СПОГОДБА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА ГЕРМАНИЯ ОТНОСНО ЗАЕТОСТ НА РАБОТНИЦИ ЗА РАЗШИРЯВАНЕ НА ТЕХНИТЕ ПРОФЕСИОНАЛНИ И ЕЗИКОВИ ПОЗНАНИЯ (СПОГОДБА ЗА ЧУЖДЕСТРАННИ РАБОТНИЦИ) (Утвърдена с
СПОГОДБА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА ГЕРМАНИЯ ОТНОСНО ЗАЕТОСТ НА РАБОТНИЦИ ЗА РАЗШИРЯВАНЕ НА ТЕХНИТЕ ПРОФЕСИОНАЛНИ И ЕЗИКОВИ ПОЗНАНИЯ (СПОГОДБА ЗА ЧУЖДЕСТРАННИ РАБОТНИЦИ)
(Утвърдена с Решение № 108 на Министерския съвет от 20 март 1992 г. В сила от 8 април 1992 г.)
Обн. ДВ. бр.22 от 11 Март 2003г., изм. ДВ. бр.78 от 2 Септември 2003г.
Правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия се споразумяха, както следва:
Член 1
(1) Тази спогодба се прилага спрямо българи и германци с местожителство в обхвата на действие на тази спогодба, които желаят да извършват работа като чуждестранни работници.
(2) Компетентните служби за осъществяване на тази спогодба са:
а) от българска страна:
Националната борса по труда със седалище София;
б) от германска страна:
Федерална администрация по труда (Централна служба за трудово посредничество във Франкфурт на Майн).
Член 2
(1) Чуждестранни работници са работници, които:
а) имат завършено професионално образование;
б) за усъвършенстване на своите професионални и езикови познания временно извършват работа;
в) (изм. - ДВ, бр. 78 от 2003 г., в сила от 28.07.2003 г.) при започване на работа не са по-млади от 18 и не по-възрастни от 40 години.
(2) Заетостта като чуждестранни работници продължава по правило една година, като може обаче да бъде продължена до общо 18 месеца.
(3) Ако предсрочно се прекрати трудово правоотношение, компетентната служба на приемащата страна ще се постарае да посредничи на чуждестранния работник за друго, равностойно трудово правоотношение.
Член 3
(1) На чуждестранните работници, съобразно вътрешнодържавните предписания за влизането и престоя на чужденци, се издават необходимите разрешения, които да им дават възможност да живеят и работят в приемащата страна за продължителността на тяхната заетост.
(2) Необходимата входна виза трябва да бъде поискана с молба от чуждестранния работник в компетентното задгранично представителство на приемащата страна преди отпътуването.
(3) Необходимото за работата разрешение се издава независимо от състоянието и развитието на трудовия пазар.
Член 4
Заплащането и другите условия на труда се определят според тарифните договори, трудово-правните, както и социалноосигурителните правни разпореждания на приемащата страна.
Член 5
(1) Броят на чуждестранните работници, който може да бъде допуснат от всяка страна, се определя на 1000 годишно.
(2) Промяна на това максимално число може да се договори между договарящите се страни чрез размяна на ноти.
(3) В случай че максималният брой не бъде достигнат, незаетите места не се прехвърлят за следващата година. Удължаването на продължителността на трудовото правоотношение съгласно чл. 2 не се счита за ново допускане.
Член 6
(1) Чуждестранни работници, които желаят да бъдат допуснати съгласно тази спогодба, трябва да отправят молба за посредничество до компетентната за осъществяването на спогодбата служба в своята страна. Компетентната служба препраща молбата на компетентната служба на другата договаряща се страна.
(2) Компетентните служби на договарящите се страни подпомагат обмена и полагат грижи да намерят подходяща заетост на чуждестранните работници; те съобщават резултатите от своите усилия на компетентната служба на другата договаряща страна.
Член 7
Посредничеството за работни места е безплатно и е освободено от такси. По отношение на разходи и определяне на такси се прилагат законовите разпоредби на съответната страна.
Член 8
Министърът на труда и социалните грижи на Република България и федералният министър на труда и социалния ред на Федерална република Германия си сътрудничат тясно в рамките на тази спогодба. При необходимост, по искане на една от договарящите се страни, ще се образува смесена българо-германска работна група, която ще разглежда въпроси, свързани с осъществяването на спогодбата.
Член 9
(1) Тази спогодба влиза в сила в деня, в който правителството на Република България съобщи на правителството на Федерална република Германия, че са изпълнени изискванията съгласно българското право и вътрешнодържавните предпоставки за влизането й в сила. Спогодбата се прилага временно от деня на подписването.
(2) Тази спогодба е валидна за период от три години. Тя се продължава винаги с по една следваща година, доколкото една от договарящите се страни поне шест месеца преди края на календарната година не е съобщила писмено за нейното денонсиране.
(3) Издадените вече въз основа на тази спогодба разрешения остават незасегнати от денонсирането за разрешения период.
Подписана в София на 4 февруари 1992 г. в два оригинала, съответно на български и немски език, като двата текста имат еднаква сила.
