Държавен вестник, брой 47 от 16.VI

Отменен с § 2 от заключителните разпоредби на Закона за опазване на обработваемата земя и пасищата - ДВ, бр. 27 от 3 април 1973 г., в сила от 1 юли 1973 г.

Чл. 1. Този закон урежда опазването на обработваемата земя и пасищата при използуването им за нужди на строителството и добивната промишленост.

Чл. 2. Министерският съвет утвърждава ежегодно баланс на обработваемата земя и пасищата и отделно баланс на поливните площи.

Новоизградени поливни площи се включват в баланса, след като бъдат окончателно завършени и приети за експлоатация.

Чл. 3. За нужди на строителството и за други неземеделски цели се използуват по правило само необработваеми или слабопродуктивни земи.

Министерският съвет утвърждава нормативи за размера на необходимата земя за отделните видове строителство.

Чл. 4. Поливни площи могат да се използуват за нужди на строителството само по изключение с решение на Министерския съвет.

При отчуждаване или предаване на поливни площи за нужди на строителството инвеститорите заплащат и изградените върху тях хидромелиоративни съоръжения и разходите по мелиорациите на площите.

Чл. 5. Районни териториални планове, градоустройствени и регулационни планове, които засягат обработваеми земи и пасища, се одобряват и изменят със съгласие на министъра на земеделието.

Такова съгласие не се изисква, когато плановете се утвърждават или изменят от Министерския съвет, както и при разширение на регулационните планове за осъществяване на жилищно, обществено-административно, културно-битово и благоустройствено строителство и за изграждане на уличната мрежа, при наличност на градоустройствен план, утвърден със съгласието на министъра на земеделието.

Чл. 6. Площадки за строителство, с изключение на жилищно, обществено-административно, културно-битово и благоустройствено, се определят при спазване на следния ред:

а) определя се приблизително местонахождението на площадката;

б) въз основа на икономически доклад се утвърждава окончателна площадка - когато размерът на необходимата земя надминава 30 дка;

в) въз основа на сравнителна сметка се утвърждава окончателна площадка - когато размерът на необходимата земя е под 30 дка.

Чл. 7. Приблизителното местонахождение на площадки в границите на регулационните планове независимо от размера на необходимата земя, както и на площадки, извън границите на регулационните планове в размер до 30 дка, се определя от инвеститора съгласувано с Министерството на земеделието, Министерството на архитектурата и благоустройството, Министерството на народното здраве и социалните грижи, изпълнителния комитет на окръжния народен съвет и организацията, ползувател на земята.

Приблизителното местонахождение на площадки извън границите на регулационните планове с размери над 30 дка, се определя от Държавния комитет за планиране съгласувано с Министерството на земеделието, Министерството на архитектурата и благоустройството, Министерството на народното здраве и социалните грижи, изпълнителния комитет на окръжния народен съвет и организацията, ползувател на земята, по предложение на инвеститора.

При несъгласие въпросът се внася в Министерския съвет.

Чл. 8. Икономическите доклади за избор на окончателна площадка извън регулационните планове на населените места се разглеждат от междуведомствен експертен съвет под ръководството на заместник-председател на Държавния комитет за планиране и с участието на инвеститора, на заместник-министър на земеделието, заместник-министър на архитектурата и благоустройството, и представители на Министерството на народното здраве и социалните грижи и на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет.

Икономически доклади за избор на окончателна площадка в регулационните планове на населените места, както и сравнителни сметки за избор на такива площадки се разглеждат от експертен съвет на ведомството-инвеститор с участието на представители на Министерството на земеделието, Министерството на архитектурата и благоустройството, Министерството на народното здраве и социалните грижи, както и представител на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет.

Междуведомственият експертен съвет се определя от председателя на Държавния комитет за планиране. Ведомствените експертни съвети се определят от ръководителите на ведомствата-инвеститори.

Решенията на междуведомствения експертен съвет за избор на окончателна площадка се утвърждават от председателя на Държавния комитет за планиране. Решенията на ведомствения експертен съвет за избор на окончателна площадка се утвърждават от ръководителя на ведомството-инвеститор съгласувано с изпълнителния комитет на окръжния народен съвет.

При несъгласие въпросът се внася в Министерския съвет.

Чл. 9. Избирането на приблизителното местонахождение и разглеждането на икономически доклади или сравнителни сметки за избор на окончателни площадки за строеж на железопътни линии, железопътни гари и пътища става от експертния съвет на инвеститора с участието на представители на Министерството на земеделието, Министерството на архитектурата и благоустройството, Министерството на народното здраве и социалните грижи, Държавния комитет за планиране и на окръжния народен съвет, като се вземе и мнението на организацията, ползувател на земята.

Решението на експертния съвет се утвърждава от ръководителя на ведомството-инвеститор.

При несъгласие въпросът се внася в Министерския съвет.

Чл. 10. Редът за категоризиране на земята и за изработване на икономическите доклади и сравнителните сметки за избора на площадките се определя в наредба, утвърдена от Държавния комитет за планиране, Министерството на земеделието и Министерството на архитектурата и благоустройството.

Чл. 11. Забранява се възлагането и изработването на идейни, съответно на работни проекти за обектите, преди да е утвърдена окончателна строителна площадка.

Изработването на проекти в други страни може да се възлага само въз основа на предварително утвърден икономически доклад за избиране на строителната площадка.

Изключения по предходните алинеи се допускат по решение на Министерския съвет.

Чл. 12. Министърът на земеделието утвърждава водностопански проекти, с които се отчуждават или предават обработваеми земи и пасища за хидромелиоративното строителство.

Когато размерът на обработваемата земя и пасищата е над 2000 дка, утвърждаването на проектите става след разрешение на Министерския съвет.

Чл. 13. Трудово-кооперативните земеделски стопанства, държавните земеделски стопанства и други държавни и обществени организации могат да определят строителни площадки за свои обекти върху стопанисвани от тях обработваеми земи и пасища само с разрешение на Министерството на земеделието, поискано чрез изпълнителния комитет на съответния окръжен народен съвет.

Чл. 14. Трудово-кооперативните земеделски стопанства и държавните земеделски стопанства могат с договор да предоставят на предприятия и учреждения за срок до пет години обработваеми земи за временно ползуване за неземеделски нужди само с разрешение на Министерството на земеделието при условие, че земята ще бъде върната годна да се ползува за земеделски цели.

Чл. 15. Забранява се да се извършват действия по разрешаване на строителството, да се открива финансиране на обектите и да се осъществява самото строителство, ако земята за него не е отчуждена или предадена по установения ред.

Чл. 16. Органите на Министерството на земеделието и на народните съвети, натоварени с контрол по опазването на земята, могат да спират строителство и други действия, когато се установи, че земята не е отчуждена или предадена по установения ред или не се ползува за целта на отчуждаването.

При строителство по планово изграждане на населените места се прилагат разпоредбите на Закона за планово изграждане на населените места.

Чл. 17. Разрешения за използуване на обработваеми земи и пасища за кариери се дават със съгласие на Министерството на земеделието.

Това важи и за експлоатацията на кариери от трудово-кооперативните земеделски стопанства и държавни земеделски стопанства и други държавни и обществени организации върху стопанисвани от тях земи.

Чл. 18. Експлоатацията на мини и кариери върху обработваема земя и пасища се допуска при наличност на изработен проект за възстановяване на почвата, съгласуван с Министерството на земеделието и Академията на селскостопанските науки. Проектите за възстановяване на почвите се утвърждават по реда на Правилника за капиталното строителство.

Почвата се възстановява от предприятията и организациите, които експлоатират мините и кариерите или от предприятията, които направят работна земя изцяло или отчасти негодна за селскостопанско производство чрез замърсяване или по друг начин, при поискване от Министерството на земеделието. Необходимите средства се вземат от набраните суми в бюджета по реда на чл. 20 от закона.

Чл. 19. Земите, отчуждени или предоставени за нужди на строителството и добивната промишленост, се ползуват безвъзмездно от дотогавашните им собственици или ползуватели до започване на строителните работи.

Чл. 20. За отчуждена или предадена им обработваема земя или пасище за строителство независимо от обезщетението, дължимо на собствениците, инвеститорите внасят в бюджета на държавата определени вноски съгласно тарифа, утвърдена от Министерския съвет.

Чл. 21. Постъпленията в бюджета по предходния член се отчитат в отделен приходен параграф и се използуват за увеличаване на обработваемата земя, за борба с почвената ерозия, за мелиоративно строителство и за други мероприятия, свързани с усвояването на нови земи и с възстановяване и увеличаване плодородието на почвата.

Чл. 22. Земите за строителство се заемат, след като собствениците бъдат обезщетени и се внесат сумите в бюджета съгласно чл. 20 от закона.

Чл. 23. За вреди, причинени на реколтата при заемането на земята, се плаща обезщетение независимо от обезщетението за земята и подобренията върху нея.

Чл. 24. Проектирането, изграждането и преустройството на електропроводи, телефонни и телеграфни съоръжения се съобразява както с техническите изисквания за съответното строителство, така и с изискванията за механизирано обработване на земята и отглеждането на култури при условия, определени от Министерството на земеделието.

Подробните положения по този въпрос се уреждат с наредба, одобрена от министъра на архитектурата и благоустройството, министъра на енергетиката и горивата, министъра на транспорта, министъра на съобщенията и министъра на земеделието.

Чл. 25. Министерството на земеделието и окръжните народни съвети осъществяват ръководство и контрол по опазване на обработваемата земя и пасищата.

Министърът на земеделието съгласувано с ръководителите на съответните заинтересувани министерства издава наредби и инструкции по приложението на този закон.

Чл. 26. Който наруши този закон и разпоредбите по приложението му, се наказва с глоба до 2000 лв. При повторно нарушение наказанието е глоба от 200 до 3000 лв.

Чл. 27. Който, след като му е било наредено да спре започнатото незаконно строителство, продължава да строи върху неотчуждена или непредадена по установения ред земя, се наказва с лишаване от свобода от 1 до 5 години.

Чл. 28. За нарушенията по този закон органите на Министерството на земеделието и на народните съвети, натоварени с контрола, съставят актове.

Министърът на земеделието или натоварени от него длъжностни лица издават наказателни постановления за нарушенията, които се наказват с глоба.

В случая се прилага глава ХХVIII от Наказателно-процесуалния кодекс.

Наказателните постановления за глоба до 40 лв. не подлежат на обжалване.

Когато нарушенията са допуснати във връзка с мероприятия по регулационните планове, виновните се наказват съгласно Закона за планово изграждане на населените места. Актовете се съставят и наказателните постановления се издават от органите по плановото изграждане на населените места.