Държавен вестник, брой 17 от 6.III

Приложение № 1 към чл. 4, ал. 1

(Изм. - ДВ, бр. 58 от 2006 г.)

________________________

(*1) Излишното се задрасква.

Приложение № 2 към чл. 6, т. 2

(Изм. и доп. - ДВ, бр. 58 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2012 г., в сила от 02.01.2013 г.)

Технически изисквания към резервоарите за течно гориво. Изпитвания на резервоари за течно гориво

Раздел I

Технически изисквания към резервоарите за течно гориво

1. Резервоарите трябва да са изработени от устойчив на корозия материал.

2. Резервоарите, оборудвани с всички принадлежности, обикновено прикачвани към тях, трябва успешно да преминат изпитванията за херметичност, които се провеждат съгласно т. 1 на раздел II на това приложение при относително вътрешно налягане, равно на два пъти работното свръхналягане, но не по-малко от 0,3 bar. Приема се, че изработените от пластмаса резервоари за превозни средства отговарят на това изискване, ако успешно са преминали изпитването, описано в т. 3.2 на раздел II на това приложение.

3. Всяко свръхналягане или налягане, което надвишава работното налягане, трябва автоматично да се компенсира от подходящи устройства (вентилационни отвори, предпазни вентили и т.н.).

4. Вентилационните отвори трябва да са така проектирани, че да предотвратяват опасност от възникване на пожар. Върху изпускателната уредба не трябва да попада никакво гориво, което може да изтича при пълнене на резервоара(-ите). То трябва да се извежда до земята по канален път.

5. Резервоарът(-ите) не трябва да е (са) разположен(-и) в или да образува(-т) повърхност (под, стена, преграда) от пътническото купе или друго отделение, което представлява неразделна част от него.

6. Трябва да се осигури преграда, която да отделя пътническото купе от резервоара(-ите). Преградата може да съдържа отвори (например за поместването на кабели) при условие, че те са така подредени, че горивото да не може свободно да изтича от резервоара(-ите) в пътническото купе или в друго отделение, което при нормални условия на употреба представлява неразделна част от него.

7. (изм. - ДВ, бр. 58 от 2006 г.) Резервоарът трябва да е здраво закрепен и поставен по начин, който при нормални условия на употреба да гарантира отвеждането на горивото, изтичащо от резервоара или от неговите принадлежности, към земята, а не в отделението за пътници.

8. (изм. - ДВ, бр. 58 от 2006 г.) Отворът за пълнене не трябва да е разположен в отделението за пътници, в багажното отделение или в отделението за двигателя.

9. Горивото не трябва да изтича през капачката на резервоара или през устройствата, които са предвидени за компенсиране на свръхналягането по време на експлоатацията на превозното средство. При преобръщане на превозното средство се допуска прокапване при условие, че то не надвишава 30 g/min. Това изискване трябва да се провери по време на описаното изпитване в т. 2 на раздел II на това приложение.

9.1. (изм. - ДВ, бр. 58 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2012 г., в сила от 02.01.2013 г.) Капачката на резервоара трябва да е закрепена към щуцера за пълнене: уплътнението трябва стабилно да се задържа на мястото си, при затворено положение капачката трябва плътно да приляга към уплътнението и щуцера за пълнене.

Приема се, че тези изисквания са изпълнени, когато производителят е предвидил мерки за предотвратяване на излишък от емисии от изпаряване и разливане на горива при липса на капачка на отвора за гориво.

Мерките се постигат чрез:

- поставяне на неотделяема капачка на отвора за гориво или на капачка с автоматично отваряне и затваряне;

- използване на нови технологии, които водят до предпазване на излишък на емисии от изпаряване, при липса на капачка на отвора за гориво или други технологии, които имат същия ефект;

- за моторни превозни средства от категории M1 и N1 - прилагане на други технологии, които имат същия ефект: използване на привързани или захванати с верига капачки или заключващи се с контактния ключ на превозното средство, като контактният ключ се сваля от капачката само в заключено състояние.

10. Резервоарите се монтират по такъв начин, че да бъдат защитени от последствията при удар в предната или задната част на превозното средство. Близо до резервоара не трябва да има изпъкнали части, остри ръбове и т.н.

11. Резервоарът за течно гориво и отворът за пълнене се проектират и монтират в превозните средства по такъв начин, че да се избягва каквото и да било натрупване на електростатични заряди по цялата им повърхност. Ако е необходимо, те трябва да се разреждат в металната конструкция на шасито или в която и да е основна метална маса с помощта на добър проводник.

12. Освен това изработените от пластмаса резервоари трябва да бъдат изпитани и съгласно т. 3 на раздел II на това приложение.

Раздел II

Изпитвания на резервоари за течно гориво

1. Хидравлично изпитване

На хидравлично изпитване с вътрешно налягане се подлага отделен резервоар, окомплектован с всички принадлежности. Резервоарът трябва да е изцяло напълнен с невъзпламенима течност (например вода). След прекъсване на неговата връзка с околната среда налягането трябва постепенно да се повишава през тръбната връзка, през която двигателят се захранва с гориво, до относително вътрешно налягане, равно на два пъти използваното работно налягане, но не по-малко от свръхналягане 0,3 bar, което трябва да се поддържа в рамките на една минута. През това време корпусът на резервоара не трябва да се пропука или да протече, но въпреки това, може да претърпи остатъчна деформация.

2. Изпитване в преобърнато положение

2.1. Резервоарът и всички негови принадлежности се монтират върху приспособление за изпитване по начин, който да отговаря на условията на употреба на превозното средство, за което е предназначен резервоарът. Това се отнася и за системи за компенсиране на вътрешното свръхналягане.

2.2. Приспособлението за изпитване се върти около ос, успоредна на надлъжната ос на превозното средство.

2.3. Изпитването се извършва при напълнен до 90 % от вместимостта си резервоар, след това при 30 % от вместимостта му, с невъзпламенима течност, с плътност и вискозитет, близки до тези на обичайно използваното гориво (може да се използва вода).

2.4. Резервоарът се завъртва на 90° вдясно от монтажното си положение и остава в това положение най-малко 5 минути, след което:

- резервоарът се завъртва на още 90° в същата посока и се задържа в това положение, при което е напълно преобърнат, в продължение на още най-малко 5 минути;

- резервоарът се завъртва в началното си положение; изпитвателната течност, която не се е върнала в резервоара от вентилационната система, се източва и при необходимост се допълва;

- резервоарът се завъртва на 90° в обратна посока и се задържа в това положение най-малко 5 минути.

- резервоарът се завъртва на още 90° в същата посока и се задържа в това положение, при което е напълно преобърнат, в продължение на още най-малко 5 минути.

- резервоарът се завъртва обратно и се връща в начално положение.

3. Допълнителни изпитвания на изработен(-и) от пластмасов материал резервоар(-и) за превозни средства

3.1. Якост при удар

3.1.1. Резервоарът трябва да се напълни до неговата пълна вместимост със смес от вода и гликол или друга течност с ниска точка на замръзване, която не променя свойствата на материала, от който е изработен резервоарът, и след това трябва да се подложи на изпитване за перфорация.

3.1.2. По време на изпитването температурата на резервоара е 233 ± 2K ( -40 ± 2°C).

3.1.3. За изпитването се използва приспособление за изпитване на удар с махало. Използва се стоманено ударно тяло с формата на правилна четириъгълна пирамида с околни стени от равностранни триъгълници. Върхът и ръбовете на тази пирамида са закръглени с радиус 3 mm. Центърът на удара на махалото съвпада с масовия център на пирамидата. Разстоянието от оста на въртене на махалото е 1 m. Общата маса на махалото е 15 kg. Енергията на махалото в момента на удара е не по-малко от 30 Nm или възможно най-близо до тази стойност.

3.1.4. Изпитванията се извършват на точките на резервоара, за които се приема, че могат да са подложени на преден или заден сблъсък. При определяне на точките на резервоара се взимат предвид точките, които са най-издадени или най-слаби в зависимост от формата на резервоара или от начина, по който той е монтиран върху превозното средство. Избраните от изпитвателната лаборатория точки се посочват в протокола от изпитването.

3.1.5. По време на изпитването резервоарът се държи в необходимото положение от арматурата, която се намира на противоположната на удара страна или страни. Не трябва да има изтичане в резултат на изпитването.

3.1.6. По желание на производителя всички изпитвания за якост при удар могат да се извършват на един резервоар или всяко изпитване може да се извършва на различен резервоар.

3.2. Механична якост

Резервоарът се изпитва при посочените в т. 1 условия за херметичност и деформируемост. Резервоарът и всички негови принадлежности се монтират на приспособление за изпитване по начин, който отговаря на условията на употреба на превозното средство, за което е предназначен резервоарът. Като изпитвателна течност се използва вода при 326K (с температура 53°C) и резервоарът се напълва до неговата пълна вместимост. Резервоарът се подлага на относително вътрешно налягане, равно на два пъти работното налягане, но във всички случаи не по-малко от 0,3 bar при температура 326 ± 2K (53° ± 2°C) за период пет часа. По време на изпитването резервоарът и неговите принадлежности не трябва да се пропукат или да протекат, но въпреки това той може да претърпи остатъчна деформация.

3.3. Херметичност

3.3.1. (изм. - ДВ, бр. 58 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2012 г., в сила от 02.01.2013 г.) За провеждане на изпитването за пропускливост се използва или еталонното гориво, посочено в приложение IX на Регламент (ЕО) № 692/2008 на Комисията от 18 юли 2008 г. за прилагане и изменение на Регламент (ЕО) № 715/2007 на Европейския парламент и на Съвета за типово одобрение на моторни превозни средства по отношение на емисиите от леки превозни средства за превоз на пътници и товари (Евро 5 и Евро 6) и за достъпа до информация за ремонт и техническо обслужване на превозни средства (OB L 199, 28.7.2008 г.), или висококачествено гориво, предлагано на пазара. Ако резервоарът е предназначен единствено за монтаж на превозни средства с двигател със запалване чрез сгъстяване, той трябва да се напълни с дизелово гориво.

3.3.2. Преди изпитването резервоарът се напълва до 50 % от неговата вместимост с изпитвателно гориво и се оставя, без да е херметично затворен, при температура на околната среда 313 ± 2K (40° ± 2°C), докато загубата на тегло за единица време стане постоянна.

3.3.3. След това резервоарът се изпразва и повторно се напълва с изпитвателно гориво до 50 % от неговата вместимост, след което се затваря херметично и се оставя при температура 313 ± 2K (40° ± 2°C). Когато съдържанието на резервоара достигне изпитвателната температура, разликата в налягането се компенсира. По време на изпитвателния период от осем последователни седмици се определя загубата на тегло поради дифузия. Максимално допустимата средна загуба на гориво е 20 g за 24 h изпитвателно време.

3.3.4. Ако загубата поради дифузия надвишава посочената в т. 3.3.3 стойност, описаното в тази точка изпитване се извършва повторно върху същия резервоар, за да се определи загубата от дифузия при 296 ± 2K (23° ± 2°C), но при непроменени други условия. Измерената по този начин загуба не трябва да надвишава 10 g за 24 h.

3.4. Устойчивост срещу въздействието на горивото

Ако след провеждането на изпитването за херметичност резервоарът продължава да отговаря на изискванията за якост на удар и механична якост, се счита, че той е устойчив срещу въздействието на горивото.

3.5. Пожароустойчивост

Резервоарът се подлага на следните изпитвания:

3.5.1. както е монтиран върху превозното средство, той се излага на пламък в продължение на две минути; не трябва да има изтичане на гориво от резервоара;

3.5.2. извършат се три изпитвания с различни резервоари, напълнени с гориво, както следва:

3.5.2.1. (изм. - ДВ, бр. 58 от 2006 г.) ако резервоарът е проектиран за монтаж на превозни средства, които са оборудвани с двигател с принудително запалване или със запалване чрез сгъстяване, се извършват три изпитвания с резервоари, напълнени с високооктанов бензин;

3.5.2.2. ако резервоарът е проектиран единствено за монтаж на превозни средства с двигател със запалване чрез сгъстяване, се извършват три изпитвания с резервоари, напълнени с дизелово гориво;

3.5.2.3. за всяко изпитване резервоарът се монтира на изпитвателно приспособление, което в максимална степен възпроизвежда действителните монтажни условия; методът, по който резервоарът се закрепва на приспособлението, трябва да отговаря на съответните изисквания, приложими за превозното средство; вземат се под внимание частите на превозното средство, които предпазват резервоара и неговите принадлежности от излагане на пламък или които по някакъв начин оказват въздействие върху действието на пламъка, както и всички елементи, които се монтират върху резервоара, и капачките.

По време на изпитването се затварят всички отвори, като вентилационните системи трябва да продължат да функционират.

Непосредствено преди изпитването резервоарът се напълва с определеното гориво до 50 % от неговата вместимост.

3.5.3. Пламъкът, на който е изложен резервоарът, трябва да се получи от изгарянето във вана на гориво за двигатели с принудително запалване (наричано "гориво"), което се предлага в търговската мрежа. Количеството гориво във ваната трябва да е достатъчно, за да позволи на пламъка при условия на свободно изгаряне да гори по време на цялото изпитване.

3.5.4. Размерите на ваната се подбират така, че да осигурят излагането на пламък на страните на резервоара. Дължината и широчината на ваната трябва да надвишават хоризонталната проекция на резервоара с най-малко 20 cm, но с не повече от 50 сm. Страничните стени на ваната не трябва да надвишават с повече от 8 cm нивото на горивото в началото на изпитването.

3.5.5. Напълнената с гориво вана се поставя под резервоара по такъв начин, че разстоянието между нивото на горивото в нея и дъното на резервоара да отговаря на проектната височина на резервоара над пътя при превозно средство без товар. Ваната или приспособлението за изпитване, или и двете, трябва да могат да се движат свободно.

3.5.6. По време на фаза В на изпитването ваната се покрива с решетка, поставена на 3 ± 1 сm над нивото на горивото. Тухлите на решетката са изработени от огнеупорен материал (фиг. 1). Не трябва да има междина между тухлите и те трябва да са закрепени над горивната вана по такъв начин, че да се осигурява достъп на въздух в отворите на тухлите. Дължината и широчината на решетката са с 2 до 4 сm по-малки от вътрешните размери на ваната, така че да има междина от 1 до 2 сm между решетката и стената на ваната, която да позволява вентилиране.

3.5.7. Когато изпитванията се извършват на открито, се осигурява достатъчна защита от вятър, а скоростта на вятъра на нивото на горивната вана не трябва да надвишава 2,5 km/h. Преди изпитването решетката се загрява до 308 ± 5K (35° ± 5°C). Огнеупорните тухли могат да се охлаждат с вода между две изпитвания, за да се гарантират еднакви изпитвателни условия за всяко следващо изпитване.

Размери и технически данни на огнеупорните тухли

Фиг. 1

Изпитване за пожароустойчивост

3.5.8. Изпитването включва четири фази:

3.5.8.1. фаза A: Предварително нагряване (фиг. 2)

Фиг. 2

Горивото във ваната се запалва на разстояние най-малко 3 m от резервоара, който се изпитва. След предварително нагряване в продължение на 60 s ваната се поставя под резервоара.

3.5.8.2. фаза Б: Пряко излагане на пламък (фиг. 3)

Фиг. 3

Резервоарът се излага на пламъка от свободно горящото гориво в продължение на 60 s.

3.5.8.3. фаза В: Непряко излагане на пламък (фиг. 4)

Фиг. 4

Веднага след приключване на фаза Б решетката се поставя между горивната вана и резервоара. Резервоарът се излага на така намаления пламък в продължение на още 60 s.

3.5.8.4. фаза Г: Край на изпитването (фиг. 5)

Фиг. 5

Покритата с решетка горяща вана се връща в първоначалното си положение (фаза A). Ако при приключване на изпитването резервоарът продължава да гори, огънят незабавно се изгася.

3.5.9. Резултатите от изпитването се приемат за удовлетворителни, ако от резервоара не изтича никакво течно гориво.

3.6. Устойчивост на високи температури

3.6.1. За изпитването се използва приспособление, което подхожда на начина на монтиране на резервоара върху превозното средство, в т. ч. начина на функциониране на отдушника на резервоара.

3.6.2. Резервоарът, напълнен с вода до 50 % от вместимостта си при 293K (20°C), се подлага на температура на околната среда от 368K ± 2K (95° ± 2°C) в продължение на един час.

3.6.3. Резултатите от изпитването се приемат за удовлетворителни, ако след изпитването от резервоара не изтича гориво или, ако той не е сериозно деформиран.

3.7. (новa - ДВ, бр. 58 от 2006 г.) ЕО маркировка на резервоара за течно гориво

3.7.1. (новa - ДВ, бр. 58 от 2006 г.) На резервоара за течно гориво трябва да бъде нанесено търговското наименование или марката на производителя.

3.7.2. (новa - ДВ, бр. 58 от 2006 г.) След монтиране на резервоара на ПС търговското наименование или марката на производителя трябва да са ясни, четливи и неизтриваеми.

Приложение № 3 към чл. 7, ал. 2

(Изм. - ДВ, бр. 58 от 2006 г.)

_______________

(*1) Излишното се задрасква.

(*2) (Относно думите "ЕО сертификат" - в сила от 01.01.2007 г.) Ако начинът за идентификация на типа съдържа знаци, които не са подходящи за описване на превозното средство, компонента или отделния технически възел, предмет на настоящия ЕО сертификат за типово ЕО одобряване, такива знаци се представят в документацията чрез символа: "?" (например ABC??123???).

(*3) Класифицирано съгласно определенията, посочени в Закона за движението по пътищата и част А на приложение № 1 на Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.

Приложение № 4 към чл. 14, ал. 2

(Изм. - ДВ, бр. 58 от 2006 г.)

Приложение № 5 към чл. 16, т. 2

(Изм. и доп. - ДВ, бр. 24 от 2007 г., в сила от 11.03.2007 г.)

Технически изисквания

1. (доп. - ДВ, бр. 24 от 2007 г., в сила от 11.03.2007 г.) Всички превозни средства трябва да са така конструирани и/или оборудвани, че по цялата си широчина да осигуряват ефективна защита срещу вклиняване в задната им част на превозните средства от категории М1 и N1 (1).

Като изключение превозните средства от следните категории могат да не съответстват на изискванията по това приложение към задното нискоразположено защитно устройство:

- седлови влекачи за полуремаркета;

- колесари и други подобни ремаркета за превоз на дървени трупи или много дълги предмети;

- превозни средства, при които задноразположената защита срещу вклиняване е несъвместима с тяхната употреба.

1.1. (нова - ДВ, бр. 24 от 2007 г., в сила от 11.03.2007 г.) По време на изпитването превозното средство да отговаря на следните условия:

- да е в стационарно положение, върху хоризонтална, равна, твърда и гладка повърхност;

- предните колела да бъдат в положение за движение в право направление;

- гумите да бъдат напомпани до налягането, препоръчано от производителя на ПС;

- превозното средство може, ако това е необходимо за достигане на изискваните сили при изпитването, да бъде закрепено по който и да е метод, специфициран от производителя му;

- ако ПС е оборудвано с пневмохидравлично, хидравлично или пневматично окачване или с автоматичен регулатор за височина на каросерията, то ПС трябва да се изпита с окачването или с регулатора в нормално положение за движение, посочено от производителя.

2. (доп. - ДВ, бр. 24 от 2007 г., в сила от 11.03.2007 г.) Приема се, че всяко превозно средство от една от категориите М1, M2, M3, N1, O1 или O2 (1) удовлетворява посоченото в т. 1 условие, ако:

- отговаря на посочените в т. 3 условия, или

- разстоянието между пътя и задната част на ненатовареното превозно средство не надвишава 55 сm по протежение на широчина, която е по-къса от тази на задната ос с не повече от 10 сm от всяка страна на превозното средство (без да се взема предвид издуването на гумите в непосредствена близост до пътя).

Когато има повече от една задна ос, се взема предвид широчината на най-широката от тях. Това изискване трябва да е спазено най-малко по линия, отстояща на разстояние не повече от 45 сm от крайната задна част на превозното средство.

3. (доп. - ДВ, бр. 24 от 2007 г., в сила от 11.03.2007 г.) Приема се, че всяко превозно средство от една от категориите N2, N3, O3 или O4 (1) удовлетворява посоченото в т. 1 условие, ако:

- превозното средство е оборудвано със специална задна нискоразположена защита в съответствие с изискванията по т. 4, или

- задната част на превозното средство е така конструирана и/или оборудвана, че поради формата и характеристиките си неговите съставни части могат да заместят задното нискоразположено устройство.

Компонентите, чиято комбинирана функция отговаря на изискванията по т. 4, съставляват задното нискоразположено защитно устройство.

4. Задна нискоразположена защита срещу вклиняване, наричана "устройство", като правило се състои от напречник и елементи за свързване с лонжероните на шасито или това, което ги замества. Устройството трябва да има следните характеристики:

4.1. (изм. - ДВ, бр. 24 от 2007 г., в сила от 11.03.2007 г.) монтирано е възможно най-близо до задната част на превозното средство; когато превозното средство е без товар (2), по-ниският му край не трябва с нито една своя точка да е на разстояние, по-голямо от 55 сm над пътя;

4.2. широчината му в нито една точка не трябва да надвишава широчината на задната ос, измерена в крайните точки на колелата, без да се взима предвид издуването на гумите в непосредствена близост до пътя, и не трябва да е с повече от 10 сm по-късо от всяка страна; при наличие на повече от една задна ос се взема предвид най-широката от тях;

4.3. височината на напречника не е по-малка от 10 сm; страничните краища на напречника да са огънати назад или да нямат остри външни ръбове; това условие е изпълнено, когато страничните краища на напречника са закръглени от външната страна и имат радиус на закръгление не по-малък от 2,5 mm;

4.4. проектирано е така, че да може да се променя неговото местоположение в задната част на превозното средство; в такъв случай трябва да има гарантиран метод на застопоряването му в работно положение, за да се изключи вероятността от непреднамерена промяна на положението му; операторът да може да променя местоположението на устройството чрез прилагане на сила не по-голяма от 40 daN;

4.5. притежава достатъчна устойчивост към сили, прилагани успоредно на надлъжната ос на превозното средство, и когато е в работно положение, е свързано с металните профили на шасито или това, което ги замества; приема се, че това изискване е изпълнено, ако се докаже, че по време на и след прилагане на посочените сили хоризонталното разстояние между задната част на устройството и крайната задна част на превозното средство не надвишава 40 сm в нито една от точките P1, P2 и P3; при измерване на това разстояние се изключва всяка част на превозното средство, която се намира на повече от 3 m над земята, когато превозното средство е без товар:

4.5.1. точките P1 са разположени на 30 сm от надлъжните плоскости, които са допирателни спрямо външните краища на колелата на задната ос; точките P2, разположени на линията, която съединява точки P1, са симетрични спрямо средната надлъжна плоскост на превозното средство и са на разстояние една от друга от 70 до 100 сm включително, като точното им местоположение се посочва от производителя; тази височина на точки P1 и P2 над пътя се определя от производителя на превозното средство в рамките на линиите, които хоризонтално ограничават устройството; височината не трябва да надвишава 60 сm, когато превозното средство е без товар; P3 е средата на отсечката, която свързва точки P2;

4.5.2. (изм. - ДВ, бр. 24 от 2007 г., в сила от 11.03.2007 г.) към точки P1 и към точка P3 последователно се прилага хоризонтална сила, съответстваща на 25 % от технически допустимата максимална маса на превозното средство, но ненадвишаваща 5 x 104 N;

4.5.3. към двете точки P2 последователно се прилага хоризонтална сила, съответстваща на 50 % от технически допустимата максимална маса на превозното средство, но ненадвишаваща 10 x 104 N;

4.5.4. силите, посочени в т. 4.5.2 и 4.5.3, се прилагат поотделно; производителят може да определи в какъв ред да се прилагат;

4.5.5. когато се извършва практическо изпитване за проверка на съответствието с посочените изисквания, се спазват следните условия:

4.5.5.1. устройството е свързано към лонжероните на шасито или към това, което ги замества;

4.5.5.2. определените сили се прилагат с помощта на плунжери, съчленени по подходящ начин (например карданен съединител), успоредно на средната надлъжна плоскост на превозното средство, посредством опорна повърхност с височина не по-голяма от 25 cm (точната стойност трябва да се посочи от производителя) и широчина 20 cm, чиито вертикални ръбове са закръглени с радиус 5 ± 1 mm и чийто център се поставя последователно в точките P1, P2 и P3.

5. (нова - ДВ, бр. 24 от 2007 г., в сила от 11.03.2007 г.) За превозни средства, оборудвани с повдигаща се платформа, нискоразположената защита може да е прекъсната поради наличието на платформата; в такива случаи се прилагат следните разпоредби:

5.1. страничното разстояние между крепежните елементи на прекъснатата нискоразположена защита и елементите на повдигащата се платформа е не повече от 2,5 cm;

5.2. отделните елементи на нискоразположената защита винаги имат ефективна повърхност най-малко 350 cm2;

5.3. отделните елементи на нискоразположената защита имат достатъчни размери, за да отговарят на изискванията за определяне местонахождението на точките за изпитване в съответствие с т. 4.5.1; ако точките P1 са разположени в областта на прекъсване, посочена в т. 5, използваните точки P1 се разполагат в средата на всяка странична секция на задната нискоразположена защита;

5.4. разпоредбите на т. 4.1 не се прилагат за областта на прекъсване на нискоразположената защита, ако прекъсването се налага поради наличието на повдигаща се платформа.

________________________

(*1) (Нова - ДВ, бр. 24 от 2007 г., в сила от 11.03.2007 г.) Така, както е определено в приложение № 1, част А на Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.

(*2) (Предишна заб. 3, изм. - ДВ, бр. 24 от 2007 г., в сила от 11.03.2007 г.) Така, както е определено в т. 2.6 на приложение № 4.

Приложение № 6 към чл. 17, ал. 2

(Изм. - ДВ, бр. 58 от 2006 г.)

__________________

(*1) Излишното се задрасква.

(*2) (Относно думите "ЕО сертификат" - в сила от 01.01.2007 г.) Ако начинът за идентификация на типа съдържа знаци, които не са подходящи за описване на превозното средство, компонента или отделния технически възел, предмет на настоящия ЕО сертификат за типово ЕО одобряване, такива знаци се представят в документацията чрез символа: "?" (например ABC??123???).

(*3) Класифицирано съгласно определенията, посочени в Закона за движението по пътищата и част А на приложение № 1 на Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.

Приложение № 7 към чл. 27, т. 1

(Изм. - ДВ, бр. 58 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 24 от 2007 г., в сила от 11.03.2007 г.)

Приложение № 8 към чл. 28, ал. 2

(Изм. - ДВ, бр. 58 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 24 от 2007 г., в сила от 11.03.2007 г.)

___________________

(*1) Излишното се задрасква.

(*2) (Относно думите "ЕО сертификат" - в сила от 01.01.2007 г.) Ако начинът за идентификация на типа съдържа знаци, които не са подходящи за описване на превозното средство, компонента или отделния технически възел, предмет на настоящия ЕО сертификат за типово одобряване, такива знаци се представят в документацията чрез символа: "?" (например ABC??123???).

(*3) Класифицирано съгласно определенията, посочени в Закона за движението по пътищата и част А на приложение № 1 на Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.

Приложение № 9 към чл. 29, ал. 2

(Изм. - ДВ, бр. 58 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 24 от 2007 г., в сила от 11.03.2007 г., доп. - ДВ, бр. 77 от 2013 г., в сила от 01.07.2013 г.)

ЕО Маркировка за одобряване

1. (изм. - ДВ, бр. 58 от 2006 г.) Височината на символите на отличителния номер е a/3, където а і 12 mm.

2. (изм. - ДВ, бр. 58 от 2006 г.) Размерите на правоъгълника, ограждащ отличителния номер, са дължина а и за височина - 2/3 а.

3. (изм. - ДВ, бр. 58 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Базовият номер за одобряване, предшестван от две цифри, се поставя под правоъгълника с означение "е 34".

4. (новa - ДВ, бр. 58 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 24 от 2007 г., в сила от 11.03.2007 г., доп. - ДВ, бр. 77 от 2013 г., в сила от 01.07.2013 г.) ЕО сертификати за одобряване на типа запазват действието си на територията на Република България, когато имат нанесен отличителен номер на някоя от посочените държави членки:

1 - за Германия;

2 - за Франция;

3 - за Италия;

4 - за Холандия;

5 - за Швеция;

6 - за Белгия;

7 - за Унгария;

8 - за Чехия;

9 - за Испания;

11 - за Великобритания;

12 - за Австрия;

13 - за Люксембург;

17 - за Финландия;

18 - за Дания;

19 - за Румъния;

20 - за Полша;

21 - за Португалия;

23 - за Гърция;

24 - за Ирландия;

25 - за Хърватия;

26 - за Словения;

27 - за Словакия;

29 - за Естония;

32 - за Латвия;

36 - за Литва;

49 - за Кипър;

50 - за Малта.

5. (новa - ДВ, бр. 58 от 2006 г.) Базовият номер на одобряване се определя по начина, предвиден в секция 4 на приложение № 5 на Наредба № 60 от 2003 г. за одобряване типа на нови превозни средства и техните ремаркета. Двете цифри пред базовия номер за одобряване съответстват на последното изменение на наредбата, свързано с последните значителни технически изменения на Директива 70/221/EИО. За настоящата наредба тези цифри са "00".

________________________

i (отм. - ДВ, бр. 58 от 2006 г.)

ii (отм. - ДВ, бр. 58 от 2006 г.)

iii (отм. - ДВ, бр. 58 от 2006 г.)

iv (отм. - ДВ, бр. 58 от 2006 г.)

v (отм. - ДВ, бр. 58 от 2006 г.)

vi (отм. - ДВ, бр. 58 от 2006 г.)