Държавен вестник, брой 49 от 10.VI

Отменен с § 1 от преходните правила на Указа за адвокатурата - ДВ, бр. 49 от 1952 г.

Чл. 1. За да може едно лице да бъде адвокат трябва:

а) да е гражданин на Народна република България;

б) да е свършил правните науки;

в) да е преминал нужния стаж;

г) да е издържал предвидения в Закона за устройството на съдилищата държавен изпит, и

д) да е вписан в списъка на някоя адвокатска колегия.

Чл. 2. Не може да бъде адвокат нито стажант адвокат:

а) (изм. - Изв., бр. 17 от 1951 г.) осъденият на затвор за лъжовна клетва, лъжесвидетелствуване, разврат, кражба, обсебване, грабеж, разбойничество, изнудване, измама, злоупотребление на доверие, подправка на документи, лекарски свидетелства, марки, печатни и други знаци, банкрутство, престъпление по служба и по адвокатско звание, убийство, по Закона за народния съд, по Закона за защита на народната власт, по Закона за осигуряване и снабдяването и урегулиране на цените, по Закона за снабдяването и цените и осъдения на строг тъмничен затвор, макар да е бил освободен от наказание по помилване, реабилитация или давност; Условното осъждане за някое от горните престъпления не е пречка за упражняване адвокатска професия;

б) обявеният в несъстоятелност или поставеният под пълно или ограничено запрещение;

в) лице, което заема държавна, държавно-автономна или общинска служба;

г) търговецът, член-делегат в управителен съвет на търговски дружества, управителят на фирма и търговският пълномощник;

д) лице, което освен адвокатската професия упражнява лично или чрез поставено лице друга професия, която е негово главно занятие или която е несъвместима с адвокатското звание;

е) лице, което има лошо или опозорено име в съда, в адвокатската колегия или в обществото, и

ж) лице с фашистки или реставраторски прояви.

Чл. 3. (Изм. - ДВ, бр. 138 от 1950 г., Изв., бр. 4 от 1952 г.) Стажът трае шест месеца при съд или при адвокатски колектив.

Чл. 4. Допускането до стаж при адвокатски колектив става с постановление на адвокатския съвет, който определя и колектива при който ще стажува молителя.

Постановлението може да бъде обжалвано от прокурора или областния съд или от молителя пред Висшия адвокатски съвет, в двуседмичен срок от съобщението му.

Чл. 5. При постъпването на стаж стажантът полага пред адвокатския съвет следната клетва: "Кълна се да изпълнявам съвестно длъжностите си като адвокат, да бъда достоен за доверието и уважението, необходими при упражняване на професията, да не нарушавам уважението към съдилищата и властите, да служа честно на народа си и да бъда истински помощник при правораздаването".

Чл. 6. Стажант, който е навършил едногодишен стаж и е придобил достатъчна подготовка, може да бъде допуснат от адвокатския съвет да се явява като повереник пред първоинстанционните съдилища заедно с който и да е адвокат от колектива.

Чл. 7. Адвокатският съвет, след свършването на стажа и след като получи и писменото мнение на колектива - патрон, с мотивирано постановление се произнася прекарал ли е успешно стажантът своя стаж.

При постановление за неуспешно прекаран стаж, последният се продължава с още една година.

Ако и след това съветът намери, че стажът не е успешно прекаран, стажантът се заличава от списъка на стажант-адвокатите.

Постановлението на адвокатския съвет не подлежи на обжалване.

Стажантът, на който е признато правото, че е завършил успешно своя стаж, се допуска до държавен изпит.

Чл. 8. Стажът при адвокатските колективи се заплаща от колектива, като размерът на заплатите се определя от адвокатския съвет, с одобрение на министъра на правосъдието, и не може да бъде по-малък от възнагражденията на стажантите при съдилищата.

Чл. 9. Адвокатите от района на всеки областен съд образуват адвокатска колегия. Ако числото на адвокатите в някой район е по-малко от 20, те се причисляват към една от най-близките адвокатски колегии по решение на Висшия адвокатски съвет.

Решението на съвета влиза в сила след одобрението му от министъра на правосъдието.

(Нова ал. 3 - Изв., бр. 17 от 1951 г.) Когато при околийския съд, извън седалището на окръжния съд, има най-малко двадесет адвокати, със съгласието на Висшия адвокатски съвет те могат да образуват отделна адвокатска колегия.

Чл. 10. Адвокатската колегия е юридическа личност.

Нейни органи са общото събрание и адвокатския съвет.

Чл. 11. Редовното общо годишно събрание на адвокатската колегия става на първия неделен ден на месец декември в определен час и може да заседава, ако присъствуват повече от половината членове на колегията.

При липса на кворум заседанието се отлага без покана за след един час и е законно колкото и адвокати да присъствуват.

Чл. 12. Общото събрание върши следното:

а) определя встъпителните и месечни вноски на членовете;

б) произнася се по отчета за дейността на адвокатския съвет през отчетната година, и

в) дава мнение по правосъдни и професионални въпроси.

Чл. 13. Адвокатската колегия може да бъде свикана на извънредно общо събрание от адвокатския съвет по решение на същия или по искане на не по-малко от 1/4 от членовете на колегията.

Чл. 14. Адвокатският съвет съобщава на всички членове на колегията дневния ред на редовното общо годишно събрание по пощата.

Извънредното общо събрание се свиква от адвокатския съвет чрез лична покана до всички членове на колегията, изпратена по пощата; в поканата се съобщава и дневния ред.

Общите събрания не могат да вземат решения по въпроси, които не са поставени в дневния ред.

Решенията на общото събрание не подлежат на обжалване.

Чл. 15. Адвокатският съвет се състои от 5 членове при колегия до 50 адвокати, от 7 членове при колегия над 50 адвокати, а за София - от 15 членове и по толкова допълнителни членове за всеки съвет.

За членове на съвета могат да бъдат избирани адвокати, които имат 5-годишна адвокатска практика или съдийска служба.

Чл. 16. Адвокатският съвет избира из своята среда председател, подпредседатели, секретар и касиер, които изпълняват длъжностите си безплатно.

Чл. 17. Членовете на съвета се избират за две години.

Чл. 18. Може да откаже да бъде член в адвокатския съвет адвокат, който е навършил 60-годишна възраст или който е бил член на съвета през последните четири години.

Доброволно излизане по други причини се допуска само със съгласието на съвета.

Чл. 19. Изборът на адвокатския съвет става от членовете на колегията на третия неделен ден на месец декември всеки две години и трае непрекъснато от 9 до 17 часа.

Могат да избират и са избираеми само изправните към касата членове на колегията.

Гласуването става лично. То е тайно и става с печатни или написани осминки, бели бюлетини.

Чл. 20. Всеки член на колегията и прокурора при областния съд може да оспорва редовността на избора; заявлението или протеста се подават до Висшия адвокатски съвет чрез адвокатския съвет в седемдневен срок от деня на избора.

До произнасянето на Висшия адвокатски съвет новоизбраните членове не заемат местата си, нито излизащите ги напускат.

Когато изборът бъде унищожен от Висшия адвокатски съвет новият избор се произвежда не по-късно от един месец след съобщението на решението му.

Чл. 21. Адвокатската колегия се представлява от адвокатския съвет, който действува в състав най-малко от двама свои членове.

Чл. 22. Адвокатският съвет, освен възложеното му с други разпоредби на закона, върши и следното:

а) ръководи стажа;

б) назначава безплатни повереници и защитници и организира службата за даване безплатни съвети;

в) води списъка на адвокатите от колегията;

г) грижи се за защитата на професионалните и морални интереси на колегията и нейните членове;

д) бди за изпълнение задълженията от колективите и от членовете на колегията и ревизира тяхната дейност;

е) посредничи по спорове между членовете на колегията и между членовете на същата и колективите;

ж) посредничи по спорове между колективите и клиентите;

з) управлява имотите на колегията, и

и) издава наредби и правилници в духа на тоя закон, задължителни за колегията, които влизат в сила след одобрението им от Висшия адвокатски съвет.

Чл. 23. Адвокатският съвет може да взема решения само ако присъствуват повече от половината от членовете му и може да решава с мнозинството на гласовете.

Чл. 24. Вписването в адвокатската колегия става по мотивирано постановление на адвокатския съвет.

Адвокатският съвет с мотивирано постановление заличава от списъка на колегията ония адвокати, които загубят правото да бъдат такива по някои от причините, посочени в чл. 2.

(Нова ал. 3 - Изв., бр. 17 от 1951 г.) Адвокатският съвет се произнася и по молбите на заличените по чл. 59 адвокати, подадени от тях след изтичане на три години от заличаването им.

(Предишна ал. 3 - Изв., бр. 17 от 1951 г.) Постановлението може да бъде обжалвано пред Висшия адвокатски съвет от заинтересувания или от прокурора при областния съд в двуседмичен срок от съобщението.

(Предишна ал. 4 - Изв., бр. 17 от 1951 г.) Лицата, които не са положили клетвата по чл. 5 полагат тази клетва при вписването им в адвокатската колегия.

Чл. 25. Висшият адвокатски съвет се състои от 15 редовни и толкова допълнителни членове.

Член на Софийския адвокатски съвет не може да бъде едновременно и член на Висшия адвокатски съвет.

Чл. 26. Висшият адвокатски съвет се избира от общото събрание на председателите на адвокатските съвети в страната. Избираеми са само адвокатите от Софийската адвокатска колегия, които имат най-малко 10 години адвокатска практика или съдийска служба. Начинът на избирането се урежда с особен правилник изработен от Висшия адвокатски съвет.

Разпоредбите на чл. 16-18 се прилагат и за Висшия адвокатски съвет.

Чл. 27. Средствата за издръжка на Висшия адвокатски съвет се определят от общото събрание на председателите на адвокатските съвети при всеки нов избор и се внасят от адвокатските колегии съразмерно с числото на техните членове.

Чл. 28. Вън от възложеното му с други постановления на закона, Висшият адвокатски съвет върши и следното:

а) изготвя правилник за стажа, който влиза в сила след одобрение от министъра на правосъдието;

б) произнася се като втора инстанция по същество, по жалбите и протестите срещу постановленията на адвокатските съвети относно допускането до стаж и вписването и заличаването от колегията;

в) да издава общи наредби в духа на този закон.

Висшият адвокатски съвет може да взима решения само ако присъствуват повече от половината от членовете му.

Чл. 29. Постановленията на Висшия адвокатски съвет относно допускането до стаж и до вписване в списъка на адвокатската колегия и относно заличаване от списъка на същата, подлежат на обжалване от заинтересуваните или от прокурора при областния съд, пред Върховния административен съд в двуседмичен срок от съобщението им.

Жалбите и протестите се подават чрез Висшия адвокатски съвет.

Всички други постановления на Висшия адвокатски съвет не подлежат на обжалване.

Чл. 30. Адвокатът не може да упражнява професията ако не е член на адвокатски колектив.

Адвокатите в места, където числото им е по-малко от 6, могат да упражняват професията си без да членуват в колектив.

Чл. 31. Адвокатските колективи се образуват свободно. Числото на влизащите в един колектив адвокати не може да бъде по-малко от три в населени места с по-малко от 10 адвокати, не по-малко от 5 в места с не повече от 50 адвокати и не по-малко от 10 в места, в които адвокатите са повече от 50, а в София не по-малко от 15.

В едно населено място трябва да има най-малко 2 адвокатски колектива.

Чл. 32. Колективът е юридическа личност. Той се смята съставен от датата на утвърждаването му от адвокатския съвет и вписването му при същия. Вписването трябва да съдържа и имената на членуващите в колектива адвокати.

С данъци, обаче, се облага не самия колектив, а членовете на последния, с оглед получаваните от тях доходи.

Чл. 33. Адвокатският съвет може да приписва нови адвокати в колективите или да премества адвокати от един колектив в друг, когато има важна причина за това.

Решението на адвокатския съвет може да се обжалва пред комисия в състав председателя и прокурора на областния съд и двама представители на адвокатския съвет посочени от последния.

Решенията на комисията не подлежат на обжалване.

Чл. 34. (Ал. 1 изм. - Изв., бр. 17 от 1951 г.) Колективът се представлява от секретаря или от заместника му. Те се избират за една година от общото събрание на колектива и имената им се съобщават на адвокатския съвет.

(Нова ал. 2 - Изв., бр. 17 от 1951 г.) Избраните секретари на адвокатските колективи се утвърждават от адвокатския съвет.

Чл. 35. Само секретарят на колектива или неговият заместник договаря с клиентите, той разпределя работата по възможност равномерно между членовете съобразно подготовката им.

Юрисконсулската работа на частни лица (физически и юридически) се възлага също на колектива, който я разпределя между членовете си съобразно подготовката им.

Когато клиентът посочи изрично на секретаря известен адвокат за да поеме работата му, той плаща възнаграждението с едно увеличение в полза на колектива, определено в таблицата по чл. 47. Това се отнася и за юрисконсулствата.

Чл. 36. Всички суми срещу уговореното възнаграждение се внасят в касата на колектива.

Всеки адвокат получава от касата ония суми, които са внесени срещу извършената от него работа след като се спадне известен процент за посрещане на общите разноски на колектива и по 20% за общо разпределение в колектива. С общо съгласие на всички членове на колектива разпределението на постъпилите в касата суми може да стане и по друг начин; отменяването на това решение може да стане с гласовете на 3/4 от всичките членове на колектива.

Чл. 37. Възнаграждението на адвокат, който не членува в колектив (чл. 30, ал. 2) се уговаря направо между адвоката и клиента и се внася от последния на секретаря на околийския съдия по местожителството на адвоката.

Чл. 38. Общото събрание на колектива приема правилника за вътрешния ред, който се одобрява от адвокатския съвет и решава всичките въпроси отнасящи се до дейността на колектива.

То се свиква от секретаря по негов почин или по искане най-малко на 1/4 от членовете.

Общото събрание с мотивирано решение, взето с обикновено мнозинство, приема нови членове на колектива. При отказ решението може да се обжалва от заинтересуваните пред адвокатския съвет в двуседмичен срок. Решението на съвета не подлежи на обжалване.

Общото събрание с мотивирано решение, взето с мнозинството от 3/4 на всичките членове, може да изключва членове от колектива, когато те не изпълняват добросъвестно възложената им работа или създават постоянни смущения или разстройват живота на колектива.

Решенията на общото събрание може да се обжалват пред адвокатския съвет в седемдневен срок. Решенията на съвета не подлежат на обжалване.

Чл. 39. Работата на адвоката е да съдействува за защита на правата и на законните интереси на доверителите си и на лицата, чиято защита му е възложена с оглед правилното правораздаване.

Той върши следното:

а) дава устни и писмени съвети;

б) съставя на страните разни книжа и изложения;

в) представлява и защищава доверителите си пред съдебните места и лица, както и пред всички други юрисдикции в страната;

г) представлява доверителите си пред всички власти.

(Ал. 3 изм. - Изв., бр. 17 от 1951 г.) Пред Върховния съд на народната република могат да представляват и защищават страните, адвокатите, които имат 3-годишна адвокатска практика или толкова години съдийска служба.

Чл. 40. Повереници и защитници пред съдилищата могат да бъдат само адвокати.

Преподаватели (в университетите редовни, извънредни и частни), които имат права на адвокати, могат да се явяват като повереници само пред Върховния касационен съд и пред Върховния административен съд, ако членуват в колектива.

Юрисконсултите при държавните, държавно-автономните, при Централния кооперативен съюз и общинските учреждения и предприятия могат да се явяват като повереници само по делата на тия учреждения и предприятия.

Страните могат да дават пълномощия на своите родители, пълнолетни деца и съпрузи за водене на гражданските си дела.

Чл. 41. Адвокатът може да упражнява професията си само в места, дето има съдилища.

Той е длъжен да упражнява съвестно професията си и да осветлява пълно и правилно доверителите си.

Адвокатът не може при водене на делата да си служи със средства и похвати, които имат за цел прикриването или изопачаването на истината, излишното протакане на делата или създаването на неоправдани от гледището на закона спънки за противната страна. Той не трябва да съдействува за да се заобиколи закона.

Той дължи уважение на закона, на магистратурата и на властите и колегиалност в отношенията си с другите адвокати.

Той е длъжен да изпълнява задълженията наложени му в правилника и с решенията на общото събрание на колектива и с наредбите на адвокатския съвет и на Висшия адвокатски съвет.

Чл. 42. Адвокатът не може да представлява или да дава съвети на едната страна след като е представлявал или давал съвети на противната страна.

Тази забрана важи и за адвокатите от един и същ колектив.

Адвокатът не може да поема дела, по които е взел каквото и да е участие като магистрат.

Чл. 43. Адвокатът е длъжен да пази тайните, които неговите доверители са му поверили освен при свидетелствуване пред съд, в който случай се прилагат разпоредбите на Законите за гражданското и наказателно съдопроизводство.

Чл. 44. Всеки адвокат е длъжен да държи списък на поверените му дела.

Книжата по воденето на делата, адвокатът е длъжен да пази в продължение на 5 години от свършването на делото.

Чл. 45. Адвокатът по повод на упражнение на професията е приравнен със съдията относно уважението, което му се дължи и относно отговорностите за нанесените му оскърбления.

Адвокатът може да прави справки по и във връзка с делата на своите клиенти във всички съдебни и административни места и лица без да представлява пълномощно.

Заверените от адвоката преписи от дадените му по надлежния ред пълномощия имат силата на официално заверен препис.

Всеки адвокат може да преупълномощава друг адвокат и без да заверява подписа си.

Пълномощията дадени лично на адвоката от клиентите му за представляване и защита пред съдилищата не се нуждаят от заверка.

Забележка. Преписите и пълномощията за които се говори в този член, се обгербват съгласно Закона за гербовия налог. Следващите се берии се събират в гербови марки, които се залепват върху преписите и пълномощията и се унищожават от длъжностното лице, на което се подават.

Чл. 46. По уважителни причини адвокатът може да се откаже от започнатото дело или защитата на доверителите си, но е длъжен да извести последните своевременно, за да имат възможност да продължат делото лично или чрез друг адвокат без да става нужда то да се отлага.

Чл. 47. Размерът на адвокатските възнаграждения се определя по таблица издадена от министъра на правосъдието, след като вземе мнението на Висшия адвокатски съвет. Таблицата се обнародва в "Държавен вестник".

Размерът на адвокатското възнаграждение не може да се уговаря в зависимост от изхода на делото.

Изгубилата делото страна се осъжда да заплати на противната страна, като деловодни разноски, адвокатско възнаграждение за един адвокат, макар страната да е имала повече адвокати.

Чл. 48. Споровете за адвокатското възнаграждение се разрешават от съда, който е разгледал делото, а ако няма заведено дело, от областния съд и седалището на колектива или по местожителството на адвоката в случаите на чл. 30, ал. 2.

В такъв случай секретарят на колектива съответно адвокатът представя на съда изложение с препис за доверителя. Съдът в разпоредително заседание определя следуемото се възнаграждение.

Препис от определението на съда с препис от изложението се връчват на доверителя, който в седемдневен срок от получаването може да представи писмени доказателства за изплащане на възнаграждението или да депозира определеното от съда възнаграждение.

Ако страната в горния срок не представи нито писмени доказателства, нито депозира възнаграждението, съдът издава изпълнителен лист на колектива, съответно на адвоката. В противен случай спорът се разрешава в съдебно заседание, като заинтересуваната страна трябва да внесе надлежните мита и берии. По същия начин се разглежда спорът и в случаите, когато искането за адвокатско възнаграждение не бъде уважено. Решението на съда е окончателно.

Чл. 49. За нарушение на задълженията си адвокатите и стажант-адвокатите подлежат на дисциплинарно наказание независимо от наказателната отговорност, ако има място за такава.

Те подлежат на дисциплинарно наказание, и

а) за опущения, които са произлезли от невнимание или незнание;

б) за бавност в изпълнение на задълженията си;

в) когато показват постоянна небрежност или очевидно невежество или неспособност при изпълнение на задълженията си;

г) когато не пазят надлежното приличие в отношенията си към съда, помежду си или към частни лица;

д) когато играят хазартни игри;

е) за всяко действие, което излага честта и достойнството на адвоката и

ж) ако си служи при водене на делата със средства и похвати, имащи за цел прикриване истината, излишно протакане на делата или създаване на неоправдани от гледището на закона спънки за противната страна.

Чл. 50. Дисциплинарните наказания са:

а) изобличение;

б) глоба от 1000 до 5000 лева;

в) лишаване от право на адвокатство за срок от една година;

г) лишаване от право на адвокатство завинаги.

За маловажни нарушения председателят на адвокатския съвет по решение на съвета може да направи напомняне на провинилия се адвокат насаме или в присъствие на членовете на съвета.

Независимо от предвидените по-горе наказания виновният адвокат може да бъде лишен от правото да бъде избран, като член на адвокатския съвет и на Висшия адвокатски съвет за срок до 10 години.

Глобата се събира в полза на касата на адвокатския съвет.

Чл. 50а. (Нов - Изв., бр. 17 от 1951 г.) За неизпълнение, неправилно изпълнение и бавност при изпълнение на задълженията по закона и нарежданията на Министерството на правосъдието, срещу провинилите се председатели, подпредседатели, секретари и членове на адвокатските съвети и секретари на адвокатските колективи министърът на правосъдието може да възбуди дисциплинарно преследване за наказание по чл. 50.

Чл. 51. Министърът на правосъдието може, чрез съдебните инспектори да ревизира дейността на адвокатските съвети, адвокатските колективи и отделните адвокати и за констатираните нередовности да възбужда дисциплинарно преследване, срещу провинените лица.

Дисциплинарното преследване против адвокатите се възбужда и по решение на адвокатския съвет, а така също и по определение на областните и апелативните съдилища, на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, ако провинението е извършено пред тях.

За провинения извършени пред околийския съдия последният донася в Министерството на правосъдието.

Преди да се възбуди дисциплинарно преследване председателят на съда или на адвокатския съвет натоварва един от членовете на съда или на съвета с разследване на случая.

В определението или постановлението за възбуждане дисциплинарно преследване се посочва изрично в какво се състои обвинението.

Давността за възбуждане дисциплинарно преследване е тригодишна.

Чл. 52. Адвокатите отговарят дисциплинарно пред дисциплинарен съд в състав: трима съдии от областния съд в седалището на областта, избрани от общото събрание на съда за една година и двама адвокати от състава на адвокатския съвет в седалището на същия съд, посочени за същия срок от съвета. Дисциплинарният съд заседава при областния съд и се председателствува от старшия съдия.

Дисциплинарният съд е длъжен да събере всички справки по делото и да поиска писмени обяснения от обвиняемия.

Дисциплинарните заседания се държат при затворени врата, но се допускат да присъствуват адвокати и съдии.

При разглеждане на дисциплинарните дела съдът не се подчинява на никакви други форми освен посочените по-горе. Преди да постанови решение съдът е длъжен да изслуша заключението на обвинителя и обясненията на обвиняемия.

Обвинението се поддържа от прокурора при областния съд.

Чл. 53. Решенията на дисциплинарния съд, ако с тях е наложено наказание, лишаване от право на адвокатство, може да се обжалват в двуседмичен срок от съобщението им пред Висшия дисциплинарен съд в състав: трима съдии от Върховния касационен съд, избрани от общото събрание на същия за срок от една година и трима адвокати от състава на Висшия адвокатски съвет посочени за същия срок от съвета.

Обвинението се поддържа от прокурор при Висшия касационен съд.

Решенията на Висшия дисциплинарен съд не подлежат на обжалване.

Чл. 54. Привеждането в изпълнение на решенията на дисциплинарния съд, с които са наложени наказания по букви "в" и "г" на чл. 50 става като тия наказания се отбележат в списъка на колегията и се съобщят на Министерството на правосъдието, което с окръжно до всички съдилища съобщава за наложеното наказание. Изпълнението на наказанието по буква "в" започва от седмия ден след датата на окръжното на Министерството на правосъдието.

За наложените глоби областния съд издава изпълнителен лист на името на адвокатския съвет.

Чл. 55. При Висшия адвокатски съвет се учредява спестовна каса за взаимоосигуряване в случай на недъгавост и старост, а на семействата им - в случай на смърт.

Приходите на касата са само вноски внасяни лично от адвокатите.

Всички адвокати в страната на възраст до 50 години включително, към 5 февруари 1936 г., са задължително осигурени при спестовната каса, а тези над 50 години - по желание, изразено писмено.

Адвокатите са длъжни да изпълняват задълженията си към спестовната каса. Всяко неизпълнение на тези задължения лишава адвоката, по начин определен в правилника, от правото да упражнява адвокатската си професия докато се издължи пред спестовната каса.

Уредбата, управлението на касата, размерът на осигуровката и вноските и пр. става по правилник изработен от Висшия адвокатски съвет и утвърден с указ по доклад на министъра на правосъдието.

Против решенията на управителния съвет на спестовната каса се допускат жалби пред Висшия адвокатски съвет.

Спестовната каса е юридическа личност със седалище столица София.

Чл. 56. Адвокат, който уговори и получи възнаграждение под каквато и да е форма не по реда предвиден в този закон или си служи с мисите, както и лице, което упражнява адвокатска професия без да има право на това, се наказва с тъмничен затвор.

Със същото наказание се наказва и секретар на адвокатски колектив или адвокат, в места където няма такъв, който уговори и получи под каквато и да е форма възнаграждение по-голямо от допустимото.

Чл. 57. Адвокат, който уговори да придобие спорните имущества или права или част от тях на поверените му дела се наказва със строг тъмничен затвор до три години и с лишаване от права по чл. 30, т. 1-5 от Наказателния закон.

Със същото наказание се наказва и адвокат, който умишлено увреди интересите на своя доверител.

Адвокатът за извършени от него престъпления по повод упражнение на професията отговаря като длъжностно лице.