Държавен вестник, брой 243 от 28.X

Отменен с чл. 54 от преходните наредби на Закона за извънбрачните деца и за осиновяването - ДВ, бр. 267 от 26 ноември 1940 г.

Чл. 1. Незаконороденото дете може да бъде припознато от бащата и от майката заедно и отделно.

Чл. 2. Не могат да бъдат припознати:

1. децата, родени от лица, от които даже едно само да е било, във време на зачатието, женено за друго лице;

2. децата, родени от лица, които не могат да се оженят по причина на роднинство или свойство.

Чл. 3. Припознаването на едно незаконородено дете става с удостоверен по нотариален ред акт, съставен преди или после рождението.

Чл. 4. Припознаването има действие само за тогози от родителите, който го е направил, и не дава на припознатото дете никакво право спрямо другия родител.

Чл. 5. Бащата или майката, който е припознал незаконороденото дете, е по право негов настойник във време на непълнолетието му.

Ако детето е припознато и от двамата родители, то настойник е бащата.

Чл. 6. Незаконороденото дете взема фамилията на този родител, който го е припознал, или пък фамилията на бащата, ако то е припознато и от двамата родители.

Чл. 7. Родителят е длъжен да поддържа припознатото незаконородено дете, да го възпитава, учи и да го изучи някой занаят.

Чл. 8. Незаконороденото дете е длъжно да поддържа своя родител, когато този последният няма ни низходящи, ни възходящи, ни съпруг, които да го поддържат.

Чл. 9. Припознаването може да се оспорва от детето и от всеки, който е заинтересуван.

Чл. 10. Забранено е да се дири бащата.

Чл. 11. Диренето на майката не се забранява.

Детето, което посочва известна жена за своя майка, е длъжно да докаже, че то именно е детето, което е родено от нея. Доказателства със свидетели се допущат само в този случай, когато има начало от писмени доказателства.

Чл. 12. Всичките заинтересувани лица се допущат да възразяват против иска за дирене на майката.

Чл. 13. Решението, което признава произхождението, има еднакво действие с припознаването.

Чл. 14. Забранява се да се дири майката в случаите, в които не се допуща припознаването (чл. 2).

Чл. 15. Незаконороденото дете чрез узаконяване добива качеството на законно дете.

Узаконяването става или чрез последующи брак между родителите на незаконороденото или по съдебно постановление.

Чл. 16. Децата, припознаването на които законът не допуща, не могат да бъдат узаконени ни чрез последующи брак, ни по съдебно постановление.

Чл. 17. Допуща се узаконяване на умрели вече деца за в полза на техните низходящи.

Чл. 18. Децата, които са узаконени чрез последующи брак, добиват правата на законни деца от деня на съпружеството, ако те са припознати и от двамата съпрузи преди брака по установения в чл. 3 ред или пък от деня на припознаването, ако то е станало после брака.

Чл. 19. Узаконяването чрез съдебно постановление може да стане при съвкупността на следующите условия:

1. щото самите родители, или един от тях да го искат;

2. щото родителят, който иска узаконяването, да няма законни деца или узаконени чрез последующи брак, ни низходящи от тях;

3. щото този родител да няма възможност да узакони децата чрез последующи брак;

4. да е доказано съгласието на другия съпруг, ако просящият узаконяването родител е женен.

Чл. 20. Ако един от родителите е изразил в завещанието си или в публичен акт воля да узакони незаконородените си деца, тези последните могат подир смъртта му да искат узаконяването си, ако само във време на смъртта са съществували съвкупно условията, предвидени в 2 и 3 пунктове на горния член.

В този случай просбата се съобщава на двама най-близки роднини до четвърта степен.

Чл. 21. Просбата за узаконяване, придружена от надлежните документи се подава в окръжния съд на този окръг, гдето просителят има местопребиванието си.

(Изм. - ДВ, бр. 58 от 1922 г.) Съдът, без да спазва особените формалности на гражданското съдопроизводство и без да излага мотиви, произнася се в следующите изражения: узаконяването се допуща или не се допуща.

Ако съдебното постановление е утвърдително, то се печата в местните вестници и в "Държавен вестник".

Чл. 22. Узаконяването чрез съдебно постановление има същото действие, както и узаконяването чрез последующи брак, но само от деня на постановлението и по отношение към родителя, който го е искал.

Чл. 23. Лицата и от двата пола могат да осиновяват под условие, щото те да нямат низходящи законни или узаконени, да са пълнолетни и да са по-възрастни от осиновяемия.

Чл. 24. (Попр. - ДВ, бр. 140 от 1890 г.) Никой не може да има няколко осиновени деца, ако те не са осиновени с един и същи акт.

Чл. 25. Никой не може да бъде осиновен от няколко лица, освен от двама съпрузи.

Чл. 26. Незаконородените деца не могат да бъдат осиновени от техните родители.

Чл. 27. Осиновяването на пълнолетен става със съгласието на осиновяемия и осиновяющия.

Ако осиновяемият или осиновяющият имат баща, майка или жив съпруг, изисква се тъй също и тяхното съгласие.

Чл. 28. Ако се осиновява малолетен, който няма живи родители, необходимо е съгласието на настойника, утвърдено от роднинския съвет.

А за осиновяването на малолетен, който има живи родители, се изисква съгласието на последните.

Чл. 29. Настойникът може да осинови непълнолетния на когото той е настойник, само след като даде сметка за управлението.

Чл. 30. Осиновените непълнолетни имат право, като станат пълнолетни да се отрекат от осиновяването в двегодишен срок, считан от деня на пълнолетието им.

Чл. 31. Осиновеният приема фамилията на осиновителя.

Чл. 32. Осиновителите баща и майка са длъжни да продължават, ако има нужда, възпитанието на осиновения и да го поддържат.

Чл. 33. Осиновеният запазва всичките си права и длъжности спрямо семейството, към което той принадлежи по рождение.

Осиновяването не създава никакви граждански отношения между осиновителя и семейството на осиновения, нито между осиновения и роднините на осиновителя.

Чл. 34. (Изм. - ДВ, бр. 243 от 1935 г.) Този, който желае да осинови, и този, който ще се осиновява, ако той е пълнолетен, се явяват лично пред околийския съдия в околията на когото осиновяемият има своето местожителство, за да се състави там акт за взаимното им съгласие. Актът се съставя от секретаря на съда.

Ако ли се осиновява пълнолетен, който има живи родители и съпруг, или непълнолетен, то в съда са длъжни да се явят тъй също и лицата, съгласието на които се изисква (чл. 27 и 28).

Чл. 35. (Изм. - ДВ, бр. 243 от 1935 г.) В продължение на следующите десет дена, страната, която най-много бърза, представя в областния съд заверен препис от акта за осиновяването за да се утвърди.

Чл. 36. Съдът, след като изиска надлъжните сведения, проверява:

1. изпълнени ли са всичките изискуеми от закона условия;

2. дали този, който желае да осинови, се ползува с добра чест;

3. дали осиновяването ще бъде полезно за осиновяемия.

Чл. 37. (Изм. - ДВ, бр. 58 от 1922 г.) Съдът, в разпоредително заседание, без да пази други формалности от гражданското съдопроизводство и без да излага мотиви, произнася се в следующите изражения: осиновяването се допуща или не се допуща.

Чл. 38. Допуснатото от съда осиновяване има действие от деня на акта за съгласието; но догде се обяви постановлението на съда, осиновяющият и осиновяемият могат да отменят своето съгласие.

Ако осиновителят умре след като представи в съда актът за съгласието и преди утвърждението му, то производството се продължава и осиновяването, според обстоятелствата, се допуща.

(Изм. - ДВ, бр. 58 от 1922 г.) Наследниците на осиновителя могат да представят в съда записки и забележки за неприемане осиновяването.

Чл. 39. Определението на съда, което допуща осиновяването, се обявява чрез залепване на места, които определи съдът; освен това то се обнародва в "Държавен вестник" и в местните вестници.