност предприема необходимото за извършване на разпит на тези лица.

(3) След връщане делото от съда на прокурора той взема производството на специален отчет и го изпраща по куриер на органа на предварителното разследване с указание то да му бъде докладвано ежеседмично.

(4) Органът на досъдебното разследване връща лично делото на прокурора. Прокурорът се произнася незабавно след получаване на делото.

Чл. 228. (1) Прокурорът спира наказателното производство в случаите на чл. 22, ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 2 и чл. 22а НПК.

(2) Прокурорът спира наказателното производство и при продължително отсъствие на страната на единствен свидетел очевидец, когато неговият разпит е от изключително значение за разкриване на обективната истина (чл. 239, ал. 1, т. 3 НПК).

(3) Разпоредбата по ал. 2 следва да се прилага и когато отсъства единствен свидетел - очевидец по един от пунктовете на обвинението.

(4) В случаите по ал. 2 органът на предварителното разследване предлага, а прокурорът определя и срока за спиране на производството - не повече от една година (чл. 237, ал. 11 НПК).

Чл. 229. (1) Прокурорът изпраща препис от постановлението за спиране на наказателното производство на обвиняемия и пострадалия с указанието, че постановлението подлежи на обжалване след изтичане на три месеца от спиране на производството.

(2) Постановлението за спиране на наказателното производство подлежи на съдебен контрол по реда на чл. 239, ал. 7 - 10 НПК.

(3) Прокурорът може да протестира определението на съда пред въззивния съд, чието решение е окончателно, поради което протестът трябва да бъде добре мотивиран и изготвен след подробно запознаване с определението на съда и материалите по делото.

Чл. 230. (1) При спиране на делото поради неоткриване на извършителя прокурорът го изпраща на следователя (чл. 239, ал. 4 НПК).

(2) Следователят е длъжен да уведомява прокурора за резултатите от издирването и да му предоставя събраните материали (чл. 239, ал. 5 НПК).

(3) Задължението на следователя по ал. 2 не освобождава прокурора от периодично изискване на информация за хода на издирването по спряното дело.

Чл. 231. (1) Наказателното производство се спира и когато събраните доказателства сочат, че извършител е лице, ползващо се с имунитет, поради което не може да бъде съставено постановление за привличане в качеството му на обвиняем до отпадане на имунитета (чл. 22, ал. 2 НПК - редакция 2003 г.).

(2) Събраните доказателства по ал. 1 до момента на спиране на производството запазват своята валидност.

(3) Наказателното производство се възобновява след отпадането на имунитета, ако не са налице други пречки за това (чл. 207, ал. 3 НПК).

Чл. 232. (1) Прокурорът връща делото за допълнително разследване с постановление, като посочва основанието за връщане, допуснатите нарушения, обстоятелствата, които трябва да бъдат изяснени, и следствените действия, които трябва да бъдат извършени. Ако прокурорът прецени, може сам да извършва необходимите процесуални действия (чл. 236, ал. 6 НПК), без да връща делото за допълнително разследване.

(2) В постановлението за връщане ясно се указват конкретните действия, които следва да се извършат, и начинът на извършването им. При нужда те трябва да бъдат обсъдени с разследващия орган и ръководителя на съответната служба.

Чл. 233. Прокурорът не връща повторно делото за допълнително разследване, освен ако основанията за това са възникнали при допълнителното разследване или не са изпълнени дадените указания (чл. 236, ал. 5 НПК).

Чл. 234. Когато прокурорът раздели изпратеното му предварително производство, той може да върне всичките или само някои от новообразуваните дела за допълнително разследване (чл. 236, ал. 4 НПК).

Чл. 235. В постановлението прокурорът определя срок за допълнително разследване, който за предварителното производство не може да е по-дълъг от два месеца. За бързото производство и за дознанието той не може да е по-дълъг съответно от седем дни и две седмици.

Чл. 236. При връщане делото за допълнително разследване прокурорът взема специални мерки за спазване определения срок от разследващия орган, както и за точно изпълнение на дадените указания.

Чл. 237. При неизпълнение указанията за допълнително разследване прокурорът уведомява компетентните органи за възбуждане на дисциплинарно производство срещу следователя.

Чл. 238. (1) Прокурорът съставя обвинителен акт, когато установи, че обвинението е доказано, няма основание за прекратяване или спиране на наказателно производство, събрани са необходимите доказателства за разкриване на обективната истина и не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

(2) Определящо значение за решаване на въпроса е преценката дали са събрани необходимите доказателства за разкриване на обективната истина за конкретното(ите) престъпление(я), а не дали разследването е извършено обективно, всестранно и пълно.

(3) Когато прокурорът е довършил следствието, съгласно чл. 235, ал. 5 НПК той може да внесе обвинителен акт и без заключително постановление.

Чл. 239. Прокурорът внася обвинителен акт и при проведено разследване в отсъствие на обвиняеми, ако прецени, че са налице условията по чл. 268, ал. 3 НПК.

Чл. 240. В обвинителния акт прокурорът кратко и ясно посочва:

1. извършеното от обвиняемия престъпление: време, място, изпълнително деяние, стадии, форма на вината;

2. форма на съучастие, ако има такова, форма на вината, специалната цел, смекчаващите и утежняващите вината обстоятелства за всеки обвиняем;

3. пострадалите лица;

4. размера на причинените вреди - възстановени, обезпечени; при внасяне на обвинителния акт прокурорът трябва да изпълни разпоредбата на чл. 61, ал. 3 НПК - когато вредите от престъплението са предмет на финансов начет, гражданският иск се смята за предявен с внасяне на обвинителния акт, което изрично трябва да се посочи;

5. причините и условията за извършване на престъплението, взетите мерки за отстраняването им;

6. наличието или липсата на основание за прилагане на чл. 53 НК;

7. доказателствените материали, от които се установяват посочените обстоятелства.

Чл. 241. В обстоятелствената част на обвинителния акт задължително се посочват фактите, обуславящи съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в него. Посочването на тези факти и обстоятелства само в диспозитива представлява съществено процесуално нарушение,тъй като липсата на конкретно, точно и ясно обвинение ограничава възможността на обвиняемия да осъществи в пълен обем правата си на защита.

Чл. 242. Към обвинителния акт се прилагат материалите, посочени в чл. 235, ал. 4.

Чл. 243. Дадените указания в тази глава се прилагат и за производствата по глава двадесета на НПК, доколкото в тях не са предвидени специални правила.

Чл. 263. (1) Военният прокурор (следовател) събира необходимите данни, въз основа на които обосновано се преценява налице ли са условията за образуване или отказ от образуване на предварително производство.

(2) Установяването на достатъчно данни и произнасянето по реда на чл. 180, 192, 193 и 194 НПК се извършва в най-кратък срок, но не по-дълъг от 30 дни.

(3) В случаи, които изискват по-продължително време, срокът може да бъде удължен от военноокръжния прокурор или заместниците му след докладване на резултатите до момента.

Чл. 264. (1) Преписките на специален отчет се определят с резолюция на военнокръжния прокурор съобразно разпоредбите на указанията за делата на специален отчет. Тези преписки се приключват след съгласуване с военноокръжния прокурор.

(2) След решаване на преписката прокурорът задължително поставя сигнатурата съобразно вида надзор.

Чл. 265. (1) Предварителното производство е задължително за престъпленията по чл. 171, ал. 1 и чл. 393, ал. 1 НПК.

(2) По нареждане на военния прокурор се провежда предварително производство и когато то не е задължително в случаи, представляващи фактическа и правна сложност, значителен обществен интерес и др.

Чл. 266. След образуването на предварителното производство следователят незабавно:

1. докладва на военноокръжния прокурор за започване на разследването с писмено донесение, а с копие от същото уведомява съответния началник, където служи лицето, срещу което е образувано производството, и изисква да се представят необходимите документи (длъжностни характеристики, характеристични данни, данни за поощрения и наказания и пр.);

2. съобразно чл. 395 НПК приема с постановление следствените действия, извършени от невоенен орган при спазване на процесуалните изисквания;

3. съставя план за разследване съобразно методиката за разследване на съответния вид престъпление и указанията на прокурора.

Чл. 267. Срокът за разследване по чл. 222 НПК започва от деня на образуване на предварителното производство.

Чл. 268. Военноокръжният прокурор или съответният заместник разпределят делата съобразно квалификацията, специализацията и натовареността на следователите.

Чл. 269. (1) Прокурорите, които упражняват ръководство и надзор върху предварителното производство, ежеседмично лично проверяват делата и дават указания по хода на разследването.

(2) При неоснователно просрочване на разследването наблюдаващият прокурор сигнализира военноокръжния прокурор.

Чл. 270. Ежемесечно в определен от военноокръжния прокурор ден се провежда съвещание с участието на всички следователи под ръководството на заместник военноокръжния прокурор по следствения надзор, на което се разглеждат въпроси, свързани с качеството и срочността на разследването.

Чл. 271. Във военноокръжните прокуратури се водят на специален отчет и делата:

1. за престъпления, осъществени от лица на длъжност командир на самостоятелен батальон, командир на полк, на по-горна длъжност и съответстващи на тях, както и на длъжност началник на РПУ и директор на РДВР, на по-горна и съответстващи на тях;

2. за престъпления, касаещи извращения в поделенията (чл. 127, ал. 3, чл. 379а НПК) и полицейско насилие (чл. 131 вр. чл. 129 или вр. чл. 128, чл. 142а, др. НПК);

3. за престъпления против собствеността с предмет взривни вещества, оръжие и боеприпаси, както и големи размери ГСМ и други материални средства на поделенията на МО, МВР и държавния резерв;

4. за престъпления, свързани с наркотични вещества и техни аналози (чл. 242, 354а, 354б НПК);

5. образувани по повод неестествена смърт на лица от категориите по чл. 388 НПК.

Чл. 272. Във военноапелативна прокуратура се водят на специален отчет делата:

1. за престъпления по глава втора, раздел I;

2. за престъпления, осъществени от лица на длъжност командир на корпус, на по-горна длъжност и съответстващи на тях, на длъжност в Генералния щаб на БА, от лица на длъжност в национална служба на МВР, на по-горна длъжност и съответстващи на тях, на длъжност в съответните министерства;

3. за престъпления, свързани с използването на специални разузнавателни средства и защитата на класифицираната информация.

Чл. 273. Разследването по дела на специален отчет се извършва в най-кратки срокове. За резултатите от проведените следствени действия и за предстоящите следствени действия следователят докладва ежеседмично на наблюдаващия прокурор.

Чл. 274. (1) Военноокръжният прокурор организира седмично дежурство на прокурорите и следователите, което започва и завършва в 12 ч. всеки петък от седмицата.

(2) Военноокръжният прокурор ежемесечно изпраща в оперативно-дежурната част на РДВР (СДВР) и териториалните поделения на служба "Сигурност - ВП и ВКР" информация за дежурните прокурори и следователи и телефоните за връзка.

Чл. 275. За всяко получено съобщение за престъпление от общ характер и посетено местопроизшествие дежурният следовател незабавно докладва на дежурния прокурор, който уведомява военноокръжния прокурор. Военноокръжният прокурор преценява дали местопроизшествието да бъде посетено и от прокурор.

Чл. 276. В района на частта огледът и освидетелстването се извършават в присъствието на най-близкия началник или упълномощено от него лице, като за поемни лица се поканват военнослужещи. Военният следовател е независим от военните органи съгласно чл. 113, ал. 2 от Закона за съдебната власт.

Чл. 277. (1) Спрямо лице от сержантския или редовия състав на наборна военна служба или спрямо лице от резерва при учебен, проверочен или практически сбор се взема мярка за неотклонение "поставяне под най-близко наблюдение в частта" или "задържане под стража" във войсковия арест или в общите места за лишаване от свобода.

(2) За взетата мярка за неотклонение незабавно се уведомява съответният началник чрез препис от постановлението.

(3) За задържане под стража на офицери и граждански лица незабавно се съобщава на съответния министър съгласно чл. 391, ал. 3 НПК.

Чл. 278. Когато спрямо обвиняемия бъде взета мярка за неотклонение "задържане под стража" или "домашен арест", военният следовател или военният прокурор, ако това не е сторено от съда, изпраща на съответния началник препис от постановлението или определението за временно отстраняване от длъжност съобразно Закона за отбраната и въоръжените сили или Закона за МВР, докато тези мерки за неотклонение бъдат заменени с по-леки.

Чл. 279. След допълнително разследване се съставя заключително постановление съобразно изискванията на чл. 219 и 220 НПК.

Чл. 280. Когато военният следовател е приключил следствието за най-тежкото престъпление и продължава разследването за по-леките престъпления в отделно следствено дело, следва да докладва на военноокръжния прокурор съгласно раздел I на тази глава.

Чл. 281. (1) Следователят изготвя постановление с мнение за спиране, когато е извършил всички необходими и възможни следствени действия по делото в сроковете по чл. 222 НПК.

(2) При спряно предварително производство следователят предприема действия по издирване на обвиняемия или свидетеля, като за целта изисква ежемесечно справки от съответните учреждения и от органите на МВР и служба "Сигурност - ВП и ВКР" за резултатите от издирването им, които прилага към делото.

(3) При констатиране на неоснователно забавяне на мероприятията за работа по спряно предварително производство наблюдаващият прокурор докладва на военноокръжния прокурор.

Чл. 282. По писмено нареждане на командира на полка, на по-горния началник, съответстващите на тях по длъжност, командира на самостоятелен или временно отделно действащ батальон, на директора на РДВР, на началника на сектор в МВР, по-горните и съответстващи на тях започва военно-полицейско производство за престъпления по чл. 372, ал. 1, чл. 373 във връзка с чл. 372, ал. 1, чл. 374, 375, 378, 379, 380, чл. 387, ал. 1 и 3, предложение първо, чл. 388, ал. 1, чл. 389, ал. 1 и 2, чл. 390 във връзка с чл. 389, ал. 1 и 2, чл. 391, ал. 1 и 2, чл. 392, ал. 1 и чл. 395 НК. За започналото производство се уведомява военният прокурор с препис от нареждането.

Чл. 283. При писмено предложение на военния прокурор началникът е длъжен да нареди извършване на военно-полицейско производство.

Чл. 284. Връчването на призовки, съобщения и книжа на лицата по чл. 388 НПК се извършва чрез съответното поделение или учреждение.

Чл. 285. (1) Разследването по дела за престъпления от общ характер, по които не се провежда предварително производство, се извършва съобразно правилата на глава двадесета, раздел III на Наказателно-процесуалния кодекс, озаглавена "Особени правила за разглеждане на дела за престъпления от общ характер, по които не се провежда предварително производство". Регламентацията на правилата се съдържа в разпоредбите на чл. 408а - 414 НПК.

(2) Дейността по осъществяване на разследването с прилагане на нормите на чл. 408а - 410а НПК е законодателно уредена като "полицейско производство", което се провежда под формата на дознание (чл. 408б, ал. 3 НПК) или бързо полицейско производство (чл. 408б, ал. 2 НПК).

(3) За неуредените изрично въпроси в раздел III на глава двадесета на НПК се прилагат общите правила и правилата на предварителното производство.

Чл. 286. (1) Органи на полицейското производство като разследващи органи са дознателите (чл. 48, ал. 1, пр. 2-ро и ал. 2 и чл. 408а НПК).

(2) Дознатели в производството по наказателни дела са:

1. съответните служители от МВР, определени със заповед на министъра на вътрешните работи, а за престъпления по чл. 242, 242а и 251 НК - и митническите служители, определени със заповед на министъра на финансите;

2. дознателите, определени със заповед на министъра на отбраната, както и на ръководители на ведомства, към които са изградени формирования на въоръжените сили;

3. капитаните на плаващи под български флаг кораби извън територията на Р България.

(3) За определените със заповед дознатели своевременно се уведомява прокуратурата. Копие от заповедта се изпраща на съответния ръководител на прокуратура, който я довежда до знанието на всички прокурори от съответния район.

Чл. 287. Дознателите осъществяват разследването при спазване на всички изисквания на НК и НПК и свързаните с тях нормативни актове.

Чл. 288. (1) Полицейското производство се провежда под формата на бързо полицейско производство (БПП) в случаите на чл. 408б, ал. 2 НПК и на дознание във всички случаи по дела, по които предварителното производство не е задължително съгласно чл. 28, ал. 2 и чл. 171, ал. 1 НПК.

(2) Предметната компетентност на дознателите се определя от ръководителя на съответното министерство или ведомство.

Чл. 289. Полицейско производство се провежда в следните случаи:

1. за престъпления по чл.: 117, 120, 121, 125, 126, 127, 128, 129, 131, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 6 - т. 12, 131, ал. 2, т. 3, т. 4, 132, ал. 1, т. 1, 133, 135, 136 - 141, 144, ал. 2 и ал. 3, 149 - 151 (без 149, ал. 5), 153 - 159, 159а, 168, 169а-в, 170, ал. 2 и ал. 3, 171, ал. 1, т. 2 и т. 3, 171, ал. 2, 172, ал. 1, 172а, 174, 174а, 176 - 181, 182, ал. 1, 184 - 186, 187 - 193, 194 - 197 (без 196а), 198, 200, 206, ал. 1, 2, 3 и 5, 207, 208, 209 - 211, 212б, 213, 213а (без ал. 3 и 4), 214 (без ал. 2), 214а, 215, 216, 217, 225, 226, 227, 227а, 228 - 239, 242, 242а, 251, 269 - 280,286 - 300 (без чл. 287а), 308 - 319, 322 - 329, 330 - 339 (без чл. 330, ал. 2 и 3, чл. 333 и чл. 334), 343, ал. 1, буква "а", 343а - 348, 349, ал. 1, 350, ал. 1, 349а, 350, ал. 1, 351, 352 - 354, 354а, ал. 5, 354в, ал. 1, 355, 356, 356а-д,356й, 361 - 368, 368а - 368ж, 369 - 379 НК;

2. когато са налице основанията на чл. 408б, ал. 2 НПК, в т.ч. и в случаите, когато престъпленията са извършени от чужди граждани и лица с психически и физически недостатъци, които им пречат да се защитават сами и не са включени в категорията престъпления по чл. 171, ал. 1, т. 1 НПК, за които е задължително предварително производство (чл. 171, ал. 1, т. 2 НПК);

3. когато деянията са извършени от непълнолетни и са налице условията по чл. 408б, ал. 2, т. 1 - 4 НПК, прилага се разпоредбата на чл. 377 НПК - задължително се образува предварително производство от следовател със специална подготовка за работа с непълнолетни.

Чл. 290. Не се извършва полицейско производство:

1. за престъпления от общ характер, подсъдни на окръжния (Софийския градски) съд като първа инстанция съгласно чл. 28, ал. 2 НПК;

2. за някои престъпления от общ характер, които са подсъдни на районен съд като първа инстанция и за които е задължително провеждане на предварително производство, изрично посочени в чл. 171, ал. 1, т. 1 НПК;

3. за престъпления, извършени в чужбина;

4. за лица, извършили престъпления, ползващи се с имунитет, и членове на Министерския съвет;

5. когато деецът е извършил с едно деяние две престъпления в идеална съвкупност, за едното от които е задължително провеждането на предварително производство;

6. за престъпления, извършени от непълнолетни лица;

7. за престъпления, извършени от лица с физически или психически недостатъци, които им пречат да се защитават сами, освен при условията на чл. 408б, ал. 2 НПК;

8. за престъпления, извършени от чужди граждани.

Чл. 291. Изключения от принципа за задължително образуване на предварително производство, при които НПК допуска започване на полицейско производство, са: при наличие основанията по чл. 408б, ал. 2 НПК, когато престъпленията са извършени от чужди граждани и лица с физически и психически недостатъци, които им пречат да се защитават сами, и не са налице условията на чл. 171, ал. 1, т. 1 НПК, може да се образува бързо полицейско производство.

Чл. 292. Когато още към момента на получаване на съобщението за извършено престъпление е ясно, че са налице основания за образуване на предварително производство или случаят представлява фактическа и правна сложност, незабавно следва да се уведоми прокурорът и материалите да се изпращат по компетентност.

Чл. 293. (1) Бързо полицейско производство не може да се започва срещу неизвестен извършител.

(2) За престъпление срещу неизвестен извършител се образува дознание, когато престъплението е от категорията, за която формата на разследване е дознание.

Чл. 294. Не се започва полицейско производство за престъпления, за които наказателното производство се възбужда по тъжба на пострадалия (престъпления от частен характер), изрично посочени в особените разпоредби на НК - чл. 161, 175, 218в, 193а, 348а, както и за които са налице условията за налагане на глоба по административен ред - чл. 218б, ал. 1 по реда на чл. 424 НК.

Чл. 295. Полицейското производство, макар и за деяния от частен характер, започнало по молба на пострадалия до прокуратурата, не може да се прекрати по негово искане, освен в случаите на чл. 21, ал. 1, т. 2,3 и 8 НПК.

Чл. 296. В случаите, когато не се налага извършване на неотложни следствени действия, за да се направи извод за наличие на достатъчно данни за започване на дознание, се извършва проверка по реда на ЗМВР или със способите по чл. 119 от Закона за съдебната власт. Проверката по чл. 119 ЗСВ може да бъде разпоредена само от прокурора.

Чл. 297. (1) Бързо полицейско производство (чл. 408б, ал. 2 НПК) се извършва, когато:

1. лицето е заварено при извършване на престъплението или е заловено непосредствено след извършването му;

2. непосредствено е залавянето на лицето на местопроизшествието или в близост до него кратко време след извършване на изпълнителното деяние; извършителят, респ. съизвършителят, може да бъде заловен от органи на МВР, митнически органи, военна полиция и други органи на държавната власт, длъжностни лица, както и от пострадалия или от граждани;

3. върху тялото или дрехите на лицето има явни следи от престъплението, като явни са следите, които могат пряко да се установят при обикновен оглед и дават ясно указание за техния произход; наличието на явни следи подпомага дознателите при изграждане на убеждение относно авторството на престъплението;

4. лицето се е явило лично пред съответните органи на Министерството на вътрешните работи, следователя или прокурора с признание за извършеното престъпление; за съобщеното от лицето престъпление е задължително съставяне на надлежен протокол, в който се записват неговите изявления; протоколът се подписва от органа, пред който е направено признанието, и лицето, което го е направило;

5. очевидец посочи лицето, извършило престъплението, за това се оформя надлежен протокол и се осигурява незабавно разпит на лицето в качеството на свидетел, вкл. при условията на чл. 210а НПК.

(2) Дознание се провежда във всички случаи, когато няма основание за образуване на предварително производство (чл. 171, ал. 3 НПК) и за започване на бързо полицейско производство (чл. 408б, ал. 2 НПК и чл. 171, ал. 1, т. 2, пр. първо и второ от НПК). При наличие на условията по чл. 408б, ал. 2 НПК дознание не се образува, когато престъплението е извършено от непълнолетно лице.

Чл. 298. (1) При започване на дознание важат общите изисквания за наличието на законен повод и достатъчно данни по смисъла на чл. 186 и 190 НПК (съобщения за извършено престъпление; статии, бележки и писма за извършено престъпление, публикувани в печата, вкл. електронните издания; лично явяване на дееца с признание за извършено престъпление; непосредствено разкриване от прокурора или разследващия орган на признаци за извършено престъпление).

(2) Когато законният повод и наличието на фактическите основания, посочени в ал. 1, се установят от прокурора, той разпорежда започване на полицейско производство или изпраща преписката за започването му от дознателя.

(3) В разпореждането за започване на полицейското производство прокурорът дава конкретни и пълни указания по разследването (с оглед известните към момента обстоятелства по случая). Тези указания не освобождават дознателя от задължението му да предприеме и всички други необходими действия за разкриването на обективната истина.

Чл. 299. (1) При полицейското производство не се извършва проверка, не се съставя акт за образуване на производството, не се повдига обвинение по реда на чл. 207 НПК.

(2) Полицейското производство се счита за започнало със съставяне на акта за първото действие по разследването.

(3) Първото действие по разследването може да бъде всяко от неотложните следствени действия, посочени в чл. 191, ал. 1 НПК - оглед на местопроизшествие и свързаните с него претърсване и изземване, разпит на очевидци, разпознаване на лица и предмети или съответния протокол, с който са удостоверени основанията и обстоятелствата по чл. 190, ал. 1 и чл. 408б, ал. 2 НПК и всеки друг акт на дознателя, прокурора или съда, издадени на някое от предвидените за това процесуални основания.

(4) За започване на полицейско производство незабавно се уведомява прокурорът. Уведомяването е писмено - със съответно писмо, което се завежда в канцеларията на компетентната прокуратура, чийто ръководител определя наблюдаващ прокурор за осъществяване ръководство и надзор на разследването.

(5) Ръководството и надзорът за законност върху дейността на дознателя по отделното полицейско производство се упражняват само от наблюдаващия прокурор или от съответния по-горен прокурор.

(6) В празнични и почивни дни писменото уведомяване се извършва първия присъствен ден, когато се определя и наблюдаващият прокурор.

(7) Уведомяване на прокурора не се извършва, когато производството е започнало по разпореждане на прокурора (чл. 409, ал. 2, изр. първо и второ НПК).

(8) Задълженията на дознателя, неизпълнението на които съставлява съществено нарушение на процесуални правила и е основание за прекратяване и връщане на делото от прокурора и съда, са:

а) да разясни на уличения в какво е уличен, предвидената наказателна отговорност, както и правото му да откаже да даде обяснения; тези разяснения се отбелязват в протокола преди разпита на уличено лице и се удостоверяват с неговия и на защитника подпис; за да не се допуска процесуално нарушение, в протокола се вписва точно съставът на престъплението, което е осъществено - както текстово, така и като цифрово обозначение - съответният член и алинея от НК;

б) да осигури възможност на уличения да се свърже с адвокат или да му назначи такъв при условията на чл. 70 НПК, когато защитата е задължителна; в протокола за разпит на уличен изрично се вписва, че такава възможност е била осигурена, като това се удостоверява с подписа на уличения.

(9) Докато не изпълни задълженията си, дознателят не може да извършва никакви действия по разследването (чл. 409, ал. 3 НПК).

Чл. 300. Прокурорите са длъжни да осигуряват изпълнението на задълженията по чл. 299 от дознателя с цел предотвратяване връщане на делата за доразследване.

Чл. 301. (1) При извършване на разследването дознателите са независими и се подчиняват само на закона и разпорежданията на прокурора.

(2) Дознателите вземат решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководят от закона.

(3) Решенията си дознателите основават върху доказателствените материали, които събират и проверяват лично.

(4) Дознателите са длъжни да прилагат законите точно и еднакво спрямо всички граждани и да вземат всички мерки по полицейското производство в рамките на своята компетентност за осигуряване разкриването на обективната истина.

(5) Дознателите осъществяват разследването под ръководството и надзора на прокурора. Указанията на прокурора са задължителни за дознателите и не подлежат на възразяване.

(6) Действията по разследването за събиране и проверка на доказателствата се извършват по реда на НПК по общите правила за предварителното производство.

Чл. 302. Изключение от общите правила е възможността разпит на свидетели да не се провежда от дознателя (чл. 409, ал. 4 НПК). Нормата е ограничителна и съдържа две предпоставки:

1. прилага се само при бързото полицейско производство;

2. изисква се изрично съгласие на прокурора.

Чл. 303. Спрямо уличени лица вземането на мярка за неотклонение не е задължително освен в случаите по чл. 153, ал. 1 НПК - когато уличеният не се яви пред съответния орган без уважителни причини или промени местоживеенето си, без да го е уведомил за това. Уведомяването може да е устно или писмено.

Чл. 304. При наличие на основанията, предвидени в НПК за вземане на мярка за неотклонение "задържане под стража" или "домашен арест", както и всяка друга мярка на процесуална принуда съгласно чл. 146 НПК, по искане на дознателя и решение на прокурора се предприемат действия за прилагане на общите правила, отнасящи се за обвиняемите лица.

Чл. 305. (1) Делата, по които е взета мярка за неотклонение "задържане под стража", се водят на специален отчет от органа на предварителното разследване и от наблюдаващата прокуратура по правилата на специалния отчет.

(2) Прокурорите следят във всички случаи да се изготвят искания до съда за вземане на мярка за неотклонение "задържане под стража" при реална опасност уличеният да се укрие или да извърши друго престъпление и при наличие на основанията по чл. 152 и сл. НПК.

Чл. 306. По полицейското производство са приложими и всички други мерки на процесуална принуда, уредени в глава десета на НПК - отстраняване на уличения от длъжност; настаняване за изследване в психиатрично заведение; мерки за обезпечаване на глобата, конфискацията и отнемането на вещи в полза на държавата; принудително довеждане - по аргумент от препращащата норма на чл. 414 НПК.

Чл. 307. (1) Когато намери, че разследването е завършено, дознателят предявява полицейското производство, като предоставя материалите по делото за проучване на уличения и неговия защитник.

(2) Материалите от полицейското производство се предявяват с протокол по реда на чл. 414 във връзка с чл. 213 НПК.

(3) На уличеното лице се предоставя възможност да направи искания, бележки и възражения по разследването, които дословно се изписват в протокола.

(4) При неявяване на защитника на уличения, ако участието му е задължително или уличеният не е могъл да упълномощи своевременно такъв, се насрочва ново предявяване по чл. 213, ал. 3 във връзка с чл. 414 НПК.

Чл. 308. (1) При бързо полицейско производство дознателят незабавно представя на прокурора събраните материали при достатъчно доказателства за съставяне на обвинителен акт (чл. 409, ал. 5 НПК).

(2) Във всички случаи преценката и решението за наличие на достатъчно доказателства, обосноваващи внасяне на обвинителен акт срещу уличеното лице, се взема от прокурора.

(3) Решението за внасяне на обвинителен акт по реда на чл. 411, ал. 1, т. 1 и ал. 2 НПК се взема от прокурора незабавно.

(4) На основанието по ал. 3 и в същия срок прокурорът се произнася по съществото на делото и в случаите, когато следва да се постанови прокурорски акт по реда на чл. 411, ал. 1, т. 2 - 7 НПК (чл. 411, ал. 1, пр. 1-во НПК).

Чл. 309. (1) Дознанието приключва със съставяне на заключително постановление, в което органът на дознанието излага своето мнение по реда на чл. 410а, ал. 2 и чл. 218 - 221 във връзка с чл. 414 НПК.

(2) Заключителното постановление може да бъде за предаване уличения на съд, за спиране или за прекратяване на полицейското производство (съобразно основанията по чл. 234 и сл., чл. 237, 239, 414а във връзка с чл. 78а НК и чл. 414ж НПК).

(3) Само прокурорът може да направи преценка и да вземе решение за преобразуване на бързото полицейско производство в дознание или полицейското производство (БПП и дознание) в предварително производство, когато това се налага от фактическата и правната сложност на случая или с това ще се улесни разкриването на обективната истина, като извършените до произнасянето от прокурора с постановление процесуално-следствени действия запазват процесуалната си стойност (чл. 409, ал. 2, пр. 2-ро,чл. 411, ал. 1, т. 6 и 7 НПК).

Чл. 310. (1) При бързото полицейско производство дознателят представя материалите на прокурора незабавно, ако са налице достатъчно доказателства за внасяне на обвинителен акт в съда.

(2) Преценката за наличие на достатъчно доказателства се прави от дознателя във всички случаи след съгласуване с прокурора.

(3) В случай че не представи материалите незабавно на прокурора, дознателят е длъжен да приключи бързото полицейско производство в 7-дневен срок (чл. 410а, ал. 1 НПК).

Чл. 311. (1) Дознанието приключва в едномесечен срок.

(2) Делото се изпраща със заключително постановление и мнение на прокурора (чл. 410а, ал. 2, пр. първо НПК).

Чл. 312. (1) Прокурорът постановява връщане делото на дознателя (на основание чл. 411, ал. 1, т. 3 НПК):

1. за събиране на нови доказателства, когато намери, че разследването не е проведено обективно, всестранно и пълно;

2. за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуални правила, накърняващи правото на защита на уличения; за последните се спазват изисквания на закона, определящи случаите на нарушаване на процесуални правила, довели до ограничаване правото на защита на уличения и установената съдебна практика относно отстранимост на процесуалното нарушение чрез преповтаряне на съответното процесуално действие и неотстранимост, когато повторното му извършване е невъзможно.

(2) Прокурорът определя срок за извършване на допълнителното разследване:

1. за бързото полицейско производство - не по-дълъг от 7 дни;

2. за дознанието - не по-дълъг от две седмици.

Чл. 313. Прокурорът преобразува полицейското производство в предварително производство в случаите по чл. 171, ал. 1, т. 1 и 2 НПК - чл. 411, ал. 1, т. 7, предложение първо НПК:

1. за престъпления от общ характер, които са подсъдни като първа инстанция на окръжен (Софийски градски) съд - чл. 28, ал. 2 НПК;

2. за престъпления, подсъдни като първа инстанция на районен съд по чл. 122, 134, 142, 142а, 143, 143а, 152, 162 - 167, 169, 201 - 205, 212, 212а, 220 - 223, 227б - 227е, 240, 282 - 285, 304 - 307, 320, 339а и чл. 343, ал. 1, буква "б" и ал. 3, буква "а" от Наказателния кодекс;

3. за престъпления, извършени от:

а) непълнолетни;

б) чужди граждани и от лица с физически или психически недостатъци, които им пречат да се защитават сами, освен ако не са налице основанията по чл. 408б НПК за започване на бързо полицейско производство;

в) за престъпления, извършени в чужбина, ако постоянното местоживеене на извършителя е от съответния съдебен регион (чл. 34, ал. 1, т. 1 НПК).

Чл. 314. (1) Прокурорът преобразува полицейско производство в предварително производство, когато с това ще се улесни разкриването на обективната истина (чл. 409, ал. 2, пр. 2-ро и чл. 411, т. 7, предложение второ от НПК).

(2) Извършените до произнасянето от прокурора действия запазват процесуалната си стойност.

Чл. 315. Прокурорът изготвя мотивирано постановление за изпращане по компетентност полицейското производство на съответната окръжна (Софийска градска) прокуратура, когато това се налага с оглед приетата за установена фактическа обстановка, респ. обстоятелствата, които обективират правна квалификация за престъпления, подсъдни като първа инстанция на окръжен (Софийски градски) съд, респ. от компетентност на окръжна прокуратура (Софийска градска прокуратура), съгласно чл. 28, ал. 2 НПК - престъпления по чл. 95 - 110, 115, 116, 118, 119, 123, 124, 131, ал. 2, т. 1 и 2, 149, ал. 5, 152, ал. 4, 196а, 199, 203, 206, ал. 4, 212, ал. 5, 213а, ал. 3 и 4, 214, 224, 225б, 225в, 243 - 250, 252 - 260, 278 - 278в, 282 - 283б, 287а, 301 - 307а, 319а - 319е, 321, 321а, 330, ал. 2 и 3, 333, 334, 340 - 342, 343, ал. 1, буква "в" и ал. 2, буква "б", 349, ал. 2 и 3, 350, ал. 2, 354а, ал. 1 и 2, 354б, 354в, ал. 2 - 4, 356е - 356и, 357 - 360 и 407 - 419 от Наказателния кодекс, и изпраща материалите по преписката на компетентната окръжна (Софийска градска) прокуратура.

Чл. 316. (1) Прокурорът разпорежда извършване на дознание, когато не са налице основанията на чл. 408б, ал. 2 НПК за започване на полицейско производство или когато това се налага за разкриване на обективната истина.

(2) С постановление прокурорът може сам да разпореди започване на дознание с даване на конкретни указания по разследването.

Чл. 317. (1) По бързото полицейско производство прокурорът се произнася незабавно след получаване на материалите по делото.

(2) По дознанието се произнася в срок един месец от получаване на делото.

Чл. 318. (1) При липса на особени правила за полицейското производство съгласно чл. 414 НПК се прилагат общите правила и правилата за предварителното производство. Според същата норма разпоредбите, които се отнасят до обвиняемия, се прилагат и за уличения.

(2) Разпоредбата по ал. 1 следва да бъде взета предвид при провеждането на всички процесуално-следствени действия, които не са изрично уредени в раздел III, глава двадесета на НПК - разпити на свидетели, назначаване на експертизи, извършване на огледи, лични обиски, претърсвания и изземвания, следствени експерименти, връчване на призовки, съобщения и книжа и др. При извършването на всички тези действия дознателите прилагат стриктно разпоредбите от общата част на НПК и правилата за провеждане на предварително производство.

(3) Разпоредбите, отнасящи се до обвиняемия, следва да бъдат прилагани и спрямо уличения с оглед недопускане нарушаване правото му на защита.

Чл. 319. (1) Ръководителите на прокуратурите в страната съвместно с директорите на РДВР/СДВР и началниците на съответните РПУ, както и директорите на регионални митнически дирекции и началниците на митници за митническите дознания са длъжни да осигурят мерки за обезпечаване бързина, пълнота, обективност и законност при провеждане на полицейските производства.

(2) Ръководството и ефективната помощ спрямо органите на дознанието се изразяват чрез даване на изчерпателни указания с оглед известните към момента на образуването обстоятелства, когато прокурор е образувал дознанието, а при провеждане на разследването - по време на събиране и оценяване на доказателствата, и особено при определяне правната квалификация на деянието.

(3) Органите на дознанието и прокуратурата упражняват контрол за спазване изискването да не започват полицейски производства, когато за деянието е задължително предварително производство.

(4) Дознателите извършват разследването незабавно след извършване на първото действие по разследването, респ. след като приемат от прокуратурата започнатото дознание.

Чл. 320. (1) Ръководителите на прокуратурите и директорите на РДВР/СДВР са длъжни да следят и да не допускат случаи, при които бързината да е за сметка на качеството на разследването.

(2) За постигане целите на полицейското производство, за бърз и ефективен наказателен процес и максимално доближаване на наказанието към момента на извършване на престъплението органите на дознанието и прокуратурата следва да полагат максимални усилия за най-бързото разследване и решаване на делата, като по най-късия и ефективен път събират доказателствата и осъществяват пълна съгласуваност в дейността си.

Чл. 327. Когато одобри постигнатото от прокурора и защитника споразумение, с което подсъдимият е съгласен, съдът прекратява наказателното производство. Последиците от прекратяването са както при прекратяване на наказателното производство в съдебно заседание при наличие на общите прекратителни основания по чл. 21, ал. 1, т. 2 - 8 НПК: прекратяват се процесуалните отношения, процесуалната среда, преустановява дейността си презумпцията за невиновност, субектите губят процесуалното си качество, слага се край на наказателно-процесуалната дейност.

Чл. 328. Материално-правни предпоставки за оформяне на споразумение са:

1. процесното деяние, за което се постига споразумение, да не е тежко умишлено престъпление (наказуемо по закон с повече от 5 години лишаване от свобода, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна - чл. 93, т. 7 НК) по глави първа, втора, осма, единадесета, дванадесета, тринадесета и четиринадесета от особената част на наказателния закон (престъпления против Републиката, против личността, против дейността на държавните органи и обществените организации, против отбранителната способност на Републиката, против мира и човечеството, както и общоопасни престъпления и военни престъпления), а също и за престъпления по чл. 199, 213а, 214 и чл. 242, ал. 2 и 3 НК (квалифициран състав на грабеж, изнудване, митническа контрабанда с наркотични вещества);

2. обезщетяване в пълен размер на нанесените с престъплението имуществени вреди, за което се оформя споразумение, при което:

а) размерът на вредите се определя към момента на произнасяне на съда с определението по чл. 414з, ал. 9 НПК;

б) органите на предварителното разследване имат задължение да установят размера на вредите;

в) при нужда за целта се назначава вещо лице, което се произнася в тази насока;

г) възстановяването е налице, когато в патримониума на пострадалия са внесени отнетите имущества или тяхната парична равностойност;

д) за обезщетяване могат да се използват всички възможни форми, като предаване на дадени имущества на отговорно пазене, внасяне на определени суми на депозит и т.н.

Чл. 329. Процесуални предпоставки за изготвяне на споразумение са:

1. изготвеното споразумение за прекратяване на наказателното производство; то следва да се състави в писмена форма и да съдържа съгласие по следните въпроси: има ли извършено деяние, извършено ли е то от обвиняемия и извършено ли е виновно, съставлява ли деянието престъпление и по кой наказателен закон; какъв да бъде видът и размерът на наказанието; какъв да бъде първоначалният режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, когато не се прилага чл. 66 НК; на кого да се възложи възпитателната работа в случаите на условно осъждане; каква възпитателна мярка да се наложи на непълнолетния обвиняем в случаите на чл. 64, ал. 1 НК; какво да стане с веществените доказателства, когато не са необходими за нуждите на наказателното производство по отношение на други лица или други престъпления, и на кого да се възложат разноските по делото;

2. споразумението да е подписано от прокурора и защитника; обвиняемият или уличеният подписва споразумението, ако е съгласен с него, след като декларира, че се отказва от съдебно разглеждане на делото по общия ред;

3. когато производството е срещу няколко лица или за няколко престъпления, споразумение може да бъде постигнато за някои от лицата или за някои от престъпленията;

4. в заседанието на съда по чл. 414з, ал. 3 НПК правораздавателният орган може да изслуша пострадалия по свой почин, т.е. по свое усмотрение; изслушването в този момент не предполага разпит на пострадалия, в хода на който той да даде свидетелски показания в защита на свои права и законни интереси; в посочената хипотеза не се допуска първоначално конституиране на пострадалия като граждански ищец или частен обвинител;

5. когато споразумението се одобрява в съдебното заседание по дело от общ характер, образувано по обвинителен акт на прокурор, е необходимо съгласието на всички страни;

6. искане на прокурора до съответния първоинстанционен съд, отразено в постановление;

7. споразумението се внася от прокурора в съответния първоинстанционен съд незабавно след изготвянето му, заедно с делото;

8. производството по глава двадесета, раздел V от НПК предвижда задължително участие на защитник извън общата хипотеза на задължителна защита по чл. 70, ал. 1 НПК; ако обвиняемият няма защитник и не си упълномощи такъв, прокурорът може да иска от съда да му назначи; защитникът има особеното процесуално право да предложи на прокурора споразумение (да се състави споразумение или да се съгласува изготвен вече проект);

9. когато споразумението е за деяние, извършено при условията на чл. 68, ал. 2 НК (извършено в изпитателния срок по чл. 66 НК непредпазливо престъпление), отложеното наказание не се изтърпява - за разлика от общото правило по чл. 68, ал. 2 НК, според което съдът преценява дали да не се изтърпи отложеното наказание, цялостно или частично.

Чл. 330. (1) Съдебното определение като процесуален акт:

1. утвърждава постигнатото споразумение и в този смисъл консолидира действието на оформената между обвинението и защитата сделка; без определение на съда в утвърдителен смисъл споразумението не може да прояви действие в процесуална насока - да придобие същностните белези на присъда, да формира изпълнителен титул, да доведе до прекратяване на наказателното производство;

2. е окончателно; систематичното тълкуване на това правно положение сочи, че законодателят е имал предвид в чл. 414з, ал. 9 НПК невъзможността определението да се обжалва пред редовна контролна съдебна инстанция, т.е. става дума за проява на формална законна сила.

(2) Когато съдът не одобри споразумението, той връща делото на прокурора. В този случай самопризнанието на обвиняемия или уличения, направено пред съда, няма доказателствена стойност. По този начин се обезсилват обясненията на обвиняемия, дадени под формата на негови самопризнания.