Държавен вестник, брой 68 от 4.IX

Приложение № 1 към чл. 8, ал. 2, чл. 10, ал. 1, чл. 12, § 1, т. 2 и 8

Акредитация, надзор и задачи на проверяващите по околна среда

1. Общи положения

Акредитацията на проверяващите по околна среда трябва да се основава на изискванията за компетентност, определени в това приложение. Могат да се акредитират като проверяващи по околна среда физически и юридически лица.

Процедурата и подробните критерии за акредитация на проверяващите по околна среда се определят в съответствие с изискванията на наредбата и процедурата за акредитация на ИА "БСА".

2. Изисквания за акредитация на проверяващите по околна среда

2.1. Минималните изисквания, на които проверяващият по околна среда - физическо или юридическо лице, трябва да отговаря, включват следните компетентности:

а) познаване на наредбата, на функционирането на системите за управление по околна среда, свързаните стандарти и указанията за прилагане на наредбата, давани от министъра на околната среда и водите;

б) познаване на законодателството, нормативните и административните изисквания, приложими за дейността на субекта на проверка;

в) познаване и разбиране на въпросите на околната среда, включително екологичните измерения на устойчивото развитие;

г) познаване и разбиране на техническите аспекти, свързани с въпросите по околна среда на субекта на проверка;

д) разбиране на общото функциониране на дейността на обекта на проверка, за да оцени дали системата за управление е подходяща;

е) познаване и разбиране на изискванията и методите на одитиране по околна среда;

ж) познания за одит на информацията (отчет по околната среда).

Квалификацията, знанията и техническите възможности на проверяващия по т. 2.1, букви "а" - "ж" трябва да се удостоверят от органа по акредитация, където проверяващият кандидатства за акредитация.

Проверяващият по околна среда трябва да бъде независим, включително от одитори или консултанти на проверяваната организация, безпристрастен и обективен в осъществяването на дейността си.

Проверяващият - физическо или юридическо лице, трябва да осигури то или неговият персонал (на юридическото лице) да не са подложени на никакъв търговски, финансов или друг натиск, който може да повлияе на неговото мнение или да застрашава независимостта на неговото мнение и честност във връзка с дейностите, които извършва.

Проверяващият по околна среда трябва да притежава документирани методики и процедури за извършване на проверки съобразно изискванията на наредбата, включително механизми за контрол на качеството и конфиденциалност.

Когато проверяващият по околна среда е юридическо лице, то трябва да притежава и да предостави при поискване схема, подробно описваща структурата и отговорностите на юридическото лице, и заявление за правния статут, собствеността и източниците на финансиране.

2.2. Обхватът на акредитация на проверяващите по околна среда се определя съгласно Националния класификатор на икономическите дейности (НКИД) и/или съответния NACE код и се съобразява с компетентността на проверяващия по околна среда. Обхватът на акредитация, където е подходящо, трябва да се съобрази с размера и сложността на дейността. Това се осигурява чрез надзор на акредитираните проверяващи по околна среда.

2.3. Проверяващите по околна среда, които са физически лица, трябва в допълнение към съответствието с изискванията на т. 2.1 и 2.2 да притежават:

а) необходимата компетентност за извършване на проверки в обхвата на предоставената им акредитация;

б) обхват на акредитация в зависимост от личната им компетентност.

Съответствието с тези изисквания трябва да се осигури посредством оценка в процеса на акредитация и последващ надзор от страна на ИА "БСА".

3. Надзор на проверяващите по околна среда

3.1. Проверяващият по околна среда трябва незабавно да информира ИА "БСА" за всички изменения, които имат отношение към акредитацията или към нейния обхват.

3.1.1. Надзорът трябва да се извършва на интервали не по-дълги от 24 месеца с цел да се гарантира, че проверяващият по околна среда продължава да отговаря на изискванията за акредитация и с цел да се следи за качеството на дейността му.

3.1.2. Надзорът може да включва одит на офис, наблюдение и оценка на дейността на проверяващите в организации, въпросници, преглед на потвърдените от проверяващите отчети по околна среда, преглед на докладите за потвърждение.

Обхватът на надзора трябва да е съобразен с дейността, извършена от проверяващия по околна среда.

3.1.3. Всяко решение на ИА "БСА" за отнемане, временно спиране или ограничаване обхвата на акредитация трябва да се вземе само след като на проверяващия по околна среда е била предоставена възможността да бъде изслушан.

3.2. (*) Надзор и упълномощаване на проверяващи по околна среда, извършващи дейности по проверка в страна - членка на Европейския съюз, различна от страната, в която е предоставена акредитацията.

3.2.1. Проверяващият по околна среда, акредитиран в страна - членка на Европейския съюз, преди извършване на дейности по проверка в друга страна членка трябва да уведоми органа по акредитация на другата страна най-малко 4 седмици преди започването на дейността си за:

а) подробности за акредитацията си; компетенции и състав на екипа, където е приложимо;

б) кога и къде ще се извършват проверките: адрес и данни за контакт с организациите, предприетите мерки за запознаване със законодателството и езика на страната.

Органът може да изиска допълнително изясняване на необходимите познания по законодателството и езика на страната.

Такова уведомяване трябва да се извършва преди всяка конкретна проверка.

3.2.2. Органът по акредитация не трябва да поставя други условия, с които да накърни правото на проверяващия по околна среда да предоставя услуги в страна членка, различна от страната, в която е била предоставена акредитацията. По-специално не трябва да се налагат дискриминационни такси за упълномощаването. Органът по акредитация не трябва също да използва процедурата по упълномощаване с цел възпрепятстване дейността на проверяващия в страната.

Всяко затруднение да се осъществи надзор на проверяващия по околна среда на съгласуваната дата трябва да бъде адекватно обосновано. Органът по акредитация може да начисли съответните такси за възникнали разходи по надзора.

3.3. Ако органът по акредитация при надзор не е удовлетворен от качеството на работа на проверяващия, докладът от надзора трябва да бъде предоставен на засегнатия проверяващ, на органа по акредитация, който е предоставил акредитацията, на компетентния орган, на чиято територия е разположена проверяваната организация, и в случай на по-нататъшен спор, на съответната комисия към органа по акредитация.

3.4. Организациите не могат да откажат правото на органа по акредитация да провежда надзор на проверяващия по околна среда чрез наблюдение и оценка на дейността му по време на процес на проверка.

4. Задачи на проверяващите по околна среда

4.1. Задача на проверяващия по околна среда е да провери по отношение на нормативните изисквания:

а) съответствието с всички изисквания на наредбата;

б) надеждността, достоверността и коректността на данните, информацията в отчета по околна среда и подлежащата на проверка информация по околна среда.

Проверяващият по околна среда трябва да изследва професионално техническата валидност на първоначалния преглед по околна среда, на одита или други процедури, осъществени от организацията, без излишно повторение на тези процедури, т.е. да използва селективна проверка, за да определи дали резултатите от вътрешния одит са надеждни.

4.2. По време на първата проверка проверяващият по околна среда трябва да провери дали организацията отговаря на следните изисквания:

а) напълно действаща система за управление по околна среда в съответствие с приложение № 4;

б) напълно планирана програма за одит, която вече е започнала, в съответствие с приложение № 5, така че да са обхванати областите с най-значителни въздействия върху околната среда;

в) подготовка за преглед по околна среда;

г) подготовката на отчет по околна среда в съответствие с приложение № 6.

4.3. Съответствие със законодателството.

Проверяващият по околна среда трябва да гарантира, че организацията има работеща процедура да управлява нейния предмет на дейност по отношение на приложимата нормативна уредба и че тази процедура е в състояние да осигури съответствие със законодателството.

Проверяващият по околна среда не трябва да потвърждава отчета по околна среда, ако по време на проверката на място е установил, че организацията не е в съответствие с нормативната уредба.

4.4. Определяне на организацията.

При проверяването на системата за управление по околна среда и потвърждаването на отчета по околна среда проверяващият по околна среда трябва да гарантира, че съставните части на организацията са правилно определени и съответстват на реалното разделение на дейностите. Съдържанието на отчета трябва ясно да обхваща различните части на организацията, към която се прилага НСУОСО.

5. Изисквания към работата на проверяващия по околна среда при изпълнение на задачите

5.1. Проверяващият по околна среда трябва да действа в обхвата на своята акредитация въз основа на писмен ангажимент с организацията, в който се определя обхват на работата, даващ възможност на проверяващия по околна среда да действа по професионален и независим начин, и в подкрепа на организацията за осъществяване на необходимото сътрудничество.

5.2. Проверката трябва да включва оценка на документацията, посещение на място, в т.ч. интервюта с персонала, подготовка на доклада до ръководството на организацията и предложения на организацията за решаване на въпросите, повдигнати в този доклад.

5.3. Документацията, проверявана преди посещението, трябва да включва основната информация за организацията и нейните дейности, политиката и програмата по околна среда, описание на системата за управление по околна среда, подробни данни от проведения преглед или одит по околна среда, доклада от този преглед или одит, данни за всички предприети коригиращи действия след това и проект на отчета по околна среда.

5.4. Проверяващият по околна среда трябва да изготви доклад до ръководството на организацията. Този доклад трябва да съдържа:

а) всички въпроси, свързани с работата, извършена от проверяващия по околна среда;

б) началната точка по отношение на прилагането на системата за управление по околната среда;

в) най-общо случаите на несъответствие с условията на наредбата, в т.ч.:

- технически недостатъци на прегледа по околна среда, методите на одит, системата за управление по околна среда;

- точките на несъгласие с проекта на отчета по околна среда заедно с подробна информация за измененията или допълненията, които трябва да бъдат направени в отчета;

г) съответствието с предишните отчети и оценката на резултатността на организацията спрямо околната среда.

5.5. В консултации с организацията проверяващият по околна среда трябва да изготви програма, която да гарантира, че всички изисквани за регистрацията по НСУОСО елементи са проверени през период не по-дълъг от 3 години. Проверяващият по околна среда трябва да провери всяка обновена информация в отчета по околна среда в период не по-дълъг от една година. Отклонения могат да се правят в случаи, изрично определени с указанията на министъра на околната среда и водите по § 5 от заключителните разпоредби.

Приложение № 2 към чл. 9, ал. 1, т. 1

Преглед по околна среда

1. Общи положения

Организация, която не е осигурила необходимата информация за идентифициране и оценка на значимите аспекти на околната среда в съответствие с приложение № 3, определя текущото си състояние по отношение на околната среда посредством преглед. Целта на прегледа е разглеждането на всички аспекти на околната среда като основа за изграждане на системата за управление по околна среда.

2. Изисквания

Прегледът трябва да включва 5 основни области:

а) законови, нормативни и други изисквания, които организацията е приела;

б) идентификация на всички аспекти на околната среда със значително въздействие съгласно приложение № 3, качествено и количествено определени, където това е подходящо, и съставяне на регистър на определените като значими;

в) описание на критериите за оценка на значимостта на въздействието в съответствие с приложение № 3, т. 4;

г) оценка на всички съществуващи практики и процедури за управление по околна среда;

д) оценка на резултатите от анализа на инцидентите.

Приложение № 3 към чл. 9, ал. 1, т. 1

Аспекти на околната среда

1. Общи положения

Организацията трябва да разгледа всички аспекти на околната среда, свързани с нейната дейност, продукти или услуги. Организацията, основавайки се на критерии, отчитащи нормативните изисквания, трябва да вземе решение кои от нейните аспекти на околната среда имат значително въздействие. Те са основа за определяне на общите и конкретните цели по околна среда на организацията. Организацията трябва да осигури достъп на обществеността до тези критерии.

Организацията трябва да разгледа преките и непреките аспекти на околната среда, на нейните дейности, продукти и услуги.

2. Преки аспекти на околната среда

Те включват дейностите на организацията, над които тя има контролиращо управление. Те могат да включват, но не са ограничени до:

а) емисии във въздуха;

б) емисии във водите;

в) предотвратяване, рециклиране, повторно използване, транспортиране и обезвреждане на твърди и други отпадъци, на особено опасните отпадъци;

г) използване и замърсяване на терени;

д) използване на природни ресурси и суровини (включително енергия);

е) въпроси от локално значение (шум, вибрации, миризма, прах, визуални ефекти - външен вид) и др.;

ж) транспорт (транспорт на стоки, транспорт като услуга, транспорт на персонал);

з) рисковете от инциденти, засягащи околната среда, възникващите или възможните въздействия като последствия от тях, инцидентите и потенциалните извънредни ситуации;

и) въздействия върху биологичното разнообразие.

3. Непреки аспекти на околната среда

Това са резултати от дейности, продукти и услуги на организацията, които могат да имат значими аспекти на околната среда и над които организацията може да няма контролиращо управление.

Те могат да включват, но не са ограничени до:

а) свързани с продуктите въпроси (проектиране, разработване, опаковане, транспортиране, използване и оползотворяване/обезвреждане на отпадъците);

б) капиталови инвестиции, предоставени заеми, застрахователни услуги;

в) нови пазари;

г) избор и вид на услугата (например транспорт или осигуряване на храненето);

д) административни решения и решения, свързани с планирането;

е) структура на набора от продукти;

ж) резултатността спрямо околна среда и практиките на контракторите, подконтракторите и доставчиците.

Организацията трябва да е в състояние да докаже, че свързаните с нейните процедури за доставка значими аспекти на околната среда са идентифицирани и значимите въздействия, свързани с тези аспекти, са предмет на внимание на системата на управление. Организацията трябва да се стреми да осигури дейността на доставчиците, извършвана в нейна полза, да е в съответствие с политиката на организацията по околна среда в рамките на извършваните дейности за изпълнение на договора.

В случаи на тези непреки аспекти на околна среда организацията трябва да разгледа доколко може да влияе на тези аспекти и кои мерки могат да бъдат осъществени, за да намалят въздействието.

4. Значимост

Организацията е отговорна да определи критерии за оценка на значимостта на аспектите на околната среда на нейните дейности, продукти и услуги, за да определи кои имат значително въздействие върху околната среда. Разработените от организацията критерии трябва да бъдат изчерпателни, годни за независима проверка, възпроизводими и да са достъпни за обществеността.

При разработването на критериите за оценка на значимостта на аспектите на околната среда организацията може да отчита например:

а) информацията за условията на околната среда с цел определяне на дейностите, продуктите и услугите на организацията, които могат окажат въздействие върху околната среда;

б) съществуващите данни за: материалните и енергийните входящи потоци; за отпадъчните води; отпадъците; и емисиите от гледна точка на риска;

в) мненията на заинтересуваните страни;

г) нормативно регулираните дейности на организацията по околна среда;

д) дейностите по снабдяване и доставка;

е) проектирането, разработването, производството, разпространението, предлагането, използването, повторното използване и обезвреждането на продуктите на организацията;

ж) дейностите с най-значими вреди и дейностите с най-големи ползи за околната среда.

При оценката на значимостта на въздействията върху околната среда от дейностите си организацията трябва да вземе предвид не само условията за нормално функциониране, но и условията на пускане или спиране, както и условията за разумно предвидимите извънредни ситуации. Организацията трябва да отчете минали, настоящи и планирани дейности.

Приложение № 4 към чл. 9, ал. 1, т. 2 и чл. 11, ал. 1, т. 1

Изисквания към системата за управление по околната среда (СУОС)

1. Общи изисквания

Организацията трябва да създаде и да поддържа система за управление по околна среда, изискванията на която са описани изцяло в приложението и в раздел 4 от БДС EN ISO 14001:1996.

2. Политика по околната среда

Ръководството трябва да определи политиката по околна среда на организацията и да осигури, че тази политика:

а) е подходяща за предмета на дейност, размера и въздействията върху околната среда на нейните дейности, продукти или услуги;

б) включва ангажимент за непрекъснато подобряване на резултатността спрямо околната среда и предотвратяване на замърсяването;

в) включва ангажимент за съответствие с приложимите законови и други нормативни изисквания по околната среда, както и с други изисквания, които организацията документирано е приела;

г) дава рамката за определяне и преглед на общите и конкретните цели по околната среда;

д) е документирана, внедрена и поддържана и за която е уведомен целият персонал;

е) е достъпна за обществеността.

3. Планиране

3.1. Аспекти на околната среда

Организацията трябва да създаде и да поддържа процедура (процедури) за идентифициране на аспектите на околната среда на своите дейности, продукти или услуги, които тя може да управлява и върху които се очаква да има влияние, за да определи онези от тях, които имат или могат да имат значими въздействия върху околната среда. Организацията трябва да гарантира, че аспектите, отнасящи се до тези значими въздействия, са взети предвид при определяне на общите й цели по околната среда.

Организацията трябва непрекъснато да актуализира тази информация.

3.2. Правни и други изисквания

Организацията трябва да създаде и да поддържа процедура, с която да идентифицира и да има достъп до правните и други изисквания, възприети документирано от организацията, които са приложими за аспектите на околната среда и за нейните дейности, продукти и услуги.

3.3. Общи и конкретни цели

Организацията трябва да създаде и да поддържа документирани общи и конкретни цели по околната среда за всички нива и дейности. Когато дадена организация определя или прави преглед на общите цели, тя трябва да вземе предвид правните и други изисквания, значимите аспекти на околната среда, своите технологични възможности и финансовите, оперативните и деловите изисквания, както и вижданията на заинтересуваните страни.

Общите и конкретните цели трябва да бъдат съгласувани с политиката по околна среда и да включват ангажимент за предотвратяване на замърсяването.

3.4. Програма (програми) за управление по околната среда

Организацията трябва да създаде и да поддържа програма (програми) за постигане на своите общи и конкретни цели. Тази (тези) програма(и) трябва да включва (включват):

а) определяне на отговорността за достигане на тези общи и конкретни цели на всяко ниво и съответна длъжност в организацията;

б) средствата и графика за постигане на общите и конкретните цели.

Когато даден проект се отнася за нови разработки, за нови или модифицирани дейности, продукти или услуги, програмата или програмите трябва да бъдат изменени, където е необходимо, за да се гарантира, че управлението по околната среда е приложимо към такива проекти.

4. Внедряване и функциониране

4.1. Структура и отговорност

Ролите, отговорностите и правомощията трябва да бъдат определени, документирани и обявени, за да се улесни ефективното управление по околната среда.

Ръководството на всички равнища трябва да осигури ресурсите, необходими за въвеждането и контрола на системата за управление по околната среда. Ресурсите включват човешките ресурси и специфичните умения, технологичните и финансовите ресурси.

Ръководството на организацията трябва да назначи представител или представител на ръководството, които независимо от другите им отговорности трябва да имат определена роля, отговорности и правомощия:

а) да осигури, че изискванията на системата за управление по околната среда са определени, внедрени и поддържани в съответствие с БДС EN ISO 14001:1998;

б) да докладва пред ръководството за резултатността на системата за управление по околната среда като основа за нейния преглед и подобряване.

4.2. Обучение, осъзнаване и компетентност

Организацията трябва да определи потребностите от обучение. Тя трябва да изисква от целия персонал, чиято работа може да предизвика значимо въздействие върху околната среда, да получи подходящо обучение.

Организацията трябва да създаде и да поддържа процедурите, чрез които нейните сътрудници и членове на всички нива и съответни длъжности да осъзнават:

а) важността на съответствието с политиката по околна среда, с процедурите и с изискванията на системата за управление по околната среда;

б) значимите съществуващи или потенциални въздействия върху околната среда от техните трудови дейности и ползите за околната среда от подобряване работата на персонала;

в) своята роля и отговорности за достигане на необходимото съответствие с политиката по околна среда и с изискванията на системата за управление по околна среда, включително с изискванията към готовността за извънредни ситуации и способността за реагиране;

г) възможните последствия при отклонения от определените производствени процедури.

Персоналът, изпълняващ задачи, които могат да причинят значими въздействия върху околната среда, трябва да има необходимата компетенция на основата на подходящо образование, обучение и/или опит.

4.3. Обмен на информация

Относно аспектите на околната среда и системата за управление организацията трябва да създаде и да поддържа процедури за:

а) взаимен обмен на информация между различните нива и различните длъжности в организацията;

б) получаване, документиране и даване отговор на съответните искания от външни заинтересувани страни.

Организацията трябва да отчита процесите за обмен на информация с външни заинтересувани страни относно значимите аспекти на околната среда и да документира своето решение.

4.4. Документиране на системата за управление по околната среда

Организацията трябва да създаде и да поддържа информация на хартиен или електронен носител:

а) за да опише основните елементи на системата за управление и техните взаимодействия;

б) за да посочи къде се намира съответната документация.

4.5. Управление на документите

Организацията трябва да създаде и да поддържа процедури за управление на всички документи, които се изискват от този международен стандарт, по начин, осигуряващ:

а) възможност да се определи тяхното местонахождение;

б) периодично преразглеждане, изменение, когато е необходимо, и одобряване от упълномощените лица;

в) актуалните издания на съответните документи да са на разположение на всички места, където се извършват дейности, съществени за ефективното функциониране на системата за управление по околната среда;

г) невалидните документи да се изземат незабавно от всички места, където тези документи са разпространени или са ползвани, или да се предотврати тяхното неволно използване;

д) всички невалидни документи, съхранявани по правни причини и/или с цел съхраняване на информация, да се идентифицират по подходящ начин.

Документите трябва да бъдат четливи, датирани (с датите на тяхното изменение), лесни за идентифициране, поддържани в последователен ред и съхранявани за определен период. Трябва да бъдат създадени и поддържани процедури и отговорности за създаването и изменянето на различните видове документи.

4.6. Оперативно управление

Организацията трябва да идентифицира онези свои операции и дейности, които са свързани със значимите аспекти на околната среда, определени в съответствие с нейната политика, общи и конкретни цели. Организацията трябва да планира тези дейности, включително тяхното поддържане, за да осигури изпълнението им при определени условия чрез:

а) създаване и поддържане на документирани процедури, за да бъдат обхванати случаите, когато липсата им може да доведе до отклонения от политиката по околната среда, от общите и конкретните цели;

б) установяване на действащи критерии в процедурите;

в) създаване и поддържане на процедури, отнасящи се до определими значими аспекти на околната среда, на стоки и услуги, използвани от организацията, както и уведомяване на доставчиците и контрагентите за съответни процедури и изисквания към тях.

4.7. Готовност за извънредни ситуации и способност за реагиране

Организацията трябва да създаде и да поддържа процедури, за да определи потенциалните инциденти и извънредни ситуации и да е способна да реагира, така че да предотврати или да намали свързаните с тях въздействия върху околната среда.

Организацията трябва да проверява и да изменя процедурите си за подготвеност и способност за реагиране при извънредни ситуации, когато това е необходимо, и по-специално след възникването на инциденти и извънредни ситуации.

Организацията трябва периодично практически да проверява тези процедури, когато това е осъществимо.

5. Проверка и коригиращо действие

5.1. Мониторинг и измерване

Организацията трябва да създаде и да поддържа документирани процедури за мониторинг и редовно измерване на ключови характеристики на операциите и дейностите си, които могат да имат значително въздействие върху околната среда. Те трябва да включват записването на информацията за проследяване на резултатността, на съответния оперативен контрол и на съответствието с общите и конкретните цели по околна среда на организацията.

Техническите средства за мониторинг трябва да бъдат калибрирани и поддържани и записите от този процес трябва да бъдат съхранявани в съответствие с процедурите на организацията.

Организацията трябва да създаде и да поддържа документирани процедури за периодична оценка на съответствието със съответните законови и други нормативни изисквания по околната среда.

5.2. Несъответствие, коригиращо действие и превантивно действие

Организацията трябва да създаде и да поддържа процедури за определяне на отговорността и правомощията за справяне с несъответствията и за проучването им, за вземане на мерки за намаляване на всякакви въздействия върху околната среда и за предприемане и осъществяване на коригиращи и превантивни действия.

Всяко коригиращо или превантивно действие, предприето, за да се отстранят причините за действителни и потенциални несъответствия, трябва да е съобразено с важността на проблемите и да е съизмеримо с очакваното въздействие върху околната среда.

Организацията трябва да въвежда и да записва всички промени в документираните процедури, произтичащи от коригиращите и превантивните действия.

5.3. Записи

Организацията трябва да създаде и да поддържа процедури за идентификация, поддържане и съхраняване на записите, свързани с околната среда. Те трябва да включват и записите, свързани с обучението и с резултатите от одитите и прегледите.

Записите, свързани с околната среда, трябва да бъдат четливи, лесни за идентифициране и проследяване по отношение на включени в тях дейност, продукт или услуга. Те трябва да се съхраняват и поддържат по такъв начин, че да могат да се намират лесно и да са предпазени от увреждане, влошаване на качеството или загубване. Времето за тяхното съхраняване трябва да е определено и документирано.

Записите трябва да се поддържат по начин, подходящ за системата и организацията, за да е възможно да се докаже съответствие с изискванията на стандарт БДС EN ISO 14001:1998.

5.4. Одит на системата за управление по околната среда

Организацията трябва да създаде и да поддържа програма (програми) и процедури за извършване на периодични одити на системата за управление по околната среда, провеждани с цел:

а) да се определи дали системата за управление по околната среда съответства на планираните мерки за управление по околната среда, включително на изискванията на този международен стандарт, и дали е била правилно внедрена и поддържана;

б) да предоставя на ръководството информация за резултатите от одитите.

Програмата за одита на организацията, включително всеки график, трябва да се основава на важността на съответната дейност за околната среда и на резултатите от предишни одити. За да са изчерпателни, процедурите за одитите трябва да обхващат областта на приложение на одита, периодичността и методиките, както и отговорностите и изискванията за провеждането на одитите и докладването на резултатите.

6. Преглед от ръководството

Ръководството на организацията трябва през определени от него интервали да прави преглед на системата за управление по околната среда, за да се осигури, че тя е подходяща и ефективна. Процесът на преглед от ръководството трябва да гарантира, че необходимата информация е събрана, за да позволи на ръководството да извърши това оценяване. Този преглед трябва да бъде документиран.

Прегледът от ръководството трябва да е насочен към евентуалната необходимост от промени в политиката, общите цели и други елементи на системата за управление по околната среда в съответствие с резултатите от одита, променящите се обстоятелства и задължението за непрекъснато подобряване.

7. Допълнителни изисквания

7.1. Съответствие със законодателството

Организацията трябва да бъде в състояние да докаже, че:

а) има идентифицирано и знае как да прилага в организацията цялото съответно законодателство по околна среда;

б) осигурява съответствие със законодателството по околна среда, и

в) има действаща процедура, която дава възможност на организацията да отговаря непрекъснато на тези изисквания.

7.2. Резултатност

Организациите трябва да бъдат в състояние да докажат, че системата за управление и процедурата за одит свързват действителната резултатност спрямо околна среда с аспектите, определени съгласно приложение № 3. Резултатността на организацията спрямо общите и конкретните цели трябва да бъде оценявана като част от общия преглед по околна среда. Организацията трябва също така да поеме самостоятелно ангажимент за непрекъснато подобряване на резултатността си спрямо околната среда. За да постигне това, организацията може да се основава на общински, регионални и национални програми по околна среда.

Постигането на общите и конкретните цели по околна среда не може да е цел по околна среда.

Ако организацията включва една или повече площадки, всяка от площадките, за която се прилага НСУОСО, трябва да отговаря на всички изисквания на НСУОСО, включително непрекъснатото подобряване на резултатността спрямо околна среда, както е определено в § 1. т. 5.

7.3. Обмен на информация и връзки с външните страни

Организациите трябва да могат да докажат в открит диалог с обществеността и с други заинтересувани страни, включително с местните общности и потребителите, въздействията на техните дейности, продукти и услуги върху околната среда с оглед да се определи отношението на обществеността и на заинтересуваните страни.

7.4. Участие на персонала

В допълнение към изискванията към системата за управление по околна среда в това приложение персоналът трябва да бъде включен в процеса на постигане непрекъснато подобряване на околната среда. За тази цел трябва да се използват подходящи форми на участие, като например създаване на картотека с идеи, на работни групи или комитети по околна среда за определени проекти. Организациите трябва да отчитат указанията, издавани от Министерството на околната среда и водите, за най-добра практика в тази дейност. Трябва да бъдат включени представители на персонала, където е необходимо тяхното присъствие.

Приложение № 5 към чл. 9, ал. 1, т. 3 и чл. 11, ал. 1, т. 2

Изисквания към вътрешния одит по околна среда

1. Общи изисквания

Вътрешният одит доказва, че извършваните от една организация дейности се провеждат в съответствие с установените процедури. Одитът може също така да идентифицира проблемите на тези установени процедури или възможностите за подобряването им. Обхватът на одитите, провеждани в една организация, може да варира от одит на елементарна операция до одит на комплексни дейности.

Всички дейности в дадена организация трябва да бъдат обект на одит през определен период. Периодът, за който се извършват одитите на всички дейности, се определя като цикъл на одитиране. За малки организации с проста структура е възможно всички дейности да се одитират по едно и също време. За тези организации цикълът на одитиране е интервалът между тези одити.

За да се осигури безпристрастност, вътрешният одит трябва да бъде проведен от лица, които са достатъчно независими от дейността, която одитират. Одитите могат да бъдат провеждани от лица, работещи в организацията, или от външни лица (работещи в други организации, работещи в други подразделения на същата организация или консултанти).

2. Цели

Програмата за одит по околна среда на организацията трябва да определи в писмен вид целите на всеки одит или на цикъла на одитиране, включително периодичността на одит за всяка дейност.

Целите трябва да включват по-специално оценяване по подходящ начин на системата за управление, определяне спазването на политиката и програмата на организацията, което включва и съответствието с нормативните изисквания по околната среда.

3. Обхват

Трябва да бъде определен общият обхват на отделните одити или, където е подходящо, на всеки етап от цикъла на одитиране, като трябва ясно и точно да се определят:

а) местата, където е разположен обектът на одита;

б) дейностите, които ще бъдат одитирани;

в) критериите, свързани с околната среда, които трябва да се вземат предвид;

г) периодът, за който се прави одитът.

4. Организация и ресурси

За да се постигнат поставените цели, одитите по околна среда трябва да се извършват от лица или групи от лица с подходящи знания в областта и в сектора, който се одитира, включително знания и опит за съответните проблеми, свързани с околната среда, управлението, техническите и нормативните проблеми, както и специфични умения за одитиране. Ресурсите и времето, определени за одита, трябва да бъдат съобразени с обхвата и целите на одита.

Ръководството на организацията трябва да подкрепя одитирането.

За да могат да направят обективна и независима преценка, одиторите трябва да бъдат достатъчно независими от дейностите, които те одитират.

5. Планиране и подготовка за одит

Всеки одит трябва да бъде планиран и подготвен с цел:

а) осигуряване на съответните ресурси;

б) гарантиране, че всички лица, ангажирани в процеса на одитиране (включително одитори, управители и персонал), разбират своята роля и отговорности.

Подготовката трябва да включва подробно запознаване с дейностите на организацията, със системата за управление по околната среда и преглед на данните и заключенията от предишни одити.

6. Дейности по време на одита

За да се определи дали одитираната дейност отговаря на съответните стандарти и закони или на поставените общи и конкретни цели, дали съществуващата система за управление на отговорностите, свързани с околната среда, е ефективна и подходяща, дейностите на одита трябва да включват разговори с персонала, проверка на условията на работа и техническите средства, преглед на записите, писмените процедури и други, имащи връзка с това, документи с цел да се оцени резултатността спрямо околната среда на одитираната дейност. С други думи, проверката на място за съответствие с тези критерии трябва да се използва, за да се определи ефективността на цялата система за управление.

В процеса на одит трябва да бъдат включени по-специално следните стъпки:

а) запознаване със системите за управление;

б) оценяване на силните и слабите страни на системите за управление;

в) събиране на съответните доказателства;

г) оценка на данните от одита;

д) подготовка на заключенията от одита;

е) докладване на данните от одита и на заключенията от одита.

7. Докладване на данните и заключенията от одита.

7.1. За да бъде осигурено пълно и официално представяне на констатациите и заключенията от одита, в края на всеки одит и цикъл на одитиране одиторите трябва да подготвят писмен доклад с подходяща форма и съдържание.

Констатациите и заключенията от одита трябва да бъдат съобщени официално на висшето ръководство на организацията.

7.2. Основните цели на писмения доклад от одита са:

а) да документира обхвата на одита;

б) да даде на ръководството информация за състоянието на съответствие с политиката на организацията по околна среда и за напредъка й по отношение на околната среда;

в) да даде на ръководството информация за ефективността и надеждността на мерките на организацията за мониторинг на въздействията върху околната среда;

г) да докаже необходимостта от коригиращо действие, където е необходимо.

8. Следствия от одита

Процесът на одитиране трябва да завърши с подготовка и изпълнение на план за подходящи коригиращи действия.

Трябва да съществува и да действа подходящ механизъм, чрез който да се проследяват последствията от резултатите от одита.

9. Честота на одитиране

Одитът трябва да бъде извършен на интервали не по-дълги от 3 години. Честотата, с която дадена дейност е одитирана, зависи от:

а) естеството, степента и сложността й;

б) значимостта на свързаните с дейността въздействия върху околната среда;

в) важността и неотложността на проблемите, открити от предишни одити;

г) историята на проблемите, касаещи околната среда.

По-сложни дейности с по-значими въздействия върху околната среда трябва да се одитират по-често.

Организацията сама определя своята програма за одит и честотата на одитиране.

Приложение № 6 към чл. 9, ал. 1, т. 4, чл. 10, ал. 1 и § 1, т. 9

Отчет по околната среда

1. Общи положения

Целта на отчета по околна среда е да осигури на обществеността и на други заинтересувани страни информация за околната среда относно въздействието върху околната среда, резултатността на организацията и непрекъснатото й подобряване спрямо околната среда. За тези, които нямат друг начин да получат тази информация, информацията за околната среда трябва да бъде представена по ясен и разбираем начин във формата на печатен материал. Отчетът също така е средство за обръщане внимание на заинтересуваните страни. По време на първата регистрация и на всеки

3 последващи години от организацията се изисква да направи обществено достъпна информацията, подробно описана в т. 2, в печатна форма.

2. Отчет по околната среда

По време на първата си регистрация организацията трябва да изготви информация за околната среда, отчитайки критериите по т. 3, с цел да бъде организирана като отчет по околната среда и да бъде потвърдена от проверяващите по околна среда. Тази информация се предоставя на компетентния орган след потвърждаването и се осигурява достъп до нея за обществеността. Отчетът по околна среда е средство за обмен на информация и диалог с обществеността и с други заинтересувани страни относно резултатността спрямо околната среда. Организацията трябва да отчита потребността на обществеността и другите заинтересувани страни от информация след изготвянето на отчета по околна среда и неговото утвърждаване.

Информацията трябва да съдържа минимално:

а) ясно и недвусмислено описание на организацията, която се регистрира по НСУОСО, кратко описание на нейните дейности, продукти и услуги и връзката й с всички "родителски" организации;

б) кратко описание на системата за управление по околна среда, на организацията и на политиката по околната среда;

в) описание на всички значими преки и непреки аспекти на околната среда, които предизвикват значителни въздействия върху околната среда, и обяснение на естеството на въздействията, свързани с тези аспекти;

г) описание на общите и конкретните цели по околна среда във връзка със значимите аспекти на околната среда и значителните въздействия върху нея;

д) резюме на наличните данни за достиженията на организацията по отношение на нейните общи и конкретни цели по околна среда във връзка със значителните въздействия върху околната среда; това резюме може да съдържа графики с емисиите, образуването на отпадъци, потреблението на суровини, енергия и вода, емисия на шум, както и други аспекти, посочени в приложение № 3; данните трябва да позволяват сравнение по години, за да се оцени развитието на резултатността на организацията спрямо околната среда;

е) други данни относно резултатността спрямо околна среда, включително за резултатността по отношение на нормативните изисквания с оглед на значителните им въздействия върху околна среда;

ж) името и акредитационния номер на проверяващия и датата на потвърждаване.

3. Критерии за докладване на резултатността спрямо околна среда

Първичните данни, получени от една система за управление по околна среда, ще се използват по много различни начини, за да покажат резултатността спрямо околна среда на дадена организация. За тази цел организацията може да използва приложими съществуващи показатели за резултатността спрямо околна среда, ако е сигурно, че избраните показатели:

а) дават точна оценка на резултатността на организацията спрямо околна среда;

б) са разбираеми и недвусмислени;

в) дават възможност за сравнение по години, за да се оцени развитието на резултатността на организацията спрямо околна среда;

г) дават възможност за сравнение с най-добрите постижения на секторно, национално и регионално ниво;

д) дават възможност за сравнение с нормативните изисквания, където е подходящо.

4. Поддържане на достъпната за обществеността информация

Организацията трябва да обновява подробно описаната в т. 2 информация и да получава за всички изменения потвърждение от проверяващия по околна среда. След потвърждаване измененията също се изпращат на компетентния орган, който да осигури достъп за обществеността.

5. Публикуване на информацията

Организацията може да изпрати на различни лица или на заинтересувани лица информацията, получена от системата за управление по околна среда, като използва само избрана информация за отчета по околна среда. Всяка информация, публикувана от организацията, може да се позовава на регистрацията по НСУОСО само при условие, че тя е проверена от проверяващ по околна среда за:

а) точност и липса на подвеждане;

б) последователност и проверимост;

в) уместност и използване в подходящ контекст или условия;

г) съответствие с общата резултатност на организацията спрямо околна среда;

д) неспособност да предизвика грешна интерпретация;

е) значимост във връзка с общото въздействие върху околната среда, като осигурява препратки към последния отчет по околна среда на организацията, от която е изготвена.

6. Достъп на обществеността

Информацията за всяка организация, изготвена съобразно т. 2, която съставя отчета по околна среда, и обновената информация, определена в т. 4, трябва да бъдат достъпни на обществеността и на други заинтересувани страни. Във връзка с това организациите трябва да използват всички достъпни средства (публикации в електронен вариант, библиотеки и др.). Организацията трябва да бъде в състояние да докаже на проверяващите по околна среда, че всеки интересуващ се от резултатността на организацията спрямо околната среда може свободно и лесно да получи достъп до информацията, изисквана съгласно т. 2 и 4.

7. Отговорност пред местната общественост

Организация, регистрирана по НСУОСО, може да подготви обобщен отчет по околна среда, обхващащ обекти с различно географско разположение. Целта на НСУОСО е да осигури отговорност на местно ниво и поради това трябва да гарантира, че значителните въздействия върху околната среда за всяка площадка са идентифицирани и докладвани в обобщения отчет.

Приложение № 7 към чл. 14, ал. 1, т. 1

Заявление за регистрация

1. Име на организацията:

2. Адрес, телефон, факс:

3. Име на лице за контакт:

4. Адрес, телефон и факс на лицето за контакт:

5. Обхват на регистрацията (площадка или списък на площадките, включени в обхвата на регистрацията):

5.1. Населено място

5.2. Адрес:

5.3. Име на лице за контакт:

5.4. Адрес, телефон и факс на лицето за контакт:

5.5. Код (кодове) на дейността по НКИД:

5.6. Брой служители:

5.7. Районната инспекция по околната среда и водите, която контролира съответната площадка:

6. Име, номер и обхват на акредитация на проверяващия по околна среда:

7. Подпис на упълномощен представител на организацията:

Забележка. Точки 5.1 - 5.7 се попълват за всяка площадка.