НАРЕДБА № 1 ОТ 16 ЯНУАРИ 2004 Г. ЗА НОРМИ ЗА БЕНЗЕН И ВЪГЛЕРОДЕН ОКСИД В АТМОСФЕРНИЯ ВЪЗДУХ
НАРЕДБА № 1 ОТ 16 ЯНУАРИ 2004 Г. ЗА НОРМИ ЗА БЕНЗЕН И ВЪГЛЕРОДЕН ОКСИД В АТМОСФЕРНИЯ ВЪЗДУХ
Обн. ДВ. бр.14 от 20 Февруари 2004г., отм. ДВ. бр.58 от 30 Юли 2010г.
Отменена с § 8 от преходните и заключителните разпоредби на Наредба № 12 от 15 юли 2010 г. за норми за серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици, олово, бензен, въглероден оксид и озон в атмосферния въздух - ДВ, бр. 58 от 30 юли 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.
Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. Тази наредба урежда:
1. установяването на норми за нивата (концентрациите) на бензен и въглероден оксид в атмосферния въздух;
2. оценката на нивата на бензен и въглероден оксид в атмосферния въздух в съответствие с установените референтни методи и критерии, вкл. регистрирането, обработката и съхранението на резултатите и данните от извършената оценка съгласно Наредба № 7 от 1999 г. за оценка и управление качеството на атмосферния въздух (ДВ, бр. 45 от 1999 г.);
3. подобряването на качеството на атмосферния въздух (КАВ) в районите, където нивата на бензен и въглероден оксид превишават съответните норми, и поддържането му в останалите райони на територията на страната;
4. предоставянето на населението на подходяща информация за нивата на бензен и въглероден оксид в атмосферния въздух, вкл. осигуряването на обществен достъп до нея.
Чл. 2. Нормите по чл. 1, т. 1 се определят като маса, съдържаща се в един кубически метър въздух при нормални условия, съгласно чл. 4, ал. 3 от Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ).
Глава втора.
НОРМИ ЗА БЕНЗЕН И ВЪГЛЕРОДЕН ОКСИД
Чл. 3. (1) Средногодишната норма за съдържание на бензен в атмосферния въздух се определя съгласно табл. 1 на приложение № 1.
(2) Допустимите отклонения от нормата по ал. 1 и сроковете за прилагането им се определят съгласно колона 4 на табл. 1 на приложение № 1.
Чл. 4. (В сила от 01.01.2002 г.) (1) Краткосрочната норма за съдържание на въглероден оксид в атмосферния въздух се определя съгласно табл. 2 на приложение № 2.
(2) Допустимите отклонения от нормата по ал. 1 и сроковете за прилагането им се определят съгласно колона 4 на табл. 2 на приложение № 2.
Глава трета.
ПРЕДВАРИТЕЛНА ОЦЕНКА НА НИВАТА НА БЕНЗЕН И ВЪГЛЕРОДЕН ОКСИД
Чл. 5. Горните и долните оценъчни прагове за нивата на бензен и въглероден оксид в атмосферния въздух се определят съгласно т. 1 на приложение № 3.
Чл. 6. (В сила от 30.03.2005 г.) (1) Министерството на околната среда и водите (МОСВ) чрез своята Национална система за екологичен мониторинг (НСЕМ) извършва предварителна оценка на нивата на бензен и въглероден оксид върху територията на цялата страна в съответствие с изискванията на т. 2 на приложение № 3.
(2) Резултатите от предварителната оценка по ал. 1 следва да са представителни и достоверни по отношение на: източниците на емисии (организирани, неорганизирани и линейни), метеорологичните, топографските и др. специфични характеристики на отделните райони за оценка и управление (РОУ) на КАВ на територията на страната.
(3) Резултатите от предварителната оценка се утвърждават от министъра на околната среда и водите и се публикуват в специален доклад, който е обществено достъпен, в т.ч. на страниците на МОСВ и ИАОС в интернет.
Чл. 7. (В сила от 30.03.2005 г.) (1) Въз основа на резултатите от предварителната оценка територията на страната се разпределя на РОУ на КАВ по отношение нивата на бензен и въглероден оксид.
(2) Границите на РОУ на КАВ по ал. 1 се определят и утвърждават от министъра на околната среда и водите в съответствие с разпоредбите на чл. 3 и чл. 30, ал. 3 на Наредба № 7 от 1999 г. за оценка и управление КАВ (Наредба № 7 от 1999 г.).
Чл. 8. (В сила от 30.03.2005 г.) (1) Районите за оценка и управление на КАВ по чл. 7 се разпределят (класифицират) съгласно чл. 30, ал. 1 от Наредба № 7 от 1999 г. в съответствие с установените в резултат на предварителната оценка превишавания на съответните оценъчни прагове, норми и/или допустимите отклонения.
(2) Разпределението на РОУ по ал. 1 определя вида на използваните методи за по-нататъшна (текуща) оценка и управление на КАВ по отношение на нивата на бензен и въглероден оксид, в т.ч. броя на постоянните пунктове за мониторинг.
Глава четвърта.
ОЦЕНКА НА НИВАТА НА БЕНЗЕН И ВЪГЛЕРОДЕН ОКСИД
Чл. 9. (1) Разпределението (класификацията) по чл. 8 на РОУ на КАВ по отношение на нивата на бензен и въглероден оксид в тях се преразглежда не по-малко от един път на всеки пет години в съответствие с изискванията на т. 2 на приложение № 3.
(2) Разпределението на РОУ се преразглежда и преди изтичане на срока по ал. 1 в случаи на настъпили значителни изменения на дейностите във връзка с концентрациите на бензен и въглероден оксид в атмосферния въздух и/или във връзка с резултатите от текущата оценка на КАВ.
Чл. 10. Точките за вземане на проби при измерванията за определяне нивата на бензен и въглероден оксид се разполагат при спазване на условията по приложение № 4.
Чл. 11. (1) Минималният брой пунктове за мониторинг на нивата на бензен и въглероден оксид чрез непрекъснати измервания в рамките на даден РОУ се определя съгласно приложение № 5.
(2) В случаите когато извършваните непрекъснати измервания са единствен източник на данни за нивата на бензен и въглероден оксид в атмосферния въздух на даден РОУ, необходимият брой точки за пробовземане се определя поотделно за всеки район, в който оценката на КАВ чрез измервания е задължителна.
Чл. 12. В РОУ на КАВ, в които данните от пунктовете за мониторинг чрез непрекъснати измервания се допълват с информация от други източници, като инвентаризация на емисиите, представителни програми от измервания и/или дисперсионно моделиране на КАВ, броят на пунктовете за мониторинг, които следва да бъдат изградени и поддържани за нуждите на текущата оценка, както и информацията от другите използвани методи за оценка, трябва да осигуряват определяне на нивата на бензен и въглероден оксид съгласно т. I на приложение № 4 и т. 1 на приложение № 6.
Чл. 13. (1) Референтните методи, които са задължителни за анализ и пробовземане при определяне нивата на бензен и въглероден оксид в атмосферния въздух, са посочени в т. 1 и 2 на приложение № 7.
(2) Референтните дисперсионни системи за моделиране, които са задължителни за определяне КАВ по отношение нивата на бензен и въглероден оксид, се установяват със заповед на министъра на околната среда и водите.
Чл. 14. В РОУ на КАВ, в които измерванията на нивата на бензен и въглероден оксид не са задължителни, могат да се използват други методи за моделиране и техники за обективна оценка, извън посочените в чл. 13, ал. 2.
Глава пета.
ДОСТИГАНЕ И ПОДДЪРЖАНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ НОРМИ
Чл. 15. Сроковете за достигане и поддържане върху територия на цялата страна на нормите за нивата на бензен и въглероден оксид по чл. 3 и/или чл. 4 се определят съгласно колони 5 на табл. 1 и 2 от приложения № 1 и 2, съответно.
Чл. 16. (1) Общинските органи съгласувано със съответната РИОСВ предприемат необходимите мерки за поддържане на нивата на бензен и въглероден оксид в атмосферния въздух съгласно чл. 34 от Наредба № 7 от 1999 г. за оценка и управление КАВ в районите, в които според класификацията по чл. 8 не са установени превишавания на съответните норми.
(2) В районите, в които нивата на бензен или въглероден оксид превишават дадена норма по чл. 3 или 4, общинските органи съгласувано със съответната РИОСВ разработват програми за достигане на нормите съгласно чл. 27 ЗЧАВ и чл. 31 от Наредба № 7 от 1999 г.
(3) При едновременно превишаване на нормите за повече от един параметър за КАВ (замърсител) по чл. 4, ал. 1 ЗЧАВ програмите по ал. 2 са комплексни съгласно чл. 31, ал. 4 от Наредба № 7 от 1999 г.
(4) Програмите по ал. 2 следва да осигуряват достигането на нормите за съдържание на бензен и въглероден оксид в атмосферния въздух не по-късно от сроковете по чл. 15.
Глава шеста.
ИНФОРМИРАНЕ НА ОБЩЕСТВЕНОСТТА
Чл. 17. (В сила от 01.01.2005 г.) (1) Компетентните органи по чл. 19 ЗЧАВ осигуряват достъп на обществеността до информация за нивата на бензен и въглероден оксид в атмосферния въздух чрез:
1. радио и телевизия;
2. периодичния печат;
3. бюлетини и информационни табла;
4. компютърни мрежи;
5. друг подходящ начин.
(2) Информацията по ал. 1 се публикува в тримесечните и годишните бюлетини на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) и се предоставя на съответни екологични организации, организации на потребителите, организации за защита на интересите на рисковите групи от населението, както и такива в областта на здравеопазването съгласно списък, предварително утвърден от министъра на околната среда и водите.
(3) Информацията по ал. 1 трябва да бъде ясна, разбираема и достъпна за потребителя.
Чл. 18. (В сила от 01.01.2005 г.) (1) Информацията относно нивата на бензена в атмосферния въздух, изразена като средна стойност на концентрацията на този замърсител за последните 12 месеца, се актуализира на всеки три месеца, а при възможност и ежемесечно.
(2) Информацията относно нивата на въглеродния оксид в атмосферния въздух, вкл. текущите максимални осемчасови средни стойности за дадено денонощие, се актуализира ежедневно, а при възможност - и ежечасно.
Чл. 19. (В сила от 01.01.2005 г.) Информацията по чл. 17 следва да съдържа:
1. регистрираните превишения на нормите за съдържание на бензен и въглероден оксид по чл. 3 и 4;
2. кратка оценка на пределно допустимите концентрации и въздействието на бензена и въглеродния оксид върху здравето на хората.
Чл. 20. (1) Общинските органи осигуряват достъп на обществеността и посочените в чл. 17, ал. 2 организации до информация относно разработваните програми по чл. 27 ЗЧАВ съгласно Инструкцията за разработване на програми за намаляване на емисиите и достигане на установените норми за вредни вещества в РОУ на КАВ, в които е налице превишаване на тези норми, утвърдена със заповед № РД-996 от 20.XII.2001 г. на министъра на околната среда и водите.
(2) Информацията по ал. 1 включва и документацията съгласно т. 2 на приложение № 6.
Преходни и Заключителни разпоредби
§ 1. Наредбата се издава на основание чл. 6, ал. 1 във връзка с § 5 от Закона за чистотата на атмосферния въздух (ДВ, бр. 45 от 1996 г.; попр., бр. 49 от 1996 г.; изм., бр. 85 от 1997 г., бр. 27 от 2000 г., бр. 102 от 2001 г., бр. 91 от 2002 г.).
§ 2. Указания по прилагането на наредбата дават министърът на околната среда и водите и министърът на здравеопазването.
§ 3. Наредбата влиза в сила от 1.I.2004 г.
§ 4. Наредбата отменя т. 17 и 36 от приложение № 1 към чл. 21, ал. 1 на Наредба № 14 от 1997 г. за пределно допустими концентрации на вредни вещества в атмосферния въздух на населените места (ДВ, бр. 88 от 1997 г.; изм., бр. 46 от 1999 г., бр. 8 от 2002 г.).
§ 5. Разпоредбите на чл. 4 влизат в сила от 1.I.2002 г.
§ 6. Разпоредбите на чл. 6 - 8 влизат в сила от 30.III.2005 г.
§ 7. Разпоредбите на чл. 17 - 19 влизат в сила от 1.I.2005 г.
§ 8. Установените с тази наредба норми за съдържание на вредни вещества в атмосферния въздух се преразглеждат в срок до 30.VI.2005 г. въз основа на резултатите от предварителната оценка по чл. 6 при отчитане на препоръките на Световната здравна организация и практиката по прилагането им в страните от Европейския съюз.
Приложение № 1 към чл. 3
Норми за съдържание на бензен в атмосферния въздух
Таблица 1
Период | Стой- | Допустимо | Дата, към | |
на осред- | ност | отклонение | която нор- | |
няване | мата след- | |||
ва да бъде | ||||
спазена | ||||
Норма | Кален- | 5 mg/m3 | 5 mg/m3 (100 %) | 1.I.2010 г. |
за опаз- | дарна | до 1.I.2005 г., | ||
ване на | година | намаляващи на | ||
човеш- | всеки 12 месеца | |||
кото | след това с по | |||
здраве | 1 mg/m3, за да | |||
достигнат 0 % | ||||
към 1.I.2010 г. |
Приложение № 2 към чл. 4
Норми за съдържание на въглероден оксид в атмосферния въздух
Таблица 2
Период | Стой- | Допустимо | Дата, към | |
на осред- | ност | отклонение | която нор- | |
няване | мата след- | |||
ва да бъде | ||||
спазена | ||||
Норма | Макси- | 10 mg/m3 | 6 mg/m3 (60 %), | 1.I.2005 г. |
за опаз- | мална | считано от | ||
ване на | осем- | 1.I.2002 г., на- | ||
човеш- | часова | маляващи на | ||
кото | средна | всеки 12 месе- | ||
здраве | стойност | ца след това | ||
в рамките | с по 2 mg/m3, | |||
на дено- | за да достигне | |||
нощието* | 0 % към | |||
1.I.2005 г. |
* Максималната осемчасова средна стойност на концентрацията в рамките на едно денонощие се избира след проверка на текущите осемчасови средни стойности, определени въз основа на съответните средночасови стойности и измерени на всеки час. Така изчислените осемчасови средни стойности се отнасят за денонощието, в което приключва обхванатият времеви период, т.е. първият изчислителен период за дадено денонощие започва от 17 ч. на предходния ден и свършва в 1 ч. на същия ден; последният изчислителен период за дадено денонощие започва от 16 ч. и завършва в полунощ, т.е. 00:00 часа.
Приложение № 3 към чл. 5
Изисквания за оценка на нивата на бензен и въглероден оксид в атмосферния въздух в рамките на даден район
1. Горни и долни оценъчни прагове
1.1. Бензен
Таблица 3
Годишна средна стойност | |
Горен оценъчен праг | 70 % от нормата (3,5 mg/m3) |
Долен оценъчен праг | 40 % от нормата (2 mg/m3) |
1.2 Въглероден оксид
Таблица 4
8-часова средна стойност | |
Горен оценъчен праг | 70 % от нормата (7 mg/m3) |
Долен оценъчен праг | 50 % от нормата (5 mg/m3) |
2. Определяне случаите на превишаване на горните и долните оценъчни прагове
2.1. При условие, че са налице достатъчно представителни и достоверни данни за целта, превишаването на горните и долните оценъчни прагове се определя въз основа на концентрациите на замърсителите през предходните пет календарни години, считано от датата на влизане в сила на наредбата. В този случай превишаване на даден оценъчен праг е налице, ако съответните стойности по т. 1 са били превишени през не по-малко от три от общо петте календарни години.
2.2. В случаите, когато са налице данни за по-малко от пет календарни години, превишаванията на горните и долните оценъчни прагове се определят чрез краткосрочни измервания по време на определен период на годината. Тези измервания се провеждат в райони, за които резултатите от предварително извършена инвентаризация на емисиите и последващо моделиране дават основание да се считат за такива с най-високи нива на замърсяване.
Приложение № 4 към чл. 10
Условия за разположение на пунктовете за мониторинг за определяне нивата на бензен и въглероден оксид в атмосферния въздух чрез измерване
I. Условия за разполагане на пунктовете за мониторинг (точките за вземане на проби) в макромащаб
1. Наличие на данни за районите в рамките на дадена агломерация, в които са налице най-високите нива на замърсяване и в които населението може да бъде изложено пряко или косвено на замърсяването за период, който е по-голям в сравнение с периода на осредняване на нормите.
2. Наличие на данни за други райони в рамките на дадена агломерация, които са представителни за експозицията на населението в тях.
3. Да не са представителни за ограничени пространства в непосредствена близост до тях - точките за вземане на проби се разполагат така, че да са представителни за качеството на атмосферния въздух върху площ, която е не по-малка от 200 m2 за транспортно-ориентираните пунктове и не по-малка от няколко km2 за градските фонови пунктове.
4. В случаите, когато това е възможно, точките за вземане на проби следва да са представителни за площи, които са по-големи от тези по т. 3.
5. В случаите, когато това е необходимо с оглед осигуряване защитата на човешкото здраве, точки за вземане на проби се разполагат и на изолирани места.
II. Условия за разполагане на пунктовете за мониторинг (точките за вземане на проби) в микромащаб
1. Доколкото това е практически възможно, при разполагането на пунктовете за мониторинг:
1.1. потокът около входното отвърствие на пробовземната сонда не е ограничен и няма каквито и да било прегради, възпрепятстващи движението на въздуха в близост до устройството за вземане на проби, за точките за вземане на проби, които са представителни за качеството на атмосферния въздух по линията на разположението на сградите, входното отвърствие се разполага на разстояние няколко метра от сградите, балконите, дърветата или другите налични прегради и на не по-малко от 0,5 m от най-близката сграда;
1.2. входното отвърствие на пробовземна сонда се разполага на височина между 1,5 m (зоната на дишане) и 4 m над земната повърхност; при определени обстоятелства за осигуряване представителността на съответния пункт за мониторинг върху по-голяма площ се допуска разполагане на входното отвърствие до 8 m над земната повърхност;
1.3. входното отвърствие на пробовземната сонда не се разполага в непосредствена близост до източници на емисии, за да се избегне директното попадане на замърсители в него преди дисперсията им в атмосферния въздух;
1.4. изходното отвърствие на устройството за вземане на проби се разполага така, че да се избегне повторното преминаване на изходящия въздух през входното отвърствие;
1.5. устройствата за вземане на проби в транспортно-ориентираните пунктове за мониторинг се разполагат при спазване на следните допълнителни изисквания:
1.5.1. точките за вземане на проби се разполагат на не по-малко от 25 m от края на кръстовищата и на не по-малко от 4 m от центъра на най-близкото платно за движение;
1.5.2. за пунктове за мониторинг на нивата на въглероден оксид - входните отвърствия се разполагат на не повече от 5 m от бордюра;
1.5.3. за пунктове за мониторинг на нивата на бензена - входните отвърствия се разполагат така, че да са представителни за качеството на атмосферния въздух в близост до линията на разположение на сградите.
2. При разполагането на пунктовете за мониторинг съгласно т. 1 се отчита влиянието на следните фактори:
- наслагващи се (интерфериращи) източници;
- сигурност;
- достъп;
- наличие на електрозахранване и телефонни комуникации;
- видимост на площадката спрямо нейното обкръжение;
- безопасност за населението и обслужващия персонал;
- съвместно разполагане на точките за вземане на проби за определяне нивата на различни замърсители;
- изисквания, свързани с териториалното планиране.
III. Документиране и преглед на избора на площадката
Процедурите по избор на площадките се документират напълно на етапа на тяхното класифициране посредством фотографии на околностите (с компасна стрелка) и подробна карта. Разположението на площадките се преразглежда през равни интервали, като документирането се повтаря с оглед осигуряване постоянното им съответствие с условията на това приложение.
Приложение № 5 към чл. 11, ал. 1
Критерии за определяне броя на пунктовете за мониторинг за непрекъснато измерване на нивата на бензен и въглероден оксид в атмосферния въздух
Минималният брой на пунктовете за мониторинг (ПМ) с непрекъснато измерване за оценка на съответствието на нивата на бензен и въглероден оксид в атмосферния въздух с нормите за опазване на човешкото здраве в РОУ и агломерациите, в които измерванията са единствен източник на информация, се определя, както следва:
а) при наличие на площни източници
Таблица 5
Население на | Ако нивата пре- | Ако максимал- |
РОУ или агло- | вишават гор- | ните нива са |
мерацията | ния оценъчен | между горния |
(брой в хиляди) | праг (1) | и долния оце- |
нъчен праг | ||
0 - 249 | 1 | 1 |
250 - 499 | 2 | 1 |
500 - 749 | 2 | 1 |
750 - 999 | 3 | 1 |
1000 - 1499 | 4 | 2 |
1500 - 1999 | 5 | 2 |
2000 - 2749 | 6 | 3 |
2750 - 3749 | 7 | 3 |
3750 - 4749 | 8 | 4 |
4750 - 5999 | 9 | 4 |
і 6000 | 10 | 5 |
1 Да се включи най-малко един градски фонов и един транспортно-ориентиран ПМ, при условие че това няма да увеличи броя на пробовземните точки.
б) При наличие на точкови източници
За оценка нивата на бензен и въглероден оксид в атмосферния въздух в близост до точкови източници броят на ПМ с непрекъснато измерване се определя, като се отчитат плътността на емисиите, дисперсията им в атмосферния въздух и потенциалната експозиция на населението.
Приложение № 6 към чл. 12 и чл. 20, ал. 2
Изисквания към качеството на данните от измерванията и сравнението на резултатите от оценката на качеството
1. Изисквания към качеството на данните
1.1. Данните трябва да отговарят на следните изисквания относно допустимата неопределеност на методите за оценка, минималния времеви обхват и минималното количество регистрирани данни от измерванията.
Бензен | Въглероден оксид | |
1 | 2 | 3 |
Непрекъснати | ||
измервания: | ||
Неопределеност | 25 % | 15 % |
Минимум регист- | ||
рирани данни | 90 % | 90 % |
Минимален вре- | 35 % за градски | |
меви обхват | фонови и транс- | |
портно-ориенти- | ||
рани ПМ (разпре- | ||
делени през го- | ||
дината, за да бъ- | ||
дат представител- | ||
ни при различни | ||
условия на кли- | ||
мата и трафика) | ||
90 % за промиш- | ||
лени ПМ | ||
Индикаторни | ||
измервания: | ||
Неопределеност | 30 % | 25 % |
Минимум регист- | ||
рирани данни | 90 % | 90 % |
Минимален вре- | 14 % (измервания | 14 % (измервания |
меви обхват | в един ден от сед- | един път седмич- |
мицата, разпреде- | но, разпределени | |
лени равномерно | равномерно или | |
или случайно през | случайно през го- | |
годината, или 8 | дината, или 8 сед- | |
седмици, разпре- | мици, разпределе- | |
делени равномер- | ни равномерно | |
но през годината) | през годината) | |
Моделиране: | ||
Неопределеност | ||
Осемчасови сред- | ||
ни стойности | - | 50 % |
Годишна оценка | 50 % | - |
Обективна оценка: | ||
Неопределеност | 100 % | 75 % |
1.2. За измерване нивата на бензен могат да се прилагат и прекъснати вместо непрекъснати измервания, ако се докаже, че тази неопределеност, включително неопределеността, дължаща се на случайно пробовземане, отговаря на изискването за качество 25 %. Случайното пробовземане трябва да бъде равномерно разпределено през годината, за да се избегне изопачаване на резултатите.
1.3. Неопределеността (при 95 % доверителен интервал) на метода за оценка ще бъде изчислена в съответствие с принципите на ръководството на ISO за изразяване на неопределеността на измерванията (1993) или на методологията на БДС ISO 5725:1994, или еквивалентни на тях. Процентите на неопределеност в таблицата са представени за единични измервания, осреднени за период, отнасящ се до пределно допустимата стойност при 95 % доверителен интервал. Неопределеността при непрекъснати измервания трябва да бъде интерпретирана като приложима в района със съответната пределно допустима стойност. Докато напълно се приемат стандартите CEN с подробни протоколи за тестване, могат да се ползват ръководни насоки за приложение, разработени от CEN.
1.4. Неопределеността при моделиране и обективна оценка се определя като максималното отклонение на измерените и изчислените нива на концентрация за разглеждания период спрямо пределно допустимата стойност, без да се взима предвид синхронизирането на събитията.
1.5. Изискванията за минимум регистрирани данни и времеви обхват не включват загубите на данни, поради редовно калибриране или обичайна поддръжка на приборите.
2. Резултати от оценката на качеството на въздуха
2.1. За агломерациите, в които източници, различни от измерванията, се използват за допълване на информацията от измерванията или като единствено средство за оценка на качеството на въздуха, трябва да се осигури следната информация:
- описание на изпълнените дейности по оценката;
- използвани специфични методи с препратки към съответните описания на метода;
- източници на данни и информация;
- описание на резултатите, включително несигурните (неопределените) и по-конкретно размерите на всяка област или, ако е уместно, дължината на пътя в зоната или агломерацията, около който концентрациите превишават пределно допустимата стойност (стойности), или според случая, пределно допустимата стойност (стойности) плюс приложимото допустимо отклонение (отклонения) и на всяка област, в която концентрациите превишават горния или долния оценъчен праг;
- населението, потенциално изложено на концентрации над пределно допустимата стойност за опазване здравето на населението.
2.2. При възможност се изготвят карти, показващи разпределението на концентрациите във всеки РОУ или агломерация.
3. Стандартизация
Резултатите от измерванията на нивата на бензен и въглероден оксид се стандартизират съгласно § 1, т. 5 ЗЧАВ.
Приложение № 7 към чл. 13, ал. 1
Референтни (сравнителни) методи за оценка нивата на бензен и въглероден оксид
1. Референтен метод за анализ на бензен
Референтният метод за измерване на бензен е помпен метод за пробовземане чрез патрон от сорбент, последвано от определяне чрез газова хроматография.
2. Референтен метод за анализ на въглероден оксид
Референтният метод за измерване на въглероден оксид е недиспергиращ инфрачервен спектрометричен метод (NDIR).
3. Установяване на референтните методи
Референтните методи по т. 1 и 2 се установяват чрез БДС, които са идентични на съответните европейски (EN) или международни (ISO) такива, като приоритет имат първите.