Държавен вестник, брой 5 от 19.I

Чл. 1. (1) Тези норми се прилагат при проектирането на нови, както и при обновяване или разширение на съществуващи самостоятелни или обединени детски ясли и градини и учебно-възпитателни заведения.

(2) Учебно-възпитателните заведения представляват детска градина, обединена с училище I-III клас.

(3) Нормите не се отнасят за заведения със специално предназначение (за сирачета и социално застрашени деца, за деца с недъзи, за санаториални детски заведения и др.).

Чл. 2. При проектирането на детски и учебно-възпитатели заведения се спазват действуващите Норми за планиране на населените места, нормите за проектиране на сгради и съоръжения и стандартите, които са свързани с разглежданите въпроси, хигиенните норми, Противопожарните строително-технически норми и тези за защитните съоръжения на гражданската отбрана.

Чл. 3. (1) Обхватът на децата от детските и от учебно-възпитателните заведения се определя, както следва:

1. в детските заведения - децата от 10 месеца до 6 (6,5) години;

2. в учебно-възпитателните заведения - децата от 2,5 (3) до 9 години (детска градина и училища I-III клас).

(2) В учебно-възпитателните заведения се включват деца до 2,5 (3) години само в случаите, когато в населеното място няма детско заведение с яслена група.

(3) Типът на детските заведения, видът на групите и броят на групите и класовете и детското заведение и в учебно-възпитателното заведение са съгласно таблици 1. Те се определят с градоустройствения план в зависимост от конкретните нужди на населеното място.

(4) Проектирането на детски заведения с капацитет, по-голям от 240 деца, и на учебно-възпитателните заведения с капацитет, по-голям от 200 деца, се допуска само по изключение като експериментални с разрешение от Министерството на народното здраве и социалните грижи (МНЗСГ), Министерство на културата, науката и просветата (МКНП) и Комитета по териториално и селищно устройство (КТСУ).

(5) Обединени детски заведения се предвиждат, винаги когато е възможно при ново строителство, преустройство и увеличаване на капацитета чрез обновяване на материалната база.

Таблица 1

(6) Учебно-възпитателни заведения се предвиждат в малките населени места, когато броят на децата за детски заведения формира 3 и по-малко групи, а на учениците - 3 и по-малко класове.

(7) Самостоятелни детски ясли се предвиждат, само когато изградената мрежа не дава възможност за строителство на обединени детски заведения.

(8) Полудневни детски групи се предвиждат към целодневни детски градини, учебно-възпитателни заведения, обединени детски заведения училища I - III клас, училища I-VII клас, Единни средни политехнически училища I степен (ЕСПУ - I степен).

Чл. 4. (1) Радиусът на обслужваната от детско или от учебно-възпитателно заведение територия, в зависимост от плътността на застрояване, е от 450 до 600 m. Изключения се допускат в малки населени места до IV функционален тип вкл.

(2) Допуска се радиусът на обслужване да бъде до 30 минути с автотранспорт за градинските групи и класовете на учебно-възпитателните заведения, обединени детски заведения или детски градини, обслужващи няколко селища от V до VIII функционален тип.

Чл. 5. (1) Детското или учебно-възпитателното заведение се проектира в населеното място при осигуряване на най-благоприятни санитарно-хигиенни условия (например отдалечено от промишлени предприятия, улици с интензивно движение, паркинги и др.).

(2) Когато детското или учебно-възпитателното заведение е в близост до улици с интензивно движение, достъпът до него се обезопасява.

Чл. 6. (1) Централизирано обслужване на детските и на учебно-възпитателните заведения с храна се предвижда във всички функционални типове населени места в зависимост от условията:

1. при наличие на обществена кухня със сектор за детска храна;

2. при наличие на детско заведение с кухня, позволяваща обслужването на няколко детски заведения;

3. при изграждане на нов жилищен комплекс по единна генерална сметка.

(2) Проектирането на кухня, принадлежаща само на едно детско заведение, се допуска по изключение.

Чл. 7. Пералня в детско или в учебно-възпитателно заведение се проектира по изключение, когато в населеното място няма специализирана пералня или обществена пералня с цех за детско пране.

Чл. 8. (1) Теренът на детското или на учебно-възпитателното заведение се предвижда по възможност като самостоятелен квартал, а в жилищните комплекси - като обособен парцел.

(2) Теренът на учебно-възпитателното заведение се състои от:

1. зона на децата до 6 (6,5) г.;

2. зона на учениците;

3. обща зона (например физкултурна площадка, опитно поле, стопанска зона).

(3) Големината на терена на детските и на учебно-възпитателните заведения се определя:

1. за яслените групи - по 25 кв. м на дете и по изключение в жилищните територии с голяма плътност - най-малко по 20 кв. м на дете;

2. за градинските групи - по 35 кв. м на дете и по изключение в жилищните територии с голяма плътност - най-малко по 25 кв. м на дете;

3. за класовете - по 30 кв. м на ученик и но изключение в жилищните територии с голяма плътност - най-малко по 25 кв. м на ученик.

Чл. 9. (1) Сградата на детското и на учебно-възпитателното заведение се ситуира:

1. в най-неблагоприятната част на парцела (например по отношение на ориентация, засенчване и др.);

2. на не по-малко от 15 м от уличната линия или съседен парцел, ако към тях са ориентирани спални, занимални, класни стаи, кабинети, и на не по-малко от 8 м ако това са други помещения, ползувани от децата и учениците (например физкултурен салон, столова и др.).

(2) Теренът на детското и на учебно-възпитателното заведение трябва да има не повече от 30% застроена площ и не повече от 5% стопански двор.

Чл. 10. (1) физкултурната площадка се предвижда при всички детски и учебно-възпитателни заведения, независимо от техния капацитет и тип с площ:

1. при детските ясли с капацитет 4 групи - най-малко 55 кв. м, с 6 групи - най-малко 65 кв. м;

2. при детските градини, обединените детски заведения и учебно-възпитателните заведения с капацитет до 4 групи или 1-2 групи и 1-2 класа от 150 до 200 кв. м, като за всяка група или клас в повече площта се увеличава с 25 кв. м, но не посече от 300 кв. м.

(2) Върху част от терена на общата физкултурна площадка при детските заведения с 4 и повече групи и при учебно-възпитателните заведения с 3 групи и 3 класа се предвиждат душове и басейн за закаляване на децата с дълбочина 0,4 м (на водата 0,2 м) и площта от 15 до 20 кв. м, свързани с водопроводната и канализационната система на сградата.

(3) Физкултурната площадка и площадките за активни занимания се проектират по възможност на разстояние, не по-малко от 15 м от учебните помещения и спалните.

(4) Не се допуска изграждането на отделни тоалетни и склад за дворни, уреди и играчки в терена на детското и на учебно-възпитателното заведение, а се ползуват тези към физкултурно-музикалния салон. Когато такъв не се предвижда или е ни втория етаж. тези помещения се проектират на първия етаж към административната част с пряк достъп от двора.

Чл. 11. На всяка група деца до 2,5 - 3 г. в детското заведение, независимо от типа и капацитета му, се осигурява площадка с регулируемо засенчване и площ от 120 до 130 кв. м, от които за игра с твърда настилка по 2,5 до 3 кв. м на дете.

Чл. 12. При детските градини, обединените детски заведения и учебно-възпитателните заведения:

1. площадките на децата от 2,5-3 г. до 6 г. са специализирани за видовете дейности с последователно ползуване от групите (таблица 2);

2. площадките за учениците са специализирани за видовете дейности (таблица 2);

3. при възможност се предвижда алея с широчина 3 м, дължина най-малко 6 м и наклон от 10 до 25% в зависимост от дължината.

Чл. 13. (1) В детските и учебно-възпитателните заведения с 3 и повече групи деца над 2,5 г. се предвижда природен кът и опитна градина с площ 15 кв. м на група.

(2) Стопанската площадка със собствен ход се проектира в зависимост от конкретните нужди с площ, не повече от 100 кв. м. На нея се разполага ограденият кът на кофите за смет.

Чл. 14. Според паркоустройствения план:

1. в двора на детското или учебно-възпитателното заведение се осигуряват в зависимост от капацитета му една до три питейни фонтанки;

2. дворът на детското или на учебно-възпитателното заведение трябва да има ограда с височина, не повече от 1,6 м; не се допускат плътни тухлени или стоманобетонни огради.

Таблица 2

Чл. 15. (1) Сгрялата на всяко детско или учебно-възпитателно заведение се проектира в зависимост от вида, типа и капацитета му, микроклимата и конкретните условия на населеното място.

(2) Сградата на учебно-възпитателното заведение се проектира така, че:

1. при нужда групите на децата да бъдат изолирани от учениците;

2. да има удобен достъп до физкултурния салон, игротеката и кабинетите, за ползуването им по график от децата и от учениците;

3. да има пряк достъп за външни посетители до административно-стопанските служби.

Чл. 16. Сградата на детското или на учебно-възпитателното заведение се проектира до три етажа. Детските групи и класовете се предвиждат на първи и втори етаж. Разполагането им на третия етаж се допуска само с разрешение на КТСУ и МНЗСГ.

Чл. 17. (1) Входовете и стълбищата в детските и учебно-възпитателните заведения се проектират, както следва:

1. за всеки две яслени групи и всеки четири градински групи - общ вход и стълбище;

2. за единствена яслена група в детското заведение се допуска отделен вход;

3. за педагозите и медицинския персонал се допуска да ползуват вход за детски групи,

4. за стопанските служби - отделен вход;

5. за изолационното помещение - при възможност - отделен вход;

6. за класовете - общ вход и стълбище.

(2) При проектиране на стълбищата да се спазва БДС-8267.

(3) При двуетажни и триетажни сгради отстоянието от вратите на помещенията, в които пребивават деца, до стълбищата не трябва да е повече от 30 м.

(4) Светлата широчина на коридора към класните стаи е най-малко 2,4 м.

Чл. 18. (1) Светлата височина на помещенията е най-малко 2,6 м., а на класните стаи - 3,0 м.

(2) Ориентацията на прозорците на помещенията е:

1. за дневни, спални, учебни помещения - юг, изток, югоизток;

2. за физкултурно-музикалния салон и другите общи учебни помещения-всички посоки без север.

Чл. 19. (1) Функционалните звена на различните групи деца и учениците се проектират с помещения и площи съгласно таблица 3.

(2) В зависимост от приложената конструктивна система се допуска отклонение ±10% от посочените площи.

(3) Във функционалните звена на децата:

1. с непосредствена връзка се проектират следните помещения: гардероб-филтър със занималнята; гардероб-филтър с умивалнята и тоалетната; занималнята със спалнята;

2. допуска се връзката на офиса със занималнята да се предвиди през гардероба;

3. зрителната връзка с тоалетната се предвижда предимно от занималнята, чрез остъклена витрина, с долен ръб на разстояние 1,0 м от пода.

(4) Преддверието пред гардероба служи и за чакалия на родителите.

(5) За учениците се осигуряват площи и помещения съгласно таблица 3:

1. за всяка паралелка се предвижда по една класна стая;

2. стаите за почивка се оразмеряват за половината от броя на учениците от първи клас;

3. гардеробни шкафчета за учениците се предвиждат към всяка класна стая.

Таблица 3

Чл. 20. (1) Към детските градини, обединените детски заведения и учебно-възпитателните заведения се предвиждат учебни помещения за общо ползуване по график според таблица 4.

(2) Плановото решение и конструкцията трябва да осигуряват обединяването при нужда на два кабинета или на физкултурния салон и един кабинет.

Чл. 21. (1) Към детските заведения с 4 и повече групи деца над 2,5 г. и към учебно-възпитателните заведения с повече от 2 групи +2 класа се предвижда физкултурен салон със склад за уреди и тоалетни съгласно таблица 4. Той е по възможност на първия етаж.

(2) Към детските и учебно-възпитателните заведения с 6 и повече групи на децата над 2,5 г. се допуска с разрешение на КТСУ, съгласувано с МНЗСГ, да се проектира плувен басейн с размери 6/12,5 м и с максимална дълбочина 0,8 м.

(3) Басейнът се предвижда със самостоятелен вход, помещение за треньора, съблекалня за 15-20 деца и тоалетна клетка с мивка.

(4) Басейнът за деца може да се проектира и към плувен комплекс за ученици и граждани с отделни: вход, салон и обслужващи помещения.

Таблица 3

Таблица 5

Чл. 22. (1) Административните и медицинските помещения към детските и учебно-възпитателните заведения се проектират според таблица 5.

(2) Помещенията за медицински служби се проектират, като се спазват следните изисквания:

1. боксът за физиопрофилактика към лекарския кабинет се отделя с остъклена преграда с долен ръб на 0,8 м от пода;

2. помещението "Изолация" се проектира в зрителна връзка с кабинетите на лекаря или директора чрез остъклена преграда с долен ръб на разстояние 0,6 м от пода;

3. при детските заведения с 6 и повече групи в изолацията по възможност се оформят два бокса.

(3) Учителската стая (методичният кабинет) се предвижда до кабинета на директора.

(4) В детските заведения сби повече групи към санитарния възел за персонала се предвижда клетка за инвентара за почистване.

Чл. 23. (1) Стопанските части - кухня, пералня и котелно към детските и учебно-възпитателните заведения се проектират съгласно таблица 6. По възможност те се разполагат в сутерен с осигурено естествено осветление.

(2) В учебно-възпитателното заведение за учениците и учителите се предвижда столова, при което:

1. не се допуска тя да бъде в сутерена;

2. оразмерява се за 45-50% от общия брой на учениците и учителите по 1 до 1,1 кв. м на едно място;

3. към нея се организира бюфет за учениците.

(3) В детските заведения до 3 групи и в учебно-възпитателните заведения се допуска:

1. топлата и млечната кухня да са в едно помещение;

2. подготвителните към кухнята да са в едно помещение.

Чл. 24. (1) Обзавеждането и съоръжаването на помещенията на детските и на учебно-възпитателните заведения се предвижда пи нормативи на МКНП и МНЗСГ.

(2) В класните стаи:

1. учебната дъска се монтира на височина от пода 75-80 см;

2. минималната и максималната отдалеченост на учениците от учебната дъска е съответно 2 и 9 м;

3. пътеките между мебелите са най-малко 55 см.

Чл. 25. (1) Прозорците на дневните, спалните и учебните помещения се проектират така, че:

1. в дневните и спалните да са на височина от пода 60 см и на минимално разстояние от тавана, с възможност за поставяне на слънцезащитни устройства;

Таблица 6

Всичко площ по точка 1 до 13 - от 60 до 140 кв. м по технологичен проект.

Всичко площ от точка 14 до 18: 35-40 кв. м 45-50 кв. м 65-70 кв. м.

Всичко площ от т. 19 до 22: 45-50 кв. м 90-95 кв. м 145-150 кв. м.

2. в класните стаи и кабинетите да са на височина от пола 90 см и на минимално разстояние от тавана, с възможност за поставяне на слънцезащитни и затъмняващи устройства;

3. да бъдат обезопасени;

4. най-малко 50% от площта на всеки прозорец да бъде отваряема;

5. южните, югозападните и западните прозорци се проектират със слънцезащитни устройства с променливо действие в зависимост от дневните и сезонните нужди.

(2) Вратите па помещенията, в които пребивават деца, се отварят по посока на изхода на секцията или сградата.

Чл. 26. (1) Основните помещения па децата и учениците се проектират с естествено осветление при съотношение на остъклената площ към площта па пода 1:3 до 1:4.

(2) При осигурено вентилиране се допуска складовете, офисите и санитарните възли за персонала да нямат естествено осветление.

Чл. 27. (1) При проектирането на детските и учебно-възпитателните заведения се имат предвид следните изисквания:

1. подовете на дневните, спалните и гардеробите на групите и тоалетните на пелените групи, класните стаи, кабинетите и игротеката трябва да са от топлоизолационни материали, устойчиви на дезинфекционни разтвори и удобни за лесно почистване;

2. мозаечен под се допуска и коридорите, сервизните помещения, входния вестибюл и стълбищата;

3. стените на помещенията, в които пребивават деца, се предвиждат с покритие, което е гладко, матово и поддаващо се на дезинфекция;

4. стените на кухнята, пералнята и тоалетните се облицоват с фаянсови плочки на височина на вратата.

(2) Интериорът па детските и учебно-възпитателните заведения трябва да подпомага естетическото възпитание на децата и учениците, като прилагането на дефицитни материали - скъп камък, цветни метали и др.п., се предвижда с разрешение на КТСУ.

Чл. 28. При проектирането на детските и на учебно-възпитателните заведения се спазват действуващите технически нормативни документи за проектиране на конструкцията, водопроводните, канализационните, електрическите, отоплителните и вентилационните инсталации.

Чл. 29. Строителната система се предвижда така, че да осигурява възможност за преустройства п разширяване на сградите на детските и на учебно-възпитателните заведения, както и разделяне или обединяване на техните основни помещения.

Чл. 30. В детските и учебно-възпитателните заведения, които имат сутерен, се проектират помещения за противорадиаццонно укритие или скривалище според нормите за проектиране на защитните съоръжения на Гражданската отбрана и конкретните указания на Гражданската отбрана за всеки отделен случай.

Чл. 31. При възможност задължително се предвижда включването на детското и на учебно-възпитателното заведение към ТЕЦ или локално централно отопление на намираща се в близост обществена сграда. При невъзможност за това те се проектират със собствено централно отопление.

Чл. 32. (1) Изолаторът се проектира с вентилационна шахта.

(2) Към физкултурно-музикалния салон и игротеката се предвижда петкратна смукателна вентилация, като съответно се завишава повърхността на отоплителните тела.

Чл. 33. (1) Към инсталациите за топла и студена вода в умивалните на децата и санитарните възли на учениците се предвиждат терморегулатори, които осигуряват температурата на студената вода да бъде не по-ниска от 18 °С, а на топлата вода - не по-висока от 37 °С.

(2) Санитарно-техническото съоръжаване на санитарните помещения за децата в детските и учебно-възпитателните заведения се предвижда според таблица 7. При проектирането му трябва да се има предвид следното:

1. разстоянието от горния ръб па детските тоалетни мивки до пода е 40 см за децата до 3 г. и 50 см - за децата над 3 г.;

2. разстоянието от горния ръб на ваничката в яслената група до пода е 90 см;

3. в групата на децата над 3 г, клозетните седала са в клозетни клетки с преградни стени с височина 1 м и долен ръб на 0,2 м от пода.

(3) Санитарно-техническото съоръжаване на санитарните помещения за учениците в учебно-възпитателните заведения се предвижда според таблица 7. При проектирането му трябва да се има предвид следното:

1. санитарните помещения са отделни за момчета и момичета:

2. разстоянието от горния ръб на детските тоалетни мивки до пода е 60 см;

3. клозетните клетки са с преградни степи и врати с височина 1,5 м. и долен ръб на 20 см от пода.

(4) Клозетна клетка с преддверие с тоалетна мивка се проектира:

1. към физкултурно-музикалния салон в детските заведения с 6 и повече групи и към басейна (ако такъв се предвижда);

2. за персонала на всеки 3 групи и на всеки 3 класа (+ по един душ).

(5) Освен в санитарните звена, тоалетни мивки се предвиждат още:

1. за децата - 1 брой към кабинета по рисуване и 2 броя към столовата;

2. за персонала - по 1 брой към изолационната, кабинета на лекаря, методическия кабинет.

(6) Към салона на басейна се предвиждат 3 душа за децата.

(7) В офиса на целодневните и нощуващите групи се осигурява двугнездов умивалник с плотове и сух стерилизатор.

Чл. 34. При проектиране на изкуственото осветление в помещенията на детските и учебно-възпитателните заведения трябва да се спазва следното:

1. в лекарския кабинет, изолационната и кабинета на директора се осигурява допълнително изкуствено местно осветление;

2. в помещенията, предназначени за нощуване на децата, се предвижда дежурно осветление, чиито осветителни тела са на височина над 1,8 м и с не повече от 0,6 лукса хоризонтална осветеност на височина 0,5 м; предвижда се и евакуационно осветление;

3. в един от кабинетите се предвиждат осветителни тела със спектър, близък до естественото осветление;

4. външно осветление се осигурява на всички входове на детските и учебно-възпитателните заведения.

Таблица 7

Чл. 35. (1) В детските и учебно-възпитателните заведения се предвиждат контакти, както следва:

1. обезопасени с капачки - в класните стаи, игротеката и кабинетите - по 2 броя на челната стена и по 1 брой - на задната стена;

2. обезопасени и заземени - в лекарския кабинет и бокса за физиопрофилактика - по 1 брой;

3. обезопасени контакти се предвиждат и във всички основни и спомагателни помещения.

(2) Входовете на детските и учебно-възпитателните заведения се свързват чрез звънчева и домофонна инсталация с кабинета на директора, канцеларията и гардеробите на групите.

(3) Радиоозвучителна инсталация се предвижда в класните стаи, залата за хранене, игротеката, физкултурно-музикалния салон, административните помещения, лекарския кабинет и кухнята.

(4) Телефонна инсталация се предвижда в кабинета на директора, лекаря, канцеларията и учителската стая.

(5) Сигнална инсталация се предвижда в класните стаи и физкултурния салон и площадките на класовете.

Чл. 36. (1) При увеличаване на капацитета, промяна на вида и типа или обновяване и модернизация на съществуващите сгради с оглед нуждите на детските и на учебно-възпитателните заведения се допускат отклонения но отношение на:

1. площните показатели на административно-стопанските помещения - до минус 20%;

2. функционалните връзки на групите па децата над 2,5-3 години с допълнително изграден физкултурно-музикален салон или допълнително изградени специализирани кабинети;

3. площните показатели на новозастроената частна двора до минус 20% в случаите на допълнително пристрояване на физкултурно-музикален салон или специализирани кабинети.

(2) Други отклонения се допускат само при доказани функционални и санитарно-хигиенни предимства, като съдържанието на звената из групите и площните им показатели и площните показатели на класните стаи и кабинетите задължително се запазват.

Чл. 37. Допуска се включването на звено на полудневна детска градина в партерния етаж на жилищна сграда само при осигурени санитарно-хигиенни, функционални, площи и, градоустройствени и други изисквания към нея, предвидени и тези норми за проектиране.

Чл. 38. При модернизация на двора на детските и на учебно-възпитателните заведения се предвиждат всички възможни подобрения на микро-климатичните и функционалните условия за провеждане на режима и учебната програма на децата и учениците.