Държавен вестник, брой 94 от 10.XI

Чл. 7. (1) Не се допуска при изпълнение на строителството на земна основа от естествена почва да се влошават свойствата от: размекване или размиване от почвени или повърхностни води, работата на механизацията и транспортите средства или от изветряване.

(2) Допуска се окончателното доизкопаване на дъното на строителната яма да се извършва само непосредствено преди изпълнението на фундамента.

(3) Не се допуска прекъсване на изкопните работи, когато земната основа с пропадъчна.

Чл. 8. Строителните ями трябва да са ч съгласие с раздел "Извършване на земните работи. Траншеи и котловани (строителни ями)" на ПИПСМР, Раздел Т, "Земни работи и земни съоръжения" и да се укрепват при спазване на Правилника за безопасността на труда при СМР по начин, който не пречи на следващите работи по изпълнение на фундаментите. Не се допуска сваляне на укрепването без последователност, която осигурява устойчивост на стените на строителната яма до завършване на фундирането.

Чл. 9. Допуска се при различни дълбочини на фундиране изграждането на фундаментите да започне от най-ниската кота, ако в проекта не е указан друг начин на изпълнение.

Чл. 10. Обратното засипване на фундаментите трябва да се изпълнява съгласно проекта до кота, осигуряваща отвеждането на повърхностните води при спазване изискванията на "Подготвителни работи. Отвеждане на повърхностните и почвените води" на ПИПСМР, Раздел I "Земни работии и земни съоръжения". При зимни условия не се допускат обратни засипки от замръзнала почва.

Чл. 11. (1) Преди да започне фундирането, земната основа се приема с акт обр. 12/6 от Наредбата № 1 за прилагане на образците на актове, предвидени в ПКС с представители на инвеститора, строителя п на проектанта, а за случая, посочен в чл. 2, ал. 2 и на проектант-геолог. Актът трябва да съдържа разположението и размерите на фундаментите, котата на дъното на изкопа, действителните качества на разкритите почвени пластове отговарят ли на проектните и дали е възможно фундаментите да се заложат на проектните или Променени коти.

(2) Проверка на качествата на земната основа, когато не отговарят на проектните, се извършва чрез взети и изследвани почвени проби в лабораторна обстановка, пенетрационни или други изследвания.

(3) Контролът на качеството на обратните засипки трябва да отговаря на изискванията на чл. 385 - чл. 389 вкл. и чл. 393 от ПИПСМР, Раздел I "Земни работи и земни съоръжения".

Чл. 24. Не се допуска да започне работата по понижаване на нивото на почвените води, ако в проекта не е проверено и уточнено техническото състояние на сградите и съоръженията в зоната на работата и не е посочено разположението на подземните комуникации.

Чл. 25. Не се допуска направата на сондажи и поставянето на филтри в тях, без да се спазват съгласно проекта следните изисквания:

1. забоят при сондажите, изпълнявани по ударно-въжения начин, да е с дълбочина най-малко 0,5 m над долния край на обсадната тръба, а сондажната жалонка да се изважда със скорост, която да не предизвиква извличане на почва изпод долната част на обсадната тръба. При почви, при които е възможно да се образува тапа, водата в обсадната тръба трябва да се поддържа на ниво, по-високо от статичното ниво на почвените води;

2. да не се допуска въртеливо сондиране без промивка (права или обратна);

3. да не се допускат сондажи с глинена промивка без ефективността им да е доказана експериментално на площадката;

4. отклонението на вертикалното положение на сондажите, предназначени за дълбочинно действуващи помпи с трансмисионен вал, да не надминава пет хиляди от дълбочината на сондажа;

5. преди спускането на филтрите и изваждането на обсадните тръби, сондажите да са почистени от тинята. Когато сондирането е извършено в песъчлива глина или пясък със значително съдържание на глина, както и в редуващи се водоносни и водоупорни пластове, обсадните тръби да са промити с вода. Контролното измерване на дълбочината на сондажите да е извършено непосредствено преди полагането на филтрите;

6. по време на сондирането да са взети почвени проби за уточняване границата на водоносните пластове, съгласно чл. 19 т. 4 и да е определян зърнометричния състав съгласно БДС 2662.

Чл. 26. (1) Спускането на филтри или обсадни тръби с воден подмив се допуска, ако е осигурено непрекъснато подаване на вода, а когато почвата поглъща много вода, да се подава допълнително сгъстен въздух.

(2) Иглофилтрите е трябва да се спускат с подмив. В прослойки от плътни почви или в почви с включения, които не позволяват подмив, се допуска иглофилтрите да се поставят в предварително направени сондажи.

Чл. 27. Не се допуска да се поставят в сондажите филтри, без преди това да са проверени за повреди (скъсани нишки, неуплътнени съединения, пукнатини и др.), а при наличие на агресивни води - да са с антикорозионна защита.

Чл. 28. Не се допуска засипването на филтрите да се прави неравномерно и прекъснато на пластове, както и с височина по-голяма от 30-кратната дебелина на околната засипка. След всяко поредно повдигане на обсадните тръби над техния долен край трябва да се оставя най-малко 0,5 m засипка, ако не е предписано друго в проекта.

Чл. 29. (1) Допуска се помпите да се монтират само след проверка с шаблон, който трябва да преминава през сондажа, а диаметърът му да е 50 mm по-голям от диаметъра на помпата.

(2) Звената на тръбите за напорните колони в сондажите трябва да са почистени и да са проверени на херметичност при налягане 50% по-голямо от проектното.

Чл. 30. (1) След въвеждането на системата в действие не се допуска предъсване на водочерпенето.

(2) Помпените агрегати, монтирани в резервни сондажи, както и резервните помпи извън сондажите трябва да се включват периодично в действие.

Чл. 31. Не се допуска нарушаване на устойчивостта на дъното и откосите при водочерпене от строителна яма под вода. Не се допуска разлика на нивото на водата в строителната яма и непосредствено извън нея.

Чл. 32. По време на водочерпенето не се допуска съсредоточено филтриране на вода с изнасяне на почвени частици.

Чл. 33. Не се допуска по време на понижението на нивото на почвените води, регулирането на режима на работа на системата да не е осигурено с възможност за пълно, частично или периодично изключване на помпите в зависимост от намалението на дебита на вода за черпене. Системата за водочерпене съгласно проекта трябва да е снабдена с инсталация за включване и изключване на различните агрегати (захранвани от независими електроизточници, дизелов или електро) по желание.

Чл. 34. Не се допуска експлоатация на системите за понижение на почвените води през зимата, без да е осигурено съгласно проекта отопление на помпените инсталации и комуникации или възможност за тяхното изпразване.

Чл. 35. През време на водопонижаването трябва да се водят работни карнети за помпените станции. В тях трябва да се записват показанията на Приборите за всяка смяна - продължителността на непрекъснатата работа и причините за прекъсванията. Трябва да се води карнет и за хидрогеоложките наблюдения. В него всекидневно трябва да се регистрират статичното и динамичното ниво на водата и котата на мястото, откъдето е взета водната проба за химически анализ.

Чл. 36. Демонтирането на системите за водочерпене, разположени на няколко нива (хоризонти) за понижение нивото на почвените води, трябва да започва от най-долния хоризонт, без да се допуска да се преустанови работата на по-високо разположените инсталации.

Чл. 37. (1) Приемането и въвеждането на системата за понижение на почвените води в експлоатация се допуска само, ако преди това е извършено съгласно проекта пробно водочерпене, при което се проверява:

1. количеството на изпомпвалата вода и налягането на помпите съответствуват ли на паспортните им данни, а при ежекторните устройства -съответствува ли налягането на циркулационната вода на предвиденото в проекта налягане;

2. херметичността на уплътнителните възли във вакуумните сондажи, надеждността на глинените тампони в горната част на сондажите, плътността на сглобките на тръбопровода и липсата на въздух в смукателните комуникации;

3. да няма в края на пробното водочерпене почвени частици. Разположението на системата и местата на отвеждане на водата съответствуват ли на проектните.

(2) При пробното водочерпене трябва да се измерват: количеството на изпомпваната вода, понижението на нивото в контролните сондажи и в пиезометрите. Трябва да се записват показанията на вакууметъра и манометъра на помпата в момента на измерване на количеството изпомпана рода и пониженото водно ниво. При пробно пускане на инсталацията за отводняване чрез електроосмоза се измерват още напрежението и силата на тока, които се пропускат между електродите през почвата.

(3) Допуска се системата за понижаване нивото на почвените води (НПВ) да се пусне в редовна експлоатация само ако с работила изправно едно денонощие след монтажа.

Чл. 38. Въвеждането на системата на понижение на почвените води в експлоатация се оформя с акт образец № 12/6 от Наредбата № 1 за прилагане на образците актове предвидени в ПКС, към който се прилагат уточнените геоложки разрези и следните данни за изпълнението на проекта:

1. при открито отвеждане на почвените води: разположението в план и означенията на нивата на водопонижаващите и водоотвеждащите системи, сондажите за наблюдение, характеристиките на помпените инсталации;

2. При хоризонтални дренажи: разположението на дренажите с указания за техния тип, номерация на наблюдателните шахти, надлъжни профили на дренажите, конструкция на филтрите и характеристики на помпените станции;

3. при иглофилтърни уредби: начин на полагане на иглофилтрите, котите на иглофилтърните звена, начин на засипване, котите на оста на помпал а, разположението на сондажите за наблюдение, данните от пробното водочерпене;

4. при ежекторните устройства, в това число с вакуумни концентрични сондажи: начинът на направа на сондажите, конструкцията на филтрите и сондажите, начинът на засипване, котите на филтърната част и на работните органи на ежекторите, местата на контролно-измерителната апаратура, както и на пиезометрите, и сондажите за наблюдения с указания за нивото на водата в тях, данните от пробното водочерпене;

5. при понижение на почвените води чрез електроосмоза местата и начинът на полагане на електродите, котите на звената-филтри, начинът на засипване, котата на оста на помпата, местата на сондажите за наблюдения, съответствие на електромонтажа с проектните изисквания и данните от пробното водочерпене;

6. при открити сондажи за понижение нивото на почвените води: местата и котите на сондажите,начинът на тяхното изпълнение, конструкция; а на филтрите и начинът на засипването им, типът на помпите и котите на местата па смукателните и напорните им тръби, местата за контролните пиезометри и сондажите за наблюдение с посочено ниво на водата в тях, данните от пробното водочерпене.

Чл. 39. Заздравителни работи по земната основа се допускат, след като авторският надзор е спазил изискванията на т. 8 от чл. 58 и ал. 1 на чл. 60 от Наредба № 1 за проучвателните и проектните работи по капиталното строителство.

Чл. 40. Не се допускат заздравителни работи по земната основа, без да се вземат контролни проби от заздравения масив (чрез сондиране или разкриване на шурфове) и проведат пенетрационни изпитвания за доказване на пара метрите, съгласно изискванията на проекта. Броят на контролните проби трябва да е съгласно проекта. В зависимост от резултатите от контролните проби при необходимост се допуска в проекта да се правят корекции при спазване на разпоредбите на ПКС.

Чл. 41. Не се допуска при заздравяване на земната основа под съществуващи съоръжения, налягането при нагнетяването да превишава почтеното натоварване от действуващите товари.

Чл. 42. След завършване на работите по заздравяването на земната основа трябва да се установят с акт 6/12 по Наредбата № 1 за приемане на образците в ПКС, конфигурацията и размерите на заздравения масив, както и качествата на земната основа, съгласно изискванията на проекта.

Чл. 43. Качествата на заздравената по инжекционен път (силикатизация, смолизация, циментация и глинизация) земна основа се проверяват съгласно проекта чрез контролни сондажи, шурфове и пенетрационни изпитвания. Същевременно трябва да се проверява, в съответствие с проекта, чрез вземане на проби за всеки 0,75-1,0 m в дълбочина непрекъснатостта к еднородността на заздравяването к да се определят якостните и деформационни качества, както н водонепропускливостта на заздравената земна основа. Контролните сондажи да са 2-3 % от общия брои на инжекционните точки, а броят на шурфо-вете - по един: на всеки 500 куб.m заздравена почва: при малки обекти да не са по-малко от два сондажа или два щурфа.

Чл. 44. Химическите материали при силикатизацията и смолизацията на земната основа (водни разтвори на натриев силккат, карбамидни и други синтетични смели като заздравеели, различни неорганични и органични киселини и соли, както и някои газове като втвърдители, рецептурни добавки с различни предназначения, смеси, образуващи гел и други) се допуска да се прилагат, само ако са в съгласие с проектните изисквания, съответните стандартизационни документи.

Чл. 45. Допуска се отлагането на местата на инжекторите н сондажите в план да става с отклонение 5 сm. Не се допуска максималните отклонения на инжекторкте и сондажите от проектното им направление да превишават 1 % от тяхната дълбочина.

Чл. 46. Не се допуска изтичане на заздравяващи химически разтвори от съседни инжектори (сондажи). Не се допуска полагането на инжекторите или сондажите в план и нагнетяването на реактиви в тях да се извършва на по-малко от удвоеното разстояние на проекта един от друг (през един), като на пропуснатите трябва да се изпълни последващо нагнетяване на реактиви.

Чл. 47. (1) Допуска се нагнетяването на заздравяващи реактиви да се извършва само на отделни интервали (порции), като се осигуряват проектните изисквания за конфигурацията и монолитността на заздравявания масив. В еднородни по водонепроницаемост почви заздравяването им трябва да се извършва непрекъснато на интервали в дълбочина, по метода отгоре надолу или ако инжекторите са предварително положени на цялата дълбочина - по метода отдолу нагоре, като приетият начин трябва да с в съгласие с проекта.

(2) При нееднородно водонепропусклива земна основа пластовете с по-голяма водопропускливост трябва най-напред да се заздравяват съгласно проекта.

(3) При водоносна земна основа заздравяването се извършва съгласно проекта по ред (в план), който осигурява най-благоприятни условия за свободно изтласкване на почвената вода от нагнетяваните реактиви.

Чл. 48. (1) Не се допуска при инжектиране образуване на инжекционни пукнатини в почвата с изтичане на заздравяващи реагенти. При образуване на пукнатини при инжектиране на реагентно запълнителни разтвори, нагнетяването им трябва да се преустанови до втвърдяване на разтворите, след което пукнатините на повърхността в района на заздравяванията се запълват: при скална основа с различни (тамнониращи) материали н циментопясъчен разтвор, а за пропадъчни почви с глинесто циментов разтвор, ако не е предписано друго в проекта.

(2) Не се допуска заздравяващ реактив да избие през пукнатини или кухини във фундамент под съществуващо съоръжение. В такива случаи се допуска инжектиране ю да се преустанови и се направи спомагателна циментация на основната фуга.

(3) За допълнително извършените работи се внасят необходимите изменения в проектните и смети документация: съгласно ПКС.

Чл. 49. При заздравяването на земната основа чрез силикатизация и смолизация, да се спазват предвидените в проекта изисквания за противопожарна и техническа безопасност и охрана на труда и опазване на околната среда.

Чл. 50. Допуска се да се използуват смеси от различни видове цимент, само след лабораторни изпитвания, за определяне на времето за начало и край на свързване. Физико-механичните свойства на цимента, предназначен за приготвяне на циментови разтвори, трябва да се проверени за всяка партида съгласно БДС 72, независимо от паспортните данни. Качествата на циментовите и глинените разтвори трябва да са проверени чрез контролни лабораторни изпитвания.

Чл. 51. Началното разстояние между сондажите но метода сгъстяване по време на нагнетяването трябва да не допуска хидравлична връзка.

Чл. 52. Не се допуска сондиране в неустойчиви почви, разположени над зоната, която се инжектира. Допуска се в такива случаи съгласно проекта да се сондира с обсадни тръби в съответствие с изискванията на Правилника за безопасност на труда при геологопроучвателните работи при добив на нефт и газ. В скали окончателното завършване на сондажа се приема след промиване или продухване със сгъстен въздух.

Чл. 53. Допуска се сондиране в поредната по-висока зона на един и същи сондаж и нагнетяването в нея на разтвор, само ако няма напорни води и ако това става непосредствено след завършвано на циментацията на предидущата зона, без да се изчаква втвърдяването на цимента. Когато има напорни почвени води и когато инжектирането се проектира поради отказ на почвата да поеме разтвора,трябва да се изчаква до втвърдяването на цимента.

Чл. 54. В едрозърнести и песъчливи почви циментацията и глинизацията трябва да се извършват чрез двойно тампониране, като се допуска при това разтворът да се инжектира на зони от по 0,30-0,50 m, ако не е предписано друго в проекта.

Чл. 55. Циментацията и глинизацията обхващат цялата дължина на сондажа. При инжектиране не се допуска деформиране на горележащия почвен пласт.

Чл. 69. Допуска се започване на подземните съоръжения по метода "шлицова стена", ако преди това, наред с подготвителните по строителната площадка са изпълнени и работите по осигуряване устойчивостта на горната част на шлицовите изкопи, съгласно проекта.

Чл. 70. Използваните бентонитови и местни глини като укрепващи разтвори, трябва да отговарят на предвидените в проекта изисквания.

Чл. 71. (1) Съставът и качествата на укрепващите изкопа разтвори трябва да осигуряват устойчивост на траншейните стени по време на изкопа и запълването му с проектен материал.

(2) Водата за приготовление на разтворите трябва да отговаря на БДС 636.

(3) Геоложките показатели на укрепващия разтвор, определени с набора ЛРГ* трябва да бъдат в граници:

1. водоотдаване до 17 сm за 30 мин (по ВМ-6);

2. дебелина на глинената кора до 4 mm (по ВМ-6);

3. условен вискозитет - 19-30 сек (по СВП-5);

4. съдържание на пясък до 4% (по ОМ-2);

5. стабилност до 0,02 g/куб.см (по ЦС-2);

6. избистряне до 3 % за 24 часа (градуиран цилиндър 0,10 дм);

7. водороден показател рН от 8 до 11,5 (с индикаторна хартия).

(4) Обемната плътност на укрепващия разтвор трябва да осигури устойчивостта на вертикалните изкопи и да е в граници:

1. за разтвори от бентонитова глина - от 1,03 до 1,10 g/куб.см;

2. за разтвори от други глини - от 1,13 до 1,25 g/куб.см.

(5) При работа в неустойчива земна основа или (и) при наличие на напорни води за повишаване на обемната плътност, се допуска добавка от барит, магнетит и др. Количеството трябва да е в зависимост от необходимата плътност, но не повече от 7% от масата на глината. При едрозърнеста земна основа, за намаление на водоотдаването и загуба на глинен разтвор, се допуска да се прибави водно стъкло (калиев или натриев силикат)-от 2 до 6% от масата на глината.

Чл. 72. (1) Не се допуска изливане на укрепващи разтвори в градска канализация, течащи веди и водоеми.

(2) Допуска се повторно използване на замърсени укрепващи разтвори след пречистване и освежаване, съгласно чл. 71 (3).

Чл. 73. Механизацията на шлицовите изкопи е съгласно проекта и РПОИС в зависимост от качествата на земната основа, стеснеността на работния участък и размерите на стената.

Чл. 74. (1) Нивото на разтвора по време на изкопните работи не се допуска да е по-ниско от 0,2 до 0,6 m от горния ръб на водещите бордюри.

(2) Не се допуска нивото на укрепващия разтвор да бъде по-малко от 1 т над нивото на подземните води.

Чл. 75. Не се допуска да започне запълването на шлицовия изкоп с бетон, стоманобетонови конструкции или противофилтрационни материали без дъното да се почисти от утайки и евентуални обрушвания на почвата.

Чл. 76. (1) Не се допуска при изпълнение на монолитни стени под зашита на укрепващ разтвор, ограничителите на отделните секции и арматурният скелет, ако са предвидени и в проекта, да се поставят по-рано от 8 часа преди да започне полагането на запълващия материал.

(2) Конструкцията на ограничителите в съответствие с проекта трябва да поема натоварването на запълващия материал, да не допуска преминаването му от една секция в друга и да осигурява предписаната водонепропускливост на фугите.

(3) По време на полагането на запълващия материал в шлицовия изкоп, изместваният укрепващ разтвор трябва да се отвежда, без да се допуска намаляване на нивото му.

(4) Минималната дължина на потапяне на контракторните тръби в запълващия материал е в зависимост от дълбочината на шлица: до 10 m - 1 m; от 10 m до 15 m - 1,2 т и над 15 m - 1,5 m, ако не е предписано друго в проекта.

Чл. 77. Допуска се интензивност за подаване запълващия материал 0,8 куб. м/кв. м/ч. Не се допуска прекъсване на процеса.

Чл. 78. (1) При полагане на бетон по контракторния метод, след всеки 5 - 8 куб. м положен бетон, трябва да се замерва нивото на бетона и данните се съпоставят с графика на бетонирането. В случая се прилагат и разпоредбите на ПИПСМР - раздел 3 "Бетонни и стоманобетонни работи". При констатирано обрушване на изкопите, не се допуска работата да продължи без вземане на предвидените в проекта мерки, преди да е свързал бетона.

(2) Не се допуска броят на взетите и изследвани проби при запълващите материали при площ на шлицовите стени до 10 000 кв. м да е по-малко, при втвърдяващите запълнители от 1 брой на 100 кв. м и при невтвърдяващите - 1 брой на 500 кв. м. При площ на шлицовите стени над 10000 кв. м броят на взетите и изследвани проби не трябва да бъде по-малък при втвърдяващите запълнители от 1 брой на 150 кв. м и 1 брой на 800 кв. м при невтвърдяващите, но не по-малко от 20 броя. Взетите проби трябва да са съгласно БДС 505.

Чл. 79. Не се допуска при сглобяеми щлицови стени готовите елементи да се приемат без освидетелствуване с удостоверение за качество.

Чл. 80. Армопакетите при армирани шлицови стени се приемат с акт обр. 7 от Наредбата № 1 за приемане образците на актове в ПКС.

Чл. 81. Допускат се при шлицови стени отклонения от проектите размери при:

1. нивелета на водещи бордюри:

а) при изливни до +- 50 mm;

б) при сглобяеми до +- 20 mm;

2. ширина на изкопа до +100 mm;

3. дълбочина на изкопа до + 150 mm;

4. вертикалност до 0,15d - при изливните стени и до 12 d при сглобяемите стени, където й е широчината на шлицовия изкоп;

5. дължината на стоманобетоновите елементи до 21 mm, където l е дължината на панела в метри;

6. изкривяване по дължината на стоманобетоновите елементи до 10 mm при дължина на елементите до 7 m и до 12 mm при дължина на елементите на 7 m.

(2) Допуска се да не се контролира до 2% от дълбочината на кампадата, мерена от горната повърхност на елемента, ако това е указано в проекта.

Чл. 82. Завършените шлицови стени се приемат с:

1. акт образец 4 от Наредбата № 1 за приемане на образците на актове в ПКС за предаване на строителната площадка с оста на стената и специалните указания за терена и чертежите на водещите бордюри;

2. акт образец 6 от Наредбата № 1 за приемане на образците актове в ПКС за приемане на шлицовия изкоп преди спускането на армопакетите;

3. акт образец 7 от Наредбата № 1 за приемане на образците на актове в ПКС за приемане на армопакетите;

4 акт образец 12 от Наредбата № 1 за приемане на образците на актове в ПКС, за приемане на шлицовата стена или част от нея;

5. план за монтаж и демонтаж на водещите (контракторните) колони;

6. график за бетонирането съгласно проекта;

7. протоколи от лабораторните изследвания.

Чл. 83. (1) Изпълнението на пилотните фундаменти съгласно проекта се допуска да започне при уточнени чрез пенетрационни изпитвания: вид, брой и дължина на пилотите. Когато възможностите на пенетрационните Изпитания са изчерпани и са необходими по-пълни данни за съставяне на работните чертежи, се допуска въз основа на експертно решение изпълнителят да проведе динамични или статични изпитвания на пилоти. Това се извършва въз основа на представени на изпълнителя допълнителни проект к сметна документация.

(2) Изпитването на пилотите трябва да е в съгласие с нормативния документ "Пилотно фундиране. Норми за проектиране", Бюлетин за строителство и архитектура, кн. 3/1981 г. и изискванията на БДС 2419.

Чл. 84. Не се допускат подготвителни работи за пилотно фундиране и шпунтово ограждане, ако не са изпълнени съгласно проекта изисквания:

1. да се вземат под внимание данните за разположените в зоната на строителството подземни съоръжения, кабели със сведения за дълбочината на заложението им, намиращите се в близост далекопроводи, сгради и съоръжения и мерките за тяхната защита, както и да се вземат мерките по безопасността на работещите, съгласно изискванията на "Правилник по безопасност на труда при експлоатации а на електрическите уредби и съоръжения, одобрен от МС със заповед № А-1-404 от 27.Х.1967 г. издание на ДИ "Техника", 1971 г.;

2. подготовката на земната основа под сонетките и сондажните устройства в зависимост от инженерно-геоложките условия на строителната площадка и типа на прилаганата механизация:

3. да се вземат под внимание данните за хидроложките условия при работа в екватория и мерките за избягване на повредите на пилотите и шпунта, когато работата се изпълнява при допустимо вълнение.

Чл. 85. (1) Транспортирането, складирането, повдигането и поставянето на пилота и шпунта, на местата за забиване в съгласие с БДС 8498 се допуска, като се вземат мерки за предпазването им от повреди.

(2) Употребеният за укрепване на строителни ями или друго временно съоръжение шпунт трябва да се изважда и използува отново.

(3) Допуска се забиване на стоманения шпунт след като ключовете му са смазани.

Чл. 86. (1) Не се допуска забиването на стоманобетонните пилоти и шпунта без да се използуват шапки с горен и долен амортисьор. Луфтът между околиите стени на пилота и стените на шапката не трябва да надвишава 1 ст от всяка страна.

(2) Закрепването на виброуреда към пилота или шпунта трябва да е кораво. Не се допуска забиване с виброуред на снадени или дървени пилоти в пакет.

(3) Допуска се забиването на пилоти и шпунт от плаващи кранове и сонетки при вълнение в екваторията до два бала при условие, че плаващите съдове са добре закотвени.

Чл. 87. Опънната сила па механизмите при изваждането на шпунта и обсадните тръби не трябва да бъде по-малка от 1,2-1,5 пъти отколкото е определена съгласно проекта.

(2) Не се допуска скоростта на изтегляне на шпунта или тръбата да е по-голяма от 3 m/min при песъчлива и 1 m/min при глинеста земна основа, ако не е предвидено в проекта.

Чл. 88. При забиването на първите 5-20 пилота, разположени в различни точки на строителното петно се отчита и записва броят на ударите за всеки метър забит пилот. При забиването на останалите пилоти ударите не се броят.

Чл. 89. (1) В края на забиването, когато отказът на пилотите е близък до проектния, се изисква измерване на отказите с точност до 1 mm за не по-малко от три последователни серии за последния метър от забиването. За меродавен отказ трябва да се приема минималната средна стойност на отказите, отчетени отделно за трите последователни удари. При забиване на пилотите с окачен на стрелата на кран паровъздушен чук с единично действие или дизелов чук, за една серия трябва да се считат 10 удара. С чук при двойно действие, за серия се счита броят на ударите за 2 минути. При вибрационно забиване за серия трябва да се приема работата на виброуреда за 2 минути.

(2) Когато пилотите са дълги до 10 m и са недозабити повече от 15 % от проектната дълбочина или са дълги над 10 m и са недозабити повече от 10 % от проектната дълбочина и са показали при три последователни серии проектния отказ, се спира забиването на пилотите до получаване на ново проектно решение, като се спазва алинея 54 на ПКС.

(3) Ако при достигане на проектната дълбочина се получават откази по големи от предписаните, набиването трябва да се преустанови временно за "отдих" както следва:

1. 3 дни - при пясъци;

2. 7 дни - при глинест пясък;

3. 10 дни - при песъчливи глини и глини,

след което се допуска ново забиване с измерване на отказите. При незадоволителни резултати се допуска да се изчакат още от 3 до 10 дни. Ако и този път отказът е по-голям от проектния, се постъпва по реда на ал. 2, като на изпълнителя се заплащат разходите и вредите, причинени от отдиха.

(4) Не се допуска отказът на пилотите, забивани с чук, или амплитудата на колебание на кухите пилоти, забивани с виброуред да надвишават проектните стойности.

Чл. 90. (1) Допуска се използуването на воден подмив при забиване на пилоти съгласно проекта, когато те са отдалечени най-малко на 20 m от съществуващи сгради и съоръжения, ако няма опасност от недопустими деформации.

(2) За намаляване на напора и разхода на вода и мощността на помпата, се допуска подмивът да се съчетава със забиване на пилотите е с чук.

(3) Допуска се при забиване с подмив на плътни и кухи пилоти на дълбочина над 20 m в песъчливи почви, подмивът да се съчетава с нагнетяване на сгъстен въздух.

(4) За пилоти и кухи пилоти с диаметър до 1 m забивани с подмив, се допуска използуването на една подмивна тръба,разположена в центъра на сечението. За кухи пилоти с диаметър над 1 m подмивните тръби трябва да се разполагат през 1-1,5 m по периметъра на кухия пилот, ако не е предвидено друго в РПОИС.

(5) Не се допуска на последния метър от забиването да продължи подмивът. Допуска се забиването да продължи до достигане на проектния отказ с чук или риброуред.

Чл. 91. Допуска се изпълнението на набивни пилоти да започне само след пълно или частично подравняване на терена до проектната кота на ростверка, а при места, залят с вода - от повърхността на изкуствени острови или платформи.

Чл. 92. Допуска се във водонаситени почви при светло разстояние между сондажите 1,5 m с отчитане на евентуалното уширение да се сондира през един сондаж. Изпълнението на останалите сондажи се допуска след свързването на бетона, но не по-рано от 8 часа.

Чл. 93. (1) Допуска се в глинести почви без почвени води да се сондира без укрепване на стените, ако в проекта няма друго решение.

(2) В песъчливи почви, а също и в глинести почви под нивото на почвените води не се допуска сондиране без укрепване.

Чл. 94. (1) Укрепване на стените с воден напор се допуска при разстояние на сондажите над 40 m от съществуващите огради и съоръжения или при площадки без постройки. Оптималният воден напор трябва да се уточни при първите сондажи. Не се допуска той да е под 4 m.

(2) Когато не е възможно да се използува воден напор за укрепване на сондажите, се допуска използуването на глинени разтвори.

(3) При сондиране с глинен разтвор или воден напор за укрепване на стените, в горната им част трябва да се поставя тръба с дължина над 2 m. През зимата глиненият разтвор трябва да се поддържа в подвижно състояние, без да се допуска замръзването му.

(4) Не се допуска нивото на глинения разтвор в сондажа по време на сондирането, почистването и бетонира нето да е по-малко от 0,5 m над нивото на почвените води (или нивото на водата в акваторията).

Чл. 95. (1) При завършване на сондирането трябва да се проверяват фактическите размери на отвора, котата на устието и дъното на разположението на сондажа в план, а също (визуално и чрез пенетрационни изпитвания) дали земната основа съответствува на данните от инженерно-геоложки проучвания.

(2) Не се допуска при завършване на сондирането, сондажът да се оставя открит.

Чл. 96. (1) Не се допуска бетонирането на пилоти в пропадъчни почви да се извършва по-късно от 8 часа след завършване на сондирането.

(2) Ако бетонирането на освидетелствувани съгласно чл. 94, ал. 1 сондажи не се извърши до 24 часа, а при пропадъчните почви до 8 часа, трябва преди бетонирането им те да се освидетелствуват отново.

Чл. 97. (1) Допуска се сухи сондажи, укрепени с изтеглящи се обсадни тръби, както и сондажи в пластове от песъчлива глина и глина, над ниво почвени води без прослойки и лещи от пясък и глинест пясък, да се бетонират без използуване на бетононаливни тръби.

(2) Не се допуска наливането на бетона в сондажа да се извършва с прекъсване.

(3) Бетонирането на пилотите трябва да се извършва в съгласие с изискванията на раздел 3 на ПИПСМР "Бетонни и стоманобетонни работи".

(4) От всеки 50 m положен бетон, респективно при бетон с изменен състав да се вземат не по-малко от 3 броя контролни бетонни проби.

(5) За контрол на еднородността на бетонния стълб на набивните пилоти, изпълнявани по метода на подводно бетониране, от един от всеки 100 пилота (но не по-малко от 2 за целия обект) трябва да се извадят и изследват ядки по цялата му дължина.

Чл. 98. При камуфлетните уширения на набивните и кухите забивни пилоти, оформени съгласно проекта с взривно вещество с раздробяващо или раздробяващо-изхвърлящо действие след полагането бетонната смес да се повдига на 1,5-2 m.

Чл. 99. (1) Обемът на бетона, положен преди образуването на уширението трябва да е достатъчен за цялостното му запълване след взривяването и да запълва най-малко 2 m от стъблото на пилота.

(2) По време на образуването на камуфлетно уширение на всеки пилот, трябва да се контролират нивото на спуснатия в забоя заряд и нивото на бетонната смес в тръбата преди и след взрива.

Чл. 100. Не се допуска полагането на армировката на пилотите, без сондажите да са почистени от тинята. Не се допуска спускането на армировката в сондажите да става бързо, без да е осигурено проектното й положение и без да е закрепена центрично спрямо устието на сондажа.

Чл. 101. Не се допуска при сондажноизливните пилоти с инжектиране, по време на инжектирането инжекционната тръба да е на разстояние повече от 0,5 m от дъното на сондажа. Диаметърът па инжекционната тръба не се допуска да е по-малък от 40 mm при използуването на циментопясъчен и от 30 mm при циментов разтвор. Консистенцията на разтвора преди полагането му не се допуска да е под 12 сm, определена съгласно БДС 5771. Не се допуска нагнетяване на разтвора, без съставът и якостта му да са доказани от строителната лаборатория.

Чл. 102. Не се допуска разходът на разтвор за един пилот след нагнетяването му да е по-малко от 1,25 пъти обема на сондажа при плътна земна основа и повече от 2,5-при слаба, силно деформираща се земна основа.

Чл. 103. При разход на разтвора повече от 2,5 пъти обема на пилота, инжектирането се преустановява и се повтаря след 8-12 часа.

Чл. 104. Констативният акт обр. 5 от Наредбата № 1 за прилагане на образците на актове в ПКС за приемане на завършени работи трябва да съдържа данни за отклоненнята от проектното положение на забивните и набивни и пилоти и кухите пилоти съгласно приложение № 1.

Чл. 105. Не се допуска наклонът на забитите пилоти (освен стоящите) да надвишава проектния с повече от 2 %, а при набивните - 1 %. Когато в проектната документация е предвидено пилотите да достигнат определена кота, отклонението на главата от проектната кота не се допуска да превишава допуските, указани в проекта, а когато няма такива посочените в приложение № 2.

Чл. 106. Допустимите отклонения на шпунтовия ред от проектното положение в план не трябва да превишават дадените в приложение № 3 или указаните в проекта стойности.

Чл. 107. (1) При инжекционните напрегнати анкери сондирането, инжектирането и конструкцията на анкерите трябва да са съгласно проекта.

(2) Допуска се при сондажите работи отклонение в разположението на сондажите в план до 100 mm и наклон на оста до 30 минути.

(3) Не се допуска при полагането анкерите над отвора на сондажа да се подават по-малко от: 400 mm - инжекционната колона, 300 mm - защитната тръба и 800 mm - армировката (въжета, струни, пръти).

Чл. 108. (1) Качествените показатели на материалите, които се използуват при изпълнението на инжекционните напрегнати и анкери и тяхната проверка в обектовата лаборатория трябва да са съгласно проектните изисквания.

(2) Не се допуска използуването на стоманена армировка с ръждиви петна, без да са отстранени.

Чл. 109. (1) Не се допуска приемане на анкерите за експлоатация без носещата им способност да е проверена чрез контролни изгонвания. Анкерите трябва да се изпитват на зададеното в проекта максимално натоварване.

(2) На всеки 10 анкера, монтирани съгласно проекта, трябва да се проведе едно контролно изпитване.

(3) Не се допуска приемаме на изпълнението, без да са проведени изпитвания на всички анкери, с изключение на тези, които са изпитвани съгласно алинея 2.

Чл. 110. (1) Контролите изпипания на анкерте трябва да се правят чрез статично, нарастващо на стъпала, спънно натоварване. При това всяко товарно стъпало трябва да е 1/10 от максималния товар.

(2) При приемане анкерите трябва да се натоварват направо до максималния товар.

Чл. 111. След задържане на максималния товар анкерът трябва да се разтовари до указаното в проекта натоварване, след което се допуска да се закрепва за конструкцията.

Чл. 112. Приемането на инжекционни анкери, получили оценка "годен" при контролните и приемателните изпитвания съгласно чл. 110, става с акт образец 12 от Наредбата № 1 за приемане на образците актове в ПКС. Към него трябва да са приложени:

1. сведения за сондажните работи;

2. сведения за инжектирането;

3. акт образец № 7 от Наредбата за приемане на образците на актове в ПКС за приемане на анкерната конструкция;

4. Протокол за напрягане на анкерите.

Чл. 113. При фундиране със спускани кладенци трябва да се осигурят мероприятия съгласно проекта за плавно спускане на кладенците и кесоните, когато се намират на скат (или) и площадки със слаба или разнородна по периметъра на ножа земна основа, както и мероприятия по спазване на техниката на безопасността.

Чл. 114. (1) Начинът на фиксиране на главните оси на кладенците (кесоните) на терена трябва да позволява по всяко време на спускането да се проверява положението им в план.

(2) Реперите и знаците за контрол на фиксирането на главните оси и вертикалните коти на кладенците (кесоните) трябва да са извън зоните на възможните почвени деформации, предизвикани от спускането на съоръжението, в места без опасност от подмиване и свличане.

Чл. 115. (1) Изграждането на фундаменти на съоръжения, входни и изходни колектори, както и монтаж на тръбопровод и и други комуникации в призмата на обрушване съгласно проекта, се допуска след приключване на спускането на кладенците (кесоните), бетонирането на дъното, окончателното фиксиране на кладенците (кесоните) на проектната кота, изключването на осушителната система и възстановяването на естественото състояние на околния почвен масив (възстановяване на естественото НПВ и др.).

(2) Разполагането в границите на призмата на обрушване на временни съоръжения и инсталации за изграждане на спускани кладенци и кесони (възли за бетон и глинен разтвор, компресорна станция, кранове и др.) се допуска съгласно проекта само при осигуряване на нормалната им експлоатация при евентуални деформации на земната основа.

Чл. 116. Не се допуска котата на строи ."едната площадка, изкуствения остров или дъното на строителната яма съгласно проекта да е по-малко от 0,5 m над максималното ниво на почвените води или на водата, във водоема в периода на строителството. Ширината на бермите на изкуствения остров не се допуска да е по-малка от 2 m, ако не е предвидено друго в проекта и РПОИС.

Чл. 117. Бетонирането или монтажът на сглобяемите елементи на най-долния пръстен на кладенците (кесоните) се допуска да започне след като бетонът на временния фундамент под ножа достигне предписаната в проекта якост.

Чл. 118. (1) Спускането на най-долния пръстен на кладенците (кесоните) от временния фундамент се допуска след като бетонът на кладенците (кесоните) достигне проектната якост. Спускането на по-горния и следващите пръстени при монолитни конструкции се допуска след като бетонът достигне предписаната в проекта якост, а при сглобяеми и сглобяемо-монолитни - не се допуска преди замонолитващият бетон да е достигнал проектната якост.

(2) Спускането на кладенците (кесоните) не се допуска да става на стъпки по-големи от 0,5 m. След всяка стъпка трябва да се проверява вертикалността м положението в план на съоръжението; отклоненията трябва незабавно да се коригират.

(3) Не се допуска спускане на кладенци и кесони близо до съществуващи съоръжения без геодезически наблюдения съгласно проекта за контрол на евентуални деформации.

Чл. 119. (1) Транспортирането на кладенците (кесоните) чрез плаване се допуска след проверка на устойчивостта им, при височина на борда над водата най-малко 1 m (като се вземат под внимание височината на вълната и възможното наклоняване).

(2) Транспортиране и фиксиране на плаващите кладенци (кесони) на дъното на акваторията се допуска след като се осигурят мерки против сблъскването им с плавателни съдове.

(3) Предварително трябва да се извърши планировка на дъното на акваторията на мястото на спускания кладенец (кесон).

Чл. 120. Монтирането на най-долния Пръстен на сглобяемо монолитните кладенци с монолитна ножова част се допуска да започне след като бетонът й достигне предписаната в проекта якост. Когато в конструкцията има хоризонтални замонолитващи пръстени, монтажът на по-горните стенни панели се допуска след като бетонът на пръстените достигне предписаната в проекта якост.

Чл. 121. Използуването на хидравличен и хидропневматичен подмив на почвата се допуска съгласно проекта, когато няма постоянни съоръжения и инженерни комуникации върху призмата на обрушване.

Чл. 122. За приготвянето на глинени разтвори на тиксотропната риза се допуска да се използуват глини, които отговарят на изискванията на чл.70, а параметрите им - на чл. 71.

Чл. 123. Спускане на кладенци в тиксотропна риза се допуска съгласно проекта когато:

1. нивото на глинения разтвор се поддържа не по-ниско от 20 сm от ръба на форшахтата;

2. отвесността на спускането се контролира и регулира;

3. при преминаването на водонаситени прослойки без сипни включения, не се копае в непосредствена близост до върха на ножа;

4. най-малко веднъж на смяна се контролира качеството на глинения разтвор.

Чл. 124. При кладенци във водонаситени почви без водопонижение или в акватория, не се допуска нахлуване на Почви изпод ножа. Нивото на водата от вътрешната страна не се допуска да е по-ниско от нивото й отвън.

Чл. 125. При опасност от суфозия и при прилагане на тиксотропни ризи в песъчливи водонаситени почви не се допуска открито водочерпене.

Чл. 126. Не се допуска закрепването на кладенците на проектната кота да става след бетонирането на дъното и изключването на системата за понижение на почвените води.

Чл. 127. (1) Стоманобетонните дъна на кладенците трябва да се бетонират по зони съгласно проекта при непрекъснато водочерпене, като не се допуска измиването на цимента от прясната бетонна смес. Първо се бетонират зоните при ножа, ако не е предвидено друго в РПОИС.

(2) Изпомпването на водата от кладенци, чието дъно е бетонирано под вода, се допуска, след като бетонът достигне проектната якост. Когато стоманобетонната част от дъното се изпълнява върху подложен бетон, положен под вода, се допуска изливането да се извършва само на сухо.

Чл. 128. Когато кладенецът се спуска с хидравлични крикове, при изкопните работи в забоя трябва да се оставя почвен тампон с дебелина не по-малко от 1 m при глини и песъчливи глини, 1,5 m при пясъци и 2 m при почви, склонни към протичане, ако не е предвидено друго в проекта и РПОИС.

Чл. 129. (1) Всеки хидравличен крик трябва да може да се командува отделно. Броят на криковете се приема съгласно проекта, но не се допуска да е по-малко от един на всеки 6 м.от периметъра на кладенеца.

(2) Не се допуска най-голямата разлика между вертикалните премествания на диаметрално противоположни точки на кладенеца да превишава 10 мм.

Чл. 130. Не се допуска спускане на кесони преди цялото им оборудване да е освидетелствувано и да са изпитани под налягане 1,5 пъти по-високо от максималното работно.

Чл. 131. Въздушното налягане в кесоните, спускани без хидромеханизация, трябва да е достатъчно да предотврати приток на вода из под ножа, но не се допуска да превишава с повече от 0,2 МРа хидростатичното налягане на ниво нож.

Чл. 132. (1) Изкопните работи в кесона трябва да се извършва така, че да осигурят равномерното му спускане и да не се допусне пробив на въздух от работната камера.

(2) Не се допуска котата на повърхността на почвата в работната камера по време на спускане да превишава котата на върха на ножа с повече от 0,60 m.

(3) Твърдите включения под ножа на кесона трябва да се отстраняват така, че да не се допусне пробив на въздух от камерата.

Чл. 133. (1) Допуска се увисването на кесоните да се отстранява посредством форсирано спускане чрез рязко временно понижаване на налягането в камерата на кесона, но с не повече от 50%.

(2) Не се допуска преди форсирано спускане подкопаването на почвата под ножа на дълбочина повече от 0,5 m.

(3)Не се допуска в кесона да има хора по време на форсирано спускане.

Чл. 134. Допуска се напълването на камерата на кесона с вода (при принудително прекъсване на работа) само чрез постепенно понижаване на въздушното налягане. Не се допуска изтласкването на водата да се извършва при налягане по-високо от проектното.

Чл. 135. Не се допуска отклоненията в размерите и положението на кладенците и кесоните по отношение на проектните да превишават стойностите, посочени в приложение № 4.

Чл. 136. На частично приемане със съставяне на акт образец 12 от Наредбата № 1 за прилагане на образците актове, предвидени в ПКС при спускани кладенци и кесони подлежат:

1. направа на площадките за кесоните;

2. готовите кесони и пръстени от спусканите кладенци-преди спускането им в почвата или потапянето им във вода;

3. спуснатите кладенци или кесони и земната основа - преди запълването им.

Чл. 137. При приемане на работите по спускани кладенци и кесони строителят трябва да представи:

1. данни за 1 очното положение на кладенеца (кесона) след завършване на работите;

2. геоложки профил на преминатите почвени пластове;

3. данни за изпитването на бетонните проби:

4. дневник и график за спускането на кладенеца (кесона).