Държавен вестник, брой 54 от 7.VII

Отменен с § 10, т. 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за народната просвета - ДВ, бр. 86 от 18 октомври 1991 г.

Чл. 1. Главна задача на училището в Народна република България е да подготвя младежта за живота в социалистическото и комунистическото общество, като свързва обучението и възпитанието с обществено полезен и производителен труд; да възпитава младото поколение в уважение и преданост към принципите на комунизма, в любов към труда, в дух на социалистически патриотизъм и пролетарски интернационализъм.

Училището подготвя добре образовани, всестранно и хармонично развити хора, като им дава необходимите знания по основите на науките, формира у тях марксистко-ленински мироглед, осигурява им трудова, политехническа и професионална подготовка, физическо, естетическо и нравствено възпитание.

Училището изпълнява своите задачи, като осигурява разумно съчетаване на труда и обучението с почивката и грижите за нормално физическо развитие на децата и юношите.

Чл. 2. Средното политехническо училище е общообразователно, трудово и политехническо с производствено обучение. То обединява положителните страни на досегашното общообразователно и професионално училище върху политехническа и производствена основа.

Главна негова задача е въз основа на широки общообразователни и политехнически знания и производствено обучение да подготвя учащите се научно, технически, практически, физически и психологически за участие в материалното производство. То дава необходимата подготовка за следване във висши учебни заведения и за работа в областта на културата.

Средното политехническо училище създава комунистически добродетели и осигурява физическо и естетическо възпитание на учащите се.

Чл. 3. Срокът на обучение в средното политехническо училище е 12 години.

Средното политехническо училище има две степени: основно училище и горен курс.

Чл. 4. Основното училище започва от I клас и завършва с VIII клас.

То дава на учениците общообразователни и политехнически знания, полага здрави основи на нравственото, физическото и естетическото им възпитание, създава у тях любов към труда и навици за обществено полезен труд, подготвя ги за по-нататъшно обучение.

Учебно-възпитателната работа в основните училища се свързва с широко участие на учениците в подходящ за тяхната възраст обществено полезен труд и ги подпомага да развиват своите способности и наклонности към определена професия.

Чл. 5. Основното образование е безплатно. То е задължително за всички деца до 16-годишна възраст.

(Изм. - ДВ, бр. 36 от 1979 г., бр. 68 от 1988 г.) Общинските народни съвети и кметствата осигуряват задължително завършване на основното образование. За тази цел те откриват и издържат училища, занимални, общежития, детски домове, ученически столове, летни лагери и др.

Общежития, занимални, столове, летни лагери и други могат да откриват и издържат и предприятията, трудово-кооперативните земеделски стопанства и обществените организации.

Осигуряването на задължителното образование на децата е пръв родителски и обществен дълг.

Чл. 6. Горният курс на средното политехническо училище трае четири години - от IХ до ХII клас.

Основната задача на горния курс на средното политехническо училище е да подготвя образовани и културни граждани за всички области на живота, годни за активна работа в промишлеността, строителството, селското стопанство, културата и пр.

В горния курс се завършва изучаването на основите на науките, политехническата подготовка на учащите се и чрез производствено обучение им се осигурява възможност да овладеят поне една производствена специалност с масово приложение. Производственото обучение се провежда в учебни и производствени цехове на предприятията, в трудово-кооперативните земеделски стопанства и в учебно-опитните стопанства и работилници при училищата. Свързването на обучението с обществено полезен и производителен труд става така, че подпомага всестранното развитие на учениците и им осигурява достатъчна почивка.

Според икономическия характер на района в горния курс на всяко средно политехническо училище се застъпват една или няколко промишлени, селскостопански, строителни и други специалности. Проявилите наклонност към специалност, която не е застъпена в училището на района, могат да я изучават в училище на друг район.

Завършилите средно политехническо училище, независимо от специалността, която са изучавали, могат да продължат образованието си във всички полувисши и висши учебни заведения.

Чл. 7. В средните училища по изкуствата се осигуряват общообразователни знания, подготовка по съответния вид изкуство и трудово комунистическо възпитание.

Чл. 8. Средните професионални училища (техникуми) подготвят специалисти за нуждите на промишлеността, селското стопанство, строителството, транспорта, търговията, здравеопазването и другите области на живота.

Те осигуряват на учащите се научно-техническа подготовка, трудови навици и техническа сръчност с квалификация на среден техник по съответната професия, разред по една от застъпените при следването специалности и общообразователни знания, съответствуващи в основни линии на средното политехническо училище.

Завършилите средно професионално училище имат право да продължат образованието си във всички висши учебни заведения.

Чл. 9. В средните професионални училища се приемат завършили основно или средно образование. Срокът на обучение в тях е 4-5 години над основното или 1-3 години над средното образование.

Чл. 10. Организацията на обучението и на производствената работа в средните професионални училища се определя от Министерството на културата, науката и просветата.

Чл. 11. За да овладеят учениците трудови навици и техническа сръчност, при средните професионални училища се обзавеждат учебни работилници, учебно-опитни стопанства, учебни цехове, лаборатории и кабинети със съвременна техника.

В средните професионални училища за подготовка на селскостопански кадри учениците участвуват активно във всички производствени процеси.

Чл. 12. За подготовка на квалифицирани работници за народното стопанство се създават промишлени, машинно-тракторни, практически земеделски, сградостроителни и други професионално-технически училища.

Професионално-техническите училища съществуват самостоятелно или към техникуми, към големи заводи, предприятия и земеделски стопанства.

Чл. 13. Постъпването в професионално-техническите училища става след завършено основно образование, а курсът на обучение в тях трае от 1 до 3 години - в зависимост от изучаваната професия.

На завършилите тези училища се дава възможност да получат средно образование, като им се признава изучаваният материал.

Чл. 14. В професионално-техническите училища младежите участвуват активно и системно в производителен труд.

За тази цел към училищата се обзавеждат учебни работилници, лаборатории, учебно-опитни стопанства, а към училищата при заводите и земеделските стопанства се създават специални учебни участъци, снабдени със съвременни технически съоръжения.

Чл. 15. Основни задачи на висшите учебни заведения са:

да подготвят висококвалифицирани, възпитани в комунистически дух специалисти за всички области на живота, които са овладели най-новите постижения на науката и техниката, познават добре технологията, икономиката и организацията на производството, годни за самостоятелна творческа практическа дейност;

да извършват научно-изследователска работа и да развиват науката в най-тясна връзка със социалистическото строителство;

да полагат системни грижи за повишаване квалификацията на заетите в производството инженерно-технически, селскостопански и други специалисти;

да разпространяват научни, технически и политически знания сред трудещите се, както и да проучват, обобщават и разпространяват опита на новаторите и първенците в производството.

Чл. 16. Обучението и възпитанието на специалисти във висшите учебни заведения се съчетава с участие в обществено полезен и производителен труд по специалността. Количеството и характерът на труда, който заема най-малко една трета от учебното време през първите или през последните години на учението, и неговото разпределяне през курса на обучението се определят в зависимост от особеностите на отделните специалности и условията на работа във висшите учебни заведения.

Чл. 17. Висшите учебни заведения полагат грижи за идейно-политическото възпитание на студентите и подобряват непрекъснато преподаването на марксистко-ленинската теория. Учебният процес трябва да формира у студентите марксистко-ленински мироглед и метод на познание, творчески подход и самоинициатива при овладяване на науката и при практическата им дейност.

Чл. 18. Особени грижи се полагат за увеличаване на броя и повишаване квалификацията на инженерно-техническите специалисти с висше образование.

Обучението на студентите във висшите технически учебни заведения се извършва върху широка научна и техническа база с оглед да се подготвят специалисти с по-широк профил, овладели основно една по-тясна специалност.

По време на обучението си студентите провеждат производствена практика и участвуват в производителен труд в работилници, цехове и лаборатории на висшите учебни заведения или в образцови предприятия.

Чл. 19. (Изм. - ДВ, бр. 68 от 1988 г.) Обучението на студентите във висшите селскостопански учебни заведения се съобразява с характера и сезонността на селскостопанското производство. То се извършва в учебно-опитни стопанства при висшите учебни заведения и научно-изследователските институти или в най-добрите селскостопански организации.

През време на обучението си студентите участвуват непосредствено в селскостопанското производство и се запознават с различните негови процеси.

Чл. 20. Големи грижи се полагат за развитието на хуманитарното и икономическото образование в университета и във висшите икономически учебни заведения и особено за изучаването на математическите, физическите, химическите и биологическите науки и конкретните икономики.

Студентите в тези учебни заведения полагат обществено полезен и производителен труд в предприятия, учреждения, научни институти, лаборатории, опитни станции, училища и др., за които се готвят като специалисти. Особено внимание се отделя на педагогическата подготовка на студентите от учителските специалности.

Чл. 21. Висшите медицински учебни заведения подготвят висши медицински кадри с високо комунистическо съзнание, с чувство на граждански и професионален дълг, добре овладели медицинската наука и притежаващи практически опит в лечебната работа.

Обучението на студентите се съчетава с постоянна практика в лечебните заведения.

Чл. 22. Висшите учебни заведения по изкуствата организират обучението на студентите върху основата на марксистко-ленинската естетика и развитието на социалистическото изкуство в най-тясна връзка със социалистическата практика.

Чл. 23. (Отм. - ДВ, бр. 27 от 1986 г.).

Чл. 24. (Изм. - ДВ, бр. 68 от 1988 г.) Висшите учебни заведения подпомагат разрешаването на назрелите задачи на социалистическото производство. За целта те сключват договори с предприятия, ведомства и др. Те работят и върху теоретически проблеми, които откриват нови пътища в науката и техниката.

Към висшите учебни заведения могат да се организират научно-изследователски институти, лаборатории, опитни станции и други.

Чл. 25. Ръководствата на висшите учебни заведения и катедрите полагат системни грижи и провеждат мероприятия за подобряване състава и повишаване квалификацията на научно-преподавателските кадри.

За подобряване обучението на студентите и за осъществяване на по-тясна връзка между науката и живота за преподаватели се привличат и изтъкнати специалисти от производството и практиката.

(Изм. - ДВ, бр. 68 от 1988 г.) Преподавателите са длъжни да поддържат постоянна връзка с предприятията и ведомствата и да им оказват системна помощ за решаване на конструкторски, технологически и организационни задачи.

Чл. 26. Към висшите учебни заведения могат да се създават отделения за повишаване квалификацията на специалистите от производството с висше образование, за запознаването им с най-новите постижения на науката и техниката.

Чл. 27. Средно политехническо, средно професионално, професионално-техническо и висше образование се получават и по пътя на вечерно и задочно обучение, без откъсване от производството.

Вечерното и задочното обучение са равностойни на редовното обучение.

Чл. 28. За да се даде възможност на повече трудещи се от производството да повишат образованието си и за да се издигне на по-високо равнище вечерното и задочното обучение:

а) разширява се мрежата на вечерните училища, открива се вечерно обучение във висшите учебни заведения, където има условия за това, и се разширява задочното обучение;

б) (изм. - ДВ, бр. 68 от 1988 г.) създават се филиали на вечерните (сменни) училища към по-големи заводи, мини, селскостопански организации и др.;

в) изгражда се мрежа от учебно-консултационни пунктове за задочниците, в които системно се провеждат учебни занятия, задължителни за тях;

г) осигуряват се учебници и учебно-помощна литература за задочниците;

д) присъствените занятия и изпитните сесии се провеждат в най-подходящо за задочниците време, като се допуска и извънсесийно полагане на изпити по някои дисциплини съгласно учебния план, включително и в учебно-консултационните пунктове.

Чл. 29. (Отм. - ДВ, бр. 27 от 1986 г.).

Чл. 30. (Отм. - ДВ, бр. 27 от 1986 г.).

Чл. 31. (Изм. - ДВ, бр. 68 от 1988 г.) За повишаване качеството и степента на образованието на работниците, които постъпват в производството направо, без предварителна професионална подготовка, народните съвети и ръководителите на предприятия и селскостопански организации организират курсове за технически минимум. Методическото ръководство на тези курсове се осъществява от Министерството на културата, науката и просветата.

Младежи, които са завършили основно училище и не продължават да се учат, се приемат в организирани от предприятията курсове и други форми на обучение за повишаване на тяхното общо и професионално образование и за овладяване на професия. За тази категория лица могат да бъдат организирани и отделни училища.

Чл. 32. За да се осъществят целите на новото училище, необходимо е учителите да имат добра идейно-политическа, научна, педагогическа и особено трудова и практическа подготовка.

Чл. 33. Учители за детските градини и за I-IV клас се подготвят в учителски институти с 3-годишен курс над средното образование. Всички останали учители се подготвят във висши учебни заведения.

Учителите по политехническите и специалните предмети получават и необходимата педагогическа подготовка по начин, определен от министъра на народната просвета.

Учители-специалисти по учебна и производствена практика се подготвят в специални институти или курсове измежду завършилите средни професионални училища (техникуми) и придобили производствена практика.

Чл. 34. Дружинни ръководители за пионерската организация се подготвят във висши учебни заведения и в учителски институти.

Чл. 35. Добилите право на редовни учители до влизането в сила на настоящия закон или които ще завършат по сега действуващата система запазват правата си. За повишаване на тяхната квалификация се организират курсове, практикуми, семинари и др. и им се дава възможност да получат висше образование по редовен или задочен път по специална програма.

Учителите по производствено обучение и практика, заварени при влизане на закона в сила, запазват правата си.

Чл. 36. (Изм. - ДВ, бр. 68 от 1988 г.) Министерството на културата, науката и просветата организира преподготовката и повишаването на идейно-политическата, научната, педагогическата и методическата квалификация на учителските кадри при висшите учебни заведения, институтите за усъвършенствуване, учителските институти и общинските народни съвети.

Чл. 37. Министерството на културата, науката и просветата осъществява идейно,методическо и организационно-педагогическо ръководство на образованието в страната, като се ръководи от партийната и правителствената политика. То утвърждава основните документи за образованието, като учебни планове, програми и др.; осигурява написването и издаването на учебници и учебно-помощна литература; определя формите на учебно-възпитателната работа в училищата; установява реда за назначаването на учителите и определя условията за приемане на учениците и студентите в учебните заведения.

(Изм. - ДВ, бр. 68 от 1988 г., бр. 45 и 99 от 1989 г.) Откриването и закриването на средните политехнически, професионални и професионално-технически училища и определянето на специалностите в тях се извършва от изпълнителните комитети на областните народни съвети съгласувано с Министерството на народната просветата, със съответните общински народни съвети и ведомствата, при които има такива училища.

(Нова - ДВ, бр. 45 от 1989 г.) Детските градини, обединените детски заведения, началните и основните училища се откриват и закриват от изпълнителните комитети на общинските народни съвети.

(Нова - ДВ, бр. 45 от 1989 г., изм., бр. 99 от 1989 г.) Учителските институти, средните училища по изкуствата и средните специални училища - за слепи, глухонеми и др., се откриват и закриват от Министерството на народната просветата и Комитета за наука и висше образование съгласувано със съответния областен народен съвет.

(Изм. - ДВ, бр. 68 от 1988 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 45 от 1989 г.) Номенклатурата на специалностите се утвърждава съвместно от Министерството на културата, науката и просветата и Министерството на икономиката и планирането.

Чл. 38. (Изм. - ДВ, бр. 68 от 1988 г.) Общинските народни съвети осъществяват непосредствено ръководство на училищата и възпитателните заведения с изключение на висшите учебни заведения, учителските институти и институтите за усъвършенствуване на учителите и средните училища по изкуствата, като се ръководят от основните документи на партията, правителството и Министерството на културата, науката и просветата.

(Отм. - ДВ, бр. 68 от 1988 г.).

Чл. 39. Строителството на училищни сгради се извършва по нормативи и изисквания, утвърдени от Министерството на културата, науката и просветата и Министерството на народното здраве и социалните грижи. В училищните сгради се предвиждат достатъчно помещения за кабинети, лаборатории, производствени работилници и др., необходими за правилното организиране на учебния процес.

Чл. 40. За да се осигурят най-добри условия за обучение и възпитание на учениците, откриват се училища-интернати с пълен курс на следване или отделни степени на средното училище.

Чл. 41. (Изм. - ДВ, бр. 68 от 1988 г.) Министерствата, ведомствата, организациите и народните съвети осигуряват на учениците и студентите работно място в най-добре обзаведените предприятия, стопанства и учреждения, материали за производствената практика и вземат всички мерки за безопасността на труда и за правилното организиране на работата, създават им подходящи битови условия.

(Изм. - ДВ, бр. 99 от 1963 г., бр. 68 от 1988 г.) Редът за заплащане на вложения от учениците и студентите труд, съобразно с количеството и качеството на произведената продукция, се определя от Министерството на икономиката и планирането съгласувано с Министерството на културата, науката и просветата и другите ведомства, към които има учебни заведения и Централния съвет на професионалните съюзи.

При производственото обучение и производствената практика учащите се биват осигурявани срещу трудова злополука съгласно дял III от Кодекса на труда.

(Изм. - ДВ, бр. 36 от 1979 г., бр. 68 от 1988 г.) За нуждите на политехническото и производственото обучение, общинските народни съвети и кметствата с помощта на предприятията са длъжни да създадат и обзаведат кабинети, лаборатории и работилници по дървообработване, металообработване, машинознание и електротехника, както и учебно-опитни стопанства, съгласно нормативи, утвърдени от Министерството на културата, науката и просветата.

Чл. 42. Учебните заведения насърчават и подпомагат техническото изобретателство, създаването на нови прибори, модели, технически устройства и пр. от учениците и студентите.

Чл. 43. Учебните заведения със срок на обучение 2-3 години над средното образование могат да бъдат полувисши. Министерският съвет определя кои от тези заведения се признават за полувисши.

Чл. 44. Неупоменатите в настоящия закон училища, както и детските градини, извънучилищните учреждения и др. преустрояват работата си съобразно изискванията на настоящия закон.

Чл. 45. Преустройството на образователната система съгласно настоящия закон започва от учебната 1960/1961 година и завършва за 4-5 години. Въвеждането на производствено обучение в горните класове да започне от началото на учебната 1959/1960 година по преходен учебен план, утвърден от министъра на просветата и културата.

Чл. 46. Този закон отменя всички разпоредби, които му противоречат.

(Изм. - ДВ, бр. 68 от 1988 г.) Изпълнението на настоящия закон се възлага на министъра на културата, науката и просветата, министъра на народното здраве и социалните грижи, министъра на транспорта и на изпълнителните комитети на народните съвети.

КЪМ УКАЗА № 1008 ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНИ И УКАЗИ ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО

(ДВ, бр. 68 от 1988 г.)

Раздел I

Изменение на Закона за по-тясна връзка на училището с живота и за по-нататъшно развитие на народното образование в НР България

§ 11. Навсякъде в закона думите "Министерството на народната просвета" се заменят с "Министерството на културата, науката и просветата".