СПОГОДБА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА ГЕРМАНИЯ ОТНОСНО ЗАЕТОСТ НА РАБОТНИЦИ ОТ БЪЛГАРСКИ ПРЕДПРИЯТИЯ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ДОГОВОРИ ЗА РАБОТА (УТВЪРДЕНА С РЕШЕНИЕ № 113 НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ
СПОГОДБА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА ГЕРМАНИЯ ОТНОСНО ЗАЕТОСТ НА РАБОТНИЦИ ОТ БЪЛГАРСКИ ПРЕДПРИЯТИЯ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ДОГОВОРИ ЗА РАБОТА
(Утвърдена с Решение № 113 на Министерския съвет от 29 април 1991 г. В сила от 31 май 1991 г.)
Обн. ДВ. бр.22 от 11 Март 2003г.
Правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия, оценявайки двустранната полза от стопанското, ромишленото и техническото сътрудничество, желаейки да осигурят дългосрочно стопанско сътрудничество и да поставят на трайна основа изпращането и заангажирането на работа на работници от български предприятия, като вземат под внимание изискванията на пазара на труда, с намерението да създадат ясни условия за работещите съвместно български и немски предприятия въз основа на договори за работа, за да подобрят възможностите за изпращане и заангажиране на работа на български работници, се споразумяха за следното:
Член 1
(1) На български работници, които въз основа на договор за работа между български работодател и предприятие със седалище във Федерална република Германия се изпращат за временна дейност във Федерална република Германия (работници по договор за работа), се издава разрешение за работа независимо от състоянието и развитието на пазара на труда.
(2) Тази спогодба не се прилага за работници, които въз основа на договор за работа се изпращат във Федерална република Германия за българо-немско делово сътрудничество в трети страни.
Член 2
(1) Броят на работниците по договор за работа се определя на 2000 души. Независимо от първото изречение, през първите три години след влизане на спогодбата в сила в строителството могат да бъдат ангажирани допълнително до 2000 работници. Посочените бройки се разбират като средногодишен списъчен състав.
(2) Разрешението за работа се дава само на работници за изпълнение на договори за работа, чието изпълнение изисква предимно работници с професионална квалификация. На работници без професионална квалификация разрешение за работа се издава само тогава, когато изпълнението на работите налага това.
Член 3
(1) Определените бройки на работниците по договор за работа се разпределят между българските предприятия от Министерството на труда и социалните грижи на Република България. Българските частни предприятия се вземат под внимание при разпределението. За спазването на определените бройки работници по договори за работа от българска страна се определя организация, която регистрира и приподписва отделните договори за работа.
(2) Компетентните служби за изпълнението на спогодбата на двете договарящи се страни следят при изпълнението на спогодбата да не се получава регионално и отраслово съсредоточаване на заетите по договор за работа работници.
Член 4
(1) Определеният в чл. 2, ал. 1, изречение 1 брой се пригажда към по-нататъшното развитие на пазара на труда, както следва:
При подобрение състоянието на пазара на труда определеният при влизане в сила на спогодбата брой се увеличава с по пет на сто всеки пълен процент, с който се е намалила квотата на безработните през последните 12 месеца. При влошаване състоянието на пазара на труда броят съответно се намалява. За пригаждането следва винаги да се сравняват квотите на безработните на 30 юни на текущата и на предходната година. Измененията следва да се вземат под внимание в цели числа, кратни на десет.
(2) Федералният министър на труда и социалния ред на Федерална република Германия съобщава изчислените съобразно ал. 1 бройки на министъра на труда и социалните грижи на Република България до 31 август на текущата година.
Член 5
(1) Разрешението за работа се издава само когато трудовото възнаграждение на работниците по договор за работа, включително и частта, която се изплаща за работа в чужбина, отговаря на трудовото възнаграждение, предвидено по действащите немски тарифни договори за сравними дейности.
(2) Освен това се прилагат съответните правни разпоредби относно издаване и отказване, както и погасяване на разрешението за работа. Копие от договора за работа следва своевременно да се представи пред отговорната служба по труда в съответната провинция.
Член 6
(1) Разрешението за работа се издава за предполагаемата продължителност на работите за изпълнение на договора за работа. По правило максималната продължителност на разрешението за работа възлиза на две години. Доколкото изпълнението на един договор за работа поради непредвидимо събитие продължи повече от две години, разрешението за работа се продължава за срок до шест месеца. Ако предварително е установено, че изпълнението на договора за работа ще продължи повече от две години, разрешението за работа се издава с максимална продължителност три години.
(2) След приключването на дадена работа може за изпълнението на друг договор за работа по заявка да бъде издадено ново разрешение за работа в рамките на максимално допустимата продължителност от две години.
(3) Разрешението за работа се издава за определена професионална дейност за изпълнението на определен договор за работа. При обосновани изключителни случаи разрешението за работа се издава за повече договори за работа. Българското предприятие може в рамките на предвидената валидност на разрешението за работа да премести временно работника за изпълнение на друг договор за работа, ако изпълнението на този договор за работа е вече започнало. Отговорната служба по труда на провинцията следва незабавно да бъде уведомена от предприятието за преместването. Службата по труда на провинцията разпорежда да бъде издадено съответното разрешение за работа.
(4) На отделни работници с ръководни или управленски функции се издава разрешение за работа с максимална продължителност до четири години. Тези разрешения за работа ще се издават за най-много четирима работници за всеки отделен договор за работа.
Член 7
Работник по договор за работа, който след приключване на своята дейност е напуснал Федерална република Германия, може в рамките на нов договор за работа да получи отново разрешение за работа, ако периодът между отпътуването и новото влизане не е по-кратък от цялата продължителност на предишното разрешение за пребиваване. Посоченият в първото изречение период възлиза максимално на две години; той възлиза на три месеца, ако работникът по договор за работа преди отпътуването си е работил не повече от девет месеца във Федерална република Германия.
Член 8
(1) По заявление на българския работодател Посолството на Федерална република Германия издава виза с продължителност три месеца. След получаването на визата работникът може да влезе в страната. Той следва да се регистрира незабавно в отговорната за неговото местопребиваване служба за чужденци.
(2) След влизането в страната следва незабавно да се поиска разрешение за работа от службата по труда, в чийто окръг ще се изпълнява договорът за работа или където българското предприятие има седалище или клон.
Член 9
Министърът на труда и социалните грижи на Република България и федералният министър на труда и социалния ред на Федерална република Германия работят в тясно сътрудничество в рамките на тази спогодба. Двете договарящи се страни обменят необходимата за изпълнението на спогодбата информация. При необходимост по предложение на една от страните ще се създаде смесена българо-немска работна група за разглеждане на въпроси, свързани с изпълнението на тази спогодба.
Член 10
Ако без разрешение на Федералната служба по труда на Федерална република Германия бъдат предоставени на трета страна за изпълнението на професионална дейност работници, които са ангажирани въз основа на договор за работа, то за следващия отчетен период броят на работниците по договор за работа за това предприятие се намалява със средногодишния брой на предоставените за извършване на професионална дейност работници. По същия начин се процедира, когато български работодатели ангажират повече работници по договори за работа, отколкото са им определени по чл. 3, ал. 1, или ангажират работници, които нямат разрешение за работа или пребиваване. За работници на български работодатели, които многократно предоставят или наемат работници без разрешение, повече не се издава разрешение за работа.
Член 11
(1) Тази спогодба влиза в сила от деня, в който двете договарящи се страни взаимно са се уведомили, че са изпълнили необходимите вътрешнодържавни предпоставки за влизане в сила.
(2) Тази спогодба се сключва за неопределено време.
(3) Действието на тази спогодба може да бъде прекратено към 31 декември на всяка година, ако до 30 юни на същата година е направено писмено предизвестие за това. Издадените въз основа на спогодбата разрешения за работа не се засягат от прекратяването. Когато по време на прекратяването договорът за работа е вече одобрен от служба по труда на провинцията, подсигурените от неговото изпълнение разрешения за работа се издават.
(4) Спогодбата се прилага временно от деня на нейното подписване.
Подписана в гр. Бон на 12 март 1991 г. в два оригинала, по един на български и немски език, като всеки един от тях има еднаква сила.