СПОГОДБА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ИТАЛИАНСКАТА РЕПУБЛИКА ЗА СЪЗДАВАНЕТО И ДЕЙНОСТТА НА БЪЛГАРСКИ КУЛТУРЕН ИНСТИТУТ В РИМ И ИТАЛИАНСКИ КУЛТУРЕН ИНСТИТУТ В СОФИЯ (УТВЪРДЕНА С РЕШЕНИЕ № 95 ОТ 2 МАРТ 2001
СПОГОДБА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ИТАЛИАНСКАТА РЕПУБЛИКА ЗА СЪЗДАВАНЕТО И ДЕЙНОСТТА НА БЪЛГАРСКИ КУЛТУРЕН ИНСТИТУТ В РИМ И ИТАЛИАНСКИ КУЛТУРЕН ИНСТИТУТ В СОФИЯ
(Утвърдена с Решение № 95 от 2 март 2001 г. на Министерския съвет. В сила от 13 февруари 2003 г.)
Обн. ДВ. бр.35 от 16 Април 2003г.
Правителството на Република България и правителството на Италианската република, наричани по-долу "договарящите се страни",
предвид дълбоките исторически корени на българо-италианските културни отношения, традиционния интерес на народите на двете държави за взаимно опознаване на културните, научните и хуманитарните ценности,
съгласно Културната спогодба между правителството на Народна република България и правителството на Италианската република, подписана на 28 април 1970 г. в София,
се споразумяха за следното:
Член 1
Договарящите се страни заявяват своето съгласие за разкриване на реципрочна основа на Български културен институт в Рим и на Италиански културен институт в София, наричани по-нататък "културни институти".
Въз основа на постигнати споразумения между договарящите се страни те могат да откриват секции на културните институти в други български или италиански градове. Тези споразумения придобиват официален характер между страните посредством размяната на ноти, които имат за юридическа основа тази спогодба.
Член 2
Културните институти съдействат за развитието на връзките между Република България и Италианската република в областта на културата, образованието, науката и предоставят информация за дейността на своята държава в тези области.
Член 3
Дейността на културните институти се осъществява в съответствие със законодателството на приемащата страна, ако не е предвидено друго от тази спогодба или в други международни договори, по които договарящите се държави са страни.
Член 4
Договарящите се страни осигуряват свободен достъп до помещенията на културните институти и до организираните от тях прояви, съответно за българската и италианската общественост.
Официалните названия на двата културни института могат да бъдат включвани в табели, плакати, бланки, както и да бъдат използвани в кореспонденцията, в информационни и комуникационни материали.
Всяка от договарящите се страни прилага всички необходими мерки, за да гарантира нормалното функциониране на културните институти на другата договаряща се страна по тази спогодба.
Член 5
Предмет на дейността на културните институти са:
осъществяването на инициативи, отнасящи се до събития от културно и информационно естество, като изложби, спектакли, концерти, както и до дейности, свързани с конференции, симпозиуми, национални и международни фестивали, филмови изяви, видео- и телевизионни програми;
провеждането на "кръгли маси", семинари и дискусии по теми, свързани с културата, информацията и други въпроси от взаимен интерес за договарящите се страни;
осъществяването на пресконференции с участието на представители на обществеността и изтъкнати личности от договарящите се страни;
организирането на езикови курсове;
осъществяването на обмен на опит между експерти, работещи в областта на опазване на културното наследство;
разпространението на книги, периодични издания вестници и други печатни или аудио-визуални материали, в това число и документация, свързана с образователната и преподавателската система в изпращащата страна, както и документи, регламентиращи оценяването и опазването на културните ценности;
предоставянето на информационни услуги за интересуващите се граждани на двете договарящи се държави, също така и за граждани на трети държави;
създаването на информационна система по въпроси, свързани с културата, науката и други видове обмен, осъществяван между двете договарящи се страни, в това число и чрез модерни комуникационни технологии;
осъществяването на културни и информационни прояви, предназначени за детска и младежка аудитория;
публикуването и разпространението на информационен бюлетин за постоянна информираност на обществеността относно дейността на културните институти и за събития, представляващи интерес за двете договарящи се страни.
Културните институти могат да осъществяват и да вземат участие в други прояви и дейности, съответстващи на целите на тази спогодба.
Културните институти могат да осъществяват своята дейност извън сградите, в които се помещават.
Член 6
Културните институти са държавни институти. Българският културен институт в Рим се ръководи методически и обезпечава финансово от Министерството на културата на Република България. Италианският културен институт в София се ръководи методически и обезпечава финансово от Министерството на външните работи на Италианската република.
За частичното покриване на разходите си културните институти могат да изискват заплащането на такса за записване в езиковите курсове, за провеждането на изпити по езика и свързаните с това услуги, както и входна такса за спектакли или други прояви, организирани от тях.
Експонатите за изложбите, организирани от културните институти в собствените им помещения или в други зали, могат да бъдат предлагани за продан единствено при условие, че са заплатени митните сборове, събирани от митническите органи и предвидени от законодателството на приемащата страна.
Член 7
Договарящите се страни оказват, на базата на реципрочност, съдействие за намирането на помещения, сгради или парцели, подходящи за целите на културните институти. Конкретните условия за наемане или покупка на такива помещения, сгради или парцели се определят в съответствие със законодателството на приемащата страна.
Културните институти могат да бъдат оборудвани с подходящи аудио-визуални, информационни, телекомуникационни и други средства, необходими за осъществяването на тяхната дейност, в съответствие с тази спогодба.
Договарящите се страни, на базата на реципрочност и при съблюдаване на действащото в приемащата страна законодателство, разрешават освобождаването от митни сборове, събирани от митническите органи при вноса на материали и оборудване, необходими за откриването и обзавеждането на културните институти.
Договарящите се страни, на базата на реципрочност и при съблюдаване на действащото в приемащата страна законодателство, освобождават културните институти от заплащането на митни сборове, събирани от митническите органи (с изключение на таксите за митническите формалности, извършвани извън предназначените за това учреждения или извън работното време на митническите органи, таксите за магазинаж и услугите от подобно естество) за следните внасяни стоки, които не са предназначени за продажба:
каталози, плакати, известия, програми, книги, картини, плочи, аудио-визуални и учебни материали, необходими за нормалното функциониране на културните институти;
стоки за временен внос: техническо оборудване, мебелировка и материали (включително и транспортни средства), необходими за функционирането на културните институти;
филми, които се прожектират в помещенията на културните институти или извън тях, в рамките на организираните прояви на културните институти;
всякакви други материали от образователно, научно и културно естество, необходими за функционирането на културните институти.
Член 8
Данъчното облагане на приходите на културните институти се регламентира от данъчното законодателство на приемащата страна, както и от действащите двустранни договори между Република България и Италианската република.
Член 9
Българският културен институт се ръководи от директор, който е български гражданин, а Италианският културен институт се ръководи от директор, който е италиански гражданин, за назначаването на които договарящите се страни се уведомяват взаимно по дипломатически път.
В условията на взаимност директорите на културните институти и техните заместници са членове на персонала на дипломатическото представителство на изпращащите страни.
Страните се уведомяват взаимно относно попълването на състава на служителите на културните институти, както и относно назначаването и освобождаването от работа на персонал в тях.
Културните институти могат да наемат на работа граждани на приемащата страна в съответствие с действащото национално законодателство.
Член 10
Трудовоправните отношения, в които се намират служителите на съответния културен институт, които са граждани на изпращащата държава, се регулират от нормите на трудовото законодателство и социалното осигуряване на тази държава.
Трудовоправните отношения, в които се намират служителите на съответния културен институт, които са граждани на приемащата държава, се регулират от нормите на трудовото законодателство и социалното осигуряване на тази държава.
Член 11
Данъчното облагане на дохода на служителите, работещи в културните институти, произтичащ от трудовоправните отношения в тях, се регламентира от данъчното законодателство на приемащата страна, както и от действащите двустранни договори между Република България и Италианската република.
Член 12
Всяка от договарящите се страни, на базата на реципрочност, предоставя на лицата от персонала на културния институт на другата страна, както и на съпрузите и живеещите с тях деца всички облекчения съгласно действащото законодателство, за своевременно издаване на визи и разрешение за пребиваване в приемащата страна.
Подобни облекчения могат да бъдат предоставяни и на участниците в културните прояви в рамките на програмите на културните институти.
Член 13
Евентуални спорове по тълкуването и прилагането на спогодбата се разрешават чрез консултации между договарящите се страни, също и по дипломатически път.
Член 14
Тази спогодба влиза в сила от датата на получаване на последното уведомление, с което договарящите се страни взаимно се уведомяват по дипломатически път, че са изпълнили всички изисквания, предвидени от националното им законодателство, за влизането й в сила.
Спогодбата се сключва за период пет години. Нейното действие се продължава автоматически за всеки следващ петгодишен период при условие, че някоя от договарящите се страни не я денонсира с писмено уведомление не по-късно от шест месеца преди изтичането срока на действието й.
В уверение на това, долуподписаните представители, упълномощени от съответните правителства, подписаха тази спогодба.
Подписана в Рим на 23.V.2000 г. в два екземпляра на български и италиански език, като двата текста имат еднаква сила.
