КОНВЕНЦИЯ ЗА МИРНО УРЕЖДАНЕ НА МЕЖДУНАРОДНИТЕ СПОРОВЕ (РАТИФИЦИРАНА СЪС ЗАКОН, ПРИЕТ ОТ ХХХVIII НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА 12 ЯНУАРИ 2000 Г. В СИЛА ОТ 10 ЮНИ 2000 Г.)
КОНВЕНЦИЯ ЗА МИРНО УРЕЖДАНЕ НА МЕЖДУНАРОДНИТЕ СПОРОВЕ
(Ратифицирана със закон, приет от ХХХVIII Народно събрание на 12 януари 2000 г. В сила от 10 юни 2000 г.)
Обн. ДВ. бр.52 от 6 Юни 2003г.
Владетелите и държавните глави на представените в Хага държави.... (следва изброяването им);
въодушевени от искреното желание да съдействат за поддържането на общия мир;
решени да съдействат с всички усилия за приятелското уреждане на международните спорове;
признавайки солидарността, която обединява членовете на обществото на цивилизованите народи;
желаейки да разширят господството на правото и да укрепят значението на международното правосъдие;
убедени, че учредяването на постоянна и достъпна за всички арбитражна юрисдикция сред независими държави ще допринесе ефективно за постигането на този резултат;
имайки предвид предимствата на една обща и редовна организация на арбитражното съдопроизводство;
споделяйки мнението на Августейшия инициатор на Международната конференция на мира, че е наложително да бъдат записани в една международна спогодба принципите на равенството и правото, върху които са основани сигурността на държавите и благоденствието на народите;
желаейки, с тази цел, да осигурят по-добро практическо функциониране на анкетните комисии и на арбитражните съдилища и да улеснят прибягването към арбитраж в случаи, които позволяват съкратено съдопроизводство;
намирайки за необходимо да ревизират известни части и да допълнят работата на Първата мирна конференция за мирно уреждане на международните спорове;
високодоговарящите страни решиха да сключат нова конвенция за тази цел и назначиха за свои пълномощници:
(следват имената на пълномощниците по държави),
които, след като представиха пълномощията си, намерени за редовни, се съгласиха за следното:
Дял първи.
ПОДДЪРЖАНЕ НА ОБЩИЯ МИР
Член 1. С цел да се предотврати, доколкото е възможно, прибягването до сила в отношенията между държавите, договарящите държави се съгласяват да употребят всичките си усилия, за да осигурят мирното уреждане на международните разногласия.
Дял втори.
ДОБРИ УСЛУГИ И ПОСРЕДНИЧЕСТВО
Член 2. В случай на сериозно разногласие или на спор договарящите държави се съгласяват, преди да си послужат с оръжие, да прибегнат, доколкото обстоятелствата позволяват, до добрите услуги или до посредничеството на една или на няколко приятелски държави.
Член 3. Независимо от това прибягване договарящите държави смятат за полезно и желателно една или няколко държави извън спора да предложат по собствена инициатива, доколкото обстоятелствата позволяват, своите добри услуги или посредничеството си на държавите в спора.
Държавите извън спора имат право да предложат добри услуги или посредничество дори и по време на враждебни действия.
Упражняването на това право никога не може да бъде смятано от едната или от другата от спорещите страни за неприятелски акт.
Член 4. Ролята на посредника се състои в съгласуване на противоположните искания и в успокояване на неприязнените чувства, които може да са възникнали между спорещите държави.
Член 5. Функциите на посредника се прекратяват в момента, когато бъде установено, било от някоя от спорещите страни, било от самия посредник, че предложените от него средства за помирение не са приети.
Член 6. Добрите услуги и посредничеството, предприети или по молба на страните по спора, или по инициатива на държави извън конфликта, имат изключително характер на съвети и никога нямат задължителна сила.
Член 7. Приемането на посредничеството не може да има за последица, освен ако има съгласие за противното, прекъсване, забавяне или възпрепятстване на мобилизацията и на други подготвителни мерки за война.
Ако то настъпи след започването на враждебни действия, текущите военни операции не се прекъсват при липса на съгласие за противното.
Член 8. Договарящите държави са съгласни да препоръчат прилагането, когато обстоятелствата позволяват, на специално посредничество в следната форма.
В случай на сериозно различие, застрашаващо мира, всяка страна в спор избира една държава, на която поверява мисията да влезе в пряка връзка с държавата, избрана от другата страна, с цел да предотврати скъсването на мирните отношения.
В течение на това пълномощие, чийто срок не може, освен при противна уговорка, да надминава тридесет дена, спорещите държави прекратяват всякакви преки отношения във връзка със спора, който се смята за изключително поверен на държавите посредници, които трябва да положат всички усилия за уреждането му.
В случай на действително скъсване на мирните отношения тези държави остават натоварени с общата мисия да се възползват от всяка възможност за възстановяване на мира.
Дял трети.
МЕЖДУНАРОДНИ АНКЕТНИ КОМИСИИ
Член 9. При международни спорове, които не засягат нито честта, нито съществени интереси и са породени от различия в преценката на фактически обстоятелства, договарящите държави смятат за полезно и желателно страните, които не са могли да постигнат съгласие по дипломатически път, да назначат, доколкото обстоятелствата позволяват, една международна анкетна комисия, която да бъде натоварена да улесни разрешаването на тези спорове, като изясни фактите чрез безпристрастно и добросъвестно проучване.
Член 10. Международните анкетни комисии се създават със специално споразумение между спорещите страни.
В споразумението за анкета се определят фактите, които трябва да бъдат проучени; в него се определят начинът и срокът за образуването на комисията и обсегът на правата на членовете й.
В него се определят също така, ако е нужно, седалището на комисията и възможността й да бъде преместена, езикът, който комисията използва, и езиците, чиято употреба пред нея е разрешена, както и датата, на която всяка страна ще трябва да депозира своето изложение на фактите, и общо всички условия, по които страните са постигнали съгласие.
Ако страните смятат за необходимо да назначат допълнителни членове, в споразумението за анкета се посочва начинът за тяхното определяне и обсегът на правомощията им.
Член 11. Ако в споразумението за анкета не е посочено седалището на комисията, последната ще заседава в Хага.
Веднъж установено, седалището на комисията може да бъде променено само със съгласието на страните.
Ако в споразумението за анкета не са определени езиците, които ще се употребяват, то този въпрос се решава от комисията.
Член 12. Анкетните комисии се образуват, освен ако е уговорено противното, по начина, определен в чл. 45 и 57.
Член 13. В случай на смърт, оставка или невъзможност да изпълнява функциите си по каквато и да е причина на някой от членовете на комисията или на някой от допълнителните членове, ако има такива, неговото заместване се извършва по начина, определен за назначаването му.
Член 14. Страните имат право да назначават при анкетната комисия нарочни представители със задача да ги представляват и служат за връзка между тях и комисията.
Освен това те имат право да натоварват назначени от тях съветници или адвокати да излагат случая и да отстояват интересите им пред комисията.
Член 15. Международното бюро на Постоянния арбитражен съд изпълнява ролята на секретариат на комисиите, които заседават в Хага, и ще постави своите помещения и служители на разположение на договарящите държави за работата на анкетната комисия.
Член 16. Ако комисията не заседава в Хага, тя назначава един главен секретар, чийто офис служи за секретариат.
Секретариатът е натоварен, под ръководството на председателя, с техническата организация на заседанията на комисията, с подготовката на протоколите, а по време на анкетата - с пазенето на архивите, които след това се предават на Международното бюро в Хага.
Член 17. С цел да улеснят образуването и работата на анкетните комисии договарящите държави препоръчват следните правила, които се прилагат при анкетното производство, доколкото страните не приемат други правила.
Член 18. Комисията урежда подробностите по производството, които не са предвидени в специалното анкетно споразумение или в конвенцията, и установява всички формалности във връзка с представянето на доказателствата.
Член 19. Анкетата се извършва състезателно.
На определените дати всяка страна представя на комисията и на другата страна изложение на фактите, ако има такива, и във всички случаи актовете, книжата и документите, които тя смята от полза за откриване на истината, както и списък на свидетелите и на вещите лица, които тя желае да бъдат изслушани.
Член 20. Комисията има право със съгласието на страните да се премести временно на което и да е място, в случай че сметне за полезно да прибегне до този начин на осведомяване или да изпрати там един или няколко от членовете си. За тази цел трябва да се получи разрешение от онази държава, на чиято територия е предложено да се извърши такова осведомяване.
Член 21. Всяко разследване и всеки оглед на местата трябва да бъдат извършени в присъствието на представителите и съветниците на страните или след надлежното им призоваване.
Член 22. Комисията има право да поиска от едната или от другата от страните такива обяснения или сведения, каквито смята за необходими.
Член 23. Страните се задължават да представят на анкетната комисия, в най-широкия по тяхна преценка размер, всички средства и всички улеснения, необходими за пълното узнаване и точната преценка на фактите.
Те се задължават да употребят средствата, с които разполагат съгласно вътрешното си законодателство, за да осигурят явяването на призованите от комисията свидетели или вещи лица, които се намират в тяхна територия.
Ако последните не могат да се явят пред комисията, страните ще наредят разпитът им да бъде извършен от техните компетентни власти.
Член 24. За всяко връчване на съобщения, които би се наложило комисията да направи на територията на някоя трета договаряща държава, комисията се обръща направо към правителството на тази държава. Същото правило важи и в случай на предприемане на мерки за осигуряване на доказателства на самото място.
Отправените за тази цел молби се изпълняват съобразно средствата, с които замолената държава разполага според вътрешното си законодателство. Те могат да бъдат отхвърлени само ако тази държава намира, че са от естество да засегнат суверенитета или сигурността й.
Комисията има право винаги да прибегне до посредничество на онази държава, на чиято територия се намира седалището й.
Член 25. Свидетелите и вещите лица се призовават по молба на страните или служебно от комисията и във всички случаи чрез правителството на държавата, на чиято територия се намират.
Свидетелите биват изслушвани последователно и поотделно в присъствието на представителите и съветниците и по определената от комисията поредност.
Член 26. Разпитът на свидетелите се извършва от председателя.
Членовете на комисията могат обаче да задават на всеки свидетел такива въпроси, каквито смятат за подходящи за изясняване или допълване на показанията му, или да получат информация по всеки въпрос, отнасящ се до свидетеля, в необходимите за изясняване на истината рамки.
Представителите и съветникът на страните не могат да прекъсват свидетеля при показанията му, нито да му отправят каквото и да е пряко запитване, но могат да поискат от председателя да зададе на свидетеля такива допълнителни въпроси, каквито те намират за целесъобразни.
Член 27. Свидетелят трябва да даде показанията си, без да му се позволява да чете каквото и да е писмено изложение. Обаче председателят може да му разреши да си послужи с бележки или документи, ако естеството на фактите налага тяхната употреба.
Член 28. Протоколът с показанията на свидетеля се съставя по време на самото заседание и се прочита на свидетеля. Последният може да направи в него такива изменения и допълнения, каквито намира за добре, като те се вписват в края на показанията му.
След като на свидетеля се прочетат пълните му показания, той бива поканен да ги подпише.
Член 29. Представителите имат право, в течение или в края на анкетата, да представят писмено на комисията и на другата страна такива декларации, искания или кратки изложения на фактите, каквито те смятат, че са полезни за установяване на истината.
Член 30. Комисията взема решенията си при закрити врата и обсъжданията са тайни.
Всяко решение се взема с мнозинство от членовете на комисията.
Отказът на някой член да участва в гласуването трябва да бъде отбелязан в протокола.
Член 31. Заседанията на комисията не са публични, нито протоколите и документите, свързани с анкетата, се публикуват освен по силата на решение на комисията, взето със съгласието на страните.
Член 32. След като страните представят всички разяснения и доказателства и след като всички свидетели бъдат изслушани, председателят обявява приключване на анкетата и комисията се оттегля, за да се съвещава и да изготви доклада си.
Член 33. Докладът се подписва от всички членове на комисията. Ако някой от членовете откаже да подпише, това обстоятелство се отбелязва; докладът обаче остава валиден.
Член 34. Докладът на комисията се прочита в открито заседание, на което присъстват или за което са надлежно призовани представителите и съветникът на страните.
По един екземпляр от доклада се връчва на всяка страна.
Член 35. Докладът на комисията се ограничава в установяване на фактите и няма ни най-малко характер на арбитражно решение. Той оставя пълна свобода на страните, що се отнася до последиците на това установяване.
Член 36. Всяка страна понася собствените си разходи и равна част от разходите на комисията.
Дял четвърти.
МЕЖДУНАРОДЕН АРБИТРАЖ
Глава първа.
Арбитражно правораздаване
Член 37. Международният арбитраж има за предмет уреждането на споровете между държави от съдии по техен избор и въз основа на зачитане на правото.
Прибягването до арбитраж включва задължение за добросъвестно подчинение на решението.
Член 38. По въпросите от правно естество и на първо място по въпросите за тълкуването или прилагането на международни споразумения договарящите държави признават арбитража като най-ефикасно и същевременно най-справедливо средство за уреждане на споровете, които не са могли да бъдат разрешени по дипломатически път.
Вследствие на това е желателно при спорове във връзка с гореспоменатите въпроси договарящите държави да прибягват, при нужда, до арбитраж, доколкото обстоятелствата позволяват това.
Член 39. Арбитражното споразумение се сключва с оглед на вече породени спорове или с оглед на евентуални бъдещи спорове.
То може да обхване всеки спор или само спорове от определена категория.
Член 40. Независимо от общите или специални договори, които изрично предвиждат прибягването до арбитраж като задължително за договарящите държави, тези държави си запазват правото да сключват нови споразумения, общи или специални, с оглед да разширят задължителния арбитраж върху всички случаи, за които те смятат, че е възможно да бъдат подложени на задължителен арбитраж.
Глава втора.
Постоянен арбитражен съд
Член 41. С цел да се улесни незабавното прибягване до арбитраж във връзка с международните спорове, които не са могли да бъдат уредени по дипломатически път, договарящите държави се задължават да запазят Постоянния арбитражен съд така, както бе създаден от Първата конференция на мира, достъпен във всяко време и действащ, освен при противна уговорка между страните, съобразно изложените в конвенцията процесуални правила.
Член 42. Постоянният съд е компетентен по всички арбитражни случаи, освен ако между страните съществува споразумение за създаване на специална юрисдикция.
Член 43. Седалище на Постоянния съд е Хага.
Международно бюро служи за секретариат на съда; то е посредник за съобщенията, отнасящи се до заседанията на съда; то отговаря за архивите и извършва цялата административна работа.
Договарящите държави се задължават да изпращат до бюрото, колкото е възможно по-скоро, заверено копие от всеки арбитражен договор, сключен между тях, и от всяко арбитражно решение, което ги засяга и което е издадено от специална юрисдикция.
Те също така се задължават да съобщават на бюрото законите, правилниците и документите, в които евентуално се констатира изпълнението на издадените от съда решения.
Член 44. Всяка договаряща държава посочва най-много четири лица с призната компетентност по въпросите на международното право, които се ползват с най-висока морална репутация и са готови да приемат длъжността на арбитър.
Така посочените лица се вписват в качеството на членове на съда в списък, който бюрото довежда до знанието на всички договарящи държави.
Всяко изменение на списъка на арбитрите се съобщава от бюрото на всички договарящи държави.
Две или няколко държави могат да се споразумеят за съвместно посочване на един или няколко членове.
Едно и също лице може да бъде посочено от различни държави.
Членовете на Постоянния съд се назначават за срок шест години. Мандатът им може да бъде подновяван.
В случай на смърт или оттегляне на някой член на съда неговото заместване се извършва съобразно процедурата, определена за назначаването му, като в този случай назначението е за нов срок от шест години.
Член 45. Когато договарящи държави искат да се отнесат до Постоянния съд за уреждане на възникнал между тях спор, изборът на арбитрите, които ще образуват съда, компетентен да реши този спор, трябва да бъде направен въз основа на общия списък на членовете на Постоянния съд.
Ако арбитражният съд не бъде съставен по споразумение между страните, постъпва се по следния начин:
Всяка страна определя двама арбитри, от които само единият може да бъде неин поданик или да е избран измежду тези, които тя е посочила за членове на Постоянния съд. Тези арбитри избират един главен арбитър.
В случай на разногласие изборът на главен арбитър се поверява на трета държава, определена по общо съгласие от страните.
Ако не бъде постигнато съгласие за това, всяка страна посочва различна държава и изборът на главен арбитър се извършва по споразумение от така посочените държави.
Ако в срок от два месеца тези две държави не могат да постигнат съгласие, всяка от тях представя двама кандидати, взети от списъка на членовете на Постоянния съд, които не са от посочените от страните членове и не са поданици на никоя от тях. Въпросът, кой от така представените кандидати ще бъде главен арбитър, се решава чрез теглене на жребий.
Член 46. Щом като съдът бъде съставен, страните съобщават на бюрото решението си да се отнесат до Постоянния съд, както и текста на своя "компромис" и имената на арбитрите.
Бюрото незабавно съобщава на всеки арбитър "компромиса" и имената на другите членове на съда.
Съдът се събира на определената от страните дата. Бюрото извършва необходимата подготовка за заседанието.
Членовете на съда при изпълнение на своите служебни задължения и вън от своята страна се ползват от дипломатически привилегии и имунитети.
Член 47. Бюрото е оторизирано да постави своите помещения и служители на разположение на договарящите държави за работата на всеки специален арбитражен състав.
Юрисдикцията на Постоянния съд може да бъде разширена, при предвидените в правилниците условия, и относно спорове, съществуващи между недоговарящи държави или между договарящи и недоговарящи държави, ако страните се съгласят да прибегнат до тази юрисдикция.
Член 48. Договарящите държави смятат за свой дълг, в случай че остър спор заплашва да избухне между две или няколко от тях, да напомнят на последните, че могат да се отнесат до Постоянния съд.
Поради това те заявяват, че напомнянето на страните по спора на разпоредбите на тази конвенция и даденият им съвет във върховния интерес на мира да се обърнат към Постоянния съд могат да бъдат смятани само за актове на добри услуги.
В случай на спор между две държави едната от тях винаги може да отправи до Международното бюро нота, съдържаща декларация, че тя е готова да подложи спора на арбитраж.
Бюрото трябва веднага да съобщи декларацията на другата държава.
Член 49. Постоянният административен съвет, съставен от акредитираните в Хага дипломатически представители на договарящите държави и от министъра на външните работи на Холандия, който изпълнява функцията на председател, е натоварен да ръководи и контролира Международното бюро.
Съветът изработва свои процедурни правила и всички други необходими правила.
Той решава всички административни въпроси, които биха възникнали във връзка с работата на Постоянния съд.
Той разполага с пълна власт, що се отнася да назначаването, отстраняването или уволнението на чиновниците и служителите в бюрото.
Той определя заплатите и възнагражденията и контролира общите разходи.
На редовно свиканото присъствието на девет членове е достатъчно, за да може съветът законно да решава. Решенията се вземат с мнозинство от гласовете.
Съветът незабавно съобщава на договарящите държави приетите от него правилници. Всяка година той им представя отчет за работите на Постоянния съд, за работата на административните служби и за разходите. Отчетът съдържа също така и кратко изложение на същественото съдържание на документите, съобщени на бюрото от държавите въз основа на чл. 43, алинеи 3 и 4.
Член 50. Разходите на бюрото се понасят от договарящите държави съобразно съотношението, установено за Международното бюро на Всемирния пощенски съюз.
Разходите в тежест на присъединилите се държави се смятат от деня, в който присъединяването им е влязло в сила.
Глава трета.
Арбитражен процес
Член 51. Договарящите държави с цел да подпомагат развитието на арбитража установиха следните правила, които ще се прилагат в арбитражния процес, доколкото страните не са уговорили други правила.
Член 52. Държавите, които прибегнат до арбитраж, подписват "компромис", в който се определят предметът на спора, допустимият срок за назначаване на арбитрите, формата, редът и сроковете, в които трябва да бъде направено посоченото в чл. 63 съобщение, както и размерът на сумата, която всяка страна трябва предварително да внесе за покриване на разходите.
В "компромиса" се определят също така, ако има необходимост, начинът за назначаване на арбитрите, всички евентуални особени правомощия на съда, къде ще заседава последният, езикът, с който ще си служи, и езиците, чиято употреба пред него ще бъде разрешена, и изобщо всички условия, за които страните са се споразумели.
Член 53. Постоянният съд е компетентен да уреди "компромиса", ако страните са съгласни да му възложат това.
Той е компетентен, дори ако искането е направено само от една от страните, след като всички опити за постигане на споразумение по дипломатически път са се оказали безуспешни, когато се отнася до:
1. спор, влизащ в общ арбитражен договор, който е сключен или подновен след влизането на тази конвенция в сила и който предвижда "компромис" за всеки спор, като във връзка с уреждането на "компромиса" не изключва, нито изрично, нито мълчаливо, компетентността на Постоянния съд; прибягването до съда е обаче невъзможно, ако другата страна заяви, че по нейно мнение спорът не принадлежи към категорията на онези спорове, които следва да бъдат подложени на задължителен арбитраж, освен ако арбитражният договор поверява на съда правото да реши този предварителен въпрос;
2. спор, произтичащ от дългове по договор, които една държава търси от друга като дължими на нейни поданици, и за чието уреждане предложението за арбитраж е било прието; тази разпоредба не се прилага, ако предложението е било прието при условието, че "компромисът" ще бъде уреден по друг начин.
Член 54. В предвидените в предходния член случаи "компромисът" се урежда от комисия, съставена от петима членове, определени по реда, предвиден в чл. 45, алинеи 3 до 6.
Петият член е председател на комисията ex officio.
Член 55. Арбитражните функции могат да бъдат поверени само на един арбитър или на няколко арбитри, определени от страните по тяхно усмотрение или избрани от тях измежду членовете на Постоянния арбитражен съд, създаден с тази конвенция.
Ако съдът не бъде съставен по споразумение между страните, постъпва се по реда, указан в чл. 45, алинеи 3 до 6.
Член 56. Когато за арбитър е избран владетел или държавен глава, арбитражният процес се определя от него.
Член 57. Свръхарбитърът е председател на съда ex officio. Когато няма свръхарбитър в съда, последният сам определя своя председател.
Член 58. Когато "компромисът" се урежда от комисия, както е предвидено в чл. 54 и при липсата на противна уговорка, самата комисия образува арбитражния съд.
Член 59. В случай, че някой от арбитрите почине, подаде оставка или не е в състояние по каквато и да е друга причина да изпълнява своите функции, при запълване на овакантеното от него място се спазва процедурата, която е приложена при назначаването му.
Член 60. Съдът заседава в Хага, освен ако страните не са определили друго седалище.
Съдът може да заседава на територията на трета държава само със съгласието на последната.
Веднъж определено, седалището може да бъде променено от съда само със съгласието на страните.
Член 61. Ако въпросът, какви езици да бъдат използвани, не е уреден от "компромиса", той се решава от съда.
Член 62. Страните имат право да назначават специални представители при съда със задача да служат за връзка между тях и съда.
Освен това те имат право да възлагат защитата на своите права и интереси пред съда на назначени от тях за тази цел съветници или адвокати.
Членовете на Постоянния съд не могат да изпълняват функциите на представители, съветници или адвокати освен от името на държавата, която ги е назначила за членове на съда.
Член 63. Арбитражният процес обхваща по общо правило две отделни фази: подготвително писмено производство и устни обсъждания.
Подготвителното писмено производство се състои в предаването между съответните представители на членовете на съда и на насрещната страна на изложения и контраизложения и, при нужда, възражения. Към тях страните прилагат всички книжа и документи, на които се позовават. Връчването се извършва направо или чрез Международното бюро по реда и в сроковете, определени в "компромиса".
Определените в "компромиса" срокове могат да бъдат продължени по взаимно съгласие от страните или от съда, в случай че последният смята това за необходимо с оглед постигането на справедливо решение.
Обсъжданията се състоят в устно изложение на аргументите на страните пред съда.
Член 64. Заверено копие на всеки документ, предоставен от една от страните, трябва да се предаде на другата страна.
Член 65. Ако не възникнат особени обстоятелства, съдът не се събира преди приключване на подготвителното производство.
Член 66. Председателят ръководи заседанията.
Те могат да се състоят при открити врата само с решение на съда, взето със съгласието на страните.
Протоколите за заседанията се съставят от секретари, определени от председателя. Тези протоколи се подписват от председателя и от един от секретарите; само те имат достоверен характер.
Член 67. Съдът има право след приключването на подготвителното производство да не приеме за разглеждане каквито и да са нови книжа или документи, които една от страните би желала да му представи без съгласието на другата.
Член 68. Съдът е свободен да вземе предвид новите книжа и документи, върху които представителите или съветниците на страните биха привлекли вниманието му.
В този случай съдът има право да иска представянето на тези книжа или документи, като е задължен да запознае с тях насрещната страна.
Член 69. Освен това съдът може да изиска от представителите на страните да представят всички книжа и да дадат всички необходими обяснения. В случай на отказ съдът го взема предвид.
Член 70. Представителите и съветниците на страните имат право устно да излагат пред съда всички аргументи, които смятат за полезни за защитата на своята кауза.
Член 71. Те имат право да правят възражения и да повдигат въпроси във връзка с производството. Решенията на съда по тези въпроси са окончателни и не подлежат на никакво по-нататъшно разглеждане.
Член 72. Членовете на съда имат право да задават въпроси на представителите и на съветниците на страните и да искат от тях разяснения върху неясни точки.
Нито зададените въпроси, нито забележките, направени от членовете на съда по време на разглеждането, не могат да бъдат смятани за израз на мнението на съда като цяло или на членовете му в частност.
Член 73. Съдът има право да заявява своята компетентност при тълкуването на "компромиса", както и на другите договори, които могат да бъдат представени във връзка с този въпрос и при прилагане правните принципи.
Член 74. Съдът има право да постановява процедурни правила за хода на делото, да определя формите, поредността и сроковете, в които всяка страна трябва да приключи представянето на своите аргументи, както и да определи всички формалности по представянето на доказателствата.
Член 75. Страните се задължават да доставят на съда във възможно най-пълния по тяхна преценка обем всички средства, необходими за решаването на спора.
Член 76. За всички съобщения, които съдът трябва да направи на територията на трета договаряща държава, той се обръща направо към правителството на тази държава. Същото правило се прилага и в случай на предприемане на стъпки за осигуряване на доказателства на място.
Отправените за тази цел молби се изпълняват съобразно средствата, с които замолената държава разполага според вътрешното си законодателство. Те не могат да бъдат отхвърлени, освен ако въпросната държава смята, че са от естество да засегнат нейните суверенни права или сигурността й.
Съдът има също така винаги право да прибегне до посредничеството на държавата, на чиято територия е седалището му.
Член 77. След като представителите и съветниците на страните дадат всички обяснения и представят всички доказателства в своя подкрепа, председателят обявява устните обсъждания за приключени.
Член 78. Съвещанията на съда се провеждат при закрити врата и остават тайни.
Всяко решение се взема с мнозинство от членовете на съда.
Член 79. Арбитражното решение трябва да е мотивирано. В него се посочват имената на арбитрите; то се подписва от председателя и от секретаря на Постоянния съд или от секретаря, който изпълнява функциите на секретар на Постоянния съд.
Член 80. Решението се прочита в открито заседание, на което присъстват или за което са надлежно призовани представителите и съветниците на страните.
Член 81. Решението, редовно произнесено и съобщено на представителите на страните, решава спора окончателно и не подлежи на обжалване.
Член 82. Всеки спор, който би възникнал между страните във връзка с тълкуването и изпълнението на решението, се отнася, освен при противна уговорка, за решаване от съда, който е постановил решението.
Член 83. Страните могат да си запазят в "компромиса" правото да поискат преглед на арбитражното решение.
В такъв случай и освен ако няма противна уговорка, искането трябва да бъде отправено до съда, който е постановил решението. То може да бъде само на основание на откриването на нов факт, който би бил от естество да упражни решаващо влияние върху решението и който е бил неизвестен на съда и на страната, която иска прегледа, при приключването на устните обсъждания.
Производството за преглед може да бъде открито само с решение на съда, в което изрично се установява съществуването на новия факт, признават му се предвидените в предходната алинея елементи и въз основа на това се обявява, че искането е допустимо.
В "компромиса" се определя срокът, в който трябва да бъде подадено искането за преглед.
Член 84. Арбитражното решение е задължително само за страните по спора.
Когато се отнася за тълкуване на споразумение, по което са страни и други държави освен страните по спора, последните своевременно уведомяват всички подписали държави. Всяка от тези държави има право да встъпи в делото. Ако една или няколко от тях са се възползвали от това право, то даденото в решението тълкуване е еднакво задължително и за тях.
Член 85. Всяка страна понася своите собствени разходи и равна част от разходите на съда.
Глава четвърта.
Арбитраж по съкратено производство
Член 86. С цел да улеснят функционирането на арбитражното правораздаване, когато се отнася до спорове, които допускат да бъдат разгледани по съкратено производство, договарящите държави установяват следните правила, които ще бъдат спазвани при липсата на други договорености и с уговорката, че разпоредбите на глава III се прилагат дотолкова, доколкото това е възможно.
Член 87. Всяка от страните по спора назначава арбитър. Така определените двама арбитри избират един свръхарбитър. Ако не постигнат съгласие по този въпрос, всеки от тях представя двама кандидати, взети от общия списък на членовете на Постоянния съд, които не са от членовете, посочени от всяка от страните и не са поданици на никоя от тях; въпросът кой от така представените кандидати ще бъде свръхарбитър, се решава по жребий.
Свръхарбитърът председателства съда, който взема решенията си с мнозинство от гласовете.
Член 88. Щом бъде съставен, съдът определя, при липса на някакво предварително споразумение, срока, в който двете страни трябва да му представят своите изложения.
Член 89. Всяка страна се представлява пред съда от представител, който служи за посредник между съда и правителството, което го е назначило.
Член 90. Производството е изключително писмено. Всяка страна обаче има право да поиска призоваването на свидетели и вещи лица. От своя страна съдът има право да поиска устни обяснения от представителите на двете страни, както и от вещите лица и свидетелите, чието явяване той смята за полезно.
Дял пети.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Член 91. Тази конвенция, след като бъде надлежно ратифицирана, ще замени в отношенията между договарящите държави Конвенцията за мирно уреждане на международните спорове от 29 юли 1899 г.
Член 92. Тази конвенция ще бъде ратифицирана колкото е възможно по-скоро.
Ратификациите ще бъдат депозирани в Хага.
Първото депозиране на ратификации ще бъде отразено в протокол, подписан от представителите на държавите, които участват в него, и от министъра на външните работи на Холандия.
Следващите депозирания на ратификации ще се извършват чрез писмена нотификация, отправена до правителството на Холандия и придружена от ратификационните инструменти.
Надлежно заверено копие от протокола за първото депозиране на ратификации, от споменатите в предходната алинея нотификации, както и от ратификационните инструменти, ще бъде изпратено незабавно по дипломатически път от правителството на Холандия на поканените на Втората конференция на мира държави, както и на държавите, които са се присъединили към конвенцията. В посочените в предходната алинея случаи споменатото правителство едновременно уведомява държавите за датата, на която е получило нотификацията.
Член 93. Неподписалите държави, които са били поканени на Втората конференция на мира, могат да се присъединят към тази конвенция.
Държавата, която желае да се присъедини, писмено уведомява за намерението си правителството на Холандия, като му връчва и акта за присъединяване, който се депозира в архивите на споменатото правителство.
Това правителство незабавно ще изпрати на всички други държави, поканени на Втората конференция на мира, надлежно заверено копие от нотификацията, както и от акта за присъединяване, като посочи и датата, на която е получило нотификацията.
Член 94. Условията, при които държавите, които не са били поканени на Втората конференция на мира, могат да се присъединят към тази конвенция, ще съставляват предмет на допълнително споразумение между договарящите държави.
Член 95. Тази конвенция ще влезе в сила за държавите, които са участвали в първото депозиране на ратификации, шестдесет дена след датата на протокола за това депозиране, а за държавите, които ще ратифицират по-късно или ще се присъединят - шестдесет дни, след като нотификацията за тяхната ратификация или за присъединяването им бъде получена от правителството на Холандия.
Член 96. Ако някоя от договарящите държави пожелае да денонсира тази конвенция, денонсирането ще бъде писмено нотифицирано на правителството на Холандия, което незабавно ще връчи на всички други държави надлежно заверено копие от нотификацията, като им съобщи и датата на получаването й.
Денонсирането ще влезе в сила само за държавата, която е изпратила нотификацията, и една година след получаването от правителството на Холандия на нотификацията.
Член 97. Министерството на външните работи на Холандия ще води регистър, в който ще се отбелязват датите на депозиране на ратификациите в съответствие с член 92, алинеи 3 и 4, както и датите, на които нотификациите за присъединяване (член 93, алинея 2) или за денонсиране (член 96, алинея 1) са били получени.
Всяка договаряща държава може да има достъп до този регистър и да получава надлежно заверени извлечения от него.
В уверение на което, пълномощниците положиха своите подписи под тази конвенция.
Подписана в Хага на 18 октомври 1907 г. в един екземпляр, който ще остане депозиран в архивите на правителството на Холандия, като надлежно заверени копия от него ще бъдат изпратени по дипломатически път на всички подписали държави.
