Държавен вестник, брой 5 от 19.I

Чл. 1. (1) Тези норми се прилагат при проектиране на нови и реконструкция и модернизация на съществуващи психиатрични болници и психиатрични стационари в състава на други болнични заведения.

(2) Нормите не се отнасят до заведения за социални грижи и заведения за специална курортна помощ за психично болни.

Чл. 2. (1) Нормите определят изискванията към секторите и композиционните клетки на психиатричната болница.

(2) Конкретните сектори и композиционни клетки, които ще се включват в състава на психиатричната болница, се определят с предпроектната програма - задание за проектиране.

(3) Когато се предвиждат автоматизирани работни места или електронноизчислителни центрове, помещенията и площите за тях се проектират в съответствие с изискванията на съответната електронноизчислителна техника.

Чл. 3. Съгласно възприетата организация на медицинското обслужване на населението психиатричната болница се проектира с оптимален капацитет от 300 до 500 легла.

Чл. 4. (1) Теренът (парцелът) на психиатричната болница се определя от утвърдения общ градоустройствен план на населеното място в съответствие с Нормите за планиране на населените места.

(2) Ситуационният (генералният) план на психиатричната болница се проектира при обособяване на следните зони:

1. зона за стационарно лечение;

2. зона за лечебно-диагностични дейности

3. зона за стопанско обслужване;

4. зона за социални контакти, административно-организационни и учебни дейности;

5. зона за парк, спорт и отдих на болни, персонал и посетители.

(3) Паркът по т. 5 на чл. 4, ал. 2 включва пространства за общи разходки, тихи занимания на открито, кътове за събеседване и др. п.

Чл. 5. (1) Ситуирането на психиатричната болница трябва да осигурява приобщаването й към градската среда и болничните заведения от общ тип чрез комуникационните връзки, като заедно с това се отдалечат от оживени градски зони с интензивно движение и шумови натоварвания.

(2) Пътищата на територията на психиатричната болница трябва да отговарят на изискванията на глава трета, раздел VII от Противопожарните строително-технически норми, отпечатани от ДИ "Техника" в издание на Министерството на вътрешните работи и Комитета по териториално и селищно устройство, 1987 г.

Чл. 6. Теренът на психиатричната болница се огражда съгласно изискванията на Наредба № 7 за инженерно-техническите мероприятия за охрана на обектите (ДВ, бр. 57 от 1985 г.), като повишена сигурност се предвижда в зоната на стационара за болни с висока степен на зависимост от грижи и контрол.

Чл. 7. (1) Наклоните и размерите на алеите на терена на психиатричната болница трябва да позволяват движение на инвалидни колички.

(2) Най-малко 2% от местата за паркиране или не по-малко от 2 места за паркиране се проектират с възможност за обслужване на болни със затруднена подвижност.

Чл. 8. Стационарните блокове на психиатричната болница се проектират до 5 етажа включително.

Чл. 9. (1) Входовете на психиатричната болница се проектират достъпни за автотранспортни средства и противопожарни автомобили.

(2) Секторът за приемно отделение и бърза помощ се проектира със самостоятелен вход.

Чл. 10. При проектиране на психиатрични болници се прилагат и "Норми за проектиране на болнични заведения от общ тип и амбулаторно-поликлинични заведения", отпечатани в БСА, бр. 7 от 1987 г., като:

1. местоположението на терена се определя съгласно чл. 3, ал. 2;

2. паркингите се оразмеряват съгласно чл. 3, ал. 4;

3. минималните разстояния между блоковете се определят съгласно чл. 4, ал. 1 и 2 и таблица № 6 към чл. 41 от Противопожарните строително-технически норми;

4. пешеходното пространство пред психиатричната болница се оразмерява съгласно чл. 7.

Чл. 11. Психиатричната болница се проектира с оглед създаване на възможност за етапно изграждане и въвеждане в експлоатация при ново строителство, реконструкция и модернизация.

Чл. 12. Общата структура на психиатричната болница обхваща:

1. поликлинично-диспансерен сектор, включващ:

а) поликлиника за възрастни;

б) поликлиника за деца;

в) дневен (нощен) стационар;

г) хотел пансионат;

2. стационар, включващ:

а) клинична единица за болни с повишена зависимост от грижи и контрол;

б) клинична единица за остро психично болни;

в) клинична единица за спокойни болни;

г) клинична единица за дълготрайно боледуващи;

д) клинична единица за психогеронтологично болни;

е) клинична единица за деца и юноши;

3. лечебно-диагностичен сектор, включващ:

а) клинична лаборатория;

б) рентгенодиагностично отделение;

в) функционално-диагностични лаборатории;

г) патологоанатомично отделение;

4. рехабилитационно-социален сектор;

5. лечебно-спомагателен сектор, включващ:

а) приемно отделение и бърза помощ;

б) болнична аптека;

6. административно-организационен сектор;

7. учебно-културен сектор;

8. сектор за стопанско обслужване.

Чл. 13. (1) Пространствената организация на психиатричната болница трябва да съдействува на лечебния процес чрез създаване на неболничен тип архитектура.

(2) Оцветяването се съобразява с предназначението на секторите, възрастта и състоянието на контингента болни.

(3) Консултативните и лечебните кабинети трябва да бъдат защитени от шум съгласно "Норми за проектиране на защита от шум", отпечатани в БСА, бр. 5 от 1987 г.

Чл. 14. Най-малките широчини на помещенията, свързани с провеждане на лечебния процес, са:

1. 2,4 м - за коридори в стационар, поликлиника и социален сектор;

2. 3 м - за помещенията по чл. 13, ал. 1 и 2 от "Норми за проектиране на болнични заведения от общ тип и амбулаторно-поликлинични заведения", както и за болнична стая с едно легло за деца, коридори в клинична единица за психогеронтологично болни, рентгенодиагностично, физиотерапевтично и отделение за функционална диагностика;

3. 3.6 м - за болнична стая за психогеронтологично болни, зали за инсулинова, електрошокова и психотерапия, офиси и подготвителни към горните зали.

Чл. 15. Най-малките дълбочини на помещенията, свързани с лечебния процес, са: 6 м - за помещения за електрошокова, инсулинова и психотерапия.

Чл. 16. Най-малките светли височини на помещенията, свързани с лечебния процес, са:

1. 2,6 м - за болнични стаи, кабинети, помещения в рехабилитационно-социален сектор, дневен и нощен стационар;

2. 3,6 м - за зала за полуфункционални занимания, универсална работилница по индустриална трудотерапия и др.

Чл. 17. Болничните стаи се оразмеряват с оглед осигуряване на следните. най-малки разстояния:

1. 1.8 м - между дългите страни на леглата и между легло и стена с врата в клиничната единица за психогеронтологично болни;

2. 2 м - между леглото и фасадната стена в клиничната единица за психогеронтологично болни.

Чл. 18. (1) Всяка клинична единица се проектира с най-малко два вертикални комуникационни възела, осигуряващи евакуация съгласно Противопожарните строително-технически норми.

(2) Максималните разстояния от вратите на помещенията до най-близкия изход навън или стълбище се предвиждат по таблица № 18 от Противопожарните строително-технически норми.

Чл. 19. (1) Вратите на болничните стаи в клиничната единица за психогеронтологично болни, помещенията в рехабилитационно-социален сектор, дневен (нощен) стационар, подготвителни и помещения за реанимация след електрошокова, инсулинова терапия и трудотерапия се проектират с широчина най-малко 1 м и се отварят навън.

(2) Вратите на общите тоалетни в клиничната единица за болни с повишена зависимост от грижи и контрол, клинична единица за психогеронтологично болни, рехабилитационно-социален сектор, дневен (нощен) стационар и звената за трудотерапия се проектират с широчина най-малко 1 м и се отварят навън.

(3) Вратите в поликлннично-диспансерен сектор, лечебно-диагностичен сектор, клинична единица за психогеронтологично болни се проектират облицовани с устойчив на механични удари материал в долния край за предпазване от повреждане от инвалидни колички.

Чл. 20. Отварянето и затварянето на прозорците и балконските врати в звената, посочени в чл. 19, ал. 1, се проектират с оглед осъществяване на контрол от персонала.

Чл. 21. Броят на тоалетните помещения в клиничната единица се определя като:

1. всяка болнична стая трябва да има самостоятелен санитарен възел;

2. броят на общите тоалетни към групата за дневно пребиваване се оразмерява по 1 клетка за 10 мъже и 1 клетка за 6 жени;

3. броят на душовете се оразмерява по 1 душ за б болни;

4. в банята на клиничната единица за психогеронтологично болни се предвижда вана.

Чл. 22. Тоалетната клетка в клиничната единица за психогеронтологично болни се проектира с размери най-малко 2,4 х 1,8 м.

Чл. 23. (1) В психиатричната болница не се допускат решетки с изключение на клиничната единица с повишена зависимост от грижи и контрол за обществено опасни болни, за които се изисква охрана съгласно Наредба № 7 за инженерно-технически мероприятия за охрана на обектите.

(2) Стълбищата и комуникационните възли се обезопасяват с материали с необходимата якост и еластичност.

Чл. 24. За преодоляване на денивелацията в клиничната единицата психогеронтологично болни се предвиждат и рампи с наклон, позволяващ движението на инвалидни колички.

Чл. 25. Звената за деца и възрастни към поликлинично-диспансерен сектор се проектират с отделни чакални и входове.

Чл. 26. Площите на помещенията в рехабилитационно-социалния сектор се определят в зависимост от капацитета на психиатричната болница и броя на дневните контакти между амбулаторно, стационарно болни и техни близки, както и от лечебните програми, провеждани в него.

Чл. 27. (1) Дневният и нощният стационар се оразмеряват за 10 до 50 приходящи за дневно или нощно лечение психиатрично болни.

(2) Дневният и нощният стационар трябва да осигуряват почивка между процедурите в общо помещение, което се обзавежда с легла.

Чл. 28. Композиционното решение и площно осигуряване на рехабилитационно-социалния сектор, културния сектор, дневния и нощния стационар трябва да предразполагат за контакти между болни, персонал и посетители.

Чл. 29. Обектите на търговията, които се предвиждат към психиатричните болници, се оразмеряват по "Норми за проектиране на магазини" и "Норми за проектиране на заведения за обществено хранене".

Чл. 30. Обектите за битови услуги, които се предвиждат към психиатричните болници, се оразмеряват по "Норми за проектиране на сгради за битови услуги на населението", отпечатани в БСА, бр. 6-7 от 1981 г., изм. със заповед на КТСУ № РД-02-04-58 от 30. 07. 1986 г. (ДВ, бр. 69 от 1986 г.).

Чл. 31. Акустиката, когато такава се предвижда в залата за масови културни мероприятия, се проектира съгласно БДС 10676 и при спазване изискванията на чл. 418 от Противопожарните строително-технически норми.

Чл. 32. При проектиране на поликлинично-диспансерния сектор се прилагат и "Норми за проектиране на болнични заведения от общ тип и амбулаторно-поликлинични заведения", като:

1. нормите на максималната бруто площ на поликлинично-диспансерния сектор се определят съгласно чл. 27;

2. броят на помещенията в поликлинично-диспансерния сектор се определят съгласно чл. 27;

3. площите на регистратурите, фоайетата, чакалните и гардеробите се определят съгласно чл. 25.

Чл. 33. Минималните бруто площи на поликлинично-диспансерния сектор са дадени в приложение 1.

Чл. 34. В клиничните единици на стационара се обособяват групи за дневно и нощно пребиваване и за лечебна и стопанска дейност с възможност за пълна или частична изолация на отделните групи според тристепенната зависимост на болните от медицински грижи и контрол.

Чл. 35. (1) Сестринският пост на стационара се проектира в близост до болните с висока и средна зависимост от грижи и контрол, като се осигурява добра видимост към коридорите и рекреациите и сигурна защита на съхраняваните лекарства.

(2) Клиничните единици за възрастни се предвиждат с 18 до 25 легла в зависимост от общия капацитет, профила на клиничната единица, възрастта на болните и конкретното композиционно решение.

(3) В клиничните единици за деца и юноши се предвиждат с до 20 легла.

(4) Клиничните единици за деца, освен помещенията по чл. 34 се предвижда и учебна група, чието съдържание се определя с предпроектната програма - задание за проектиране.

(5) Към болничните стаи се предвижда необходимата гардеробна площ.

Чл. 36. Болничните стаи в клиничните единици се проектират с до 4 легла в стая със самостоятелен или общ за две стаи санитарен възел, като:

1. най-малко 20 процента от болничните стаи за възрастни се проектират с едно легло;

2. най-малко 30 процента от болничните стаи се проектират с балкони;

3. най-малко 40 процента от клиничната единица с повишена зависимост от грижи и контрол и клиничната единица за деца се проектират с остъкляване към коридора, започващо на височина 1,2 м от пода.

Чл. 37. Помещенията за анестезия, инсулиновата зала и реанимацията се проектират с пряка връзка помежду им.

Чл. 38. (1) Пространственото композиционно решение на групата за дневно пребиваване се проектира многофункционално, като се разделя най-малко на две подгрупи за тихи и шумни дейности.

(2) При клинична единица, по-малка от 16 легла, помещенията за занимателна терапия и шумни дейности се обединяват.

Чл. 39. (1) В интериора на болничната стая трябва да участвуват и лични вещи на болните.

(2) Архитектурното решение и площта на болничните стаи трябва да дават възможност за организиране от болните на личен кът за обитаване.

Чл. 40. Храненето на болните се осигурява от:

1. обща трапезария за всички клинични единици, оразмерена за 70% от болните;

2. индивидуална трапезария за всяка клинична единица, оразмерена за 20% от болните;

3. възможност за хранене на 10% от болните в болничните стаи.

Чл. 41. Максималната бруто застроена площ на стационарния блок е 45 кв. м на легло.

Чл. 42. Минималните бруто площи на стационара са дадени в Приложение 2.

Чл. 43. При проектиране на стационара се прилагат "Норми за проектиране на болнични заведения от общ тип и амбулаторно-поликлинични заведения", като:

1. капацитетът, съоръжаването и обзавеждането на клиничните единици се определят съгласно чл. 29, ал. 1;

2. основната структурна единица се определя съгласно чл. 29, ал. 2.

Чл. 52. (1) Рехабилитационно-социалният сектор трябва да осигурява извършването на дейностите, свързани с комплексната рехабилитация и ресоциализация, чрез интегрирани форми на обслужване за етапите на единния лечебен процес.

(2) Рехабилитационно-социалният сектор се проектира с удобен достъп до стационара и поликлинично-диспансерния сектор и включва социален център, помещения за културотерапия, трудотерапия, занимателна терапия, арттерапия, социална терапия и групова психотерапия.

(3) Оразмеряването на рехабилитационно-социалния сектор е в зависимост от капацитета на болницата и района на обслужване.

(4) Трудово-лечебното стопанство се проектира с достъп до самостоятелен път за доставка на суровини и експедиция на готова продукция.

(5) За стационарната и поликлинична трудотерапия се проектирай сектори за работа на групи от 5, 10 или 15 болни в зависимост от нозологията, стадия и степента на заболяването.

(6) В занимателната терапия и арттерапията се организират само тихи дейности.

(7) В индустриалната терапия се предвиждат предимно тихи производства.

(8) Звеното за културотерапия се разполага в близост до стационар и учебно-културния сектор.

Чл. 53. (1) Максималната бруто площ на рехабилитационно-социалния сектор е 4,7 кв. м на легло.

(2) Максималната бруто площ на културотерапия, занимателна и трудотерапия е 3,2 кв. м на функционално място.

(3) Максималната бруто площ за индустриална терапия е 5,2 кв. м на функционално място.

Чл. 54. Минималните бруто площи на рехабилитационно-социалния сектор са посочени в приложение 3.

Чл. 61. Максималната бруто площ на административно-организационния сектор е 2,2 кв. м на легло.

Чл. 62. Минималните бруто площи на административно-организационния сектор са дадени в приложение 5 на "Норми за проектиране на болнични заведения от общ тип и амбулаторно-поликлинични заведения".

Чл. 63. Максималната бруто площ на учебно-културния сектор е 1,05 кв. м на легло.

Чл. 64. Минималните бруто площи на учебно-културния сектор са дадени в приложение 6 на "Норми за проектиране на болнични заведения от общ тип и амбулаторно-поликлинични заведения".

Чл. 77. (1) Допустимите минимални напречни междуосия на функционалните клетки на психиатричната болница са:

1. 3 м - за лечебно-диагностични кабинети, помещения за дневно пребиваване и полифункционални зали;

2. 3,6 м - за трудотерапевтични звена.

(2) При проектирането на психиатрични болници се спазва и чл. 123 от "Норми за проектиране на болнични заведения от общ тип и амбулаторно-поликлинични заведения".

Чл. 78. Подовите настилки се избират в съответствие с изискванията на чл. 126 и 127 от "Норми за проектиране на болнични заведения от общ тип и амбулаторно-поликлинични заведения" и чл. 11 от Противопожарните строително-технически норми.

Чл. 79. В коридорите на клиничната единица с повишена зависимост от грижи и контрол и гериатричната клинична единица се проектира парапет за придържане на 0,9 м от пода и на 0,06 м от стената, оразмерен за натоварване най-малко 110 kg на м линеен.

Чл. 120. Водопроводната и канализационната инсталация се проектират съгласно "Норми за проектиране на водопроводни и канализационни инсталации в сгради", публикувани в БСА, бр. 5 и 6 от 1986 г.

Чл. 121. Противопожарните водопроводни мрежи се проектират съгласно изискванията на противопожарното водоснабдяване на Противопожарните строително-технически норми.

Чл. 122. В клиничната единица за психогеронтологично болни се предвиждат санитарни прибори на височина, удобна за ползуване от болни, придвижващи се с инвалидни колички.

Чл. 123. При проектиране на психиатрични болници се прилагат "Норми за проектиране на болнични заведения от общ тип и амбулаторно-поликлинични заведения", отпечатани в БСА, бр. 7 от 1987 г., като:

1. водопроводната инсталация за питейна вода, топла вода за битови и технологични нужди, канализационната инсталация за битово-отпадъчни и дъждовни води, както и температурата на водата се определят съгласно чл. 169;

2. умивалните на стационарните заведения се оборудват съгласно чл. 173;

3. водопроводните и строителните арматури се предвиждат съгласно чл. 175.

Чл. 124. Отоплителните, вентилационните и климатичните инсталации се проектират съгласно изискванията на "Норми за проектиране на отоплителни, вентилационни и климатични инсталации", отпечатани в БСА, бр. 6, 7, 8 и 9 от 1986 г., "Норми за проектиране на болнични заведения от общ тип и амбулаторно-поликлинични заведения", както и от приложение 6 от тази глава.

Чл. 125. Отоплителните инсталации трябва да осигуряват нормативните температури в отопляемите помещения.

Чл. 126. В стаите с болни деца, остро психично болни и дълготрайно боледуващи отоплителните тела трябва да бъдат подходящо оградени, но с възможност за почистване.

Чл. 127. В самостоятелна отоплителна система (или кръг) се предвиждат секторите на стационар и поликлиника за деца. При възникване на нужда за отопление извън отоплителния период в тези сектори се осигурява възможност за индивидуално включване.

Чл. 128. В централната абонатна станция се предвижда автоматично поддържане на температурата на топлоносителя съобразно с външната температура, което да осигури не по-голямо от 2 градуса С превишаване на температурата в обитаемите помещения.

Чл. 129. Помещенията, за които няма изисквания за механична вентилация, се проветряват с отваряне на крила на прозорци или на отвори (регулируеми или не), предвидени специално за тази цел.

Чл. 130. Предвижда се компенсация на засмуканото количество въздух с подаване в коридорите в случаите, когато се получава дебаланс в корпуса на сградата (или отделението), по-висок от еднократен обмен.

Чл. 131. През летния период температурата в помещенията не трябва да превишава 30 градуса С при изчислителна температура t4 в градуса по Целзий за средна лятна годишна необезпеченост 400 часа (табл. 1 и 2 от "Норми за проектиране на отоплителни, вентилационни и климатични инсталации"), което може да се осигури със слънцезащитни архитектурни мероприятия. В районите, при които изчислителните температури са високи и не може да се изпълни горното условие, се предвижда вентилация или климатизация, осигуряваща оптимални параметри на микроклимата.

Чл. 132. Обединяването на няколко механични вентилации може да става само, ако помещенията, които те обслужват, са сходни от хигиенна гледна точка и имат еднакъв режим на експлоатация.

Чл. 133. Шумът от вентилационните и климатичните инсталации не трябва да превишава Норми № 0-64 от 20.10.1972 г. за пределно допустимите нива на шума в жилищни и обществени сгради и жилищни райони (ДВ, бр. 87 от 1972 г., изм. и доп., 1975 г.), а за помещения за индивидуална и групова психотерапия нормативното ниво през деня се изравнява с това през нощта.

Чл. 134. Пускането и спирането на индивидуалните вентилационни инсталации да става от лекарските кабинети, като се осигурява и резервно пускане и спиране на машинното помещение.

Чл. 135. Чистият въздух за приточните вентилационни инсталации да се взема от най-чистите места и от засенчени фасади на север, североизток. изток, северозапад, на височина 2 м от долен ръб на отвора, а замърсеният въздух да се изхвърля над покрива на сградата.

Чл. 136. Машинните помещения се проектират в сутерена или в инсталационния етаж (по изключение на тавана с минимална височина 2,2 м). Помещенията да бъдат със сифони. Широчината на вратите да бъде по-голяма от габарита на най-голямото съоръжение (агрегат). В помещенията се предвижда електрически контакт за подвижна лампа при ремонт.

Чл. 137. В близост до машинните отделения се осигурява работилница със складове и помещения, обзаведена с необходимото съоръжаване за техническата служба за поддръжка на отоплителната, вентилационната и климатичната инсталация.

Чл. 138. (1) Излазни точки за кислород, сгъстен въздух и райски газ се предвиждат в помещения за анестезия и за електрошокова терапия.

(2) Излазни точки за кислород и сгъстен въздух се предвиждат за инсулиновата зала и болничните стаи с едно легло.