Държавен вестник, брой 48 от 23.V

Държавите - страни по конвенцията,

Като имат предвид целите и принципите на Устава на Организацията на обединените нации относно поддържането на мир и международна сигурност и развитието на приятелски връзки и сътрудничество между държавите;

Като признават по-специално, че всеки има право на живот, свобода и лична сигурност, както е посочено във Всеобщата декларация за правата на човека и в Международния пакт за граждански и политически права;

Дълбоко загрижени от нарастването в целия свят на актовете на тероризъм във всичките му форми, които заплашват или отнемат невинен човешки живот, нарушават основните свободи и сериозно накърняват достойнството на личността;

Като съзнават, че незаконните действия, насочени срещу сигурността на морското корабоплаване, застрашават сигурността на хора и имущество, пречат сериозно на работата на морските служби и подкопават доверието на народите в сигурността на морското корабоплаване;

Като смятат, че международната общност като цяло е дълбоко загрижена от съществуването на тези действия;

Убедени в необходимостта от развитие на сътрудничеството между държавите за ускорено изработване и приемане на ефикасни и приложими мерки за предотвратяване на незаконни действия срещу сигурността на морското корабоплаване и за преследване и наказване на извършителите им;

Като припомнят Резолюция 40/61 на Общото събрание на Организацията на обединените нации от 9 декември 1985 г., която между другото "изисква от всички държави самостоятелно и в сътрудничество с други държави, както и от компетентните органи на Организацията на обединените нации да съдействат за постоянното отстраняване на причините, пораждащи международния тероризъм, и да обърнат специално внимание на всички обстоятелства - включително колониализъм, расизъм, масови и явни нарушения на човешките права и на основните свободи, както и чужда окупация, които могат да предизвикат актове на международен тероризъм и да застрашат международния мир и сигурност";

Като припомнят също така, че Резолюция 40/61 "осъжда недвусмислено като престъпни всички действия, методи и форми на тероризма независимо от мястото на извършването им или от личността на извършителите, включително и действията, засягащи приятелските отношения между държавите и тяхната безопасност";

Като припомнят също, че с Резолюция 40/61 Международната морска организация бе призована "да проучи въпроса за тероризма, извършван на борда на кораби или срещу тях, за да изработи препоръки относно необходимите мерки";

Като има предвид Резолюция А. 584/14/ от 20 ноември 1985 г. на Асамблеята на Международната морска организация, приканваща към разработването на мерки за предотвратяване на незаконните действия, които застрашават сигурността на корабите и сигурността на техните пътници и екипажи;

Като отбелязват, че действията на екипажа, които са в рамките на нормалната дисциплина на борда, не са предмет на конвенцията;

Като утвърждават, че е желателно да се продължи проучването на нормите за контрол и предотвратяване на незаконните действия срещу кораби и лица на борда им, с цел да ги осъвременяват при необходимост и в този смисъл, отбелязвайки с удовлетворение мерките за предотвратяване на незаконните действия срещу сигурността на пътниците и екипажите на корабите, препоръчани от Комитета за сигурност на море при Международната морска организация;

Като утвърждават освен това, че въпросите, които не се уреждат с тази конвенция, ще продължават да бъдат уреждани от нормите и принципите на общото международното право;

Като признават необходимостта от строго спазване на правилата и принципите на международното право от всички държави в борбата с незаконните действия, насочени срещу сигурността на морското корабоплаване,

се споразумяха за следното:

Член 1 (Изм. - ДВ, бр. 90 от 2010 г., в сила от 05.01.2011 г.)

1. По смисъла на конвенцията:

(а) "Кораб" означава плавателен съд независимо от вида му, който не е постоянно прикрепен към морското дъно, включително задвижван с двигател, потопяем съд или всеки друг вид плавателно средство.

(b) "Транспорт" означава да се постави началото на, да се договаря или упражнява ефективен контрол върху, включително правото да бъде взето решение относно, движението на лице или вещ.

(с) "Тежко нараняване или увреждане" означава:

(i) тежка телесна повреда;

(ii) значително по мащаби разрушение на обществено място, държавен или правителствен обект, инфраструктурен обект или система за обществен транспорт, което причинява значителна стопанска загуба, или

(iii) тежко увреждане на околната среда, включително въздуха, почвата, водата, фауната или флората.

(d) "БХЯ оръжие" означава:

(i) "биологични оръжия", които са:

(1) микробни или други биологични агенти или токсини независимо от техния произход и метод за производство, чиито видове и количества не могат да бъдат оправдани за профилактични, защитни или други мирни цели; и

(2) оръжия, оборудване или средства за осигуряване на попадение, предназначени за използването на такива агенти или токсини за вражески цели и във въоръжен конфликт;

(ii) "химически оръжия", които заедно или поотделно са:

(1) токсични химически вещества и техните прекурсори, освен когато са предназначени за:

(A) производствени, земеделски, изследователски, медицински, фармацевтични или други мирни цели; или

(B) защитни цели, а именно непосредствено свързани със защитата срещу токсични химически вещества и срещу химически оръжия; или

(C) военни цели, несвързани с употребата на химически оръжия и непоставени в зависимост от употребата на токсичните свойства на химическите вещества като метод за водене на война; или

(D) осигуряване спазването на закона, включително с цел контрола на вътрешни размирици; при положение, че съответните видове и количества отговарят на така очертаните цели;

(2) боеприпаси и съоръжения, специално предназначени да причиняват смърт или друго увреждане посредством токсичните свойства на посочените в подточка (ii)(1) токсични химически вещества, които ще бъдат освободени в резултат от използването на такива боеприпаси и съоръжения;

(3) всякакъв вид оборудване, специално предназначено за пряка употреба във връзка с използването на боеприпаси и съоръжения, посочени в подточка (ii)(2);

(iii) ядрени оръжия и други ядрени взривни съоръжения.

(е) "Токсично химическо вещество" означава всяко химическо вещество, което посредством своето химично действие върху жизнените процеси е в състояние да причини смърт, временно разстройство на здравето или трайно увреждане у хората или животните. Тук се включват всякакви химически вещества независимо от техния произход или метод на производство и независимо дали са получени в обекти за производство чрез боеприпаси или на друго място.

(f) "Прекурсор" означава всеки химически реагент, който взема участие на който и да е етап от производството и по какъвто и да е метод на производство на токсично химическо вещество. Тук се включва всеки ключов компонент на бинарни или многокомпонентни химични системи.

(g) "Организация" означава Международната морска организация (ММО).

(h) "Генерален секретар" означава Генералния секретар на Организацията.

2. По смисъла на конвенцията:

(а) Термините "място за обществено ползване", "държавен или правителствен обект", "инфраструктурен обект" или "система за обществен транспорт" носят значението, дадено им съгласно Международната конвенция за борба с бомбения тероризъм, подписана в Ню Йорк на 15 декември 1997; и

(b) Термините "изходен материал" и "специален ядрен материал" носят значението, дадено им съгласно Статута на Международната агенция за атомна енергия, подписан в Ню Йорк на 26 октомври 1956.

Член 2

1. Конвенцията не се прилага:

а) за военните кораби; или

b) за кораби, принадлежащи на дадена държава или използвани от нея като спомагателни военни кораби или за митнически или полицейски цели; или

c) за кораби, спрени окончателно или временно от експлоатация.

2. Нито една от разпоредбите на конвенцията не засяга имунитетите на военните кораби и другите държавни кораби, използвани с нетърговска цел.

Член 2bis (Нов - ДВ, бр. 90 от 2010 г., в сила от 05.01.2011 г.)

1. Никоя от разпоредбите на конвенцията не засяга други права, задължения и отговорности на държавите и физическите лица съгласно международното право и по-специално целите и принципите на Устава на Организацията на обединените нации и международното право за правата на човека, бежанското и хуманитарното право.

2. Тази конвенция не намира приложение спрямо действията на въоръжените сили по време на въоръжен конфликт съгласно установеното в международното хуманитарно право значение на посочените термини, когато такива действия са уредени от разпоредбите на този правен отрасъл, както и спрямо действията, предприети от военните сили на някоя държава при упражняване на поверените им по служба задължения, доколкото същите се уреждат от други норми на международното право.

3. Никоя от разпоредбите на конвенцията не засяга правата, задълженията и отговорностите по Договора за неразпространение на ядрените оръжия, подписан във Вашингтон, Лондон и Москва на 1 юли 1968 г., Конвенцията за забрана на разработването, производството и натрупването на запаси от бактериологични (биологични) и токсични оръжия и за тяхното унищожаване, подписана във Вашингтон, Лондон и Москва на 10 април 1972 г., и Конвенцията за забрана на разработването, производството, натрупването и използването на химическо оръжие и за неговото унищожаване, подписана в Париж на 13 януари 1993 г., на държавите - страни по посочените договори.

Член 3

1. (Изм. - ДВ, бр. 90 от 2010 г., в сила от 05.01.2011 г.) Всяко лице извършва престъпление по смисъла на конвенцията, когато незаконно и умишлено:

а) завладее или упражни контрол върху кораб чрез сила или чрез заплаха със сила или чрез всяка друга форма на заплаха; или

b) извърши насилствен акт срещу лице, намиращо се на борда на кораб, ако това действие може да застраши безопасното плаване на този кораб; или

c) разруши кораб или причини повреда на кораб или на неговия товар, която би могла да застраши безопасното плаване на този кораб; или

d) постави или причини поставянето независимо от начина на устройство или вещество на кораб, което би могло да разруши или да причини повреда на този кораб или товара му, с което би могло да застраши безопасното плаване на този кораб; или

е) разруши или повреди сериозно морски навигационни съоръжения или сериозно наруши тяхната работа, ако някое от тези действия би могло да застраши безопасното плаване на кораб; или

f) (изм. - ДВ, бр. 90 от 2010 г., в сила от 05.01.2011 г.) предаде информация, за която лицето знае, че е невярна и по този начин застраши безопасното плаване на кораб.

g) (зал. - ДВ, бр. 90 от 2010 г., в сила от 05.01.2011 г.)

2. (Изм. - ДВ, бр. 90 от 2010 г., в сила от 05.01.2011 г.) Всяко лице също извършва престъпление, когато то заплаши с условие или без такова, както е предвидено в националното законодателство, дадено физическо или юридическо лице да извърши или да се въздържи от извършване на действие, целящо извършването на някое от престъпленията, посочени в алинея 1, букви "b", "с" и "е", ако тази заплаха може да застраши безопасното плаване на кораба, за който става дума.

Член 3bis (Нов - ДВ, бр. 90 от 2010 г., в сила от 05.01.2011 г.)

1. Всяко лице извършва престъпление по смисъла на конвенцията, когато то незаконно и умишлено,

(а) ако целта на деянието според естеството или съпътстващите обстоятелства е да отправи заплаха срещу населението или пък да принуди правителство или международна организация да извърши или да се въздържи от извършването на определено действие,

(i) използва срещу или на кораб или освободи от кораб всякакво взривно вещество, радиоактивен материал или БХЯ оръжие по начин, който причинява или е в състояние да причини смърт или тежко нараняване или увреждане; или

(ii) освободи от кораб петрол, втечнен природен газ или друго опасно или вредно вещество, което не попада в обхвата на подточка (а)(i), в количество или концентрация, което причинява или е в състояние да причини смърт или тежко нараняване или увреждане; или

(iii) използва кораб по начин, който причинява или е в състояние да причини смърт или тежко нараняване или увреждане; или

(iv) заплаши с условие или без такова, както е предвидено в националното законодателство, да извърши престъпление съгласно съставите по подточки (а)(i), (ii) или (iii); или

(b) превозва на борда на кораб:

(i) всякакъв взривоопасен или радиоактивен материал, като знае, че същият е предназначен за използване, за да бъде причинена или отправена заплаха от причиняване, с условие или без такова, както е предвидено в националното законодателство, на смърт или тежко нараняване или увреждане с цел да се отправи заплаха срещу населението или да се принуди правителство или международна организация да извърши или да се въздържи от извършването на определено действие; или

(ii) всякакво БХЯ оръжие, за което знае, че представлява такова БХЯ оръжие съгласно определението по член 1; или

(iii) всякакъв изходен материал, специален ядрен материал, оборудване или материал, специално разработени или изготвени за обработването, използването или производството на специален ядрен материал, като знае, че същите са предназначени за използване в рамките на ядрена взривна дейност или друг вид ядрена дейност, която не е предмет на гаранции съгласно споразумение за гаранции с Международната агенция по атомна енергия; или

(iv) всякакво оборудване, материали, компютърна програма или друг вид технологично решение, които в значителна степен способстват за проектирането, производството или осигуряване попадението на БХЯ оръжие, с намерението то да бъде използвано с такава цел.

2. Не е престъпление по смисъла на конвенцията превозването на вещ или материал, попадащи в обхвата на алинея 1, буква (b), подточка (iii), или алинея 1, буква (b), подточка (iv), доколкото същите се отнасят за ядрено оръжие или ядрено взривно съоръжение, ако такава вещ или материал се превозват до или от територията, или на друго основание се превозват под контрола на държава - страна по Договора за неразпространение на ядрени оръжия, при положение че:

(а) последващото прехвърляне или получаване (включително в рамките на държавата) на вещта или материала не влиза в противоречие със задълженията на такава държава - страна съгласно Договора за неразпространение на ядрени оръжия, и

(b) ако вещта или материалът са предназначени за системата за осигуряване на попадение на ядрено оръжие или друго ядрено взривно съоръжение на държава - страна по Договора за неразпространение на ядрени оръжия, притежанието на такова оръжие или съоръжение не противоречи на задълженията на тази държава - страна по посочения договор.

Член 3ter (Нов - ДВ, бр. 90 от 2010 г., в сила от 05.01.2011 г.)

Лице извършва престъпление по смисъла на конвенцията, ако то незаконно и умишлено превозва друго лице на борда на кораб, като знае, че лицето е извършило деяние, съставляващо престъпление по членове 3, 3bis, 3quater, или престъпление съгласно някой от договорите, упоменати в приложението, като има намерението да подпомогне лицето да избяга от наказателно преследване.

Член 3quater (Нов - ДВ, бр. 90 от 2010 г., в сила от 05.01.2011 г.)

Всяко лице също извършва престъпление по смисъла на конвенцията, когато то:

a) незаконно и умишлено нанесе телесна повреда или убие друго лице във връзка с извършването на някое от престъпленията, посочени в член 3, алинея 1, член 3bis или член 3ter; или

b) направи опит за извършване на престъп­ление, посочено в член 3, алинея 1, член 3bis, алинея 1, буква (а), подточки (i), (ii) или (iii), или буква а) от този член; или

c) стане съучастник в престъпление, посочено в член 3, член 3bis, член 3ter или буква а) или b) от този член; или

d) организира или ръководи други да извършат престъпление, посочено в член 3, член 3bis, член 3ter или буква а) или b) от този член; или

e) способства за извършването на едно или повече престъпления, посочени в член 3, член 3bis, член 3ter или буква а) или b) от този член, от група лица, които действат с обща цел, умишлено и било:

(i) с цел утвърждаване на престъпната дейност или престъпното предназначение на групата, когато тази дейност или предназначение включват извършването на престъпление, посочено в член 3, член 3bis или член 3ter; или

(ii) съзнавайки предназначението на групата да извърши престъпление, посочено в член 3, член 3bis или член 3ter.

Член 4

1. Конвенцията се прилага, ако корабът плава или ако според курса му е предвидено да плава във, през или от води, разположени отвъд външните граници на териториалното море на дадена държава или страничните граници на териториалното море с прилежащи държави.

2. В случаите, когато конвенцията не се прилага съгласно ал. 1, нейните разпоредби независимо от това се прилагат, ако извършителят или предполагаемият извършител на престъплението е открит на територията на държава страна, различна от държавата, посочена в ал. 1.

Член 5 (Изм. - ДВ, бр. 90 от 2010 г., в сила от 05.01.2011 г.)

Всяка държава-страна въвежда за престъпленията, посочени в членове 3, 3bis, 3ter и 3quater, подходящи наказания, които отчитат високата степен на тяхната обществена опасност.

Член 5bis (Нов - ДВ, бр. 90 от 2010 г., в сила от 05.01.2011 г.)

1. Всяка държава-страна в съответствие с националните си правни принципи взема необходимите мерки за осигуряване възможността юридическо лице, намиращо се на нейна територия, чиято организация се урежда съобразно нейния правен ред, да носи отговорност, когато лице, натоварено с управлението или контрола на посоченото юридическо лице, извърши в това си качество престъпление, посочено в конвенцията. Отговорността му може да бъде наказателна, гражданска или административна.

2. Тази отговорност се носи независимо от наказателната отговорност на физическите лица, извършили престъпленията.

3. Всяка държава-страна по-специално осигурява, че на юридическите лица, които носят отговорност в съответствие с алинея 1 по-горе, ще бъдат налагани ефективни, съразмерни и възпиращи наказателни, граждански или административни санкции. Възможно е санкциите да бъдат и финансови.

Член 6

1. (Изм. - ДВ, бр. 90 от 2010 г., в сила от 05.01.2011 г.) Всяка държава-страна взема необходимите мерки за установяване на своята юрисдикция по отношение на престъпленията, посочени в член 3, 3bis, 3ter и 3quater, когато престъплението е извършено:

а) срещу кораб или на борда на кораб, плаващ под знамето на тази държава в момента на извършването на престъплението; или

b) на територията на тази държава, включваща териториалното й море; или

c) от гражданин на тази държава.

2. Дадена държава страна може също да установи своята юрисдикция по отношение на всяко от следните престъпления, когато:

а) то е извършено от лице без гражданство, с постоянно местожителство в тази държава; или

b) гражданин на тази държава е задържан, заплашен, ранен или убит при извършването на престъплението; или

c) то е извършено с цел да принуди тази държава да извърши или да се въздържи от извършване на дадено действие.

3. (Изм. - ДВ, бр. 90 от 2010 г., в сила от 05.01.2011 г.) Всяка държава-страна, установила своята юрисдикция за посочените в алинея 2 случаи, уведомява за това Генералния секретар. Ако впоследствие споменатата държава-страна отмени тази юрисдикция, тя уведомява за това Генералния секретар.

4. (Изм. - ДВ, бр. 90 от 2010 г., в сила от 05.01.2011 г.) Всяка държава-страна взема необходимите мерки за установяване на своята юрисдикция по отношение на престъпленията, посочени в член 3, 3bis, 3ter и 3quater, в случаите, когато предполагаемият извършител се намира на нейна територия и когато тя не го екстрадира в някоя от държавите-страни, установили своята юрисдикция съгласно алинеи 1 и 2 на този член.

5. Конвенцията не изключва наказателната юрисдикция, упражнявана в съответствие с националното законодателство.

Член 7

1. Ако прецени, че това се налага от обстоятелствата, всяка държава страна, на чиято територия се намира извършителят или предполагаемият извършител на престъплението, съгласно своето законодателство осигурява задържането на това лице или взема други мерки за осигуряване на неговото присъствие за времето, необходимо за възбуждане на наказателно преследване или за започване на процедура за екстрадиция.

2. Посочената държава пристъпва незабавно към предварително разследване на фактите съгласно своето законодателство.

3. Всяко лице, спрямо което са предприети посочените в ал. 1 на този член мерки, има право:

а) да се свърже незабавно с най-близкия подходящ представител на държавата, чийто гражданин е, или която има правомощията да установи такава връзка, или, ако е лице без гражданство, с представител на държавата, в която е постоянното му местожителство;

b) да бъде посетен от представител на тази държава.

4. Посочените в ал. 3 права се упражняват съгласно законите и правилата на държавата, на чиято територия се намира извършителят или предполагаемият извършител на престъплението, при условие че тези закони и правила позволяват пълно осъществяване на целите, за които са предоставени тези права по силата на ал. 3.

5. Когато дадена държава страна е задържала лице съгласно разпоредбите на този член, тя уведомява незабавно за задържането и за наложилите го обстоятелства държавите, установили своята юрисдикция съгласно ал. 1 на чл. 6, и ако тя сметне за необходимо, всички други заинтересовани държави. Държавата, която провежда предварителното разследване, посочено в ал. 2 на този член, своевременно съобщава резултатите от него на въпросните държави, като посочва дали има намерение да упражни своята юрисдикция.

Член 8

1. (Изм. - ДВ, бр. 90 от 2010 г., в сила от 05.01.2011 г.) Капитанът на кораб на държава-страна ("държавата на знамето") може да предаде на властите на всяка друга държава-страна ("приемащата държава") всяко лице, за което има сериозни основания да смята, че е извършител на посочените в членове 3, 3bis, 3ter или 3quater престъпления.

2. Държавата на знамето гарантира, че капитанът на всеки от корабите й ще бъде задължен, ако това е практически осъществимо и по възможност преди навлизането на кораба в териториалното море на приемащата държава, да уведоми властите на тази държава за намерението си и основанията да им предаде такова лице, намиращо се на борда на кораба съгласно ал. 1.

3. Приемащата държава одобрява предаването на посоченото лице, освен ако има причини да смята, че конвенцията не се прилага за фактите, които са основание за предаването, и действа съгласно разпоредбите на чл. 7. Всеки отказ да се приеме дадено лице трябва да бъде съпроводен с изявление за причините за отказа.

4. Държавата на знамето гарантира задължението на капитана на всеки от корабите й да предостави на компетентните органи на приемащата държава доказателствата, с които разполага относно предполагаемото престъпление.

5. Приемащата държава, одобрила предаването на лице съгласно разпоредбите на ал. 3, може да поиска на свой ред от държавата на знамето да одобри предаването на това лице. Държавата на знамето проучва това искане и ако го одобри, действа съобразно разпоредбите на чл. 7. Ако държавата на знамето отхвърли искането, тя представя на приемащата държава изявление относно причините за това.

Член 8bis (Нов - ДВ, бр. 90 от 2010 г., в сила от 05.01.2011 г.)

1. Държавите-страни си оказват сътрудничество във възможно най-висока степен за предотвратяване и преследване на незаконните действия, попадащи в обхвата на конвенцията, в съответствие с международното право и предприемат ответни действия по молби по реда на този член във възможно най-кратък срок.

2. Всяка молба по реда на този член следва, ако е възможно, да съдържа наименованието на заподозрения кораб, идентификационния номер от ММО, пристанището по регистрация, началното и крайното пристанище, както и всякаква друга информация. Ако молбата се подава устно, молещата страна я потвърждава в писмен вид възможно най-скоро. Замолената страна незабавно потвърждава получаването на всяка писмена или устна молба.

3. Държавите-страни отчитат опасностите и трудностите, свързани с качването на борда на кораб по море и претърсването на неговия товар, и разглеждат възможността за по-безопасното вземане на други подходящи мерки, договорени между заинтересуваните държави, по време на следващия престой на пристанище или на друго място.

4. Държава-страна, която има сериозни основания да подозира, че е извършено или предстои да бъде извършено престъпление по членове 3, 3bis, 3ter или 3quater, в което е въвлечен кораб, плаващ под нейно знаме, може да се обърне с молба за помощ към други държави-страни за предотвратяване или преследване на това престъпление. Замолените държави-страни полагат всички усилия за оказване на този вид помощ в рамките на средствата, с които разполагат.

5. Когато правоохранителни или други оправомощени длъжностни лица на държава-страна ("молещата страна") забележат кораб, плаващ под знамето или носещ опознавателни знаци на първата страна ("първата страна"), насочен към териториалното море на някоя държава, а молещата държава има сериозни основания да подозира, че корабът или лице на борда е, е било или предстои да бъде въвлечено в извършването на престъпление по членове 3, 3bis, 3ter или 3quater и молещата страна желае да се качи на борда:

(а) В съответствие с алинеи 1 и 2 тя ще поиска от първата държава да потвърди националността, и

(b) Ако националността бъде потвърдена, молещата страна ще поиска от първата страна (наричана по-долу "държавата на знамето") разрешение да се качи на борда и да вземе подходящи мерки спрямо този кораб, които е възможно да включват неговото спиране, качване на борда му и претърсване на кораба, неговия товар и лицата на борда, както и разпит на лицата на борда с цел да се определи дали е извършено, или предстои да бъде извършено престъпление по членове 3, 3bis, 3ter или 3quater; и

(с) Държава на знамето или:

(i) разрешава на молещата страна да се качи на борда и да вземе подходящи мерки, посочени в буква "b" от тази алинея при спазване на условията, които тя може да наложи съгласно алинея 7; или

(ii) да извърши качване на борда и претърсване със свои правоохранителни или други длъжностни лица; или

(iii) да извърши качване на борда и претърсване съвместно с молещата страна при спазване на условията, които тя може да наложи съгласно алинея 7; или

(iv) да откаже разрешение за качване на борда и претърсване.

Молещата страна не се качва на борда на кораба и не взема мерките, посочени в буква "b" от тази алинея, без изричното разрешение на държавата на знамето.

(d) При или след депозиране на документа си за ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване държава-страна може да уведоми Генералния секретар, че по отношение на кораби, плаващи под нейно знаме или носещи нейните опознавателни знаци, на молещата страна се дава разрешение да се качи на борда и да претърси кораба, неговия товар и лицата на борда, както и да разпита същите с цел да издири и прегледа документацията за неговата националност и да определи дали е, или предстои да бъде извършено престъпление по членове 3, 3bis, 3ter или 3quater, при положение че от първата страна няма отговор след изтичането на четири часа от потвърждаване получаването на молба за потвърждаване на националност.

(e) При или след депозиране на документа си за ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване държава-страна може да уведоми Генералния секретар, че по отношение на кораби, плаващи под нейно знаме или носещи нейните опознавателни знаци, на молещата страна се дава разрешение да се качи на борда и да претърси кораба, неговия товар и лицата на борда, както и да разпита същите с цел да издири и прегледа документацията за неговата националност и да определи дали е, или предстои да бъде извършено престъпление по членове 3, 3bis, 3ter или 3quater.

Уведомленията, изпратени по реда на тази алинея, могат да бъдат оттеглени по всяко време.

6. Когато се открият доказателства за опи­саното в членове 3, 3bis, 3ter или 3quater поведение в резултат от качването на борда, осъществено по реда на този член, държавата на знамето може да разреши на молещата страна да задържи кораба, товара и лицата на борда до получаването на указания от държавата на знамето относно по-нататъшните действия. Молещата страна уведомява незабавно държавата на знамето за резултатите от качването на борда, претърсването и задържането по този член. Молещата страна също уведомява незабавно държавата на знамето за откриването на доказателства за противоправно поведение, което не е предмет на уредба от тази конвенция.

7. В съответствие с останалите разпоредби на конвенцията държавата на знамето може да определи условия за издаването на разрешение по алинеи 5 или 6, включително за получаването на допълнителна информация от молещата страна, както и във връзка с отговорността за и обхвата на мерките, които ще бъдат взети. Не могат да се вземат никакви допълнителни мерки без изрично разрешение от държавата на знамето, освен необходимите за отстраняването на непосредствена опасност за живота на лицата или пък такива, които произтичат от съответните двустранни или многостранни договори.

8. По отношение на всяко качване на борда по реда на този член държавата на знамето има право да упражнява юрисдикцията си над задържан кораб, товар или други вещи и лица на борда, включително изземване, отнемане, задържане и наказателно преследване; държавата на знамето обаче може при спазване на своите конституционни и законови разпоредби да даде съгласие за упражняването на юрисдикция от друга държава, която разполага с такава по силата на член 6.

9. При осъществяване на разрешените съг­ласно този член действия употребата на сила се избягва, освен когато е необходима за осигуряване безопасността на своите длъжностни лица и лицата на борда или когато са налице препятствия за длъжностните лица да извършат разрешените действия. Употребата на сила по реда на този член не надвишава минимално необходимата и разумна сила с оглед на обстоятелствата.

10. Гаранции:

(а) Когато държава-страна предприеме мерки срещу кораб в съответствие с този член, тя:

(i) отчита необходимостта да не излага на опасност живота на море;

(ii) гарантира,че всички хора на борда са третиране по начин, който зачита основното им човешко достойнство и е в съответствие с приложимите разпоредби на международното право, включително международното право на правата на човека;

(iii) гарантира, че качване на борда и претърсване по реда на този член се осъществяват в съответствие с приложимото международно право;

(iv) надлежно отчита безопасността и сигурността на кораба и неговия товар;

(v) надлежно отчита необходимостта да не уврежда търговските или законовите интереси на държавата на знамето;

(vi) гарантира в рамките на средствата, с които разполага, че всяка мярка, взета по отношение на кораба или неговия товар, е съоб­разена с изискванията за опазване на околната среда, с оглед на обстоятелствата;

(vii) осигурява защитата по член 10, алинея 2 на лицата на борда, срещу които е възможно образуването на производство във връзка с някое от престъпленията, посочени в членове 3, 3bis, 3ter или 3quater, независимо от местонахождението им;

(viii) осигурява уведомяването на капитана на кораба относно намерението й да се качи на борда, както и се уверява, че му се или му е била предоставена възможност да се свърже със собственика на кораба и държавата на знамето при първа възможност; и

(ix) полага разумни усилия да избегне ненужното задържане или забавяне на кораба.

(b) При положение че разрешението за качване на борда от страна на държавата на знамето само по себе си не представлява основание тя да носи отговорност, държавите-страни отговарят за всякакви увреждания, повреди или загуба, които се дължат на техни действия и произтичат от мерките, взети по реда на този член, когато:

(i) причините за налагането на такива мерки се докажат за неоснователни при условие, че корабът не е извършил действие, което да оправдава налагането им; или

(ii) посочените мерки са незаконни или надхвърлят разумно изискуемите в рамките на наличната информация за изпълнение на разпоредбите на този член.

Държавите-страни осигуряват ефективни правни средства за защита по отношение на такива увреждания, повреди или загуба.

(с) Когато в съответствие с конвенцията държава-страна предприеме мерки срещу кораб, тя надлежно отчита необходимостта да се въздържа от намеса, която касае или е насочена спрямо:

(i) правата, задълженията и упражняването на юрисдикция от страна на крайбрежните държави в съответствие с международното морско право; или

(ii) правомощието на държавата на знамето да упражни юрисдикцията си и да контролира административните, техническите и социалните въпроси по отношение на кораба.

(d) Всяка мярка, взета по реда на този член, се изпълнява от правоохранителни или други оправомощени длъжностни лица, намиращи се на военни кораби или самолети или на други кораби или самолети, ясно обозначени и разпознаваеми като такива в служба на правителството, които са надлежно оправомощени за целта, като независимо от членове 2 и 2bis се прилагат разпоредбите по този член.

(е) По смисъла на този член "правоохранителни или други оправомощени длъжностни лица" означава униформени или по друг начин ясно разпознаваеми членове на правоохранителни или други държавни органи, надлежно оправомощени от своята държава. За конкретната правоохранителна цел съгласно конвенцията правоохранителните или другите оправомощени длъжностни лица представят за преглед от капитана на кораба подходящи издадени от държавата идентификационни документи при качване на борда.

11. Този член не се прилага и не ограничава качването на борда на кораб, намиращ се в териториалното море на някоя държава, осъществено от държава-страна в съответствие с международното право, включително качването на борда на основание право на посещение, оказване на помощ на лица, кораби и имущество, които са в беда или опасност, или даването на разрешение от държавата на знамето да се предприемат правоохранителни или други действия.

12. Държавите-страни се насърчават да разработят стандартни оперативни процедури за съвместни операции по реда на този член и да се допитват, когато е уместно, до други държави-страни с оглед уеднаквяването на тези стандартни оперативни процедури за провеждане на операции.

13. Държавите-страни могат да сключват договори или споразумения помежду си за облекчаване на правоохранителните операции, осъществявани в съответствие с този член.

14. Всяка държава-страна взема подходящи мерки да гарантира, че нейните правоохранителни или други оправомощени длъжностни лица и правоохранителните или другите оправомощени длъжностни лица на други държави-страни, действащи от нейно име, са упълномощени да действат по реда на този член.

15. При или след депозиране на документа си за ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване всяка държава-страна посочва органа или, при необходимост, органите, които получават и предоставят отговори по молби за подпомагане, потвърждаване на националност и разрешение за вземане на подходящи мерки. Посочването, включително информация за връзка, се съобщава на Генералния секретар в срок един месец от момента, когато държавата стане страна, който уведомява всички останали държави-страни в срок един месец от посочването. Всяка държава-страна отговаря за навременното изпращане на уведомление посредством Генералния секретар относно настъпилите в посочването или информацията за връзка промени.

Член 9

Нито една разпоредба на конвенцията не засяга по никакъв начин правилата на международното право относно компетенциите на държавите да упражняват юрисдикция по отношение на разследване или изпълнение на принудителни мерки на борда на кораби, които не плават под тяхно знаме.

Член 10

1. Държавата страна, на чиято територия е открит извършителят или предполагаемият извършител на престъплението, е длъжна в случаите на прилагане на чл. 6, ако не го екстрадира, да представи случая незабавно и без изключение, независимо дали нарушението е извършено или не на нейната територия, на своите компетентни органи за наказателно преследване по предвидения от нейното законодателство ред. Тези власти вземат решение при същите условия, както и за всяко друго престъпление от тежък характер съгласно законите на тази държава.

2. (Изм. - ДВ, бр. 90 от 2010 г., в сила от 05.01.2011 г.) На всяко лице, задържано под стража или спрямо което са взети други мерки или се провежда производство в съответствие с тази конвенция, следва да бъде осигурено справедливо отношение, включително възможност да се ползва от всички права и гаранции в съответствие с правото на държавата, на чиято територия то се намира, и от приложимите разпоредби на международното право, включително на международното право на правата на човека.

Член 11

1. (Изм. - ДВ, бр. 90 от 2010 г., в сила от 05.01.2011 г.) Престъпленията по членове 3, 3bis, 3ter и 3quater се считат за включени като престъпления, даващи основания за екстрадиция във всеки съществуващ договор за екстрадиция между всеки две от държавите-страни. Държавите-страни се задължават да включват тези престъпления като престъпления, даващи основания за екстрадиция във всеки бъдещ договор за екстрадиция, който предстои да бъде сключен между тях.

2. (Изм. - ДВ, бр. 90 от 2010 г., в сила от 05.01.2011 г.) Ако държава-страна, поставяща екстрадицията в зависимост от съществуването на договор за екстрадиция, получи искане за екстрадиция от друга държава-страна, с която тя не е свързана чрез такъв договор, замолената държава-страна може по своя преценка да смята конвенцията като правно основание за екстрадиция за посочените в членове 3, 3bis, 3ter и 3quater престъпления. Екстрадицията е зависима от другите условия, предвидени в законодателството на помолената държава-страна.

3. (Изм. - ДВ, бр. 90 от 2010 г., в сила от 05.01.2011 г.) Държавите-страни, които не поставят екстрадицията в зависимост от съществуването на договор, признават посочените в членове 3, 3bis, 3ter и 3quater престъпления като престъпления, даващи основания за екстрадиция при условия, предвидени от правото на замолената държава.

4. (Изм. - ДВ, бр. 90 от 2010 г., в сила от 05.01.2011 г.) С цел осъществяване на екстрадиция между държавите-страни посочените в членове 3, 3bis, 3ter и 3quater престъпления при необходимост могат да се смятат извършени както на мястото на извършването, така и на мястото, което е под юрисдикцията на държавата-страна, искаща екстрадицията.

5. Държава страна, получила повече от едно искане за екстрадиция от държави, установили юрисдикция съгласно разпоредбите на чл. 7, и която реши да не предприема преследване, се съобразява при избора на държава, към която трябва да екстрадира извършителя или предполагаемия извършител на престъплението, с интересите и отговорностите на държавата страна, под чието знаме плава корабът в момента на извършване на престъплението.

6. При разглеждане на искане за екстрадиция на предполагаем престъпник, представено по силата на конвенцията, замолената държава взема предвид дали са засегнати правата на лицето, предвидени в ал. 3 на чл. 7, в молещата държава.

7. По отношение на определените в конвенцията престъпления разпоредбите на всички договори и споразумения за екстрадиция, действащи между държавите страни, се изменят доколкото са несъвместими с конвенцията.

Член 11bis (Нов - ДВ, бр. 90 от 2010 г., в сила от 05.01.2011 г.)

За целите на екстрадицията или правната помощ никое от престъпленията, посочени в членове 3, 3bis, 3ter или 3quater, не се разглежда като политическо или свързано с такова престъпление или пък като престъпление по политически мотиви. В съответствие с това не може да се направи отказ на молба за екстрадиция или правна помощ по отношение на такова престъпление единствено на основание, че тя се отнася за политическо или свързано с такова престъпление или за престъпление по политически мотиви.

Член 11ter (Нов - ДВ, бр. 90 от 2010 г., в сила от 05.01.2011 г.)

Никоя от разпоредбите на конвенцията не може да се тълкува като налагаща задължение за екстрадиране или оказване на правна помощ, ако замолената държава-страна има сериозни основания да счита, че молбата за екстрадиция за престъпления, посочени в членове 3, 3bis, 3ter или 3quater, или за правна помощ по отношение на такива престъпления е подадена с цел преследване или наказване на лице на основание неговата расова принадлежност, религия, националност, етнически произход, политически убеждения или пол или пък, че удовлетворяваното на молбата ще увреди положението на това лице във връзка с някоя от посочените причини.

Член 12

1. (Изм. - ДВ, бр. 90 от 2010 г., в сила от 05.01.2011 г.) Държавите-страни във възможно най-висока степен си оказват помощ по наказателни производства, образувани във връзка с престъпленията, посочени в членове 3, 3bis, 3ter и 3quater, включително при събирането на доказателства на тяхно разположение, необходими за съответното производство.

2. Държавите страни изпълняват задълженията си по силата на ал. 1 в съответствие с всеки договор за правна помощ, който може да съществува между тях. При отсъствие на такъв договор държавите страни си сътрудничат съгласно националното си законодателство.

Член 12bis (Нов - ДВ, бр. 90 от 2010 г., в сила от 05.01.2011 г.)

1. Лице, което е задържано или изтърпява наказание на територията на държава-страна, за чието присъствие в друга държава-страна е подадена молба с цел разпознаване, разпит като свидетел или за подпомагане събирането на доказателства по друг начин при разследването или наказателното преследване на престъпления, посочени в членове 3, 3bis, 3ter или 3quater, може да бъде предадено, ако се спазят следните условия:

(а) Лицето е свободно да даде информирано съгласие; и

(b) Компетентните органи на двете държави постигнат съгласие при спазване на условията, които те счетат за уместни.

2. По смисъла на този член:

(а) Държавата, на която лицето се предава, има правомощието и задължението да задържи предаденото лице, освен ако държавата, от която лицето е предадено, е поискала или разрешила друго.

(b) Държавата, на която лицето се предава, незабавно изпълнява задължението си да върне лицето на разпореждане на държавата, от която то е предадено, съгласно предварително уговореното или съгласно съответната друга договореност, постигната между компетентните органи на двете държави.

(с) Държавата, на която се предава лицето, няма да изисква от държавата, от която лицето се предава, да образува производство по екстрадиция за връщането му.

(d) Времето, през което лицето е лишено от свобода в държавата, в която е предадено, се приспада от срока на присъдата, която предаденото лице изтърпява в държавата, от която е предадено.

3. Освен ако държавата-страна, от която лицето се очаква да бъде предадено в съответствие с този член, даде съгласието си, лицето независимо от неговата националност няма да бъде преследвано, задържано или да му се налагат други ограничения на личната свобода на територията на държавата, в която се предава, по отношение на действия или присъди, които предхождат отпътуването му от територията на държавата, от която то се предава.

Член 13 (Изм. - ДВ, бр. 90 от 2010 г., в сила от 05.01.2011 г.)

1. Държавите-страни си сътрудничат за предотвратяване на посочените в членове 3, 3bis, 3ter или 3quater престъпления, като:

(а) вземат всички възможни мерки за предотвратяване на подготовката за извършване на престъпления на техните територии или извън тези територии;

(b) обменят информация в съответствие с националните си законодателства и съгласуват считаните за подходящи административни и други мерки за предотвратяване извършването на посочените в членове 3, 3bis, 3ter или 3quater престъпления.

2. При забавяне или прекъсване на пътуването на кораб поради извършване на посочените в членове 3, 3bis, 3ter или 3quater престъпления всяка държава-страна, на чиято територия се намират корабът, пътниците или екипажът, трябва да направи всичко възможно, за да избегне неправомерното задържане или забавяне на кораба, пътниците, екипажа или товара му.

Член 14 (Изм. - ДВ, бр. 90 от 2010 г., в сила от 05.01.2011 г.)

Всяка държава-страна, имаща основание да смята, че ще бъде извършено престъпление, посочено в членове 3, 3bis, 3ter или 3quater, предоставя във възможно най-кратък срок съгласно националното си законодателство всички притежавани и имащи отношения към случая сведения на държавите, които според нея би трябвало да са установили юрисдикция съгласно член 6.

Член 15

1. Всяка държава страна съобщава на Генералния секретар във възможно най-кратък срок съгласно своето национално законодателство всички отнасящи се до случая сведения, с които разполага във връзка със:

а) обстоятелствата, при които е извършено престъплението;

b) предприетите действия съгласно чл. 13, ал. 2;

c) мерките, взети по отношение на извършителя или предполагаемия извършител на престъплението, и по-специално за резултатите от всяка процедура за екстрадиция или друга съдебна процедура.

2. Държавата страна, където е започнато наказателно производство срещу предполагаемия извършител на престъплението, в съответствие с националното си законодателство съобщава на Генералния секретар за окончателния резултат.

3. (Изм. - ДВ, бр. 90 от 2010 г., в сила от 05.01.2011 г.) Сведенията, предадени съгласно алинеи 1 и 2, се изпращат от Генералния секретар до всички държави-страни, до членовете на организацията, до другите заинтересовани държави и до специализираните международни междуправителствени организации.

Член 16

1. Всеки спор между две или повече държави страни относно тълкуването или прилагането на конвенцията, който не може да бъде разрешен чрез преговори в разумен срок, се представя на арбитраж по искане на едната от тях. Ако в срок шест месеца след датата на искане за арбитраж страните не се споразумеят по организацията на арбитража, всяка от тях може да отнесе спора в Международния съд, като представи искане съгласно Статута на Международния съд.

2. Всяка държава може в момента на подписване или ратифициране, приемане или утвърждаване на конвенцията или при присъединяване да заяви, че не се смята обвързана с всички разпоредби на ал. 1 или с някоя от тях. Останалите държави страни не са обвързани с посочените разпоредби по отношение на държава страна, направила такава резерва.

3. Всяка държава, направила резерва съгласно разпоредбите на ал. 2, може да я оттегли във всеки момент чрез нотификация, изпратена до Генералния секретар.

Член 16bis

Заключителни разпоредби на Конвенцията за преследване на незаконните действия, насочени срещу сигурността на морското корабоплаване, 2005 г. (Нов - ДВ, бр. 90 от 2010 г., в сила от 05.01.2011 г.)

Заключителните разпоредби на Конвенцията за преследване на незаконните действия, насочени срещу сигурността на морското корабоплаване, 2005 г., са членове от 17 до 24 на Протокола от 2005 г. към Конвенцията за преследване на незаконните действия, насочени срещу сигурността на морското корабоплаване. Под държавите-страни по тази конвенция би следвало да се разбира държавите - страни по протокола.

Член 17

1. Конвенцията е открита за подписване на 10 март 1988 г. в Рим от държавите, участващи в Международната конференция за преследване на незаконните действия, насочени срещу сигурността на морското корабоплаване, а от 14 март 1988 г. до 9 март 1989 г. за подписване от всички държави в седалището на Организацията. След този период остава открита за присъединяване.

2. Държавите изразяват съгласието си за обвързване с конвенцията чрез:

а) подписване без резерва за ратифициране, приемане или утвърждаване; или

b) подписване с резерва за ратифициране, приемане или утвърждаване, последвана от ратифициране, приемане или утвърждаване; или

c) присъединяване.

3. Ратифицирането, приемането, утвърждаването или присъединяването се осъществяват чрез депозиране на документ при Генералния секретар.

Член 18

1. Конвенцията влиза в сила деветдесет дни след датата, на която петнадесет държави са подписали конвенцията без резерва за ратифициране, приемане или утвърждаване или са депозирали ратификационен документ, документ за приемане, утвърждаване или присъединяване.

2. За държава, депозирала ратификационен документ, документ за приемане, за утвърждаване на конвенцията или за присъединяване към нея, след като условията за нейното влизане в сила са изпълнени, ратифицирането, приемането, утвърждаването или присъединяването влиза в сила деветдесет дни след датата на депозирането.

Член 19

1. Конвенцията може да бъде денонсирана от всяка държава страна във всеки момент след изтичането на едногодишен срок считано от датата на влизане в сила на конвенцията по отношение на тази държава.

2. Денонсирането се извършва чрез депозиране на документ за денонсиране при Генералния секретар.

3. Денонсирането влиза в сила една година след датата, на която Генералният секретар е получил документа за денонсиране, или след изтичането на всеки по-дълъг срок, посочен в него.

Член 20

1. Организацията може да свика конференция за преразглеждане или изменяне на конвенцията.

2. Генералният секретар свиква конференция на държавите страни по конвенцията, за преразглеждането или изменянето й по искане на една трета от държавите страни или на десет от тях, ако последната цифра е по-голяма.

3. Всеки ратификационен документ, документ за приемане, утвърждаване или присъединяване, депозиран след датата на влизане в сила на изменение към конвенцията, се смята за прилагащ се към конвенцията с изменението.

Член 21

1. Конвенцията се депозира при Генералния секретар.

2. Генералният секретар:

а) уведомява всички държави, подписали конвенцията или присъединили се към нея, и всички членове на Организацията:

i) за всяко ново подписване или депозиране на ратификационен документ, документ за приемане, утвърждаване или присъединяване и за датата им;

ii) за датата на влизане в сила на конвенцията;

iii) за депозирането на всеки документ за денонсиране на конвенцията, за датата, на която е получен, и за датата на влизане в сила на денонсирането;

iv) за получаването на всяко заявление или нотификация, направени по силата на конвенцията;

b) изпраща надлежно заверени копия на конвенцията до всички държави, които са я подписали или са се присъединили към нея.

3. След влизане в сила на конвенцията надлежно заверено копие от нея се изпраща от депозитаря до Генералния секретар на Организацията на обединените нации за регистриране и публикуване съгласно чл. 102 от Устава на ООН.

Член 22

Конвенцията е съставена в един оригинален екземпляр на английски, арабски, испански, китайски, руски и френски език, като всеки от тях има еднаква сила.

В уверение на което долуподписаните, надлежно упълномощени от съответните правителства, положиха подписите си под конвенцията.

Съставена в Рим на десети март хиляда деветстотин осемдесет и осма година.

Член 15

1. Всяка държава страна съобщава на Генералния секретар във възможно най-кратък срок съгласно своето национално законодателство всички отнасящи се до случая сведения, с които разполага във връзка със:

а) обстоятелствата, при които е извършено престъплението;

b) предприетите действия съгласно чл. 13, ал. 2;

c) мерките, взети по отношение на извършителя или предполагаемия извършител на престъплението, и по-специално за резултатите от всяка процедура за екстрадиция или друга съдебна процедура.

2. Държавата страна, където е започнато наказателно производство срещу предполагаемия извършител на престъплението, в съответствие с националното си законодателство съобщава на Генералния секретар за окончателния резултат.

3. (Изм. - ДВ, бр. 90 от 2010 г., в сила от 05.01.2011 г.) Сведенията, предадени съгласно алинеи 1 и 2, се изпращат от Генералния секретар до всички държави-страни, до членовете на организацията, до другите заинтересовани държави и до специализираните международни междуправителствени организации.