Безплатен Държавен вестник

Изпрати статията по email

Държавен вестник, брой 62 от 11.VII

УКАЗ № 280 ОТ 09.07.2003 Г. ЗА ВРЪЩАНЕ ЗА НОВО ОБСЪЖДАНЕ В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА ЗА ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ

 

УКАЗ № 280 ОТ 09.07.2003 Г. ЗА ВРЪЩАНЕ ЗА НОВО ОБСЪЖДАНЕ В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА ЗА ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ

Обн. ДВ. бр.62 от 11 Юли 2003г.

На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България


ПОСТАНОВЯВАМ:


Връщам за ново обсъждане в Народното събрание Закона за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване, приет от ХХХIХ Народно събрание на 26 юни 2003 г.

Издаден в София на 9 юли 2003 г.

Подпечатан с държавния печат.


МОТИВИ

за връщане за ново обсъждане в Народното събрание на някои разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване


Уважаеми дами и господа народни представители,

Приетият от Вас на 26 юни 2003 г. Закон за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване кодифицира правната уредба на общественото осигуряване при неработоспособност, майчинство, безработица и смърт, която досега се съдържаше в Кодекса за задължително обществено осигуряване, Закона за допълнителното доброволно пенсионно осигуряване и Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта. Идеята за кодифициране на правната уредба на общественото осигуряване заслужава подкрепа. Тя привежда осигурителното законодателство в съответствие с изискването на чл. 3, ал. 1 от Закона за нормативните актове законът да урежда изчерпателно всички важни обществени отношения, които се поддават на трайна уредба, в материята, до която се отнася.

За съжаление като закон, който засяга всеки български гражданин, Законът за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване не задоволява очакванията на своите адресати. В това се убедих и от консултациите, които проведох с представители на социалните партньори, на осигурителните дружества и учени-специалисти в различните области на науката, свързани с общественото осигуряване.

Законът не попълни съществени празноти в законодателството, свързани с осигурителните права на гражданите като кръга на осигурените лица. Не беше използван удобният повод за усъвършенстване на предпоставките за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, които при условията на тежка безработица у нас остават недостижими за редица граждани. Не се подобри съществено начинът на определяне размера на пенсията.

Редица от възприетите от Вас законодателни решения пораждат основателни съмнения в гаранциите за законосъобразната и съответна на целите на общественото осигуряване дейност на осигурителните дружества за допълнително осигуряване, за защитата на правата на осигурените лица и др. Разпоредбите на закона са формулирани тромаво и неясно, което затруднява възприемането им от правоприлагащите органи, от осигурителите и осигурените лица. Макар и обявен за кодекс, Кодексът за социално осигуряване след измененията и допълненията му не е изграден като единен закон, основан върху общи основни принципи и насочен към комплексно гарантиране на социалната сигурност на гражданите. Сериозен недостатък на закона са големият брой нормотворчески делегации. Това не е в духа на кодификационния характер на закона, а и противоречи на Конституцията и Закона за нормативните актове, които изрично определят държавните органи с нормотворческа компетентност. Повечето от делегациите по закона са към орган, който няма такава компетентност - заместник-председателя на Комисията за финансов надзор. Те поне трябваше да бъдат отправени към комисията, а не към нейния заместник-председател. Тези и редица други недостатъци на приетия от Вас закон следва да бъдат отстранени възможно по-скоро при едно бъдещо изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване.

Има обаче проведени в закона идеи и възприети правни решения, които не могат да бъдат приети, защото не провеждат пълно и докрай закрилната функция на осигурителното право и основните принципи на социалната държава, а това създава опасност от неблагоприятно отражение върху осигурените лица и затрудняване на практиката по прилагане на закона. Затова връщам тези разпоредби за ново обсъждане от Вас.

Макар и обявен за "социален", след измененията и допълненията му вниманието на Кодекса за социално осигуряване е съсредоточено върху допълнителното - частно, осигуряване. В някои отношения (като например възможността за предсрочно отпускане на пожизнена пенсия за старост от Универсален пенсионен фонд в зависимост от натрупаните средства по индивидуалната партида на лицето, въведена с § 74 от закона) то измества основното - държавно, обществено осигуряване и предоставя по-голяма закрила на лицата с по-високи доходи, които имат възможност да натрупат повече средства по индивидуалната си партида.

Не мога да приема установената с § 1 от закона промяна в заглавието на Кодекса за задължително обществено осигуряване в Кодекс за социално осигуряване, както и възприетото в § 2 разделяне на осигуряването на обществено и социално, като качеството "социално" е предоставено на допълнителното осигуряване, осъществявано от частни - търговски, дружества, изградени на капиталов принцип. Налице е и несъответствие между декларирания в § 2 предмет на регулиране и фактически уредените в Кодекса за социално осигуряване обществени отношения. Той не регулира само доброволното пенсионно осигуряване и доброволното осигуряване за безработица и професионална квалификация, а в чл. 4, ал. 3 урежда и доброволно осигуряване при общо заболяване и майчинство.

Намирам за неоправдано въвеждането на професионалната квалификация като осигурен социален риск в § 2. Такъв риск не съществува нито по международната, нито по чуждестранната правна уредба. Професионалната квалификация не притежава белезите на осигурените социални рискове. Тя не е неблагоприятно обективно явление, водещо до загуба на трудови доходи от осигуреното лице, което да се компенсира с осигурителни плащания. Поради това е необходимо изключването й от българското законодателство.

Неоправдано е премахването на изискването за минимален брой участници в пенсионен фонд, установено с § 54 от закона. Това е предпоставка за създаване на многобройни пенсионни фондове с малък капитал и оттук - опасности за осигурените лица.

Не намирам за правилно предвиждането на принудителни административни мерки само при нарушения на законодателството по допълнителното, а не и по основното обществено осигуряване, а административнонаказателната отговорност за нарушения - за всички елементи на осигурителната система, както е направено с § 104 от закона. Законът трябва да скрепява с еднаква защита правата по всички елементи на осигурителната система.

Не е оправдано в кръга на субектите, които имат право да атакуват решенията на органите по експертизата на работоспособността, да се включват и контролните органи по експертиза на работоспособността в системата на здравеопазването, както предвижда § 5 от закона. Те нямат никакъв собствен правен интерес от тези решения, което е основно конституционно изискване за правото на обжалване на административните актове. Предоставянето на това правомощие допълнително ще забави и затрудни и без това твърде тежката процедура по медицинското освидетелстване на осигурените лица.

Не мога да приема решението Ви § 4 от закона да възложи задължение за регистрация само на някои категории осигурители - юридическите лица, техните клонове и едноличните търговци. В Кодекса за обществено осигуряване е предвидено, че осигурител е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и други организации, които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски за други физически лица. А посоченият параграф изключва от субектите на задължението за регистрация определени категории осигурители - физическите лица, другите поделения на юридическите лица, които не са клонове, организациите, а и други осигурители в качеството им на работодатели. Това поставя в нееднакво положение различните категории осигурители и по този начин противоречи и на принципа на равнопоставеност на осигурените лица - за едни се създава като гаранция за осигуряването задължение за регистрация на осигурителите им, а други се лишават от тази гаранция.

Нарушение на принципа за равенството на осигурените лица е и изключването на определена категория военнослужещи и други лица от правото на допълнително задължително осигуряване в Универсален пенсионен фонд, установено с § 45. То освен че отрича универсалния характер на фонда, лишава посочените категории граждани от допълнителна осигурителна закрила, каквато предоставя на всички останали граждани, родени след 31 декември 1959 г. Трябва да се търси друго решение на проблема с тайната върху данните за тези лица, а не лишаването им от осигурителни права.

Нарушение на принципа за равенство на осигурените лица е и предвиденото в § 125 намаляване на минималния размер на осигурителния доход за работници и служители в определени кооперации.

Крайно социално несправедливо е предвиденото в § 25 от закона съставяне на ревизионни актове за причинени вреди от отменени актове на медицинската експертиза. Отмяната на акт на медицинската експертиза може изобщо да не е свързано с виновно поведение на лицето. То може да се дължи на различно експертно мнение, на новопредставени от освидетелствания нови документи и др. Не може това обстоятелство да се приравнява на издаването на документи с невярно съдържание. Същото се отнася до принудителното събиране на вземанията на НОИ чрез запор по сметките не само на длъжниците, но и на свързаните с тях лица, както е предвидено в същия параграф.

Сериозни съмнения в социалната справедливост на възприетите от Вас законодателни решения поставя предвиденото в § 114 премахване с обратна сила на доброволния избор и свободно договаряне на схеми в доброволното пенсионно осигуряване. Не може да се намери справедливост в служебното анулиране на сключените индивидуални осигурителни договори и натрупаните по тях средства в индивидуалните партиди на осигурените лица.

Не на последно място, не мога да приема възлагането на Националния осигурителен институт на правомощия, които Конституцията (чл. 98, т. 12) предоставя на президента - за опрощаване на несъбираеми държавни вземания. Съгласно § 12 от закона това правомощие по отношение на несъбираемите вземания на Националния осигурителен институт е предоставено на неговия Надзорен съвет не само в случаите на ликвидация или обявяване в несъстоятелност на осигурителя, но и винаги, когато те не могат да бъдат събрани по установения в Кодекса за социално осигуряване ред.

Уважаеми дами и господа народни представители,

Като се ръководя от горните мотиви, оспорвам разпоредбите на § 1, § 2, § 4, § 5, § 12, § 25, § 45, § 54, § 74, § 104, § 114 и § 125 от Закона за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване и на основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България връщам закона в тези му части за ново обсъждане от Народното събрание.


Промени настройката на бисквитките