Държавен вестник, брой 22 от 11.III

Правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария, наричани по-нататък "договарящи се страни", водени от политическата воля за по-нататъшно развитие на традиционно съществуващото взаимно доверие и приятелство, както и от общото желание за доизграждане и усъвършенстване на договорно-правната основа на двустранните отношения, се споразумяха за следното:

Член 1

(1) Тази спогодба се отнася до обмена на български и швейцарски граждани и от двата пола, постъпващи на работа по изучена от тях професия за ограничен период от време в другата страна с оглед усъвършенстване на професионалната и езиковата подготовка (наричани по-нататък "стажанти").

(2) Може да се упражнява занятие по всички професии, при които няма законови ограничения за извършването им от чужденци. За професии, изискващи разрешително за упражняването им, следва специално набавянето на такова.

Член 2 (Изм. - ДВ, бр. 22 от 2003 г., в сила от 07.01.2002 г.)

Стажанти могат да са лица на възраст минимум 18 г. и по принцип не по-възрастни от 35 г. Те трябва да имат завършено професионално образование.

Член 3

(1) Обикновено разрешителното за стаж се издава за срок до 12 месеца. То може да се продължи максимално с още 6 месеца; съответно трудовите договори следва да се сключат за определения срок.

(2) Исканото разрешение за стаж се издава съгласно националните разпоредби за влизане, напускане, престой и стопанска дейност на чужденци в страната домакин.

(3) Молбите с всички необходими данни се подават във ведомството на родната страна, на което е възложено изпълнението на тази спогодба (вж. чл. 9). То проверява дали молбата отговаря на изискванията, след което я препраща по възможност най-бързо до съответните органи на страната домакин.

(4) Гореспоменатите ведомства оказват съдействие и уреждат безплатно всички формалности, свързани с издаването на разрешителни за стаж, но за сметка на това заплащането на обичайните такси и данъци за влизане и престой е задължително.

Член 4

Определените съгласно чл. 7, ал. 1 контингенти получават разрешителни за стаж независимо от състоянието на пазара на труда в страната домакин.

Член 5

Стажантите нямат право да упражняват занятие или да заемат работа извън тези, за които е издадено разрешението. Компетентните органи могат да издават разрешително за смяна на местоработата, ако има основания за това.

Член 6

(1) По отношение условията на настаняване, работа и възнаграждение стажантите имат същите права и задължения както местните работещи лица от страната домакин. Тези права и задължения са уредени с действащото трудово законодателство. Данъчното облагане на трудовото възнаграждение се определя съгласно действащите разпоредби на страната домакин.

(2) Разрешително се издава само тогава, когато договорените с работодателя условия по трудовия договор са в съответствие с разпоредбите на трудовото законодателство и социалното осигуряване на страната домакин. Освен общите условия в трудовия договор следва да залегне по-специално и уреждането на въпроси, като:

1. изплащането на трудово възнаграждение съобразно фиксираните с колективните трудови договори тарифи; при липса на колективни трудови договори възнаграждението се определя по валидните за дадената професия и населено място ставки; заплащането следва да отговаря на положения и извършен труд и да осигурява покриването на разходите за живеене на стажанта;

2. осигуровката срещу материални последици в случай на заболяване, злополука, инвалидност и смърт;

3. заплащането на пътните и квартирните разходи на стажанта.

Член 7

(1) (Изм. - ДВ, бр. 22 от 2003 г., в сила от 07.01.2002 г.) Допустимият брой стажанти за всяка от двете страни не може да надхвърля 100 души на календарна година.

(2) Този контингент може да се използва изцяло независимо от броя на стажантите, пребиваващи понастоящем на територията на страната домакин по силата на тази спогодба. В случай, че определеният с ал. 1 контингент не се изчерпва изцяло от някоя от държавите, другата държава не може да ограничава договорения контингент на основание на този факт. Незапълнените бройки от контингента не могат да се прехвърлят за следващата година. Удължаването на срока за стажуване по смисъла на чл. 3 не се счита за отпусната нова бройка.

(3) Дадена промяна в контингента за следващата година може да се договори най-късно до 1 юли на текущата година чрез размяна на ноти.

Член 8

Лицата, желаещи да получат разрешително за стаж, са длъжни предимно сами да си търсят работа в другата страна. Компетентните органи (вж. чл. 9) могат да им съдействат за намиране на работа чрез подходящи мерки.

Член 9

(1) (Изм. - ДВ, бр. 22 от 2003 г., в сила от 07.01.2002 г.) Упълномощените органи по тази спогодба са:

- от страна на Република България - Министерството на труда и социалната политика;

- от страна на Конфедерация Швейцария - Федералният департамент за правосъдие и полиция.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 22 от 2003 г., в сила от 07.01.2002 г.) Изпълнението на спогодбата се възлага:

- от страна на Министерството на труда и социалната политика - на Националната служба по заетостта в София;

- от страна на Федералния департамент за правосъдие и полиция - на Федералната служба за чужденците в Берн.

Член 10

(1) Спогодбата влиза в сила след размяната на ноти, с които договарящите се страни взаимно се уведомяват, че са изпълнили изискванията на вътрешното им законодателство за влизане на спогодбата в сила.

(2) Възникващи въпроси във връзка с изпълнението на спогодбата се изясняват при необходимост в рамките на двустранния диалог.

(3) Тази спогодба има неопределен срок на действие. Тя може да бъде прекратена по искане на едната от договарящите се страни чрез писмено предизвестие, изпратено до другата договаряща се страна най-малко шест месеца преди края на текущата календарна година. Прекратяването влиза в сила от първи януари на следващата календарна година.

(4) В случай на прекратяване на тази спогодба нейните разпоредби продължават да се прилагат по отношение на онези стажанти, които са получили разрешение за стаж по време на действие на спогодбата до изтичане на първоначално дадения срок на разрешение.

Спогодбата е подписана в гр. Берн на 5 април 1995 г. в два оригинала на български и немски език, като и българският, и немският текст имат равностойна обвързваща сила.