Държавен вестник, брой 18 от 5.III

Чл. 1. (1) По тази наредба се определят цените на недвижимите имоти при:

1. отчуждаване на недвижими имоти, собственост на граждани, кооперации и други обществени организации, за държавни и обществени нужди, включително за мероприятия по Закона за териториално и селищно устройство, и отстъпване на недвижими имоти като обезщетение;

2. продажба на жилища, ателиета и гаражи, построени по реда на чл. 117 от Закона за териториално и селищно устройство;

3. продажба и замяна на държавни жилища, ателиета и гаражи по реда на Наредбата за държавните имоти;

4. продажба и замяна на недвижими имоти на граждани по реда на Закона за собствеността на гражданите;

5. определяне цените на отделните обекти в сгради, изградени от жилищностроителни кооперации;

6. отстъпване право на строеж;

7. доброволна и съдебна делба на недвижими имоти;

8. покупка на недвижими имоти на граждани от социалистически организации;

9. други случаи, за които това е предвидено в нормативен акт.

(2) При продажба на принадлежащ на гражданин недвижим имот, който се намира в населено място, където не се прилага глава втора от Закона за собствеността на гражданите, цената на имота се определя: за сградите - в рамките на цените, предвидени с наредбата за сгради от съответната конструкция, а за мястото - в рамките на цените за съответната категория и зона на населеното място.

(3) Със съгласие на гражданина - собственик на недвижимия имот или притежател на вещно право върху него, сделката с имота може да се сключи и по цена, по-ниска от предвидената в наредбата.

(4) Разликата в повече или в по-малко от цената, определена по реда на наредбата за обектите в сградата, изградена от жилищностроителна кооперация по стопански начин, и пълната строителна стойност на сградата се разпределя между кооператорите пропорционално на стойността на обектите.

(5) Кооператорите, които са членове на жилищностроителна кооперация по право, като собственици на отчуждени имоти съгласно чл. 10, т. 1 от Закона за жилищностроителните кооперации, не участвуват в разпределението на разликата по предходната алинея, когато тя е в повече от цената по наредбата.

Чл. 2. Населени места по смисъла на тази наредба са градовете и селата, както и промишлените, курортните и туристическите комплекси и другите селищни образувания, включително вилните зони, в строителните граници, установени с общите и подробните градоустройствени планове. При липса на общ или подробен градоустройствен план строителните граници на населените места се определят с околовръстен полигон.

Чл. 17. (1) Жилищните сгради и жилищата в тях се оценяват на квадратен метър застроена площ със съответно овехтяване, както следва:

1. паянтови сгради - 80 лв. с овехтяване 1% годишно;

2. полумасивни сгради - 92 лв. с овехтяване 0,9% годишно;

3. масивни сгради:

а) с дървен гредоред на подовите конструкции - 110 лв. с овехтяване 0,7% годишно;

б) с железен гредоред на подовите конструкции - 115 лв. с овехтяване 0,7% годишно;

в) с частични стоманобетонни елементи: пояси и стоманобетонни полета, щурцове и др. - 122 лв. с овехтяване 0,6% годишно;

г) сгради с носещи стени и монолитни или сглобяеми стоманобетонни подови конструкции - 136 лв. с овехтяване 0,5% годишно;

4. сгради, строени по системите: панелни, едроплощен кофраж, всички разновидности, пълзящ кофраж - 150 лв. с овехтяване 0,5% годишно;

5. сгради, строени по системите: с монолитни или сглобяеми скелетни и рамови стоманобетонни конструкции, пакетноповдигани плочи или скелетни-безгредови - 170 лв. с овехтяване 0,5% годишно.

(2) По цените по предходната алинея се оценяват и ателиетата и гаражите.

Чл. 18. По своята конструкция жилищните сгради са от следните видове:

1. паянтови са сградите с дървен носещ скелет на външните и вътрешните стени, с пълнеж с дебелина от половин тухла или кирпич на варов или глинен разтвор или с пълнеж от плет, летви и др., както и останалите сгради на половин тухла без носещи колонки. Към тази категория спадат и сградите, иззидани от кирпич, непечени тухли, бита глина и други подобни. Подовите (междинните) конструкции са от дървен гредоред;

2. полумасивни са сградите с носещи тухлени колонки с дебелина най-малко една тухла и зидария между колонките на половин тухла и с вътрешни носещи паянтови стени на дървен скелет на варов или глинен разтвор. Към тази категория спадат и сградите с единични стени на цяла тухла или камък. Подовите конструкции са от дървен гредоред;

3. масивни са сградите с външни носещи тухлени стени или от друг строителен материал с дебелина най-малко една тухла или каменна зидария на варов или глинен разтвор. Масивните сгради могат да бъдат изцяло или частично с подови конструкции от дървен гредоред, стоманени греди или ферми или с частично изпълнение на монолитни или сглобяеми стоманобетонни елементи - малки стоманобетонни полета, стоманобетонни пояси, щурцове и др., или изцяло монолитни или сглобяеми подови конструкции. Към последната категория се отнасят и сградите с единични стоманобетонни колони и греди, както и с противоземетръсни колони и шайби;

4. сградите, строени по системата "пълзящ кофраж" и "едроплощен кофраж", са с носещи монолитни стоманобетонни стени и подови стоманобетонни конструкции;

5. панелни са сградите, построени със сглобяеми едропанелни елементи - стени, подови стоманобетонни конструкции, стълбищни рамена и др.;

6. сгради, строени по системата "пакетно-повдигани плочи", са с монолитни междуетажни стоманобетонни конструкции, със стоманобетонни сглобяеми колони и с пълнеж от тухли или друг строителен материал или със сглобяеми стоманобетонни елементи;

7. сградите с монолитни или сглобяеми скелетни стоманобетонни конструкции са с носещ стоманобетонен скелет (греди, колони) и с междинни подови стоманобетонни конструкции с пълнеж от тухлена зидария или друг строителен материал между колоните и гредите. Към тази категория се отнасят и сградите с рамови стоманобетонни конструкции;

Чл. 19. (1) Когато части или етажи от една сграда са построени с различни конструкции, отделните етажи и части от сградата се оценяват съобразно тяхната конструкция.

(2) Когато подовите и таванските конструкции на отделните етажи, включително на жилища, ателиета и стаи по чл. 39, в подпокривното пространство на сгради със скатен покрив, са различни, етажите се оценяват по средните аритметични цени и средния аритметичен процент на овехтяване на двете конструкции, като се имат предвид и наличните стоманобетонни елементи.

(3) Складовите помещения за лично ползуване в подземни и полуподземни етажи (избени помещения) се оценяват, като се взема предвид таванската конструкция над тях.

(4) Складовите помещения за лично ползуване в подпокривното пространство на сгради със скатен покрив (тавански сервизни помещения) се оценяват според конструкцията на пода им.

Чл. 20. Цената на жилищни сгради се намалява със съответно овехтяване по посочения в чл. 17, ал. 1 годишен процент. Овехтяването започва да тече от следващата година след завършването на сградата, като се включва и годината в която се извършва оценката. За овехтяване цената на сградата може да бъде намалена най-много с 50 на сто за паянтовите и полумасивните сгради и най-много с 30 на сто за всички останали сгради.

Чл. 21. (1) Цените по чл. 17 включват:

1. разходи за изграждане на жилищните сгради в груб строеж: нулев цикъл, бетон и стоманобетон (панели), кофраж, арматура, зидария, гредоред и покривна конструкция;

2. разходи за довършителни работи: подови настилки, вътрешни мазилки или обикновени тапети (когато няма вътрешна мазилка) и боядисване, външна мазилка, дограма и остъкляване, железарски работи, включително по парапети, балкони и др., тенекеджийски работи;

3. разходи за вътрешни инсталации: електрическа водопроводна - за студена и топла вода, и канализационна;

4. стойността на припадащата се част от отклоненията от главната инженерна мрежа на канализацията, водопровода, топлопровода и електрическата връзка до сградата;

5. разходи за геоложки и хидроложки проучвания, за проучвателни и проектни работи, инвеститорски контрол, организация и възлагане на строителството, авторски надзор, предсрочно завършване и приемателни комисии.

(2) Цените се отнасят съответно за:

1. подови настилки, състоящи се от:

а) дюшеме;

б) паркет буков - второ качество;

в) линолеум, рувилит, рувитекс, мокет или тъфтинг по цените на рувитекс - първо качество;

2. обикновена монолитна мозайка или обикновени мозаични плочи;

3. обикновени тапети (ако под тях няма мазилка) или постна боя по стени и тавани;

4. блажна боя в санитарните възли (баня, тоалетна и пералня);

5. обикновена или пръскана външна мазилка.

(3) Ако жилищната сграда не е завършена напълно (няма мазилка, настилки, инсталации, врати, прозорци и други от посочените в ал. 1 строителни работи), тя се оценява без цените на съответните работи.

Чл. 22. (1) В цените на сградите и помещенията по чл. 17 не се включват и се оценяват допълнително:

1. отоплителни инсталации;

2. асансьорни уредби;

3. вграден шкаф или шкаф-преградна стена, кухненски шкафове, други вградени мебели;

4. паркет дъбов, буков - първо качество и др. (разликата над цената на буков паркет - второ качество); линолеум, рувилит, рувитекс, мокет или тъфтинг (разликата над цената на рувитекс - първо качество); декоративни скъпи мозайки (разликата над цената на обикновена монолитна мозайка); тапети (пълната им цена, ако са поставени над мазилката и за разлика над цената на обикновени тапети, ако под тях няма мазилка); ламперии (от местни или вносни материали); фаянсова облицовка; други външни и вътрешни облицовки; вътрешни настилки извън посочените в чл. 21, ал. 2, т. 1 (разликата в цената); блажна боя по стени и тавани (извън случаите на чл. 21, ал. 2, т. 4); латексова боя по стени и тавани; подобрена външна мазилка (разликата над цената на пръсканата външна мазилка); гипсови работи; шпакловки; декоративни елементи върху външните стени, покрива и вътре в сградата; мраморни стъпала (разликата над цената на обикновените); художествено изработени врати или врати, изготвени от луксозни материали (разликата над цената на обикновените врати); луксозна дограма (разликата над цената на обикновената дограма); стълбища и площадки извън очертанията на сградата; големи козирки, стрехи над 1 метър; допълнителни мивки; климатични инсталации; отоплителни камини; зидани печки; вани, бойлери и бидета; капаци и външни и вътрешни щори; антени, високоговорители и телефонни инсталации и други подобрения.

(2) Работите по т. 3 и 4 на предходната алинея се оценяват по действителната им цена.

(3) Отделно се оценяват:

1. подпорни зидове и други работи, наложили се поради особеностите на терена, когато не са извършени с държавни средства;

2. трайни насаждения;

3. дворни настилки, включително и настилки около сградата;

4. дворни чешми, кладенци, септични и попивни ями;

5. беседки;

6. други подобрения в дворните места.

Чл. 23. (1) Цената на отоплителните инсталации се определя съобразно застроената площ на жилищата по 6 лв. за 1 кв. м.

(2) В цената на отоплителната инсталация са включени строителството и монтажа на вертикалните щрангове с излази за отоплителни тела, отоплителни тела и монтажът им, хоризонталната мрежа в сутерените и таваните, изолацията и топлата проба. Не се включват в цената на отоплителната инсталация парните котли, съоръженията към тях, абонатните станции, топловодните магистрали и главните мрежи от котелните помещения до други захранващи сгради.

(3) Ако отоплителната инсталация не е завършена напълно, жилищната сграда се оценява без стойността на съответните работи.

Чл. 24. (1) Цената на асансьорните уредби се определя съобразно застроената площ на жилищата по 8 лв. за 1 кв. м.

(2) В цената на асансьорните уредби се включват и транспортните товарно-разтоварните и доставно-складовите разходи за асансьорната уредба, монтажните материали и самият монтаж и проба на уредбата.

Чл. 25. По цените, по които се оценяват жилищните сгради и помещения и сградите и помещенията по чл. 17, ал. 2, се оценяват и отделните административни помещения, клубове, детски занимални и други подобни в жилищните сгради.

Чл. 26. В сгради, които са в експлоатация, цената на отоплителните инсталации и асансьорните уредби се определя, като се приспадне овехтяване по правилата на чл. 20 в размер на 2 на сто годишно, но не повече от 50 на сто.

Чл. 27. (1) Стопански сгради и помещения - магазини, работилници, складове, навеси и други подобни, извън жилищните сгради или построени в жилищните сгради до 30 март 1973 г., се оценяват според застроената им кубатура на един кубически метър, както следва:

1. навеси:

а) без оградни стени - 3 лв. с овехтяване 1%;

б) с до три оградни стени - 4 лв. с овехтяване 1%;

2. паянтови сгради - 6 лв. с овехтяване 1%;

3. полумасивни сгради - 8 лв. с овехтяване 0,9%;

4. масивни сгради от всички видове - 10 лв. с овехтяване 0,7%;

5. сгради със стоманобетонни конструкции - монолитни, скелетни, едропанелни и др. - 14 лв. с овехтяване 0,5%.

(2) Към стопанските сгради се отнасят и фабрично-заводските помещения и други от подобен характер.

(3) Съобразно конструкцията на стопанските сгради цената се намалява със съответно овехтяване, изразено в процент, като се взема под внимание посоченият в ал. 1 годишен процент на овехтяване. Овехтяването се определя по правилата на чл. 20.

(4) Магазини, работилници, складове и други подобни в жилищни сгради, изградени след 30 март 1973 г., се оценяват за 1 кв. м стопанска площ по цените на жилищните помещения.

Чл. 28. (1) Застроената площ на отделните етажи е площта, ограничена от външните конструктивни очертания на ограждащите стени. Към тази площ се прибавя и 40% от площта на отворените балкони и лоджии и цялата площ на затворените лоджии и веранди, измерени по външните им конструктивни очертания.

(2) В застроената площ на сградата не се включват тераси, външни стълбища и стълбищни площадки, рампи и други елементи с височина до 1,20 м над средното ниво на прилежащия терен на тези елементи и се оценяват отделно.

(3) Разгъната застроена площ на сградата е сборът от застроените площи на всички етажи без стопанската площ.

(4) Стопанската площ на сградата е сборът от площта на складовите помещения за лично ползуване (за зимнина, за отоплителни материали и др.) към всички жилища, магазини, и други обекти в сградата, заедно с прилежащите им коридори, стълбища, асансьори и др. към тях, както и площта на стопанските помещения за общо ползуване (котелни помещения, абонатни станции, перални, сушилни и др.). Тя се измерва по вътрешните конструктивни очертания на помещенията.

Чл. 29. (1) Застроената площ на жилището е площта, ограничена от външните конструктивни очертания на външните ограждащи стени на жилището и осовите линии на разделителните стени към същите жилища или към общите помещения на сградата.

(2) Към застроената площ на жилището се прибавя и 40% от площта на отворените лоджии и балкони и цялата площ на затворените лоджии и веранди, измерени по външните им конструктивни очертания.

(3) Застроената площ на общите помещения в сградата е разликата между разгънатата застроена площ на сградата и сбора на застроените площи на всички обекти в нея (жилища, ателиета, гаражи, магазини и др.).

Чл. 30. За индивидуалните качества на оценяваните жилища се прилагат корекционни коефициенти.

Чл. 31. (1) Съобразно разположението на жилищните стаи, дневните (холовете), кабинетите, библиотеките и трапезариите в жилищата се прилагат следните коефициенти за изложението им (Ки):

(2) За жилищата се определя осреднен коефициент за изложение съобразно изложението на отделните стаи, дневните, кабинетите и трапезариите независимо от тяхната площ. При различно изложение на помещенията коефициентите им се сумират и се делят на броя на помещенията. Когато едно помещение има прозорци с различни изложения, взема се под внимание най-благоприятното изложение.

(3) За кухните, вестибюлите, санитарните възли, антретата, балконите, лоджиите и други подобни помещения не се определят коефициенти за изложение и те не се вземат предвид при определяне осреднения коефициент на жилището.

Чл. 32. (1) За жилищни сгради на два и повече етажа се прилагат следните коефициенти за разположение на жилищата във височина (Кв):

1. при двуетажни жилищни сгради:

а) за първия етаж - 0,95;

б) за втория етаж - 1,05;

2. при жилищни сгради от три до пет етажа включително:

а) за първия етаж - 0,94;

б) за втория, третия и четвъртия етаж, когато не е последен - 1,03;

в) за последния етаж - 0,97;

3. при жилищни сгради на шест до девет етажа включително:

а) за първия етаж - 0,93;

б) за втория до осмия етаж включително, когато не е последен - 1,02;

в) за последния етаж - 0,96;

4. при жилищни сгради на десет и повече етажа:

а) за първия етаж - 0,92;

б) за втория и следващите етажи, когато не са последни - 1,01;

в) за последния етаж - 0,95.

(2) Коефициентите за разположение на жилищата във височина за първия етаж се прилагат при височина на пода на първия етаж над средното ниво на терена от 0,30 до 1 м. Ако височината на пода на етажа е над 1 м или под 0,30 м, коефициентите се увеличават или намаляват на всеки пълни 10 см с 0,005, но не повече от коефициента за втория етаж.

(3) Когато под жилището има гаражи или складови помещения за лично ползуване, разположени над нивото на терена с конструктивна височина до 2,40 м, за първи етаж се приема етажът над гаражите или складовите помещения за лично ползуване.

(4) При различна височина на терена от различните страни на сградата се взема за меродавна височината на терена откъм страната, към която са ориентирани помещенията по ал. 1 на предходния член. Ако тези помещения са разположени на две или повече страни на сградата с различна височина на терена пред тях, се определя осреднен коефициент.

(5) Коефициентът за височина на жилища в полуподземни (сутеренни) етажи се определя, като се вземе под внимание коефициентът за първия етаж, и за всеки 10 см под нивото на терена коефициентът се намалява с 0,03, но не повече от 50 на сто от коефициента за първия етаж.

(6) Когато под жилището има магазини, работилници, складове или други обекти, разположени над нивото на терена (освен гаражи и складови помещения за лично ползуване до 2,40 м височина), то се приема, че е на втория етаж.

(7) При оценяване на административни помещения, детски заведения, клубове, гаражи, ателиета, магазини, работилници, складове и други подобни не се прилагат коефициентите по този и по предходния член.

Чл. 33. Цените на жилищата, разположени непосредствено над магазини, гаражи, работилници и проходи и в съседство (отгоре, отдолу и отстрани) с трафопостове, помпени агрегати, асансьорни машинни помещения и други подобни, се коригират със следните допълнителни коефициенти (Км):

1. над магазини, клубове и проходи - с 0,98;

2. над гаражи и работилници - с 0,96;

3. в съседство с трафопостове, помпени агрегати, асансьорни машинни помещения и други източници на шумове, топлина и др. в сградата - с 0,94.

Чл. 34. (1) За жилище с височина, по-голяма от 2,70 м, измерена от горните нива на готовите конструкции на отделните етажи, цената се увеличава с 0,5 на сто за всеки 5 или част от 5 сантиметра в повече, но не повече от 5 на сто (Кив).

(2) Същият допълнителен коефициент се прилага за гаражи с конструктивна височина, по-голяма от 2,40 м, и за магазини, работилници, складове и други подобни в жилищни сгради, построени след 30 март 1973 г. с конструктивна височина, по-голяма от 4 м.

(3) Коефициентът по ал. 1 се прилага и за ателиета с прав таван с конструктивна височина, по-голяма от 2,70 м.

(4) За обекти с особени качества, като изложение към паркове и градини, намалени отстояния и др., с неправилна геометрична форма на помещенията и др. се прилага корекционен коефициент (Кк) от 0,98 до 1,02.

Чл. 35. Цената на складови помещения за лично ползуване (за зимнина, отоплителни материали и др.) към жилищата и другите обекти в сградата, изградени в подземни и полуподземни етажи, се определя според тяхната светла площ, като за цена на 1 кв. м се приема цената на 1 кв. м застроена площ на жилищата от съответната категория конструкция по чл. 17, ал. 1, коригирана със следните коефициенти (Ксп):

1. за помещения без пряко осветление - 0,30;

2. за помещения с пряко осветление - 0,40.

Чл. 36. Цената на складови помещения за лично ползуване, разположени в надземни етажи, се определя според тяхната светла площ, като за цена на 1 кв. м се приема цената за застроена площ на жилищата от съответната категория конструкция по чл. 17, ал. 1, коригирана със следните коефициенти (Ксп):

1. за помещения без пряко осветление - 0,50;

2. за помещения с пряко осветление - 0,60.

Чл. 37. Цената на складови помещения за лично ползуване, изградени в подпокривното пространство на сгради със скатен покрив, се определя според тяхната светла площ, като за цена на 1 кв. м се приема цената на 1 кв. м застроена площ на жилищата от съответната категория конструкция по чл. 17, ал. 1 съобразно конструкцията на пода, коригирана със следните коефициенти (Ксп):

1. за помещения с наклонен таван без пряко осветление - 0,20;

2. за помещения с наклонен таван с пряко осветление - 0,25;

3. за помещения с прав таван без пряко осветление - 0,35;

4. за помещения с прав таван и пряко осветление - 0,50.

Чл. 38. (1) За жилища и ателиета в подпокривното пространство на сгради със скатен покрив, които са изцяло или частично с наклонени тавани, се прилага цената за жилищата от съответната категория конструкция по чл. 17, ал. 1, коригирана с коефициент (Кпп) - 0,80.

(2) За жилища и ателиета в подпокривното пространство на сгради със скатен покрив, които са с прави тавани, се прилага цената за жилищата от съответната категория конструкция по чл. 17, ал. 1, коригирана с коефициент (Кпп) - 0,90.

(3) Предходните алинеи се прилагат съответно за стаи с наклонен или прав таван, изградени в подпокривното пространство на сгради със скатен покрив за ползуване от обитатели на жилища в сградата.

Чл. 39. При оценяване на жилищата, ателиетата и стаите в подпокривното пространство по ал. 1 от предходния член се взема предвид само площта, която е с височина от пода до тавана 1,50 м или повече. Разликата до пълната застроена площ на жилището, ателието или стаята се заплаща по цената по чл. 37.

Чл. 40. Когато в цялото подпокривно пространство на жилищната сграда са изградени жилища, ателиета или стаи по чл. 38, ал. 3, то се счита за последен етаж по смисъла на чл. 32, ал. 1 и етажността се определя, като се броят и те. В този случай за етажа под тези помещения не се прилага коефициентът за последен етаж по чл. 32, ал. 1.

Чл. 41. Цената на отделните обекти в сградата се определя по следната формула:

С = С1 + С2 + С3 + Ип + Пс

С1 = F1 х Ц х Ки х Кв Км х Кив х Кк х Кпп

С2 = F2 х Ц х Ксп

С3 = F3 х Ц Х К%

Ип = а + б + в + ...

Пс = (F1 + F3 Х К%) х Цпс,

където:

С е пълната цена на отделния обект (жилище, ателие, гараж, магазин и др.) вкл. припадащите се складови помещения, общи части от сградата и правото на строеж;

С1 е цената на отделния обект без складови помещения, общи части и без право на строеж;

С2 е цената на складовите помещения, припадащи се към отделния обект (жилища, ателиета, гаражи, магазини и др.);

С3 е цената на припадащите се към съответния обект (жилища, ателиета, гаражи, магазини и др.) идеални части от общите части на сградата;

Ип е общата стойност на подобренията за отделния обект, включително и съответната част от подобренията в общите части;

а, б, в е стойността на отделните подобрения в обекта;

Пс е стойността на правото на строеж за отделния обект;

F1 е застроената площ на отделния обект без общите части от сградата и без складовите помещения;

F2 е светлата площ на складовите помещения, припадащи се към съответния обект (жилище, ателие, гараж, магазин и др.);

F3 е разгънатата застроена площ на общите помещения на сградата - стълбища и площадки, 40% от площта на отворените лоджии и балкони към общите помещения и цялата площ на затворените лоджии и веранди към същите помещения, асансьорни шахти и др., без стопанската площ на сградата.

Ц е цената на един кв. метър застроена площ по чл. 17 от наредбата;

Цпс е цената за правото на строеж на 1 кв. м разгъната застроена площ или цената на терена;

Ки е коефициент за изложение на жилището;

Кв е коефициент за височина (етажност) на жилището;

Км е коефициент за жилища над магазини, гаражи и работилници;

Кив е коефициент за констр. височина на жилища и ателиета, по-голяма от 2,70 м, за гаражи - над 2,40 м, и магазини, работилници, складове и др. подобни - над 4,00 м;

Кк е коефициент за особени качества;

Кпп е коефициент за жилища и ателиета в подпокривното пространство в сгради със скатен покрив;

Ксп е коефициент за складови помещения;

К% е процентът за идеалната част от общите части на сградата, припадаща се на отделния обект;

Чл. 42. Общата цена на цялата сграда е сборът на цените на всички обекти в нея.

Чл. 43. Припадащите се идеални части от общите части на сградата към отделните обекти се определят, като цените на отделните обекти, вкл. складовите им помещения (С1+С2), се разделят на сбора от цените на всички обекти в сградата без правото на строеж, без подобренията и без цената на общите части на сградата.

Чл. 44. При оценяване на съществуващи сгради от С1, С2 и С3 се приспада и съответното овехтяване.

Чл. 45. (1) Складовите помещения за лично ползуване (избени, тавански и пр.) към жилищата, ателиетата и други обекти в отделните входове на жилищните сгради се разпределят, като се вземат под внимание поредната номерация на жилищата от по-ниските към по-високите етажи във входа и поредната номерация на складовите помещения по архитектурния проект. Складовите помещения за другите обекти се разпределят след складовите помещения за жилищата.

(2) Цената на подобрения, които ползуват само някои от обектите в сградата, се включва в цената на тези обекти.

(3) Площта на терасите не се включва в застроената площ на обектите и на сградата. Отделно ползувани тераси се заплащат по цена за 1 кв. м застроена площ в размер 40 на сто за първите 10 кв. м, 20 на сто - за площта над 10 до 20 кв. м, и 10 на сто за площта над 20 кв. м.

(4) Цената за асансьори в сградата се включва в цената на всички обекти в секциите, в които има асансьори.

Чл. 46. Цената на правото на надстрояване и пристрояване на заварените сгради се образува от:

1. цената на идеалните части от парцела, когато се прехвърлят такива части, или цената на правото на строеж, което се учредява върху терена;

2. цената на идеалните части от общите части на заварената сграда, определени съгласно чл. 40 от Закона за собствеността;

3. цената на придобитите реални части на избени, тавански и други помещения от заварената сграда или в парцела.

Чл. 47. (1) Гражданите, кооперациите и другите обществени организации, които извършват надстрояване или пристрояване на сграда, построена върху държавна земя, внасят сумите за правото на строеж във фонд "Жилищно строителство" на окръжния народен съвет.

(2) На граждани, кооперации и други обществени организации, които са закупили жилище или друг обект от държавата, не се връща припадаща се част от цената на правото на строеж. Това се отнася и за получилите безвъзмездно право на строеж.

Чл. 48. (1) Размерът на идеалните части от общите части на сградата, и от мястото или от правото на строеж, които се отчуждават за надстрояване или пристрояване, се определя по формулата:

където:

С1 е стойността на новата част на сградата (жилища, тавани, стълбище в новопостроената част и др.), увеличена със стойността на помещенията, които се отчуждават (избени, тавански, общи и др.) в заварената сграда;

С2 е стойността на заварената сграда, намалена със стойността на помещенията, които се отчуждават (избени, тавански, общи и др.) и увеличена със стойността на помещенията в новата част на сградата, които ще се предоставят на заварените собственици.

(2) При определяне размера на идеалните части (Ро) стойността на заварената сграда и на новата част от сградата се установява по тази наредба, без да се спада съответното овехтяване на заварената сграда.

(3) Стойността на отчуждените идеални части от общите части на сградата се определя по следната формула:

Со = Ро (Ко х С3 + Поч),

в която:

С3 е стойност на заварената сграда, намалена със съответното овехтяване;

Ко е осреднен коефициент за общите части на заварената сграда, равен на 0,40;

Поч е подобрения в общите части на заварената сграда.

Чл. 49. Цената на придобитите реални части от избени, тавански и други помещения от заварената сграда или в парцела се определят по наредбата.

Чл. 50. (1) Всички разходи за надстрояване или пристрояване на заварени сгради, включително разходите за укрепване на сградата (на основите, носещи конструкции и др.) във връзка с надстрояването или пристрояването, са за сметка на инвеститора.

(2) Разходите за изграждане на допълнителни помещения за общо ползуване са за сметка на всички собственици на обекти в сградата след надстрояването;

(3) Разходите за изграждане на допълнителни помещения към жилищата на заварените собственици в надстрояваната или пристрояваната сграда и съответната част от разходите за общите части, както и разходите за ремонт на жилищата във връзка с тях или с другите обекти в заварената сграда са за сметка на съответните собственици на заварените жилища.