Държавен вестник, брой 6 от 18.I

Чл. 1. (1) Тези норми се прилагат при проектиране на мълниезащитата на нови и при реконструкция и разширение на сгради и външни съоръжения с височина до 60 m.

(2) Нормите не се отнасят за проектиране на мълниезащитата на сгради и съоръжения, в които се произвеждат, използват или съхраняват взривни вещества и боеприпаси, на въздушни електропроводи, електроцентрали и подстанции, на радио- и телевизионни антенни устройства, телефонни, телеграфни и радиотранслационни линии, на контактни мрежи и съоръжения за електрифицирания транспорт и др.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 10 от 1999 г.)

Чл. 2. (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1999 г.) (1) Категоризацията на сградите и съоръженията, в зависимост от опасностите при преки попадения на мълнии, се определя по Приложение 1 съобразно класификацията на помещенията и съоръженията по безопасност и взривоопасност, определена с Противопожарните строително-технически норми (публикувани с измененията и допълненията в официално издание на МВР и МТРС чрез Българската строителна камара, С., 1994 г.).

(2) В областта на мълниезащитата се прилагат основните термини и техните определение, дадени в Приложение 2.

Чл. 3. (1) Сградите и външните съоръжения от първа и втора категория на мълниезащита трябва да имат:

1. защита при преки попадения на мълнии;

2. защита от индуктирани напрежения от електростатична и електромагнитна индукция;

3. защита от внасяне на опасни потенциали посредством подземни и надземни комуникации.

(2) Самостоятелно разположените външни съоръжения от втора категория на мълниезащита трябва да имат:

1. защита при преки попадения на мълнии;

2. защита от индуктирани напрежения от електростатична индукция.

(3) Сградите и външните съоръжения от трета категория на мълниезащита трябва да имат:

1. защита при преки попадения на мълнии;

2. защита от внасяне на опасни потенциали посредством подземни и надземни комуникации.

(4) Самостоятелно разположените външни съоръжения от трета категория на мълниезащита трябва да имат защита при преки попадения на мълнии.

(5) Сградите с широчина, по-голяма от 100 m, трябва да имат и защита от крачни и допирни напрежения посредством изравняване на потенциалите.

Чл. 4. (1) Когато в един обект има помещения или съоръжения, изискващи първа категория на мълниезащита, по правило мълниезащитата на целия обект се проектира съобразно изискванията за първа категория.

(2) Допуска се, в случаите по ал. 1, мълниезащитата на целия обект да се проектира съобразно изискванията за втора категория, когато площта на помещенията или съоръженията от първа категория е до 30 % от:

1. общата площ - при едноетажни сгради;

2. площта на най-горния етаж - при сгради с два и повече етажи.

Чл. 5. (1) Когато в един обект има помещения или съоръжения, изискващи втора категория или втора и трета категория, мълниезащитата на целия обект се проектира съобразно изискванията за втора категория.

(2) Допуска се, в случаите по ал. 1, мълниезащитата на целия обект да се проектира съобразно изискванията за трета категория, когато площта на помещенията или съоръженията от втора категория е до 30 % от:

1. общата площ - при едноетажни сгради.

2. площта на най-горния етаж - при многоетажни сгради.

Чл. 6. (1) Когато мълниезащита се изисква само за части от сградите или съоръженията, за останалите части може и да не се проектира защита при преки попадения на мълнии.

(2) В случаите по ал. 1 защитата от внасяне на опасни потенциали по комуникациите, въвеждани в помещенията или в съоръженията, се проектира за:

1. първа категория - съгласно чл. 17 и чл. 18;

2. втора категория - съгласно чл. 32;

3. трета категория - съгласно чл. 39.

Чл. 7. (1) Когато сградата (съоръжението) частично се вписва в защитната зона на съседни обекти, на защита при преки попадения на мълнии подлежат само тези части, които остават извън защитната зона. Защитата от индуктирани напрежения от електростатична и електромагнитна индукция и от внасяне на опасни потенциали в тези случаи се изпълнява изцяло съобразно категорията на мълниезащита на защитаваната сграда (съоръжение).

(2) При проектиране на защити при преки попадения на мълнии за сгради и външни съоръжения със застроена площ до 150 кв. м и височина до 7 м, от втора и трета категория на мълниезащита, трябва максимално да се използват съседните естествени мълниеотводи (водонапорни и други кули, заводски комини и др.).

Чл. 8. (1) Защитата на сгради и външни съоръжения или на техни части при преки попадения на мълнии се проектира за мълниезащитна зона тип А или тип Б съобразно таблица 1, като се отчитат:

1. вероятният брой на преките попадения на мълнии за една година;

2. интензивността на мълниеносната дейност в часове за година.

(2) Мълниезащитните зони тип А и тип Б за различните видове мълниеотводи се определят по глава пета на тези норми.

(3) Вероятният брой на преките попадения на мълнии за една година се определя по приложение 3.

(4) Интензивността на мълниеносната дейност, в часове за година, се определя при предпроектните проучвания по информационно приложение 4, а при технологичния (предварителния) проект се прецизира с техникоикономическото задание.

Чл. 9. (1) При проектиране на сгради или съоръжения с проектна височина над 15 m трябва да се предвижда въвеждане в действие на мълниезащитата преди окончателното завършване на строително-монтажните работи.

(2) За сгради и външни съоръжения с проектна височина над 25 m, освен постоянната мълниезащита, трябва да се проектира и временна мълниезащита, която се въвежда в експлоатация в процеса на изграждането, когато височината на сградата (съоръжението) е 20 и повече метра. За целта може да се използват Метални части на конструкцията или специално предвидени части, закрепвани в горната част на сградата (съоръжението). Мълниеприемниците се присъединяват към заземител за защита при преки попадения на мълнии посредством спускащи се по протежение на стените на сградата (съоръжението) токоотводи.

(3) Преди изправяне на метални съоръжения с проектна височина над 15 m, те трябва да бъдат присъединени към заземител за защита при преки попадения на мълнии.

Чл. 10. (1) Защитата при преки попадения на мълнии на сгради и външни съоръжения от първа категория се проектира чрез отделно стоящи мълниеотводи (пръти, въжета) или чрез изолирани мълниеотводи, разположени на защитавания обект. Мълниеотводите трябва да осигуряват защитна зона тип А съгласно таблица 1 и глава пета.

(2) Импулсното съпротивление на заземителя за всеки отделно стоящ или изолиран мълниеотвод трябва да бъде до 10 W. При специфично съпротивление на почвата 500 Wm и повече се допуска увеличаване на импулсното съпротивление за всеки заземител до 40 W.

Таблица 1

Чл. 11. (1) Най-малките допустими разстояния от токоотвода на отделно стоящ прътов мълниеотвод (фиг. 1) или от изолиран от обекта мълниеотвод (фиг. 2) до защитавания обект се избират в зависимост от импулсното съпротивление на заземителя по кривите на фиг. 3, при което най-малкото разстояние по въздуха се избира в зависимост от дължината на участъка от токоотвода съгласно фиг. 1 и фиг. 2, а дължината на елемента, изолиращ токоотвода от защитавания обект, се избира съобразно пълната дължина на токоотвода, показани на фиг. 2.

Фиг. 1.

Мълниезащита чрез отделно стоящ прътов мълниеотвод:

А - точка от мълниеотвода, съответстваща на най-високата част на защитавания обект;

l - разчетна дължина на мълниеотвода;

lB - минимално разстояние по въздуха между мълниеотвода и защитавания обект;

lm - минимално разстояние между заземителя и подземни метални проводи

Фиг. 2.

Мълниезащита чрез прътов мълниеотвод, изолиран от защитавания обект: А (А') - точка от мълниеотвода, отстояща на минимално разстояние от защитавания обект; l (l) - разчетна дължина на мълниеотвода; lB - минимално разстояние по въздуха между мълниеотвода и защитавания обект; lД - минимална дължина на електроизолационната опора на мълниеотвода;

(2) Най-малките допустими разстояния от мълниеприемното въже (фиг. 4) до защитавания обект се определят в зависимост от импулсното съпротивление на заземителя по кривите на фиг. 5 и фиг. 6.

Чл. 12. (1) Когато сградата или съоръжението има прави газоотводни комини или дихатели за свободно отвеждане в атмосферата на газове, пари или частици във взривоопасна концентрация, в защитната зона на мълниеотвода трябва да влиза и пространството над горния ръб на комина, ограничено от условно полукълбо с радиус, равен на радиуса на комина, но не по-малко от 5 m.

(2) За газоотводни комини и дихатели, снабдени с предпазни клапани, в защитната зона на мълниеотвода трябва да влиза и пространството над горния ръб на комина, с размери:

1. височина 1 m и радиус 2 m - при свръхналягане във вътрешността на уредбата до 5 kPa, за по-тежки от въздуха газове;

2. височина 2,5 m и радиус 5 m - при свръхналягане във вътрешността на уредбата от 5 до 25 kPa, за по-тежки от въздуха газове;

Фиг. 3.

Минимални разстояния между токоотвода и защитавания обект и минимална дължина на електроизолационната опора на мълниеотвода в зависимост от импулсното съпротивление на заземителя, за различни разчетни дължини на мълниеотвода: lB - минимално разстояние по въздуха между мълниеотвода и защитавания обект; lД - минимална дължина на електроизолационната опора на мълниеотвода; l и l' - разчетна дължина на мълниеотвода; Rимп - импулсно съпротивление на заземителя

3. височина 2,5 m и радиус 5 m - при свръхналягане във вътрешността на уредбата до 25 kPa, за по-леки от въздуха газове;

4. височина 5 m и радиус 5 m - при свръхналягане във вътрешността на уредбата над 25 kPa.

(3) Не е задължително включването в защитната зона на определените с ал. 1 и ал. 2 пространства:

1. при изхвърляне на газове без взривоопасни концентрации;

2. при изхвърляне на азот;

3. за комини с постоянно горящи факели, или с факели, запалвани само при изхвърляне на газове;

4. за смукателни вентилационни шахти, предпазни и аварийни клапи, при които може да настъпи изхвърляне на газове с взривоопасни концентрации само в аварийни случаи.

Чл. 13. За защита при преки попадения на мълнии на линейни обекти, като метални тръбопроводи, естакади и др. п. от първа категория, се проектира

Фиг. 4.

Мълниезащита чрез мълниеотводно въже, разположена на височина до 150 m: A - точка от мълниеотводно въже, отстояща на минимално разстояние от защитавания обект; С - точка от опората на мълниеотводното въже, отстояща на минимално разстояние от защитавания обект;

l - разстояние между опорите на мълниеотводното въже; l1- височина на опорите на мълниеотводното въже; l2 - разчетна височина на опората на мълниеотводното въже; l3 - разчетна дължина на мълниеотвода; lB1 - минимално разстояние по въздуха между мълниеотводното въже и защитавания обект; lB2 - минимално разстояние по въздуха между опората на мълниеотводното въже и защитавания обект; lM - минимално разстояние между заземителя и метални подземни проводи свързване към заземители с импулсно съпротивление до 10 на двете крайни опори и на междинните опори, разположени през разстояние от 100 до 150 m.

Чл. 14. (1) За защита от внасяне на опасни потенциали в защитаваните сгради и съоръжения по подземните метални комуникации заземителите за защита при преки попадения на мълнии и проводниците към тях се проектират на разстояние от комуникациите, включително и от кабели с различно предназначение, въвеждани в защитаваните или в съседни обекти от първа категория (фиг. 1 и фиг. 4). Числената стойност на разстоянието (в m) в зависимост от импулсното съпротивление (в W) на съответния заземител се определя:

1. за прътови мълниеприемници - 0,5 Rимп;

2. за мълниеприемни въжета - 0,3 Rимп.

(2) Разстоянието по ал. 1 трябва да бъде най-малко 3 m. По изключение, когато металните подземни комуникации не се въвеждат в защитаваната сграда, а разстоянието до мястото на въвеждането им в съседни защитавани сгради и съоръжения от първа категория е 50 m и повече, разстоянието по ал. 1 може да се намали до 1 m.

Фиг. 5.

Минимални разстояния по въздуха между мълниеотводното въже и защитавания обект в зависимост от импулсното съпротивление на заземителя, за различни разчетни дължини на мълниеотвода: LB1 - минимално разстояние по въздуха между мълниеотводното въже и защитавания обект; l3 - разчетна дължина на мълниеотвода; Rимп - импулсно съпротивление на заземителя.

Чл. 15. (1) За защита от индуктирани напрежения от електромагнитна индукция между тръбопроводи и други надлъжно разположени метални части (обвивки на кабели и др. п.), в местата на тяхното взаимно сближаване на разстояние 10 cm и по-малко, през всеки 20 m се проектира сигурна електрическа връзка чрез заваряване или запояване, с оглед да не се допусне образуване на незатворени контури.

(2) Електрическото съпротивление на преходните връзки между съединените елементи на тръбопроводите и другите надлъжно разположени метални части в защитавания обект трябва да бъде до 0,03 W за всяка връзка. При фланцови съединения се приема, че това условие е спазено, ако на един

Фиг. 6.

Минимални разстояния по въздуха между опората на мълниеотводното въже и защитавания обект в зависимост от импулсното съпротивление на заземителя, за различни разчетни височини на опората: l - разстояние между опорите на мълниеотводното въже от 50 до 200 m; l - височина на опорите на мълниеотводното въже - 40 m; l2 - разчетна височина на опората; lB2 - минимално разстояние по въздуха между опората на мълниеотводното въже и защитавания обект; Rимп - импулсно съпротивление на заземителя фланец има най-малко шест нормално притегнати винтови съединения. В местата, където условието не може да бъде спазено, връзките трябва да бъдат шунтирани със стоманен проводник с диаметър най-малко 5 мм или стоманена лента със сечение най-малко 24 кв. мм.

Чл. 16. (1) За защита от индуктирани напрежения от електростатична индукция в сградите и съоръженията от първа категория металните корпуси на цялото оборудване и металната конструкция на сградата или съоръжението се свързват към специален заземител или към заземителната инсталация, предназначена за защита срещу поражения от електрически ток.

(2) Съпротивлението на специалния заземител по ал. 1 за честота 50 Hz трябва да бъде до 10 W, а разстоянието от него или от заземителната инсталация за защита срещу поражения от електрически ток до заземителя за защита при преки попадения на мълнии се определя съгласно чл. 14.

Чл. 17. (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1999 г.) За защита от внасяне на опасни потенциали по подземните метални проводи (тръбопроводи, кабели, в т.ч. разположени в канали и тунели) при въвеждането им в сградата (съоръжението) те се присъединяват към заземителя за защита от индуктирани напрежения или от електростатична индукция, или към заземителната инсталация, предназначена за защита срещу поражения от електрически ток.

Чл. 18. (Изм., 1999 г.) За защита от внасяне на опасни потенциали по надземни метални проводи и метални конструкции се предвижда:

1. присъединяване към заземителната инсталация, предназначена за защита срещу поражения от електрически ток при въвеждането на проводите в защитаваната сграда (съоръжение);

2. присъединяване към заземител с импулсно съпротивление до 10 W в най-близките две опори - преди въвеждането на проводите в защитаваната сграда (съоръжение).

Чл. 19. (1) Въвеждането в сградите на електрически мрежи с напрежение до 1000 V, телефонни мрежи, радиофикационни, сигнализационни и други инсталации се проектира само чрез кабели.

(2) Металните брони или обвивки на кабелите, в т.ч. и на кабелите с изолационно покритие на металната обвивка, се присъединяват в мястото на въвеждането им в сградата към заземителната инсталация, предназначена за защита срещу поражения от електрически ток.

(3) В мястото на преминаване от въздушна в кабелна линия металната броня или обвивката на кабела, а също така стойките или куките на изолаторите на въздушната линия се присъединяват към заземител с импулсно съпротивление до 10, като в мястото на преминаването между всяко жило на кабела и заземените елементи се предвиждат закрити искрови въздушни междини с междуелектродно разстояние от 2 до 3 mm или вентилен отвод за ниско напрежение.

(4) Стойките (куките) на изолаторите на въздушната линия на най-близкия стълб до мястото на преминаване от въздушна в кабелна линия се присъединяват към заземител с импулсно съпротивление до 20 W.

Чл. 20. (1) Защитата при преки попадения на мълнии на сгради и външни съоръжения от втора категория се проектира по един от следните начини:

1. посредством отделно стоящи или разположени на сградите неизолирани прътови мълниеотводи или мълниеотводни въжета, осигуряващи защитна зона тип А или тип Б съгласно табл. 1, чл. 12 и глава пета. От всеки прътов мълниеприемник или от всяка стойка на мълниеотводното въже се прокарват най-малко два токоотвода. При използване на съсредоточени заземители токоотводите се прокарват по противоположните страни на сградата. При използване на разсредоточени заземители или заземителни контури токоотводите се прокарват на разстояние един от друг до 25 m, отчитано по периметъра на сградата;

2. посредством мълниеприемна мрежа - за неметален покрив или използване като мълниеприемник на металния покрив на сградата или съоръжението, като се спазват изискванията на чл. 12. Мълниеприемната мрежа се проектира на клетки с площ до 36 m2 (например 6х6 m от стомана с диаметър най-малко 8 mm). Възлите на мрежата се съединяват посредством заварка. Мрежата се разполага на покрива непосредствено или под негорим материал. Металните части на сградата (съоръжението), разположени на покрива (вентилационни устройства, метални тръби и др. п.), се присъединяват с мълниеприемната мрежа или с металния покрив, а на неметалните части на сградата (съоръжението), които се извисяват над покрива, се поставят допълнителни мълниеприемници, присъединени към мрежата (металния покрив). Токоотводите, съединяващи мълниеприемната мрежа или металния покрив със заземителите, се прокарват на разстояние един от друг до 25 m, отчитано по периметъра на сградата.

(2) Освен посоченото в ал. 1, се спазват и следните условия:

1. (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1999 г.) разстоянието от отделно стоящи мълниеотводи до защитаваната сграда (съоръжение), както и до подземните проводи не се нормира;

2. импулсното съпротивление на всеки заземител за защита при преки попадения на мълнии трябва да бъде до 10 W, а при специфично съпротивление на почвата 500 W.m и повече се допуска да се увеличи, но не повече от 40 W. При специфично съпротивление на почвата до 500 W.m при възможност се използват естествени заземители (стоманобетонни фундаменти на сградите и съоръженията и др. п.);

3. при възможност се обединяват заземители за защита при преки попадения на мълнии, за защита от индуктирани напрежения от електростатична индукция и за защита срещу поражения от електрически ток;

4. при възможност за токоотводи се използват металните конструкции на защитаваните сгради и съоръжения (колони, ферми, пожарни стълби, направляващите релси на асансьорите и др. п.) или армировката на стоманобетонните конструкции. При това трябва да бъде осигурена непрекъсната електрическа връзка (чрез заварки и др.);

5. не се изисква проектиране на мълниеприемници или на мълниеприемна мрежа за сгради, покривните елементи на които са разположени върху метални ферми, с използване на негорими материали, ако е осигурена непрекъсната електрическа връзка на металните ферми със заземителите.

Чл. 21. (1) За изравняване на потенциалите във вътрешността на сгради и широчина над 100 m трябва да се проектира заземителна инсталация, съставена от стоманени електроди със сечение най-малко 100 кв. мм, разположени хоризонтално, най-много през 60 m по широчината на сградата, на дълбочина най-малко 0,5 m. В краищата на сградата (от двете страни) стоманените електроди се свързват към металните ферми и към външния заземителен контур или към армировката на стоманобетонните фундаменти на сградата.

(2) При използване на армировката на стоманобетонните фундаменти на вътрешни колони и при непрекъсната електрическа връзка с мълниеприемниците не се изисква проектиране на допълнителна заземителна инсталация за изравняване на потенциалите в сградата.

Чл. 22. За защита при преки попадения на мълнии на линейни обекти, като метални тръбопроводи, естакади и др.п. от втора категория, се проектира свързване към заземители с импулсно съпротивление до 20 W в местата на двете крайни опори и свързване към заземители с импулсно съпротивление до 50 W на междинни опори, разположени през разстояние от 250 до 300 m.

Чл. 23. (1) За външните метални съоръжения, съдържащи горими газове, пари и лесно запалими течности (клас В-Iг), или съдържащи втечнени газове, защитата при преки попадения на мълнии се проектира по следните начини:

1. за корпусите на уредби, съоръжения или отделни резервоари, при дебелина на метала на покрива, по-малка от 4 mm - чрез мълниеотводи, разположени отделно или на тях;

2. за корпусите на уредби, съоръжения или отделни резервоари, при дебелина на метала на покрива 4 mm и повече, както и за отделни резервоари с обем до 200 куб. м, независимо от дебелината на метала на покрива - чрез присъединяване към заземители;

3. за резервоари с плаващи покриви или с понтони - чрез отделно стоящи мълниеотводи.

(2) Външните уредби от клас В-Iг с корпуси от стоманобетон се защитават при преки попадения на мълнии чрез отделно стоящи или разположени на тях мълниеотводи.

Чл. 24. За защита при преки попадения на мълнии на външни уредби с втечнени газове, при общ обем на резервоарите над 8000 куб. м, а също така на външно разположени складови стопанства с метални или стоманобетонни корпуси, при общ обем над 100 000 куб. м, се проектират отделно стоящи мълниеотводи. Допуска се в икономически обосновани случаи мълниеотводите да се разполагат на самите резервоари. При защита чрез отделно стоящи мълниеотводи на метални резервоари техните корпуси трябва да се присъединяват към заземители, като се допуска към тези заземители да се присъединяват и токоотводите на отделно стоящите мълниеотводи.

Чл. 25. (1) За защита при преки попадения на мълнии на подземни складови стопанства със стоманобетонни резервоари, които нямат вътрешна метална облицовка, се проектират отделно стоящи мълниеотводи. Защитната зона на мълниеотводите трябва да обхваща пространството, определено от основа, която излиза на 40 m извън стените на крайните резервоари за всяка страна на стопанството, и височина, равна на височината на газоотводните или компенсационните клапи, увеличена с 2,5 m.

(2) За защита при преки попадения на мълнии на подземни складови стопанства със стоманобетонни резервоари за мазут, при прибавяне към него на леки въглеводороди и при подгряване, се проектират отделно стоящи мълниеотводи. Защитната зона на мълниеотводите трябва да обхваща пространството, определено от основа, която съвпада с територията на складовото стопанство, и височина, равна на височината на газоотводните и компенсационните клапи, увеличена с 2,5 m.

Чл. 26. Защитата при преки попадения на мълнии за очистните съоръжения се проектира като отделно стоящи или разположени на съоръженията мълниеотводи, ако пламната температура на продукта превишава неговата работна температура с по-малко от 10 °С. Защитната зона на мълниеотводите трябва да обхваща пространството, ограничено от основа, излизаща на 5 m извън границите на очистното съоръжение във всяка страна, и височина, равна на височината на съоръжението, увеличена с 3 m.

Чл. 27. (1).Когато на външни складови стопанства или резервоари от клас В-lг на подземни стоманобетонни резервоари с вътрешна метална облицовка са разположени газоотводни тръби или отдушници, за тях и за пространството над тях се проектира защита при преки попадения на мълнии съгласно изискванията на чл. 12. Също такова пространство трябва да бъде защитено и над горния ръб на гърловината на цистерни, в които се извършва открито наливане на продукта от горивоналивна естакада. При клас В-Iг на уредбите или цистерните защита при преки попадения на мълнии се проектира и за наличните компенсационни клапани и пространството над тях, ограничено от цилиндър с радиус 5 m и височина 2,5 m.

(2) Газоотводните тръби, дихателите и компенсационните клапани по ал. 1 могат да се използват като носещи конструкции за разполагане на мълниеотводите.

Чл. 28. (1) За уредбите по чл. 23 до чл. 26 заземителите за защита при преки попадения на мълнии трябва да имат импулсно съпротивление до 50 W за всеки токоотвод и към тях трябва да бъдат присъединени металните корпуси и другите метални конструкции на уредбите.

(2) Свързването към заземителите се проектира на не повече от 50 m отстояние по периметъра на основата на уредбата, като броят на присъединяванията трябва да бъде най-малко две.

Чл. 29. За защитата при преки попадения на мълнии на разположени в земята резервоари се допуска използване като заземители на магнезиевите протектори, предназначени за защита от корозия, при спазване на следните условия:

1. стоманеният прът, залят в протектора, и присъединяваният към него проводник на токоотвода трябва да имат диаметри, не по-малко от 6 mm, а в корозионно активни почви - не по-малко от 8 mm, и да бъдат поцинковани;

2. съединението между стоманения прът на протектора и проводника на токоотвода трябва да бъде изпълнено чрез заварка, с припокриване по дължина най-малко на 6 пъти диаметъра на проводника;

3. Импулсното съпротивление на заземителите трябва да бъде до 50 W.

Чл. 30. (1) Защитата от индуктирани напрежения от електростатична индукция се осигурява чрез присъединяване на цялото оборудване, разположено в сградите, съоръженията и уредбите, към заземителната инсталация, предназначена за защита срещу поражения от електрически ток.

(2) При резервоари с плаващи покриви или с понтон, независимо от материала на покрива (понтона) и на корпуса, за защита от индуктирани напрежения от електростатична индукция трябва да се проектират гъвкави електрически връзки най-малко на две места между покрива (понтона) и токоотводите или металния корпус.

Чл. 31. За защита от индуктирани напрежения от електромагнитна индукция се проектират шунтиращи връзки, разположени през 25 до 30 m между тръбопроводите и другите надлъжно разположени метални елементи, когато същите са на разстояние един от друг 10 cm и по-малко. Шунтиращи връзки не се правят в местата на съединяване или разклоняване на тръбопроводите или другите надлъжно разположени метални елементи.

Чл. 32. (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1999 г.) (1) Защитата от внасяне на опасни потенциали по подземните проводи при навлизането им в сградата (съоръжението) се осигурява чрез присъединяването им към който и да е заземител.

(2) За защита от внасяне на опасни потенциали по външните надземни метални конструкции и проводи те се присъединяват:

1. към заземител с импулсно съпротивление до 10 W - при въвеждането им в защитаваната сграда (съоръжение). Допуска се и присъединяване към заземителя за защита при преки попадения на мълнии;

2. към заземител с импулсно съпротивление до 10 W - на най-близката до съоръжението опора.

Чл. 33. Въвеждането в сградите на електрически мрежи с напрежение до 1000 V, телефонни и радиофикационни мрежи, сигнализационни и други инсталации се проектира съгласно чл. 19, като изискването за свързване на метални брони или обвивки на кабелите към заземителната инсталация, предназначена за защита срещу поражения от електрически ток, не се отнася за кабелите с изолационно покритие върху металната обвивка или броня.

Чл. 34. Защитата при преки попадения на мълнии за сгради и съоръжения от трета категория се проектира по един от начините, посочени в чл. 20, и при спазване на изискванията на чл. 21, като:

1. мълниеприемната мрежа трябва да има клетки с площ до 150 кв. м (например 12х12 m);

2. за разлика от изискването на чл. 20, ал. 2, т. 2 импулсното съпротивление на всеки заземител за защита при преки попадения на мълнии трябва да бъде до 20, а при специфично съпротивление на почвата 500 W.m и повече се допуска увеличаване до 40 W, с изключение на сградите за едър рогат добитък и конюшните, за които то трябва да бъде до 10 W.

Чл. 35. При проектиране на отделно стоящи мълниеотводи за защита на селскостопански сгради за едър рогат добитък и конюшни опорите и заземителите се разполагат най-малко на 5 m от входовете на сградите. При проектиране на мълниеотводи, разположени на сградите, или на мълниеприемна мрежа за токоотводи, разположени на сградите, или на мълниеприемна мрежа за токоотводи може да се използва армировката на стоманобетонните колони, а за заземители - стоманобетонните фундаменти или разсредоточени хоризонтални заземители, разположени по протежение на стените на сградите, под асфалтово покритие с широчина най-малко 5 m. Към такива заземители трябва да бъдат присъединени металните конструкции, тръбопроводите и оборудването, а така също и контурът за изравняване на потенциалите в сградата.

Чл. 36. (1) За защита при преки попадения на мълнии на линейни обекти, като метални тръбопроводи, естакади и др.п. от трета категория, се проектира свързване към заземители с импулсно съпротивление до 20 W в местата на двете крайни опори.

(2) Метални скулптури и паметници се присъединяват към заземители с импулсно съпротивление до 20 W.

Чл. 37. (1) Защитата при преки попадения на мълнии за външни метални съоръжения (уредби) или резервоари, съдържащи горими течности с пламна температура на парите, по-висока от 61 °С, от клас П-III, се проектира по следните начини:

1. при дебелина на метала на обвивката или корпуса до 4 mm - посредством мълниеотводи, разположени отделно или на съоръжението;

2. при дебелина на метала на обвивката или корпуса над 4 mm, а така също при отделно разположени резервоари с обем до 200 куб. м, независимо от дебелината на метала - чрез присъединяване на обвивките (корпусите) към заземителите.

(2) Когато корпусите на съоръженията по ал. 1 са стоманобетонни, защитата при преки попадения на мълнии се проектира като мълниеотводи, разположени отделно или на самото съоръжение. Пространството над газоотводните тръби, дихателите и компенсационните клапани може и да не влиза в защитната зона на мълниеотводите. В тези случаи заземителите трябва да отговарят на изискванията, посочени в чл. 28 и чл. 29.

Чл. 38. (1) За защита при преки попадения на мълнии на неметални комини на производствени предприятия и котелни, водонапорни кули, пожарни наблюдателни кули и др.п. с височина над 15 m се проектират разположени на тях мълниеотводи. За комините с височина до 60 m е достатъчно разполагане на един прътов мълниеприемник с дължина над 1 m и спускане на един токоотвод. При стоманобетонни комини за токоотводи трябва да се използват армировките им, ако имат електрическа връзка.

(2) Когато обектите по ал. 1 са метални, не се изисква поставяне на мълниеприемници и спускане на токоотводи.

(3) Импулсното съпротивление на заземителите за обектите по ал. 1 и ал. 2 трябва да бъде до 50 W. При специфично съпротивление на почвата до 500 W.m за заземител по правило се използват стоманобетонните фундаменти.

Чл. 39. (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1999 г.) За защита от внасяне на опасни потенциали по външните надземни метални конструкции и проводи те се присъединяват:

1. при въвеждането им в защитаваната сграда (съоръжение) - към заземител с импулсно съпротивление до 20 W. Допуска се връзка със заземителя за защита при преки попадения на мълнии или със заземителната инсталация, предназначена за защита срещу поражения от електрически ток;

2. на най-близката до съоръжението опора - към заземител с импулсно съпротивление до 20 W.

Чл. 40. (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1999 г.) За защита от внасяне на опасни потенциали в защитаваните обекти въздушните електропроводи за напрежение до 1000 V трябва да бъдат изпълнени съгласно Правилника за устройство на електрическите уредби (ПУЕУ), издаден от ДИ "Техника", 1980 г., изм. и доп., БСА, кн. 3/1982 г. и Писмо № 91 КД 163 от 02.12.1982 г. от МЕ, а телефонните, радиофикационните, сигнализационните и други инсталации - съгласно изискванията на съответните отраслови норми.

Чл. 41. Мълниезащитна зона е част от пространството около мълниеотвода, във вътрешността на което обектът е защитен при преки попадения на мълнии с определена вероятност. Мълниезащитна зона с вероятност на защитата 99,5 % и повече се определя като тип А Мълниезащитна зона с вероятност на защитатата 95 % и повече - като тип Б.

Фиг. 7.

Мълниезащитна зона на единичен прътов мълниеотвод с височина до 150 m: h - височина на мълниеотвода; h0 - височина на мълниезащитния конус; r0 - радиус на мълниезащитния конус на нивото на терена; rх - радиус на мълниезащитния конус на височина hх.

Чл. 42. (1) Мълниезащитната зона на единичен прътов мълниеотвод с височина до 150 m е кръгов конус съгласно фиг. 7.

(2) Размерите на зона тип А (в m) за единичен прътов мълниеотвод се определя по формулите

(1)

ho = 0,85 h

ro = (1,1 - 0,002h)h

rx = (1,1 - 0,002h).(h - hx/0,85)

(3) Размерите на зона тип Б (в m) за единичен прътов мълниеотвод се определя по формулите

(2)

ho = 0,92h

ro = 1,5h

rx = 1,5(h - hx/0,92)

(4) Когато са известни размерите на защитавания обект, височината (в m) на необходимия единичен прътов мълниеотвод за реализиране на защитна зона тип Б се определя по формулата

(3)

h = (rx + 1,63hx) / 1,5

(5) Мълниезащитната зона за единичен прътов мълниеотвод, разположена на наклонен терен, се определя съгласно ал. 2 и ал. 3, като за височина на мълниеотвода се приема перпендикулярът, спуснат от върха на мълниеотвода към плоскостта на терена.

Чл. 43. (1) Мълниезащитната зона на два прътови мълниеотвода с равни височини до 150 m е съгласно фиг. 8. Външните области на зоната се определят както за единичен прътов мълниеотвод съгласно чл. 42.

(2) Размерите на зона тип А (в m) за два прътови мълниеотвода се определят по формулите

(4)

При L <= h

hc = ho

rcx = rx

rc = ro

(5)

При L > h

hc =ho-(0,17 + 3.10-4h). (L-h)

rcx = ro.(hc - hx) / hc

rc = ro

Зона тип А (в m) за два прътови мълниеотвода с равни височини се

Фиг. 8.

Мълниезащитна зона на два прътови мълниеотвода с равни височини до 150 m: L - разстояние между мълниеотводите; h - височина на мълниеотводите; ho - височина на мълниезащитите конуси; r0 - радиус на мълниезащитните конуси на нивото на терена; rx1 - радиус на мълниезащитния конус на височина hx1; rx2 - радиус на мълниезащитния конус на височина hx2; hc - минимална височина на защитната зона; rc - размер на защитната зона на нивото на терена, съответстващ на hc; rcx - размер на защитната зона на височина hx проектира при L <= 3h.

(3) Размерите на зона тип Б (в m) за два прътови мълниеотвода с равни височини се определят по формулите

(6)

При 1 <= 1,5h

hc = ho

rcx = rxrc = ro

(7)

При L > 1,5h

hc = ho - 0,14(L-1,5h)

rcx = ro.(hc-hx)/hc

rc = ro

Зона тип Б (в m) за два прътови мълниеотвода с равни височини се проектира при L < 5h.

(4) Когато са известни разстоянието между мълниеотводите и най-малката височина на защитната зона, необходимата височина на мълниеотводите (в m) за реализиране на защитна зона тип Б се определя по формулата

(8)

h = (hc + 0,14L) / 1,13

(5) Когато два прътови мълниеотвода са разположени на разстояние L > 5h, мълниезащитните зони се определят както за самостоятелни мълниеотводи.

Чл. 44. (1) Мълниезащитната зона за два прътови мълниеотвода с различни височини до 150 m е съгласно фиг. 9. Външните области на зоните се определят както при единични мълниеотводи със съответната височина, като размерите h01, h02, r01, r02, rx1 и rx2 се определят за двата типа зони съгласно чл. 42, ал. 2 и ал. 3. Останалите размери на зоните се определят по формулите

(9)

rc = (r01 + r02) / 2

hc = (hc1 + hc2) / 2

rcx = rc(hc + hx) / hc

където hc1, и hc2, за двата типа защитни зони се определят по формулите за hc съгласно чл. 43, ал. 2 и 3.

(2) За два прътови мълниеотвода с различни височини мълниезащитна зона тип А се проектира при L <= 3h min, а зона тип Б - при L <= 5h min.

Чл. 45. Мълниезащитната зона на няколко прътови мълниеотвода с равни височини се определя за всеки два съседни мълниеотвода (фиг. 10). При

Фиг. 9.

Мълниезащита зона на два прътови мълниеотвода с различни височини до 150 m: h1, и h2 - височини на мълниеотводите; h01, и h02 - височини на мълниезащитите конуси; r01, и r02 - радиуси на мълниезащитните конуси на нивото на терена; rx1, и rx2 - радиуси на мълниезащитните конуси на височина hx; hc - минимална височина на защитната зона; rc - размер на защитната зона на нивото на терена, съответстващ на hc; rcx - размер на защитната зона на височина hx; L - разстояние между мълниеотводите

Фиг. 10.

Мълниезащитна зона на три прътови мълниеотвода с равни височини до 150 m: L1, L2, и L3, - разстояния между мълниеотводите; rcx1, rcx2 и rcx3 - размери на защитната зона на височина hx; ro - радиус на защитния конус на нивото на терена; rx - радиус на защитната зона на височина hx

проектирането на зона тип А или тип Б за защита на единично съоръжение или на група съоръжения с височина hx е необходимо rcx да бъде по-голямо от нула за всеки взети два по два мълниеотвода. За двата типа зони rcx се определя съгласно чл. 43, ал. 2 и 3.

Чл. 46. (1) Мълниезащитната зона на единичен мълниеотвод - хоризонтално разположено въже на височина до 150 м, е съгласно фиг. 11. За стоманено въже със сечение от 35 до 50 кв. мм може да се приеме, че максималното провисване е 2 m за разстояние между опорите до 120 m и 3 m - за разстояние между опорите от 120 до 150 m.

Фиг. 11.

Мълниезащитна зона на единично мълниеотводно въже на височина до 150 m: la - разстояние между опорите; h0п - височина на опорите; h - отстояние на въжето от терена в зоната на най-големия провее; h0 - височина на защитната зона; r0 - размер на защитната зона на нивото на терена; rx - размер на защитната зона на височина hx

(2) Размерите на зона тип А (в m) за хоризонтално разположено въже се определят по формулите

(10)

ho = 0,85h

ro = (1,35-0,0025h).h

rx = (1,35 -0,0025h).(h -hx/0,85)

(3) Размерите на зона тип Б (в m) за хоризонтално разположено въже се определят по формулите

(11)

ho = 0,92h

ro = 1,7h

rx = 1,7(h-hx/0,92)

(4) Височината на единично хоризонтално разположено въже при известни размери hx и rx за зона тип Б се определя по формулата

h = (rx + 1,85hx) / 1,7

Чл. 47. (1) Мълниезащитната зона на два мълниеотвода - хоризонтално разположени въжета на височина до 150 m, е съгласно фиг. 12. Размерите ro, ho и rx за двата типа зони се определят съгласно чл. 46.

(2) Останалите размери за зона тип А (в m) се определят по формулите

(13)

При L <= h

hc = ho

rcx = rx

rc = ro

(14)

При L > h

hc = ho - (0,14 + 5.10-4h).(L - h)

r'x = L/2 . (ho - hx) / (ho - hc)

rc = ro

rcx = ro (hc - hx) / hc

Зона тип А се проектира при L <= 3h.

(3) Останалите размери за зона тип Б (в m) се определят по формулите

(15)

При L <= h

hc = ho

rcx = rx

rc = ro

Фиг. 12.

Мълниезащитна зона на две успоредни мълниеотводни въжета на височина до 150 m: L - разстояние между мълниеотводните въжета; h - отстояние на въжетата от терена в зоната на най-големия провее; ho - височина на защитната зона; ro - размер на защитната зона на нивото на терена; rx1 и rx2 - радиуси на защитната зона на височина hx1, и hx2; rcx -размер на защитната зона на височина hx2; r1x - размер на защитната зона на височина hx1; hc - минимална височина на защитната зона

(16)

При L > h

hc = ho - 0,12(L - h)

rx = L/2.(ho-hx)/(ho-hc)

rc = ro

rcx = ro.(hc-hx)/hc

Зона тип Б се проектира при L <= 5h.

(4) Когато са известни hc и L (при rcx = 0), височината на мълниеотводите за зона тип Б (в m) се определя по формулата

(17)

h = (hc + 1,12L) / 1,07

Чл. 48. Прътовите мълниеприемници се проектират от стомана в различни профили, със сечение най-малко 100 кв. мм и дължина най-малко 0,2 м. Допуска се използване и на други метали.

Чл. 49. Мълниеприемните мрежи трябва да се изпълняват от стомана със сечение, не по-малко от 50 кв. мм.

Чл. 50. За мълниеприемници могат да се използват метални конструкции на защитаваните съоръжения (димоотводни тръби, елементи на покривната конструкция и други метални конструктивни части, издигащи се над съоръженията).

Чл. 51. Свързването на мълниеприемниците с токоотводите се извършва чрез заварка, а в случаите, когато не може да се изпълни чрез заварка, се използва винтово съединение с преходно електрическо съпротивление до 0,05.

Чл. 52. Мълниеприемните въжета трябва да бъдат многожилни, стоманени, поцинковани и със сечение, не по-малко от 35 кв. мм.

Чл. 53. Токоотводите се проектират от стомана с размери, не по-малки от дадените в таблица 2.

Чл. 54. Допуска се за токоотводи да се използват метални конструктивни части (направляващите релси на асансьорите, надлъжната армировка на стоманобетонните колони, пожарните стълби, металните комини и др.п.)

Чл. 55. Токоотводите се разполагат по най-кратките пътища към заземителите.

Чл. 56. Съединенията на елементите на токоотводите трябва да са изпълнени чрез заварка. Допускат се по изключение винтови съединения само при токоотводи на сгради и съоръжения от трета категория на мълниезащита.

Чл. 57. Токоотводите трябва да бъдат защитени от корозия (посредством поцинковане, калайдисване, боядисване и др.).

Чл. 58. За проверка на съпротивлението на заземителите се предвиждат разглобяеми съединения само на токоотводите, които се присъединяват към отделни заземители и имат електрическа връзка с останалите токоотводи (например посредством метален покрив или мълниеприемна мрежа). Разглобяемите съединения се разполагат извън сградата или съоръжението, на височина от 1,0 до 1,5 m над терена, в метална кутия с капак и трябва да имат преходно съпротивление по чл. 51.

Чл. 59. (1) По разположението и формата на електродите заземителите се подразделят на:

1. вертикални заземители - стоманени пръти, профили или тръби, разположени вертикално, като горният край е на дълбочина от 0,6 до 0,7 m под повърхността на терена, а дълбочината при набиване е от 2,5 до 3 m и при навиване - от 4,5 до 5 m;

2. хоризонтални заземители - кръгла или плоска стомана, разположена хоризонтално на дълбочина от 0,6 до 0,8 m под повърхността на терена, с един или няколко лъча, излизащи от една точка, към която се присъединява токоотводът. Тези заземители се използват като самостоятелни или за свързване електродите на вертикални заземители помежду им;

3. комбинирани заземители - вертикални и хоризонтални заземители, обединени в обща система. Свързването на токоотводите по правило става в средата на хоризонталната част на комбинирания заземител.

(2) Проектирането на заземителите е съгласно действащия БДС 4309 "Заземителни устройства на електрически съоръжения в промишлени предприятия" и ПУЕУ.

Чл. 60. Сеченията на елементите на заземителите трябва да бъдат:

1. за вертикални и хоризонтални електроди с кръгло сечение - диаметър, не по-малък от 10 mm;

2. за електроди с правоъгълно сечение - не по-малко от 160 mm2, при дебелина, не по-малко от 4 mm;

3. за електроди-тръби - дебелина на стената, не по-малка от 3,5 mm.

Чл. 61. (1) Изборът на вида на заземителя се определя от специфичното съпротивление на почвата и нормената стойност за съпротивлението.

(2) За проектиране на заземителите за защита при преки попадения на мълнии от нормираното импулсно съпротивление може да се определи съпротивлението за ток с честота 50 Hz по формулата

(18)

R50 = Rимп/a,

където a е коефициентът на импулса, зависещ от тока на мълнията, специфичното съпротивление на почвата и конструкцията на заземителя.

(3) По правило се използват само заземители с коефициент на импулса a <= 1. В таблица 3 са дадени граничните дължини за хоризонтални заземители, гарантиращи a <= 1, в зависимост от различни специфични съпротивления на почвата.

Таблица 3

(4) Стойностите на коефициента на импулса за вертикални и комбинирани заземители, в зависимост от специфичното съпротивление на почвата, са дадени в таблица 4.

Таблица 4

Чл. 62. (1) Съединенията на заземителите помежду им и с токоотводите трябва да бъдат изпълнени чрез заварки с дължина на заваръчния шев, не по-малка от:

1. удвоената широчина - при правоъгълно сечение;

2. шест пъти диаметъра - при кръгло сечене.

(2) Допуска се използване на винтови съединения само при временни заземители.