Държавен вестник, брой 41 от 25.V

Чл. 1. Тази наредба урежда изискванията и реда за придобиване на правоспособност за водачи на обикновени и специални мотокари за работа във вътрешния транспорт на предприятията, включително организацията и провеждането на обучението, полагането на изпити, издаването на документи за правоспособност и контрола над тези електро- и мотокаристи.

Чл. 2. Обикновените и специалните мотокари или електрокари, използувани за натоварване и разтоварване, за превоз на суровини, материали, полуготова и готова продукция и др. на територията на предприятията (заводи, пристанища, летища, гари и др.) и на производствено-стопанските единици на стопанските организации, се управляват и обслужват само от лица, които са обучени и притежават свидетелство за правоспособност.

Чл. 3. Водачите мотокаристи имат право да управляват мотокари и електрокари, а електрокаристите - само електрокари.

Чл. 4. (1) Подготовката на мотокаристите и на електрокаристите за народното стопанство се извършва чрез курсове в професионалните учебни центрове (ПУЦ) или школи в стопанските организации, както и в учебните заведения.

(2) Организирането на курсове за мотокаристи или за електрокаристи се извършва от предприятията в съответствие с годишните им държавни планови задачи.

(3) В случаите, когато някои от предприятията на територията на окръга нямат възможност да организират курсове за мотокаристи или за електрокаристи, тогава съответният окръжен съвет за народна просвета (ОСНП) или столичният съвет за народна просвета (ССНП) определя кои учебни звена трябва да провеждат тези курсове. Издръжката на курсистите се поема от предприятията, които са ги изпратили на обучение.

Чл. 5. (1) Провеждането на обучението в курсовете се извършва съгласно изискванията на тази наредба и на Временна наредба № 0-15 за организация и управление на учебно-възпитателния процес в професионално-учебните центрове на Министерството на народната просвета (МНП) от 1972 г. (необнародвана).

(2) Прекратяването на курса на обучение за мотокаристи и електрокаристи поради неспазване на изискванията, посочени в тази наредба, се извършва от МНП и ОСНП (ССНП).

Чл. 6. За курсисти могат да кандидатствуват лица, които са:

1. завършили основно образование;

2. навършили 18 години;

3. здрави физически и психически. Това следва да се установи при освидетелствуване от обединена болница или самостоятелна поликлиника, които издават медицинско свидетелство със заключение за годността за професията.

Чл. 7. (1) Организирането на курсове става при наличието на съответна учебна и материално-техническа база, преподаватели и правоспособни инструктори, за което отговаря ръководителят на учебното звено.

(2) Откриването на всеки курс става със заповед на ръководителя на предприятието.

(3) Утвърждаването на преподавателския състав и на кандидатите за курсовете за мотокаристи или за електрокаристи се извършва от ОСНП (ССНП) към съответния окръжен народен съвет (ОНС) или към Столичния народен съвет (СНС).

Чл. 8. Преподаватели в курсовете за мотокаристи и електрокаристи могат да бъдат:

1. по теория - машинни инженери или лица, завършили институти за учители по практика със специалност двигатели с вътрешно горене, автомобили, трактори и мото- и електрокари, автомобилен транспорт или селскостопански машини. За часовете по електротехника и електрическата уредба на мото- и електрокарите преподаватели могат да бъдат и електроинженери;

2. по управление - лица, притежаващи свидетелство за преподавателска правоспособност по управление на автомобили и умението да работят със съответните мото- и електрокари, както и лица с добра практическа подготовка - със средно образование и най-малко тригодишен трудов стаж и съответната правоспособност за водачи на моторни превозни средства от категория Т-мотокаристи (електрокаристи) или за водачи на мотокари (електрокари) от вътрешния транспорт на предприятията;

3. по предмета безопасно движение по пътищата имат право да преподават специалистите, посочени в точка 1, ако притежават свидетелство за управление на моторни превозни средства от категории В, С, D или Т. Преподаватели по предмета могат да бъдат и лица с висше юридическо образование, които имат права на водачи най-малко от категория В.

Чл. 9. (1) Обучението на мотокаристите и електрокаристите за вътрешния транспорт на предприятията се провежда по учебната документация за водачи на моторни превозни средства от категория Т-мотокаристи (електрокаристи). Тази документация се разработва от Министерството на машиностроенето и електрониката (ММЕ), съгласува се с Министерството на вътрешните работи (МВР), Министерството на транспорта (МТ), Министерството на народната отбрана (МНО) и се утвърждава от МНП.

(2) В курсовете за мотокаристи и електрокаристи по ал. 1 се изучават предметите:

1. теория на специалността - устройство, експлоатация и техническо обслужване;

2. безопасно движение по пътищата (приложението);

3. основи на икономиката на труда и производството;

4. охрана на труда, противопожарна охрана;

5. практика - техническо обслужване;

6. управление на територията на предприятието (индивидуално).

Чл. 10. Ръководствата на предприятията чрез учебните звена, които експлоатират мотокари и електрокари, са длъжни:

1. да организират един път в годината, в 6 учебни часа, курс за опресняване и усъвършенствуване на знанията на водачите на мотокари и електрокари по управлението, обслужването и безопасната експлоатация на тези машини. Програмата за курсовете се одобрява ежегодно от Министерството на машиностроенето и електрониката и от Министерството на транспорта;

2. да организират курсове със специално предназначение на мотокаристите и електрокаристите, които преминават на работа от един тип електрокари и мотокари на друг тип. Те изучават устройство, експлоатация, техническо обслужване и управление на съответния вид машини. Продължителността на обучението се определя в обем от 6 до 12 учебни часа по преценка на ръководството на предприятието.

Чл. 11. Лица, придобили правоспособност за мотокаристи или за електрокаристи от вътрешния транспорт на предприятията, прекъснали практиката си повече от 3 години, за да постъпят отново на работа, се обучават в курсове за опресняване на знанията им. Те изучават индивидуално управление на съответните мотокари или електрокари в обем от 6 до 12 учебни часа и се инструктират по охрана на труда и противопожарна охрана.

Чл. 12. (1) Професионалните учебни центрове, школите и учебните заведения могат да провеждат курсове за повишаване квалификацията (категорията) на мотокаристите и електрокаристите от вътрешния транспорт на предприятията, които имат навършен шестмесечен трудов стаж по професията. Тези курсове се провеждат за придобиване на свидетелства за управление с права на водачи на моторни превозни средства от категория Т-мотокаристи (електрокаристи), които се издават от органите на МВР.

(2) Кандидатите за водачи на моторни превозни средства от категория Т-мотокаристи (електрокаристи) изучават още:

1. безопасно движение по пътищата;

2. гражданска отбрана и първа медицинска помощ;

3. практика - управление на мотокари или електрокари (индивидуално).

(3) Обучението в курсовете се провежда по учебните програми в обема, утвърден от МНП за съответната категория водачи на моторни превозни средства от категория Т-мотокаристи (електрокаристи). Обучението може да започне само след разрешение на органите на МВР - КАТ.

Чл. 13. (1) За усвояване на втора професия електрокаристите могат да се обучават за мотокаристи във вътрешния транспорт на предприятията или за водачи на моторни превозни средства от категория Т-мотокаристи.

(2) За придобиване на съответната категория правоспособност кандидатите изучават материала, предвиден със съответните програми по следните предмети, в следния обем:

1. устройство - 30 на сто от часовете;

2. двигатели с вътрешно горене - целият брой часове;

3. експлоатация и техническо обслужване - 50 на сто от часовете;

4. практика - техническо обслужване и управление (индивидуално) - 50 на сто от часовете.

Чл. 14. В курсовете, организирани по чл. 12 и 13, се включват само лица, които притежават свидетелство за правоспособност за мотокарист или електрокарист, издадено по образец, утвърден от МНП или от МВР.

Чл. 15. (1) Курсът на обучение за придобиване на правоспособност за мотокаристи или за електрокаристи за вътрешния транспорт на предприятията завършва с полагане на квалификационен изпит по:

1. теория на специалността;

2. безопасно движение по пътищата;

3. управление на мотокара или електрокара.

(2) Квалификационният изпит за правоспособност се провежда от изпитна комисия на учебните звена, които са провели обучението, с председател специалистът, водил обучението по теория на специалността, и членове: преподавателят по управление или по безопасно движение по пътищата и представител на учебното звено или предприятието.

Чл. 16. (1) На положилите успешно изпитите се издава свидетелство за правоспособност за водач на мотокари или на електрокари по образец, одобрен от МНП.

(2) Свидетелствата за правоспособност се подписват от председателя на изпитната комисия и от ръководителя на учебното звено (заведение) и се подпечатват с печата на учебното звено (заведението, предприятието).

(3) Регистрационният номер на свидетелството за правоспособност се взема от книгата за вписване на свидетелствата за съответния вид професионална подготовка.

(4) Свидетелството за правоспособност дава право на водача да управлява мотокар или електрокар и да транспортира товари само на територията на предприятието или на територията на производствено-стопанските единици на стопанската организация без правото на движение по пътната мрежа в населените места и извън тях.

Чл. 17. Неположилите успешно квалификационния изпит по теория или практика имат право да се явяват на поправителен изпит по два пъти за всеки предмет. Поправителните изпити по теория и по практика се провеждат от 5 до 10 дни след всяко явяване.

Чл. 18. (1) На лице, загубило свидетелството си за правоспособност от вътрешния транспорт на предприятието, се издава дубликат от учебното звено или от предприятието, което е провело обучението и изпита.

(2) Удостоверяването за загубването на свидетелство за правоспособност се потвърждава писмено от ръководството на предприятието, където работи лицето. Предприятието посочва още, че лицето не е изпратено на проверочен изпит.

Чл. 19. Не се назначават и не се допускат на работа на мотокари и електрокари лица, които не притежават или не носят свидетелствата си за правоспособност.

Чл. 20. (1) Контролът по охрана на труда на мотокаристите и електрокаристите по транспортиране на товари на територията на предприятията и производствено-стопанските единици на стопанските организации в цялата страна се осъществява от съответните органи на министерствата и другите ведомства и на съответните предприятия в съответствие с изискванията на Постановление № 15 на Министерския съвет и ЦС на БПС за по-нататъшно подобряване охраната на труда (обн., ДВ, бр. 58 от 1973 г.; изм. и доп., бр. 19 от 1975 г.).

(2) Завеждащият охраната на труда има право писмено да предлага на ръководителя на предприятието да бъдат изпратени на проверочен изпит водачите на мотокари и електрокари, нарушили виновно изискванията на Правилника по безопасността на труда при експлоатация на електрокари и мотокари в заводски условия Д-05-002, издаден от Министерството на машиностроенето от 1972 г. и утвърден от ЦС на БПС (необнародван).

Чл. 21. (1) За провеждане на проверочен изпит ръководителят на предприятието издава заповед за назначаване на комисия от специалисти, каквато е указана в чл. 8. На изпита се проверяват и оценяват знанията по охрана на труда, правилата за движение и функционалните изисквания за работа, предвидени с Правилника по безопасността на труда при експлоатация на електрокари и мотокари в заводски условия. За резултатите от изпита се съставя протокол. Когато предприятието няма възможност да проведе изпита, изпраща на своя издръжка водачите в съответните учебни звена, за да бъдат подложени на проверочен изпит.

(2) На проверочния изпит комисията дава заключение за годността на лицето да изпълнява дейностите, произтичащи от правоспособността му, въз основа на данните за нивото на квалификацията му, неговите прояви и резултатите от медицинското му освидетелствуване.

Чл. 22. (1) При положително заключение на комисията се съставя изпитен протокол за резултатите от изпита и се изпраща на ръководството на предприятието. Въз основа на този протокол лицето може да бъде допуснато отново на работа по притежаваната правоспособност.

(2) При отрицателно заключение на комисията за проверочния изпит, както и след първия и втория поправителен изпит, същата комисия отнема заверката на свидетелството му. За тази цел тя прави отбелязване (запис) в него за временно отнемане правото на лицето да упражнява притежаваната професия. Извършилите виновни нарушения се лишават временно от съответното право да упражняват същата професия на основание чл. 13, буква "в" във връзка с чл. 16 от Закона за административните нарушения и наказания.

(3) След изтичане на 6 месеца от наказанието лицата, които желаят отново да постъпят на работа като мотокаристи (електрокаристи), имат право да бъдат включени в курсове със специално предназначение и на проверочен изпит. При положително заключение на комисията на изпита тя съставя изпитен протокол за резултатите от изпита, въз основа на който учебното звено им издава свидетелство.

Чл. 23. Временно лишаване от правоспособност на основание чл. 13 от Закона за административните нарушения и наказания може да става и в случай на еднократно грубо нарушение. За извършено престъпление се съобщава на съответния прокурор.