Държавен вестник, брой 87 от 27.X

Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2

Списък с данни за целите на одобряване типа на превозното средство

(Отм. - ДВ, бр. 45 от 2006 г.)

Приложение № 2 към чл. 4, ал. 3

(Изм. и доп. - ДВ, бр. 45 от 2006 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 87 от 2006 г.)

Ред за измерване на емисии на CO2

1. (доп. - ДВ, бр. 45 от 2006 г.) Цикъл за изпитване

Цикълът за изпитване е описан в част 1 към приложение № 1 на Наредба № 73 от 2003 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства по отношение замърсяването на въздуха от емисии от двигателите. Този цикъл се състои от част първа (управление в градски условия) и част втора (извънградско управление). Всички указания за управлението, съответстващи на приложение № 1 част 1 на Наредба № 73 от 2003 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства по отношение замърсяването на въздуха от емисии от двигателите, се прилагат и за измерването на CO2. На ПС, които не достигат указаните за изпитвателния цикъл ускорение и максимална скорост, педалът на газта се натиска докрай, докато отново се достигне до указаната крива. Отклоненията от изпитвателния цикъл се записват в протокола от изпитване.

2. Дефиниции

2.1.* Референтна маса

Масата на ПС по време на движение, без стандартно определената маса на водача 75 kg, но увеличена с маса, стандартно определена 100 kg.

3. Регулировка на динамометъра

3.1.* Регулировката на натоварването и инертността на динамометъра се определят съгласно приложение № 1 на Наредба № 73 от 2003 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства по отношение замърсяването на въздуха от емисии от двигателите.

4. Изчисляване на емисии

4.1. Общи положения

4.1.1. Емисии на газовите замърсители се изчисляват с помощта на уравнението:

където:

Mi е масата на емисията на замърсителя i в g/km;

Vmix - обемът на разредените отработили газове, изразен в l (литри) за изпитване и приведен към нормални условия (273,2 K и 101,33 kPa);

Qi - плътността на замърсителя i в g/l при нормална температура и налягане (273,2 K и 101,33 kPa);

Ci - концентрацията на замърсителя i в разредените отработили газове, изразена в ppm и коригирана с концентрацията на замърсителя i, налична във въздуха за разреждане; ако Ci е изразено в обемни %, коефициентът 10-6 се замества с 10-2;

d - изминатото разстояние по време на оперативния цикъл, в km.

4.1.2. Определяне на обема

4.1.2.1. (доп. - ДВ, бр. 45 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 2006 г.) Обемът се изчислява, когато се използва устройство с променливо разреждане с регулиране на постоянен дебит посредством бленда или тръба на Вентури. По време на изпитването постоянно се отчитат параметрите, показващи обема на потока и се изчислява общият обем.

4.1.2.2. Изчисляване на обема при система с обемна помпа. Обемът на разредените отработили газове, измерен в системите с обемна помпа, се изчислява по формулата

V = Vo x N,

където:

V е обемът на разредените отработили газове, изразен в l за изпитване (преди коригиране);

Vo - обемът на преминалия през помпата газ при условията на изпитването, изразен в l на оборот;

N - броят обороти на помпата по време на изпитването.

4.1.2.3. (изм. - ДВ, бр. 87 от 2006 г.) Изчисляване на обема на разредените отработили газове, приведен в нормални условия. Обемът на разредените отработили газове се привежда в нормални условия със следната формула:

където:

Pp е абсолютното налягане при входа на обемната помпа, изразено в kРа;

Tp - средната температура на разредените отработили газове, влизащи в обемната помпа по време на изпитването, изразена в К.

4.1.3. (изм. - ДВ, бр. 87 от 2006 г.) Изчисляване на коригираната концентрация на замърсители в камерата за вземане на проби,

където:

Ci е концентрацията на i-тия замърсител в разредените отработили газове, изразена в ppm или в обемни % и коригирана с концентрацията на i, в разреждащия въздух;

Сd - измерената концентрация на i-тия замърсител във въздуха за разреждане, изразена в ppm или в обемни %;

Ce - измерената концентрация на i-тия замърсител в разредените отработили газове, изразена в ppm или в обемни %;

Коефициентът на разреждане се изчислява, както следва:

При бензина и дизеловото гориво

При втечнени нефтени газове

При природен газ

където:

CCO2 е концентрацията на CO2 в разредените отработили газове, задържани в торбата за взимане на проби, изразена в обемни %;

CHC - концентрацията на HC в разредените отработили газове, задържани в торбата за вземане на проби, изразена в ppm въглероден еквивалент;

CCO - концентрацията на CO в разредените отработили газове, задържани в торбата за вземане на проби, изразена в ppm.

4.1.4. (нова - ДВ, бр. 87 от 2006 г.) ПРИМЕР

4.1.4.2. Изчисления

4.1.4.2.1. Коефициент на разреждане (DF)

DF = 8,091.

14.1.4.2.2. Изчисление на коригираните концентрации на замърсители в торбата за вземане на проби:

HC, масова емисия:

CO, масова емисия

СО2, масова емисия

4.2. (изм. - ДВ, бр. 87 от 2006 г.) Специални изисквания за моторните превозни средства с двигатели със запалване чрез сгъстяване

Измерване на НС (въглеводороди) за двигатели със запалване чрез сгъстяване

За да се определят масите на HC в емисиите за двигателите със запалване чрез сгъстяване, се измерва средната концентрация на HC с помощта на формулата:

където:

е интегралът от показанията на подгряван пламъчно-йонизационен детектор FID за времето на изпитване (t2 - t1);

Ce - концентрацията на HC, измерена в разредените отработили газове, изразена в ppm въглероден еквивалент.

5. (изм. - ДВ, бр. 87 от 2006 г.) Тълкуване на резултатите

5.1. Стойността на CO2, приета като стойност за одобряване на типа ПС, е стойността, посочена от производителя, когато стойността, измерена от техническата служба, не надвишава посочената стойност с повече от 4%.

5.2. (изм. - ДВ, бр. 87 от 2006 г.) Ако измерената стойност на CO2 надвишава с повече от 4 % стойността на CO2, посочена от производителя, се извършва ново изпитване на същото ПС.

Ако средноаритметичната стойност от двете изпитвания не надвишава с повече от 4 % стойността, посочена от производителя, тя се приема като стойност за одобряване на типа ПС.

5.3. (изм. - ДВ, бр. 87 от 2006 г.) Ако средноаритметичната стойност продължава да надвишава с повече от 4 % посочената от производителя стойност, се извършва последно изпитване на същото ПС.

Средноаритметичната стойност от трите изпитвания се приема като стойност за одобряване на типа ПС.

Приложение № 3 към чл. 6, ал. 2

(Изм. и доп. - ДВ, бр. 45 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

______________________

(1) Излишното се задрасква.

(2) Когато начинът за идентификация на типа съдържа знаци, които не са подходящи за описване на превозното средство, компонента или отделния технически възел, за които се отнася сертификатът за одобряване на типа, такива знаци се представят в документацията чрез символа: "?" (например ABC??123???).

(3) Съгласно определенията, посочени в Закона за движението по пътищата и част А на приложение № 1 от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета (Приложение IIА от Директива 70/156/ЕЕС).

(4) Да се повтори за бензин и газово гориво при превозни средства, които могат да се движат и с бензин, и с газово гориво. Превозните средства могат да бъдат зареждани и с бензин, и с газово гориво, но когато системата за бензин е монтирана само за извънредни случаи или за потегляне, при което резервоарът за бензин е с вместимост само 15 l, за целите на изпитването се счита, че тези превозни средства могат да се движат само с газово гориво.

(5) При превозни средства, които се захранват с NG, единицата за измерване "l/100 km" се заменя с "m-3/100 km".

(6) За одобрените по реда на чл. 15а ПС в рамките на една фамилия част 2 от това приложение се попълва за всяко ПС от фамилията.

Приложение № 4 към чл. 14, ал. 3

(Изм. - ДВ, бр. 45 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 2006 г.)

Ред за проверка на съответствието на превозното средство на база изпитване за емисии на CO2

1. От серията ПС произволно се избират три броя превозни средства и се изпитват по реда, определен в приложение № 2.

2. Производството на серия се приема за съответстващо или несъответстващо въз основа на изпитванията на трите ПС, след като се вземе решение за приемане или за отхвърляне по отношение на емисиите на CO2, в съответствие с критериите за изпитване, използвани в съответната таблица.

3. Ако не се вземе решение за приемане и/или за отхвърляне по отношение на емисиите на CO2, се извършва изпитване на допълнително превозно средство, както е посочено на фигура № 1.

Фиг. 1

4. Независимо от условията на т. 1 на приложение № 8 изпитванията се извършват върху ПС, които не са осъществили пробег.

5. По искане на производителя изпитванията могат да се проведат върху ПС с максимален пробег до 15 000 km. В този случай разработването се извършва от производителя, който се задължава да не извършва допълнителни настройки върху тези ПС.

6. Ако производителят отправи искане за разработване ("х" km, като х Ј 15 000 km), то се извършва, както следва:

6.1. емисиите на CO2 се измерват при 0 и при "х" km на първото изпитвано ПС (което може да бъде типово одобреното ПС);

6.2. (изм. - ДВ, бр. 87 от 2006 г.) коефициентът на промяна (ЕС) на емисиите между 0 и "х" км се изчислява, както следва:

ЕС = емисии при "х"1 km/емисии при нула km.

Стойността на коефициента може да бъде по-малка от 1.

6.3. (изм. - ДВ, бр. 45 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 2006 г.) емисиите на превозните средства при 0 km, които не се подлагат на разработване, се използват при изчисляване на коефициента на промяна (ЕС).

В този случай стойностите, които се вземат, са:

- стойността при "х" km за първото превозно средство;

- стойностите при 0 km, умножени по коефициента на промяна за останалите превозни средства.

8. Като алтернатива на тази процедура производителят на ПС може да използва коефициент на промяна ЕС - 0,92 и да умножи по него всички стойности на CO2, измерени при 0 km.

9. (изм. - ДВ, бр. 87 от 2006 г.) При изпитването се използват еталонните горива, посочени в приложения № 13 и № 13а от Наредба № 73 от 2003 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства по отношение замърсяването на въздуха от емисии от двигателите.

Приложение № 5 към чл. 15, ал. 3

(Изм. - ДВ, бр. 45 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 2006 г.)

Ред за проверка на съответствието на продукцията при наличие на статистически данни от производителя

1. Проверка на изискванията за съответствие на производството по отношение на емисиите на CO2 се извършва, когато стандартното отклонение, посочено от производителя, е приемливо.

2. (изм. - ДВ, бр. 45 от 2006 г.) Процедурата по определяне на обема на извадката в размер три броя е избрана по такъв начин, че вероятността извадката да премине изпитването при положение, че 40 % от произведеното количество е дефектно, е 0,95 (рискът на производителя е 5 %), докато вероятността за приемане на извадката при положение, че 65 % от произведеното количество е дефектно, е 0,1 (рискът на клиента е 10 %).

3. (изм. - ДВ, бр. 87 от 2006 г.) Редът за извършване на проверка е посочен на фигурата от приложение № 4.

Нека L е натуралният логаритъм на стойността на СО2 за одобряването на типа;

xi - натуралният логаритъм на измереното количество на i-тото превозно средство от извадката;

s - изчислената стойност за стандартното отклонение на продукцията, от която е извадена стойността на натуралния логаритъм на измерените количества;

n - обемът на извадката.

4. Изчисляват се статистическите данни от изпитването за съответната извадка, представляващи сумата на стандартните отклонения от допустимата граница и определени от:

5. В този случай:

5.1. ако статистическият резултат от изпитването е по-висок от прага на допускане, предвиден за размера на извадката, посочен в таблицата, се взема решение за приемане;

5.2. ако статистическият резултат от изпитването е по-нисък от прага на отхвърляне, предвиден за размера на извадката, посочен в таблицата, се взема решение за отхвърляне;

5.3. (изм. - ДВ, бр. 87 от 2006 г.) в противен случай се извършва изпитване на допълнително превозно средство съгласно приложение № 2 и се прилага върху извадката, увеличена с една единица.

Приложение № 6 към чл. 15, ал. 4

(Изм. и доп. - ДВ, бр. 87 от 2006 г.)

Ред за проверка на съответствието на продукцията при липса на статистически данни от производителя или когато данните са неприемливи

1. В приложението се описва редът за проверка на изискванията за съответствие на производството по отношение на емисиите на CO2, когато документите на производителя, имащи за цел да обосноват фабричното стандартно отклонение, не са приемливи или липсват.

2. Процедурата по определяне на обема на извадката в размер най-малко три броя е избрана по такъв начин, че вероятността извадката да премине изпитването, при положение че 40 % от произведеното количество е дефектно, е 0,95 (рискът на доставчика е 5 %), докато вероятността за приемане на извадката, при положение че 65 % от произведеното количество е дефектно, е 0,1 (рискът за клиента е 10 %).

3. За измерените количества на CO2 се приема, че те следват логаритмично гаусово нормално разпределение и първо трябва да бъдат преобразувани, като се взема техният натурален логаритъм. С m0 и m се отбелязват обемите на извадките, съответно минимум и максимум (m0 = 3 и m = 32), а с n - обемът на текущата извадка.

4. (изм. - ДВ, бр. 87 от 2006 г.) Ако натуралните логаритми на количествата, измерени в серията, са x1, x2,..., xj и L е натуралният логаритъм на стойността на CO2 за одобряването на типа, тогава:

dj = xj - L

и

5. (изм. и доп. - ДВ, бр. 87 от 2006 г.) В таблица № 2 са посочени стойностите на допускане (An) и на отхвърляне (Bn) в зависимост от обема на извадката. Статистическият резултат от изпитването е отношението dn/Vn и се използва, за да се установи дали изпитваната серия е преминала изпитването или не:

За m0Ј n Ј m:

а) да се приеме серията, ако dn/VnЈ An;

б) да се отхвърли серията, ако dn/VnЈ Bn;

в) да се извърши допълнително изпитване, ако

An < dn/Vn < Bn

6. (изм. и доп. - ДВ, бр. 87 от 2006 г.) За изчисляване на последователните стойности на статистическия резултат от изпитването от изпитването се използват следните рекурентни формули:

Приложение № 7 към чл. 18, ал. 1

(Изм. - ДВ, бр. 45 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 2006 г.)

Изчисляване на разхода на гориво

Част I

1. Характеристики на горивото:

а) (изм. - ДВ, бр. 45 от 2006 г.) плътност: измерва се при горивото, използвано за изпитването в съответствие с БДС EN ISO 3675-1998 или някой еквивалентен метод; при бензина и дизелово гориво се използва плътността, измерена при 15°С; при втечнен нефтен газ (LPG) и природен газ (NG) се използва референтната плътност, както следва:

0,538 kg/l за LPG

0,654 kg/m3 за NG(*1)

б) съотношението водород/въглерод: използват се фиксирани стойности, които са:

1,85 - за бензина

1,86 - за дизеловото гориво

2,525 - за LPG

4,00 - за NG

2,93 - за NG (NMHC)

Част II

2. Начин за изчисляване на разхода на гориво

2.1. (изм. - ДВ, бр. 45 от 2006 г.) Разходите на гориво се изчисляват въз основа на емисиите въглеводород, въглероден оксид и въглероден диоксид, изчислени в съответствие с приложение № 2.

2.2. (изм. - ДВ, бр. 45 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 2006 г.) Разходът на гориво, изразен в l на 100 km (при бензин, LPG или дизелово гориво) или в m3 на 100 km (при NG), се изчислява с помощта на следните формули: (*2)

а) при ПС с двигатели с принудително запалване, които използват бензин:

FC = (0,1154/D) x [(0,866 x THC) x (0,429 x CO) x (0,273 x CO2)];

б) при ПС с двигатели с принудително запалване, които използват LPG:

FCnorm = (0,1212/0,538) x [(0,825 x THC) + (0,429 x CO) + (0,273 x CO2)].

Ако съставът на горивото, използвано при изпитването, се различава от състава, който е възприет за изчисляване на нормализирания разход, по искане на производителя може да бъде използван коригиращ коефициент, както следва:

FCnorm = (0,1212/0,538) x cf x [(0,825 x THC) + (0,429 x CO) + (0,273 x CO2)].

Коригиращият коефициент cf се определя, както следва:

cf = 0,825 + 0,0693 x nactual,

където:

nactual е действителното съотношение Н/С на използваното гориво;

в) при ПС с двигатели с принудително запалване, които използват NG:

FCnorm = (0,1336/0,654) x [(0,749 x THC) +(0,429 x CO) + (0,273 x CO2)];

г) при ПС с двигатели със запалване чрез сгъстяване:

FC = (0,1155/D) x [(0,866 x THC) + (0,429 x CO) + (0,273 x CO2)].

Във формулите:

FC е разходът на гориво в литри на 100 km (при бензина, LPG или дизеловото гориво) или в m3 на 100 km (при NG);

THC - измерената емисия на всички въглеводороди в g/km;

СО - измерената емисия на въглероден оксид в g/km;

СО2 - измерената емисия на въглероден диоксид в g/km;

D - плътността на горивото, което се използва за изпитванията при 15 °С.

___________________

(*1) Това е средната стойност на G20 и G23 от еталонните горива при 15°С.

(*2) (изм. - ДВ, бр. 45 от 2006 г.) Да се повтори за бензин и газово гориво при ПС, които могат да се движат и с бензин, и с газово гориво. За целите на изпитването се счита, че превозните средства, които могат да бъдат зареждани и с бензин, и с газово гориво, но когато системата за бензин е монтирана само за извънредни случаи или за потегляне, и при които резервоарът за бензин е с вместимост само 15 l, то тези ПС могат да се движат само с газово гориво.

Приложение № 8 към чл. 20

(Изм. - ДВ, бр. 87 от 2006 г.)

Условия за провеждане на изпитване

I. Превозно средство, използвано при изпитванията

1. Превозното средство, използвано за изпитването, се представя в добро техническо състояние. То трябва да е разработено и преди изпитването да е изминало най-малко 3000 km, но не повече от 15 000 km.

2. Регулировките на двигателя и на устройствата за управление на ПС да отговарят на предписанията на производителя. Това изискване се прилага също за регулирането на празния ход, към устройството за пускане в ход на студен двигател и към системата за контрол на вредните емисии на отработилите газове.

3. Лабораторията може да провери дали експлоатационните характеристики на ПС съответстват на посочените от производителя и дали е възможно ПС да се използва при нормални условия на управление, в частност при пускане в ход на студен и топъл двигател.

4. Преди изпитването ПС престоява в помещение, в което температурата е постоянна между 293 и 303 К (между 20 и 30°С). Тази подготовка продължава най-малко 6 часа и продължава, докато температурата на маслото на двигателя и на охлаждащата течност се изравнят и имат разлика от ± 2 К от температурата на помещението.

5. (изм. - ДВ, бр. 87 от 2006 г.) По искане на производителя изпитването се извършва след максимум 30 часа, след като ПС е работило при нормални температурни условия.

6. По молба на производителя ПС с принудително запалване могат да се подготвят в съответствие с процедурата, предписана в т. 5.2.1 от приложение № 8 на Наредба № 73 от 2003 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства по отношение замърсяването на въздуха от емисии от двигателите. Превозните средства със запалване чрез сгъстяване могат да се подготвят в съответствие с процедурите, описани в т. 5.3 от приложение № 1 към Наредба № 73 от 2003 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства по отношение замърсяването на въздуха от емисии от двигателите.

7. Задейства се само оборудването, необходимо за работата на ПС по време на изпитването. Ако входът на карбуратора е оборудван с устройство с ръчно задействане за затопляне на въздуха, то трябва да е в положение "лято". Допълнителното оборудване, необходимо за нормалното движение на ПС, трябва да е задействано.

8. Когато температурата на задействане на вентилатора на радиатора се регулира, вентилаторът трябва да работи при нормалните условия на движение на ПС. Системата за отопление на купето с пътниците и климатичната система не се включват, въпреки че компресорът на системата трябва да функционира нормално.

9. Ако е инсталирано устройство за турбозахранване, то трябва да функционира като при нормални условия.

II. Смазочни материали

10. Използват се всички смазочни материали, препоръчани от производителя на ПС, и се отбелязват в протокола от изпитанието.

III. Гуми

11. При изпитването се използват гуми от един от типовете, които производителят на ПС посочва като част от оригиналното оборудване, и да са напомпани с налягането, препоръчвано за натоварването и скоростите по време на изпитването (ако е необходимо, се регулират за работата на изпитвателния стенд при условията на изпитването). Използваните стойности се отбелязват в протокола от изпитването.