ПРАВИЛА ЗА ПРИЕМАНЕ НА ИНСТАЛАЦИИ ЗА КИПиА
ПРАВИЛА ЗА ПРИЕМАНЕ НА ИНСТАЛАЦИИ ЗА КИПиА
, отм. ДВ. бр.78 от 28 Септември 2007г.
(БСА, кн. 11/1985 г.)
Отменени с § 2 от преходните и заключителните разпоредби на Наредба № 3 от 18 септември 2007 г. за технически правила и нормативи за контрол и приемане на електромонтажните работи - ДВ, бр. 78 от 28 септември 2007 г.
Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. Тези правила определят изискванията за приемане на инсталациите за контролно-измервателни прибори и автоматика (КИПиА) в обектите по капитално строителство.
Чл. 2. Тези правила не се отнасят за приемането на инсталации за КИПиА в обектите за производство и съхранение на взривни вещества, атомни инсталации, подземни инсталации (минно дело) и специални обекти.
Чл. 3. Инсталациите за КИПиА се монтират, съгласно проекта, работният проект за организация и изпълнение на строителството (РПОИС), изискванията на техническата документация на завода-производители и действащите разпоредби на: Правилника за капитално строителство - ПКС (ДВ, бр. 55 от 1980г., изм. ДВ, бр. 101 от 1981 г., изм. и доп. ДВ, бр. 47 от 1982 г.), Наредба № 7 за проучване и доставка на машини и съоръжения (ДВ бр. 66 от 1980 г.), Правилник за устройство за електрическите уредби - ПУЕУ, Техника, С., 1982, Противопожарни строително-технически норми - ПСТН, Техника, С., 1978, Правилник по безопасността на труда при строително-монтажните работи (отделно издание, С., 1982).
Чл. 4. Инсталациите за КИПиА се монтират, съгласно проекта, когато са налице:
1. Изпълнени строителни работи, съгласно проекта и РПОИС.
2. Материалите, приборите и спомагателната апаратура, необходими за монтажа, съгласно проекта и съгласуващите графици за предаването им от инвеститора.
3. Помещенията, предоставени, съгласно проекта за проверка или склад на контролно-измервателните и регулиращите прибори, командни зали и помещения за табла и пултове за инсталации за КИПиА със завършени ВиК, ОВ и ППО инсталации, помещенията да бъдат снабдени с електрическа енергия, сгъстен въздух за КИП със съответните параметри (налягане, температура, примеси и влага) и вода.
4. Температура, влажност и чистота на въздуха в помещенията, съответстващи на изискванията на техническата документация на заводите-производители.
5. Съставен акт обр. 8, съгласно Наредба № 1 за прилагане на образците за актове, предвидени в ПКС (ДВ, бр. 55 от 1983 година).
Глава втора.
ЗАХРАНВАЩИ И КОМАНДНИ ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ЛИНИИ
Чл. 5. Изискванията на тази глава се отнасят до електрически захранващи и командни линии на системи за постоянен и променлив ток с напрежение до 400 V.
Чл. 6. При свързването на електрическите линии към прибори и електросъоръжения не трябва да се предават вибрации или да възникват механични напрежения в корпусите им, а проводниците в тръбите да не са подложени на механични напрежения.
Чл. 7. Електрическите линии в тръби да бъдат закрепени, съгласно проекта и РПОИС:
1. На разстояние 200 - 800 мм от прибори, изпълнителни механизми и др.
2. На разстояние 100 - 300 мм от съединителни и проводни кутии.
Чл. 8. Допуска се електрическите линии за измерване, управление, сигнализация, защита и блокировки за постоянен и променлив ток, както и линиите за захранване на електрически консуматори с малка мощност (електродвигатели за изпълнителни механизми, соленоидни клапани и други подобни) да се обединяват в един кабел или сноп проводници в една защитна тръба с изключение на измервателните линии на пирометрични уреди и други прибори за топлотехнически контрол и регулиране, за които в техническата документация на завода-производител се предвижда измервателните линии да бъдат изпълнени с екранирани кабели и компенсационни проводници.
Обединяването да се извършва, съгласно проекта и чл. VII - 1 - 47 от Правилника за устройство на електрическите уредби (ПУЕУ), Техника, С.,1982.
Чл. 9. Успоредно положените кабели да отговарят на следните условия:
1. Разстоянието между кабелите с метална броня, използвани за КИПи А, не се нормира;
2. Разстоянието между небронираните кабели, използвани в измервателни линии и кабелите с друго предназначение за КИПиА да бъде най- малко 50 мм.
3. Разстоянието между кабелите за КИПиА и кабелите от други инсталации да бъде най-малко 100 мм.
Чл. 10. Вертикалното разстояние между конструкциите, върху които се полагат кабели, да бъде най-малко 10 мм.
Чл. 11. Обработката на краищата на кабелите и проводниците и подсъединяването на жилата им към клемореда и контактите на приборите и средствата за автоматизация трябва да отговарят на изискванията за монтаж на електрически устройства, съгласно проекта.
Чл. 12. Изпитванията на кабелите да се извършва съгласно изискванията на техническата документация на заводите-производители.
Глава трета.
ТРЪБНИ ЛИНИИ
Раздел I.
Общи изисквания
Чл. 13. Изискванията на тази глава се отнасят за монтажа и изпитванията тръбните линии на инсталациите за КИПиА с работно налягане до 100 МРа.
Чл. 14. Монтираните тръбни линии трябва да осигуряват:
1. Предвидените в проекта якост и. плътност на тръбите помежду им и към контролно-измервателните прибори.
2. Надеждност при закрепване на тръбните линии към опори, строителни и машинни елементи, защитеност на тръбните линии от евентуални външни механични въздействия.
3. Възможност за обвъздушване на тръбните линии, запълнени с течност и изпускане на кондензата от тръбните линии, запълнени с газове.
4. Възможност за продухване и промиване.
Чл. 15. При свързване на тръбите трябва да се осигури, съгласно проекта:
1. Механична якост за запазване целостта на тръбопровода при най-големите механични натоварвания, допустими за тръбите.
2. Механична якост и плътност на съединението при въздействие върху него на налягането на запълващата струя в процеса на изпитванията и експлоатацията.
3. Чистота на отвора и запазване големината на вътрешния диаметър.
4. Използване на разглобяеми и неразглобяеми съединители.
5. Лесно изпълнение на монтажните операции.
Чл. 16. При обработването на тръбите, равнината на отрязване да бъде перпендикулярна на оста на тръбите, като допустимото отклонение да не превишава 0,5 мм.
Чл. 17. Огънатите тръби трябва да отговарят на следните изисквания, съгласно проекта:
1. На огънатите части на тръбата не трябва да има гънки, пукнатини или други дефекти.
2. Овалността на сечението на тръбата в местата на огъване да не бъде повече от 10 % - овалността се определя от съотношението между най-големия и най-малкия външен диаметър на огънатите тръби към външния диаметър на тръбите до огъването.
Чл. 18. Минималният радиус на външната крива на огъване на тръбите трябва да бъде, съгласно проекта:
1. За стоманени тръби: в студено състояние - най-малко 4 пъти външния диаметър, в горещо състояние - най-малко 3 пъти външния диаметър.
2. За термообработени медни тръби, огънати в студено състояние, най-малко 2 пъти външния диаметър.
3. За термообработени тръби от алуминий или алуминиеви сплави, огънати в студено състояние, най-малко 3 пъти външния диаметър.
4. 3 поливинилхлоридни тръби: в студено състояние - най-малко 3 пъти външния диаметър.
Чл. 19. Резбовите съединения, съгласно проекта трябва да отговарят на следните изисквания:
1. Тръбите и съединителните части да бъдат с чиста и ненаранена резба.
2. Уплътняването на резбовите съединения, изпълнено със съединителни части (муфи, колена, тройници, холендри и др.) да е съгласно проекта.
Чл. 20. Фланшовите съединения, съгласно проекта трябва да отговарят на следните изисквания:
1. Фланците да бъдат по БДС 3280 и 1627.
2. Уплътнителните подложки да имат размери, съответстващи на уплътнителната повърхност на фланците.
3. Гайките да са разположени от едната страна на фланшовото съединение.
4. Фланците да са притегнати равномерно и уплътнителните повърхности да са успоредни.
5. Отворите на двата фланеца да се разминават от центровете им по болтовата окръжност с не повече от 0,5 мм.
Чл. 21. Технологическият режим на заваряване на тръбите и контролът на заварките трябва да е в съответствие с Наредба № 15 за пожарната безопасност при извършване на огневи работи (ДВ бр. 95 от 1981 година).
Чл. 22. Всички заваръчни шевове подлежат на външен оглед, като по тях не трябва да има:
1. Пукнатини по външната повърхност на шева или на основния метал в зоната на заваряване.
2. Натрупване или недостиг в прехода от основния метал към напластения.
3. Прегаряне.
4. Пори и шупли.
Раздел II.
ПОЛАГАНЕ НА ТРЪБНИ ЛИНИИ
Чл. 23. Тръбните линии се полагат съгласно проекта по най-късото разстояние между приборите и технологичните съоръжения, успоредно на стените и колоните, под площадките, в места достъпни за монтаж и обслужване. Тръбните линии не трябва да се полагат в зони с резки температурни колебания и такива, подложени на вибрации, или създаващи опасност от механични повреди. При невъзможност да се избегнат горепосочените зони полагането е съгласно проекта в защитни тръби.
Чл. 24. При полагането на тръбни линии не трябва да се допускат механични повреди, а повредените тръби се заменят с нови.
Чл. 25. В запрашени помещения тръбните линии се полагат съгласно с проекта в един ред, на разстояние от стени, колони и др., което позволява механично почистване на праха.
Чл. 26. Не се допуска полагане на тръбните линии непосредствено под мазилката и бетона.
Чл. 27. Не се разрешава закрепване на тръбните линии по външната страна на таблата, корпусите на приборите и средствата за автоматизация, а също и непосредствено заваряване на тръбни линии към метални конструкции, технологични тръбопроводи, съоръжения и апарати.
Чл. 28. Тръбните линии се монтират съгласно проекта под наклон, осигуряващ стичането на кондензата и отвеждането на газа (въздуха).
Чл. 29. Посоката и големината на наклона при полагане на тръбни линии да е в съответствие с проекта при минимално допустими наклони:
1. Към манометри за всички статични налягания, мембранни или тръбни тягометри, газоанализатори и пневматични регулатори -1:50;
2. Към нивометри и хидравлични регулатори - 1:20;
3. Към разходометри на пара, течност, въздух и газ, регулаторите на ниво, хидравлични струйни регулатори и общи дренажни линии - 1:10;
Чл. 30. Общата ширина на групи хоризонтални тръбни линии, разположени в хоризонтална равнина и закрепени на една конструкция, да е най-много 600 мм при обслужване от една страна или 1200 мм при обслужване от две страни.
Чл. 31. Тръбни линии, запълнени с флуид с температура над 60°С, положени на разстояние до 2500 мм от пода, трябва да бъдат оградени, съгласно проекта.
Чл. 32. Не се допуска при съединяване на блоковите или единични тръбни линии, отстраняването на луфтовете и несъосността на тръбите да се извършва чрез подгряване или изкривяване на тръбите.
Чл. 33. Разстоянията между местата на закрепване на тръбните линии от метални тръби, са съгласно таблица 1:
Таблица 1. Разстояния между местата на закрепване на метални тръби
Тръби | Разстояния между точките | на закрепване (мм) |
хоризонтално полагане | вертикално полагане | |
От цветни метали | 600 - 800 | 1000 |
Стоманени с външен диаметър: | ||
8 - 14 мм | 750 | 1000 - 1500 |
22 - 35 мм | 2000 - 3000 | 3000 - 4000 |
над 35 до 60 мм | 3000 - 4000 | 3000 - 5000 |
Чл. 34. Разстоянията между местата на закрепване на тръбни линии от пластмасови тръби са съгласно таблица 2.
Чл. 35. Закрепването на пневмокабелите на праволинейните участъци по трасето, а така и в съединителните кутии трябва да бъде неподвижно, съгласно проекта.
Таблица 2. Разстояния между местата за закрепване на пластмасови тръби
Тръби | Разстояния между точките | на закрепване (мм) |
хоризонтално полагане | вертикално полагане | |
До 10 мм | 300 | 500 |
От 10 до 25 мм | 500 | 800 |
От 25 до 40 мм | 700 | 1200 |
Над 40 мм | 900 | 1500 |
Чл. 36. При групово полагане върху общи конструкции на тръбни линии от тръби с различен диаметър и материал, за разстояние на закрепване се приема най-малкото допустимо за тръбите в тази група;
Чл. 37. Тръбните линии се закрепват съгласно проекта:
1. На разстояние най-малко 200 мм от разклонителните части;
2. От двете страни на кривини на разстояния, осигуряващи самокомпенсация на температурните линейни разширения на тръбните линии
3. От двете страни на утаители, отстойници, кондензни и разделителни съдове, ако съдовете не са закрепени, като при дължина на съединителната линия, от двете страни на съда, по-малка от 250 мм не е необходимо закрепване на тръбите към носеща конструкция;
4. От двете страни на П-образни компенсатори на разстояние 250 мм от извивката на компенсатора.
Чл. 38. Температурните удължения на тръбите се компенсират с компенсатори и колена, като закрепването пред и след компенсаторите и колената е съгласно проекта.
Чл. 39. Металните тръбни линии в местата на преминаване през температурни шевове на сградата трябва да имат П-образни компенсатори. Местата на компенсаторите и техният брой са съгласно проекта.
Чл. 40. (1) Не се допуска съединяването на тръби да се извършва на компенсатори, огънати участъци и в местата на закрепване на опорните конструкции;
(2) Съединяването на тръбите се извършва на разстояние най-малко 200 мм от мястото на закрепване.
Чл. 41. Гумените или от друг еластичен материал тръби, съединяващи тръбните линии с приборите и средствата на автоматизация да обхващат цялата дължина на присъединителните накрайници, като тръбите се полагат свободно без прегъване;
Чл. 42. (1) Всички тръбни линии трябва да бъдат маркирани, маркировъчните знаци, нанесени на марките да съответстват на маркировката на тръбните линии по проекта;
(2) Марките да бъдат прикрепени съгласно проекта към тръбите на всички места, където завършва непрекъснатата тръбна линия във всяко помещение.
Чл. 43. Защитните покрития се полагат след почистване на повърхността на тръбите и металоконструкциите, съгласно проекта.
Чл. 44. При отсъствие на указания в проекта за цвета на тръбните линии същите се боядисват в черно.
Чл. 45. Пластмасовите тръби не се боядисват.
Раздел III.
ДОПЪЛНИТЕЛНИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ТРЪБНИ ЛИНИИ ЗА ВИСОКИ НАЛЯГАНИЯ
Чл. 46. Изискванията в този раздел се отнасят до монтаж на тръбни линии за работно налягане от 10-100 МРа.
Чл. 47. Всички елементи за тръбните линии за високо налягане се проверяват от комисия с представители на монтажната организация и инвеститора за наличността на документацията (паспорти, сертификати и други документи) и се прави външен оглед на състоянието на материалите и арматурата, както и начина на съхранение.
Чл. 48. При външен оглед се извършва:
1. Проверка на маркировката от завода-производител.
2. Откриване на външни дефекти с невъоръжено око.
Чл. 49. При рязане на тръбите на всички отрязани парчета се отбелязва номера на партидата.
Чл. 50. Нарязването на резба на тръбите се извършва съгласно БДС 8933 за допуска на метрични резби с диаметър от 1 - 600 мм, като се проверява:
1. Чистотата на профила на резбата;
2. Дължината на резбата и на канала;
3. Външния диаметър на резбата.
Чл. 51. Хидравличното изпитване на тръбните заготовки и детайли за Рр > 10 МРа се извършва на специално съоръжено работно място.
Чл. 52. При хидравличните изпитвания се използват вода, масло и др. неутрални течности, съгласно проекта. За изпитване на тръби, запълнени с кислород, трябва да се използва само вода.
Чл. 53. Тръбите и детайлите се държат под пробно налягане в продължение на 5 мин. Пробното налягане се отчита по манометър.
Чл. 54. Външната повърхност на всяка тръба трябва да бъде почистена от смазка, прах, стружки и др. Тръбата комплектована с фланците трябва да бъде запушена.
Чл. 55. Разстоянията между опорите на закрепване на тръбите за високо налягане да са съгласно таблица 3.
Таблица 3. Разстояния между опорите за закрепване на тръбите за високо налягане
Вид на тръбите | Разстояния между | опорите (мм) |
на хоризонтален уч-к | на вертикален уч-к | |
Стоманени тръби с ф до 16 мм | 1000 - 1500 | 2000 |
ф до 25 мм | 1500 - 2000 | 3000 |
ф до 35 мм | 2000-3000 | 3000-4000 |
Раздел IV.
ДОПЪЛНИТЕЛНИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ТРЪБНИ ЛИНИИ ЗА НИСЪК ВАКУУМ
Чл. 56. Допуска се съгласно проекта, тръбните линии за нисък вакуум (абсолютно налягане не по-ниско от 4,66 кРа) да се свързват с приборите със специални гумени вакуумни тръби, при което не се препоръчва свързване на гумените тръби помежду им и монтиране на спирателна арматура към тях.
Чл. 57. Не се допуска използването на пластмасови тръби в тръбни линии за нисък вакуум.
Чл. 58. Тръбите, арматурата и съединенията трябва да бъдат почистени от ръжда и отпадъци, промити с вода, подсушени и продухани с очистен и подгрят сгъстен въздух или инертен газ, съгласно проекта.
Чл. 59. По цялата си дължина тръбните линии трябва да бъдат изпълнени с еднакъв диаметър и материал, съгласно проекта, като се допускат отклонения само в местата за включване към приборите.
Чл. 60. Съединението на импулсните тръби, трябва да осигури херметизация съгласно проекта и да се избегне засмукването на въздух от външната среда.
Раздел V.
ИЗПИТВАНЕ НА ТРЪБНИ ЛИНИИ
Чл. 61. Монтираните тръбни линии се подлагат на изпитания в присъствието на представител на инвеститора.
Чл. 62. На изпитвания се подлага цялата линия от мястото на отвеждане до прибора или участъка, като при технически обосновани случаи, тръбните линии могат да се изпитват на участъци.
Чл. 63. Предварителната подготовка на изпитванията протича при следната последователност:
1. Външен оглед за установяване на съответствието на извършената работа с изискванията на проекта;
2. Разкъсване на връзките между контролно-измервателните прибори и тръбни линии;
3. Продухване, а когато е предвидено в проекта и промиване с подходяща за работния флуид среда.
Чл. 64. Якостта и плътността на тръбни линии за течности, негорими, нетоксични газове, както и захранващите и подгревателните тръбни линии се определят чрез хидравлични изпитания.
Чл. 65. Якостта на тръбните линии за кислород и за горими и токсични вещества се определя чрез хидравлична проба, а плътността - чрез пневматична проба; по изключение якостта на кислородни тръбни линии с налягане по-малко от 0,7 МРа се проверява чрез пневматична проба.
Чл. 66. Изпитвания на пластмасови тръбни линии се извършват най-рано 120 мм след изпълнението на последната заварка по тръбите.
Чл. 67. Якостта и плътността на тръбните линии, предназначени за работа при нисък вакуум, трябва да се проверява чрез хидравлична проба.
Чл. 68. Тръбните линии, запълнени с горими и токсични газове се подлагат на допълнителни изпитвания за плътност с определяне падането на налягането във всички случаи, когато това се предвижда от проекта.
Чл. 69. Тръбните линии, запълнени с кислород се изпитват на плътност с определяне на падането на налягането във всички случаи. Времетраенето е съгласно проекта, но най-малко 720 мин.
Чл. 70. Изпитванията на тръбните линии са преминали успешно, ако падането на налягането в тях не превишава следните значения за тръбните линии, запълнени с:
1. Горими газове - 1 % за 60 мин;
2. Токсични газове - 0,5 % за 60 мин;
3. Кислород - 1 % за 60 мм.
Чл. 71. Изпитателното налягане Р се определя съгласно зависимостите
Рпр - Ру и Рпр = 1,25 Рр
Чл. 72. Ако е предвидено в проекта и РПОИС, изпитвания на тръбните линии към приборите и средствата за автоматизация се извършват заедно с технологичните тръбопроводи.
Чл. 73. Тръбопроводите, подаващи изпитателния флуид от помпи, компресори, балони и др. трябва да бъдат предварително сглобени (заедно със спирателната арматура и манометри), съгласно проекта и подложени на хидравлични изпитания.
Чл. 74. Използваните при изпитванията измервателни прибори (манометри, вакуумметри), трябва да имат измерителен обхват равен на 4/3 от измерваното изпитателно налягане и клас на точност не по-ниско от 1,5, съгласно проекта.
Чл. 75. Не се допуска провеждането на хидравлични изпитвания при температура на околния въздух под минус 5°С;
Чл. 76. (1)Като изпитателна среда при хидравличните изпитвания се ползва вода или друга неутрална течност. При необходимост от провеждане на изпитвания при околна температура по-ниска от минус 5°С, в качеството на изпитателна течност се използва разтвор на калциев хлорид
във вода или индустриални масла;
(2) Забранява се използването на масло като изпитателна течност при изпитване на тръбни линии запълнени с кислород.
Чл. 77. При хидравлични изпитвания, устройството за подвеждане на изпитателната течност трябва да се намира в най-ниската точка на изпитваната тръбна линия, а устройството за обезвъздушаване в най-високата част.
Чл. 78. При хидравличните изпитвания тръбните линии се държат под изпитателно налягане в течение на 5 мин, след което налягането се сваля на работното, като се прави щателен оглед на линията.
Чл. 79. Тръбните линии се считат за годни за експлоатация, ако при хидравличните изпитвания не се забележи падане на налягането и при външния оглед не се открият издутини, цепнатини, прокапване и изпотяване.
Чл. 80. След завършване на хидравличните изпитвания се изпуска течността от тръбните линии и те се продухват със сгъстен въздух.
Чл. 81. При пневматични изпитвания, като изпитателна среда се използва въздух, азот, СО2 или друг неутрален газ, съгласно проекта. Не се допуска използването на сгъстен кислород. Изпитателната среда, трябва бъде почистена от влага, масло и прах.
Чл. 82. (1) При пневматични изпитвания на якост налягането в тръбната линия се повишава до изпитателното, задържа се в продължение на 5мин намалява се до работно налягане и се прави оглед на линията;
(2) Окончателният оглед на линията трябва да се извърши при работно налягане и съвпада с изпитванията на плътност.
Чл. 83. За откриване на дефекти при пневматичните изпитвания, тръбните линии се обработват, съгласно проекта с пенообразуващи разтвори.
Чл. 84. Тръбните линии се приемат като годни за експлоатация, ако при пневматичните проби не се забележи падане на налягането в манометъра а при огледа и обработването с пенообразуващи разтвори не бъдат открити пукнатини, шупли и мехурчета.
Чл. 85. Изпитване на плътност на тръбните линии за налягане Рр > 10 МРа се извършва след окончателното завършване на хидравличните проби най тръбните линии.
Чл. 86. Преди изпитването на тръбни линии на плътност с налягане Рр >10 МРа на тръбните линии се монтират съгласно проекта предпазни клапани я предварително настроени за автоматично отваряне при налягане предвишаващо работното с 8 %.
Глава четвърта.
Глава ТАБЛА И ПУЛТОВЕ
Чл. 87. Таблата и пултовете трябва да бъдат комплектовани с предвидените за тях контролно-измервателни прибори, както и с изпълнени вътрешни електрически и тръбни връзки, съгласно проекта и техническата документация на заводите-производители.
Чл. 88. Таблата и пултовете се монтират на местата, посочени в проекта.
Чл. 89. (1) Проходите между обслужваните страни на таблата и пултовете и стените или техническото оборудване, а също така между стените и отворените врати на таблата и пултовете, трябва да бъдат най-малко 800 мм и височина на прохода най-малко 2200 мм, ако не е посочено
друго в проекта;
(2) Не се нормира разстоянието между стените и необслужваните страни на таблата и пултовете.
Чл. 90. При монтаж на панелни малогабаритни табла разстоянието между тях и стената се определя от размерите на самите табла:
1. панел 600 х 400 не по-малко от 200 мм;
2. панел 900 х 600 не по-малко от 400 мм;
3. панел 1100 х 900 и 1100 х 400 - най-малко 600 мм.
Чл. 91. При монтаж на панелни табла, съгласно проекта се спазват следните изисквания:
1. Закриване или ограждане на голи токопроводящи части, за да се избегне допира до тях, когато допирното напрежение е над 12 V за особено опасни помещения, над 36 V за помещения с повишена опасност и над 60 V в помещения без повишена опасност;
2. Разстоянието между неоградени или защитени тоководещи части, разположени на достъпна височина (най-малко - 2200 мм) от едната страна на прохода и противоположната стена или оборудване без голи тоководящи части трябва да бъде най-малко 1000 мм.
3. Разстоянието между неоградени или защитени тоководящи части, разположени на достъпна височина от двете страни на прохода трябва да бъде най-малко от 1500 мм.
Чл. 92. Малогабаритните табла трябва да бъдат закрепени съгласно проекта на такава височина, при която хоризонталните оси на приборите, монтирани на таблата, да се намират на следните разстояния от пода:
1. Показващи прибори и сигнална апаратура - 800-2100 мм;
2. Записващи прибори - 1000-1600 мм;
3. Спомагателна апаратура (превключватели, ключове за управление, бутони) - 700-1600 мм.
Чл. 93. Таблата и пултовете с нормални габарити се монтират съгласно проекта:
1. На опорни стоманени рами, закрепени на железобетонни площадки или скелета на металните площадки;
2. На бетонни или тухлени фундаменти, на бетонни подове, на метални усилени площадки без рамка.
Чл. 94. Закрепването на таблата и пултовете към фундаментите, конструкциите и помежду им трябва да е разглобяемо. Луфтът между таблата и пултовете при свързването помежду им не трябва да е по-голям от 1 мм.
Чл. 95. При наличие на вибрации, които могат да нарушат работата на контролно-измервателните прибори и системи, монтирани на таблата и пултовете, те да се монтират върху амортисьори с конструкция, съгласно проекта.
Чл. 96. Входовете на тръби, кабели, проводници и таблата се разполагат в долната част на таблата. Допуска се, когато е предвидено в проекта, входовете на тръбите да се изпълняват от горната страна или отстрани на таблото.
Чл. 97. Всички тръби, кабели и проводници, влизащи в табла и пултове, заскобяват на разстояние най-много 1000 мм от мястото на влизане.
Чл. 98. За влизане на кабели, стоманени, медни, алуминиеви и пластмасови тръбни линии в табла се използват защитни втулки (щуцери). Капилярните тръбички на манометричните термометри се вкарват в таблата също чрез щуцери.
Чл. 99. Влизането на защитни метални и пластмасови тръби за електрически линии в таблото се осъществява съгласно проекта без защитни гилзи.
Чл. 100. Въвеждането на импулсните линии в таблата пред стените е с преходни съединения.
Чл. 101. Компенсационните проводници се свързват направо към прибора, без да се използва клемореда на таблото.
Глава пета.
ПРИБОРИ
Раздел I.
ПРИБОРИ В ТАБЛА И ПУЛТОВЕ
Чл. 102. (1) След разопаковането на приборите се съпоставят означените на скалите технически данни с посочените в техническата документация. Проверява се съответствието с проектните спецификации, комплектността на приборите, наличието на щемпел от съответния държавен институт за контрол на измервателните уреди и инструменти, и се подлагат на стендова проверка по отношение на функционалната им годност.
(2) При пренасянето на проверените прибори до мястото на монтажа е необходимо те да бъдат предпазени от прах, влага и сътресения.
Чл. 103. При монтаж на прибори в табла и пултове да се спазват следните изисквания:
1. След разопаковането приборите да се поставят в сухо и отоплено помещение.
2. Монтажът да се извърши в чисто помещение след окончателно завършване на строителните работи, съгласно РПОИС;
3. Електронните прибори се монтират съгласно проекта върху табла с отклонение не по-голямо от 10° спрямо вертикалната и хоризонталната ос, а електронните прибори и апаратура с особено високи монтажни изисквания да се монтират с отклонение не по-голямо от 0,5°;
4. Зануляването (заземяването) да се извършва съгласно проекта с гъвкави проводници 4 кв. мм.
Раздел II.
ПРИБОРИ ПО МЯСТО
Чл. 104. Монтажът на датчиците, контролно измервателните прибори, регулаторите и изпълнителните механизми се извършва съгласно проекта.
Чл. 105. Прибори, работещи с нормален елемент да се монтират при температура на околната среда от плюс 5 до плюс 35°С.
Чл. 106. Монтажът на приборите и спирателната арматура, работещи при Ру >= 200 МРа се извършва, съгласно проекта за изпълнение на монтажни работи при високо налягане.
Чл. 107. Закрепването на приборите за КИПиА инсталации на носещи конструкции (стени, табла, фундаменти и т.н.) да се извършва с крепежни елементи, съгласно БДС и проекта.
Чл. 108. В местата с вибрации болтовите и резбови съединения да се подсигуряват от саморазвиване.
Чл. 109. Монтажът на прибори и апаратура към тръбопроводи и технологично оборудване да обезпечава херметичност на тръбопроводите, апаратурата и технологичното оборудване, съгласно проекта.
Чл. 110. Приборите за КИПиА инсталации да бъдат заземени или занулени, съгласно проекта.
Чл. 111. При монтаж на живачни, дилатометрични и манометрични термометри, термодвойки и съпротивителни термометри да се спазват следните изисквания:
1. Средната част на чувствителните елементи да се разполага в центъра на потока на измеряемата среда;
2. На участъци от тръбопроводи с турболентни потоци да се цели максимално увеличаване на дълбочината на потапяне, съгласно проекта;
3. Работните части на повърхностните термодвойки и съпротивителни термометри да контактуват към технологичното оборудване с цялата си повърхност.
Чл. 112. Съпротивителните термометри, предназначени за измерване на температурата на въздух на помещения, да не се монтират на стени без изолираща подложка.
Чл. 113. Монтажът на телескопите на радиационните пирометри да се извършва при температура на околната среда не повече от 22°С.
Чл. 114. Монтажът на капилярите на манометричните термометри да обезпечава защитата им от механични повреди съгласно проекта.
Чл. 115. Монтажът на диференциалните манометри на специални колонки да осигурява удобство за отчитане по скалата на прибори, като вентилите бъдат достъпни за обслужване.
Чл. 116. При монтаж на измервателно устройство за разход (диафрагми, тръби на Вентури и др.) да се провери съответствието на комплектовъчната ведомост с проекта по отношение:
1. Диаметър на тръбопровода и мястото на монтаж;
2. Типа на измервателното устройство;
3. Посоката на потока и означенията върху корпуса на измервателното устройство.
4. Съответствие с позиционния номер от проектната документация.
Чл. 117. При монтиране на измервателни устройства за разход се спазват съгласно проекта следните изисквания:
1. Дължините на правите участъци преди и след измервателното устройство да са в съответствие с проекта;
2. Монтираните фланци да са успоредни помежду си и перпендикулярни на оста на тръбопровода;
3. Преди монтиране на измервателното устройство тръбопровода да бъде очистен от отпадъци, шлак и вътрешни издатини, изкривяващи формата на потока;
4. На вътрешната повърхност н.а тръбопровода на разстояние 200 мм преди и след измервателното устройство да няма издатини и забележими неравности;
5. Уплътненията да не се издават навътре в тръбопровода.
Чл. 118. При измерване разхода на пара, тръбите, които свързват измервателните устройства с кондензните съдове, намиращи се на разстояние по-голямо от 1000 мм, да бъдат покрити с топлинна изолация, съгласно проекта.
Чл. 119. Монтажът на отборни устройства за вземане на проба за газоанализатори да не допуска засмукване на въздух.
Чл. 120. Монтажът на регулатори за температура и налягане с пряко въздействие върху технологични тръбопроводи да се извършва съгласно проекта, при следните условия:
1. Регулаторите да се монтират на хоризонталните участъци на тръбопроводите;
2. Уплътненията на фланцовите съединения да не са издадени навътре в тръбопровода;
3. Регулаторите да бъдат подлагани на изпитания под налягане заедно с технологичните тръбопроводи.
Чл. 121. Монтажът на изпълнителните механизми да се извършва в зависимост. от конструкцията или мястото на регулиращия орган, върху пода или друга хоризонтална или вертикална равнина, на поставка или стойка след регулиращия клапан.
Чл. 122. Регулиращите органи да се монтират едновременно с монтажа на технологичния участък, а клапаните и заслонките - едновременно с монтажа на тръбопроводните линии;
Чл. 124. Монтажът на изпълнителните механизми да гарантира преместване без задържане на регулиращия орган от едно крайно положение в друго.
Чл. 124. Начинът на свързване на изпълнителния механизъм с регулиращия орган е съгласно проекта.
Глава шеста.
ИНСТАЛАЦИИ ЗА КИПиА ВЪВ ВЗРИВООПАСНА И ПОЖАРООПАСНА СРЕДА
Чл. 125. При монтаж на табла и пултове за КИПиА инсталации в пожаро и взривоопасни помещения от всички класове се спазват следните условия, съгласно прокета:
1. Стените на прикритията да бъдат негорими и с граници на пожароустойчивост най-малко 150 min;
2. Отворите в стените и подовете да бъдат запълнени с негорими материали;
3. Вратата на помещението с табла и пултове да бъде противопожарна с гранична огнеустойчивост най-малко 45 мм;
4. Да не се допуска поставянето на клемни кутии в таблата;
5. Свързването на външните електрически проводници и кабели към приборите да се извършва непосредствено в корпусите им;
6. Да не се допуска съвместно прокарване, в една кутия, на електрически проводници и пластмасови тръби или пневмокабели;
7. Контролно-измервателните прибори и спомагателната апаратура да съответства на класа на помещението, групата и категорията на взривоопасната среда.
Чл. 126. (1) За взривоопасни и пожароопасни помещения е задължително заземяването на таблата и пултовете, независимо от стойността и вида на напрежението в таблото;
(2) Заземяването на таблата и пултовете да се извършва чрез съединяване на заземяващ проводник към заземяващата скоба в таблата и пултовете чрез заварка или болт.
Чл. 127. По таблата и пултовете, монтирани непосредствено във взривоопасни помещения, да не се поставят щепселни съединения за захранване на преносимо осветление и преносим електрифициран инструмент.
Чл. 128. Искробезопасните електрически вериги, приборите и спомагателната апаратура, изпълнени с изолирани проводници и кабели, да отговаря на следните условия, съгласно проекта:
1. Проводниците и кабелите за искробезопасните вериги да се прокарват отделно от проводниците и кабелите за други вериги;
2. Проводниците за високочестотно напрежение да нямат извивки;
3. Използването на един и същ кабел за искробезопасните и неискробезопасните вериги се забранява.
4. Изолацията на проводниците на искробезопасните вериги да има отличителен цвят.
Чл. 129. Не се разрешава взаимното разположение на пневмо-кабели, пакети от пластмасови тръби и на пакети от проводници и кабели за искробезопасни вериги. Във взривоопасни и пожароопасни условия клемните кутии да се изнасят извън опасните помещения и зони.
Чл. 130. Въвеждането на изолираните проводници и кабели в корпусите на апаратите и приборите да се изпълнява в съответствие с проекта.
Чл. 131. Проводниците, преминаващи по стоманени конструкции, се полагат в защитни тръби.
Чл. 132. Не се допуска използването на кабели с изолация от горим полиетилен за изпълнение на КИПА инсталиции във взриво и пожароопасни помещения.
Чл. 133. Проходите на импулсните тръбни линии от пожаро- и взривоопасни помещения от различни категории трябва да става през херметизирани с негорими материали отвори в стените и подовете.
Чл. 134. Тръбните линии трябва да минават съгласно проекта далеч от силни електрически полета или да се заземяват в двата края, а в мястото на разглобяемите съединения да се поставят мостчета за сигурна електрическа връзка от двете страни на съединението.
Чл. 135. Импулсните линии от метални тръби, влизащи в пожаро- или взривоопасно помещение отвън, трябва да бъдат заземени преди влизането в помещението.
Чл. 136. Не се допуска полагането на импулсни линии, запълнени с масло в помещения на кислородни устройства.
Чл. 137. При преминаването на пластмасови импулсни линии с пределна огнеустойчивост 15 мин. през стени, трябва да се използват херметизирани конструкции с металически щуцери или преходни съединения, укрепени и заварени към преходната металическа плоча, зазидана в стената.
Чл. 138. При преминаване през стена с пределна огнеустойчивост 60 мин. и повече, стоманената плоча на която са монтирани щуцери или съединения, се защитава от двете страни с негорящ изолационен материал.
Глава седма.
ЗАЩИТНО ЗАЗЕМЯВАНЕ И ЗАНУЛЯВАНЕ
Чл. 139. Защитното заземяване и зануляване на всички електрически уредби и приспособления се извършва, съгласно проекта и ПУЕУ (глава 1-7 раздел III, V, VI и VIII).
Чл. 140. Не се изисква защитно заземяване и зануляване на:
1. Самостоятелно монтирани табла и пултове, предназначени за вграждане на неелектрически прибори, например - пневматични прибори (без електрозахранване), манометри и др., като електропроводните линии за стационарно осветяване на такива табла (ако е необходимо стационарно осветление) да се полагат в заземена стоманена тръба;
2. Корпусите на електроапаратурата, свързана към мрежата през разделителни трансформатори;
3. Късите парчета метални тръби, които служат за прокарване на кабелни линии през стени, ако кабелите имат заземено или занулено защитно покритие или тези къси метални тръби не са достъпни за пряк досег, а помещенията, през които преминават кабелите, са без повишена опасност.
Чл. 141. Като заземяващи или нулеви защитни проводници могат да се ползват:
1. Нулевите работни проводници (в системите със заземен звезден център);
2. Специално предвидени за тази цел проводници (четвърто или трето жило на кабела, стоманени ленти и др.);
3. Метални конструкции на сградата (ферми, колони и др.);
4. Метални конструкции с производствено предназначение (подкранови пътища, метални скелета на разпределителни устройства, галерии, площадки и др.);
5. Метални корпуси на шинопроводите, металните кутии и скари, които са предназначени за прокарване на проводници и кабели;
6. Сечението на заземяващите и зануляващите проводници да съответства на Чл. 17-46 на ПУЕУ.
Чл. 142. За защитно заземяване и зануляване на КИПиА инсталациите се използва заземяващата и зануляващата верига на системите за електрическо захранване на автоматизирания обект. Изключение се допуска за някои специални системи за автоматично управление, със специфични условия на работа, или поради изискванията на заводите-прозиводители, не се допуска обединяване с обща система на заземяването или зануляването.
Чл. 143. Всеки елемент или част от електрооборудване, подлежащи на зануляване се съединяват чрез самостоятелно отклонение към нулевия работен проводник, ако той се използва и като нулев защитен проводник, или към магистралата за зануляване.
Чл. 144. При прокарване на проводници и кабели по скари в защитни последните могат да се използват като отклонения, ако тяхната проводимост удовлетворява необходимите изисквания и е осигурено непрекъснато съединяване на отделните секции по дължина.
Чл. 145. Захранващото табло за КИПиА инсталации се свързва със самостоятелен зануляващ проводник към захранващото разпределително табло.
Чл. 146. В заземяващата и зануляваща верига да бъде осигурена непрекъснатост на електрическите връзки по цялото й протежение и сигурност на контактните съединения, съгласно проекта.
Чл. 147. Във веригите за защитно заземяване и зануляване не се поставят разпределители, пакетни изключватели или предпазители. Забранява се последователното съединяване на няколко заземяеми или зануляеми елемента на електросъоръженията.
Чл. 148. Преминаването на стоманени заземяващи или зануляващи проводници през стени се извършва в открити отвори или през парчета от тръба.
Чл. 149. Веригите за защитно заземяване и зануляване и техните отклонения в затворени помещения трябва да бъдат достъпни за оглед и проверка. Това изискване не се прилага за нулевите защитни жила и покрития на кабели и за нулевите защитни проводници, положени в тръби и кутии.
Чл. 150. Допуска се защитното заземяване и зануляване на многосекционните табла и пултове, които имат необходимия контакт между отделните секции от табла и пултове и общата металическа рамка, да се осъществява в едно място, съгласно проекта.
Чл. 151. Зануляването на металическите корпуси на самостоятелно монтираните апарати за управление на електродвигателите за изпълнителни; механизми и електропроводи на задвижки и вентили (магнитни пускатели, бутони за управление и др.) да се осъществява с отделни проводници, присъединени към нулевия работен проводник на отклонението към дадения електродвигател, съгласно проекта.
Чл. 152. Носещите кутии се присъединяват към заземяващата и зануляващата верига в не по-малко от две противоположни едно на друго места. Отклонението на носещите кутии да се заземява допълнително в края.
Чл. 153. Електросъоръженията във взривоопасни и пожароопасни зони се заземяват или зануляват, съгласно проекта за всички стойности на постоянното или променливо напрежение, при следните условия:
1. Като защитни заземителни проводници се използват само специално предназначени за това проводници;
2. Не се разрешава използването на метални конструкции на сградите, металните обвивки и броните на кабелите, скари, кутии и др.
Чл. 154. Защитното заземяване и зануляване на газови защитни тръби се извършва в двата края.
Чл. 155. Забранява се заваряване на муфите към тръбите, а също така и поставяне на заземяващи или зануляващи мостове от тръбни съединения до муфите и разклонителните кутии.
Чл. 156. Не се изисква заземяването и зануляването на металоконструкции, на които се поставят апарати и прибори за КИПиА инсталации, които са заземени или занулени със специално допълнително трето или четвърто жило на кабела.
Глава осма.
ПУСКОВО-НАЛАДЪЧНИ ИЗПИТВАНИЯ
Чл. 157. Пусково-наладъчните изпитвания се извършват по график съгласно чл. 24, 25, 26 и 27 и 29 от Наредба № 7 за проучване и доставка на машини и съоръжения (ДВ, бр. 66 от 1980 година).
Чл. 158. Пусково-наладъчните изпитвания се извършват при следната последователност:
1. 1-ви етап - подготвителен (статична наладка);
2. 2-ри етап - наладка на контролно-измервателните прибори и системите за автоматизация по места;
3. 3-ти етап - въвеждане и оптимизация на контролно-измервателните прибори и системите за автоматизация в технологичния режим.
Чл. 159. Подготвителният етап протича в следната последователност:
1. Предоставяне на пълен комплект техническа документация от инвеститора;
2. Изучаване технологията на производството и обема на технологичния контрол и автоматично регулиране;
3. Запознаване с типовете и характеристиките на приборите за КИПиА инсталациите;
4. Определяне на необходимия пусково-наладъчен екип и контролно-измервателна апаратура;
5. Предмонтажна проверка на контролно-измервателни прибори по отношение на тяхната функционална годност.
Чл. 160. Вторият етап (наладката на инсталации за КИПиА по места) протича при следната последователност:
1. Наладка на КИПиА инсталации за контрол и автоматично регулиране започва след цялостното завършване на монтажните работи.
2. Преди започване на пусково-наладъчните операции се проверява съответствието между изпълнението на монтажните работи и изисквания на проекта и на техническата документация на заводите-производители.
3. Проверка на устройствата за събиране на технологична информация (първични измерителни преобразователи и отборни устройства).
4. Проверка на монтажа на устройствата за въздействие на системата за автоматично регулиране върху регулируемия обект (изпълнителни механизми и регулиращи органи).
5. При проверка на изолационно съпротивление на електрически линии, плътност и якост на импулсните линии, монтиране на отвеждащи устройства и диафрагми по технологичните тръбопроводи и др. специфични монтажни дейности задължително да присъстват упълномощени лица от монтажната организация.
6. Съгласуване на връзките между първичните преобразуватели (датчици) и вторични прибори, регулиращи и функционални блокове, станции за управление и изпълнителни механизми в съответствие с проектни алгоритъм за управление на регулируемия технологически процес.
7. Подаване на захранване по таблата и пултовете (електроенергия сгъстен въздух) се извършва при спазване на всички правила по техника на безопасността и изключване на всички възможности за отказ и оборудването.
8. Електроапаратурата (автоматични мощностни прекъсвачи, контактор и релета) се подлага на ревизия, а изпробването на схемите за управление на електродвигателите се извършва при прекъснати силови връзки.
9. При съвместно изпълнение на монтажни и наладъчни работи се проверява цялостно главното табло и връзките към други табла при прекъснати връзки към първичните преобразуватели и изпълнителни механизми, поради изпълнение на монтажни работи. Връзките между първичните преобразуватели и вторични прибори, между регулиращи органи и изпълнителни механизми се осъществяват впоследствие, съгласува се хода на регулиращия орган с показанията на указателя за положение и се настройват крайните изключватели и позиционерите.
10. Зависимостта на хода на регулиращия орган от управляващия сигнал (ходовата характеристика на регулиращия орган да се снеме заедно с характеристиката на изпълнителния механизъм), като в случай на едновременно управление на няколко регулиращи органа от един регулатор, позиционерите се настройват така, че да се избегне застъпване на диапазоните на сигналите, управляващи различните регулиращи органи.
Чл. 161. Третият етап (въвеждане и оптимизация на контролно-измервателните прибори и системи за автоматизация в технологичния режим) протича при следната последователност:
1. Включване на системите за контрол и автоматично регулиране в периода на комплексните проби за технологичното оборудване, като се включват минимален брой прибори, осигуряващи необходимата за технолозите информация и схемите за блокировка, предпазващи оборудването от претоварвания и повреди;
2. След завършване на пусково-наладъчните изпитвания за функционална годност на технологичните машини и съоръжения се пристъпва към комплексни проби на оборудването;
3. Включването на средствата за контрол и автоматично регулиране се извършва по установен график, като в началната фаза на комплексни-те проби системите се включват на ръчно дистанционно управление;
4. При преминаване на технологичния процес към проектен режим и неговото стабилизиране, се пристъпва към експлоатационното определяне на статичните и динамични характеристики на регулируемия обект;
5. След обработка на експерименталните данни се изчисляват оптималните стойности за настройка на параметрите на регулаторите;
6. Органите за настройка на регулаторите се поставят в положения, осигуряващи проектните разчетни стойности на неговите параметри за настройка.
Глава девета.
РЕД ЗА ПРИЕМАНЕ НА ИЗВЪРШЕНИТЕ МОНТАЖНИ РАБОТИ
Чл. 162. Приемане и предаване на завършените монтажни работи по КИПиА инсталации се извършва съгласно изискванията на Правилника за капитално строителство (ПКС) /Отменен от ПМС № 5 от 30.01.1987 г./ и Наредба № 7 за проучване и доставка на машини и съоръжения.
Чл. 163. Скритите работи са оформят съгласно акт образец 12, Наредба № 1 за прилагане на образците за актове, предвидени в ПКС, (ДВ, бр. 55 от 1983 година).
Чл. 164. При предаване на извършените работи по монтажа на системите за автоматизация съгласно чл. 63 и чл. 64 от ПКС се извършва следното:
1. Оглед на извършените работи в съответствие с проекта;
2. Проверка на съответствието между величината на съпротивлението на електрическите съединителни линии и величината, означена на скалата или паспорта на прибора;
3. Проверка функционалността на монтираните прибори и средства за автоматизация.
Чл. 165. За извършените изпитвания на монтираните инсталации за КИПиА се съставят актовете, предвидени в чл. 25, ал. 7, чл. 26, ал. 4 и чл. 27 ал. 8 на наредба № 7 за проучване и доставка на машини и съоръжения.
Заключителни разпоредби
§ 1. Тези правила са утвърдени със заповед № РД 14-02-859 от 21.VIII.1985 г. на министъра на строителството и селищното устройство и влизат в сила от 1.VIII.1986 година.
§ 2. Разяснения и указания по прилагането на тези правила се дават от министъра на строителството и селищното устройство.