Държавен вестник, брой 58 от 30.VII

Приложение № 1 към чл. 3

Норми за съдържание на бензен в атмосферния въздух

Таблица 1

Приложение № 2 към чл. 4

Норми за съдържание на въглероден оксид в атмосферния въздух

Таблица 2

* Максималната осемчасова средна стойност на концентрацията в рамките на едно денонощие се избира след проверка на текущите осемчасови средни стойности, определени въз основа на съответните средночасови стойности и измерени на всеки час. Така изчислените осемчасови средни стойности се отнасят за денонощието, в което приключва обхванатият времеви период, т.е. първият изчислителен период за дадено денонощие започва от 17 ч. на предходния ден и свършва в 1 ч. на същия ден; последният изчислителен период за дадено денонощие започва от 16 ч. и завършва в полунощ, т.е. 00:00 часа.

Приложение № 3 към чл. 5

Изисквания за оценка на нивата на бензен и въглероден оксид в атмосферния въздух в рамките на даден район

1. Горни и долни оценъчни прагове

1.1. Бензен

Таблица 3

1.2 Въглероден оксид

Таблица 4

2. Определяне случаите на превишаване на горните и долните оценъчни прагове

2.1. При условие, че са налице достатъчно представителни и достоверни данни за целта, превишаването на горните и долните оценъчни прагове се определя въз основа на концентрациите на замърсителите през предходните пет календарни години, считано от датата на влизане в сила на наредбата. В този случай превишаване на даден оценъчен праг е налице, ако съответните стойности по т. 1 са били превишени през не по-малко от три от общо петте календарни години.

2.2. В случаите, когато са налице данни за по-малко от пет календарни години, превишаванията на горните и долните оценъчни прагове се определят чрез краткосрочни измервания по време на определен период на годината. Тези измервания се провеждат в райони, за които резултатите от предварително извършена инвентаризация на емисиите и последващо моделиране дават основание да се считат за такива с най-високи нива на замърсяване.

Приложение № 4 към чл. 10

Условия за разположение на пунктовете за мониторинг за определяне нивата на бензен и въглероден оксид в атмосферния въздух чрез измерване

I. Условия за разполагане на пунктовете за мониторинг (точките за вземане на проби) в макромащаб

1. Наличие на данни за районите в рамките на дадена агломерация, в които са налице най-високите нива на замърсяване и в които населението може да бъде изложено пряко или косвено на замърсяването за период, който е по-голям в сравнение с периода на осредняване на нормите.

2. Наличие на данни за други райони в рамките на дадена агломерация, които са представителни за експозицията на населението в тях.

3. Да не са представителни за ограничени пространства в непосредствена близост до тях - точките за вземане на проби се разполагат така, че да са представителни за качеството на атмосферния въздух върху площ, която е не по-малка от 200 m2 за транспортно-ориентираните пунктове и не по-малка от няколко km2 за градските фонови пунктове.

4. В случаите, когато това е възможно, точките за вземане на проби следва да са представителни за площи, които са по-големи от тези по т. 3.

5. В случаите, когато това е необходимо с оглед осигуряване защитата на човешкото здраве, точки за вземане на проби се разполагат и на изолирани места.

II. Условия за разполагане на пунктовете за мониторинг (точките за вземане на проби) в микромащаб

1. Доколкото това е практически възможно, при разполагането на пунктовете за мониторинг:

1.1. потокът около входното отвърствие на пробовземната сонда не е ограничен и няма каквито и да било прегради, възпрепятстващи движението на въздуха в близост до устройството за вземане на проби, за точките за вземане на проби, които са представителни за качеството на атмосферния въздух по линията на разположението на сградите, входното отвърствие се разполага на разстояние няколко метра от сградите, балконите, дърветата или другите налични прегради и на не по-малко от 0,5 m от най-близката сграда;

1.2. входното отвърствие на пробовземна сонда се разполага на височина между 1,5 m (зоната на дишане) и 4 m над земната повърхност; при определени обстоятелства за осигуряване представителността на съответния пункт за мониторинг върху по-голяма площ се допуска разполагане на входното отвърствие до 8 m над земната повърхност;

1.3. входното отвърствие на пробовземната сонда не се разполага в непосредствена близост до източници на емисии, за да се избегне директното попадане на замърсители в него преди дисперсията им в атмосферния въздух;

1.4. изходното отвърствие на устройството за вземане на проби се разполага така, че да се избегне повторното преминаване на изходящия въздух през входното отвърствие;

1.5. устройствата за вземане на проби в транспортно-ориентираните пунктове за мониторинг се разполагат при спазване на следните допълнителни изисквания:

1.5.1. точките за вземане на проби се разполагат на не по-малко от 25 m от края на кръстовищата и на не по-малко от 4 m от центъра на най-близкото платно за движение;

1.5.2. за пунктове за мониторинг на нивата на въглероден оксид - входните отвърствия се разполагат на не повече от 5 m от бордюра;

1.5.3. за пунктове за мониторинг на нивата на бензена - входните отвърствия се разполагат така, че да са представителни за качеството на атмосферния въздух в близост до линията на разположение на сградите.

2. При разполагането на пунктовете за мониторинг съгласно т. 1 се отчита влиянието на следните фактори:

- наслагващи се (интерфериращи) източници;

- сигурност;

- достъп;

- наличие на електрозахранване и телефонни комуникации;

- видимост на площадката спрямо нейното обкръжение;

- безопасност за населението и обслужващия персонал;

- съвместно разполагане на точките за вземане на проби за определяне нивата на различни замърсители;

- изисквания, свързани с териториалното планиране.

III. Документиране и преглед на избора на площадката

Процедурите по избор на площадките се документират напълно на етапа на тяхното класифициране посредством фотографии на околностите (с компасна стрелка) и подробна карта. Разположението на площадките се преразглежда през равни интервали, като документирането се повтаря с оглед осигуряване постоянното им съответствие с условията на това приложение.

Приложение № 5 към чл. 11, ал. 1

Критерии за определяне броя на пунктовете за мониторинг за непрекъснато измерване на нивата на бензен и въглероден оксид в атмосферния въздух

Минималният брой на пунктовете за мониторинг (ПМ) с непрекъснато измерване за оценка на съответствието на нивата на бензен и въглероден оксид в атмосферния въздух с нормите за опазване на човешкото здраве в РОУ и агломерациите, в които измерванията са единствен източник на информация, се определя, както следва:

а) при наличие на площни източници

Таблица 5

1 Да се включи най-малко един градски фонов и един транспортно-ориентиран ПМ, при условие че това няма да увеличи броя на пробовземните точки.

б) При наличие на точкови източници

За оценка нивата на бензен и въглероден оксид в атмосферния въздух в близост до точкови източници броят на ПМ с непрекъснато измерване се определя, като се отчитат плътността на емисиите, дисперсията им в атмосферния въздух и потенциалната експозиция на населението.

Приложение № 6 към чл. 12 и чл. 20, ал. 2

Изисквания към качеството на данните от измерванията и сравнението на резултатите от оценката на качеството

1. Изисквания към качеството на данните

1.1. Данните трябва да отговарят на следните изисквания относно допустимата неопределеност на методите за оценка, минималния времеви обхват и минималното количество регистрирани данни от измерванията.

1.2. За измерване нивата на бензен могат да се прилагат и прекъснати вместо непрекъснати измервания, ако се докаже, че тази неопределеност, включително неопределеността, дължаща се на случайно пробовземане, отговаря на изискването за качество 25 %. Случайното пробовземане трябва да бъде равномерно разпределено през годината, за да се избегне изопачаване на резултатите.

1.3. Неопределеността (при 95 % доверителен интервал) на метода за оценка ще бъде изчислена в съответствие с принципите на ръководството на ISO за изразяване на неопределеността на измерванията (1993) или на методологията на БДС ISO 5725:1994, или еквивалентни на тях. Процентите на неопределеност в таблицата са представени за единични измервания, осреднени за период, отнасящ се до пределно допустимата стойност при 95 % доверителен интервал. Неопределеността при непрекъснати измервания трябва да бъде интерпретирана като приложима в района със съответната пределно допустима стойност. Докато напълно се приемат стандартите CEN с подробни протоколи за тестване, могат да се ползват ръководни насоки за приложение, разработени от CEN.

1.4. Неопределеността при моделиране и обективна оценка се определя като максималното отклонение на измерените и изчислените нива на концентрация за разглеждания период спрямо пределно допустимата стойност, без да се взима предвид синхронизирането на събитията.

1.5. Изискванията за минимум регистрирани данни и времеви обхват не включват загубите на данни, поради редовно калибриране или обичайна поддръжка на приборите.

2. Резултати от оценката на качеството на въздуха

2.1. За агломерациите, в които източници, различни от измерванията, се използват за допълване на информацията от измерванията или като единствено средство за оценка на качеството на въздуха, трябва да се осигури следната информация:

- описание на изпълнените дейности по оценката;

- използвани специфични методи с препратки към съответните описания на метода;

- източници на данни и информация;

- описание на резултатите, включително несигурните (неопределените) и по-конкретно размерите на всяка област или, ако е уместно, дължината на пътя в зоната или агломерацията, около който концентрациите превишават пределно допустимата стойност (стойности), или според случая, пределно допустимата стойност (стойности) плюс приложимото допустимо отклонение (отклонения) и на всяка област, в която концентрациите превишават горния или долния оценъчен праг;

- населението, потенциално изложено на концентрации над пределно допустимата стойност за опазване здравето на населението.

2.2. При възможност се изготвят карти, показващи разпределението на концентрациите във всеки РОУ или агломерация.

3. Стандартизация

Резултатите от измерванията на нивата на бензен и въглероден оксид се стандартизират съгласно § 1, т. 5 ЗЧАВ.

Приложение № 7 към чл. 13, ал. 1

Референтни (сравнителни) методи за оценка нивата на бензен и въглероден оксид

1. Референтен метод за анализ на бензен

Референтният метод за измерване на бензен е помпен метод за пробовземане чрез патрон от сорбент, последвано от определяне чрез газова хроматография.

2. Референтен метод за анализ на въглероден оксид

Референтният метод за измерване на въглероден оксид е недиспергиращ инфрачервен спектрометричен метод (NDIR).

3. Установяване на референтните методи

Референтните методи по т. 1 и 2 се установяват чрез БДС, които са идентични на съответните европейски (EN) или международни (ISO) такива, като приоритет имат първите.