СПОГОДБА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА ХЪРВАТИЯ ЗА ОБРАТНО ПРИЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРЕБИВАВАЩИ ЛИЦА (УТВЪРДЕНА С РЕШЕНИЕ № 576 ОТ 30 АВГУСТ 2002 Г. НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ. В СИЛА ОТ 3 АВГУСТ 2003 Г.)
СПОГОДБА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА ХЪРВАТИЯ ЗА ОБРАТНО ПРИЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРЕБИВАВАЩИ ЛИЦА
(Утвърдена с Решение № 576 от 30 август 2002 г. на Министерския съвет. В сила от 3 август 2003 г.)
Обн. ДВ. бр.104 от 28 Ноември 2003г.
Правителството на Република България и правителството на Република Хърватия (наричани по-нататък "договарящите страни"),
в желанието си да развиват дружеските отношения и да осигуряват ефективно прилагане на разпоредбите на своето национално законодателство относно движението на лица при зачитане на правата и гаранциите, залегнали в него,
с ангажимента да предотвратяват незаконната миграция,
в духа на сътрудничеството и на реципрочна основа,
се договориха, както следва:
Глава първа.
Обратно приемане на граждани на договарящите страни
Член 1
1. Всяка договаряща страна по писмена молба на другата договаряща страна приема обратно на своя територия без формалности лице, което не отговаря или вече не отговаря на действащите условия за влизане или пребиваване на територията на молещата договаряща страна, когато е установено или може с основание да се предположи, че това лице притежава гражданството на замолената договаряща страна. Същото се прилага по отношение на лица, които, след като са влезли на територията на молещата договаряща страна, са загубили гражданството на замолената договаряща страна или са били освободени от гражданството си по свое искане, без да имат открита процедура за натурализация в молещата договаряща страна.
2. Ако последващи проверки докажат, че обратно приетото лице не е било гражданин на замолената договаряща страна, и ако разпоредбите на чл. 4 и 5 от спогодбата не са приложими спрямо въпросното лице, другата договаряща страна отново и незабавно приема обратно това лице.
Член 2
1. Гражданството на лицето, което подлежи на обратно приемане, се установява въз основа на следните документи:
а) За Република България:
удостоверение за гражданство или друг официален документ, съдържащ лични данни, издаден от компетентен орган;
лична карта;
валиден документ за пътуване, издаден от компетентен орган;
военна книжка;
б) За Република Хърватия:
удостоверение за гражданство с друг документ, с който може да се потвърди самоличността;
лична карта;
документ за пътуване, издаден от компетентен орган;
военна книжка.
2. Гражданство се предполага въз основа на:
документите, определени в ал. 1, чиято валидност е изтекла;
документи, издадени от компетентни органи на замолената договаряща страна, които съдържат данни за самоличността на въпросното лице (например шофьорска книжка и др.);
документи, издадени от компетентна консулска служба;
изявление на въпросното лице, съдържащо се в архивите на административни или съдебни органи на молещата договаряща страна;
документирани изявления на надеждни свидетели.
Член 3
1. Ако гражданството се предполага, но документите, посочени в чл. 2, ал. 2 от спогодбата, не съществуват или са спорни, гражданството може да бъде установено по молба на молещата договаряща страна със съдействието на компетентните дипломатически мисии или консулски служби на замолената договаряща страна, която интервюира въпросното лице. Лицето се интервюира незабавно, но не по-късно от три работни дни след получаване на молбата. Интервюто се организира от молещата договаряща страна съгласувано с компетентните дипломатически мисии или консулски служби на замолената договаряща страна.
2. Ако гражданството се предполага въз основа на документите, посочени в чл. 2, ал. 2 от спогодбата, или се потвърждава съгласно ал. 1 на този член, консулските служби на замолената договаряща страна незабавно издават документите, необходими за връщането на въпросното лице в страната, на която е гражданин.
Глава втора.
Обратно приемане на граждани на трета страна или на лица без гражданство
Член 4
1. Всяка договаряща страна по писмена молба на другата договаряща страна без формалности приема обратно гражданин на трета страна или лице без гражданство, което не отговаря или вече не отговаря на условията за влизане, приложими на територията на молещата договаряща страна, ако се установи, че лицето е влязло на нейна територия след своя престой или транзитно преминаване през територията на замолената договаряща страна.
2. Всяка договаряща страна по писмена молба на другата договаряща страна без формалности приема обратно гражданин на трета страна или лице без гражданство, което не отговаря или вече не отговаря на условията за влизане или пребиваване, приложими на територията на молещата договаряща страна, ако този гражданин притежава друга валидна виза, различна от транзитната виза, или разрешение за пребиваване от какъвто и да е вид, издадено от замолената договаряща страна. В случаи, при които и двете договарящи страни са издали виза или разрешение за пребиваване, отговорността се поема от договарящата страна, чиято виза или разрешение за пребиваване изтича по-късно.
Член 5
Задължението за обратно приемане по чл. 4 от спогодбата не се прилага спрямо:
а) граждани на трета страна, която има обща граница с молещата договаряща страна;
б) граждани на трета страна, които, след като са напуснали територията на замолената договаряща страна или след като са влезли на територията на молещата договаряща страна, са получили виза или разрешение за пребиваване от тази договаряща страна;
в) граждани на трета страна, които са пребивавали на територията на молещата договаряща страна повече от шест месеца;
г) граждани на трета страна, които са получили от молещата договаряща страна статут на бежанец по силата на Конвенцията относно правния статут на бежанците, подписана в Женева на 28 юли 1951 г. и поправките, внесени с Протокола относно статута на бежанците, изготвен в Ню Йорк на 31 януари 1967 г., или статут на лице без гражданство съгласно Конвенцията относно статута на лица без гражданство, приета в Ню Йорк на 28 септември 1954 г.;
д) гражданин на трета страна, за когото е доказано, че след като е напуснал територията на замолената договаряща страна, е влязъл на територията на молещата договаряща страна от територията на друга трета страна, в която молещата договаряща страна може да върне този гражданин въз основа на спогодба за обратно приемане.
Член 6
Молещата договаряща страна приема обратно лицата, за които замолената договаряща страна е установила впоследствие, че по време на тяхното напускане на територията на молещата договаряща страна не са отговаряли на условията, залегнали в чл. 4 и 5 от спогодбата.
Член 7
Молбата за обратно приемане на гражданин на трета страна или лице без гражданство трябва да съдържа следните лични данни за лицето: първо име, фамилно име, средни имена, прякори или псевдоними, предишни имена, дата и място на раждане, пол; настоящо или предишно гражданство; данни за документи, притежавани от лицето (тип, номер, дата на издаване, издаващ орган, място на издаване, дата на изтичане на валидността и др.); данни за престоя му на територията на замолената договаряща страна, както и данни за обстоятелствата около влизането му на територията на молещата договаряща страна.
Глава трета.
Срокове
Член 8
1. Замолената договаряща страна отговаря на молбите, отправени до нея, незабавно и при всеки случай не по-късно от 15 дни след получаване на молбата.
2. Замолената договаряща страна приема лицата, чието обратно приемане е било одобрено, незабавно и при всеки случай не по-късно от 15 дни. По молба на молещата договаряща страна този срок може да бъде удължен с времето, необходимо за уреждане на правни или други практически пречки.
Член 9
Молбата за обратно приемане на дадено лице трябва да бъде подадена не по-късно от един месец след като договарящата страна е установила незаконно влизане или пребиваване на гражданина на въпросната трета страна на нейна територия, но не по-късно от срока, посочен в член 5 в).
Глава четвърта.
Транзитно преминаване
Член 10
1. Всяка договаряща страна по писмена молба на другата договаряща страна разрешава транзитно преминаване през своя територия на граждани на трета страна или на лица без гражданство, които са експулсирани от територията на договарящата страна, помолила за транзитното преминаване.
2. Независимо от издаденото разрешение молещата договаряща страна поема пълната отговорност за транзитното преминаване на чужденец по пътя към страната - крайна цел на неговото пътуване, и приема обратно чужденеца, ако неговото влизане в трета държава не е разрешено или по някаква причина по-нататъшното му пътуване се окаже невъзможно.
3. Договарящата страна, помолила за транзитно преминаване, гарантира пред другата договаряща страна, че гражданинът на третата страна, на когото е разрешено транзитно преминаване, притежава всички необходими документи.
4. Договарящата страна, помолила за транзитно преминаване, трябва да уведоми замолената договаряща страна относно необходимостта от осигуряване на служебен конвой за експулсираното лице. Замолената договаряща страна може:
да реши дали да предостави свой служебен конвой;
да предостави служебен конвой в сътрудничество с договарящата страна, отправила молба за транзитното преминаване.
5. Ако транзитното преминаване със служебен конвой се извършва с въздушните линии на договарящата страна, помолила за транзитното преминаване, същата договаряща страна осигурява служебен конвой, който остава в международната транзитна зона на летището на замолената договаряща страна.
6. Ако транзитното преминаване със служебен конвой се извършва с въздушните линии на замолената договаряща страна същата договаряща страна осигурява служебния конвой.
Член 11
Молбата за транзитно преминаване трябва да съдържа лични данни и данни за гражданството на експулсираното лице, датата на транзитното преминаване, часа и мястото на влизане на територията на замолената договаряща страна, часа и мястото на заминаване от територията на замолената договаряща страна за страната - крайна цел на пътуването, други данни относно транзитното преминаване, гаранция, че въпросното лице ще бъде прието в страната - крайна цел на пътуването, както и данни за длъжностните лица от служебния конвой.
Член 12
Транзитно преминаване с цел експулсиране може да бъде отказано, ако гражданин на трета страна или лице без гражданство:
е изложено на опасност от преследване в страната - крайна цел на пътуването, и/или в следваща транзитна страна поради своята раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към конкретна социална група;
представлява опасност за националната сигурност, обществения ред или общественото здраве на замолената договаряща страна.
Глава пета.
Опазване на данните
Член 13
Личните данни се използват само с цел изпълнение на тази спогодба и тяхното опазване се осигурява в съответствие с националното законодателство на договарящите страни. Всяка договаряща страна се задължава по-специално:
а) да използва информацията, получена по силата на тази спогодба, само за целта, за която е била поискана;
б) да запазва поверителността на такава информация, предоставена на замолената договаряща страна, и да не я разкрива пред трета страна, освен ако това разкриване не е разрешено от молещата договаряща страна;
в) да опазва такава информация от случайна загуба, неразрешен достъп, изменение или разкритие;
г) да унищожава тази информация в съответствие с условията, определени от молещата договаряща страна, и ако такива условия не са уточнени, веднага щом информацията вече не е необходима за целта, за която е била предоставена.
Глава шеста.
Разходи
Член 14
1. Разходите по връщането на обратно приеманото лице съгласно чл. 1 и 4 на спогодбата се поемат от молещата договаряща страна до границата на замолената договаряща страна.
2. Разходите за превоза и служебното конвоиране до границата на страната - крайна цел на пътуването, и разходите за евентуалното връщане съгласно чл. 10 от спогодбата се поемат от молещата договаряща страна.
Глава седма.
Общи и заключителни разпоредби
Член 15
След влизането в сила на тази спогодба министерствата на вътрешните работи на договарящите страни подписват протокол за изпълнението й.
Член 16
Разпоредбите на тази спогодба не засягат задълженията на договарящите страни, произтичащи от други международни споразумения.
Член 17
1. Тази спогодба влиза в сила 30 дни от датата на получаване по дипломатически път на последното писмено уведомление, с което договарящите страни взаимно се уведомяват за изпълнението на вътрешноправните процедури, необходими за влизането в сила на спогодбата.
2. Всяка договаряща страна може временно да преустанови действието на тази спогодба изцяло или отчасти с изключение на чл. 1 от спогодбата по причини, свързани със защита на нейната национална сигурност, обществен ред или обществено здраве, с писмено предизвестие по дипломатически път до другата договаряща страна. Спирането на действието на спогодбата влиза в сила в деня на получаване на предизвестието от другата договаряща страна.
3. Тази спогодба се сключва за неопределен срок. Всяка договаряща страна може да денонсира спогодбата по всяко време с писмено предизвестие по дипломатически път до другата договаряща страна. В такъв случай тази спогодба престава да бъде в сила 30 дни след датата на получаване на предизвестието от другата договаряща страна.
Изготвена в Загреб на 4 юли 2002 г. в два оригинала на български, хърватски и английски език, като всички текстове са с еднаква сила. В случай на различия в тълкуването меродавен е английският текст.
