Държавен вестник, брой 58 от 27.VI

На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България

ПОСТАНОВЯВАМ:

Връщам за ново обсъждане в Народното събрание Закона за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, приет от ХХХIХ Народно събрание на 13 юни 2003 г.

Издаден в София на 25 юни 2003 г.

Подпечатан с държавния печат.

МОТИВИ

за връщане за ново обсъждане в Народното събрание на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост

Уважаеми дами и господа народни представители,

Законът за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост внася съществени изменения в условията и реда за отчуждаването на частна собственост за държавни нужди и ред за отчуждаване и за обезщетяване на собствениците. Процедурата за отчуждаване прекомерно се ускорява, а обезщетението на собствениците вече е само парично.

Чл. 17, ал. 5 от конституцията изисква предварително и равностойно обезщетение на лицето, чиято частна собственост се отчуждава за нужди на държавата. Съдържанието на това изискване следва да се определи във връзка с изричната конституционна разпоредба за защита и гарантиране на собствеността (чл. 17, ал. 1 от конституцията) и с принципа за неприкосновеност на частната собственост (чл. 17, ал. 3 от конституцията). Конституцията определя частната собственост като гаранция и материална основа на правата, достойнството и сигурността на личността. За съжаление приетата нова законова уредба не създава ефективни законови гаранции за защита на правото на собственост, а по-скоро улеснява реализацията на изключението от принципа за неприкосновеност на частната собственост - принудителното отчуждаване за държавни нужди.

Неприемливо е общото, а не индивидуално уведомяване на засегнатите собственици в случаите на отчуждаване за изграждане на национални инфраструктурни обекти. Това уведомяване може да е удобно за държавните чиновници, но не и за гражданите и създава възможност за нарушаване на правата и законните им интереси. Законът трябва да създава облекчения за гражданите, а не за администрацията.

Новият закон не отстоява последователно конституционното изискване да се пристъпва към принудително отчуждаване само ако държавните нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин. Към искането за отчуждаване по чл. 34, ал. 1 би следвало да се прилага и конкретна обосновка за невъзможността да се задоволят държавните нужди, освен чрез отчуждаване на даден имот, така както това се изискваше от чл. 32, ал. 2 преди новото изменение. Без такава обосновка министърът на регионалното развитие и благоустройството не би могъл или ще е затруднен да се произнесе относно наличието на основание за отчуждаване в краткия 14-дневен срок по чл. 34, ал. 4. Министърът ще отчита само наличието на подробен устройствен план за задоволяване на държавни нужди и няма да може да преценява дали тези държавни нужди не могат да се задоволят и по друг начин.

Особено неприемлива е възможността за отчуждаване на единственото жилище и за принудителното му завземане в срок до три месеца от депозираното парично обезщетение в търговска банка на името на бившия собственик. Срокът за завземане на отчужденото жилище - "до три месеца", е крайно недостатъчен отчужденият собственик да придобие друго жилище и да го приведе в подходящ за обитаване вид. Още повече че формулировката на ал. 2 на новия чл. 39 от Закона за държавната собственост позволява завземането да се извърши не в края на третия месец, а дори на следващия ден след плащането на паричното обезщетение. По отменения чл. 33, ал. 1 от Закона за държавната собственост сгради, в т.ч. и жилища, можеха да се отчуждават само ако държавната нужда изискваше събарянето им в едногодишен срок. В новоприетия Закон за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост дори и тази косвена гаранция отпада.

Според новата законова уредба платеното парично обезщетение за отчуждаването на жилището по правило няма да е достатъчно, за да бъде придобито равностойно жилище, най-малкото защото в Закона за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост липсва правило, че в размера на обезщетението се включват и разходите за придобиване на ново жилище, включително местният данък и разходите за преместването на покъщнината. Досегашната законова уредба възлагаше на областния управител служебно да осигури издаването на нотариалния акт при имотно обезщетение. С новия закон всички разходи по придобиването на нов имот, включително и при отчуждаване на единствено жилище, ще са за сметка на отчуждения собственик.

Неприемлива е и липсата на правила в Закона за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост за определяне на равностойно парично обезщетение. Отмененият чл. 35, ал. 2 от Закона за държавната собственост изискваше отчужденият имот да се оценява по пазарни цени към датата на искането на областния управител до Окръжния съд за допускане на отчуждаването. Липсата на правила създава възможност за произвол при определяне на равностойното парично обезщетение и лишава съда от нормативен критерий за контрол върху законосъобразността на размера на обезщетението. Равностойно парично обезщетение би било това, което е определено на пазарна основа и включва и присъщите разходи за придобиването на нов имот.

Убеден съм, че кратките срокове в съдебното производство за контрол върху законосъобразността на актовете за отчуждаване и дерогирането на сроковете по чл. 41, ал. 5 и чл. 157, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс ще затруднят защитата на правата и интересите на лицата, чиито имоти се отчуждават.

Уважаеми дами и господа народни представители,

Като се ръководя от горните мотиви, оспорвам Закона за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост и на основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България връщам този закон за ново обсъждане в Народното събрание.