Държавен вестник, брой 21 от 16.III

Правителството на Република България и правителството на Монголия, наричани по-долу "договарящи страни",

в желанието си да укрепват взаимноизгодното икономическо сътрудничество,

в стремежа си да насърчават и създават благоприятни условия за извършване на инвестиции от инвеститори на едната договаряща страна на територията на другата договаряща страна на основата на равенство и взаимна изгода,

признавайки, че насърчаването и взаимната защита на инвестициите в съответствие с този договор стимулира деловата инициатива в тази област,

се договориха за следното:

Член 1

1. За целите на този договор понятието "инвестиции" означава вложения, направени в една от следните форми:

а) право на собственост и други имуществени права и реални обезпечения във вид на ипотека залог и други;

б) дялове, акции и други форми на участие в дружества;

в) права върху искове и други права, имащи икономическа стойност;

г) авторски права, права в областта на индустриалната и интелектуалната собственост (като патенти, лицензи, промишлени образци, търговски марки и наименования за произход), технически процеси, ноу-хау и гуд уил;

д) права за осъществяване на стопански дейности, предоставени въз основа на закон, договор или акт на компетентен държавен орган, включително права за търсене, разработване и експлоатация на природни ресурси.

Инвестициите трябва да бъдат съобразени със законодателството на договарящата страна, на чиято територия се извършват.

Последващо изменение във формата, в която инвестициите са били извършени, няма да засегне тяхната същност като инвестиции, при условие че това изменение не противоречи на законодателството на договарящата страна, на чиято територия са извършени инвестициите.

2. Понятието "приходи" означава всички суми, получени в резултат от инвестициите - например печалби, дивиденти, лихви и други законни суми.

3. Понятието "инвеститор" означава по отношение на Република България и Монголия:

- физическо лице, което е гражданин на Република България или Монголия в съответствие с нейното действащо законодателство;

- всякакво дружество, организация или асоциация, създадено в съответствие със законодателството на Република България и Монголия и намиращо се на нейна територия, независимо дали е или не е юридическо лице.

4. Понятието "територия" означава територията под суверенитета на Република България, от една страна, и на Монголия, от друга страна, включително териториалното море, както и континенталният шелф и изключителната икономическа зона, върху които съответната държава упражнява суверенни права и юрисдикция в съответствие с международното право.

Член 2

1. Всяка от договарящите страни насърчава и защитава на своята територия инвестиции на инвеститори на другата договаряща страна и допуска такива инвестиции в съответствие със своето законодателство, като им предоставя справедливо и безпристрастно третиране и защита.

2. Приходите от инвестициите, а в случай на повторно инвестиране (реинвестиране) - приходите от повторното инвестиране (реинвестиции) се ползват от същата защита, както и първоначалните инвестиции.

3. Всяка от договарящите се страни ще разглежда благоприятно и в съответствие със своето законодателство въпросите, отнасящи се до влизането, пребиваването, работата и движението на своята територия на граждани на другата договаряща страна, които извършват дейности, свързани с инвестициите, както е определено в този договор, както и на членовете на техните семейства, живеещи в едно домакинство с тях. По тези въпроси преимуществена сила има законодателството на съответната договаряща страна и международните споразумения, по които те са страни.

Член 3

1. Всяка от договарящите страни ще предоставя на инвестициите, направени на нейна територия от инвеститори на другата договаряща страна, режим не по-малко благоприятен от този, който предоставя на инвестициите на своите собствени инвеститори или на инвестициите на инвеститорите на която и да е трета държава, в зависимост от това, кой от тях е по-благоприятен.

2. Всяка от договарящите страни ще предоставя на своята територия на инвеститорите на другата договаряща страна по отношение дейностите, свързани с поддържането, използването и управлението на техните инвестиции, режим не по-малко благоприятен от този, който предоставя на своите собствени инвеститори или на инвеститорите на която и да е трета държава, в зависимост от това, кой от тях е по-благоприятен.

3. Разпоредбите на алинеи 1 и 2 на този член не обхващат предимствата, които договарящата страна предоставя или ще предостави в бъдеще на инвеститори на която и да е трета държава във връзка със:

а) участие във или асоцииране към митнически или икономически съюз, зона за свободна търговия или други подобни институции;

б) споразумения за избягване на двойното данъчно облагане.

4. Всяка договаряща страна си запазва правото да прави в съответствие с действащото си законодателството изключения от националния режим, предоставен в съответствие с алинеи 1 и 2 на този член. Всяко такова изключение обаче ще се прилага само към инвестициите, направени след влизането в сила на споменатото изключение.

5. Ако една от договарящите страни в съответствие със своето законодателство или международен договор, по който са страни и двете договарящи страни, предоставя на инвестициите на инвеститорите на другата договаряща страна и на дейността, свързана с инвестициите, режим по-благоприятен от режима, предоставен съгласно този договор, то се прилага по-благоприятният режим.

Член 4

Договарящата страна, на чиято територия е нанесена вреда на инвестициите на инвеститорите на другата договаряща страна в резултат на война или друг въоръжен конфликт, въвеждане на извънредно положение или други подобни обстоятелства, предоставя на тези инвеститори режим не по-малко благоприятен от режима, който предоставя на инвеститори на която и да е трета държава.

Член 5

1. Инвестициите на инвеститорите на едната от договарящите страни, извършени на територията на другата договаряща страна, не могат да бъдат отчуждавани или национализирани, с изключение на случаите, когато тези мерки се предприемат в обществен интерес, по установения от закона ред, не са дискриминационни и са съпроводени от изплащането на незабавно и адекватно обезщетение.

2. Обезщетението трябва да съответства на пазарната стойност на отчуждената инвестиция в момента, непосредствено предшестващ осъществяването на отчуждаването или когато осъществяващото се отчуждаване е станало публично известно, в зависимост от това, кое е станало по-рано, изплаща се без забавяне и включва годишна лихва, равняваща се на 12-месечен лихвен процент (ЛИБОР), за съответната свободно конвертируема валута, в която са направени инвестициите, до момента на плащането. Изплащането на обезщетението е свободно преводимо.

Член 6

1. Всяка от договарящите страни гарантира на инвеститорите на другата договаряща страна след изпълнение на всички техни данъчни задължения свободния превод на приходите от инвестициите и по-специално:

а) сумата на инвестицията и допълнителни суми, предназначени за поддържане или увеличаване на инвестицията;

б) приходи от инвестицията;

в) приходи, получени от инвеститора в резултат на пълната или частичната ликвидация на инвестицията;

г) сумите, необходими за изплащането на разходите, произтичащи от функционирането на инвестицията, като изплащане на заеми, изплащане на патентни такси, плащане на други разходи;

д) обезщетението в съответствие с член 5 на този договор;

е) работна заплата и други възнаграждения, получени от гражданите на другата договаряща страна за работа или услуги, извършени във връзка с инвестициите, направени на територията на първата договаряща страна, в размер и по реда, предвиден в нейното законодателство.

2. Преводът на плащанията, посочени в алинея 1 на този член, се извършва без забавяне в свободно конвертируема валута по действащия в деня на превода обменен курс на тази договаряща страна, на чиято територия е направена инвестицията.

3. В съответствие със законодателството на всяка от договарящите страни всички преводи, които са предмет на този член, ще бъдат третирани не по-малко благоприятно от преводите на инвестиция, направена от инвеститор на която и да е трета държава.

Член 7

Ако договаряща страна извърши плащане на свой инвеститор въз основа на договор за гаранция, сключен във връзка с инвестиция, другата договаряща страна признава прехвърлянето на първата договаряща страна по силата на суброгация на правата и задълженията на инвеститора. Суброгирането в правата и задълженията на обезпечения инвеститор се разпростира също и до правото на превод, посочен по-горе в член 6. Договарящата страна, която извършва плащането, не може да придобива права и задължения, по-големи от тези на обезпечения инвеститор.

Член 8

1. Спорове между договарящите страни относно тълкуването или прилагането на този договор се разрешават, доколкото е възможно, чрез преговори между договарящите страни.

2. Ако спор между договарящите страни не може да се разреши по този начин в рамките на шест месеца от момента на започване на преговорите, то по искане на която и да е от договарящите страни той може да бъде отнесен за разглеждане пред арбитражен съд.

3. Такъв арбитражен съд се създава за всеки отделен случай по следния начин: в рамките на три месеца от момента на получаване на молбата за арбитраж всяка от договарящите страни назначава един член на съда. Тези двама членове на съда избират гражданин на трета държава, който след одобрението на двете договарящи страни се назначава за председател на съда. Председателят на арбитражния съд трябва да бъде назначен в рамките на два месеца от момента на назначаване на другите двама членове.

4. Ако в сроковете, определени в алинея 3 на този член, не са били извършени необходимите назначения, то при липса на друго споразумение всяка от договарящите страни може да се обърне към председателя на Международния съд с молба да извърши необходимите назначения. Ако председателят е гражданин на едната от договарящите страни или ако по някакви други причини не може да изпълни упоменатата функция, молбата да извърши необходимите назначения може да бъде отправена към заместник-председателя на Международния съд. Ако заместник-председателят е гражданин на едната от договарящите страни или също не може да изпълни упоменатата функция, молбата да извърши необходимите назначения може да бъде отправена към следващия след него по старшинство член на Международния съд, който не е гражданин на нито една от договарящите страни.

5. Председателят и членовете на арбитражния съд трябва да бъдат граждани на държави, с които двете договарящи страни поддържат дипломатически отношения.

6. Арбитражният съд взема решението си въз основа на разпоредбите на този договор, както и въз основа на общоприетите принципи и норми на международното право. Той постановява решението си с мнозинство на гласовете. Това решение е окончателно и задължително за двете договарящи страни. Съдът определя своя собствена процедура.

7. Всяка от договарящите страни поема разходите, свързани с дейността на назначения от нея член на съда и своето представяне в арбитражния процес. Разходите, свързани с дейността на председателя на съда, и останалите разходи се поемат поравно от договарящите страни.

Член 9

1. Спорове между инвеститор на една от договарящите страни и другата договаряща страна, отнасящи се до нейните задължения съгласно този договор и възникващи във връзка с извършването на инвестиция от инвеститора на първата договаряща страна, се разрешават, доколкото е възможно, чрез преговори.

2. Ако спорът не бъде разрешен по този начин в рамките на шест месеца от момента на неговото възникване, той може да бъде отнесен за разглеждане:

а) пред компетентния съд на договарящата страна, която е страна по спора; или

б) по отношение на споровете съгласно членове 4, 5, 6 и 7 от този договор могат да бъдат предадени за разглеждане пред арбитражен съд "ад хок" в съответствие с Арбитражните правила на Комисията на Организацията на обединените нации по международно търговско право (UNCITRAL).

За тази цел всяка договаряща страна трябва да декларира своето съгласие за прилагането на упоменатата по-горе международна арбитражна процедура.

3. Арбитражният съд взема решението си въз основа на местното законодателство на договарящата страна, която е страна по спора, разпоредбите на този договор, както и общоприетите принципи и норми на международното право.

4. Решението на арбитражния съд е окончателно и задължително за двете страни в спора и се привежда в изпълнение в съответствие с националното законодателство на договарящата страна, на чиято територия е направена инвестицията.

5. Всяка от страните по спора поема разходите, свързани с дейността на назначения от нея член на съда и своето представяне в арбитражния процес. Разходите, свързани с дейността на председателя на съда, и останалите разходи се поемат поравно от договарящите страни.

Член 10

Договорарящите страни провеждат консултации по всички въпроси, засягащи тълкуването или прилагането на този договор. Тези консултации се осъществяват по предложение на една от договарящите страни, а мястото и времето за провеждане на консултациите ще бъдат съгласувани по дипломатически път.

Член 11

Този договор ще се прилага за инвестиции, направени от инвеститори на едната договаряща страна на територията на другата договаряща страна след 3 юли 1993 г.

Член 12

1. Този договор подлежи на ратификация или одобрение в съответствие с конституцията на всяка договаряща страна и влиза в сила от датата на последното писмено уведомление за изпълнението от договарящите страни на съответните конституционни процедури и ще действа за период от петнадесет години.

2. Ако нито една от договарящите страни не уведоми писмено другата договаряща страна не по-късно от дванадесет месеца преди изтичането на срока за своето намерение да прекрати действието на този договор, действието му автоматически се продължава за последващи петгодишни периоди.

3. По отношение на инвестициите, извършени преди датата на прекратяване действието на този договор, разпоредбите на членове 1 - 11 на договора ще останат в сила за последващ период от десет години от тази дата.

В изпълнение на което, надлежно упълномощените представители на съответните правителства, подписаха този договор.

Съставен в София на 6 юни 2000 г. в два оригинални екземпляра на български, монголски и руски език, като всички текстове имат еднаква сила. В случай на възникване на различия в тълкуването на разпоредбите на този договор преимуществена сила има текстът на руски език.