Държавен вестник, брой 81 от 11.X

Предмет на регулиране

Чл. 1. (1) Тази наредба урежда задълженията на банките при извършване на презгранични преводи.

(2) Разпоредбите на тази наредба (с изключение на чл. 2 - 5 и чл. 14) не се отнасят за преводи, по които наредител е банка, застрахователно дружество, инвестиционно дружество, инвестиционен посредник или друго юридическо лице, чиято основна дейност се изразява в придобиване или управление на финансови активи.

Определения

Чл. 2. (1) По смисъла на тази наредба:

1. "презграничен превод" (наричан по-нататък "превод") е прехвърляне по банков път на суми в национална или в чуждестранна валута по нареждане на клиент на една банка в полза на клиент на друга банка, при което двете банки се намират в различни държави; наредител и получател по превода може да бъде едно и също лице;

2. "наредител" е лице, което отправя до банка по т. 5 нареждане за извършването на превод;

3. "получател" е лице, на което се предоставят или следва да се предоставят средствата - обект на превод;

4. "клиент" е наредител или получател на превод;

5. "банка" е:

а) лице, получило лицензия от БНБ за извършване на банкова дейност;

б) клон на чуждестранна банка, получила лицензия за извършване на банкова дейност на територията на Република България чрез клон;

6. "банка-посредник" е банка, която не обслужва пряко нито наредителя, нито получателя на превода, но участва в извършването му;

7. "нареждане за превод" означава безусловно волеизявление за извършване на превод, отправено пряко от наредителя към обслужващата го банка във всяка нормативно установена или договорена с банката форма;

8. "начална дата" е датата, на която в банката е постъпила цялата изисквана от нея информация за иницииране на превод и наредителят е осигурил достатъчно финансово покритие за изпълнението му, включително за дължимите от него такси и комисиони; когато в нареждането за превод е посочена дата, по-късна от тази, на която са изпълнени посочените условия, за "начална дата" се счита посочената в нареждането за превод;

9. "работен ден" е ден, в който всяка от участващите в извършването на превод банки упражнява обичайната си дейност;

10. "вальор" е:

а) за клиента - наредител на превод - датата, на която неговата банка е задължила сметката му със сумата за превод, съответно банката е приела на каса от него необходимите за превода средства, включително дължимите такси и комисиони;

б) за клиента - получател на превод - датата, на която банката е предоставила средствата по превода на разположение на клиента;

11. "Европейско икономическо пространство" (ЕИП) е икономическа общност, която включва държавите - членки на Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн и Норвегия.

(2) За целите на тази наредба клоновете се третират като отделни банки.

Информация, предоставяна преди извършването на превод

Чл. 3. (1) Всяка банка безвъзмездно предоставя на заинтересованите лица информация за условията, при които тя извършва преводи. Информацията следва да бъде достъпна и в писмена форма.

(2) Информацията по ал. 1 съдържа минимум следното:

1. за клиентите - наредители на преводи:

а) необходимото време за заверяване сметката на банката на получателя, считано от началната дата;

б) прилагания от банката вальор;

в) прилагания от банката курс при обмяна на една валута в друга, ако това се налага във връзка с превода;

г) начина на начисляване на дължимите такси и комисиони;

д) процедурите за подаване на жалби и разрешаване на спорове, в това число определяне на дължимите обезщетения;

2. за клиентите - получатели на преводи:

а) максималния срок за заверяване на сметката на получателя, считан от датата на заверяване на сметката на банката;

б) прилагания от банката вальор;

в) прилагания от банката курс при обмяна на една валута в друга, ако това се налага във връзка с превода;

г) начина на начисляване на таксите и комисионите, когато те са за сметка на получателя;

д) процедурите за подаване на жалби и разрешаване на спорове, в това число определяне на дължимите обезщетения.

(3) При неизпълнение на изискванията по ал. 1 и 2 на банката се налага санкцията по чл. 99 от Закона за банките.

Информация, предоставяна след извършването на превод

Чл. 4. (1) След извършване на превод всяка банка безвъзмездно предоставя на своите клиенти достъпна информация в писмена форма.

(2) Информацията по ал. 1 съдържа минимум следното:

1. данни, които позволяват на клиента да идентифицира превода;

2. размера на преведените средства преди приспадане на дължимите от получателя разноски, такси или комисиони;

3. размера на всички разноски, такси или комисиони, дължими от съответния клиент - наредител или получател по превода;

4. приложения от банката вальор;

5. ако банката е извършила обмяна на една валута в друга - приложения от нея обменен курс.

(3) Информацията по ал. 1 се предоставя за всеки превод в договорен с клиента срок или при поискване. Когато няма договорен срок и клиентът не се е отказал изрично от правото да получава тази информация, тя му се предоставя в срок до един месец, считано от:

1. началната дата - за клиентите - наредители на преводи;

2. датата на постъпване на превода по сметката на банката на получателя - за клиентите - получатели на преводи.

(4) При неизпълнение на изискванията по ал. 1 - 3 на банката се налага санкцията по чл. 99 от Закона за банките.

(5) Счита се, че банката е изпълнила изискванията по ал. 1, съответно ал. 3, ако в рамките на определения срок е изпратила до последния известен адрес на своя клиент дължимата информация или - ако не разполага с адрес на клиента - е предприела мерки за осигуряване на информацията при поискване.

Прилагане на изискванията за информация

Чл. 5. (1) Банката е длъжна да предоставя конкретна информация за превод с указани от клиента параметри, освен ако банката не желае да работи с това лице.

(2) Информацията по ал. 1 съдържа:

1. необходимото време за извършване на превода до заверяване сметката на получателя;

2. дължимите такси и комисионни, с изключение на тези, свързани с приложения обменен курс.

(3) Когато клиентът няма качеството на потребител по смисъла на Закона за защита на потребителите и за правилата за търговия, банките могат да се споразумеят с него информацията по чл. 3 и 4 да му бъде предоставяна в съкратен вид и в определена периодичност.

(4) Информацията по чл. 3 и 4 може да бъде предоставяна във вид и по начин, договорени между банката и клиента, включително по електронен път.

Срокове за банката на наредителя

Чл. 6. (1) Ако не е договорено друго, банката на наредителя е длъжна:

1. да задължи сметката на наредителя и извърши дължимите от нея действия по превода (инициира превода) не по-късно от първия работен ден, следващ началната дата;

2. да осигури заверяване сметката на банката на получателя в срок не по-дълъг от пет работни дни, считано от началната дата.

(2) В случай, че сметката на банката на получателя е заверена след изтичане на срока по ал. 1, т. 2, за периода на забава банката на наредителя му дължи обезщетение в размер на законната лихва върху цялата сума на превода. Това не ограничава правото за предявяване иск за обезщетение до пълния размер на претърпените вреди.

(3) Обезщетение по ал. 2 не се дължи, ако банката на наредителя докаже, че неизпълнението на задължението й по ал. 1 е по вина на наредителя.

Срокове за банката-посредник

Чл. 7. (1) Ако не е договорено друго, всяка банка-посредник е длъжна да задължи сметката на банката, от която е получила нареждане за превод, и да инициира превода към банката на получателя или следваща банка-посредник в срок не по-късно от първия работен ден, следващ деня на получаване на нареждането.

(2) При неспазване на срока по ал. 1 за периода на забава банката-посредник дължи на банката, наредила превода, обезщетение в размер на законната лихва върху сумата на превода. Това не ограничава правото за предявяване иск за обезщетение до пълния размер на претърпените вреди.

(3) Ако забавянето от банката-посредник е довело до неспазване на срока по чл. 6, ал. 1, т. 2 и банката на наредителя е изплатила обезщетение по чл. 6, ал. 2, банката-посредник е длъжна да възстанови на банката на наредителя изплатеното обезщетение.

(4) Банката-посредник не носи отговорност, ако забавянето е причинено от грешка или пропуск в получените от нея указания.

Срокове за банката на получателя

Чл. 8. (1) Ако не е договорено друго, банката е длъжна да завери сметката на получателя най-късно първия работен ден, следващ датата на постъпване на сумата на превода по нейната сметка.

(2) В случай, че сметката на получателя е заверена след изтичане на срока по ал. 1, за периода на забава банката на получателя му дължи обезщетение в размер на законната лихва върху цялата сума на превода. Това не ограничава правото за предявяване иск за обезщетение до пълния размер на претърпените вреди.

(3) Обезщетение по ал. 2 не се дължи, ако банката на получателя докаже, че неизпълнението на задължението й по ал. 1 е по вина на наредителя или на получателя.

Чл. 9. (1) Банката на наредителя, всяка една банка-посредник и банката на получателя са длъжни да изпълнят в пълен размер всеки приет за изпълнение превод, освен ако наредителят изрично не е посочил, че разноските трябва да бъдат изцяло или частично за сметка на получателя. В този случай получателят следва да бъде информиран за това от обслужващата го банка.

(2) Банката на получателя при заверяване на сметката му не може да намалява размера на превода с такси и комисиони, дължими за обслужване на сметката на получателя.

(3) Когато банката на наредителя или банка-посредник са намалили сумата на превода в нарушение на ал. 1, банката на наредителя е длъжна по негово искане за своя сметка да възстанови разликата до пълния размер на превода по сметката на наредителя или да я преведе на получателя.

(4) Когато банка-посредник е намалила сумата на превода в нарушение на ал. 1, тя е длъжна за своя сметка да възстанови разликата до пълния размер на превода по сметката на банката на наредителя или по искане на последната да я преведе на получателя.

(5) Когато банката на получателя е намалила сумата на превода в нарушение на ал. 1 и 2, тя е длъжна за своя сметка да завери сметката на получателя с разликата до пълния размер на превода.

Задължения на банката на наредителя

Чл. 10. (1) По всяко време след изтичане на срока по чл. 6, ал. 1, т. 2, но преди средствата по превода да постъпят по сметката на банката на получателя, наредителят може да поиска възстановяване на сумата, посочена в ал. 2. При наличие на такова искане неговата банка е длъжна в срок 14 работни дни, считано от деня, следващ датата на предявеното искане, да преведе по сметката му средствата, освен ако междувременно те не са постъпили по сметката на банката на получателя.

(2) Сумата за възстановяване по ал. 1 включва:

1. действително наредената за превод сума, но не повече от 12,500 евро или тяхната равностойност в друга чуждестранна или в национална валута;

2. сумата от всички разноски, такси и комисионни, платени от наредителя във връзка с превода;

3. законната лихва върху действително наредената за превод сума за периода от началната дата до датата на възстановяване на сумата по сметката на наредителя.

(3) Банката на наредителя не е длъжна да изпълни искането по ал. 1, ако неизвършването на превода е причинено от грешка или пропуск в дадените от наредителя указания, или от неизпълнение от изрично избрана от наредителя банка-посредник на дължимите от нея действия по превода.

(4) Независимо от обстоятелствата по ал. 3 банката на наредителя следва да положи всички необходими усилия за проследяване и възстановяване на средствата по превода. При възстановяване по този начин банката на наредителя заверява сумата на превода по неговата сметка след приспадане на разноските, понесени от нея при възстановяването, за които тя следва подробно да го информира. В тези случаи банката на наредителя не е длъжна да завери сметката му със сумите по ал. 2, т. 2 и 3.

(5) Банката на наредителя не носи отговорност, ако неизпълнението на превода е причинено от банка-посредник, изрично посочена от банката на получателя или от друга избрана от нея банка-посредник.

(6) Сумите по ал. 2, платени от банката на наредителя, се вземат предвид при окончателното уреждане на задълженията й към него по превода, ако сумата на превода не постъпи по сметката на банката на получателя.

Задължения на банката-посредник

Чл. 11. (1) Всяка банка-посредник, получила нареждане за превод, при неизвършване на превода е длъжна:

1. когато неизвършването е причинено от нея - по искане на банката, възложила й изпълнението на превода, за своя сметка да възстанови цялата сума на превода, свързаните с него разноски и законната лихва върху сумата на превода;

2. когато неизвършването се дължи на грешки или пропуски в получените инструкции - да положи необходимите усилия за възстановяване на сумата на превода на банката, възложила й изпълнението му; в тези случаи при възстановяването банката-посредник приспада от сумата разноските, понесени от нея, за което я информира подробно.

(2) Сумите, платени от банката-посредник в съответствие с ал. 1, т. 1, се вземат предвид при окончателното уреждане на задълженията й към този, който я е избрал за посредник по превода, ако сумата на превода не постъпи по сметката на банката на получателя.

Задължения на банката на получателя

Чл. 12. Банката на получателя е длъжна да завери сметката на получателя с действително наредената за превод сума, но не повече от 12,500 евро, респективно тяхната равностойност в друга чуждестранна или национална валута, ако:

1. неизвършването на превода е причинено от банка-посредник, изрично посочена от банката на получателя; или

2. неизвършването на превода е причинено от друга банка-посредник, избрана от банката-посредник, посочена от банката на получателя.

Преводи между Република България и държави - членки на Европейското икономическо пространство

Чл. 13. Разпоредбите на чл. 6, ал. 1, т. 2, ал. 2 и 3, чл. 7, ал. 3 и чл. 10 - 12 се прилагат само за преводи между Република България и държави - членки на Европейското икономическо пространство (ЕИП), в размер до 50 000 евро или тяхната равностойност в друга ЕИП валута или в национална валута.

Изключване на отговорност при неизвършване на превод

Чл. 14. Банка, която участва в осъществяването на превод, не носи отговорност по смисъла на тази наредба за неизвършване на дължимите от нея действия по превода, ако:

1. бездействието на банката или предприетите от нея действия са с оглед спазването или избягване нарушението на нормативни изисквания, наложени за предотвратяване изпирането на пари;

или

2. банката докаже, че неизвършването на превода е причинено от непредвидими обстоятелства извън нейния контрол, чиито последствия биха били непредотвратими въпреки всички положени усилия за избягването им.

Вътрешнобанкови процедури за разрешаване на спорове

Чл. 15. (1) Всяка банка в рамките на вътрешните си правила предвижда процедури за подаване на жалби, разрешаване на спорове и определяне на обезщетения във връзка с извършването на преводи.

(2) Банката е длъжна да се произнесе и писмено да уведоми клиента за решението си по всяка постъпила жалба в двуседмичен срок от подаването й.

(3) Ако банката не се произнесе в предвидения в ал. 2 срок, както и когато решението на банката не удовлетворява клиента, спорът може да бъде отнесен за разглеждане от помирителен орган или от съда.