Безплатен Държавен вестник

Изпрати статията по email

Държавен вестник, брой 152 от 4.VII

НАРЕДБА-ЗАКОН ЗА НАРОДНИТЕ ЧИТАЛИЩА

 

НАРЕДБА-ЗАКОН ЗА НАРОДНИТЕ ЧИТАЛИЩА

Обн. ДВ. бр.142 от 1 Януари 1945г., попр. ДВ. бр.152 от 4 Юли 1945г., изм. ДВ. бр.59 от 12 Юли 1996г., отм. ДВ. бр.89 от 22 Октомври 1996г.

Отменена с § 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за народните читалища - ДВ, бр. 89 от 22.10.1996 г.


I. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. Народните читалища са свободни демократични организации, за развиване всред народа всестранна култура и просвета. Те са юридически лица с идеална цел, които се освобождават от регистрирането, предвидено от Закона за юридическите лица.


Чл. 2. В селище с население до 10 000 жители, може да има само едно читалище. В по-големите селища могат да бъдат открити и квартални читалища, като районите и числото им се определят от съответния околийски читалищен съюз.


Чл. 3. Читалище, в района на което има отдалечени квартали и махали, фабрики и големи предприятия, могат да откриват в тях отделни читални и библиотеки.

Всяка фабрика или предприятие с повече от 50 работника задължително урежда и издържа читалня библиотека.

Предприятията и фабриките, които се намират в съседство могат да уреждат и издържат общи библиотеки - читални.


Чл. 4. В градове с три и повече народни читалища се учредява градски читалищен съвет, който обединява и уеднаквява дейността на читалищата в селищата. Градският читалищен съвет се състои от равно число представители на местните читалища.


Чл. 5. В страната има един върховен читалищен съюз, който обединява читалищата и читалищните съюзи.

Във всяка административна околия се създава по един околийски читалищен съюз, който обединява читалищата от околията.


Чл. 6. В селища до 20 000 жители, почините за откриване на частни кинематографи се разрешават само, ако в селището не е открит вече читалищен кинематограф и то след като се вземе съгласието на местното читалище.


Чл. 7. Мероприятията по читалищното дело се обсъждат и препоръчват от читалищния съвет при Върховния читалищен съюз, който се състои от председателя на Върховния читалищен съюз или негов заместник за председател и членове: директорът на народната култура; директорът на печата и пропагандата от Министерството на пропагандата; директорите на висшето образование и културните институти, на институтското и средното образование и на предучилищното и основното образование - от Министерството на народното просвещение; един представител на Министерството на социалната политика; две вещи по библиотечното и читалищното дело лица, назначени от министъра на пропагандата по представление на Върховния читалищен съюз; един представител на Националния комитет на О. Ф.; един представител на Националния комитет на кооперациите; двама представители на Върховния читалищен съюз; един представител на Съюза на работниците по просветата; един представител на Съюза на българските писатели; един представител на Съюза на артистите; един представител на Камарата на народната култура.

Читалищният съвет се свиква при нужда по покана на председателя му.


Чл. 8. Читалищата дават своите съдействия като отпускат салоните си за представления за всички театри, одобрени от Съюза на артистите в България и утвърдени от Министерството на пропагандата.


Чл. 9. При върховния читалищен съюз се образува комисия, в която влизат един представител на Върховния читалищен съюз, като председател, по един представител на Министерството на пропагандата, Министерство на просветата и Министерство на социалната политика, представител на Съюза на писателите и представител на Съюза на работниците по просветата, която комисия изработва всяка година списък на книгите и списанията, които се препоръчват на читалищата.


Чл. 10. Народните читалища и техните съюзи се намират под върховния надзор на Министерството на пропагандата.


II. ЦЕЛ И СРЕДСТВА

Чл. 11. Целта на народните читалища е:

а) да работят за образование и обществено възпитание на народа в демократичен дух;

б) да затвърдят труда, като основа, върху която може да бъде изградено могъществото на народа и отделната личност;

в) да будят интерес към знание и да способствуват за всестранното развитие на народа, като го приобщават към придобивките на материалната и духовна култура;

г) да бъдат огнища на всички почини в духовния живот и материалната култура на селищата;

д) да насаждат чувство и готовност на взаимопомощ.


Чл. 12. За постигане на своята цел всяко народно читалище си служи със следните средства:

а) урежда и поддържа библиотека и общодостъпна безплатна читалня;

б) урежда публични сказки, общодостъпни народни четения, курсове, вечерни училища и пр.;

в) литературно-музикални вечеринки, утра и театрални представления, с подходящи за целта на читалището програми;

г) кино и театри;

д) обществено празнуване на народни празници;

е) музейни сбирки, където има условия за това и художествени и др. изложби;

ж) урежда екскурзии с научна цел в страната и чужбина;

з) да сътрудничат в сродни учреждения и организации в народополезни начинания;

и) да съдействуват на общокултурните почини на Министерството на пропагандата и народното здраве.


III. ЧЛЕНУВАНЕ И УПРАВЛЕНИЕ

Чл. 13. Читалищните членове са: действителни, спомагателни, благодетелни и почетни.

Действителни са, които плащат редовно определения по устава на читалището членски внос и са над 18 години.

Благодетелни членове са дарители и завещатели на суми и имоти.

Спомагателни членове са младежи от двата пола под 18 години.

Почетни членове са заслужили на читалището лица.


Чл. 14. Всяко читалище се управлява по устав, съгласуван с тоя закон и приет от общото читалищно събрание.


Чл. 15. Всяко читалище се ръководи от настоятелство, избрано от общо годишно събрание всяка година.


Чл. 16. Дейността и сметките на читалищното настоятелство се проверяват от три члена, проверителна комисия избирана всяка година от общото събрание, заедно с настоятелството.


IV. ВЪРХОВЕН ЧИТАЛИЩЕН СЪЮЗ И ОКОЛИЙСКИ ЧИТАЛИЩНИ СЪЮЗИ

Чл. 17. Върховният читалищен съюз и околийските читалищни съюзи са юридически лица с идеална цел. Те се ръководят от управителни съвети избирани всяка година.


Чл. 18. Всяка година управителният съвет на Върховния читалищен съюз свиква конгрес на читалищата и околийските читалищни съюзи в страната. Всяка година околийските читалищни съюзи свикват годишна конференция на читалищата от околията.


Чл. 19. Дейността и сметките на читалищните съюзи се проверяват от проверителна комисия, избирана от конгреса на Върховния читалищен съюз и от конференциите - за околийските читалищни съюзи.


Чл. 20. Читалищните съюзи се управляват по устави.


Чл. 21. Всички читалища членуват в съответните околийски читалищни съюзи. Читалищата, които са отказали да членуват, лишават се от облагите на този закон.

Членовете на околийските читалищни съюзи са по право и членове на Върховния читалищен съюз.


V. ИЗДРЪЖКА

Чл. 22. Всяко читалище извършва приходите и разходите си по ежегоден бюджет, по календарна година, изработен от настоятелството, проверен от проверителната комисия и одобрен от общото годишно събрание.


Чл. 23. Приходите на всяко читалище са:

а) членски внос;

б) приходи от покрити и непокрити имоти;

в) 5% от приходите на училищните недвижими имоти;

г) лихви от читалищния фонд;

д) от забави и кинопредставления, вечеринки и томболи;

е) помощи, завещания и дарения.

З а б е л е ж к а I. Завещанията и даренията в полза на читалищата се освобождават от безвъзмезден данък.

З а б е л е ж к а II. (Попр. - ДВ, бр. 152 от 1945 г.) В годишния бюджет на общините се предвиждат задължително вноски за читалищата в размер най-малко на 5%. от бюджета. Разпределението на тези суми, в селища където има читалищен съвет, става от последния.


Чл. 24. Всяко читалище си образува читалищен фонд, който се набира от:

а) излишъци по редовните годишни бюджети;

б) завещания, дарения и помощи;

в) една трета от приходите на читалищните имоти;

г) суми предвидени в бюджета на читалището - най-малко 5% от читалищните приходи.

Този фонд се използува за постройка на читалищен дом, за пристройки, поправки, за поддържане на библиотека и читалня, за радиофициране и електрифициране на читалището. Сумите по този фонд се внасят в Б. з. к. банка - фонд "Кооперативен строеж на читалищни сгради" - сметка "Отделен фонд" - на името на читалището.


Чл. 25. Читалищните имущества, приходи от тях, както и всички други приходи, не могат да се отчуждават за дългове, произходящи от каквито и да било и безразлично към какви лица, нито подлежат на секвестър.


Чл. 26. (Отм. - ДВ, бр. 59 от 1996 г., в сила от 01.07.1996 г.)


Чл. 27. (Отм. - ДВ, бр. 59 от 1996 г., в сила от 01.07.1996 г.)


Чл. 28. Читалищата могат да сключват с разрешение на министъра на пропагандата ипотечни заеми срещу недвижими имоти, без сградата в която се помещава читалнята, библиотеката и салона. С предварително разрешение на министъра на пропагандата при нужда, читалището може да сключи заем като заложи до 30% от читалищните приходи.


Чл. 29. Всяка община отпуска задължително и безплатно, по мотивирано искане на местното читалище, подходящото място за постройка на читалищна сграда с театрален салон и библиотека и съдействува за изграждането им. Читалищните сгради се строят по планове изработени по идейни скици, прегледани и предварително одобрени от Министерството на пропагандата и Министерството на благоустройството с оглед на нуждите и средствата на читалището.


Чл. 30. Читалищата внасят 1 1/2% от брутния си приход в касата на съответния околийски читалищен съюз. Последният задържа за себе си 1%, а остатъка изпраща на Върховния читалищен съюз. Там където още не са основани околийски читалищни съюзи, отчитането на читалищата става направо към Върховния читалищен съюз. Читалищата, които притежават кина, се отчитат в всички случаи направо към Върховния читалищен съюз.


Чл. 31. При Върховния читалищен съюз се учредява фонд "Просвета и култура", който се управлява от управителния съвет на същия съюз.

Този фонд се образува от такси, които се събират по Наредбата-закон за Камарата на народната култура (чл. 45).

Основният капитал на фонд "Просвета и култура" е 1 000 000 лева.


Чл. 32. До 80% от сумите свръх неприкосновения капитал на фонд "Просвета и култура" се изразходват за насърчение на читалищното дело в страната, за народни четения, конференции, публикации, за помощи на бедни читалища и бедни околийски читалищни съюзи, за посрещане нуждите на Върховния читалищен съюз и др.

З а б е л е ж к а . За нуждите на Върховния читалищен съюз не могат да се изразходват повече от 30% от сумите на фонда.


Чл. 33. Читалищата, които не изпълняват повеленията на този закон, се лишават от облагите му, а настоятелствата им отговарят по общите закони на страната.


Чл. 34. Касиерите на читалищните настоятелства се задължават за изразходваните, несъобразно с бюджета и с този закон суми, заедно с лихвите за тях, до окончателното им изплащане. Разходите извършени несъобразно със закона и бюджета, неправилно изразходваните суми, както и задълженията, което произтича от това за касиера, се установяват с протокол на проверителния съвет одобрено от общото събрание. В протокола се определя точно размера на сумата, с която е задължен касиерът, лихвата в размер 1% месечно, смятано от датата, когато започва да тече, до деня на изплащането на начета. Въз основа на протокола на проверителната комисия, общото събрание решава да се даде на касиера-отчетник срок за отчитане на сумите, след което, ако не изпълни решението се предава на наказателно преследване.


Чл. 35. Този закон отменя Закона за народните читалища от 1941 година, правилника за прилагането му и всички други закони и постановления, които му противоречат. За прилагане на този закон Министерството на пропагандата издава нарочен правилник, утвърден с указ.


Промени настройката на бисквитките