Държавен вестник, брой 13 от 13.II

Отменен с чл. 14 от Закона за кооперациите - Изв., бр. 13 от 13 февруари 1953 г.

Чл. 1. Кооперацията е обществено стопанска организация в която доброволно членуват неограничен брой трудещи се при еднакви права и задължения и с неограничен дялов капитал и която, чрез взаимност, самопомощ и задружен труд цели да подпомогне народното стопанство и да задоволи стопанските и културни нужди на своите членове.

Кооперации са и кооперативните съюзи.

Кооперацията съгласува своята дейност с обществените интереси и чрез развиването на колективни форми на стопанска дейност, участвува в изграждането на социализма.

Дейността на кооперацията се включва в Държавния народностопански план.

Чл. 2. (Доп. - ДВ, бр. 60 от 1950 г., в сила от 17 март 1950 г.) Кооперациите са: всестранни, трудово-производителни, потребителни, кредитни и жилищни. Министерският съвет, по доклад на Съвета за кооперациите, може да постанови съществуването и на други видове кооперации.

Фирмата на всяка кооперация трябва да съдържа означението, че е кооперация, нейния вид и предмет на дейността й; тя може да съдържа и други добавъчни наименования.

Чл. 3. Кооперациите не могат да влизат в сдружение или съучастие с частни физически и юридически лица за каквато и да е цел. Изключение се допуска само с предварително разрешение на Централния кооперативен съюз (ЦКС).

Чл. 4. За да се учреди кооперацията е необходимо:

1) най-малко 15 лица български граждани да се съгласят да станат членове на кооперацията и да приемат устава на същата в учредително събрание;

2) Съветът за кооперациите при Министерския съвет да одобри образуването на кооперацията и нейния устав, след като вземе мнението на съответното ведомство и ЦКС;

3) да се впише кооперацията в регистъра за кооперациите на околийския съд.

Чл. 5. Уставът трябва да съдържа разпоредби относно:

1) фирмата, седалището и района на действие на кооперацията;

2) вида на кооперацията и предмета на дейността й;

3) отделите на кооперацията ако има такива и организацията на работите в тях;

4) условията и начините за приемане и излизане на членовете и срока за задължително членуване, ако има такива;

5) стойността на единичния дял, минималния брой на дяловете, които всеки член трябва да притежава и максималния брой на дяловете, които може да притежава, начина на внасянето на стойността им и последиците от невнасянето;

6) правата и задълженията на членовете;

7) началата на съставяне на равносметката и сметката загуби и печалби;

8) начина за разпределение на печалбите и загубите;

9) начина за образуване и използуване на отделните фондове;

10) времето и начина за свикване на общото събрание, въпросите, които то решава и условията и начина за вземане решения;

11) устройството, състава и начина на избиране на управителния съвет, времетраенето на мандата му и неговите управителни функции;

12) устройството, състава и начина за избиране контролния съвет, времетраенето на мандата му и неговите функции и

13) начина за оповестяване известията на кооперацията.

Чл. 6. Учредителното събрание трябва да избере управителен и контролен съвет.

Управителният съвет е длъжен да поиска от съответния околийски съд да се впише кооперацията.

Съдът се произнася по молбата за вписване в разпоредително заседание и допуска вписването ако се убеди, че основаването е извършено съобразно закона и че уставът не съдържа постановления противни на закона и на обществения ред.

Чл. 7. Вписването трябва да съдържа:

а) фирмата, седалището и района на действие на кооперацията;

б) вида на кооперацията и предмета на дейността й;

в) името, занятието и местожителството на членовете на управителния съвет;

г) стойността на дяловете и

д) отделите при кооперацията, ако има такива.

Подлежат на вписване и всички последващи промени на горните обстоятелства.

Чл. 8. С вписването кооперацията придобива юридическа личност.

Лицата, които са действували от името на кооперацията преди вписването й, са лично и солидарно отговорни за действията си даже и когато са действували като пълномощници на учредителното събрание. След вписването, действията извършени преди това от името на кооперацията, отнасящи се до предмета на дейността й, се считат като действия на последната.

Кооперацията е длъжна да заплати разноските направени за основаването й.

Чл. 9. Ако уставът не предвижда други ограничения, членовете на кооперацията могат да бъдат само български граждани от двата пола навършили 18-годишна възраст.

Чл. 10. Никой не може да членува в повече от една кооперация от един и същ вид.

Чл. 11. Молбата за членуване се подава до управителния съвет на кооперацията, който трябва да се произнесе в двуседмичен срок от получаването й. Ако в този срок управителният съвет не се произнесе счита се, че той е отхвърлил искането.

При отказ да бъде приет, молителят може в месечен срок от изтичане на срока за произнасяне по молбата да подаде жалба чрез контролния съвет до общото събрание на кооперацията.

Чл. 12. Всеки член на кооперацията е длъжен да съдействува за постигането на нейните цели и да изпълнява разпоредбите на устава и решенията на управителните органи на кооперациите.

Чл. 13. Членовете отговарят за задълженията на кооперацията до размера на записаните дялове.

Те отговарят и за задълженията на кооперацията, които са възникнали преди тяхното приемане за членове на същата.

Чл. 14. Всеки член има право на част от годишната печалба (дивидент) установена по равносметка одобрена от общото събрание съобразно трудовото му участие или потребление и внесените дялове. Това право се просрочва в три години.

Чл. 15. Не се допуска плащането на лихви върху дяловете и създаването на каквито и да са привилегии за отделни членове или групи от такива чрез разпоредба в устава или по решение на общото събрание.

Чл. 16. Членството се прекратява:

а) поради доброволно напускане. В устава може да се предвиди срок за предизвестие за напускането и срок за задължително членуване, който не може да бъде по-дълъг от три години;

б) поради изключване с решение на управителния съвет, когато членът не изпълнява задълженията си, противодействува на целите на кооперацията, уронва с проявите си нейния престиж или изгуби качеството, което е необходимо за членуване в кооперацията;

в) поради смърт.

Чл. 17. Решението на управителния съвет за изключването се съобщава писмено на заинтересувания, който може да го обжалва чрез контролния съвет пред общото събрание на кооперацията в едномесечен срок от деня на съобщението.

Чл. 18. При прекратяване на членството, може да се иска най-рано на 1 юли следващата година изплащане стойността на дяловете според равносметката за годината, през която е прекратено членството.

Излезлият член няма право на дял от фондовете и от другите имоти на кооперацията.

Ако от прекратяването на членството до 1 юли на следващата година, кооперацията бъде обявена в ликвидация, прекратените членства се ликвидират по реда и в рамките на общата ликвидация на кооперацията и излезлите членове отговарят за задълженията на кооперацията породени до казаната дата.

Чл. 19. Лицата, които не са навършили 18-годишна възраст се приемат за стажант-кооператори в трудово-производителните кооперации по реда за приемане на членовете.

Те се ползуват със същите материални облаги, както и членовете, без да носят отговорност за задълженията на кооперацията.

От възнагражденията за трудовото им участие се задържа част определена в устава, която се превръща в дялов капитал при приемането им за членове на кооперацията.

Ако при навършване на 18-годишна възраст стажант-кооператорите не пожелаят да станат членове на кооперацията или не бъдат приети за такива, те се отстраняват от работа и задържаната сума им се връща 3 месеца след края на годината на отстраняването.

Чл. 20. Общите събрания са редовно годишно и извънредни.

Редовното годишно събрание се свиква от управителния съвет, най-късно през първите три месеца на следната година.

Ако управителният съвет не свика редовното годишно събрание в срока по предходната алинея, то се свиква от контролния съвет най-късно десет дни след изтичането на този срок.

Чл. 21. Извънредно събрание се свиква от управителния съвет когато се яви нужда от това, но най-малко веднъж в три месеца за трудово-производителните кооперации и най-малко веднъж в 6 месеца - за всестранните. То може да бъде свикано и от контролния съвет, ако управителният съвет не стори това след като е бил поканен от контролния съвет.

Чл. 22. Общото събрание може да бъде свикано и по искане на една десета от всички членове. Искането, с посочване целта и причините на свикването, се отправя писмено до управителния съвет. Ако последният откаже да изпълни това искане, събранието се свиква от районния кооперативен съюз.

Чл. 23. Общото събрание се свиква с покана, която трябва да бъде издадена и оповестена поне една седмица преди заседанието. По въпроси непосочени в поканата, общото събрание не може да вземе решения, освен ако се касае до свикване на ново общо събрание, до бламиране или приемане на оставката на управителния и контролния съвет или на членовете на състава им и до избор на такива и разглежда жалбите на неприети или изключени членове.

Чл. 24. Общото събрание се счита законно, ако присъствуват най-малко половината от всички членове. Ако при първото свикване не се явят нужното число членове, събранието се отлага за един час по-късно при същия дневен ред и се счита законно колкото и членове да се явят.

Чл. 25. В общото събрание всеки член има право на един глас. Не се допуска гласуването по пълномощие.

Чл. 26. Решенията в общото събрание се вземат с мнозинство на гласовете, но за изменение на устава, за прекратяване на кооперацията и за сливането й с друга е необходимо мнозинство 2/3 от присъствуващите.

Чл. 27. Решенията на общото събрание трябва да бъдат одобрени от Централния кооперативен съюз, когато се отнасят до изменението на устава и до сливане на кооперацията с друга.

Чл. 28. Правото на глас не може да бъде упражнено от членовете на управителния и на контролния съвет при вземане на решение за освобождаването им от отговорност.

Чл. 29. Само общото събрание може да взема решения по следните въпроси:

1) избиране и освобождаване от длъжност на управителния и контролния съвет;

2) одобряване на годишната равносметка, на сметката загуби и печалби и разпределението на печалбите и загубите;

3) освобождаване от отговорност на управителния и контролния съвет;

4) изменение на устава;

5) приемане на стопанския и финансов план на кооперацията;

6) сливането на кооперацията с друга;

7) прекратяване на кооперацията, назначаване на ликвидатори и одобрение на ликвидационната равносметка.

Чл. 30. Протоколът на общото събрание, в заверен от управителния съвет препис се представя на районния кооперативен съюз, веднага след събранието, а ако съдържа решения, които подлежат на вписване и в съответния околийски съд.

Чл. 31. Всеки член може в месечен срок от деня на общото събрание да иска от околийския съд отмяна на решенията, които са противни на закона или устава. Същото право има съответният районен кооперативен съюз в месечен срок от получаването на книжата.

Всеки член има право да се присъедини към подадената молба и да я поддържа даже когато подателят я оттегли.

Чл. 32. Управителният съвет управлява работите на кооперацията, съгласно разпоредбите на закона, устава и решенията на общото събрание. Съветът се състои най-малко от 5 души, избрани измежду кооператорите.

Управителният съвет се избира за срок от една до три години. Общото събрание може винаги да освободи от длъжност управителния съвет или някой от членовете му, без те да имат право на обезщетение.

Чл. 33. Не могат да бъдат членове на управителния съвет лица, които са лишени от права по чл. 30 от наказателния закон и които се намират с членовете на контролния съвет в родство по низходяща и възходяща линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до втора степен. При едновременно избиране или назначаване на такива лица в управителния и контролния съвет, недействително е назначението в контролния съвет, а при назначение с решение на различни общи събрания или с различни съдебни определения, недействително е по-късното назначение.

Уставът може да предвиди избиране и на подгласници, както и посочване из състава на управителния съвет, на изпълнителен съвет или на член делегат.

Чл. 34. В случаите, при които изтече мандата на управителния съвет без да бъде избран нов или броят на членовете му спадне под минималното число, или решението за избора бъде отменено или унищожено, околийският съд може, по искане на контролния съвет или на районния кооперативен съюз или на отделен кооператор, да назначи измежду членовете на кооперацията временен управителен съвет или да попълни намаления му под минимума състав с временни членове.

В тоя случай съдът предписва на така образувания управителен съвет да свика в определен срок общо събрание, което да избере постоянен състав на управителния съвет или постоянни негови членове.

До избирането на нов управителен съвет или до назначаването на такъв, старият управителен съвет продължава да изпълнява своите функции.

Чл. 35. Управителният съвет представлява кооперацията. Тя се задължава с подписите на двама членове на управителния съвет - определени с решение на същия.

Ограниченията на представителните права на управителния съвет с разпоредби в устава или с решение на общото събрание, относно сделки, които са във връзка с предмета на предприятието, нямат действие спрямо трети лица.

Управителният съвет може да упълномощава и други лица да представляват кооперацията, но той е отговорен пред нея за техните действия.

Чл. 36. Членовете на управителния съвет са солидарно отговорни за всяка вреда, която са причинили на кооперацията, на членовете на същата или на трети лица, поради неизпълнение на длъжностите си или поради превишение на правата си.

Членовете на управителния съвет отговарят за незаконните си или противоуставни действия дори и когато са действували на основание решение на общото събрание.

Чл. 37. Член на управителния съвет, който е изявил несъгласие срещу някое решение или действие на съвета и е съобщил това писмено най-късно на следващия ден от заседанието на контролния съвет, не отговаря за последвалите вреди и загуби.

Член на същия съвет, който е подал писмено оставката си пред управителния съвет, не отговаря за извършените след това от управителния съвет действия.

Чл. 38. По дела, заведени срещу членове на управителния съвет за вреди и загуби, кооперацията се представлява от контролния съвет.

Членовете на управителния съвет не могат да извършват за своя сметка стопанска дейност сходна с тая на кооперацията.

Чл. 39. Членовете на управителния съвет могат да бъдат освободени от отговорност само с решение на общото събрание.

Това решение има сила само за ония действия, които са направени достояние на събранието в отчета на управителния съвет, в доклада на контролния съвет или през време на разискванията в самото събрание и не са противоуставни и противозаконни.

Чл. 40. Контролният съвет се състои най-малко от трима членове на кооперацията, избрани от общото събрание.

Не могат да бъдат членове на контролния съвет лица, които не отговарят на изискванията на чл. 33, както и ония, които са били членове на управителния съвет през изтеклата отчетна година.

Чл. 41. Контролният съвет упражнява всестранен надзор върху всички дела на кооперацията, съгласно разпоредбите на закона, устава и решенията на общото събрание.

Той е длъжен да проверява годишната равносметка и сметката загуби и печалби и да извършва поне веднъж на три месеца материална проверка и проверка на книгите и касата на кооперацията. Препис от протокола по тези проверки се изпраща незабавно на съответния районен кооперативен съюз.

За резултатите от извършените проверки контролният съвет представя общо доклад пред най-близкото общо събрание. Препис от тоя доклад се представя незабавно в надлежния районен кооперативен съюз.

Чл. 42. Без доклад на контролния съвет общото събрание не може да взема законни решения по отчета на управителния съвет, по равносметката и сметката загуби и печалби, по разпределението на чистата печалба и по освобождаването от отговорност членовете на управителния и на контролния съвети.

Чл. 43. Контролният съвет е длъжен да свика общото събрание веднага щом намери, че е извършено нещо противно на закона или на устава, което застрашава интересите на кооперацията.

Едновременно с това той съобщава в районния кооперативен съюз за същото.

Чл. 44. Контролният съвет може да поиска от околийския съд отстраняването на управителния съвет или на отделни негови членове, ако те са накърнили или застрашили интересите на кооперацията, допуснали са груба небрежност при воденето на работите или не са съгласували дейността на кооперацията с изпълнението на държавния народностопански план.

Чл. 45. Относно мандата, освобождаването от длъжност и даването на оставка, както и относно възнаграждението, отговорност и освобождаването от отговорност на контролния съвет, се прилагат съответно правилата за управителния съвет.

Чл. 46. Чистата печалба на кооперацията се разпределя както следва:

1. За резервен фонд - 20%, а за трудово-производителните кооперации и отдели - 10%; за фондове: "Културен" и "Подобрение и рационализация на производството" при трудово-производителните кооперации и отдели, по проценти, определени в устава на кооперацията; за фондовете при Централния кооперативен съюз - "Подпомагане на затруднени кооперации", "Коопслужител" и "Кооператор" - по проценти, определени в устава на кооперацията.

В устава може да се предвиди създаването и на други фондове. За кредитните кооперации, освен резервния фонд, други фондове могат да се образуват само ако устава им предвижда това.

При трудово-производителните кооперации, размерът на отделните суми за всички фондове не може да бъде по-голям от 50% от чистата печалба.

2. За дивидент на труда или потреблението според участието на членовете и за дивидент на дяловия капитал в размер не по-голям от законната лихва.

Фондовете "Кооператор" и "Коопслужител" се управляват по специални правилници, одобрени от Съвета за кооперациите при Министерския съвет. Тия два фонда са отделни юридически личности и набират своите средства от вноски на кооператорите, кооперативните служители и кооперациите в размери определени в съответните устави. Същите фондове, събираните от тях вноски и раздаваните помощи се освобождават от всякакви данъци, такси, берии и др. фискални тежести, а свързаните с работата книжа - от гербов налог.

Останалите фондове се управляват по специални правилници, приети от общото събрание.

Чл. 47. Реализираната през годината загуба се погасява като се намаляват резервният фонд, фондът за подобрение и рационализация на производството, културният фонд и другите фондове при кооперациите до тяхното изчерпване, след което се намалява дяловият капитал, пропорционално на участието на членовете.

Общото събрание може да реши да се отнесе тая загуба за погасяване от печалбите на следващите години.

Чл. 48. Вземанията на кооперациите против лица, които са се задължили непосредствено към тях, носят лихва от падежа. Същите вземания по менителнични ефекти носят лихва без протест; последният, обаче, е необходим за запазване на обратните искове.

Чл. 49. По същите вземания съдилищата издават изпълнителни листове въз основа установяващите вземането документи, изходящи от задължените лица, макар те да са неграмотни, както и въз основа на извлечения от сметките.

Определението на съда не подлежи на обжалване, но то не е пречка за страните да предявят правата по исков ред.

Чл. 50. Кооперациите могат да се снабдяват с изпълнителни листове преди срока за вземанията си, когато някой от движимите и недвижими имоти на длъжника са обявени на публична продан.

Те могат да прихващат своите вземания, макар и падежът им да не е настъпил, с дяловете и другите вземания на излезлите от кооперацията членове.

Чл. 51. Кооперациите се освобождават от такси, берии, гербов налог и каквито и да са данъчни и други тежести, във връзка с тяхното образуване, сливане, утвърждаване на устава и неговите изменения и вписване в регистъра на съда.

Чл. 52. Когато членовете прехвърлят свои движими и недвижими имущества за дялов капитал в кооперацията, прехвърлянията и книжата по тях се освобождават от такси, берии, гербов налог, мито и всички видове данъчни тежести.

Прехвърлянията на движими и недвижими имоти, които се правят от сливащата се кооперация върху приемащата, се освобождават от данъци, мита, герб, такси (включително телефонни и фирмени) и др.

Чл. 53. Освобождават се от гербов налог следните книжа от и за кооперацията: заявления за членство и за неговото прекратяване, удостоверения за членство, прекратяването му или за нечленуване в кооперацията; пълномощия за делегатство и представителство и заверките им от кооперацията; сведения за членовете и членския състав пред различни ведомства и учреждения и всички книжа, представлявани служебно в държавни учреждения и кооперативни съюзи.

Чл. 54. Кооперациите могат да оставят вещите, предмет на установени в тяхна полза залози, в държане на залогодателите.

Последните са длъжни да съхраняват тези вещи с грижата на добър стопанин.

Договорът за залог се сключва в писмена форма и се вписва в регистъра за залозите на съответния общински народен съвет, след което може да се противопостави на трети лица.

Чл. 55. При изпадане на длъжника в забава кооперацията може да продаде чрез съдията изпълнител заложените вещи.

Чл. 56. Кооперацията, щом бъде удовлетворена, е длъжна незабавно да уведоми управата на народния съвет за отбелязване в общинския регистър за залозите, че вещта, предмет на залога е освободена.

Чл. 57. Районният кооперативен съюз може да представлява кооперациите от района си пред съдилищата и другите държавни учреждения, а Централният кооперативен съюз - кооперациите и съюзите от цялата страна.

Чл. 58. При всестранните и при трудово-производителните кооперации по решение на общото събрание на същите могат да се откриват трудово-производителни отдели, ако има най-малко седем членове на кооперацията, които отговарят на специалните изисквания за членуване в отдела и поне един с призната правоспособност, когато такава се изисква.

(Нова - ДВ, бр. 60 от 1950 г., в сила от 17 март 1950 г.) При всестранните кооперации могат да се образуват, при условията на ал. 1, и лозаро-винарски, тютюневи и други отдели от такъв вид кооперации, чието съществуване е допуснато от Министерския съвет, съгласно чл. 2.

Чл. 58а. (Нов - ДВ, бр. 60 от 1950 г., в сила от 17 март 1950 г.) От другите видове кооперации и отдели, установени от Министерския съвет, могат да се образуват отдели при районните кооперативни съюзи при спазване и условията на чл. 4, т. 2.

Чл. 59. Отделът придобива юридическа личност с вписването му в регистъра на околийския съд към делото на кооперацията при спазване разпоредбите на чл. 4, т. 2.

За имуществото, както и за приходите и разходите на отдела сметките се водят отделно от тия на кооперацията, за отдела се съставя отделна равносметка и отделна сметка загуби и печалби. В разпределението на загубите и печалбите на отдела участвуват само членовете му. Лица, които членуват само в отдела, не могат да участвуват в общото събрание на кооперацията.

Чл. 60. Отделите се управляват от общо събрание, стопански съвет и надзорен съвет. Стопанският и надзорният съвети се състоят най-малко от по трима души.

Относно управителните органи на отделите се прилагат постановленията на този закон за управителните органи на кооперацията.

Контролният съвет на кооперацията може да прави проверки върху работите на отдела.

Решението на общото събрание на отдела за бюджета, стопанските планове, измененията на устава и прекратяването на отдела, подлежат на одобрение от съответните институти по предложение на управителния съвет на кооперацията.

Чл. 61. Отделът може да се превърне в самостоятелна трудово-производителна кооперация по решение на общото събрание на отдела, ако това превръщане бъде одобрено по реда за основаване нова кооперация.

Чл. 62. За ТКЗС се прилага този закон, доколкото законът за ТКЗС не съдържа особени разпоредби.

Чл. 63. Сливането на кооперации може да се извърши чрез вливане на една или няколко кооперации в друга или чрез сливане в една нова кооперация.

Чл. 64. Договорът за сливане между управителните съвети и решенията за сливане на общите събрания на кооперациите подлежат на одобрение от Централния кооперативен съюз.

При сливане, общите събрания на сливащите се кооперации трябва да приемат устава и да изберат управителния и контролния съвет.

С вписване на сливането съдът заличава кооперациите, които престават да съществуват.

От тоя момент членовете на слелите се кооперации стават по право членове на кооперацията, която продължава да съществува съответно на новата кооперация и имуществата на слелите се кооперации преминават по право с целия актив и пасив върху същата кооперация.

Чл. 65. Активите и пасивите на слелите се кооперации се приемат след оценка извършена от Централния кооперативен съюз за тяхната реалност веднага след вписване на сливането.

Имуществата по сливащите се кооперации се управляват отделно до изтичането на 6 месеца от вписването на сливането с цел кредиторите на слялата се кооперация да бъдат удовлетворени или обезпечени. Ако това удовлетворение или обезпечение се извърши по-рано, отделното управление се преустановява и преди изтичането на тоя срок.

Чл. 66. Освен по решение на общото събрание, кооперациите и отделите се прекратяват и по решение на околийския съд, когато се констатира:

а) че числото на членовете спадне под минималния законен брой и в течение на една година не се попълни с постъпването на нови членове;

б) че преследват забранени от закона цели;

в) че със своята дейност са изменили на предназначението си;

г) че членския състав и организацията не отговарят на изискванията на устава или на закона и

д) че кооперацията не е в състояние да плаща задълженията си.

Молбата за прекратяването до съда се подава от управителния съвет или от ЦКС.

Чл. 67. След прекратяването, кооперацията се ликвидира.

Ликвидацията се извършва от Централния кооперативен съюз.

Чл. 68. Имената на ликвидаторите се съобщават в съда, за да се впишат в регистъра.

Чл. 69. Ликвидаторите изплащат дълговете на известните кредитори или депозират суми за изплащането им. Неизвестните кредитори, които не са предявили в 6-месечен срок от обнародване на обявлението за прекратяване на кооперацията своите вземания, имат право да се удовлетворят само от оная част от имуществото й, която не е била разпределена при предявяване на вземането.

Чл. 70. Докато трае ликвидацията, постановленията на настоящия закон, относно общото събрание и контролата остават в сила, но вместо от управителния съвет, общото събрание се свиква от ликвидаторите.

Чл. 71. Ликвидаторите представляват ликвидиращата кооперация пред властите и пред трети лица. Кооперацията се задължава с подписите на двама от ликвидаторите.

Техните управителни и представителни права по отношение на третите лица и тяхната отговорност е същата, като тази на управителния съвет.

Чл. 72. Ликвидаторите са длъжни да довършат текущите работи на кооперацията, да превърнат имота й в пари и да изпълнят задълженията й. Те могат да сключват спогодби от името на кооперацията и да започнат нови работи с цел да довършат текущите.

Ликвидаторите могат да продават недвижимите имоти на кооперацията само на публичен търг, освен ако общото събрание или съдът постановят противното.

Чл. 73. След като се приключат действията по предходния член трябва да се направи извлечение от окончателните сметки, което заедно с равносметката, трябва да бъде проверено от контролния съвет и внесено за одобрение от общото събрание.

Въз основа на решението на общото събрание се изплащат дяловете на кооператорите, а остатъка от имуществото на кооперацията, ако има такъв, се внася във фонд "Подпомагане затруднени кооперации" при ЦКС.

При прекратяване на отдел, остатъкът се предава на кооперацията.

Чл. 74. След като се изпълни решението на общото събрание по предходния член ликвидаторите съобщават в околийския съд, за да бъде заличена кооперацията.

Чл. 75. Районните кооперативни съюзи са обединения на кооперациите от района. Кредитните кооперации не членуват в районните кооперативни съюзи.

Тия съюзи имат за цел да насочват, подпомагат, съгласуват и контролират дейността на отделните кооперации и да упражняват стопанска дейност от общ интерес на членуващите в тях кооперации.

Те утвърждават стопанските планове и бюджетите на кооперациите.

Чл. 76. Районните кооперативни съюзи могат, със съгласието на Централния кооперативен съюз, да откриват клонове в района си. Клоновете се управляват по начина, определен в правилник, одобрен от Централния кооперативен съюз.

От печалбите на клоновете се отделят проценти за фондовете на самия клон. При обособяване на клона в районен кооперативен съюз тия фондове преминават върху последния.

Чл. 77. Общото събрание на районния кооперативен съюз се състои от делегати на членуващите в него кооперации, избрани измежду членовете на последните. То се свиква от управителния съвет с покана, изпратена най-малко 15 дни преди събранието.

Уставът на съюза определя броя на делегатите и начина за тяхното избиране.

Чл. 78. Законните решения на общите събрания и законните нареждания на управителния съвет на районния кооперативен съюз са задължителни за членуващите в него кооперации.

Чл. 79. Централният кооперативен съюз е обединение на районните кооперативни съюзи. Той планира дейността на кооперациите в рамките на държавния народностопански план, организира, ръководи, контролира и ревизира цялостната дейност на кооперациите.

Чл. 80. Конгресът (общото събрание) на Централния кооперативен съюз се състои от делегати на районните кооперативни съюзи.

Делегат на районния кооперативен съюз, в конгреса на Централния кооперативен съюз, може да бъде само член на кооперация, членуваща в районния кооперативен съюз. Уставът на ЦКС определя броя на делегатите и начина на избирането им. Конгресът се свиква всеки две години с покана, изпратена поне един месец преди заседанието му.

Чл. 81. За своята издръжка Централният кооперативен съюз може да събира от районните кооперативни съюзи, от кооперациите и от отделите вноски, размера и начина за събирането на които се определя от конгреса.

Чл. 82. Централният кооперативен съюз може да издава задължителни за кооперациите, отделите и районните кооперативни съюзи, съобразени със закона, типови равносметки, сметки загуби и печалби и други разпореждания за организацията, работата и отчитането на кооперациите. Типовите равносметки и сметки загуби и печалби се одобряват предварително от Министерството на финансите.

Относно влоговата, кредитна и други банкови дейности, с които Българската народна банка натоварва някои кооперации, се прилагат разпоредбите на закона за банките.

Чл. 83. Централният кооперативен съюз ревизира кооперациите, отделите и районните кооперативни съюзи с инспектори, облечени от министъра на финансите или от комисията за държавен контрол, с правата на инспектори по Закона за финансовата инспекция и действуват съгласно същия закон.

Чл. 84. За констатираните неиздължения се постъпва, съгласно Закона за финансовата инспекция.

Чл. 85. Отговорностите и начетите на управителния и контролния съвети и на кооперативните служители, установени с ревизионни актове, не могат да бъдат отменявани, намалявани и опрощавани с решения на общото събрание, освен със съгласието на Централния кооперативен съюз.

Чл. 86. Назначаването и уволняването на лица, които заемат ръководни или отчетни длъжности при Районните кооперативни съюзи, става по решение на управителните им съвети, които се одобряват от Централния кооперативен съюз.

За кооперациите това одобрение се дава от районните кооперативни съюзи.

Чл. 87. Централният кооперативен съюз може мотивирано да поиска от околийския съд отстраняването на управителния или контролния съвети или на отделни негови членове, а така също и подвеждането им под отговорност, когато с действията си нанасят щети на кооперациите или на трети лица.

Чл. 88. Относно кредитните кооперации БНБ изпълнява функциите на РКС и ЦКС.

Чл. 89. При Министерския съвет се учредява Съвет за кооперациите, който има за цел да координира дейността на кооперациите с тая на държавните, държавно-автономните и общински учреждения и предприятия, да следи за провеждане на кооперативната политика на правителството и да упражнява върховен контрол над кооперациите.

Съставът и подробностите по задачите, правата и задълженията на този съвет се определят с правилник, одобрен от Министерския съвет.

Чл. 90. Членовете на управителните и контролните съвети, ликвидаторите и служащите в кооперациите се наказват за извършени от тях във връзка със службата престъпления като чиновници.

Чл. 91. С тъмничен затвор до една година и глоба до 50 000 лева се наказва:

а) онзи член на управителния или контролния съвет, който след отстранението му е продължил да упражнява правата си, се изключва от кооперацията;

б) членове, които приемат пари, ценности или други облаги, с намерение да гласуват в един или друг смисъл в общото събрание, или да се въздържат от гласуване, както и тези, които със същата цел обещават пари, ценности или други облаги.

Чл. 92. С глоба до 50 000 лева се наказват членове на управителния или контролния съвет, служащи и ликвидатори, които съзнателно забавят или откажат да извършат действията, които по закона са задължени да извършат.

Чл. 93. Залогодател, който скрие, повреди или отчужди без съгласие на кооперацията заложената вещ, с цел да направи невъзможно или да затрудни нейното удовлетворение, се наказва за обсебване.

В такъв случай кооперацията има право да поиска по административен ред издирването и изземването на вещта и предаването й в нейно владение.

Чл. 94. (Попр. - ДВ, бр. 302 от 1948 г.) Нарушенията, които се наказват, съгласно чл. 92 от този закон с глоба, се констатират с актове, които се съставят от органите на Централния кооперативен съюз.

Наказателните постановления по чл. 92 се издават от председателя на Съвета за кооперациите при Министерския съвет или упълномощено от него лице.

Наказателните постановления, с които се налага глоба до 10 000 лева не подлежат на обжалване.

Чл. 95. В срок от 6 месеца от влизане на тоя закон в сила всички кооперации и кооперативни съюзи са длъжни да изменят устава си и да се преустроят или да се слеят с друга кооперация, съобразно указанията на Централния кооперативен съюз (за кредитните кооперации БНБ), като в противен случай се прекратяват по реда на чл. 66.

Чл. 96. Фондът "Подпомагане кредитни кооперации", образуван при бившата Българска земеделска и кооперативна банка, се прехвърля към фонда "Подпомагане затруднени кооперации" при Централния кооперативен съюз.

Чл. 97. (*) Разпоредбите на този закон, които възлагат на околийските съдии съдебни или други действия, влизат в сила от деня, който ще бъде определен със заповед на министъра на правосъдието, обнародвана в "Държавен вестник", до тогава тия действия се извършват от областните съдилища.

Чл. 97а. (Нов - ДВ, бр. 60 от 1950 г., в сила от 17 март 1950 г.) От РКС и всестранните кооперации могат, по решение на Съвета за кооперациите, взето въз основа на доклад на ЦКС, да се отделят ония лозаро-винарски и други кооперации, които са се слели или влели в тях.

Имуществените отношения, които се образуват вследствие по-горното преустройство между новоучредената лозарска или други кооперации или отдел и кооперацията, от която те се отделят, се уреждат пряко от същите, по указание на ЦКС.

Протоколите, с които се уреждат тия отношения, се утвърждават от ЦКС и с това имат сила и значение на транслативен акт за предадените имущества.

Тия споразумения, както и прехвърлянето на предадените имущества, което става въз основа на същите споразумения, се освобождават от данъци, такси, берии, мита, герб, фактури и пр.

Чл. 98. Настоящият закон отменя Закона за кооперативните сдружения от 17 февруари 1907 г.

Чл. 99. За прилагането на закона ще се издаде правилник, одобрен от Министерския съвет.

Бел. ред. Сиела Норма

(*) Съгласно § 7 от Закона за устройство на съдилищата (Изв., бр. 92 от 7 ноември 1952 г.) навсякъде в законите думите "околийски съд" се заменят с думите "народен съд" и "околийски съдия" - с думите "народен съдия".