Държавен вестник, брой 87 от 3.X

Приложение № 1 към чл. 31, ал. 6

(Ново - ДВ, бр. 17 от 2005 г.)

Защита срещу поражения от електрически ток

1. Защита срещу директен и индиректен допир чрез безопасно свръхниско напрежение (БСНН) и предпазно свръхниско напрежение (ПСНН)

1.1. Защита срещу поражения от електрически ток чрез свръхниско напрежение се осигурява, когато:

а) номиналното напрежение не превишава границите на напрежение съгласно т. 1.1.1, и

б) захранването се осъществява посредством източниците по т. 1.1.2, и

в) са изпълнени всички условия по т. 1.1.3 и са спазени условията:

- на т. 1.1.4 по отношение на веригите, които нямат връзка със земята (БСHH), или

- на т. 1.1.5 по отношение на веригите, които могат да имат връзка със земята (ПСHH), както и на достъпните токопроводими части на тези вериги.

1.1.1. Горните граници за свръхниско напрежение са 50 V за променливо напрежение и 120 V за постоянно напрежение без пулсации. За среда с повишена опасност за поражения от електрически ток горните граници са 25 V за променливо напрежение и 60 V за постоянно напрежение. При специални условия могат да се прилагат и по-ниски горни граници на напрежение.

1.1.2. Източници на свръхниско напрежение БСHH и ПСHH са:

1.1.2.1. трансформаторите за БСНН с електрически разделени намотки по БДС EN 60742;

1.1.2.2. източниците на ток, осигуряващи степен на безопасност, както тази от трансформатор по т. 1.1.2.1 (например електродвигател-генератор, чиито намотки са еквивалентно разделени);

1.1.2.3. електрохимичните източници (например батерии или акумулатори), които са независими или които имат защита чрез разделяне спрямо вериги за функционално свръхниско напрежение (ФСНН) или спрямо вериги с по-високо напрежение;

1.1.2.4. други източници, които са независими от вериги за ФСНН или от вериги за по-високо напрежение (например комбинация от двигател с вътрешно горене и генератор);

1.1.2.5. електронните устройства, които отговарят на съответните стандарти, при които са взети такива мерки за защита, че дори в случай на вътрешна повреда на устройството напрежението на изходните клеми не може да бъде по-голямо от границите, посочени в т. 1.1.1; по-високи стойности могат да бъдат допуснати, когато за вериги за ПСНН в случай на директен или индиректен допир напрежението на изходните клеми се намалява за време, съответстващо на стойностите съгласно табл. 1, до стойности, равни на горните граници на свръхниските напрежения, определени в т. 1.1.1, или до по-ниски стойности.

1.1.3. Условия за разполагане на веригите:

1.1.3.1. тоководещите части на вериги за БСНН и ПСНН се разделят чрез защитно разделяне както помежду им, така и от вериги за ФСНН и от вериги за по-високо напрежение по т. 1.1.3.2, като не се забранява свързването на верига за ПСНН със земята;

1.1.3.2. защитното разделяне между проводниците на всяка верига за БСНН или ПСНН и на всяка друга верига се осъществява по един от следните начини:

а) чрез физическо разделяне на проводниците;

б) проводниците на веригите за БСНН и ПСНН се поставят в допълнителна изолационна обвивка към основната им изолация;

в) проводниците на веригите с други напрежения се разделят посредством заземен метален екран или заземена метална обвивка;

г) многожилен кабел или сноп от проводници може да включва вериги с различни напрежения само ако проводниците на веригите за БСHH и ПСHH са изолирани или поотделно, или общо за най-високото налично напрежение;

1.1.3.3. щепселните съединения на веригите за БСНН и ПСНН отговарят на следните изисквания:

а) щепселите не могат да се включват в контакти, захранвани с други напрежения;

б) контактите не позволяват въвеждането на щепсели за други напрежения;

в) щепселите и контактите на веригите за БСНН са без защитен контакт;

г) щепселите за БСНН не могат да бъдат въведени в контакти за ПСНН; и

д) щепселите за ПСНН не могат да бъдат въведени в контакти за БСНН, но могат да имат защитен контакт.

1.1.4. Изисквания към веригите за БСНН:

1.1.4.1. тоководещите части на веригите за БСНН не се свързват електрически със:

а) земята;

б) други тоководещи части;

в) защитни проводници на други вериги;

1.1.4.2. достъпните токопроводими части не се свързват преднамерено със:

а) земята;

б) защитни проводници или достъпни токопроводими части на други вериги;

в) токопроводими части; за електрообзавеждане, което поради местоположението си е неподвижно свързано към токопроводими елементи, тази защитна мярка остава приложима само ако може да се установи, че тези части не могат да получат по-високо напрежение от определеното в т. 1.1.1;

1.1.4.3. когато номиналното напрежение на веригата е по-голямо от 25 V ефективна стойност при променливо напрежение или е по-голямо от 60 V при постоянно напрежение без пулсации, защитата срещу директен допир се осигурява чрез:

а) прегради или обвивки, осигуряващи степен на защита най-малко IP 2X или IP XXB, или

б) изолация, която издържа променливо изпитвателно напрежение 500 V ефективна стойност в продължение на 1 min.

Когато номиналното напрежение е не по-голямо от 25 V ефективна стойност при променливо напрежение или е не по-голямо от 60 V при постоянно напрежение без пулсации, не се изисква защита срещу директен допир. Такава защита обаче може да е необходима за някои условия на външни въздействия.

1.1.5. Изисквания към веригите за ПСНН:

1.1.5.1. когато веригите са свързани със земята и не се изисква безопасното свръхниско напрежение да отговаря на изискванията на т. 1.1.4, се спазват изискванията на т. 1.1.5.2 и 1.1.5.3, като веригите могат да бъдат заземени чрез свързване със защитния проводник на електрическата уредба;

1.1.5.2. защитата срещу директен допир се осигурява чрез:

а) прегради или обвивки, осигуряващи степен на защита най-малко IP 2X или IP XXB, или

б) изолация, която издържа променливо напрежение с ефективна стойност 500 V в продължение на 1 min;

1.1.5.3. въпреки изискването на т. 1.1.5.2 защита срещу директен допир не е необходима във вътрешността или извън сградата, ако е предвидена главна връзка за изравняване на потенциалите съгласно т. 3.1.2, заземителното устройство и достъпните токопроводими части на веригите за ПСНН са свързани със защитен проводник към главната защитна клема и номиналното напрежение е не по-голямо от:

а) 25 V ефективна стойност при променливо напрежение или 60 V при постоянно напрежение без пулсации, ако електрообзавеждането нормално се използва само в сухи места и не се очакват значителни контакти между тоководещите части и човешкото тяло;

б) 6 V ефективна стойност при променливо напрежение или 15 V при постоянно напрежение без пулсации - в останалите случаи.

2. Защита срещу директен допир (защита срещу поражения от електрически ток при нормална работа или основна защита)

2.1. Защита чрез изолиране на тоководещите части

2.1.1. Тоководещите части се изолират изцяло посредством изолация, която може да се снеме само чрез разрушаване, като по този начин се предотвратява всякакъв контакт с тях.

2.1.2. За фабрично произведено електрообзавеждане изолацията отговаря на изискванията на стандартите за съответното електрообзавеждане.

2.1.3. За друго електрообзавеждане защитата се осигурява чрез изолация, способна сигурно да понася въздействията - механични, химични, електрически и термични, на които може да бъде подложена при работа. Като правило бои, лакове, емайли и аналогични продукти не се считат за достатъчна изолация от гледна точка на защитата срещу поражения от електрически ток при нормална работа.

2.1.4. Когато изолацията се изпълнява в процеса на изграждане или монтаж на електрическата уредба, нейното качество се проверява чрез изпитвания, аналогични на тези за фабрично произведено електрообзавеждане.

2.2. Защита чрез прегради или обвивки

2.2.1. Тоководещите части се разполагат във вътрешността на обвивки или зад прегради със степен на защита не по-малка от IP 2Х или IP ХХВ. Когато при замяна на части (лампи или вложки на предпазители) се получат отвори с по-големи размери или когато са необходими по-големи отвори за правилното функциониране на електрообзавеждането, съобразно валидните за електрообзавеждането предписания трябва:

а) да са взети необходимите предпазни мерки за предотвратяване на случаен допир на хора или домашни животни до тоководещите части, и

б) хората да са информирани, доколкото е възможно, че частите, които стават достъпни през отвора, са тоководещи и не трябва преднамерено да бъдат допирани.

2.2.2. Горните хоризонтални повърхности на прегради или хоризонталните обвивки, когато са леснодостъпни, имат степен на защита не по-малка от IP 4X или IP ХХD.

2.2.3. Преградите или обвивките трябва да се закрепват сигурно и да имат достатъчна здравина и трайност, за да поддържат изискваните степени на защита с достатъчно отделяне от тоководещите части в обичайните условия на нормална експлоатация, като се отчитат външните влияния.

2.2.4. Когато е необходимо да се премахнат преградите, да се отворят обвивките или да се снемат части на обвивките, това може да се извърши само:

а) с използването на ключ или инструмент, или

б) след изключване на захранването на тоководещите части, защитавани чрез тези прегради или обвивки, като напрежението да не може да се възстановява, докато преградите или обвивките не се поставят отново на местата им, или

в) ако има втора междинна преграда, осигуряваща степен на защита най-малко IP 2X или IP XХВ, която възпрепятства всякакъв контакт с тоководещите части и може да бъде премахната само с използването на ключ или инструмент.

2.3. Защита чрез ограждения

2.3.1. Огражденията предотвратяват непреднамерен контакт с тоководещи части, но не и преднамерени контакти чрез обмислен опит за заобикаляне на ограждението, и възпрепятстват:

а) непреднамерено физическо приближаване до тоководещите части, или

б) непреднамерено допиране до тоководещите части по време на обслужване на електрообзавеждането под напрежение при експлоатацията.

2.3.2. Огражденията могат да се отстраняват, без да се използва ключ или инструмент, но те се закрепват така, че да не могат да бъдат отстранени непреднамерено.

2.4. Защита чрез разполагане извън зоната на досегаемост

2.4.1. Защитата чрез разполагане извън зоната на досегаемост възпрепятства само непреднамерени контакти с тоководещите части. Части, които са достъпни за едновременно допиране и имат различни потенциали, не трябва да се разполагат в зоната на досегаемост, показана на фигурата.

Зона на досегаемост

2.4.2. Когато пространството, в което се намират или нормално се движат хора, е ограничено в хоризонтално направление чрез защитно ограждение (парапет, решетъчно пано), осигуряващо степен на защита, по-ниска от IP 2X или IP ХXВ, зоната на досегаемост започва от това защитно ограждение. Във вертикално направление зоната на досегаемост се ограничава на 2,5 m, като се започва от повърхността S, на която се намират или по която се движат хора (виж фигурата), без да се отчитат междинните ограждения, осигуряващи степен на защита, по-ниска от IP 2X или IP ХXВ. Размерите на зоната на досегаемост предполагат контакт направо с голи ръце, без да се използва междинното средство (например инструмент или подвижна стълба).

2.4.3. В местата, където обикновено се манипулира с токопроводими предмети с голяма дължина или със значителен обем, разстоянията по т. 2.4.1 и 2.4.2 трябва да се увеличат, като се отчитат размерите на съответните токопроводими предмети.

2.5. Допълнителна защита чрез прекъсвачи за токове с нулева последователност

2.5.1. Използването на прекъсвачи за токове с нулева последователност, чийто номинален ток на задействане е равен или по-малък от 0,03 А, се приема като допълнителна защита срещу поражения от електрически ток при нормална работа при отпадане на други мерки за защита срещу директен допир или поради непредпазливост от страна на ползвателите.

2.5.2. Използването на прекъсвачи за токове с нулева последователност не се признава като пълна защитна мярка и не отменя задължението за прилагане на една от защитните мерки съгласно т. 2.1 - 2.4.

3. Защита срещу индиректен допир (защита при дефект на изолацията)

3.1. Защита чрез автоматично изключване на захранването

3.1.1. Основни изисквания

3.1.1.1. Електрическото захранване на верига или на елемент от електрообзавеждането се изключва автоматично чрез защитно устройство така, че в случай на дефект на изолацията между тоководещата част и достъпната токопроводима част или защитния проводник в защитаваната верига или в защитавания елемент от електрообзавеждането да не може да се задържи изчислително допирно напрежение, превишаващо стойностите на допустимите допирни напрежения UL, за време, достатъчно за създаване на риск от опасен физиологичен ефект върху човек, който в същото време е в контакт с достъпни за едновременно допиране токопроводими части.

3.1.1.2. Независимо от големината на допирното напрежение при някои условия се допуска време за изключване не повече от 5 s съобразно схемата на заземяване (виж т. 3.1.3.5).

3.1.1.3. За схема IT не се изисква автоматично изключване по време на първия дефект (виж т. 3.1.5).

3.1.1.4. Стойности за времето за изключване и за допирното напрежение, по-големи от предписаните, се допускат в уредбите за производство и разпределение на електрическа енергия.

3.1.1.5. Достъпните за допиране токопроводими части се свързват към защитни проводници съобразно специфичните условия за всяка схема на заземяване. Достъпните за едновременно допиране токопроводими части се свързват към една и съща система за заземяване (защитни свързвания).

3.1.2. Свързвания за изравняване на потенциалите

3.1.2.1. Главна връзка за изравняване на потенциалите

3.1.2.1.1. Във всяка сграда към главната връзка за изравняване на потенциалите се свързват главният защитен проводник, главният заземителен проводник, главната заземителна клема и следните достъпни за допиране токопроводими части:

а) металните тръбни инсталации във вътрешността на сградата - например за газ, вода;

б) металните части на конструкцията, инсталациите за централно отопление и за кондициониране на въздуха;

в) металната арматура на стоманобетоновата конструкция, ако има такава.

3.1.2.1.2. Когато някои от токопроводимите части по т. 3.1.2.1.1 идват извън сградата, се свързват колкото е възможно по-близо до мястото на навлизането им в сградата.

3.1.2.1.3. Главната връзка за изравняване на потенциалите обхваща металните обвивки на телекомуникационните кабели. При това трябва да е налице съгласието на собствениците или на ползвателите на кабелите. В случай че такова съгласие няма, собствениците или ползвателите на кабелите носят отговорност за избягване на всяка опасност вследствие разединяване на кабелите от главната връзка за изравняване на потенциалите.

3.1.2.2. Когато за една уредба или за част от нея условията по т. 3.1.1.1 не могат да бъдат спазени, се изпълнява допълнителна връзка за изравняване на потенциалите при спазване изискванията по т. 3.1.6.

3.1.3. Схема TN

3.1.3.1. Всички достъпни за допиране токопроводими части в електрическата уредба се свързват със заземената точка на захранващата мрежа посредством защитни проводници, които трябва да са заземени в близост до всеки захранващ трансформатор или генератор. В общия случай заземената точка на захранващата мрежа е неутралата.

3.1.3.2. При неподвижно полагане един проводник може да служи за защитен и неутрален (проводник PEN), когато са спазени изискванията на т. 6 от приложение № 7.

3.1.3.3. Защитните устройства и импедансите на веригите се избират с такива характеристики, че при поява на дефект в която и да е точка с пренебрежимо малък (незначителен) импеданс между фазовия проводник и защитния проводник или достъпната токопроводима част да се осъществява автоматично изключване за време най-много равно на предписаното. Това изискване е спазено, ако е изпълнено условието:

Zs x Ia <= Uo (1),

където:

Zs е импедансът на контура на дефекта, образуван от захранващия източник, тоководещия проводник до мястото на дефекта и защитния проводник между мястото на дефекта и захранващия източник, W;

Ia - токът, А, задействащ устройството за автоматично изключване за време, определено съгласно табл. 1, при условията на т. 3.1.3.4, или за време, непревишаващо 5 s, при условията на т. 3.1.3.5. Когато се използва прекъсвач за токове с нулева последователност, Ia е номиналният ток на задействане на този прекъсвач (IdN);

Uo - номиналното напрежение между фазата и земята, ефективна стойност при променливо напрежение, V.

Таблица 1

Номинални напрежения и максимални стойности

на времето за изключване за схема TN

Номинално	Максимални стойности
напрежение Uo(*), V	на времето за изключване, s
220 (230)	0,4
380 (400)	0,2
>380 (400)	0,1

(*) За междинни стойности на напрежението се използва най-близката по-голяма стойност за номинално напрежение в табл. 1.

3.1.3.4. Максималните стойности на времето за изключване, посочени в табл. 1, се считат за удовлетворяващи изискванията на т. 3.1.1.1 за крайни вериги, които захранват чрез инсталационни контакти или директно, без инсталационни контакти, подвижни или преносими електротехнически изделия от клас I на защита срещу поражения от електрически ток.

3.1.3.5. За разпределителни вериги (в сгради) се допуска стойността на времето за изключване да е не по-голяма от 5 s. За крайна верига, захранваща само стационарни съоръжения, се допуска стойността на времето за изключване да е по-голяма от посочената в табл. 1, но не повече от 5 s, при условие че другите крайни вериги, за които е предписано време за изключване по табл. 1, са свързани към същото разпределително табло или към същата разпределителна верига, захранваща тази крайна верига, и е спазено едно от следните условия:

а) импедансът на защитния проводник между разпределителното табло и точката на свързване на защитния проводник към главната верига за изравняване на потенциалите не превишава:

50 Zs / Uo , W (2),

или

б) връзката за изравняване на потенциалите свързва към разпределителното табло същите видове токопроводими елементи както при главната верига за изравняване на потенциалите и отговаря на изискванията на т. 3.1.2.1.3 за главна връзка за изравняване на потенциалите.

3.1.3.6. Когато изискванията на т. 3.1.3.3, 3.1.3.4 и 3.1.3.5 не могат да бъдат спазени чрез използване на устройства за защита от свръхтокове, се прави допълнителна връзка за изравняване на потенциалите. Защитата може да се осигури и чрез прекъсвачи за токове с нулева последователност.

3.1.3.7. В изключителни случаи, когато може да се получи дефект между фазовия проводник и земята - например при въздушни линии, с цел защитният проводник и достъпните токопроводими части, които са свързани с него, да не могат да получат напрежение спрямо земята, превишаващо 50 V, трябва да е изпълнено условието:

RB		50
--------------------	<=	----------------------		(3),
RE		Uo - 50

където:

RB е общото съпротивление на всички паралелни заземявания (включително съпротивлението на захранващата мрежа), W;

RE - минималното съпротивление на токопроводимите елементи спрямо земята, които не са свързани със защитния проводник и посредством които е възможно да се осъществи дефект между фазата, и

Uo - номиналното напрежение между фазата и земята, ефективна стойност при променливо напрежение, V.

3.1.3.8. При схема TN могат да се използват устройства за защита от свръхтокове или прекъсвачи за защита от токове с нулева последователност, като:

- при схема ТN-С не се използват прекъсвачи за защита от токове с нулева последователност;

- при схема TN-C-S, когато се използва прекъсвач за защита от токове с нулева последователност, след прекъсвача не се използва проводник PEN; връзката на защитния проводник с проводника PEN се изпълнява преди прекъсвача за защита от токове с нулева последователност.

За осигуряване на селективност прекъсвачи за токове с нулева последователност с времезакъснение - например тип S, могат да бъдат инсталирани последователно с основния тип прекъсвачи за токове с нулева последователност.

3.1.4. Схема TT

3.1.4.1. Всички достъпни токопроводими части, защитавани чрез едно защитно устройство, се свързват към защитни проводници и се присъединяват към един и същ заземител. Когато няколко защитни устройства са разположени последователно, това предписание се прилага поотделно за всички достъпни токопроводими части, защитавани чрез същото защитно устройство. Неутралната точка на всеки трансформатор или генератор е заземена.

3.1.4.2. Трябва да е спазено и следното условие:

RА x Iа <= 50, V (4),

където:

RА е сумата от съпротивленията на заземителя и защитните проводници на достъпните токопроводими части, W;

Iа - токът, осигуряващ автоматично задействане на защитното устройство, А; когато защитното устройство е прекъсвач за токове с нулева последователност, Iа е номиналният ток на задействане IdN.

За осигуряване на селективност последователно с основния тип прекъсвачи за токове с нулева последователност могат да се използват прекъсвачи за токове с нулева последователност с времезакъснение - например тип S, като в разпределителните вериги се допуска време за задействане най-много равно на 1 s.

Когато защитното устройство е за защита от свръхтокове, то трябва да е:

а) с падаща времетокова характеристика и токът Iа е токът, осигуряващ автоматично задействане до 5 s, или

б) с моментно задействане и токът Iа е минималният ток, осигуряващ моментно задействане.

3.1.4.3. Когато изискването по т. 3.1.4.2 не може да бъде спазено, се прави допълнителна връзка за изравняване на потенциалите.

3.1.4.4. При схема TT за защитни устройства се използват:

а) прекъсвачи за защита от токове с нулева последователност;

б) устройства за защита от свръхтокове, които обаче са приложими само когато съпротивленията RА на заземителите са много малки.

3.1.5. Схема IT

3.1.5.1. При схема IT уредбата е изолирана от земята или е свързана към нея през достатъчно голям импеданс. Това свързване е или в неутралната точка на уредбата, или в изкуствена неутрална точка, която може да е свързана директно със земята, ако резултантният импеданс с нулева последователност има достатъчна стойност.

В случай на само един (първи) дефект към достъпна токопроводима част или към земята токът на дефекта е малък и изключването не е задължително, ако изискването на т. 3.1.5.3 е спазено. Въпреки това се вземат мерки в случай на възникване на два дефекта по едно и също време за избягване на риска от опасно физиологично въздействие върху човек, който е в контакт с токопроводими части, достъпни за едновременно допиране.

3.1.5.2. Нито един тоководещ проводник в уредбата не трябва да е свързан директно със земята.

3.1.5.3. Достъпните за допиране токопроводими части се свързват със земята или индивидуално, или групово, или общо. Във високи сгради, като многоетажни блокове, където повторните заземявания на защитните проводници по практически причини не са възможни, заземяването на достъпните токопроводими части може да се извърши чрез връзки между защитните проводници, достъпните токопроводими части и токопроводимите елементи. Трябва да е изпълнено следното условие:

RА x Id <= 50, V (5),

където:

RА е сумата от съпротивленията на заземителя и защитните проводници на достъпните токопроводими части, W;

Id - токът, А, който протича при първи дефект през незначителен импеданс между фазовия проводник и достъпната токопроводима част; големината на тока Id отчита токовете на утечка и общия импеданс на електрическата уредба спрямо земята.

3.1.5.4. Когато в уредбата е предвидено устройство за постоянно контролиране на изолацията, за индикация на възникването на първи дефект на тоководеща част към достъпна токопроводима част или към земята трябва да се задейства звуков и/или светлинен сигнал.

3.1.5.5. След появата на първи дефект условията за изключване на захранването при втори дефект са следните:

а) когато достъпните токопроводими части са заземени групово или поотделно - съгласно т. 3.1.4.1, както за схема ТТ, с изключение на изискването за заземяване на неутралната точка на всеки трансформатор или генератор, или

б) когато достъпните токопроводими части са свързани помежду си чрез защитен проводник и са заземени групово - съгласно т. 3.1.5.6, както за схема TN.

3.1.5.6. Когато неутралният проводник не е изведен, се спазва условието:

		U
Zs	<=	-----------------------------	(6).
		2 Ia

Когато неутралният проводник е изведен, се спазва условието:

		Uo
Z's	<=	------------------------------	(7),
		2 Ia

където:

Uo е ефективната стойност на номиналното напрежение между фазата и неутралата, ефективна стойност при променливо напрежение, V;

U - напрежението между фазитe, ефективна стойност при променливо напрежение, V;

Zs - импедансът на контура на дефекта, образуван от фазовия проводник и защитния проводник на веригата, W;

Z's - импедансът на контура на дефекта, образуван от неутралния проводник и защитния проводник на веригата, W;

Ia - токът, А, който осигурява задействане на защитното устройство за време t съгласно табл. 2 - в зависимост от конкретния случай, или за време най-много 5 s - за всички останали случаи, когато такова време се допуска (виж т. 3.1.3.5).

Таблица 2

Номинални напрежения и максимални стойности

на времето за изключване за схема IT (втори дефект)

Номинално	Максимални стойности
напрежение	на времето за изключване, s

на уредбата	без изведена	с изведена
Uo/U(*), V	неутрала	неутрала
250/400	0,4	0,8
400/690	0,2	0,4
580/1000	0,1	0,2

(*) За междинни стойности на напрежението се използва най-близката по-голяма стойност за номинално напрежение в табл. 2.

3.1.5.7. Когато условията на т. 3.1.5.6 не могат да бъдат спазени чрез използване на устройства за защита от свръхтокове, се изпълнява допълнителна връзка за изравняване на потенциалите съгласно т. 3.1.2.2. Защитата може да се осъществи и чрез прекъсвач за токове с нулева последователност за всеки електропотребител.

3.1.5.8. При схема IT могат да се използват следните устройства за контрол и защита:

а) устройства за постоянен контрол на изолацията;

б) устройства за защита срещу свръхтокове;

в) прекъсвачи за защита от токове с нулева последователност.

3.1.6. Допълнителна връзка за изравняване на потенциалите

3.1.6.1. Допълнителната връзка за изравняване на потенциалите обхваща всички едновременно достъпни за допиране токопроводими елементи на стационарното електрообзавеждане или на токопроводимите елементи, включително, доколкото практически е възможно, главните части на арматурата, използвана в стоманобетонната конструкция на сградите. Към тази система за изравняване на потенциалите се свързват защитните проводници на всички елементи на електрообзавеждането, включително тези на инсталационните контакти. Допълнителната връзка за изравняване на потенциалите не е пригодна, ако подът не е изолиран и не може да бъде включен в допълнителната връзка за изравняване на потенциалите.

3.1.6.2. В случай на съмнение относно ефикасността на допълнителната връзка за изравняване на потенциалите тя трябва да бъде проверена, за да се установи дали осигуряваното от нея съпротивление R между всяка разглеждана достъпна за допиране токопроводима част и всеки токопроводим елемент, които са достъпни за едновременно допиране, отговаря на следното условие:

		50
R	<=	------------------	(8),
		Iа

където:

Iа e токът на задействане на защитното устройство, А, който е:

- IdN - за прекъсвачите за защита от токове с нулева последователност;

- токът на задействане за време до 5 s - за устройствата за защита срещу свръхтокове.

3.2. Защита чрез използване на електрообзавеждане от клас II или чрез еквивалентна изолация

3.2.1. Тази защитна мярка предотвратява възникване на опасни напрежения на достъпните части на електрообзавеждането при дефект на основната изолация. Защитата се осигурява чрез използване на:

3.2.1.1. електрообзавеждане от видове, подложени на типови изпитвания и означени съобразно приложимите за тях правила:

а) електрообзавеждане с двойна или усилена изолация (от клас II);

б) фабрично сглобени комплекти от електрообзавеждане, притежаващи тотална изолация;

3.2.1.2. допълнителна изолация, която обхваща електрообзавеждане само с основна изолация, изпълнена по време на електрическия монтаж; допълнителната изолация осигурява безопасност, еквивалентна на тази на електрообзавеждането съгласно т. 3.2.1.1, и изпълнява условията, определени в т. 3.2.2 - 3.2.6;

3.2.1.3. усилена изолация, обхващаща неизолираните тоководещи части и поставена по време на електрическия монтаж; тя осигурява степен на безопасност, еквивалентна на тази на електрообзавеждането съгласно т. 3.2.1.1, и изпълнява условията, определени в т. 3.2.3 - 3.2.6; такава изолация се допуска само когато поради конструктивни съображения двойна изолация не може да бъде изпълнена.

3.2.2. Когато електрообзавеждането е в готовност за работа, всички токопроводими части, отделени от тоководещите части само с основна изолация, са затворени в изолационна обвивка със степен на защита най-малко IP 2X или IP ХХВ.

3.2.3. Изолационната обвивка трябва да понася механичните, електрическите или термичните въздействия, които могат да възникнат при предвидените експлоатационни условия. Като правило се приема, че покрития от бои, лакове и подобни продукти не осигуряват съответствие с тези изисквания. Това не изключва използването на обвивки, чиито покрития са типово изпитани при съответните изпитвателни условия и чието прилагане е допустимо.

3.2.4. Когато изолационната обвивка предварително не е изпитана и има съмнения за нейната ефикасност, се изпитва електрическата якост на изолацията.

3.2.5. През изолационната обвивка не трябва да преминават токопроводими части, които могат да разпространяват потенциал. Обвивката не трябва да има винтове от изолационен материал, чиято замяна с метални винтове би могла да компрометира изолацията, осигурявана чрез обвивката.

3.2.6. Когато обвивката има врати или капаци, които могат да се отварят без ключ или инструмент, всички токопроводими части, които са достъпни за допиране при отворена врата или капак, трябва да са защитени чрез изолационна преграда, осигуряваща степен на защита най-малко IP 2X или IP ХXВ, така, че хората да са предпазени от случайно допиране до тези части. Тази изолационна преграда се изпълнява така, че да може да се снема само с използването на ключ или инструмент.

3.2.7. Токопроводимите части, затворени в изолационна обвивка, не трябва да се свързват към защитен проводник. Достъпните за допиране токопроводими части и междинните части не трябва да се свързват със защитен проводник, освен ако това не е предвидено в техническите изисквания за съответното електрообзавеждане.

3.2.8. Обвивката не трябва да нарушава условията за функциониране на защитеното с нея електрообзавеждане.

3.2.9. Електрообзавеждането по т. 3.2.1.1 (закрепване, присъединяване на проводници и пр.) се инсталира така, че да не се нарушава защитата, осигурена съгласно техническите изисквания за разглежданото електрообзавеждане.

3.3. Защита чрез нетокопроводими места или помещения

3.3.1. Чрез тази защитна мярка се предотвратява едновременното допиране до части с различни потенциали при дефект на основната изолация на тоководещите части. Достъпните токопроводими части на електрообзавеждането се разполагат така, че при нормални условия хората да не могат да влизат в контакт едновременно с две достъпни токопроводими части или с една достъпна токопроводима част и една непринадлежаща на уредбата токопроводима част, когато тези части могат да се намират под различни потенциали в случай на дефект на основната изолация на тоководещите части.

3.3.2. В нетокопроводими места (помещения) не се предвижда какъвто и да е защитен проводник.

3.3.3. Като правило се приема, че предписанията на т. 3.3.1 са спазени, когато разглежданото помещение има електроизолационни стени и под и ако едно или повече от следните условия са изпълнени:

а) спазване на отстояние между достъпните токопроводими части на електрообзавеждането и непринадлежащите на уредбата токопроводими части, както и на достъпните токопроводими части на електрообзавеждането помежду им; отстоянието се счита за достатъчно, ако разстоянието между два елемента е най-малко 2 m; това разстояние може да бъде намалено до 1,25 m извън зоната на досегаемост;

б) разполагане на ефикасни прегради между достъпните токопроводими части и непринадлежащите на уредбата токопроводими части; тези прегради се считат за достатъчно ефективни, когато осигуряват дистанция, превишаваща стойностите, определени по буква "а"; преградите не трябва да са свързани нито със земята, нито с достъпните токопроводими части; при възможност преградите се изпълняват от изолационен материал;

в) изолиране или изолирано разполагане на токопроводимите елементи; изолацията трябва да е с достатъчна механична якост и да издържа на изпитвателно напрежение най-малко 2000 V, а токът на утечка не трябва да превишава 1 mА при нормални експлоатационни условия.

3.3.4. Съпротивлението на изолационните стени и подове във всяка точка на измерване е не по-малко от:

а) 50 kw за номинално напрежение до 500 V;

б) 100 kw за номинално напрежение над 500 V.

3.3.5. Взетите мерки са трайни и не трябва да дават възможност за намаляване на тяхната ефективност. Чрез тях се осигурява защита и на подвижните съоръжения, когато използването на такива е предвидено. Изолационните качества на стените и подовете не трябва да се компрометират от влага.

3.3.6. За избягване на разпространяването на потенциали извън разглежданото място се вземат съответните мерки чрез достъпните токопроводими елементи.

3.4. Защита чрез незаземени локални връзки за изравняване на потенциалите

3.4.1. Чрез незаземените локални връзки за изравняване на потенциалите се предотвратява възникването на опасно допирно напрежение. Проводниците за локални връзки за изравняване на потенциалите трябва да свързват всички токопроводими части помежду им и непринадлежащите на уредбата токопроводими части, които са достъпни за едновременно допиране.

3.4.2. Локалната връзка за изравняване на потенциалите не трябва да има електрическа връзка със земята нито пряко, нито посредством достъпни токопроводими части, нито посредством токопроводими части, непринадлежащи на уредбата. Когато това условие не може да бъде изпълнено, се прилага автоматично изключване на захранването.

3.4.3. Когато токопроводим, но изолиран от земята под е свързан към локалната връзка за изравняване на потенциалите, се вземат предпазни мерки за осигуряване достъпа на хора в разглежданите помещения, без те да се излагат на опасна потенциална разлика.

3.5. Защита чрез електрическо разделяне

3.5.1. Чрез електрическото разделяне на отделна верига се предотвратяват поражения от електрически ток при контакт с достъпни за допиране токопроводими части, които могат да бъдат поставени под напрежение при дефект на основната изолация на веригата. Защитата чрез електрическо разделяне се осигурява при спазване на всички изисквания по т. 3.5.1.1 - 3.5.1.5, както и на изискванията по т. 3.5.2, когато разделената верига захранва само един потребител, или на изискванията по т. 3.5.3, когато разделената верига захранва повече потребители. Препоръчва се произведението от номиналното напрежение на веригата (V) и дължината на мрежата (m) да не превишава 100 000, както и дължината на инсталацията да не превишава 500 m.

3.5.1.1. Веригата се захранва чрез разделящ източник като:

а) трансформатор за защитно разделяне, или

б) източник, осигуряващ степен на безопасност, еквивалентна на тази на трансформатор за защитно разделяне, например електродвигател-генератор с намотки, които са разделени по еквивалентен начин.

Подвижните разделящи източници, свързани към захранващата мрежа, се избират или инсталират при спазване на предписанията на т. 3.2.

Стационарните разделящи източници се избират или инсталират съгласно предписанията на т. 3.2 или така, че вторичната верига да бъде разделена от първичната верига и от обвивката чрез изолация, съответстваща на условията на т. 3.2; ако такъв източник захранва повече потребители, достъпните токопроводими части на потребителите не трябва да се свързват с металната обвивка на източника.

3.5.1.2. Номиналното напрежение на разделените вериги не трябва да е по-голямо от 500 V.

3.5.1.3. Тоководещите части на разделената верига нямат никаква обща точка с друга верига или със заземена точка.

За избягване на рисковете от дефекти спрямо земята специално внимание се отделя на изолирането на тези части по отношение на земята, особено на гъвкавите кабели или проводници.

Взетите мерки трябва да осигуряват електрическо разделяне най-малко еквивалентно на това, което съществува между първичната и вторичната намотка на трансформатор за защитно разделяне.

3.5.1.4. Гъвкавите кабели и проводници трябва да са достъпни за визуален контрол по цялата дължина, по която могат да бъдат подложени на механични увреждания.

3.5.1.5. Препоръчва се разделените вериги да се прокарват като отделни инсталации. Когато не може да се избегне прокарване в една и съща инсталация, за разделените вериги и за други вериги се използват многожилни кабели без метална обвивка или изолирани проводници, поставени в изолационни канали или тръби, при условие че тези кабели и проводници са специфицирани за напрежение най-малко равно на най-високото използвано напрежение и че всяка верига е защитена срещу свръхтокове.

3.5.2. Когато разделената верига захранва само един потребител, достъпните токопроводими части на разделената верига не се свързват нито със защитния проводник, нито с достъпните токопроводими части на други вериги.

3.5.3. Когато са взети мерки за предпазване на вторичната верига от увреждане и дефект на изолацията, един разделящ източник, отговарящ на условията по т. 3.5.1.1, може да захранва повече потребители, ако всички предписания на т. 3.5.3.1 - 3.5.3.4 са спазени.

3.5.3.1. Достъпните за допиране токопроводими части, принадлежащи на разделената верига, се свързат помежду си чрез изолирани незаземени проводници за изравняване на потенциалите. Тези проводници не се свързват нито със защитни проводници, нито с достъпни токопроводими части, принадлежащи на други вериги, нито с токопроводими елементи, непринадлежащи на уредбата.

3.5.3.2. Всички инсталационни контакти имат защитен контакт, свързан към проводника за изравняване на потенциалите, предвиден в т. 3.5.3.1.

3.5.3.3. Всички гъвкави захранващи кабели, трябва да имат защитен проводник, който се използва като проводник за изравняване на потенциалите. Това не се отнася за кабелите, които захранват изделия от клас II на защита срещу поражения от електрически ток.

3.5.3.4. В случай на два дефекта, пряко засягащи две достъпни токопроводими части, захранвани чрез два проводника с различна полярност, защитното устройство изключва захранването за време най-много равно на определеното по табл. 1.

Приложение № 2 към чл. 32, ал. 2

(Ново - ДВ, бр. 17 от 2005 г.)

Защита срещу топлинни въздействия

1. Общи положения

Хората, неподвижно инсталираното електрообзавеждане и неподвижно инсталираните обекти, съседни на електрообзавеждането, се защитават срещу следните вредни топлинни въздействия или топлинно излъчване при функциониране на електрообзавеждането:

а) запалване, горене или разграждане на материалите;

б) опасност от изгаряния;

в) намаляване на сигурността на работата на инсталираното електрообзавеждане.

2. Защита срещу пожар

2.1. Електрообзавеждането не трябва да създава опасност от пожар за близкостоящите материали, като освен изискванията на това приложение се спазват и съответните инструкции на производителя.

2.2. Когато температурите на външните повърхности на неподвижно инсталираното електрообзавеждане могат да достигнат стойности, които създават опасност от пожар за близкостоящите материали, електрообзавеждането трябва:

а) да е монтирано върху или в материали, които издържат такива температури и са с ниска топлопроводимост; или

б) да е разделено от елементите на строителната конструкция посредством материали, които издържат такива температури и са с ниска топлопроводимост; или

в) да е инсталирано на достатъчно разстояние от всички материали, чието запазване би могло да бъде компрометирано от такива температури, позволявайки сигурно разсейване на топлината; средствата за закрепване (носачите) на електрообзавеждането трябва да са с ниска топлопроводимост.

2.3. Постоянно инсталираното електрообзавеждане, при нормалната работа на което могат да се получат дъги или искри, трябва да е:

а) напълно затворено в обвивки от дъгоустойчив материал; или

б) монтирано на достатъчно разстояние от елементите на строителната конструкция, върху които дъгите и искрите могат да окажат вредни въздействия, като позволяват сигурно гасене на дъгата и искрите.

Когато има дъги, дъгоустойчивите материали, използвани като защитна мярка, трябва да са негорими, с ниска топлопроводимост и с подходяща дебелина за осигуряване на механична якост.

2.4. Неподвижно инсталираното електрообзавеждане, което предизвиква фокусиране или концентриране на топлина, трябва да е достатъчно отдалечено от всеки неподвижен обект или елемент на строителна конструкция така, че при нормални условия обектите или елементите да не са подложени на опасна температура.

2.5. Когато електрообзавеждането е инсталирано в помещение, където има леснозапалими течности в значителни количества, се вземат съответни мерки за предотвратяване запалването на течността и за неразпространяване на продуктите от горенето (пламъци, дим, токсични газове) в други части на сградата.

2.6. Материалите, от които са изпълнени обвивките, разположени около електрообзавеждането, по време на въвеждането му в действие трябва да издържат на най-високите температури, които могат да се получат при работа на електрообзавеждането.

Горими материали не са подходящи за изработването на такива обвивки, освен ако са взети превантивни мерки срещу запалване - например покриване с негорими или трудногорими материали с ниска топлопроводимост.

3. Защита срещу изгаряния

Достъпните части на електрообзавеждането, разположено в зоната на досегаемост, не трябва да се нагряват до температури, които могат да предизвикат изгаряния на хора, и трябва да съответстват на граничните стойности, дадени в табл. 1. Всички части на уредбата при нормална работа, които могат да достигнат дори за кратки периоди температури, превишаващи граничните стойности, дадени в табл. 1, се защитават срещу случаен допир.

Таблица 1

Максимални стойности на температурите

на достъпните части на електрообзавеждането при

нормална работа в зоната на досегаемост

Достъпни части	Материал на	Максимални
	достъпните	стойности на
	повърхности	температурите,
		°С
Устройства за управ-	метал	55
ление с ръка	неметал	65
Части, които могат	метал	70
да бъдат докосвани,	неметал	80
но без да се държат
в ръка
Части, които не е	метал	80
необходимо да бъдат	неметал	90
допирани при нор-
мална работа

Стойностите съгласно табл. 1 не се прилагат за електрообзавеждане, за което максималните температури на достъпните повърхности съответстват на максималните температури от гледна точка на защита срещу изгаряния, определени в европейски стандарти или европейски хармонизирани документи за разглежданото електрообзавеждане, а при отсъствие на такива стандарти или хармонизирани документи - в съответните национални стандарти.

4. Защита срещу прегрявания

4.1. Отоплителни системи с принудителна циркулация на въздуха

4.1.1. Отоплителните системи с принудителна циркулация на въздуха, с изключение на акумулиращи отоплители, се проектират така, че нагревателните им елементи да не могат да се включват под напрежение, докато не се постигне предписаният дебит на въздушния поток, и да се изключват, когато спре въздушният поток. Освен това те трябва да имат два независими един от друг термоограничители, които да предотвратяват превишаване на допустимите температури във въздухопроводите.

4.1.2. Обвивките и носачите за закрепване на отоплителните тела трябва да са от негорими материали.

4.2. Уреди за получаване на гореща вода или пара

Всеки уред за получаване на гореща вода или пара се защитава срещу прегряване при всички режими на работа още при проектирането или инсталирането. Ако даден уред в своята цялост не отговаря напълно на европейските стандарти или на европейските хармонизирани документи, защитата се осигурява посредством устройство без самовъзвръщане в изходно положение, функциониращо независимо от термостата.

Когато уредът не е със свободно изтичане (без налягане) и е предназначен за работа под налягане, той трябва да има устройство, ограничаващо налягането на водата.

Приложение № 3 към чл. 33, ал. 3

(Ново - ДВ, бр. 17 от 2005 г.)

Защита срещу свръхтокове

1. Общи положения

Тоководещите проводници се защитават посредством едно или повече устройства за автоматично прекъсване на електрозахранването срещу претоварване и късо съединение, освен когато свръхтоковете се ограничават в съответствие с т. 5.

2. Видове защитни устройства

2.1. За защита срещу свръхтокове се използват видовете устройства, посочени в т. 2.2 - 2.4.

2.2. Устройства за защита едновременно срещу токове на претоварване и срещу токове на къси съединения

Тези защитни устройства трябва да изключват всички свръхтокове до и включително проспектния ток на късо съединение в мястото на инсталиране на устройството. Те трябва да отговарят на изискванията на т. 3 и 4.3.1. Такива защитни устройства са:

а) автоматичните прекъсвачи с вграден топлинен изключвател;

б) автоматичните прекъсвачи, комбинирани с предпазители;

в) стопяемите предпазители.

2.3. Устройствата за защита само срещу токове на претоварване трябва да отговарят на изискванията на т. 3. По правило това са защитни устройства с обратна времетокова характеристика и с изключвателна способност, по-малка от тока на късо съединение в местата на инсталиране.

2.4. Устройствата за защита само срещу токове на къси съединения се използват, когато защитата срещу претоварване се осигурява с други средства, или в случаите, когато е допустимо да не се предвижда защита срещу претоварване. Тези устройства трябва да прекъсват всички токове, равни или по-малки от тока на късо съединение, и да отговарят на изискванията на т. 4. Такива защитни устройства са:

а) автоматичните прекъсвачи;

б) стопяемите предпазители.

3. Защита срещу токове на претоварване

3.1. Защитно устройство за прекъсване на ток на претоварване се предвижда за всяка верига, в която токът на претоварване би могъл да предизвика прегряване, вредно за изолацията, контактните съединения и изводите или за околната среда на проводниците.

3.2. За координация между проводниците и защитните устройства характеристиките на задействане на устройството за защита на проводници и кабели срещу претоварване трябва да отговарят на следните условия:

Ib <= In <= Iz (1),

I2 <= 1,45 Iz (2),

където:

Ib е изчислителният ток, за който е оразмерена веригата, А;

Iz - продължително допустимият ток на натоварване на проводника или кабела, А;

In - номиналният ток на защитното устройство, А, като при регулируемо защитно устройство In е избраният ток на настройка;

I2 - токът, А, който осигурява ефективно задействане на защитното устройство в общоприетото време, даден в стандарта за това устройство.

4. Защита срещу токове на къси съединения

4.1. Защитата срещу токове на къси съединения се разглежда само за случая на очаквано късо съединение между проводници, принадлежащи към същата верига. Защитата се осигурява от защитни устройства, способни да изключват всеки ток при късо съединение, преди да настъпи опасност за недопустими топлинни и механични въздействия върху проводници и контактни съединения.

4.2. Проспектният ток на късо съединение се определя за всяка точка на уредбата чрез изчисления или измервания.

4.3. Всяко защитно устройство срещу къси съединения трябва да отговаря на следните условия:

4.3.1. Изключвателната способност да е не по-малка от проспектния ток на късо съединение за мястото на инсталиране в уредбата. Допуска се по-малка изключвателна способност, когато откъм страната на захранването преди защитното устройство е инсталирано друго защитно устройство с необходимата изключвателна способност. В този случай характеристиките на защитните устройства трябва да са съгласувани така, че енергията, пренасяна през тези две устройства, да не превишава енергията, която могат да издържат без повреди устройството откъм страната на товара и проводниците, защитавани от тези устройства.

4.3.2. Токът от късо съединение в произволна точка на защитаваната верига да се изключва за време, което не превишава времето, за което този ток би загрял проводниците на веригата до допустимата гранична температура. При продължителност на късото съединение до 5 s времето t, за което определен ток на късо съединение загрява проводниците от най-високата допустима температура при нормален работен режим до граничната температура, може приблизително да се изчисли по формулата:

където:

t е продължителността на късото съединение, s;

S - сечението на проводниците, кв.мм;

I - ефективната стойност на тока на късо съединение, А;

k - коефициент, който отчита специфичното електрическо съпротивление, температурния коефициент на изменение на специфичното електрическо съпротивление и специфичната топлина на материала, от който са изработени проводниците, и съответната начална и крайна температура.

4.4. Няколко проводника в паралел могат да се защитават срещу къси съединения с едно устройство, при условие че работните характеристики на устройството и начинът на инсталиране на паралелните проводници са координирани.

5. Координация на защитите срещу претоварване и срещу къси съединения

5.1. Защити, изпълнени с едно устройство

Когато защитното устройство срещу претоварване съответства на изискванията на т. 3 и има изключвателна способност не по-малка от проспектния ток на късо съединение в мястото на инсталиране, се приема, че устройството защитава проводника от страната на товара в това място и срещу токове на късо съединение.

5.2. Защити, изпълнени с отделни устройства

Изискванията на т. 3 и 4 се прилагат съответно за устройството за защита срещу претоварване и за устройството за защита срещу къси съединения.

Характеристиките на устройствата се съгласуват така, че енергията, пренасяна през устройството за защита срещу къси съединения, да не превишава енергията, която устройството за защита срещу претоварване може да издържа без повреда.

6. Ограничаване на свръхтоковете чрез характеристиките на захранващия източник

Проводниците се защитават срещу токове на претоварване и срещу токове на къси съединения, когато се захранват от източник, който не може да осигурява ток, по-голям от продължително допустимия ток на проводниците (например звънчеви трансформатори, някои заваръчни трансформатори и някои видове термоелектрични генератори).

Приложение № 4 към чл. 34, ал. 2

(Ново - ДВ, бр. 17 от 2005 г.)

Защита срещу пренапрежения

1. Общи положения

1.1. Стойностите на временните пренапрежения се определят в зависимост от вида на захранващата електрическа мрежа (подземна или въздушна), от евентуалното наличие на устройства за защита срещу пренапрежения преди входа на електрическата уредба и от нивото на захранването с ниско напрежение.

1.2. Защитата срещу атмосферни пренапрежения, които могат да възникнат на входа на електрическата уредба, се определя в зависимост от средногодишния брой на дните с активна атмосферна дейност (кероничното ниво) за местоположението на електрическата уредба.

1.3. Местата за разполагане и характеристиките на устройствата за защита срещу атмосферни пренапрежения се определят така, че възможностите за инциденти, дължащи се на колебания на напрежението, да бъдат намалени до ниво, приемливо за безопасността на хората и тяхното имущество, както и за желаната продължителност на работа.

1.4. При оценяване на временни пренапрежения от атмосферен произход не се прави разлика между заземени и незаземени електрически уредби.

2. Защита срещу пренапрежения от атмосферен произход

2.1. Защита срещу пренапрежения от атмосферен произход не се проектира на входа на електрическата уредба, когато тя се захранва чрез:

2.1.1. подземна мрежа за ниско напрежение;

2.1.2. въздушна линия с междинно участие на подземен кабел за ниско напрежение с достатъчна дължина;

2.1.3. въздушна линия за ниско напрежение, при условие на външни въздействия АQ1.

2.2. Когато електрическата уредба се захранва чрез въздушна линия за ниско напрежение, при условие на външни въздействия АQ2, в зависимост от нивото на временните пренапрежения на входа на уредбата се разглеждат следните случаи:

2.2.1. когато нивото е по-ниско от издържаното ударно напрежение, изискващо се за нивото на разпределителните и крайните вериги по табл. 1, на входа на уредбата не се предвижда защита срещу пренапрежения от атмосферен произход;

2.2.2. когато нивото е по-високо от издържаното ударно напрежение, изискващо се за нивото на разпределителните и крайните вериги по табл. 1, но е не по-високо от предполагаемото ниво по табл. 2, се препоръчва на входа на уредбата да се предвиди допълнителна защита срещу пренапрежения от атмосферен произход;

2.2.3. когато нивото е по-високо от предполагаемото ниво по табл. 2, на входа на уредбата се осигурява допълнителна защита срещу пренапрежения от атмосферен произход.

Таблица 1

Номинално	Нормирано ниво на
напрежение	временните пренапрежения,
на уредбата, V	kV, за:

трифазно	едно-	разпре-	потре-	специал-
захранване	фазно	делител-	бители	но защи-
	захран-	ни и	(II кате-	тено елек-
	ване със	крайни	гория на	трообо-
	средна	вериги	пренапре-	рудване
	точка	(III кате-	жения)	(I кате-
		гория на		гория на
		пренапре-		пренапре-
		жения)		жения)
-	120 - 240	2,5	1,5	0,8
220/380	-	4,0	2,5	1,5
(230/400)
277/480	-	4,0	2,5	1,5
380/660	-	6,0	4,0	2,5
(400/690)
1000	-	8,0	6,0	4,0

Таблица 2

Номинално напрежение	Предполагаемо ниво
на уредбата, V	на временни пренапре-

трифазно	еднофазно зах-	жения на входа на
захран-	ранване със	уредбата (категория IV
ване	средна точка	на съоръженията), kV
-	120 - 240	4
220/380	-	6
(230/400)
277/480	-	6
380/660	-	8
(400/690)
1000	-	12

2.3. За условие на външни въздействия АQ2 защитата срещу атмосферни пренапрежения се осигурява чрез:

2.3.1. едно или повече защитни устройства, съответстващи на номиналното напрежение на захранващата мрежа, инсталирани на входа на уредбата и свързани между проводниците и земята, както следва:

а) при схеми ТN и ТТ, когато неутралният проводник е заземен на входа на уредбата - между всеки незаземен фазов проводник и земята;

б) при схеми ТN и ТТ, когато неутралният проводник не е заземен на входа на уредбата - между всеки фазов проводник и неутралата, от една страна, и земята - от друга;

в) при схема IТ - между всеки фазов проводник и земята, а когато неутралата е изведена - между неутралата и земята;

2.3.2. други средства, осигуряващи най-малко равностойно ограничаване на пренапреженията.

2.4. Съоръженията на електрическата уредба се избират така, че тяхното номинално издържано ударно напрежение да е най-малко равно или по-голямо от допустимата стойност за мястото на инсталирането им, определена съгласно табл. 1.

2.5. Когато част от електрическата уредба съдържа въздушна линия, се използват съоръжения от IV категория на пренапрежения или се избира защита от пренапрежения съобразно нормираното ниво за временни пренапрежения по табл. 1.

2.6. Електрообзавеждане с издържано ударно напрежение, по-малко от нормираното ниво на пренапрежения, може да се използва, когато е допустимо да не се осигурява координация на изолацията и когато възможните последствия са оценени.

Приложение № 5 към чл. 35

(Ново - ДВ, бр. 17 от 2005 г.)

Защита при спадане на напрежението

Общи изисквания

1. Когато вследствие спадане или отпадане на напрежението и неговото последващо възстановяване може да възникне опасност за хората или за тяхното имущество, се вземат съответни предпазни мерки. Подходящи предпазни мерки се вземат и когато част от уредбата или отделно електрообзавеждане могат да бъдат увредени в резултат на спадане на напрежението.

Не се изисква защита при спадане на напрежението, когато повредите, които може да бъдат нанесени на уредбата или на електрообзавеждането, представляват приемлив риск, без да създават опасност за хората.

2. Устройствата за защита при спадане на напрежението могат да се задействат със закъснение, ако функционирането на електрообзавеждането, което те защитават, допуска без опасност краткотрайно спадане или отпадане на напрежението.

3. Когато се използват контактори, тяхното закъснение при изключване и при повторно включване не трябва да пречи на мигновеното изключване чрез устройствата за управление или защита.

4. Характеристиките на устройството за защита при спадане на напрежението трябва да са съвместими с изискванията на съответните стандарти за пускане в действие и за експлоатация на електрообзавеждането.

5. Когато повторното включване на устройството за защита при спадане на напрежението може да предизвика опасност, повторното включване не трябва да е автоматично.

Приложение № 6 към чл. 36, ал. 2

(Ново - ДВ, бр. 17 от 2005 г.)

Разединяване и изключване

1. Основни положения

1.1. В зависимост от функциите си всяко устройство, предназначено за разединяване или изключване, трябва да отговаря на определени изисквания, определени в продуктовия стандарт.

1.2. В мрежи ТN-С обединеният защитен и неутрален проводник РЕN не трябва да бъде разединяван или прекъсван.

В мрежи ТN-С-S и ТN-S неутралният проводник не трябва да бъде разединяван или прекъсван, ако доставчикът на електроенергия декларира, че неутралният проводник на захранването (или PEN или N) действително е свързан към земята с подходящо малко съпротивление.

1.3. Мерките за защита, описани в това приложение, не заменят защитните мерки, посочени в приложения № 1 - 5.

2. Разединяване

2.1. Всяка верига трябва да има възможност за разединяване на всеки от тоководещите проводници, с изключение на описаните в т. 1.2. Няколко вериги могат да бъдат разединявани чрез едно общо устройство, когато условията на експлоатация позволяват това.

2.2. За избягване на непреднамерено поставяне на електрообзавеждане под напрежение се прилага една или повече от следните мерки за защита:

а) заключване на главния прекъсвач;

б) поставяне на предупредителна табелка;

в) разполагане в места, които се заключват, или в обвивки.

Като допълнителна мярка може да се приложи свързване накъсо и заземяване.

2.3. Когато отделно електрообзавеждане или обвивка имат тоководещи части, свързани към повече от един захранващ източник, предупредителната табелка се разполага така, че всеки, който има достъп до тоководещите части, да бъде предупреден за необходимостта да разедини тези части от различните захранващи източници, освен ако е предвидена блокировка, която осигурява разединяване на всички разглеждани вериги.

2.4. Когато е необходимо, се предвиждат подходящи средства за разреждане на остатъчните електрически заряди.

3. Изключване за механично поддържане

3.1. Когато при механичното поддържане на електрообзавеждането може да възникне опасност от злополука, се предвижда средство за изключване.

3.2. За предотвратяване на непреднамерено включване на обзавеждането по време на механичното поддържане, освен в случаите, когато устройствата за изключване са под непрекъснато наблюдение на хората, извършващи поддържането, се предвиждат подходящи средства, които могат да включват една или повече от следните мерки за защита:

а) заключване на главния прекъсвач;

б) поставяне на предупредителна табелка;

в) разполагане в места, които се заключват, или в обвивки.

4. Аварийно изключване, включително аварийно спиране

4.1. Устройства за аварийно изключване се предвиждат за всяка част на уредбата, за която може да бъде необходимо управление на захранването за отстраняване на неочаквана опасност. Могат да се посочат следните примери за уредби, в които се използва аварийно изключване (различно от аварийното спиране по т. 4.5):

а) помпи за горими течности;

б) вентилационни системи;

в) газоразрядни светлинни осветители, захранвани с високо напрежение (неонови реклами);

г) електрическа изпитвателна апаратура;

д) котелни помещения;

е) големи кухни;

ж) учебни лаборатории.

4.2. Когато съществува опасност за поражение от електрически ток, устройството за аварийно изключване трябва да прекъсва всички тоководещи проводници, с изключение на посочените в т. 1.2.

4.3. Устройствата за аварийно изключване трябва да действат възможно най-пряко върху съответните тоководещи проводници на захранването, както и да позволяват прекъсване на захранването само с едно действие.

4.4. Действието на устройствата за аварийно изключване не трябва да предизвиква друга опасност и да не влияе върху комплекса от необходими мерки за отстраняване на опасността.

4.5. Устройства за аварийно спиране се предвиждат, когато движенията, породени по електрически път, могат да създават опасност.

5. Функционално изключване

5.1. Основни положения

5.1.1. За всяка електрическа верига, за която е необходимо независимо от другите части на уредбата изключване, се предвижда устройство за функционално изключване.

5.1.2. Не е задължително устройствата за функционално изключване да прекъсват всички тоководещи проводници на съответната верига. Във веригата на неутралния проводник не трябва да има еднополюсно устройство за функционално изключване.

5.1.3. В общия случай едно съоръжение, изискващо функционално изключване, трябва да се управлява от подходящо устройство за функционално изключване. С едно устройство за функционално изключване може да се управляват и повече съоръжения, ако се предвижда те да работят едновременно.

5.1.4. Инсталационните щепсели и контакти с номинален ток до 16 А включително могат да се използват за функционално изключване.

5.1.5. Устройствата за функционално изключване, които осъществяват превключване към различни източници за захранване, обхващат всички тоководещи проводници и не позволяват паралелно включване на източниците, освен ако уредбата е проектирана специално за такъв режим. В такъв случай не трябва да има никакво устройство за разединяване на обединените защитни и неутрални проводници РЕN или на защитните проводници.

5.2. Вериги за управление (помощни вериги)

Веригите за управление се проектират, изпълняват и защитават така, че да се ограничат опасностите, произтичащи от дефект на изолацията между веригата за управление и достъпни токопроводими части, които биха могли да предизвикат неправилно действие на управляваното съоръжение (например непреднамерено задействане).

5.3. Управление на електродвигатели

5.3.1. Веригите за управление на електродвигателите се проектират така, че след спиране вследствие на спадане или отпадане на напрежението да е невъзможно автоматично повторно пускане на електродвигателите, ако то може да предизвика опасност.

5.3.2. Когато за един електродвигател е предвидено електрическо спиране с противовключване, се вземат предпазни мерки за избягване на промяна на посоката на въртене в края на спирането, ако такава промяна може да предизвика опасност.

5.3.3. Когато безопасността зависи от посоката на въртене на електродвигателя, се вземат мерки за избягване на работа в обратна посока, предизвикана например от промяна на реда на фазите.

Приложение № 7 към чл. 37

(Ново - ДВ, бр. 17 от 2005 г.)

Заземителни устройства и защитни проводници

1. Общи положения

Характеристиките на заземителните устройства трябва да съответстват на изискванията за безопасност и за функциониране на електрическата уредба. Връзките между заземителите, заземителните проводници, защитните проводници и проводниците за изравняване на потенциалите са представени схематично на фигурата.

Схематично представяне на връзките на заземители, заземителни проводници, защитни проводници и проводници за изравняване на потенциалите: 1 - защитен проводник; 2 - главен проводник за изравняване на потенциалите; 3 - заземителен проводник; 4 - проводник за допълнително изравняване на потенциалите; В - главна защитна клема; М - достъпна токопроводима част; С - токопроводима част, външна за електрическата уредба; Р - главна метална водопроводна инсталация;

Т - заземител

2. Свързвания със земята

2.1. Заземителни устройства

2.1.1. Заземителните устройства се използват едновременно или поотделно за целите на защитата или за функционирането в зависимост от изискванията към уредбата.

2.1.2. Заземителните устройства се проектират и изграждат така, че:

а) стойността на съпротивлението на заземяването да отговаря на изискванията за безопасност и за функциониране на уредбата и на очакванията за дългосрочна ефективност;

б) токовете, които протичат при повреда към земята, и токовете на утечка да могат да протичат безопасно и по-специално от гледна точка на термични, термомеханични и електромеханични смущаващи въздействия;

в) да имат необходимата здравина или да притежават допълнителна механична защита съобразно условията на външни въздействия.

2.1.3. За защита срещу риска от увреждания вследствие на електролитни ефекти се вземат съответните мерки.

2.2. Заземители

2.2.1. Използват се следните типове заземители:

а) заземителни прътове или тръби;

б) заземителни ленти или проводници;

в) заземителни плочи;

г) заземителни пояси в основите на сградите;

д) металната арматура на бетона в земята;

е) метални водопроводни инсталации - при условията на т. 2.2.5;

ж) други подходящи подземни конструкции.

2.2.2. Типът и дълбочината на полагане на заземителите се определят така, че при изсъхване или замръзване на почвата съпротивлението да не превишава изискваната стойност.

2.2.3. Материалите и конструкцията на заземителите се избират така, че да издържат механичните увреждания вследствие на корозия.

2.2.4. Конструкцията на заземителните устройства трябва да отчита възможното увеличаване на съпротивлението спрямо земята вследствие на корозия.

2.2.5. Металните водопроводни инсталации се използват като заземители само при наличие на съгласие на организацията, която експлоатира водоснабдителната мрежа, и ако са взети подходящи мерки потребителят на електрическата уредба да бъде предупреждаван за всяка предстояща промяна във водопроводната система.

2.2.6. Метални тръбни системи за захранвания, различни от посочените в т. 2.2.5 - например тръбопроводи за горими течности или газове, за отоплителни системи и др., не трябва да се използват за заземители.

2.2.7. Оловните обвивки и други метални покрития на кабели, които не са изложени на повреди вследствие на корозия, могат да се използват за заземители след получаване на съгласието на собственика на кабела и след като са взети необходимите мерки потребителят на електрическата уредба да е предупреден за всяка предстояща промяна по кабела, която би могла да се отрази върху заземителя.

2.2.8. Съпротивлението спрямо земята се изчислява или измерва.

2.3. Заземителни проводници

2.3.1. Заземителните проводници трябва да отговарят на изискванията на т. 3.1. Когато те се полагат в почвата, сечението им трябва да съответства на стойностите съгласно табл. 1.

Таблица 1

Минимални напречни сечения на заземителни

проводници

	С механична	Без меха-
	защита	нична защита
Със защита	Съгласно т. 3.1	16 кв.мм мед
срещу корозия(*)		16 кв.мм галванизирана
		стомана

Без защита	25 кв.мм мед
срещу корозия	50 кв.мм галванизирана стомана

(*) Защитата срещу корозия може да се постига чрез защитната обвивка на проводника.

2.3.2. Заземителният проводник се свързва сигурно към заземителя при спазване на изискванията за електрическа връзка.

Когато се използват свързващи елементи, те не трябва да увреждат заземителя (например тръби) или заземителните проводници.

2.4. Главна заземителна клема или главна заземителна шина

2.4.1. За всяка уредба се предвижда главна заземителна клема/шина и към нея се свързват:

а) заземителните проводници;

б) защитните проводници;

в) проводниците за главна връзка за изравняване на потенциалите;

г) проводниците за функционално заземяване - при необходимост.

2.4.2. На достъпно място във веригата на заземителния проводник се предвижда устройство за разединяването му. Устройството може да бъде комбинирано с главната заземителна клема/шина, за да позволява измерване на съпротивлението на съответния заземител. Устройството трябва да може да се разединява само с инструмент, да има достатъчна механическа здравина и да осигурява поддържане на сигурна електрическа връзка.

3. Защитни проводници

3.1. Минималните напречни сечения на защитните проводници се изчисляват съгласно т. 3.1.1 или се избират в съответствие с т. 3.1.2, като и в двата случая се отчита изискването по т. 3.1.3.

3.1.1. Напречното сечение трябва да е най-малко равно на стойността, определена по следващата формула, която се прилага само за време на изключване, непревишаващо 5 s:

където:

S е напречното сечение на защитния проводник, кв.мм;

I - стойността на тока при повреда (ефективна стойност при променлив ток), който може да премине през защитното устройство при повреда с пренебрежимо малък импеданс, А;

t - времето за сработване на изключващото устройство, s;

k - коефициент, чиято стойност зависи от материала на защитния проводник, от изолацията и другите части, както и от началните и крайните температури.

Стойностите на k за защитни проводници при различни начини на изпълнение са дадени в табл. 2, 3, 4 и 5.

Когато при прилагането на формулата се получат нестандартни напречни сечения, се вземат проводници с най-близките по-големи стандартни напречни сечения.

Таблица 2

Стойности на k за изолирани защитни проводници

извън кабелите или за неизолирани защитни проводници,

които са в контакт с обвивки на кабели

	Изолация на защитните проводници
	или обвивки на кабелите

	поливинилхлорид	омрежен	бутилов
	(PVC)	полиетилен	каучук
		(ЕPR)
		етиленпропилен
		(XLPE)
Крайна	160°С	250°С	220°С
темпе-
ратура
Материал		k
на про-
водника
Мед	143	176	166
Алуминий	95	116	110
Стомана	52	64	60

Началната температура на проводника е приета 30 °С.

Таблица 3

Стойности на k за защитни проводници като жило

в многожилен кабел

Материал на изолация

	поливинилхлорид	омрежен	бутилов
	(PVC)	полиетилен	каучук
		(ЕPR)
		етиленпропилен
		(XLPE)
Начална	70°С	90°С	85°С
темпе-
ратура
Крайна	160°С	250°С	220°С
темпе-
ратура
Материал		k
на про-
водника
Мед	115	143	134
Алуминий	76	94	89

Таблица 4

Стойности на k за защитни проводници като обвивка

или броня на кабел

Материал на изолация

	поливинилхлорид	омрежен	бутилов
	(PVC)	полиетилен	каучук
		(ЕPR)
		етиленпропилен
		(XLPE)
Начална
темпе-
ратура
Крайна	160°С	250°С	220°С
темпе-
ратура
Материал		k
на про-
водника

Стомана
Стомана-	Стойностите са в процес на
мед	проучване.
Алуминий
Олово

Таблица 5

Стойности на k за неизолирани защитни проводници,

когато няма риск от увреждане на съседни

елементи при посочените температури

Материал	Условия	Видими	Нормални	Риск от
на провод-		и в огра-	условия	пожар
ника		ничени
		зони(*)
Мед	Макси-	500°С	200°С	150°С
	мална тем-	228	159	138
	пература
	k
Алуминий	Макси-	300°С	200°С	150°С
	мална тем-	125	105	91
	пература
	k
Стомана	Макси-	500°С	200°С	150°С
	мална тем-	82	58	50
	пература
	k

Началната температура на проводника е приета 30 °С.

(*) За посочените стойности на температурите се предполага, че няма да влошат качествата на съединенията.

3.1.2. Сечението на защитния проводник трябва да е не по-малко от съответната стойност, посочена в табл. 6. В този случай обикновено не е необходима проверка за съответствие с т. 3.1.1. Когато прилагането на таблицата води до нестандартни напречни сечения, се използва проводник с най-близкото по-голямо стандартно напречно сечение.

	Таблица 6
Напречно сечение на	Минимално напречно
фазовите проводници	сечение на защитния
на уредбата S, кв.мм	проводник SPE, кв.мм
S <= 16	S
16 < S <= 35	16
S > 35	S/2

Стойностите, посочени в табл. 6, се прилагат само когато защитните проводници са от същия метал както фазовите проводници. В противен случай сеченията на защитните проводници се определят така, че да имат проводимост, равностойна на тази, произтичаща от прилагането на табл. 6.

3.1.3. Във всички случаи напречното сечение на всеки защитен проводник, който не образува част от захранващия кабел или от кабелната обвивка, трябва да е не по-малко от:

а) при осигурена механична защита - 2,5 кв.мм;

б) без осигурена механична защита - 4,0 кв.мм.

3.2. Видове защитни проводници

3.2.1. За защитни проводници се използват:

а) проводници в многожилни кабели;

б) изолирани или неизолирани проводници, разположени в обща обвивка с тоководещите проводници;

в) закрепени изолирани или неизолирани проводници;

г) метални покрития, например обвивки, екрани и брони на някои видове кабели;

д) метални канали или други метални обвивки за проводници;

е) някои токопроводими части, външни за електрическата уредба.

3.2.2. Когато уредбата съдържа обвивки или рамки на фабрично изработени възли или магистрални шинопроводи в метална обвивка, металните обвивки или фабрично изработените възли се използват като защитни проводници, ако отговарят едновременно на следните изисквания:

а) електрическата непрекъснатост да е защитена срещу механични, химични или електрохимични увреждания;

б) електрическата проводимост да е най-малко равна на тази, която произтича от прилагането на т. 3.1;

в) да позволяват присъединяване на други защитни проводници във всяка предварително определена точка на разклонение.

3.2.3. Металните обвивки за голи или изолирани проводници, в частност обвивките на кабели с минерална изолация, и определени метални тръби и канали за електрически цели могат да се използват като защитни проводници за съответните вериги, ако отговарят едновременно на изискванията на т. 3.2.2, букви "а" и "б". Други тръби за електрически цели не трябва да се използват като защитни проводници.

3.2.4. Токопроводими елементи, външни за електрическата уредба, могат да се използват като защитни проводници, ако отговарят едновременно на следните условия:

а) електрическата им непрекъснатост е осигурена или чрез конструкцията, или чрез подходящи съединения така, че да е защитена срещу механични, химични или електрохимични увреждания;

б) електрическата проводимост е най-малко равна на тази, която произтича от прилагането на т. 3.1;

в) елементите да могат да се снемат само ако са предвидени мерки за компенсиране на отсъствието им;

г) да са съобразени за такова използване и при необходимост да са подходящо пригодени.

Допуска се металните водопроводни инсталации да се използват за защитни проводници само след съгласуване със съответните компетентни лица или органи. Не се допуска използването на газопроводи за защитни проводници.

3.2.5. Токопроводими части, външни за електрическата уредба, не трябва да се използват като проводници PEN.

3.3. Запазване на електрическата непрекъснатост на защитните проводници

3.3.1. Защитните проводници се защитават по подходящ начин срещу механични и химични увреждания и електродинамични усилия.

3.3.2. Електрическите съединения на защитните проводници трябва да са достъпни за визуален преглед и за изпитване с изключение на съединенията, напълнени с компаунд, или на капсулованите съединения.

3.3.3. Във веригите на защитните проводници не трябва да се свързват комутационни апарати. За провеждане на изпитвания могат да се предвиждат съединения, които се разединяват само с инструмент.

3.3.4. Когато се използват устройства за наблюдение и контрол на непрекъснатостта на заземяването, работните им бобини не трябва да се свързват във веригата на защитния проводник.

4. Заземителни устройства за целите на безопасността

4.1. При защита срещу индиректен допир чрез защитни устройства, задействани от напрежение при повреда на изолацията, се използват отделни заземителни устройства, предназначени само за целите на безопасността.

4.2. Заземителното устройство, заземителните проводници и защитните проводници трябва да отговарят на следните изисквания:

4.2.1. помощният заземител да е електрически независим от всички други заземени метални елементи - метални конструктивни елементи, тръбопроводи, метални обвивки на кабели; това изискване се счита за изпълнено, когато помощният заземител е разположен на достатъчно голямо разстояние от всеки друг заземен метален елемент;

4.2.2. връзката на заземителния проводник с помощния заземител да е изолирана така, че да се избягва какъвто и да е контакт със защитния проводник или с която и да е част, свързана с него или с токопроводими елементи, чужди на електрическата уредба, които са или биха могли да бъдат в контакт с тях;

4.2.3. защитният проводник да се свързва само към достъпните токопроводими части на електрообзавеждането, чието захранване се прекъсва при задействане на защитното устройство при условия на дефект на изолацията.

5. Заземителни устройства за функционални цели

Заземителните устройства за функционални цели трябва да осигуряват правилната работа на електрообзавеждането и да позволяват нормално и надеждно функциониране на уредбата.

6. Комбинирани заземителни устройства за целите на безопасността и функционирането

6.1. Когато се прави комбинирано заземително устройство за целите на безопасността и функционирането, изискванията към мерките за защита са с приоритет.

6.2. Защитен неутрален проводник (проводник PEN)

6.2.1. При схема TN в стационарна инсталация за медни кабели със сечение не по-малко от 10 кв.мм или за алуминиеви кабели със сечение 16 кв.мм проводникът може да изпълнява функциите на защитен и на неутрален проводник само ако съответната част на инсталацията не е защитена с апарат, който се задейства от ток с нулева последователност.

Минималното сечение на проводника РЕN може да е 4 кв.мм , когато кабелът е от концентричен тип и съединенията, осигуряващи непрекъснатостта, са дублирани във всички точки на свързване по цялата дължина на концентричния проводник. Концентричният проводник PEN трябва да се използва, като се започне от захранващия трансформатор, и да се ограничи в една уредба, като се използват специално предвидени електроинсталационни изделия.

6.2.2. Изолацията на проводника PEN трябва да съответства на най-високото напрежение, на което той може да бъде подложен, за да се избегнат нежелани токове.

6.2.3. Когато неутралният проводник и защитният проводник са разделени от някоя точка на уредбата, не се разрешава съединяването им в която и да е друга точка след нея. В мястото на разделянето се предвиждат отделни клеми или шини за защитния проводник и за неутралния проводник. Проводникът РЕN се свързва към клемата или шината, предвидена за защитния проводник.

7. Проводници за изравняване на потенциалите

7.1. Минимални сечения

7.1.1. Главни проводници за изравняване на потенциалите

Главните проводници за изравняване на потенциалите трябва да са със сечения не по-малки от половината от най-голямото сечение на защитен проводник в уредбата, като минимумът е 6 кв.мм. Сечението обаче не трябва да превишава 25 кв.мм, когато проводникът за изравняване на потенциалите е от мед, или има сечение, определящо равностойна проводимост, когато е от други метали.

7.1.2. Проводници за допълнително изравняване на потенциалите

Когато проводник за допълнително изравняване на потенциалите свързва две достъпни токопроводими части, неговото сечение трябва да е не по-малко от сечението на най-малкия защитен проводник, свързан към токопроводимите части.

Когато проводникът за допълнително изравняване на потенциалите свързва достъпни токопроводими части с чужда за електрическата уредба част, сечението му трябва да е не по-малко от половината от сечението на съответния защитен проводник. Когато проводникът за допълнително изравняване на потенциалите не е част от захранващия кабел или от кабелната обвивка, сечението му трябва да отговаря и на изискването на т. 3.1.3.

Допълнителната връзка за изравняване на потенциалите може да се осигури или чрез постоянни токопроводими части, външни за уредбата, като конструктивни метални скари, или чрез допълнителни проводници, или чрез комбинация от двата начина.

7.1.3. Свързване на водомери

Когато водопроводната инсталация на една сграда се използва за заземяване или като защитен проводник, водомерите се шунтират чрез проводник със сечение, съответстващо на употребата му като защитен проводник, като проводник за изравняване на потенциалите или като проводник за функционално заземяване.