Държавен вестник, брой 87 от 3.X

Чл. 98. Страна по договор с НЗОК може да бъде лечебно заведение за извънболнична медицинска помощ, което отговаря на общите условия по чл. 24, ал. 1, т. 1, както и на специалните условия в този раздел.

Чл. 99. (1) Националната здравноосигурителна каса сключва договор с лечебно заведение за ПИМП, което има функциониращо и налично в лечебното заведение медицинско и техническо оборудване и обзавеждане съгласно приложение № 5.

(2) Лечебно заведение за ПИМП, желаещо да сключи договор с НЗОК, следва да има регистрирани ЗЗОЛ, осъществили правото си на свободен избор на ОПЛ.

(3) Не се установява долна и горна граница на броя ЗЗОЛ, осъществили правото си на избор на ОПЛ от лечебно заведение за ПИМП.

(4) Лечебните заведения за ПИМП могат да ползват общи помещения и оборудване съгласно приложение № 5.

Чл. 100. (1) Националната здравноосигурителна каса сключва договори с лечебни заведения за СИМП за извършване на специализирани медицински дейности по специалности съгласно Наредба № 27 от 2002 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК.

(2) Лечебно заведение за СИМП, желаещо да сключи договор с НЗОК, следва да отговаря на посочените в глава седма общи условия, както и да има функциониращо и налично в лечебното заведение медицинско и техническо оборудване и обзавеждане съгласно приложение № 6.

(3) Лечебните заведения за СИМП могат да ползват общи помещения и медицинска техника за образна диагностика и за извършване на високоспециализирани медицински дейности, находящи се в една или съседни сгради.

Чл. 101. (1) Лечебно заведение за СИМП може да кандидатства и за извършване на високоспециализирани медицински дейности по специалности, посочени в Наредба № 27 от 2002 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК.

(2) В случаите по ал. 1 лечебното заведение следва да отговаря и на следните изисквания:

1. функциониращо и налично в лечебното заведение медицинско и техническо оборудване и обзавеждане съгласно приложение № 6;

2. необходима квалификация и преминато обучение от специалистите от лечебното заведение за използване на високоспециализираната техника съгласно приложение № 6.

(3) Лечебните заведения за СИМП не могат да сключват договори само за извършване на високоспециализирани дейности, без да изпълняват и специализираните дейности от съответния пакет съгласно Наредба № 27 от 2002 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, с изключение на високоспециализираните дейности по пакети "Анестезиология и интензивно лечение" и "Неврохирургия".

Чл. 102. (1) Лекари с придобита медицинска специалност, работещи в болница, могат да сключват договори за оказване на извънболнична медицинска помощ при условие, че са спазени изискванията на чл. 81 ЗЛЗ и чл. 62 ЗЗО.

(2) Всеки лекар по ал. 1 има право да оказва медицинска помощ в изпълнение само на един договор с НЗОК на територията на една община в рамките на областта като изпълнител или наето лице в лечебно заведение за СИМП.

Чл. 103. (1) Националната здравноосигурителна каса сключва договори за извършване на медико-диагностични изследвания съгласно Наредба № 27 със самостоятелни медико-диагностични лаборатории или лечебни заведения за СИМП, съдържащи в структурата си медико-диагностични лаборатории.

(2) Лечебните заведения по ал. 1, желаещи да извършват и високоспециализирани медико-диагностични изследвания, посочени в Наредба № 27 от 2002 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, следва да отговарят на изискванията по чл. 101, ал. 2.

(3) Лечебните заведения по ал. 1 трябва да притежават необходимия хардуер и софтуер с минимални възможности да регистрира, обработва, поддържа, съхранява и предоставя следните данни:

1. регистрация на пациента - уникален за лабораторията номер на регистрацията; ЕГН и трите имена на пациента; номер и дата на направлението; кода и имената на лекаря, назначаващ изследванията; назначени и извършени изследвания, обща стойност на извършените изследвания, определени по цените, договорени в НРД; резултати от изследванията;

2. обобщена справка за избран пациент за избран период от време, съдържаща броя на извършените изследвания по видове, тяхната стойност по договорените в НРД цени;

3. обобщена справка за избран лекар - възложител на изследвания, за избран период от време, съдържаща броя на назначените и извършените по негово назначение изследвания по видове и общо, тяхната стойност по договорените в НРД цени;

4. месечен отчет за РЗОК на електронен или магнитен носител, съдържащ данни, посочени в раздел VII "Документация и документооборот за изпълнители на извънболнична медицинска помощ".

(4) Данните по ал. 3, т. 1, 2 и 3 се съхраняват минимум една година след приключване на календарната година и се предоставят за медицинска информация и при извършване на медицински и финансов контрол на лабораторията или на ИМП, назначили изследванията.

Чл. 104. (1)За медико-диагностични дейности от пакет "Клинична микробиология" - позиции 7, 9 и 10, договори могат да се сключват и с лечебни заведения с клинични лаборатории.

(2) За изследване на туморни маркери договори могат да се сключват и с лечебни заведения с имунологични лаборатории.

Чл. 105. При липса на възможност сключилите договор с НЗОК лечебни заведения да задоволят потребностите на ЗЗОЛ от медико-диагностични изследвания може да се сключи договор със здравни заведения по ЗНЗ.

Чл. 106. В случаите по чл. 19, ал. 2 НЗОК може да сключи договор за извършване на медико-диагностични изследвания с лечебно заведение за болнична помощ от даден здравен район само ако на територията на този здравен район няма самостоятелна медико-диагностична лаборатория или лечебно заведение за извънболнична помощ, съдържащо в структурата си медико-диагностична лаборатория от съответния профил.

Чл. 107. (1) Лечебните заведения за извънболнична медицинска помощ, желаещи да сключат договор със съответната РЗОК, на чиято територия е месторазположението им, представят заявление по образец, утвърден от директора на НЗОК, към което прилагат:

1. удостоверение за регистрация на лечебното заведение в районния център по здравеопазване;

2. документ, удостоверяващ членство в БЛС и съдържащ уникален идентификационен № на лекарите, които ръководят, съответно работят в лечебното заведение, към датата на подаване на документите, издаден от регионалните колегии;

3. декларация по образец, посочен в приложение № 5, за 24-часово осигуряване на здравни дейности на регистрираните ЗЗОЛ съгласно Наредба № 27 от 2002 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, график за обслужване на пациентите, изискуемото оборудване и обзавеждане и нает персонал (за лечебните заведения за първична медицинска помощ);

4. декларация по образец, посочен в приложение № 6, за дейността на лечебното заведение за специализирана извънболнична помощ;

5. декларация за броя ЗЗОЛ, осъществили правото си на избор на лекар, придружена от информация на електронен носител (за лечебните заведения за първична медицинска помощ);

6. декларация от управителя на лечебното заведение (медицински център, медико-стоматологичен център, диагностично-консултативен център и самостоятелни медико-диагностични лаборатории), че заплаща не по-малко от 30 % от брутния размер на личния принос на лекаря - пряк изпълнител на СИМП, от приходите, реализирани по договор с НЗОК, и потребителски такси;

7. информация за взаимоотношения с други изпълнители на медицинска помощ;

8. копия от необходимите квалификационни документи за всички лекари, които ще оказват медицинска помощ в изпълнение на договор с НЗОК;

9. копие от сертификат за участие и успешно преминати програми в национални системи за външна оценка на качеството на изследванията на медико-диагностичните лаборатории.

(2) Районната здравноосигурителна каса създава и поддържа досиета на лечебните заведения, сключили договор с НЗОК.

(3) Досието на лечебното заведение за ПИМП съдържа:

а) копие от удостоверението за регистрация на лечебното заведение в РЦЗ, придружено от декларация в свободен текст за липса на промени в обстоятелствата по регистрацията;

б) документ, удостоверяващ членство в БЛС и съдържащ уникалния идентификационен номер на лекарите, които ръководят, съответно работят в лечебното заведение, към датата на подаване на документите, издаден от регионалните лекарски колегии;

в) декларация по образец, посочен в приложение № 5, за 24-часово осигуряване на здравни дейности на регистрираните ЗЗОЛ съгласно Наредба № 27 от 2002 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, график за обслужване на пациентите, изискуемото оборудване и обзавеждане и нает персонал;

г) декларация в свободен текст за броя ЗЗОЛ, осъществили правото си на избор на лекар от лечебно заведение за първична медицинска помощ, придружена с регистъра им, предоставен на магнитен носител;

д) копия от квалификационни документи за всички лекари, оказващи медицинска помощ в изпълнение на договор с НЗОК;

е) информация за взаимоотношения с други изпълнители на медицинска помощ, свързани с непосредствената дейност по НРД.

(4) Досието на лечебното заведение за СИМП съдържа:

а) копие от удостоверението за регистрация на лечебното заведение в РЦЗ, придружено от декларация в свободен текст за липса на промени в обстоятелствата по регистрацията;

б) документ, удостоверяващ членство в БЛС и съдържащ уникалния идентификационен номер на лекарите, които ръководят, съответно работят в лечебното заведение, към датата на подаване на документите, издаден от регионалните лекарски колегии;

в) декларация по образец, посочен в приложение № 6, за дейността на лечебното заведение за специализирана медицинска помощ;

г) копия от необходими квалификационни документи за всички лекари, оказващи медицинска помощ в изпълнение на договор с НЗОК;

д) информация за взаимоотношения с други изпълнители на медицинска помощ, свързани с непосредствената дейност по НРД;

е) копие от сертификат за участие и успешно преминати програми в национални системи за външна оценка на качеството на изследванията - за медико-диагностичните лаборатории;

ж) декларация от управителя на лечебното заведение (медицински център, диагностично-консултативен център, самостоятелна медико-диагностична лаборатория и медико-стоматологичен център), че заплаща не по-малко от 30 % от брутния размер на личния принос на лекаря - пряк изпълнител на СИМП, от приходите, реализирани по договор с НЗОК, и потребителски такси.

Чл. 108. При промяна на всяко от обстоятелствата, удостоверени с документи по чл. 107, ал. 3 и 4, изпълнителят на медицинска помощ е длъжен в срок от 5 работни дни да уведоми РЗОК и да изпрати копие от съответния документ.

Чл. 109. Здравните заведения, желаещи да сключат договор с РЗОК, подават заявление, към което прилагат:

1. копие от акта на Министерския съвет, с който са създадени или преобразувани съгласно чл. 2, ал. 2 ЗНЗ;

2. информация за дейността на съответната профилна лаборатория в структурата на здравното заведение (оборудване, капацитет, структура и квалификация на персонала);

3. декларация в свободен текст за наличен хардуер и софтуер съгласно изискванията на НРД.

Чл. 110. (1) Изискуемите документи за сключване на договор с НЗОК се подават от изпълнителите на медицинска помощ в съответната РЗОК след влизане в сила на НРД.

(2) Директорът на РЗОК разглежда подадените документи и сключва договори в сроковете при условията и по реда на чл. 26.

Чл. 111. Извънболничната медицинска помощ се оказва на ЗЗОЛ по реда на Наредбата за достъпа на здравноосигурените лица до лечебни заведения за извънболнична и болнична медицинска помощ, сключили договор с НЗОК.

Чл. 112. Първоначалният избор на общопрактикуващ лекар може да се осъществи по всяко време с регистрационна форма за първоначален избор, която се получава от РЗОК.

Чл. 113. (1) Здравноосигурените лица могат да променят избора си на ОПЛ в срок от 1 до 30.VI.2003 г. и от 1 до 31.ХII.2003 г.

(2) Лицата по ал. 1 закупуват регистрационни форми за постоянен избор на общопрактикуващ лекар.

(3) Здравноосигурено лице, желаещо да направи постоянен избор, представя на новоизбрания ОПЛ:

1. здравноосигурителна книжка;

2. третия екземпляр от регистрационната форма за първоначален избор на ОПЛ, в случай че няма здравноосигурителна книжка;

3. попълнена регистрационната форма за постоянен избор.

(4) Лица, временно пребиваващи за срок от един до пет месеца извън здравния район, в който са осъществили постоянен избор, могат да направят временен избор с регистрационна форма за временен избор, която се закупува от лицето.

Чл. 114. При наличие на незаета практика, за която повече от шест месеца няма кандидат, директорът прави служебен избор за ЗЗОЛ, които не са осъществили правото си на избор на ОПЛ, като ги включва в регистъра на изпълнител на ПИМП.

Чл. 115. (1) Директорът на РЗОК и председателят на съответната районна колегия на БЛС съгласувано с командира на поделението осъществяват служебен избор на ОПЛ за военнослужещите на наборна военна служба във въоръжените сили на Република България, които нямат достъп до медицинска помощ поради липса на лекар, работещ в съответното ведомство.

(2) Директорът на РЗОК и председателите на съответните районни колегии на БЛС и ССБ съгласувано с директора на съответното заведение осъществяват служебен избор на ОПЛ за следните категории:

1. задържани под стража и лишени от свобода лица;

2. лица в процедура за придобиване статут на бежанец;

3. лица, настанени в домове за медико-социални услуги;

4. лица, настанени в специални училища и домове за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа.

Чл. 116. (1) В случаите, когато ЗЗОЛ направи нов избор на ОПЛ, новоизбраното лечебно заведение за ПИМП изисква по подходящ начин извлечение от здравното досие (копие или етапна епикриза) от предишния ОПЛ.

(2) Предишният ОПЛ се задължава да изготви и представи по подходящ начин документацията по ал. 1 на новоизбрания лекар в едномесечен срок от датата на постъпване на искането.

(3) В случаите, когато ЗЗОЛ не го е посещавал, предишният ОПЛ издава служебна бележка, с която удостоверява липсата на здравно досие.

(4) При неизпълнение на задълженията по ал. 2 и 3 на предишния ОПЛ се налагат санкции по глава деветнадесета.

Чл. 117. (1) В срок до 5 работни дни след изтичане на срока по чл. 113, ал. 1 лечебните заведения за ПИМП представят в съответната РЗОК на електронен или магнитен носител регистъра с новоизбралите го здравноосигурени лица и първите екземпляри от регистрационните форми за първоначален, постоянен или временен избор.

(2) Районната здравноосигурителна каса обработва подадената информация от всички лечебни заведения по ал. 1, като за всяко от тях отчита:

1. броя на лицата, отпаднали от регистъра му поради промяна в избора или друго обстоятелство;

2. броя на новорегистрираните лица;

3. окончателния брой на лицата от регистъра след отчитане на броя на лицата по т. 1 и 2.

(3) В срок до 20 работни дни след изтичане на срока по ал. 1 РЗОК предоставя на ОПЛ актуалната информация по ал. 2.

Чл. 118. (1) Лечебните заведения за ПИМП водят:

1. регистър на ЗЗОЛ, в който вписват данните относно здравноосигуреното лице съгласно регистрационните форми за осъществяване на избор на ОПЛ;

2. регистър на ЗЗОЛ, осъществили временен избор в тях за срок от един до пет месеца;

3. регистър на диспансеризираните лица съгласно Наредба № 2 от 2003 г. за организация и провеждане на профилактични прегледи при лица от 0 до 18 години и диспансерно наблюдение на ЗЗОЛ (ДВ, бр. 16 от 2003 г.);

4. регистри по програми "Майчино здравеопазване" и "Детско здравеопазване".

(2) Регистрите по ал. 1 се поддържат на хартиен или магнитен носител и ежемесечно се актуализират.

(3) Лечебните заведения за ПИМП ежемесечно представят на хартиен или магнитен носител регистъра на диспансеризираните лица, съдържащ следните реквизити - № на диспансерно досие, трите имена и ЕГН на пациентите, диагноза/и, уникален идентификационен номер и ЕГН на лекаря, извършващ наблюдението (ОПЛ или специалист), заедно с отчетните документи.

Чл. 119. (1) Общопрактикуващият лекар оказва ПИМП в обхват съгласно Наредба № 27 от 2002 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от НЗОК, за:

1. здравноосигурени лица, записани в регистрите им;

2. здравноосигурени лица, временно пребиваващи за срок от един до пет месеца извън здравния район, в който са избрали ОПЛ - срещу представяне на здравноосигурителна книжка.

(2) Задължително здравноосигурените лица, избрали ОПЛ, не заплащат медицинската помощ по чл. 1 извън потребителската такса по чл. 37, ал. 1 ЗЗО. Таксата не се заплаща от категориите лица по чл. 37, ал. 3 ЗЗО, както и от лицата със заболявания, определени по списък в приложение № 7

(3) Общопрактикуващият лекар е длъжен да:

1. оказва спешна медицинска помощ на всеки пациент независимо от неговата регистрация и местоживеене, когато такава е потърсена от него, до идване на екип на спешна помощ;

2. изпълнява програми "Майчино здравеопазване" и "Детско здравеопазване", провежда профилактични прегледи на недиспансеризирани лица над 18 години по приложение № 8 и работи по национални програми;

3. създава и поддържа регистри на диспансеризираните лица и лица по договорените програми на хартиен или електронен носител;

4. подготвя документацията по консултации и медико-диагностични изследвания, когато прецени, че са необходими такива;

5. подготвя документацията в случаи на хоспитализацията на ЗЗОЛ и осъществява връзка с лечебните заведения, които ще я осъществят, и уговаря с тях дата и час за прием на осигурените лица;

6. извършва посещения в домове за медико-социални грижи в района на практиката, ако настанените в него ЗЗОЛ са записани в регистъра на лечебното заведение;

7. осъществява методична помощ по отношение на здравните дейности в училищата, касаещи включените в регистъра му лица, ако са създадени условия за това от ръководството на съответното учебно заведение;

8. изпраща в началото на учебната година "Талон за здравословното състояние" на деца и ученици до здравните кабинети в детски заведения и училища;

9. излага на видно място в амбулаторията си списък на категории лица, освободени от потребителска такса, съгласно чл. 37 ЗЗО;

10. осигурява непрекъснатост на медицинските грижи за регистрираните при него ЗЗОЛ;

11. (Отм. - ДВ, бр. 76 от 2003 г. с решение на ВАС № 8145)

(4) В лечебно заведение - групова практика за ПИМП, в състава на която има лекар с придобита специалност "Детски болести", последният може да извършва консултацията или съвместното лечение по ал. 3, т. 11 на децата от регистрите на останалите ОПЛ, участници в груповата практика.

(5) При отказ за осъществяване на консултацията по ал. 3, т. 11 родителят/настойникът/попечителят удостоверява това с подпис в амбулаторния лист.

Чл. 120. (1) За нуждите на осъществяваната дейност лечебните заведения за ПИМП наемат медицински персонал, както следва:

1. при регистрирани до 2500 задължително здравноосигурени лица ОПЛ е длъжен да наеме медицински специалист с образователно-квалификационна степен "специалист" или "бакалавър" на пълен работен ден;

2. при регистрирани между 2500 и 3500 задължително здравноосигурени лица ОПЛ е длъжен да наеме медицински специалист с образователно-квалификационна степен "специалист" или "бакалавър" на пълен работен ден, както и лекар на пълен работен ден;

3. при регистрирани над 3500 задължително здравноосигурени лица ОПЛ е длъжен да наеме двама медицински специалисти с образователно-квалификационна степен "специалист" или "бакалавър" на пълен работен ден, както и лекар на пълен работен ден.

(2) В случаите по ал. 1, т. 3 за всеки регистрирани 1000 задължително здравноосигурени лица над 3500 ОПЛ е длъжен да наеме още един медицински специалист с образователно-квалификационна степен "специалист" или "бакалавър", а за всеки регистрирани 1500 лица над 3500 - още един лекар.

(3) Извън изискванията по ал. 1 и 2 ОПЛ по своя преценка може да наеме и други лекари, медицински специалисти с образователно-квалификационна степен "специалист" или "бакалавър" или персонал, извършващ административни или помощни дейности.

(4) В случаите, когато има нает допълнителен медицински персонал, лекарите, учредили лечебното заведение за ПИМП, трябва да включат в месечния график часовете, в които лично ще оказват медицинска помощ.

(5) Всеки лекар, който е в трудово-правни отношения с лечебното заведение за ПИМП, сключило договор с НЗОК, подписва всички медицински документи и ги подпечатва с личния си печат, както и с печата на лечебното заведение.

Чл. 121. (1) Лечебните заведения за ПИМП обявяват в амбулаторията на място, достъпно за ЗЗОЛ по всяко време, своя месечен график, който съдържа:

1. часове за амбулаторен прием - не по-малко от 5 часа дневно за ОПЛ с до 3500 пациенти и не по-малко от 7 часа дневно за ОПЛ с над 3500 пациенти;

2. часове за домашни посещения;

3. часове за промотивна и профилактична дейност - два пъти седмично не по-малко от един час;

4. часове за работа по програма "Майчино здравеопазване";

5. часове за работа по програма "Детско здравеопазване".

(2) (Отм. - ДВ, бр. 76 от 2003 г. с решение на ВАС № 8145 относно думите “и телефон за повикване по спешност”, доп. - ДВ, бр. 87 от 2003 г., в сила от 01.10.2003 г.) Графикът по ал. 1 съдържа телефон за повикване за оказване на медицинска помощ, съгласно т. V, т. 4 от приложение № 1 към член единствен, ал. 1 от Наредба № 27 от 2002 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК и за домашни посещения - телефон на практиката, или мобилен.

Чл. 122. (1) Всеки титуляр на индивидуална практика за ПИМП посочва в договора си с РЗОК свой заместник за случаите, когато не може да изпълнява лично задълженията си. Посоченият заместник представя писмена декларация за съгласие.

(2) Титулярят и заместникът могат да представят в РЗОК договор за заместване, в който се уреждат всички условия, при които се извършва заместването - срок, място, разплащателна сметка, помощен персонал и др. Договорът за заместване се приподписва от директора на РЗОК.

(3) При липса на договор за заместване посоченият по реда на ал. 1 заместник встъпва в правата на титуляря, като писмено уведомява съответната РЗОК. В този случай РЗОК заплаща по сметката на титуляря на практиката.

(4) Лицето, определено за заместник, трябва да притежава съответната правоспособност и да е вписано в съответния регистър по Закона за съсловните организации на лекарите и стоматолозите (ЗСОЛС).

(5) В срока на заместване заместникът има всички права и задължения на титуляря на практиката, подписва всички документи и ги подпечатва с личния си печат.

(6) Срокът на заместване не може да бъде по-дълъг от срока на действие на договора на титуляря на практиката с НЗОК.

Чл. 123. (1) При възникнала необходимост от преглед или консултация на болни или пострадали лица, които се нуждаят от медицинска помощ, за да бъде предотвратено по-нататъшно развитие и усложняване на заболяването, лечебното заведение за първична извънболнична помощ извън обявения график оказва необходимите медицински грижи:

1. самостоятелно;

2. съвместно по общ график с друго/и лечебно/и заведение/я за първична извънболнична помощ;

3. чрез договор с друго лечебно заведение - подизпълнител.

(2) Изпълнението на повикванията по ал. 1, т. 2 се осъществява по общ, предварително изготвен и съгласуван с РЗОК график. В графика фигурират телефони за връзка и адреси на оказващите помощта. Графикът е месечен. За промените в графика се уведомява РЗОК.

Чл. 124. Общопрактикуващият лекар създава и съхранява медицинско досие на пациентите.

Чл. 125. (1) Наред с първичните документи за работа с НЗОК ОПЛ издава и/или заверява и следните документи на записаните в неговия регистър ЗЗОЛ:

1. препис-извлечение от медицинско досие на ЗЗОЛ, осъществили правото си на избор на друг ОПЛ;

2. препис-извлечение от медицинската документация на наборници, подлежащи на първоначален медицински преглед и за явяване пред наборна комисия, след представено от тях известие от военното окръжие;

3. медицинско направление за балнеосанаториално лечение;

4. медицинско направление за превозване на починал в друго населено място;

5. медицинско направление за кремация;

6. медицинско направление за социални грижи;

7. препис от медицинско досие за съда и прокуратурата;

8. талон за здравословното състояние и талон за проведени профилактични прегледи на деца и ученици до здравните кабинети в детски заведения и училища;

9. болничен лист за временна неработоспособност или предписание за трудоустрояване;

10. медицинско свидетелство за постъпване на работа;

11. направление за хоспис;

12. медицинско свидетелство за приемане в детски и учебни заведения;

13. медицински свидетелства на участници в спортни състезания;

14. медицинско удостоверение за детски и учебни заведения при отсъствие по медицински показания;

15. съобщение до ЕСГРАОН за смърт;

16. медицинска бележка на дете (ученик), че не е в контакт със заразно болни;

17. медицинско свидетелство за осиновяване на дете;

18. медицинско свидетелство за сключване на граждански брак;

19. здравна книжка на работещите в детски и хранителни заведения.

(2) При необходимост от скъпоструващи лекарства и лечение по реда на чл. 78 ЗЗО ОПЛ съдейства за комплектоване на необходимите документи за извършване на експертизи.

(3) При необходимост от предписване на лекарствен продукт по чл. 56, ал. 2 ЗЗО ОПЛ уведомява РЗОК и обосновава нуждата от него.

(4) Общопрактикуващият лекар попълва "Рецептурна книжка на хронично болен" за заболявания по приложение № 4.

Чл. 126. (1) Общопрактикуващият лекар определя необходимостта от специализирана извънболнична помощ, като издава "Медицинско направление за консултация или за провеждане на съвместно лечение" (бл. МЗ-НЗОК № 3) в следните случаи:

1. при заболявания и проблеми, изискващи специализирани диагностични дейности;

2. при настъпване на усложнения в хода на лечението;

3. за оценка на здравословното състояние;

4. при изпълнение на програми "Майчино здравеопазване" и "Детско здравеопазване";

5. при диспансеризация.

(2) В случаите по ал. 1 ОПЛ уговаря консултация и подготвя необходимите документи.

(3) В медицинското направление за консултация задължително се посочва конкретното искане към специалиста.

(4) (Отм. - ДВ, бр. 76 от 2003 г. с решение на ВАС № 8145)

(5) (Отм. - ДВ, бр. 76 от 2003 г. с решение на ВАС № 8145)

(6) Общопрактикуващият лекар разполага с определен брой медицински направления за консултация или за провеждане на съвместно лечение, медицински направления за високоспециализирани дейности (само за пакети "Анестезиология и интензивно лечение" и "Неврохирургия"), направления за медико-диагностични изследвания съобразно регулативните стандарти.

(7) Медицинско направление за консултация или за провеждане на съвместно лечение със специалист и направление за медико-диагностична дейност може да издава и лекар, който е назначен да обслужва следните категории лица:

1. военнослужещите на наборна военна служба;

2. задържани под стража или лишени от свобода;

3. малолетни и непълнолетни, настанени в домове за деца и юноши;

4. настанените в домове за медико-социални услуги.

(8) В случаите по ал. 7 направленията се закупуват от съответното ведомство, което ги подпечатва с печата си.

Чл. 127. (1) Общопрактикуващият лекар насочва за хоспитализация ЗЗОЛ, когато лечебната цел не може да се постигне в условията на извънболничната помощ.

(2) Общопрактикуващият лекар подготвя пациента с необходимите документи, изследвания и консултации за планова хоспитализация съгласно изискванията по приложение № 9. Резултатите от проведените изследвания и консултации се прилагат към направлението за хоспитализация.

(3) Отказ от болнично лечение се заявява пред ОПЛ лично или чрез родител/настойник/попечител. Отказът се заявява писмено в амбулаторния лист, а при фактическа невъзможност за писмено заявление - в присъствие на двама свидетели, които удостоверяват това с подписите си в амбулаторния лист.

(4) След изписване на пациента от лечебно заведение за болнична помощ или диспансер ОПЛ получава екземпляр от епикризата или копие от същата, която прилага към медицинското му досие.

(5) Общопрактикуващият лекар е длъжен да организира в съответствие с препоръките в болничната епикриза последващите контролни прегледи на изписания пациент в лечебното заведение за болнична помощ, осъществило стационарното му лечение.

Чл. 128. При оказване на ПИМП ОПЛ предписва лекарства при условията и по реда, посочени в НРД.

Чл. 129. (1) Специализирана извънболнична медицинска помощ се оказва на ЗЗОЛ, на които е издадено "Медицинско направление за консултация или за провеждане на съвместно лечение" (бл. МЗ-НЗОК № 3) и "Медицинско направление за ВСД" (бл. МЗ-НЗОК № 3А) от ОПЛ или специалист.

(2) Специалистът осъществява своята част от дейността и връща информацията на ОПЛ с указания за продължаване на лечението.

(3) Медицинското направление за консултация или провеждане на съвместно лечение може да се ползва до 30 календарни дни от издаването му.

(4) В срок до 30 календарни дни от издаването на медицинското направление за медико-диагностични изследвания ЗЗОЛ е длъжно да избере медико-диагностична лаборатория и уговори ден и час за извършване на изследванията.

(5) Високоспециализирана дейност се извършва от специалиста и на основание "Медицинско направление за консултация или за провеждане на съвместно лечение" (бл. МЗ-НЗОК № 3) след преценка на необходимостта от ВСД. В този случай специалистът, извършил ВСД, попълва "Медицинско направление за ВСД" (бл. МЗ-НЗОК № 3А), без да се попълва името на изпращащ специалист.

Чл. 130. (1) Здравноосигуреното лице може да избере лечебно заведение за СИМП, сключило договор с НЗОК и с месторазположение на територията на областта, в която е неговият здравен район.

(2) В случаите, когато ЗЗОЛ не може да посочи специалист, такъв се препоръчва от ОПЛ.

(3) Специалистът определя ден и час за консултация.

(4) Когато на територията на областта, в която е здравният район на осигуреното лице, няма лечебно заведение за специализирана извънболнична помощ, което да осъществи необходимите диагностични и лечебни дейности, то може да бъде изпратено с "Медицинско направление за консултация или за провеждане на съвместно лечение" (бл. МЗ-НЗОК № 3) или "Медицинско направление за ВСД" (бл. МЗ-НЗОК № 3А) в лечебно заведение извън нея.

Чл. 131. (1) В случаите по чл. 126, ал. 5 лекарят с придобита специалност по "Акушерство и гинекология" извършва необходимите вторични прегледи на базата на първичен преглед съгласно Наредба № 2 за организация и провеждане на профилактичните прегледи при лица от 0 до 18 години и диспансерно наблюдение на ЗЗОЛ.

(2) В случаите по чл. 126, ал. 4 специалистът педиатър извършва необходимия брой вторични прегледи за остри заболявания на базата на първичен преглед, но не повече от два средно за избралите го ЗЗОЛ за срока на действие на НРД.

(3) Специалистите по ал. 1 и 2 водят отделен регистър на обслужваните ЗЗОЛ по чл. 126, ал. 4 и 5, който ежемесечно представят в РЗОК заедно с отчетните документи.

Чл. 132. (1) Лечебните заведения за СИМП обявяват в амбулаторията на място, достъпно за здравноосигурените лица по всяко време, своя седмичен график, който включва:

1. часовете за амбулаторен прием;

2. часовете за домашни посещения.

(2) Всяко лечебно заведение следва да поддържа актуална листа на чакащите и да уведомява пациентите си за първата следваща свободна дата за амбулаторен прием.

(3) Лекар от лечебно заведение за СИМП оказва помощ в дома на здравноосигурено лице, в случай че:

1. е повикан за консултация от ОПЛ, който е преценил, че състоянието на пациента не позволява да посети кабинета на специалиста, като в този случай попълва "Амбулаторен лист" (бл. МЗ-НЗОК № 1);

2. за лекувано от него лице се налага повторно посещение в дома на пациента, като в този случай попълва "Амбулаторен лист" (бл. МЗ-НЗОК № 1).

(4) Специалистът може да препоръча или изиска консултация в дома от друг специалист.

(5) Специалистът осъществява и регистрира домашни консултации или лечебно-консултативна помощ в амбулатория за ПИМП само при поискване от ОПЛ, като отбелязва номера на направлението, деня и часа на получаването му.

Чл. 133. (1) В случаите на временно отсъствие на лекар-специалист от лечебни заведения за СИМП - групова практика, ДКЦ, МЦ, МСЦ и медико-диагностичните лаборатории той може да бъде заместен от лекар със същата специалност, работещ в лечебно заведение за СИМП, сключило договор с НЗОК.

(2) За обстоятелството по ал. 1 лечебното заведение уведомява РЗОК в срок до пет работни дни от началото на заместването.

Чл. 134. (1) Изпълнителят на СИМП извършва дейности от пакетите при първични и вторични посещения на ЗЗОЛ.

(2) Специалистът преценява броя на необходимите вторични прегледи за всеки пациент съобразно неговото състояние.

Чл. 135. (1) Специалистът е длъжен да насочва за хоспитализация ЗЗОЛ, когато лечебната цел не може да се постигне в условията на извънболничната помощ.

(2) Специалистът подготвя пациента с необходимите документи, изследвания и консултации за планова хоспитализация съгласно изискванията по приложение № 9. Резултатите от проведените изследвания и консултации се прилагат към направлението за хоспитализация.

Чл. 136. Необходимостта от рехабилитационни мероприятия за ЗЗОЛ се установява от специалиста и/или ОПЛ, като лечението се извършва по предписана схема, която се съгласува помежду им.

Чл. 137. (1) Специалистът води амбулаторен журнал, състоящ се от вторите екземпляри на "Амбулаторен лист" (бл. МЗ-НЗОК № 1), в които се вписват данните от прегледа, резултатите от направените изследвания, извършените процедури, диагнозите, предписаната терапия и установената временна неработоспособност.

(2) Третият екземпляр от "Амбулаторен лист" (бл. МЗ-НЗОК № 1) с резултатите от проведените изследвания и лечение се изпраща на ОПЛ, издал "Медицинско направление за консултация или за провеждане на съвместно лечение" (бл. МЗ-НЗОК № 3).

Чл. 138. (1) Лечебното заведение за СИМП изисква консултация или провеждане на съвместно лечение със специалист от същото или друго лечебно заведение, сключило договор с НЗОК, в следните случаи:

1. при необходимост от консултация или провеждане на съвместно лечение със специалист от същата или друга специалност;

2. при необходимост от извършване на ВСД с "Медицинско направление" (бл. МЗ-НЗОК № 3А).

(2) Лечебното заведение за СИМП разполага с определен брой медицински направления за консултация или за провеждане на съвместно лечение, медицински направления за ВСД и направления за медико-диагностични изследвания съобразно регулативните стандарти.

Чл. 139. Специалистът предоставя на ОПЛ необходимите документи за всяко консултирано от него лице в случаите, когато то се нуждае от скъпоструващо лечение съгласно правилата за извършване на експертизи и дейност на комисията по чл. 78 ЗЗО.

Чл. 140. Специалистът извършва експертизна дейност и издава следните документи:

1. медицинско направление за консултация или за провеждане на съвместно лечение;

2. направление за МДД;

3. направление за хоспитализация;

4. болничен лист за временна неработоспособност;

5. съобщения за смърт;

6. рецепти;

7. протоколи (приложение № 2);

8. бързи известия за инфекциозно заболяване и за задължително съобщаване за злокачествено образувание;

9. талон за ЛКК.

Чл. 141. Изпълнителят от лечебно заведение за СИМП, сключило договор с НЗОК, предписва лекарствени продукти и консумативи съгласно условията и реда, описан в НРД.

Чл. 142. (1) Лечебните заведения за СИМП водят отделен регистър на диспансеризираните ЗЗОЛ съгласно Наредба № 2 от 2003 г. за организация и провеждане на профилактични прегледи при лица от 0 до 18 години и диспансерно наблюдение на ЗЗОЛ.

(2) Лечебните заведения за СИМП представят в РЗОК на хартиен или електронен носител на всеки три месеца заедно с отчетните документи регистъра на диспансеризираните лица, съдържащ следните реквизити - № на диспансерно досие, трите имена и ЕГН на пациентите, диагноза/и, уникален идентификационен № и ЕГН на лекаря, извършващ наблюдението.

(3) Специалистът преценява броя на необходимите консултативни прегледи на ЗЗОЛ по ал. 1 с други специалисти за всеки пациент според състоянието му.

Чл. 143. Високоспециализираните дейности, високоспециализирани медико-диагностични изследвания и изследванията от пакет "Нуклеарна медицина" се назначават само от изпълнители на СИМП.

(2) За специалностите само с ВСД се допуска назначаването им от изпълнители на ПИМП и СИМП.

Чл. 144. (1) Изпълнителите на медико-диагностични изследвания извършват същите въз основа на "Медицинско направление за медико-диагностична дейност" (бл. МЗ-НЗОК № 4), издадено от изпълнител на ПИМП или СИМП.

(2) В медицинското направление за МДД се описват кодовете на необходимите изследвания, за които има договор с НЗОК.

(3) Медико-диагностичната лаборатория осъществява договорената дейност в присъствие на лекар в рамките на дневния работен график в изпълнение на договора с НЗОК, който не може да бъде по-малък от 4 часа.

Чл. 145. (1) За МДД, при които в лабораторията се взема биологичен материал, съответният изпълнител може да определи цена за вземане на биологичен материал, като сумата се заплаща от ЗЗОЛ. Цената се определя от изпълнителя, като за изследвания, договорени в НРД, не може да бъде по-висока от 2 лв.

(2) За едно посещение в медико-диагностичната лаборатория се плаща цена, определена по реда на ал. 1, независимо от броя на изследванията.

(3) В случай, че ЗЗОЛ заплаща цена за вземане на биологичен материал по ал. 1, лечебното заведение не може за изследвания в същата лаборатория да изисква от него такса по чл. 37, ал. 1, т. 1 ЗЗО.

(4) В лечебни заведения, извършващи МДД, за които не се плаща сумата по ал. 1, ЗЗОЛ заплащат таксата по чл. 37, ал. 1, т. 1 ЗЗО.

(5) От заплащане за вземане на биологичен материал по ал. 1 се освобождават лицата без доходи, настанени в домове за деца и юноши, в домове за деца от предучилищна възраст и в домове за социални грижи.

Чл. 146. (1) Дейността на лечебните заведения за извънболнична помощ, сключили договор за оказване на медицинска помощ с НЗОК относно извършване експертиза на работоспособността на ЗЗОЛ, се извършва при условия и по ред, определени в Наредбата за експертиза на работоспособността (НЕР) (ДВ, бр. 61 от 2000 г.).

(2) Експертизата на работоспособността е неразделна част от диагностично-лечебната и профилактичната дейност на лечебните заведения по ал. 1.

Чл. 147. (1) Експертизата на временната неработоспособност се осъществява от:

1. лекар от лечебно заведение за ПИМП или СИМП;

2. лекарските консултативни комисии;

3. териториалните експертни лекарски комисии (ТЕЛК);

4. Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК).

(2) Експертизата на трайната неработоспособност се осъществява от:

1. териториалните експертни лекарски комисии;

2. Националната експертна лекарска комисия.

Чл. 148. (1) При извършване на експертиза на временната неработоспособност (до 10 календарни дни) лекарят от лечебното заведение за ПИМП или СИМП води необходимата медицинска документация и извършва дейностите, предвидени в чл. 5 НЕР.

(2) В случай, че за нуждите на експертизата по ал. 1 са необходими изследвания или консултации със специалисти, лекарят издава на ЗЗОЛ направление за МДД или направление за консултация или провеждане на съвместно лечение.

Чл. 149. (1) Общопрактикуващият лекар или лекуващият лекар-специалист от лечебно заведение за СИМП насочва ЗЗОЛ към Лекарската консултативна комисия в случаите по чл. 5, ал. 1, т. 6 НЕР.

(2) При подготовката за ЛКК ЗЗОЛ се насочва за прегледи към специалисти от лечебни заведения за СИМП, сключили договор с НЗОК, с "Талон за ЛКК".

(3) Задължително здравноосигуреното лице се насочва към ЛКК с "Талон за ЛКК".

(4) Лекарската консултативна комисия освидетелства ЗЗОЛ при наличие на основанията, предвидени в чл. 6 НЕР.

(5) Лекарската консултативна комисия, сформирана в лечебно заведение за извънболнична медицинска помощ, може да назначи допълнителни изследвания или консултации, ако са необходими.

(6) Лекарската консултативна комисия насочва ЗЗОЛ за допълнителни консултации към специалист с "Талон за ЛКК".

(7) Член на ЛКК, сформирана в лечебно заведение за извънболнична медицинска помощ, няма право да насочи ЗЗОЛ за допълнителни изследвания или консултации към самия себе си.

Чл. 150. Общопрактикуващият лекар или специалистът представя ЗЗОЛ пред ЛКК с необходимата медицинска документация, третия екземпляр на амбулаторния лист и ЛАК, като не участва при вземането на решение освен в случаите, когато е член на ЛКК.

Чл. 151. (1) Ръководителите на лечебни заведения, в които е създадена ЛКК, сключили договор с НЗОК, се задължават да предадат в РЗОК информация, вкл. и за настъпили промени, със следното съдържание:

1. номер и основание за издаване на заповедта, с която е създадена ЛКК;

2. вид на комисията (обща или специализирана и по какви болести);

3. състав на комисията и придобита клинична специалност на членовете й;

4. район и график за работата на комисията.

(2) Районната здравноосигурителна каса е задължена да уведоми по подходящ начин лечебните заведения от извънболничната помощ, сключили договор с НЗОК, за сформираните ЛКК на територията на съответната област, профила им и графика за работата.

Чл. 152. Лекарската консултативна комисия оформя документацията на ЗЗОЛ и я представя за експертиза пред ТЕЛК в случаите по чл. 10 НЕР.

Чл. 153. (1) Пациентът представя в "Картотека за медицински експертни досиета" (КМЕД) медицинския протокол, придружен от молба и съответната медицинска документация.

(2) Когато се прецени, че представеният протокол не е достатъчно изчерпателен (като изследвания и консултации), КМЕД е в правото си да го върне на съответната ЛКК за допълнителни такива.

(3) Лекарската консултативна комисия назначава допълнителните изследвания или консултации по определения ред.

Чл. 154. (1) Председателите на ЛКК, сформирани в лечебни заведения за извънболнична помощ, представят ежемесечни отчети пред РЗОК. Отчетът съдържа обобщен списък на ЗЗОЛ, номерата на протоколите от заседанията на комисията, състава на комисията и взетите решения.

(2) Към отчета по ал. 1 се прилага общата част на талона за ЛКК, с който пациентът е изпратен за експертиза на работоспособността.

Чл. 155. (1) Оценката на качеството на предоставените услуги от ИМП се извършва от директора на РЗОК съгласно система за оценка на качеството, включваща специфични индикатори, посочени в чл. 156 и 157.

(2) Скалата за оценка съдържа три елемента - ниво на изпълнение, оценка и коефициент на тежест на индикатора.

(3) Положителната оценка на дейността на лечебните заведения за ПИМП е свързана с финансово стимулиране за добро качество.

(4) За нуждите на оценката на качеството ИМП предоставят информация на НЗОК.

(5) Оценката на качеството се извършва веднъж годишно.

(6) Специфичните индикатори са:

1. за качество на процеса;

2. за качество на резултата.

Чл. 156. Индикатори за качество на процеса са:

1. обхват на извършените профилактични прегледи на ЗЗОЛ над 18 години, които не са на диспансерно наблюдение, спрямо общия брой лица от същата категория, записани при ОПЛ; отнася се за целеви групи: рак на млечната жлеза (жени над 40 г.), хипертония (ЗЗОЛ от 30 до 50 г.) и диабет (ЗЗОЛ от 30 до 50 г.);

2. изпълнение на изискванията на програмата по майчино здравеопазване;

3. изпълнение на програмата по детско здравеопазване за проследяване на здравословното състояние на лица на възраст от 0 до 18 години;

4. обхват на осъществени имунизации спрямо общия брой подлежащи лица, съгласно изискванията на утвърдения от министъра на здравеопазването имунизационен календар;

5. съответствие на прегледи по брой и периодичност съобразно изискванията на Наредба № 2 от 2003 г. за организация и провеждане на профилактични прегледи при лица от 0 до 18 години и диспансерно наблюдение на задължително здравноосигурени лица;

6. изпълнение на предхоспитализационен минимум, описан в клиничните пътеки;

7. спазване на консенсусно приети правила за диагностично-терапевтично поведение;

8. съвпадение на диагнози при планова хоспитализация (изпращаща и окончателна);

9. осигуряване на непрекъснатост на медицинските грижи на регистрираните ЗЗОЛ;

10. относителен дял на основателните жалби спрямо общия брой жалби и брой пациенти.

Чл. 157. (1) Индикатори за качество на резултата са:

1. за пациенти с хронични заболявания, които се наблюдават само от ОПЛ:

1.1. поддържане на компенсирано състояние на пациенти с хронични заболявания (лица над 18 години) за:

1.1.1. инсулинонезависим диабет:

а) за добър контрол се считат стойности 5.1 - 6.5 mmol/l, измерени на гладно през последните три месеца на календарната 2003 г.;

б) за незадоволителен контрол се считат стойности над 6.5 mmol/l, измерени на гладно през последните три месеца на календарната 2003 г.;

1.1.2. за неусложнена хипертония (лека и средностепенна в първи стадий):

а) за добър контрол се считат измерените стойности на систоличното налягане под 140 mm/Hg, диастолично под 90 mm/Hg, измерени през последните три месеца на календарната 2003 г.;

б) за незадоволителен контрол се считат измерените стойности на систоличното налягане над 140 mm/Hg, диастолично над 90 mm/Hg, измерени през последните три месеца на календарната 2003 г.;

2. своевременност при хоспитализация - брой отклонения от кл. пътеки, дължащи се на несвоевременна хоспитализация.

(2) Индикаторите по ал. 1, т. 1 и 2 и чл. 156, т. 1, 2, 3, 4, 5, 8 и 10 се включват към системата за оценка на качеството на извършените дейности от ПИМП.

Чл. 158. Индикатори за качество на процеса са:

1. съответствие на назначените медико-диагностични изследвания за ЗЗОЛ по вид, обем и периодичност съгласно Наредба № 2 от 2003 г. за организация и провеждане на профилактични прегледи при лица от 0 до 18 години и диспансерно наблюдение на задължително здравноосигурени лица;

2. основателност на показанията за провеждане на ВСД и изследвания (по експертна оценка);

3. съответствие на прегледите по брой и периодичност за едно диспансеризирано лице съгласно Наредба № 2 от 2003 г. за организация и провеждане на профилактични прегледи при лица от 0 до 18 години и диспансерно наблюдение на задължително здравноосигурени лица;

4. съвпадение на диагнози при планова хоспитализация (изпращаща и окончателна);

5. спазване на изискванията за целесъобразност при изписване на лекарствени продукти;

6. продължителност на първичен амбулаторен преглед не по-малко от 20 мин.;

7. относителен дял на основателните жалби спрямо общия брой жалби и брой пациенти.

Чл. 159. (1) Индикатори за качество на резултата:

1. изход при пациенти с остро заболяване: брой случаи спрямо общ брой случаи по дадено заболяване, преминали през специалист и завършили със:

а) оздравяване;

б) хронифициране на заболяването;

в) без промяна;

е) починали;

2. за пациенти с хронични заболявания, регистрирани при специалиста:

а) брой на преминалите болни от декомпенсирано в компенсирано състояние спрямо общия брой болни от даденото заболяване;

б) брой на преминалите болни от компенсирано в декомпенсирано състояние спрямо общия брой болни от даденото заболяване;

в) брой на починали диспансеризирани пациенти спрямо общия брой диспансеризирани лица;

г) процент хоспитализирани пациенти с усложнение на основното заболяване спрямо общия брой диспансеризирани по даденото заболяване;

3. за оценка на качеството на лекарските консултации при бременност се проследяват следните показатели:

а) брой бременни жени с претоксикози и повишен риск от възникване на токсикози на бременността спрямо общия брой наблюдавани бременни;

б) брой жени, при които бременността е завършила с антенатална смърт на плода, спрямо общия брой бременни;

в) брой на бременните с преждевременно раждане на жив плод спрямо общия брой бременни;

г) брой на извършени скринингови изследвания за търсене на малформации у плода при жени:

аа) с фамилна обремененост и/или предхождащо раждане на дете с малформации;

бб) при възраст над 35 години;

4. своевременност при хоспитализация - брой отклонения от кл. пътеки, дължащи се на несвоевременна хоспитализация.

(2) Индикаторите по чл. 158, ал. 1 и чл. 159, ал. 1, т. 2, 3 и 4 се включват към системата за оценка на качеството на извършените дейности от СИМП.

Чл. 160. Оценката на качеството на МДД се извършва по следните индикатори:

1. изпълнение на медицинските стандарти, утвърдени от министъра на здравеопазването;

2. кадрово осигуряване на медико-диагностичната лаборатория с лекарско присъствие в рамките на обявения график;

3. осигуреност на медико-диагностичната лаборатория с хардуерно и програмно оборудване;

4. документирана преценка на резултата от лекар с придобита специалност по профила на лабораторията, удостоверена с подпис върху бланка за МДД.

Чл. 161. Националната здравноосигурителна каса заплаща договорената и извършената дейност на изпълнителите на ПИМП по следните елементи:

1. медицинско обслужване на ЗЗОЛ, включени в регистъра на изпълнител на ПИМП, по основен пакет за ПИМП съгласно Наредба № 27 от 2002 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК;

2. профилактична дейност по приоритетна програма "Детско здравеопазване";

3. диспансерно наблюдение по приоритетна програма "Майчино здравеопазване" на ЗЗОЛ, избрали ОПЛ за изпълнител по тази програма;

4. диспансерно наблюдение на ЗЗОЛ съгласно Наредба № 2 от 2003 г. за организация и провеждане на профилактични прегледи при лица от 0 до 18 години и диспансерно наблюдение на задължително здравноосигурени лица, включени в регистъра на изпълнител на ПИМП извън случаите по т. 3;

5. профилактични прегледи на недиспансеризирани лица над 18 години;

6. неблагоприятни условия на работа;

7. посещение на ЗЗОЛ от друг здравен район, обърнало се към изпълнител на ПИМП инцидентно по повод на медицински проблем;

8. допълнително заплащане на изпълнители на ПИМП в случаите на неусвояване на годишния бюджет за ПИМП по чл. 195, ал. 2.

Чл. 162. (1) Заплащането по чл. 161, т. 1 се определя в зависимост от възрастта и броя на:

1. задължително здравноосигурените лица с постоянен избор при изпълнителя на ПИМП;

2. задължително здравноосигурените лица, пребиваващи повече от един месец в друго населено място и направили временен избор при изпълнителя на ПИМП.

(2) Броят на ЗЗОЛ по ал. 1, т. 1 се намалява с броя на лицата по ал. 1, т. 2, които са направили временен избор при друг изпълнител на ПИМП, за периода на временния избор.

(3) Броят на ЗЗОЛ по ал. 1 се определя към последно число на месеца или датата на прекратяване на договора.

(4) Националната здравноосигурителна каса заплаща ежемесечно на изпълнителите на ПИМП, както следва:

1. за всяко ЗЗОЛ на възраст от 0 до 18 години - по 0,75 лв.;

2. за всяко ЗЗОЛ на възраст от 18 до 65 години - по 0,65 лв.;

3. за всяко ЗЗОЛ на възраст над 65 години - по 0,95 лв.

(5) Когато договорът е сключен или прекратен през текущия месец, заплащането се изчислява пропорционално на календарните дни на действие на договора през месеца.

(6) Плащането по чл. 161, т. 1 се извършва месечно след проверка по фактура, спецификация, първите екземпляри на регистрационните форми за избор за новорегистрирани ЗЗОЛ и амбулаторните листове.

Чл. 163. (1) Заплащането по чл. 161, т. 2 е:

1. за извършен профилактичен преглед съгласно изискванията на Наредба № 2 от 2003 г. за организация и провеждане на профилактични прегледи при лица от 0 до 18 години и диспансерно наблюдение на ЗЗОЛ:

а) на лице от 0 до 1 г. - 1,20 лв.;

б) на лице от 1 до 2 г. - 3,00 лв.;

в) на лице от 2 до 7 г. - 3,50 лв.;

г) на лице от 7 до 18 г. - 6,00 лв.;

2. за извършена имунизация по задължителния имунизационен календар съгласно Наредба № 2 от 2000 г. за видовете имунизации в Република България и сроковете за извършването им (ДВ, бр. 38 от 2000 г.) на лице от 0 до 18 години, включено в програма "Детско здравеопазване" при изпълнителя на ПИМП - един лев.

(2) Общият брой на заплатените профилактични прегледи и имунизации по възрастови групи по реда на НРД 2002 и НРД 2003 за календарната 2003 г. не може да надвишава изискуемия им годишен брой за всяка възрастова група съгласно Наредба № 2 от 2003 г. за организация и провеждане на профилактични прегледи при лица от 0 до 18 години и диспансерно наблюдение на задължително здравноосигурени лица и Наредба № 2 от 2000 г. за видовете имунизации в Република България и сроковете за извършването им.

(3) Плащането на изпълнителя на ПИМП по чл. 161, т. 2 се извършва месечно след проверка по фактура, спецификация, регистър на ЗЗОЛ, включени в програма "Детско здравеопазване", амбулаторни листове и месечни отчети.

Чл. 164. (1) Заплащането по чл. 161, т. 3 за извършена дейност по диспансерно наблюдение на бременността съгласно изискванията на Наредба № 2 от 2003 г. за организация и провеждане на профилактични прегледи при лица от 0 до 18 години и диспансерно наблюдение на задължително здравноосигурени лица при посещение на лице, включено в програма "Майчино здравеопазване" при изпълнителя на ПИМП, е един лев.

(2) Включването на ЗЗОЛ, осъществили правото си на избор на ОПЛ за изпълнител на програмата, се извършва след доказване на бременността.

(3) Националната здравноосигурителна каса заплаща на изпълнителя на ПИМП по чл. 161, т. 3 месечно след проверка по фактура, спецификация, регистър на ЗЗОЛ, включени в програмата, основанието за включване на нови лица и амбулаторни листове и месечни отчети.

Чл. 165. (1) Заплащането по чл. 161, т. 4 за диспансерно наблюдение извън случаите по чл. 161, т. 3 съобразно изискванията на Наредба № 2 от 2003 г. за организация и провеждане на профилактични прегледи при лица от 0 до 18 години и диспансерно наблюдение на ЗЗОЛ, диспансеризирано при изпълнителя на ПИМП за едно или повече заболявания, е един лев.

(2) Националната здравноосигурителна каса заплаща на изпълнителя на ПИМП по чл. 161, т. 4 месечно след проверка по фактура, спецификация, регистър на диспансеризираните лица и амбулаторни листове.

Чл. 166. (1) Заплащането по чл. 161, т. 5 за профилактичен преглед на ЗЗОЛ над 18 години извън списъка на диспансеризираните лица е 3 лв.

(2) Националната здравноосигурителна каса заплаща само един годишен профилактичен преглед на ЗЗОЛ по ал. 1.

(3) Плащанията на изпълнителя на ПИМП по чл. 161, т. 5 се извършват месечно след проверка по фактура, спецификация и амбулаторни листове.

Чл. 167. (1) Изпълнителят на ПИМП има право на заплащане по чл. 161, т. 6, когато населеното място, в което е разкрита амбулаторията му, е определено като неблагоприятно в този договор.

(2) Месечните суми, заплащани от НЗОК, и населените места - центрове на практики с неблагоприятни условия, са посочени в приложение № 10.

(3) При наличие на повече от един изпълнител на ПИМП с месторазположение на практиката в населеното място по приложение № 10 сумата се разпределя по съвместно решение на РЗОК и районната колегия на БЛС.

(4) Сумите по ал. 2 и 3 се определят към момента на сключване на индивидуалния договор и се вписват в него.

(5) Когато договорът е сключен или прекратен през текущия месец, сумата се изчислява пропорционално на календарните дни на действие на договора през месеца.

(6) Изпълнител на ПИМП получава еднократно плащане в размер 300 лв. при наличие на следните две условия:

1. разкрита амбулатория в обособена в областната здравна карта практика, която е била незаета в продължение на последните 6 месеца;

2. декларирано 24-часово осигуряване на лекарска помощ на територията на практиката за срока на действие на договора.

Чл. 168. (1) Заплащането по чл. 161, т. 7 е 4 лв. за извършено посещение на ЗЗОЛ с регистрация в друг здравен район при лекаря при следните условия:

1. задължително здравноосигуреното лице е временно извън района, където е осъществило избор на ОПЛ, и при посещението си представи здравноосигурителна книжка;

2. изпълнителят отчита не повече от две посещения на едно и също ЗЗОЛ за месеца.

(2) Плащанията на изпълнителя на ПИМП се извършват по чл. 161, т. 7 месечно след проверка по фактура, спецификация и амбулаторни листове.

Чл. 169. (1) Заплащането по чл. 161, т. 8 е еднократно през декември и се определя по методика.

(2) Националната здравноосигурителна каса заплаща на изпълнителя на ПИМП по чл. 161, т. 8 след проверка по фактура и спецификация.

Чл. 170. (1) Националната здравноосигурителна каса заплаща по различен ред договорената и извършената дейност за следните видове СИМП:

1. специализирана извънболнична медицинска помощ съгласно основни пакети за специалности: "Акушерство и гинекология", "Вътрешни болести", "Гастроентерология", "Детски болести", "Ендокринология и болести на обмяната", " Детска ендокринология и болести на обмяната", "Инфекциозни болести", "Кардиология", "Детска кардиология", "Клинична алергология", "Детска клинична алергология", "Клинична токсикология", "Клинична хематология", "Кожни и венерически болести", "Медицинска паразитология", "Нервни болести", "Нефрология", "Онкология", "Ортопедия и травматология", "Очни болести", "Пневмология и фтизиатрия", "Детска пневмология и фтизиатрия", "Психиатрия", "Детска психиатрия", "Ревматология", "Детска ревматология", "Ушно-носно-гърлени болести", "Урология", "Хирургия";

2. специализирана извънболнична медицинска помощ, оказвана на:

а) задължително здравноосигурени лица до 6 години от лекар-специалист с придобита специалност по "Детски болести", "Детска клинична алергология", "Детска ендокринология и болести на обмяната", "Детска кардиология", "Детска пневмология и фтизиатрия", "Детска ревматология" и "Детска психиатрия";

б) задължително здравноосигурени лица от лекар-специалист с придобита специалност по "Акушерство и гинекология", извършващ диспансерно наблюдение на бременността съгласно Наредба № 2 от 2003 г. за организация и провеждане на профилактични прегледи при лица от 0 до 18 години и диспансерно наблюдение на задължително здравноосигурени лица;

3. специализирана извънболнична медицинска помощ съгласно основен пакет по специалност "Физикална терапия и рехабилитация";

4. специализирана извънболнична медицинска помощ по диспансерно наблюдение на ЗЗОЛ, извън случаите по т. 2, буква "б", съгласно Наредба № 2 от 2003 г. за организация и провеждане на профилактични прегледи при лица от 0 до 18 години и диспансерно наблюдение на задължително здравноосигурени лица;

5. високоспециализирани дейности съгласно Наредба № 27 от 2002 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК;

6. медико-диагностични дейности по пакети: "Вирусология", "Имунология", "Клинична лаборатория", "Клинична микробиология", "Медицинска паразитология", "Нуклеарна медицина","Обща и клинична патология" и "Рентгенология" и списък високоспециализирани медико-диагностични дейности съгласно Наредба № 27 от 2002 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК.

(2) В случаите на неусвояване на годишните бюджети за СИМП и МДД по чл. 194, ал. 2 се извършва допълнително заплащане на изпълнителите на СИМП и МДД.

Чл. 171. (1) За видовете специализирана медицинска помощ по чл. 170, т. 1 се заплаща за:

1. реализирано първично посещение при специалист по повод заболявания и състояния - 10 лв.;

2. реализирано вторично посещение по повод заболявания и състояния - 4,75 лв.

(2) Първичните посещения за месеца се отчитат пред РЗОК с медицинско направление и с първия екземпляр на амбулаторни листове.

(3) Вторичните посещения за месеца се отчитат, като към медицинското направление за първично посещение, реализирано през същия месец, се прибавят първите екземпляри на амбулаторните листове.

(4) Вторичните посещения, реализирани през месеци, следващи първичното посещение, се отчитат с първите екземпляри от амбулаторните листове, попълнени за вторични посещения и подписани от пациентите. В него се вписват номерът на медицинското направление за първично посещение и номерът на амбулаторния лист от първично посещение.

(5) За видовете специализирана помощ се заплащат на лечебното заведение за СИМП отчетените вторични посещения, но не повече от 50 % от общия брой на отчетените през месеца първични посещения по ал. 1, т. 1.

(6) Националната здравноосигурителна каса заплаща допълнително 50 % от общия брой първични посещения по ал. 1, т. 1 при специалисти със специалности "Хирургия" и "Ортопедия и травматология" за извършени хирургични процедури, определени със Заповед на директора на НЗОК, съгласувано с председателя на управителния съвет на БЛС.

Чл. 172. (1) За видовете специализирана помощ по чл. 170, т. 2, буква "а" се заплаща за:

1. реализирано първично посещение от ЗЗОЛ от 0 до 6 години при специалист "Детски болести", "Детска алергология", "Детска ендокринология и болести на обмяната", "Детска кардиология", "Детска пневмология и фтизиатрия", "Детска ревматология" и "Детска психиатрия" по повод остри заболявания и състояния - 10 лв.;

2. реализирано вторично посещение по повод остри заболявания и състояния - 4,75 лв.

(2) Първичните и вторичните посещения се отчитат по реда на чл. 171, ал. 2, 3 и 4.

(3) За видовете специализирана помощ на изпълнителя на СИМП се заплащат отчетените вторични посещения, но не повече от 200 % от общия брой на отчетените през месеца първични посещения по чл. 171, т. 2, буква "а".

Чл. 173. (1) За видовете специализирана помощ по чл. 170, т. 2, буква "б" се заплаща:

1. за реализирано първично посещение на ЗЗОЛ, избрало специалист по "Акушерство и гинекология" за диспансерно наблюдение на бременността - 10 лв.;

2. за реализирано вторично посещение - 4,75 лв.

(2) Първичните и вторичните посещения се отчитат по реда на чл. 171, ал. 2, 3 и 4.

(3) За видовете специализирана помощ на изпълнителя на СИМП се заплащат отчетените вторични посещения на едно ЗЗОЛ съгласно изискванията на Наредба № 2 от 2003 г. за организация и провеждане на профилактични прегледи при лица от 0 до 18 години и диспансерно наблюдение на задължително здравноосигурени лица.

Чл. 174. (1) Специализираната медицинска помощ по чл. 170, т. 3 се заплаща за реализиран физиотерапевтичен курс на лечение.

(2) За физиотерапевтичен курс на лечение на определено заболяване се приема комплексно физиолечение, включващо преглед на лекаря и общ брой не по-малък от 10 физикални процедури от групи 1, 2 или 3, по преценка на лекаря физиотерапевт в зависимост от обективното състояние на болния, назначеното лечение, промените на лечението за даденото лице, както и оценката на резултата от него.

(3) Националната здравноосигурителна каса заплаща за физиотерапевтичен курс лечение по групи, както следва:

1. група 1 - не по-малко от два фактора от апаратна терапия - 20 лв.;

2. група 2 - един фактор от апаратна терапия и една кинезитерапевтична техника - 25 лв.;

3. група 3 - не по-малко от два фактора от апаратна терапия и една кинезитерапевтична техника или един фактор от апаратна терапия и две кинезитерапевтични техники - 30 лв.

(4) Физиотерапевтичният курс лечение се отчита с "Медицинско направление" (бл. МЗ - НЗОК № 3) и амбулаторен лист.

Чл. 175. (1) За видовете специализирана помощ по чл. 170, т. 4 се заплаща, както следва:

1. за реализирано първично посещение на ЗЗОЛ, подлежащо на диспансеризация при лекар-специалист за едно или повече заболявания, или интердисциплинарна консултация съгласно изискванията на Наредба № 2 от 2003 г. за организация и провеждане на профилактични прегледи при лица от 0 до 18 години и диспансерно наблюдение на задължително здравноосигурени лица - 10 лв.;

2. за реализирано вторично посещение на диспансеризирано лице при лекаря-специалист, водещ диспансеризацията по едно или повече заболявания, съгласно изискванията на Наредба № 2 от 2003 г. за организация и провеждане на профилактични прегледи при лица от 0 до 18 години и диспансерно наблюдение на задължително здравноосигурени лица - 4,75 лв.

(2) Първичните посещения се отчитат пред РЗОК с медицински направления и с първите екземпляри на амбулаторните листове.

(3) Вторичните посещения на лица, диспансеризирани преди 1.IV.2003 г., и на новодиспансеризирани лица се отчитат с първите екземпляри на амбулаторните листове и регистър на диспансеризираните ЗЗОЛ при специалиста.

(4) За видовете специализирана помощ на изпълнителя на СИМП се заплащат отчетените вторични посещения на едно диспансеризирано ЗЗОЛ съгласно изискванията на Наредба № 2 от 2003 г. за организация и провеждане на профилактични прегледи при лица от 0 до 18 години и диспансерно наблюдение на ЗЗОЛ.

Чл. 176. (1) Реализираната високоспециализирана дейност по чл. 170, т. 5 се заплаща по цени, както следва:

1. тъканно деструктивно лечение на доброкачествени изменения на маточната шийка, с изключение на химичната каутеризация - 10 лв.;

2. колпоскопия с прицелна биопсия под колпоскопски контрол - 10 лв.;

3. бронхопровокационен тест с медиатори - 20 лв.;

4. кожно-алергично тестуване - скарификация, убождане ("прик" - тестове, епикутанни и интракутанни) - 10 лв.;

5. езофагогастродуоденоскопия със/без пилипектомия, +/ - биопсия от няколко места - 16 лв.;

6. фибросигмоидоскопия със/без ендоскопска пилипектомия,+/ - биопсия от няколко места - 16 лв.;

7. колоноскопия, +/ - биопсия от няколко места и полипектомия - 25 лв.;

8. диагностична и терапевтична пункция и пункционна биопсия на кистозни формации под ехографски контрол (панкреас, черен дроб, бъбреци, яйчник) - 30 лв.;

9. аблация на тумори (високочестотна аблация и алкохолизация) - 35 лв.;

10. криотерапия на доброкачествени кожни тумори - 10 лв.;

11. пункционна биопсия на щитовидна жлеза под ехографски контрол - 15 лв.;

12. остеоденситометрия при болни със: трансплантирани органи - бъбреци; доказан хиперпаратиреоидизъм; с доказан хипогонадизъм, включително кастрационен синдром - 15 лв.;

13. непрекъснат 24-часов EКГ запис с Холтер монитор - 13 лв.;

14. ехокардиография - 17 лв.;

15. сърдечно-съдов тест с натоварване (бягаща пътечка или велосипеден ергометър) - 15 лв.;

16. доплерова сонография на артерии и вени - 13 лв.;

17. фетална ехокардиография на рисков контингент - 17 лв.;

18. електромиография (ЕМГ) - 12 лв.;

19. електроенцефалография (ЕЕГ) - 12 лв.;

20. доплерово ултразвуково изследване на бъбречни съдове - цветен доплер и power доплер - 17 лв.;

21. ехографско изследване на стави при деца - 13 лв.;

22. диагностична и терапевтична пункция на стави - 10 лв.;

23. конвенционална аудиометрия - прагова - 5 лв.;

24. фонетография - 10 лв.;

25. фониатрична консултация с последваща гласова рехабилитация - курс (комплекс дихателни, фонаторни и резонаторни упражнения) 10 сеанса - 20 лв.;

26. ларингостробоскопия - 20 лв.;

27. трансфонтанелна ехография - 13 лв.;

28. фибробронхоскопия +/ - биопсия - 27 лв.;

29. цистоскопия (диагностична) - 15 лв.;

30. вземане на биопсичен материал (от гърда, кожа, подкожна тъкан, уретра, пикочен мехур, пенис, лимфен възел, простата) - 10 лв.;

31. вагинотомия - 20 лв.;

32. диагностична и лечебна пункция на повърхностни кисти, абсцеси или сондиране на повърхностно разположени фистули на глава и гръбнак - 12 лв.;

33. постоянен съдов достъп при подготовка за хемодиализа - 16 лв.;

34. трансторакална плеврална биопсия - 35 лв.;

35. иглена биопсия (tru cut) - паренхимни органи - 35 лв.;

36. трансторакална иглена биопсия на интраторакални процеси под рентгенов или ехографски контрол - 35 лв.;

37. аналгезия при лечение на хроничната болка с анестетични средства в амбулаторни и домашни условия, включващо поставяне на спинален, епидурален и интраплеврален катетър, всички видове блокове на нерви и прилагане на други фармакологични средства - 22 лв.;

38. венозна анестезия - 15 лв.;

39. амбулаторна епидурална, спинална или комбинирана анестезия - 22 лв.;

40. дренаж на плеврална кухина (затворен) - 35 лв.;

41. пункция и/или дренаж в перикардиум - 50 лв.;

42. анестезиологична консултация - 10 лв.;

43. амниоцентеза - 15 лв.;

44. специализирани кинезитерапевтични методи, при 20-дневен курс на лечение, приложими при болни с детска церебрална парализа (методи на Кабат, Бобат и др. ) - 20 лв.;

45. лазертерапия при диабетна ретинопатия - 30 лв.;

46. лазертерапия, лазерпунктура, при 10-дневен курс на лечение, при следните диагнози: постоперативни и труднозарастващи рани; алгодистрофичен синдром (синдром на Зудек); артрит на темпоро-мандибуларната става - 20 лв.;

47. AV анастомоза при подготовка за хемодиализа - 30 лв.;

48. нервни и паравертебрални блокади - 20 лв.

(2) Заплащането по ал. 1 включва извършените ВСД и интерпретацията на резултатите.

(3) Високоспециализираните дейности се отчитат с "Медицинско направление" (бл. МЗ - НЗОК № 3А) и "Амбулаторен лист".

(4) С едно "Медицинско направление" (бл. МЗ - НЗОК № 3А) може да бъде отчетена само една високоспециализирана дейност.

(5) Националната здравноосигурителна каса заплаща само цената на извършената и отчетената ВСД без консултация за ЗЗОЛ, насочени от специалист към специалист от една и съща медицинска специалност, както и за извършваните от изпълнителите на болнична помощ ВСД.

(6) Националната здравноосигурителна каса заплаща отчетени ВСД, назначени от изпълнител на СИМП, сключил договор по този рамков договор.

(7) Националната здравноосигурителна каса заплаща и отчетени ВСД по специалности, за които в Наредба № 27 от 2002 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК не е дефиниран основен пакет и са назначени от изпълнител на ПИМП, сключил договор с НЗОК.

Чл. 177. (1) Реализираните изследвания по чл. 170, т. 6 се заплащат по цени, както следва:

1. изследвания от пакет "Клинична лаборатория":

а) хематологични и цитологични:

кръвна картина - до 8 параметъра - Hb, Er, Leu, Ht, Tr, MCV, MCH, MCHC;

комплексно - 1,50 лв.;

диференциално броене на левкоцити и морфология на еритроцити в периферна кръв - 1,50 лв.;

СУЕ - 0,70 лв.;

б) кръвосъсирване и фибринолиза:

време на кървене - 1,10 лв.;

протромбиново време - 1,10 лв.;

активирано парциално тромбопластиново време (APTT) - 1,10 лв.;

фибриноген - 1,10 лв.;

в) урина и изпражнения:

химично изследване с течни реактиви (белтък, билирубин, уробилиноген) - комплексно - 0,50 лв.;

седимент - ориентировъчно изследване - 0,50 лв.;

окултни кръвоизливи - 0,50 лв.;

г) клинико-химични:

глюкоза - 1,10 лв.;

кръвно-захарен профил - 3,00 лв.;

креатинин - 1,10 лв.;

урея - 1,10 лв.;

билирубин - общ - 1,10 лв.;

билирубин - директен - 1,10 лв.;

общ белтък - 1,10 лв.;

албумин - 1,10 лв.;

холестерол - 1,10 лв.;

холестерол HDL - 1,10 лв.;

триглицериди - 1,10 лв.;

гликиран хемоглобин - при лица до 18 г. с доказан захарен диабет - 5,00 лв.;

пикочна киселина - 1,10 лв.;

АСAT - 1,10 лв.;

АЛАТ - 1,10 лв.;

креатинкиназа (КК) - 1,10 лв.;

ГГТ - 1,10 лв.;

алкална фосфатаза (АФ) - 1,10 лв.;

липаза - 1,10 лв.;

алфа-амилаза - 1,10 лв.;

натрий - 1,10 лв.;

калий - 1,10 лв.;

хлориди - 1,10 лв.;

калций - 1,10 лв.;

фосфати - 1,10 лв.;

желязо - 1,10 лв.;

ЖСК - 1,10 лв.;

2. изследвания от пакет "Клинична микробиология":

фекална маса и ректален секрет - 3,00 лв.;

изследване на урина за урокултура - 3,00 лв.;

материал от генитална система - 3,00 лв.;

ранев материал и гной - 3,00 лв.;

гърлени и назофарингеални секрети - 3,00 лв.;

храчка, бронхоалвеоларен лаваж - 3,00 лв.;

RPR (или Васерман) само за бременни - 3,00 лв.;

антибиограма с 6 антибиотични диска - 3,00 лв.;

антистрептолизинов титър (AST) при ревматизъм и други бета-стрептококови инфекции - 3,00 лв.;

Waaler Rose/ RF (ревматоиден артрит), Paul - Bunnell (инфекциозна мононуклеоза), Chlamydia (сух тест) - 3,00 лв.;

3. Изследвания от пакет "Вирусология":

доказване на HIV антитела с имунологичен метод ELISA - 6,00 лв.;

серологично изследване за маркери на хепатитен вирус А,B, C и D по метод ELISA - 6,00 лв.;

доказване на антитела РЗХА за морбили, паротит и рубеола при суспектно болни - 6,00 лв.;

4. изследвания от пакет "Имунология":

а) група 1 - определяне на криоглобулини - 5,00 лв.;

б) група 2:

определяне на общи имуноглобулини IgM - 8,00 лв.;

определяне на общи имуноглобулини IgG - 8,00 лв.;

определяне на общи имуноглобулини IgA - 8,00 лв.;

определяне на C3 компонентна комплемента - 8,00 лв.;

определяне на C4 компонентна комплемента - 8,00 лв.;

5. изследвания от пакет "Медицинска паразитология":

микроскопско изследване за доказване на паразити - 3,00 лв.;

серологично изследване за трихинелоза - 3,00 лв.;

серологично изследване за токсоплазмоза - 3,00 лв.;

серологично изследване за ехинококоза - 3,00 лв.;

6. изследвания от пакет "Рентгенология":

а) група 1 - рентгенография на зъби с определен центраж (секторна рентгенография) - 1,00 лв.;

б) група 2:

рентгенография на челюстите в специални проекции - 5,00 лв.;

рентгенография на лицеви кости - 5,00 лв.;

рентгенография на околоносни синуси - 5,00 лв.;

специални центражи на черепа - 5,00 лв.;

рентгенография на стернум - 5,00 лв.;

рентгенография на ребра - 5,00 лв.;

рентгеноскопия на бял дроб - 5,00 лв.;

рентгенография на крайници - 5,00 лв.;

рентгенография на длан и пръсти - 5,00 лв.;

рентгенография на стерноклавикуларна става - 5,00 лв.;

рентгенография на сакроилиачна става - 5,00 лв.;

рентгенография на тазобедрена става - 5,00 лв.;

рентгенография на бедрена кост - 5,00 лв.;

рентгенография на колянна става - 5,00 лв.;

рентгенография на подбедрица - 5,00 лв.;

рентгенография на глезенна става - 5,00 лв.;

рентгенография на стъпало и пръсти - 5,00 лв.;

рентгенография на клавикула - 5,00 лв.;

рентгенография на акромиоклавикуларна става - 5,00 лв.;

рентгенография на скапула - 5,00 лв.;

рентгенография на раменна става - 5,00 лв.;

рентгенография на хумерус - 5,00 лв.;

рентгенография на лакетна става - 5,00 лв.;

рентгенография на антебрахиум - 5,00 лв.;

рентгенография на гривнена става - 5,00 лв.;

в) група 3:

рентгенография на череп - 9,00 лв.;

рентгенография на гръбначни прешлени - 9,00 лв.;

рентгенография на гръден кош и бял дроб - 9,00 лв.;

обзорна рентгенография на сърце и медиастинум - 9,00 лв.;

обзорна рентгенография на корем - 9,00 лв.;

обзорна (панорамна) рентгенография на зъби (ортопантомография) - 9,00 лв.;

рентгенография на таз - 9,00 лв.;

ехографска диагностика на коремни органи и ретроперитонеум - 9,00 лв.;

г) група 4:

томография на гръден кош и бял дроб - 14,00 лв.;

интравенозна холангиография - 14,00 лв.;

рентгеново изследване на хранопровод, стомах, тънки черва - 14,00 лв.;

рентгеново изследване на тънки черва (със сонда) - 14,00 лв.;

иригография - 14,00 лв.;

венозна урография - 14,00 лв.;

хистеросалпингография - 14,00 лв.;

7. изследвания от пакет "Обща и клинична патология":

а) група 1:

I. цитологично изследване (цитонамазка) на спонтанно отделени материали - 2 проби:

цитонамазка от храчка - 3,00 лв.;

цитонамазка от седимент от урина - 3,00 лв.;

цитонамазка на секрет от гърда, външни фистули, раневи повърхности, вкл. оперативна рана - 3,00 лв.;

II. цитологично изследване от лаважна течност:

цитологични препарати от отделителна система (пикочен мехур, уретери, легенчета) - 3,00 лв.;

цитологични препарати от бронхиален лаваж - 3,00 лв.;

цитологични препарати от изливи в телесни кухини - 3,00 лв.;

цитологични препарати от ставна течност - 3,00 лв.;

цитологични препарати от цереброспинална течност - 3,00 лв.;

III. цитологично изследване (цитонамазка) от кухи органи и повърхностни кожни лезии - 2 проби:

патоморфологично изследване на гинекологична намазка - 3,00 лв.;

патоморфологично изследване на цитонамазка от устна кухина - 3,00 лв.;

патоморфологично изследване на цитонамазка от очни лезии - 3,00 лв.;

б) група 2;

IV. хистобиопсично изследване след тънкоиглена пункционна биопсия - 2 препарата:

хистобиопсия на палпируеми органи и тумори под кожата (лимфни възли, гърда, простата, щитовидна жлеза, слюнчени жлези) - 10,00 лв.;

хистобиопсия, взета под контрол на методи за образна диагностика (бял дроб, медиастинум, коремни органи, туморни формации в коремна кухина) - 10,00 лв.;

V. хистобиопсично изследване след пункционна биопсия и четкови или щипкови биопсии - 2 проби:

при бронхоскопия, гастроскопия, ректоскопия, ентероскопия, цистоскопия, колпоскопия и др. - 10,00 лв.;

VI. хистобиопсично изследване на инцизионна амбулаторна биопсия от повърхностни органи или при ендоскопски методи - 2 проби:

кожни и очни лезии - 10,00 лв.;

устна кухина - 10,00 лв.;

лимфни възли - 10,00 лв.;

палпируеми подкожни тумори, вкл. щитовидна жлеза - 10,00 лв.;

гърда - 10,00 лв.;

кожно-мускулни биопсии - 10,00 лв.;

ендоскопии/фаринго-, ларинго-, езофаго-, ентеро-, ректо-, трахео-, бронхо-, цисто-, колпо-, артроскопия и др. - 10,00 лв.;

8. изследвания от пакет "Нуклеарна медицина":

белодробна сцинтиграфия - 25,00 лв.;

костна сцинтиграфия - 30,00 лв.;

сцинтиграфия на бъбреци с 99м Тс - ДМСА, ДТРА, МАГЗ, MIBI - 25,00 лв.;

сцинтиграфия на щитовидна жлеза - 20,00 лв.;

сцинтиграфия с 99 м Тс МIВI - 25,00 лв.;

сцинтиграфско изследване на остатъчна урина - хипуран - 10,00 лв.;

радионуклидна нефрография със 131 J-хипуран - 20,00 лв.;

9. високоспециализирани медико-диагностични изследвания:

а) образни изследвания:

компютърна аксиална томография - 50,00 лв.;

магнитнорезонансно изследване - 150,00 лв.;

мамография на двете млечни жлези - 14,00 лв.;

б) имунологични изследвания:

А. изследване на хуморален имунен отговор

определяне на общи IgE, антинуклеарни антитела в серума - 35,00 лв.;

Б. изследване на клетъчен имунен отговор

флуоцитометрично имунофенотипизиране на левкоцити - стандартен панел - 100,00 лв.;

определяне на оксидативния взрив на периферни неутрофили и моноцити с нитроблу тетразолов тест (НТТ) - 27,00 лв.;

флуоцитометрично определяне на фагоцитозата - 40,00 лв.;

В. хормони

fT4; TSH - по 9,00 лв.;

Г. туморни маркери

PSA; CA-15-3; СА-19-9; СА-125; алфа-фетопротеин; бета-хорионгонадотропин - по 10,00 лв.;

в) клинико-лабораторни изследвания:

А. хормони

fT4; TSH - по 9,00 лв.;

Б. туморни маркери

PSA; CA-15-3; CA-19-9; CA-125; алфа-фетопротеин; бета-хорионгонадотропин - по 10,00 лв.;

В. лекарствена концентрация

карбамазепин; валпроева киселина; фенитоин; дигоксин - по 9,00 лв.;

Г. изследване на урина

микроалбуминурия - 6,00 лв.

(2) Заплащането по ал. 1 включва извършените изследвания и интерпретацията на резултатите. В заплащането не се включват стойността на контрастната материя и таксата за вземане на биологичен материал по чл. 145.

(3) Националната здравноосигурителна каса заплаща отчетени високоспециализирани медико-диагностични изследвания и нуклеарни изследвания, назначени от изпълнител на СИМП, сключил договор с НЗОК.

(4) С едно "Направление за медико-диагностична дейност" (бл. МЗ - НЗОК № 4) може да бъдат назначени и отчетени: до 5 изследвания от пакет "Клинична лаборатория" или по едно изследване от всеки друг пакет медико-диагностични изследвания.

Чл. 178. (1) Плащанията по чл. 177 се извършват след проверка по фактура, спецификация и "Направление за медико-диагностична дейност" (бл. МЗ - НЗОК № 4).

(2) Заплащането по чл. 170, т. 7 е еднократно през декември 2003 г. и се определя съобразно чл. 194, ал. 2.

Чл. 179. На изпълнители на СИМП се заплаща по реда на НРД извършена и отчетена експертизна дейност съгласно Наредбата за експертизата на неработоспособността.

Чл. 180. (1) Националната здравноосигурителна каса заплаща два лева за извършена и отчетена експертиза на временната неработоспособност на всеки член на обща или специализирана ЛКК, но на не повече от трима.

(2) Експертиза по ал. 1 се отчита с отрязък от "Талон за лекарска консултативна комисия" (бл. МЗ - НЗОК № 6) за всеки член на ЛКК и един амбулаторен лист, издаден от председателя на ЛКК.

(3) Националната здравноосигурителна каса заплаща два лева за отчетен преглед, поискан от ЛКК и КМЕД.

(4) Прегледът по ал. 3 се отчита с отрязък от "Талон за лекарска консултативна комисия" (бл. МЗ - НЗОК № 6) и амбулаторен лист.

(5) Националната здравноосигурителна каса заплаща извършените МДД, изискани от ЛКК, по реда на чл. 177.

Чл. 181. Плащанията на изпълнител на СИМП по чл. 179 се извършват след проверка по фактура, спецификация и изискваните отчетни документи по чл. 180.

Чл. 182. (1) Изпълнителите на извънболнична медицинска помощ, сключили договор с НЗОК, предоставят ежемесечни отчети за дейността си на РЗОК по утвърден график до 5-ия работен ден на месеца, следващ отчетния.

(2) Районната здравноосигурителна каса извършва плащанията на ИМП до последния работен ден на месеца, следващ отчетния.

Чл. 183. При неспазване на посочения срок за представяне на отчетните документи от ИМП обработката им и съответното заплащане се извършват в сроковете за следващия отчетен период.

Чл. 184. (1) Условие за плащане на ИМП е точно и правилно попълване на документите с всички необходими данни съгласно глава десета.

(2) Районната здравноосигурителна каса не заплаща по реда, предвиден в НРД, за извършени дейности от ИМП, ако те не са отчетени за два последователни месеца.

Чл. 185. (1) При констатиране на неправилно попълнени данни РЗОК връща фактурата и спецификацията към нея на ИМП с писмени указания за необходимите корекции и допълнения, но не по-късно от 20-о число на месеца на отчитане. В срок 3 работни дни ИМП се задължава да върне документите със съответните промени.

(2) Дължимата сума се заплаща след уточняване на данните в определените срокове.

(3) Ако исканите поправки не се извършат в рамките на следващия отчетен период, на ИМП не се заплаща по реда на НРД.

Чл. 186. Плащанията се извършват в левове по банков път, по обявена от ИМП банкова сметка.

Чл. 187. За неверни данни, посочени в отчетите и справките, изискуеми по договора, ИМП носят отговорност съгласно условията на глава деветнадесета "Санкции при неизпълнение на договорите за оказване на медицинска помощ".

Чл. 188. В случай че РЗОК не заплати на ИМП реализираните дейности в сроковете, определени с договора, тя дължи на изпълнителя законна лихва за просроченото време.

Чл. 189. (1) Регулативните стандарти (РС) за възлагане на специализирани медицински дейности (СМД) на изпълнителите на ПИМП и СИМП са метод за определяне на обективни критерии за възлагане на СМД от отделните изпълнители на извънболнична медицинска помощ.

(2) Регулативните стандарти определят броя на отделните видове СМД, които могат да бъдат възлагани на ИМП.

Чл. 190. (1) Националната здравноосигурителна каса и БЛС договарят цените на отделните видове медицински дейности в зависимост от бюджета на НЗОК по отделните видове здравноосигурителни плащания (за ПИМП, СИМП и МДД) и прогнозни обеми дейности, произтичащи от нормативните актове, договорени в НРД извън задължителните СМД.

(2) Регулативните стандарти се определят от РЗОК за всеки лекар от лечебните заведения за извънболнична медицинска помощ, сключили договор с НЗОК по методика, разработена и утвърдена от директора на НЗОК на базата на договорените в ал. 1 обеми и цени на медицинската помощ.

(3) Регулативни стандарти се определят за следните дейности:

1. издаване на направления за консултации и за провеждане на съвместно лечение и диспансеризация от специалист (първични прегледи от специалист);

2. издаване на направления за физиотерапия и рехабилитация;

3. издаване на направления за високоспециализирани медицински дейности;

4. стойност на направления за медико-диагностични дейности;

5. извършване на вторични прегледи, като частта на диспансерните от тях се определя на базата на Наредба № 2 от 2003 г. за организация и провеждане на профилактични прегледи при лица от 0 до 18 години и диспансерно наблюдение на ЗЗОЛ.

(4) Извън стандартите по ал. 3 ИМП изпълняват без ограничение следните дейности:

1. издаване на направление за консултация или съвместно лечение със специалист-педиатър за деца до 6-годишна възраст като безусловен достъп при остро заболяване - от ОПЛ, когато в лечебното заведение за ПИМП не работи лекар с придобита специалност "Детски болести";

2. издаване на едно първоначално направление за диспансерно наблюдение на бременни от лекар с придобита специалност "Акушерство и гинекология" като безусловен достъп - от ОПЛ;

3. експертизна дейност - издаване на талон за ЛКК (бл. МЗ - НЗОК № 6) и извършване на експертизна дейност от ОПЛ и специалисти според потребностите;

4. извършване на първични и вторични прегледи и МДД от насочени ЗЗОЛ от лекари от ведомства, които нямат договор с НЗОК - от специалисти и изпълнители на МДД без ограничение според броя насочени към тях ЗЗОЛ.

(5) Регулативните стандарти за извършване на високоспециализирани медицински дейности се определят само за специалисти от СИМП, с изключение за ВСД, за които няма основен пакет дейности. За последните по методиката за ОПЛ се определя брой направления за целия срок на договора, който не може да бъде надвишаван. При надвишаване на броя се прилагат разпоредбите по чл. 192.

(6) Високоспециализираните медико-диагностични изследвания и изследванията от пакет "Нуклеарна медицина" могат да се назначават само от изпълнители на СИМП, като те влизат в сумата на РС за МДД на специалиста. Изпълнителите на МДД не изпълняват такива дейности, назначени от ОПЛ. При представяне на искане за заплащане от РЗОК на такива дейности те не се заплащат, а изпълнителят на МДД и възложителят, ако има договор с РЗОК, се санкционират със санкциите, предвидени в този договор, като базисният размер на санкцията е стойността на съответните високоспециализирани МДД.

Чл. 191. (1) Регулативните стандарти за изпълнителите се актуализират всяко тримесечие на базата на индивидуалните отчети на изпълнителите от предходното. За второ тримесечие от този НРД се считат месеците март, април и май, като от периода се изключва март и стандартите се приравняват към два месеца. Третото тримесечие включва юни, юли и август, а четвъртото - септември, октомври и ноември. Месец декември влиза в първото тримесечие на новия НРД и РС се определят с новия НРД, а ако той не влезе в сила - по тази методика, но в съответствие с макрорамката на новия бюджет.

(2) Изпълнителите на ПИМП и СИМП представят при подаване на документите за сключване на договор регистър на електронен и хартиен носител на диспансеризираните при тях лица по заболявания съгласно Наредбата за диспансеризация. Лица, които съществуват в регистър на ОПЛ, и специалист се определят за диспансеризация съгласно Наредба № 2 от 2003 г. за организация и провеждане на профилактични прегледи при лица от 0 до 18 години и диспансерно наблюдение на ЗЗОЛ. Лица, които фигурират като диспансерни при двама специалисти с една и съща специалност, се завеждат при този, при който е осъществен последният преглед. Същите актуализирани данни се предават с отчета за последния месец от тримесечието.

(3) За определяне на РС за второто тримесечие на 2003 г. се използват данните по ал. 2, данните за брой ЗЗОЛ в листата на ОПЛ към края на февруари и за броя отчетени първични прегледи от специалист за януари и февруари 2003 г.

(4) Регулативните стандарти за следващите тримесечия се актуализират на базата на актуализираните регистри по ал. 2, броя ЗЗОЛ при ОПЛ в края на предходното тримесечие и броя на първичните посещения при специалист за цялото предходно тримесечие. Актуализираните РС за новото тримесечие се предават на изпълнителите при приемане на отчета им за първия му месец.

(5) За нови договорни партньори се предоставя методика, по която сами да определят РС на базата на извършваната дейност през текущия период.

Чл. 192. (1) Броят на възложените от ИМП специализирани медицински дейности по чл. 190, ал. 3, т. 1 - 4 могат да се отклоняват от определените им стандарти, както следва:

1. за първо тримесечие на 2004 г. в случаите по чл. 55, ал. 3, изр. първо ЗЗО: от - 20 до + 10 процента;

2. за второ, трето и четвърто тримесечие на 2003 г. - от - 20 до + 10 процента.

(2) През първите три тримесечия изпълнителите могат да превишават с допълнителни 15 процента определените им РС, но са длъжни да ги компенсират през следващото тримесечие.

(3) Неусвоените възложени СМД през първите три тримесечия могат да се използват през следващото тримесечие.

(4) При превишение броя възложени СМД извън рамките на ал. 2, както и при неизпълнение на условието за компенсация на превишението по ал. 2 през следващото тримесечие и превишаване на броя на вторичните посещения, изчислени по методиката спрямо първичните посещения и диспансерните листи с повече от 25 %, се прилагат санкциите, предвидени в договора.

(5) Базисният размер на санкциите по ал. 4 е равен на стойността на генерираните допълнително СМД и се пресмята по действащите за отчетното тримесечие цени, както следва:

1. за първично посещение - цената му, умножена по 2,4;

2. за високоспециализирани медицински дейности - 20 лв. за направление;

3. направление за физиотерапия и рехабилитация - цената на курса, умножена по 1,3;

4. за МДД - стойността им;

5. за вторично (диспансерно) посещение - цената му.

(6) При неизпълнение броя възложени СМД извън рамките на ал. 2 и неизползването им през следващото тримесечие, както и при неизпълнение на броя на диспансерните посещения с повече от 25%, които не са компенсирани през следващото тримесечие, се прилагат санкциите, предвидени в договора.

(7) Базисният размер на санкциите по ал. 6 е равен на половината от размера, определен в ал. 5.

Чл. 193. (1) При наличие на неусвоени средства за отчетеното тримесечие в рамките на предвидените за съответната РЗОК директорът на НЗОК може да разреши допълнителното превишение от изпълнители по чл. 192, ал. 2 да не се компенсира през следващото тримесечие изцяло или частично.

(2) Директорът на НЗОК може по реда на методиката да разреши допълнителното превишение от всички или определени категории изпълнители по чл. 192, ал. 2 да не се компенсира през следващото тримесечие изцяло или частично, като го покрие чрез оперативния резерв.

Чл. 194. (1) На базата на отчетените данни за изпълнени натурални и стойностни показатели за деветмесечието по отделните видове здравноосигурителни плащания и съответното прогнозно изпълнение за последното тримесечие на годината в срок до 30.IX.2003 г. директорът на НЗОК след съгласуване с УС на НЗОК и УС на БЛС извършва корекции на РС и цените за последното тримесечие, както следва:

1. при очаквано превишение на разходите по бюджета за съответните здравноосигурителни плащания до 5 % се намаляват съответно РС за последното тримесечие:

а) по бюджета на СИМП - намаляване РС за броя на направленията за консултации от ОПЛ и специалист, за физиотерапия и рехабилитация и ВСД;

б) по бюджета за МДД - намаляване РС за стойността на възлаганите МДД;

2. при очаквано превишение на разходите над 5 % се намаляват съответно броят на СМД по РС по реда на т. 1 и цените за тях за последното тримесечие, като двете компенсаторни мерки се прилагат в съотношение 1:1;

3. при очаквано неизпълнение на разходите до 5 % се увеличава съответно броят на СМД по РС за последното тримесечие аналогично на реда по т. 1;

4. при очаквано неизпълнение на разходите над 5 % се увеличават съответно броят на СМД по РС по т. 3 и цените за тях за последното тримесечие, като двете компенсаторни мерки се прилагат в съотношение 1:1.

(2) При налично неизпълнение на годишния бюджет за заплащане на СИМП и МДД за 2003 г. след отчитане на плащанията за извършените дейности за ноември до края на годината сумата се дава като бонус за изпълнителите от СИМП, съответно на МДД, като се разпределя пропорционално на получените от НЗОК плащания за извършена дейност за осемте месеца от действието на договора.

(3) Корекциите по ал. 1 са в сила за последното тримесечие на годината. При невлизане в сила на нов НРД от началото на 2004 г. до влизането му в сила се прилагат разпоредбите на този договор на базата на първоначално договорените в него цени със съответния инфлационен индекс. В този случай РС за изпълнителите се определят по тази методика по тримесечия, но се преизчисляват с оглед индексираната цена и макрорамката на отделните видове здравноосигурителни плащания, определени с бюджета на НЗОК за 2004 г.

Чл. 195. (1) На базата на отчетените данни за изпълнени натурални и стойностни показатели за деветмесечието на ПИМП и съответното прогнозно изпълнение за последното тримесечие на годината в срок до 30.IX.2003 г. директорът на НЗОК след съгласуване с УС на НЗОК и УС на БЛС извършва корекции на РС и цените за последното тримесечие, както следва:

1. при очаквано превишение на разходите по бюджета на ПИМП се намаляват със съответния процент, който да компенсира превишението, капитационните суми за заплащане на база брой ЗЗОЛ, регистрирани от ОПЛ;

2. при очаквано неизпълнение на разходите над 5 % за компенсация на разликата над 5 % пропорционално се увеличават цените за извършвана дейност от ОПЛ (без капитационните суми).

(2) При налично неизпълнение на годишния бюджет за заплащане на ПИМП за 2003 г. след отчитане на плащанията за извършените дейности за ноември до края на годината сумата се дава като бонус за изпълнителите от ПИМП, като се разпределя пропорционално на получените от НЗОК плащания за осемте месеца от действието на договора. За изпълнителите, които са отчели показателите за изпълнение на качество, сумата се умножава с коефициент 1,5 за добро и 2 за отлично качество, като това се взема предвид при пресмятане на базисните суми за бонификация.

(3) Корекциите по ал. 1 са в сила за последното тримесечие на годината. При невлизане в сила на нов Национален рамков договор от 1.I.2004 г. до влизането му в сила се прилагат разпоредбите на НРД 2003 на базата на първоначално договорените в този договор цени със съответния инфлационен индекс.

Чл. 196. (1) За целите за изпълнение на РС се определят прогнозен брой СМД за периода от осем месеца (от април до ноември 2003 г. вкл.), както следва:

1. първични посещения - 3 310 024;

2. вторични посещения - 3 408 925, от които: диспансерни - реален брой диспансеризирани ЗЗОЛ от лекар-специалист по Наредба № 2 от 2003 г. за организация и провеждане на профилактични прегледи при лица от 0 до 18 години и диспансерно наблюдение на задължително здравноосигурени лица, както и бременни от лекар-специалист с придобита специалност "Акушерство и гинекология" по реда на безотказния достъп на база 7 вторични прегледа за една бременна за срока на бременността;

3. брой високоспециализирани медицински дейности - 173 341;

4. брой дейности по физиотерапия и рехабилитация - 130 000;

5. прогнозен брой ЗЗОЛ, насочени към лекар-специалист от ведомствени лекари без договор с РЗОК - 31 895;

6. прогнозен брой насочени от ОПЛ деца до 6 години към лекар-специалист с придобита специалност "Детски болести" при остри заболявания като безотказен достъп - 80 000;

7. прогнозен брой насочени от ОПЛ бременни към лекар-специалист с придобита специалност "Акушерство и гинекология" като безотказен достъп - 30 000;

8. стойност на МДД - 26 404 787 лв.

(2) За разпределяне чрез методиката на РС за извършване на специализирани медицински дейности се определят следните ориентировъчни съотношения между ОПЛ и специалисти:

1. на направленията за консултация и съвместно лечение със специалист при остри състояния (извън тези за диспансеризирани болни) - 85:15;

2. на направленията за високоспециализирани медицински дейности - 6:94;

3. на направленията за физиотерапия и рехабилитация - 50:50;

4. на стойността на направленията за извършване на медико-диагностични дейности (вкл. високоспециализирани, които се издават само от специалистите) - 60:40.

(3) Корекциите на цените по този раздел се прилагат автоматично без предоговаряне при заплащане по договорите с ИМП, в които се залага съответната клауза, позоваваща се на този раздел.

Чл. 197. Документацията, която е длъжен да води и съхранява в амбулаторията си всеки ИМП, включва първични медицински документи - приложение № 2, и финансово-отчетни документи - приложение № 3.

Чл. 198. (1) Първичните медицински документи са:

1. "Амбулаторен лист" (бл. МЗ - НЗОК № 1);

2. "Медицинско направление" (бл. МЗ - НЗОК № 3) за консултация или за провеждане на съвместно лечение;

3. "Медицинско направление" (бл. МЗ - НЗОК № 3А) за извършване на високоспециализирани дейности;

4. "Направление за медико-диагностична дейност" (бл. МЗ - НЗОК № 4);

5. "Рецептурна бланка - НЗОК" (бл. МЗ - НЗОК № 5) за предписване и отпускане на лекарства, за които НЗОК напълно или частично заплаща;

6. "Протокол за предписване на лекарства, заплащани от НЗОК или РЗОК";

7. "Талон за ЛКК" (бл. МЗ - НЗОК № 6);

8. "Рецептурна книжка на хронично болния";

9. "Искане/резултат за цитологично изследване на влагалищни намазки";

10. "Направление за хоспитализация" (бл. МЗ - НЗОК № 7).

(2) Документооборотът по ал. 1 е, както следва:

1. "Амбулаторен лист" (бл. МЗ - НЗОК № 1) - попълва се в три екземпляра от:

а) общопрактикуващия лекар - при всяко посещение на ЗЗОЛ; общопрактикуващият лекар ежемесечно отчита в РЗОК първия екземпляр в случаите на изпълнение на програми "Майчино здравеопазване" и "Детско здравеопазване" (профилактични прегледи и имунизации), диспансеризирани лица, профилактични прегледи на недиспансеризирани лица над 18 години и инцидентни посещения на ЗЗОЛ от други здравни райони; вторият екземпляр формира медицинско или диспансерно досие на ЗЗОЛ по хронология, което се води и съхранява при лекаря, а третият екземпляр се предоставя на ЗЗОЛ; първите екземляри се предоставят в РЗОК, подредени по хронология; диспансерното досие се формира по реда от Наредба № 2 от 2003 г. за организация и провеждане на профилактични прегледи на лица от 0 до 18 години и диспансерно наблюдение на задължително здравноосигурени лица; в случаите, когато ОПЛ разпечатва документи, един екземпляр "Амбулаторен лист" (бл. МЗ - НЗОК № 1) формира медицинското досие на пациента, а втори екземпляр се предоставя на ЗЗОЛ; общопрактикуващият лекар може да представи ежемесечния си отчет за извършената дейност на електронен носител в утвърдения формат по приложение № 2, съдържащ следните реквизити: трите имена, уникален идентификационен номер и ЕГН на лекаря, регистрационен номер на лечебното заведение, трите имена и ЕГН на пациентите, № на рецептурна книжка, № на РЗОК, № на амбулаторни листове, дата на посещение, диагнози на основно и придружаващи заболявания, извършени имунизации, извършени профилактични прегледи, извършени прегледи по програма "Майчино здравеопазване", брой на издадени направления за МДД, кодове на МДИ, брой на издадени направления № 3 за консултация и/или съвместно лечение, брой на издадени направления № 3А за ВСД и фабрични номера на издадени рецептурни бланки; в този случай електронният отчет замества първите екземпляри на "Амбулаторен лист" (бл. МЗ - НЗОК № 1), които се представят в РЗОК; електронният отчет се съпровожда от опис на хартиен носител по утвърден в НРД 2003 образец, съдържащ пореден номер, ЕГН на пациентите, номерата на амбулаторните листи, дата на посещение, име на лекаря, ЕГН на лекаря,УИН на лекаря, подпис и печат на изпълнителя; копие от електронния носител и описът се съхраняват при ОПЛ и се предоставят на контролните органи при проверка;

б) лекаря от лечебното заведение за СИМП - при всяко посещение на ЗЗОЛ (при остри случаи и при диспансеризирани лица, при извършване на ВСД); изпълнителят на СИМП ежемесечно отчита първия екземпляр в РЗОК (с прикрепено към него "Медицинско направление" - бл. МЗ - НЗОК № 3, за остър случай); вторият екземпляр формира амбулаторния журнал или диспансерното досие на пациента, а третият се изпраща по пациента или по служебен път на ОПЛ за формиране на медицинско досие на ЗЗОЛ; първите екземляри се предоставят в РЗОК, подредени по хронология; диспансерното досие се формира по реда от Наредба № 2 от 2003 г. за организация и провеждане на профилактични прегледи на лица от 0 до 18 години и диспансерно наблюдение на задължително здравноосигурени лица; в случаите, когато специалистът разпечатва документи, един екземпляр "Амбулаторен лист" (бл. МЗ - НЗОК № 1) формира диспансерното досие на пациента, а втори екземпляр се предоставя на ЗЗОЛ; лечебното заведение за СИМП може да представи ежемесечния си отчет на електронен носител в утвърдения формат по приложение № 2, съдържащ следните реквизити: трите имена, уникален идентификационен № и ЕГН на лекаря, код на специалността, трите имена и ЕГН на пациентите, № на рецептурна книжка, № на РЗОК, № на амбулаторни листове, дата и час на посещение, диагнози на основно и придружаващи заболявания, кодове на извършени процедури, брой на издадени направления за МДД, кодове на МДИ, брой на издадени направления № 3 за консултация и/или съвместно лечение, брой на издадени направления № 3А за ВСД и фабрични номера на издадени рецептурни бланки; в този случай електронният отчет замества първите екземпляри на "Амбулаторен лист" (бл. МЗ - НЗОК № 1), които се представят в РЗОК; електронният отчет се съпровожда от опис на хартиен носител, по утвърден в НРД 2003 образец, съдържащ пореден номер, ЕГН на пациентите, номерата на амбулаторните листи, дата и час на посещението, име на лекаря, ЕГН на лекаря, УИН на лекаря, подпис и печат на изпълнителя; копие от електронния отчет и описът се съхраняват при специалиста и се предоставят на контролните органи при проверка; специалистът може да създава и поддържа амбулаторен журнал в електронен вид, който замества амбулаторния журнал на хартиен носител; специалистът може да създава и поддържа медицинско досие в електронен вид; програмният продукт, които се използва в този случай, позволява задължително групирането на амбулаторните листи по пациенти - за остри случаи и диспансерно болни; медицинските досиета в електронен вид съдържат всички реквизити от утвърдения образец на "Амбулаторен лист" (бл. МЗ - НЗОК № 1) по приложение № 2;

в) председателя на ЛКК - за всяка извършена експертиза на едно ЗЗОЛ; изпълнителят на СИМП ежемесечно отчита първия екземпляр в РЗОК с прикрепен към него "Талон за ЛКК" (бл. МЗ - НЗОК № 6); вторият екземпляр формира журнала на ЛКК, а третият се изпраща чрез пациента или по служебен път на ОПЛ за формиране на медицинско досие на ЗЗОЛ; първите екземляри се предоставят на РЗОК в папка, подредени по хронология;

2. "Медицинско направление" (бл. МЗ - НЗОК № 3) за консултация или за провеждане на съвместно лечение - съставя се в един екземпляр от изпълнителя на извънболнична медицинска помощ при необходимост от провеждане на специализирана медицинска консултация или лечение; изпълнителят на СИМП, извършил консултацията или съвместното лечение, отчита документа заедно с финансовите отчетни документи в РЗОК; към всяко отчетено "Медицинско направление" (бл. МЗ - НЗОК № 3) се прикрепя първият екземпляр от попълнения "Амбулаторен лист" за проведената консултация и/или съвместно лечение;

3. "Медицинско направление за ВСД" (бл. МЗ - НЗОК № 3А) - съставя се в един екземпляр от изпълнителя на извънболнична медицинска помощ при необходимост от провеждане на високоспециализирана медицинска дейност; изпълнителят на СИМП или на БП, извършил ВСД, отчита документа заедно с финансовите отчетни документи в РЗОК; към всяко отчетено "Медицинско направление" (бл. МЗ - НЗОК № 3А) се прикрепя първият екземпляр от попълнения "Амбулаторен лист";

4. "Направление за медико-диагностична дейност" (бл. МЗ - НЗОК № 4) - съставя се в два екземпляра от изпълнител на извънболничната медицинска помощ; двата екземпляра се изпращат на медико-диагностичната лаборатория чрез пациента; първия екземпляр медико-диагностичната лаборатория отчита в РЗОК заедно с месечния си отчет; вторият екземпляр с прикрепените резултати се изпраща от лабораторията за медико-диагностични изследвания чрез пациента или по служебен път на лекаря, назначил изследванията; в "Направление за медико-диагностична дейност" (бл. МЗ - НЗОК № 4) изпълнителят, назначил изследванията, задължително вписва общата цена на изследванията; резултатите от изследванията се съхраняват в медицинското или диспансерното досие на пациента; медико-диагностичните лаборатории задължително вписват референтните стойности на извършените от тях изследвания; изследванията, включени в направлението, трябва да са само по един от договорените с НРД пакети за медико-диагностична дейност; в случаите, когато "Направление за медико-диагностична дейност" (бл. МЗ - НЗОК № 4) се разпечатва, данните се съхраняват и в електронен формат;

5. "Рецептурна бланка - НЗОК" (бл. МЗ - НЗОК № 5) за предписване и отпускане на лекарства - съставя се в три екземпляра от изпълнителя на медицинска или стоматологична помощ; първият екземпляр от рецептата се прилага към финансовия отчет (спецификация към фактура) и се предава в РЗОК от аптеките, сключили договор с РЗОК; вторият екземпляр остава в аптеката, отпуснала лекарствата; третият екземпляр остава в изпълнителя на медицинска помощ, изписал рецептата;

6. "Протокол за предписване на лекарства, заплащани от НЗОК/РЗОК" (бл. МЗ - НЗОК № 1) - само ОПЛ, при който е записано лицето, на което е издаден протокол, попълва рецептурна бланка - НЗОК, с предписаните в протокола лекарства;

7. "Талон за ЛКК" (бл. МЗ - НЗОК № 6) - документът се попълва в един екземпляр; използва се в случаите, когато ОПЛ или специалист изпраща ЗЗОС към специалист в извънболничната медицинска помощ за преглед за представяне пред ЛКК или в ЛКК за експертиза на работоспособността; в тези случаи не се издава "Медицинско направление" (бл. МЗ - НЗОК № 3) за консултация или за провеждане на съвместно лечение; всеки специалист, извършил преглед за представяне пред ЛКК, както и специалист, член на ЛКК, попълва данните си в отрязъка от "Талон за ЛКК", откъсва го и го изпраща в РЗОК, прикрепен към амбулаторния лист за посещението; общият талон (данните за ЗЗОЛ и данните на изпращащия за консултация изпълнител на медицинска помощ):

а) при предварителни прегледи със специалисти за представяне пред ЛКК се връща на ОПЛ или специалиста, поискал консултациите, като се прилага към медицинското досие на здравноосигуреното лице;

б) при изпращане към ЛКК остава в председателя на ЛКК, като се прилага към месечния отчет на ЛКК, представян в РЗОК;

в) при допълнително поискани прегледи от ЛКК се връща от здравноосигуреното лице в ЛКК и се прилага към месечния отчет на ЛКК, представян в РЗОК;

8. "Рецептурна книжка на хронично болния" - издава се на ЗЗОЛ, определени като хронично болни по списък заболявания (приложение № 4); книжката се попълва от ОПЛ, при който е записано здравноосигуреното лице; заверява се в РЗОК по местоживеене на здравноосигуреното лице; в документа се вписват диагнози от "Списък на заболявания, за които се издава рецептурна книжка на хронично болния" (приложение № 4); лекарствен продукт по диагноза, отбелязана в книжката, може да се изписва от ОПЛ на ЗЗОЛ или от специалист със специалност по профила на заболяването; лекарствени продукти, изписани по диагнозите, отбелязани в книжката, се получават в аптека, сключила договор с РЗОК, срещу представяне на документите по чл. 75, ал. 3;

9. "Искане/резултат за цитологично изследване на влагалищни намазки" - фишът се състои от две части: искане за изследване и резултат от изследването; прегънат е на две; съставя се в един екземпляр, при необходимост от цитологично изследване на влагалищни намазки на пациентка; попълва се от лекар със специалност "Акушерство и гинекология"; резултатът от изследването се попълва от лабораторията; след вписване на всичко необходимо фишът се разделя; отрязъкът "отговор" се връща на изпращача, а отрязъкът "искане" остава в лабораторията.

Чл. 199. Съществуващите документи в системата на здравеопазването към момента на сключване на този договор се прилагат, доколкото не противоречат на документите по НРД.

Чл. 200. (1)Документите по чл. 198, ал. 1 НРД се изготвят съгласно изискванията, реквизитите и стандарта, посочени в приложение № 2.

(2) Изпълнителите на извънболнична медицинска помощ закупуват за своя сметка формуляри на документите по ал. 1.

Чл. 201. (1) Районната здравноосигурителна каса предоставя на ИМП в електронен вид образците на следните документи:

1. "Амбулаторен лист" (бл. МЗ - НЗОК № 1);

2. "Медицинско направление за консултация или за провеждане на съвместно лечение" (бл. МЗ - НЗОК № 3);

3. "Медицинско направление за ВСД" (бл. МЗ - НЗОК № 3А);

4. "Направление за медико-диагностична дейност" (бл. МЗ - НЗОК № 4);

5. "Талон за ЛКК" (бл. МЗ - НЗОК № 6);

6. "Искане/резултат за цитологично изследване на влагалищни намазки";

7. опис, съпровождащ отчета на електронен носител, представян в РЗОК от ОПЛ и лекари-специалисти.

(2) Изпълнителите на ИМП могат да използват разпечатани образци на документите по ал. 1.

(3) Софтуерните продукти, които се използват при разпечатването на документите по ал. 1, се одобряват от НЗОК с оглед съответствие със стандартите на утвърдените в НРД 2003 документи.

(4) Информацията, която се съхранява в електронен формат (освен на твърд диск) се записва задължително и на външни електронни носители.

Чл. 202. (1) Финансово-отчетните документи (приложение № 3) са:

1. фактура;

2. спецификация;

3. отчети за месечно отчитане на дейността на изпълнителите на ИМП;

4. опис на отчетените амбулаторни листове.

(2) Документите по ал. 1 се подготвят в два екземпляра от всички лечебни заведения, сключили договор с НЗОК. Първият екземпляр, придружен с фактура, се отчита в РЗОК в срок съгласно условия и срокове на заплащане по глава шестнадесета. Вторият екземпляр остава в ИМП.

Чл. 203. Общопрактикуващите лекари, сключили договор с НЗОК, изготвят месечни отчети за извършена дейност по програма "Майчино здравеопазване", програма "Детско здравеопазване" (профилактични прегледи и имунизации) и за извършени профилактични прегледи на недиспансеризирани лица над 18 години.

Чл. 204. В РЗОК се води отчетност за всички първични медицински и отчетни документи, които изпълнителите на извънболнична помощ представят, по опис за отчитане на извършената дейност.

Чл. 205. (1) При констатиране на неправилно попълнени данни във финансовите отчетни документи на ИМП РЗОК ги връща за корекция в срок съгласно тази глава.

(2) За представени неверни данни в отчетите по този договор се прилагат разпоредбите на глава четиринадесета.

Чл. 206. (1) Изпълнителите на МДД представят месечен отчет за РЗОК на електронен носител, съдържащ:

1. за всеки лекар с неговото име и код, изпратил с направления пациенти - номер и дата на направленията, ЕГН и имена на пациентите, брой назначени и извършени изследвания в тях, стойност на извършените изследвания за всяко направление;

2. за лекарите, изпратили с направления пациенти - общ брой направления, общ брой назначени и извършени изследвания и обща стойност на извършените изследвания;

3. за цялата медико-диагностична лаборатория - общ брой лекари, изпратили с направления пациенти, общ брой направления; общ брой назначени и извършени изследвания по видове и обща стойност на извършените изследвания; общ брой на всички назначени и извършени изследвания и обща стойност на извършените изследвания.

(2) Месечният отчет на електронен носител по ал. 1 се предава в РЗОК и се съхранява в лабораторията за срок 10 години след приключване на календарната година.

(3) Данните на електронен носител по ал. 1 се изготвят в два екземпляра и на хартиен носител с подпис и печат на управляващия лабораторията и лечебното заведение, като единият екземпляр се предава заедно с месечния отчет на електронен носител по ал. 1 срещу подпис в РЗОК, а другият се съхранява в лечебното заведение за срок 10 години заедно с електронния носител.

(4) Изследвания, които не са назначени с направлението на изпращащия ИМП, но са извършени от лабораторията, не се отчитат по този ред и не се заплащат от РЗОК.

Чл. 207. (1) Националната здравноосигурителна каса сключва договори за оказване на медицинска и стоматологична БП за изпълнение на клинични пътеки от основния пакет БП по Наредба № 27 от 2002 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК.

(2) Договорите по ал. 1 се сключват с лечебни заведения по чл. 20, които отговарят на общите условия по чл. 24, ал. 1, както и на следните специални условия:

1. функциониращо и изправно медицинско и техническо оборудване и обзавеждане, което е налично в помещенията, в които лечебното заведение извършва лечебната си дейност, и е необходимо за осъществяване на дейността по клинични пътеки, за които лечебното заведение кандидатства съгласно "Специални изисквания на НЗОК за сключване на договор" от съответната клинична пътека по приложение № 9;

2. необходима квалификация на медицинските специалисти за осъществяване на диагностична и лечебна дейност по клинични пътеки съгласно "Специални изисквания на НЗОК за сключване на договор" от съответната клинична пътека по приложение № 11;

3. наличие на трудов договор - за лекарите с придобита специалност, които ще изпълняват клиничните пътеки, за които лечебното заведение кандидатства;

4. съответствие на устройството и дейността на лечебното заведение с утвърдените медицински стандарти;

5. лечебното заведение притежава институционална акредитационна оценка една или повече звезди;

6. програмен продукт по чл. 103, ал. 3 и 4 за самостоятелните медико-диагностични лаборатории и за изпълнителите на БП, които са сключили договор с НЗОК за извършване на медико-диагностични изследвания по чл. 19, ал. 2, т. 1 и 2.

(3) За извършване на определени дейности, посочени в приложение № 9, за които е необходима специална апаратура, изпълнителят на БП може да сключи договор с друго лечебно заведение със седалище на територията на същата или най-близка област.

Чл. 208. (1) Директорът на РЗОК сключва договори за оказване на БП с лечебни заведения по чл. 20, чиито седалища се намират на територията на областта, обслужвана от РЗОК.

(2) Когато лечебното заведение, оказващо БП, обслужва населението на повече от една област съгласно Наредбата за достъп на здравноосигурените лица до лечебните заведения за извънболнична и болнична помощ, същото сключва договор само с РЗОК, на чиято територия се намира седалището му.

(3) Териториалният обхват на обслужваното население от лечебните заведения за БП, сключили договор с НЗОК, се определя от министъра на здравеопазването съгласно заповед, издадена на основание чл. 21, ал. 6 от Наредбата за достъпа на здравноосигурените лица до лечебните заведения за извънболнична и болнична помощ.

(4) Договори за оказване на БП могат да се сключват с лечебни заведения по чл. 20, ал. 1, които имат разрешение от министъра на здравеопазването за извършване на активно лечение на остри заболявания, обострени хронични заболявания, рехабилитация след остри състояния и палиативни грижи за терминално болни пациенти.

Чл. 209. (1) Районната здравноосигурителна каса създава и поддържа досиета на лечебните заведения за БП.

(2) Лечебните заведения, кандидатстващи за сключване на договор за оказване на БП, предоставят в РЗОК заявление по образец, утвърден в НРД - приложение № 11, към което прилагат следните документи, формиращи досието:

1. удостоверение за актуална съдебна регистрация;

2. копие на разрешението за осъществяване на дейността на министъра на здравеопазването;

3. копие от акта за създаване на лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 ЗЛЗ;

4. документ, удостоверяващ членство в БЛС/ССБ, съдържащ единния регистрационен номер на лекарите, работещи в лечебното заведение, оказващо болнична помощ;

5. удостоверение от управителя, респ. изпълнителния директор на лечебното заведение - изпълнител на БП, за наличие на трудов договор - за лекарите с придобита специалност, които ще изпълняват клиничните пътеки, за които лечебното заведение кандидатства;

6. документ за призната специалност на лицата съгласно "Специални изисквания на НЗОК за сключване на договор" към съответните клинични пътеки (приложение № 11);

7. декларация по образец съгласно приложение № 11 за функциониращо и изправно налично медицинско и техническо оборудване и обзавеждане съгласно методичните изисквания към клиничните пътеки - "Специални изисквания на НЗОК за сключване на договор" и/или договор с лечебно заведение в случаите по чл. 207, ал. 2, т. 1;

8. сертификат за преминати програми от българска национална система за оценка на качеството на клинична лаборатория и диагностичните лаборатории по микробиология, вирусология, паразитология, микробиология и инфекциозна имунология;

9. декларация от управителя, респ. директора на лечебното заведение, че заделя 40 % бруто от размера на приходите, реализирани по договор с НЗОК, за възнаграждения, включително задължителните социалноосигурителни и здравноосигурителни вноски от работодателя, на персонала в лечебното заведение, изпълняващо БП по НРД;

10. отчет за извършени медицински дейности по предходната година по образец по приложение № 11;

11. декларация от управителя, респ. директора на лечебното заведение за съответствие на устройството и дейността на същото с утвърдените медицински стандарти;

12. институционална акредитационна оценка една или повече звезди по реда на Наредба № 1 от 2000 г. за критериите, показателите и методиката на акредитация на лечебните заведения за болнична помощ и диагностично-консултативните центрове;

13. декларация за наличието на програмен продукт по чл. 103, при сключване на договор за извършване на медико-диагностични дейности в извънболничната медицинска помощ.

(3) Изпълнителите на БП по чл. 5, ал. 1 ЗЛЗ прилагат всички необходими документи, с изключение на разрешение за осъществяване на дейността на министъра на здравеопазването и съдебно решение за регистрация на лечебното заведение.

Чл. 210. При промяна на всяко от обстоятелствата, удостоверени с документи по чл. 209, изпълнителят на БП е длъжен в срок 5 работни дни да уведоми РЗОК и да изпрати копие от съответния документ.

Чл. 211. (1) Изпълнител на БП оказва договорената медицинска или стоматологична помощ на ЗЗОЛ, на които е издадено "Направление за хоспитализация" (бл. МЗ - НЗОК № 7).

(2) Задължително здравноосигуреното лице може да бъде насочено за хоспитализация от всеки лекар или стоматолог съгласно Наредбата за достъпа на здравноосигурените лица до лечебните заведения за извънболнична и болнична помощ.

(3) В случаите, когато пациент самостоятелно се обърне към изпълнител на БП, сключил договор с НЗОК, той се хоспитализира след документирана преценка за необходимостта от болнично лечение, което изисква извършването на спешни диагностично-терапевтични процедури по клинична пътека.

Чл. 212. (1) Лекарите и стоматолозите от лечебните заведения за извънболнична помощ насочват с медицинско направление ЗЗОЛ към изпълнители на БП съгласно чл. 21, ал. 1 и 3 и чл. 21а от Наредбата за достъпа на здравноосигурените лица към лечебните заведения за извънболнична и болнична помощ.

(2) Когато необходимите за лечението медицински дейности не могат да бъдат осигурени от изпълнителите на болнична помощ по ал. 1, ЗЗОЛ се насочват към:

1. областна, междуобластна или национална болница съгласно заповед на министъра на здравеопазването, издадена на основание чл. 21, ал. 6 от Наредбата за достъпа на здравноосигурените лица до лечебните заведения за извънболнична и болнична помощ, ако заболяването на лицето е включено в списъка на клиничните пътеки, за които лечебното заведение е сключило договор с НЗОК;

2. Клинична болница "Лозенец" - София, Военномедицинска академия - София, Национална многопрофилна транспортна болница "Цар Борис III" - София, и Медицински институт на МВР - София, ако заболяването на лицето е включено в списъка на клиничните пътеки, за които лечебното заведение е сключило договор с НЗОК.

(3) За да бъде включен в клинична пътека, ЗЗОЛ трябва да отговаря на индикациите за хоспитализация, определени в нея.

Чл. 213. (1) Лечебното заведение за БП предоставя на РЗОК и обявява на видно място работния график на кабинетите в диагностично-консултативния блок.

(2) Районната здравноосигурителна каса и нейните поделения по общини предоставят информацията по ал. 1 на:

1. изпълнителите на извънболнична помощ при месечното отчитане на дейността им;

2. задължително здравноосигурените лица - при поискване.

Чл. 214. Изпълнителите на БП се задължават да осигурят на пациентите непрекъснатост на болничната помощ и грижите, както и координация между специалистите, които ги осъществяват.

Чл. 215. Районната здравноосигурителна каса и съответните поделения по общини:

1. предоставят на изпълнителите на извънболнична помощ информация за лечебните заведения за болнична помощ в съответната област, сключили договор с НЗОК, както и за договорените с тях клинични пътеки;

2. своевременно уведомяват изпълнителите на извънболнична помощ за промяна на договорните отношения с лечебните заведения за болнична помощ;

3. при поискване предоставя информация по т. 1 ЗЗОЛ.

Чл. 216. Специалистът от диагностично-консултативния блок на лечебното заведение определя деня и часа за хоспитализация на пациента, които вписва в направлението за хоспитализация и в журнала за планов прием на пациенти.

Чл. 217. При приемане в лечебното заведение - изпълнител на БП, пациентът, членовете на семейството му или придружаващото го лице следва да бъдат информирани за предлаганата медицинска помощ и очакваните разходи за сметка на пациента за тази помощ съгласно Наредба № 22 от 1997 г. за условията и реда за заплащане на медицинската помощ по избор на пациента.

Чл. 218. Лечебното заведение за БП в процеса на диагностика, лечение и обслужване на пациента прилага утвърдени начини на действие, съобразени с указанията за клинично поведение в клиничните пътеки, правилата за добрата медицинска практика и утвърдените медицински стандарти.

Чл. 219. (1) Изпълнител на БП пренасочва пациент, изпратен за планова хоспитализация по клинична пътека, за която няма сключен договор, към лечебно заведение, сключило договор с НЗОК за същата пътека съгласно Наредбата за достъпа на ЗЗОЛ до лечебните заведения за извънболнична и болнична помощ.

(2) Пренасочването се отразява в съответната графа на направлението за хоспитализация съгласно указание за попълване на бланка МЗ - НЗОК № 7 (приложение № 2).

Чл. 220. (1) Изпълнител на БП пренасочва или превежда пациент по клинична пътека за лечение към друго лечебно заведение за болнична помощ, когато в хода на лечебно-диагностичния процес установи, че не може да изпълни определени медицински дейности поради:

1. промяна на приемната диагноза или настъпило усложнение, което лечебното заведение не може да лекува;

2. възникнал проблем с медицинско и техническо оборудване и обзавеждане;

3. липса на съответно квалифициран медицински персонал.

(2) Взаимодействието между изпълнителите на БП при лечение на хоспитализирани болни се осъществява съгласно Наредба № 26 от 1996 г. за организацията на консултативната медицинска помощ и взаимодействие между здравните заведения при лечението на хоспитализирани болни.

Чл. 221. (1) Изпълнителят на БП привежда пациента към друг изпълнител на БП, когато това се налага, съгласно Наредбата за достъпа на здравноосигурените лица до лечебните заведения за извънболнична и болнична помощ и Наредба № 26 от 1996 г. за организацията на консултативната медицинска помощ и взаимодействие между здравните заведения при лечението на хоспитализирани болни.

(2) Изпращащият изпълнител на БП попълва ново "Направление за хоспитализация" (бланка МЗ - НЗОК № 7).

(3) Изпращащият изпълнител на БП задължително предоставя писмена информация за клиничното състояние на пациента и оказаните му диагностично-лечебни процедури, както и мотивите за привеждане на приемащото лечебно заведение за БП.

Чл. 222. (1) При изписване на пациента в лечебното заведение за БП се изготвя епикриза съгласно чл. 24, ал. 1 от Наредба № 29 от 1999 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ, диспансерите и домовете за медико-социални грижи, като:

1. първият екземпляр от епикризата се предоставя срещу подпис в история на заболяване на пациента на членовете на семейството му или на придружаващите го лица;

2. вторият екземпляр от епикризата се оформя и изпраща чрез пациента или РЗОК по преценка на лечебното заведение за ПИМП, в което лицето е осъществило правото си на избор на ОПЛ;

3. копие от епикризата се прилага към историята на заболяването на пациента и се съхранява в лечебното заведение.

(2) При необходимост се издава ново копие от епикризата.

(3) Епикризата съдържа следните реквизити:

1. паспортна част;

2. окончателна диагноза;

3. придружаващи заболявания;

4. анамнеза;

5. описание на извършените изследвания в извънболничната медицинска помощ според изискванията по КП;

6. обективно състояние с локален, соматичен и специализиран статус;

7. параклинични изследвания;

8. консултативни прегледи;

9. терапевтична схема;

10. ход на заболяването;

11. настъпили усложнения;

12. инвазивни диагностични и терапевтични процедури;

13. дата на оперативната интервенция с оперативна диагноза;

14. извадка от оперативния протокол - вид анестезия, находка, извършена интервенция;

15. постоперативен статус и ход на заболяването след операцията;

16. статус при изписването;

17. изход от заболяването;

18. временна неработоспособност - мотиви, период;

19. препоръки за хигиенно-диетичен режим след изписването и назначено медикаментозно лечение след изписването и препоръки за такова;

20. необходимост от контролни прегледи в болницата след изписването;

21. препоръки към ОПЛ на пациента;

22. насрочена рехоспитализация при необходимост от такава;

23. описание на съпровождащите епикризата изследвания и други документи за служебно ползване;

24. имена и подписи на лекуващия лекар и началника на съответното отделение;

25. печат на лечебното заведение.

(4) Изследвания, резултатът от които се получава след изписването на пациента, се изпращат в писмен вид от лечебното заведение - изпълнител на БП, по преценка на пациента или на ОПЛ.

Чл. 223. (1) Пакетът БП, заплащан от НЗОК в полза на ЗЗОЛ, съдържа диагностика и клинично лечение на заболявания, включени в клинични пътеки.

(2) Клиничната пътека се състои от следните основни компоненти:

1. индикации за болнично лечение;

2. условия, необходими за започване на лечение, и задължителен предхоспитализационен минимум медицински дейности;

3. изисквания по провеждане на лечение:

а) за същността на дейностите и достоверността на резултата от тях;

б) за начина на извършване на дейностите само по изключение (при императивна необходимост);

4. решение за дехоспитализация и определяне на следболничния режим;

5. определяне работоспособността на ЗЗОЛ след проведеното лечение;

6. спазване правата на пациента.

(3) Компонентите по ал. 1 формират методичните изисквания на клиничната пътека.

(4) В случаите, в които е възможно и необходимо, изискванията по ал. 3 са обвързани със срокове (часове, дни).

(5) Управителите, респ. изпълнителните директори на ЛЗ, изпълнители на БП, довеждат до знанието на лекарите, работещи по клинични пътеки, пълното им съдържание съгласно приложение № 9.

Чл. 224. (1) Задължителният минимум от предхоспитализационни дейности е отразен в част "Условия за лечение - извънболнична подготовка на болния" от методичните изисквания на клиничните пътеки.

(2) Дейностите по ал. 1 могат да се извършват:

1. от лечебни заведения за извънболнична помощ - амбулатории за СИМП или самостоятелни медико-диагностични лаборатории;

2. от лечебни заведения за болнична помощ, изпълнители на съответната клинична пътека.

Чл. 225. (1) Условията и изискванията за извършване на дейностите по КП са оформени като документи в три групи:

1. методични изисквания съгласно чл. 223, ал. 3;

2. допълнения към болничната документация (документи № 1 - 4 към всяка клинична пътека);

3. отчетни документи.

Чл. 226. (1) Дейностите, извършени по КП, задължително се документират от изпълнителя им в болничната документация.

(2) Допълнението към болничната документация (специфични медицински грижи и дейности към всяка клинична пътека) представляват листове с формат А4, разграфени по дни, съгласно инструкция за попълване на документи към КП в приложение № 9 и съдържат:

1. название на диагностична или лечебна процедура (лечебно средство), която би следвало да се приложи на съответния ден от началото на лечението;

2. обозначение за прилагане на манипулацията (средството), неописана по т. 1;

3. място за кратко излагане на мотиви, в случай на прилагане/неприлагане на манипулацията (средството).

(3) Листовете по ал. 2 се подлепват в историята на заболяването на всеки пациент, лекуван по КП, и стават неразделна част на болничната документация.

(4) Резултатите от изследвания, процедури, лекарствени средства, консултации и други фактори от значение за протичане на болестта, които не са изрично посочени в листовете по ал. 2, се обозначават в болничната документация съгласно изискванията на МЗ и утвърдените в лечебното заведение правила.

(5) Използваните лекарства и консумативи задължително се отбелязват в температурен лист на пациента.

(6) Контролните консултативни прегледи след изписване на пациента се отразяват в специален дневник за прегледи, който се съхранява в диагностично-консултативния блок на лечебното заведение - изпълнител на болнична помощ.

Чл. 227. (1) Специфичните индикатори за качеството на процеса на предоставяне на болнична помощ са:

1. брой пациенти, хоспитализирани с неспазени индикации за хоспитализация по съответната клинична пътека;

2. брой случаи за отчетния период по клинични пътеки, насочени към друг изпълнител на БП за всяка пътека;

3. повторна хоспитализация по съответната клинична пътека по чл. 236;

4. брой пациенти с отклонения по съответна клинична пътека:

а) организационни отклонения;

б) клинични отклонения, свързани с основното заболяване; придружаващите заболявания; лечението или диагностиката;

в) отклонения, предизвикани от външни обстоятелства;

5. болничен престой;

6. съответствие на диагнозите:

а) съответствие между приемна, предварителна и окончателна диагноза;

б) съответствие между основна окончателна и основна патоморфологична диагноза;

в) съответствие между клинична и оперативна диагноза;

7. наличие и управление на "Лист на чакащи" за планова хоспитализация пациенти, съобразно тежестта на заболяването; своевременност на хоспитализацията;

8. брой регистрирани вътреболнични инфекции;

9. брой пациенти с проведени контролни прегледи след дехоспитализация;

10. хирургична дейност:

а) предоперативен престой;

б) пациенти с постоперативни усложнения;

в) пациенти с постоперативни инфекции;

г) брой пациенти с проведен клиничен преглед и подготовка на пациент за анестезия (КППА) в съответствие с изискванията на медицинския стандарт "Анестезия и интензивно лечение";

д) немотивирано отлагане на оперативното лечение.

(2) Специфичните индикатори за качество на резултата от болничната медицинска помощ са:

1. промяната на здравословното състояние на пациентите в процеса на провежданото лечение и след завършването му:

а) оздравели пациенти;

б) пациенти с подобрение;

в) пациенти без промяна;

г) пациенти с влошаване;

д) пациенти с инвалидизация;

е) брой пациенти, насочени за физиотерапия и рехабилитация, преминали по клинични пътеки, за които това се изисква;

2. смъртни случаи по договорени клинични пътеки;

3. постоперативен леталитет;

4. основателност на жалбите.

Чл. 228. Националната здравноосигурителна каса извършва оценка на качеството с оглед индикаторите по чл. 227 чрез:

1. анализ на специфичните индикатори, отразени в месечния отчет по клинична пътека;

2. анализ на специфичните индикатори, отразени в годишния отчет за медицинска дейност, представен в РЦЗ и РЗОК;

3. анализиране на отклоненията при изпълнение на клиничните пътеки;

4. провеждане на медицински контрол съгласно глава осемнадесета;

5. провеждане на медицински одит с участието на консултанти от ККК;

6. анкетиране на пациенти и техни близки;

7. анализ на жалби от ЗЗОЛ.

Чл. 229. (1)Специфичните индикатори по чл. 227, ал 1, т. 4, 5, т. 6, буква "а" и ал. 2, т. 2 са показатели за самооценка на качеството, които лечебните заведения за болнична помощ отразяват в направлението за хоспитализация.

(2) Самооценката по показателите в ал. 1 се извършва от изпълнителите на болнична помощ по методика, разработена съвместно от НЗОК и БЛС.

Чл. 230. (1) Националната здравноосигурителна каса заплаща на изпълнителите на болнична помощ дейност по клинични пътеки за ЗЗОЛ, насочени с "Направление за хоспитализация" (бл. МЗ - НЗОК № 7) по реда на тази глава.

(2) Заплащането по ал. 1 е за ЗЗОЛ, хоспитализирани след влизане в сила на договора между НЗОК и съответния изпълнител на болнична помощ.

Чл. 231. За всеки отчетен случай по договорените клинични пътеки се заплаща, както следва:

Новообразувания: оперативно лечение

1.	Оперативно лечение при туморни
	процеси на устните и устната
	кухина	500 лв.
2.1.	Пакет конвенционална и лазер-
	микроларингова хирургия на
	тумори на ларинкса	300 лв.
2.2.	Оперативно лечение на карцином
	на ларинкса: стадии Т1-4, N0-3, M0,
	вкл. с шийни метастази	736 лв.
3.	Оперативно лечение при онколо-
	гични и неонкологични заболява-
	ния на щитовидната и паращито-
	видните жлези	435 лв.
4.1.	Оперативно лечение на тумори
	на бял дроб, медиастинум, плевра
	и гръдна стена	1641 лв.
4.2.	Оперативно лечение на неонколо-
	гични болести на бял дроб, медиа-
	стинум, плевра и гръдна стена	900 лв.
5.	Оперативно лечение при ново-
	образувания на слюнчените жлези	416 лв.
6.	Оперативно лечение при онколо-
	гични заболявания на хранопрово-
	да, стомаха и дуоденума	1150 лв.
7.	Оперативно лечение при онколо-
	гични заболявания на тънки и де-
	бели черва: в стадии Т1-4, N0, M0	1000 лв.
8.	Палиативни хирургични интервен-
	ции при онкологични заболявания
	на тънки и дебели черва:
	стадии Т1-4, N1-3, M0-1	550 лв.
9.	Оперативно лечение при онколо-
	гични заболявания на хепатоби-
	лиарната система и панкреаса	1500 лв.
10.	Оперативно лечение на онколо-
	гично заболяване на гърдата:
	стадии T1-4, N0-2, M0	458 лв.
11.	Оперативни интервенции върху
	гърда при неонкологични заболява-
	ния с локална ексцизия или биопсия	128 лв.
12.	Трансуретрално оперативно лече-
	ние при онкологични заболявания
	на пикочния мехур:
	стадии T1-3, N0-2, M0-1	380 лв.
13.	Радикална цистектомия. Радикал-
	на простатектомия. Радикална
	цистопростатектомия	800 лв.
14.	Оперативно лечение и трансурет-
	рална хирургия при доброкачест-
	вена хиперплазия на простатната
	жлеза	400 лв.
15.	Оперативно лечение при онколо-
	гично заболяване на: маточната
	шийка в I, IIА клиничен стадий,
	маточното тяло до III клиничен
	стадий по клинико-анатомичната
	класификация и яйчниците до III
	клиничен стадий включително	750 лв.
	Новообразувания: лъчелечение
16.	Предоперативно лъчелечение
	при онкологични заболявания	600 лв.
17.	Следоперативно лъчелечение
	при онкологични заболявания	650 лв.
18.	Дефинитивно лъчелечение при
	онкологични заболявания	700 лв.
	Други заболявания: хирургично лечение
19.	Хирургично лечение при сърдечни
	заболявания в условията на
	екстракорпурално кръвообраще-
	ние. Минимално инвазивни
	сърдечни операции	9750 лв.
20.	Хирургично лечение при вродени
	сърдечни малформации без екстра-
	корпорално кръвообращение	2750 лв.
21.	Съдово реконструктивни операции
	при хронична артериална недоста-
	тъчност: аорто-илио-феморален
	сегмент	1251 лв.
22.	Съдово реконструктивни операции
	при хронична артериална недо-
	статъчност: феморо-поплитеале-
	нален сегмент	900 лв.
23.	Съдово-реконструктивни операции
	при оклузивни заболявания на
	артерия каротис	718 лв.
24.	Краниотомии, непредизвикани
	от травма	1500 лв.
25.	Гръбначни и гръбначномозъчни
	оперативни интервенции	1100 лв.
26.	Хирургично лечение при
	флегмон на пода на устата	326 лв.
27.	Хирургично лечение на вродени
	малформации при устните
	и небцето	513 лв.
28.	Лечение при фрактури на
	долна челюст	656 лв.
29.	Хирургично лечение при хронични
	заболявания на сливиците	199 лв.
30.	Хирургично лечение при вродени
	аномалии на хранопровода, стома-
	ха, дуоденума и хепатобилиарната
	система	823 лв.
31.	Оперативни интервенции при
	язвена болест	700 лв.
32.	Оперативни интервенции върху
	черен дроб и панкреас при парази-
	тарни и непаразитарни кисти.
	Остър панкреатит	673 лв.
33.	Хирургично лечение при вродени
	аномалии на тънки и дебели черва	1103 лв.
34.	Оперативни интервенции върху
	тънки и дебели черва при чревна
	непроходимост при неонкологични
	заболявания	600 лв.
35.	Хирургични интервенции в област-
	та на ануса и интервенция за
	затваряне на стома	447 лв.
36.	Хирургични интервенции в област-
	та на перианалното пространство	305 лв.
37.	Апендектомия	400 лв.
38.	Оперативни интервенции
	при херния	405 лв.
39.	Холецистектомия: лапароскопска
	или конвенционална	510 лв.
40.	Спленектомия	345 лв.
41.1.	Бъбречно-каменна болест: урете-
	ролитиаза - екстракорпорална
	литотрипсия	464 лв.
41.2.	Бъбречно-каменна болест: урете-
	ролитиаза - ендоскопски
	и отворени методи на лечение	464 лв.
42.	Оперативни интервенции върху
	матката (тотална екстирпация със
	или без придатъци) без предвари-
	телни данни за онкологично
	заболяване	600 лв.
43.	Оперативни интервенции при
	диабетно стъпало, без съдови
	реконструктивни операции	645 лв.
44.	Оперативно лечение при вродени
	заболявания на тазобедрената става	620 лв.
45.	Оперативно лечение при фрактура
	на бедрената кост	1014 лв.
46.	Хирургично лечение при глухота	271 лв.
47.	Хирургично лечение при катаракта	300 лв.
48.	Хирургично лечение при глаукома	307 лв.
49.1.	Хирургично лечение на изгаряния
	от 0 до 5%, с хирургична обработ-
	ка на рана без кожна пластика	203 лв.
49.2.	Хирургично лечение при необшир-
	ни изгаряния от 0 до 20%, с хирур-
	гична обработка на рана или
	друга хирургична интервенция	2962 лв.
50.	Хирургично лечение при обшир-
	ни изгаряния - над 20 %, с хирур-
	гични интервенции	7243 лв.
51.	Изкуствен аборт по медицински
	показания и евакуация на маточ-
	ното съдържание при спонтанен
	неусложнен аборт	120 лв.
52.	Раждане, независимо от метода
	на родоразрешение	260 лв.
	Интервенционално лечение и
	свързани с него диагностични
	катетеризации при сърдечно-
	съдови заболявания
53.1.	Инвазивна диагностика при сър-
	дечно-съдови заболявания	680 лв.
53.2.	Итервенционално лечение и свър-
	зани с него диагностични катете-
	ризации при сърдечно-съдови
	заболявания	3151 лв.
	Ендоскопски и терапевтични процедури
54.	Ендоскопски терапевтични проце-
	дури при заболявания на храно-
	провода, стомаха и дуоденума,
	тънки и дебели черва	624 лв.
55.	Ендоскопски терапевтични проце-
	дури при заболявания на хепато-
	билиарната система	683 лв.
56.	Артроскопия на колянна става	485 лв.
	Консервативно лечение
57.	Остро протичащи чревни инфекциоз-
	ни болести с диаричен синдром:
	микробиологично доказани	394 лв.
58.	Инфекциозни и паразитни заболя-
	вания, предавани чрез ухапване от
	членестоноги	458 лв.
59.	Остри вирусни и бактериални
	менингити и менинго-енцефалити	1116 лв.
60.	Остър вирусен хепатит	600 лв.
61.	Бронхопневмония и бронхиолити
	при лица до 18-годишна възраст	360 лв.
62.	Хронична обструктивна бело-
	дробна болест	346 лв.
63.	Бронхопневмония:усложнени форми
	при лица над 18-годишна възраст	361 лв.
64.	Бронхиална астма: средно тежък
	и тежък пристъп	290 лв.
65.	Хронична сърдечна
	недостатъчност	300 лв.
66.	Нестабилна форма на ангина
	пекторис	360 лв.
67.1.	Остър инфаркт на миокарда без
	фибринолитик	500 лв.
67.2.	Остър инфаркт на миокарда
	с фибринолитик	2300 лв.
68.	Исхемичен мозъчен инсулт и
	консервативно лечение при
	интракраниален кръвоизлив	448 лв.
69.	Полирадикулоневрити	836 лв.
70.	Остър и обострен хроничен
	пиелонефрит, гломерулонефрит	290 лв.
71.	Чернодробна цироза -
	декомпенсиран стадий	750 лв.
72.	Декомпенсиран захарен диабет	355 лв.
73.	Лимфоми. Левкози	523 лв.
74.	Ревматоиден артрит	450 лв.
75.	Хроничен хепатит при лица
	до 18-годишна възраст	482 лв.
76.	Глухота - диагностика и
	консервативно лечение	153 лв.
77.	Пемфигус	514 лв.
78.	Прееклампсия и еклампсия	550 лв.
	Физиотерапия и рехабилитация
79.	Физиотерапия и рехабилитация
	след инфаркт на миокарда	240 лв.
80.	Физиотерапия и рехабилитация
	след мозъчен инсулт	300 лв.
	Палиативни грижи
81.	Палиативни грижи при терми-
	нално онкологично болни	537 лв.
	За леглоден по 81 КП	26,85 лв.

Чл. 232. (1) Заплащането по чл. 231, т. 81 за клинична пътека "Палиативни грижи при терминално онкологично болни" включва хоспитализации с обща продължителност до 20 дни в рамките на шестмесечен период.

(2) При хоспитализация на пациент по клинична пътека "Палиативни грижи при терминално онкологично болни" размерът на заплащането се изчислява по формулата: брой пролежани леглодни, но не повече от 20, по цена на един леглоден.

Чл. 233. Заплащането по чл. 231 включва:

1. извършване на необходимите изследвания и предхоспитализационни дейности на ЗЗОЛ, подлежащи на хоспитализация по клинични пътеки;

2. всички медицински дейности по клинични пътеки съгласно приложение № 9 и спомагателни услуги, предоставени на ЗЗОЛ по време на тяхната хоспитализация;

3. експертизна дейност във връзка с временната неработоспособност на ЗЗОЛ, преминали през изпълнителя на болнична помощ по договорените клинични пътеки;

4. до два амбулаторни консултативни прегледа след изписване от лечебното заведение - изпълнител на БП, извършени по преценка с оглед състоянието на пациента.

Чл. 234. Националната здравноосигурителна каса заплаща еднократно за периода на хоспитализация само по една клинична пътека на един пациент за комплексно лечение на основно заболяване, придружаващи заболявания и усложнения.

Чл. 235. (1) Националната здравноосигурителна каса заплаща на изпълнителите на болнична помощ за завършена клинична пътека.

(2) За смъртни случаи, настъпили по време на болничния престой, или отказ от страна на пациента да продължи лечение по клинична пътека РЗОК заплаща на изпълнителя на БП, ако са спазени индикациите за завършена клинична пътека.

Чл. 236. (1) Националната здравноосигурителна каса не заплаща в случаите на повторна хоспитализация за отчетния период от време съгласно указания на МЗ, в същото лечебно заведение по повод на същата диагноза.

(2) При хоспитализация в друго лечебно заведение - изпълнител на БП, сключил договор с НЗОК, съгласно ал. 1 изплатената за лечението сума на предхождащото ЛЗ след провеждане на контрол се удържа от заплащането на същото за следващия месец.

Чл. 237. (1) Националната здравноосигурителна каса заплаща на изпълнителя на БП след представяне на фактура, спецификация към нея, първи екземпляр от направления за хоспитализация с основна диагноза и извършена основна диагностична и/или лечебна процедура, месечни отчети по клинични пътеки съгласно приложение № 11.

(2) Изпълнителите на БП, сключили договор с НЗОК, предоставят ежемесечни отчети за дейността си на РЗОК по утвърден график от 6-о до 10-о число на месеца, следващ отчетния, и приложение № 3.

(3) Условията и сроковете за плащане на изпълнителите на БП са съгласно глава шестнадесета, раздел VI.

Чл. 238. (1) Националната здравноосигурителна каса, БЛС и ССБ договарят прогнозните обеми и цени на отделните клинични пътеки според бюджета на НЗОК по здравноосигурителните плащания за БП.

(2) На базата на ал. 1 за общ брой на случаите по КП за осемте месеца за действие на договора /А/ се определя обща сума на клиничните пътеки /Р/ и средна стойност на една клинична пътека /х/ по формулата х = P/A.

(3) Стойностите на А и Р по ал. 2 се разделят на 8 и се получават брой на случаите по клинични пътеки месечно /а/, сума на клиничните пътеки месечно /р/, като: х = p/a.

Чл. 239. (1) На базата на отчетените данни за изпълнени натурални и стойностни показатели за деветмесечието (5 месеца до края на август) по клиничните пътеки и съответното прогнозно изпълнение за последното тримесечие на годината в срок до 30.IX директорът на НЗОК след съгласуване с УС на НЗОК, УС на БЛС и УС на ССБ извършва корекции на цените на клиничните пътеки за последното тримесечие по корекционен коефициент, определен, както следва:

1. реалното изпълнение на броя на случаите /А1/, стойността /Р1/ и средната цена /х1/ на клиничните пътеки за първите 5 месеца се определят по формулата х1 = P1/A1;

2. стойностите на А1 и Р1 по т. 1 се разделят на 5 и се получават брой на случаите по клинични пътеки месечно /а1/, сума на клиничните пътеки месечно /р1/, като: х1 = p1/a1;

3. прогнозният брой случаи /А2/ по клиничните пътеки за последните три месеца за изпълнение на договора се определя по формулата А2 = 3 ґ a1 ґ 1.1;

4. остатъчната сума за заплащане на клиничните пътеки /Р2/ се определя по формулата Р2 = P - P1;

5. средната цена на клиничната пътека /х2/ за последните три месеца на договора се определя по формулата х2 = P2/A2;

6. определя се корекционен коефициент /к2/ за цената на всички клинични пътеки, с който се коригират цените им, по които НЗОК заплаща на ИМП, по формулата к2 = x2/x.

(2) При общо съгласие на УС на НЗОК, БЛС и ССБ за отделни клинични пътеки могат да се извършат корекции на цените, различни от получените при коригирането им с коефициента к2 при условие, че средната стойност на коефициента се запазва и не се променя остатъчната сума Р2.

(3) След приемане на отчетите за изпълнените клинични пътеки за месеците октомври и ноември 2003 г. се извършва окончателна годишна корекция, като:

1. с приемане на отчетите за изпълнените случаи по клинични пътеки за септември и октомври те се заплащат 90 % от коригираните цени, а за ноември 2003 г. се изчислява и общата им стойност за цялата година, като неизпълнението, съответно превишението на сумата, се определя като коефициент /в/ спрямо бюджета за болнична медицинска помощ за 2003 г.;

2. определя се годишната корекционна сума за всеки изпълнител, като сумата, получена за изпълнение на клинични пътеки през цялата 2003 г., се умножава по коефициента /в/;

3. получената корекционна сума по т. 2 се добавя като бонус към, съответно се удържа от плащането за ноември.

Чл. 240. (1) Корекциите по чл. 239 са в сила за последното тримесечие на 2003 г. При несключване на нов Национален рамков договор от 1.I.2004 г. директорът на НЗОК в срок до 15.I.2004 г. след съгласуване с УС на НЗОК и УС на БЛС и ССБ извършва корекции на цените на клиничните пътеки за плащанията на изпълнените от декември 2003 г. случаи по клинични пътеки до влизането в сила на нов НРД, по следната методика:

1. определя се реалният брой /А3/ изпълнени случаи по клинични пътеки за последното тримесечие на 2003 г. (за месеците септември, октомври и ноември);

2. определя се средномесечният брой /а3/ на случаите по клиничните пътеки по формулата а3 = A3/3;

3. определя се средномесечната сума /р3/ за клинични пътеки през 2003 г. според бюджета за болнична медицинска помощ за 2003 г. /Р3/, коригиран с инфлационния индекс за 2003 г. /i/, по формулата р3 = P3 ґ i/12;

4. определя се средна цена /х3/ на клинична пътека за 2004 г. по формулата х3 = p3/a3;

5. определя се корекционен коефициент /к3/ за цената на всички клинични пътеки, с който се коригират цените им, по които НЗОК заплаща на ИМП, по формулата к3 = x3/x.

(2) При общо съгласие на УС на НЗОК и БЛС за отделни клинични пътеки могат да се извършат корекции на цените, различни от получените при коригирането им с коефициента к3, при условие че средната стойност на коефициента се запазва и не се променя месечната сума р3.

Чл. 241. (1) Определят се за целите за изпълнение на тази методика прогнозен брой за периода от осем месеца (от април до ноември вкл.) на 2003 г., както следва:

1. А - брой случаи по клинични пътеки - 319 066;

2. Р - стойност на клиничните пътеки - 150 000 000 лв.;

3. х - средна цена на един случай по клинична пътека - 470 лв.

(2) Корекциите на цените по този раздел се прилагат автоматично без предоговаряне при заплащане по договорите с ИМП, в които се предвижда съответната клауза, позоваваща се на този раздел.

Чл. 242. Документацията, която е длъжен да води и съхранява всеки изпълнител на БП по този договор, включва първични медицински и отчетни (медико-статистически и финансови) документи.

Чл. 243. Първичният медицински документ "Направление за хоспитализация" (бл. МЗ - НЗОК № 7) се изготвя съгласно изискванията и реквизитите, посочени в приложение № 2, и:

1. съгласно заповед на министъра на здравеопазването първичният медицински документ "Направление за хоспитализация" (бл. МЗ - НЗОК № 7) е задължителен за всички лечебни заведения;

2. служи за насочване на ЗЗОЛ към изпълнител на БП за планова хоспитализация или при необходимост - от хоспитализация по спешност;

3. има срок на валидност седем дни до преглед в диагностично-консултативен блок на лечебното заведение - изпълнител на БП;

4. е основен отчетен документ към РЗОК на лечебно заведение за болнична помощ, договорен партньор на НЗОК.

Чл. 244. Първичният медицински документ "Направление за хоспитализация" (бл. МЗ - НЗОК № 7) се попълва в два екземпляра, като:

1. регистрационните и медицинските данни в документа, необходими за насочване за хоспитализация, се попълват от лекар/стоматолог от лечебно заведение за извънболнична медицинска помощ, изпълнител на БП, или друго лечебно заведение за медицинска или стоматологична помощ;

2. регистрационните и медицинските данни в документа относно приемането за хоспитализация и болничното лечение на ЗЗОЛ се попълват от лечебното заведение за болнична помощ; първият екземпляр на документа и уточнени реквизити от него на електронен носител се изпращат заедно с финансовите отчетни документи в РЗОК, а вторият остава на съхранение в лечебното заведение за болнична помощ.

Чл. 245. Съществуващите документи в системата на здравеопазването се използват, доколкото не противоречат на документите, приети по този НРД.

Чл. 246. Изпълнителите на БП закупуват за своя сметка формуляри съгласно приложение № 2.

Чл. 247. (1) Финансовият отчетен документ към фактурата (спецификация за извършена дейност по клинични пътеки от изпълнителя на БП) представлява неразделна част от НРД (приложение № 3). Тя се подготвя в два екземпляра от всички изпълнители на БП. Първият екземпляр, придружен с фактура и направленията за хоспитализация, се предава в РЗОК в срок съгласно условията и сроковете на заплащане по тази глава. Вторият екземпляр остава в изпълнителя на болнична помощ.

(2) Неразделна част към спецификацията са месечните отчети по клинични пътеки (приложение № 9).

Чл. 248. (1) В РЗОК се води отчетност за всички първични медицински и отчетни документи, които изпълнителите на БП представят, по опис за отчитане на извършената дейност.

(2) При констатиране на неправилно попълнени данни във финансовите отчетни документи на изпълнителите на болнична помощ РЗОК ги връща за корекция в срока по тази глава.

(3) За представени неверни данни в отчетите по този договор се прилагат разпоредбите на глава деветнадесета.

Чл. 249. Броят леглодни се изчислява съгласно изисквания на Министерството на здравеопазването.

Чл. 250. (1) Длъжностните лица на НЗОК извършват проверка на договорите за оказване на медицинска помощ на основание заповед на директора на НЗОК, с която се определят проверяващото лице (лица), обектът - наименование и месторазположение, срокът, видът и задачата на проверката.

(2) За проверката по ал. 1 се съставя доклад, който се подписва в два екземпляра от длъжностните лица и се връчва на:

1. директора на НЗОК;

2. директора на РЗОК.

(3) За подпомагане дейността на длъжностните лица на НЗОК директорът на НЗОК определя комисии от външни експерти по специалности.

Чл. 251. (1) Директорът на НЗОК може да назначи извършване на проверка от РЗОК с участието на служители на НЗОК. Служителите на НЗОК се определят със заповед на директора на НЗОК, в която се посочват обектът - наименование и месторазположение на ИМП, видът и срокът на проверката.

(2) На основание заповедта на директора на НЗОК директорът на РЗОК издава заповед, с която определя контролните органи на РЗОК, участващи в проверката.

(3) За извършената проверка се съставя финансов или медицински протокол от длъжностните лица на РЗОК - финансови инспектори или лекари-контрольори. Длъжностните лица от НЗОК, участвали в проверката, изготвят доклад.

Чл. 252. (1) Непосредственият контрол върху дейността на ИМП по изпълнението на договорите се осъществява от длъжностни лица на РЗОК - финансови инспектори и лекари-контрольори. Националната здравноосигурителна каса изработва методика за контрол и тя се предоставя своевременно на БЛС.

(2) Проверките по ал. 1 се извършват на основание заповед на директора на РЗОК, с която се определят проверяващото лице/лица, обектът - наименование и месторазположение на ИМП, срокът, видът и задачата на проверката.

(3) При откриване на проверката проверяващото лице (лица) се легитимира и връчва копие от заповедта за проверка на лицето, представляващо ИМП - обект на проверката.

(4) Проверките на ИМП се извършват в присъствието на лекаря, регистрирал индивидуална практика за първична или специализирана помощ, или в присъствието на лицето, представляващо лечебното заведение и посочено в договора с НЗОК.

Чл. 253. Длъжностните лица на РЗОК - финансови инспектори, имат правата по чл. 73, ал. 1 ЗЗО.

Чл. 254. (1) За резултатите от извършената проверка се съставя финансов протокол, в който се вписват:

1. обектът на проверката - наименование, месторазположение;

2. данните за проверката - дата и място на съставяне, основание за извършване на проверката, проверяващото лице (лица);

3. констатираните нарушения по клаузите на договора с изпълнителя на медицинска или стоматологична помощ и размера на нанесените вреди в случаите, когато такива са установени;

4. задължителните предписания и сроковете за отстраняване на констатираните нарушения;

5. подписът на съставителя и лицето - обект на проверката, и датата на връчване;

6. срокът за възражение.

(2) Финансовият протокол се изготвя в три екземпляра и се връчва на: лицето, представляващо ИМП - обект на проверката, и на директора на РЗОК, а на районната колегия на БЛС се изпраща за сведение.

Чл. 255. Лицето, представляващо обекта на проверката, има право да представи писмено възражение по направените във финансовия протокол констатации пред директора на РЗОК в 7-дневен срок, считано от деня, следващ деня на получаване на протокола.

Чл. 256. Санкциите се налагат по реда на глава деветнадесета, раздел III.

Чл. 257. (1) Длъжностните лица на РЗОК - лекари-контрольори, имат правата по чл. 74, ал. 1 ЗЗО.

(2) Със заповед на директора на РЗОК може да се създаде клинична консултативна комисия (ККК), подпомагаща дейността на лекарите-контрольори и финансови инспектори. Съставът на комисията се определя съвместно с РК на БЛС. По предложение на БЛС или РЗОК съставът на комисията може да се променя.

(3) Националната здравноосигурителна каса изработва правила за работа на ККК, които се предоставят своевременно на БЛС.

Чл. 258. (1) За резултатите от извършената проверка се съставя медицински протокол, в който се вписват:

1. обектът на проверката - наименование, месторазположение;

2. данните за проверката - дата и място на съставяне, основание за извършване на проверката, проверяващото лице (лица);

3. констатираните нарушения по клаузите на договора с ИМП;

4. констатираните недостатъци в дейността на ИМП;

5. задължителните предписания и сроковете за отстраняване на констатираните нарушения;

6. препоръките за подобряване на дейността на ИМП;

7. подписът на съставителя и лицето - обект на проверката, и дата на връчване;

8. срокът за възражение.

(2) Протоколът се изготвя в три екземпляра и се връчва на: лицето, представляващо ИМП - обект на проверката, на директора на съответната РЗОК и се изпраща за сведение на съответната РК на БЛС.

(3) При констатирани от извършената проверка нарушения на Кодекса на професионалната етика директорът на РЗОК уведомява съответната комисия за професионална етика към БЛС.

Чл. 259. Лицето - обект на проверката, има право на писмено възражение по направените от лекаря-контрольор констатации пред директора на РЗОК в 7-дневен срок, считано от деня, следващ деня на получаване на протокола.

Чл. 260. (1) Когато ИМП не изпълни задълженията си по договор с НЗОК, директорът на РЗОК има право да приложи санкциите, предвидени в тази глава.

(2) Предвидените санкции се прилагат при нарушение, констатирано по реда на глава осемнадесета.

(3) За нарушение, констатирано в срока, даден от контролните органи за отстраняването му, не се налага повторна санкция.

Чл. 261. (1) В случаите, когато изпълнител на медицинска помощ е получил от НЗОК суми без правно основание и когато това е установено при проверка от контролните органи на РЗОК, респ. длъжностни лица на НЗОК, изпълнителят е длъжен да възстанови сумите.

(2) Когато сумите по ал. 1 са получени в резултат на извършено нарушение по НРД, директорът на РЗОК удържа неоснователно платените суми и прилага предвидената в договора санкция.

(3) В случаите по ал. 1 или 2 за неоснователно получените суми се извършва проверка и се съставя протокол. Лицето - обект на проверката, има право да представи писмено възражение пред директора на РЗОК в 7-дневен срок, считано от деня, следващ деня на получаване на протокола.

(4) След изтичане на срока за възражение по ал. 3 директорът на РЗОК издава писмена покана за възстановяване на сумите, получени без правно основание, която се връчва на изпълнителя.

(5) В 14-дневен срок от получаване на поканата изпълнителят следва доброволно да внесе дължимите суми.

(6) Когато изпълнителят не изпълни поканата в срока по ал. 5, дължимата сума се прихваща от следващото плащане по договора. Когато договорът е прекратен и/или не се дължат плащания по него, сумата се събира по съдебен ред.

Чл. 262. (1) Санкциите по този НРД са:

1. финансови неустойки;

2. прекратяване на договор с едномесечно предизвестие.

(2) За всеки вид констатирано нарушение се прилага съответна по вид и размер санкция.

(3) При констатирани няколко нарушения от един вид, извършени от един или различни лекари от проверяваното лечебно или здравно заведение, на заведението се налага предвидената за съответния вид нарушение санкция.

(4) При констатирани няколко нарушения от различен вид, извършени от един или различни лекари от проверяваното лечебно или здравно заведение, на заведението се налага съответната по вид санкция за всеки вид нарушение.

(5) При повторно нарушение на лечебното заведение се прилага финансова неустойка в размер един и половина пъти от първоначално приложената санкция за същия вид нарушение или прекратяване на договора в случаите, предвидени в раздел втори на тази глава.

(6) При системно нарушение в зависимост от вида на лечебното заведение се прилага санкция - финансова неустойка в троен размер на първоначално приложената санкция за същия вид нарушение или прекратяване на договор с предизвестие. В случаите на прекратяване на договор се уведомява РК на БЛС.

(7) При системно нарушение, извършено от един и същ лекар от лечебно заведение - ДКЦ, МЦ, МСЦ, лечебното заведение прекратява участието на лекаря по изпълнението на договора с НЗОК от датата на влизане в сила на заповедта за прилагане на санкцията, за което в 7-дневен срок писмено уведомява РЗОК.

(8) В случаите по ал. 7, когато по определена специалност работи само един лекар-специалист, извършил системно нарушение, договорът с лечебното заведение се прекратява частично по отношение на тази специалност, освен ако в 7-дневен срок лечебното заведение не посочи друг лекар-специалист за изпълнение на пакета от същата специалност.

Чл. 263. За изпълнителите на болнична помощ финансовата неустойка се определя за всяка договорена клинична пътека.

Чл. 264. Видът и размерът на санкцията се определят от директора на РЗОК в зависимост от: тежестта на констатираното нарушение; поредността на извършването му; както и от решението на арбитражната комисия в случаите, когато тя се е произнесла с решение.

Чл. 265. (1) Санкциите при констатирани нарушения от финансовите инспектори или лекарите-контрольори по реда на чл. 73 и 74 ЗЗО се прилагат от директора на РЗОК, както следва:

1. при нарушаване на поетите задължения за налично и изправно техническо оборудване и обзавеждане по чл. 107, ал. 1, т. 3 и чл. 209, ал. 2, т. 7 - финансова неустойка в размер:

а) за индивидуални и групови практики - от 80 до 160 лв.;

б) за ДКЦ, МЦ, МСЦ и самостоятелни медико-диагностични лаборатории - от 120 до 280 лв.;

в) за лечебни заведения за болнична помощ и диспансери - от 160 до 360 лв.;

2. при неспазване на графика за обслужване на пациентите - финансова неустойка в размер:

а) за индивидуални и групови практики - от 80 до 160 лв.;

б) за ДКЦ, МЦ, МСЦ и самостоятелни медико-диагностични лаборатории - от 120 до 280 лв.;

в) за лечебни заведения за болнична помощ и диспансери - от 160 до 360 лв.;

3. при неизпълнение на задължението за 24-часово осигуряване на медицински грижи - финансова неустойка в размер от 80 до 160 лв. - за индивидуални и групови практики за ПИМП;

4. при нарушения на установения ред за работа с първични документи съгласно чл. 198, както и с документи 1 - 4 по КП, епикриза при дехоспитализация, амбулаторен журнал, дневник на контролните прегледи, извършвани в ДКБ на болницата за дехоспитализирани пациенти, медицинско досие, рецептурна книжка, протокол за изписване на лекарствени продукти, с изключение на случаите при явна фактическа грешка - финансова неустойка в размер:

а) за индивидуални и групови практики - от 80 до 160 лв.;

б) за ДКЦ, МЦ, МСЦ и самостоятелни медико-диагностични лаборатории - от 120 до 280 лв.;

в) за лечебни заведения за болнична помощ и диспансери - от 160 до 360 лв.;

5. при възпрепятстване на контролните органи на НЗОК и РЗОК да изпълняват правата и задълженията си - финансова неустойка в размер:

а) за индивидуални и групови практики - от 80 до 160 лв.;

б) за ДКЦ, МЦ, МСЦ и самостоятелни медико-диагностични лаборатории - от 120 до 280 лв.;

в) за лечебни заведения за болнична помощ и диспансери - от 160 до 360 лв.

(2) Санкциите при констатирани финансови нарушения от финансовите инспектори по реда на чл. 73 ЗЗО се прилагат от директора на РЗОК, както следва:

1. при неспазване на поетите задължения за нает медицински персонал - финансова неустойка в размер:

а) за индивидуални и групови практики - от 80 до 160 лв.;

б) за ДКЦ, МЦ, МСЦ и самостоятелни медико-диагностични лаборатории - от 120 до 280 лв.;

в) за лечебни заведения за болнична помощ и диспансери - от 160 до 360 лв.;

2. при неизпълнение на задължението за уведомяване на РЗОК за промяна в обстоятелствата съгласно чл. 108 и 210 - финансова неустойка в размер:

а) за индивидуални и групови практики - от 80 до 160 лв.;

б) за ДКЦ, МЦ, МСЦ и самостоятелни медико-диагностични лаборатории - от 120 до 280 лв.;

в) за лечебни заведения за болнична помощ и диспансери - от 160 до 360 лв.;

3. при неправомерно включване на ЗЗОЛ в регистъра на ОПЛ с оглед на правилата за избор по реда на Наредбата за достъпа на ЗЗОЛ до лечебните заведения за извънболнична и болнична помощ и НРД:

3.1. финансова неустойка в размер от 240 до 640 лв. - за индивидуални и групови практики за ПИМП;

3.2. прекратяване на договора - при повторно нарушение;

4. за нарушения, свързани с отчитане на извършената медицинска дейност по сключените договори, както и при отчитане на услуги, които не са извършени и са отразени в документацията - финансова неустойка в размер:

а) за индивидуални и групови практики - от 240 до 640 лв.;

б) за ДКЦ, МЦ, МСЦ и самостоятелни медико-диагностични лаборатории - от 400 до 800 лв.;

в) за лечебни заведения за болнична помощ и диспансери - от 560 до 960 лв.;

5. при установено заплащане или доплащане от пациенти на дейности, заплатени по договор с НЗОК:

5.1. финансова неустойка в размер:

а) за индивидуални и групови практики - от 240 до 720 лв.;

б) за ДКЦ, МЦ, МСЦ и самостоятелни медико-диагностични лаборатории - от 400 до 1440 лв.;

в) за лечебни заведения за болнична помощ и диспансери - от 560 до 2400 лв.;

5.2. при повторно нарушение - прекратяване на договора;

6. неоснователно заплащане от ЗЗОЛ на потребителска такса по чл. 37 ЗЗО:

а) за индивидуални и групови практики - 80 лв.;

б) за ДКЦ, МЦ, МСЦ и самостоятелни медико-диагностични лаборатории - 120 лв.;

в) за лечебни заведения за болнична помощ и диспансери - 160 лв.

(3) Санкциите при констатирани медицински нарушения, установени от лекари-контрольори по реда на чл. 74 ЗЗО, се прилагат от директора на РЗОК, както следва:

1. при неспазване на изискванията за участие в национални системи за външна оценка на качеството или при неспазване дейностите по вътрешната оценка на качество съгласно утвърдения медицински стандарт - финансова неустойка в размер:

а) за самостоятелни медико-диагностични лаборатории - от 120 до 400 лв.;

б) за лечебни заведения за болнична помощ и диспансери с медико-диагностични лаборатории - от 120 до 400 лв.;

2. при неспазване на установения в глава единадесета ред за предписване на лекарства, заплащани напълно или частично от НЗОК:

2.1. финансова неустойка в размер:

а) за индивидуални и групови практики - от 160 до 320 лв.;

б) за ДКЦ, МЦ и МСЦ - от 240 до 560 лв.;

2.2. при повторно нарушение - финансова неустойка в двоен размер от първоначално приложената санкция за същия вид нарушение;

2.3. при системно нарушение - прекратяване на договора с ИМП;

3. неотговаряща на изискванията по договора квалификация на персонала - финансова неустойка в размер:

а) за индивидуални, групови практики - от 80 до 160 лв.;

б) за ДКЦ, МЦ, МСЦ и самостоятелни медико-диагностични лаборатории - от 120 до 280 лв.;

в) за лечебни заведения за болнична помощ и диспансери - от 160 до 360 лв.;

4. при несъответствие между договорената по вид и обем и оказана медицинска помощ, изразяващо се във:

4.1. документиран първичен или вторичен преглед от специалист без осъществен преглед на пациента;

4.2. документирана, но неизвършена медицинска дейност по клинична пътека;

4.3. случай по клинична пътека без реално присъствие на пациент;

4.4. документирана дейност по клинична пътека при отсъствие на възможност за извършването й;

4.5. непосочени основания за неизвършване на включени в клиничната пътека дейности;

4.6. несъответствие между договорената и оказаната медико-диагностична дейност;

за всеки вид нарушение по т. 4.1 - 4.6 се прилага финансова неустойка в размер:

а) за индивидуални и групови практики - от 240 до 720 лв.;

б) за ДКЦ, МЦ, МСЦ и самостоятелни медико-диагностични лаборатории - от 320 до 960 лв.;

в) за лечебни заведения за болнична помощ и диспансери - от 400 до 1200 лв.;

5. нарушения, свързани с лечебно-диагностичния процес или експертизната дейност на лечебните заведения, изразяващи се във:

5.1. неоснователен отказ да се окаже медицинска помощ на ЗЗОЛ, когато такава се дължи по договор;

5.2. нарушения по изпълнение на вида и обема по пакети болнична и извънболнична помощ и по програми;

5.3. при неспазване на правилата за добра медицинска практика съгласно чл. 46 ЗЗО;

5.4. при нарушаване на правилата за експертиза на работоспособността по реда, указан в НРД;

за всеки вид нарушения по т. 5.1 - 5.4 се прилага финансова неустойка в размер:

а) за индивидуални, групови практики - от 160 до 320 лв.;

б) за ДКЦ, МЦ, МСЦ и самостоятелни медико-диагностични лаборатории - от 240 до 480 лв.;

в) за болници и диспансери - от 320 до 640 лв.;

при повторно нарушение по т. 5.1 се прилага санкция "прекратяване на договора".

Чл. 266. При надвишаване на повече от 25 % средствата за регулаторни стандарти се възстановява базисният размер на сумата по чл. 192, ал. 5.

Чл. 267. (1) При липса на възражения в 7-дневен срок директорът на РЗОК издава заповед за прилагане на санкциите, предвидени в договора, която се връчва на ИМП по начин, удостоверяващ получаването й.

(2) В заповедта по ал. 1 се дава 14-дневен срок след получаването й за доброволно плащане на определената финансова неустойка.

(3) Когато ИМП не внесе доброволно дължимата сума, тя се прихваща от следващото плащане по договора. Когато договорът е прекратен и/или не се дължат плащания по него, сумата се събира по съдебен ред.

Чл. 268. (1) В случаите, когато ИМП оспори констатациите на лекаря-контрольор или финансовия инспектор, директорът на РЗОК в 7-дневен срок от получаване на писменото възражение изпраща спора за решаване от арбитражна комисия.

(2) Арбитражната комисия задължително се произнася с решение в едномесечен срок от получаване на преписката, с което потвърждава или отхвърля изцяло или частично констатациите на лекаря-контрольор или финансовия инспектор.

(3) Решението се изпраща в 3-дневен срок от издаването му на директора на РЗОК.

Чл. 269. (1) В случай че арбитражната комисия потвърди констатациите на лекаря-контрольор или финансовия инспектор, директорът на РЗОК издава заповед за прилагане на санкциите.

(2) Заповедта се връчва на лицето, което представлява ИМП, по начин, удостоверяващ получаването й.

Чл. 270. Заповедта на директора на РЗОК за прилагане на санкциите подлежи на съдебно обжалване в 14-дневен срок от получаването й чрез директора на РЗОК по реда на Закона за административното производство (ЗАП).

Чл. 271. Заповедта на директора на РЗОК за прилагане на санкциите не се привежда в изпълнение до изтичането на срока за обжалване по реда на ЗАП. При обжалването й заповедта се изпълнява след приключване на съдебното производство и влизане в сила на съдебното решение.

Чл. 272. (1) Арбитражната комисия се състои от 6 членове - равен брой представители на РЗОК и на районната колегия на съответната съсловна организация.

(2) За всяка от квотите се определят по трима резервни членове по същия ред, по който се определят постоянните членове.

(3) Комисията се председателства от членовете й на ротационен принцип за срок три месеца.

Чл. 273. Арбитражните комисии работят в съответствие с чл. 75 и 76 ЗЗО.

Чл. 274. (1) Всяка арбитражна комисия разглежда споровете в пълен състав. Ако някой от постоянните членове отсъства, се поканва резервен член от съответната квота.

(2) Всяка от страните по спора може в писмен вид да иска отвод на член на комисията, ако са налице обстоятелства, които пораждат основателни съмнения относно неговата безпристрастност и независимост.

Чл. 275. (1) Председателят на комисията свиква заседанията, докладва спора, изготвя решенията и комплектува преписките.

(2) Арбитражната комисия разглежда споровете по документи, които страните предварително са представили.

(3) Ако комисията прецени, тя може да изслуша представител(и) на проверяващия екип (лекари-контрольори, финансови инспектори и/или длъжностни лица на НЗОК), както и изпълнителя на медицинска помощ, направил възражения. Комисията може да изисква всички необходими документи, справки и други материали за формиране на решение.

Чл. 276. На всяко заседание на комисията се води протокол, който задължително се подписва от всички членове на комисията.

Чл. 277. (1) Арбитражната комисия се произнася с решение по предмета на спора.

(2) Решението на комисията е в писмен вид, съдържа мотиви и се подписва от всички членове.

(3) Срокът за произнасяне е едномесечен, считан от датата на постъпване на преписката.

(4) Решението се взема с обикновено мнозинство, присъствено и чрез явно гласуване.

(5) Решението на комисията се изготвя в три екземпляра - по един за изпълнителя на медицинска помощ, директора на РЗОК и съответната районна колегия на БЛС. Решенията се връчват по начин, удостоверяващ получаването им.

(6) Директорът на РЗОК изпраща на арбитражната комисия копие от заповедта за налагане на санкция или за прекратяване на производството.

Чл. 278. (1) В случай че арбитражната комисия потвърди констатациите на лекаря-контрольор (стоматолога-контрольор) или финансовия инспектор изцяло или частично, директорът на РЗОК издава заповед за прилагане на санкциите, предвидени в договора между РЗОК и ИМП или ИСП.

(2) В случай че арбитражната комисия отхвърли изцяло констатациите на лекаря-контрольор или финансовия инспектор, директорът на РЗОК писмено уведомява лицето - обект на проверката, за решението й и за прекратяване на производството по медицинската или финансовата проверка.

Чл. 279. (1) В случаите, когато арбитражната комисия не стигне до решение по констатациите на лекарите-контрольори или финансовите инспектори поради равен брой противоположни гласове, комисията изготвя протокол, екземпляр от който се предоставя на директора на РЗОК, на РК на БЛС. Препис-извлечение от протокола се предоставя на лицето - обект на проверката.

(2) След запознаване с протокола по ал. 1 директорът на РЗОК по своя преценка може да приложи санкциите, предвидени в НРД.

Чл. 280. След приключване на всяка преписка цялата документация се извежда в специална книга и се връща в РЗОК. Копия от преписките се подреждат в архив и се съхраняват от комисията не по-малко от една година. Книгата се съхранява от председателя на комисията.

Чл. 281. (1) Страна по договор за оказване на ИзвбСП с НЗОК може да бъде лечебно заведение, което отговаря на следните условия:

а) актуално членство в ССБ - за стоматолозите, които ръководят, съответно работят в лечебното заведение;

б) регистрация съгласно ЗЛЗ на територията на съответната РЗОК с предмет на дейност/дейности, за който желае да сключи договор - подлежи на разглеждане от УС на НЗОК;

в) разполага с изискуемо стоматологично и техническо оборудване и обзавеждане съгласно приложение № 12;

г) разполага с персонал с необходима квалификация за използване на оборудването по буква "в", когато такава се изисква съгласно утвърдените медицински стандарти; квалификацията се доказва с документ, издаден от МЗ или медицински университет.

(2) Страна по договор за оказване на специализирана хирургична извънболнична стоматологична помощ може да бъде лечебно заведение за ИзвбСП, което отговаря на условията по ал. 1 и в което работи стоматолог с призната специалност "Хирургична стоматология" и/или "Лицево-челюстна хирургия".

(3) Страна по договор за оказване на специализирана извънболнична стоматологична помощ по специалност "Детска стоматология" може да бъде лечебно заведение за ИзвбСП, което отговаря на условията по ал. 1 и в което работи стоматолог с призната специалност "Детска стоматология".

(4) Страна по договор за оказване на специализирана извънболнична стоматологична помощ под обща анестезия за ЗЗОЛ до 18 години с психични заболявания може да бъде лечебно заведение, което отговаря на условията по ал. 1 и в което работи стоматолог с призната специалност "Детска стоматология", специалност "Хирургична стоматология" и/или "Лицево-челюстна хирургия". Лечебното заведение трябва да отговаря на медицински стандарт "Анестезия и интензивно лечение".

Чл. 282. Националната здравноосигурителна каса сключва само по един договор с изпълнител на извънболнична стоматологична помощ в рамките на една РЗОК, за всеки един от предметите на дейност (първична, специализирана), като изпълнението може да се осъществява на няколко места на територията на съответната РЗОК.

Чл. 283. (1) Лечебните заведения за ИзвбСП, желаещи да сключат договор със съответната РЗОК, на чиято територия са регистрирани, представят заявление по образец, утвърден от директора на НЗОК, към което прилагат документи, удостоверяващи условията по чл. 281.

(2) Изпълнителите на ИзвбСП, сключили договор с НЗОК за 2002 г., прилагат само следните документи:

1. копие от удостоверението за регистрация на лечебното заведение в РЦЗ;

2. удостоверение за актуално членство в ССБ към датата на подаване на документите - за съответната календарна година;

3. декларация в свободен текст от лицето, което представлява лечебното заведение, за липса на промени в обстоятелствата по чл. 40 ЗЛЗ, както и за наличие на всички останали условия за сключване на договор.

Чл. 284. При промяна на всяко от обстоятелствата по чл. 281 и чл. 283, ал. 2, т. 1 и 2 изпълнителят на ИзвбСП е длъжен да уведоми РЗОК, като изпрати и копие от съответния документ в 7-дневен срок от настъпването на промяната.

Чл. 285. Изпълнителите на стоматологична помощ осъществяват дейността си съгласно изискванията на чл. 6, ал. 1 ЗЛЗ и Кодекса за професионална етика на стоматолозите (ДВ, бр. 49 от 2002 г.).

Чл. 286. Изпълнителите на стоматологична помощ имат право:

1. да получат договореното заплащане за реализираните дейности при условията и по реда на НРД;

2. да получават текуща информация и съдействие относно възложените им за изпълнение дейности.

Чл. 287. Изпълнителите на стоматологична помощ:

1. осигуряват достъпна стоматологична помощ и спазват правилата за добра стоматологична практика, както и регулативните стандарти за възлагане на специализирани медицински дейности съгласно условията на НРД;

2. предоставят стоматологична помощ по вид, обем и качество, съответстващи на договорената;

3. предписват лекарства по вид и количества, съобразени с изискванията на НРД и други действащи нормативни документи;

4. предоставят задължително изискваната от НЗОК информация в срокове, структура и формат, посочени в договора;

5. осигуряват на длъжностните лица на НЗОК достъп до документи, свързани с отчитането на извършените дейности;

6. не разпространяват данни, свързани с личността на ЗЗОЛ, станали им известни при или по повод оказване на стоматологична помощ, освен в случаите, предвидени със закон.

Чл. 288. (1) Първична извънболнична стоматологична помощ (ПИСП) при условията и по реда на този раздел се оказва на ЗЗОЛ, осъществяващи правото си на свободен избор и лечение от стоматолог в лечебно заведение за ИзвбСП, сключило договор с НЗОК.

(2) Изборът по ал. 1 се осъществява в лечебно заведение съгласно Наредбата за достъпа на здравноосигурените лица до лечебните заведения за извънболнична и болнична помощ.

Чл. 289. За лицата, настанени в домове за медико-социални услуги, за децата, настанени в специалните училища и домовете за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа, за лицата, задържани под стража, лишените от свобода, които нямат достъп до стоматологична помощ поради липса на стоматолог, работещ в съответното заведение, изборът на стоматолог се осъществява служебно от директора на съответната РЗОК и председателя на съответната районна колегия на ССБ съгласувано с ръководителя на съответната структура.

Чл. 290. (1) Задължително здравноосигурените лица могат свободно да осъществяват или променят избора си на общопрактикуващ стоматолог за всяка от договорените дейности през срока на действие на НРД.

(2) Задължително здравноосигурените лица получават договорената стоматологична помощ само при представяне на здравноосигурителна книжка на избрания общопрактикуващ стоматолог.

Чл. 291. (1) Часовете за прием на ЗЗОЛ се уговарят предварително между изпълнителя на ПИСП и ЗЗОЛ.

(2) Изпълнителят на ПИСП поставя на видно място в амбулаторията списък с информация за пакетите, обемите и стойностите на договорените дейности съгласно приложение № 13.

Чл. 292. Общопрактикуващият стоматолог задължително попълва за всяко ЗЗОЛ месечен "Амбулаторен лист" (бл. МЗ-НЗОК № 2), в който се отбелязва оказаната стоматологична помощ.

Чл. 293. Общопрактикуващият стоматолог отчита извършени стоматологични дейности съобразно определено времетраене за всяка стоматологична дейност съгласно чл. 331 не повече от 6 часа дневно, считано при петдневна работна седмица, независимо от броя сключени договори.

Чл. 294. (1) Документацията, която е длъжен да води всеки изпълнител на ИзвбСП по този договор, включва:

1. здравноосигурителна книжка, която се съхранява от ЗЗОЛ;

2. първични стоматологични и отчетни финансови документи, които се съхраняват от изпълнителя на ИзвбСП.

(2) В здравноосигурителната книжка на ЗЗОЛ се отбелязват данните на стоматолога, извършил дейността, подписът и печатът на същия, кодът на дейността по договора с НЗОК и датата на извършването.

(3) При изчерпване на страниците в здравноосигурителната книжка се използва допълнителен лист-притурка към нея по образец, одобрен от ССБ и НЗОК.

(4) Националната здравноосигурителна каса отпечатва притурката по ал. 3 и я предоставя на ЗЗОЛ чрез РЗОК след представяне на здравноосигурителна книжка.

Чл. 295. При подмяна на здравноосигурителната книжка или притурка към нея РЗОК служебно вписва извършените за последната календарна година стоматологични дейности.

Чл. 296. (1) При необходимост от стоматологично лечение под обща анестезия на ЗЗОЛ до 18 години с психични заболявания общопрактикуващият стоматолог или стоматологът-специалист насочват ЗЗОЛ към специалист-психиатър с "Медицинско направление" (бл. МЗ-НЗОК № 3).

(2) Въз основа на издадените от специалиста-психиатър "Амбулаторен лист" (бл. МЗ-НЗОК № 2), съдържащ диагноза и заключение за необходимостта от това лечение, и "Медицинско направление" (бл. МЗ-НЗОК № 3), стоматологът-специалист насочва ЗЗОЛ към изпълнител на специализирана извънболнична стоматологична помощ под обща анестезия за ЗЗОЛ до 18 години с психични заболявания.

Чл. 297. Изпълнителят на ПИСП извършва за всяко ЗЗОЛ, потърсило стоматологична помощ, следния обем дейности по приложения № 13 и 14, диференциран по възрастови групи:

1. при ЗЗОЛ на възраст до 18 години:

а) обстоен преглед със снемане на зъбен статус - веднъж за съответната календарна година, считано от влизането в сила на НРД 2003;

б) до 4 лечебни дейности за съответната календарна година считано от влизането в сила на НРД 2003, като в тях се включват до две лечения на пулпит или периодонтит на постоянен зъб;

2. при ЗЗОЛ на възраст над 18 години:

а) обстоен преглед със снемане на зъбен статус - веднъж за съответната календарна година, считано от влизането в сила на НРД 2003, в т.ч. задължителен преглед за бременни съгласно Наредба № 27 от 2002 г.;

б) до две лечебни дейности по за съответната календарна година, считано от влизането в сила на НРД 2003.

Чл. 298. Изпълнителите на специализирана извънболнична стоматологична помощ по специалност "Детска стоматология" извършват за всяко ЗЗОЛ на възраст до 18 години, потърсило стоматологична помощ, обема дейности по приложения № 13 и 14.

Чл. 299. За всяко ЗЗОЛ под 18 години с психични заболявания, потърсило стоматологична помощ, изпълнителите на СИСП извършват под обща анестезия дейности по договорените пакети заболявания съгласно приложение № 15 без ограничения на обема.

Чл. 300. (1) Договорената и извършената дейност от изпълнителите на ПИСП се заплаща на база на следните договорени цени:

1. при ЗЗОЛ на възраст до 18 години:

а) обстоен преглед за установяване на орален статус и изготвяне на амбулаторен лист - 6,30 лв.;

б) препариране на кавитет; подложка и обтурация с амалгама или химичен композит - 13,50 лв.;

в) екстракция на временен зъб, вкл. анестезията - 7,30 лв.;

г) екстракция на постоянен зъб, вкл. анестезията - 13,50 лв.;

д) лечение на пулпит или периодонтит на временен зъб (включва всички дейности без обтурация) - 18,70 лв.;

е) лечение на пулпит или периодонтит на постоянен зъб (включва всички дейности без обтурацията) - 61,00 лв.;

2. при ЗЗОЛ на възраст над 18 години:

а) обстоен преглед за установяване на орален статус и изготвяне на амбулаторен лист - 6,30 лв.;

б) препариране на кавитет; подложка и обтурация с амалгама или химичен композит - 13,50 лв.;

в) екстракция на зъб, вкл. анестезията - 13,50 лв.

(2) Националната здравноосигурителна каса заплаща изцяло или частично договорения обем дейности, както следва:

1. при ЗЗОЛ до 18 години:

а) обстоен преглед за установяване на орален статус и изготвяне на амбулаторен лист - 6,30 лв.;

б) препариране на кавитет; подложка и обтурация с амалгама или химичен композит - 13,50 лв.;

в) екстракция на временен зъб, вкл. анестезията - 7,30 лв.;

г) екстракция на постоянен зъб, вкл. анестезията - 10,80 лв.;

д) лечение на пулпит или периодонтит на временен зъб (включва всички дейности без обтурацията) - 15,00 лв.;

е) лечение на пулпит или периодонтит на постоянен зъб (включва всички дейности без обтурацията) - 49,00 лв.;

2. при ЗЗОЛ на възраст над 18 години:

а) обстоен преглед за установяване на орален статус и изготвяне на амбулаторен лист - 6,30 лв.;

б) препариране на кавитет; подложка и обтурация с амалгама или химичен композит - 9,45 лв.;

в) екстракция на зъб, вкл. анестезията - 9,45 лв.

Чл. 301. За лицата, настанени в домове за медико-социални услуги, за децата, настанени в специалните училища и домовете за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа, и за лицата, задържани под стража, НЗОК заплаща изцяло стоматологичните дейности по договорените пакети и обеми по цените в чл. 300, ал. 1.

Чл. 302. (1) Националната здравноосигурителна каса заплаща договорената и извършената дейност от изпълнителите на специализирана хирургична извънболнична стоматологична помощ на база на следните договорени цени:

1. за инцизия в съединителнотъканни ложи, вкл. анестезия - 13,00 лв.;

2. за екстракция на дълбоко фрактуриран и дълбоко разрушен зъб, вкл. анестезия - 24,00 лв.;

3. за контролен преглед след някоя от горните две дейности - 3,00 лв.

(2) При ЗЗОЛ на възраст до 18 години НЗОК заплаща частично договорения обем дейности по цени, както следва:

1. за инцизия в съединителнотъканни ложи, вкл. анестезията - 10,50 лв.;

2. екстракция на дълбоко фрактуриран или дълбоко разрушен зъб, включително анестезията - 19,00 лв.;

3. контролен преглед след някоя от дейностите по т. 1 и 2 - 2,50 лв.

(3) При ЗЗОЛ на възраст над 18 години НЗОК заплаща частично договорения обем дейности по цени, както следва:

1. за инцизия в съединителнотъканни ложи, вкл. анестезията - 6,50 лв.;

2. екстракция на дълбоко фрактуриран или дълбоко разрушен зъб, включително анестезията - 12,00 лв.;

3. контролен преглед след някоя от горните две дейности - 1,50 лв.

(4) За лицата, настанени в домове за медико-социални услуги, за децата, настанени в специалните училища и домовете за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа, за лицата, задържани под стража, НЗОК заплаща изцяло договорения обем специализирана хирургична извънболнична стоматологична помощ по цените в ал. 1.

Чл. 303. Националната здравноосигурителна каса заплаща изцяло или частично договорената и извършената дейност от изпълнителите на специализирана извънболнична стоматологична помощ - детска стоматология, съгласно чл. 300, ал. 2, т. 1.

Чл. 304. Националната здравноосигурителна каса заплаща изцяло договорената и извършената дейност от изпълнителите на специализирана извънболнична стоматологична помощ под обща анестезия за ЗЗОЛ до 18 години с психични заболявания:

1. обстоен преглед от стоматолог за установяване на орален статус и изготвяне на амбулаторен лист с насочване към специалист-психиатър - 6,30 лв.;

2. обстоен преглед от специалист-психиатър със заключение, съдържащо диагноза за психично заболяване и необходимостта от стоматологично лечение под обща анестезия и насочване с медицинско направление към стоматолог специалист от лечебно заведение, сключило договор за тази дейност - 10 лв.;

3. обстоен преглед от специалист-анестезиолог - 10 лв.;

4. обща анестезия - 30,00 лв. на час:

а) не повече от 90 мин. в лечебни заведения за извънболнична специализирана стоматологична помощ;

б) не повече от 360 мин. в лечебни заведения за болнична помощ;

5. препариране на кавитет; подложка и обтурация с амалгама или химичен композит - 13,50 лв.;

6. екстракция на временен зъб - 7,30 лв.;

7. екстракция на постоянен зъб - 13,50 лв.;

8. лечение на пулпит или периодонтит на временен зъб (включва всички дейности без обтурацията) - 18,70 лв.;

9. лечение на пулпит или периодонтит на постоянен зъб (включва всички дейности без обтурацията) - 61,00 лв.;

10. интраорална инцизия в съединителнотъканни ложи, вкл. анестезията - 13,00 лв.;

11. екстракция на дълбоко фрактуриран или дълбоко разрушен зъб - 24,00 лв.;

12. контролен преглед след някоя от горните две дейности - 3,00 лв.;

13. двадесет и четири-часово активно наблюдение при необходимост след общата анестезия - 15,00 лв.

Чл. 305. Изпълнителят на извънболнична стоматологична помощ има право на пряко заплащане и/или доплащане от ЗЗОЛ в следните случаи:

1. при доплащане до пълните договорени стойности на извънболничната стоматологична помощ по чл. 300 и 302;

2. когато лицето е получило полагащия му се обем дейности съгласно НРД и желае да продължи лечението си;

3. когато необходимото лечение обхваща лечебно-диагностични дейности, невключени в договорения пакет по НРД;

4. когато при дейност, заплащана от НЗОК, лицето изрично предпочете методики, средства или материали, невключени в договорения пакет по НРД.

Чл. 306. (1) Националната здравноосигурителна каса заплаща за секторна рентгенография на зъби и ортопантомография, назначени с направление за медико-диагностична дейност от изпълнител на ИзвбСП, притежаващ разрешение за извършване на рентгенографска дейност, или от друг изпълнител на извънболнична стоматологична помощ по НРД.

(2) Редът на договаряне, заплащане и отчитане на рентгенографски изследвания от изпълнителите на извънболнична стоматологична помощ е както при изпълнителите на МДД.

Чл. 307. На изпълнители на ИзвбСП, които са в договорни отношения с НЗОК, се заплаща отчетена експертизна дейност, извършена по реда на този договор.

Чл. 308. (1) Националната здравноосигурителна каса заплаща 2,00 лв. за отчетена експертиза на временната неработоспособност на всеки член на обща или специализирана ЛКК, но на не повече от трима.

(2) Експертиза по ал. 1 се отчита с отрязък от "Талон за лекарска консултативна комисия" (бл. МЗ-НЗОК № 6) за всеки член на ЛКК.

(3) Националната здравноосигурителна каса заплаща 2,00 лв. за отчетен преглед, поискан от ЛКК и КМЕД.

(4) Прегледът по ал. 3 се отчита с отрязък от "Талон за лекарска консултативна комисия" (бл. МЗ-НЗОК № 6).

(5) Националната здравноосигурителна каса заплаща извършените медико-диагностични дейности, изискани от ЛКК.

Чл. 309. Националната здравноосигурителна каса заплаща на изпълнител на ИзвбСП след проверка по фактура, спецификация и изискваните отчетни документи.

Чл. 310. (1) Изпълнителите на извънболнична стоматологична помощ, сключили договор с НЗОК, представят ежемесечни отчети за дейността си на РЗОК по утвърден график до 5-о число на месеца, следващ отчетния.

(2) Районната здравноосигурителна каса извършва плащанията до 15-о число на месеца, следващ отчетния.

(3) В договорите с ИСП сроковете се договарят съобразно действащото законодателство, но не по-късно от последния работен ден на месеца, следващ отчетния.

Чл. 311. (1) Условия за плащане на ИСП са точно и правилно попълнени документи съгласно глава двадесета, раздел VII.

(2) Районната здравноосигурителна каса не заплаща по реда, предвиден в НРД, за извършени дейности от изпълнител, ако те не са отчетени до последното число на третия месец, следващ отчетния.

Чл. 312. (1) При констатиране на неправилно попълнени данни РЗОК в срок 5 работни дни връща фактурата и спецификацията към нея на изпълнителите на стоматологична помощ с писмени указания за необходимите корекции и допълнения. В срок до 3 работни дни изпълнителят се задължава да върне документите със съответните промени. Дължимата сума се заплаща след уточняване на данните в определения срок.

(2) Средствата се превеждат на ИСП до 7 работни дни след получаване на коригираните спецификации и фактура.

(3) Ако исканите поправки не се извършат до края на втория месец, следващ отчетения, на изпълнителя не се заплаща по реда на НРД.

Чл. 313. Плащанията се извършват в левове по банков път, по обявена от ИСП банкова сметка.

Чл. 314. За неверни данни, посочени в отчетите и справките, изискуеми по договора, ИСП носят отговорност съгласно условията на раздел десети.

Чл. 315. В случай че РЗОК не заплати на ИСП реализираните дейности в сроковете, определени с договора с ИСП, тя дължи на изпълнителя законна лихва за просроченото време.

Чл. 316. (1) Представители на ССБ и на НЗОК наблюдават и анализират всяко тримесечие изпълнението на бюджета за извънболнична стоматологична помощ.

(2) При превишаване или неусвояване над 10 % на бюджета за съответното тримесечие заплащаните от НЗОК цени се коригират. Коригираните цени се приемат с протокол от оторизираните представители на ССБ и НЗОК.

Чл. 317. (1) Изпълнителят на ИСП има право на допълнително заплащане, когато населеното място, в което е разкрита амбулаторията му, е определено като неблагоприятно съгласно приложение № 16 при наличие едновременно на следните условия:

1. обслужваните ЗЗОЛ живеят в населеното място, включено в приложение № 16;

2. дейността, обект на допълнителното заплащане, се изършва в амбулатория, разкрита в населено място, включено в приложение № 16.

(2) Националната здравноосигурителна каса заплаща на изпълнителите по ал. 1 допълнително 20 % върху цените на стоматологичните дейности по чл. 300, ал. 2.

Чл. 318. (1) Експертизата на работоспособността е неразделна част от диагностично-лечебната и профилактичната дейност на лечебните заведения за ИзвбСП, сключили договор с НЗОК, и се извършва при условия и ред, определени в НЕР.

(2) При подготовката за ЛКК ЗЗОЛ може да се насочи за прегледи към специалисти от лечебни заведения за СИСП, сключили договор с НЗОК, с "Талон за ЛКК" (бл. МЗ-НЗОК № 6).

(3) Задължително здравноосигуреното лице се насочва за освидетелстване към ЛКК с "Талон за ЛКК" (бл. МЗ-НЗОК № 6).

(4) Лекарската консултативна комисия освидетелства ЗЗОЛ, когато са налице основанията, предвидени в чл. 6 от Наредбата за експертиза на работоспособността.

(5) Лекарската консултативна комисия от ИзвбСП може да назначи допълнителни изследвания или консултации, ако са необходими. В тези случаи ЛКК насочва ЗЗОЛ за извършването им с "Талон за ЛКК" (бл. МЗ-НЗОК № 6).

(6) Член на ЛКК от ИзвбСП няма право да насочи ЗЗОЛ за допълнителни изследвания или консултации към самия себе си.

Чл. 319. Лекуващият стоматолог - общопрактикуващ или специалист, докладва случаите пред ЛКК, но не участва при вземането на решение освен в случаите, когато е член на ЛКК.

Чл. 320. (1) Ръководителите на лечебни заведения, в които е създадена ЛКК, сключили договор с НЗОК, се задължават да предадат на РЗОК информация, включително и за настъпила промяна относно:

1. номер и основание за издаване на заповедта, с която е създадена ЛКК;

2. вид на комисията (обща или специализирана и по какви болести);

3. състав на комисията и придобита клинична специалност на членовете;

4. район и график за работата на комисията.

(2) Районната здравноосигурителна каса се задължава да уведоми по подходящ начин лечебните заведения за ИзвбСП, сключили договор с НЗОК, за сформираните ЛКК на територията на съответната област, профила им и графика за работата.

Чл. 321. Лекарската консултативна комисия оформя документацията на ЗЗОЛ и я представя за експертиза пред ТЕЛК в случаите по чл. 10 от Наредбата за експертиза на работоспособността.

Чл. 322. (1) Пациентът представя в КМЕД медицинския протокол, придружен от молба и съответната стоматологична документация.

(2) Когато в КМЕД се прецени, че представеният протокол не е достатъчно изчерпателен (като изследвания и консултации), тя може да го върне на съответната ЛКК за допълнителни изследвания и консултации.

Чл. 323. (1) Председателите на ЛКК, структурирани в извънболничната помощ, представят ежемесечен отчет пред РЗОК. Отчетът съдържа обобщен списък на ЗЗОЛ с номерата на протоколите от заседанията на комисията, състава на комисията и взетите решения.

(2) Към отчета по ал. 1 се прилага общата част на талона за ЛКК, с който пациентът е изпратен за експертиза на работоспособността.

Чл. 324. Документацията, която е длъжен да води и съхранява в амбулаторията си всеки ИСП по този договор, включва първични и отчетни документи.

Чл. 325. (1) Първичните документи (приложение № 2), задължителни за ИСП, сключили договор с НЗОК, са:

1. "Амбулаторен лист" (бл. МЗ-НЗОК № 2), за изпълнителите от извънболничната стоматологична помощ;

2. "Направление за медико-диагностична дейност" (бл. МЗ-НЗОК № 4);

3. "Рецептурна бланка - НЗОК" (бл. МЗ-НЗОК № 5), за предписване и отпускане на лекарства, за които НЗОК напълно или частично заплаща;

4. "Талон за ЛКК" (бл. МЗ-НЗОК № 6);

5. "Направление за хоспитализация" (бл. МЗ-НЗОК № 7);

6. "Направление за консултация" (бл. МЗ119А);

7. "Медицинско направление" (бл. МЗ-НЗОК № 3), за консултация или за провеждане на съвместно лечение";

8. "Медицинско направление за ВСД" (бл. МЗ-НЗОК № 3А), за високо специализирани дейности; (за анестезиологична консултация).

(2) Документооборотът по ал. 1 е, както следва:

1. "Амбулаторен лист" (бл. МЗ-НЗОК № 2) за извънболнична стоматологична помощ се попълва в три екземпляра от общопрактикуващия стоматолог или от специалиста стоматолог за всяко ЗЗОЛ; в амбулаторния лист се отбелязва оказаната стоматологична помощ; зъбният статус се отразява еднократно в рамките на сключения договор при първото посещение на пациента; първият екземпляр се изпраща в РЗОК, вторият екземпляр формира амбулаторния журнал на стоматолога, а третият се предава на пациента;

2. "Направление за медико-диагностична дейност" (бл. МЗ-НЗОК № 4) - съставя се в един екземпляр от изпълнителя на извънболнична стоматологична помощ (общопрактикуващ стоматолог или специалист) при необходимост за провеждане на медико-диагностични изследвания на ЗЗОЛ; изследванията, включени в направлението, трябва да са само по един от договорените с този договор пакети за медико-диагностична дейност; изпълнителите на СИСП, извършили лабораторните изследвания, отчитат документа заедно с финансовите отчетни документи в РЗОК;

3. "Рецептурна бланка - НЗОК" (бл. МЗ-НЗОК № 5) за предписване и отпускане на лекарства, за които НЗОК заплаща напълно или частично (приложение № 9 в частта за стоматолози) - съставя се в три екземпляра от изпълнителя на ИзвбСП - първият екземпляр от рецептата се прилага към финансов отчет (спецификация към фактура) и се предава в РЗОК от аптеките, сключили договор с РЗОК; вторият екземпляр остава в аптеката, отпуснала лекарствата, а третият екземпляр остава в ИСП, изписал рецептата;

4. "Талон за ЛКК" (бл. МЗ-НЗОК № 6) - съставя се в един екземпляр от изпълнител на СИСП при необходимост от експертиза на работоспособността на ЗЗОЛ; изпълнителят на СИСП, в който е създадена ЛКК, извършила експертизата, отчита документа (отделните направления към него) заедно с финансовите отчетни документи в РЗОК; специалистът, член на ЛКК, попълва данните си в отрязък от "Талон за ЛКК", откъсва го и отчита същия в РЗОК; общият талон:

а) при изпращане към ЛКК остава в председателя от ЛКК, като се прилага към месечния отчет на ЛКК, представян в РЗОК;

б) при допълнително поискан преглед от ЛКК се отчита от изпълнителя, извършил прегледа;

5. Медицинско направление (бл. МЗ-НЗОК № 3) за консултация или за провеждане на съвместно лечение - съставя се в един екземпляр от изпълнителя на стоматологична помощ при необходимост от провеждане на медицинска консултация или лечение със специалист-психиатър и специалист-анестезиолог; медицинското направление се изпраща от изпълнителите на СИМП, извършили консултацията или съвместното лечение, заедно с финансовите отчетни документи в РЗОК; към всяко медицинско направление се прилагат попълнените амбулаторни листове от първично посещение.

Чл. 326. (1) Амбулаторният лист, направлението за медико-диагностична дейност и рецептурната бланка - НЗОК, се изготвят съгласно изисквания и реквизити, посочени в приложение № 2.

(2) Изпълнителите на стоматологична помощ закупуват за своя сметка необходимите им за извършване на съответната дейност формуляри.

Чл. 327. Финансовите отчетни документи към фактурите (спецификациите за месечно отчитане на дейността на изпълнителите на ИзвбСП) - приложение № 3, се подготвят в два екземпляра от всички лечебни заведения, сключили договор с НЗОК. Първият екземпляр, придружен с фактура, се предава в РЗОК до 5-о число на месеца, следващ отчетния. Вторият екземпляр остава в ИСП.

Чл. 328. В РЗОК се води отчетност за всички първични стоматологични и отчетни документи, които ИСП представят по опис за отчитане на извършената дейност.

Чл. 329. (1) При констатиране на неправилно попълнени данни във финансовите отчетни документи на ИСП РЗОК ги връща за корекция.

(2) За представени неверни данни в отчетите по този договор се прилагат разпоредбите на глава четиринадесета.

Чл. 330. (1) Изпълнителят на ПИСП:

1. изпраща ЗЗОЛ до изпълнител на специализирана хирургична извънболнична стоматологична помощ или изпълнител на ПИМП с направление за консултация, бланка 119А МЗ;

2. изпраща ЗЗОЛ до лечебно заведение - изпълнител на болнична помощ, с направление за хоспитализация, бланка МЗ-НЗОК № 7.

(2) Изпълнителят на СИСП:

1. изпраща ЗЗОЛ към изпълнител на ПИМП с направление за консултация (бл. 119А МЗ);

2. изпраща ЗЗОЛ изпълнител на БП, с направление за хоспитализация (бл. МЗ-НЗОК № 7).

Чл. 331. Показателите за качеството и ефективността на лечебната дейност в стоматологията са:

1. за достъпност:

а) спазване на предварително уговорените часове за прием на ЗЗОЛ;

б) оказване на стоматологична помощ в рамките на договорените пакети и обеми дейности;

2. за терапевтично лечение:

а) диагноза - пълна и правилно вписана;

б) съобразен с диагнозата лечебен метод;

в) оформяне на оклузалната повърхност и контакта на обтурацията със съседния зъб;

г) оформяне на обтурацията в гингивалната основа;

д) правилно проведено ендодонтско лечение;

е) спазване на установеното времетраене, както следва:

- обстоен преглед за установяване на орален статус и изготвяне на амбулаторен лист - 15 мин.;

- препариране на кавитет; подложка и обтурация с амалгама или химичен композит - 26 мин.;

- екстракция на временен зъб, вкл. анестезията - 17 мин.;

- екстракция на постоянен зъб, вкл. анестезията - 22 мин.;

- лечение на пулпит или периодонтит на временен зъб (включва всички дейности без обтурацията) - 39 мин.;

- лечение на пулпит или периодонтит на постоянен зъб (включва всички дейности без обтурацията) - 141 мин.;

3. за хирургично лечение:

а) диагноза (пълна и правилно вписана);

б) ефективност на проведеното обезболяване;

в) правилно проведено лечение на възпалителното заболяване;

г) спазване на установеното времетраене, както следва:

- инцизия в съединителнотъканни ложи, включително анестезия - 20 мин.;

- екстракция на дълбоко фрактуриран или дълбоко разрушен зъб, включително анестезия - 45 мин.;

- контролен преглед на някоя от горните две дейности - 10 мин.;

4. показателите за спазване на установеното времетраене не се отнасят за лечението на лица до 18 години с психични заболявания.

Чл. 332. (1) Качеството на договорените и отчетени дейности (с изключение на лечението на пулпити и периодонтити) е гарантирано от изпълнителя на ПИСП за срока на действие на НРД.

(2) Когато в срока по ал. 1 се наложи повторно извършване на отчетена дейност (с изключение на лечението на пулпити и периодонтити), това става за сметка на изпълнителя на ПИСП.

Чл. 333. (1) Непосредственият контрол по изпълнението на договорите е финансов и стоматологичен.

(2) Финансовият контрол се извършва от финансови инспектори.

(3) Стоматологичният контрол се извършва от стоматолози-контрольори. По изключение стоматологичният контрол може да се извършва и от лекари-контрольори, като задължително присъства стоматолог-експерт, посочен от съответната РК на ССБ.

Контрол, осъществяван от длъжностни лица на НЗОК

Чл. 334. (1) Длъжностните лица на НЗОК извършват проверка на основание заповед на директора на НЗОК, с която се определят проверяващото лице (лица), обектът - наименование и месторазположение, срокът, видът и задачата на проверката.

(2) За проверката по ал. 1 се съставя доклад, който се подписва в два екземпляра от длъжностните лица, и се връчва на:

1. директора на НЗОК;

2. директора на РЗОК.

(3) За подпомагане дейността на длъжностните лица на НЗОК директорът на НЗОК определя комисии от външни експерти по специалности.

Чл. 335. (1) Директорът на НЗОК може да назначи извършване на проверка от РЗОК с участието на служители на НЗОК. Служителите на НЗОК се определят със заповед на директора на НЗОК, в която се посочват обектът - наименование и месторазположение на ИМП, видът и срокът на проверката.

(2) На основание заповедта на директора на НЗОК директорът на РЗОК издава заповед, с която определя контролните органи на РЗОК, участващи в проверката.

(3) За извършената проверка се съставя финансов или медицински протокол от длъжностните лица на РЗОК - финансови инспектори или стоматолози-контрольори. Длъжностните лица от НЗОК, участвали в проверката, изготвят доклад.

Чл. 336. (1) Непосредственият контрол върху дейността на изпълнителите на стоматологична помощ по изпълнението на договорите се осъществява от длъжностни лица на РЗОК - финансови инспектори и стоматолози-контрольори. НЗОК приема методика за контрол и същата се предоставя своевременно на ССБ.

(2) Проверките по ал. 1 се извършват на основание заповед на директора на РЗОК, с която се определят проверяващото лице/лица, обекта - наименование и месторазположение на ИСП, срокът, видът и задачата на проверката.

(3) При откриване на проверката проверяващото лице (лица) се легитимира и връчва копие от заповедта за проверка на лицето, представляващо ИСП - обект на проверката.

(4) Проверките на ИСП се извършват в присъствието на стоматолога, регистрирал индивидуална практика за първична или специализирана помощ, или в присъствието на лицето, представляващо лечебното заведение и посочено в договора с НЗОК.

Чл. 337. Длъжностните лица на РЗОК - финансови инспектори, имат правата по чл. 73, ал. 1 ЗЗО.

Чл. 338. (1) За резултатите от извършената проверка се съставя финансов протокол, в който се вписват:

1. обектът на проверката - наименование, месторазположение;

2. данните за проверката - дата и място на съставяне, основание за извършване на проверката, проверяващото лице (лица);

3. констатираните нарушения по клаузите на договора с изпълнителя на стоматологична помощ и размера на нанесените вреди, в случаите, когато такива са установени;

4. задължителните предписания и сроковете за отстраняване на констатираните нарушения;

5. подпис на съставителя и лицето - обект на проверката, и датата на връчване;

6. срокът за възражение.

(2) Финансовият протокол се изготвя в три екземпляра и се връчва на: лицето, представляващо ИСП - обект на проверката, директора на съответната РЗОК, и се изпраща за сведение до съответната районна колегия на ССБ.

Чл. 339. Лицето, представляващо обекта на проверката, има право да представи писмено възражение по направените във финансовия протокол констатации пред директора на РЗОК в 7-дневен срок, считано от деня, следващ деня на получаване на протокола.

Чл. 340. Санкциите се налагат по реда на раздел десети от тази глава.

Чл. 341. Длъжностните лица на РЗОК - стоматолози-контрольори, имат правата по чл. 74, ал. 1 ЗЗО.

Чл. 342. (1) За резултатите от извършената проверка се съставя медицински протокол, в който се вписват:

1. обектът на проверката - наименование, месторазположение;

2. данните за проверката - дата и място на съставяне, основание за извършване на проверката, проверяващото лице (лица);

3. констатираните нарушения по клаузите на договора с изпълнителя на стоматологична помощ;

4. констатираните недостатъци в дейността на изпълнителя на стоматологична помощ;

5. задължителните предписания и сроковете за отстраняване на констатираните нарушения;

6. препоръките за подобряване на дейността на изпълнителя на стоматологична помощ;

7. подпис на съставителя и лицето - обект на проверката, и датата на връчване;

8. срокът за възражение.

(2) Протоколът се изготвя в три екземпляра и се връчва на: лицето, представляващо ИСП - обект на проверката, директора на съответната РЗОК и съответната районна колегия на ССБ.

(3) При констатирани от извършената проверка нарушения на Кодекса на професионалната етика директорът на РЗОК уведомява съответната комисия за професионална етика към ССБ.

Чл. 343. Лицето - обект на проверката, има право на писмено възражение по направените от стоматолога-контрольор констатации пред директора на РЗОК в 7-дневен срок, считано от деня, следващ деня на получаване на протокола.

Чл. 344. (1) Когато изпълнител на стоматологична помощ не изпълни задълженията си по договор с НЗОК, тя има право да приложи санкциите, предвидени в този раздел.

(2) Предвидените санкции се прилагат при нарушение, констатирано по реда на раздел девети от тази глава.

(3) В случаите, когато изпълнител на стоматологична помощ е получил суми от НЗОК без правно основание и когато това е установено при проверка от контролните органи на РЗОК, изпълнителят е длъжен да възстанови сумите.

(4) При установено превишаване на договорените обеми стоматологични дейности за ЗЗОЛ директорът на РЗОК налага предвидената санкция и писмено уведомява регионалната колегия на ССБ в двуседмичен срок.

(5) При превишаване на договорените обеми стоматологични дейности по вина на ЗЗОЛ изпълнителят на стоматологична помощ не подлежи на санкция.

(6) При превишаване на договорените обеми стоматологични дейности по вина на изпълнител на стоматологична помощ той възстановява получените суми и подлежи на санкция.

(7) Уведомителното писмо по ал. 4 съдържа данни за ЗЗОЛ и пълния обем дейности, които са отчетени, и данни за стоматолозите, които са го лекували.

Чл. 345. (1) Санкциите по този НРД са:

1. финансова неустойка;

2. прекратяване на договор с едномесечно предизвестие;

3. прекратяване на договор без предизвестие.

(2) За всеки вид констатирано нарушение се прилага съответна по вид и размер санкция.

(3) При констатирани нарушения, извършени от различни стоматолози от групова практика, МСЦ, СЦ или болница, за всеки един от тях се прилага съответната за нарушението санкция.

(4) Общият размер на санкцията в случаите по ал. 3 е сбор от санкциите за нарушенията, допуснати от отделните стоматолози.

Чл. 346. (1) Санкциите в зависимост от констатираното нарушение се прилагат от директора на РЗОК, както следва:

1. при неоснователен отказ да се окаже стоматологична помощ на ЗЗОЛ, когато такава се дължи по договор, довел до непосредствена промяна в състоянието на пациента:

а) финансова неустойка в размер 50 % от МРЗ;

б) при повторно нарушение - финансова неустойка в двоен размер на първоначалната;

в) при последващо нарушение - финансова неустойка в троен размер на първоначалната;

2. при несъответствие между оказаната стоматологична помощ и заплатените суми от НЗОК, както и неоснователно заплащане от ЗЗОЛ на потребителска такса по чл. 37 ЗЗО:

а) финансова неустойка в трикратния размер на сумата на нарушението;

б) при повторно нарушение - финансова неустойка в двоен размер на първоначалната;

в) при последващо нарушение - финансова неустойка в троен размер на първоначалната;

г) прекратяване на договора с предизвестие по преценка на директора на РЗОК; в този случай се взима предварително писмено съгласие от директора на НЗОК;

3. при нарушения на установения с НРД ред за издаване на първични медицински документи, които не са довели до последващи нарушения, санкция не се налага и документите се връщат на изпълнителя за корекция в срок пет работни дни;

4. при нарушения на установения с НРД ред за изготвяне на отчетни финансови документи и при отчитане на услуги, които не са извършени, но са отчетени в документацията:

а) финансова неустойка в размер 50 % от МРЗ;

б) при повторно нарушение - финансова неустойка в двоен размер на първоначалната;

в) при последващо нарушение - финансова неустойка в троен размер на първоначалната;

5. при нарушения по изпълнение на вида и обема на договорената стоматологична помощ:

а) финансова неустойка в размер 50 % от МРЗ;

б) при повторно нарушение - финансова неустойка в двоен размер на първоначалната;

в) при последващо нарушение - финансова неустойка в троен размер на първоначалната;

6. при нарушения на изискванията за качество на договорените дейности:

а) финансова неустойка в размер 50 % от МРЗ;

б) при повторно нарушение - финансова неустойка в двоен размер на първоначалната;

в) при последващо нарушение - финансова неустойка в троен размер на първоначалната;

г) прекратяване на договора с предизвестие по преценка на директора на РЗОК; в този случай се взима предварително писмено съгласие от директора на НЗОК;

7. при неспазване на условията и реда за предписване на лекарства, вид и количество:

а) финансова неустойка в размер 50 % от МРЗ;

б) при повторно нарушение - финансова неустойка в двоен размер на първоначалната;

в) при последващо нарушение - финансова неустойка в троен размер на първоначалната;

8. при възпрепятстване на контролните органи на НЗОК и РЗОК да изпълняват правата и задълженията си по ЗЗО:

а) финансова неустойка в размер 50 % от МРЗ;

б) при повторно нарушение - финансова неустойка в двоен размер на първоначалната;

в) при последващо нарушение - финансова неустойка в троен размер на първоначалната;

9. при нарушаване на правилата за експертиза на работоспособността по реда на раздел шести:

а) финансова неустойка в размер 50 % от МРЗ;

б) при повторно нарушение - финансова неустойка в двоен размер на първоначалната;

в) при последващо нарушение - финансова неустойка в троен размер на първоначалната;

10. при несъответствие между деклариране при сключване на договор и наличен поименен списък и квалификация на персонала; трудови и граждански договори и документи за необходима квалификация:

а) финансова неустойка в размер 50 % от МРЗ;

б) при повторно нарушение - финансова неустойка в двоен размер на първоначалната;

в) при последващо нарушение - финансова неустойка в троен размер на първоначалната;

11. при несъответствие между декларираното изискуемо и налично оборудване:

а) финансова неустойка в размер 50 % от МРЗ;

б) при повторно нарушение - финансова неустойка в двоен размер на първоначалната;

в) при последващо нарушение - финансова неустойка в троен размер на първоначалната;

12. при неуведомяване на РЗОК за промяна на обстоятелствата по чл. 281, ал. 1:

а) финансова неустойка в размер 50 % от МРЗ;

б) при повторно нарушение - финансова неустойка в двоен размер на първоначалната;

в) при последващо нарушение - финансова неустойка в троен размер на първоначалната;

13. при нарушаване на други клаузи от договора с изпълнители на стоматологична помощ извън изброените в предходните точки се прилагат санкции по преценка на директора на РЗОК съобразно видовете лечебни заведения.

(2) При лечебните заведения за болнична помощ финансовата неустойка се определя за всеки отделен случай от договорените болнични пакети.

(3) Видът и размерът на санкцията се определят от директора на РЗОК в зависимост от: тежестта на констатираното нарушение; поредността на извършването му; наличието на други нарушения или санкции и от решението на арбитражната комисия, ако спорът е отнесен към нея.

Ред за прилагане на санкции при медицински и финансови нарушения

Чл. 347. (1) При липса на възражения в срока по чл. 343 директорът на РЗОК издава заповед за прилагане на санкциите, предвидени в договора, която се връчва на ИСП.

(2) В заповедта по ал. 1 се дава 14-дневен срок след получаването й за доброволно плащане на определената финансова неустойка.

(3) Когато ИСП не внесе доброволно дължимата сума, тя се прихваща от следващото плащане по договора. Когато договорът е прекратен и/или не се дължат плащания по него, сумата се събира по съдебен ред.

Чл. 348. (1) В случаите, когато ИСП оспори констатациите на стоматолога-контрольор или финансовия инспектор, директорът на РЗОК в 7-дневен срок от получаване на писменото възражение изпраща спора за решаване от арбитражна комисия.

(2) Арбитражната комисия задължително се произнася с решение в едномесечен срок от получаване на преписката, с което потвърждава или отхвърля изцяло или частично констатациите на финансовия инспектор.

(3) Решението се изпраща в 7-дневен срок на директора на РЗОК.

Чл. 349. (1) В случай, че арбитражната комисия потвърди констатациите на стоматолога-контрольор или финансовия инспектор, директорът на РЗОК издава заповед за прилагане на санкциите.

(2) Заповедта се връчва на лицето, което представлява ИСП, или се изпраща по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка.

Чл. 350. Заповедта на директора на РЗОК за прилагане на санкциите подлежи на съдебно обжалване в 14-дневен срок от получаването й чрез директора на РЗОК по реда на ЗАП.

Чл. 351. (1) На територията, обслужвана от РЗОК, се конституират арбитражни комисии:

1. за обжалване на констатациите на стоматолозите-контрольори;

2. за обжалване на констатациите на финансовите-инспектори.

(2) Съставът на арбитражните комисии се определя по писмено споразумение между директора на РЗОК и председателите на районните колегии на ССБ.

(3) В едномесечен срок от обнародването на НРД въз основа на споразумението лицата по ал. 2 издават заповеди за участие в арбитражните комисии съответно на представителите на РЗОК и районните колегии на ССБ.

Чл. 352. (1) Арбитражните комисии се конституират за срока на действие на НРД.

(2) Арбитражната комисия се състои от 6 членове - равен брой представители на РЗОК и на районната колегия на ССБ.

(3) За всяка от квотите се определят по трима резервни членове по същия ред, по който се определят постоянните членове.

(4) Комисията се председателства от членовете й на ротационен принцип за срок три месеца.

Чл. 353. Арбитражните комисии работят в съответствие с чл. 73, ал. 4, чл. 75 и 76 ЗЗО.

Чл. 354. (1) Всяка арбитражна комисия разглежда споровете в пълен състав. Ако някой от постоянните членове отсъства, се поканва резервен член от съответната квота.

(2) Всяка от страните по спора може в писмен вид да иска отвод на член на комисията, ако са налице обстоятелства, които пораждат основателни съмнения относно неговата безпристрастност и независимост.

Чл. 355. (1) Председателят на комисията свиква заседанията, докладва спора, изготвя решенията и комплектува преписките.

(2) Арбитражната комисия разглежда споровете по документи, които страните предварително са представили.

(3) Ако комисията прецени, тя може да изслуша представител(и) на проверяващия екип (лекари-контрольори, финансови инспектори и/или длъжностни лица на НЗОК), както и на ИСП, направил възражения. Комисията може да изисква всички необходими документи, справки и други материали, необходими им за формиране на решение.

Чл. 356. На всяко заседание на комисията се води протокол, който се подписва от всички членове на комисията.

Чл. 357. (1) Арбитражната комисия се произнася с решение по предмета на спора.

(2) Решението на комисията е в писмен вид, съдържа мотиви и се подписва от всички членове.

(3) Срокът за произнасяне на решение е едномесечен, считан от датата на постъпване на преписката.

(4) Решението се взема с обикновено мнозинство, присъствено и чрез явно гласуване.

(5) Решението на комисията се изготвя в три екземпляра - по един за изпълнителя на стоматологична помощ, директора на РЗОК и съответната районна колегия на ССБ. Решенията се връчват по начин, удостоверяващ получаването им.

(6) Директорът на РЗОК изпраща на арбитражната комисия копие от заповедта за налагане на санкция или за прекратяване на производството.

Чл. 358. (1) В случай, че арбитражната комисия потвърди констатациите на стоматолога-контрольор или финансовия инспектор изцяло или частично, директорът на РЗОК издава заповед за прилагане на санкциите, предвидени в договора между РЗОК и ИСП.

(2) В случай, че арбитражната комисия отхвърли изцяло констатациите на стоматолога-контрольор или финансовия инспектор, директорът на РЗОК писмено уведомява лицето - обект на проверката, за решението за прекратяване на производството.

Чл. 359. След приключване на всяка преписка цялата документация се извежда в специална книга и се връща в РЗОК. Копия от преписките се подреждат в архив и се съхраняват от комисията не по-малко от една година. Книгата се съхранява от председателя на комисията.

Чл. 360. Договорът с ИСП се прекратява, без която и да е от страните да дължи предизвестие:

1. по взаимно писмено съгласие между страните;

2. с изтичане на уговорения срок;

3. при смърт или поставяне под запрещение на стоматолога, регистрирал индивидуална практика за извънболнична стоматологична помощ - от момента на смъртта или от датата на постановяване на съдебното решение за поставяне под запрещение;

4. при заличаване на регистрацията в РЦЗ на лечебното заведение - изпълнител, при условията на чл. 45 ЗЛЗ - от датата на влизане в сила на акта на заличаването;

5. при заличаване на стоматолога, регистрирал индивидуалната практика за първична или специализирана помощ, от регистъра на съответната районна колегия на БЛС/ССБ, за което председателят на колегията незабавно уведомява РЗОК - от датата на влизане в сила на акта на заличаването;

6. при прекратяване, ликвидация или обявяване в несъстоятелност на изпълнител - юридическо лице или едноличен търговец - от момента на настъпване на съответното юридическо събитие;

7. при налагане на запор на изпълнителя по реда на ГПК.

Чл. 361. Договорът се прекратява без предизвестие от страна на НЗОК, когато изпълнителят:

1. е прекратил дейността си, без да уведоми РЗОК;

2. не представи повече от три месеца отчетите за дейността си по глава десета.

Чл. 362. Договорът може да се прекрати с писмено предизвестие от страна на ИСП в следните срокове:

1. за изпълнител на ПИСП - един месец, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от три месеца;

2. за изпълнител на СИСП - 15 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от един месец;

3. изпълнител на болнична помощ - един месец, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от три месеца.

Чл. 363. (1) Договорът може да се прекрати от страна на възложителя в случаите на прилагане на санкция по чл. 345, ал. 1, т. 2 и 3.

(2) Прекратяването на договор с изпълнител на извънболнична стоматологична помощ не освобождава НЗОК от задължението да заплати на изпълнителя по представени отчетни документи извършените от него дейности до прекратяването на договора.

(3) Прекратяването на договор с изпълнител на извънболнична стоматологична помощ не освобождава ИСП от задълженията за въстановяване на суми по раздел X.