Държавен вестник, брой 93 от 21.X

Чл. 1. (1) С тази наредба се определят норми за допустими емисии (концентрации в отпадъчни газове) на серен диоксид, азотни оксиди и общ прах (наричан по-нататък само прах), изпускани в атмосферния въздух от големи горивни инсталации (ГГИ), които са предназначени за производство на енергия.

(2) Нормите за допустими емисии (НДЕ) по ал. 1 се определят с цел предотвратяване или в случаите, когато това е невъзможно, ограничаване на възможните вредни въздействия върху здравето на хората и околната среда и в частност замърсяването на атмосферния въздух с определени замърсители, образувани в резултат от изгарянето на горива в ГГИ.

Чл. 2. Разпоредбите на тази наредба се прилагат за всички ГГИ с номинална топлинна мощност, по-голяма или равна на 50 MWth, независимо от вида на използваното в тях гориво - твърдо, течно или газообразно.

Чл. 3. Разпоредбите на тази наредба не се прилагат за следните ГГИ:

1. инсталации, в които получените в процеса на горене продукти се използват непосредствено за нагряване, изсушаване или друг вид топлинно третиране на предмети или материали, като пещи за топлинна обработка и нагревателни пещи за отгряване;

2. следгоривни инсталации, предназначени за пречистване на отпадъчни газове чрез изгаряне, които не се експлоатират като самостоятелна горивна инсталация;

3. инсталации за регенерация на катализатори за каталитичен крекинг;

4. инсталации за превръщане на сероводород в елементарна сяра (клаус процес);

5. реактори, използвани в химическата промишленост;

6. коксови пещи;

7. въздухоподгреватели от регенеративен тип с вътрешна или външна (изнесена) камера на горене (каупери);

8. (доп. - ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.) инсталации, при които енергията се получава от бутални дизелови, бензинови или газови двигатели;

9. технически устройства, използвани за задвижване на превозни средства в сухопътен, воден и въздушен транспорт;

10. газови турбини, използвани на платформи в открито море;

11. (изм. - ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.) газови турбини, въведени в експлоатация преди 27 ноември 2003 г.

Чл. 4. Ако две или повече отделни горивни инсталации са монтирани по такъв начин, че при отчитане на техническите и икономическите фактори техните отпадъчни газове могат по преценка на компетентните органи да се изпускат през общ комин, комбинацията, образувана от такива инсталации, се разглежда като самостоятелен блок (една инсталация).

Чл. 5. (1) При проектиране и изграждане на нови ГГИ, независимо от задължението за постигане на НДЕ, възложителят и проектантът изясняват за всяка конкретна инсталация замърсяването на въздуха в района, използвайки методиката, утвърдена съгласно чл. 11, ал. 3 от Закона за чистотата на атмосферния въздух.

(2) Задължително се прилага необходимата степен на пречистване, височина на комина и др., така че при експлоатацията на ГГИ съдържанието на вредни вещества във въздуха на приземния слой да не превишава пределно допустимите концентрации, съгласно Наредба № 9 от 1999 г. за норми за серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици и олово в атмосферния въздух (ДВ, бр. 46 от 1999 г.).

(3) (Нова - ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.) В случай на изграждане на голяма горивна инсталация, за която е вероятно да окаже значително въздействие върху околната среда в друга държава - членка на ЕО, компетентните органи са длъжни да осигурят цялата необходима информация и провеждане на консултации в съответствие с изискванията на глава шеста от Закона за опазване на околна среда.

Чл. 6. (1) Когато дадена горивна инсталация бъде разширена най-малко с 50 MW, нормите за допустими емисии, определени в част Б на приложения № 1 - 5, следва да бъдат прилагани към новата част на инсталацията и да се определят според топлинната мощност на цялата инсталация.

(2) Разпоредбата по ал. 1 не се прилага за случаите по чл. 23.

(3) (Нова - ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.) В случай на съществена промяна в дадена горивна инсталация по смисъла на т. 41 от § 1 на допълнителните разпоредби на Закона за опазване на околната среда към нея се прилагат нормите за допустими емисии за серен диоксид, азотни оксиди и прах, определени в част Б на приложения № 1 - 5.

Чл. 7. (1) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.) При експлоатация на нови ГГИ, въведени в действие преди 27 ноември 2003 г., се осигурява прилагането на всички необходими мерки, основани на най-добрите налични техники, с цел емисиите на серен диоксид, азотни оксиди и прах да не превишават съответните НДЕ, определени в част А на приложения № 1 - 5.

(2) При проектиране, изграждане и експлоатация на нови ГГИ, с изключение на тези по ал. 1, се предвиждат всички необходими мерки, основани на най-добрите налични техники, с цел емисиите на серен диоксид, азотни оксиди и прах да не превишават съответните НДЕ, определени в част Б на приложения № 1 - 5.

Чл. 8. (1) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.) Операторите на съществуващи инсталации, изброени в приложение № 6, са длъжни да прилагат всички възможни мерки, основани на най-добрите налични техники, така че от 1 януари 2008 г. емисиите на серен диоксид, азотни оксиди и прах, изпускани от тези инсталации, да са в съответствие с НДЕ, определени за инсталациите по чл. 7, ал. 1.

(2) По искане на операторите на съществуващи инсталации и при наличие на предпоставките по § 8, ал. 1 компетентните органи могат да освобождават тези оператори от задължението по ал. 1.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.) Задължението по ал. 1 не се прилага за съществуваща инсталация, за която операторът е поел отговорността в писмена декларация, подадена до компетентните органи не по-късно от 30 юни 2004 г., че топлинната мощност на съответната ГГИ след 1 януари 2008 г. ще бъде ограничена под 50 MWth.

Чл. 9. (1) Съществуващи инсталации могат да бъдат освободени от спазване на НДЕ съгласно чл. 8 при следните условия:

1. (изм. - ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.) операторът на съществуващата инсталация е поел отговорността в писмена декларация, подадена до компетентните органи не по-късно от 30 юни 2004 г., да не експлоатира инсталацията сумарно повече от 20 000 часа за периода от 1 януари 2008 г. до 31 декември 2015 г.;

2. в случаите по т. 1, считано от 1 януари 2008 г., операторът в доклада по чл. 125, т. 5 на Закона за опазване на околната среда включва отчет за използваното и неизползваното време, позволено за съответната инсталация за оставащия й експлоатационен живот.

(2) Операторите на съществуващи инсталации, освободени при условията на ал. 1 от спазване на НДЕ, са длъжни:

1. да спазват изискванията, предвидени за тези инсталации в комплексното разрешително, издадено по смисъла на раздел II на глава седма от Закона за опазване на околната среда;

2. да изпълняват мероприятията, предвидени за инсталацията в програмите по чл. 31, ал. 1 на Наредба № 7 от 1999 г. за оценка и управление качеството на атмосферния въздух (ДВ, бр. 45 от 1999 г.) и/или в оперативните планове по чл. 31, ал. 5 от същата наредба.

Чл. 10. (1) За привеждане на съществуващите инсталации, описани в приложение № 6, в съответствие с НДЕ в предвидения в чл. 8 срок компетентните органи разработват програма за постигане на съответствие с НДЕ.

(2) Програмата по ал. 1 обхваща всички съществуващи ГГИ с изключение на тези по чл. 8, ал. 3, разработва се въз основа на технически, технологични и икономически проучвания и прогнози и преговори между заинтересуваните страни и се приема от Министерския съвет.

(3) Програмата по ал. 1 за постигане на съответствие на съществуващите инсталации с НДЕ е задължителна за изпълнение.

Чл. 11. Програмата съдържа:

1. задачите за постигане на НДЕ за всяка съществуваща ГГИ, необходимите технически и технологични мерки и дейности за изпълнение на задачите, основани на най-добрите налични техники, график за прилагане и крайни срокове за всяка мярка и дейност;

2. техническа и икономическа обоснованост на мерките и дейностите и оценка на инвестиционните, експлоатационните и други разходи за прилагането им на базата на проучвания, прогнози, оферти и експертни оценки;

3. източници на финансиране, в това число собствени средства, банкови кредити, финансиране от европейски и/или международни инвестиционни фондове и програми;

4. конкретни инвестиционни стъпки за реализиране на предвидените технически и технологични мерки и дейности;

5. отговорните институции и длъжностни лица за реализиране на предвидените технически и технологични мерки и дейности;

6. аргументация, доказателства и срокове за постигане на съответствие в случаите, когато за определена ГГИ, която има задължения по смисъла на чл. 13, т. 1 или т. 2, е разрешен по-дълъг срок за привеждане в НДЕ от този по чл. 8;

7. необходимите технически мерки и дейности и сроковете за тяхното изпълнение, както и инвестиционните, експлоатационните и други разходи за изпълнение разпоредбите по чл. 24;

8. мерки за увеличаване на административния капацитет в съответната ГГИ - структурни и количествени промени на персонала, обучение, материална база и програмни продукти, усъвършенстване на комуникациите и др.;

9. мерки за неутрализиране на негативния ефект от прилагането на предвидените мерки и дейности и на преходен период, включително по отношение на конкуренцията на енергийния пазар, социалната област, трансграничния ефект и др.

Чл. 12. Изпълнението на предвидените в програмата по чл. 10 мерки трябва да осигури прогресивно ограничаване на общите годишни емисии от съществуващите ГГИ така, че те да не надвишават емисионните тавани по приложение № 7 за серен диоксид и по приложение № 8 за азотни оксиди до влизане в сила на НДЕ за съществуващи инсталации съгласно чл. 8.

Чл. 13. (Отм. - ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.)

Чл. 14. (1) Операторите на съществуващи ГГИ по приложение № 6, включени в програмата по чл. 10, са длъжни до един месец след изтичането на всяко полугодие да информират писмено компетентните органи за хода на изпълнението на всяко мероприятие и/или дейност, предвидено за съответната инсталация.

(2) Информацията по ал. 1 задължително включва:

1. за коя инсталация, в частност парогенератор/и, се отнася информацията и вида на предвидените мерки и/или дейности;

2. хода на изпълнение на всяка предвидена мярка и/или дейност - дата на предприемане, фаза на изпълнение или ако мярката и/или дейността е приключена - дата на приключване;

3. промени във вида на предвидените мерки и/или дейности за съответната инсталация или сроковете за тяхното изпълнение, ако това се налага, и причините за тези промени;

4. резултати от вече изпълнени мерки и предприети дейности;

5. предприети допълнителни мерки или дейности, непредвидени в програмата по чл. 10, ако това е извършено или се предвижда, и очаквани резултати и срокове по отношение постигане на НДЕ.

Чл. 15. Директорите на регионалните инспекции по околна среда и водите, на чиито територии се намират ГГИ, включени в програмата по чл. 10, упражняват постоянен контрол на изпълнението на мерките и дейностите, предвидени за тези ГГИ, и незабавно информират министъра на околната среда и водите, ако е констатирано неизпълнение, неспазване на поставени срокове или друго обстоятелство, създаващо опасност за неизпълнение на програмата.

Чл. 16. (Отм. - ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.)

Чл. 17. (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.) (1) При авария или спиране на пречиствателните съоръжения на една ГГИ, вследствие на което е налице превишаване на НДЕ, операторът е длъжен, в случай че в рамките на 24 часа не бъде отново постигнато спазването им, да ограничи или да спре работата на инсталацията, или да премине към използване на нискоемисионни горива.

(2) При всички случаи по предходната алинея операторът е длъжен в срок не по-дълъг от 48 часа да уведоми за това компетентните органи.

(3) В рамките на дванадесет месеца общата продължителност на експлоатацията на една горивна инсталация без функциониращи пречиствателни съоръжения не може да превишава 120 часа.

Чл. 18. (1) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.) По искане на заинтересованите лица компетентните органи допускат изключение от ограниченията по чл. 17 в случаите, когато:

1. (изм. - ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.) по преценка на министъра на икономиката, енергетиката и туризма или упълномощено от него лице е налице непреодолима необходимост от поддържане на електроснабдяването;

2. (изм. - ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.) инсталацията с аварирали или спрели пречиствателни съоръжения е възможно да бъде заменена за ограничен период от време единствено с друга инсталация, която би предизвикала общо увеличаване на емисиите.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.) Изключенията по ал. 1 не могат да надвишават съответно 72 часа по ал. 1 и 240 часа за всеки период от 12 месеца по ал. 3 на чл. 17 и се допускат само когато през времето на допуснатото изключение средноденонощните норми на емисиите на серен диоксид, азотни оксиди и прах, определени съгласно Наредба № 9 от 1999 г. за норми за серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици и олово в атмосферния въздух, са спазени в района на инсталацията с повредени или спрели пречиствателни съоръжения.

Чл. 19. (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.) По искане на заинтересованите лица компетентните органи могат да позволят за максимален срок до 6 месеца изключение от задължителното спазване на НДЕ за серен диоксид по глава втора за инсталации, които нормално използват единствено горива с ниско съдържание на сяра, в случаите, когато поради краен недостиг на такива горива операторът на съответната горивна инсталация не може да осигури доставката им.

Чл. 20. (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.) (1) По искане на заинтересованите лица компетентните органи могат да позволят изключение от задължението за спазване на НДЕ по глава втора в случаите, когато една инсталация, която нормално използва само газообразно гориво и която в противен случай би трябвало да бъде оборудвана със съоръжения за пречистване на отпадъчните газове, трябва по изключение да използва други горива поради рязко прекъсване на захранването с газ.

(2) Срокът, за който се позволява изключението по ал. 1, не може да превишава 10 денонощия освен в случаите, когато съществува крайна нужда от поддържането на доставките на енергия.

(3) При всички случаи по ал. 1 операторът е длъжен да уведоми незабавно компетентните органи.

Чл. 20а. (Нов - ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.) В случаите на прилагане на изключенията по чл. 19 и 20, както и по част А, ал. 2 и част Б, ал. 2 на приложение № 1 и по част А, ал. 2 на приложение № 4 компетентните органи докладват ежегодно на Европейската комисия.

Чл. 21. При нови и съществуващи ГГИ с многогоривен блок, изгарящ едновременно две или повече различни горива, НДЕ на серен диоксид, азотни оксиди и прах се определят в следната последователност:

1. определят се стойностите на НДЕ за съответните замърсители, съответстващи на всяко от използваните горива и отговарящи на номиналната топлинна мощност на горивната инсталация, съгласно приложения № 1 - 5;

2. (изм. - ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.) определят се горивно тегловните НДЕ, получавани посредством умножение на определените съгласно т. 1 индивидуални НДЕ по номиналната топлинна мощност, осигурявана от съответния вид гориво, като сборът от резултатите от умноженията се разделя на сбора от номиналните топлинни мощности, осигурявани от отделните горива;

3. събират се отделните горивно тегловни НДЕ, определени съгласно т. 2.

Чл. 22. (1) При многогоривни блокове, използващи за собствена консумация остатъците от дестилация и превръщане на нефт при неговото рафиниране самостоятелно или с други горива, независимо от чл. 21, се прилагат разпоредбите за горивото с най-високи НДЕ (определящото гориво), когато при експлоатация на горивната инсталация пропорционалната част, допринесена от това гориво към сбора на консумираните топлинни мощности, осигурявани от всички горива, е най-малко 50 %.

(2) Когато частта на определящото гориво е по-малка от 50 %, НДЕ се определят пропорционално на база топлинните мощности, осигурявани от отделните горива и сбора от топлинни мощности, осигурени от всички горива в следната последователност:

1. определят се стойностите на НДЕ за всяко отделно гориво и замърсител, съответстващи на номиналната топлинна мощност на дадената горивна инсталация съгласно приложения № 1 - 5;

2. изчислява се стойността на НДЕ на определящото гориво (горивото с най-висока НДЕ съгласно приложения № 1 - 5, в случай че две горива имат еднакви НДЕ - горивото с най-висока топлинна мощност); нормата се получава чрез умножение на НДЕ, определени от приложения № 1 - 5 за този вид гориво, по множител 2 и последващо изваждане от получения резултат на НДЕ на горивото с най-ниска НДЕ;

3. определят се тегловните НДЕ (спрямо количеството на използваното гориво), получени посредством умножение на изчислената НДЕ на съответното гориво и топлинната мощност на определящото гориво и на останалите индивидуални НДЕ по топлинната мощност, осигурявана от всяко отделно гориво, като полученият резултат (от умножението) се разделя на сбора от термичните мощности, осигурени от всички отделни горива;

4. събират се отделните тегловни НДЕ (спрямо количеството на използваното гориво).

(3) Като алтернатива на ал. 1 и 2 могат да се прилагат следните усреднени НДЕ на серен диоксид независимо от вида на използваните комбинации от горива:

1. за инсталации по смисъла на чл. 7, ал. 1 и на чл. 8 - 1000 mg/Nm3, усреднена за всички нови инсталации в съответната рафинерия;

2. за нови инсталации по смисъла на чл. 7 ал. 2 - 600 mg/Nm3, усреднена за всички нови инсталации в съответната рафинерия без газовите турбини.

(4) Прилагането на ал. 3 не трябва да води до увеличаване на емисиите от съществуващите инсталации.

Чл. 23. При нови и съществуващи ГГИ с многогоривен блок, използващ последователно като алтернатива две или повече горива, се прилагат НДЕ съгласно приложения № 1 - 5, които отговарят на всеки отделен вид използвано гориво.

Чл. 24. При проектиране, изграждане на нови ГГИ и експлоатация на съществуващи ГГИ възложителят, респективно операторът на съответната инсталация, осигурява всички необходими условия и апаратура за извършването на собствени периодични или непрекъснати измервания на емисиите на серен диоксид, азотни оксиди и прах съгласно глави пета и шеста на Наредба № 6 от 1999 г. за реда и начина за измерване на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници (ДВ, бр. 31 от 1999 г.).

Чл. 25. (1) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.) По искане на заинтересованите лица компетентните органи допускат за ГГИ с топлинна мощност, равна или над 100 MWth, предвидените в глава шеста на Наредба № 6 от 1999 г. за реда и начина за измерване на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници собствени непрекъснати измервания да не се провеждат в следните случаи:

1. за съществуваща горивна инсталация с остатъчен експлоатационен ресурс - 10 000 работни часа;

2. за серен диоксид и прах - при парогенератори или газови турбини, работещи с природен газ;

3. за серен диоксид - при парогенератори или газови турбини, работещи с течно гориво с известно сярно съдържание, когато липсват подходящи съоръжения за сероочистка;

4. за серен диоксид - при парогенератори, изгарящи биомаса, ако операторът може да докаже, че емисиите на серен диоксид по никакъв начин не могат да превишат предписаните НДЕ.

(2) Инсталациите по ал. 1 не се освобождават от извършването на собствени периодични измервания съгласно глава пета на Наредба № 6 от 1999 г. за реда и начина за измерване на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници, които се провеждат през период не по-голям от 6 месеца.

(3) Когато е необходимо да се извърши оценка на количествата на серен диоксид и прах, изпускани от инсталациите по ал. 1, се допуска използването на подходящи, проверени и одобрени от компетентните органи процедури за тяхното определяне.

Чл. 26. (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.) (1) При собствени непрекъснати измервания НДЕ в част А на приложения № 1 - 5 се приемат за спазени единствено в случаите, когато оценката на резултатите показва, че за времето за експлоатация в рамките на съответната календарна година:

1. нито една от дванадесетте календарни средномесечни стойности не превишава нормите за допустими емисии;

2. 97 % от всички 48-часови средни стойности не превишават 110 % от нормите за допустими емисии на серен диоксид и прах и 95 % от всички 48-часови средни стойности не превишават 110 % от нормите за допустими емисии на азотни оксиди.

(2) При контролни и при собствени периодични измервания НДЕ се приемат за спазени единствено в случаите, когато измерените стойности не превишават установените в приложения № 1 - 5 норми за допустими емисии.

Чл. 27. (Доп. - ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.) Степените на десулфуризация се приемат за спазени в случаите, когато всички календарни средномесечни стойности или всички произволни календарни месечни средни стойности достигат изискваните степени на десулфуризация.

Чл. 28. (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.) (1) За нови инсталации по чл. 7, ал. 2 нормите за допустими емисии се приемат за спазени единствено в случаите, когато за работните часове в рамките на календарна година:

1. нито една от валидираните средноденонощни стойности не превишава стойностите, определени в част Б на приложения № 1 - 5;

2. 95 % от всички валидирани средночасови стойности не превишават 200 % от стойностите, определени в част Б на приложения № 1 - 5.

(2) Валидираните средни стойности се определят, както е посочено в част А, т. 7 на приложение № 9.

Чл. 29. При анализ на спазването на НДЕ съгласно чл. 26 и 28 и спазване на степента на десулфуризация съгласно чл. 27 периодите на временно прекъсване на работата на пречиствателните съоръжения по глава четвърта, както и периодите за първоначално пускане в експлоатация и спиране от експлоатация на инсталацията не се отчитат.

Чл. 30. (Нов - ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.) (1) За ГГИ с електрическа мощност от или над 300 MW, които получат разрешение за строеж след 25 юни 2009 г., операторът извършва оценка за наличието на следните условия:

1. има ли подходящи места за складиране на въглероден диоксид;

2. технически и икономически възможно ли е изграждането на транспортни връзки;

3. технически и икономически възможно ли е изграждане на инсталация за улавяне на въглероден диоксид.

(2) Ако условията по ал. 1 са изпълними, операторът следва да осигури запазване на подходящо място на площадката за оборудване за улавяне и компресиране на въглеродния диоксид.

(3) Компетентният орган (министърът на околната среда и водите) определя дали условията по ал. 1 са изпълними на базата на данните, представени в оценката на оператора, и на друга налична информация, касаеща в частност опазването на околната среда и човешкото здраве.