Държавен вестник, брой 52 от 7.III

Отменен с чл. 12 на Закона за книгопечатането - ДВ, бр. 52 от 7 март 1949 г.

Чл. 1. Учредява се при Министерския съвет служба за временен надзор върху печатните произведения.

Чл. 2. Под печатни произведения се разбират всички писмени произведения и изображения, възпроизведени по механически или химически начин и предназначени за разпространяване или публично излагане.

Чл. 3. Временният надзор върху печатните произведения се състои в правото да се разреши или забрани изцяло или отчасти издаването, напечатването и разпространението на статии, съобщения и каквито и да било други печатни произведения.

Чл. 4. Временният надзор се упражнява от службата по надзора по печата, която се ръководи от министъра, натоварен от Министерския съвет.

В столицата надзорът върху печата се извършва от органите на надзора по печата, а вън от столицата - от онези длъжностни лица, на които я възложи министърът, който е натоварен със службата по надзора.

Чл. 5. Надзорът върху печатните произведения е предварителен. Той се извършва съгласно писмени инструкции, одобрени от Министерския съвет.

Чл. 6. За издаването на периодическо издание (вестник или списание) е нужно предварително разрешение.

Разрешението за издаване на вестник или списание се дава от министъра, натоварен с ръководството на надзора върху печата, по доклад на началника на службата по надзора върху печата.

Заявлението трябва да съдържа:

1) названието на вестника или списанието;

2) насоките, в които ще се списва вестникът или списанието;

3) местонахождението на редакцията;

4) мястото и печатницата, където се печати;

5) името, възрастта, образованието, месторождението и местожителството на издателя и на редактора;

6) източника на материалните средства, с които ще се издава вестникът или списанието.

Когато вестникът или списанието имат няколко редактори, издателят е длъжен да ги посочи, като посочи и отдела, който всеки от тях ще ръководи.

За даденото разрешение на заявителя се издава удостоверение.

Чл. 7. Редактор на вестник или списание може да бъде всеки български поданик, който не е лишен от граждански и политически права и е навършил: за редактор на вестник - тридесет години, а за редактор на списание - двадесет и една година.

Чл. 8. Не може да бъде редактор лице:

1) осъден за измяна, предателство, престъпни деяния против държавния глава и членовете на семейството му, престъпление против държавната въоръжена сила, разврат, користни престъпления и престъпления, предвидени в Закона за защита на държавата;

2) обявено в несъстоятелност;

3) което изтърпява наказание лишение от свобода;

4) което се намира в предварителен затвор.

Чл. 9. Не може да се посочи и не се смята за редактор лице, което не взима участие нито в определяне насоката, в която се редактира изданието, нито в подбиране материала.

Чл. 10. Преди да започне издаването на периодическо издание, издателят е длъжен да уведоми писмено местната полицейска власт, като представи удостоверение, че изданието е разрешено.

За всяка промяна, настъпила след заявяването, издателят е длъжен да съобщи на местната полицейска власт допълнително в 24 часа от промяната.

Чл. 11. Забранява се отпечатването на печатни произведения, чието съдържание не е одобрено предварително от службата за надзора по печата.

Чл. 12. Печатни произведения, издадени без предварително разрешение от службата за надзора по печата или с неспазване упътванията, наредбите и предписанията на надзорните органи, се изземват от полицейските и административни власти и се конфискуват по определение на областния съд.

Всяка заповед за изземване трябва да бъде мотивирана. Препис от нея се връчва на заинтересувания, който в срок от 24 часа може да направи възраженията си. В срок от 24 часа от получаването им, властта, която е извършила изземването, изпраща преписката на областния съд, който се произнася окончателно относно конфискуването в разпоредително заседание с участието на прокурора в най-близкия работен ден.

Чл. 13. Ако не се постанови конфискуване на иззетото произведение, то се връща на собственика за свободно разпространение.

По молбата на заинтересувания и на негови разноски ония части от печатното произведение, които не съдържат основание за изземване, могат да се отделят и освободят за разпространение.

Чл. 14. Ако срещу изземването не са постъпили възражения в законния срок, иззетото произведение се конфискува по постановление на властта, която го е иззела.

Чл. 15. Конфискуваните печатни произведения се унищожават.

Чл. 16. За нарушение на разпорежданията за предварителния преглед на периодичните издания, периодичното издание може да бъде спряно до три броя със заповед на началника на службата за временния надзор, а за повече от три броя и завинаги - с постановление на Министерския съвет, по доклад на министъра, който ръководи службата.

Чл. 17. Издател, който не съобщи за предстояща или настъпила промяна в срока, посочен в чл. 10, ал. 2, се наказва с глоба до 2000 лева.

Чл. 18. Който даде съгласието си да бъде посочен като редактор, без да отговаря на условията, предвидени в закона, наказва се с глоба до 2000 лева.

Чл. 19. Който издава вестник или списание и посочи като редактор лице, което фактически не изпълнява тая длъжност, както и онзи, който приема да бъде посочен за такъв редактор, наказва се с глоба от 500 до 5000 лева.

Чл. 20. Който не спазва упътванията, наредбите и предписанията, издадени от надзорните органи по печата при отпечатването или техническата уредба на печатно произведение, наказва се с глоба от 1000 до 30 000 лева.

Чл. 21. Който издаде печатно произведение, подлежащо на временен надзор, без предварително разрешение на службата за надзора, наказва се с глоба от 5000 до 30 000 лева.

Чл. 22. Който разпространява печатно произведение, за което знае или според обстоятелствата е могъл да предполага, че е забранено, иззето или конфискувано, наказва се с глоба от 1000 до 30 000 лева.

Наредбата-закон за временен надзор върху печата е обнародван в "Държавен вестник" с Указ № 121 на Негово Величество Борис III от 10 април 1938 г.