Държавен вестник, брой 21 от 1.III

Чл. 4. (1) За подпомагане на дейността на НУГ и неговите структури и специализирани териториални звена началникът на НУГ назначава със заповед Национален съвет за защита от ерозия, порои и свлачища в ГФ и строежа на укрепителни съоръжения (национален съвет).

(2) Националният съвет е консултативен орган, в който се включват специалисти, определени от Министерството на земеделието и горите (МЗГ), Министерството на околната среда и водите (МОСВ), Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), НУГ и неговите структури и специализирани териториални звена, Лесотехническия университет (ЛТУ) и Българската академия на науките (БАН).

(3) Националният съвет се ръководи от председател, който се определя от началника на НУГ със заповедта по ал. 1.

(4) Националният съвет обсъжда основни въпроси, свързани със защитата от ерозия, порои и свлачища, плана и отчета за предвидените и извършени през годината противоерозионни и противосвлачищни мероприятия в ГФ и въз основа на направените констатации изготвя предложения до началника на НУГ за предприемане на необходимите мерки.

(5) Заседания на националния съвет се провеждат най-малко един път годишно, както и при всички случаи на свлачищна и поройна активност, довела до бедствени последици.

(6) Заседанията на националния съвет се свикват от неговия председател и се считат за редовни, ако присъстват не по-малко от половината от членовете му. При липса на кворум председателят отлага заседанието за друга дата, но не по-късно от 14 дни и заседанието се счита за редовно независимо от броя на присъстващите членове.

(7) Всяко редовно заседание на националния съвет протича при предварително обявен дневен ред, който заедно с материалите за заседанието се изпраща на членовете му най-малко 7 дни преди датата на заседанието.

(8) Заседанието се води от председателя, а решения на съвета се взимат с обикновено мнозинство от присъстващите негови членове с явно гласуване.

(9) За решенията на националния съвет се съставя протокол, който се утвърждава от началника на НУГ.

Чл. 5. (1) Директорът на държавното лесничейство (ДЛ/държавната дивечовъдна станция (ДДивС) със заповед назначава специалист, който да отговаря за дейностите по борба с ерозията и свлачищата и строежа на укрепителни съоръжения и да води регистъра на водосборите с поройна активност.

(2) Специалистът по ал. 1 е служител на ДЛ/ДДивС с висше образование по специалността "Горско стопанство".

Чл. 6. (1) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2006 г.) Укрепителните и стабилизационните мероприятия за борба с ерозията се провеждат по водосбори.

(2) Земите и горите със силна и много силна ерозираност на почвите и свлачищата се обособяват в лесоустройствените проекти като самостоятелни териториални единици (отдели и подотдели), категоризират се в "защитни гори" по смисъла на чл. 4 ЗГ и в тях се осъществяват специални мерки за защита на почвите.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2006 г.) За водни течения, в чиито водосбори обхватът на ерозиращите се земи и териториите, върху които протичат други денудационни процеси, е над 20 % от общата площ на водосбора, се определят като поройни и за тях се изготвят технически проекти или програми за борба с ерозията.

(4) Проектите или програмите по ал. 3 се изготвят от структурите и специализираните териториални звена на НУГ или от регистрирани лица по чл. 39, ал. 1, т. 4 ЗГ за упражняване на частна лесовъдска практика и за извършване на дейности в горите и се финансират от:

1. собствениците - за горите и земите, собственост на физически и юридически лица и на общините;

2. Националното управление по горите - за горите и земите, включени в ДГФ;

3. Министерството на околната среда и водите - за горите и земите, включени в националните паркове;

4. ползвателите - за горите и земите от ДГФ, върху които е предоставено безвъзмездно право на ползване на държавни училища, на научни институти и на юридически лица на бюджетна издръжка, които провеждат обучение или извършват научна дейност, свързани с управлението, стопанисването, устройството и опазването на горите.

(5) Проектите и програмите по ал. 3 влизат в сила след одобряването им от началника на НУГ.

Чл. 7. (1) За провеждане на ефикасна борба с ерозията и проектиране на необходимите противоерозионни мероприятия се извършва оценка на ерозията.

(2) Предмет на оценка са последиците от ерозията и проявите на ерозионни процеси.

(3) В зависимост от големината на обекта оценката на ерозията се извършва чрез дистанционни методи с помощта на аерофотоснимки или само чрез директно проучване на терена.

(4) Резултатите от проучването се отразяват в карта на ерозията.

Чл. 8. (1) Последиците от ерозията се оценяват в зависимост от морфологичния строеж на почвите:

1. за почви с три генетични хоризонта се определят следните степени на ерозираност:

а) слабо ерозирани почви - ерозира се хумусният хоризонт (А);

б) средно ерозирани почви - ерозира се преходният хоризонт (В);

в) силно ерозирани почви - ерозира се скелетният хоризонт (С);

г) много силно ерозирани почви - ерозира се основната скала (D);

2. за почви с два генетични хоризонта се разграничават следните степени на ерозираност:

а) слабо ерозирани почви - ерозира се първата половина на хумусния хоризонт (А);

б) средно ерозирани почви - ерозира се втората половина на хумусния хоризонт (А);

в) силно ерозирани почви - ерозира се хумусно-скелетният хоризонт (АС);

г) много силно ерозирани почви - ерозира се основната скала (D).

(2) За много силно ерозираните почви се посочват видът на основната скала и посоката на пукнатините.

Чл. 9. (1) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2006 г.) Мероприятията за борбата с ерозията и строежът на укрепителни съоръжения се извършват след проектирането, включващо:

1. задание за проектиране;

2. идеен проект;

3. работен проект.

(2) В зависимост от площта на обекта и неговата специфика проектирането включва идеен проект и работен проект или задание за проектиране и работен проект.

(3) Изготвянето на задание за проектиране, идеен или работен проект се извършва от структурите и специализираните териториални звена на НУГ или от регистрирани лица по чл. 39, ал. 1, т. 4 ЗГ за упражняване на частна лесовъдска практика и за извършване на дейности в горите.

Чл. 10. (1) В проектите на строителните обекти, предвидени във водосборите с поройна и свлачищна активност, се прави проучване за отражението им върху ерозионните процеси, както и върху процесите на плъзгане, срутване и др.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2006 г.) Резултатите от проучванията по ал. 1 се отразяват в доклад в съответствие с Наредба за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (ДВ, бр. 25 от 2003 г.).

Чл. 11. (1) В заданието за проектиране се определят обхватът и целта на проекта, задачите, които той следва да реши, и срокът за неговото разработване.

(2) Към заданието за проектиране се прилагат:

1. карта на проектираните мероприятия в мащаб 1:50000 или 1:25000, в която се посочва местоположението на обекта;

2. карта на проектираните мероприятия в мащаб 1:10000 или 1:25000, в която са отбелязани земите, нуждаещи се от противоерозионни мероприятия, и участъците от хидрографската система, които се нуждаят от укрепяване.

(3) Заданията за проектиране на обекти и технико-укрепителни съоръжения се изготвят в три екземпляра и се приемат от експертен съвет, назначен със заповед на началника на съответното районно управление по горите (РУГ).

(4) Заповедта по ал. 3 се издава въз основа на подадена писмена молба от собственика или от собствениците - за гори и земи, собственост на физически и юридически лица и общините, или от ДЛ/ДДивС - за гори и земи, включени в ДГФ.

(5) В състава на експертния съвет задължително участват представители на съответното ДЛ/ДДивС, в чийто териториален обхват на дейност попада обектът, и на собственика или собствениците.

(6) На заседанието на експертния съвет се води протокол. В тридневен срок от провеждане на експертния съвет председателят на съвета представя на началника на РУГ протокола и актуализирания проект на заданието за проектиране с предложение за одобряване.

(7) В седемдневен срок началникът на РУГ се произнася по предложението по ал. 6, както следва:

1. одобрява протокола и заданието при положително становище на експертния съвет;

2. постановява мотивиран отказ при отрицателно становище.

(8) Одобрените протокол и задание за проектиране се предоставят на собствениците и ДЛ/ДДивС за сведение и изпълнение в срок един месец от одобряването им.

Чл. 12. (1) Идейният проект обхваща цялата площ на поройния водосбор или водосбора на отделен приток с пороен режим. Той се разработва в два или повече варианти в съответствие със заданието за проектиране.

(2) Степента на подробност на идейния проект се определя в заданието за проектиране.

(3) В идейния проект се отразява състоянието на терените по отношение на тяхната ерозираност и проявите на ерозионни и други денудационни процеси и се предвиждат мерки за ограничаване на тяхното влияние.

(4) Идейният проект включва обяснителна записка и приложения.

Чл. 13. (1) Обяснителната записка към идейния проект съдържа обща и техническа част.

(2) В общата част се дава характеристика на природните и социално-икономическите условия във водосбора, тяхното влияние върху денудационните процеси, както и отражението на предвидените мероприятия върху поминъка на населението.

(3) Въз основа на условията във водосбора в общата част се извършва класификация на пороя по големина на водосбора, произход на наносите, характер на застрашавания обект и неговото икономическо значение.

(4) В техническата част на обяснителната записка се:

1. анализират резултатите от проведените противоерозионни мероприятия във водосбора на пороя или в съседни водосбори със сходни условия;

2. описват мероприятията, които трябва да се изпълнят за постигане целта на проекта, като се мотивира техният избор.

Чл. 14. (1) Като приложения към идейния проект се представят карти, чертежи, фотоматериали и др.

(2) Картите отразяват местоположението на обекта, състоянието на земите по отношение на ерозионните и други денудационни процеси и проектираните мероприятия.

(3) Чертежите включват надлъжни профили на участъците за укрепяване, включително и на ровините. За сходните напречни профили се изготвят типови проекти на укрепителните съоръжения.

(4) Върху надлъжните профили се означават мястото и височината на баражите и се посочват участъците, в които се предвижда изграждането на прагове.

Чл. 15. Идейният проект по чл. 12, ал. 1 се изготвя в три екземпляра и се приема и одобрява по реда на чл. 11, ал. 3, 4, 5, 6, 7 и 8.

Чл. 16. (1) Работният проект се разработва със степен на подробност, която позволява изпълнението на предвидените мероприятия.

(2) Работният проект включва обяснителна записка и приложения.

Чл. 17. В обяснителната записка към работния проект се прави характеристика на обекта. В нея се мотивира необходимостта от отделните противоерозионни мероприятия и се описват технологиите за тяхното изпълнение.

Чл. 18. (1) Приложенията към работния проект включват:

1. карта на местността, в която е означено местоположението на обекта;

2. карта на ерозията;

3. карта на противоерозионните мероприятия;

4. надлъжен профил и ситуация на участъка от хидрографската система, в който се проектират укрепителните съоръжения; в тях се отбелязват мястото на всяко съоръжение, неговата височина и ориентацията му спрямо посоката на течението;

5. чертежи на всяко съоръжение в три проекции с означени размери;

6. типови проекти на дребноразмерните укрепителни съоръжения;

7. резултати от оразмеряването на дебелината на баражите и проверките на тяхната устойчивост и от оразмеряването на преливника и радието;

8. за стоманобетонните баражи се прилагат кофражен и армировъчен план и необходимите детайли;

9. формуляр за определяне на обема на зидарията и изкопите;

10. технологични планове за залесяване;

11. спецификация на материалите, необходими за изграждането на укрепителните съоръжения и изпълнението на лесомелиоративните мероприятия;

12. количествено-стойностна сметка на обекта;

13. (изм. - ДВ, бр. 65 от 2006 г.) план за безопасност и здраве.

(2) Всички приложения се заверяват от проектанта.

(3) Инвеститорът може да възложи към работния проект да бъдат приложени и други допълнителни документи, които се уточняват в заданието за проектиране.

Чл. 19. Работният проект по чл. 16 на обекти и технико-укрепителни съоръжения се изготвя в три екземпляра и се приема и одобрява по реда на чл. 11, ал. 3, 4, 5, 6, 7 и 8.

Чл. 20. (1) Канавки-валове се прилагат за ограничаване на ерозията в земи, в които не се извършва залесяване, или в силно и много силно ерозирани земи за създаване на условия за тяхното залесяване. Те се залагат по хоризонталите, като се прекъсват през 20 м с ивица, широка 2 м.

(2) Разстоянието между канавки-валовете не трябва да позволява формирането на повърхностен воден отток, причиняващ ерозия на почвата в ивицата между тях.

(3) Водозадържащият капацитет на канавки-валовете трябва да осигурява пълно задържане на оттока от валеж с обезпеченост 2 %.

Чл. 21. (1) Дребноразмерните напречни съоръжения се изграждат за укрепяване на ровини.

(2) В зависимост от условията, изразени в дълбочината на почвата, наличието на овлажняване, възможностите за доставяне на строителни материали и други, укрепяването на ровините се извършват чрез клейонажи, каменни прагчета от суха зидария, габионни прагове и др.

Чл. 22. (1) Клейонажи се изграждат, когато условията в ровината позволяват развитието на върбовите резници.

(2) Височината на клейонажите е до един метър.

(3) Защитата срещу подравяне се осигурява чрез фашинажи или хоризонтални леси.

(4) При наличие на достатъчно количество вършина ровините може да се укрепяват чрез задръстване, като във влажни ровини предварително се забиват върбови резници.

Чл. 23. (1) В сухи ровини с едри наносни материали или каменисто легло се изграждат каменни прагчета от суха зидария или габионни прагове.

(2) Каменните прагчета от суха зидария се изграждат с височина до 2 м от едри, обработени каменни блокове.

(3) Габионните прагове се изграждат на отделни хоризонтални части с височина 0,5 - 0,7 м, след което всяка част се завива с телена мрежа. Общата им височина е до 2 м.

(4) Защитата на каменните прагчета от суха зидария и на габионните прагове срещу подравяне се осигурява чрез заскаляване или чрез контрапрагове.

(5) Укрепяването на ровините може да се постигне и чрез прагове от различни достъпни материали, като дребен дървен строителен материал, автомобилни гуми, кофражни платна, телена мрежа, стоманобетонни елементи и др.

(6) След запълване на пространството зад праговете с наноси теренът около тях се залесява.

Чл. 24. (1) За укрепяването на ровини се изготвят типови проекти на дребноразмерните напречни съоръжения, придружени с указания за задължителните изисквания, които трябва да се спазват при тяхното изграждане.

(2) Състоянието на дребноразмерните напречни укрепителни съоръжения се проверява при ревизията на охранителните участъци и при необходимост се предвижда тяхното ремонтиране.

Чл. 25. (1) Баражи се изграждат за укрепяване на хидрографската система на пороите, когато е необходимо повдигане на нивото на поройното легло над 2 м.

(2) Мястото за изграждане се избира така, че баражът да изпълни своето предназначение - заздравяване на хидрографската система и съседните й склонови земи или задържане на наносите пред защитавания обект.

(3) За изграждането на всеки бараж се изготвя отделен работен проект. Мястото му се отбелязва в лесоустройствените карти на ДЛ или ДДивС.

Чл. 26. (1) Строителните материали за изграждане на баражите се избират с оглед на необходимата трайност на съоръжението.

(2) Баражите се изграждат от каменна зидария с циментово-пясъчен разтвор, бетон, бутобетон, стоманобетон, дървен материал и габиони, както и от комбинации между някои строителни материали, от които се изграждат отделни части на баражите.

(3) За бутобетон и каменна зидария на циментово-пясъчен разтвор се използва неизветрял ломен камък. Циментово-пясъчният разтвор е с марка не по-ниска от 10 МПа. Класът на бутобетона не трябва да бъде по-нисък от В 7,5.

(4) Бетонните и монолитните стоманобетонни баражи се изграждат от обикновен бетон с клас по якост на натиск от В 10 до В 25, а сглобяемите стоманобетонни конструкции - от В 15 до В 35. За подложен бетон се използва бетон клас В 7,5.

(5) Основни показатели на бетона и съответните класове, които се предписват при проектиране на бетонни и стоманобетонни баражи, са:

1. клас по якост на натиск - класове от B 7,5 до В 35;

2. клас по мразоустойчивост - класове F 50 и F 75;

3. клас по водонепропускливост - класове W 0,4; W 0,6; W 0,8;

4. клас по консистенция - К1 (бетон за радието, фундамента, контрабаража и за подложен бетон) и К2 - бетон за баража.

Чл. 27. (1) За армиране на баражите се използват горещовалцувани стомани клас A-I (гладка) и клас А-III (с периодичен профил).

(2) При армиране със стомана клас A-III проектният клас на бетона по якост на натиск не може да бъде по-нисък от B 15.

Чл. 28. (1) Височината на заздравителните баражи се определя въз основа на дължината на участъка за укрепяване и необходимото издигане на поройното легло.

(2) Височината на задръжните баражи се определя с оглед осигуряването на максимално укрепяване на пороя.

(3) Проектният наносен наклон се определя въз основа на реално формирани наклони при сходни условия, като се отчитат съществуващите различия при тяхното формиране, или чрез формули.

Чл. 29. (1) Размерите на преливника трябва да гарантират преминаването на максимален воден отток, увеличен с 2 - 10 %.

(2) Оптималната дълбочина на преливника е 1,0 - 1,5 м. При по-голяма дълбочина нейното влияние се компенсира с по-голямо вкопаване на основата или по-голяма дебелина на радието.

(3) Широчината на преливника се избира в зависимост от устойчивостта на поройното легло след баража срещу подравяне, от състоянието на бреговете преди баража и от характера на напречния профил, в който се проектира баражът.

(4) Широчината на преливника на контрабаража е по-голяма или равна на тази на преливника на баража.

Чл. 30. (1) Максималният воден отток се определя въз основа на максималното напречно сечение на водния поток и неговата средна скорост по време на върха на високата вълна.

(2) Максималният воден отток се определя в участъци, в които движението е близко до равномерното - успоредни брегове, постоянен наклон и грапавина на леглото и се намират в близост до мястото, в което се проектира баражът.

(3) В порои, в които има изградени напречни укрепителни съоръжения, максималният воден отток може да се определя по размерите на преливника и дълбочината на водния поток при него.

Чл. 31. Дължината на радието следва да осигури успокояване на водния поток в участъка между баража и контрабаража. То се постига, като разстоянието, на което падат най-горните струи от течния поток, се завиши с около два метра.

Чл. 32. При проектирането на всякакъв вид баражи се спазват следните изисквания:

1. вкопаването на основата е най-малко един метър;

2. дължината на основата е най-малко с два метра по-голяма от широчината на преливника при венеца;

3. най-късото разстояние между теренната линия и стъпалата е един метър;

4. крилете се вкопават в бреговете най-малко един метър;

5. височината на крилете е най-малко равна на дълбочината на преливника;

6. водоотточните канали се разполагат симетрично под основата на преливника.

Чл. 33. За укрепяване на хидрографската система на пороите се изграждат праволинейни или криволинейни баражи, които според използваните материали са: каменни, бетонни, дървени (сандрачни), стоманобетонни и др.

Чл. 34. (1) Всички типове праволинейни баражи с изключение на монолитните стоманобетонни баражи се оразмеряват като гравитационни масивни подпорни стени.

(2) Оразмеряването се извършва за вертикален резен от баража с широчина един метър в най-ниската част на напречния профил.

Чл. 35. (1) Проверката на устойчивостта срещу плъзгане се извършва за фугата при теренната линия.

(2) Хидростатичният натиск и теглото се определят за височината на баража от теренната линия до долното ниво на преливника.

(3) По преценка на проектанта хидростатичният натиск може да се определи за височина на водния пласт до горното ниво на преливника.

(4) Коефициентът на устойчивост срещу плъзгане трябва да бъде по-голям от 1,3.

Чл. 36. (1) Проверка за устойчивостта на баражите срещу преобръщане се извършва графично или чрез коефициента на преобръщане.

(2) Теглото на еднометровия резен на баража се определя за височината на баража от основата му до долното ниво на преливника.

(3) Коефициентът на устойчивост срещу преобръщане трябва да бъде по-голям от 1,3.

Чл. 37. (1) Криволинейни баражи се проектират, когато бреговете са скалисти, разстоянието между бреговете на нивото на преливника не превишава 20 м и се налага изграждането на бараж с височина над 3,5 м.

(2) Криволинейните баражи се оразмеряват въз основа на хидростатичния натиск на воден пласт с дълбочина, равна на височината на баража.

Чл. 38. (1) Сандрачни и габионни баражи се изграждат в нестабилни (плъзгащи се) терени и в случаите, когато е необходим временен укрепителен ефект. Височината им не превишава 3 м.

(2) След стабилизирането на терена сандрачните и габионните баражи се заменят с трайни постройки от каменна зидария на циментово-пясъчен разтвор, бетон и др.

(3) При опасност от подновяване на движението на терена се прилагат трайни постройки със специални конструкции.

Чл. 39. За укрепяване на хидрографската система могат да бъдат използвани и други едроразмерни укрепителни съоръжения - сглобяеми или монолитни стоманобетонни баражи.

Чл. 40. (1) Защитата на баражите от повреди се осигурява чрез прилагането на допълнителни мерки, насочени към увеличаване на трайността на преливника и предпазване на основата от подравяне.

(2) За увеличаване трайността на преливника срещу разрушаване той се облицова със здрави, едри дялани каменни блокове чрез изграждане на армирана стреха и своевременно отстраняване на появилата се дървесна и храстова растителност в обсега на преливника и по лицевата повърхност на баража.

(3) Предпазването на основата на баража от подравяне се осигурява чрез заскаляване или чрез допълнително изграждане на контрабараж, ефектът от който може да се увеличи чрез комбинирането му с радие и облицовъчни стени.

Чл. 41. (1) Защитата на застрашения обект започва с избор на участъка за укрепяване.

(2) Когато е необходимо осигуряване на бърза защита, укрепителните работи започват в участъка непосредствено над обекта, а когато това не се налага - в най-силно засегнатия от денудационни процеси участък от хидрографската система.

(3) Допуска се едновременно провеждане на укрепителните работи в няколко участъка.

(4) Избраният участък се укрепва с единични баражи или със система от баражи.

(5) В рамките на избрания участък укрепяването започва от най-долната му част.

Чл. 42. (1) Изборът на видовете за залесяване, типовете горски култури, начинът и дълбочината на почвоподготовката, гъстотата, методите и сезоните за залесяване, начините за отглеждане на културите, както и сроковете за инвентаризация се съобразяват с утежнените екологически условия, при които се провеждат противоерозионните залесявания.

(2) За възстановяване на растителността в поройните горски земи освен традиционни се прилагат и специализирани технологии за подготовка на почвата, залесяване, отглеждане на културите и други, съчетани с изграждане на укрепителни съоръжения.

(3) Противоерозионните залесявания се провеждат след изграждането на съответните хидротехнически съоръжения, осигуряващи необходимата стабилност на терена.

(4) При укрепяване на ровини се допуска едновременно провеждане на противоерозионни залесявания и изграждане на съответните хидротехнически съоръжения.

Чл. 43. (1) За укрепяване на обектите се прилагат цялостни (масивни) и частични (поясни) противоерозионни залесявания.

(2) Цялостни залесявания се извършват в ерозирани или ерозиращи се земи от ГФ за регулиране на водния отток.

(3) Поясни залесявания се извършват с цел регулиране на повърхностния воден отток, трайно фиксиране на поройното легло при корекционни мероприятия и подобряване на екологичната обстановка.

Чл. 44. (1) Водорегулиращи горски пояси се създават в най-долната част на склона (крайбрегови пояси) или по склона (склонови пояси).

(2) Широчината на крайбреговите пояси се определя в зависимост от дължината на склона и неговия наклон. Минималната широчина на поясите е 10 м.

(3) Поясите се създават едновременно със залесяването на бреговите земи.

(4) Когато бреговите земи не са достигнали профила на равновесие, крайбреговите пояси се залагат на разстояние 3 - 5 м от бреговия ръб, което осигурява тяхната защита до формиране на траен профил.

(5) Склонови пояси се създават на склонове с дължина над 100 м, като се залагат по посока на хоризонталите, с широчина около 30 м.

Чл. 45. (1) Корекционните горски пояси се създават в разливищата на пороите по протежение на бреговете на коригираното легло.

(2) Трасето на коригираното легло в максимална степен следва естественото легло, което предпазва от опасно нарастване на скоростта на водното течение.

(3) Напречният профил на коригираното легло се оформя механизирано, като му се придава трапецовидна форма. Той се фиксира чрез изграждането на надлъжни и напречни плетове, отбивала, шпори и леси.

(4) Площта на напречния профил се оразмерява въз основа на воден отток с обезпеченост 20 - 30 %.

(5) В краищата на хоризонталната част на профила се изграждат двойни или единични надлъжни плетове, придружени от отбивала и хоризонтални леси.

(6) При вдлъбнатите брегове се изграждат двойни плетове, а при изпъкналите брегове и в правите участъци - единични плетове.

(7) От вътрешната страна на надлъжните плетове се изграждат отбивала, които са продължение на напречните плетове и на вертикалните леси.

(8) Хоризонталните леси се поставят напречно под надлъжните плетове.

Чл. 46. (1) По брега зад надлъжните плетове се изграждат двойни или единични напречни плетове.

(2) Двойни плетове се изграждат по вдлъбнатите брегове на разстояние 60 м един от друг, а единичните - в изпъкналите и правите участъци на разстояние 120 м.

(3) Между напречните плетове се изграждат вертикални леси на разстояние 10 м при вдлъбнати участъци и на разстояние 20 м в изпъкнали и прави участъци.

(4) В хоризонталните и вертикалните леси се поставят върбови клони със запазена вегетативна способност.

(5) До всеки кол на надлъжните и напречните плетове, както и на шпорите се поставят по два върбови кола със запазена вегетативна способност.

Чл. 47. (1) Корекционните пояси се създават след фиксирането на напречния профил на коригираното легло. Те включват два реда, засадени с ракита до надлъжните плетове на разстояние 0,5 м, след които следват два реда върбови колове със запазена вегетативна способност на разстояние един метър.

(2) Останалата част от пояса, чиято широчина е 20 - 30 м, включва влаголюбиви дървесни видове - елши, тополи, чинари, явори, ясени и др., фиданките на които се засаждат на разстояние 2 - 3 м.

Чл. 48. (1) Брегозащитните пояси се създават по протежение на подриваемите участъци от бреговете. Те включват по два реда върба и елша. Останалата част до брега се залесява с влаголюбиви дървесни видове.

(2) Защитата на брегозащитните пояси се осигурява от единичен или двоен надлъжен плет, подсилен с шпори и хоризонтална леса.

Чл. 49. (1) Разливищата зад баражите се залесяват, след като те придобият постоянен наклон и се преустанови транспортът на едри наноси.

(2) Преди залесяването се изграждат надлъжни и коси плетове, шпори, леси и други, както при корекционните пояси.

(3) Широчината на коригираното легло е равна на широчината на преливника на баража.

Чл. 50. (1) Колматажни пояси се създават по протежение на бреговете, когато е необходимо да се осигури отлагането на плуващи наноси върху речната тераса. Те се състоят от: надлъжни горски пояси с широчина 40 - 50 м; коси горски пояси с широчина 20 - 30 м и тревни площи между горските пояси.

(2) Надлъжните горски пояси включват по два реда върби и елши.

Чл. 51. (1) Залесяване на брегови земи се извършва само когато те са достигнали профила на равновесие.

(2) Стабилизирането на повърхността на бреговите земи се постига чрез изграждане на брегови плетчета, каменни прагчета от суха зидария, прагчета от метална мрежа и др., разположени по хоризонталите на разстояние 1,5 - 2,0 м. Зад тях се оформят тераски, в които се извършва залесяване.

(3) За залесяване се използват местни сухоустойчиви видове и особено такива, които се размножават чрез коренови издънки, като акация, айлант, люляк и др.

Чл. 52. (1) Състоянието на противоерозионните залесявания се контролира чрез провеждане на годишна инвентаризация на създадените култури съгласно изискванията на Наредба № 17 от 2000 г. за залесяване и инвентаризация на горските култури (ДВ, бр. 67 от 2000 г.).

(2) Културите, създадени върху земи със силни и много силни ерозирани почви, се инвентаризират и попълват до петата година.

Чл. 53. (1) Горските полезащитни пояси (ГПП) се създават върху земеделски земи и земи и гори от ГФ - държавна собственост, за подобряване на микроклимата на съседните обработваеми земи и ограничаване на дефлацията.

(2) Създават се главни и второстепенни пояси чрез редови залесявания.

Чл. 54. Посоката на ориентация на редовете в пояса в зависимост от преобладаващите ветрове е за:

1. главни - разполагат се в посока север/запад (юг/изток);

2. второстепенни - разполагат се перпендикулярно на главните.

Чл. 55. (1) При създаване на пояси върху земеделски земи се прилага:

1. пълна почвоподготовка - изораване с дълбочина 30 - 35 см или риголване с дълбочина 50 см;

2. частична почвоподготовка - направа на орни пояси с широчина 60 см и дълбочина 30 - 50 см.

(2) При реконструкция на съществуващи ГПП се прилага:

1. пълна почвоподготовка - чрез изкореняване на пъновете или раздробяването им с ротор, почистване, подравняване на площта и риголване с дълбочина 50 см; при наложителни обстоятелства отпадъчната дървесина от сечта се изнася на депа извън площта за залесяване на пояса;

2. частична почвоподготовка - чрез направа на орни пояси с широчина 60 см и дълбочина 30 - 50 см.

(3) Възобновителната способност в изсечени акациеви и гледичиеви пояси на първи турнус, които са предвидени за издънково възобновяване, се увеличава чрез разкъсване на корените с подходяща техника и технологии.

Чл. 56. (1) Залесяването в ГПП се извършва чрез:

1. сеене на семена - прилага се при дъбовете и обикновения орех, като предварително се предприемат мерки за предпазване на семената от гризачи и птици;

2. садене на фиданки - прилага се за всички дървесни и храстови видове, като засаждането се извършва с фиданки с открита коренова система или с контейнерни фиданки.

(2) Основните сезони за залесяване на ГПП са:

1. пролет - прилага се при залесяване с фиданки или при сеене на съхранени дъбови жълъди и орехи, на които е извършена предсеитбена подготовка един месец преди залесяването;

2. есен - прилага се при залесяване чрез сеене на дъбов жълъд.

Чл. 57. (1) При залесяване на ГПП се използват главни и спътникови дървесни видове, а по изключение и храсти. Залесяването на ГПП се извършва със следните видове:

1. главни видове - цер, червен дъб, благун, летен дъб, космат дъб, гледичия, обикновен ясен, полски ясен, обикновен орех, тополи, софора, копривка, атласки и ливански кедри, източен чинар и др.; подходящи клонове тополи са: Agate, I - 45/51 и Robusta;

2. спътникови видове - полски клен, сребролистна липа, махалебка, мекиш, бяла акация, дива круша, киселица, джанка, зарзала, брекина, черница;

3. храсти - глог, птиче грозде, смрадлика, обикновен дрян, чашкодрян, черен бъз, синфорикарпус.

(2) Използваните дървесни и храстови видове при залесяването в ГПП се смесват по следните схеми:

1. дъбове със сребролистна липа, полски клен, мекиш, махалебка, горско-плодни, брекина, черница;

2. обикновен орех с полски клен, сребролистна липа, бяла акация;

3. ясени с полски клен, мекиш, махалебка, горско-плодни, липи;

4. гледичия с мекиш, полски клен, сребролистна липа.

(3) Разстоянието между редовете в ГПП е 2,3 - 2,5 м, а между фиданките в редовете - 1 м за главните дървесни видове и 1 - 2 м за спътниковите видове.

(4) Броят на редовете в ГПП с главен вид и спътници е:

1. при пояси с широчина от 10 до 14 м - три или четири реда;

2. при пояси с широчина от 14 до 18 м - пет до седем реда;

3. при пояси с широчина от 18 до 22 м - седем до девет реда.

Чл. 58. (1) При залесяване на ГПП се създават смесени култури с максимално участие на три дървесни вида, като се прилага само редова смес.

(2) За пояси с малка широчина (до 10 м) чистите култури само от един главен дървесен вид са за предпочитане.

Чл. 59. Между обработваемата земеделска земя и ГПП от двете му страни се оставя сервитутна ивица с широчина 0,75 - 1 м.

Чл. 60. (1) В ГПП се позволява прилагането на селскостопанско ползване на площи след извършване на пълна почвоподготовка и в междуредията на културите.

(2) Срокът за ползване по ал. 1 се определя от РУГ по предложение на ДЛ/ДДивС конкретно за всеки обект в рамките на предвидения срок в чл. 15г, ал. 2 и 3 ЗГ.

Чл. 61. (1) Изграждането на нови и основният ремонт на вече изградени технико-укрепителни съоръжения се извършват съгласно утвърдени от инвеститора работни проекти, изготвени съгласно изискванията на чл. 16, 17, 18 и 19.

(2) Физически и юридически лица и общините - собственици или ползватели на гори и земи от ГФ, които изграждат или ремонтират технико-укрепителни съоръжения, за които се изисква проект, са длъжни писмено да информират ДЛ/ДДивС три дни преди започване на строителството.

Чл. 62. (1) Строителството и поддържането на технико-укрепителни съоръжения в гори и земи от ГФ, които са включени в технически проекти и програми за борба с ерозията, одобрени от НУГ, се финансират от бюджета на НУГ.

(2) Физическите и юридическите лица и общините - собственици на гори и земи от ГФ, които кандидатстват за строителство или поддържане на технико-укрепителни съоръжения по ал. 1, подават молба в ДЛ/ДДивС, която съдържа следната информация:

1. за физическо лице - копие от документ за самоличност и телефон за връзка;

2. за юридическо лице или община - копие от документ за самоличност на лицето, което представлява юридическото лице, или кмет на общината, удостоверение за актуално състояние (с изключение на общините), копие от документ за данъчна регистрация и регистрацията по БУЛСТАТ и телефон за контакт;

3. подробна обосновка за необходимостта от изграждането или поддръжката на посоченото в молбата технико-укрепително съоръжение.

(3) Към молбата по ал. 2 се прилага копие от следните документи:

1. (изм. - ДВ, бр. 65 от 2006 г.) одобрен от НУГ проект или програма за борба с ерозията;

2. документ за собственост на имота, върху който ще се извършва строителството.

(4) Когато строителството и поддържането на едно технико-укрепително съоръжение се извършва върху собственост на повече лица, те могат да кандидатстват едновременно.

(5) Молбата по ал. 2 се подава не по-късно от 30 юни на годината, предхождаща изпълнението на строителството.

(6) Отговорът на подадената молба се изготвя от ДЛ/ДДивС след одобряване на бюджета им за годината, в която ще се извършва строителството.

(7) Отказът на ДЛ/ДДивС за удовлетворяване на молбата по ал. 2 се мотивира писмено и не може да бъде обжалван. Когато отказът е поради финансови причини, молбата за кандидатстване се счита за валидна и през следващата година.

(8) В рамките на една година един собственик може да кандидатства за строителство или поддържане на технико-укрепителни съоръжения по ал. 1 само веднъж и то за едно съоръжение независимо от стойността му.

Чл. 63. (1) Провеждането на хидротехническите мероприятия в ДГФ и строителството и поддържането на технико-укрепителните съоръжения, включени в технически проекти и програми, одобрени от НУГ, се финансират след утвърждаване на писмените заявки по ал. 2.

(2) Обобщените заявки по ДЛ/ДДивС се представят от РУГ за утвърждаване от НУГ в срок до 30 октомври на годината, предхождаща изпълнението им.

(3) Възлагане на изпълнението на обектите, включени в утвърдените заявки по ал. 1, както и приемането и контролът на извършените работи се осъществяват от ДЛ/ДДивС.

Чл. 64. (1) Изграждане на едроразмерни укрепителни съоръжения, корекции на поройни водни течения и ремонтни работи по проект започва след даване на строителна линия от проектанта.

(2) По време на строителството се приемат изкопите за основата, арматурата и кофража, за което се съставя протокол от комисия, назначена от инвеститора.

(3) За изграждането на дребноразмерни укрепителни съоръжения, както и за ремонт на едроразмерни укрепителни съоръжения и корекции без проект не се изисква съгласуване и даване на строителна линия.